Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
15
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
Намерени са
14495
резултата от
1467
текста в
15
страници с части от думите : '
Душа
'.
На страница
15
:
495
резултата в
129
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в
душа
та.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето.
Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата.
Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията. Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
към текста >>
Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят
душа
та ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето. Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата.
Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията.
Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
към текста >>
И да кажеш на себе си това "то е истина", но сериозно, така че то да изпълни цялата
душа
, затова именно е нужна една вътрешна смелост, която ние трябва да имаме.
Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата. Става дума за смелостта, когато трябва да осъществим такива неща. Ние трябва да се разглеждаме така, че сме тук като една малка купчинка, която е определена от съдбата, да знае това, и да съобщава на света това, което най-много му е необходимо. Нека хората ни осмиват и нека казват, че е надменно да вярваме в това, но то е истина.
И да кажеш на себе си това "то е истина", но сериозно, така че то да изпълни цялата душа, затова именно е нужна една вътрешна смелост, която ние трябва да имаме.
Тя ще ни проникне като антропософска субстанция. Тогава ние ще на правим това, което трябва да направим, всеки на своето място. Бих желал това да бъде изречено още днес.
към текста >>
2.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата
душа
ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят.
Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта.
Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност. Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло,
душа
и Дух.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата
душа
, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието. За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с
душа
та, с духа на детето.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето.
Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в
душа
та на детето, както не можем да погледнем и в
душа
та на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото познание, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото,
душа
та и Духа.
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото познание, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото, душата и Духа.
към текста >>
Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в
душа
, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай
душа
та му вътрешно би се вкаменила.
И така, какво е станало с детето?
Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила.
За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>
Да оживява в собствената си
душа
същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност
душа
та едва сега е изплувала със същността си.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно.
Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази
душа
, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в
душа
та на детето.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред
душа
та му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света?
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света?
Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно.
към текста >>
Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската
душа
, че не можем да го забележим.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим.
То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност.
към текста >>
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води
душа
та му?
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му?
– Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата
душа
, което изхождайки от
душа
та, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното.
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
3.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата
душа
ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят.
Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта.
Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност. Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло,
душа
и Дух.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата
душа
, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието. За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с
душа
та, с духа на детето.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето.
Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в
душа
та на детето, както не можем да погледнем и в
душа
та на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото познание, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото,
душа
та и Духа.
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото познание, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото, душата и Духа.
към текста >>
Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в
душа
, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай
душа
та му вътрешно би се вкаменила.
И така, какво е станало с детето?
Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила.
За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>
Да оживява в собствената си
душа
същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност
душа
та едва сега е изплувала със същността си.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно.
Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази
душа
, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в
душа
та на детето.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред
душа
та му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света?
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света?
Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно.
към текста >>
Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската
душа
, че не можем да го забележим.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим.
То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност.
към текста >>
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води
душа
та му?
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му?
– Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата
душа
, което изхождайки от
душа
та, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното.
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
4.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това
душа
та да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
И след като човек постави всичко това напълно ясно пред
душа
та си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш? Кои са твоите особености? Кои са твоите лоши черти? Какви симпатии и антипатии имаш?
И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
Вътрешното съдържание на
душа
та, също така вътрешното устройство на
душа
та са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това?
Човек не бива да си представя, че тези неща са много лесни, защото често пъти са необходими много години, за да може, изхождайки от своя вътрешен свят, да направи това, което иначе прави самият живот. Да разгледаме веднъж съвсем честно самите себе си. Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години.
Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това?
Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят.
към текста >>
Той се е въплътил в твоята
душа
, в твоята памет.
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя възпитател. Тогава ти си бил може би само на 8 или 9 години и нищо не си разбирал от това. Но възпитателят е бил за тебе личност, достойна за уважение. Ти си му вярвал.
Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет.
Ето това сега се надига. Сега то получава своето разбиране спрямо живота. Всичко това ти успяваш да проумееш.
към текста >>
Когато усетим по този начин да се надига в
душа
та ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила. То непрекъснато го пронизва с жизнена сила.
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето.
към текста >>
Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на
душа
та от физическото тяло.
Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието. Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда.
Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло.
към текста >>
Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската
душа
, за да не я приближим твърде рано до логиката.
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието. Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие.
Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката.
От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието.
към текста >>
Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на
душа
та”10.
Ала в живота нещата по отношение на духовните истини стоят съвсем различно, отколкото по отношение на интелектуалните истини. Това, което сме прозрели интелектуално, което, както се казва, сме “доказали”, това ние можем да съобщим и на другите хора, защото нещата са ясни, когато логиката е ясна. Духовните истини не са завършени, дори когато сме свършили с логиката. Духовните истини са такива, че първоначално те трябва да преминат заедно с хората през живота, за да могат да бъдат напълно завършени. Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години.
Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10.
Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди. Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години. И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете.
към текста >>
След това ние имаме работа с
душа
та на детето и ние така трябва да направляваме неговото душевно развитие, че от това да укрепва, да заяква неговото физическо развитие.
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това. Така, че ние можем да кажем: Най-същественото във физическото възпитание, което след това наистина продължава – ние ще видим, когато описвам отделните фази на възпитанието – ала най-същественото, основата се формира до смяната на зъбите.
След това ние имаме работа с душата на детето и ние така трябва да направляваме неговото душевно развитие, че от това да укрепва, да заяква неговото физическо развитие.
към текста >>
При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата
душа
.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано. То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота.
При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа.
Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля. И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>
Ала
душа
та, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано. То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота. При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа.
Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля.
И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо
душа
та бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без
душа
– но ако изобщо все още бива признавана
душа
та, днес се казва:
Душа
та е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека. Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот.
към текста >>
Мисловната дейност в човешката сфера изявява себе си в сферата на физическото под формата на нервната дейност; същността на чувствата в
душа
та изявява себе си във физическата сфера под формата на ритъм в дихателната система, в кръвоносната система и то директно, а не индиректно по обходния път на нервната система, по пътя на нервната система.
Ето така, когато действително прозрем човешката същност, ние достигаме до връзките между душевния и физическия елемент у човека.
Мисловната дейност в човешката сфера изявява себе си в сферата на физическото под формата на нервната дейност; същността на чувствата в душата изявява себе си във физическата сфера под формата на ритъм в дихателната система, в кръвоносната система и то директно, а не индиректно по обходния път на нервната система, по пътя на нервната система.
Волевата дейност изявява себе си във физическата природа на човека чрез една фина веществообмяна. Съществено е да се познават фините веществообменни процеси, които протичат, когато се разгръща волевата дейност под формата на процеси на изгаряне в човека.
към текста >>
5.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си
душа
.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината. При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно.
До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа.
Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала.
към текста >>
Постепенно онаследените качества биват така преобразени, че човекът започва да носи в себе си не само това, което е онаследил от своите родители и от своите прадеди, но той се отваря, чрез всички свои сетива, чрез
душа
та си, чрез целия си дух, за света на своето обкръжение.
В първия период от живота на детето наследствеността представлява най-важното; обаче по-късно все повече изпъква приспособяването на човека към света.
Постепенно онаследените качества биват така преобразени, че човекът започва да носи в себе си не само това, което е онаследил от своите родители и от своите прадеди, но той се отваря, чрез всички свои сетива, чрез душата си, чрез целия си дух, за света на своето обкръжение.
В противен случай той се превръща в едно отчуждено от света същество, в човек желаещ само онова, което е залегнало в смисъла на неговите онаследени качества и което представлява противоположност на целия заобикалящ го свят.
към текста >>
Апелира се не към интелекта, но към симпатията спрямо доброто, което изплува пред
душа
та на детето със силата на един образ и се апелира към антипатията спрямо злото.
Но ние можем да го постигнем, ако въздействуваме върху него чрез примера на подражание, или чрез издигането на образци пред неговия поглед. Необходимо е чрез описанието на такива хора, които са добри или са станали добри, или са замислени като добри със силата на фантазията, да посочим на детето образци на доброто. По този начин ритмичната система в детето изживява себе си по пътя на възприемане на доброто. Детето живее във възхода и спада на чувствата, които по съответен начин продължават да вибрират в ритмичната система. А благодарение на обстоятелството, че в този жизнен период ритмичната система в детето е особено активна, е възможно да се развият харесването или нехаресването на доброто или злото.
Апелира се не към интелекта, но към симпатията спрямо доброто, което изплува пред душата на детето със силата на един образ и се апелира към антипатията спрямо злото.
Душата бива подготвена по такъв начин, че по-късно, в подходящата възраст, емоционалната преценка да може да узрее до интелектуална преценка. Въпросът се свежда не до настояването “ти трябва”, но до това в детето да бъде предизвикана появата на една естетическа преценка, така че доброто да му харесва, то да се отнася към него със симпатия и да развие у себе си нехаресване, антипатия към злото.
към текста >>
Душа
та бива подготвена по такъв начин, че по-късно, в подходящата възраст, емоционалната преценка да може да узрее до интелектуална преценка.
Необходимо е чрез описанието на такива хора, които са добри или са станали добри, или са замислени като добри със силата на фантазията, да посочим на детето образци на доброто. По този начин ритмичната система в детето изживява себе си по пътя на възприемане на доброто. Детето живее във възхода и спада на чувствата, които по съответен начин продължават да вибрират в ритмичната система. А благодарение на обстоятелството, че в този жизнен период ритмичната система в детето е особено активна, е възможно да се развият харесването или нехаресването на доброто или злото. Апелира се не към интелекта, но към симпатията спрямо доброто, което изплува пред душата на детето със силата на един образ и се апелира към антипатията спрямо злото.
Душата бива подготвена по такъв начин, че по-късно, в подходящата възраст, емоционалната преценка да може да узрее до интелектуална преценка.
Въпросът се свежда не до настояването “ти трябва”, но до това в детето да бъде предизвикана появата на една естетическа преценка, така че доброто да му харесва, то да се отнася към него със симпатия и да развие у себе си нехаресване, антипатия към злото.
към текста >>
Съвременното човечество в много слаба степен може да си отговори на вътрешните съдбовни въпроси, изплуващи мъчително в
душа
та, когато тя наблюдава света.
Изминалите епохи сигурно имат своите големи недостатъци; много неща, които през изминалите времена са съществували под формата на човешки идеи и човешки нагласи, е по-добре да не се завръщат отново днес; обаче онзи, който с известна интуиция погледне в историческия живот на човечеството, все пак ще види как от тогавашния си духовен живот хората черпеха вътрешна радост и как при много хора от нашето съвремие липсата на такъв духовен живот поражда мъчителни и загадъчни въпроси относно радостта от живота и сигурността в живота.
Съвременното човечество в много слаба степен може да си отговори на вътрешните съдбовни въпроси, изплуващи мъчително в душата, когато тя наблюдава света.
Когато някой е нещастен вътре в себе си, основателно нещастен, все пак съществува възможността човек да отправи поглед към нещо в Космоса, за да намери равновесие в своето вътрешно нещастие. Но това зависи от обстоятелствата дали в правилния момент човекът ще открие в своята душа нещо, което да го доведе до подобно уравновесяване. Едно вътрешно отношение спрямо духовния свят винаги може да помогне за откриването на това равновесие. Един светоглед, насочен единствено към сетивния свят, не може да стори това. Но съвременния човек не е достатъчно силен, та когато е съкрушен от нещо лично, да потърси утеха в съзерцанието на Космоса. Защо?
към текста >>
Но това зависи от обстоятелствата дали в правилния момент човекът ще открие в своята
душа
нещо, което да го доведе до подобно уравновесяване.
Изминалите епохи сигурно имат своите големи недостатъци; много неща, които през изминалите времена са съществували под формата на човешки идеи и човешки нагласи, е по-добре да не се завръщат отново днес; обаче онзи, който с известна интуиция погледне в историческия живот на човечеството, все пак ще види как от тогавашния си духовен живот хората черпеха вътрешна радост и как при много хора от нашето съвремие липсата на такъв духовен живот поражда мъчителни и загадъчни въпроси относно радостта от живота и сигурността в живота. Съвременното човечество в много слаба степен може да си отговори на вътрешните съдбовни въпроси, изплуващи мъчително в душата, когато тя наблюдава света. Когато някой е нещастен вътре в себе си, основателно нещастен, все пак съществува възможността човек да отправи поглед към нещо в Космоса, за да намери равновесие в своето вътрешно нещастие.
Но това зависи от обстоятелствата дали в правилния момент човекът ще открие в своята душа нещо, което да го доведе до подобно уравновесяване.
Едно вътрешно отношение спрямо духовния свят винаги може да помогне за откриването на това равновесие. Един светоглед, насочен единствено към сетивния свят, не може да стори това. Но съвременния човек не е достатъчно силен, та когато е съкрушен от нещо лично, да потърси утеха в съзерцанието на Космоса. Защо? Защото днес човекът рядко намира възможност в хода на своето възпитание, в хода на своето развитие, да изгради в себе си нещо, което бих желал да нарека: чувство на благодарност за това, което Духът на Космоса е дал на човека.
към текста >>
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската
душа
, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето.
Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
към текста >>
6.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката
душа
правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин. И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси.
Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа.
Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>
Ала помислете си само колко чуждо е на човешката
душа
това занимание
Може би ще ме разберете още по-добре, ако накратко Ви изложа принципа на урока по смятане. Днес смятането често започва оттам – едно нещо да бъде прибавено към друго.
Ала помислете си само колко чуждо е на човешката душа това занимание
към текста >>
Така това, което чрез боравенето с числа бива формирано в детската
душа
, е изключително важно за начина, по който детето ще се изправи пред нас, когато ние издигнем пред
душа
та му моралните примери, чрез които то ще трябва да развие в себе си одобрение или неодобрение, антипатия или симпатия към доброто или злото.
Така това, което чрез боравенето с числа бива формирано в детската душа, е изключително важно за начина, по който детето ще се изправи пред нас, когато ние издигнем пред душата му моралните примери, чрез които то ще трябва да развие в себе си одобрение или неодобрение, антипатия или симпатия към доброто или злото.
И ако сме насърчили детето да борави с числата по съответния начин, тогава ние ще видим пред себе си едно дете с чувствителен усет към доброто.
към текста >>
7.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през
душа
та и Духа.
Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота. Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата метаморфоза на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования. По тази причина хората вярват, че вършат нещо добро за детето, когато питат: Какви телесни движения трябва да извършва детето, за да стане телесно здраво?
Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа.
към текста >>
Покъсно след 12-та година костната система, намерила вече място във външния свят, овладява мускулната система и оттам – Духа и
душа
та.
Едва сега той вътрешно изживява това, което в живота се нарича причинност. В действителност преди 11-та година човекът няма никакво разбиране за причина и следствие. Той чува думите. Ние вярваме, че човекът има разбиране. Но той няма разбиране, защото той владее костната си система, изхождайки от мускулната система.
Покъсно след 12-та година костната система, намерила вече място във външния свят, овладява мускулната система и оттам – Духа и душата.
И последицата от това е, че сега човекът получава едно вътрешно изживяване – разбиране за причина и следствие, за силата и за това, което бива чувствувано като нещо вертикално и за това, което бива чувствувано като нещо хоризонтално и т.н.
към текста >>
Едва когато знаем как при меланхоличното дете
душа
та, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение. Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си.
Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
към текста >>
8.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тогава в тяхната
душа
оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
9.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Всичко това означава много за този, който обхваща духа,
душа
та и тялото, изхождайки от едно действително човекознание и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт на изоставане и по-точно в акта на преодоляването на притегателната сила на Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина на човешката природа.
Всичко това означава много за този, който обхваща духа, душата и тялото, изхождайки от едно действително човекознание и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт на изоставане и по-точно в акта на преодоляването на притегателната сила на Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина на човешката природа.
От друга страна отново имаме една основна истина в зависимостта, с която нещо от явленията в живота на човека настъпва в една или друга епоха от живота му. Това е така, защото определени космически, извънчовешки въздействия, които външният свят упражнява върху човека между 10. и 14. година действуват по-интензивно върху женския организъм, отколкото върху мъжкия. В известен смисъл между 10.
към текста >>
И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката
душа
.
година в лицето на момчето пред нас се изправя един човек, в който бушува околният свят. Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо. То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си.
И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15. година от живота.
към текста >>
От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата
душа
, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка.
От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това.
Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите.
към текста >>
10.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Под тогата, нали така, имаме една съвременна
душа
, дори една антропософска
душа
, която може би смята, че в себе си носи част от бъдещето; обаче онова, което – бих казал, симпатичното и физиологично – тя непосредствено излъчваше, това беше историята, пренесена в настоящето.
Под тогата, нали така, имаме една съвременна душа, дори една антропософска душа, която може би смята, че в себе си носи част от бъдещето; обаче онова, което – бих казал, симпатичното и физиологично – тя непосредствено излъчваше, това беше историята, пренесена в настоящето.
към текста >>
Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в
душа
та му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела.
Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток. Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения. Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24.
Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела.
Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.
към текста >>
11.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Много лесно е, ако човек е повлиян от предразсъдъци и неясни чувства, той да мине покрай онова, което днес се разиграва не толкова в дълбините на човешката
душа
, колкото в дълбините на човешката природа.
Уважаеми дами и господа, опитвайки се днес да завърша по някакъв начин описанието на социалния живот и социалните изисквания на нашето съвремие, аз съм наясно, че всичко онова, което можах и ще мога да кажа тук относно социалния живот и социалния въпрос, е твърде ограничено. Защото социалният въпрос в нашата епоха е всеобхватен и универсален, и за онзи, който се стреми към определена гледна точка относно социалния въпрос, има две важни подробности. На първо място, необходимо е той да обхване съвременния исторически момент от развитието на човечеството и на второ място, необходимо е да обхване непосредствените, външните, земно пространствени отношения. Съвременният исторически момент от развитието на човечеството е такъв, че той трябва да бъде обхванат с възможно най-непредубеденото човешко разбиране.
Много лесно е, ако човек е повлиян от предразсъдъци и неясни чувства, той да мине покрай онова, което днес се разиграва не толкова в дълбините на човешката душа, колкото в дълбините на човешката природа.
към текста >>
И той не може да ги открие в своето тяло, той трябва да ги открие в Духа, който е, тъй да се каже, отпечатан в
душа
та му.
Обаче за да си отговори на този въпрос, човекът трябва да открие нещо вътре в себе си. Той трябва да открие вътре в себе си онези подтици, които по-рано му се даваха от страна на свещениците, благородниците и т.н.
И той не може да ги открие в своето тяло, той трябва да ги открие в Духа, който е, тъй да се каже, отпечатан в душата му.
Ето защо в моята “Философия на свободата” аз говоря за “нравствения импулс”, който същевременно се явява като най-дълбокия социален импулс, онази морално-импулсираща сила в човека, която наричам “морална интуиция”. Вътре в човека трябва да се появи нещо, което в конкретния случай от живота да му каже: Ето, сега ти трябва да постъпиш по този начин!
към текста >>
Сега трябва да се обърнем към отделния човек, към човешката индивидуалност и да предположим: В това сърце, в тази
душа
живеят морални интуиции.
Виждате ли, тук всичко опира до човешката индивидуалност.
Сега трябва да се обърнем към отделния човек, към човешката индивидуалност и да предположим: В това сърце, в тази душа живеят морални интуиции.
И цялото възпитание се свежда тъкмо до това тези морални интуиции да бъдат пробудени, тъй че всеки човек да почувствува: Аз не произлизам единствено от тази Земя, аз не съм само продукт на физическата наследственост, а съм слязъл на Земята от духовните светове и имам нещо общо с нея именно като индивидуално човешко същество.
към текста >>
Душа
та е тази, която трябва да му го каже.
Човекът трябва да знае какво точно следва да върши във всяка конкретна ситуация и това той трябва да открие вътре в себе си.
Душата е тази, която трябва да му го каже.
Неясният глас на съвестта трябва да прерастне в индивидуална морална интуиция. А това означава: Да градиш само върху онова, което откриваш вътре в себе си.
към текста >>
Също и подтиците, засягащи чувствата и
душа
та: тях ние също трябва да търсим вътре в себе си.
Втората основа, освен доверието, е следната: В случай че няма някой, който ни принуждава да вършим това или онова, ние сме длъжни да намерим подтиците вътре в себе си.
Също и подтиците, засягащи чувствата и душата: тях ние също трябва да търсим вътре в себе си.
към текста >>
Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката
душа
?
Ако направих опит от една страна да говоря върху възпитанието и от друга страна върху социалния въпрос, бих искал да добавя, че според нашите възгледи в Дорнах на двете теми следва да се гледа като на нещо универсално. Първоначално тръгваме от мирогледната и познавателната гледна точка, а не от самото антропософско движение.
Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа?
Защото от силите, разположени в повърхностните пластове на душата, занапред няма да можем да получаваме нищо.
към текста >>
Защото от силите, разположени в повърхностните пластове на
душа
та, занапред няма да можем да получаваме нищо.
Ако направих опит от една страна да говоря върху възпитанието и от друга страна върху социалния въпрос, бих искал да добавя, че според нашите възгледи в Дорнах на двете теми следва да се гледа като на нещо универсално. Първоначално тръгваме от мирогледната и познавателната гледна точка, а не от самото антропософско движение. Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа?
Защото от силите, разположени в повърхностните пластове на душата, занапред няма да можем да получаваме нищо.
към текста >>
12.
БЕЛЕЖКИ
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
10. “Върху загадките на
душа
та” (Събр.
10. “Върху загадките на душата” (Събр.
Съч. No21)
към текста >>
в книгата му “Върху загадките на
душа
та” (Събр.
12. Идеята за “троичния организъм” на човешкото същество е загатната от Р. Щайнер най-напред през 1917 г.
в книгата му “Върху загадките на душата” (Събр.
Съч. No21)
към текста >>
13.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на
душа
та" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата.
Днес, макар и в слаба степен, ще се опитаме да се приближим до отговора на този въпрос: отговор, който ще ни се удаде напълно едва в хода на лекциите. Но при това веднага можем да кажем, че природонаучното обосноваване на медицината, характерно за днешното време, всъщност прегражда пътя, който Ви очертах. При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система.
Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата.
Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система. По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система. Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси.
към текста >>
Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си
душа
ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа.
Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство.
Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>
Накратко, пред
душа
та ни застава въпросът: какви са тези особени сили, съществуващи в минералите, които можем да изследваме, ако проследим формообразуващите сили, които проследихме и сред нисшите организми?
Накратко, пред душата ни застава въпросът: какви са тези особени сили, съществуващи в минералите, които можем да изследваме, ако проследим формообразуващите сили, които проследихме и сред нисшите организми?
В минералите те се проявяват в лицето на кристализацията. Кристализацията решително ни показва нещо, появяващо се, когато наблюдаваме низходящата еволюция, което е във взаимовръзка но не е същото с това, което се проявява в лицето на формообразуващите сили, когато наблюдаваме възходящата еволюция. Ето защо ако в организма въведем това, което е заложено като сили в минерала, то възниква един нов въпрос. Ние вече успяхме да отговорим на един подобен въпрос: след като чрез духовно-душевното сме отнели на нашия организъм формообразуващите сили и ги въвеждаме в човешкия организъм чрез растителното, чрез животинското царство, то ние помагаме на организма. Но какво би станало, ако в човешкия организъм въведем другите сили, тези от низходящата еволюция, т.е.
към текста >>
14.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Човешката
душа
може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете.
И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания. Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение, животно или човек.
Човешката душа може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете.
Тези сили, които можем да наблюдаваме в макрокосмоса, действуват чак до клетъчно ниво. А това, което действува в клетката, в основата си не е нищо друго освен отражение на това макро космическо въздействие.
към текста >>
15.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Докато тук, ако мога да употребя този израз се извършва обезвъз
душа
ване, прекратява се съществуването на въздуха, от тази зона, като че ли избухвайки от обезвъз
душа
ването, произлиза това, което ни се изпраща под формата на светлина (вж. рис.21).
На известно разстояние от Земята, това, което е заложено в топлинните сили, играе роля, идентична на ролята на атмосферата, разположена под това топлинно покривало. Ако ето тук оставим тези топлинни въздействия, т.е. извънземната топлинна зона, тогава тук е разположена въздушната зона (вж. рис. 21). Отвъд това топлинно въздействие обаче, е разположен противоположния на въздушната зона полюс, където всичко се отнася противоположно на това, което всъщност се разиграва в нашата въздушна зона.
Докато тук, ако мога да употребя този израз се извършва обезвъздушаване, прекратява се съществуването на въздуха, от тази зона, като че ли избухвайки от обезвъздушаването, произлиза това, което ни се изпраща под формата на светлина (вж. рис.21).
Истинска глупост е да се вярва, че нашата земна светлина идва от Слънцето.
към текста >>
16.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако те се извършват бих желал да кажа като жертва в полза на човечеството, тогава това е нещо друго; но когато се извършват от любопитство, тогава те из основи разрушават моралната същност на човешката
душа
.
Съзнанието да се чувствуваме като един железен фантом, това е, което се появява. Това, което имам предвид, че естествено хората ще дойдат и биха казали: и така, значи можем външно, чрез нещо, което да приемам, да повишим своята желязочувствителност, да повишим усещане то за намиращото се в самите нас желязо; тогава ние ще получим същото въздействие. За определени стъпки това всъщност е напълно вярно. Но тук идва опасното, хората биха започнали да експериментират просто по този начин, за да могат по един лесен път да достигат до ясновидство както се казва. Тези неща са били многократно извършвани.
Ако те се извършват бих желал да кажа като жертва в полза на човечеството, тогава това е нещо друго; но когато се извършват от любопитство, тогава те из основи разрушават моралната същност на човешката душа.
Един човек, експериментирал много със себе си в това отношение, и който всъщност именно по този път е открил много от онова, което Вие днес можете да прочетете в неговите трудове, е Ван Хелмонт. Докато при Парацелзий нещата са повече поставени, че човек добива чувството, като че ли познанията му изплуват в него някакси атавистично, от вътре, сякаш ги е пренесъл от извънземния свят в света; то при Ван Хелмонт нещата винаги стоят така, че той получава странни хрумвания, след като е въвел това или онова в себе си. Това проличава от начина, по който представя нещата, и на отделни места, както мисля аз той указва на това съвсем ясно. Най-близкото, което може да бъде постигнато, е вътрешния усет за лъчистото въздействие на желязото, за онова своеобразно въздействие, което доказва, че от горния човек изхожда едно лъчисто въздействие, разклоняващо се по посока на всички крайници. Човек добива именно ясния възглед казвам подчертано възглед, че може да разполага с желязото, т.е.
към текста >>
17.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
болести на
душа
та, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е.
болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот. Всичко, което се проявява пред нас, са само симптоми.
към текста >>
Всъщност човек не би трябвало да залага на подобни действия, защото ако разчита на тях, те просто правят
душа
та му мудна, но тези въздействия все пак съществуват.
И тези неща могат да бъдат изследвани в живота. Там, където имаме хранителни продукти и подправки, които, поне в обикновения смисъл на думата, не се употребяват като лечебни средства, там например можем да видим, как например кафето притежава ясно изразено действие върху целия симптоматичен процес на душевния живот това между другото, при възможност, аз често съм го споменавал и преди, най-малкото в определени кръгове.
Всъщност човек не би трябвало да залага на подобни действия, защото ако разчита на тях, те просто правят душата му мудна, но тези въздействия все пак съществуват.
Недостатъчна логичност човек може да замести чрез употребата на кафе, което означава, че чрез употребата на кафе човек наистина така може да предразположи организма си, че да изтегли от него повече сили за целите на логиката, отколкото ако човек не употребява кафе. Ето защо един от навиците на журналистите, носители на съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им мислите си. Това е валидно в едно отношение.
към текста >>
18.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото всичко онова, което се разиграва между окото и външния свят, респективно което чрез окото се разиграва между
душа
та и външния свят, всичко това в чист вид ни представя изграждането на подобен скелет и по такъв начин, че между двете, между същинския азов скелет и това, което възниква при взаимообмена на окото с околния свят, между тях съществува едно отношение, което аз многократно съм изследвал тъкмо при слепи и при ослепени хора.
Вие ще добиете една в известен смисъл нагледна представа за този скелет при даден човек, ако просто психо-физически изследвате устройството на човешкото око.
Защото всичко онова, което се разиграва между окото и външния свят, респективно което чрез окото се разиграва между душата и външния свят, всичко това в чист вид ни представя изграждането на подобен скелет и по такъв начин, че между двете, между същинския азов скелет и това, което възниква при взаимообмена на окото с околния свят, между тях съществува едно отношение, което аз многократно съм изследвал тъкмо при слепи и при ослепени хора.
Ето тук много добре можем да сравним взаимното отношението на нормалния за повечето хора фантом, който бива заключен в организма просто чрез зрението и онзи фантом, представляващ същинската последица на азовата дейност в организма.
към текста >>
19.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне
душа
та.
Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното.
Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата.
И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес. Не е безразлично, дали ще оставим едно дете да седи, когато то е лениво, или ще го караме да тича, дали ще оставим едно дете с неговата несръчност, или ще го стимулираме, та ръцете му да добият сръчност. Всичко това не е безразлично, тъй като всичко онова, което сме пропуснали, по-късно ще се прояви в ранното разрушаване на зъбите, разбира се при един по-малко, при друг повече, тези неща са индивидуални, но те се проявяват. Така че можем да кажем: тъкмо колкото по-рано започнем с подобно дисциплиниране на човека, толкова повече, изхождайки от тази страна, ще забавим процеса на разрушаване на зъбите. Толкова е трудно да се намесим във всичко свързано с този зъбен процес, че трябва да се обърнем и към необходимостта да взимаме под внимание неща, привидно силно отдалечени от същността.
към текста >>
И ако въведем
душа
та в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес.
да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното. Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата.
И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес.
Не е безразлично, дали ще оставим едно дете да седи, когато то е лениво, или ще го караме да тича, дали ще оставим едно дете с неговата несръчност, или ще го стимулираме, та ръцете му да добият сръчност. Всичко това не е безразлично, тъй като всичко онова, което сме пропуснали, по-късно ще се прояви в ранното разрушаване на зъбите, разбира се при един по-малко, при друг повече, тези неща са индивидуални, но те се проявяват. Така че можем да кажем: тъкмо колкото по-рано започнем с подобно дисциплиниране на човека, толкова повече, изхождайки от тази страна, ще забавим процеса на разрушаване на зъбите. Толкова е трудно да се намесим във всичко свързано с този зъбен процес, че трябва да се обърнем и към необходимостта да взимаме под внимание неща, привидно силно отдалечени от същността.
към текста >>
20.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И така, ако желаете да отбремените тялото от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен смисъл да отведете телесния елемент по посока на душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата на халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в
душа
та нещо, от което желаете да освободите тялото.
Тъй както вече характеризирах, превръщането на растенията в лудо биле представлява един бесен стремеж към превръщане в човек; така бихме могли да кажем: пробуждането на човека има в себе си нещо от процеса на превръщане в лудо биле, това е само един смекчен процес на превръщане в лудо биле, един овладян процес на превръщане в лудо биле, процес, ограничил се именно само в момента на пробуждането.
И така, ако желаете да отбремените тялото от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен смисъл да отведете телесния елемент по посока на душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата на халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите тялото.
Това е, което се проявява и при обикновеното микроскопско действие на беладоната само че тогава то става по един объркан начин и е пропито с илюзии както вече казах в началото на тази лекция. Разбира се, ако Вие тласнете човека по посока, в която той няма да премине от състоянието на пробуждане към състояние на будност, при който той остава в състоянието на пробуждане, тогава Вие просто го убивате. Когато се пробужда, човекът винаги е в състояние на жизнена опасност. Само че той така бързо се пробужда, че преодолява тази жизнена опасност. Това са интересните взаимовръзки на онова, което тъй да се каже е нормално, тъй като е доведено до правилната мярка и което в мига, когато премине отвъд правилната мярка, става антинормално.
към текста >>
21.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Освобождаваща
душа
та дейност - като дишате навън, а докато разгръщате дишането навън, развивате навътре духовно-душевна дейност, която естествено не се нуждае от пространство, а дори напротив, можем да употребим израза: Тя непрекъснато изчезва в пространството, непрекъснато излиза от триизмерното пространство.
Но докато той диша навън, навътре разгръща друга, полярна на дишането дейност, освобождаваща духа дейност, освобождаваща душевното дейност.
Освобождаваща душата дейност - като дишате навън, а докато разгръщате дишането навън, развивате навътре духовно-душевна дейност, която естествено не се нуждае от пространство, а дори напротив, можем да употребим израза: Тя непрекъснато изчезва в пространството, непрекъснато излиза от триизмерното пространство.
Но тази дейност се проявява във вътрешността и общо взето свойството на човешкия белтък е, че тази дейност се разгръща предимно навътре. Това, което в главата функционира като вътрешна дейност, навлиза отвън през сетивата. Затова органите на главата са най-малко съдържащите дух органи. Те приемат духа отвън, като го привличат чрез сетивата. Главата е най-недуховният орган в човека.
към текста >>
Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че
душа
та му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н.
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н.
Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н.
А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>
22.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената
душа
.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства. И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство.
В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа.
Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство. Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание. Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл. Затова и ще видите, че изнесеното от мен през последните дни, ще се влее в това, което днес ще изложим като примерни съображения.
към текста >>
23.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
От това можете да разберете защо в книгата ми «За загадките на
душа
та»[4] казвам, че това, което е същинска нервна сетивна дейност, е трудно да се представи, понеже предварително трябва да се каже всичко това, което ви изложих сега при тези обсъждания.
От това можете да разберете защо в книгата ми «За загадките на душата»[4] казвам, че това, което е същинска нервна сетивна дейност, е трудно да се представи, понеже предварително трябва да се каже всичко това, което ви изложих сега при тези обсъждания.
към текста >>
[4] «За загадките на
душа
та» 1917 г., Събр.
[4] «За загадките на душата» 1917 г., Събр.
съч. 21.
към текста >>
24.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
„Антропософски календар на
душа
та“, „Максими“ (Събр. съч.
1912 г.
„Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).
към текста >>
„Върху загадките на
душа
та“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20).
„Върху загадките на душата“ (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
към текста >>
25.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Човекът трябва да си каже: Наистина, аз съм свидетел на това, как материализмът постоянно напредва, но той не може да удовлетвори всички изисквания на човешката
душа
; има такива области в човешкото познание, където той е безпомощен.
Тук аз бих желал да Ви предпазя от една възможна грешка. Тя се състои в това, че мнозина вярват: Да, Антропософията се стреми да подцени и игнорира голямото значение на естествените науки в нашето време. Но това изобщо не е вярно. Достатъчно е само човек да надникне в откритията на патофизиологията, които бяха направени през 2-та половина на 19 век, за да се удиви пред тяхната стойност и пред тяхното величие. Обаче само това не е достатъчно.
Човекът трябва да си каже: Наистина, аз съм свидетел на това, как материализмът постоянно напредва, но той не може да удовлетвори всички изисквания на човешката душа; има такива области в човешкото познание, където той е безпомощен.
Но по този начин от друга страна, материализмът имаше да изпълни една важна мисия. Той изостри неимоверно много способността за експериментални проучвания.
към текста >>
26.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Той не може да добави абсолютно нищо към дилетантските представи, че ето
душа
та в този момент е болна и трябва да се лекува с душевни или лекарствени средства.
Обратно, при душевните заболявания, при така наречените душевни заболявания, нещата са поставени така, че можем да сме напълно сигурни: Ако човек вярва, че може да извлече знание от съмнителната психопатологична феноменология, ако вярва, че може да спечели нещо от описанието на душевните абнормности а само по себе си то е твърде полезно тогава той остава в една пълна абстракция. Разбира се, с тези описания той може да предизвика сензации всред лаиците, защото винаги е любопитно, когато един неуравновесен или смахнат човек се отклонява от общоприетите норми на поведение. Да, в нашето време интересно е това, което е рядко, което е куриозно. Ако обаче човек застине на това ниво, той се обрича на пълна пасивност, на пълно безплодие.
Той не може да добави абсолютно нищо към дилетантските представи, че ето душата в този момент е болна и трябва да се лекува с душевни или лекарствени средства.
А тъкмо при така наречените душевни заболявания, нещата се определят изключително много от това, че в един или друг вътрешен орган е налице извънредно слаба, извънредно недостатъчна организация.
към текста >>
27.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И едно такова по-точно изследване поне в ръководните линии Вие ще откриете в моята книга "Върху загадките на
душа
та"; и все пак, в тази насока ще трябва да се работи още много.
Но ако вникнем правилно в тази подялба на човешкото същество за която бяха изнесени толкова лекции и описани толкова много подробности тогава ни е лесно ще си изградим нагледната и жива представа за разликите между системата на главата, т.е. нервно-сетивната система от една страна и системата вещество обмен крайници от друга, както и за функциите на средната система, ритмичната система, която е предназначена най-вече да осигурява равновесие между другите две системи. Ако искаме да обхванем цялостно човешкото същество, тогава ние имаме пред себе си следното: същинската представна и възприемаща дейност на човека има своите физически основи в това, което се разиграва физически именно там, в нервно-сетивната система. Нещата съвсем не са така устроени, както си мис лят психологията и физиологията: А именно, че в нервно-сетивната система се разиграват също и онези процеси, които са присъщи на чувствата и на волята. Не, при едно по-точно изследване нещата изглеждат съвсем иначе.
И едно такова по-точно изследване поне в ръководните линии Вие ще откриете в моята книга "Върху загадките на душата"; и все пак, в тази насока ще трябва да се работи още много.
към текста >>
28.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската
душа
, може да бъде нормален или абнормен.
Да си представим, че тук (Рис. 1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете. Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло.
Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>
29.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
До едно такова инстинктивно разбиране на детската
душа
ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло.
Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране?
До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло.
Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация. За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия. Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот. Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия.
към текста >>
Ако си представим тези думи не като някаква теория, а им позволят истински да проработят в нашата
душа
, ние, естествено винаги ще сме изправени пред избора: или да направим, което сме длъжни, или да се откажем от него.
Те имат желание да свършат нещо. Но когато се стигне до конкретни действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта. А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума. Ето защо тук е необходимо да се знае, че става дума за една дълбока намеса в кармическите процеси, които иначе биха продължили по свой собствен начин между смъртта и следващото ново раждане. При възпитанието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно.
Ако си представим тези думи не като някаква теория, а им позволят истински да проработят в нашата душа, ние, естествено винаги ще сме изправени пред избора: или да направим, което сме длъжни, или да се откажем от него.
Обаче не бива да забравяме: Всяка стъпка, предприета с оглед на това, което човек извлича от духовния свят, го кара да се оглежда наляво, надясно или напред, и винаги да търси някакво ново решение, воден от своята вътрешна смелост. Обикновеният живот между раждането и смъртта предпазва човека от необходимостта да прояви тази вътрешна смелост. В този случай той може непрекъснато да върши това, с което е свикнал. Така той следва това, което се намира в него, винаги намира доводите си за правилни и не смята за нужно да търси нови гледни точки. Тази нагласа е удобна за живота, протичащ между раждането и смъртта.
към текста >>
30.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам
душа
та му като на длан.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан.
Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване?
към текста >>
Неговата
душа
прелива във всичко, което детето върши около мен.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан.
Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен.
Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението.
към текста >>
Вие добре разбирате, че когато
душа
та на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен.
Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека.
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Виждате ли, аз често съм казвал: Психоанализата е дилетантство, умножено на квадрат, защото психоаналитикът не познава нито
душа
та, нито Духа, нито физическото тяло, нито етерното тяло, изобщо той няма никаква представа за процесите, които само описва.
Виждате ли, аз често съм казвал: Психоанализата е дилетантство, умножено на квадрат, защото психоаналитикът не познава нито душата, нито Духа, нито физическото тяло, нито етерното тяло, изобщо той няма никаква представа за процесите, които само описва.
И понеже не може да направи нищо повече от това да описва, той казва: Нещата са изчезнали там долу, сега ние отново трябва да ги извадим на светло. – Колко забележително е, че материализмът не е в състояние да изследва свойствата на материята. Иначе човек би разбрал, че причината за това, което се случва, е в белтъчната субстанция на волевия организъм, която е прекалено богата на сяра. Качествата на физическата субстанция могат да бъдат обяснени само по духовнонаучен път.
към текста >>
32.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Разбира се, една такава деформация има голямо въздействие върху
душа
та, особено когато си на седем или осем години.
Той трябваше да се придвижва с патерици, защото тялото му не беше в състояние да носи главата. Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна. Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен ембрион. Той ми правеше силно впечатление с това, че беше невероятно умен. Аз с удоволствие беседвах с него.
Разбира се, една такава деформация има голямо въздействие върху душата, особено когато си на седем или осем години.
Обаче, както казах, той беше невероятно умен. От него можеше да се научи много и преценките му за света бяха пълни с доброта и нежност. Добротата му просто се разливаше от голямата глава. Когато изговаряше своите изречения – а те не бяха много дълги – имах усещането, че устните му са полети със захарен сироп. Имаше нещо много своеобразно в този човек; всъщност той беше и много изобретателен.
към текста >>
33.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, ние трябва да търсим зародишните кълнове на развитието не в мъдруването и в мисловната акробатика, а в ясното и смело съзнание, че трябва да открием в
душа
та си това, което – образно казано – е покрито с кал и блатна тиня.
И ако Вие отново и отново си повтаряте това – без никаква суета и жертвоготовно преодолявайки всякакви пречки – тогава не само ще усетите, а и ще видите колко много може да се постигне в тази посока.
Следователно, ние трябва да търсим зародишните кълнове на развитието не в мъдруването и в мисловната акробатика, а в ясното и смело съзнание, че трябва да открием в душата си това, което – образно казано – е покрито с кал и блатна тиня.
към текста >>
Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с
душа
та си.
Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо? Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм. Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм.
Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си.
Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета. Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.
към текста >>
34.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната
душа
, разсъдъчна
душа
, наричана от гърците
душа
на силите, съзнателна
душа
, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Нека отново да разгледаме човешкото същество.
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия.
към текста >>
Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната
душа
и така нататък.
Нека отново да разгледаме човешкото същество. Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност.
Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък.
Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия. На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн. А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>
На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната
душа
– най-силните Венерини въздействия.
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия.
На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия.
На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн. А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>
На разсъдъчната
душа
съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната
душа
– найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн.
Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия.
На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн.
А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>
35.
Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
НА ЧОВЕШКАТА ДУША
към текста >>
36.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторски аспекти: грижата за
душа
та на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството.
Ясно разграничаване на пасторската професия от лекарската. Исторически данни.
Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството.
Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно болния човек. Троичния път на терапевтичните въздействия. Терапия от живота към съзнанието, тайнство, въздействуващо от съзнанието към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и лекар, всеки, изхождайки от своята специалност.
към текста >>
37.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката
душа
се нуждаят в рамките на самата грижа за
душа
та, за да могат да се грижат наистина за
душа
та, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души.
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина? Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско.
В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души.
Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай. Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса. Аз разказвам в този случай.
към текста >>
Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за
душа
та на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за
душа
та на един здрав човек.
Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души.
Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек.
Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай. Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса. Аз разказвам в този случай.
към текста >>
Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на
душа
та влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса.
В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души. Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай.
Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса.
Аз разказвам в този случай.
към текста >>
И за какво ще се интересува пасторът от нещо пасторско в лекарската област, освен ако лекарят има нужда от пастир на своята
душа
?
Съвместната работа не може да означава пасторът да лекува дилетантски, и лекарят да проповядва дилетантски. Това не може да означава. Защото ако една съвместна работа би означавала пасторът да разбира нещо малко от медицина, лекарят да участвува с нещо в култа на пасторството, тогава, бих желал да зная, за какво е нужна тяхната съвместна работа? С какво цел лекарят, който е с образование, ще се интересува от пасторско-лекарското дилетантство? Няма повод за това.
И за какво ще се интересува пасторът от нещо пасторско в лекарската област, освен ако лекарят има нужда от пастир на своята душа?
Обратно, лекарят е силен, когато е вътре в самата медицина, и ако пасторът е истински пастор, тогава те могат да работят съвместно. Съвместната работа означава двамата да си дават един на друг, бидейки усърдни, а не единият да се намесва в сферата на другия.
към текста >>
38.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тя идва от едно предишно прераждане, в което
душа
та и е станала особено силна, станала е много силна.
Този последен стадий бива изживян от такива личности, които са достатъчно силни в етерното си тяло за да могат да понесат целия процес. Всичко това се проявява в тези личности, тъй като е обосновано в тяхна та Карма. Вземете например такава една личност като Св. Терезия.
Тя идва от едно предишно прераждане, в което душата и е станала особено силна, станала е много силна.
Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло. То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора. Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло. Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане.
към текста >>
39.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Със силите, които детето си спестява, защото няма нужда да формира тези зъби, с тези сили то започва да развива способностите на своята
душа
.
Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества. Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му. С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща.
Със силите, които детето си спестява, защото няма нужда да формира тези зъби, с тези сили то започва да развива способностите на своята душа.
Това се извършва в дълбините на човешката природа, така че през първите 7 години от живота, душевното е разположено изцяло вътре във физическото развитие, което развитие ние трябва да възприемаме както като духовно-душевно, така и като физически-телесно. През първите 7 години от живота на човека, в пълния смисъл на думата, ние виждаме как духовното действува в тялото.
към текста >>
Виждате ли, силите, с които
душа
та работи през първите 7 години от живота, в рамките на Космоса тези сили са Слънчевите сили.
Добре, но как се отнасят това спрямо общата световна еволюция?
Виждате ли, силите, с които душата работи през първите 7 години от живота, в рамките на Космоса тези сили са Слънчевите сили.
От Слънцето се излъчват надолу не само физическо-етерни слънчеви сили, но от Слънцето, във физическо-етерните слънчеви лъчи се излъчват сили, идентични с онези, с които нашето етерно тяло обновява своето тяло през първите 7 години: това, което действува тук, това е слънчевата същност. Погледнете детето, както, изработва своето второ физическо тяло! Всичко това са сили, абсорбирани от Слънчевата светлина. Трябва да разберем как е поставен човекът, по начина, по който описах това, със смяната на зъбите, освободи определени етерни сили, които сили от своя страна действуват обратно върху астралното устройство и Азовото устройство, тогава, през втората епоха на своя живот, човек става достъпен за това, за което изобщо не е бил достъпен през първата епоха: той става достъпен за лунните сили.
към текста >>
Това е великото, мощното в разбирането на човешкото развитие, че когато формираме
душа
та на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава имаме работа с чисти Слънчеви сили.
Така през първата епоха от живота ние работим най-вече с това, което идва до нас от Слънцето, а когато детето дойде при нас в училището между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава това са Слънчевите сили, които сега са се освободили за душевния елемент.
Това е великото, мощното в разбирането на човешкото развитие, че когато формираме душата на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава имаме работа с чисти Слънчеви сили.
Детската душа е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това познание, познание, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
към текста >>
Детската
душа
е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това познание, познание, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
Така през първата епоха от живота ние работим най-вече с това, което идва до нас от Слънцето, а когато детето дойде при нас в училището между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава това са Слънчевите сили, които сега са се освободили за душевния елемент. Това е великото, мощното в разбирането на човешкото развитие, че когато формираме душата на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава имаме работа с чисти Слънчеви сили.
Детската душа е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това познание, познание, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
към текста >>
Те се освобождават с настъпването на половата зрялост, тогава те започват да участвуват в
душа
та, и преломът, който се извършва в
душа
та с настъпването на половата зрялост, се дължи на обстоятелството, че Лунните сили са се просмукали в душевното, така че това, което човекът извършва в действията си след половата зрялост, представлява взаимодействие между Слънчеви и Лунни сили.
В тази втора епоха от живота Лунните сили биват употребявани все още за телесното, все още не са освободени от душевното.
Те се освобождават с настъпването на половата зрялост, тогава те започват да участвуват в душата, и преломът, който се извършва в душата с настъпването на половата зрялост, се дължи на обстоятелството, че Лунните сили са се просмукали в душевното, така че това, което човекът извършва в действията си след половата зрялост, представлява взаимодействие между Слънчеви и Лунни сили.
към текста >>
Ако тази точка е разположена твърде късно, ще трябва да се запитаме, дали поради вътрешната си природа човекът не е възпрепятствуван да развие пълната свобода на своята
душа
, дали не е физически твърде силно детерминиран, и по тази причина отново да можем да му припишем пълната отговорност.
Ако тази точка е разположена твърде късно, ще трябва да се запитаме, дали поради вътрешната си природа човекът не е възпрепятствуван да развие пълната свобода на своята душа, дали не е физически твърде силно детерминиран, и по тази причина отново да можем да му припишем пълната отговорност.
към текста >>
40.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си
душа
да участвува в човека с неговите кармични процеси.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие. Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност.
Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси.
Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е. това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
към текста >>
41.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката
душа
предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът?
В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област.
А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни
душа
та си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим!
Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим!
, през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно. Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо. Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо! Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо.
към текста >>
Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката
душа
, те не се отразяват особено силно върху реалностите.
Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло. Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възглед в областта на материализма. Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии.
Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите.
Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас.
към текста >>
42.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си
душа
правят нещата невъзможни.
Но виждате ли, какво е залегнало в основата на това? Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително познание. Защото мисленето на хората от по-ново време, и по-точно научното мислене се е развило изключително под влияние на материализма. Когато днес вече многостранно бива изказано задоволство за това, че в науката материализмът бил в упадък, че навсякъде съществува стремежът да се излезе извън рамките на материализма, да, скъпи мои приятели, но човек, който прониква в тези неща, всичко това прави едно доста по-неприятно впечатление.
Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни.
Но тези дърдорковци на тема спиритуализъм, идеализъм и др.п., те хвърлят пясък в очите на другите хора, а и в собствените си очи.
към текста >>
Никога не можете да говорите за психоиди, след като изобщо не се признава
душа
та на човека!
Това човек може да направи, ако навлезе в действителната духовна наука. По тази причина на бял свят излизат странни неща, които днес изобщо не биват забелязани. Например един официално признат от външния свят, в действителност ужасен дилетант като Дриш говори за това, че трябва да приемем съществуванието на: "психоиди". Да, скъпи мои приятели, ако искате да припишете на нещо някакво подобие, това неща трябва да бъде някъде тук. Нали не можете да говорите за маймуноподобни същества, ако изобщо не съществува маймуна.
Никога не можете да говорите за психоиди, след като изобщо не се признава душата на човека!
Подобно бръщолевене днес минава за истинска, дори за устремена към по-доброто, наука. Това трябва да бъде видяно. И тогава тези, които, притежавайки научно образование, са застанали в антропософското движение, те са ценни за развитието на цивилизацията, ако не се оставят да бъдат заслепени от проблясващите блуждаещи огньове, но ако съвсем точно вникнат в това, което наистина е нужно и което е необходимо спрямо материализма.
към текста >>
43.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
- по пътя на заблудите повел
душа
та към
- по пътя на заблудите повел душата към
към текста >>
44.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна
душа
обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата. Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
към текста >>
45.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива
душа
, ако не би могъл да се пробуди при външната природа.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа.
Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа.
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на
душа
та, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>
46.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката
душа
.
По същия начин в нашето съзнание възникват някои неща, които съществуват само като възпоминания.
И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката душа.
И тогава се изтъкват мистични тъкани, а всичко това не е нищо друго, освен забравената мелодия на латерната. Можете да сложите голям процент от мистичната литература на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната.
към текста >>
Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като
душа
сме свързани с това мирово съществуване.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично. Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност.
Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване.
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие.
към текста >>
47.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата
душа
и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
От неговата
душа
изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека.
И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух. И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните. Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”.
От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека.
Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
48.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата
душа
, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера.
Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>
Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които
душа
та прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието.
Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта
душа
та е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост.
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване.
към текста >>
Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша
душа
.
Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране.
Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа.
По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря пред Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”.
към текста >>
И само онзи, който живее със спяща
душа
настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
Ето защо позволете ми да изкажа онова, което имах да Ви кажа в тези сказки, с още едно кратко разглеждане. Първо бих искал да кажа, че самопонятно между редовете но онова, което Ви изнесох, могат да се прочетат още много неща. Някои от тези неща ще бъдат прочетени, когато тази вечер и утре ще държа още две сказки като допълнение на онова, което естествено поради краткото време, с което разполагахме за този курс, можаха само да бъдат загатнати. Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот.
И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
към текста >>
Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата
душа
.
А това, което живее в стоката, е най-сложното понятие, което човек трябва първо да схване; защото никакъв отделен човек не е достатъчен, за да може да схване действието на стоката в живота, да я разбере в нейната действителност в живота. Ако искаме въобще да определим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е познание.
Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа.
Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове. Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата. С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо. Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие.
към текста >>
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в
душа
та, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>
49.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
С обикновеното съзнание ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в
душа
та като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме.
Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци. Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие. И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството.
С обикновеното съзнание ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в душата като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме.
Също и външните възприятия, възприятията на физическия сетивен свят са тези, при които всъщност нашето съзнание се пробужда.
към текста >>
За тази цел на висшето познание
душа
та не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание.
За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше.
Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово.
към текста >>
Душа
та с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше.
Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия.
Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите.
към текста >>
Той не оставяше така да се каже силата на
душа
та да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово.
За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин.
Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово.
Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв.
към текста >>
И с цялата си
душа
се сливаше със звука на словото, което изричаше.
Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв. редуването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото. Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото.
И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше.
Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят.
към текста >>
При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в
душа
та се раждаше една сила.
Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото. И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше. Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга.
При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила.
Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят. И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта. В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек. Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин. Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност.
към текста >>
Чрез повторението на мантрите в
душа
та се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят.
И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше. Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила.
Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят.
И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта. В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек. Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин. Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност. Ние се вживяваме във външната действителност.
към текста >>
И когато някой е възпитал по този начин
душа
та си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта.
Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят.
И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта.
В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек. Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин. Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност. Ние се вживяваме във външната действителност. Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация.
към текста >>
И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната
душа
срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък.
В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания. При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен живот, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен живот се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания. Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм.
И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък.
И това ще напредва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
към текста >>
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната
душа
има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната
душа
.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа.
Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
към текста >>
Както източната
душа
се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната
душа
се стреми към имагинацията.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа.
Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията.
Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството. Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
към текста >>
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата
душа
.
Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи. Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа.
Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата
душа
.
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации. Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от изток и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация.
Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа.
Тук именно бих искал да Ви разкажа едно лично изживяване.
към текста >>
50.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на
душа
та, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията.
И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин.
към текста >>
В
душа
та са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път.
Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие.
В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път.
Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот. Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин. Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
към текста >>
По-нататък се разчита на онова, което
душа
та развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя.
По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в
душа
та при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада.
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята
душа
това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията.
Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
към текста >>
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в
душа
та си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на
душа
та.
Да, трябва да признаем, че да се види истинският образ на действителността с действително духовно развито сетиво, това не е така приятно както да слушаш да ти се разказва за една сладострастна мистика – защо то все пак тя е сладострастна.
Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на душата.
Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изследовател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св. Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност. При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно.
към текста >>
51.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на
душа
та му ще бъдат извлечени други сили.
Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало. Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности.
Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили.
И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
към текста >>
52.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на
душа
та.
Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно.
Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата.
Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>
53.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Той беше много доброжелателен човек, в
душа
та си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот.
Математиците сред вас могат ясно да си представят това. Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък. – Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7]. Той също откри кабаре и четеше там свои стихове.
Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот.
Веднъж присъствах на представление, когато той четеше свои стихове в кабарето. Тези стихове продължиха толкова дълго, че отделните линии бяха готови и той четеше стиховете примерно така:
към текста >>
Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред
душа
та си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми.
Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
към текста >>
54.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на
душа
та“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции.
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите. Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма.
Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на душата“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции.
Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата. Обърнах внимание върху това, че тези три вида процеси изчерпват, собствено, функционалното в човека. Всичко друго функционално в човешкия организъм е само разновидност на тези три процеса.
към текста >>
[3] „За загадките на
душа
та“ – GA 21
[3] „За загадките на душата“ – GA 21
към текста >>
55.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната
душа
, в която сега живеем.
Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието. Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза. Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9].
Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>
56.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в
душа
та си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм.
Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие. Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
57.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вчера, изхождайки от определени формални разглеждания, посочих как следва да се разбират връзките между това, което може да се нарече процеси в човешката система на обмяна на веществата, и процесите в човешката главова система, в нервно-сетивната система, или я наречете както искате в смисъла на указанията, посочени в книгата ми „За загадките на
душа
та“[1].
Вчера, изхождайки от определени формални разглеждания, посочих как следва да се разбират връзките между това, което може да се нарече процеси в човешката система на обмяна на веществата, и процесите в човешката главова система, в нервно-сетивната система, или я наречете както искате в смисъла на указанията, посочени в книгата ми „За загадките на душата“[1].
към текста >>
Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на
душа
та“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот. И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот.
Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
към текста >>
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в
душа
та като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
[1] „За загадките на
душа
та“ – GA 21
[1] „За загадките на душата“ – GA 21
към текста >>
58.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това, което се проявява тук като представа, което действително е съществувало тогава, няма да изглежда в своята образност толкова плашещо парадоксално, ако поставите пред
душа
та си една аналогия.
Това, което се проявява тук като представа, което действително е съществувало тогава, няма да изглежда в своята образност толкова плашещо парадоксално, ако поставите пред душата си една аналогия.
Вземете в качеството ѝ на аналогия човешката или животинската яйцеклетка (рис. 2). Знаете, че на определен стадии от развитието на едно място обикновено се образува, по същество, прозрачен зародиш на яйцеклетката, така наречената плодна зона (Fruchthof), и от тази плодна зона произлиза образуването на останалия ембрион.
към текста >>
59.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трябва да се базираме не на изкусно оборудвания кабинет по физика, а, по възможност, на празен кабинет и да влизаме не с готови съвременни инструменти, а с възникващи в
душа
та ни нови насочени към физиката мисли.
В лекциите, които отново ще бъдат изнесени в близко време или след известно време[4], можем сами да направим експерименти. Ще зависи от това, дали дотогава ще получим чрез развитието на нашия физичен и прочие изследователски институти постройката вече на такива опити, които сочат в бъдещето. Нека в нашите изследователски институти не преследваме идеала да придобиваме от търговците на инструменти най-добрите прибори, да ги монтираме и след това да експериментираме така, както го правят другите. Защото в това направление наистина навсякъде постигат нечувани успехи. Това, което ни е абсолютно необходимо, както вече споменах, е създаването на нови експериментални устройства.
Трябва да се базираме не на изкусно оборудвания кабинет по физика, а, по възможност, на празен кабинет и да влизаме не с готови съвременни инструменти, а с възникващи в душата ни нови насочени към физиката мисли.
Колкото по-празни са нашите кабинети и колкото по-пълни нашите глави, толкова по-добри експериментатори ще ставаме, скъпи приятели!
към текста >>
60.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната
душа
, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава.
Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>
За да разберем, какво е ставало в неговата
душа
, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
към текста >>
Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата
душа
, в неговото сърце.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото.
Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце.
Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
към текста >>
Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата
душа
, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика.
Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо.
към текста >>
Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата
душа
.
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него.
Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа.
Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено
към текста >>
В миналото, когато
душа
та се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея.
Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
към текста >>
Когато един Тома Аквински изучава своята собствена
душа
, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък.
Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
По-точно казано, не в самата
душа
, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
Те стигнаха до духа по пътя на
душа
та и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога.
Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята
душа
, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога.
Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята
душа
, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята
душа
.
Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си.
След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа.
В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе.
към текста >>
Душа
та е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят.
Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното.
Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят.
И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
към текста >>
Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата
душа
, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката.
Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката.
А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл.
към текста >>
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята
душа
.
Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
към текста >>
Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката
душа
, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние.
Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
към текста >>
61.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Говорейки Ви вчера за Николай Кузански, аз исках да Ви покажа, как са се проявили в неговата
душа
симптомите на научното развитие на 15 век.
Говорейки Ви вчера за Николай Кузански, аз исках да Ви покажа, как са се проявили в неговата душа симптомите на научното развитие на 15 век.
От една страна всички познания, които тази душа можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само ученото невежество. Това е вътрешното становище, което Николай Кузански така величествено ни представя.
към текста >>
От една страна всички познания, които тази
душа
можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само ученото невежество.
Говорейки Ви вчера за Николай Кузански, аз исках да Ви покажа, как са се проявили в неговата душа симптомите на научното развитие на 15 век.
От една страна всички познания, които тази душа можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само ученото невежество.
Това е вътрешното становище, което Николай Кузански така величествено ни представя.
към текста >>
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката
душа
и да намери в нея пътя към Бога.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава.
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз. Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е. угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
Той изрази множество пъти това състояние на
душа
та чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава. Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз.
Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е. угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
Погледнато по-отблизо, ние виждаме, че Майстер Екхардт представя една по-древна наука за
душа
та, тази, която човечеството беше познало до тогава и която позволяваше на човека да каже: в мене има нещо, което живее, и това нещо е божествено.
Погледнато по-отблизо, ние виждаме, че Майстер Екхардт представя една по-древна наука за душата, тази, която човечеството беше познало до тогава и която позволяваше на човека да каже: в мене има нещо, което живее, и това нещо е божествено.
към текста >>
През гръцката епоха хората не го виждаха вече с очите на
душа
та.
Това, което е било схващано по този начин чрез чувството, е избледняло, станало е отвлечено. Това наричаме ние днес Дух. Мъдреците са го долавяли в цялата вселена, това е било тяхното достояние през първобитните времена.
През гръцката епоха хората не го виждаха вече с очите на душата.
Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
към текста >>
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на
душа
та.
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата.
Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог. Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа. Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто живот обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо. И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката душа и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че душата беше посланица /пратеница/.
към текста >>
Той чувствуваше тази
душа
като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог.
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата.
Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог.
Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа. Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто живот обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо. И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката душа и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че душата беше посланица /пратеница/.
към текста >>
Учениците на древните мъдреци считаха, че
душа
та има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа.
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата. Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог.
Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа.
Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто живот обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо. И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката душа и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че душата беше посланица /пратеница/.
към текста >>
И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката
душа
и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че
душа
та беше посланица /пратеница/.
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата. Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог. Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа. Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто живот обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо.
И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката душа и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че душата беше посланица /пратеница/.
към текста >>
На второ място, той чувствуваше себе си като един посланик на духа в лоното на света, а чрез това, възприемаше, долавяше в себе си
душа
та.
Когато наблюдаваше себе си, човекът на древните времена виждаше себе си под един троичен аспект. На първо място, духът обитаваше в него, под неговата първична форма, като в едно от неговите жилища; и по този начин човекът признаваше себе си като дух.
На второ място, той чувствуваше себе си като един посланик на духа в лоното на света, а чрез това, възприемаше, долавяше в себе си душата.
На трето място той виждаше своето тяло като един телесен обект, което, както всички други обекти на природата, беше една проява на духа. Дух, душа, тяло: така се явяваше човекът на самия себе си.
към текста >>
Дух,
душа
, тяло: така се явяваше човекът на самия себе си.
Когато наблюдаваше себе си, човекът на древните времена виждаше себе си под един троичен аспект. На първо място, духът обитаваше в него, под неговата първична форма, като в едно от неговите жилища; и по този начин човекът признаваше себе си като дух. На второ място, той чувствуваше себе си като един посланик на духа в лоното на света, а чрез това, възприемаше, долавяше в себе си душата. На трето място той виждаше своето тяло като един телесен обект, което, както всички други обекти на природата, беше една проява на духа.
Дух, душа, тяло: така се явяваше човекът на самия себе си.
към текста >>
В древната мъдрост не съществуваше така да се каже противоречие между тялото и
душа
та, между природата и духа.
В древната мъдрост не съществуваше така да се каже противоречие между тялото и душата, между природата и духа.
Следователно хората не чувствуваха никаква противоположност между човека и заобикаля щата среда, защото те носеха в своето собствено тяло образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела. Благодарение на това съществуваше едно тясно родство между човека и природните неща; в природата не съществуваше нищо друго освен това, което съществуваше и в човешкото тяло. Човекът се чувствуваше в пълно единение с целия останал свят.
към текста >>
Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между
душа
та и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а
душа
та служеше като посланица между тялото и духа.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори. Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата. Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ.
Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа.
Една тясна връзка ги сливаше. В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на
душа
та и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся
душа
та, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята
душа
в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт.
Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи.
Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог. С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата. И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>
Но в тази вселена той откриваше
душа
та обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт. Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива.
Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог.
С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата. И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>
С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на
душа
та.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт. Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог.
С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата.
И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>
И
душа
та се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт. Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог. С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата.
И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>
Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено;
душа
та няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш.
Без съмнение, в миналото душите имаха силата да си кажат: аз самият съм божествена същност, когато долавям вътрешно духа в мене.
Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш.
Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение. Така душата не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух.
към текста >>
Така
душа
та не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух.
Без съмнение, в миналото душите имаха силата да си кажат: аз самият съм божествена същност, когато долавям вътрешно духа в мене. Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш. Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение.
Така душата не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух.
към текста >>
Накратко казано, една нова форма на познанието се явява тогава, чрез която, когато човек поглежда вътре в себе си, чувствува, че неговата
душа
не предава, вече посланията на духа, а носи неговия образ.
Накратко казано, една нова форма на познанието се явява тогава, чрез която, когато човек поглежда вътре в себе си, чувствува, че неговата душа не предава, вече посланията на духа, а носи неговия образ.
към текста >>
Душа
та, бихме могли да кажем, изгуби нещо, защото тя няма вече прякото съзнание за духа.
Но същевременно природата става чужда на човека.
Душата, бихме могли да кажем, изгуби нещо, защото тя няма вече прякото съзнание за духа.
Казано в общи черти, душата е станала анемична, като същевременно тялото е добило здравина, сила. Образ на духа, в миналото, подобие на този дух, този свят от сега нататък е изцяло пропит от сили. Един комплекс от сили има неща повече материално отколкото отражението на духа, през което още може да се отгатне духът.
към текста >>
Казано в общи черти,
душа
та е станала анемична, като същевременно тялото е добило здравина, сила.
Но същевременно природата става чужда на човека. Душата, бихме могли да кажем, изгуби нещо, защото тя няма вече прякото съзнание за духа.
Казано в общи черти, душата е станала анемична, като същевременно тялото е добило здравина, сила.
Образ на духа, в миналото, подобие на този дух, този свят от сега нататък е изцяло пропит от сили. Един комплекс от сили има неща повече материално отколкото отражението на духа, през което още може да се отгатне духът.
към текста >>
Ще кажем с една реч, че светът на телата е станал по-твърд, докато
душа
та се изтънчваше.
Ще кажем с една реч, че светът на телата е станал по-твърд, докато душата се изтънчваше.
Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата душа беше носителка на Логоса.
към текста >>
Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата
душа
беше носителка на Логоса.
Ще кажем с една реч, че светът на телата е станал по-твърд, докато душата се изтънчваше.
Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата душа беше носителка на Логоса.
към текста >>
Между по-тънката
душа
и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше.
Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше.
По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата. Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата. Тази противоположност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
към текста >>
По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на
душа
та и човекът на природата.
Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше.
По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата.
Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата. Тази противоположност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
към текста >>
Между тялото и
душа
та се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше. По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата.
Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
Тази противоположност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
към текста >>
Тогава човекът прави усилие да схване връзката, която съществува между тялото и
душа
та, между
душа
та, лишена от съзнанието за духа, и тялото, станало твърде сгъстено, превърнало се в прост комплекс от сили.
Тогава човекът прави усилие да схване връзката, която съществува между тялото и душата, между душата, лишена от съзнанието за духа, и тялото, станало твърде сгъстено, превърнало се в прост комплекс от сили.
Хората упорито се стремят да намерят една връзка между човека и природата. Но природата не е вече освен само сила.
към текста >>
И когато поглежда вътре в себе си, не долавя една
душа
с неопределена воля, с неясна чувствителност, с абстрактно мислене, а вижда в нея живия носител на живия Логос, на този Логос, който, както се знаеше, не беше Бог, а само живият образ на Бога.
В това време, човекът няма и най-малкото понятие за това, което днес наричаме природни закони; той чувствува в природата само сили, живее сред тези сили.
И когато поглежда вътре в себе си, не долавя една душа с неопределена воля, с неясна чувствителност, с абстрактно мислене, а вижда в нея живия носител на живия Логос, на този Логос, който, както се знаеше, не беше Бог, а само живият образ на Бога.
към текста >>
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и
душа
та, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие. Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията.
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
към текста >>
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там
душа
та,
душа
та носителка на Логоса.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
Съществуването на
душа
та е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката
душа
.
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката душа.
Мъдрецът от миналите времена слушаше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза.
към текста >>
Душа
та е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото.
Тук именно за мисълта се явява зората на модерните времена.
Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото.
Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие. В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух. Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса. В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>
В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно
душа
та се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото. Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие. В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух. Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса.
В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>
Човекът не може още да се откаже напълно от своята
душа
; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството.
В замяна на това, земният свят добива все по-голяма плътност. Съзнанието, което човек има за себе си също приема една трета форма.
Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството.
Човекът вижда в себе си нещо, което абсолютно отрича духа. Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека. Старата пряка, жива противоположност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
към текста >>
Старата пряка, жива противоположност между
душа
и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
В замяна на това, земният свят добива все по-голяма плътност. Съзнанието, което човек има за себе си също приема една трета форма. Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството. Човекът вижда в себе си нещо, което абсолютно отрича духа. Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека.
Старата пряка, жива противоположност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
към текста >>
Душа
та, която се чувствуваше жива, защото виждаше в себе си Логоса, образ на Божеството, постепенно е стигнала до там, да не бъде нещо повече от един резервоар на идеи, един субект, докато всичко около нея, което по-рано беше съединено с нея, става за нея нещо чуждо, става един обект.
Душата, която се чувствуваше жива, защото виждаше в себе си Логоса, образ на Божеството, постепенно е стигнала до там, да не бъде нещо повече от един резервоар на идеи, един субект, докато всичко около нея, което по-рано беше съединено с нея, става за нея нещо чуждо, става един обект.
към текста >>
През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата;
душа
та носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството.
През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят. От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в
душа
та на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството. През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава. В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят.
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
62.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Съвременната психологическа наука е станала толкова материална, толкова повърхностна, че явно човекът е изгубил всяка способност да слиза вътре в себе си, в тези глъбини на
душа
та, къде би намерил например изворите на геометрическата мисъл.
Съвременната психологическа наука е станала толкова материална, толкова повърхностна, че явно човекът е изгубил всяка способност да слиза вътре в себе си, в тези глъбини на душата, къде би намерил например изворите на геометрическата мисъл.
Човекът се задоволява със своето състояние на обикновеното съзна ние; той вижда в математиката плода на своята мисъл, а не на вътрешната опитност. Въпреки това той никога не би стигнал да схване пространството с три измерения, ако нямаше вътре в себе си чувството на тези три измерения, на тези три посоки.
към текста >>
За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през
душа
та; математиката поемаше външния път, този на тялото.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност. Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно. Мистика, Матезис, Математика, са съединени.
За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото.
Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
Истинският мистичен път, бихме могли да кажем, е този, който минава през
душа
та; математическите науки са външната мистика.
Истинският мистичен път, бихме могли да кажем, е този, който минава през душата; математическите науки са външната мистика.
Едната е изцяло вътрешна и пренебрегва тялото; другата е основана на вътрешната опитност на тялото, едно живо, непосредствено познание на законите на организма.
към текста >>
В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на познание за
душа
та.
В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод. Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод.
В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на познание за душата.
към текста >>
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на
душа
та", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм.
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм.
Ние различихме във физическото тяло три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции. Без да става нужда да настоявам повече, с това аз разбирам нещо различно от карикатурата, в която всичко това бе превърнато в университетите. Това не са изолирани системи, просто поставени една до друга; напротив те напълно се взаимнопроникват. Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото тяло; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр. Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството.
към текста >>
Но, както видяхме, в даден момент той изгубва това впечатление да участвува с цялото си същество в мировото съществуване, в тайните на вселената Той отдели от своята
душа
математиката.
Човекът, можем да кажем, притежаваше тогава едно цялостно познание за самия себе си.
Но, както видяхме, в даден момент той изгубва това впечатление да участвува с цялото си същество в мировото съществуване, в тайните на вселената Той отдели от своята душа математиката.
към текста >>
И представете си тогава чувството, което завладява човешката
душа
.
Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот. Математиките са станали нещо отвлечено, без връзка със живота.
И представете си тогава чувството, което завладява човешката душа.
В миналото тази душа търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния живот. В миналото, когато математиките и мистиката съставляваха едно цяло, човекът участвуваше с цялото си същество в живота на вселената; неговите собствени движения бяха приспособени към живота на вселената. Човекът беше по мярката на космоса, той живееше от живота на звездите.
към текста >>
В миналото тази
душа
търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния живот.
Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот. Математиките са станали нещо отвлечено, без връзка със живота. И представете си тогава чувството, което завладява човешката душа.
В миналото тази душа търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния живот.
В миналото, когато математиките и мистиката съставляваха едно цяло, човекът участвуваше с цялото си същество в живота на вселената; неговите собствени движения бяха приспособени към живота на вселената. Човекът беше по мярката на космоса, той живееше от живота на звездите.
към текста >>
Не, това стана възможно само тогава, когато
душа
та на човека се преобразува.
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система. Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството. Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека?
Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува.
Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения. Именно в този момент човешкото развитие тръгва по един нов път. От една страна Коперник построява своята астрономическа система; от друга страна Харвей, съвременник на Бейкън и на Хобс, открива кръвообращението на кръвта. Човек гледа света с мъртвите очи на математиките и това не може вече да се помири с древната космогония на Птоломей; наистина тази космогония беше още тясно свързана с човешкото същество и с неговата вътрешна опитност за математическите форми. От сега нататък човек не познава вече освен частното, системата от координати изхождаща от някаква нула.
към текста >>
Така се родиха естествените науки в течение на човешкото развитие с всички техни съзнателни и несъзнателни аспекти; за да разберем, как са се родили те, как някой е могъл да помисли да направи опитите, наблюденията, които доведоха до откритието на Харвей, трябва да проучим това, което е станало в този момент в
душа
та на човека.
Така се родиха естествените науки в течение на човешкото развитие с всички техни съзнателни и несъзнателни аспекти; за да разберем, как са се родили те, как някой е могъл да помисли да направи опитите, наблюденията, които доведоха до откритието на Харвей, трябва да проучим това, което е станало в този момент в душата на човека.
към текста >>
63.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Напротив, въпреки че могат да бъдат отъждествени взети изцяло с това, което наричаме природни явления, математическите схеми и отвлечености, върху които днес хората се опитват да приложат природата, не могат да се съединят по един траен начин с човешката
душа
; ето защо човекът не може вече да разбере, нито да проникне природните явления, ето защо той не може вече освен да ги наблюдава, да реагира.
Можем да кажем, че в миналото човекът считаше числата и техните отношения за нещо живо, неделимо от Бога или Боговете, който царуваше над света и беше явна причина за всемирния ред.
Напротив, въпреки че могат да бъдат отъждествени взети изцяло с това, което наричаме природни явления, математическите схеми и отвлечености, върху които днес хората се опитват да приложат природата, не могат да се съединят по един траен начин с човешката душа; ето защо човекът не може вече да разбере, нито да проникне природните явления, ето защо той не може вече освен да ги наблюдава, да реагира.
към текста >>
Така следователно, от момента, когато математиките се схващат като нещо чуждо на човека и биват прилагани към телата в които хората престават да виждат образа на духа, в човешката
душа
по необходимост се промъква агностицизъм.
Така следователно, от момента, когато математиките се схващат като нещо чуждо на човека и биват прилагани към телата в които хората престават да виждат образа на духа, в човешката душа по необходимост се промъква агностицизъм.
към текста >>
Следователно схващането на Коперник е интимно свързано с това дълбоко преобразуване, което стана в лоното на човешката
душа
.
Когато човекът изхвърли вън от своя вътрешен живот математическите схващания, той същевременно се отдели от Земята и стана възможно за него да измисли една астрономическа система, която има за център Слънцето. За да бъде поставен центърът на системата вън от Земята, трябваше предварително човекът да изгуби вътрешното чувство на ориентация.
Следователно схващането на Коперник е интимно свързано с това дълбоко преобразуване, което стана в лоното на човешката душа.
Раждането на модерната научна мисъл не би могло да бъде разбрано освен ако го проучим в зависимост от развитието на човешкия дух.
към текста >>
Обаче ако искаме да имаме едно правилно съждение върху научната мисъл, необходимо е да я свържем с човешката
душа
и с нейното развитие.
Естествено тези идеи ще изглеждат нелепи за онези от нашите съвременници, които вярват в науката много по-сляпо отколкото в миналото верующите в техните догми.
Обаче ако искаме да имаме едно правилно съждение върху научната мисъл, необходимо е да я свържем с човешката душа и с нейното развитие.
към текста >>
При него атомизмът е още една наука на духа и самият атом е нещо живо; съвкупността от космически закони е като една
душа
; не че той би могъл да участвува още, по начина на един мистик от миналото, в живата действителност на тази
душа
чак до най-малките неща и да вижда в математическите закони на космоса намеренията на духа; но чрез поезията той се издигна до възхищението, до прославянето на това, което от сега нататък е станало външно, чуждо на човека.
Той се старае по маниера на древните да направи да оживее в него действителността, както един вид да възстанови в себе си живота на Космоса. Но за да може човек да участвува в живота на Космоса както са вършели това древните, би трябвало, както видяхме, математиките да бъдат една форма на мистиката, една вътрешна опитност. А за това беше твърде късно в епохата на Джордано Бруно. Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит.
При него атомизмът е още една наука на духа и самият атом е нещо живо; съвкупността от космически закони е като една душа; не че той би могъл да участвува още, по начина на един мистик от миналото, в живата действителност на тази душа чак до най-малките неща и да вижда в математическите закони на космоса намеренията на духа; но чрез поезията той се издигна до възхищението, до прославянето на това, което от сега нататък е станало външно, чуждо на човека.
към текста >>
Това състояние на
душа
та продължи да съществува и по-късно от 6то столетие, приблизително до 14-то столетие.
Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/. Можем да преведем неговото чувство както следва: "Аз чувствувам в едно цяло пространството и Бога. Аз се направлявам в пространството отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, според посоките начертани от Бога и които чувствувам в самия мене; където и да отида, това става винаги по негова воля".
Това състояние на душата продължи да съществува и по-късно от 6то столетие, приблизително до 14-то столетие.
До тогава, когато човекът упражняваше геометрия, той не се задоволяваше да начертае един триъгълник; той чувствуваше, че това, което чертае, Бог го оживяваше в него, рисуваше го с него. Неговият чертеж представляваше едно качество, което той чувствуваше вътрешно, чрез волята на Бога. Във всичко, което се изразяваше в математически фигури, човекът виждаше намеренията на Бога.
към текста >>
Пространството съществува вече само вън от човешката
душа
, във външния свят, там, където са математиките.
Това е един извънредно интересен израз. Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го определи като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал. Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи. Това пространство, в което човек чувствуваше навсякъде да живее Бог, той го отразява от човека. Но чрез това се отразява и връзката между природата и Бога.
Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките.
По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del". Но той е, кой то пръв го беше отделил от човека, правейки го чуждо на духа на Бога. Но едно още упорито чувство му пречи да остави това пространство така празно, поради което му възвръща Бога, обаче по един конвенционален начин.
към текста >>
Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката
душа
.
Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа.
Той е точно противоположното на Нютон.
към текста >>
64.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката
душа
от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него.
Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например. Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред.
към текста >>
Не е чудно, че в епохата, когато вътрешният живот на човека е отрязан от света, когато неговата
душа
е изолирана, той изпада в несигурност.
Не е чудно, че в епохата, когато вътрешният живот на човека е отрязан от света, когато неговата душа е изолирана, той изпада в несигурност.
От момента, когато не чувствува вече, че живее в общение с вселената, той не може да почувствува вътрешно непреривността или атомизма като отговарящи на една вътрешна действителност; той може вече само да ги прилага към явленията като готови етикети.
към текста >>
Говорейки в духовен смисъл, той се за
душа
ва, ако продължава да вярва твърде дълго време в непреривността на материята; тогава, за да диша лесно, той става атомист.
По този начин постепенно се стига до идеята, че човек оформява своите теории според смяната на неговите нужди; че преминава от непреривността към атомизма, както сменя вдишването с издишването.
Говорейки в духовен смисъл, той се задушава, ако продължава да вярва твърде дълго време в непреривността на материята; тогава, за да диша лесно, той става атомист.
към текста >>
65.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Той не знае, че за да намери отново конкретното, действително, живо и вярно чувство за тях, трябва да насочи погледа си вътре в самия себе си Поради това Джон Лок е стигнал до там, да постави във външния свят първичните качества, нямайки вече съзнание за връзката, която съществува между тях и
душа
та на човека.
Казах Ви, че в миналото човекът имаше живата опитност за трите посоки на пространството и, благодарение на тази опитност, той се чувствуваше съединен с природата, с физическия свят. След това трите посоки се намериха като отделени от човека, откъснати от него; с това те приеха техния отвлечен характер и изгубиха всякаква връзка с живота. От тогава човекът не знае, че някога е живял в общение с външната следа, че е имал живото чувство за това, което са трите измерения и заедно с тях, за всички елементи на геометрията, на числата, на понятията за тегло и пр.
Той не знае, че за да намери отново конкретното, действително, живо и вярно чувство за тях, трябва да насочи погледа си вътре в самия себе си Поради това Джон Лок е стигнал до там, да постави във външния свят първичните качества, нямайки вече съзнание за връзката, която съществува между тях и душата на човека.
към текста >>
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня
душа
та и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>
Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата
душа
, в неговия дух.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост. Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена.
Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух.
Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>
66.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Хората изразява ха тяхното познание на
душа
та и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението.
Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти. Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология.
Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението.
Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас.
към текста >>
Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката
душа
и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално познание.
В миналото никой не би имал идеята за една физическа наука основана на нещо друго освен на вътрешната опитност.
Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката душа и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално познание.
Можем да кажем, че физическата наука, в миналото включена в човешкото същество, е пренесена във външния свят.
към текста >>
Такъв е случаят особено с Рихард Вал, когото често съм цитирал, който не виждаше вече в Аза, в мисълта, в чувството или волята, във всичко, което съставлява живота на нашата
душа
, нещо друго освен илюзии.
Наистина, по-късно, в течение и особено в края на 19-то столетие мисълта е стана ла толкова отвлечена за човека, че той й отрича всякакво действително съществуване. Философите стигнаха до там, да твърдят, че мислите не са вече друго освен образи, миражи.
Такъв е случаят особено с Рихард Вал, когото често съм цитирал, който не виждаше вече в Аза, в мисълта, в чувството или волята, във всичко, което съставлява живота на нашата душа, нещо друго освен илюзии.
към текста >>
Развитието на този процес може да бъде проследено у Бейкън и Лок; в техните съчинения можем да видим, как всичко, което
душа
та получаваше, приемаше от външния свят: звук, цвят, топлина и пр.
Със зазоряването на научната ера, човекът изхвърли вън от себе си психологията.
Развитието на този процес може да бъде проследено у Бейкън и Лок; в техните съчинения можем да видим, как всичко, което душата получаваше, приемаше от външния свят: звук, цвят, топлина и пр.
е било по степенно включено в самия човек.
към текста >>
В миналото съдържанието на
душа
та се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас.
Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата. Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм. И когато възприемаше така отвътре астралното тяло, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото тяло е въздух, газ. Защото човекът не е съставен само от твърдо и течно вещество; той е също така едно газообразно, въздухообразно същество. Ние вдишваме и издишваме въздуха.
В миналото съдържанието на душата се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас.
Тези движения бяха по-конкретни отколкото днес. Нашите чувства, нашата мисъл, изолирани от това, което е тяхната насрещна материална страна, въздуха, са станали отвлечени.
към текста >>
В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата
душа
.
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното тяло и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата. Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния живот.
В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа.
Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка. Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше. А огънят, както го наричаха тогава, или топлината той чувствуваше в своя Аз.
към текста >>
Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една
душа
, в която царува хаос.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо.
Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос.
Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>
67.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Изхождайки още веднъж от данните на Духовната наука, нека припомним, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, чиято природа отговаря на тази на
душа
та, и Аз.
Материята на една тема като нашата е неизчерпаема; ние постоянно можем да разширяваме и задълбочаваме нейното изучаване. Но тъй като трябва да си поставим една граница, налага се да се задоволим да дадем някои указания върху метода, който трябва да следваме. Аз ще се постарая да допълня направленията, които бяха дадени, по такъв начин, че да може да се направи един извод, едно заключение.
Изхождайки още веднъж от данните на Духовната наука, нека припомним, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, чиято природа отговаря на тази на душата, и Аз.
Физическото тяло отговаря на това, което има най-малко значение в организма: органите с определени, точни очертания. Много по-голямо е значението на това, което е подчинено на етерните сили, т.е. на течностите на организма, обхванати непрестанно в едно течение на постоянно нови комбинации и примесвания.
към текста >>
Обаче той чувствуваше своята
душа
да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят.
Всичко това е също на път да бъде изхвърлено вън от човека; защото нашата химия не е още напълно завършено. Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света. Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него.
Обаче той чувствуваше своята душа да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят.
В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
към текста >>
В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата
душа
.
Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света. Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него. Обаче той чувствуваше своята душа да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят.
В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
към текста >>
Ние живеем днес в епохата, когато се развива Съзнателната
душа
.
Ние живеем днес в епохата, когато се развива Съзнателната душа.
Следователно необходимо е да познаваме това, което трябва да позволи съзнателно продължение на физиката и химията от една страна, на психологията и пневматологията от друга страна.
към текста >>
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху
душа
та; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
към текста >>
Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за
душа
та, без да може да се установи едно ясно разграничение.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение.
Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст.
към текста >>
За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в
душа
та зова към духа.
Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини.
За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
68.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на
душа
та; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят.
Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание.
Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят.
към текста >>
на
душа
та, и познанието на това, което дава живот, т.е.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е.
на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е.
на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания.
към текста >>
В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна,
душа
та и духа.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа.
В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа.
Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите.
към текста >>
В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята
душа
и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите.
В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни.
В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите.
Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
69.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това положение е потискащо и то много тежко гнети
душа
та, тъй като всичко друго е добре уредено.
Това положение е потискащо и то много тежко гнети душата, тъй като всичко друго е добре уредено.
Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин ученици. Извънредно трудно е те да работят при тези икономически предпоставки и особено при бъдещите икономически изгледи за Германия.
към текста >>
70.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тогава калцият потиска, за
душа
ва етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения. Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция. Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних. Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма.
Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций.
Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да приложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора.
към текста >>
71.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези неща са особено важни за вникването в същността на фактите, затова трябва съвсем точно да ги поставим пред
душа
та.
Тези неща са особено важни за вникването в същността на фактите, затова трябва съвсем точно да ги поставим пред душата.
Летящите насекоми осигуряват правилното астрализиране на въздуха. Това астрализиране на въздуха е в постоянна обмяна с гората, която пренася по правилен начин астралността така, както в нашето тяло кръвта се пренася по правилен начин чрез определени сили. Тази задача, която гората изпълнява в съседната околност тези неща действат на много обширни площи тази задача трябва да се осъществява от съвсем други неща в местности, където няма гори. Трябва да се разбере, че в местности, където се редуват гора, поля и ливади, растителността е подчинена на закони, съвсем различни от законите, които действат в местности, лишени от гори.
към текста >>
Време е вече пред погледа на
душа
та да поставим гледните точки, които ни разкриват отношенията изобщо на растенията към животните и обратно, на животните към растенията.
Време е вече пред погледа на душата да поставим гледните точки, които ни разкриват отношенията изобщо на растенията към животните и обратно, на животните към растенията.
Какво представлява в действителност едно животно и какво е всъщност растението?
към текста >>
72.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Оттук ще видите, че животните се угояват, когато им давате храна, която е в процес на плодообразуване, и възможно в по-нататъшно обработено състояние чрез готвене или за
душа
ване, и когато им давате такива храни, които вече имат в себе си плодовия елемент, разширен и засилен, по възможност да кажем цвекло, което е станало по-едро, отколкото е било някога, цвекло, което чрез по-нататъшно култивиране е станало по-едро, отколкото е било в диво състояние.
В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса. Тя трябва да има сили в се бе си, за да се постигне това напълване и разпределяне. Така е също и при другите угоявани животни.
Оттук ще видите, че животните се угояват, когато им давате храна, която е в процес на плодообразуване, и възможно в по-нататъшно обработено състояние чрез готвене или задушаване, и когато им давате такива храни, които вече имат в себе си плодовия елемент, разширен и засилен, по възможност да кажем цвекло, което е станало по-едро, отколкото е било някога, цвекло, което чрез по-нататъшно култивиране е станало по-едро, отколкото е било в диво състояние.
към текста >>
73.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание
душа
недействащи още в обикновеното съзнание и в обикновената наука сили, които правят възможно такова проникване.»
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание душа недействащи още в обикновеното съзнание и в обикновената наука сили, които правят възможно такова проникване.»
към текста >>
74.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения живот гризе
душа
та, още нищо не е спечелено.
За всяко съответно настояще се поставя въпросът накъде води то. Ние винаги сме склонни да схващаме духовно-душевната ситуация на нашето собствено съвремие като същинската, правилната, отговаряща на истината. Самите ние обаче сме деца на нашето време. Съвсем естествено е, че повечето млади хора, когато подрастват, имат чувството, че те са докарали нещата толкова надалеч в сравнение най-вече с поколението на техните родители.
Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения живот гризе душата, още нищо не е спечелено.
Важното е да се изучават съвременните явления, като те и естеството на тази промяна бъдат разбирани като симптоми на тази поврат и от това ясно да се познаят задачите, с които трябва да се захванем. Защото културата не се променя от само себе си, а само посредством хората и тяхното поведение.
към текста >>
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на
душа
та /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
75.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на
душа
та чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност.
Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката
душа
и на активно мислещия Аз.[8]
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на
душа
та и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси.
към текста >>
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на
душа
та и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
към текста >>
[4] Вирхов (1821 1902) бил казал, че е сецирал хиляди трупове, но още не е намерил нито една
душа
.
[4] Вирхов (1821 1902) бил казал, че е сецирал хиляди трупове, но още не е намерил нито една душа.
към текста >>
76.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на
душа
и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното.
Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Щайнер 1917: „За загадката на
душа
та„ 6 лекция от приложението.
[1] Р.
Щайнер 1917: „За загадката на душата„ 6 лекция от приложението.
Физическите и духовните зависимости на човешката същност, Сс 21.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят
душа
; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества.
Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика. «Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане.
Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества.
Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето.
към текста >>
След смъртта
душа
та иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това.
За венерината мухоловка. Желанието като понятие. Душевното състояние, стоящо в основата на пробуждането; човек се пробужда, защото изпитва силно привличане към своето физическо тяло.
След смъртта душата иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това.
След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот. И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи. Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон.
към текста >>
78.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Беше създадена особена атмосфера между
душа
та на питащия и
душа
та на даващия отговор.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор.
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
79.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло,
душа
и дух.
[2] Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята: виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922 г.
в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло, душа и дух.
За ранните състояния на Земята» (10 лекции, Дорнах, 1922 г.) библ. №347.
към текста >>
80.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Душа
та и духът остават повече или по-малко встрани от това, те остават независими.
Белите хора по същество представляват тези, които развиват човешкото начало в себе си. Затова те са ориентирани към самите себе си. Преселвайки се, те приемат отличителните особености на други региони, и то така, че ако това ги довежда до гибел, тя е на ниво отделни хора, а не на расата като цяло. В това отношение те правят нещо друго. Виждате ли, господа, всичко това, което сега ви описвам, се отнася към процесите, протичащи в тялото на човека.
Душата и духът остават повече или по-малко встрани от това, те остават независими.
Доколкото европеецът в най-голяма степен се ползва от душата и духа, той може в най-голяма степен да работи над душата и духа, да ги преработва. Европеецът най-добре понася преселването в различни части на Земята.
към текста >>
Доколкото европеецът в най-голяма степен се ползва от
душа
та и духа, той може в най-голяма степен да работи над
душа
та и духа, да ги преработва.
Затова те са ориентирани към самите себе си. Преселвайки се, те приемат отличителните особености на други региони, и то така, че ако това ги довежда до гибел, тя е на ниво отделни хора, а не на расата като цяло. В това отношение те правят нещо друго. Виждате ли, господа, всичко това, което сега ви описвам, се отнася към процесите, протичащи в тялото на човека. Душата и духът остават повече или по-малко встрани от това, те остават независими.
Доколкото европеецът в най-голяма степен се ползва от душата и духа, той може в най-голяма степен да работи над душата и духа, да ги преработва.
Европеецът най-добре понася преселването в различни части на Земята.
към текста >>
Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и
душа
та си; а живи хора навсякъде ще се намерят.
Виждате, в това се заключаваше всичко, което той можа да каже: Дайте ни трупове! На тези хора им се иска да имат повече трупове. Те искат да изучават мъртвите хора. Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове! - докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора.
Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят.
Трябва да общуваме именно с живи хора. Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество. Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби. Те просто не виждат човека. И ето че те страстно призовават: Дайте ни трупове!
към текста >>
81.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Човек узнава, че при това
душа
та става независима от тялото.
Човек може да преживее такъв спомен. Той може да изпита това в случай, че развива и тренира себе си по метода, описан в книгата ми «Как се постигат познания за висшите светове? » В този случай у него може да се появи такъв спомен.
Човек узнава, че при това душата става независима от тялото.
Тогава тя на първо място преживява именно този спомен, доколкото живее не във веществото, което човек може да отхвърли, да свали от себе си, а в противоположния елемент, стремящ се навън, към целия свят. Такова е първото състояние след смъртта. Човек при него си спомня себе си. Второто състояние ми се иска да ви опиша следващия път. Сега искам да опиша това, което би могло да ни послужи като подготовка.
към текста >>
82.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Те не говорят от
душа
та.
Виждате ли, това става особено актуално, когато пиша моите книги: аз постоянно изпитвам състояние на вътрешно безпокойство, формулировките да се окажат по-правилни, за да могат хората също да разберат това, което е написано. При това се налага да се въвеждат лингвистични иновации. Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на лош стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те използват словесни щампи.
Те не говорят от душата.
Ето защо на тях им е непривично, ако човек гради своите изречения по друг начин от този, по който го правят те. И така, виждате, че съвременните хора не ги е грижа за речта.
към текста >>
Те идват от
душа
та.
Откъде тогава идват тези желания?
Те идват от душата.
При това даже не от етерното тяло. От етерното тяло произхождат спомените. Желанията идват от астралното тяло. Желания не винаги има, докато произлизащият от етерното тяло живот винаги е наличен. Желанията се менят според степента им на удовлетворяване, тъй като те се намират в астралното тяло.
към текста >>
Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята
душа
.
Днес хората вече забелязват, че нещата не вървят така, както преди. По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата. Имаше такава идея.
Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа.
Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще получат «пенсия»
към текста >>
Х.) учение за предсъществуването на
душа
та органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
83.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват
душа
та и духът.
Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня.
Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът.
Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>
Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и
душа
та не ги занимават.
Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът.
Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават.
Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>
Антипатията, която в течение на целия ден човек развива по отношение на своето тяло, му позволява да заспи през нощта и той спи толкова дълго, докато в
душа
та си не преодолее тази антипатия.
Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично.
Антипатията, която в течение на целия ден човек развива по отношение на своето тяло, му позволява да заспи през нощта и той спи толкова дълго, докато в душата си не преодолее тази антипатия.
Още щом отново възникне симпатия към тялото, той се събужда. Преди всичко е необходимо да се разбере именно това: пробуждането се основава на това, че човек отново развива симпатия към своето тяло. Тази симпатия се проявява към всички органи на тялото поотделно. Ако човек се събужда, той в някакъв смисъл пропълзява в своите органи.
към текста >>
84.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята
душа
, авторът на книгата свежда до рота войници.
Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък.
И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници.
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»! » Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота.
към текста >>
Нито една човешка
душа
не може непосредствено да се внедри в костта.
Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта.
Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете на тялото седи малко дя-волче. Изобщо това понякога има място, макар и фигуративно. Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива кости. Човек даже във върха на носа си не може да се внедри. (Има се предвид началният стадий на пронизване на веществото с духа на човека, което става в яйцеклетката поради нейната деструктурираност.
към текста >>
Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката
душа
, ни човешкият дух.
Познавах една дама, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи. Тя го пита, когато трябва да отиде на разходка и така нататък. Но това, разбира се, са глупости, суеверие.
Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух.
Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел. Встъпвайки тук, душата преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
към текста >>
Встъпвайки тук,
душа
та преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
Познавах една дама, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи. Тя го пита, когато трябва да отиде на разходка и така нататък. Но това, разбира се, са глупости, суеверие. Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух. Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел.
Встъпвайки тук, душата преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
към текста >>
Само от това прахообразно вещество на яйцеклетката идващата от духовния свръхсетивен свят
душа
строи човешкото тяло.
Ако хората вярват, че човек става просто в резултат от обикновено наследяване от бащата и майката, то те би следвало да допуснат, че този човек вече представлява някакво мъничко човече. Но това не съответства на научните данни. Науката казва, че веществото в яйцеклетката се намира в съвсем разрушено, прахообразно, аморфно състояние.
Само от това прахообразно вещество на яйцеклетката идващата от духовния свръхсетивен свят душа строи човешкото тяло.
към текста >>
Душа
та, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя -
душа
та прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката.
Точно по същия начин се оказва приличащо и лицето. Но защо лицето притежава такова сходство?
Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката.
Трябва само да обмислите това. В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си. Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък. Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>
Но на по-ранен стадий
душа
та, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък.
Точно по същия начин се оказва приличащо и лицето. Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това. В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си.
Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък.
Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>
Да съпоставим всичко това пред своята
душа
.
Да съпоставим всичко това пред своята душа.
Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата. При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря.
към текста >>
Това се реализира благодарение на вътрешната дейност на
душа
та, дейността на духа, благодарение на вътрешната дейност на душевно-духовното начало.
Отличават се бузите, целият облик; отличава се челото; изобщо детето външно се отличава (от възрастния). Но вътрешните разлики са още по-значителни. При детето масата на главния мозък в голяма степен представлява мозъчна каша. Чак до седмата година, докато детето не получи вторите зъби, тази каша, тази мозъчна каша ще бъде формирана по прекрасен начин. Човешкият главен мозък едва на седмата година придобива наистина удивителен строеж.
Това се реализира благодарение на вътрешната дейност на душата, дейността на духа, благодарение на вътрешната дейност на душевно-духовното начало.
към текста >>
85.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в
душа
та си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи.
Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
към текста >>
Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и
душа
та му не се намират вътре в тялото.
Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко.
Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>
86.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но истината тук е в това, че в
душа
та се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил.
Знаете, че някои неразумни хора упрекват антропософията в това, че тя смята, че душите преминават в животни и преражданията на душите се състоят в това, че душите преминават в животни. Това, разбира се, е глупост.
Но истината тук е в това, че в душата се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил.
И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик. Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня. Но това е само подготовка.
към текста >>
87.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за
душа
та, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали.
Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род».
В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали.
Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора? - Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
към текста >>
Но следобедното време той посвещавал на изследване на
душа
та, на психически изследвания.
Макар и да не мога да се съглася с всичко, което е казал, въпреки това той е смятан за велик естествоизпитател. Той живял в наше време, в края на XIX век. Винаги до обед той се занимавал с естествени науки. Ходил в лабораторията, правел големи открития. Без предварителната работа, извършена от Крукс, нямаше да имаме рентгена и други подобни неща.
Но следобедното време той посвещавал на изследване на душата, на психически изследвания.
Както казах, не мога във всичко да се съглася с него, но във всеки случай той се занимавал с такива изследвания. В този случай на горепосочените хора би им се наложило да кажат следното: преди обед той е бил напълно разумен, затова пък след обед ставал глупав, бил глупак и умник едновременно! Ето как стоят тук нещата.
към текста >>
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на
душа
та, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш.
към текста >>
Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото
душа
та е изкарана навън.
Тези неща са били известни на хората от древността. Те знаели за изпращаната навътре синя кръв.
Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън.
Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида. Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа. Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно. С помощта на речта много можете да научите.
към текста >>
Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат
душа
.
Тези неща са били известни на хората от древността. Те знаели за изпращаната навътре синя кръв. Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън. Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида.
Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа.
Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно. С помощта на речта много можете да научите.
към текста >>
Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната
душа
, за
душа
та, която преминава през различни земни животи.
Обаче трябва да си кажем следното: ако тези хората, привикнали да лапат опиум - лапането на опиум става за тях привичка, - ако тези фантазьори са виждали само това (тоест хаотични видения - бел. пр.), след някое време цялата тази история би им опротивяла. Обаче виждате ли, тук се открива нещо забележително.
Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи.
Те са знаели нещо за това. В днешно време хората са изгубили това знание. Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата. Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта. Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
към текста >>
Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на
душа
та.
пр.), след някое време цялата тази история би им опротивяла. Обаче виждате ли, тук се открива нещо забележително. Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи. Те са знаели нещо за това. В днешно време хората са изгубили това знание.
Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата.
Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта. Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
към текста >>
Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на
душа
та, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи. Те са знаели нещо за това. В днешно време хората са изгубили това знание. Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата. Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта.
Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
към текста >>
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки
душа
та си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
88.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото,
душа
та още запазва своите страсти.
Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото. Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги.
Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти.
Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид.
към текста >>
Тези, които по изключително външен начин говорят за
душа
та, нищо не знаейки за нея, твърдят: както човекът има
душа
, по същия начин и растението има
душа
.
Тези, които по изключително външен начин говорят за душата, нищо не знаейки за нея, твърдят: както човекът има душа, по същия начин и растението има душа.
към текста >>
И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има
душа
, би трябвало да каже: капанът също има
душа
, защото сам по себе си той също се затваря.
В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е капанът за мишки. Щом мишката опита сланинката, капанът се затваря.
И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже: капанът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря.
Работа винаги е в това, от какви причини се ръководим, допускайки едно или друго.
към текста >>
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на
душа
та, нищо не знаят за нея; те приписват
душа
на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана.
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана.
Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало. В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата.
към текста >>
Душа
та, тоест «азът» и астралното тяло искат да починат вън от физическото тяло.
Пробуждането на човека се изследва по параметъра увеличено съдържание на въглероден двуокис в кръвта и други подобни, с други думи тези хора изследват само физическото състояние, нали така? Но истината е, че човек се пробужда, защото у него има силно влечение по отношение на физическото му тяло. Когато вечер заспивате, у вас отсъства силното влечение по отношение на физическото тяло. Това тяло изцяло е изпълнено с продуктите, съпътстващи умората. Да се намираш вътре в тялото вече не е добре.
Душата, тоест «азът» и астралното тяло искат да починат вън от физическото тяло.
На сутринта, когато физическото тяло отново се възстанови, душата, намираща се извън физическото тяло, забелязва това по състоянието на главата, защото се намира близо до нея; тогава душата отново се връща във физическото тяло, защото тя има страстното желание, силното влечение да бъде вътре във физическото тяло, докато това физическо тяло въобще е жизнеспособно. И така, в продължение на целия живот душата има силно влечение да живее вътре в тялото.
към текста >>
На сутринта, когато физическото тяло отново се възстанови,
душа
та, намираща се извън физическото тяло, забелязва това по състоянието на главата, защото се намира близо до нея; тогава
душа
та отново се връща във физическото тяло, защото тя има страстното желание, силното влечение да бъде вътре във физическото тяло, докато това физическо тяло въобще е жизнеспособно.
Но истината е, че човек се пробужда, защото у него има силно влечение по отношение на физическото му тяло. Когато вечер заспивате, у вас отсъства силното влечение по отношение на физическото тяло. Това тяло изцяло е изпълнено с продуктите, съпътстващи умората. Да се намираш вътре в тялото вече не е добре. Душата, тоест «азът» и астралното тяло искат да починат вън от физическото тяло.
На сутринта, когато физическото тяло отново се възстанови, душата, намираща се извън физическото тяло, забелязва това по състоянието на главата, защото се намира близо до нея; тогава душата отново се връща във физическото тяло, защото тя има страстното желание, силното влечение да бъде вътре във физическото тяло, докато това физическо тяло въобще е жизнеспособно.
И така, в продължение на целия живот душата има силно влечение да живее вътре в тялото.
към текста >>
И така, в продължение на целия живот
душа
та има силно влечение да живее вътре в тялото.
Когато вечер заспивате, у вас отсъства силното влечение по отношение на физическото тяло. Това тяло изцяло е изпълнено с продуктите, съпътстващи умората. Да се намираш вътре в тялото вече не е добре. Душата, тоест «азът» и астралното тяло искат да починат вън от физическото тяло. На сутринта, когато физическото тяло отново се възстанови, душата, намираща се извън физическото тяло, забелязва това по състоянието на главата, защото се намира близо до нея; тогава душата отново се връща във физическото тяло, защото тя има страстното желание, силното влечение да бъде вътре във физическото тяло, докато това физическо тяло въобще е жизнеспособно.
И така, в продължение на целия живот душата има силно влечение да живее вътре в тялото.
към текста >>
Само си представете, ако
душа
та в продължение на целия живот е имала силно влечение към физическото тяло, след смъртта трябва нещо да се случи.
Само си представете, ако душата в продължение на целия живот е имала силно влечение към физическото тяло, след смъртта трябва нещо да се случи.
към текста >>
След смъртта на
душа
та й се иска отново да се събуди в тяло.
В «аза» и астралното тяло в продължение на целия живот живее силно влечение към физическото тяло.
След смъртта на душата й се иска отново да се събуди в тяло.
И тя трябва преди всичко да отвикне от това. Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот. Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък.
към текста >>
Антропософията винаги и във всичко се стреми да научи това, което действително може да се види в
душа
та, да научи това, което действително е видимо.
Такива са тези неща, ако се надникне в тях.
Антропософията винаги и във всичко се стреми да научи това, което действително може да се види в душата, да научи това, което действително е видимо.
Ето за какво става дума тук.
към текста >>
Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от
душа
та мислене.
Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите. Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън.
Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене.
Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
към текста >>
Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате
душа
и дух, така и Слънцето има
Душа
и Дух.
Виждате ли, Юлиан е бил прав.
Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух.
Това ви казва този, който е познал душевното. Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа. Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това. И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
към текста >>
Той не казва, че венерината мухоловка има
душа
, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има
душа
.
Виждате ли, Юлиан е бил прав. Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух. Това ви казва този, който е познал душевното.
Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа.
Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това. И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
към текста >>
Но той знае, че ако свети светлина, значи има
душа
, движещото е душевното; знаещият възприема това.
Виждате ли, Юлиан е бил прав. Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух. Това ви казва този, който е познал душевното. Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа.
Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това.
И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
към текста >>
На Него му се открило благодарение на древното знание: целият Космос и Слънцето съдържат
Душа
и Дух.
Какво се изменило в Него, когато Исус бил на тридесет години? Когато Исус бил на тридесет години, в Него се открило - макар това да е било подготвено от Неговото предишно велико знание, - в Него се открило това, за което по това време вече не знаели, което са притежавали само някои тайни учители на основата на древната мъдрост, от които по-късно това е могъл да намери Юлиан.
На Него му се открило благодарение на древното знание: целият Космос и Слънцето съдържат Душа и Дух.
Той почнал да се прониква с това, което е живеело в Космоса, защото узнал за него. Да знаеш за нещо, значи да го имаш.
към текста >>
89.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но ние можем да разглеждаме себе си и душевно, от гледна точка на
душа
та.
Но ние можем да разглеждаме себе си и душевно, от гледна точка на душата.
Това, което се отнася до телесното, ви го обясних. Виждате ли, ако процесът на подмладяване прекалено се усили в човека, в него се появява плеврит или пневмония. Работата е там, че нещата са много добри и направо отлични, докато се намират в зададените им граници; ако те неправомерно доминират, това предизвиква болест. Болестта в човека е не нещо друго, а вземане на надмощие на нещо, което само по себе си е необходимо. Треската се появява поради това, че подмладяването в нас става прекомерно силно.
към текста >>
Виждате ли,
душа
та на човека също може да изсъхва или може да става подобна на тяло, обхванато от треска.
Но картината като цяло обаче може да се разгледа и по отношение на душевното начало.
Виждате ли, душата на човека също може да изсъхва или може да става подобна на тяло, обхванато от треска.
В човек има известни качества - за тях не искат да чуват, доколкото, особено днес, мнозина ги притежават - като педантичност и филистерство (филистер - човек без духовни потребности, с ограничен кръгозор, еснаф, лицемер - бел. пр.). Знаете, че днес филистери има навсякъде. Филистерите са в излишък. Един е филистер, друг - педант. На даскала му отива да е бодър веселяк, а той става сух и скучен педант, той изсъхва.
към текста >>
Ако това става в нормални граници - значи и
душа
та в човека е нормална, правилно формирана.
Обаче ние винаги трябва да имаме в себе си двете горепосочени условия. Ако не сме в състояние да използваме фантазията си, въображението си, не бихме могли да учим; ако не сме малко педанти, регистриращи всичко и навсякъде, ние не бихме могли да вършим съвместна работа. Неумерената регистрация на всичко води до педантизъм и филистерство.
Ако това става в нормални граници - значи и душата в човека е нормална, правилно формирана.
към текста >>
Освен това ние имаме в
душа
та сили, способстващи фантазиите, страстните, мечтателни пориви, мистиката и теософията.
Всичко това трябва да се разглежда като цяло. Отчасти ние трябва да притежаваме и филистерски качества, иначе бихме се превърнали в някакви скокливи ветрогонци. Малко педантизъм също няма да попречи, иначе даже със своите вещи бихме почнали да се разпореждаме неправилно. Вместо да си закачим костюма в шкафа, ние ще започнем да го закачаме на печката или на кюнеца. Така че е добре да бъдем малко педанти и малко филистери, само да не прекаляваме.
Освен това ние имаме в душата сили, способстващи фантазиите, страстните, мечтателни пориви, мистиката и теософията.
Но ако тези сили се окажат прекомерни, ние ще станем фантазьори, страстни мечтатели. Не трябва да допускаме това. Но също не трябва и да пропъждаме въображението.
към текста >>
90.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Хора, притежаващи
душа
, се намират на Земята.
Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо. Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята. Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора.
Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.
към текста >>
91.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло,
душа
и дух.
2. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята: виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922 г.
в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло, душа и дух.
За ранните състояния на Земята» (10 лекции, Дорнах, 1922 г.) библ. №347.
към текста >>
Х.) учение за предсъществуването на
душа
та органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на
душа
та».
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието». Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването.
В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата».
По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>
92.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
„Антропософски календар на
душа
та“, „Максими“ (Събр. съч.
1912 г.
„Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).
към текста >>
„Върху загадките на
душа
та“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20).
„Върху загадките на душата“ (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
към текста >>
93.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Мравчената киселина привлича
душа
та и духа.
Защо имаме в тялото си мравчена киселина? По какво се познава, че човек има твърде малко мравчена киселина? Навсякъде в природата и навсякъде в човешкото тяло се съдържа оксалова киселина. Ние произвеждаме постоянно в телата си от оксаловата киселина мравчена киселина. Чрез рояка от насекоми въздухът около Земята се прониква с мравчена киселина.
Мравчената киселина привлича душата и духа.
Процеси на гниене. Мравчената киселина е основата за земната душа и земния дух. Сиянието на младата пчела-майка и екзалтирането на старите пчели. Хвойната като образ на оживяването на Земята чрез Христос в морален смисъл.
към текста >>
Мравчената киселина е основата за земната
душа
и земния дух.
Навсякъде в природата и навсякъде в човешкото тяло се съдържа оксалова киселина. Ние произвеждаме постоянно в телата си от оксаловата киселина мравчена киселина. Чрез рояка от насекоми въздухът около Земята се прониква с мравчена киселина. Мравчената киселина привлича душата и духа. Процеси на гниене.
Мравчената киселина е основата за земната душа и земния дух.
Сиянието на младата пчела-майка и екзалтирането на старите пчели. Хвойната като образ на оживяването на Земята чрез Христос в морален смисъл.
към текста >>
94.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Беше създадена особена атмосфера между
душа
та на питащия и
душа
та на даващия отговор.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор.
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
95.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се за
душа
ваме един след друг.
Ако тук присъстваше само азотът, човек би се задушил.
Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг.
Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има кислород. Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират. Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци! И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо. Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората.
към текста >>
Той е живеел там като
душа
, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп.
Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло.
Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп.
И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис. Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си
душа
та, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в
душа
та, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот.
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>
Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава
душа
та и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично!
Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък.
Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето.
към текста >>
Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава
душа
та се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък.
Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса.
Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо.
към текста >>
Това се явява действително реална смърт за
душа
та и духа.
Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса.
Това се явява действително реална смърт за душата и духа.
Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий.
към текста >>
Ако хората научеха какво представляват
душа
та и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий.
Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа.
Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий.
Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената.
към текста >>
96.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Имате ли нещо на
душа
та, за което искате да попитате?
Имате ли нещо на душата, за което искате да попитате?
към текста >>
97.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на за
душа
ване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън.
Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода. Последният се свързва с нашия въглерод. Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним. Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно.
Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън.
Веднага ще получим пристъп на задушаване! Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода. А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод. Нашият стомах - това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.
към текста >>
Веднага ще получим пристъп на за
душа
ване!
Последният се свързва с нашия въглерод. Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним. Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно. Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън.
Веднага ще получим пристъп на задушаване!
Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода. А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод. Нашият стомах - това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.
към текста >>
98.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има
душа
, както при човека.
Така стои работата и с много други неща от тези, които правят хората. Веднъж вече ви казах откъде се вземат такива експерименти. Тогава ви казах: има едно растение, което се нарича «венерина мухоловка»[2] (Dionaea muscipula), което мигновено затваря листата си, ако някой го докосне. Също както ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, както се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря.
И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека.
Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конструирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната. Това е обикновеният капан за мишки. И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки. Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.
към текста >>
И ако се приписва
душа
на «венерината мухоловка», трябва да се припише
душа
и на капана за мишки.
Също както ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, както се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря. И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека. Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конструирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната. Това е обикновеният капан за мишки.
И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки.
Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.
към текста >>
Да, разбира се, доказано е за този, който приписва
душа
на капана за мишки!
Това е съвсем необмислено тълкуване на експеримента. Но някой ще каже: това е неоспоримо доказано.
Да, разбира се, доказано е за този, който приписва душа на капана за мишки!
Но за този, който знае колко далеко може да стигне и колко широко може да мисли, за да изтълкува резултата наистина точно, за такъв човек това доказателство съвсем не е безупречно.
към текста >>
99.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Фактите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на
душа
та.
Въпрос в писмена форма: В кръговете на старите пчелари са били убедени, че между пчеларя и подопечните му съществува определена връзка на душевно ниво. Казват, че ако пчеларят умре, смъртта му веднага се съпровожда с появата във всяко пчелно семейство на няколко признака. Отбелязано е, че голяма част от семейството умира в течение на годината.
Фактите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на душата.
Основани ли са тези възгледи на старите пчелари на някакви факти?
към текста >>
100.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Трябва да се състави представа за това какво става в
душа
та на човека, у когото отначало е имало достатъчно мравчена киселина, а след това е станала твърде малко.
Трябва да се наблюдава какво става с човек, който има твърде малко мравчена киселина. Но такива наблюдения могат да се правят само тогава, когато тези, които ги осъществяват, добре познават човека.
Трябва да се състави представа за това какво става в душата на човека, у когото отначало е имало достатъчно мравчена киселина, а след това е станала твърде малко.
Това е много показателно. Такъв човек сам правилно ще ви разкаже за своята болест, ако го разпитате по правилния начин. Да допуснем, че имате работа с човек, който при правилни насочващи въпроси, ще ви каже: «Дявол да го вземе, преди няколко месеца всичко ми се удаваше много добре, можех да измисля всичко. Сега всичко свърши. Повече нищо не се получава.
към текста >>
В детето се развива човешката
душа
.
Първо да разгледаме човека. Да допуснем, че това е малко дете. Ако детето е малко. на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина. Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество.
В детето се развива човешката душа.
По такъв начин мравчената киселина представлява материалната основа за душата и духа. Когато човек старее и вече не е в състояние да произвежда достатъчно количество мравчена киселина, душата и духът си заминават. И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине. Това е много интересно.
към текста >>
По такъв начин мравчената киселина представлява материалната основа за
душа
та и духа.
Да допуснем, че това е малко дете. Ако детето е малко. на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина. Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество. В детето се развива човешката душа.
По такъв начин мравчената киселина представлява материалната основа за душата и духа.
Когато човек старее и вече не е в състояние да произвежда достатъчно количество мравчена киселина, душата и духът си заминават. И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине. Това е много интересно.
към текста >>
Когато човек старее и вече не е в състояние да произвежда достатъчно количество мравчена киселина,
душа
та и духът си заминават.
Ако детето е малко. на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина. Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество. В детето се развива човешката душа. По такъв начин мравчената киселина представлява материалната основа за душата и духа.
Когато човек старее и вече не е в състояние да произвежда достатъчно количество мравчена киселина, душата и духът си заминават.
И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине. Това е много интересно.
към текста >>
И така, мравчената киселина привлича
душа
та и духа: иначе духът ще си замине.
на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина. Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество. В детето се развива човешката душа. По такъв начин мравчената киселина представлява материалната основа за душата и духа. Когато човек старее и вече не е в състояние да произвежда достатъчно количество мравчена киселина, душата и духът си заминават.
И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине.
Това е много интересно.
към текста >>
Така че мравчената киселина винаги е необходимо да се използва по правилен начин като основа за
душа
та и духа.
Ако вие например по правилен начин наблюдавате човек, който има много вътрешни гнойни процеси, ще откриете, че мравчената киселина ще му позволи да преодолее тези гнойни процеси. Ще се нормализира отношението между астрално тяло и физическо тяло, нарушено във връзка с гнойните процеси.
Така че мравчената киселина винаги е необходимо да се използва по правилен начин като основа за душата и духа.
Ако тялото има твърде малко мравчена киселина, то загнива и вече не може да запази душата; тялото старее и душата е принудена да го напусне.
към текста >>
Ако тялото има твърде малко мравчена киселина, то загнива и вече не може да запази
душа
та; тялото старее и
душа
та е принудена да го напусне.
Ако вие например по правилен начин наблюдавате човек, който има много вътрешни гнойни процеси, ще откриете, че мравчената киселина ще му позволи да преодолее тези гнойни процеси. Ще се нормализира отношението между астрално тяло и физическо тяло, нарушено във връзка с гнойните процеси. Така че мравчената киселина винаги е необходимо да се използва по правилен начин като основа за душата и духа.
Ако тялото има твърде малко мравчена киселина, то загнива и вече не може да запази душата; тялото старее и душата е принудена да го напусне.
към текста >>
Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за
душа
та и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина.
Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за
Душа
та на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Също както човешката
душа
излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина.
След това те виждат сиянието на тази млада пчела-майка. Какво все пак е свързано с това сияние на младата майка? С това сияние на младата пчела-майка е свързано това, че младата пчела-майка отнема от старата майка силата на пчелната отрова. Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита.
Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина.
И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото. Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк. Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
към текста >>
И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката
душа
, оставяща тялото.
Какво все пак е свързано с това сияние на младата майка? С това сияние на младата пчела-майка е свързано това, че младата пчела-майка отнема от старата майка силата на пчелната отрова. Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита. Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина.
И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото.
Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк. Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
към текста >>
Както човешката
душа
оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата
душа
на човека.
Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита. Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина. И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото. Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк.
Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
към текста >>
Човешката
душа
няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни.
Господа, това е страшно и величествено!
Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни.
Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки. В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и бактерии, в подобие на такива малки пчелички, но отново и отново преодоляваме този стремеж. Благодарение на това ние сме единни и цялостни хора. Но кошерът не представлява такава цялост, като човека. Пчелите не могат да намерят пътя в духовния свят.
към текста >>
И накрая бих искал да ви пожелая весело, радостно и вътрешно възвисяващо
душа
та Рождество.
Време е да завършваме. И на мен не ми се иска в хода на днешното занятие - въпреки цялата ви натовареност по това време - да оставим без внимание тази изключително важна тема; и ето че се запознахме с този храст, който действително може да се разглежда като дърво на Христа, като Коледно дърво. Ние се запознахме с храста на хвойната, който дава на птиците същото, което растенията дават на пчелите, а на мравките и пчелите-дървогнезди и въобще насекомите - дървесината.
И накрая бих искал да ви пожелая весело, радостно и вътрешно възвисяващо душата Рождество.
към текста >>
101.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
„Антропософски календар на
душа
та“, „Максими“ (Събр. съч.
1912 г.
„Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).
към текста >>
„Върху загадките на
душа
та“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20).
„Върху загадките на душата“ (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
към текста >>
102.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Знамето и груповата
душа
.
Тогата като подражание на свръхсетивното тяло. Съвременното мъжко палто - това е скъсената, орязана древна тога. Как са възникнали поясът, коланът? Съвременното облекло е изгубило всички цветове: сивите дрехи. За възникването на военната униформа.
Знамето и груповата душа.
Олтарните изображения, изображения на предците, изображение на ландшафта. «Сикстинската Мадона» на Рафаело е била предназначена за знаме, което да се носи пред процесията. Татуировките. Националните стремежи. Облеклата в по-голямата си част са се появили с цел защита, но в значителна степен и за украса.
към текста >>
103.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Беше създадена особена атмосфера между
душа
та на питащия и
душа
та на даващия отговор.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор.
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
104.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в
душа
та на животното.
Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в душата на животното.
Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането. Макар и да не можем да сравняваме действията на животното и действията на човека!
към текста >>
Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в
душа
та му, в характера му, за да открием гореописаното.
А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг. Ако слонът изстрелва от хобота си заряд вода, желаейки да събори хулигана - това е просто своеобразно удължаване на хобота. На човека би му се наложило да обмисли всичко това.
Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в душата му, в характера му, за да открием гореописаното.
Така стои работата в случая със слона: той е вътрешно изолирано същество, забелязва всичко, но главно това, което става в него. Вследствие той забелязва и приближаването на смъртта и може да си замине и скрие.
към текста >>
Но да се надникне в
душа
та на животното в днешно време много рядко се удава.
Нещата са така, че днес зоопсихологията е развита всъщност много малко. Наблюдават се животните и се откриват, както вече съм ви казвал, множество интересни факти.
Но да се надникне в душата на животното в днешно време много рядко се удава.
Ако човек иска да стигне до това, той трябва да усили своите сетива, за да наблюдава живота.
към текста >>
105.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова
душа
; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата
душа
разглеждали като това, което ги обединява.
Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе.
Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява.
Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло. В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем. И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>
В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна
душа
с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем.
И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло.
В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем.
И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>
И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата
душа
.
При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло. В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем.
И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>
В този случай дрехите се изготвяли с украшения от пера или нещо подобно, за да бъдат подобни на груповата
душа
.
Точно по същия начин някои групови души се представяли като орел, сокол, като други животни, като сова и т. н.
В този случай дрехите се изготвяли с украшения от пера или нещо подобно, за да бъдат подобни на груповата душа.
Така че облеклото е възниквало главно от духовните потребности.
към текста >>
В облеклото на първобитните древни народи и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова
душа
.
В облеклото на първобитните древни народи и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова душа.
Относно първобитния народ би могло да се попита: как са се обличали, как са украсявали себе си? С пера ли са се украсявали или с кожи? Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова душа, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на птица. Ако народът се украсява основно с кожи, това значи, че своята групова душа, своя дух-пазач, дух-защитник, те си представяли във вид на лъв или тигър, или в друга форма. Така че отговорът на въпроса: как са си представяли тези хора своята групова душа?
към текста >>
Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова
душа
, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на птица.
В облеклото на първобитните древни народи и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова душа. Относно първобитния народ би могло да се попита: как са се обличали, как са украсявали себе си? С пера ли са се украсявали или с кожи?
Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова душа, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на птица.
Ако народът се украсява основно с кожи, това значи, че своята групова душа, своя дух-пазач, дух-защитник, те си представяли във вид на лъв или тигър, или в друга форма. Така че отговорът на въпроса: как са си представяли тези хора своята групова душа? - трябва да виждаме във формите на първобитното им облекло. Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле.
към текста >>
Ако народът се украсява основно с кожи, това значи, че своята групова
душа
, своя дух-пазач, дух-защитник, те си представяли във вид на лъв или тигър, или в друга форма.
В облеклото на първобитните древни народи и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова душа. Относно първобитния народ би могло да се попита: как са се обличали, как са украсявали себе си? С пера ли са се украсявали или с кожи? Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова душа, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на птица.
Ако народът се украсява основно с кожи, това значи, че своята групова душа, своя дух-пазач, дух-защитник, те си представяли във вид на лъв или тигър, или в друга форма.
Така че отговорът на въпроса: как са си представяли тези хора своята групова душа? - трябва да виждаме във формите на първобитното им облекло. Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле. Това, че се носи развяващо се облекло, оказва влияние даже на умението и ловкостта на хората.
към текста >>
Така че отговорът на въпроса: как са си представяли тези хора своята групова
душа
?
В облеклото на първобитните древни народи и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова душа. Относно първобитния народ би могло да се попита: как са се обличали, как са украсявали себе си? С пера ли са се украсявали или с кожи? Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова душа, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на птица. Ако народът се украсява основно с кожи, това значи, че своята групова душа, своя дух-пазач, дух-защитник, те си представяли във вид на лъв или тигър, или в друга форма.
Така че отговорът на въпроса: как са си представяли тези хора своята групова душа?
- трябва да виждаме във формите на първобитното им облекло. Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле. Това, че се носи развяващо се облекло, оказва влияние даже на умението и ловкостта на хората. При обръщанията те едновременно правели с ръце благоприятстващи движения, благодарение на което придобивали опитност, ловкост и др. под.
към текста >>
Това е била тази групова
душа
, тази
душа
, която обединявала хората заедно.
(Сред зададените въпроси) се спомена също знамето. Виждате ли, обстоятелствата, касаещи знамето, са следните: на знамето първоначално се е изобразявало тъй нареченото хералдическо животно - в това качество не е било задължително да бъде именно животно, а нещо, което е представяло това хералдическо животно, животното, изобразявано на герба. И какво е било това?
Това е била тази групова душа, тази душа, която обединявала хората заедно.
Тези хора, бидейки съединени в група, искали да имат изображение на груповата си душа. Ето защо те правели това знаме, този флаг. Знамето е демонстрация на общите мисли, средоточие на които става то.
към текста >>
Тези хора, бидейки съединени в група, искали да имат изображение на груповата си
душа
.
(Сред зададените въпроси) се спомена също знамето. Виждате ли, обстоятелствата, касаещи знамето, са следните: на знамето първоначално се е изобразявало тъй нареченото хералдическо животно - в това качество не е било задължително да бъде именно животно, а нещо, което е представяло това хералдическо животно, животното, изобразявано на герба. И какво е било това? Това е била тази групова душа, тази душа, която обединявала хората заедно.
Тези хора, бидейки съединени в група, искали да имат изображение на груповата си душа.
Ето защо те правели това знаме, този флаг. Знамето е демонстрация на общите мисли, средоточие на които става то.
към текста >>
Но когато е заспивал, върху спящата му
душа
е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му
душа
, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение.
Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това.
Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>
106.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Беше създадена особена атмосфера между
душа
та на питащия и
душа
та на даващия отговор.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор.
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
107.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те действат като
душа
и дух.
Тук също трябва да обърнем внимание на следното. Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо. В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин.
Те действат като душа и дух.
От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
към текста >>
В животното индусите също не различавали тяло и
душа
, то е било същата
душа
, както и човек.
Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека.
В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек.
Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна.
към текста >>
Нямало е разлика между тяло и
душа
.
Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек.
Нямало е разлика между тяло и душа.
Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна.
към текста >>
Ако на древния индус се задавал въпрос за
душа
та - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух.
По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек. Нямало е разлика между тяло и душа.
Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух.
Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна. Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н.
към текста >>
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може
душа
та още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и
душа
та БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
- Бел. пр.
към текста >>
108.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така Той осъзнавал, че е бил не само Исус, но че в
душа
та Му се разкрива същество, което е било Христос.
Така Той осъзнавал, че е бил не само Исус, но че в душата Му се разкрива същество, което е било Христос.
Исус е бил за това Същество този, който се е родил на Земята от тялото на майка си. Христос бил Този, който проникнал в душата му подобно на поток, макар и в по-късно време . Благодарение на този факт в душата Му се разкрила истината, че хората притежават духовна природа.
към текста >>
Христос бил Този, който проникнал в
душа
та му подобно на поток, макар и в по-късно време .
Така Той осъзнавал, че е бил не само Исус, но че в душата Му се разкрива същество, което е било Христос. Исус е бил за това Същество този, който се е родил на Земята от тялото на майка си.
Христос бил Този, който проникнал в душата му подобно на поток, макар и в по-късно време .
Благодарение на този факт в душата Му се разкрила истината, че хората притежават духовна природа.
към текста >>
Благодарение на този факт в
душа
та Му се разкрила истината, че хората притежават духовна природа.
Така Той осъзнавал, че е бил не само Исус, но че в душата Му се разкрива същество, което е било Христос. Исус е бил за това Същество този, който се е родил на Земята от тялото на майка си. Христос бил Този, който проникнал в душата му подобно на поток, макар и в по-късно време .
Благодарение на този факт в душата Му се разкрила истината, че хората притежават духовна природа.
към текста >>
109.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «
душа
на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9].
Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек. Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора. Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора». Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота. Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»?
Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9].
Друг път е нямало. Той е трябвало да бъде приет в мистериите. Какво направил Исус от Назарет? Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време. И при тези обстоятелства, без първоначално да е пребивавал в мистериите, върху Него слязло съществото, което в други случаи имали само «слънчевите хора».
към текста >>
110.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Като
душа
човек слиза долу от небесния свят, от Луната.
С това тогава било направено изключително много. Трябва обаче да помним, че следва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността. Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката? Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало.
Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната.
Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят.
към текста >>
В Луната се намира творецът на човешката
душа
.
Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката? Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало. Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната.
В Луната се намира творецът на човешката душа.
И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната. Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>
Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята
душа
се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята
душа
, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната.
Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>
Исус от Назарет учил: правилно, в човека има такава
душа
.
Исус от Назарет учил: правилно, в човека има такава душа.
Но по-късно в живота тази душа може да се измени. Човек частично притежава свободна воля. Душата на човека може да се измени в по-нататъшния живот.
към текста >>
Но по-късно в живота тази
душа
може да се измени.
Исус от Назарет учил: правилно, в човека има такава душа.
Но по-късно в живота тази душа може да се измени.
Човек частично притежава свободна воля. Душата на човека може да се измени в по-нататъшния живот.
към текста >>
Душа
та на човека може да се измени в по-нататъшния живот.
Исус от Назарет учил: правилно, в човека има такава душа. Но по-късно в живота тази душа може да се измени. Човек частично притежава свободна воля.
Душата на човека може да се измени в по-нататъшния живот.
към текста >>
В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се възпитавали в лунната религия и отстранявали в своята
душа
всякакви други влияния.
Знаете, че евреите се отличават от другите земни народи.
В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се възпитавали в лунната религия и отстранявали в своята душа всякакви други влияния.
Виждате ли, желаейки да разберем тези неща, е необходимо да вникнем в някои своеобразни качества на еврейството. Можете да узнаете, че при евреите има големи музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни. У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те почитали само Луната и едва ли са знаели повече. Еврейският характер и гръцкият характер представляват пълна противоположност. Гърците били преимуществено скулптори, живописци, те били предразположени към архитектурата, най-малкото към ваянието.
към текста >>
Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си
душа
те ориентирали към Луната.
По времето, когато е живял Исус от Назарет, тези свойства се изработвали извънредно силно. Евреите, с които в настоящото време може да се запознаете в Европа, отдавна живеят сред другите народи и са приели нещо от тях. Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното духовно устройство на евреина от духовното устройство на друг човек. Това съвсем не означава, че те са по-лоши, но отличителните признаци при тях ги има. Та как е стояла работата с евреите?
Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната.
Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия. Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя живот получил друг импулс. Той попаднал под прякото духовно влияние от Слънцето.
към текста >>
Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята
душа
, по същия начин сега получавам обновление на Моята
душа
от Слънцето.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден. Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии. Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път.
Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи. Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята
душа
, получава тази
душа
от външния (извънземния) свят.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
111.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ето защо в настоящото време нашата
душа
в Европа е раздвоена: ние имаме религия, подбудена от християнството, имаме и наука, подбудена от мохамеданството, макар и по околни пътища.
Ето защо в настоящото време нашата душа в Европа е раздвоена: ние имаме религия, подбудена от християнството, имаме и наука, подбудена от мохамеданството, макар и по околни пътища.
И християнството може да се развива, но само намирайки се под научното влияние на мохамеданството.
към текста >>
112.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло,
душа
и дух, -а само от две части, от тяло и
душа
, и
душа
та, както казвали, притежавала духовни свойства.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
към текста >>
Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и
душа
, а
душа
та притежава духовни свойства.
Този факт е много важен, господа! Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека.
Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства.
Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
към текста >>
Казвали са: човешката
душа
може да празнува Възкресение така, както и природата.
Но ми се иска да ви кажа още нещо. Ако се върнем към тези мистерии, за които съм ви разказвал - които в древността са били едновременно и образователен център, и религиозен център, и център на изкуствата, - ако се върнем към тези древни мистерии, ние ще открием, че в тях са се празнували празници, при това тези празници са били свързани с годишния кръговрат. През пролетта се празнувал така нареченият празник Възкресение. Природата възкръсвала около пасхалното време.
Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата.
Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили. И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта. Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение!
към текста >>
И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в
душа
та им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта.
Природата възкръсвала около пасхалното време. Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили.
И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта.
Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение! Аз съм като новороден! » Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа. На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора.
към текста >>
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си
душа
та.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка.
към текста >>
А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре
душа
та на човека, той трябва да се грижи за нея.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда.
А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея.
Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин.
към текста >>
Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята
душа
, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата
душа
!
Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка.
Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа!
Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека!
към текста >>
Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за
душа
та на човека, вместо той сам да прави това.
Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа!
Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това.
Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно.
към текста >>
Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за
душа
та, престанали да виждат, че в
душа
та се ражда духът, че в
душа
та се ражда слънчевото начало.
Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това.
Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало.
А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно. Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер.
към текста >>
В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за
душа
та си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката
душа
.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало.
В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа.
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и
душа
та ще започне да умира заедно с тялото.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа.
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото.
Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята
душа
и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно.
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
В наше време вече е необходимо идването на духовната наука, тъй като в противен случай човешката
душа
ще започне да умира.
Да се спасиш тук е възможно, ако поне малко изучиш знанието за духа.
В наше време вече е необходимо идването на духовната наука, тъй като в противен случай човешката душа ще започне да умира.
към текста >>
113.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
По такъв начин всяка човешка
душа
се въвличала в това, което в началото предизвиквало скръб, а след три дена - велика радост.
При изваждането звучали радостни песнопения, истински песни на радостта.
По такъв начин всяка човешка душа се въвличала в това, което в началото предизвиквало скръб, а след три дена - велика радост.
Звучали ликуващи песнопения. И съдържанието на тези ликуващи песнопения се свеждало към възгласа: Бог воскресе! (Бог воскресе за нас отново!)
към текста >>
Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в
душа
и в дух.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят. Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял. Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне.
Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух.
Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа. Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата.
към текста >>
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка
душа
, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден след смъртта.
Това е бил един от най-прекрасните празници в продължение на древните времена.
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден след смъртта.
Това е било за хората съвместно приобщаване към духовния свят. Защото на Пасха те загърбвали физическия свят. Виждате ли, това е могло да се извършва в съответствие с времето. В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители.
към текста >>
Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на
душа
та.
В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители. Древният празник Пасха, празникът на Адонис, се празнувал по време, когато реколтата е била прибрана, когато е завършвало брането на гроздето, когато е започвала зимната почивка; тогава са искали да се пробудят за духа. Тогава извършвали празника на Адонис. Този празник на Адонис - в различните места този Адонис са го именували най-различно - се празнувал навсякъде, където са съществували древните религии.
Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата.
към текста >>
Но това Слънце има
душа
: второто Слънце.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло.
Но това Слънце има душа: второто Слънце.
След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>
Както човек има тяло,
душа
и дух, така и Слънцето има тяло,
душа
и дух.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце.
Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух.
Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>
Вече не е трябвало да се изготвя езически образ, кумир, а само да се спомня в
душа
та.
На тях им е било необходимо сетивно съзерцание. Докато в древните времена са съзерцавали по духовен начин, искали са да имат някакъв образ в сетивния свят. Но когато, благодарение на Мистерията на Голгота, дошъл Христос, на хората вече не им трябвал образ. Те само в духа си спомняли за станалото. Празникът Пасха е трябвало да се празнува по-духовно.
Вече не е трябвало да се изготвя езически образ, кумир, а само да се спомня в душата.
Благодарение на това, както разсъждавали, празникът Пасха се одухотворил. По времето на Христос Исус мистериите още са съществували. Но как все пак е стояла работата с древния празник на Адонис? Виждате ли, в Европа съвсем не е лесно да се види какво е представлявал този празник на древните езичници. Защото ако такъв празник, като празника на Адонис, го празнуват във ваше присъствие, вие бихте си казали: за тези, които са ги посвещавали в мистериите, ставащото е било само образ, образ въобще.
към текста >>
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката
душа
- как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения.
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
към текста >>
При което си спомняме, че всяка
душа
възкръсва в духовния свят, след като е умряла.
Оттук възникват много забележителни неща. Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт. За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха.
При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла.
Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента. Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии. Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението. Тези неща съставляват едно цяло.
към текста >>
Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката
душа
.
Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето. Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг.
Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
към текста >>
114.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яснота в
душа
та.
Вие бихте могли да се замислите ето над кое: това, което още се е запазило от древната наука, е било достигнато не по пътя, по който днес се достига каквото и да е.
Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яснота в душата.
Древните са правели това основно инстинктивно. Вече не се разбира какво от само себе си е представлявало знанието на древните.
към текста >>
115.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по
душа
та, от
душа
та.
Много ценно е, че той е развивал сред хората напълно определена практика по изцеляване на болести. По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така.
Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен.
към текста >>
Душа
та на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли.
По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли.
Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
към текста >>
Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото
душа
та му е отдръпната, абстрахирана от него.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен.
Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така. Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата. Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ. В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява.
към текста >>
Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством
душа
та.
Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така.
Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата.
Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ. В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява.
към текста >>
Ако се произнасяло определено име, пред
душа
та на древния човек веднага се появявал този образ.
По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така. Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата.
Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ.
В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява.
към текста >>
В този случай утехата, давана от Него на
душа
та, не би била така полезна.
Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в тялото. Виждате ли, тези свойства се оказвали много пригодни за изцеляването. Но да се употребят е можело само в случай, че по правилен начин се използват силите от обкръжаващата среда на човека. Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32). Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина.
В този случай утехата, давана от Него на душата, не би била така полезна.
Само когато хората идвали при Него в полутъмнина, в сумрак, това е принасяло полза.
към текста >>
Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в
душа
та е избрало слънчевото затъмнение, за да умре.
Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт. И така, между природните явления и живота на Христос се установила непосредствена вътрешна връзка.
Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре.
Така трябва да си представяме тези неща. Тогава можем да стигнем до тяхното правилно обяснение. А това е важно, господа! Тези неща, разбира се, не могат да се обяснят по външен, груб начин, те трябва да се обяснят по вътрешен начин.
към текста >>
Доколкото еврейството е имало предвид само един Бог, то е било принудено да не прави изображения на този единствен Бог, а да Го постига само с вътрешната част на
душа
та, посредством разсъдъка.
Доколкото еврейството е имало предвид само един Бог, то е било принудено да не прави изображения на този единствен Бог, а да Го постига само с вътрешната част на душата, посредством разсъдъка.
Лесно е да се разбере обаче, че вследствие на това във висша степен се е уплътнявал човешкият егоизъм. Защото човек е ставал чужд на всичко, което е било вън от него, доколкото е виждал духовното само в своята собствена персона. Всъщност с това се е предизвиквал известен национален егоизъм, народен егоизъм при евреите. Този факт не бива да се отрича, но заради него на евреите им е по-свойствено да усвояват неща, които не са образни. В същото време на тях по не им се удава да усвояват образното.
към текста >>
116.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на
душа
та и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце.
Ще започнем със средната сила, с «гебура». Казах ви, че с помощта на стрелката искам да подчертая, че тя отива в сърцето!
Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце.
Ето защо евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието. И така, желаейки да се изразим по-точно, бихме казали: жизнената сила, силата, благодарение на която човек може нещо, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода. А от другата страна - «тиферет», красотата. Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята!
към текста >>
117.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели
душа
та на стария Далай-лама.
Така, ако в това семейство се е раждало дете, са го охранявали до смъртта на стария Далай-лама. Можете да си представите, че по този начин се е практикувало ужасно безобразие.
Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама.
Но той е трябвало първо да умре. За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето. По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад. Те мислели, че това е все една и съща душа. За хората е съществувал един и същи Далай-лама, той само е сменял външното тяло.
към текста >>
За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че
душа
та на стария Далай-лама е влязла в детето.
Така, ако в това семейство се е раждало дете, са го охранявали до смъртта на стария Далай-лама. Можете да си представите, че по този начин се е практикувало ужасно безобразие. Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама. Но той е трябвало първо да умре.
За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето.
По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад. Те мислели, че това е все една и съща душа. За хората е съществувал един и същи Далай-лама, той само е сменял външното тяло.
към текста >>
По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че
душа
та, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад.
Така, ако в това семейство се е раждало дете, са го охранявали до смъртта на стария Далай-лама. Можете да си представите, че по този начин се е практикувало ужасно безобразие. Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама. Но той е трябвало първо да умре. За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето.
По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад.
Те мислели, че това е все една и съща душа. За хората е съществувал един и същи Далай-лама, той само е сменял външното тяло.
към текста >>
Те мислели, че това е все една и съща
душа
.
Можете да си представите, че по този начин се е практикувало ужасно безобразие. Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама. Но той е трябвало първо да умре. За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето. По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад.
Те мислели, че това е все една и съща душа.
За хората е съществувал един и същи Далай-лама, той само е сменял външното тяло.
към текста >>
118.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата
душа
.
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа.
Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание.
към текста >>
Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на
душа
та.
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа.
Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата.
Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание. Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата.
към текста >>
Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема
душа
та.
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата.
Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата.
И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание. Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен.
към текста >>
И ние трябва посредством
душа
, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание.
Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата.
И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание.
Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание. Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен. Материализмът, ако не е прекален, не е нещо лошо, благодарение на материализма човечеството може да се научи на много неща, които по-рано не е знаело.
към текста >>
Защото ако някой, като Кант, смята, че ние допълнително досъздаваме към нещата мисловно съдържание, тогава той вече не може да дойде до простото съдържание, тогава в
душа
та присъстват мислите само за сетивно-възприемаемите, външните неща, което само задълбочава материализма.
Виждате ли, в осемдесетте години на XIX век, когато всичко беше проникнато от кантианството, когато всички говореха, че учението на Кант се разглежда като нещо висше и все още никой не беше се престрашил да каже нещо против Кант, на мен ми беше много трудно да изляза и да обясня, че философията на Кант всъщност е безсмислена. Но за начало аз трябваше да обясня именно това.
Защото ако някой, като Кант, смята, че ние допълнително досъздаваме към нещата мисловно съдържание, тогава той вече не може да дойде до простото съдържание, тогава в душата присъстват мислите само за сетивно-възприемаемите, външните неща, което само задълбочава материализма.
Кант е многократно виновен за това, че хората не могат да се измъкнат от материализма. Кант въобще е виновен за много неща. Говорих ви за това, когато ми зададохте въпроса за Кант, но от друга страна. Други са създали материализма, доколкото не са могли да измислят друго. Но Кант е казал така: за духовния свят въобще нищо не можем да знаем, в него можем само да вярваме.
към текста >>
119.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може
душа
та още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и
душа
та БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
- Бел. пр.
към текста >>
120.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
„Антропософски календар на
душа
та“, „Максими“ (Събр. съч.
1912 г.
„Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).
към текста >>
„Върху загадките на
душа
та“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20).
„Върху загадките на душата“ (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
към текста >>
121.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Беше създадена особена атмосфера между
душа
та на питащия и
душа
та на даващия отговор.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор.
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
122.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Но в тази топлина човек е можел да живее като
душа
.
Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце. Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно.
Но в тази топлина човек е можел да живее като душа.
Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено. Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня. За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения.
към текста >>
Топлината поражда в
душа
та усещания, но тя не разрушава
душа
та.
Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа.
Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата.
Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено. Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня. За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения. Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн.
към текста >>
Моята
душа
няма да се разруши, ако се хвърля в огъня.
И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено.
Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня.
За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения. Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн.
към текста >>
Така че човек е могъл да живее като
душа
още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн.
Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено. Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня. За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения.
Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн.
към текста >>
Животното още не е можело да живее тук, защото при него разрушаването на телесността донася вреда за
душа
та.
Тук вече е можел да живее човекът. Животното още не е можело да живее тук, но човекът е можел.
Животното още не е можело да живее тук, защото при него разрушаването на телесността донася вреда за душата.
В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина.
към текста >>
123.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Изхождайки от своята собствена
душа
, те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид.
Нещо от това остава, останалото се отделя. На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя. То се подменя напълно в течение на седем години. Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено тяло, за да можем отново и отново да пресъздаваме този нов човек. Но предишните хора не са притежавали такива твърди тела.
Изхождайки от своята собствена душа, те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид.
Трябва да си представите, че не им е било нужно всичко това, което се явява мускули и кости. Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек. Може да се гарантира, че това е било именно така. Посредством своя дух човек е овладявал материята, веществото, и е изграждал своя облик, макар и значително по-фин. Той е представлявал някакъв човекоподобен реещ се облак.
към текста >>
124.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, той губи способност да управлява тялото си, изхождайки от
душа
та и от духа; тялото става слабоподвижно.
Доктор Щайнер: Отначало трябва точно да се установи как е протичала атеросклерозата. Защото, виждате ли, нещата са такива: при настъпването на атеросклероза при човека най-вече става отлагане на варовик във всички негови артерии.
Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, той губи способност да управлява тялото си, изхождайки от душата и от духа; тялото става слабоподвижно.
Работата стои така: да допуснем, че при някого атеросклерозата се е проявила не в цялото тяло, например атеросклерозата е пощадила главния мозък, тогава имаме следната ситуация. Виждате ли, аз знам едно-друго за състоянието на вашето здраве. Може би е допустимо, според състоянието на вашето здраве - аз не познавам баща ви - да съдим и за вашия баща. Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине. Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата.
към текста >>
Естествено този, който беше на деветдесет и две години, също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но можеше още да предприема разни неща, даже и с такива артерии, благодарение на подвижността на своята
душа
.
Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче! Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад. Другият беше пратен в оставка; това «момче» вече не можеше да преподава.
Естествено този, който беше на деветдесет и две години, също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но можеше още да предприема разни неща, даже и с такива артерии, благодарение на подвижността на своята душа.
Другият нямаше такава възможност.
към текста >>
125.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло,
душа
и дух, при това и тялото, и
душа
та, и духът са еволюирали по различен начин.
Виждате ли, господа, хората извънредно опростяват представата за еволюцията на човека. Първо, не е вярно, че например всички цивилизовани народи си представят, че човек е бил съвършен именно като физическо същество. Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни. И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните. Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така.
Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин.
Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото? Как се развива душата? Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени.
към текста >>
Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло,
душа
и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото?
Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни. И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните. Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така. Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух.
Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото?
Как се развива душата? Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме. Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското.
към текста >>
Как се развива
душа
та?
И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните. Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така. Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото?
Как се развива душата?
Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме. Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското. И би трябвало да се усъвършенства, за да получи съвременния си облик.
към текста >>
Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в
душа
та и духа.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път. Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло.
Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа.
Смъртта изравнява всички. И ако мислели за умрелия, мислели само добро. По такъв начин искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
към текста >>
Те са били обладани от духа и
душа
та им е притежавала голямо въображение.
Осите са открили хартията много хиляди години преди хората, благодарение на разсъдъка си, да стигнат до това. Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора - фантазия. Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фантазията, доколкото разсъдък още не са имали. Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях. Те са били обладани от него, но това още не е ставало чрез тях самите.
Те са били обладани от духа и душата им е притежавала голямо въображение.
С помощта на това въображение те са изготвяли своите инструменти, с помощта на въображението са правели всичко, което въобще са можели да направят, от което са се нуждаели.
към текста >>
126.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човекът, че те, както и човекът, имат
душа
.
Много важно е вие също да разбирате тези неща.
Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човекът, че те, както и човекът, имат душа.
Това, разбира се, са глупости. Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например венерината мухоловка[3]. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато. Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната.
към текста >>
Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има
душа
, защото ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната.
Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човекът, че те, както и човекът, имат душа. Това, разбира се, са глупости. Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например венерината мухоловка[3]. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато.
Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната.
Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на познание: трябва да се прониква в същността на нещата. И тогава можем да кажем - знаейки в същото време, че миризмата на растението повтаря миризма, която вече я има във външния свят, - можем да кажем: растението се явява всъщност фин обонятелен орган. Даже човешкият нос, господа, представлява всъщност вид грубо растение.
към текста >>
127.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Е, господа, може би имате в
душа
та си нещо такова, по повод на което бихте искали да получите отговор?
Е, господа, може би имате в душата си нещо такова, по повод на което бихте искали да получите отговор?
към текста >>
128.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива
душа
, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите.
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни.
към текста >>
И така, господа, тук седи
душа
та, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло.
Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук! Вие сте си създали ново тяло.
И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло.
Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами.
към текста >>
Но това не значи, че с всяко вдишване поемаме в себе си късче
душа
, а с всяко издишване изхвърляме това късче обратно, защото в този случай ние постоянно бихме изхвърляли
душа
та.
Но храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите например, човек получава съвсем не от храната, която яде, а от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Следователно получаваме храна в процеса на хранене и получаваме храна посредством това, което поемаме от въздушното пространство при дишане. Но работата стои така, че поемайки храна посредством дишането, ние едновременно поемаме от мировото пространство и душевното начало, а не само вещество. Това вещество се намира в толкова фино състояние, че в него навсякъде живее душевното. Така че можем да кажем: човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането.
Но това не значи, че с всяко вдишване поемаме в себе си късче душа, а с всяко издишване изхвърляме това късче обратно, защото в този случай ние постоянно бихме изхвърляли душата.
И сега, когато знаем тези неща, можем да направим някои изчисления. Повечето от вас вече знаят какво следва, но все още могат да бъдат изненадани. Ако изследвате, ще откриете, че едно човешко същество прави по 18 вдишвания в минута. Сега да сметнем колко вдишвания прави това на ден: 18 вдишвания в минута, 18 х 60 = 1080 вдишвания за час; за 24 часа, 24 х 1080 = 25 920 вдишвания на ден.
към текста >>
Както казах и преди, с първия си дъх човешкото същество вдишва
душа
та си и с последния си дъх я издишва.
Сега да приемем тези 72 години за едно вдишване.
Както казах и преди, с първия си дъх човешкото същество вдишва душата си и с последния си дъх я издишва.
Ако приемем, че той живее средно 72 години, можем да кажем: това вдишване и издишване на душата продължава 72 години. Ако приемем този период да бъде един космически ден, ние отново ще трябва да умножим 72 X 360 за да получим една космическа година: 25 920! Ако вземем живота на едно човешко същество като един космически ден, ние получаваме космическата година: 25 920 космически дни!
към текста >>
Ако приемем, че той живее средно 72 години, можем да кажем: това вдишване и издишване на
душа
та продължава 72 години.
Сега да приемем тези 72 години за едно вдишване. Както казах и преди, с първия си дъх човешкото същество вдишва душата си и с последния си дъх я издишва.
Ако приемем, че той живее средно 72 години, можем да кажем: това вдишване и издишване на душата продължава 72 години.
Ако приемем този период да бъде един космически ден, ние отново ще трябва да умножим 72 X 360 за да получим една космическа година: 25 920! Ако вземем живота на едно човешко същество като един космически ден, ние получаваме космическата година: 25 920 космически дни!
към текста >>
Душа
та ни остава, докато вдишванията се редуват.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден.
Душата ни остава, докато вдишванията се редуват.
Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си.
към текста >>
Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата
душа
един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си.
Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си.
Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си.
Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе.
към текста >>
129.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
„Антропософски календар на
душа
та“, „Максими“ (Събр. съч.
1912 г.
„Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).
към текста >>
„Върху загадките на
душа
та“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20).
„Върху загадките на душата“ (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
към текста >>
НАГОРЕ