Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са резултати от
317
текста в
4
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Животинско
'.
На страница
1
:
203
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
изявяващата се в организма закономерност на
животинско
то битие в животното, образуващият се, развиващият се от себе си живот, който има сила и способност, да се развие в разнообразни външни форми /видове, родове/ чрез намиращите се в него възможности.
Докато Дарвин считаше същността на организма вече за изчерпана в посочените свойства и от изменчивостта вади заключението; следователно в живота на растенията не съществува нищо постоянно, Гьоте отива по-дълбоко и извежда заключението: Щом тези свойства не са постоянни, тогава постоянното трябва да се търси в нещо друго, което лежи на основата на въпросните изменчиви външни признаци. Да развие това последното става цел на Гьоте, докато стремежите на Дарвин са насочени към това, да изследва и опише причините на посочената изменчивост. И двете форми на разглеждане са необходими и се допълват една друга. Ще се сгреши напълно, ако се счита, че величието на Гьоте в органичната наука се състои в това, че той е бил само един предшественик на Дарвин. Неговият начин на разглеждане нещата е много по-широк; той обхваща две страни: 1/ Напротив, с това и се създава една сигурна основа: т.е.
изявяващата се в организма закономерност на животинското битие в животното, образуващият се, развиващият се от себе си живот, който има сила и способност, да се развие в разнообразни външни форми /видове, родове/ чрез намиращите се в него възможности.
2/ Взаимодействието на организма и на неорганичната природа и на организмите помежду им /приспособление и борба за съществуване/. Дарвин е развил само последната страна на науката за организмите. Следователно не може да се каже: Дарвиновата теория е развитие на основните идеи на Гьоте, а тя е само развитие на едната страна на последните. Тя насочва погледа само върху онези факти, които дават повод, щото светът на живите същества да се развие по определен начин, не обаче и върху онова “нещо”, върху което фактите действат определящо. Когато се преследва само едната страна, тя не може никак да доведе до една пълна теория на организмите, тя трябва да бъде действително проследена в духа на Гьоте, трябва да бъде допълнена и задълбочена чрез другата страна на неговата теория.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “
Животинско
то царство е само едно животно, т.е.
Като се издига до човека, тази типична форма събира всички формиращи принципи, които при по-нисшите организми беше развила винаги само едностранчиво, които тя беше разпределила в различните същества, за да се образува една форма. От това се получава възможността за едно такова високо съвършенство при човека. При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели. Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия. Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение.
Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е.
изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло. Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия. Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът. Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”. Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план.
към текста >>
изображението на
животинско
то с всички негови органи всеки за себе си едно цяло.
От това се получава възможността за едно такова високо съвършенство при човека. При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели. Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия. Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е.
изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло.
Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия. Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът. Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”. Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин.
към текста >>
Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото
животинско
цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия.
При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели. Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия. Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е. изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло.
Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия.
Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът. Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”. Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания.
към текста >>
Животинско
то царство е само раздробеното най-висше животно: човекът.
Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия. Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е. изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло. Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия.
Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът.
Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”. Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”.
към текста >>
Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото
животинско
царство”.
Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е. изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло. Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия. Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът.
Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”. А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако всяко
животинско
същество би било съобразно с намиращите се в праживотното принципи, тогава всички биха били еднакви.
Следователно начинът на живот трябва да се насочва според онези вътрешни формиращи принципи. От друга страна вътрешното образуване е неограничено в себе си, свободно; то може да се приспособи в известни граници към външните влияния; въпреки това, това образуване е определено от вътрешното естество на типа, а не чрез механични въздействия отвън. Следователно приспособяването не може да отиде толкова далеч, щото да направи организма да се яви само като продукт навъншния свят. Неговото образуване е нещо поставено в граници. "Никой бог не разширява тези граници, природата ги тачи; защото само ограничено беше възможно съвършеното."
Ако всяко животинско същество би било съобразно с намиращите се в праживотното принципи, тогава всички биха били еднакви.
Обаче животинският организъм се разчленява на множество организмени системи, които всички могат да стигнат до определена степен на образуване. Тази е причината за едно разнообразно развитие. Еднакво основателна според идеята заедно с другите, все пак една система може да изпъкне на преден план, може да употреби за себе си намиращия се в животинския организъм запас от формиращи сили и да го изтегли от другите органи. Така животното се явява образувано особено според насоката на посочената организмена система. Едно друго животно се явява образувано в друга насока.
към текста >>
Това е
животинско
то, това, чрез което едно същество е един организъм.
Когато дарвинизмът трябва да предположи един първичен организъм, за Гьоте можем да кажем, че той е открил същността на този първичен организъм.*(*В модерното природознание под първичен организъм се разбира обикновено една първична клетка (първична цитода), т.е. едно просто същество, което стои на най-ниското стъпало на органическото развитие. Тук се има предвид едно съвсем определено, действително сетивно същество. Когато говорим за първичен организъм в Гьотевия смисъл, не се има предвид това просто действително първично същество, а онази есенция /същност/, онзи формиращ, ентелехиен принцип, който прави, щото онази първична клетка да бъде един организъм. Този принцип се изявява както в най-простия организъм така и в най-съвършения, само че в различна форма.
Това е животинското, това, чрез което едно същество е един организъм.
Дарвин го предполага от самото начало; то е налице, въведено е и след това той казва за него, че то реагира на влиянията на външния свят по този или онзи начин. При Дарвин съществува едно неопределено Х, това неопределено Х се стремеше Гьоте да обясни.). Гьоте е този, който скъса и предприе едно възобновяване на науката за организмите според същността на организма. Докато преди Гьотевата систематика се нуждаеше от също толкова различни понятия (идеи), колкото външни различни видове съществуваха, между които не се намираше никаква връзка, Гьоте обясни, че по идея всички организми са еднакви, а се различават само по тяхното външно явление; И той обясни защо те са такива. С това бе създадена философската основа за една научна система на организмите.
към текста >>
Както в
животинско
то така и в растителното царство царува една завишаваща се поредица на развитие; организмите се делят на съвършени и несъвършени.
Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното. Изграденият върху себе си тип съдържа възможността да приеме при своята изява безкрайно разнообразни форми; и тези форми са обект на нашето сетивно възприятие, те са живеещите във времето и пространството родове и видове на организмите. Схващайки онази обща идея, типа, нашият дух е разбрал цялото царство на организмите в неговото единство. Когато той гледа сега въплъщаването на типа във всяка отделна изявена форма, последната става разбираема за него; тя му се явява като една от степените, в които типът се осъществява. И да покаже тези различни степени, тази трябваше да бъде същността на систематиката, която Гьоте искаше да основе.
Както в животинското така и в растителното царство царува една завишаваща се поредица на развитие; организмите се делят на съвършени и несъвършени.
Как е възможно това? Идейната форма, типът на организмите, има за характерно именно това, че той се състои от пространствено-времеви елементи. Поради това той на Гьоте се яви като една сетивно-свръхсетивна форма. Той съдържа пространствено-времеви форми като идейно виждане /интуитивно/. Когато се изявява, действително сетивната/ не вече интуитивната/ форма може да отговаря или не напълно на идейната форма; типът може да стигне до своето съвършено развитие или не.
към текста >>
4.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Недоразвития орган на едно животно, който може да няма и най-малкото значение за неговите органически функции, е за опитността равностоен на най-важния орган на
животинско
то тяло.
Никой от предметите, които идват и отиват, нямат никаква работа с другите. На тази степен фактите, които възприемаме, които изживяваме вътрешно, са абсолютно безразлични едни от други. Тук светът е едно разнообразие от съвършено равностойни неща. Никое нещо, никое събитие не може да прояви претенция, че играе по-голяма роля в процесите на света в сравнения с някой друг член на света на опитността. Ако трябва да ни стене ясно, че този или онзи факт има по-голямо значение от някой друг, ние трябва не само просто да наблюдаваме нещата, а да ги поставяме вече в мислено отношение.
Недоразвития орган на едно животно, който може да няма и най-малкото значение за неговите органически функции, е за опитността равностоен на най-важния орган на животинското тяло.
Това по-голямо или по-малко значение ни става ясно едва тогава, когато размишляваме върху отношенията на отделните членове на наблюдението, когато обработим опитността. За опитността (опита) намиращият се на по-ниска степен организъм на охлюва е равностоен на най-високо развитото животно. Разликата в съвършенството на организмите ни се явява едва тогава, когато обхванем с понятия даденото разнообразие и го преработим. Равностойни в това отношение са и културата на ескимо са и тази на образования европеец; значението на Цезар за историческото развитие на човечеството се явява за чистата опитност не по-голямо от това на един от неговите войници. В историята на литературата Гьоте не стои по-високо от Готшед, когато се касае само за фактите на чистата опитност.
към текста >>
5.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Следователно типът е идеята на организма:
Животинско
то в животното, общото растение в специалното.
Един общ образ на организма, който обхваща в себе си всички негови особени форми. По примера на Гьоте ще наречем този общ организъм тип. Няма значение, че думата тип може да означава според своето езиково развитие каквото и да е друго; ние я употребяваме в този смисъл на Гьоте и при това никога не разбираме нищо друго освен даденото. Този тип не е развит в неговото съвършенство в никой отделен организъм. Само нашето разумно мислене е в състояние да го овладее, като го извлича като общ образ от явленията.
Следователно типът е идеята на организма: Животинското в животното, общото растение в специалното.
Под този тип не трябва да си представяме нещо сковано. Той няма абсолютно нищо общо с това, което Агасиз, забележителния противник на Дарвин, нарече една "въплътена творческа мисъл на Бога". Типът е нещо изцяло течно, от което могат да бъдат извлечени всички особени видове и родове, които можем да считаме като подтипове, като специализирани типове. Типът не изключва теорията на произхода. Той не противоречи на факта, че органическите форми се развиват една от друга.
към текста >>
6.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в
животинско
то царство.
Ако трябва да искам нещо, тогава на мен при определени обстоятелства ми е крайно безразлично дали също мога и да го извърша. Когато поради моя характер или поради властващите около мен обстоятелства ми бъде наложен някакъв мотив, който по моя преценка се оказва неразумен, тогава би трябвало дори да се радвам, ако не бих могъл да извърша това, което ми се иска. Въпросът не е дали мога да приведа в изпълнение едно взето решение, а как решението възниква у мен. Отликата на човека от всички останали живи същества почива на неговото разумно мислене. Общата му черта с други организми е деятелността.
При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство.
Модерното естествознание обича такива аналогии. И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека. До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П. Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо.
към текста >>
7.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на
животинско
то." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога. Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога. "Бог е станал човек, за да стана аз Бог." В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата. Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека.
Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност. Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух? Гради следователно върху твоите сетива. Само те ти дават знание за външния свят. Не изопачавай чрез една духовна прибавка това, което сетивата ти дават като образ навъншния свят в неговата чистота, без прибавка.
към текста >>
8.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ако човек злоупотреби с нея, тя може да го тласне дълбоко към
животинско
то.
Който не отнема силата и, който не я ослепява, ще бъде погълнат от нея. После Одисей посещава острова на магьосницата Цирцея. Тя превръща една част от неговите другари в грухтящи прасета. Но Одисей я побеждава. Цирцея е низшата духовна сила, която се придържа към преходното.
Ако човек злоупотреби с нея, тя може да го тласне дълбоко към животинското.
Одисей трябва да я победи. Тогава той може да слезе в долния свят. Той става мист. Сега той е изложен на опасността, на която е изложен мистът при възлизането от низшите към висшите степени на посвещението. Той пристига при Сирените, които примамват към смъртта минаващия покрай тях чрез сладки магически звуци.
към текста >>
9.
1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Следователно, имаме право да признаем в човека едно минерално, едно растително и едно
животинско
съществувание.
1. ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА Чрез физическите сетива ние познаваме тялото на човека; при това начинът на наблюдение, който му е свойствен, не може да е друг освен този, с който се познават сетивно възприемаемите неща. Човекът може да бъде разглеждан, както се разглеждат минералите, растенията, животните. Той е сроден с тези три форми на съществуване. Подобно на минералите, той изгражда своето тяло с помощта на веществата, взети от природата; подобно на растенията, той расте и се размножава; подобно на животните, той възприема предметите, които го заобикалят и чрез впечатленията, които те оставят в него, изгражда своя вътрешен живот.
Следователно, имаме право да признаем в човека едно минерално, едно растително и едно животинско съществувание.
На различието в строежа на минералите, растенията и животните отговарят трите форми на тяхното съществувание. Този строеж фигурата е това, което може да се назове тяло. Но човешкото тяло се различава от животинското. Тази разлика трябва да се признае от всеки човек, каквото и да мисли той относно сродството на човека с животното. И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека.
към текста >>
Но човешкото тяло се различава от
животинско
то.
Той е сроден с тези три форми на съществуване. Подобно на минералите, той изгражда своето тяло с помощта на веществата, взети от природата; подобно на растенията, той расте и се размножава; подобно на животните, той възприема предметите, които го заобикалят и чрез впечатленията, които те оставят в него, изгражда своя вътрешен живот. Следователно, имаме право да признаем в човека едно минерално, едно растително и едно животинско съществувание. На различието в строежа на минералите, растенията и животните отговарят трите форми на тяхното съществувание. Този строеж фигурата е това, което може да се назове тяло.
Но човешкото тяло се различава от животинското.
Тази разлика трябва да се признае от всеки човек, каквото и да мисли той относно сродството на човека с животното. И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека. Може да се твърди, че той е достатъчен, за да го обясни. Когато мозъкът не се е развил достатъчно, както при микроцефалите и идиотите, се разбира от само себе си, че не може да става дума за изявяване на собствените идеи и познание, както не може да става дума за продължение на вида у хора с атрофирали органи за размножение. В замяна на това, едно хармонично и силно устройство на целия човек и особено на мозъка, не може, наистина да замести гениалността, но във всеки случай дава първото и най- необходимо условие за едно висше познание".
към текста >>
10.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Все пак по-уместно е да го сравним с движението на кръвта в
животинско
то тяло, отколкото с движението на реките и моретата.
Човек, който би съзерцавал пространството е едновременно физически и духовен поглед, би видял физическите тела и работеща между тях, подвижната деятелност на "творящите първообрази". Втората област от "царството на духовете" съдържа първообразите на живота. Но тук този живот образува едно съвършено единство. Като един течен елемент, той нахлува в света на Духа, точно както кръвта пулсира из цялото тяло. Той може да бъде сравнен с морето и водите на физическата Земя.
Все пак по-уместно е да го сравним с движението на кръвта в животинското тяло, отколкото с движението на реките и моретата.
Деен и подвижен в себе си живот, създаден от мисловно вещество: Така може да бъде определена тази втора степен от "царството на духовете". Тук се намират първичните сили за всички живи същества, които се явяват на физическия свят. Тук се проявява единството на всеки живот и родството на човешкото същество с всички други същества. Третата област от "царството на духовете" съдържа първообразите на всички души. Тук се намираме в присъствието на един много по-тънък и по-фин елемент, отколкото в първите две области.
към текста >>
11.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
За сетивното наблюдение, този обкръжаващ свят първоначално се разделя на четири ясно разграничени степени: Минерално, растително,
животинско
и човешко царство.
Да разберем дадено нещо чрез мислите, може да бъде сравнено с процеса, чрез който едно твърдо тяло минава през огъня, за да се превърне в течно, така че химикът да го изследва в неговата течна форма. В различните области от "царството на духовете" се намират духовните първообрази на сетивния свят. В петата, шестата и седмата област, тези първообрази все още са в зародишно състояние, а в четирите по-низши области те се оформят като духовни образования. Човешкият Дух долавя само едно смътно отражение от тези духовни отражения, когато чрез своето мислене се опитва да разбере сетивните неща. А как тези духовни образования са се сгъстили в сетивния свят това е въпрос за този, който копнее за едно духовно разбиране на обкръжаващия го свят.
За сетивното наблюдение, този обкръжаващ свят първоначално се разделя на четири ясно разграничени степени: Минерално, растително, животинско и човешко царство.
Ние възприемаме минералното царство със сетивата и го разбираме чрез мисленето. Когато формулираме една мисъл за дадено минерално тяло, ние имаме работа с два елемента: физическия предмет и мисълта. Следователно, редно е да си представим, че физическият предмет е една сгъстена мисловна същност. Обаче минералите си взаимодействуват по външен начин: те се докосват, привеждат се в движение, нагряват се и т. н. Този начин на външно взаимодействие може да бъде изразен чрез мислите.
към текста >>
Следователно, в
животинско
то царство съществуват безформени Същества използващи душевни обвивки които пораждат усещания и инстинктите.
Характерни за растението са растежа и размножението, а за животното усещането и инстинкта. За животното те са онази безформена сила, която непрекъснато търси нови форми. В крайна сметка, последните водят своето начало от първообразните процеси, разиграващи се в Царството на Духовете. Обаче те се проявяват именно в душевния свят. Към динамичните, градивни, физически-невидими Същества, които управляват растежа и размножението, в животинския свят се присъединя ват и други, които са слезли с една степен по-долу в душевния свят.
Следователно, в животинското царство съществуват безформени Същества използващи душевни обвивки които пораждат усещания и инстинктите.
Те са истински създатели на животинските форми. Науката за Духа определя областта към която те принадлежат, като трето елементарно царство. Освен свойствата, присъщи на растенията и животните, човекът е надарен и със способността да преработва своите усещания в представи и в мисли, както и разумно да ръководи своите инстинкти. Докато при растението, мисълта се проявява като форма, при животното тя се проявява като душевна сила; в последния случай мисълта се проявява сама по себе си, в своята собствена форма. Животното е душа; човекът е дух.
към текста >>
В
животинско
то Духът усеща себе си като душа; той все още не възприема себе си като дух.
Неговото елементарно царство действува непосредствено в неговото сетивно тяло. Само доколкото той е сетивно същество с определен облик, в него работят елементарни Същества, близки до тези, които срещаме всред растителния и животински свят. Обаче мисловния организъм при човека изцяло се определя от вътрешната страна на неговото физическо тяло. В духовния организъм на човека, в неговия мозък, или изградената до съвършенство нервна система, имаме пред себе си видимият израз на онези невидими свръхсетивни Същества, които работят в растителния и в животинския свят. Ето защо, ако животното има себеусещане, човекът разполага със себесъзнание.
В животинското Духът усеща себе си като душа; той все още не възприема себе си като дух.
Едва при човека, духът възприема себе си като дух, въпреки че в резултата на физическите условия това става единствено под формата на смътно отражение на Духа каквото представляват човешките мисли. В този смисъл, троичният свят се подразделя по следния начин: 1. ЦАРСТВОТО НА ПЪРВООБРАЗНИТЕ БЕЗФОРМЕНИ СЪЩЕСТВА /първо елементарно царство/ 2. ЦАРСТВО НА СЪЩЕСТВАТА създаващи ФОРМИТЕ (второ елементарно царство)
към текста >>
6. ЦАРСТВО НА СЪЩЕСТВАТА, чиито физически форми са ВИДИМИ, но за изграждането на които освен Съществата създаващи ФОРМИ работят и Съществата, които се проявяват в ДУШЕВНАТА ОБЛАСТ (
животинско
царство)
/първо елементарно царство/ 2. ЦАРСТВО НА СЪЩЕСТВАТА създаващи ФОРМИТЕ (второ елементарно царство) 3. ЦАРСТВО НА ДУШЕВНИТЕ СЪЩЕСТВА (трето елементарно царство) 4. ЦАРСТВО НА ГОТОВИТЕ ФОРМИ (кристали) 5. ЦАРСТВО НА СЪЩЕСТВАТА, чиито физически форми са ВИДИМИ, но за изграждането на които работят Съществата създаващи ФОРМИТЕ (растително царство)
6. ЦАРСТВО НА СЪЩЕСТВАТА, чиито физически форми са ВИДИМИ, но за изграждането на които освен Съществата създаващи ФОРМИ работят и Съществата, които се проявяват в ДУШЕВНАТА ОБЛАСТ (животинско царство)
7. ЦАРСТВО НА СЪЩЕСТВАТА, чиито физически форми са ВИДИМИ, но за изграждането на които освен Съществата създаващи ФОРМИТЕ и тези, проявяващи се в ДУШЕВНАТА ОБЛАСТ работи и самият ДУХ под формата на МИСЛИ, ИЗГРАЖДАЩИ СЕТИВНИЯ СВЯТ (човешкото царство) Оттук може да се направи извода за това, как основните съставни части на инкарнираното човешко същество са свързани с духовния свят, физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и разсъдъчната душа могат да бъдат разглеждани като сгъстени в сетивния свят първообрази на царството на духовете. Физическото тяло идва като резултат от факта, че духовния първообраз на човека е сгъстен до степента на едно сетивно явление. Ето защо това физическо тяло може да се обозначи като едно Същество, или Същества, от първото елементарно царство, сгъстени до физическа форма. Етерното тяло възниква поради обстоятелството, че получената по този начин форма, става подвижна благодарение на други Същества, чиято деятелност се простира в сетивния свят, макар че те остават физически видими.
към текста >>
12.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от
животинско
то начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре. Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях. В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи.
Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
Според това, дали представите, бликащи от активните души, се поставят в служба на собствените животински влечения, или напротив в служба на идеали и високи цели, съответните аури показват различни цветове. Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци; напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено- сини цветове. Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси. Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания. Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие тъмнозелена облаковидни маси.
към текста >>
Има една чисто естествена жертвоготовност, която наблюдаваме дори и в
животинско
то царство.
Зелените оттенъци са особено подчертани при онези низши натури, които са склонни към безразличие и алчно отдаване на всяка наслада, но същевременно се боят от всяко усилие, за да ги постигнат. Там, където страстите на всяка цена се стремят към някаква цел, за чието осъществяване обаче не достигат определени качества и способности, в аурата се появяват кафяво-зелени и жълто-зелени оттенъци. Някои модерни "познавачи на живота", несъмнено пораждат тъкмо този вид аура. Личното усещане за собствения Аз, което изцяло се корени в низшите влечения и, следователно, представлява най-низшата степен на егоизъм, се проявява в неясни жълтеникави и зелени оттенъци. Ясно е, че инстинктивният животински живот може да приеме също и един радващ окото характер.
Има една чисто естествена жертвоготовност, която наблюдаваме дори и в животинското царство.
В естествената майчина любов, животинските инстинкти постигат своето истинско съвършенство. Тези лишени от егоизъм животински инстинкти намират израз в първата аура като светлочервени и розови оттенъци. Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове. Втората аура също показва най-различни оттенъци. Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования.
към текста >>
13.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя
животинско
то поведение като една външна сила.
КЪМ СТР. 13 Духовнонаучните изложения следва да бъдат приемани в техния точен смисъл. Защото цялата им стойност се състои в точното формулиране на идеите. Ако например във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем думата "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли. Обаче истинската Наука за духа почива върху познанието, според което всички вътрешни изживявания на животното (както и на всяко съществувание изобщо) са изцяло проникнати от мисли.
Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила.
Този групов Аз не се намира във физическия свят, както Азът на човека, а упражнява своите действия от душевния свят. (По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани като мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията. КЪМ СТР. 14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа. Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът".
към текста >>
14.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Трябва да сме наясно, че споменатите нюанси дават представа само за основните цветове в минералното, растителното и
животинско
то царство.
А това, което те възприемат от животното като "червено" или "червено-жълто". В действителност, цветовете които се виждат по този начин, са цветове от "духовно естество". Цветът, идващ от растението, е "зелен", преливащ постепенно в светли, етерно-розови нюанси. Растението е тъкмо онова природно създание, чиито качества и във висшите светове остават донякъде близки с неговите физически измерения. Не такъв обаче е случая с минералите и животните.
Трябва да сме наясно, че споменатите нюанси дават представа само за основните цветове в минералното, растителното и животинското царство.
В действителност са налице всички междинни тонове. Всеки минерал, всяко растение, всяко животно има свой строго определен нюанс. Към тях следва да се прибавят и Съществата от висшите светове, които никога не се въплъщават във физическо тяло, с често пъти великолепните си, но понякога и отблъскващи цветове. Всъщност богатството от багри във висшите светове е несравнимо по-голямо от багрите във физическия свят. Ако човек овладее способността да вижда с "духовните очи", рано или късно среща Същества, едни по-висши, други по-низши от него, които никога не се появяват във физическия свят.
към текста >>
15.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто
животинско
то естество.
Той изглеждаше въоръжен с цялото богословско и философско образование на неговото време. Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново евангелие, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването. Произходът на човека от чисто животински прадеди изглеждаше, че ще се превърне в една нова догма и всяко придържане към един духовно-душевен произход на човешкия род в очите на изследващите природата философи се считаше за останало от детската възраст на човечеството суеверие, с което хората не трябва повече да се занимават. И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата. Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена.
Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество.
Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството. Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум?
към текста >>
16.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо
животинско
.
Растителният и животинският свят едва бяха напреднали до формите на земноводните животни, на птичия свят и на низшите бозайници, а растенията до форми, които имат подобие с нашите палми и други подобни дървета. Но формите бяха различни от днешните. Това, което днес се явява само в малки форми, тогава беше гигантски развито. Нашите малки папрати бяха тогава дървета и образуваха мощни гори. Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха.
Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо животинско.
Общо взето това, което е описано тук за лемурийците, важи само за една малка част от тези хора. Другата част живееше животински живот. Даже тези човеци-животни по отношение на тяхното външно устройство и начина на техния живот бяха напълно различни от споменатата малка част. Те не се различаваха особено от нисшите млекопитаещи животни, които също и във външната си форма им приличаха в известно отношение. Трябва да кажем още няколко думи за значението на гореспоменатите храмови центрове.
към текста >>
17.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез това останалите паднаха oще по-ниско и по-ниско до степента на
животинско
то.
Между тези три вида съществуваха всички възможни преходи. Сега едно по-нататъшно развитие беше възможно само благодарение на това, че една част от човешките същества се разви за сметка на другите. Първо трябваше да бъдат пожертвани лишените от дух. Едно смесване с тях заради размножението би понижило до тяхната степен също и по-добре развитите. Ето защо всичко, което беше приело дух, бе отделено от тях.
Чрез това останалите паднаха oще по-ниско и по-ниско до степента на животинското.
Следователно наред с човеците се образуваха също и човекоподобни животни. В своя път човекът изостави, така да се каже, една част от неговите събратя назад, за да се издигне той-самият по-високо. Този процес съвсем не беше приключил. Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух.
към текста >>
Обаче това, което беше изтласкано в областта на
животинско
то, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни.
Този процес съвсем не беше приключил. Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух. След известно време физическото развитие стигна дотам, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше над определена граница, се задържа всред човешката област. Междувременно жизнените условия на Земята се бяха изменили така, че едно по-нататъшно слизане надолу не би създало създания подобни на животните, а въобще нежизнеспособни същества.
Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни.
Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие. Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една по-висша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци от една минала епоха. Както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество.
към текста >>
18.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Наред с него естествено протича и развитието на другите природни царства минералното, растителното и
животинско
то царство.
Ето защо читателят трябва да приеме някои неясни и трудно разбираеми неща и да положи усилия да стигне до разбиране, както самият автор полага големи усилия да даде едно общодостъпно описание. Читателите ще видят, че си струва човек да полага усилия, за да преодолее трудното разбиране, когато насочи поглед към дълбоките тайни, към пълните със значение загадки, засягащи човека. Едно действително себепознание на човека се поражда от тези “Хрониката Акаша”, които за окултния изследовател са толкова сигурни действителности както планините и реките за сетивните очи. Естествено възможно е да се получи някоя грешка на възприятието както там, така и тук. – Трябва да обърнем вниманието само върху това, че в предстоящия раздел ще разгледаме първо само развитието на човека.
Наред с него естествено протича и развитието на другите природни царства минералното, растителното и животинското царство.
За това ще говорим в следващите раздели. После ще разгледаме някои неща, които ще помогнат обясненията за човека да се явят в една разбираема светлина. Не можем обаче да говорим в духовно-научен смисъл за развитието на другите Земни царства, преди да е било описано постепенното напредване на човека. *** Ако отидем още по-далече в миналото на Земното развитие, отколкото сторихме това в предишните статии, стигаме до съвсем различни от сега състояния на материята на нашето небесно тяло.
към текста >>
19.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тези същества са от
животинско
естество.
Тази втора група астрални човеци е придобила нейната по-висша способност благодарение на това, че е отделила от себе си една част от астралната същност – първата група – и я е осъдила за по-нисша работа. Ако би задържала в себе си силите, които извършват тази по-нисша работа, тя не би могла да се издигне по-високо. Следователно тук имаме работа с един процес, който се състои в това, че нещо по-висше се развива за сметка на друго, което отделя от себе си. Относно физическата Земя сега имаме следната картина: Възникнали са два вида същества. Първо такива същества, които имат въздухообразно тяло, върху което принадлежащото към него астрално същество работи отвън.
Тези същества са от животинско естество.
Те образуват едно първо животинско царство върху Земята. Тези животни имат форми, които на днешния човек биха изглеждали чудновати, ако бихме ги описали тук. Тяхната форма трябва да запомним, че тази форма е съставена само от въздухообразна материя не прилича на нито една от днешните животински форми. Най-много те имат далечно подобие с определени черупки на охлюви и миди, които днес съществуват. Наред с тези животински форми физическото развитие на човечеството върви напред.
към текста >>
Те образуват едно първо
животинско
царство върху Земята.
Ако би задържала в себе си силите, които извършват тази по-нисша работа, тя не би могла да се издигне по-високо. Следователно тук имаме работа с един процес, който се състои в това, че нещо по-висше се развива за сметка на друго, което отделя от себе си. Относно физическата Земя сега имаме следната картина: Възникнали са два вида същества. Първо такива същества, които имат въздухообразно тяло, върху което принадлежащото към него астрално същество работи отвън. Тези същества са от животинско естество.
Те образуват едно първо животинско царство върху Земята.
Тези животни имат форми, които на днешния човек биха изглеждали чудновати, ако бихме ги описали тук. Тяхната форма трябва да запомним, че тази форма е съставена само от въздухообразна материя не прилича на нито една от днешните животински форми. Най-много те имат далечно подобие с определени черупки на охлюви и миди, които днес съществуват. Наред с тези животински форми физическото развитие на човечеството върви напред. Издигналият се сега по-високо астрален човек си създава физическо копие, което се състои от два вида материя, от жизнения етер и от химическия етер.
към текста >>
Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното
животинско
царство и от човешкото царство.
Издигналият се сега по-високо астрален човек си създава физическо копие, което се състои от два вида материя, от жизнения етер и от химическия етер. Следователно сега имаме работа с един човек, който се състои от астрално тяло и който работи в едно етерно тяло, състоящо се на свой ред от два вида етер; от жизнения етер и от химическия етер. Благодарение на жизнения етер това физическо копие на човека има способността да се размножава, да произвежда от себе си себеподобни същества. Чрез химическия етер то развива определени сили, които са подобни на днешните химически сили на привличане и отблъскване. Благодарение на това копието на човека е в състояние да привлича към себе си определени вещества от заобикалящия свят и да ги съединява със себе си, за да ги отдели по-късно отново от себе си чрез силите за отделянето.
Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното животинско царство и от човешкото царство.
Вече имаме работа с началото на едно хранене. Следователно тези първи копия на човека бяха животноядци и човекоядци. – Наред с всички тези същества остават също още потомците на предишните същества, състоящи се само от жизнения етер. Обаче те атрофират, понеже не могат да се приспособят към новите условия на Земята. По-късно, след много преобразувания, през които минават, от тях се образуват едноклетъчните животински организми, а също и клетките, от които по-късно се изграждат по-сложните живи същества.
към текста >>
20.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тогава и развитието на
животинско
то, растителното и минералното царство съвършено ще се изясни.
“носител на светлината” и защо в духовната наука тези същества са наричани “Богове на Слънцето”. Всичко, което става по-нататък, е разбираемо, само когато насочим поглед назад към периоди, които са предшествали Земното развитие. Това трябва да стане в по-нататъшното четене на “Хрониката Акаша”. Там ще покажем, през какво развитие върху други планетни състояния на нашата Земя са минали свързаните със Земята същества, преди тя да достигне до същинското си Земно състояние. И ние още по-точно ще се запознаем с природата на “Лунните богове” и “Боговете на Слънцето”.
Тогава и развитието на животинското, растителното и минералното царство съвършено ще се изясни.
към текста >>
21.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
То по-изчерпателно носи в себе си свойствата на
животинско
то.
На Земята, когато ще настъпи мислещото предметно съзнание, това астрално тяло ще бъде подчинен носител или инструмент на израстващото в представи мислене. Сега обаче на Луната, то се развива в неговата пълна собствена самостоятелност. Следователно тук самото то е по-дейно, по-подвижно, отколкото по-късно на Земята. Ако искаме да го охарактеризираме, можем да говорим за това, че то е човек- животно. И като такова по собствен начин то се намира на по-висока степен, отколкото настоящите Земни животни.
То по-изчерпателно носи в себе си свойствата на животинското.
Тези свойства в известно отношение са по-диви, по-необуздани, отколкото свойствата на съвременните животни. Ето защо на тази степен на своето съществуване можем да наречем човека едно същество, което в неговото развитие се намира по средата между съвременните животни и сегашния човек. Ако човекът би вървял по този път на развитие по права линия, той би станал едно диво, необуздано същество. Земното развитие означава едно понижение, едно укротяване на животинския характер на човека. Това произвежда мислещото съзнание.
към текста >>
Не целият растителен свят, който се беше развил на Слънцето, можа да се развие до
животинско
то.
Сега те се показват изменени само в това, че както едното, така и другото са станали по-груби, по-гъсти. През време на третия кръг на Луната от растителното царство се отделя една част. Тя не минава през процеса на загрубяването. Благодарение на това тя доставя субстанцията, от която може да се образува животинската същност на човека. Именно тази животинска същност в единение с по-високо развитото етерно тяло и с новороденото астрално тяло представлява описаната по-горе тройна същност на човека.
Не целият растителен свят, който се беше развил на Слънцето, можа да се развие до животинското.
Защото животинските същества предполагат за тяхното съществуване растението. Един растителен свят е основата на един животински свят. Както Слънчевият човек можа да се развие до растение благодарение на това, че той изтласка една част от своите другари надолу в по-грубо минерално царство, такъв е случаят и сега при Лунния човек-животно. Той изостави една част от съществата, които на Слънцето още имаха еднакво с него растително естество, изостави ги назад на степента на по-грубата растителност. Но както Лунният човек-животно не е както съвременното животно, а е по средата между сегашното животно и сегашния човек, така и Лунният минерал се намира по средата между съвременния минерал и съвременното растение.
към текста >>
ІХ. Към двете предишни царства, растителното и минералното царство, които са изтласкани към по-ниски степени на развитието, се прибавя
животинско
то царство, в което се намира сега самият човек.
VІ. Духовете на личността (Азурас) внедряват в раждащото се астрално тяло самостоятелността. VII. В петия кръг човекът започва смътно да работи върху своето физическо тяло. Благодарение на това към съществуващата по-рано монада се присъединява” Духовното-себе” (Манас). VІІІ. Етерното тяло на човека се развива през време на Лунното съществуване до изпитването на един вид, удоволствие и страдание, които носят пасивен характер. В астралното тяло се разгръщат афектите гняв, омраза, инстинкти, страсти и т.н.
ІХ. Към двете предишни царства, растителното и минералното царство, които са изтласкани към по-ниски степени на развитието, се прибавя животинското царство, в което се намира сега самият човек.
*** Към края на цялата мирова епоха Луната се приближава все повече до Слънцето и когато започва времето на почивния период (Пралайя), двете тела отново се съединяват в едно цяло, което преминава тогава в спящото състояние, за да се пробуди в една нова мирова епоха – тази на Земята.
към текста >>
22.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Едната остава на степента на
животинско
то, другата, напротив, претърпява разделяне на две на астралното тяло.
Когато сега всичко отново излиза от състоянието на сън, първо през време на един малък цикъл трябваше накратко да бъде повторено Сатурновото състояние, през време на един втори такъв малък цикъл (кръг) Слънчевото състояние и през време на един трети Лунният цикъл. През време на този трети кръг съществата на отделилата се отново от Слънцето Луна минават през същите форми на съществуване, каквито те са имали върху Старата Луна. Низшият човек тук е едно средно същество между днешния човек и днешното животно, растенията се намират по средата между днешната животинска и растителна природа, а минералите само наполовина притежават днешния безжизнен характер, от друга страна те са наполовина растения. През време на втората половина от третия кръг се подготвя вече нещо друго. Минералите се втвърдяват, растенията изгубват постепенно животинския характер на усещането, а от единния вид човек-животно се развиват две класи.
Едната остава на степента на животинското, другата, напротив, претърпява разделяне на две на астралното тяло.
Това астрално тяло се разделя на една по-низша част, която остава и по-нататък носител на афектите, и в една по-висша част, която добива известна самостоятелност, така че може да упражнява един вид господство над по-низшите членове, над физическото тяло, над етерното тяло и над низшето астрално тяло. Сега Духовете на личността завладяват това по-висше астрално тяло, като му предават самостоятелност и с това посаждат в него егоизма. Духовете на огъня извършват тяхната работа сега само в низшето астрално тяло, докато в етерното тяло действуват Духовете на сумрака, а във физическото тяло започва своята работа онази силова същност, която можем да назовем като същинския предтеча на човека. Същата тази силова същност е образувала на Сатурн Човека-дух (Атма) с помощта на Престолите, на Слънцето Духа-живот (Буди) с помощта на Херувимите и на Луната Духовното себе (Манас) заедно със Серафимите. – Сега обаче това се променя.
към текста >>
Първо всичко, което вече по-рано съществуваше като растително,
животинско
и човешко царство, започна да се отделя в зародишно състояние от неразличимата маса.
Това са само главните направления на техните дейности. Като подчинени на всички тях навсякъде действат всевъзможни духовни същества. Така например Духовете на формата извършват в това време определена работа също и върху телата на растенията и животните и т.н.. След като е станало всичко това, всички същества – също Слънцето и самата Луна, – към края на третия Земен кръг отново се сливат и минават тогава през едно по-кратко състояние на сън (малка Пралайя). Тук отново всичко е неразличима маса (един хаос); и в това състояние започва 4-ят Земен кръг, в който се намираме понастоящем.
Първо всичко, което вече по-рано съществуваше като растително, животинско и човешко царство, започна да се отделя в зародишно състояние от неразличимата маса.
Първо като самостоятелни зародиши могат да се явят само прадедите на човека, върху висшето астрално тяло на които в предишния малък цикъл (кръг) бяха работили Духовете на личността. Всички други същества на минералното, растителното и животинското царство тук още не водят никакво самостоятелно съществуване, защото на тази степен всичко е още в онова висше духовно състояние, което се нарича “безформено” състояние или състояние Арупа. В настоящата степен на развитие само най-висшите човешки мисли – например математическите или моралните идеали – са изтъкани от веществото, което на описаната степен притежават всички същества. Това, което е по-низше от тези прадеди на човека, може да се яви само като дейност на едно по-висше същество. Така животните съществуват първо като състояние на съзнанието на Духовете на огъня, растенията като състояние на съзнанието на Духовете на сумрака.
към текста >>
Всички други същества на минералното, растителното и
животинско
то царство тук още не водят никакво самостоятелно съществуване, защото на тази степен всичко е още в онова висше духовно състояние, което се нарича “безформено” състояние или състояние Арупа.
Така например Духовете на формата извършват в това време определена работа също и върху телата на растенията и животните и т.н.. След като е станало всичко това, всички същества – също Слънцето и самата Луна, – към края на третия Земен кръг отново се сливат и минават тогава през едно по-кратко състояние на сън (малка Пралайя). Тук отново всичко е неразличима маса (един хаос); и в това състояние започва 4-ят Земен кръг, в който се намираме понастоящем. Първо всичко, което вече по-рано съществуваше като растително, животинско и човешко царство, започна да се отделя в зародишно състояние от неразличимата маса. Първо като самостоятелни зародиши могат да се явят само прадедите на човека, върху висшето астрално тяло на които в предишния малък цикъл (кръг) бяха работили Духовете на личността.
Всички други същества на минералното, растителното и животинското царство тук още не водят никакво самостоятелно съществуване, защото на тази степен всичко е още в онова висше духовно състояние, което се нарича “безформено” състояние или състояние Арупа.
В настоящата степен на развитие само най-висшите човешки мисли – например математическите или моралните идеали – са изтъкани от веществото, което на описаната степен притежават всички същества. Това, което е по-низше от тези прадеди на човека, може да се яви само като дейност на едно по-висше същество. Така животните съществуват първо като състояние на съзнанието на Духовете на огъня, растенията като състояние на съзнанието на Духовете на сумрака. Минералите обаче имат двойно мисловно съществуване. Първо те съществуват като мисловни зародиши в гореспоменатите прадеди на човека и освен това като мисли в съзнанието на Духовете на формата.
към текста >>
На тази степен от развитието имаме работа с четири царства: минерално, растително,
животинско
и човешко царство.
По-нататъшното напредване на развитието се състои в това, че сгъстяването напредва до състоянието, което наричаме физическо. Първоначално имаме работа с най-финото физическо състояние, с това на най-финия етер. Предшественикът на човека получава чрез Духовете на формата към неговите предишни съставни части още и най-финото етерно тяло. Следователно той се състои от една вътрешна неоформена мисловна същност, от едно оформено мисловно тяло, астрално тяло и етерно тяло. Животните имат едно оформено мисловно тяло, астрално тяло и етерно тяло, растенията имат астрално тяло и етерно тяло; минералите се явяват за първи път тук като самостоятелни етерни форми.
На тази степен от развитието имаме работа с четири царства: минерално, растително, животинско и човешко царство.
Но наред с тях в течение на развитието са възникнали още три други царства. Във времето, когато животните се отделиха от Духовете на огъня на мисловната степен (Рупа), Духовете на личността също отделиха от себе си определени същества. Те се състоят от неоформено мисловно вещество, което постоянно се свива на топка подобно на облак и отново се разлива. За тях не можем да говорим като за самостоятелни същества, а само като за безредна обща маса. Това е първото елементарно царство.
към текста >>
извънредно се биха засилили в посока на
животинско
то естество.
Те паднаха, така да се каже, от едно по-висше състояние на съществуването в едно по- низше. Те трябваше да изпитат това, защото бяха изгубили непосредствената връзка с онези по-висши същества. Те биха стигнали напълно до една задънена улица в тяхното развитие, ако не бяха настъпили други мирови събития, чрез които напредването отново бе възобновено и развитието бе доведено до съвършено други пътища. – Със силите, които понастоящем са съединени с отделената Луна и които тогава още бяха вътре в Земята, напредването би било невъзможно. С тези сили би могло да се роди не съвременното човечество, а само един вид същество, при което развитите през време на третия голям цикъл, – този на Лунното съществуване – афекти, именно гневът, омразата и т.н.
извънредно се биха засилили в посока на животинското естество.
Такъв бе случаят в течение на определен период от време. Непосредственият ефект от отделянето на Слънцето беше възникването на третото главно състояние на прадедите на човека, което в теософската литература е наречено трета главна (коренна) раса, а именно лемурийската. Названието “раса” за това състояние на развитието съвсем не е особено подходящо. Защото тогавашните прадеди на човека биха могли да бъдат сравнени с това, което днес наричаме “раса” само в преносен смисъл. Трябва да бъдем напълно наясно, че формите на развитието както в далечното минало, така също и в бъдеще, са така напълно различни от настоящите, че нашите днешни наименования могат да служат само като неизбежно помощно средство и те изгубват всъщност всякакъв смисъл за тези отдалечени епохи.
към текста >>
23.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с
животинско
то царство.
Сега трябва да си изясним, кое от трите тела на човека (физическо, етерно и астрално тяло) е най-съвършено в неговото естество. Лесно можем да бъдем съблазнени да считаме физическото тяло като най-низшето и поради това като най-несъвършеното. Обаче при такава една преценка ние правим грешка. Вярно е, че в бъдеще астралното и етерното тяло ще достигнат едно високо съвършенство, обаче сега физическото тяло в неговото естество е по-съвършено отколкото астралното и етерното. Гореспоменатото заблуждение може да се роди само поради това, че физическото тяло на човека има общо с най-низшето Земно царство, с минералното царство.
Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с животинското царство.
– Истина е, че човешкото физическо тяло се състои от същите вещества и сили, които се намират в обширното минерално царство; обаче начинът, по който тези вещества и сили действуват съвместно в човешкото тяло, е израз на мъдрост и съвършенство на неговия строеж. Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така. Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото. Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки. Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост.
към текста >>
– Този Сатурн още не съдържаше днешните природни царства – минералното, растителното
животинско
то царство, – а беше съставен само от човешки физически тела в гореспоменатото състояние.
Нека да си представим, че на Сатурн физическото тяло на човека е достигнало определена степен на развитието си, и че това развитие е било след това продължено по-нататък на Слънцето по такъв начин, че тогава то можа да стане носител на едно етерно тяло. На Сатурн именно това физическо тяло беше стигнало толкова далеч, че то беше един извънредно добре устроен механизъм, който обаче нямаше в себе си никакъв живот. Сложността на неговия състав стана причина накрая то да се разпадне. Защото тази сложност беше достигнала толкова висока степен, че то не можеше вече да се задържи само чрез минералните сили, които действаха в него. И въобще чрез това разпадане на човешкото физическо тяло бе предизвикано загиването на Сатурн.
– Този Сатурн още не съдържаше днешните природни царства – минералното, растителното животинското царство, – а беше съставен само от човешки физически тела в гореспоменатото състояние.
Каквото днес познаваме като минерали, растения, и животни, още не съществуваше на Сатурн. От сегашните четири природни царства на това мирово тяло се намираше само човекът, т.е. само неговото физическо тяло и това физическо тяло беше един вид сложен минерал, (но в тогавашното състояние). Другите природни царства възникваха благодарение на това, че върху редуващите се небесни тела (планетните инкарнации на Земята) не всички същества можаха напълно да достигнат целта на тяхното развитие. Така само една част от развитите на Сатурн човешки тела можа да достигне Сатурновата цел.
към текста >>
Най-близкостоящото до човека
животинско
царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв.
Самопонятно е, че сега системата на сетивата, на жлезите и нервната система трябваше да бъдат преобразени така, че да могат да работят в човешкия организъм заедно с новоприбавената система на топлата кръв. Органите на сетивата бяха така преобразени, че от простото образно съзнание на Старата Луна можа да се развие предметното съзнание, което е посредник при възприемането на външните неща и което днес човекът притежава от събуждането сутрин до заспиването вечер. На Старата Луна сетивата не бяха още отворени навън; образите на съзнанието изплуваха отвътре; именно това отваряне на сетивата към външния свят е постижението на Земното развитие. По-горе споменахме, че не всички заложени на Сатурн човешки тела достигнаха целта, която им беше поставена и как на Слънцето, наред с човешкото царство в неговата тогавашна форма, се роди второ природно царство. Трябва да си представим сега, че на всяка една от следващите степени от развитието, на Слънцето, на Луната и на Земята постоянно оставаха същества зад целта, която трябваше да постигнат, и че благодарение на това възникнаха низшите природни царства.
Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв.
Топла кръв нямаше никое от природните царства преди Земната епоха. Съвременните студенокръвни (или с променлива топлина) животни и някои растения възникнаха чрез това, че определени същества от низшето Слънчево царство отново бяха изостанали зад степента, която другите същества на това царство достигнаха. Съвременното минерално царство възникна най-късно, а именно едва през време на Земната епоха. Четиричленният Земен човек получава от Слънцето и Луната влиянието на онези сили, които бяха останали свързани с тези небесни тела. Той получава от Слънцето силите служащи на напредъка, на растежа и на развитието, от Луната втвърдяващите формиращи сили.
към текста >>
На Луната то прие характера на
животинско
то тяло, понеже беше проникнато и от астралното тяло.
Обаче точно противоположното е вярно. Те са придобили тяхната настояща форма най-късно и ще я изгубят най-рано. Пред очите на духовно-научния изследовател се представя следното положение. На Слънцето човешкото физическо тяло беше стигнало в известно отношение до степента на растителното съществуване. Тогава то беше проникнато само от едно етерно тяло.
На Луната то прие характера на животинското тяло, понеже беше проникнато и от астралното тяло.
Обаче не всички органи взеха участие в това превръщане в животински характер. Някои останаха да стоят на растителната степен. А също и на Земята, когато след включването на “Аза” човешкото физическо тяло се издигна до неговата настояща форма, някои органи все още носеха ясно изразен растителен характер. Не трябва да си представяме обаче, че тези органи изглеждаха точно както нашите днешни растения. Към тези органи принадлежат органите на размножението.
към текста >>
24.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако искаме да си изградим една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и
животинско
то царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо.
В много отношения последното е все още толкова несъвършено, че може да разруши съвършенството на физическото тяло. С подобни изводи далеч не се стремим да докажем верността на всичко онова, което Тайната Наука съобщава за развитието на четирите съставни части на човешкото същество. Доказателствата възникват в самото духовно научно изследване, което ясно показва, че физическото тяло има зад себе си едно четирикратно преобразяване, докато останалите съставни части на човека са по-назад в своя път към съвършенството. Тук беше необходимо само да загатнем, че данните от духовното изследване се отнасят към факта, чиито действия могат да се наблюдават също и външно в различните степени на съвършенство, което постигат физическото тяло, етерното тяло и т.н. * * * * *
Ако искаме да си изградим една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо.
Съществата на тези три царства възникват едва в по-късните периоди от развитието. От съществата, които възприемаме на Земята днес с нашите физически сетива, тогава е съществувал само човекът, и то само физическото му тяло в онази форма, която ни предстои да опишем. Но и днес към Земята принадлежат не само представителите на минералното, растителното, животинското и човешкото царство, но и други Същества, които не се проявяват във физическо тяло. Точно такива Същества действуваха по време на Сатурновото развитие. И тяхната дейност върху арената на Сатурн имаше за последица по-късното развитие на човека.
към текста >>
Но и днес към Земята принадлежат не само представителите на минералното, растителното,
животинско
то и човешкото царство, но и други Същества, които не се проявяват във физическо тяло.
Тук беше необходимо само да загатнем, че данните от духовното изследване се отнасят към факта, чиито действия могат да се наблюдават също и външно в различните степени на съвършенство, което постигат физическото тяло, етерното тяло и т.н. * * * * * Ако искаме да си изградим една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо. Съществата на тези три царства възникват едва в по-късните периоди от развитието. От съществата, които възприемаме на Земята днес с нашите физически сетива, тогава е съществувал само човекът, и то само физическото му тяло в онази форма, която ни предстои да опишем.
Но и днес към Земята принадлежат не само представителите на минералното, растителното, животинското и човешкото царство, но и други Същества, които не се проявяват във физическо тяло.
Точно такива Същества действуваха по време на Сатурновото развитие. И тяхната дейност върху арената на Сатурн имаше за последица по-късното развитие на човека. Ако най-напред насочим духовните възприемателни органи не към началото или края, а към средния период на Сатурновото въплъщение, там ще открием едно състояние, което общо взето се състои главно от „топлина". Там няма и следа от газообразни, течни или твърди елементи. Тези агрегатни състояния възникват през следващите планетарни въплъщения.
към текста >>
В едно небесно тяло с подобни качества няма никакви условия за представителите на днешното
животинско
, растително и минерално царство.
В природния свят топлината действително е състояние на твърдите, течните и газообразни вещества, обаче това състояние е само външната страна на топлината или нейното действие, физиците говорят само за това действие на топлината, а не за нейната вътрешна природа. Нека да се абстрахираме от всяко външно топлинно усещане и да си представим онова вътрешно изживяване, което имаме при думите: „Чувствувам се топъл", „чувствувам се студен". Само това вътрешно изживяване може да ни даде представа за това, което е представлявал Сатурн в горепосочения период от неговото развитие. Бихме могли да пребродим цялото заемано от Сатурн пространство и никъде не бихме открили никакъв газ, който би упражнил някакво налягане, никакво твърдо или течно тяло, което да остави някакво светлинно впечатление. Но във всяка точка от това пространство и без никакъв външен източник на топлина, ние бихме имали вътрешното усещане: тук е налице тази или онази топлинна степен.
В едно небесно тяло с подобни качества няма никакви условия за представителите на днешното животинско, растително и минерално царство.
Едва ли е необходимо да отбелязваме, че току-що казаното практически никога не би могло да се осъществи. Съвременният човек никога не би могъл да застане като наблюдател на Стария Сатурн. Посоченият пример е само за по-добра нагледност. Съществата, които свръхсетивното познание различава на Стария Сатурн, са на съвършено друга еволюционна степен от днешните сетивно възприемаеми земни същества. Това познание се изправя най-напред пред такива Същества, които не разполагат с физическо тяло, каквото има съвременният човек.
към текста >>
Например в елементите на растително-
животинско
то царство стават видими самите „Духове на Личността"; зад и е минерално- растителните процеси просветват „Духовете на Огъня"; а „Синовете на Живота" се явяват на човека без никаква връзка с физическия свят, като един вид етерно-душевни образи.
Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия. Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик. Но това образно съзнание регистрира не само външни физически процеси; с помощта на образите то създава определени представи както за скритите зад физическите факти духовни Същества, така и за техните действия.
Например в елементите на растително-животинското царство стават видими самите „Духове на Личността"; зад и е минерално- растителните процеси просветват „Духовете на Огъня"; а „Синовете на Живота" се явяват на човека без никаква връзка с физическия свят, като един вид етерно-душевни образи.
Въпреки че представите на лунното съзнание са само символи на външният свят, те имаха много по-голямо въздействие върху вътрешния свят на човешкото същество, отколкото съвременните представи на човека, които се изграждат въз основа на сетивните възприятия. Представите на лунното съзнание можеха да приведат в движение и действие целия вътрешен свят на човешкото същество. Вътрешните процеси също се формираха според тях. Те бяха истински формиращи, строителни сили. Човешкото същество приемаше своя облик според начина, по който го изграждаха тези формиращи сили.
към текста >>
Тези Същества бяха предшествениците на
животинско
то царство.
Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки души би трябвало да напуснат Земята. Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили. Докато зародишът се изграждаше вътре в човека, той беше под действието на такива Същества, които ръководени от своя най-издигнат предводител, отделиха Луната от Земята, за да преведат последната отвъд една критична точка в нейното развитие. Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души. Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето.
Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство.
В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци. Тяхното астрално тяло трябваше да действува върху физическото и етерното тяло по такъв начин, както това ставаше при човека на Старата Луна. Така възникналите животни имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно. Душата простираше своята същност и върху потомъка на родителската форма. Така че животните, произлизащи от една форма, имаха една обща душа.
към текста >>
И докато преди Атлантската епоха човек представляваше един верен образ на своята душевна същност, тъкмо процесите на атлантското развитие носеха в себе си причините, довели до следатлантския човек, който в твърдата си физическа конфигурация беше относително слабо зависим от своите душевни качества, (формите при
животинско
то царство се втвърдиха много по-рано отколкото при човека.) Изобщо законите, които днес обясняват формообразуването в природните царства, са неприложими спрямо по-далечното минало.
Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на тялото оставаше малък. Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери. Когато човекът се намираше в период на растеж, тялото се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи. Покварата в човешките страсти и инстинкти водеше до разрастване на тялото, което стигаше до колосални размери. Съвременната конфигурация на човешкото физическо тяло е получена чрез свиването, сгъстяването и втвърдяването на атлантския човек.
И докато преди Атлантската епоха човек представляваше един верен образ на своята душевна същност, тъкмо процесите на атлантското развитие носеха в себе си причините, довели до следатлантския човек, който в твърдата си физическа конфигурация беше относително слабо зависим от своите душевни качества, (формите при животинското царство се втвърдиха много по-рано отколкото при човека.) Изобщо законите, които днес обясняват формообразуването в природните царства, са неприложими спрямо по-далечното минало.
Към средата на Атлантската епоха всред човечеството постепенно се очерта едно голямо нещастие. Тайните на Посветените би трябвало грижливо да се пазят от хора, които не са пречистили чрез съответна подготовка своето астрално тяло от изкушения и грешки. Запознавайки се обаче със скритото познание и със законите, чрез които висшите Същества направляват природните сили, подобни хора ги поставиха в служба на своите изопачени желания и страсти. Опасността нарасна, защото, както вече посочихме, хората попаднаха в областта на низши духов ни Същества, които не можеха да следват нормалното развитие на Земята и му противодействуваха. Те постоянно влияеха на човека и му внушаваха интереси, противни на благото на човечеството.
към текста >>
Това, което продължаваше да действува от Сатурн, Слънцето и Луната и изграждаше физическото, етерното и астралното тяло на човека, както и минералното, растителното и
животинско
то царство, представляваше съдържанието на един вид мистерийни тайни.
След намесата на Ариман, към този вид посвещение се прибави и друг. Ариман беше забулил онази част от духовния свят, която би се проявила зад сетивно-физическите възприятия, ако от средата на Атлантската епоха той не беше упражнявал своето влияние, фактът, че всичко това беше достъпно за Посветените, се обяснява с обстоятелството, че те не се задоволяваха с онези душевни способности, чрез които човекът обхващаше сетивно-физическия свят, а упражняваха тези способности свръхобичайната мярка. Благодарение на това им се явяваха онези духовни сили, които са скрити зад природните явления. Те можеха да говорят за духовните Същества, скрити зад природата. На тях им се откриваха самите творчески и съзидателни сили, които действуваха в разположения под човека природен свят.
Това, което продължаваше да действува от Сатурн, Слънцето и Луната и изграждаше физическото, етерното и астралното тяло на човека, както и минералното, растителното и животинското царство, представляваше съдържанието на един вид мистерийни тайни.
Но върху тях беше разпростряна властта на Ариман. Това, което беше довело до Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, се съдържаше във втори вид мистерийни тайни. Обаче това, което Мистериите можеха само да загатват, беше, че в хода на времето ще се появи един човек с такова астрално тяло, в което въпреки Луцифер светлинният свят на Слънчевия Дух ще може да бъде осъзнат чрез етерното тяло, без да се налага изпадането в особени душевни състояния. А физическото тяло на този човек трябваше да бъде такова, че пред погледа му да се открива онази част от духовния свят, която Ариман скриваше, включително и процесите на смъртта, физическата смърт не би могла да промени нищо в живота на това човешко същество, тя няма никаква власт над живота. В такова човешко същество „Азът" се проявява по такъв начин, че истинският духовен живот се разгръща в рамките на физическия.
към текста >>
25.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Над него ще се разполага преобразеното
животинско
царство; после идва онова човешкото царство, което се явява като един вид наследник на злото човечество.
Благодарение на своето развитие, добрата част от човечеството ще постигне друг начин за усвояване, на Лунните сили и така ще видоизмени злата част, че тя ще може да поеме като отделно земно царство един съвсем друг път на развитие. Благодарение на тази работа от страна на доброто човечество, след определен период на развитие, съединената с Луната Земя ще може отново да се съедини със Слънцето (а също и с другите планети). И след едно междинно състояние, което се представя като един вид пребиваване в по-висшите светове, Земята ще премине в състоянието Юпитер. Една от особеностите на Юпитер е, че там няма да съществува това, което днес наричаме минерално царство; силите на минералното царство ще бъдат превърнати в растителни. Растителното царство, което през епохата на Юпитер ще има съвършено нова форма, ще бъде тогава най-низшето природно царство.
Над него ще се разполага преобразеното животинско царство; после идва онова човешкото царство, което се явява като един вид наследник на злото човечество.
А най-горе са потомците на доброто земно човечество. Голяма част от неговата мисия е да облагородява злата общност на падналите души, така че те все пак да са в състояние да намерят достъпа до истинското човешко царство. На бъдещата Венера ще изчезне и растителното царство; там най-низшето царство ще бъде повторно преобразеното животинско царство; а нагоре ще се редуват три човешки царства с различни степени на съвършенство. По време на състоянието „Венера", Земята ще остане свързана със Слънцето. Развитието по време на Бъдещия Юпитер ще напредва по такъв начин, че в определен момент Слънцето още веднъж ще се освободи от Юпитер, така че последният ще приема неговите въздействия отвън.
към текста >>
На бъдещата Венера ще изчезне и растителното царство; там най-низшето царство ще бъде повторно преобразеното
животинско
царство; а нагоре ще се редуват три човешки царства с различни степени на съвършенство.
Една от особеностите на Юпитер е, че там няма да съществува това, което днес наричаме минерално царство; силите на минералното царство ще бъдат превърнати в растителни. Растителното царство, което през епохата на Юпитер ще има съвършено нова форма, ще бъде тогава най-низшето природно царство. Над него ще се разполага преобразеното животинско царство; после идва онова човешкото царство, което се явява като един вид наследник на злото човечество. А най-горе са потомците на доброто земно човечество. Голяма част от неговата мисия е да облагородява злата общност на падналите души, така че те все пак да са в състояние да намерят достъпа до истинското човешко царство.
На бъдещата Венера ще изчезне и растителното царство; там най-низшето царство ще бъде повторно преобразеното животинско царство; а нагоре ще се редуват три човешки царства с различни степени на съвършенство.
По време на състоянието „Венера", Земята ще остане свързана със Слънцето. Развитието по време на Бъдещия Юпитер ще напредва по такъв начин, че в определен момент Слънцето още веднъж ще се освободи от Юпитер, така че последният ще приема неговите въздействия отвън. После отново ще настъпи свързване на Слънцето с Юпитер и така постепенно ще стане превръщането във Венера. От това планетарно въплъщение на Земята, наречено Венера, ще се отдели едно особено небесно тяло; то ще съдържа всички Същества, които се противопоставят на развитието, един вид „непоправима Луна". Това тяло ще израсне, като нещо, което не може да бъде описано, понеже е прекалено различно от всички възможни изживявания на днешния човек.
към текста >>
26.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно
животинско
създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
Целта ми е безразлична, аз желая само целесъобразността. Ето защо Кант нарича "красиво" онова, при което долавяме целесъобразност, без при това да мислим за определена цел. С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата.
към текста >>
27.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински
животинско
; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин.
Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси.
Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин.
Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед.
към текста >>
Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното,
животинско
съзерцаване на света".
Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога.
Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света".
Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед. "Издигането на мисленето над сетивното, неговото излиза не над крайното и издигане към безкрайното, скокът, който се прави с прекъсване редовете на сетивното в свръхсетивното, всичко това е самото мислене, това преминаване е само мислене. Когато не може да се направи такова преминаване, това значи, че не трябва да се мисли. Фактически животните не правят такъв скок; те остават при сетивното усещане и гледане; поради това те нямат никаква религия".
към текста >>
28.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Изследователската работа на естествените науки от първата половина на 19-тото столетие даде на Лудвиг Бюхнер възможността да изкаже възгледи като тези: "По същия начин, както парната машина произвежда движение, заплетена органическа сложност на надарената със сила материя произвежда в
животинско
то тяло един общ сбор от определени ефекти, които свързани в единство са наречени от нас дух, душа, мисъл".
От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване". Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила. И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство. Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота. Смяна на материя и форма в отделните части, докато основната форма остава същата, тази е тайната на животинския живот".
Изследователската работа на естествените науки от първата половина на 19-тото столетие даде на Лудвиг Бюхнер възможността да изкаже възгледи като тези: "По същия начин, както парната машина произвежда движение, заплетена органическа сложност на надарената със сила материя произвежда в животинското тяло един общ сбор от определени ефекти, които свързани в единство са наречени от нас дух, душа, мисъл".
А Карл Густав Ройшле обяснява в своята книга "Философия и естествена наука. В памет на Давид Фридрих Щраус"/1874 г./, че резултатите на естествените науки включват даже в себе си един философски момент. Сродството, което бе открито между природните сили, беше считано като ръководител в тайните на съществуването. Едно такова важно средство откри в 1819 година Фридед в Копенхаген. Той констатира, че магнитната стрелка се отклонява от електрическия ток.
към текста >>
Също така и Карл Ернст фон Баер, който беше проследил развитието на
животинско
то същество нагоре чак до неговите начални състояния, не можа да се откаже от мисълта, че процесите в живото тяло са насочени към определени цели, даже че пълното понятие за целта може да се приложи към цялостната природа. /К.Е.Ф.
Той изследваше строго обективно законите на организмите въпреки тяхната целесъобразна връзка и чрез своето широко разбиране, което знаеше да си служи в неограничен размер с физическото, химическото, анатомическото, зоологическото, микроскопическото и ембриологическо знание, той стана един реформатор на учението за природата. Неговият възглед не му пречеше да основава познанието на душевните свойства на съществата върху телесните особености. Един от неговите основни възгледи беше този, че човек не може да бъде психолог, без да бъде физиолог. Обаче този, който от пределите на природоизследването идваше в областта на общия светоглед, той не се намираше в щастливото положение да може да постави направо на заден план идеята за целесъобразността. Ето защо понятно е, когато един такъв знаменит мислител Густав Теодор Фехнер /роден в 1801 г./ изразява в своята издадена в 1852 година книга "Зенд-Авеста или за природата на Небето и на отвъдния свят" мисълта, че във всеки случай е странно да се вярва, какво не е необходимо никакво съзнание за да бъдат създадени съзнателни същества, каквито са хората, тъй като несъзнателните машини могат да бъдат създадени само чрез съзнателни хора.
Също така и Карл Ернст фон Баер, който беше проследил развитието на животинското същество нагоре чак до неговите начални състояния, не можа да се откаже от мисълта, че процесите в живото тяло са насочени към определени цели, даже че пълното понятие за целта може да се приложи към цялостната природа. /К.Е.Ф.
Баер, Проучвания из областта на Естествената наука, 1876 г. стр. 72 и 82/. Такива трудности, които възникват за някои мислители по отношение на един образ на света, който иска да вземе своите елементи само от сетивно възприемаемата природа, не забелязваха материалистично настроените мислители. Те се стремяха към това, да противопоставят на идеалистическия образ на света от първата половина на столетието един такъв, който получава цялата светлина за обяснението на света от факти на природата. Те имаха доверие само в познанията, които се добиват на основата на тези факти.
към текста >>
За тях този човек се яви в лицето на Чарлз Дарвин, и неговото съчинение, благодарение на което и идеята за целесъобразност бе поставена на почвата на природопознанието, излезе в 1859 година под заглавието: "За произхода на видовете в
животинско
то и растително царство чрез естествения подбор или запазването на по-съвършените породи в борбата за съществуване".
Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода. Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците". С такива чувства, с такава отдайност към чудесата на природните процеси, с такива морални чувства можеха да очакват материалистите човека, който според тяхното мнение трябваше да дойде рано или късно, човек, който да преодолее голямата пречка към един природосъобразен светоглед.
За тях този човек се яви в лицето на Чарлз Дарвин, и неговото съчинение, благодарение на което и идеята за целесъобразност бе поставена на почвата на природопознанието, излезе в 1859 година под заглавието: "За произхода на видовете в животинското и растително царство чрез естествения подбор или запазването на по-съвършените породи в борбата за съществуване".
За познаване на импулсите, които действат във философското развитие на светогледите, не са от значение споменатите като примери прогреси на естествените науки /към които биха могли да се прибавят още и други/ като такива, а фактът, че прогреси от този род съвпадаха с раждането на Хегеловия образ на света. Изложението на хода на развитието на философията, направено в предидущите глави, показва, как от времето на Коперник, Галилей и т.н. насам по-новия образ на света стоеше под влиянието на естественонаучния начин на мислене. Обаче това влияние не можеше да бъде от такова голямо значение както онова от страна на постиженията на естествените науки в 19-тото столетие. На прехода от 18-тото към 19-тото столетие бяха направени също значителни прогреси в естествените науки.
към текста >>
29.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото
животинско
царство.
Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/. Едновременно с публикуването на своята книга "Мирови загадки", в която тя излага с безрезервна откровеност своя произтичащ от познанието на природата светогледи, /1899 г./, Хекел започна да издава своите брошури "Художествени форми на природата", в които той дава изображения на неизчерпаеми изобилие от чудесни форми, които природата създава в своето лоно и които превъзхождат по красота и разнообразие "всички създадени от човека форми на изкуството". Същият човек, който довежда нашия ум в закономерността на природата, насочва нашата фантазия към красотата на природата. Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща.
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство.
При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла. Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория.
към текста >>
30.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Тези загуби са това, което представлява останалото
животинско
царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието".
Не, когато човекът изживява себе си като душевно същество в самото себе си, той стои в елемента на живота, който живее в съществата и който в него съзерцава самия себе си познавайки. Този елемент на живота е трябвало първо да се излее в безбройните форми, за да се подготви чрез това изливане на онова, което той е станал в човека. Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като плод на цялото предидущо творчество на живота. Така същността на човека съществува преди всички други живи същества; обаче тя може да се прояви като човек едва тогава, когато е отхвърлила от себе си другите форми на живота, които след това човекът може да наблюдава само отвън, той самият като една форма между тези форми. Бергсон иска да оживи резултатите на естествената наука от своето интуитивно познание така, че да може да каже: "Всичко става така, като че едно неопределено и волящо същество, няма значение дали ще го наречем човек или свръхчовек, се е стремило към усложнение и е постигнало това усложнение благодарение на това, че в пътя към тази цел е загубило една част от неговата същност.
Тези загуби са това, което представлява останалото животинско царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието".
/Бергсон, Творческо развитие, германско издание 1912 г., стр. 270/. С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /. И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества. В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
към текста >>
31.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Съществуват три природни царства, които в сегашното си развитие се намират, така да се каже, в застой: минералното, растителното и
животинско
то царство; за разлика от човека, които продължава да се развива, тяхната еволюция е вече приключила.
" той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава Змията прошепва нещо в ухото на Стареца, след което той казва: „Дошло е времето! " Разрешението на загадката се съдържа в думите, които Змията прошепва в ухото на Стареца и ние трябва да открием какво е казала Змията в ухото на Стареца. Бихме се отклонили твърде много, ако трябва подробно да опишем какво означават трите тайни. Ето защо аз искам да се спра само на най-същественото.
Съществуват три природни царства, които в сегашното си развитие се намират, така да се каже, в застой: минералното, растителното и животинското царство; за разлика от човека, които продължава да се развива, тяхната еволюция е вече приключила.
Естествено, вътрешното развитие, към което се стреми човекът, е толкова стремително и съдбоносно, че изобщо не може да бъде сравнявано с развитието на другите три природни царства. Тайната на Стареца се свежда до това, как едно природно царство е стигнало до сегашното си състояние и както е приключило своята еволюция; тук са в сила законите на минералното, растителното и животинското царство. Но ето че идва ред на четвъртото царство, царството на човека, тайната, която трябва да се открие в човешката душа, тайната, която трябва да стане „явна". И тази тайна е от такова естество, че Старецът тепърва ще трябва да я научи. И как трябва да я научи той?
към текста >>
Тайната на Стареца се свежда до това, как едно природно царство е стигнало до сегашното си състояние и както е приключило своята еволюция; тук са в сила законите на минералното, растителното и
животинско
то царство.
Разрешението на загадката се съдържа в думите, които Змията прошепва в ухото на Стареца и ние трябва да открием какво е казала Змията в ухото на Стареца. Бихме се отклонили твърде много, ако трябва подробно да опишем какво означават трите тайни. Ето защо аз искам да се спра само на най-същественото. Съществуват три природни царства, които в сегашното си развитие се намират, така да се каже, в застой: минералното, растителното и животинското царство; за разлика от човека, които продължава да се развива, тяхната еволюция е вече приключила. Естествено, вътрешното развитие, към което се стреми човекът, е толкова стремително и съдбоносно, че изобщо не може да бъде сравнявано с развитието на другите три природни царства.
Тайната на Стареца се свежда до това, как едно природно царство е стигнало до сегашното си състояние и както е приключило своята еволюция; тук са в сила законите на минералното, растителното и животинското царство.
Но ето че идва ред на четвъртото царство, царството на човека, тайната, която трябва да се открие в човешката душа, тайната, която трябва да стане „явна". И тази тайна е от такова естество, че Старецът тепърва ще трябва да я научи. И как трябва да я научи той? Старецът добре знае в какво се състои тя, обаче преди това Змията трябва да му я каже. Тук ние веднага се досещаме: ако човекът също иска да постигне целта на развитието, както са сторили това другите три царства, тогава с него трябва да се случи нещо особено.
към текста >>
32.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
организация и чувствата, „
животинско
"
*23.Якоб Бьоме, 1575-1624 *24.Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната
организация и чувствата, „животинско"
Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо: 1. Нервно-сетивната система носител на мисленето. 2. Ритмична система носител на чувствата. 3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>
33.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от три съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
След очертаващия се неизбежен крах, през 1917 год., Рудолф Щайнер потърси частни пътища за да запознае ръководните личности на Германия и Австро-Унгария с предложенията си за лечебни мерки спрямо боледуващия социален организъм. Гласът му не беше чут, а цялостната си концепция за оздравяване на правния, икономически и духовен живот той определи като „троично разделяне на социалния организъм". То идва след едно друго „троично разделяне" това на човешкия организъм, което свръхсетивните му изследвания отдавна подготвят за да намери завършен израз в излязлата през 1917 год. книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21). Там става ясно, че човешкият организъм е едно цяло само за външния и повърхностен поглед върху нещата.
Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от три съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
1. нервно-сетивната система носител на мисленето 2. ритмична система носител на чувствата 3. системата „веществообмен-крайници" носител на волята По същия начин държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да се разграничават три различни сили:
към текста >>
34.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и
животинско
то царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето. Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството. Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество. Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето. То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н. Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота. Казаното тук по отношение на определени части от учебния план може да се отнесе и към всичко, което трябва да се преподава на ученика до 15-тата му година.
към текста >>
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и
животинско
царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето. Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството. Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето. Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето. То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н. Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота. Казаното тук по отношение на определени части от учебния план може да се отнесе и към всичко, което трябва да се преподава на ученика до 15-тата му година. Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
към текста >>
35.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното
животинско
съзнание те следят течението на своето храносмилане.
В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок. Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето. У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост. Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени.
Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното животинско съзнание те следят течението на своето храносмилане.
Така първобитният човек, когато той навлезе в полето на земното развитие, чувстваше протичането на своя физически живот, който взаимно се проникваше и се сливаше с живота на душата. И понеже имаше за своите бели дробове, за своето сърце, за целия свой организъм едно силно чувство, той с еднаква сила можеше да чувства всичко, което ставаше около него. Той живееше също така добре бликащата светкавица, грохота на гръмотевицата, облаците с техните подвижни форми, променящата се Луна. Той живееше вътрешно фазите на Луната, както чувстваше тези на своето собствено храносмилане. Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него.
към текста >>
36.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
57. Резултатите на Духовната Наука показват, че между смъртта и едно ново раждане човекът принадлежи на духовните царства също така, както между раждането и смъртта принадлежи на трите царства на природата, минералното, растителното и
животинско
то.
55. Следва един дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 56. Периодът на съществуване между смъртта и едно ново раждане, през време на който се образува Карма та на човека, може да бъде описан само въз основа на резултатите от духовното изследване. Но трябва да държим винаги в съзнанието си, че това описание е разбираемо за разума. Достатъчно е този разум да наблюдава безпристрастно само същността на сетивната действителност, и той ще съзре, че тази сетивна действителност сочи към нещо духовно, както формата на мъртвия труп сочи към един обитаващ в него живот.
57. Резултатите на Духовната Наука показват, че между смъртта и едно ново раждане човекът принадлежи на духовните царства също така, както между раждането и смъртта принадлежи на трите царства на природата, минералното, растителното и животинското.
58. Минералното царство може да се види в устройството на човешкото физическо тяло, растителното под формата на етерното тяло е основа на неговото развитие и растеж, животинското като астрално тяло дава импулса за разгръщането на усещането и волята. Увенчанието на живота на усещанията и на волята в себесъзнателния духовен живот съставлява връзката на човека с духовния свят по един непосредствен начин. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 59. Едно безпристрастно разглеждане на мисленето показва, че мислите на обикновеното съзнание нямат някакво собствено съществуване, че те са само огледални образи /отражения/ на нещо. Така се явяват те.
към текста >>
58. Минералното царство може да се види в устройството на човешкото физическо тяло, растителното под формата на етерното тяло е основа на неговото развитие и растеж,
животинско
то като астрално тяло дава импулса за разгръщането на усещането и волята.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 56. Периодът на съществуване между смъртта и едно ново раждане, през време на който се образува Карма та на човека, може да бъде описан само въз основа на резултатите от духовното изследване. Но трябва да държим винаги в съзнанието си, че това описание е разбираемо за разума. Достатъчно е този разум да наблюдава безпристрастно само същността на сетивната действителност, и той ще съзре, че тази сетивна действителност сочи към нещо духовно, както формата на мъртвия труп сочи към един обитаващ в него живот. 57. Резултатите на Духовната Наука показват, че между смъртта и едно ново раждане човекът принадлежи на духовните царства също така, както между раждането и смъртта принадлежи на трите царства на природата, минералното, растителното и животинското.
58. Минералното царство може да се види в устройството на човешкото физическо тяло, растителното под формата на етерното тяло е основа на неговото развитие и растеж, животинското като астрално тяло дава импулса за разгръщането на усещането и волята.
Увенчанието на живота на усещанията и на волята в себесъзнателния духовен живот съставлява връзката на човека с духовния свят по един непосредствен начин. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 59. Едно безпристрастно разглеждане на мисленето показва, че мислите на обикновеното съзнание нямат някакво собствено съществуване, че те са само огледални образи /отражения/ на нещо. Така се явяват те. Но човекът чувствува себе си, че живее в мислите.
към текста >>
37.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Но обхващайки тези членове на своето същество, той постепенно стига до по-висши светове, които принадлежат на целия свят като три духовни царства, както и трите природни царства минералното, растителното и
животинско
то.
Тук не се изгражда нещо в човека; изгражда се целият човек. В този процес действува първата йерархия; тя действува във физическото, което тъче в изграждането. Така човешкото същество може да упражнява истинско себе-познание. Но при такова едно себе-познание човек не обхваща само своето собствено Себе. Той постепенно обхваща членовете на своето същество: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе-то.
Но обхващайки тези членове на своето същество, той постепенно стига до по-висши светове, които принадлежат на целия свят като три духовни царства, както и трите природни царства минералното, растителното и животинското.
към текста >>
38.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на
животинско
то царство.
Тази величествено изградена идея за развитието на Земята живееща някога в човечеството. Това, което прониква от нея в Средновековието, позволява да се разбере само малко от нейното величие. За да стигнем до това познание, трябва да отидем далече в миналото с погледа на ясновидското познание. Защото и от съществуващите физически документи само онзи може да разбере това, което е съществувало в душите на хората, който може да проникне по пътя на духовното виждане. Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както животните.
Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на животинското царство.
Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към животните, преди всичко в култа на египтяните. Те са виждали в животните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния. И в свързването на човешката форма с животинската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци. Такива междинни елементарни същества съществуват. Изобразявайки ги, египтяните са предавали само това, което са виждали.
към текста >>
39.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
В минералната основа на Земята са настанени други царства: растителното и
животинско
то царства.
Обаче в неговото развитие не е възникнал само човекът. От Макрокосмоса е възникнала и Земята. Човекът, който е получил от Земята силите за своето себесъзнание, стои твърде близо до тази Земя, за да прозре нейната същност. В пълното разграждане на себесъзнанието в епохата на Съзнателната душа хората са свикнали да насочват погледа си към пространствената големина на Вселената и да считат Земята като една прашинка, която е незначителна по отношение на физико-пространствената Вселена. Ето защо отначало ще изглежда странно, когато един духовен възглед ще разкрие истинското космическо значение на така наречената "прашинка".
В минералната основа на Земята са настанени други царства: растителното и животинското царства.
Във всичко това живеят силите, които в течение на годината се показват в различните форми на явление. Нека погледнем към растителния свят. През есента и зимата то показва умиращи сили. Ясновидското съзна ние вижда в тези форми на явление същността на онези сили, които са довели Космоса до неговото умира не. През пролетта и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили.
към текста >>
Също така съществуват сили излизащи от
животинско
то царство.
Растенията съдържат повече зародишна сила, отколкото използуват за растежа на листата и на плодовете. Пред ясновидското съзнание този излишък на зародишна сила се разлива навън в извънземното пространство, в извънземния Макрокосмос. Но в извънземния Космос се разлива също така излишна сила и от минералното царство. Тази сила има задачата да доведат на определено място в Космоса силите от растенията. Под влиянието на минералните сили, от растителните сили се получава един новоизграден образ на Макрокосмоса.
Също така съществуват сили излизащи от животинското царство.
Но тези сили не действуват в смисъла, в който действуват минералите и растителните сили, излъчвайки се от Земята, а така, че това, което произхожда от растителните сили и е отнесено и оформено в извънземния Космос, се събира във форма на сфера и чрез това се ражда образът на едно всестранно затворен Космос. Така надареното с духовно познание съзнание вижда същността на Земното. Това земно естество стои сред умрелия космос като нещо, което отново оживява този космос. Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато старото растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава един нов Макрокосмос, до като старият умрял Макрокосмос се разпада. Това е истинското виждане на същността на Земята, което намира навсякъде в нея един покълващ свят.
към текста >>
40.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато това заличаване на съзнанието е премахнато чрез имагинативното съзнание, пред човешката душа не стои една Земя с резки очертания в минералното, растителното и
животинско
то царства.
Ако не би го напуснал животът, Азът не би могъл да се разгърне. Обаче в него е цялото съдържание на Вселената в нейното величие. Доколкото беше възможно във връзка с изложението, аз вече обърнах вниманието в моята книга "Философия на свободата" върху тази вътрешна връзка между мислене и мирова действителност. Това бе направено на онова място, където говоря за това, че един мост води от дълбините на мислещия Аз до дълбините на природната действителност. За обикновеното съзнание сънят действува заличаващ съзнание то затова, защото той води в покълващия живот на Земята, който се разраства в развиващия се Макрокосмос.
Когато това заличаване на съзнанието е премахнато чрез имагинативното съзнание, пред човешката душа не стои една Земя с резки очертания в минералното, растителното и животинското царства.
Тогава пред човешката душа стои един жив процес, който се запалва вътре в Земята и пламти навън в Макрокосмоса. Тази е истината, че будното състояние човекът трябва да се откъсне със своето собствено азово битие от битието на света, за да стигне до свободното себесъзнание. В състоянието на сън той отново се съединява с битието на света. Този е в настоящия космически момент на света ритъмът на земното човешко съществуване вън от "вътрешността" на света с изживяването на собственото същество; и на съществуването във "вътрешността" на света със заличаване на съзнанието за собственото същество. В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят.
към текста >>
41.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Не и
животинско
то царство, нито човешкото царство.
Да обхване човек своето етерно тяло в имагинации, това значи той да развие едно чувство за своята принадлежност към звездния свят, както чрез съзнанието за своето физическо тяло той има такова чувство за Земята. Силите, които поставят етерното тяло в света, идват от окръжността на света, както тези на физическото тяло се излъчват от центъра на Земята. Но с етерните сили, които се вливат на Земята от окръжността, идват също и онези мирови импулси, които действуват в Астралното тяло на човека. Етерът е като едно море, в което плувайки астралните сили идват към Земята от всички страни на мирови те ширини. В настоящата космическа епоха само минералното и растителното царство могат да дойдат в непосредствено отношение с астралното, което се влива в Земята на вълни на етера.
Не и животинското царство, нито човешкото царство.
Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха. При растителното царство се вижда, как се образуват най-разнообразни чудесни форми, като астралното тяло отделя от етера и действува върху растителния свят. При животинското царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят. Дейността на това астрално естество се опосредствува и от лунните сили, които също са останали от предишния стадий на Земята. Следователно в животинското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения.
към текста >>
Духовното виждане показва при
животинско
то царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха.
Силите, които поставят етерното тяло в света, идват от окръжността на света, както тези на физическото тяло се излъчват от центъра на Земята. Но с етерните сили, които се вливат на Земята от окръжността, идват също и онези мирови импулси, които действуват в Астралното тяло на човека. Етерът е като едно море, в което плувайки астралните сили идват към Земята от всички страни на мирови те ширини. В настоящата космическа епоха само минералното и растителното царство могат да дойдат в непосредствено отношение с астралното, което се влива в Земята на вълни на етера. Не и животинското царство, нито човешкото царство.
Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха.
При растителното царство се вижда, как се образуват най-разнообразни чудесни форми, като астралното тяло отделя от етера и действува върху растителния свят. При животинското царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят. Дейността на това астрално естество се опосредствува и от лунните сили, които също са останали от предишния стадий на Земята. Следователно в животинското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения. На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/.
към текста >>
При
животинско
то царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят.
Етерът е като едно море, в което плувайки астралните сили идват към Земята от всички страни на мирови те ширини. В настоящата космическа епоха само минералното и растителното царство могат да дойдат в непосредствено отношение с астралното, което се влива в Земята на вълни на етера. Не и животинското царство, нито човешкото царство. Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха. При растителното царство се вижда, как се образуват най-разнообразни чудесни форми, като астралното тяло отделя от етера и действува върху растителния свят.
При животинското царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят.
Дейността на това астрално естество се опосредствува и от лунните сили, които също са останали от предишния стадий на Земята. Следователно в животинското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения. На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/. Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси. Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н.
към текста >>
Следователно в
животинско
то царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения.
Не и животинското царство, нито човешкото царство. Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха. При растителното царство се вижда, как се образуват най-разнообразни чудесни форми, като астралното тяло отделя от етера и действува върху растителния свят. При животинското царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят. Дейността на това астрално естество се опосредствува и от лунните сили, които също са останали от предишния стадий на Земята.
Следователно в животинското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения.
На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/. Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси. Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н. Различно стоят нещата за човешкото царство. И то също приема първо своето астрално тяло от запазените лунни сили.
към текста >>
На духовния поглед се показва, че в
животинско
то царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/.
Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха. При растителното царство се вижда, как се образуват най-разнообразни чудесни форми, като астралното тяло отделя от етера и действува върху растителния свят. При животинското царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят. Дейността на това астрално естество се опосредствува и от лунните сили, които също са останали от предишния стадий на Земята. Следователно в животинското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения.
На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/.
Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси. Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н. Различно стоят нещата за човешкото царство. И то също приема първо своето астрално тяло от запазените лунни сили. Обаче слънчевите сили съдържат астрални импулси, които остават недействени за животинско то царство, но които продължават да действуват в човешкото астрално тяло така, както са действували лунните сили при първото проникване на човека с астралното естество.
към текста >>
Обаче слънчевите сили съдържат астрални импулси, които остават недействени за
животинско
то царство, но които продължават да действуват в човешкото астрално тяло така, както са действували лунните сили при първото проникване на човека с астралното естество.
На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/. Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси. Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н. Различно стоят нещата за човешкото царство. И то също приема първо своето астрално тяло от запазените лунни сили.
Обаче слънчевите сили съдържат астрални импулси, които остават недействени за животинско то царство, но които продължават да действуват в човешкото астрално тяло така, както са действували лунните сили при първото проникване на човека с астралното естество.
В животинското астрално тяло ние виждаме лунния свят; в човешкото астрално тяло хармоничното съзвучие на слънчевия и лунен свят. На това слънчево естество в човешкото астрално тяло се дължи, че човекът може да приеме духовното, което лъчезари в земното, за образуването на себесъзнанието. Астралното се разлива от окръжността на Вселената. То действува или като такова, което се влива в настоящото време, или като такова, което се е вливало в пра-древни времена и е било запазено. -Обаче всичко, което се отнася за оформянето на Аза като носител на себесъзнанието, трябва да се излъчва от един звезден център.
към текста >>
В
животинско
то астрално тяло ние виждаме лунния свят; в човешкото астрално тяло хармоничното съзвучие на слънчевия и лунен свят.
Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси. Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н. Различно стоят нещата за човешкото царство. И то също приема първо своето астрално тяло от запазените лунни сили. Обаче слънчевите сили съдържат астрални импулси, които остават недействени за животинско то царство, но които продължават да действуват в човешкото астрално тяло така, както са действували лунните сили при първото проникване на човека с астралното естество.
В животинското астрално тяло ние виждаме лунния свят; в човешкото астрално тяло хармоничното съзвучие на слънчевия и лунен свят.
На това слънчево естество в човешкото астрално тяло се дължи, че човекът може да приеме духовното, което лъчезари в земното, за образуването на себесъзнанието. Астралното се разлива от окръжността на Вселената. То действува или като такова, което се влива в настоящото време, или като такова, което се е вливало в пра-древни времена и е било запазено. -Обаче всичко, което се отнася за оформянето на Аза като носител на себесъзнанието, трябва да се излъчва от един звезден център. Астралното действува от окръжността, азовото естество действува от един център.
към текста >>
От това описание се вижда същевременно, как
животинско
то царство съществува като един резултат на предишни развойни сили на съществото Земя, както използува запазените астрални сили, но както трябва да изчезне, когато тези сили са изразходвани Напротив при човека от Слънцето се добиват нови астрални сили.
-Обаче всичко, което се отнася за оформянето на Аза като носител на себесъзнанието, трябва да се излъчва от един звезден център. Астралното действува от окръжността, азовото естество действува от един център. Земята като звезда импулсира от своя център човешкия Аз. Всяка звезда излъчва от своя център сили, от които бива оформен Азът на някое същество. Така се представя полярността на звезден център и космическа окръжност.
От това описание се вижда същевременно, как животинското царство съществува като един резултат на предишни развойни сили на съществото Земя, както използува запазените астрални сили, но както трябва да изчезне, когато тези сили са изразходвани Напротив при човека от Слънцето се добиват нови астрални сили.
Тези сили му дават възможност да пренесе своето развитие в бъдещето. Както се вижда от всичко това, ние не можем да разберем човека в неговата същност, ако не осъзнаем неговата връзка с битието на звездите, като имаме съзнание за неговата връзка със Земята. И това, което човекът получава от Земята за развитието на своето себесъзнание, произхожда също от действуващите в земното естество духовен свят. -Че Слънчевите сили дават на човека това, от което той се нуждае от своето астрално тяло, това произхожда от действия, които са протекли през време на старата Слънчева епоха. Тогава Земята е получила способността да развие азовите импулси на човечеството.
към текста >>
42.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Животинско
то вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили.
Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили. Но на растителното вещество му е безразлично и като живо, как неговите части са разположени, са били разположени или ще бъдат разположени по отношение на тяхната собствена дейност. Те се изоставят на действието на излъчващите се и влъчващите се външни сили.
Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили.
То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили. Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята.
към текста >>
И в тези взаимодействия се крие причината, поради която
животинско
то вещество може да бъде носител на усещането.
Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили. При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите.
И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането.
Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението. В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили. Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили.
към текста >>
Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на
животинско
то вещество в сравнение с това на растението.
При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането.
Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили. Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum").
към текста >>
В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на
животинско
то и растителното естество.
Те не могат да стигнат напълно в тяхната област; защото това би имало като последствие смъртта на организма. Етерният организъм образува органи, които са преминали през астралната организация, които обаче постоянно се стремят да се освободят от нея; те имат в себе си силата на тъпото състояние на съня; те клонят да развият чисто растителното (вегетативното). Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили.
В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество.
Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността. В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот. Те не упражняват тогава никакво действие върху етерната и физическа област. Тогава те са изоставени напълно на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея области на силите.
към текста >>
43.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В астралното тяло
животинско
то формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
5. РАСТЕНИЕ, ЖИВОТНО, ЧОВЕК
В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло. Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското. Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път. В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили.
към текста >>
И усещащото
животинско
вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
5. РАСТЕНИЕ, ЖИВОТНО, ЧОВЕК В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското. Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път. В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили. Това е живото вещество.
към текста >>
Ако това формиране е доведено до своя край, образува се
животинско
то.
5. РАСТЕНИЕ, ЖИВОТНО, ЧОВЕК В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи. И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското.
Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път. В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили. Това е живото вещество. То стои във взаимодействия с неживата материя.
към текста >>
В човешкия организъм
животинско
то съществува като едно постоянно отделяне.
Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне. При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност.
В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне.
В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност. При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията.
към текста >>
44.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до
животинско
то.
При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес. При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло. Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е.
Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското.
Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя. Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие. Там веществата на пикочната киселина не трябва да бъдат приети от организма. Те трябва да бъдат изобилно отделени и изхвърляни.
към текста >>
Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-
животинско
то и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта.
Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло. Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите. В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
45.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В
животинско
-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Чрез оксалната дейност се получава едно засилване на етерното тяло, защото чрез тази киселина силата на азовия организъм се превръща в една такава на астралното тяло, което е подсилено по този начин и действува тогава върху етерното тяло. Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност.
В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм. С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност. Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм.
към текста >>
46.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в
животинско
то царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество.
В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си. В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в посоката да мисли за действията на органичната природа по начина, по който човек мисли за духа.
Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в животинското царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
В отношението на
животинско
-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си. В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в посоката да мисли за действията на органичната природа по начина, по който човек мисли за духа. Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в животинското царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част. На Гьоте това се струва заблуда.
към текста >>
47.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за
животинско
то царство.
Измислени са били геометрии, съгласно които през една точка могат да се теглят безкрайно много успоредни към определена линия. А това значи: Имало е духове, които са изпитали нуждата не само да мечтаят за други светове, а даже да измислят геометрии! Това говори силно за факта, че даже в главите на математиците е царувал един копнеж да се издигнат над това, което съществува в непосредствено заобикалящия ни свят. Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука. Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята.
Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за животинското царство.
Че следователно човешката душа се е развила минавайки през въплъщения, които е изживяла през далечните минали времена, които още има да изживее в далечните бъдещи времена. Няма съмнение, че именно срещу такива неща ще се обърне особено силно изкуството на отричането в нашето съвремие. Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят. Човекът е започнал едва неотдавна да се поставя правилно като историческо същество в развитието на света. Това е станало благодарение на външните образователни средства.
към текста >>
48.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При едно растително или
животинско
същество винаги ще намерим, че новораждащото се същество има главно заложба да стигне в своето развитие до това, което е присъщо на неговия вид, което наследява от своите прадеди.
Но когато искаме да познаем същността на човешката форма, същността на това, за което се касае, ние се натъкваме на въпроса: Какви са наследствените отношения, каква е околната среда, от която се е родил човекът? Това е точно същият метод, с който си служеха хората в миналото, като гледаха тинята около зараждащия се червей, а не виждаха яйцето. В това, което се развива в човека като заложби, като различни способности, трябва да се прави една точна разлика между характерното, което се предава от родители, прародители и т.н., и определена ядка, която не ще избегне на онзи, който действително наблюдава. Само онзи, който постъпва по отношение на духовно-душевния елемент по същия начин, както преди Франческо Реди са постъпвали природоизследователите по външен начин, той ще може да отрече, че в човека ясно се проявява една ядка, която не може да бъде приписана на това, което се наследява от родителите, прародителите и т.н. Ето защо в това, което се развива в живота на един човек ние трябва да различаваме това, което произхожда от околната среда, от това, което никога не може да бъде извлечено от околната среда.
При едно растително или животинско същество винаги ще намерим, че новораждащото се същество има главно заложба да стигне в своето развитие до това, което е присъщо на неговия вид, което наследява от своите прадеди.
Да вземем най-висшите животни. До къде стигат те в своето развитие? До това, което принадлежи на техния вид. И в тях са вложени заложбите на вида. Без съмнение някои ще кажат: Нима конят, нима едно куче или една котка нямат никаква индивидуалност?
към текста >>
Видовото в
животинско
то царство отговаря на индивидуалното в човека.
Ако във всеки човек не би съществувала една духовно-душевна, индивидуална ядка, която се развива духовно-душевно така, както животното се развива физически според своя вид, тогава не би съществувала никаква история. Тогава при човешкия род бихме могли да говорим само за един вид. Тогава също бихме могли да говорим за едно развитие, но не за една история и за едно развитие на културата. Ето защо естествената наука ще говори за едно родово или видово развитие на коня, но не за една история. Ето защо в развитието на всеки човек трябва да виждаме една духовно-душевна ядка, която има точно същото значение, какво има при животното видовият характер.
Видовото в животинското царство отговаря на индивидуалното в човека.
Но щом в животинското царство всяко същество, което се стреми към видовосъобразното, повтаря вида на прадедите и може да се роди само на основата на семенните заложби на прадеда, на физическата заложба в зародиша, тогава индивидуалното в човека не може да се роди от нещо, което се намира тук във физическия свят, а само от нещо, което е духовно-душевно. Това значи: една духовно-душевна ядка, която влиза в съществуването с раждането на човека, ни сочи не просто към вида човек, доколкото човекът произхожда от прадеди, от родители и прародители, а към един такъв прадед, който е от духовно-душевен вид, сочи ни към едно същество, което е предхождало, което индивидуално не принадлежи на вида човек, не принадлежи въобще на никакъв вид, а принадлежи на самата тази човешка индивидуалност. Следователно, когато се ражда един човек, тогава с него се ражда една индивидуална ядка, която не е заложена на нищо друго освен пак на тази индивидуална човешка ядка. Както животното търси своя вид, така човекът търси своето индивидуално-човешко. Това значи: Както тази индивидуална ядка се явява с раждането, тя е съществувала по-рано, също както за животното е съществувал един видов зародиш.
към текста >>
Но щом в
животинско
то царство всяко същество, което се стреми към видовосъобразното, повтаря вида на прадедите и може да се роди само на основата на семенните заложби на прадеда, на физическата заложба в зародиша, тогава индивидуалното в човека не може да се роди от нещо, което се намира тук във физическия свят, а само от нещо, което е духовно-душевно.
Тогава при човешкия род бихме могли да говорим само за един вид. Тогава също бихме могли да говорим за едно развитие, но не за една история и за едно развитие на културата. Ето защо естествената наука ще говори за едно родово или видово развитие на коня, но не за една история. Ето защо в развитието на всеки човек трябва да виждаме една духовно-душевна ядка, която има точно същото значение, какво има при животното видовият характер. Видовото в животинското царство отговаря на индивидуалното в човека.
Но щом в животинското царство всяко същество, което се стреми към видовосъобразното, повтаря вида на прадедите и може да се роди само на основата на семенните заложби на прадеда, на физическата заложба в зародиша, тогава индивидуалното в човека не може да се роди от нещо, което се намира тук във физическия свят, а само от нещо, което е духовно-душевно.
Това значи: една духовно-душевна ядка, която влиза в съществуването с раждането на човека, ни сочи не просто към вида човек, доколкото човекът произхожда от прадеди, от родители и прародители, а към един такъв прадед, който е от духовно-душевен вид, сочи ни към едно същество, което е предхождало, което индивидуално не принадлежи на вида човек, не принадлежи въобще на никакъв вид, а принадлежи на самата тази човешка индивидуалност. Следователно, когато се ражда един човек, тогава с него се ражда една индивидуална ядка, която не е заложена на нищо друго освен пак на тази индивидуална човешка ядка. Както животното търси своя вид, така човекът търси своето индивидуално-човешко. Това значи: Както тази индивидуална ядка се явява с раждането, тя е съществувала по-рано, също както за животното е съществувал един видов зародиш. И ние трябва да търсим в предишното време нещо действително духовно-душевно, което съставлява духовно-душевния зародиш, а не физическия зародиш на този индивидуално развиващ духовно-душевен човек.
към текста >>
Така е и с други области на мускулите на човешкото и
животинско
то тяло.
На пръв поглед едно такова определение изглежда твърде правдоподобно. Но все пак то не отговаря на истината. Обаче днес е вече така, че хората работят с понятия, които са именно такива, че докосват нещата само отгоре, но не искат до проникнат в тяхната основа. Защото представете си, ако действително мускулите биха могли да се уморят, какво би се случило тогава с мускула на сърцето? Както знаем този мускул въобще не се уморява, работи непрестанно ден и нощ.
Така е и с други области на мускулите на човешкото и животинското тяло.
Това ви дава едно понятие, че не е правилно да се казва: в отношението между работа и мускул може да се съдържа нещо, което обяснява умората. Кога животното или човекът се уморяват? Когато една работа се подбужда не от организма, нито от жизнения процес, а от външния свят, т.е. от света, с който едно живо същество може да влезе в отношение чрез своите органи. Следователно когато едно същество произвежда работа на основата на своето съзнание, съответният орган се уморява.
към текста >>
49.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И когато виждаме, че в едно
животинско
същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса. Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло. Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят. Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега. На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза. Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум. Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата.
към текста >>
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в
животинско
то царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно
животинско
същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето.
Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването? Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето. Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света.
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето.
Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло". Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното. Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм. Дали сега само едно смътно чувство, само едно предчувствие долавя сродството на това, което се изразява в животното, с това, което е разлято във времето и пространството, или дали го познава едно строго изследване почиващо на Духовната наука, между тези двете има едно голямо разстояние. Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина.
към текста >>
И по този начин душевният живот в
животинско
то царство е свързано по определен начин с тялото.
Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно. Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено.
И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото.
Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно. Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън. Тогава те изживяват дейността на духа в органите. Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма. Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
към текста >>
Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно
животинско
, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка.
в душевното изживяване на животното се отразява творението на духа в органите. Но с това също душевното изживяване на животното е затворено в неговия вид, то не може да излезе вън от вида, изпитвайки себе си като вид. Нека срещу това да поставим душевния живот на човека. Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци. Това последно обстоятелство се взема твърде малко под внимание.
Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно животинско, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка.
Това етерно тяло носи в себе си способността да предаде в наследство на потомците това, което носи в себе си. Но щом човекът се развива над този момент по-нататък, той не може да наследи това, което остава още да бъде развито като способности над този момент. Това е нещо разбиращо се от само себе си. В момента, когато е полово узрял, човекът трябва да има в себе си всички онези способности, които обуславят наследяемостта. Следователно онези способности, които може да развие след момента на половата зрялост, той не може да ги има като такива, които се оттеглят в етерното тяло, които са наследяеми.
към текста >>
Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и
животинско
то същество.
И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма.
Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество.
Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси. Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло. Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло. Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите.
към текста >>
Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно
животинско
или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло.
Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси. Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло.
Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло.
Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго. Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване? Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние.
към текста >>
50.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото за да опровергаем такъв един възглед, достатъчно е да покажем, как за извършването на някои неща човекът трябва без съмнение да е развил определена степен на интелигентност, докато в животинския свят извършването на подобни неща, като изграждането на
животинско
то жилище, както и много други действия, стават обективно по един спонтанен начин.
ЧОВЕШКИЯТ ДУХ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНОТО Берлин, 17 ноември 1910 г. Позволете ми да припомня днес с няколко думи някои неща, които бяха казани в последната сказка тук. За нас бяха особено важни възгледите, които можем да си съставим върху разликата между човешкия и животинския душевен живот от непосредственото наблюдение. Ние видяхме тази разлика, като ни стана ясно, че животинският душевен живот не може да се различи от човешкия, като кажем: Човек е толкова и толкова далече пред животното по отношение на това или онова духовно качесво.
Защото за да опровергаем такъв един възглед, достатъчно е да покажем, как за извършването на някои неща човекът трябва без съмнение да е развил определена степен на интелигентност, докато в животинския свят извършването на подобни неща, като изграждането на животинското жилище, както и много други действия, стават обективно по един спонтанен начин.
Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум. Бихме могли действително да кажем: В това, което животното извършва, се влива, кристализира същата интелигентност, която после намираме и у човека. Ето защо не трябва да говорим за душата на човека и за душата на животното така, че да казваме: Животното е толкова и толкова назад от човека човекът е толкова и толкова изпреварил животното. Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи. Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си.
към текста >>
Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за
животинско
то съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия.
Сега аз не искам да държа сметка за това, как този себесъзнателен аз се оформява в тялото, а искам само да кажа: Така както човекът ни се явява в наблюдението, както ни се явяват неговите душевни прояви, между духа и тялото стои този себесъзнателен Аз. Без съмнение, извънредно лесно е да се възрази нещо против израза "себесъзнателен аз" от гледището на една наука, която вярва, че стои твърдо на здравата почва на естествената наука. Но сега ние искаме да проследим, как този себесъзнателен аз застава между духа и тялото. Тук преди всичко ние намираме ние вече обърнахме последния път вниманието върху това -, че човекът е зависим от живота в неговата околност, от външния свят по отношение усвояването на езика, на говора, по отношение усвояването начина на мислене, а също и по отношение усвояването на определено себесъзнание. Всеизвестен факт е, че ако човекът би трябвало да се развива сам, изолиран от всяко човешко общество, той не би стигнал нито до усвояване на говора, нито до определен начин на мислене, нито пък до определено себесъзнание и би трябвало да остане в онази безпомощност, в която се е родил.
Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за животинското съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия.
Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е. бива организирано вътре отвън.
към текста >>
Но тъй като заставането на един себесъзнателен Аз между духа и тялото означава един напредък по отношение на
животинско
то развитие, възможно е също така човекът да напредне по-нататък в този път, като развие в самия себе си духа, който той е еманципирал от тялото, да го развие по-нататък така, както изживява себе си в свободното общение с него.
Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което живее в духовния свят. Той изживява първо това непосредствено общение чрез това, че се пропива със способността да основава духовни отношения в заобикалящия го свят, които животното може да основе само от своите инстинкти. Ние виждаме, как у животното има предварително отпечатан един правов живот, един морален живот. Обаче ние разбираме правовия живот, моралния живот, държаният живот, целия ход на мировата история само тогава, когато виждаме при човека еманципацията на духа от тялото, като Азът застава между духа и тялото и с това влиза в непосредствено общение с духовния свят. Как този Аз влиза в непосредствено общение с духовния свят, това е нормалното състояние на човечеството.
Но тъй като заставането на един себесъзнателен Аз между духа и тялото означава един напредък по отношение на животинското развитие, възможно е също така човекът да напредне по-нататък в този път, като развие в самия себе си духа, който той е еманципирал от тялото, да го развие по-нататък така, както изживява себе си в свободното общение с него.
Ние ще видим тези възможности в сказката "Същност на съня", а пълното значение на това развитие ще бъде показано в сказката "Как се добиват познания за духовния свят? " Там ние ще видим, как еманципацията на духа от тялото за нормалния човек е осъществена до определена степен, но трябва да бъде доведена по-нататък благодарение на това, че в човека има заложени спящи, зародишни сили и способности, чрез развитието на които той може да стигне до едно непосредствено виждане в духовния свят. Ние трябваше първо да създадем една основа за това, което ще можем да развием като истинско разглеждане на духовния свят. Това, което придобихме до сега, ни показва, че трябва да търсим същинското значение на човешкото същество във факта, че вътре в това човешко същество Азът застава между духа и тялото. Но при човека това ни се показва и външно телесно, като себесъзнателният Аз, какъвто го срещаме в живота, се проявява така да се каже в човешката вътрешност и ни се показва, бихме могли да кажем, във физиономията и в жестовете на човека.
към текста >>
Докато в
животинско
то кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава. Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят.
Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото. Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено. Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така.
към текста >>
Само когато тези неща, които са едва в своето начало, бъдат изследвани, ще бъде сложено едно начало в познанието на връзката между себесъзнателния Аз и кръвообращението от една страна и от друга страна между действуващия в животното и животински дух и
животинско
то кръвообращение.
За да не се получи така, че аз само твърдя тези неща, искам да обърна вниманието върху следното. Не повече от преди двадесет и пет години един знаменит естествоизпитател в тази област, понеже имаше необходимото математическо възпитание, обърна вниманието на твърде забележителния факт, че еднородните удари в пулсовата артерия от лявата и дясната страна са различни. Това е извънредно важно за познаване връзките в човешкото същество. И особено важно е това, което откри не един бележит човек в тези област, а един много прост човек, Д-р Карл Шмидт, и което той публикува в 1892 година в списанието "Виенски медицински седмичник" в своята статия "Удари на сърцето и движения на пулса". Там се посочват особено важни наблюдения.
Само когато тези неща, които са едва в своето начало, бъдат изследвани, ще бъде сложено едно начало в познанието на връзката между себесъзнателния Аз и кръвообращението от една страна и от друга страна между действуващия в животното и животински дух и животинското кръвообращение.
Последният път аз обърнах вниманието върху това, че фактически ние можем да отидем до подробностите на органологията и на отделните функции и да посочим разликата, как духът се проявява в човека и в животното. По отношение на това съвсем понятно е, че по-новите изследвания върху сродството между човешката и маймунската кръв ни казват много по-малко нещо, защото те са насочени върху външното, чисто материалното, върху химическата реакция и т.н., а не засягат същественото. Ако въпросът би се касаел само за материалното, тогава би трябвало да бъде съвършено безразлично, дали едно колело се използува като играчка за деца или се използува за устройството на един часовник. Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет. Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм.
към текста >>
51.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително,
животинско
и т.н.
Как Духовната наука трябва да признае, Духа, който живее и тъче във всички заобикалящи ни същества, когато тя изхожда от принципа, че в своето познание познаващият човек трябва да познае самия себе си, това бе показано в сказките "Човешката душа и животинската душа" и "Човешкият дух и духът на животното". Казано бе, че всъщност познаващият самия себе си човек никога не може да мисли, че може да приеме като духовно съдържание в своя собствен дух идеи, понятия и представи за нещата и съществата, ако тези понятия и идеи това духовно съдържание, чрез които човек иска да разбере това, което се крие в нещата не биха съществували първо в нещата, ако те не биха били вложени в тях. Всяко извличане на нещо духовно от нещата би било чисто фантазиране, би било една самосъздадена фантазия, ако не бихме предположили, че навсякъде, накъдето и да погледнем и откъдето можем да извлечем духа, този дух действително съществува. Можем обаче да кажем, че макар и в малки кръгове все пак това общо предположение за духовното съдържание на света е многократно прието. Обаче и у тези, които говорят за духа в нещата, не отиват по-далече от това, да говорят така да се каже изобщо за духа, т.е.
да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително, животинско и т.н.
стои едно духовно тъкане. Но да се навлезе в подробности върху това, как духът се специализира, как той се проявява по особен начин в една или друга форма на съществуването, върху това още не се мисли в най-широките кръгове на съвременната култура. Хората се сърдят на онези, които не само говорят за духа въобще, а говорят за особените форми, за особените видове на духа, как той се проявява зад едно или друго явление. Но на почвата на нашата Духовна наука не трябва да говорим за духа само по един такъв неясен, общ начин, както току що споменахме, а така, че да познаем: как духът тъче зад минералното или растителното съществуване, как в животинското и човешкото съществуване? Задачата на днешното съзерцание ще бъде да кажем нещо върху същността на духа в растителното царство.
към текста >>
Но на почвата на нашата Духовна наука не трябва да говорим за духа само по един такъв неясен, общ начин, както току що споменахме, а така, че да познаем: как духът тъче зад минералното или растителното съществуване, как в
животинско
то и човешкото съществуване?
Обаче и у тези, които говорят за духа в нещата, не отиват по-далече от това, да говорят така да се каже изобщо за духа, т.е. да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително, животинско и т.н. стои едно духовно тъкане. Но да се навлезе в подробности върху това, как духът се специализира, как той се проявява по особен начин в една или друга форма на съществуването, върху това още не се мисли в най-широките кръгове на съвременната култура. Хората се сърдят на онези, които не само говорят за духа въобще, а говорят за особените форми, за особените видове на духа, как той се проявява зад едно или друго явление.
Но на почвата на нашата Духовна наука не трябва да говорим за духа само по един такъв неясен, общ начин, както току що споменахме, а така, че да познаем: как духът тъче зад минералното или растителното съществуване, как в животинското и човешкото съществуване?
Задачата на днешното съзерцание ще бъде да кажем нещо върху същността на духа в растителното царство. Когато не изхождаме от отвлечена философия, от отвлечена теософия, а от безпристрастното наблюдение на действителността и същевременно искаме да говорим върху "Духа в растителното царство" заставайки на почвате на естествената наука както и трябва да бъде на една здрава почва на Духовната наука -, трябва да признаем, че тогава посягаме не само бих могъл да кажа върху неоправдани предразсъдъци на нашето научно и останало съвременно образование, но и върху повече или по-малко оправдани представи, които действуват и трябва да действуват силно внушително. Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение. Да, човек се чувствува в едно твърде трудно положение, когато той се е издигнал до това, което в тази област трябва да се каже за духа. Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа?
към текста >>
52.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
То е това, което още непречистено, още полу
животинско
, е било кръстено на името на Дионисий.
Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий.
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
към текста >>
Докато трябва да си представим, че във всичко онова, което са физически действия на Светлината върху нашата Земя, действуват дванадесетте Сили, зад които стоят Амшаспандите, а под името Изеди трябва да си представим силите, които действуват в
животинско
то царство, с името Фраваши трябва да си представим такива духовни Същества, които направляват груповите души на животните.
Обаче никога тяхното число не е така точно; бихме могли да кажем двадесет и четири до двадесет и осем или тридесет и един "Йазати" или "Изеди". Какви са тези Същества? Когато си представяме великите Сили, великите Същества, които действуват през пространството, дванадесет на брой и ги наричаме Амшаспанди, то онези Сили, онези духовни Същества, които са служители на тези Амшаспанди, които действуват зад по-нисшите природни процеси, силите на Изедите, са двадесет и осем до тридесет и една. Но Заратустризмът познава и една трета категория духовни Същества или Сили, които нарича "Фраваши". В нашия смисъл тези Сили най-малко могат да се намесват в телесния свят.
Докато трябва да си представим, че във всичко онова, което са физически действия на Светлината върху нашата Земя, действуват дванадесетте Сили, зад които стоят Амшаспандите, а под името Изеди трябва да си представим силите, които действуват в животинското царство, с името Фраваши трябва да си представим такива духовни Същества, които направляват груповите души на животните.
Така Заратустра вижда зад сетивния свят едно специализирано царство като свръхсетивно Царство. Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те? Те са това, което одухотворява великия свят, Макрокосмоса, което стои зад всички сетивно-физически действия, което са живите Същества зад това, което привидно ни изглежда само като външно сетивно. Обаче човекът, така както той стои в света, е едно копие, едно подобие на този велик свят. И затова в него трябва да се намира всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят.
към текста >>
53.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По-нататък известен е въобще интересният факт, че най-горните пластове следователно най-младите от материала на нашата Земя съдържат в себе си остатъци от най-съвършените животински и растителни същества и че колкото стигаме до по-дълбоки пластове, стигаме до остатъците на по-несъвършени същества, които сме свикнали днес да причисляваме към най-нисшите видове и родове на
животинско
то и растително царство.
на тези пластове. Така щото на Геологията съвсем не е лесно да каже в отделния случай, как един пласт се е поставил върху другия. Това са неща, за които тук можем само да загатнем. Във всеки случай ние трябва да се абстрахираме от гореизброените неправилности и трябва да приемем, че на разположение на геолозите стоят земните пластове с всички намиращи се в тях отлагания и че от тях те вадят своите заключения, как е изглеждало на Земята, когато още не е бил отложен най-горният пласт или когато не са съществували още намиращите се по-дълбоко пластове и т.н. От това те могат да си съставят представи, как е изглеждала нашата Земя в далечните минали времена.
По-нататък известен е въобще интересният факт, че най-горните пластове следователно най-младите от материала на нашата Земя съдържат в себе си остатъци от най-съвършените животински и растителни същества и че колкото стигаме до по-дълбоки пластове, стигаме до остатъците на по-несъвършени същества, които сме свикнали днес да причисляваме към най-нисшите видове и родове на животинското и растително царство.
След това стигаме до най-долните пластове на повърхността на нашата Земя, които са били затрупани от все нови и нови пластове, стигаме до така наречения камбрийски пласт на нашето земно развитие и виждаме там, че от нашите животински същества се намират в този пласт само остатъци от онези животни, които не са притежавали още никакъв гръбначен скелет. След това намираме други животни с гръбначен скелет в пластовете, които се намират по-отгоре, които Геологията с право счита за по-млади пластове на развитието на Земята. Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените. Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал. Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава.
към текста >>
54.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ти виждаш външния свят, доколкото той е творение на духовните, свръхсетивни Същества, в трите царства на природата: когато гледаш камъните и техните математически форми, когато гледаш растенията и техните чудни форми, които са оживени от вътрешен живот, в който живеят, действуват божествено-духовни Сили, и накрая когато гледаш също третото царство,
животинско
то царство.
Обаче съществува един път, по който може да се проникне до силата на Изис, по който може да се слезе до собствения Аз, за да видим, как този Аз е обвит от физическата материя. Когато човек върви по този път, той слиза надолу до там, където Азът се намира в своето собствено духовно отечество. Ето защо древният египтянин си казваше: Ти трябва да слезеш следователно в твоята собствена вътрешност. Там ти намираш първо физическата човешка природа, доколкото тя е израз на същинския човек: Азът. Ти трябва да проникнеш през тази физическа човешка природа.
Ти виждаш външния свят, доколкото той е творение на духовните, свръхсетивни Същества, в трите царства на природата: когато гледаш камъните и техните математически форми, когато гледаш растенията и техните чудни форми, които са оживени от вътрешен живот, в който живеят, действуват божествено-духовни Сили, и накрая когато гледаш също третото царство, животинското царство.
Обаче при човека ти не трябва да останеш при неговата външна форма, а трябва да се потопиш в неговите душевни сили, там, където живеят силите на Изис. Ето защо с посвещението в тайните на Изис беше свързано това, което трябваше първо да се покаже на човека, където той трябваше да види, как е облечен в материя. Това, което ставаше, когато човек се потопяваше в своята собствена природа, беше същото онова, което всъщност става и при смъртта, само че по друг начин. Човекът трябваше да мине през врата на смъртта запазвайки живо своето тяло, трябваше да се запознае с онова преминаване от физическото виждане към свръхфизическото виждане, от физическия свят в духовния свят,онзи преход, онова преминаване, което човекът изпитва при минаването през действителната смърт. Посвещаващият се човек трябваше да мине по този път слизайки в собствената вътрешност, трябваше да познае това, което може да се изживее само при слизането в собствената вътрешност.
към текста >>
55.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трябва да си представим, че цялото
животинско
мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Зад преминаването на Червено Море от Израелите и издавянето на Египтяните се крие един чудесен факт за развитието на човечеството. Този факт става обясним за нас, когато разберем тези събития. Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска култура. След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа. Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация.
Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени.
към текста >>
56.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Точно както човекът се е изтръгнал от
животинско
то, така той ще изтръгне себе си и от злото.
Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат. В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: "Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения, животни - и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно." Животните са кристализирани страсти. В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето. Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба.
Точно както човекът се е изтръгнал от животинското, така той ще изтръгне себе си и от злото.
Но никога досега той не е преминавал през толкова тежка криза като тази на настоящата епоха. Злото и Доброто още са вътре в човека, точно както някога и животните бяха вътре в него. Целта на Манихейството е да пречисти хората, за да бъдат те спасители. Учителят трябва да бъде слуга на всички. Истинската моралност извира от разбиране за могъщите закони на Вселената.
към текста >>
57.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Самата Земя беше, така да се каже, едно огромно
животинско
същество.
Минералите са дегенерирали растения; растенията са останки на животинския живот; животните и човека имат общ предшественик. Човекът се е издигнал, животното е паднало. Духовната част на човека произлиза от Боговете. В този смисъл човекът е Бог, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: "Човекът е паднал Бог, помнещ Небесата." Имаше епоха, когато животът на Земята бе полу-растителен, полу-животински.
Самата Земя беше, така да се каже, едно огромно животинско същество.
Цялата й повърхност бе една маса от подобно на торф вещество с гигантски гори, растящи по него. Това е епохата, когато Земята и Луната бяха обединени в едно тяло. Луната представлява женския елемент на Земята. Има същества, чиито прогрес е спрян, същества, които остават на по-ниска степен на еволюция. Имелът, например, е знак за тази древна епоха.
към текста >>
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и
животинско
то царство.
Жизненоважен момент, точката на пресичане и на промяна на възходящия живот на човека, лежи във времето на разделяне на половете. Имаше епоха, когато двата пола бяха обединени в съществото на човека. Дори Дарвин разпознава това като вероятност. В резултат на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: елементът на любовта. Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и животинското царство.
Кислородът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека. Растителното царство издишва кислород; човекът - след разделянето на половете - издишва любов. Боговете се изхранват от това излъчване на любов. Как става така, че животните и човекът издишват любов? Окултистът вижда в днешния човек едно същество в разгара на еволюцията.
към текста >>
58.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
В Камалока човек работи върху изграждането на
животинско
то царство.
Дарвин се опитва да обясни процеса на земната еволюция с борбата за съществуване - но това не е обяснение. Окултистът знае, че флората и фауната на Земята биват оформяни от сили, струящи от Девакана. Колкото повече човек е напреднал в своята еволюция, толкова повече той може да участва в този процес. Неговото влияние върху оформянето на Природата се измерва със степента, до която се е развило неговото съзнание. Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми.
В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство.
Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера. Така човекът е обвързан с всички царства на Природата. Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата.
към текста >>
59.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
3.
Животинско
съзнание – сънищен живот.
Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре. Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове. Всички тези нива се съдържат вътре в човека днес: 1. Съзнанието на минерала – съответстващо на дълбокия сън. 2. Съзнанието на растението – обикновения сън.
3. Животинско съзнание – сънищен живот.
4. Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание. Предишните две състояния са атавистични остатъци. 5. Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва.
към текста >>
60.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с
животинско
съществуване.
В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път. Очевидно е, че Земята днес не може да произвежда човешки тела така, както те ще бъдат произвеждани в крайната степен на еволюция.
към текста >>
61.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Благодарение на постепенното разделяне на тези три небесни тела различните царства на Земята станаха такива, каквито ги познаваме сега: растителното царство по времето на отделянето на Слънцето;
животинско
то когато се състоя отделянето на Луната.
Всъщност, тогава съществуваше само растително царство, но при съвсем различни условия от нашите. Това царство запази особена връзка със силите на Слънцето, подобна на тази на животните с Луната и на човека със Земята. Докато Слънцето беше обединено със Земята-Луна, растенията насочваха своите цветове към центъра на кълбото; когато Слънцето се отдели, те се ориентираха спрямо него и насочиха своите цветове към небето. Ние видяхме в една от предишните лекции (XI), че така растенията приеха обратно положение спрямо човека; и двете се проявяваха във вертикалното, докато животното се открива сякаш по средата между човешката ориентация и тази на растителния свят. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален.
Благодарение на постепенното разделяне на тези три небесни тела различните царства на Земята станаха такива, каквито ги познаваме сега: растителното царство по времето на отделянето на Слънцето; животинското когато се състоя отделянето на Луната.
Първичният състав на тези сили съдържаше в зародиш онова, което по-късно щеше да приеме физическо проявление. Представете си субстанция, нагрята до висока температура и след това охладена; тогава ще видите различните елементи, които тя съдържа, да приемат форма. По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно - точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край.
към текста >>
62.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Другата група слезе надолу към
животинско
то царство.
Те също слязоха в сгъстената материалност, във въздуха който ние вдишваме и издишваме. А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха.
Другата група слезе надолу към животинското царство.
Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа. Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за "Аз". Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
63.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Точно както вече е оставил
животинско
то царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества.
За това космическо същество, от което произлязоха днешния човек и всички природни царства, в Кабалата се говори като за Адам Кадмон. Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и народи. Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение. Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло.
Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества.
В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята. Тогава човечеството ще се раздели на два раси. Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни. В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества.
към текста >>
64.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Физическото развитие на Земята със своите
животинско
-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този
животинско
-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.
Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането. Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение.
Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.
Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло. Някои от индивидуалностите, които са се въплътили по онова време образували едно малко ядро от онези, които по-късно се разпростират по цялата Земя под името Адепти. Те бяха първоначалните Адепти, а не онези, които ние днес наричаме посветени. Онези, които ние днес наричаме посветени, не са влезли във въплъщение по онова време. Не всички, които биха могли да намерят човешко-животински тела, са се въплътили по онова време, а само някои от тях.
към текста >>
65.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Следващата стъпка е водила човешкото същество до всичко, което живее в
животинско
то царство.
Човекът, който се е потопил в материята трябва отново да бъде събуден. Човек трябва да направи серия опитности – истински опитности, – които не са приличали на никакви сетивни опитности, които може да има на физическото поле. Степените. Първата стъпка е била човекът да бъде доведен пред "Трона на необходимостта". Човекът застава пред пропастта; той наистина преживява онова, което живее в нисшите царства на природата. Човекът едновременно е минерал и растение, но съвременният човек не е в състояние да изпита онова, което изживяват елементарните вещества, и въпреки това желязната необходимост, ограничението в света се дължат на факта, че ние също сме минерални и растителни в нашата природа.
Следващата стъпка е водила човешкото същество до всичко, което живее в животинското царство.
Всичко, което съществува под формата на страсти и желания е трябвало да се възприеме как се завихря и вплита едно в друго. Всичко това е трябвало да бъде наблюдавано от кандидата за посвещение, понеже посвещението е имало за цел да се погледне зад кулисите на съществуването. Човекът не съзнава, че чрез неговата физическа обвивка само се прикрива онова, което изпълва астралното пространство. Воалът на майя е всъщност обвивка, през която трябва да проникне онзи, който ще бъде посвещаван – обвивките отпадат, човешкото същество вижда ясно. Това е много особен момент: Жрецът осъзнава, че обвивките препречват импулсите, които биха били ужасяващи, ако бъдат оставени свободни.
към текста >>
В
животинско
то царство преминаваме през рибите, амфибиите и т.н., докато стигнем до мозъка на гръбначните и човека.
Той може../ липсва текст/. При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и висши същества. Той не само трябва да повтаря истини, но и да ги преживее и да реши, дали едно нещо е истинно или фалшиво. Това е, което се нарича "Подаването на змията от йерофанта". Това означава на духовното равнище същото, което на физическо равнище представлява начало на формиране на гръбначен стълб.
В животинското царство преминаваме през рибите, амфибиите и т.н., докато стигнем до мозъка на гръбначните и човека.
/Виж забележките/. Ние имаме също и духовен гръбнак, който определя дали ще развием духовен мозък. Човекът минава през този процес при тази степен на своето развитие. Той бива изведен навън от кама/чувства, страсти, желания и му се дава духовен гръбначен стълб, така че той да може да бъде издигнат нагоре в спиралата на духовния мозък. На духовното равнище извивките на лабиринта са същото, което са гънките на мозъка на физическо равнище.
към текста >>
66.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Растителното,
животинско
то и човешкото царство са изградени от тези четири елемента.
Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента.
Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента.
На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър. И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето.
към текста >>
67.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Трите висши царства – растително,
животинско
и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо. Онова, което беше преди човекът, наричаме в теософската терминология трите елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, в което живеем днес, в което нашата наука се изчерпва и в което живеят нашите физически тела. Трите елементарни царства са изминали степени на еволюция.
Трите висши царства – растително, животинско и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
Най-низкият принцип в човека, /физическото тяло/ все още ще трябва да премине през тези три царства, както понастоящем то преминава през минералното царство. Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства. Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към животинското царство, а с нашата астрална природа сме в преход от животинското към човешкото царство. И накрая с онази част, която имаме като зародиш в сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа, там надхвърляме трите царства и достигаме в божественото царство. Така човекът е ангажиран в едно изкачване.
към текста >>
Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към
животинско
то царство, а с нашата астрална природа сме в преход от
животинско
то към човешкото царство.
Онова, което беше преди човекът, наричаме в теософската терминология трите елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, в което живеем днес, в което нашата наука се изчерпва и в което живеят нашите физически тела. Трите елементарни царства са изминали степени на еволюция. Трите висши царства – растително, животинско и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий. Най-низкият принцип в човека, /физическото тяло/ все още ще трябва да премине през тези три царства, както понастоящем то преминава през минералното царство. Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства.
Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към животинското царство, а с нашата астрална природа сме в преход от животинското към човешкото царство.
И накрая с онази част, която имаме като зародиш в сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа, там надхвърляме трите царства и достигаме в божественото царство. Така човекът е ангажиран в едно изкачване. Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което се събужда в нас, което не използва само външните строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин. Тази сила на живота трябва да навлезе в еволюцията и трябва най-напред да обхване човешкото най-вътрешно същество; неговият религиозен живот трябва да бъде обхванат от живи сили. Затова беше като една подготовка, каквото синовете на Каин направиха за низшите членове на човешката природа по време на Стария завет, а като пророческа насока за бъдещето беше онова, което направиха пророците, пазителите на Кивота на завета.
към текста >>
Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното,
животинско
то и човешкото царство.
И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила. Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм. Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество. И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството. Какво е кръстът?
Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното, животинското и човешкото царство.
Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек. Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан. Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло. Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана всред минералното царство. Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши царства.
към текста >>
През следващите три кръга тя трябва да бъде внедрена в растителното, в
животинско
то и в човешкото царство.
Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек. Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан. Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло. Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана всред минералното царство. Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши царства.
През следващите три кръга тя трябва да бъде внедрена в растителното, в животинското и в човешкото царство.
Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в животинското царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии. Дотогава човекът три пъти трябва да приеме световното тяло като своя обвивка. Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка. Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава.
към текста >>
Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в
животинско
то царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии.
Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан. Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло. Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана всред минералното царство. Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши царства. През следващите три кръга тя трябва да бъде внедрена в растителното, в животинското и в човешкото царство.
Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в животинското царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии.
Дотогава човекът три пъти трябва да приеме световното тяло като своя обвивка. Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка. Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен.
към текста >>
И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от
животинско
то, той ще стане нещо, за което днес той е само намек.
Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен. Това са степените в историята на Сътворението. Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота.
И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек.
Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло. Разберете противоположността между растение, животно и човек. Растението е точно обратен образ на човека. Това има много дълбоко и важно значение, когато схванем растението като точен обратен образ на човека, а човекът като обратно обърнато растение. Външната наука не се занимава с такива въпроси; тя приема нещата такива, каквито те се представят на външните сетива.
към текста >>
Така растителното,
животинско
то и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен. Това са степените в историята на Сътворението. Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота. И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек.
Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
Разберете противоположността между растение, животно и човек. Растението е точно обратен образ на човека. Това има много дълбоко и важно значение, когато схванем растението като точен обратен образ на човека, а човекът като обратно обърнато растение. Външната наука не се занимава с такива въпроси; тя приема нещата такива, каквито те се представят на външните сетива. Науката обаче, свързана с теософията разглежда значението на нещата в тяхната връзка с цялата останала еволюция.
към текста >>
Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а
животинско
то царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното,
животинско
то и човешкото царство.
Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу. Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст.
Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.
Това е символът на кръста. Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека.
към текста >>
Растително,
животинско
и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът.
То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст. Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство. Това е символът на кръста. Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе.
Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът.
Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята.
към текста >>
Животинско
то царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека.
Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство. Това е символът на кръста. Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата.
Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека.
С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението.
към текста >>
Животинско
то царство действа като бент, като връщане назад.
С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението.
Животинското царство действа като бент, като връщане назад.
Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало. Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни. Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека.
към текста >>
Докато
животинско
то – а всичко, което се изразява в астралното тяло е
животинско
, – пресича двата принципа на живота.
Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад. Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало. Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни.
Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота.
Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
към текста >>
Животинско
то е един поток, който пресича човешкия живот; това беше едно забавяне, необходимо за повратната точка в потока на живота.
Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
Животинското е един поток, който пресича човешкия живот; това беше едно забавяне, необходимо за повратната точка в потока на живота.
Човекът е трябвало за известно време да бъде съединен с животинското, за да се извърши преходът. Ала той трябва да се освободи от животинското и да се върне отново към потока на живота. В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии. С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена.
към текста >>
Човекът е трябвало за известно време да бъде съединен с
животинско
то, за да се извърши преходът.
Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието. Животинското е един поток, който пресича човешкия живот; това беше едно забавяне, необходимо за повратната точка в потока на живота.
Човекът е трябвало за известно време да бъде съединен с животинското, за да се извърши преходът.
Ала той трябва да се освободи от животинското и да се върне отново към потока на живота. В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии. С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена. След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота.
към текста >>
Ала той трябва да се освободи от
животинско
то и да се върне отново към потока на живота.
Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието. Животинското е един поток, който пресича човешкия живот; това беше едно забавяне, необходимо за повратната точка в потока на живота. Човекът е трябвало за известно време да бъде съединен с животинското, за да се извърши преходът.
Ала той трябва да се освободи от животинското и да се върне отново към потока на живота.
В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии. С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена. След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота. Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон.
към текста >>
68.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Минералното, растителното и
животинско
то царство бяха отблъснати надолу по този начин.
Това е било първата религия, тази на Светия Дух. Втората религия беше отхранена в Близкия Изток. В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго.
Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин.
Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност. За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества. Не би имало никакво развитие, ако не ставаше такова отблъсване надолу. Човек непрекъснато трябва да отблъсва други надолу, докато развива себе си нагоре. Това е причината, поради която всяко развитие, което става от себичност, е зло и осъдително; то е оправдано, само ако се върши за развитието на други същества.
към текста >>
69.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
На настоящата степен на еволюцията човекът не е в състояние да упражнява никакво влияние върху
животинско
то или растителното царство.
– Ние знаем, че животните имат своето съзнание в Камалока, на астралното поле, растенията на полето Рупа, а минералите на полето Арупа. Човекът има своето съзнание на физическото поле. Нека предположим, че човек идва в Камалока. Той тогава ще бъде на същото място, където е съзнанието на животните. След това човекът се изкачва до Девакана, където растенията имат своето съзнание.
На настоящата степен на еволюцията човекът не е в състояние да упражнява никакво влияние върху животинското или растителното царство.
Той обаче има влияние в нисшите области на Девакана. Негови другари са там всички, които имат деваканско съзнание; това са сили, същества, които работят от Девакана, за да подтикват растежа и доброто на растителния свят. Целият живот на растенията се контролира от деваканското поле. Там човек помага да се създават и трансформират растенията. В него там се развиват сили, така че той да може наистина да упражни влияние върху вегетацията.
към текста >>
70.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В своя живот преди раждане човекът трябва да премине през степените, които той някога е преживял със своето сумрачно
животинско
съзнание в по-раншни времена.
Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина. Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо. Трябва да си изясним защо? Трябва да се съгласим, че всяко нещо, което се случва на физическото поле по определен начин първо трябва да повтори по-ранни събития. На Земята винаги има едно повтаряне на случилото се в по-раншни времена.
В своя живот преди раждане човекът трябва да премине през степените, които той някога е преживял със своето сумрачно животинско съзнание в по-раншни времена.
Така например ренесансовият период на Средните векове беше едно повторение на древногръцките времена. Ние също откриваме такива повторения и при планетните процеси. Преди настоящата Земя да стане онова, което е днес, тя е трябвало да преповтори по-предишни състояния, преди да може да стане самостоятелна планета, всъщност нашата Земя е в 4-я кръг. Винаги когато трябва да се появи нещо ново на Земята, трябва да бъдат повтаряни по-ранните степени под една нова форма. Така човешкият дух през 5-та коренна раса, нашата настояща раса, премина през едно повторение на лемурийската коренна раса/3-та раса/, когато човечеството все още е било еднополово и след това е станало двуполово.
към текста >>
71.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното,
животинско
то и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане.
От друга страна, какво жертва Каин? Той принася в жертва онова, което е придобил чрез собствения си труд, онова, което той е спечелил от плодовете на Земята като обработва почвата. Той жертва това, за което е необходимо човешко умение, знание и мъдрост, което трябва да се обхване с разбиране, където на човека трябва да му е ясно какво прави той самият, каквото се основава в духовен смисъл върху свободата на човека да решава нещата за себе си. Това трябваше да бъде платено с вината, като най-напред се убие дареното от природата или от божествените сили, така както Каин уби Авел. Пътят към свободата минава през вината.
Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане.
Всички възпроизводителни сили в тези царства, са ни дадени от природата. Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно. Символът за тези три царства е кръстът. Долното рамо символизира растителното царство, средното или напречно рамо – животинското царство, а горното рамо – човешкото царство. Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу.
към текста >>
Долното рамо символизира растителното царство, средното или напречно рамо –
животинско
то царство, а горното рамо – човешкото царство.
Пътят към свободата минава през вината. Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане. Всички възпроизводителни сили в тези царства, са ни дадени от природата. Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно. Символът за тези три царства е кръстът.
Долното рамо символизира растителното царство, средното или напречно рамо – животинското царство, а горното рамо – човешкото царство.
Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу. В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре.
към текста >>
И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното,
животинско
то и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи.
В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре. Това лежи в основата на всички мистерии на кръста.
И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното, животинското и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи.
"Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек. Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство. В тези царства работят сили, които човекът не владее. Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста. Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство?
към текста >>
Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства,
животинско
, растително и човешко царство.
Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре. Това лежи в основата на всички мистерии на кръста. И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното, животинското и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи. "Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек.
Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство.
В тези царства работят сили, които човекът не владее. Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста. Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство? Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство. Ако разгледате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др.
към текста >>
Преобразуването на живите сили, преобразуването на онова, което покълва и расте в растенията, на онова, което се проявява в
животинско
то и в човешкото възпроизвеждане – лежи извън неговата власт.
Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво. Всички онези, които през Средните векове приеха за свой символ Светия Граал, си поставиха за цел използването на човешките сили, за да се доведат тези отделни сили до по-висша степен на развитие. Светият Граал трябваше да бъде нещо ново по същност, макар че по своя символизъм той е тясно свързан със символите на една много древна мистична традиция. Какво всъщност е Светият Граал? За онези, които правилно разбират тази легенда, тя означава – което може дори да бъде доказано чрез литературни средства/*19/ – следното: Досега човекът е овладял само неодушевеното в природата.
Преобразуването на живите сили, преобразуването на онова, което покълва и расте в растенията, на онова, което се проявява в животинското и в човешкото възпроизвеждане – лежи извън неговата власт.
Човекът не бива да се докосва до тези тайнствени сили на природата. Там той не може да се намесва. Онова, което е резултат от тези сили не може напълно да бъде разбрано от човека. Един художник наистина може да създаде един чудно красив Зевс, ала той не може напълно да разбере този Зевс. В бъдеще човек ще достигне до едно ниво, когато ще може да разбира и това.
към текста >>
72.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на
животинско
то царство, а след тях тези на човешкото царство.
Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят.
По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство.
Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник. Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва". /*1/ – Боговете на Девакана, или небесния свят. /*2/ – По-късно Р.
към текста >>
73.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Точно както човекът се е изтръгнал от
животинско
то, така той ще изтръгне себе си и от злото.
Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат. В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: “Наблюдавал съм всички същества камъни, растения, животни и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно.” Животните са кристализирани страсти. В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето. Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба.
Точно както човекът се е изтръгнал от животинското, така той ще изтръгне себе си и от злото.
Но никога досега той не е преминавал през толкова тежка криза като тази на настоящата епоха. Злото и Доброто още са вътре в човека, точно както някога и животните бяха вътре в него. Целта на Манихейството е да пречисти хората, за да бъдат те спасители. Учителят трябва да бъде слуга на всички. Истинската моралност извира от разбиране за могъщите закони на Вселената.
към текста >>
74.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Самата Земя беше, така да се каже, едно огромно
животинско
същество.
Минералите са дегенерирали растения; растенията са останки на животинския живот; животните и човека имат общ предшественик. Човекът се е издигнал, животното е паднало. Духовната част на човека произлиза от Боговете. В този смисъл човекът е Бог, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: “Човекът е паднал Бог, помнещ Небесата.” Имаше епоха, когато животът на Земята бе полурастителен, полуживотински.
Самата Земя беше, така да се каже, едно огромно животинско същество.
Цялата й повърхност бе една маса от подобно на торф вещество с гигантски гори, растящи по него. Това е епохата, когато Земята и Луната бяха обединени в едно тяло. Луната представлява женския елемент на Земята. Има същества, чиито прогрес е спрян, същества, които остават на по-ниска степен на еволюция. Имелът, например, е знак за тази древна епоха.
към текста >>
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и
животинско
то царство.
Жизненоважен момент, точката на пресичане и на промяна на възходящия живот на човека, лежи във времето на разделяне на половете. Имаше епоха, когато двата пола бяха обединени в съществото на човека. Дори Дарвин разпознава това като вероятност. В резултат на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: Елементът на любовта. Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и животинското царство.
Кислородът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека. Растителното царство издишва кислород; човекът след разделянето на половете издишва любов. Боговете се изхранват от това излъчване на любов. Как става така, че животните и човекът издишват любов? Окултистът вижда в днешния човек едно същество в разгара на еволюцията.
към текста >>
75.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В Камалока човек работи върху изграждането на
животинско
то царство.
Дарвин се опитва да обясни процеса на земната еволюция с борбата за съществуване но това не е обяснение. Окултистът знае, че флората и фауната на Земята биват оформяни от сили, струящи от Девакана. Колкото повече човек е напреднал в своята еволюция, толкова повече той може да участва в този процес. Неговото влияние върху оформянето на Природата се измерва със степента, до която се е развило неговото съзнание. Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми.
В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство.
Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера. Така човекът е обвързан с всички царства на Природата. Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата.
към текста >>
76.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Животинско
съзнание – сънищен живот.
Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре. Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове. Всички тези нива се съдържат вътре в човека днес: Съзнанието на минерала – съответстващо на дълбокия сън. Съзнанието на растението – обикновения сън.
Животинско съзнание – сънищен живот.
Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание. Предишните две състояния са атавистични остатъци. Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва.
към текста >>
77.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с
животинско
съществуване.
В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път. Очевидно е, че Земята днес не може да произвежда човешки тела така, както те ще бъдат произвеждани в крайната степен на еволюция.
към текста >>
78.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Благодарение на постепенното разделяне на тези три небесни тела различните царства на Земята станаха такива, каквито ги познаваме сега: Растителното царство по времето на отделянето на Слънцето;
животинско
то когато се състоя отделянето на Луната.
Всъщност, тогава съществуваше само растително царство, но при съвсем различни условия от нашите. Това царство запази особена връзка със силите на Слънцето, подобна на тази на животните с Луната и на човека със Земята. Докато Слънцето беше обединено със Земята-Луна, растенията насочваха своите цветове към центъра на кълбото; когато Слънцето се отдели, те се ориентираха спрямо него и насочиха своите цветове към небето. Ние видяхме в една от предишните лекции (XI), че така растенията приеха обратно положение спрямо човека; и двете се проявяваха във вертикалното, докато животното се открива сякаш по средата между човешката ориентация и тази на растителния свят. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален.
Благодарение на постепенното разделяне на тези три небесни тела различните царства на Земята станаха такива, каквито ги познаваме сега: Растителното царство по времето на отделянето на Слънцето; животинското когато се състоя отделянето на Луната.
Първичният състав на тези сили съдържаше в зародиш онова, което по-късно щеше да приеме физическо проявление. Представете си субстанция, нагрята до висока температура и след това охладена; тогава ще видите различните елементи, които тя съдържа, да приемат форма. По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край.
към текста >>
79.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Другата група слезе надолу към
животинско
то царство.
Те също слязоха в сгъстената материалност, във въздуха който ние вдишваме и издишваме. А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха.
Другата група слезе надолу към животинското царство.
Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа. Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за “Аз”. Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
80.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Точно както вече е оставил
животинско
то царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества.
За това космическо същество, от което произлязоха днешния човек и всички природни царства, в Кабалата се говори като за Адам Кадмон. Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и народи. Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение. Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло.
Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества.
В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята. Тогава човечеството ще се раздели на два раси. Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни. В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества.
към текста >>
81.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или
животинско
то тяло.
То изглежда размножено в безброй екземпляри. Това е свойство на този пласт. Затова се нарича именно раздробител или в школата на Питагор – създател на числата, понеже показва в многообразни числа това, което на Земята се намира като един единствен екземпляр. Следва деветият пласт, който се намира непосредствено около центъра на Земята. За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре.
Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или животинското тяло.
Преди всичко там намирате сили, които са преместени в обкръжението. Това са сили, чийто начин на действие е труден за описване. Те стоят в жива взаимовръзка с човешкия мозък и навътре – с човешките мозъчни функции. Още по-навътре в тази сфера лежат сили, които се намират във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили. По този начин имаме устройството на нашата Земя, както се представя пред ясновидското наблюдение и както е била описвана във всички окултни школи, откакто изобщо има такива школи.
към текста >>
82.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и
животинско
то царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността.
Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха. Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии. Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността.
Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини.
към текста >>
83.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията,
животинско
то царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически.
Такъв ритъм хората в обикновения живот познават много малко. Те живеят егоистично по инерция. Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица. Но кой го прави в обикновения живот? Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение.
В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията, животинското царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически.
Едва на човека се разрешава да живее без ритъм, за да може да действа свободно. Но той трябва самоволно да внесе ритъм в хаоса. Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време. Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време. Това е ритмизиране на живота.
към текста >>
84.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Във всяко едно от тези същества се манифестира царството и днес човек все още предчувства това в израза на нашия език, доколкото тези големи области от нашия Универсум ги наричаме царства – минерално царство, растително царство,
животинско
царство.
Целият Универсум е оживен от универсалната воля, която се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайното умножаване, на безкрайното възпроизвеждане, повторението на божеството, се нарича «царството» във всяка тайна или духовна наука, като противоположност на волята. Следователно волята е центърът, огледалото на волята е царството, така че можете да сравните волята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на волята – с будхи, или духа-живот. Само че това царство отразява същността на божеството в безкрайно разнообразие. Разгледайте веднъж това царство във вашето обкръжение, доколкото то е нашето царство, нашето разнообразие, нашият Универсум; разгледайте го във видимата му част, в минералите, растенията, животните и хората.
Във всяко едно от тези същества се манифестира царството и днес човек все още предчувства това в израза на нашия език, доколкото тези големи области от нашия Универсум ги наричаме царства – минерално царство, растително царство, животинско царство.
Но когато се разгледат и подробностите, всички детайли са също с божествена природа. Божествената природата се отразява във всичко точно така, както центърът би се отразявал във вътрешността на огледалното празно кълбо. Този, който поглежда света в смисъла на тайното изследване, вижда във всеки минерал, всяко растение, животно и човек отразения Бог, израза и отпечатъка на божествеността. Божествеността се проявява в царството в безкрайно многото същества и в безкрайното разнообразие и човек различава отделните същества в смисъла на тайната наука – ако е достигнал тази висша степен, че да може да ги разглежда като изливане на божественото – чрез това, че им е дадено тяхното «име». Името е това, което човекът си представя като отделното същество, то е това, чрез което отделните членове на това огромно разнообразие се различават едно от друго.
към текста >>
85.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На Старата Луна е имало същества от
животинско
-човешки вид, по-висши от сегашните млекопитаещи, но по-нисши от днешния човек.
Старата Луна. Физическият човек, в сегашната му форма, не е съществувал още на Старата Луна, от която Земята постепенно се е образувала. Тогава там е живял един вид физически предшественик на човека, който е имал още доста животински вид. Не бива да си представяте, че това, което днес е човек, се е съдържалo в животинския човек на Старата Луна. Това би била материалистическа представа.
На Старата Луна е имало същества от животинско-човешки вид, по-висши от сегашните млекопитаещи, но по-нисши от днешния човек.
Каквото днес е душа вътре в човека, още не е съществувало в него на Старата Луна. Това е било нещо, което тогава е обгръщало човека, както днес го обгръща невидимата му астрална аура. Често съм казвал, че астралното тяло на човека излиза през нощта от физическото тяло. Астралното тяло е свързано в съня с физическото тяло само чрез една възприемаема от ясновидеца астрална нишка в областта на далака. Далакът има не само физическа задача, а функцията му е да бъде посредник на взаимовръзката между физическата и духовно-душевната част на човека.
към текста >>
Оттам окултизмът казва, че човекът има предшественик от
животинско
-духовен вид.
Далакът е един от органите, стоящи на границата на физическите органи. Астралното тяло, което по време на съня е свързано с физическото само чрез далака, работи като изхвърля отпадъчните вещества от физическото тяло. За ясновидеца спящият човек изглежда като обгърнат с особен вид облак, който непрекъснато работи върху физическото тяло. Каквото днес в съня се намира извън физическото тяло, по време на лунното състояние е било непрекъснато извън физическото тяло и е било свързано с общия божествен миров дух. Част от обгръщащата Старата Луна духовност се отделя заради хората едва в земното съществуване.
Оттам окултизмът казва, че човекът има предшественик от животинско-духовен вид.
Но от него никога не би се развил от само себе си днешният човек по начина, по който си го представя материализмът. Каквото е действало отвън, е трябвало да проникне вътре и да се издигне до по-късните степени на развитието. На Земята действително става одушевяването, за което се говори в легендата за рая. Тази легенда за рая можете да я приемете напълно буквално. Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа.
към текста >>
Тук съществата, поучили астрално тяло, се издигат до един вид
животинско
съществуване.
Материята е вътрешно организирана и оформена според законите на трептенията на звуците. От тези трептения постепенно са произлезли твърдите тела. На Старото Слънце се прибавя етерното тяло и то одухотворява част от формите, изкристализирали на Стария Сатурн. Одухотворената от него форма се издига до един вид растително съществуване. На Старата Луна се прибавя астралното тяло.
Тук съществата, поучили астрално тяло, се издигат до един вид животинско съществуване.
На Земята се прибавя одухотворяването с аза. Но човекът е можел да се породи на Земята само чрез това, че от предшественичката на Земята е изхвърлено всичко, което е днешната физическа лунна материя. И по-нататък ще бъдат отделени определени съставни части от Земята, за да може човекът да се развие до юпитеровото битие, до Венера и Вулкан. Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс. Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Миров дух (
животинско
царство) и мирова душа (растително царство).
Изживяването на природата в теософски смисъл. Самосъзнанието при човека, минерала и животното. Груповият аз на животните. Азът на растението. Удоволствие и болка при растителното царство.
Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство).
Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост.
към текста >>
87.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с
животинско
то царство.
«Инстинктът, природната сила», както отговаря човекът, са празни думи. Същества са тези, които насочват пчелите към цветето, за да търсят там храна и сред целия пчелен рояк, който хвърчи да търси храна, работят същества, които нашите предци наричат силфи. Навсякъде, където се докосват различните природни царства, съществува възможността да се проявят определени същества. Например в Земята, където се докосват скалите с металните жили, се намират особени същества. При изворите, където мъхът покрива камъните и с това растителното царство докосва минералното царство, също се намират такива същества.
Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с животинското царство.
Не става въпрос за обикновеното докосване. Не когато например касапинът заколва телето, или човекът се храни с месото на животните, не в нормалното протичане на живота, там това не става. Съществата се въплъщават там, където в извъннормалното протичане, както при пчелите и цветето, природните царства се докосват като чрез излишък на живот. Такива същества се въплъщават особено там, където човешката душевност и човешкият интелект са свързани с чувствата на човека към животните, както например при овчаря и овцете. Такива по-интимни отношения на човека с животните намираме, когато погледнем назад към древните времена.
към текста >>
Можем да ги видим навсякъде в
животинско
то царство.
Това, на което те принадлежат, е в астралния свят. Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество. Човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър. Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища. В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове.
Можем да ги видим навсякъде в животинското царство.
Хората са много тесногръди, когато описват човешкия напредък. Нека си припомним училищното време, когато сме изучавали как в Средновековието постепенно настъпва по-новото време. Средновековието наистина има значителни постижения като откриването на Америка, барута, печатното изкуство и хартията. Наистина е значителен напредък да се употреби този продукт на мястото на пергамента, но груповата душа на осите още преди хиляди години прави същото, понеже изгражда гнездото на осите от същия материал, като произведената от хората хартия. То е направено от хартия.
към текста >>
88.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Там трябва да си кажете, че всичко, което в
животинско
то царство е подобно, всички лъвове, мечки, жаби, риби, които са от един вид, всички лъвове и другите животни, общо взето са подобни на вашите десет пръста.
» Тогава трябва да си отговорите, че вашето собствено съзнание е самосъзнанието на пръстите ви. Не е възможно то да съществува без вашето общо съзнание. Вашите десет пръста и останалите ви органи имат общото си съзнание, общия си аз във вашия аз. Това е тяхното самосъзнание. Пренесете донякъде това разбиране върху разбирането ви на някой животински вид.
Там трябва да си кажете, че всичко, което в животинското царство е подобно, всички лъвове, мечки, жаби, риби, които са от един вид, всички лъвове и другите животни, общо взето са подобни на вашите десет пръста.
Растоянието не играе значение. Ако запитаме отделните пръсти за техния аз, те би трябвало да кажат: «Това е азът на човека, към който ние принадлежим.» Запитате ли един лъв в менажерията и друг в Африка и т.н., всички трябва да ви посочат общия аз на вида, груповия аз. Всички подобни едно на друго животни имат общ аз. Човекът се отличава от животното по това, че всеки човек има своя аз, а животното има един общ аз, груповия аз на неговия вид. Не можете да видите азовете на животните в нашия физически свят, а там, където говорим за астрален план.
към текста >>
89.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Тук, пред сетивата, имаме четирите царства, простиращи се на физическото поле – минералното, растителното,
животинско
то и човешкото царство.
НЕГОВИТЕ ВИДОВЕ И ДЕЙСТВИЯ Мюнхен, 4 декември 1907 г. Това, което хората са свикнали да наричат от древни времена елементарни царства, не е така разбираемо, както сме свикнали да мислим според едно повърхностно наблюдение. Защото тези елементарни царства принадлежат към лежащото зад света на възприятията, зад това, което се представя непосредствено пред сетивата. Най-добре ще започнем разглеждането, ако тръгнем от това, което е сетивно видимо, от тези царства, които се изправят пред човешкото наблюдение в сетивния свят.
Тук, пред сетивата, имаме четирите царства, простиращи се на физическото поле – минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Всеки знае, че е така. Нека да си изясним какво точно се означава като четирите царства, защото точният смисъл на понятията едва ли е ясен за всеки. Затова и не е така лесно да се стигне до разбирането на първото, второто и третото елементарно царство. Точно когато говорим за такива трудни неща, трябва още отначалото да знаем, че няма да стигнем до истинската цел, ако вярваме, че едно понятие, което веднъж е установено и ограничено, може да си остане в това ограничение. Това още е възможно във физическо-сетивния свят, тук нещата стоят едно до друго и са хубавичко разграничени едно от друго – книга, тебешир, роза, – тук можем да останем при това да означим отделния предмет с понятие.
към текста >>
При тях е точно обратното в сравнение с
животинско
то и човешкото царство.
Разглеждаме ли един планински кристал тук, на Земята, и отклоним ли вниманието си от него, виждаме там, в астралния свят, етерното тяло, което оживява физическото тяло. Но вие не можете да възприемете, че минералът изпитва някаква болка, ако му я причините. Едва в девахана откривате удоволствието, радостта, страданието и болката на минерала, но съвсем различни от това, което обикновено си представяме. Усещането на болката от минерала не е както при животните; не бива да си представяме, че минералът чувства болка, ако го ударим и разтрошим. Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите.
При тях е точно обратното в сравнение с животинското и човешкото царство.
Ако се намирате в девахана, можете да срещнете духовете на минералите. Там обаче към една минерална личност не принадлежи само един минерал, а цяла система, както и вие нямате отделни души на ноктите си. Ако някой си представя, че всичко астрално трябва да бъде на астралното поле, това е заблуждение. Изглежда близко до ума, че астралното трябва да се търси винаги на астралното поле; но е необходимо да се прави разлика между вътрешната природа на едно същество и околната среда, в която то живее. Точно както вашият аз няма физическа природа и въпреки това се намира на физическото поле, така и астралното тяло на минерала не живее на астралното поле, а в нисшия девахан.
към текста >>
По-късно ще се научи да разбира закономерностите на
животинско
то царство и след това на човешкото царство.
Искате ли да имате някакво растение, трябва да предоставите работата на природните същества. По-късно растенията ще могат да се създават в лабораторията, но едва тогава, когато това стане тайнство, свещенодействие. Всяко създаване на живо същество ще бъде позволено на човека, когато той стане така сериозен и просветлен, че лабораторната маса да му служи като олтар. Преди това няма да бъде предадено и най-минималното за това, как се създават живите същества. С други думи: Азът като познаваща същност живее в минералното царство и ще се издигне до растителното царство и ще се учи също така да го разбира, както днес разбира минералното царство.
По-късно ще се научи да разбира закономерностите на животинското царство и след това на човешкото царство.
Всички хора ще се учат да разбират същността на растението, животното и човека, това са бъдещи перспективи. Каквото наистина ще разбираме, можем да го представим с примера за часовника. Днешният човек няма да може никога да създаде нещо от живата природа без помощта на съществата, стоящи зад нея, докато това не стане тайнство за него. Едва тогава той ще се издигне от минералното до растителното царство. Човекът днес е човек, но той разбира само минералното царство.
към текста >>
Достигне ли човекът следващата степен на ясновидството, законите на
животинско
то царство се вливат в системата на жлезите му и когато човекът преобразува физическото тяло, тогава законите на човешкото царство се внасят в самото човешко тяло.
Те не остават обаче при сетивните органи, а в будно състояние протичат с кръвта в цялото тяло на човека. Какво прави растителният свят? Какво става с растението ще разберете, когато съвсем точно премислите следното. Винаги ви е казвано, че азът работи върху другите тела и преобразува астралното тяло в Дух-себе. В същата степен, в която това става, в нервната система на човека протичат законите на растителното царство.
Достигне ли човекът следващата степен на ясновидството, законите на животинското царство се вливат в системата на жлезите му и когато човекът преобразува физическото тяло, тогава законите на човешкото царство се внасят в самото човешко тяло.
Всичко това се отнася за будното състояние и за състоянията на висшето ясновидско съзнание. Човекът сега е достигнал до степента, когато азът внася законите на минералното царство в кръвта. Азът може да го прави само в будното състояние, само тогава минералните закони навлизат в кръвта. Когато човекът спи, кръвта пак трябва да се обслужва. И понеже над тази кръв е било работено в продължение на четири етапа, трябва да пристъпят три други сили.
към текста >>
В растителното царство също имате растително и минерално царство, в
животинско
то царство имате
животинско
, растително и минерално царство, вплетени едно в друго.
Листата, цветовете и др. под. при растенията се формират от второто елементарно царство, то работи предимно в повторенията. Изграждащите сили на минералите, които действат от безформеното, се намират в горния девахан. Тези три елементарни царства се проникват и преливат едно в друго. Който си представя всичко разделено, не може да стигне до реални представи.
В растителното царство също имате растително и минерално царство, в животинското царство имате животинско, растително и минерално царство, вплетени едно в друго.
При хората се прибавя и азът. С включването на аза чак на Земята се е създало човешкото царство. Азът прави хората хора, той получава своя израз в кръвта. Азът обаче може първо да проникне с познание минералния свят, останалите царства трябва да ги остави на съществата на елементарните царства. В минералното царство освен самото то, се намира и първото елементарно царство, поради това имаме едно оформено минерално царство.
към текста >>
Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в
животинско
то царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците.
Азът обаче може първо да проникне с познание минералния свят, останалите царства трябва да ги остави на съществата на елементарните царства. В минералното царство освен самото то, се намира и първото елементарно царство, поради това имаме едно оформено минерално царство. Растението е организирано чрез второто елементарно царство, иначе щеше да бъде кълбовидно. Животното е снабдено с инстинкти и в него работи третото елементарно царство. Нашият свят е нещо, вплетено едно в друго и само ако разчупим понятията си, постепенно ще можем да разбираме нещата.
Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в животинското царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците.
Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток. От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците. В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните. А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души.
към текста >>
Минералното царство е това, където един аз може да работи в минералното царство, растителното царство е такова, където един аз оформя растителния свят,
животинско
то царство е това, където един аз може да формира един животински свят, минералното царство е това, където един аз може да работи в един човешки свят.
Твоят облик обаче ти дават съществата на второто елементарно царство.» С това се обединяват всички различни царства. Те са седем. Първото елементарно царство е това, което дава форма на минералите, например на кристалите. Второто елементарно царство действа върху изграждането на растителните форми. Третото елементарно царство оживява кръвта по време на сън и същевременно формира инстинктивния живот на животните.
Минералното царство е това, където един аз може да работи в минералното царство, растителното царство е такова, където един аз оформя растителния свят, животинското царство е това, където един аз може да формира един животински свят, минералното царство е това, където един аз може да работи в един човешки свят.
Оттук виждаме, че е необходимо търпение за проникването в науката за духа. Светът е сложно устроен, най-висшите истини не са най-простите. Едно безмерно глупаво изказване е да се твърди, че най-висшите неща могат да бъдат схванати с най-простите понятия. Това идва само от ленивостта. Човек разбира, че не може веднага да разбере какво представлява един часовник, но иска веднага да разбере света.
към текста >>
90.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Учи се да познава съществата в минералното, растителното и
животинско
то царство.
Но ние учим да чувстваме заедно с другите хора, като първо обхванем целия останал свят. Човекът се научава постепенно да познава целия обкръжаващ го свят. Той научава постепенно, че е обкръжен навсякъде с духовни същества, че навсякъде преминава през духовни същества. Той се учи да го разбира по отношение на чувствата и усещанията. Учи се да познава какво се намира около нас в трите царства на природата.
Учи се да познава съществата в минералното, растителното и животинското царство.
Той върви през поля и гори, ниви и ливади по различен начин от човека, който не е преминал антропософското обучение. Разгледаме ли другите същества, бихме могли първо да помислим, че животните нямат душа като човека. Естествено азът на човека, човешката душа се отличава от животинския аз. Човешкият аз живее на физическото поле. Отделното животно има физическо, етерно и астрално тяло.
към текста >>
91.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Всичко, което съществува като мъдри организации в
животинско
то царство, произхожда от животинските групови азове.
Те обкръжават Земята и преминават през гръбначния стълб на животното. Главната отличителна черта на тези групови азове е следната: Астралният свят е населен с отделни същества, но те нямат изолирано тяло. Например към всички лъвове принадлежи отделна астрална същност. Тези същности са там като население. Животинските групови азове са много по-умни от човешките азове, те са по-мъдри.
Всичко, което съществува като мъдри организации в животинското царство, произхожда от животинските групови азове.
В миграцията на птиците през есента в посока на юг, в работата на бобъра върху гнездото му виждаме влиянията на животинските групови азове. Отделният бобър не е умен, но груповият аз на бобъра е мъдър. Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света.
към текста >>
92.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Последния път при нашето разглеждане видяхме как различните царства около нас – минералното, растителното и
животинско
то царство – имат и същества, които можем да наречем групови азове.
СВРЪХСЕТИВНИ ФАКТИ И СЪЩЕСТВА Щутгарт, 8 февруари 1908 г. Днес ще разгледаме някои детайли от окултния свят. Някои неща, които ще кажем, ще се свържат с разглеждането, което направихме последния път,42 а други ще насочат погледа в посоката, в която последния път споменахме, че все повече и повече виждаме как пространството около нас е оживено и одухотворено от над сетивни събития и духовни същества.
Последния път при нашето разглеждане видяхме как различните царства около нас – минералното, растителното и животинското царство – имат и същества, които можем да наречем групови азове.
Казахме, че в животинския свят има групови души като отделни индивидуалности, може да се каже, личности, които се намират на астралния план и обкръжават Земята. Видяхме, че растителните азове са в центъра на Земята, а за груповите азове на минералите не посочихме определено място, защото те се намират във висшите области на девахана. От това видяхте, че около нас непрекъснато се намират същества, през които, така да се каже, преминаваме, които проникват в нас и живеят в същото пространство, където сме и ние. Например това, което е животинска групова душа, принадлежаща към цяла група оформени еднакво животни, може да преминава през нас. Защото в астралността царува законът на проникването, проходимостта, противно на нашия физически свят, където царува непроходимостта.
към текста >>
93.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Най-нисшето царство е стояло между днешния минерал и растителното царство, второто – между растителното и
животинско
то царство, третото – между
животинско
то и човешкото царство.
Съдържащото се в тази водна материя е било смесица от днешното Слънце, Луната и Земята. Идва обаче време, когато се отделя един вид слънце заедно с най-фините и най-живите субстанции и висши същества. Това, което са днес Луната и Земята, остава като едно тяло – Старата Луна. В момента на отделянето останалите на нея същества се втвърдяват. Цялото лунно кълбо е било полуживо мирово тяло.
Най-нисшето царство е стояло между днешния минерал и растителното царство, второто – между растителното и животинското царство, третото – между животинското и човешкото царство.
Това, което днес са скали, е било като дървесината на дърветата. Цялата земна маса е била като торф, или спаначено пюре. Планините са били като дървесина. В тази основна субстанция се пораждат същества, които представляват нещо средно между днешното растително и животинско царство. Белият имел днес израства от живото дърво.
към текста >>
В тази основна субстанция се пораждат същества, които представляват нещо средно между днешното растително и
животинско
царство.
Цялото лунно кълбо е било полуживо мирово тяло. Най-нисшето царство е стояло между днешния минерал и растителното царство, второто – между растителното и животинското царство, третото – между животинското и човешкото царство. Това, което днес са скали, е било като дървесината на дърветата. Цялата земна маса е била като торф, или спаначено пюре. Планините са били като дървесина.
В тази основна субстанция се пораждат същества, които представляват нещо средно между днешното растително и животинско царство.
Белият имел днес израства от живото дърво. По онова време обаче той е притежавал смътно усещане, което вече го няма, понеже е закърнял. Третата степен, човекоподобните животни, са били предците на хората. Този образ на Старата Луна се оформя едва след отделянето на Слънцето, тя започва да го обкръжава. След това отново се извършва съединяване и след една пралая изплува нашата Земя.
към текста >>
Тези пепелни облаци се включват в органичните субстанции на всички природни царства – растителното,
животинско
то, човешкото.
Това е нов елемент в нашето земно развитие. Така се появява всичко минерално. От органичните субстанции минералното, пепелоподобното, изпада като потъмняване, помрачаване. Преди е имало само белтъчни субстанции. Сега в белтъка се утаяват облаци от пепел.
Тези пепелни облаци се включват в органичните субстанции на всички природни царства – растителното, животинското, човешкото.
Ако земното развитие би напредвало така, всичко е щяло да се мумифицира, да се вкамени. Вече споменахме какъв е смисълът да се разделят Слънцето и Луната. Смисълът на това разделяне е бил, че ако всички сили и същества бяха останали свързани, човекът нямаше да има днешните жизнени условия. Ако Слънцето беше останало свързано със Земята, човекът щеше да се развива много бързо. Още с раждането си той би остарявал.
към текста >>
94.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното,
животинско
то и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство.
Днешните съобщения могат да послужат, за да стане още по-разбираемо вече чутото и това, което още ще се каже. Ще говорим за поредицата същества, които съществуват в света от човека нагоре. Вече сме говорили за такива същества във връзка с развитието на Земята. Днес ще ги разгледаме в друга връзка, а именно от страна на свойствата, задачите и дейностите на тези същества. В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога.
Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство.
Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими. Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът.
към текста >>
Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през
животинско
то и човешкото до ангелското царство, собственото им царство.
Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора. Това е начинът му на възприятие и волеви дела. Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното възприятие.
Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през животинското и човешкото до ангелското царство, собственото им царство.
Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства. Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване на пространството, за тези същества е празно пространство, спестено пространство. Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато живеят в един такъв свят. Минералното не представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги интересува, за тях е прекалено низше царство. Възприятието им започва с растителния свят и се простира до собствения им свят.
към текста >>
Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до
животинско
то царство.
Продължим ли в разглеждането нагоре до архангелите, стигаме до същества, които имат още по-различна способност за възприемане и друг вид на действие. За тях не е интересен и растителният свят, те не го възприемат. Техните възприятия започват едва с животните. Те са тяхното най-нисше царство, следват хората, ангелите и архангелите. Това са четирите царства за тези същества.
Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство.
Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните.
към текста >>
Те живеят в
животинско
то, човешкото царство и т.н.
За тях не е интересен и растителният свят, те не го възприемат. Техните възприятия започват едва с животните. Те са тяхното най-нисше царство, следват хората, ангелите и архангелите. Това са четирите царства за тези същества. Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство.
Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н.
Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните. Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни.
към текста >>
Ако разгледаме способността им за възприемане, трябва да кажем, че минералното, растителното и
животинско
то царство не съществуват за тях.
И за това срещаме едно смътно познание при древните народи, те приписват определено въздействие на скъпоценните камъни. Това въздействие идва оттам, че ангелите присъстват в тях. Това, което наричаме народностен дух, е реалността на това, което означаваме като архангел. Да продължим към прасилите, архаите, които стоят една степен по-високо от архангелите. Какво правят те в развитието на човечеството?
Ако разгледаме способността им за възприемане, трябва да кажем, че минералното, растителното и животинското царство не съществуват за тях.
Човешкото царство е това, което те възприемат като най-долно царство. Възприятията им се простират също над четири царства – човешкото, ангелското, архангелското и тяхното собствено царство. Надолу те стигат само до човека. Да потърсим делата им. Отново имаме една дума, с която човекът не свързва нищо реално – духът на епохата, на времето.
към текста >>
95.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Двамата остават заедно, само всичко
животинско
то, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени.
Майчината любов има поначало животински характер, в нея има нещо от рода на природния инстинкт. С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна. Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл. Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока.
Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени.
Душевните качества, душевните мисли, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот. Да вземе друг пример. В този свят се създават приятелски връзки, които се раждат от духовното родство, те продължават и горе, в Девакан. Тук са корените на обществените отношения, които ще се разкрият в следващия живот. И ние, създавайки на Земята душевни съюзи, работим над формата, която приема Девакан.
към текста >>
96.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и
животинско
то царство.
Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения. Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е. това не са били минерали, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и дума не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн. По този начин, ние трябва да говорим за две царства, които се сформирали на Слънцето.
В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство.
Вие виждате, че не и точно. Минералното царство на Сатурн било устроено напълно различно. В неговите форми били заложени първите зародиши, предшествениците на нашите сетивни органи. Също така и на Слънцето е имало не такъв растителен свят, като сегашния, а растителна природа имали самите органи на растеж на днешния човек, т.е. всички жлези.
към текста >>
97.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
При прехода към изграждане на
животинско
то нали животните ще бъдат различни от днешните,когато сърцето на човека ще може да твори, той ще създава в
животинско
то царство, както сега твори в минералното царство, тогава ще настъпи състояние Венера.
Това е минерален продукт, защото физическото тяло на човека има взаимодействие с минералните процеси. Когато човекът завърши своето минерално развитие, той повече няма да изплюва минерална слюнка; тя ще има растителна природа, и човекът, така да се каже, ще изплюва цветя. Жлезите няма да определят минералните вещества, а само растителни. Минералното царство се превъзмогва с това, че човек отново се развива по посока на растителното битие. Така преминава човек на Юпитер той отделя всичко минерално и се обръща към растителното раждане.
При прехода към изграждане на животинското нали животните ще бъдат различни от днешните,когато сърцето на човека ще може да твори, той ще създава в животинското царство, както сега твори в минералното царство, тогава ще настъпи състояние Венера.
А когато накрая човекът ще може да създава себеподобни, произнасяйки с думи свой образ, по смисъла на нашата еволюция ще бъде изчерпан, ще се изпълнят думите: "Да сътворим човека..." Само от тази гледна точка, че тялото се изменя от душата, човек ще успее действително да преобрази човешкия род. Само мисленето в дух на окултизма, в духа на спиритуализма на сърцето и ларинкса. Както човечеството мисли днес, такова ще стане утре. Човечеството, мислещо материално ще създава в бъдеще ужасни същества, а човечеството, мислещо спиритуално, така преобразяващо ще въздейства на организма на бъдещето, че от тук ще се появят прекрасни човешки тела.
към текста >>
98.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното
животинско
съзнание.
По време на съзнателния живот не по време на сън астралното тяло в определено отношение е заето с това, непрестанно да убива етерното тяло, да отслабва силите, които то развива, да ги притъпява. Затова изразът на живота на астралното тяло е умората, изтощението на тялото през деня. Астралното тяло непрестанно убива етерното. Ако то не правеше това, то не би съществувало съзнание, тъй като съзнанието е невъзможно без постепенното умиране на тялото. Извънредно важно е да се има предвид това.
Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание.
Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено.
към текста >>
99.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За окултния наблюдател той също съдържа редица Азове, но за растителното царство те са много по-малко на брой отколкото за
животинско
то, броят им е ограничен.
Човекът може да види само резултатите от тези сили, техните откровения. Ако обхване тези откровения, той само може да предчувства това, до което би го отвело едно ясновидство до груповите Азове на животните. Така ние можем да се научим да се вмъкваме в изпълненото с мъдрост, което се случва в царството на животните. Това, което правят родовете, видовете, ни издава по нещо от делата на груповите Азове на животните. В растителния свят нещата са различни.
За окултния наблюдател той също съдържа редица Азове, но за растителното царство те са много по-малко на брой отколкото за животинското, броят им е ограничен.
Отново цели групи растения принадлежат към един общ Аз и ако ги изследваме ще видим, че те се намират в един още по-висш свят. Докато животинските групови Азове се намират и изживяват в астрала, кой то прониква нашето земно кълбо, растителните групови Азове трябва да се търсят в долните части на Девакана, в това, което в теософията обикновено се нарича частите Рупа на Девакана. Там те съществуват като завършени личности, точно както тук живеят хората там съществуват растителните Азове. Те са там на ред с другите същества, които въобще нямат физическо тяло, и образуват с тях населението на долния Девакан. Как човек може да възприеме тези растителни групови Азове?
към текста >>
100.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на
животинско
то царство и индивидуалната душа на човека.
След вчерашното въведение днес веднага ще се впуснем в обсъждането на някои много характерни знаци и символи. Вчера подчертахме, че единствено човекът, както живее тук на физическия план, има индивидуална душа, Аз, и че животните, които ни заобикалят имат групов Аз, групова душа, живееща на астралния план и може да се открие там като завършено същество. Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова душа или групов Аз и индивидуален Аз. Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде.
Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека.
Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята. По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава. Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло. Той ще достигне до завършената индивидуална душа едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено. Наистина за повечето хора Азът им е един междинен продукт между груповия Аз и индивидуалния.
към текста >>
Всъщност онази мъдрост, за която говорихме вчера, и която пресича груповите души на
животинско
то царство е втъкана във физическото тяло на човека, което е построено с мъдрост.
Ще е нужно дълго развитие, докато астралното тяло достигне това, което физическото вече притежава като съвършенство. От учението за развитието, както е даденото в нашата теософска космология, знаете, че физическото тяло получи зачатъка си още на Стария Сатурн и след това, по време Старото Слънце, Старата Луна и Земята, премина през следващи степени на усъвършенствуване. Знаете, че на Старото слънце към него се присъедини и етерното тяло, което днес се намира една степен по-ниско в развитието си от физическото. Знаете, че на Старата Луна се присъедини и астралното тяло, зад гърба си то има единствено съществуването си на Старата Луна и тази част от земното съществуване, която е преминало до момента. Азът слезе едва на Земята, той е "бебето" сред четирите части на човешката природа.
Всъщност онази мъдрост, за която говорихме вчера, и която пресича груповите души на животинското царство е втъкана във физическото тяло на човека, което е построено с мъдрост.
Етерното тяло е на пътя към усъвършенствуването си, в хода на земното развитие то ще приеме в себе си всичко, което му е нужно за това усъвършенствуване. Когато земята достигне целта си, тя ще премине в едно астрално състояние и след това в още по-висши, а по-късно ще се преобразува в една планета, която ще замени Земята и която обозначаваме като Юпитер. Тогава етерното тяло на човека ще е завършено така както на Земята е завършено физическото. В следва щото въплъщение на Земята, което сме свикнали да наричаме Венера, астралното тяло на човека ще е достигнало съвършенството си и ще се намира на стъпалото, на което днес е физическото и на което етерното ще се намира във въплъщението Юпитер. И накрая, когато Земята достигне състоянието Вулкан, Азът ни ще е постигнал съвършенство.
към текста >>
НАГОРЕ