Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
Намерени са
14495
резултата от
1467
текста в
15
страници с части от думите : '
Душа
'.
На страница
6
:
1000
резултата в
125
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в
душа
та ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас.
Човекът върви към бъдеще, когато светлината следва да бъде родена в него, когато едни думи ще бъдат заменени с други, когато няма вече да се казва, че мракът не може да разбере, да познае светлината, а истината трябва да прозвучи нагоре в мировото пространство и мракът ще познае светлината, заблестяла към нас от звездата на човечеството. Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството.
Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас.
Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.
към текста >>
Празнуването на Свещената нощ ще породи в
душа
та ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.
Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството. Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас.
Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.
към текста >>
2.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката
душа
към божествено-духовните мирови същества.
Като изходна точка ще ни послужи въпросът за християнската молитва. Всички познавате това, което днес се нарича християнска молитва. Често също и тук е обсъждано и някой сигурно се е запитал: Как тази християнска молитва се отнася към духовнонаучния мироглед.
Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
към текста >>
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в
душа
та си с божествено-духовните течения в света.
Като изходна точка ще ни послужи въпросът за християнската молитва. Всички познавате това, което днес се нарича християнска молитва. Често също и тук е обсъждано и някой сигурно се е запитал: Как тази християнска молитва се отнася към духовнонаучния мироглед. Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
към текста >>
Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка
душа
сили.
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата духовност, пронизва го висша сила. Той живее в нея.
Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили.
От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог. На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
към текста >>
Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в
душа
та на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски.
Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата.
Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски.
Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света.
към текста >>
Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на
душа
та с протичащите в света божествени течения, т. е.
Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е.
това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с Бог. Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията. Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност.
към текста >>
Искате ли да си представите фактите, както са протекли по онова време, макар в малко тривиален, но по-нагледен начин, представете си, че всички хора, които живеят днес в цялото човечество, са си изградили до онзи момент тела, които са направили възможно да се приеме човешката
душа
, както една гъба може да всмуче водата.
Ще си представим нещата по правилен начин, ако ги мислим така: Някога, в лемурийската епоха, на тази Земя още не е имало физически човек в сегашен смисъл като най-висше същество, а е имало само един вид най-висшата животинска обвивка на нашия днешен човек; имало е същества, които тогава са се състояли от четирите нисши члена на човешката природа. Това, което е висшата човешка същност, което е вечно в човешката природа, което чрез трите заложби – манас, будхи, атма – ще продължи да се развива в бъдеще, дотогава е почивало в лоното на божествеността.
Искате ли да си представите фактите, както са протекли по онова време, макар в малко тривиален, но по-нагледен начин, представете си, че всички хора, които живеят днес в цялото човечество, са си изградили до онзи момент тела, които са направили възможно да се приеме човешката душа, както една гъба може да всмуче водата.
към текста >>
Знаете, че астралното тяло е носител на всичко, което живее в човека като нагони, инстинкти, копнежи и страсти, носител на всичко, което се вълнува в човешката
душа
като радост и страдание, удоволствие и болка; че жизненото или етерното тяло съхранява, представя и е носител на постоянните, дълготрайните душевни качества.
Нека разгледаме жизненото или етерното тяло, свързано с астралното тяло.
Знаете, че астралното тяло е носител на всичко, което живее в човека като нагони, инстинкти, копнежи и страсти, носител на всичко, което се вълнува в човешката душа като радост и страдание, удоволствие и болка; че жизненото или етерното тяло съхранява, представя и е носител на постоянните, дълготрайните душевни качества.
към текста >>
От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в
душа
та си.
Научили сте безкрайно много, възприели сте много мисли и представи.
От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си.
Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст. Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало. Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло.
към текста >>
Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката
душа
е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката.
Това обаче, което като лоши качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение». Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен грях, поема лично задължение. Остава злоупотребата на аза, на същинската личност. Тази злоупотреба от страна на аза, чрез което азът може да пропадне, е загатната в легендата за рая.
Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката душа е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката.
Човешката висша душа е станала аз, личност. Тази висша душа, това его може да прави грешки чрез аза. Човекът може да пропадне не само поради дефектите на етерното и астралното тяло, но има основна възможност да се греши, която е причинена от това, че човекът изобщо е стигнал до самостоятелност. За да се издигне по съзнателен начин до свободата и самостоятелността, човекът е трябвало да мине през самолюбие и егоизъм. Той е слязъл долу като душа, която е била член на Божеството, която не може да се поддаде на егоизма.
към текста >>
Човешката висша
душа
е станала аз, личност.
Това обаче, което като лоши качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение». Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен грях, поема лично задължение. Остава злоупотребата на аза, на същинската личност. Тази злоупотреба от страна на аза, чрез което азът може да пропадне, е загатната в легендата за рая. Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката душа е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката.
Човешката висша душа е станала аз, личност.
Тази висша душа, това его може да прави грешки чрез аза. Човекът може да пропадне не само поради дефектите на етерното и астралното тяло, но има основна възможност да се греши, която е причинена от това, че човекът изобщо е стигнал до самостоятелност. За да се издигне по съзнателен начин до свободата и самостоятелността, човекът е трябвало да мине през самолюбие и егоизъм. Той е слязъл долу като душа, която е била член на Божеството, която не може да се поддаде на егоизма. Един член на някакъв организъм никога не си въобразява, че е самостоятелен.
към текста >>
Тази висша
душа
, това его може да прави грешки чрез аза.
Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен грях, поема лично задължение. Остава злоупотребата на аза, на същинската личност. Тази злоупотреба от страна на аза, чрез което азът може да пропадне, е загатната в легендата за рая. Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката душа е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката. Човешката висша душа е станала аз, личност.
Тази висша душа, това его може да прави грешки чрез аза.
Човекът може да пропадне не само поради дефектите на етерното и астралното тяло, но има основна възможност да се греши, която е причинена от това, че човекът изобщо е стигнал до самостоятелност. За да се издигне по съзнателен начин до свободата и самостоятелността, човекът е трябвало да мине през самолюбие и егоизъм. Той е слязъл долу като душа, която е била член на Божеството, която не може да се поддаде на егоизма. Един член на някакъв организъм никога не си въобразява, че е самостоятелен. Ако например един пръст си въобрази това, ще се откъсне и изсъхне.
към текста >>
Той е слязъл долу като
душа
, която е била член на Божеството, която не може да се поддаде на егоизма.
Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката душа е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката. Човешката висша душа е станала аз, личност. Тази висша душа, това его може да прави грешки чрез аза. Човекът може да пропадне не само поради дефектите на етерното и астралното тяло, но има основна възможност да се греши, която е причинена от това, че човекът изобщо е стигнал до самостоятелност. За да се издигне по съзнателен начин до свободата и самостоятелността, човекът е трябвало да мине през самолюбие и егоизъм.
Той е слязъл долу като душа, която е била член на Божеството, която не може да се поддаде на егоизма.
Един член на някакъв организъм никога не си въобразява, че е самостоятелен. Ако например един пръст си въобрази това, ще се откъсне и изсъхне. Самостоятелността, до която човекът трябва да се развие и която ще достигне до пълното си значение тогава, когато основното ѝ свойство стане себеотрицанието, нямаше никога да може да се породи, ако не беше произлязла от егоизма. Егоизмът навлиза в човешкото тяло и поради това човекът става самолюбиво, егоистично същество. Така виждаме как азът следва всички инстинкти и склонности на тялото.
към текста >>
Сега си представете цялата човешка природа, нисшата четворност и висшата троичност, застанали пред
душа
та ви, така че бихте могли да си кажете: В отделния човек живее една божествена капка и човекът, в своето развитие до божественото, е призван да даде израз на най-дълбоката си съкровена същност.
Сега си представете цялата човешка природа, нисшата четворност и висшата троичност, застанали пред душата ви, така че бихте могли да си кажете: В отделния човек живее една божествена капка и човекът, в своето развитие до божественото, е призван да даде израз на най-дълбоката си съкровена същност.
към текста >>
Каквото почива скрито в човешката
душа
, каквото човек си представя като великата цел на човечеството, е «Отец в небесата».
След като веднъж ясно е изявил дълбоката си съкровена същност, тогава чрез постепенното развитие той е превърнал собственото си същество в това, което в християнството се нарича «Отец».
Каквото почива скрито в човешката душа, каквото човек си представя като великата цел на човечеството, е «Отец в небесата».
Иска ли човекът да се развие дотам, трябва да има силата да развие висшата си троичност и нисшата си четворност дотолкова, че да поддържа физическото тяло по правилен начин. Етерното или жизненото тяло трябва така да живее с хората, че да се извършва компенсация на това, което се намира в него като дълг, астралното тяло не бива да изпада в изкушение, а азът – в злото. Човекът трябва да се издига чрез трите висши същности нагоре до Отец в небесата, чрез името, царството и волята. Името трябва да се усеща като такова, което той да освети: Виж нещата около себе си, в своята многообразност, те са израз на Божеството! Кажеш ли имената им, ти ги схващаш като членове на божествения миров порядък.
към текста >>
Така в седемте молби на молитвата не виждате нищо друго освен израз на това, че когато човешката
душа
се издигне по правилния начин, измолва от божествената воля да поведе отделните части на човека към такова развитие, в което човекът да намери правилния си жизнен път през Универсума, да развие по правилния начин всички части на своето същество.
Така в седемте молби на молитвата не виждате нищо друго освен израз на това, че когато човешката душа се издигне по правилния начин, измолва от божествената воля да поведе отделните части на човека към такова развитие, в което човекът да намери правилния си жизнен път през Универсума, да развие по правилния начин всички части на своето същество.
Отче наш следователно е молитва, чрез която човекът в моменти на желание може да се издигне до смисъла на развитието на седемчленната си човешка същност. А седемте молби, дори когато се казват от най-наивния човек, който не може да ги разбере, са израз на духовнонаучното възприемане на човешката натура.
към текста >>
Сравняване на живеещото в
душа
та на човека с разиграващото се в природата ще изясни това.
Сравняване на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това.
Разгледате ли едно растение, то ви възхищава и вие не се нуждаете да знаете за големите универсални закони, които са го породили. Растението е тук и вие можете да се издигнете душевно чрез него. То не би могло да бъде създадено, ако в него не бяха се излели правечните закони. Наивният човек не се нуждае от разбирането на тези закони. Но ако трябва растението да се създаде, то трябва да произлезе от законите.
към текста >>
Така Отче наш застава пред
душа
та на антропософите като израз на седмочленния човек.
Така Отче наш застава пред душата на антропософите като израз на седмочленния човек.
към текста >>
3.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За него всичко е открито, така че можете да си кажете: Ако искаме да изследваме със сетивните очи човека, стоящ пред нас, трябва да си извадим заключения за неговата
душа
от външното, от това как се смее или плаче.
И когато в духовния свят едно същество изпитва чувствен или волев импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете. Същественото за висшите светове е вечното движение. Естествено това е объркващо за този, който пристъпва за първи път във висшите светове. То също предизвиква, че всичко, намиращо се във висшите светове, се разкрива в момента. Ако човекът може да скрие душевния си живот за този, който го наблюдава с физически очи, той не може да скрие нищо пред този, който може да вижда с духовни очи.
За него всичко е открито, така че можете да си кажете: Ако искаме да изследваме със сетивните очи човека, стоящ пред нас, трябва да си извадим заключения за неговата душа от външното, от това как се смее или плаче.
В духовните светове е различно. Там не се изважда заключение от външното за вътрешното. Вътрешността там е открита. Там живеем със същността на нещата. В наше време само посветеният може да си изгради такова съзнание.
към текста >>
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката
душа
.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества.
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа.
Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме. Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки.
към текста >>
Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката
душа
.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества. Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа.
Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа.
Само сравнително може да се каже как да си ги представяме. Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки. Подобно на тогавашното време е, ако оставите водната маса да бъде всмукана от гъбички, като всяка от тях поеме по една капка.
към текста >>
Чрез това се поражда човешката
душа
.
Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки. Подобно на тогавашното време е, ако оставите водната маса да бъде всмукана от гъбички, като всяка от тях поеме по една капка. Каквото е било единна душевна субстанция, е всмукано от отделните човешки тела, разпределено е в отделните човешки тела.
Чрез това се поражда човешката душа.
Без този процес човешката (душевно-духовна) субстанция никога е нямало да се раздели в много отделни индивидуалности.
към текста >>
По-рано той е имал съзнание, което не си е създавало понятия, а самата
душа
е била още в мировата
душа
и е получавала цялата си мъдрост отвътре от общата мирова
душа
.
С това обаче е започнал също и процесът, чрез който човекът постепенно се е отделил от обкръжението и поради това е получил особеното предметно съзнание.
По-рано той е имал съзнание, което не си е създавало понятия, а самата душа е била още в мировата душа и е получавала цялата си мъдрост отвътре от общата мирова душа.
Не е било необходимо тя да поглежда навън. Наистина е можело да се каже, че общата мирова душа още е знаела всичко; тя е създала всичко, което днес е на Земята, според общите понятия. Хората са получавали тези понятия след като им е била дадена капката мъдрост от общата мирова душа. Това е разликата между прадревното познание, преди човекът да е навлязъл в плътта, и днешното познание, което се поражда, когато той се обърне навън.
към текста >>
Наистина е можело да се каже, че общата мирова
душа
още е знаела всичко; тя е създала всичко, което днес е на Земята, според общите понятия.
С това обаче е започнал също и процесът, чрез който човекът постепенно се е отделил от обкръжението и поради това е получил особеното предметно съзнание. По-рано той е имал съзнание, което не си е създавало понятия, а самата душа е била още в мировата душа и е получавала цялата си мъдрост отвътре от общата мирова душа. Не е било необходимо тя да поглежда навън.
Наистина е можело да се каже, че общата мирова душа още е знаела всичко; тя е създала всичко, което днес е на Земята, според общите понятия.
Хората са получавали тези понятия след като им е била дадена капката мъдрост от общата мирова душа. Това е разликата между прадревното познание, преди човекът да е навлязъл в плътта, и днешното познание, което се поражда, когато той се обърне навън.
към текста >>
Хората са получавали тези понятия след като им е била дадена капката мъдрост от общата мирова
душа
.
С това обаче е започнал също и процесът, чрез който човекът постепенно се е отделил от обкръжението и поради това е получил особеното предметно съзнание. По-рано той е имал съзнание, което не си е създавало понятия, а самата душа е била още в мировата душа и е получавала цялата си мъдрост отвътре от общата мирова душа. Не е било необходимо тя да поглежда навън. Наистина е можело да се каже, че общата мирова душа още е знаела всичко; тя е създала всичко, което днес е на Земята, според общите понятия.
Хората са получавали тези понятия след като им е била дадена капката мъдрост от общата мирова душа.
Това е разликата между прадревното познание, преди човекът да е навлязъл в плътта, и днешното познание, което се поражда, когато той се обърне навън.
към текста >>
Всичко това би обгърнало тогава Земята, както е било по времето преди първото въплътяване на някоя
душа
.
Астралното тяло е съвсем същото, което преди е било вътре в душевната субстанция, обкръжаваща Земята. Ако отделите всички астрални тела и ги слеете, ще получите това, което някога е изпълвало хората като астрална или душевна субстанция. Ако днес всички хора, намиращи се на Земята, целият човешки род заспи и някой би отделил всички астрални тела и ги размеси с останалата субстанция, ще се види как сънят без сънища напълно ще изчезне. Душите не биха възприемали багри и звуци без външните инструменти, но от всички тези астрални тела биха започнали да се издигат и непрекъснато да се носят наоколо променливи цветни образи, и в тях би започнало да звучи.
Всичко това би обгърнало тогава Земята, както е било по времето преди първото въплътяване на някоя душа.
Потъмняването на прастарото състояние на съзнанието, което днес познавате като сън без сънища, настъпило поради това, че общата астрална субстанция била разделена чрез мировата душа на отделни части и отделните части навлезли в човешки тела. Можете да отидете още по-назад.
към текста >>
Потъмняването на прастарото състояние на съзнанието, което днес познавате като сън без сънища, настъпило поради това, че общата астрална субстанция била разделена чрез мировата
душа
на отделни части и отделните части навлезли в човешки тела.
Астралното тяло е съвсем същото, което преди е било вътре в душевната субстанция, обкръжаваща Земята. Ако отделите всички астрални тела и ги слеете, ще получите това, което някога е изпълвало хората като астрална или душевна субстанция. Ако днес всички хора, намиращи се на Земята, целият човешки род заспи и някой би отделил всички астрални тела и ги размеси с останалата субстанция, ще се види как сънят без сънища напълно ще изчезне. Душите не биха възприемали багри и звуци без външните инструменти, но от всички тези астрални тела биха започнали да се издигат и непрекъснато да се носят наоколо променливи цветни образи, и в тях би започнало да звучи. Всичко това би обгърнало тогава Земята, както е било по времето преди първото въплътяване на някоя душа.
Потъмняването на прастарото състояние на съзнанието, което днес познавате като сън без сънища, настъпило поради това, че общата астрална субстанция била разделена чрез мировата душа на отделни части и отделните части навлезли в човешки тела.
Можете да отидете още по-назад.
към текста >>
Преди първото въплъщение на човешката
душа
в тялото е нямало нощ, тогава всички хора били просветлени.
Те не са могли да го правят по начина, както се прави днес с една лекция. Самите адепти били далеч по-напреднали от човечеството и сами знаели всичко това, но останалото човечество било още извънредно примитивно. Хората били привеждани в хипнотично състояние, за да им се влее мъдрост. Каквото днес е неправилно, някога е било напълно нормално. Човекът е бил привеждан в един вид сън и този сън се използвал, за да бъде просветлен по следния начин.
Преди първото въплъщение на човешката душа в тялото е нямало нощ, тогава всички хора били просветлени.
Тогава сънят без сънища бил именно това, в което хората са имали възприятия. Сега вече ги нямат. Това е изчезнало и на негово място те са придобили способността да виждат предметите в определени граници. Колкото се увеличавали външните възприятия, толкова намалявало вътрешното възприемане. Но при адептите били изградени определени способности.
към текста >>
Той можел да получава просветление по време на хипнотичен сън, така че ученикът получавал от напредналия си събрат изкуствено просветление, чрез което виждал как духовете работят в заобикалящия свят, както по времето преди човешката
душа
да е слязла в плътта.
Всичко това е само сянкообразно в сравнение със звуковите хармонии, употребявани в школите на адептите. С тях била замествана изгубената способност за просветление на тогавашния човек.
Той можел да получава просветление по време на хипнотичен сън, така че ученикът получавал от напредналия си събрат изкуствено просветление, чрез което виждал как духовете работят в заобикалящия свят, както по времето преди човешката душа да е слязла в плътта.
Това са изживявали учениците през туранската епоха, такива са били първите религиозни указания и така те са били обучавани в първите мирови закони. При онези просвещения са били получавани форми и рисунки, защото е можело да се въздейства и чрез рисунки, когато линията била подчинена на определени закономерности и е действала така, че е можела да укаже велики мирови тайни на човека. Когато са рисували спирала пред някой човек, той не виждал спиралата с отворените си очи. Но показвана или изчуквана в хипнотичния му сън, тя предизвиквала съвсем особени усещания, например как се развива едно растение до семето и как от семето се поражда ново растение. Такива форми и линии са произлизали някога от школите на адепти, а по-късно били давани на народите от основателите на различните религии.
към текста >>
Колкото се връщаме по-назад, толкова повече е единна
душа
това, което е било разпределено като души в отделните хора.
Колкото се връщаме по-назад, толкова повече е единна душа това, което е било разпределено като души в отделните хора.
Поради това, че отделните души са разпределени и отделени една от друга, те станали и различни. В съня всичките астрални тела още си приличат, но през деня изглеждат доста различни. Така е било и в хипнотичното състояние, когато астралните тела били обучавани, тогава всички били еднакви.
към текста >>
В бъдеще отново ще избликва в
душа
та на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание.
Без азово съзнание те са могли да възприемат как творят духовно-божествените сили. По-късно душите били разделени. Поради това предишното им възприятие е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите. Религиозните учения и форми, произлезли от прамъдростта, създала света, са само ехо на усещанията, които могат да се споделят от човек на човек. Мъдростта на Стария завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали.
В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание.
Човекът ще има своето настоящо светло, ясно съзнание и към него ще се прибави просветлението. За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание.
към текста >>
Именно когато говорим от гледната точка на вечността, ще трябва да поставим пред
душа
та си едно изречение, което ни показва, че човечеството не е било напразно тук и че има своето значение в Универсума.
Не бива да употребяваме фрази, а да разглеждаме нещата такива, каквито са. Приказката за «вливане във всеобщо съзнание» е пантеистична фраза.
Именно когато говорим от гледната точка на вечността, ще трябва да поставим пред душата си едно изречение, което ни показва, че човечеството не е било напразно тук и че има своето значение в Универсума.
към текста >>
4.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото днес е
душа
вътре в човека, още не е съществувало в него на Старата Луна.
Тогава там е живял един вид физически предшественик на човека, който е имал още доста животински вид. Не бива да си представяте, че това, което днес е човек, се е съдържалo в животинския човек на Старата Луна. Това би била материалистическа представа. На Старата Луна е имало същества от животинско-човешки вид, по-висши от сегашните млекопитаещи, но по-нисши от днешния човек.
Каквото днес е душа вътре в човека, още не е съществувало в него на Старата Луна.
Това е било нещо, което тогава е обгръщало човека, както днес го обгръща невидимата му астрална аура.
към текста >>
Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката
душа
.
Каквото е действало отвън, е трябвало да проникне вътре и да се издигне до по-късните степени на развитието. На Земята действително става одушевяването, за което се говори в легендата за рая. Тази легенда за рая можете да я приемете напълно буквално.
Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа.
Тогава въздухът е бил изцяло одухотворен. Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция. Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически. Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
към текста >>
Душа
та е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива
душа
.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
Тази легенда за рая можете да я приемете напълно буквално. Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа. Тогава въздухът е бил изцяло одухотворен. Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция. Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически.
Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
към текста >>
Смелата природа на
душа
та е свързана със силите, които Земята дължи на Марс.
Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс. Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната. Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата.
Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс.
Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
към текста >>
Когато
душа
та все повече е оставена сама на себе си, тя извършва в човека процеси, които ще се извършат космически със Земята.
Следва подготовка за бъдещи периоди.
Когато душата все повече е оставена сама на себе си, тя извършва в човека процеси, които ще се извършат космически със Земята.
От Земята ще се отдели нещо, за да може тя да се издигне по-високо до Юпитер. А човекът още днес започва този процес. Също и тук той е един микрокосмос. Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година. Говорим за средата на живота, както не без право седемдесетте години наричаме възрастта на патриарсите.
към текста >>
Нещо вътрешно се отделя навън и
душа
та се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година.
Следва подготовка за бъдещи периоди. Когато душата все повече е оставена сама на себе си, тя извършва в човека процеси, които ще се извършат космически със Земята. От Земята ще се отдели нещо, за да може тя да се издигне по-високо до Юпитер. А човекът още днес започва този процес. Също и тук той е един микрокосмос.
Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година.
Говорим за средата на живота, както не без право седемдесетте години наричаме възрастта на патриарсите. Така с тридесет и петата година човек спечелва своята самостоятелност. Той встъпва във възрастта, в която не само изживява, но вътрешно засилва и укрепва изживяното. Чрез твърдото навлизане на волята тялото на човека е оставено на самото себе си, а душевността се консолидира. Сега човекът става съветник за обкръжението си.
към текста >>
С четиридесет и деветата година започва юпитеровият период, в който
душа
та става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата година.
С четиридесет и деветата година започва юпитеровият период, в който душата става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата година.
Там вътрешността толкова вече се е консолидирала, че човекът може да отстрани всякакви външни егоизми от своето развитие. Той изпитва вече само любов към това, което сега се намира в света. Не изисква нищо повече за себе си, а се посвещава на обкръжението си. Човечеството днес изгражда това в неговите най-първоначални зародиши, затова още е трудно да се говори за него.
към текста >>
Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в
душа
та си.
Това е взаимовръзката на човека с целия космос. Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда. Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н. Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие.
Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си.
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
към текста >>
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани
душа
та и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда. Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н. Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си.
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
към текста >>
5.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Никоя
душа
не е толкова проста, че да не би могла да почувства нещо от величието и могъществото на истинските религиозни документи.
Но религиозните документи не са затова тук, за да се опростяват. Няма дълбочина, която да е достатъчно дълбока, и мъдрост, която да е достатъчно мъдра, за да повдигне булото, лежащо отгоре. Не бива и нищо да се внася, когато се търси да се разбере дълбокият смисъл. За неучения и нешколувания човек не е така трудно, но също е истина, че религиозните документи са така дълбоки, че никоя мъдрост не е напълно достатъчна, за да разкрие техния смисъл.
Никоя душа не е толкова проста, че да не би могла да почувства нещо от величието и могъществото на истинските религиозни документи.
Така и никоя мъдрост не може да се издигне толкова високо, че да надхвърли действителната религиозна истина. Изхождайки от тази гледна точка и нагласа, нека да се опитаме да разясним тези думи.
към текста >>
Съвсем другояче е можела да се настрои една
душа
, която е минавала по улиците, където всичко вляво и вдясно е стояло в отношения с
душа
та, отколкото днес, когато човек минава през пазара и вижда съвсем други неща около себе си.
Така е. Дадена епоха действа и е съвсем различно настроена от друга епоха. Ако първоначалният период има ужасно лоши, да речем слизащи само в нисшето, сетивното и сочещи сензационното плакати и комикси и ако друго време не е имало такива комикси, за окултистите в това се оглеждат неща, живеещи в склонностите, темпераментите и характеровите свойства на хората. Дори съвестта е огледало на тайнствени влияния, упражнявани върху хората. Който е искал да изучи съвестта, темперамента, душевната нагласа и склонностите на средноевропейското население, или изобщо на европейското население през 12-ти, 13-ти и 14-ти век, би трябвало, ако е искал да го направи по окултен начин, да проследи тази нагласа назад до строителния стил, вида на художествените картини и това, което е заобикаляло душите като други културни явления.
Съвсем другояче е можела да се настрои една душа, която е минавала по улиците, където всичко вляво и вдясно е стояло в отношения с душата, отколкото днес, когато човек минава през пазара и вижда съвсем други неща около себе си.
Не бива да се пренебрегва това, което лежи по-дълбоко от съзнанието, именно защото импулсите, свързани с големите епохи на развитието на човечеството, имат дълбоко влияние.
към текста >>
И затова не бива човек да бъде взиман чисто и просто за реакционер, когато, изхождайки от по-дълбока гледна точка, иска благородното и значимото да се прояви именно в това, което въздейства така дълбоко върху човешката
душа
, т. е.
Затова не бива да се подценява, когато в недрата на нашата култура именно днес се намират всякакви неща, както сега ги посочих, в които лежат истинските и реални основи на материалистическото чувстване и усещане. Там трябва да се търсят те.
И затова не бива човек да бъде взиман чисто и просто за реакционер, когато, изхождайки от по-дълбока гледна точка, иска благородното и значимото да се прояви именно в това, което въздейства така дълбоко върху човешката душа, т. е.
до формиращите сили на етерното тяло. Както виждате, има начин на разглеждане, който не се води от предразсъдъците на времето, а от духовните истини. И когато този начин на разглеждане се разпростре също и върху вредното, върху произведеното от материалистическата нагласа, което ежедневно ни заобикаля, без човекът да насочва вниманието си към него, вярвате ли, че там може много да се постигне с теории и учения, когато теориите и ученията не достигат до тези неща? Ако знаете как висшите учения на християнството са се отразили в художественото изкуство, няма да се учудвате, че това непрекъснато се е отразявало също и в обкръжението на човека, макар и той да не го е взимал под внимание.
към текста >>
Това, което днес означавате като ваш аз, което
душа
та ви обгръща, вашата най-дълбока природа, съдържаща вече нещо преобразувано от трите човешки обвивки, по онова време още не е съществувало, тогава то е искало да навлезе в развитието.
Когато погледнем достатъчно назад в хода на развитието на човечеството, стигаме до времето в нашето земно развитие, което наричаме лемурийската епоха. Знаете, че се връщаме назад през атлантската епоха в древната лемурийска епоха. Там намираме четиричленния, можем да кажем, полуживотинския човек, човека, който се състои от четирите същности – физическо, етерно, астрално тяло и заложбата за аза, но който още не е в състояние да направи и най-малкото за своите три обвивки. Защото силата, необходима на човека, за да работи върху обвивките си в посочения смисъл, е трябвало първо да навлезе в този носител на същинската човешка природа.
Това, което днес означавате като ваш аз, което душата ви обгръща, вашата най-дълбока природа, съдържаща вече нещо преобразувано от трите човешки обвивки, по онова време още не е съществувало, тогава то е искало да навлезе в развитието.
Азът е бил още празно пространство, готов да приеме това, което днес е най-дълбоката вътрешност на човека, безсмъртната човешка същност, преминаваща през всички прераждания, която заедно със Земята може да премине в друго планетно съществуване. То се потапя тогава долу в човешкото устройство. Преди е било в лоното на Бога, представлявало е част от божествената природа. Вече съм давал образен пример как някога се е извършило одушевяването на човека, изливането на божествените капки в отделните човешки обвивки. Казах, че ако се вземе чаша вода, капките вътре в течната водна маса са много.
към текста >>
Това е направила самата вътрешна
душа
.
Човешките вътрешни същности са живели някога в подготвените за тях човешки тела. Тези човешки тела са изглеждали съвсем различно от днешните. Може би никой човек не би повярвал, ако се опишат човешките тела, странствали някога наоколо и чакали одушевяването чрез божественото. Макар слушателите на тези лекции да са свикнали на някои неща, доста биха се изненадали, ако разкажа какви са били тогавашните тела и как гротескните за днешното съзнание форми са се преобразували в днешните тела. Кой е направил това те да изглеждат така, както са днес?
Това е направила самата вътрешна душа.
Отвътре навън е действала тази човешка душа върху образа, върху формата. Можем да си представим как душата е работила, когато наблюдаваме последните остатъци от това как вълненията на душата се отпечатват върху тялото на днешния човек.
към текста >>
Отвътре навън е действала тази човешка
душа
върху образа, върху формата.
Тези човешки тела са изглеждали съвсем различно от днешните. Може би никой човек не би повярвал, ако се опишат човешките тела, странствали някога наоколо и чакали одушевяването чрез божественото. Макар слушателите на тези лекции да са свикнали на някои неща, доста биха се изненадали, ако разкажа какви са били тогавашните тела и как гротескните за днешното съзнание форми са се преобразували в днешните тела. Кой е направил това те да изглеждат така, както са днес? Това е направила самата вътрешна душа.
Отвътре навън е действала тази човешка душа върху образа, върху формата.
Можем да си представим как душата е работила, когато наблюдаваме последните остатъци от това как вълненията на душата се отпечатват върху тялото на днешния човек.
към текста >>
Можем да си представим как
душа
та е работила, когато наблюдаваме последните остатъци от това как вълненията на
душа
та се отпечатват върху тялото на днешния човек.
Може би никой човек не би повярвал, ако се опишат човешките тела, странствали някога наоколо и чакали одушевяването чрез божественото. Макар слушателите на тези лекции да са свикнали на някои неща, доста биха се изненадали, ако разкажа какви са били тогавашните тела и как гротескните за днешното съзнание форми са се преобразували в днешните тела. Кой е направил това те да изглеждат така, както са днес? Това е направила самата вътрешна душа. Отвътре навън е действала тази човешка душа върху образа, върху формата.
Можем да си представим как душата е работила, когато наблюдаваме последните остатъци от това как вълненията на душата се отпечатват върху тялото на днешния човек.
към текста >>
Оттук виждате, че кръвта представлява външен израз на вътрешната творческа
душа
.
Това се крие също зад описанията на първата глава на Стария завет.
Оттук виждате, че кръвта представлява външен израз на вътрешната творческа душа.
Поради какво човекът изгубва спомена назад в поколенията? Чрез какво съзнанието и паметта му са се ограничили само до собствения му живот?
към текста >>
Когато човек говори така, като че ли говори от
душа
та на другия, следователно не вече егоистично, най-добре ще бъде сравнено с времето, когато апостолите започват да говорят с всички хора на различни езици.
Че такова въздействие е било упражнено чрез Събитието на Голгота, виждате в това, че оттогава, откогато Събитието следва да обхване цялата Земя, религиозният импулс е получил най-високо значение. Всичко, което се е случило там, е било подготвено и е подготовка. Въздействието започва, когато на Петдесятница се излива Светият дух.
Когато човек говори така, като че ли говори от душата на другия, следователно не вече егоистично, най-добре ще бъде сравнено с времето, когато апостолите започват да говорят с всички хора на различни езици.
Светият дух подготвя това, което следва да стане чрез кръвта на Сина, Логоса, Христос.
към текста >>
6.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако проникнем далеч назад в тази лемурийска епоха, ще видим хора със съвсем различен образ от днешния човек, образи, които не биха могли да бъдат наречени човешки, понеже още не са съдържали в себе си зародиша на човешката
душа
.
Ако проникнем далеч назад в тази лемурийска епоха, ще видим хора със съвсем различен образ от днешния човек, образи, които не биха могли да бъдат наречени човешки, понеже още не са съдържали в себе си зародиша на човешката душа.
Там бихме открили човешки образи, които са притежавали още само обвивките за човешката душа, хора, само с физическо, етерно и астрално тяло. А астралните тела имали един вид вдлъбнатина – казано картинно – за приемането на азовото съзнание. Всъщност четирите същности на човешката обвивка били вече налице, но това, на което днес казвате «аз», което днес живее във вас, по това време е било още в лоното на божествеността.
към текста >>
Там бихме открили човешки образи, които са притежавали още само обвивките за човешката
душа
, хора, само с физическо, етерно и астрално тяло.
Ако проникнем далеч назад в тази лемурийска епоха, ще видим хора със съвсем различен образ от днешния човек, образи, които не биха могли да бъдат наречени човешки, понеже още не са съдържали в себе си зародиша на човешката душа.
Там бихме открили човешки образи, които са притежавали още само обвивките за човешката душа, хора, само с физическо, етерно и астрално тяло.
А астралните тела имали един вид вдлъбнатина – казано картинно – за приемането на азовото съзнание. Всъщност четирите същности на човешката обвивка били вече налице, но това, на което днес казвате «аз», което днес живее във вас, по това време е било още в лоното на божествеността.
към текста >>
Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като
душа
.
Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание. Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло.
Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа.
Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала. Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени.
към текста >>
В първите времена на лемурийската епоха не всяка човешка обвивка приела веднага
душа
та.
Можете да си представяте още по-нататък. Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички. Така трябва да си представите разпределението на духовното в лемурийската епоха. Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества. Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки.
В първите времена на лемурийската епоха не всяка човешка обвивка приела веднага душата.
Ако схематично покажа как е било поето душевното съдържание, би трябвало да го направя така (виж рис. стр. 284). Но трябва също да покажа, че в обкръжението извън тялото е останало много, така че тялото същевременно е било обкръжено от духовно съдържание, което било от еднакъв вид с частта, намираща се вече в обвивката.
към текста >>
Когато по онова време някой човек се приближавал до друг, не го виждал, както виждаме днес в определени граници, а в
душа
та му се издигала определена духовна цветова форма.
Когато по онова време някой човек се приближавал до друг, не го виждал, както виждаме днес в определени граници, а в душата му се издигала определена духовна цветова форма.
И тази цветова форма, ако приближаващото се същество му е било симпатично, показвала симпатията, а при друго несимпатично същество, показвала антипатични цветови форми. Било е така, че човекът тогава възприемал цялата си околна среда повече ясновидски и че колкото повече духовна субстанция се потапяла в него, толкова повече съзнанието ставало такова, каквото го познаваме като сегашното светло дневно съзнание.
към текста >>
Каквото описах тук като потопяване на
душа
та във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия.
Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия.
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност. Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество.
към текста >>
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива
душа
.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия.
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество.
към текста >>
Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато
душа
та е слязла от лоното на Божеството?
Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух. Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук.
Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството?
Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека. Защото това, което наричаме дух, е във въздуха. Въздухът е само тялото, веществото на този дух.
към текста >>
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива
душа
.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха.
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
към текста >>
Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката
душа
, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места.
Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места.
Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса.
към текста >>
Душа
та странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото.
Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си.
Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото.
Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец. Теософските учения не били вече само учения за него, а нещо, в което се движел като в жизнен елемент. След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от душата се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в духовния свят душата отново се завръщала във физическия свят. Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания.
към текста >>
След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от
душа
та се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в духовния свят
душа
та отново се завръщала във физическия свят.
Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си. Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото. Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец. Теософските учения не били вече само учения за него, а нещо, в което се движел като в жизнен елемент.
След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от душата се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в духовния свят душата отново се завръщала във физическия свят.
Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания.
към текста >>
Това е картина, която в мистериите на духа е можела да се види пред всяка
душа
.
Това е картина, която в мистериите на духа е можела да се види пред всяка душа.
До края довежда Човешкият син, който не е повече син на едно семейство, племе, народ, а е син на цялото човечество. Най-висшето съвършенство сред дванадесетте е достигнал тринадесетият. И понеже той е бил извън своята земна същност, се е виждал като тринадесети.
към текста >>
Ако си го представите наистина пред
душа
та си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина.
След това идва сцената, където Христос Исус развива мистерията на Духа по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца. Отново можете да си представите, че дванадесетте апостола, седящи около Него, са въплъщение на собствените му дванадесет телесни същности.
Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина.
към текста >>
Ако искаме далечната бъдеща цел да въздейства върху
душа
та ни, както ни учат великите водачи на човечеството, ако искаме да се осъществи целта, която е толкова далечна, но може да ни стане така близка, ако стане сила на сърцата ни – тогава ще я постигнем.
Далеч, далеч ще вижда духовният поглед, когато човекът се реши да проумее дълбоката тайна на Голгота. Но празниците, големите празници на годината са големите моменти, в които хората следва да се спрат от обикновената ежедневна работа и да насочат поглед към важните крайпътни камъни на развитието, в което трябва да погледнат напред не само през столетията, но и през хилядолетията. Със съзнателно разбиране трябва да преминем през човечеството.
Ако искаме далечната бъдеща цел да въздейства върху душата ни, както ни учат великите водачи на човечеството, ако искаме да се осъществи целта, която е толкова далечна, но може да ни стане така близка, ако стане сила на сърцата ни – тогава ще я постигнем.
към текста >>
Нека никога да не оставяме празници като този да минат покрай нас, без да запишат в
душа
та ни такива велики бъдещи перспективи на човечеството!
Нека никога да не оставяме празници като този да минат покрай нас, без да запишат в душата ни такива велики бъдещи перспективи на човечеството!
За ежедневното хората имат време. Но когато прозвучат празничните камбани, нека човекът си припомни, че не е само дете на времето, а като дух е и дете на вечността.
към текста >>
7.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Нека да я поставим пред
душа
та си, поне доколкото можем да си я обясним днес.
Днес бих искал да дам някои допълнения към различните разглеждания в духовнонаучен смисъл относно християнството. Първо ще се занимаем с духовнонаучното изложение и обяснение на Христовите притчи. После искам да кажа нещо за това, което можахте да чуете в публичните лекции107 относно тълкуването на Апокалипсиса. Притчата, която искам да обсъдим най-напред, се отнася до нечестния управител108. Знаете, че тя не се разбира от много хора.
Нека да я поставим пред душата си, поне доколкото можем да си я обясним днес.
Затова ще бъде изложена според литературния превод.109 После ще я обсъдим в езотеричен смисъл.
към текста >>
Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от
душа
та.
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог.
Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата.
Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти. Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното.
към текста >>
Да проследим как
душа
та става все по-индивидуална, как животното и днес има групова
душа
, не притежава индивидуална
душа
, а на астралния план има групова
душа
.
Нека да си припомним как в древната лемурийска епоха душите слизат от божественото лоно, как навлизат в хората и човекът става отделен човек.
Да проследим как душата става все по-индивидуална, как животното и днес има групова душа, не притежава индивидуална душа, а на астралния план има групова душа.
Когато проследяваме човешкия род, виждаме, че и хората са имали групови души, че са стояли по-близо до божественото, отколкото днес. Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата. Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени.
към текста >>
Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата
душа
, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си.
Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата. Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора.
Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си.
Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал. Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.
към текста >>
Груповата
душа
е това, което Бог им е вдъхнал.
Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора. Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си.
Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал.
Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.
към текста >>
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова
душа
в лоното на Бога.
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога.
Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности.
към текста >>
Каквото са казвали, е произлизало от груповата
душа
.
Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности. Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно. Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец.
Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа.
То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл.
към текста >>
Духовете ще се радват на завърналата се
душа
, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала.
В притчата за изгубения син имате развитието на цялото човечество.
Духовете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала.
Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват. Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама.
към текста >>
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в
душа
та.
При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус.
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си. Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ. Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн.
към текста >>
8.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
По-рано всяка дръжка на вратата, всяка къща и различни предмети са били израз на
душа
та.
По-рано всяка дръжка на вратата, всяка къща и различни предмети са били израз на душата.
Душевна субстанция се е вливала в тях. В предишните времена създаването на художествени произведения е било потребност на човешкото мислене и чувстване. Формите на готическите църкви са отговаряли на душевната нагласа на хората, посещаващи църквите. Те са притежавали тяхната собствена душевна нагласа. Посетителят на църквата е чувствал тогавашните форми като събиране на ръцете за молитва, както при влизането в гората древният германец е чувствал дърветата като жестове на ръцете.
към текста >>
Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата
душа
.
Развитието на човечеството е възкачване и слизане. Погледнете първоначалните народи. Зелено имаме в природата. А какво обичат те най-много? Червено!
Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата душа.
То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към дела, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата. Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа. Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар.
към текста >>
То предизвиква появата на активните сили в здравата
душа
, силите, които подтикват към дела, силите, които карат
душа
та да напусне удобството и да приеме неудобството на работата.
Погледнете първоначалните народи. Зелено имаме в природата. А какво обичат те най-много? Червено! Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата душа.
То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към дела, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата.
Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа. Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар. Някои от тези качества проявява в тъмните си, сгъстени нюанси, други – в светлите си, разредени състояния.
към текста >>
Принципът на розенкройцерството е да се внесе духът в света, да се дойде до плодоносна работа за
душа
та.
Антропософията може също и да се строи. Може да се внесе в архитектониката, във възпитанието и в социалните проблеми.
Принципът на розенкройцерството е да се внесе духът в света, да се дойде до плодоносна работа за душата.
Ще се удаде също и изкуството да се издигне до мистерийно изкуство, за което така много копнееше Рихард Вагнер. Имаме такъв опит в мистерийните драми на Едуард Шуре120. Тук Шуре се опитва да възобнови мистерийните игри. Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света. Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле.
към текста >>
Животното няма личност, понеже като аз има групова
душа
, която не слиза от астралния план.
Сегашното умиране и ново раждане е настъпило, за да можем да имаме днешното азово съзнание. Егоизмът и смъртта са двете страни на едно и също нещо. Висшето на човешката природа е призвано отново да преодолее егоизма, да се издигне до божественото и с това да надмогне смъртта. Колкото повече човекът развива по-висшата си същност, толкова повече развива съзнанието за своето безсмъртие. В момента, когато човекът е станал егоистичен, е станал и личност.
Животното няма личност, понеже като аз има групова душа, която не слиза от астралния план.
Личността е това, което от страна на аза пронизва трите тела – физическо, етерно и астрално. Това може да е неясно, сянкообразно – и ако случаят е такъв, съответният човек е слаба личност.
към текста >>
Азът го намираме в
душа
та и в него, първо, смелостта, второ, силното желание, страстта в
душа
та.
Азът го намираме в душата и в него, първо, смелостта, второ, силното желание, страстта в душата.
Всичко в душевния живот се свежда в крайна сметка до тези две неща. Тук нещата се третират различно. И това различно третиране произлиза от следното: Човекът не прави достатъчно усилие да приеме висшето.
към текста >>
Това, което произлизайки от същността на човечеството, същевременно ни показва задачата на науката за духа: «По плодовете ще я познаете», по това, че тя прави хората способни и подходящи за живота, с лица, които са израз на хармонична
душа
.
Целта на теософията (антропософията) не лежи в отрицанието, а в одобрението. Свръхличностното означава отрицание, свръхличностното – одобрение, дори и когато се проявява слабо.
Това, което произлизайки от същността на човечеството, същевременно ни показва задачата на науката за духа: «По плодовете ще я познаете», по това, че тя прави хората способни и подходящи за живота, с лица, които са израз на хармонична душа.
Духът никога не се отразява в едно измъчено лице. Дори това, което човекът трябва да изживее като болка, се преобразява в лицето на мислителя и се появява облагородено. Изразът на болката се показва пречистен в хармоничното лице на мислещия. Измъченото лице е израз на все още непреодолян егоизъм. Науката за духа ни насочва да излезем от себе си навън, но не да се изгубим, а външният свят да ни запази.
към текста >>
9.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
„Антропософски календар на
душа
та“, „Максими“ (Събр. съч.
1912 г.
„Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).
към текста >>
„Върху загадките на
душа
та“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20).
„Върху загадките на душата“ (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
към текста >>
10.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Развитието на човека от груповата
душа
до индивидуалната
душа
от Атлантида до сега.
Изгубване на чувството за годишните празници. За елементарните същества и отношението им към хората и животните. Силфи, ундини, гноми, саламандри. Груповите души на животните.
Развитието на човека от груповата душа до индивидуалната душа от Атлантида до сега.
Германците при Тацит. Времето на патриарсите на еврейския народ. Същност на груповите души на животните. Откъсване от груповата душа. Новообразуване на групови души при хората чрез овътрешняване на идеалите.
към текста >>
Откъсване от груповата
душа
.
Груповите души на животните. Развитието на човека от груповата душа до индивидуалната душа от Атлантида до сега. Германците при Тацит. Времето на патриарсите на еврейския народ. Същност на груповите души на животните.
Откъсване от груповата душа.
Новообразуване на групови души при хората чрез овътрешняване на идеалите. Празникът на Петдесятница като бъдеща задача в душевния общ стремеж.
към текста >>
Миров дух (животинско царство) и мирова
душа
(растително царство).
Изживяването на природата в теософски смисъл. Самосъзнанието при човека, минерала и животното. Груповият аз на животните. Азът на растението. Удоволствие и болка при растителното царство.
Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство).
Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост.
към текста >>
Формирането от планетните сили на сетивната
душа
, разсъдъчно-чувстващата
душа
, съзнателната
душа
и Манас.
Съществуването на Слънцето като постоянна звезда и развитието му до Зодиак. Предсатурновото битие. Излъчената субстанциална същност на престолите (Сатурн). Светлинната същност на съществата на Слънцето и Луната. Пораждането на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и Марс.
Формирането от планетните сили на сетивната душа, разсъдъчно-чувстващата душа, съзнателната душа и Манас.
Човекът като спектър, като «призрак» от космически сили, освен аза. Същността на думата майа.
към текста >>
11.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Във всяка човешка
душа
дремят скрити способности.
Във всяка човешка душа дремят скрити способности.
Те могат да бъдат развити и тогава човекът ще вижда в света, скрит за обикновените сетива. Има такива методи на тайната наука. Когато човек ги приложи върху себе си, той не е вече в същия смисъл безсъзнателен в съня си, какъвто е обикновеният човек. Те правят възможно, когато астралното му тяло заедно с аза излезе навън, да може да възприема в неговото обкръжение. Той започва първо да възприема през нощта нещо като нахлуваща светлина, като светлина и цветни нюанси, а след това започва да чува.
към текста >>
Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите мисли се представят пред вашата
душа
.
Когато ви говоря, моите мисли са в мен. Аз ги обличам с думи.
Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите мисли се представят пред вашата душа.
Ларинксът е апаратът, който предизвиква въздушните вълни, за да изведе навън това, което е в душата. Когато някой изнамери апарат, чрез който вълните биха могли да се втвърдяват, тогава бихте могли да съберете моите мисли, моите думи. В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
към текста >>
Ларинксът е апаратът, който предизвиква въздушните вълни, за да изведе навън това, което е в
душа
та.
Когато ви говоря, моите мисли са в мен. Аз ги обличам с думи. Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите мисли се представят пред вашата душа.
Ларинксът е апаратът, който предизвиква въздушните вълни, за да изведе навън това, което е в душата.
Когато някой изнамери апарат, чрез който вълните биха могли да се втвърдяват, тогава бихте могли да съберете моите мисли, моите думи. В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
към текста >>
Искам с един пример да представя пред
душа
та ви един такъв картинен образ.
Ако върху ученика се въздейства по друг начин, и то чрез това, което се нарича окултен шрифт, той се въвежда в деваханския свят, в чуването. Тогава човек трябва да се вдълбочи в образите, които имаме за развитието на човека.
Искам с един пример да представя пред душата ви един такъв картинен образ.
Помислете за прастарите времена, когато човекът постепенно стигна до своята сегашна форма. Тогава Земята е била топло, пламтящо огнено кълбо и всички метали и минерали са били стопени в нажежената Земя. Физикът ще каже: «Тогава не е било възможно да съществуват хора.» Човекът слиза по това време от божествения свят долу и се формира в пламтящите маси. Преобразуването е дълъг процес. Ако бихте могли да видите това, което може да възприеме ясновидецът, бихте видели как човекът се загръща с огненото тяло.
към текста >>
12.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
При това ще е необходимо изцяло да имаме предвид вчерашното разгледане и да строим върху това, което проникна в
душа
та ни.
Разширявайки темата от завчера, бих искал да говоря днес пред вас за вътрешното или езотеричното развитие и свръхсетивното познание.
При това ще е необходимо изцяло да имаме предвид вчерашното разгледане и да строим върху това, което проникна в душата ни.
От обсъденото видяхте, че при развитието на човека не става въпрос за нещо, което някак си възприемаме на шега. Не се касае за нещо, което можем да приемем лекомислено. От друга страна обаче, постоянно трябва да подчертаваме, че не бива да се говори и по обикновения тривиален начин за опасностите на окултното развитие. Опасностите са големи, но както обикновено се говори за тях, не е правилно и доста неща ще трябва да ни се изяснят. Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез упражнения, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го сравним с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието.
към текста >>
Душите ни се завръщат през нощта обратно в хармонията на сферите и астралното тяло заедно с аза – а това е
душа
та – си донася от нея силата, необходима за възстановяването на физическото тяло.
Тогава сте индивидуализирали тези капки, отделили сте ги една от друга. Така е и с астралното тяло през нощта. Ако всички заспите сега, ще бъде същото, като че ли изстисквате гъбичките и получавате една водна маса. Вашето астрално тяло би излязло навън и би се свързало с другите. Но чрез това, че се свързват, хората влизат във връзка с хармоничните велики процеси, протичащи във Всемира.
Душите ни се завръщат през нощта обратно в хармонията на сферите и астралното тяло заедно с аза – а това е душата – си донася от нея силата, необходима за възстановяването на физическото тяло.
към текста >>
В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в
душа
та му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове.
Той получава задачи за медитиране, концентриране и така нататък. Какъв смисъл имат задачите, които учителят дава на ученика? Тяхната цел е да подготвят астралното тяло да започне да възприема обкръжението си, когато през нощта се намира извън физическото тяло. При обикновения човек астралното тяло е несъзнателно, когато се намира навън в астралния свят, както бихме били несъзнателни във физическия свят, ако нямахме сетива. Нямате ли сетива, светът не съществува за вас.
В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в душата му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове.
Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите. Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън.
към текста >>
Пред
душа
та на този, който току-що е напуснал физическото тяло, се изправя една голяма панорама на спомените.
Какво представлява този Пазач на прага? Нека днес, прескачайки някои други неща и изживявания, да обърнем вниманието си към това изживяване. Трябва да сте наясно какво по правило върши човекът през целия си живот. Нека да вземем живота в камалока, живота след смъртта в неговия истински смисъл, когато човекът още има известна наклонност към физическо-сетивното битие, и да сравним този живот с това, което непосредствено предхожда живота в камалока.
Пред душата на този, който току-що е напуснал физическото тяло, се изправя една голяма панорама на спомените.
След това започва животът в камалока.
към текста >>
Познай себе си означава: «Оплоди се чрез мъдростта в теб, разгледай
душа
та като женски орган и се оплоди.
Това е израз за оплождането.
Познай себе си означава: «Оплоди се чрез мъдростта в теб, разгледай душата като женски орган и се оплоди.
Искаш ли да постигнеш самопознанието, потърси в теб, там ще познаеш всички твои грешки. Искаш ли да опознаеш твоето висше себе, търси извън теб, защото там мировото познание е самопознание. В Слънцето е всичко, понеже всичко е слънце.» Ние трябва да напуснем себе си. Веднъж ми казаха: «Ти разказваш за развитието и други подобни, ние обаче искаме издигане на душата, на чувствата.» Който говори така, сам си е враг. Не поради това, че се взираме в нас, а чрез това, че опознаваме света частица по частица, ставаме самоотвержени и можем да стигнем до самопознанието и до божественото познание.
към текста >>
Веднъж ми казаха: «Ти разказваш за развитието и други подобни, ние обаче искаме издигане на
душа
та, на чувствата.» Който говори така, сам си е враг.
Това е израз за оплождането. Познай себе си означава: «Оплоди се чрез мъдростта в теб, разгледай душата като женски орган и се оплоди. Искаш ли да постигнеш самопознанието, потърси в теб, там ще познаеш всички твои грешки. Искаш ли да опознаеш твоето висше себе, търси извън теб, защото там мировото познание е самопознание. В Слънцето е всичко, понеже всичко е слънце.» Ние трябва да напуснем себе си.
Веднъж ми казаха: «Ти разказваш за развитието и други подобни, ние обаче искаме издигане на душата, на чувствата.» Който говори така, сам си е враг.
Не поради това, че се взираме в нас, а чрез това, че опознаваме света частица по частица, ставаме самоотвержени и можем да стигнем до самопознанието и до божественото познание.
към текста >>
13.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
При посветения е налице дори физическата прилика, понеже
душа
та съзнателно изгражда новото тяло, изхождайки от опитностите през предишното въплъщение.
Но съзнанието е останало същото. Всеки седем-осем години човекът заменя всички частици от физическотото си тяло, но съзнанието надживява това непрекъснато обменяне на физическите субстанции и остава през целия живот. Каквото преживяваме по този начин между раждането и смъртта, посветеният го прави така, че скоро след като умре, се ражда като дете в ново тяло. Но този път той го изминава напълно съзнателно. Съзнанието се пренася от едно въплътяване в друго.
При посветения е налице дори физическата прилика, понеже душата съзнателно изгражда новото тяло, изхождайки от опитностите през предишното въплъщение.
По този начин водачът на розенкройцерското обучение живее столетия наред.
към текста >>
Ние се учим да поставяме пред
душа
та си образи за нещата, които днес не познаваме.
Но в такива образи човек може да се освободи от това, което вижда наоколо. Безсмислието става смисъл, когато разглеждаме лежащи далеч назад или напред условия.
Ние се учим да поставяме пред душата си образи за нещата, които днес не познаваме.
Така нашето мислене се отделя от възможното днес. Онези, които правят усилия да свързват с мисленето си само това, което е възможно днес, са залепени за днешните условия и не могат да се освободят от тях. За ученето в розенкройцерски смисъл става въпрос да се упражнява мисленето с тези образи за условия, които не съществуват днес. Да се изведе понятие от понятие в напълно несетивно мислене, е средство да се стигне до това, което наричаме учене.
към текста >>
Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци
душа
та се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин.
В школите на розенкройцерите, но също и още в по-ранни школи, е правен опит да се обясни принципът на развитието в различните царства. Днес се говори за развитие и при материалистическото мислене; също и антропософията говори за това, но е нещо друго понятието за развитието да се превърне в картинен образ, да се издигне до имагинация. Обикновено само разсъдъкът е зает с принципа на развитието.
Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин.
Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята. Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека.
към текста >>
Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата
душа
е разпъната на мировото тяло.
Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло.
Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста. Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста. Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.»
към текста >>
Каквото като всеобща душевност, като мирова
душа
преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста.
Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло. Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста.
Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста.
Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.»
към текста >>
Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на
душа
та ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства.
Такива картини имаме в печатите и колоните,17 както бяха представени в Мюнхен при конгреса за началото и края на човешкото развитие и Апокалипсиса. По-рано човекът е съществувал на една Земя, която е била огнено-течна. Той постепенно достига до своето сегашно тяло чрез много въплъщения и ще се развива още през много въплъщения. Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето. В бъдеще те ще са възпроизводителните органи.
Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства.
По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите мисли в думите и трептенията на въздуха. Както в миналото човекът е слязъл от една светлинна и топлинна сфера, така в бъдеще той сам ще създава топлина и светлина.
към текста >>
Това означава да се преодолее обикновения живот, да се направи като една обвивка, за да може вътре в
душа
та да се развият зародишите на един по-висш живот.
Това означава да се преодолее обикновения живот, да се направи като една обвивка, за да може вътре в душата да се развият зародишите на един по-висш живот.
към текста >>
14.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Станало е възможно чрез това, че той се е опитал да проникне с цялата си
душа
в един така дълбок символ, даден с тримата царе, които жертват своите дарове пред Христос Исус.
Чрез какво е станало възможно царят да получи тези три способности като дарове от един друг свят?
Станало е възможно чрез това, че той се е опитал да проникне с цялата си душа в един така дълбок символ, даден с тримата царе, които жертват своите дарове пред Христос Исус.
към текста >>
За него Христос е най-напред
душа
та на Слънцето и езотеричният християнин казва следното: «Още от началото Слънцето е тялото на Христос, но хората на Земята и самата Земя не са били достатъчно узрели, за да приемат духовната светлина, Христовата светлина, която се излъчва от Слънцето.
Но езотеричният християнин не остава при такива общи форми, а посочва съвсем определени отделни жестове, единични части от мировата физиономия, от световната мимика, за да види в тези отделни части съвсем определени изрази на духовното. Той посочва към Слънцето и казва. Слънцето не е само външно физическо тяло. Това външно физическо слънчево тяло е тялото на една душевно-духовна същност, която прониква душевно-духовните същества, които са управителите, водачите на всички земни съдби; които са водачите на всички външни, природни процеси на Земята, но също и водачите на всичко, което се случва в човешкия социален живот, в закономерните порядки между всички хора. Когато езотеричният християнин поглежда нагоре към Слънцето, той обожава в Слънцето външното проявление на Христос.
За него Христос е най-напред душата на Слънцето и езотеричният християнин казва следното: «Още от началото Слънцето е тялото на Христос, но хората на Земята и самата Земя не са били достатъчно узрели, за да приемат духовната светлина, Христовата светлина, която се излъчва от Слънцето.
Затова е трябвало те да бъдат подготвени за Христовата светлина.»
към текста >>
Показва ни се един поклонник, който, ако го запитаме, не би могъл да ни каже според разума си това, което току-що изложихме като езотерична християнска идея, но това би могъл да го направи един поклонник, в чието сърце и
душа
живеят тези идеи, превърнати в чувства.
Пренесени сме в тази ситуация.
Показва ни се един поклонник, който, ако го запитаме, не би могъл да ни каже според разума си това, което току-що изложихме като езотерична християнска идея, но това би могъл да го направи един поклонник, в чието сърце и душа живеят тези идеи, превърнати в чувства.
Не е лесно да открием всичко скрито в това стихотворение, наречено «Тайните». Гьоте пояснява един процес, протичащ в онзи човек, в когото най-висшите идеи, мисли и представи се превръщат в чувства и усещания. Чрез какво се извършва това преобразуване?
към текста >>
Един такъв поклонник със зряла
душа
, който е преобразувал в непосредствено чувство и усещане много от събраното като познания през предишни инкарнации, един такъв поклоник имаме в лицето на брат Марко.
Той е преобразил тези познания в чувство и усещане и чрез това е призван да води другите, които може би са имали повече представи.
Един такъв поклонник със зряла душа, който е преобразувал в непосредствено чувство и усещане много от събраното като познания през предишни инкарнации, един такъв поклоник имаме в лицето на брат Марко.
Като принадлежащ към едно тайно братство, той е изпратен с важна мисия до другото тайно братство.
към текста >>
Няма нужда да извиква пред
душа
та си в понятия значението на този дълбок символ.
Този манастир е обиталище на едно друго братство, при което е бил изпратен. Над портата на манастира той вижда нещо особено. Там вижда кръст, но от особен вид, кръст обвит с рози! И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста? » От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето.
Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ.
В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това. Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре.
към текста >>
В
душа
та му, в неговата зряла
душа
живеят чувства и усещания за това.
Над портата на манастира той вижда нещо особено. Там вижда кръст, но от особен вид, кръст обвит с рози! И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста? » От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето. Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ.
В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това.
Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре.
към текста >>
Неговата зряла
душа
познава всичко, което се съдържа вътре.
Там вижда кръст, но от особен вид, кръст обвит с рози! И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста? » От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето. Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ. В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това.
Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре.
към текста >>
Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на
душа
та мира и хармонията.
Още нещо се узнава.
Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на душата мира и хармонията.
Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите. Казва ни се още нещо. Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка. Тринадесеттият, сам още дете, убива змията. В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност.
към текста >>
В това чудесно е показано как една зряла
душа
– защото само една зряла
душа
може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност.
Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на душата мира и хармонията. Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите. Казва ни се още нещо. Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка. Тринадесеттият, сам още дете, убива змията.
В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност.
Змията е символ за нисшата астрална същност. Сестрата е собственото етерно тяло, около което се увива астралното тяло. Той убива змията, увиваща се около сестрата.
към текста >>
Душа
та преобразува своите изживявания, идеи и мисли.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом. Той слуша суровия си баща.
Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли.
Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>
Тук нарочно е показано как
душа
та му следва следите на шрифта.
Те се виждат в това, че със своя меч той удря скалите и се появява извор.
Тук нарочно е показано как душата му следва следите на шрифта.
към текста >>
гадината той у
душа
ва смело.
гадината той удушава смело.
към текста >>
В християнската езотерика много добре се знае, че човешката
душа
може да бъде отдадена на трите нисши тела.
В християнската езотерика много добре се знае, че човешката душа може да бъде отдадена на трите нисши тела.
Отдадена ли е на тях, тогава в нея царува нисшият живот на тристранното тяло. Това се изразява в астралното възприятие чрез дракона. Това не е само символ, а много реален знак. В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно. В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг.
към текста >>
Така стихотворението наистина ни представя по най-дълбок начин принципа на езотеричното християнство и ни довежда до разбирането, какво трябва съвсем особено да застане пред
душа
та ни при един такъв празник като този, който днес празнуваме.
Така стихотворението наистина ни представя по най-дълбок начин принципа на езотеричното християнство и ни довежда до разбирането, какво трябва съвсем особено да застане пред душата ни при един такъв празник като този, който днес празнуваме.
към текста >>
Що на
душа
та в басни и поеми
Що на душата в басни и поеми
към текста >>
Душа
та може много тука да узнае,
Душата може много тука да узнае,
към текста >>
изпълват със смирение
душа
та;
изпълват със смирение душата;
към текста >>
Той оставя върху
душа
та му да въздейства издигането на човешкия аз чрез изпълнени със значение символи и когато след кратка почивка бива събуден от някакъв знак, идва до една заключена порта.
След кратка почивка брат Марко започва да предусеща нещо.
Той оставя върху душата му да въздейства издигането на човешкия аз чрез изпълнени със значение символи и когато след кратка почивка бива събуден от някакъв знак, идва до една заключена порта.
Там чува особени звуци – три удара като че ли пронизани от музиката на флейта. Той не може да погледне вътре, не може да види какво става там.
към текста >>
Това е моментът, когато
душа
та на Марко се е събудила от мрака, а където мракът е все още там, светлината още не е проникнала.
В музиката на сферите брат Марко предчувства тризвучието на по-висшата природа и когато става едно с музиката на сферите, усеща първото предчувствие за подмладяването на човека, който влиза във връзка с духовните светове. Като в сън вижда в градината подмладеното човечество в облика на трима младенци, носещи три факли.
Това е моментът, когато душата на Марко се е събудила от мрака, а където мракът е все още там, светлината още не е проникнала.
В това време обаче душата може да погледне в духовния свят. Тя може да погледне в духовните светове, както може да погледне, когато средата на лятото е изминала, когато Слънцето все повече отслабва, зимата настъпва и в среднощието на Свещената нощ Христовият принцип прозира през Земята.
към текста >>
В това време обаче
душа
та може да погледне в духовния свят.
В музиката на сферите брат Марко предчувства тризвучието на по-висшата природа и когато става едно с музиката на сферите, усеща първото предчувствие за подмладяването на човека, който влиза във връзка с духовните светове. Като в сън вижда в градината подмладеното човечество в облика на трима младенци, носещи три факли. Това е моментът, когато душата на Марко се е събудила от мрака, а където мракът е все още там, светлината още не е проникнала.
В това време обаче душата може да погледне в духовния свят.
Тя може да погледне в духовните светове, както може да погледне, когато средата на лятото е изминала, когато Слънцето все повече отслабва, зимата настъпва и в среднощието на Свещената нощ Христовият принцип прозира през Земята.
към текста >>
Христос ни оставя да възприемем в
душа
та си микрокосмоса в макрокосмоса и това възприятие ще ни издига все по-нависоко и по-нависоко.
За да може човекът в тази външна физическа сила все повече да обожава и се моли на духовната слънчева сила, трябва да се научи да познава значението на Коледния празник. За човека, който не познава това значение, новата сила на Слънцето не е нещо различно от старата физическа сила. Този обаче, който се е запознал с импулсите, които му дава езотеричното християнство, а именно Коледният празник, в уголемяващата се сила на слънчевото тяло ще види външното тяло на вътрешния Христос, който се излъчва през Земята, който я оживява и оплодява, така че самата Земя става носител на Христовата сила, на Земния дух. Това, което се ражда всяка Коледа, всеки път се ражда отново.
Христос ни оставя да възприемем в душата си микрокосмоса в макрокосмоса и това възприятие ще ни издига все по-нависоко и по-нависоко.
към текста >>
Това, че този дух трябва отново да се появява като светлина в мрака всяка година за всички хора, дори за най-слабите, всяка година трябва наново да бъде записвано в сърцето и
душа
та на човека.
И в най-важните моменти в нашите празници човекът трябва да разбере, че тогава и в духовния свят се случва нещо значително. Тогава той ще бъде насочван към подмладяващата духовна сила, показана ни в образа на тримата младенци, която азът може да спечели само в отдадеността си на външния свят, а не като се изключи егоистично от него. Няма обаче отдаденост на външния свят, ако външният свят не е проникнат от духа.
Това, че този дух трябва отново да се появява като светлина в мрака всяка година за всички хора, дори за най-слабите, всяка година трябва наново да бъде записвано в сърцето и душата на човека.
към текста >>
15.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Животните имат групов аз, групова
душа
.
Саламандрите са същества, които се нуждаят от ваимотношенията между човека и животното. Животните нямат такъв аз, какъвто има човекът. Такъв аз има само днешният човек на Земята. Тези човешки азове са такива, че всеки човек има един затворен в себе си аз. Друго е при животните.
Животните имат групов аз, групова душа.
Какво означава това? Група подобно устроени животни имат общ аз, например всички отделни лъвове имат общ аз, всички тигри също, всички щуки също.
към текста >>
Човекът като индивидуална
душа
не е още толкова мъдър.
Той не се вижда тогава, но всеки разумен човек ще заключи, че отзад има централна сила, на която принадлежат десетте пръста. Така е с груповия аз. Отделните животни са само членовете. Това, на което те принадлежат, е в астралния свят. Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество.
Човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър.
Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища. В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове. Можем да ги видим навсякъде в животинското царство.
към текста >>
Наистина е значителен напредък да се употреби този продукт на мястото на пергамента, но груповата
душа
на осите още преди хиляди години прави същото, понеже изгражда гнездото на осите от същия материал, като произведената от хората хартия.
Хората са много тесногръди, когато описват човешкия напредък. Нека си припомним училищното време, когато сме изучавали как в Средновековието постепенно настъпва по-новото време. Средновековието наистина има значителни постижения като откриването на Америка, барута, печатното изкуство и хартията.
Наистина е значителен напредък да се употреби този продукт на мястото на пергамента, но груповата душа на осите още преди хиляди години прави същото, понеже изгражда гнездото на осите от същия материал, като произведената от хората хартия.
То е направено от хартия.
към текста >>
Груповата
душа
е мъдра, но любовта се проявява при отделното животно само като полова и родителска любов.
Груповата душа е мъдра, но любовта се проявява при отделното животно само като полова и родителска любов.
Любовта в животното е индивидуална, но мъдрото устройство, мъдростта на груповия аз е още без любов. Човекът е свързал любовта и мъдростта; животното има любовта във физическия живот, а на астралния план има мъдростта. При такива познания за хората ще се изяснят невероятно много неща.
към текста >>
По-рано той също е имал групова
душа
и едва постепенно се е развила индивидуалната
душа
.
Човекът е стигнал до своя днешен аз постепенно.
По-рано той също е имал групова душа и едва постепенно се е развила индивидуалната душа.
Нека да проследим развитието на човечеството назад до древна Атлантида. По-рано човекът е живял на древния континент Атлантида, който сега е на дъното на Атлантическия океан. Някога сибирските полета са били големи морета. Средиземно море е било съвсем различно. И в нашите европейски области е имало обширни езера.
към текста >>
Всичко, принадлежащо към племенната групова
душа
е едно тяло.
Всичко, принадлежащо към племенната групова душа е едно тяло.
Всичко в развитието протича праволинейно. От това абсолютно племенно групово съзнание постепенно се развива индивидуалното съзнание.
към текста >>
Следи на прехода от груповата
душа
към индивидуалната
душа
имаме и в описанията на времето на патриарсите.
Следи на прехода от груповата душа към индивидуалната душа имаме и в описанията на времето на патриарсите.
По времето на Ной паметта е била съвсем различна. Тя е стигала назад до изживяванията на бащата, дядото, прадядото. Границата на раждането не е била истинска граница. В същата кръв протичат същите спомени назад до предхождащите поколения. Днес чиновниците се интересуват от името на отделния човек.
към текста >>
Огромната разлика е, че маймуните имат групова
душа
, а човекът има индивидуална
душа
, поне устройството за развиването на такава.
Какво би било, ако сравним някои същества, например човекоподобните маймуни с човека?
Огромната разлика е, че маймуните имат групова душа, а човекът има индивидуална душа, поне устройството за развиването на такава.
Маймунската групова душа се намира в особено положение (виж рис.). Нека да си представим Земята (виж рис., хоризонталната линия). Отгоре в астралния свят се носят като облак груповите души на животните, които се разпростират над нашия физически свят. Нека да вземем лъвския групов аз и маймунския групов аз. Всеки лъв е отделен член, в който груповата душа излива част от своята субстанция.
към текста >>
Маймунската групова
душа
се намира в особено положение (виж рис.).
Какво би било, ако сравним някои същества, например човекоподобните маймуни с човека? Огромната разлика е, че маймуните имат групова душа, а човекът има индивидуална душа, поне устройството за развиването на такава.
Маймунската групова душа се намира в особено положение (виж рис.).
Нека да си представим Земята (виж рис., хоризонталната линия). Отгоре в астралния свят се носят като облак груповите души на животните, които се разпростират над нашия физически свят. Нека да вземем лъвския групов аз и маймунския групов аз. Всеки лъв е отделен член, в който груповата душа излива част от своята субстанция. Когато отделният лъв умре, от груповата душа отпада външната физическа обвивка, както при човека отпада нокътят на пръста.
към текста >>
Всеки лъв е отделен член, в който груповата
душа
излива част от своята субстанция.
Огромната разлика е, че маймуните имат групова душа, а човекът има индивидуална душа, поне устройството за развиването на такава. Маймунската групова душа се намира в особено положение (виж рис.). Нека да си представим Земята (виж рис., хоризонталната линия). Отгоре в астралния свят се носят като облак груповите души на животните, които се разпростират над нашия физически свят. Нека да вземем лъвския групов аз и маймунския групов аз.
Всеки лъв е отделен член, в който груповата душа излива част от своята субстанция.
Когато отделният лъв умре, от груповата душа отпада външната физическа обвивка, както при човека отпада нокътят на пръста. Груповата душа приема обратно това, което е отделила преди и го дава на друг новороден лъв.
към текста >>
Когато отделният лъв умре, от груповата
душа
отпада външната физическа обвивка, както при човека отпада нокътят на пръста.
Маймунската групова душа се намира в особено положение (виж рис.). Нека да си представим Земята (виж рис., хоризонталната линия). Отгоре в астралния свят се носят като облак груповите души на животните, които се разпростират над нашия физически свят. Нека да вземем лъвския групов аз и маймунския групов аз. Всеки лъв е отделен член, в който груповата душа излива част от своята субстанция.
Когато отделният лъв умре, от груповата душа отпада външната физическа обвивка, както при човека отпада нокътят на пръста.
Груповата душа приема обратно това, което е отделила преди и го дава на друг новороден лъв.
към текста >>
Груповата
душа
приема обратно това, което е отделила преди и го дава на друг новороден лъв.
Нека да си представим Земята (виж рис., хоризонталната линия). Отгоре в астралния свят се носят като облак груповите души на животните, които се разпростират над нашия физически свят. Нека да вземем лъвския групов аз и маймунския групов аз. Всеки лъв е отделен член, в който груповата душа излива част от своята субстанция. Когато отделният лъв умре, от груповата душа отпада външната физическа обвивка, както при човека отпада нокътят на пръста.
Груповата душа приема обратно това, което е отделила преди и го дава на друг новороден лъв.
към текста >>
Груповата
душа
остава горе.
Груповата душа остава горе.
Тя протяга пипала, които се втвърдяват във физическото и после отпадат, като отново бъдат заменяни.
към текста >>
Оттам груповата
душа
не познава раждане и смърт.
Оттам груповата душа не познава раждане и смърт.
Отделното животно отпада и израства ново; груповата душа остава недокосната от живота и смъртта. Всеки път, когато умира един лъв, всичко изпратено от груповата душа отново се връща в нея.
към текста >>
Отделното животно отпада и израства ново; груповата
душа
остава недокосната от живота и смъртта.
Оттам груповата душа не познава раждане и смърт.
Отделното животно отпада и израства ново; груповата душа остава недокосната от живота и смъртта.
Всеки път, когато умира един лъв, всичко изпратено от груповата душа отново се връща в нея.
към текста >>
Всеки път, когато умира един лъв, всичко изпратено от груповата
душа
отново се връща в нея.
Оттам груповата душа не познава раждане и смърт. Отделното животно отпада и израства ново; груповата душа остава недокосната от живота и смъртта.
Всеки път, когато умира един лъв, всичко изпратено от груповата душа отново се връща в нея.
към текста >>
Отделните животни, откъсват нещо от груповата
душа
, което не се завръща обратно.
Не е така при маймуните.
Отделните животни, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно.
Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа. Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно. Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа. При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа.
към текста >>
Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата
душа
.
Не е така при маймуните. Отделните животни, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно.
Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа.
Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно. Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа. При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа.
към текста >>
Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата
душа
и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно.
Не е така при маймуните. Отделните животни, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно. Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа.
Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно.
Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа. При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа.
към текста >>
Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата
душа
.
Не е така при маймуните. Отделните животни, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно. Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа. Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно.
Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа.
При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа.
към текста >>
При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата
душа
.
Не е така при маймуните. Отделните животни, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно. Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа. Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно. Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа.
При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа.
към текста >>
Чрез такива отрязъци остава нещо от груповата
душа
и останалото по такъв начин от топлокръвните животни става елементарно същество, природен дух – саламандър.
Чрез такива отрязъци остава нещо от груповата душа и останалото по такъв начин от топлокръвните животни става елементарно същество, природен дух – саламандър.
Тези елементарни същества, тези природни духове са отпадъци от по-висши светове, които служат на по-висшите същества. Ако те бъдат оставени на себе си, ще пречат на Космоса. Така висшата мъдрост се ползва например от силфите, за да води пчелите към цветята. Голяма армия елементарни същества се поставя под висшето мъдро водачество и с това вредното, което те биха направили, се обръща в нещо ползотворно.
към текста >>
Но може да се случи, самият човек да се отдели от своята групова
душа
и като индивидуална
душа
да не намери възможност да се развива по-нататък.
Така става в царствата, лежащи под човека.
Но може да се случи, самият човек да се отдели от своята групова душа и като индивидуална душа да не намери възможност да се развива по-нататък.
Защото, докато като член на своята групова душа той се насочва и води от по-висши същества, тогава е оставен на самия себе си. Ако човекът не поеме съответните духовни познания, изпада в опасност да се откъсне. Това е, което се поставя като въпрос.
към текста >>
Защото, докато като член на своята групова
душа
той се насочва и води от по-висши същества, тогава е оставен на самия себе си.
Така става в царствата, лежащи под човека. Но може да се случи, самият човек да се отдели от своята групова душа и като индивидуална душа да не намери възможност да се развива по-нататък.
Защото, докато като член на своята групова душа той се насочва и води от по-висши същества, тогава е оставен на самия себе си.
Ако човекът не поеме съответните духовни познания, изпада в опасност да се откъсне. Това е, което се поставя като въпрос.
към текста >>
Какво опазва хората от откъсване, от блуждаене без насока и цел, докато преди насоката му е давала духовната групова
душа
?
Какво опазва хората от откъсване, от блуждаене без насока и цел, докато преди насоката му е давала духовната групова душа?
Трябва да сме наясно, че човекът все повече се индивидуализира и че в бъдеще той трябва все повече да се свързва доброволно с други хора. По-рано свързването е съществувало в кръвното родство, при племената и расите. Но тази взаимна свързаност все повече се разпада. Всичко в човека постоянно се насочва към това, той да стане индивидуален човек. Само че е възможено и обратното.
към текста >>
Представете си група хора на Земята, които си казват: «Ние поемаме нашия собствен път, искаме да си дадем сами посоката и целта на пътя в нашата собствена
душа
, всички ние сме на пътя да ставаме все по-индивидуализирани хора.» Тук лежи опасността от разединението.
Трябва да сме наясно, че човекът все повече се индивидуализира и че в бъдеще той трябва все повече да се свързва доброволно с други хора. По-рано свързването е съществувало в кръвното родство, при племената и расите. Но тази взаимна свързаност все повече се разпада. Всичко в човека постоянно се насочва към това, той да стане индивидуален човек. Само че е възможено и обратното.
Представете си група хора на Земята, които си казват: «Ние поемаме нашия собствен път, искаме да си дадем сами посоката и целта на пътя в нашата собствена душа, всички ние сме на пътя да ставаме все по-индивидуализирани хора.» Тук лежи опасността от разединението.
към текста >>
Първо съществува една човешка групова
душа
.
Първо съществува една човешка групова душа.
След това човечеството е било освободено в миналото от груповата душа. Но в бъдещото развитие хората трябва да си поставят сигурна цел, към която да се стремят. Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа. Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души.
към текста >>
След това човечеството е било освободено в миналото от груповата
душа
.
Първо съществува една човешка групова душа.
След това човечеството е било освободено в миналото от груповата душа.
Но в бъдещото развитие хората трябва да си поставят сигурна цел, към която да се стремят. Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа. Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа.
към текста >>
Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова
душа
.
Първо съществува една човешка групова душа. След това човечеството е било освободено в миналото от груповата душа. Но в бъдещото развитие хората трябва да си поставят сигурна цел, към която да се стремят.
Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа.
Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа. Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата душа може да се въплъти. Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове.
към текста >>
Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата
душа
.
След това човечеството е било освободено в миналото от груповата душа. Но в бъдещото развитие хората трябва да си поставят сигурна цел, към която да се стремят. Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа. Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души.
Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа.
Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата душа може да се въплъти. Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове. Това е целта на духовнонаучното движение.
към текста >>
Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата
душа
може да се въплъти.
Но в бъдещото развитие хората трябва да си поставят сигурна цел, към която да се стремят. Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа. Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа.
Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата душа може да се въплъти.
Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове. Това е целта на духовнонаучното движение.
към текста >>
В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща
душа
.
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух. Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал.
В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа.
Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици. Това е великият символ за човечеството на бъдещето.
към текста >>
Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата
душа
слиза и се разпределя като огнени езици.
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух. Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа.
Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици.
Това е великият символ за човечеството на бъдещето.
към текста >>
16.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Върху физическото и етерното тяло въздейства това, което живее в
душа
та.
Може да се случи следното: С будното си съзнание човекът непрекъснато действа върху физическото и етерното тяло. Когато той мисли и чувства, това се отразява в астралното тяло, но преминава също в етерното и физическото тяло. Там се отпечатва. По-рано физическото и етерното тяло са се проявявали изцяло по волята на висшите същества. Но когато човекът става самосъзнателен, тези висши същества постепенно престават да действат върху физическото и етерното тяло.
Върху физическото и етерното тяло въздейства това, което живее в душата.
Анатомът естествено не може да констатира какви промени се извършват във физическото и етерното тяло, но те се извършват.
към текста >>
Лъжата и лицемерието са процеси в
душа
та и аза.
Когато човекът лъже, това има силно въздействие върху физическото и етерното тяло.
Лъжата и лицемерието са процеси в душата и аза.
От материалистическа гледна точка може да се вярва, че лъжите остават само в душата. Но окултният наблюдател знае, че чрез тях стават промени в структурата на физическото тяло. Такива промени стават и чрез обичайните в света конвенционални лъжи.
към текста >>
От материалистическа гледна точка може да се вярва, че лъжите остават само в
душа
та.
Когато човекът лъже, това има силно въздействие върху физическото и етерното тяло. Лъжата и лицемерието са процеси в душата и аза.
От материалистическа гледна точка може да се вярва, че лъжите остават само в душата.
Но окултният наблюдател знае, че чрез тях стават промени в структурата на физическото тяло. Такива промени стават и чрез обичайните в света конвенционални лъжи.
към текста >>
Те се промъкват в човешката
душа
.
Тези демонични същества оказват особено неблагоприятно влияние върху нашето човешко развитие. Те се носят в духовното пространство и пречат на хората да си изграждат свои лични възгледи. Можем да си представим колко се съгрешава в тази насока в някои кафенета и бирарии! Там постоянно се черпят сили за образуването на демони.
Те се промъкват в човешката душа.
Човек се пита какво ли се случва при различните съдебни процеси, когато хората свидетелстват. Те са убедени и всъщност не произнасят фалшива клетва, понеже са убедени. Веднъж било уговорено едно събитие, което протекло по план. Тридесет човека е трябвало да го опишат. Двама описали събитието правилно, а всички други двадесет и осем човека прибавили неща, които не са се случили.
към текста >>
Нека да си представим една
душа
, която живее в тяло с разхлабена връзка между етерното и физическото тяло.
Необходимо е нещо, за да се вместим в едно бъдещо тяло.
Нека да си представим една душа, която живее в тяло с разхлабена връзка между етерното и физическото тяло.
Душата няма повече да разбира, когато ѝ се говори за демони и т.н. Днес е моментът, когато може да се говори за тези неща. Когато етерното тяло отново се разхлаби, това няма да е възможно.
към текста >>
Душа
та няма повече да разбира, когато ѝ се говори за демони и т.н.
Необходимо е нещо, за да се вместим в едно бъдещо тяло. Нека да си представим една душа, която живее в тяло с разхлабена връзка между етерното и физическото тяло.
Душата няма повече да разбира, когато ѝ се говори за демони и т.н.
Днес е моментът, когато може да се говори за тези неща. Когато етерното тяло отново се разхлаби, това няма да е възможно.
към текста >>
Идеята на храма първоначално е произлязла от човешката
душа
.
Ще дадем друг пример как човекът работи в света днес. Да обърнем поглед към четвъртия културен период, към гръцкия храм.
Идеята на храма първоначално е произлязла от човешката душа.
Идеята на храма почива върху това, което наричаме колона и върху това, което колоната носи. Никога повече не е постигнато сред човечеството, както по онова време, човек да се пренесе в носеното пространство. Да сравним един гръцки храм с модерна сграда. Когато колоната става декоративна, тя вече не е истинската колона, която стои сама и наистина носи. Човекът трябва да чувства, че е необходимо колоната да е изградена от правилния материал.
към текста >>
Пред
душа
та ни отново се изправя мисълта за Петдесятница.
Пред душата ни отново се изправя мисълта за Петдесятница.
Тя се изразява в един символ, който можем да опознаем чрез такива разглеждания, а именно, че хората създават чрез своята работа места за слизането на духовни същества, че те работят за одухотворяването на света.
към текста >>
17.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Ако искаме да издигнем антропософията над това, което много хора познават като теория, като сбор от учения, до нещо, което има
душа
, което изпълва
душа
та и просветлява всички наши чувства и вълнения и ги облагородява, ако искаме да я издигнем до съдържание на живота си, трябва наистина да изживеем това, което можем да узнаем чрез нея и да го приложим в ежедневния си живот.
Ако искаме да издигнем антропософията над това, което много хора познават като теория, като сбор от учения, до нещо, което има душа, което изпълва душата и просветлява всички наши чувства и вълнения и ги облагородява, ако искаме да я издигнем до съдържание на живота си, трябва наистина да изживеем това, което можем да узнаем чрез нея и да го приложим в ежедневния си живот.
Едва тогава сме приели антропософията правилно, когато сме се научили по друг начин да поглеждаме например някое растение, поле, планина или животно; когато ги погледнем, да чувстваме различно от преди да сме станали теософи. И ние ще можем да се задълбочим в казаното, ако някога се задълбочим в същността на това, което наричаме самосъзнание.
към текста >>
Това е един пример как в полета на птиците действа мъдростта на груповата
душа
.
Периодичността му се управлява от груповите души. Те постановяват всичко това. В миграцията на прелетните птици можете да проследите пътищата им; един птичи вид лети така, друг другояче, едни птички летят ниско над Земята, други високо в небето. Навсякъде ще откриете дълбока мъдрост. Казва се, че животинските души обкръжават нашата планета, нашата Земя.
Това е един пример как в полета на птиците действа мъдростта на груповата душа.
към текста >>
Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската
душа
, в растителната земна
душа
, в груповия аз и земния аз.
Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате! Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата.
Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз.
Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така.
към текста >>
И когато знаем, че при растението става въпрос за земната
душа
, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта.
И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа!
към текста >>
Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни
душа
, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата.
Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така.
Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата.
И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа! Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие!
към текста >>
Природата става за нас живо същество с дух и
душа
!
И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата.
Природата става за нас живо същество с дух и душа!
Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие! Така природата постепенно ще стане жива за нас. Това означава привидно абстрактните учения да преминат в живо чувстване и усещане.
към текста >>
И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна
душа
, която приема слънчевите лъчи.
Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност. Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси. Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи.
И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи.
А протичането на цялата година? Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето.
към текста >>
Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в
душа
та, които наистина са живели в предците.
Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците.
Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки. Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа.
към текста >>
Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред
душа
та това, което
душа
та може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин.
Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците.
Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин.
Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки. Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа. Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение.
към текста >>
Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката
душа
.
Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците. Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки. Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът.
Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа.
Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение. Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума.
към текста >>
Онези чувства са съществували, докато критичният разум още не е проникнал човешката
душа
.
Светлината на разума пропъжда джуджетата.
Онези чувства са съществували, докато критичният разум още не е проникнал човешката душа.
Антропософията е тук, въпреки разума на хората, за да съедини отново топлото живо съчувствие с цялата природа. Не е за пренебрегване, че разумът става самостоятелен. За известно време духовните същества е трябвало да се отдръпнат. Духът отново ще дойде. Ние ще запазим нашия разум и към него ще прибавим топлината, огъня на чувствата, ентусиазма, съчувствието.
към текста >>
18.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Когато азът навлиза в човека, той започва да изработва сетивната, разсъдъчно-чувстващата и съзнателната
душа
, а също костите и мускулите.
Когато азът навлиза в човека, той започва да изработва сетивната, разсъдъчно-чувстващата и съзнателната душа, а също костите и мускулите.
към текста >>
В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата
душа
на животните.
Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в животинското царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците. Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток. От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците.
В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните.
А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души. Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство. Необходимо е те да действат заедно в хармонично единство, едните дават инстинктите, другите – формират и изграждат телата, за да може инстинктът да се прояви. Физическият образ на растенията произлиза от съществата на второто елементарно царство. Всичките форми на минералите се изграждат от съществата на първото елементарно царство.
към текста >>
Това е ленивост, колкото и благочестиво да го казва
душа
та.
Едно безмерно глупаво изказване е да се твърди, че най-висшите неща могат да бъдат схванати с най-простите понятия. Това идва само от ленивостта. Човек разбира, че не може веднага да разбере какво представлява един часовник, но иска веднага да разбере света. Искаме ли да опознаем божественото, трябва да имаме безкрайно търпение, защото божественото съдържа всичко. За да разберем света, искаме да приложим най-простите понятия.
Това е ленивост, колкото и благочестиво да го казва душата.
Божественото е дълбоко и ни трябва вечност, за да го опознаем. Човекът наистина носи искрата на божественото в себе си, но същността на божественото може да се опознае само чрез опознаването на световните факти.
към текста >>
19.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Ще се занимаем с въпроса: «Могат ли мислите, които се споделят тук с нас, да се влеят във всички сили на
душа
та ни и да ни направят нов човек по отношение на всичко, което изживяваме вътрешно?
Днес няма да говорим за такова тривиално мнение, а за вътрешното преобразуване на нашето усещане и чувстване, когато действително приемем антропософията.
Ще се занимаем с въпроса: «Могат ли мислите, които се споделят тук с нас, да се влеят във всички сили на душата ни и да ни направят нов човек по отношение на всичко, което изживяваме вътрешно?
»
към текста >>
Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в
душа
та си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята.
А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението.
Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята.
Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка. Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята.
към текста >>
Че там нещо подобно протича в една
душа
, опознаваме, когато се задълбочим в антропософията.
А камъните? Казахме за камъка, че има свой аз като човека, само че в един много по-висш свят. Азът и астралното тяло на камъка чувстват и усещат също както Земята, когато растенията се откъснат или изскубнат. Не е никакъв механичен процес, когато каменоделецът отломва камък по камък. Каквото там се отломва като камъни, човекът го вижда със своите сетива като процес на външния свят.
Че там нещо подобно протича в една душа, опознаваме, когато се задълбочим в антропософията.
Тук също не бива да преценявате аналогично, а да се запознаете с конкретното. Може да се помисли, че разбиването на камъните в каменоломната причинява болки. Не е така. Не можете да причините на минералното царство по-голямо удоволствие от това, да разбиете някой камък, това е истинска наслада. И изливане на удоволствие е, когато в каменната кариера взривявате скалите и те се разпръсват на всички страни.
към текста >>
Ако отново съберете разпръснатите взривени части от скалите и ги споите до предишното им състояние,
душа
та на камъните ще изпита огромна болка.
Камъните страстно копнеят да бъдат разбити, разрушени, разпръснати наоколо. Противно на това, нещо друго причинява болка и страдание на същността, намираща се в основата на минералния свят. Ако в една чаша имате разтворена сол и тази сол започне да кристализира, така че се утаи втвърдена сол, когато разтвореното кристализира до твърдо тяло, тогава въпросното същество изпитва болка. Разтворите ли отново кристалите, то чувства наслада.
Ако отново съберете разпръснатите взривени части от скалите и ги споите до предишното им състояние, душата на камъните ще изпита огромна болка.
Помислете, че в края на краищата нашата Земя е изградена по следния начин: Тя е била огнено течно тяло. И за да получите здрава основа под краката си, от различните разтвори и водни форми е трябвало да се групират твърди тела.
към текста >>
Ако някой, който прозира нещата, види например при изригването на вулкан как лавата се изхвърля и се втвърдява, той вижда потоци болки и страдания на
душа
та на лавата да се носят надолу към равнината.
Някога всички метали в нашата Земя са били течна лава. После се появяват първите островни образувания. Това е свързано с огромни болки. За да стане Земята наше обиталище, тя е изпитала силни болки и това, което е описано в естествената наука – постепенното втвърдяване на Земята, – означава същевременно душевни процеси.
Ако някой, който прозира нещата, види например при изригването на вулкан как лавата се изхвърля и се втвърдява, той вижда потоци болки и страдания на душата на лавата да се носят надолу към равнината.
Така цялата природа се одушевява за нас, когато узнаем тези неща. Това обаче е същото, което посветените винаги са напомняли на човечеството. Обясненията на посветените по правило имат дълбоко значение и дълбока стойност и понякога не само едно значение. Разберете, че Земята някога е била огнено-течно тяло, че минералното царство се е втвърдило и консолидирало. С болки се е формирала Земята като наше обиталище.
към текста >>
За нас всичко става израз на
душа
та под някаква форма.
Всичко това показва, че разбирането на света е нещо съвсем различно от абстракцията. Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси.
За нас всичко става израз на душата под някаква форма.
Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа.
към текста >>
Така се учим да откриваме
душа
та в растението, животното и минерала.
Всичко това показва, че разбирането на света е нещо съвсем различно от абстракцията. Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси. За нас всичко става израз на душата под някаква форма. Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява.
Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала.
Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално. Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости.
към текста >>
Така се учим да опознаваме
душа
та на цял народ.
Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси. За нас всичко става израз на душата под някаква форма. Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала.
Така се учим да опознаваме душата на цял народ.
Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално. Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас.
към текста >>
Също и един цял народ има обща
душа
.
За нас всичко става израз на душата под някаква форма. Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ.
Също и един цял народ има обща душа.
Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално. Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора.
към текста >>
Това, което се нарича народна
душа
, не е мъртво понятие, а нещо реално.
Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа.
Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално.
Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота.
към текста >>
Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна
душа
, намиращи се в субстанцията на народната
душа
, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости.
Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално. Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек.
Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости.
Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще.
към текста >>
Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през
душа
та на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества.
Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>
20.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Те имат групова
душа
, един групов аз в астралния свят.
Нека да помислим за принадлежащите си взаимно животни, които са оформени подобно и са сродни едно с друго.
Те имат групова душа, един групов аз в астралния свят.
Наблюдаваме ли такъв групов аз на астралния план, виждаме едно същество, което там е също така отделна същност, една личност, както човекът е отделна личност на физическото поле. Ясновидецът среща там груповите души на животните, също както тук среща хората. Те са единични, отделни личности на астралното поле и само откровенията им стигат до физическия свят.
към текста >>
Душа
та, към която той принадлежи, също все едно стои зад една стена и всички лъвове са като протегнати напред пръсти.
Подобно е, ако стоя пред вас зад една стена, която има дупки, в които мога да пъхна пръстите си. Бихте могли тогава да кажете: «Виждам нещо, което принадлежи на някакво друго същество.» Приблизително е същото, когато разглеждате един лъв.
Душата, към която той принадлежи, също все едно стои зад една стена и всички лъвове са като протегнати напред пръсти.
И тъй, ние срещаме тези групови азове на астралното поле като отделни същества. Техните откровения лесно се откриват във физическия свят, където се виждат протегнатите в него органи.
към текста >>
Коси ли косачът житата, полъх от приятни чувства, които изпитва растителната
душа
, преминава над нивите.
Можем съвсем точно да посочим как удоволствието и страданието съществуват в този земен организъм. Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае. Изскубването на корените обаче причинява болка на земния организъм. Така конкретно може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят. Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и болка, радост или страдание на някое същество.
Коси ли косачът житата, полъх от приятни чувства, които изпитва растителната душа, преминава над нивите.
Така този, който чувства тези неща, върви по Земята, като се учи да съчувства на духовните същества, които живеят във висшите светове и изпращат само своите органи във физическия свят. Но когато веднъж се навлезе в девахана, там отново се срещат други същества, които не изпращат своите влияния така открито във физическия свят, а се проявяват много по-скрито.
към текста >>
Тръгнете ли от групите на растенията, от групите на животните, стигате до
душа
та на растенията и до животинската
душа
, но след това ще можете да откриете и други същества, които не се проявяват по груб сетивен начин, както на физическия план.
Тук отново различаваме два вида същества; от една страна, излъчващи хармония нежни и благи същества, а от друга – същества, подобни на хищници, които непрекъснато се намират в борба едно срещу друго. Тяхната родина също е на друга планета и те проявяват своите влияния в девахана. Корените им са на Венера. Потърсим ли ги с духовните си ясновидски способности, намираме ги като обитатели на планетата. Така за всеки свят има нови познанства, когато човек тръгне от физическото поле, от това, което се вижда като груба материя, и се издигне до произхода на съществата.
Тръгнете ли от групите на растенията, от групите на животните, стигате до душата на растенията и до животинската душа, но след това ще можете да откриете и други същества, които не се проявяват по груб сетивен начин, както на физическия план.
към текста >>
Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там
душа
та на минералите изживява нещо.
Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан. И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка.
Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо.
Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните. Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка. Така можем да изпитаме съчувствие и да се научим да съизживяваме с минералния свят, с аза на минералите.
към текста >>
Кои са въздействията върху нас, се изяснява пред
душа
та ни, когато разглеждаме човека в определено отношение спрямо неговата конституция, спрямо протичащите в него сокове.
Защото, макар и да не се изявяват така открито във физическия свят, те се проявяват чрез своите влияния по извънредно важен за хората начин. И тук като от само себе си сме насочвани от съществата към едно нормално за нас, хората, влияние на тези същества. Каквото се казва за сомнамбулите и др. под., представлява в известна степен изключение. Има обаче и съвсем нормални въздействия върху хората, за някои повече, за други по-малко.
Кои са въздействията върху нас, се изяснява пред душата ни, когато разглеждаме човека в определено отношение спрямо неговата конституция, спрямо протичащите в него сокове.
Различни по вид сокове протичат в човека. Да разгледаме първо чревната лимфа (хлорозната течност). Храната има най-различни съставки, тя се приема, преработва, преминава през червата и чрез съответните органи се пропива през стените на червата, за да бъде използвана за новоизграждането на тялото.
към текста >>
21.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Разгледаме ли другите същества, бихме могли първо да помислим, че животните нямат
душа
като човека.
Разгледаме ли другите същества, бихме могли първо да помислим, че животните нямат душа като човека.
Естествено азът на човека, човешката душа се отличава от животинския аз. Човешкият аз живее на физическото поле. Отделното животно има физическо, етерно и астрално тяло. При хората освен трите части има и аз. В будно състояние в човека се намира и неговият аз.
към текста >>
Естествено азът на човека, човешката
душа
се отличава от животинския аз.
Разгледаме ли другите същества, бихме могли първо да помислим, че животните нямат душа като човека.
Естествено азът на човека, човешката душа се отличава от животинския аз.
Човешкият аз живее на физическото поле. Отделното животно има физическо, етерно и астрално тяло. При хората освен трите части има и аз. В будно състояние в човека се намира и неговият аз. Животното обаче няма аз на физическото поле.
към текста >>
Ако го отрежем, причиняваме един вид приятно чувство, наслада на растителната
душа
.
Ние можем да се вживеем в усещанията и чувствата на растението. Тази част от растението, която израства от Земята, което се стреми от вътрешността на Земята към повърхността, има по-друга същност от частта, която расте под почвата. Ако отрежем цветовете, стъблата и листата на растението, е съвсем различно от това да изскубнем корените.
Ако го отрежем, причиняваме един вид приятно чувство, наслада на растителната душа.
Насладата е подобна например на тази, която изпитва кравата, когато телето бозае. Частта от растението, която израства от почвата, наистина е нещо подобно на млякото на животните. Вървим ли през есента през полята и виждаме стъблата на растенията да полягат, отрязани от сърпа на косача, когато косата коси снопите, над полята се носят, полъхват приятни чувства, чувства на удоволствие.
към текста >>
Но изтръгването на растенията с корените е болезнено за растителната
душа
.
Неимоверно важно е да виждаме падащите снопи не само с физическите очи, а да възприемаме как тези приятни чувства се носят над почвата, когато косачът коси житата.
Но изтръгването на растенията с корените е болезнено за растителната душа.
Във висшите светове няма същата закономерност, както във физическия свят. Проникнем ли в духовните светове, ние стигаме до други представи. И тук, във физическия свят, принципът на красотата е понякога противоположен на принципа на болката или удоволствието. Ако някой, желаещ да е красив, си изскубне белите косми, ще изпита болка. Така е и при растенията.
към текста >>
Така ще се изпълни с болка също и
душа
та на камъните, ако можехме да споим отново взривените скали.
Точно когато къмъкът се разбива, на всички страни се разпръсват приятни чувства от него. От каменоломната, където скалите се взривяват, избликват силни приятни чувства. Ако сипем сол в чаша с вода и солта се разтвори, водата се изпълва с наслада, с удоволствие. Радост прониква водата, когато разтварянето на солта се наблюдава от духовна гледна точка. Оставим ли обаче разтворената сол отново да кристализира, да се втвърди, това е придружено с болка.
Така ще се изпълни с болка също и душата на камъните, ако можехме да споим отново взривените скали.
към текста >>
Целият процес на втвърдяването на земното кълбо е бил свързан с болките на минералната
душа
.
За да се развива и да получи той сегашния си облик, трябвало е онези маси да се втвърдят. Пораждат се планините, минералните маси се отделят от меката субстанция и Земята става обиталище на сегашния човек. Безжизнената скална маса кристализира от огнено-течната Земя така, както солта от соления разтвор. Всичко това се изгражда така, че твърдите маси се образуват от течното състояние. Това не става без болки.
Целият процес на втвърдяването на земното кълбо е бил свързан с болките на минералната душа.
към текста >>
Нека чуем какво казва апостол Павел: «Цялата Земя, всички същества стенат от болка, очаквайки да бъдат осиновени.»40 Тук имаме една представа какво се случва на Земята, където
душа
та на камъните, на минералите страда от болка, докато настъпи състоянието на Земята, когато стане осиновяването.
В бъдеще Земята отново ще се одухотвори. Цялата Земя отново ще се разпръсне, както днес се разпръсва радият. Разтварянето на Земята ще настъпи, тя ще започне да се одухотворява, да се обожествява и ще приеме детската си степен на развитие.
Нека чуем какво казва апостол Павел: «Цялата Земя, всички същества стенат от болка, очаквайки да бъдат осиновени.»40 Тук имаме една представа какво се случва на Земята, където душата на камъните, на минералите страда от болка, докато настъпи състоянието на Земята, когато стане осиновяването.
Човек го боли душата, когато види как тези, които провъзгласяват религиозните документи пред хората, внасят всевъзможни фантазии, понеже не полагат усилия да проникнат в дълбочините на тези религиозни документи. За тези, които ръководят хората, е дори нарушаване на задължението им, когато не искат да проникнат в техните религиозни документи.
към текста >>
Човек го боли
душа
та, когато види как тези, които провъзгласяват религиозните документи пред хората, внасят всевъзможни фантазии, понеже не полагат усилия да проникнат в дълбочините на тези религиозни документи.
В бъдеще Земята отново ще се одухотвори. Цялата Земя отново ще се разпръсне, както днес се разпръсва радият. Разтварянето на Земята ще настъпи, тя ще започне да се одухотворява, да се обожествява и ще приеме детската си степен на развитие. Нека чуем какво казва апостол Павел: «Цялата Земя, всички същества стенат от болка, очаквайки да бъдат осиновени.»40 Тук имаме една представа какво се случва на Земята, където душата на камъните, на минералите страда от болка, докато настъпи състоянието на Земята, когато стане осиновяването.
Човек го боли душата, когато види как тези, които провъзгласяват религиозните документи пред хората, внасят всевъзможни фантазии, понеже не полагат усилия да проникнат в дълбочините на тези религиозни документи.
За тези, които ръководят хората, е дори нарушаване на задължението им, когато не искат да проникнат в техните религиозни документи.
към текста >>
Как обаче действат върху нас думите: «всички твари стенат от болки, очаквайки осиновяване» тогава, когато оставим да ни въздейства познанието за чувстващата
душа
на камъните, как тя търпи в болки и очаква осиновяването?
Антропософията трябва да въведе хората на нашето съвремие в дълбочината на религиозните документи. Тъжно е, когато призваните представители на същите изобщо не се стараят да проникнат в тях, изобщо нямат волята да ги разберат. Цялото високомерие на настоящето, което гласи: «Колко прекрасно далеч стигнахме», трябва да изчезне. Колко много хора вярват, че нашите предци не са знаели нищо! Хората идват, интерпретират както си искат писанията на апостол Павел, религиозните документи, но изпълнени с високомерие, с чувството, че знаят повече от своите предци.
Как обаче действат върху нас думите: «всички твари стенат от болки, очаквайки осиновяване» тогава, когато оставим да ни въздейства познанието за чувстващата душа на камъните, как тя търпи в болки и очаква осиновяването?
Хората с материалистическа нагласа вярват, че вървят вън само през въздух, вятър и мъгла, кислород и азот. Но човекът, който е постигнал духовното познание, знае, че навсякъде преминава през духовни същества, че с всяко вдишване поема в себе си духовни същества.
към текста >>
22.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната
душа
, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае.
Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението. Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните. Действително е така, като че ли целият земен организъм изпраща от недрата на Земята нещо подобно на млякото, идващо от животните.
Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае.
Ако човекът се постави на мястото на растителната душа, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа. А станем ли съучастници в знанието на цялата природа, душата ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.
към текста >>
Ако човекът се постави на мястото на растителната
душа
, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа.
Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението. Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните. Действително е така, като че ли целият земен организъм изпраща от недрата на Земята нещо подобно на млякото, идващо от животните. Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае.
Ако човекът се постави на мястото на растителната душа, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа.
А станем ли съучастници в знанието на цялата природа, душата ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.
към текста >>
А станем ли съучастници в знанието на цялата природа,
душа
та ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.
Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението. Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните. Действително е така, като че ли целият земен организъм изпраща от недрата на Земята нещо подобно на млякото, идващо от животните. Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае. Ако човекът се постави на мястото на растителната душа, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа.
А станем ли съучастници в знанието на цялата природа, душата ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.
към текста >>
Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната
душа
.
Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята.
Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа.
Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове. Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка. Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно. Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>
Така и растителната
душа
изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно.
Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята. Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа. Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове. Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка.
Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно.
Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>
Душа
та изобщо не е бездейна там и тя не се намира в един свят, различен от нашия собствен свят.
Но хората отново ще потръпват от страхопочитание, когато разглеждат Земята по този начин. Не само нашата Земя, а всички отделни части от Космоса са не само физически, но и одушевени и духовни светове. Когато човекът мине през портата на смъртта, има известно време да прекара в чисто духовния свят и след това отново да се завърне в ново въплъщение. Тук, на физическата Земя, човекът си прави своите инструменти и т.н. Дали душевната същност на човека се занимава само със себе си между смъртта и новото раждане?
Душата изобщо не е бездейна там и тя не се намира в един свят, различен от нашия собствен свят.
Съществата, които преминават през това състояние, действително се намират наоколо и всички работят. Щом човекът почине и отново се появи на нашата Земя в ново превъплъщение, по правило това става така, че той намира Земята с нов облик. Трябва само да сме наясно как Земята променя своя облик. Да помислим, че климатичните условия, растенията, животните и културите са съвсем различни сега от тези по времето на Христос Исус. Който действително познава историята, знае как всичко на Земята се променя.
към текста >>
23.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Например това, което е животинска групова
душа
, принадлежаща към цяла група оформени еднакво животни, може да преминава през нас.
Някои неща, които ще кажем, ще се свържат с разглеждането, което направихме последния път,42 а други ще насочат погледа в посоката, в която последния път споменахме, че все повече и повече виждаме как пространството около нас е оживено и одухотворено от над сетивни събития и духовни същества. Последния път при нашето разглеждане видяхме как различните царства около нас – минералното, растителното и животинското царство – имат и същества, които можем да наречем групови азове. Казахме, че в животинския свят има групови души като отделни индивидуалности, може да се каже, личности, които се намират на астралния план и обкръжават Земята. Видяхме, че растителните азове са в центъра на Земята, а за груповите азове на минералите не посочихме определено място, защото те се намират във висшите области на девахана. От това видяхте, че около нас непрекъснато се намират същества, през които, така да се каже, преминаваме, които проникват в нас и живеят в същото пространство, където сме и ние.
Например това, което е животинска групова душа, принадлежаща към цяла група оформени еднакво животни, може да преминава през нас.
Защото в астралността царува законът на проникването, проходимостта, противно на нашия физически свят, където царува непроходимостта.
към текста >>
Както вие имате физическо тяло, което принадлежи към една
душа
, така всяко планетно тяло принадлежи към нещо душевно и духовно и духовните членове на отделните мирови тела са много различни.
Сега имате пример, че всяко съществуване се поражда чрез това, че се създава баланс между две противоположни сили. Това равновесие между две сили го виждаме и в големия Всемир, например в нашата слънчева планетна система. И тук стигаме до един момент, когато можем да посочим, че нашата слънчева система не представлява редица тела с физическа субстанция, а че всички тези тела, принадлежащи към нашата планетна система, са само физически израз на нещо духовно.
Както вие имате физическо тяло, което принадлежи към една душа, така всяко планетно тяло принадлежи към нещо душевно и духовно и духовните членове на отделните мирови тела са много различни.
Ако можехме да разгледаме нашата Земя ясновидски отвън, щяхме да видим не само скали и други материални вещества и между тях да се движат животински и човешки образи, а преди всичко щяхме да видим груповите души на растенията, животните и т.н. Това е духовното население на нашата Земя. Ясновидецът може да види отделните индивидуални души на хората, душите на народите и т.н. Изобщо трябва да си представите духа на едно небесно тяло не само като едно кълбо в пространството, което има дух и душа, а че това небесно тяло има духовно население, което образува една цялост. И отделните членове – груповите души и др., са подчинени на един водач, както можем да го наречем, и всичко това заедно отговаря на общия дух на нашата Земя, на това, което наричаме Земен дух.
към текста >>
Изобщо трябва да си представите духа на едно небесно тяло не само като едно кълбо в пространството, което има дух и
душа
, а че това небесно тяло има духовно население, което образува една цялост.
И тук стигаме до един момент, когато можем да посочим, че нашата слънчева система не представлява редица тела с физическа субстанция, а че всички тези тела, принадлежащи към нашата планетна система, са само физически израз на нещо духовно. Както вие имате физическо тяло, което принадлежи към една душа, така всяко планетно тяло принадлежи към нещо душевно и духовно и духовните членове на отделните мирови тела са много различни. Ако можехме да разгледаме нашата Земя ясновидски отвън, щяхме да видим не само скали и други материални вещества и между тях да се движат животински и човешки образи, а преди всичко щяхме да видим груповите души на растенията, животните и т.н. Това е духовното население на нашата Земя. Ясновидецът може да види отделните индивидуални души на хората, душите на народите и т.н.
Изобщо трябва да си представите духа на едно небесно тяло не само като едно кълбо в пространството, което има дух и душа, а че това небесно тяло има духовно население, което образува една цялост.
И отделните членове – груповите души и др., са подчинени на един водач, както можем да го наречем, и всичко това заедно отговаря на общия дух на нашата Земя, на това, което наричаме Земен дух.
към текста >>
Трябвало е да се включат сетивната
душа
, разбиращата
душа
и съзнателната
душа
.
Припомнете си нашето първо елементарно представяне на човека. Човекът се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз. Азът работи в астралното тяло и го преобразува в Манас, етерното тяло – в Будхи, физическото – в Атма или Човека-дух. Не би било възможно обаче това развитие да протече така още от началото.
Трябвало е да се включат сетивната душа, разбиращата душа и съзнателната душа.
към текста >>
Било е подготвено още по-рано, но несъзнателно, и то чрез трите члена на
душа
та – сетивна
душа
, разбираща
душа
и съзнателна
душа
.
Тези членове, които лежат между тялото – физическото, етерно и астралното тяло и духа, – Манас Будхи, Атма, са междинни предварителни преобразувания. Сега на своята степен на духовно развитие азът изработва в астралното тяло Манас, Дух-себе. Всичко, което става сега, е чиста работа за Манас или Духа-себе. Това обаче не е от дълго, започнали сме го едва през атлантската епоха.
Било е подготвено още по-рано, но несъзнателно, и то чрез трите члена на душата – сетивна душа, разбираща душа и съзнателна душа.
към текста >>
Най-напред е било работено върху астралното тяло и се обособява сетивната
душа
, след това върху етерното тяло, от което произлиза разсъдъчно-чувстващата
душа
и накрая дори върху физическото тяло, от което се разгръща съзнателната
душа
, която се поражда от това, че физическото тяло достига състоянието да прояви физическите си органи навън.
Когато човекът преминава от Старата Луна на Земята, той се състои от три тела – физическо, етерно и астрално тяло – и е било необходимо да се изгради мост. Човекът не е можел да изгради този мост, трябвало е да му се помогне. В лемурийската и антлантската епоха той е работил несъзнателно, както сега работи съзнателно.
Най-напред е било работено върху астралното тяло и се обособява сетивната душа, след това върху етерното тяло, от което произлиза разсъдъчно-чувстващата душа и накрая дори върху физическото тяло, от което се разгръща съзнателната душа, която се поражда от това, че физическото тяло достига състоянието да прояви физическите си органи навън.
С това развитие древното ясновидско състояние на атлантското съзнание преминава в днешното съзнание. Така накрая се заражда съзнателната душа.
към текста >>
Така накрая се заражда съзнателната
душа
.
Когато човекът преминава от Старата Луна на Земята, той се състои от три тела – физическо, етерно и астрално тяло – и е било необходимо да се изгради мост. Човекът не е можел да изгради този мост, трябвало е да му се помогне. В лемурийската и антлантската епоха той е работил несъзнателно, както сега работи съзнателно. Най-напред е било работено върху астралното тяло и се обособява сетивната душа, след това върху етерното тяло, от което произлиза разсъдъчно-чувстващата душа и накрая дори върху физическото тяло, от което се разгръща съзнателната душа, която се поражда от това, че физическото тяло достига състоянието да прояви физическите си органи навън. С това развитие древното ясновидско състояние на атлантското съзнание преминава в днешното съзнание.
Така накрая се заражда съзнателната душа.
към текста >>
Кой му помага в онова време, когато той е пожелал да се развие от едно същество, което има физическо, етерно и астрално тяло, до притежател на сетивна, разбираща и съзнателна
душа
?
Едва през древната атлантска епоха обаче човекът узрява да работи върху самия себе си.
Кой му помага в онова време, когато той е пожелал да се развие от едно същество, което има физическо, етерно и астрално тяло, до притежател на сетивна, разбираща и съзнателна душа?
Ще разберем кой му помага, когато разгледаме как земното развитие протича през Старото Слънце, Старата Луна и т.н. Знаете, че Земята се отделя от Слънцето и Луната. Слънцето е имало високо издигнати същества, които са стигнали творчески толкова далеч, че са можели да изпращат светлина в световното пространство.
към текста >>
Тези марсови същества са подбудителите за развитието на сетивната
душа
.
Така за тези изостанали същества са били създадени планетни степени на съществуването и сега те живеят на тези планети. По времето, когато се отделя и Луната от Земята, се извършва много тайнствено събитие в нашето космическо развитие, което е трудно да се обясни и което се означава като «преминаване на Марс през нашата Земя». Както казах, извънредно трудно е да се обясни, понеже когато Земята е била още свързана със Слънцето, марсовата субстанция е била още вътре, след това Слънцето се отделя от Земята и после Марс излиза навън, като оставя на Земята субстанцията, която се означава като желязо. Също и Марс става арена за изостаналите същества.
Тези марсови същества са подбудителите за развитието на сетивната душа.
Ако не биха упражнили влияние върху нашата планета, сетивната душа нямаше да се оформи.
към текста >>
Ако не биха упражнили влияние върху нашата планета, сетивната
душа
нямаше да се оформи.
Така за тези изостанали същества са били създадени планетни степени на съществуването и сега те живеят на тези планети. По времето, когато се отделя и Луната от Земята, се извършва много тайнствено събитие в нашето космическо развитие, което е трудно да се обясни и което се означава като «преминаване на Марс през нашата Земя». Както казах, извънредно трудно е да се обясни, понеже когато Земята е била още свързана със Слънцето, марсовата субстанция е била още вътре, след това Слънцето се отделя от Земята и после Марс излиза навън, като оставя на Земята субстанцията, която се означава като желязо. Също и Марс става арена за изостаналите същества. Тези марсови същества са подбудителите за развитието на сетивната душа.
Ако не биха упражнили влияние върху нашата планета, сетивната душа нямаше да се оформи.
към текста >>
Също както сетивната
душа
е била предизвикана чрез марсовите същества, така разбиращата
душа
– чрез меркуриевите същества, а съзнателната
душа
– чрез юпитеровите същества.
Също както сетивната душа е била предизвикана чрез марсовите същества, така разбиращата душа – чрез меркуриевите същества, а съзнателната душа – чрез юпитеровите същества.
И тогава, когато вече са били породени сетивната, разбиращата и съзнателната душа, е бил даден подтик да се приведе в действие Манас. Защото за това е трябвало да има още един подтик. Ако веднъж се задвижи, тогава човекът е можел, така да се каже, сам да вземе в ръце своето развитие. Това става през последната третина на атлантската епоха. Подбудителите са били съществата от Венера.
към текста >>
И тогава, когато вече са били породени сетивната, разбиращата и съзнателната
душа
, е бил даден подтик да се приведе в действие Манас.
Също както сетивната душа е била предизвикана чрез марсовите същества, така разбиращата душа – чрез меркуриевите същества, а съзнателната душа – чрез юпитеровите същества.
И тогава, когато вече са били породени сетивната, разбиращата и съзнателната душа, е бил даден подтик да се приведе в действие Манас.
Защото за това е трябвало да има още един подтик. Ако веднъж се задвижи, тогава човекът е можел, така да се каже, сам да вземе в ръце своето развитие. Това става през последната третина на атлантската епоха. Подбудителите са били съществата от Венера. Така можете да си създадете представа за взаимните отношения между различните членове на нашата планетна система.
към текста >>
Тогава се развиват трите члена на
душа
та: сетивно-чувстващата
душа
, разбиращата
душа
и съзнателната
душа
и накрая Манас или Духът-себе.
Ако веднъж се задвижи, тогава човекът е можел, така да се каже, сам да вземе в ръце своето развитие. Това става през последната третина на атлантската епоха. Подбудителите са били съществата от Венера. Така можете да си създадете представа за взаимните отношения между различните членове на нашата планетна система. Трябва да помислим, че човекът донася със себе си своето физическо, етерно и астрално тяло.
Тогава се развиват трите члена на душата: сетивно-чувстващата душа, разбиращата душа и съзнателната душа и накрая Манас или Духът-себе.
Съзнателната душа има силата си от Юпитер, разбиращата душа от Меркурий, сетивно-чувстващата душа от Марс и Духът-себе получава своя подтик от Венера. Ако искате да изпитате върху себе си силите, които са във вас, трябва да погледнете към съответните звезди. Човекът е сложно същество, той се е породил, защото силите на Космоса заедно са се влели в него.
към текста >>
Съзнателната
душа
има силата си от Юпитер, разбиращата
душа
от Меркурий, сетивно-чувстващата
душа
от Марс и Духът-себе получава своя подтик от Венера.
Това става през последната третина на атлантската епоха. Подбудителите са били съществата от Венера. Така можете да си създадете представа за взаимните отношения между различните членове на нашата планетна система. Трябва да помислим, че човекът донася със себе си своето физическо, етерно и астрално тяло. Тогава се развиват трите члена на душата: сетивно-чувстващата душа, разбиращата душа и съзнателната душа и накрая Манас или Духът-себе.
Съзнателната душа има силата си от Юпитер, разбиращата душа от Меркурий, сетивно-чувстващата душа от Марс и Духът-себе получава своя подтик от Венера.
Ако искате да изпитате върху себе си силите, които са във вас, трябва да погледнете към съответните звезди. Човекът е сложно същество, той се е породил, защото силите на Космоса заедно са се влели в него.
към текста >>
Едва разглеждане, което ни сочи какво е майа, което ни показва истинската реалност сред илюзията, излива в
душа
та ни това, което следва да почерпим от антропософията като усещане.
Едва разглеждане, което ни сочи какво е майа, което ни показва истинската реалност сред илюзията, излива в душата ни това, което следва да почерпим от антропософията като усещане.
Поради това е необходимо да не си тръгнете само със знанието, а и с този нюанс усещане, с този вид усещане, което се поражда от такава дума. Така мисловните разглеждания се свързват с това, което взимаме в живота, което заживява в нашата душа като чувство, като усещане.
към текста >>
Така мисловните разглеждания се свързват с това, което взимаме в живота, което заживява в нашата
душа
като чувство, като усещане.
Едва разглеждане, което ни сочи какво е майа, което ни показва истинската реалност сред илюзията, излива в душата ни това, което следва да почерпим от антропософията като усещане. Поради това е необходимо да не си тръгнете само със знанието, а и с този нюанс усещане, с този вид усещане, което се поражда от такава дума.
Така мисловните разглеждания се свързват с това, което взимаме в живота, което заживява в нашата душа като чувство, като усещане.
към текста >>
24.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Когато срещнете такива марсови същества, ще видите в облика им израза на вътрешната същност на
душа
та им.
Тази лимфа се изкачва и слиза във вас и в нея пулсира въздействието на лунните същества във вашето тяло. Тук можете да видите какво имате включено в своето тяло! Друг вид същества, които също имат влияние върху лимфата, имат своята същинска родина на Марс. Тези марсови същества, които са достъпни за ясновидското наблюдение, също са съвсем странни създания. Те имат един вид говор, нежен говор, който изразява меко и гъвкаво това, което тези същества искат да изкажат.
Когато срещнете такива марсови същества, ще видите в облика им израза на вътрешната същност на душата им.
Едно зло същество има зъл израз на лицето, а ако марсовото същество е добро, то носи добротата като красота на лицето; душевната им същност се намира на повърхността на тялото им.
към текста >>
Те се промъкват в нашата
душа
заедно със сетивните възприятия.
Тези същества също имат влияние върху Земята.
Те се промъкват в нашата душа заедно със сетивните възприятия.
С цветове, звуци, миризми, вкус, топлинни усещания, с всичко, което човекът възприема чрез сетивата си, в него се промъкват духовните влияния на тези сатурнови същества.
към текста >>
25.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Вътре е изложено, че законът за запазването на енергията важи също и за
душа
та, и че вътрешните явления в
душа
та се дължат само на преобразуването на хранителните средства.
Когато това, което се каза, отново изпълни хората, някои неща ще се променят. Сега сме стигнали до невъобразим спад в научното образование. Външният прогрес не върви паралелно с духовния живот, който ще стигне до невероятно ниско ниво, ако такива истини не станат известни и науката не се изясни чрез тях. Хората изобщо не знаят какво да правят с тяхната материалистическа наука. Наскоро излезе една психологична книга.54 Не бива да се вярва, че такава книга не въздейства, понеже авторът ѝ е непознат.
Вътре е изложено, че законът за запазването на енергията важи също и за душата, и че вътрешните явления в душата се дължат само на преобразуването на хранителните средства.
Той приблизително казва: «От десет години вече съвсем сигурно се знае, че това, което се означава като закон за запазването на енергията е идентично с дейностите на нервната система; защото може да се докаже, че всичко, което човекът поема с храната под формата на сили (енергия), изцяло се покрива с работата, която той извършва. Щом може точно да се докаже, че в човека се извършва същото както навън в света, не е възможно да съществува никаква душевна същност. Тогава имаме само преобразуване на хранителните средства в сили, които отново се изхвърлят навън.»
към текста >>
26.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Както ние започваме да разбираме някой човек според неговия лик, физиономия, едва когато опознаем
душа
та му, както можем да тълкуваме тогава погледа, жестовете и гримасите му, така външният свят с неговите малки и големи събития ще ни стане разбираем, ако опознаем духовните причини.
Вече често сме подчертавали, че духовно-научният мироглед не бива да остава само нещо абстрактно, понятийно, което да го имаме като наши възгледи за задоволяване на душевните си потребности в празнични моменти от живота, а че той трябва дълбоко да проникне в целия живот, чувствата и дейността ни от сутрин до вечер. Това ще ни стане особено ясно, ако вземем под внимание общо взето отношенията на духовните същества, които винаги са около нас, и условията в духовния свят. Обликът на външния живот ще стане разбираем за човека тогава, когато той може да прозре това, което изгражда този облик на битието от страна на духовния свят.
Както ние започваме да разбираме някой човек според неговия лик, физиономия, едва когато опознаем душата му, както можем да тълкуваме тогава погледа, жестовете и гримасите му, така външният свят с неговите малки и големи събития ще ни стане разбираем, ако опознаем духовните причини.
До това разбиране можем да стигнем, когато на всяка крачка проследяваме и разглеждаме живота с изострения чрез науката за духа поглед.
към текста >>
Те са повече от симптоми, те са действителни свидетелства за това, което става в
душа
та, и който проследи фините нишки, му се разкрива обликът на външните събития.
Понякога се появяват като симптоми наистина малки външни факти.
Те са повече от симптоми, те са действителни свидетелства за това, което става в душата, и който проследи фините нишки, му се разкрива обликът на външните събития.
към текста >>
През едно от моите последни пътувания56 пред
душа
та ми живо се изправи как в северните области, в Швеция и Норвегия, във всичко, което преминава от дясната и лявата страна на железницата, за духовния поглед се представят отзвуците на древния северен духовен свят, как те все още могат да се възприемат във всички детайли.
През едно от моите последни пътувания56 пред душата ми живо се изправи как в северните области, в Швеция и Норвегия, във всичко, което преминава от дясната и лявата страна на железницата, за духовния поглед се представят отзвуците на древния северен духовен свят, как те все още могат да се възприемат във всички детайли.
И когато съвсем надълбоко в тези отзвуци на древния северен божествен свят човек открие това, което насочва в историята към забележителни кармични взаимовръзки, той чувства съвсем особено нещо. Дълбоко в тези отзвуци на древния северен духовен свят се изправя един впечатляващ образ. Стигне ли се до Упсала и, така да се каже, дълбоко вътре в нещата, които са повече спомени за древния северен мистериен свят, човека го пресреща първият германски превод на Библията от Вулфила,57 този чудесен документ за проникването на християнството в европейския свят!
към текста >>
Днес ще представим пред
душа
та нещо от това, което се вижда във външните събития и факти като следствие, като физиономичен израз на вътрешни духовни същества и събития, на факти, свързани с такива същества и събития.
Днес ще представим пред душата нещо от това, което се вижда във външните събития и факти като следствие, като физиономичен израз на вътрешни духовни същества и събития, на факти, свързани с такива същества и събития.
към текста >>
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в
душа
та си като лъжи, клевети, лицемерие.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие.
Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата. При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага. Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
към текста >>
Излезе ли
душа
та по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло.
Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата.
При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага. Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират. Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло.
към текста >>
Всичко от това, което
душа
та изживява като погрешно чрез въздействията на законите в отношенията на човека към човека, действа върху
душа
та така, че през нощта в етерното тяло остават отзвуците, които отделят, изолират същества, които наричаме призраци.
То е също така устроено, че може да съществува като човешко етерно тяло само когато е проникнато от по-висши същества. Тези същества навлизат в него, когато собствената астралност е вън. Това трябва да се има предвид! Тогава обаче ни става разбираемо, че чрез определени процеси в нашия душевен живот се извършват промени в етерното тяло, които остават там през нощта и са повод, по образеца на етерното тяло да се изолират същества от това, което се потапя в него. Душевните процеси, които водят до такива същества, са процеси, предизвикани в човешкия общ живот чрез това, което можем да наречем лоши закони, фалшиви мерки.
Всичко от това, което душата изживява като погрешно чрез въздействията на законите в отношенията на човека към човека, действа върху душата така, че през нощта в етерното тяло остават отзвуците, които отделят, изолират същества, които наричаме призраци.
Това е вторият вид същества, които принадлежат към тези, които създава човекът.
към текста >>
Също и от тях може да се откъсне нещо чрез човешката душевна дейност, посредством своеобразни душевни процеси, като върху човешкото същество действаме по начин, който можем да означим с думите: да дадем погрешен съвет на някого, да натрапим погрешен съвет, да си изградим предразсъдъци, които не са достатъчно основателни, да придумаме човека и така да притиснем
душа
та му против неговото съгласие, да упражним натиск и принудим към определено убеждение, което сами следваме фанатично.
Трябва да предположим, че нещата са също обратни. Това, което излиза през нощта, астралното тяло, е така организирано, че е зависимо от нервната система. Когато е извън нея, то не е на правилното място. Тогава то също трябва да бъде обгрижено от по-висши светове, трябва с него да се съединят висши, закрилящи го духове.
Също и от тях може да се откъсне нещо чрез човешката душевна дейност, посредством своеобразни душевни процеси, като върху човешкото същество действаме по начин, който можем да означим с думите: да дадем погрешен съвет на някого, да натрапим погрешен съвет, да си изградим предразсъдъци, които не са достатъчно основателни, да придумаме човека и така да притиснем душата му против неговото съгласие, да упражним натиск и принудим към определено убеждение, което сами следваме фанатично.
към текста >>
» Стотици демони се създават на игралната маса, при срещи, които в немските области се наричат «мъжки вечери», при събиране на кафе, където рядко цари убеждението, идващо от вътрешна толерантност, където господства всяко убеждение, при което отделният човек казва: «Не си ли на моето мнение, тогава си глупак.» Тези въздействия от
душа
на
душа
създават демони в най-висока степен.
Те се създават по описания начин чрез това, че хората не общуват с нагласата, която можем да изразим с думите: «Аз искам да кажа на другия какво мисля, но дали той ще се съгласи, е негова работа!
» Стотици демони се създават на игралната маса, при срещи, които в немските области се наричат «мъжки вечери», при събиране на кафе, където рядко цари убеждението, идващо от вътрешна толерантност, където господства всяко убеждение, при което отделният човек казва: «Не си ли на моето мнение, тогава си глупак.» Тези въздействия от душа на душа създават демони в най-висока степен.
Така от човешките тела буквално изскачат духовни същества, които оживяват духовния свят. И всички тези същества – фантоми, призраци и демони – отново въздействат обратно върху хората. Когато в нашето обкръжение се разпространява епидемично един или друг предразсъдък, една или друга безразсъдна мода, те са създадените от хората демони, задържащи напредъка! Човекът винаги е обхванат от кръжащите около него същества, които той е създал.
към текста >>
Египетската пирамида е замислена така, че
душа
та, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида.
Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят. В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба. Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея. Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус.
към текста >>
Там се изразява пътят на
душа
та от тялото към духовния свят.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида.
Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят.
В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба. Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея. Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус. По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят.
към текста >>
Както
душа
та си създава лице, така духовните същества творят, действат в нашия свят.
Това е нещо, което ни показва как хоризонтът на човека може да се разшири извън облика на външния свят.
Както душата си създава лице, така духовните същества творят, действат в нашия свят.
Ще дойде време, когато човекът ще бъде зависим да изгражда живота си от познанието за този духовен свят. Днес той може да обхване света само грубо сетивно, но ще видим как отново ще стигнем дотам човекът да твори, като изхожда от духовното, как ще напреднем до една епоха, когато цялото наше обкръжение ще бъде израз на духовното, макар и тази епоха да не бъде като предишните епохи, макар и тази епоха да не може да бъде като старата епоха на готическата катедрала или на гръцкия храм.
към текста >>
Пред
душа
та ми изплува какво изживях веднъж като младеж.
Но още в нашето време на техниката и ползата е възможно да се случи нещо повече, отколкото се случва днес. Хората са изгубили способността да чувстват, да усещат и изживяват духовете, затова сме изгубили също и копнежа да отпечатаме духовни образи във външните форми. Но дори в нашите сгради, почиващи на принципа на ползата, е възможно, когато човекът отново чувства духовното, също и да го изрази.
Пред душата ми изплува какво изживях веднъж като младеж.
Когато създателят на виенската Фотивкирхе, Ферстел,62 държа своята ректорска реч за архитектурните стилове, той каза: «Строителните стилове не се изнамират. Те се раждат от цялата култура на времената.» Това можем да го потвърдим, като изследваме стила на египетските пирамиди във взаимната им връзка с целия духовен живот на тогавашното време. В нашето време само материалистическият принцип за ползата намира свой израз. Нашето време не може да има архитектурен стил,63 подобно на готическия или гръцкия. Това е нещо, в което антропосфът трябва да се вслуша.
към текста >>
Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на
душа
та, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното.
Да се надяваме, че когато човечеството завладее въздуха, стигне така далеч, че да може да свърже мисълта за отлитането с мястото на отлитането, така че във формата да се почувства, че само един самолет може да отлита там. Духовният живот може навсякъде да се прояви във формата.
Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното.
Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа. Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света. Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения. Тя трябва да се отпечата във всичко. Всички следва да се проникнем с мислите, които ни предлага науката за духа.
към текста >>
Нека да поставим още една друга мисъл пред
душа
та си, тази мисъл, която ни помага да осъзнаем как трябва да действат духовнонаучните импулси, ако следва да станат това, за което са определени да станат.
Нека да поставим още една друга мисъл пред душата си, тази мисъл, която ни помага да осъзнаем как трябва да действат духовнонаучните импулси, ако следва да станат това, за което са определени да станат.
Добре е, особено когато привършваме един зимен семестър и се разделяме, да вземем с нас такова усилване на чувствата и душевността. Когато сме поели в нашите сърца нещо от това и го вземем със себе си, като винаги се чувстваме членове на духовнонаучното мирово течение. Днес може много хора отвън да не знаят за науката за духа. Вижте тези малки сбирки, вижте и във всичко, което се прави навън. Там никой не знае, не чувства нищо от духовнонаучната същност!
към текста >>
Когато се представи пред
душа
та ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим.
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим.
Нека си припомним какво този императорски Рим е означавал за живота, как определящите епохата кръгове са се издигали степен по степен, а същевременно шепа хора живее долу в катакомбите; как е трябвало да горят тамян, за да не се забележи миризмата от разлагащите се тела на преследваните и умъртвените от редиците на тази шепа хора. Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени. Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура! Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно! Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено.
към текста >>
27.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
По продължение на гръбначния стълб на животните протича трепкаща светлина, свързана с груповата
душа
.
По продължение на гръбначния стълб на животните протича трепкаща светлина, свързана с груповата душа.
Духовните същества се проникват едно друго.
към текста >>
28.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
«Митологията съобщава за това в , Бог разположи мировата
душа
на кръст в Универсума и разпъна отгоре мировото тяло.»
16. Рудолф Щайнер често привежда тази сентенция от Тимей, глава 8, но винаги ѝ дава формулировката на лично познатия му виенски философ Винценц Кнауер от произведението му «Главни проблеми на философията в нейното развитие и частични решения от Талес до Роберт Хамерлинг», Виена и Лайпциг 1892 г., стр. 96 (принадлежащо към библиотеката на Рудолф Щайнер и подчертана лично от него.
«Митологията съобщава за това в , Бог разположи мировата душа на кръст в Универсума и разпъна отгоре мировото тяло.»
към текста >>
В Тимей се казва: Бог раздели мировата
душа
на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си.
На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°.
към текста >>
Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата
душа
се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката.
Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора.
Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>
29.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
„Антропософски календар на
душа
та“, „Максими“ (Събр. съч.
1912 г.
„Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).
към текста >>
„Върху загадките на
душа
та“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20).
„Върху загадките на душата“ (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
към текста >>
30.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Какво изживява
душа
та след смъртта?
Какво изживява душата след смъртта?
Карма и наследственост. Действието на закона на съдбата. Закона на кармата като стимул за действие. Предишните въплъщения на Земята и развитието на човечеството.
към текста >>
31.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата
душа
поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес.
Когато говорим за инициацията на Гьоте, рискуваш да се окажеш неправилно разбран, и за това, може би, именно тук следва да се отбележи, че това била особен вид инициация. Това се случило през периода, когато Гьоте е напуснал университета в Лайпциг, но все още не е заминал за Страсбург. Случило се нещо във висша степен необичайно. Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация.
В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес.
Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай. Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема. Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
към текста >>
Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на
душа
та на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация. В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес. Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай. Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема.
Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
към текста >>
32.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тогава ние ще можем да говорим за съдбата на човешката
душа
след смъртта и ще разгледаме човека бодърствуващ, спящ и мъртъв отново в смисъла на съставните членове на човешката природа.
В началото ще ни е необходимо да разгледаме човешката природа. Ние ще се запознаем с отделните части, членове на тази природа. Само ако преминаваме по този начин от степен на степен и нищо не пропуснем, ще видим, как всичко органически се вчленява.
Тогава ние ще можем да говорим за съдбата на човешката душа след смъртта и ще разгледаме човека бодърствуващ, спящ и мъртъв отново в смисъла на съставните членове на човешката природа.
Ще ни бъде необходимо да изследваме, какво извършва човека от своята смърт до новото раждане. Широко разпространен е възгледа, че човек след смъртта бездейства. Това не е така. Напротив, той трябва да твори и да създава, той трябва да извърши работа, имаща космическо значение. След това ще покажем, това, което наричат прераждане и карма, ще говорим за съдбата във връзка със създаването на човека, за развитието на човечеството в далечното минало и за перспективата за неговото бъдещо развитие.
към текста >>
Подобно на това, както ние говорим за индивидуална човешка
душа
, можем да говорим групова
душа
на животните, която може да се открие в астралния свят.
Стремежите и желанията също може да се каже, имат своите корени в астралното тяло. Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание. Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят. За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят.
Подобно на това, както ние говорим за индивидуална човешка душа, можем да говорим групова душа на животните, която може да се открие в астралния свят.
Разликата е само в това, че не всяко отделно животно, живеещо тук във физическия свят, а цял вид животни лъвове, тигри и т.н. имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова душа в астралния свят. По този начин, част от животното, намираща се във физическия свят, може да бъде разбрана само тогава, когато вие проследите, къде тя води в астралния свят. Вие ще намерите един вид тайни изхождащи, например, от лъвовете, които се съединяват на астрално ниво в общ групов "Аз", живеещ тук, на земята, в отделните лъвове. Както човека има свой индивидуален "Аз", така във всяко астрално тяло живее нещо от груповия "Аз".
към текста >>
имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова
душа
в астралния свят.
В животинският свят присъства и съответното съзнание. Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят. За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят. Подобно на това, както ние говорим за индивидуална човешка душа, можем да говорим групова душа на животните, която може да се открие в астралния свят. Разликата е само в това, че не всяко отделно животно, живеещо тук във физическия свят, а цял вид животни лъвове, тигри и т.н.
имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова душа в астралния свят.
По този начин, част от животното, намираща се във физическия свят, може да бъде разбрана само тогава, когато вие проследите, къде тя води в астралния свят. Вие ще намерите един вид тайни изхождащи, например, от лъвовете, които се съединяват на астрално ниво в общ групов "Аз", живеещ тук, на земята, в отделните лъвове. Както човека има свой индивидуален "Аз", така във всяко астрално тяло живее нещо от груповия "Аз". Този "животински Аз" живее в човешкото астрално тяло, и човекът само тогава се освобождава от този животински "аз", когато стане астрално зрящ, става съприятел на астралните същности, когато се среща с груповите души на животните на астрален план така, като тук то среща отделните животни. Там обитават същества, които могат да слязат при нас в раздробен вид, като определен брой животни във физически план.
към текста >>
Тези четири апокалиптични "звяра" всъщност са четири класа групови души, които се намират на астрално ниво най-близко до индивидуалната
душа
на човека.
Този "животински Аз" живее в човешкото астрално тяло, и човекът само тогава се освобождава от този животински "аз", когато стане астрално зрящ, става съприятел на астралните същности, когато се среща с груповите души на животните на астрален план така, като тук то среща отделните животни. Там обитават същества, които могат да слязат при нас в раздробен вид, като определен брой животни във физически план. Когато техният живот тук свършва, те отново се съединяват с останалата част на тази същност на астрално ниво. цялата група животни в астралния свят има същество, с което може да се говори така, както се говори тук с отделния индивид. Те изглеждат не толкова различно, но ненапразно във втория печат на апокалипсиса са охарактеризирани с това, че им е придаден различен вид, а именно, казано е, че те се делят на четири класа лъв, орел, бик и човек /човекът, още не бил слязъл във физическото ниво/.
Тези четири апокалиптични "звяра" всъщност са четири класа групови души, които се намират на астрално ниво най-близко до индивидуалната душа на човека.
към текста >>
Той отначало преобразува тези три принципа и за съвременният човек това вече е в миналото: несъзнателно възникнали благодарение на нисшия "Аз" зародишите на Чувстващата
душа
, Разумната
душа
и на Съзнателната
душа
.
По този начин, има три първични члена на човешката природа: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, а после четвъртия принцип "Аза". "Азът" действа преобразуващо.
Той отначало преобразува тези три принципа и за съвременният човек това вече е в миналото: несъзнателно възникнали благодарение на нисшия "Аз" зародишите на Чувстващата душа, Разумната душа и на Съзнателната душа.
към текста >>
Само в Съзнателната
душа
се появява съзнателност на преобразуването тук "Азът" започва съзнателно да работи над преобразуването.
Три души различава розенкройцерската теософия.
Само в Съзнателната душа се появява съзнателност на преобразуването тук "Азът" започва съзнателно да работи над преобразуването.
В началото в астралното тяло се развива Дух-Себе. В елемента на етерното тяло се развива като съответствие тяло на живота Дух-Живот. След това във физическото тяло се развива собствен Човек-Дух, Атма. По този начин,в общия строеж имаме девет начала на човешката природа.
към текста >>
За външния поглед две събираеми на човешката природа Чувствуващата
душа
и душевното тяло съединени така както мечът стои в ножницата.
За външния поглед две събираеми на човешката природа Чувствуващата душа и душевното тяло съединени така както мечът стои в ножницата.
Чувствуващата душа се намира в душевното тяло, така, че тези два принципа се представят като един. В такова единство са Дух-Себе и Съзнателната душа, за това деветте начала се свеждат до седем.
към текста >>
Чувствуващата
душа
се намира в душевното тяло, така, че тези два принципа се представят като един.
За външния поглед две събираеми на човешката природа Чувствуващата душа и душевното тяло съединени така както мечът стои в ножницата.
Чувствуващата душа се намира в душевното тяло, така, че тези два принципа се представят като един.
В такова единство са Дух-Себе и Съзнателната душа, за това деветте начала се свеждат до седем.
към текста >>
В такова единство са Дух-Себе и Съзнателната
душа
, за това деветте начала се свеждат до седем.
За външния поглед две събираеми на човешката природа Чувствуващата душа и душевното тяло съединени така както мечът стои в ножницата. Чувствуващата душа се намира в душевното тяло, така, че тези два принципа се представят като един.
В такова единство са Дух-Себе и Съзнателната душа, за това деветте начала се свеждат до седем.
към текста >>
3. Астрално тяло, в което се намира Чувствуващата
душа
3. Астрално тяло, в което се намира Чувствуващата душа
към текста >>
5. Дух-Себе или Манас със Съзнателната
душа
5. Дух-Себе или Манас със Съзнателната душа
към текста >>
6. Съзнателната
душа
6. Съзнателната душа
към текста >>
5. Разумна
душа
5. Разумна душа
към текста >>
"Азът" избухва в
душа
та, а след това започва работа над телата.
"Азът" избухва в душата, а след това започва работа над телата.
Но да се премине от теорията към живота може само в случай, ако сериозно се разглежда природата на нещата. Това, което бе казано днес, ще ни помогне утре, когато ще преминем към разглеждането на човека спящ, бодърствуващ и мъртъв.
към текста >>
33.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но в
душа
та на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти.
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка. Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план.
Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти.
Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план. Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря. Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
към текста >>
Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в
душа
та за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
И така, ние откриваме в Девакан четири области, на които на физическо ниво съответства земята, водата, въздуха и огъня: континенталната област като твърдата кора на Девакан /разбира се, в духовен смисъл/; след това морска област, съответстваща на нашите океани; въздушна област, където текат страстите тук е и прекрасно, и бурно,и накрая, това, което прониква всичко: света на първообразите.
Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
към текста >>
34.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние видяхме, че и в Девакан в един вид въздушна обвивка аналог на атмосферата на нашата Земя присъстват всички радости, страдания, скръб и беди, които изпълват
душа
та на живеещите на Земята същества, и то всичко това много по-обширно, понеже този свят е населен от същества, които тук не са въплътени във физически тела.
В по-вчерашната лекция ние описахме тази област и тези светове, през които трябва да мине човек след своята смърт, като в Камалока или, както се казва в теософията на розенкройцерите, в стихийния свят отхвърля се всичко, което все още свързва човека като физическо оръдие на земния свят. По-нататък ние описахме така наречените Рупадевакан, или областта, която се нарича небесен или вдъхновяващ свят. Ние видяхме, че тази област, тази страна на духовете се явява също така четирисъставна, както и нашия свят. Тук има континентална област, която е прорязана от нещо от рода на океанската или речната област, но най-добре ще бъде да я сравним с кръвообращението на човешкия организъм.
Ние видяхме, че и в Девакан в един вид въздушна обвивка аналог на атмосферата на нашата Земя присъстват всички радости, страдания, скръб и беди, които изпълват душата на живеещите на Земята същества, и то всичко това много по-обширно, понеже този свят е населен от същества, които тук не са въплътени във физически тела.
Накрая, ние видяхме, че в четвъртата област се намират като образци всичко ново и оригинално от най-дребната идея до най-великите творения които създават изобретателят и художникът. Там са тези стимули, които заставят земният свят да се движи напред. Покрай тези съставни части на духовния свят, ние откриваме, обаче, още и това, което свързва нашата Земя с още по-висши светове.
към текста >>
На Земята те създават органите във физическите тела и материята; в Девакан предметите, които ни обкръжават, работят върху нашето душевно същество, така че всички добри и лоши чувства, които усвоява човек тук, там обкръжават този човек, работят върху неговата
душа
и по този начин създават душевните органи.
От какво са се образували неговите органи, например, неговите очи? Имало е време, когато окото още не е съществувало, то е било образувано от светлината. Светлината създала очите от физическата организация. Светлината е причината за очите. Така нещата, както ни обкръжават, създават органите на физическия свят.
На Земята те създават органите във физическите тела и материята; в Девакан предметите, които ни обкръжават, работят върху нашето душевно същество, така че всички добри и лоши чувства, които усвоява човек тук, там обкръжават този човек, работят върху неговата душа и по този начин създават душевните органи.
Ако тук човекът е бил добър, във въздуха на Девакан ще живеят добри качества. Те се трудят духовно, те създават органите. Тези органи стават архитекти на новия стоеж на физическото тяло при ново раждане. Така това, което се намира вътре в човека, подготвя новото раждане, понеже в Девакан този вътрешен свят ще стане външен. Той подготвя силите, които отново ще построят човешкото тяло.
към текста >>
За това примитивните народи, които винаги са притежавали ясновиждане, наричат сянката също и
душа
.
Тялото задържа светлината, но не и духа, и в тази сянка, която хвърля тялото, може да се намери духа.
За това примитивните народи, които винаги са притежавали ясновиждане, наричат сянката също и душа.
Те казват "нямащ сянка" в смисъла на "нямащ душа". Адалберт Шамисо несъзнателно заложил тази идея като основа на една повест: човек изгубил своята сянка, изгубил заедно с това и своята душа и за това е много тъжен.
към текста >>
Те казват "нямащ сянка" в смисъла на "нямащ
душа
".
Тялото задържа светлината, но не и духа, и в тази сянка, която хвърля тялото, може да се намери духа. За това примитивните народи, които винаги са притежавали ясновиждане, наричат сянката също и душа.
Те казват "нямащ сянка" в смисъла на "нямащ душа".
Адалберт Шамисо несъзнателно заложил тази идея като основа на една повест: човек изгубил своята сянка, изгубил заедно с това и своята душа и за това е много тъжен.
към текста >>
Адалберт Шамисо несъзнателно заложил тази идея като основа на една повест: човек изгубил своята сянка, изгубил заедно с това и своята
душа
и за това е много тъжен.
Тялото задържа светлината, но не и духа, и в тази сянка, която хвърля тялото, може да се намери духа. За това примитивните народи, които винаги са притежавали ясновиждане, наричат сянката също и душа. Те казват "нямащ сянка" в смисъла на "нямащ душа".
Адалберт Шамисо несъзнателно заложил тази идея като основа на една повест: човек изгубил своята сянка, изгубил заедно с това и своята душа и за това е много тъжен.
към текста >>
Точно така астралната субстанция, разпределена неравномерно, се привлича и подрежда от силите, които се намират в
душа
та, и съответстват на това, което тази
душа
е изработила в миналия си живот.
Първото, което среща по пътя си на слизане от Девакан, това е астралната област, която розенкройцерската теософия се нарича стихиен свят. този свят дава на човека новото астрално тяло. Ако посипем хартия с железни стърготини и под нея прокараме магнит, силите на магнита ще създадат форми и линии.
Точно така астралната субстанция, разпределена неравномерно, се привлича и подрежда от силите, които се намират в душата, и съответстват на това, което тази душа е изработила в миналия си живот.
така човекът сам си съставя астралното тяло. Тези формиращи се хора, които имат за сега само астрално тяло, ясновиждащият ги съзерцава като същества, имащи вид на отворена надолу камбана. Те с голяма бързина преминават астралното ниво. трудно може да си представите скоростта, с която пронизват пространството.
към текста >>
При тези търсения действат същества, които присъединяват етерното тяло към астралното и които са подобни на това, което често се нарича "народен дух".това не е тази неразбираема абстракция, в качеството на която обикновено си представят народния дух; за духовния наблюдател на света това е нещо толкова реално, както нашата
душа
вплетена в тяло.
Но как ще се образува етерното тяло, в сегашния период на развитие зависи не само от човека тук човека става зависим от външните същества. За това човек винаги притежава подходящо за него астрално тяло, но не винаги това астрално тяло точно подхожда на етерното и физическото. От тук често в живота възниква дисхармония и неудовлетвореност. Формиращият се човек лети с такава бързина, защото той търси за себе си подходяща двойка родители, която ще му даде добрата възможност да получи етерна и физическа телесност, която би подхождала на астралното същество. Относително най-добра и подходяща ще бъде тази двойка, която е в състояние да даде такава телесност.
При тези търсения действат същества, които присъединяват етерното тяло към астралното и които са подобни на това, което често се нарича "народен дух".това не е тази неразбираема абстракция, в качеството на която обикновено си представят народния дух; за духовния наблюдател на света това е нещо толкова реално, както нашата душа вплетена в тяло.
И народа, който няма, наистина, единно физическо тяло, има единно астрално тяло и наченки на единно етерно тяло. Народът живее като обкръжен т астрален облак, и този облак се явява тяло за духа на народа. Етерното образование на човека се управлява отвън от тази същност, и човек тук повече не принадлежи на самия себе си.
към текста >>
Душа
та като че ли се съпротивлява да се въплъти физически.
В този момент човек може да си каже щастлив живот ли го очаква или нещастен при въплъщението той ще забрави за това. И ако миналия живот на човека му е било много тежко, той може да изпадне в шок и да не пожелае да влезе във физическото тяло. В резултат на това може да се получи да не влезе в него напълно, и да не се установи връзка между различните тела в пълна сила. Така в дадената инкарнация се появяват идиоти. Това не е единствената причина за идиотизма, но е често срещаща се.
Душата като че ли се съпротивлява да се въплъти физически.
Такъв човек не може по подобаващ начин да се възползва от своя мозък, защото е неправилно съединен с него. Само в случай, че човек правилно се роди, вмества се в своя физически инструмент, той може правилно да се ползва от него в последствие. Обикновено етерното тяло само много малко излиза извън физическото, при идиотите частите на етерното тяло често се виждат над главата във вид на излизаща навън етерна светлина. Тук имаме случай, когато необяснимото при физическо разглеждане става ясно благодарение на Духовната наука.
към текста >>
35.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като
душа
за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло.
Ние знаем, че човекът се облича в астралното тяло с помощта на тези свойства, които той притежава. Това, което присъства в това астрално тяло, предизвиква сили на притегляне по отношение на определени същества на Земята. Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път. Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя. Есенцията, субстанцията на астралното тяло повеждат човека към негова майка "Азът" на човека и го води към неговия баща.
Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло.
Този "Аз" се е развил, преминавайки през множество прераждания "Азът" на едни човек се различава от "Аза" на друг, и със своята сегашна същност образува особена сила на привличане към бащата. Етерното тяло се привлича от народа и семейството, астралното преди всичко към майката, а "Азът" към бащата. С това се съобразява цялата човешка структура, желаеща да слезе в ново въплъщение.
към текста >>
36.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на
душа
та,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него устойчиви наклонности.
Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и мислите. Ако животът е бил използван добре, много е било видяно, били са получени богати познания, то като следствие се явява това, че астралното тяло в следващия живот се ражда с редки дарби в същите тези области. Изпитаното и преживяното се отпечатва, по този начин, в следващото въплъщение в астралното тяло на човека.
Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на душата,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него устойчиви наклонности.
Този, който е изпитал много радост, ще има темперамент склонен към радост. Този, който се старае да върши много добри дела, в следващия живот благодарение на чувствата, които е изпитал при това, ще притежава истински талант да прави добро. В него ще има също така и добре развита съвест и той ще бъде човек с висок морал.
към текста >>
Ако проследим живота на човек в различните прераждания, то винаги ще се вижда, че неговия живот в следващото прераждане се подготвя от съществата, действащи при навлизане на
душа
та във физическото тяло; човекът се подвежда към определено място, където неговата съдба го настига.
Тук ние определено установяваме точката, в която външната съдба се намесва в хода на човешкия живот. Това действие на съдбата понякога дълго време не се проявява, по-рано или късно то трябва да достигне до човека.
Ако проследим живота на човек в различните прераждания, то винаги ще се вижда, че неговия живот в следващото прераждане се подготвя от съществата, действащи при навлизане на душата във физическото тяло; човекът се подвежда към определено място, където неговата съдба го настига.
към текста >>
Колкото повече духовност има в човека, толкова повече се изчиства всичко, което е свързано със заболяванията на нервната система и
душа
та.
И разбирането на тази сфера от закона на кармата трябва да доведе до това, Духовната наука да стане не предмет на спорове, а изцелително средство за човечеството.
Колкото повече духовност има в човека, толкова повече се изчиства всичко, което е свързано със заболяванията на нервната система и душата.
към текста >>
37.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Марс дал на Земята желязото, а влиянието на Меркурий се проявило в това, че то все повече освобождава човешката
душа
и благодарение на това
душа
та става все повече независима.
От лекцията "Кръвта сок с особени свойства" може да се научи, че "Азът" много тясно е свързан с кръвта. Тази кръв я е нямало в човешко тяло до въплътяването на Аза, за това нашата червена човешка кръв е свързана с развитието на самата Земя. Тя изобщо не би могла да възникне, ако Земята в процеса на своето развитие не бе се срещнало с друга планета с Марс. По-рано Земята не е имала желязо, желязото не е било в кръвта и въобще не е имало тази кръв, от която сега зависи човек. В първата половина на съществуването на Земята в нейното сегашно въплъщение, определящо за нея било влиянието на планетата Марс, а във втората половина такова било влиянието на Меркурий.
Марс дал на Земята желязото, а влиянието на Меркурий се проявило в това, че то все повече освобождава човешката душа и благодарение на това душата става все повече независима.
Окултизмът казва за двете фази от сегашното въплъщение на Земята половината на Марс и половината на Меркурий. Другите въплъщения се наричат с името на една планета, това е "Марс-Меркурий". Думите "Марс" и "Меркурий" тук означават не сегашните планети, а именно това, което оказва горепосочените важни влияния в едната и другата половина.
към текста >>
38.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В такова море от форми и цветове живеел човека, но тези образи от форми и цветове представлявали това, което ставало около човека на първо място това, което се отнасяло към
душа
та и душевното, кое било полезно или вредно за него.
Да допуснем, че на Луната би съществувала солта. Когато сега солта стои на масата, ние я виждаме като предмет в пространството, зърнеста, имаща определен цвят. На Луната би било различно. Вие не бихте могли там да видите солта, а там, от мястото, където се намира, би се издигнал образ от форми и цветове, и този образ би ви показал, че солта е нещо полезно. И така цялото съзнание било изпълнено с образи, летящи цветове и форми.
В такова море от форми и цветове живеел човека, но тези образи от форми и цветове представлявали това, което ставало около човека на първо място това, което се отнасяло към душата и душевното, кое било полезно или вредно за него.
По този начин човекът можел правилно да се ориентира в предметите, които го обкръжавали.
към текста >>
При такова психично съзнание вие виждате човека наяве, в неговите граници и форми, но едновременно с това, наблюдавате как това, което живее в неговата
душа
, се разкрива под формата на цветни облаци и образи в това, което наричаме аура.
Сега да разгледаме трите състояния на съзнание, които трябва да последват. Може да зададете въпроса: как е възможно да се знае нещо по този въпрос още сега? Това е възможно благодарение на посвещението. Посветеният може още днес да предусети тези състояния. Следващото състояние, известно на посветените, е така нареченото психично състояние на съзнанието такова, в което се съвместяват образното и бодърствуващото дневно съзнание.
При такова психично съзнание вие виждате човека наяве, в неговите граници и форми, но едновременно с това, наблюдавате как това, което живее в неговата душа, се разкрива под формата на цветни облаци и образи в това, което наричаме аура.
При това вие се движите в света не като бълнуващия лунен човек, а с пълното самосъзнание, като сегашен човек, намиращ се в бодърствуващо дневно съзнание. Цялото човечество ще има това психично, или душевно съзнание на планетата, която ще смени Земята,това ще бъде съзнание на Юпитер.
към текста >>
39.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние си представим това състояние като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната
душа
и "Аза", то бихме имали състоянието, в което се е намирало човечеството на Луната.
Ако ние си представим това състояние като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната душа и "Аза", то бихме имали състоянието, в което се е намирало човечеството на Луната.
Само че на Луната астралното тяло не било толкава силно отделено от физическото тяло, а до каквато степен то се простирало в Космоса, дотолкова се потапяло във физическото тяло. Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето. Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн. На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела. Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове".
към текста >>
Не, вие сами сте подготвяли за себе си органите на сетивата, понеже
душа
та на човека не била развита дотолкова, че да работи сама.
По-късните органи дори се оформили в кълба, подобни на клетката, с тази разлика, че сегашните клетки са малки, а тези кълба били големи с големината на ягода или къпина. Все още не сте можели да виждате на Сатурн, защото всяко отражение отхвърляло идващата отвън светлина. Вътре в тази сатурнова субстанция всичко било тъмно. Само в края на своето развитие Сатурн започнал слабо да се осветява. В атмосферата, обкръжаващата сатурнова маса, се намирали множество същества.
Не, вие сами сте подготвяли за себе си органите на сетивата, понеже душата на човека не била развита дотолкова, че да работи сама.
Тя работела заедно с другите духовни същества казано тривиално, под тяхно ръководство.
към текста >>
40.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако днес някой "Аз" работи от астрално на физическо ниво това е груповата
душа
на животните.
"Азовете" работили от божествено-духовната субстанция.
Ако днес някой "Аз" работи от астрално на физическо ниво това е груповата душа на животните.
Както днес тези групови души работят на животните, тогава човешкия "Аз" е работил отвън върху трите тела. Разликата е само в това, че тогава той пораждал тела от много висока степен, отколкото при днешните животни, тъй като той /Азът/ извършвал работа от вътрешността на божествената субстанция. На Луната имало същества, които, по своя вид и изобщо по всичко, което са били, са стояли по-горе от днешните маймуни, но не толкова високо, както днешния човек. Между сегашния човек и животинския свят съществувало междинно царство. След това имало още две царства и двете са изостанали.
към текста >>
41.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Вие знаете, че сега на Земята се явява доста абстрактно понятие това, което се нарича
душа
на народа,
душа
на расата.
Вие знаете, че сега на Земята се явява доста абстрактно понятие това, което се нарича душа на народа, душа на расата.
Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи. За окултистът това изобщо не е така. За него, това, което се нарича народна душа немска, руска душа,е нещо което съществува напълно самостоятелно. Само че тази народна душа в нашия сегашен земен свят присъства само духовно, така че тя може да се възприема от този, който може да се издигне до астрално ниво. Там никой няма да я отрече, понеже присъства като реално живо същество.
към текста >>
Днес много предполагат, че действителна е само човешката
душа
, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова
душа
, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи.
Вие знаете, че сега на Земята се явява доста абстрактно понятие това, което се нарича душа на народа, душа на расата.
Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи.
За окултистът това изобщо не е така. За него, това, което се нарича народна душа немска, руска душа,е нещо което съществува напълно самостоятелно. Само че тази народна душа в нашия сегашен земен свят присъства само духовно, така че тя може да се възприема от този, който може да се издигне до астрално ниво. Там никой няма да я отрече, понеже присъства като реално живо същество. Там вие бихте срещнали народната душа, както срещате тук във физическия свят своите приятели.
към текста >>
За него, това, което се нарича народна
душа
немска, руска
душа
,е нещо което съществува напълно самостоятелно.
Вие знаете, че сега на Земята се явява доста абстрактно понятие това, което се нарича душа на народа, душа на расата. Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи. За окултистът това изобщо не е така.
За него, това, което се нарича народна душа немска, руска душа,е нещо което съществува напълно самостоятелно.
Само че тази народна душа в нашия сегашен земен свят присъства само духовно, така че тя може да се възприема от този, който може да се издигне до астрално ниво. Там никой няма да я отрече, понеже присъства като реално живо същество. Там вие бихте срещнали народната душа, както срещате тук във физическия свят своите приятели.
към текста >>
Само че тази народна
душа
в нашия сегашен земен свят присъства само духовно, така че тя може да се възприема от този, който може да се издигне до астрално ниво.
Вие знаете, че сега на Земята се явява доста абстрактно понятие това, което се нарича душа на народа, душа на расата. Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи. За окултистът това изобщо не е така. За него, това, което се нарича народна душа немска, руска душа,е нещо което съществува напълно самостоятелно.
Само че тази народна душа в нашия сегашен земен свят присъства само духовно, така че тя може да се възприема от този, който може да се издигне до астрално ниво.
Там никой няма да я отрече, понеже присъства като реално живо същество. Там вие бихте срещнали народната душа, както срещате тук във физическия свят своите приятели.
към текста >>
Там вие бихте срещнали народната
душа
, както срещате тук във физическия свят своите приятели.
Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи. За окултистът това изобщо не е така. За него, това, което се нарича народна душа немска, руска душа,е нещо което съществува напълно самостоятелно. Само че тази народна душа в нашия сегашен земен свят присъства само духовно, така че тя може да се възприема от този, който може да се издигне до астрално ниво. Там никой няма да я отрече, понеже присъства като реално живо същество.
Там вие бихте срещнали народната душа, както срещате тук във физическия свят своите приятели.
към текста >>
На Луната не би ви дошло на ум да отричате тази груповата
душа
, понеже тогава тя съществувала още по-реално.
На Луната не би ви дошло на ум да отричате тази груповата душа, понеже тогава тя съществувала още по-реално.
Народната или расовата душа е била това, което насочвала кръвта в телата от тези същества, които летели около Луната. Това е съдбата на нашата епоха да се отричат такива същества, които живеят реален живот на астрално ниво, но не могат да се възприемат тук във физическия свят. И ние се намираме точно на върха на това материално развитие, стремящо се да отрича битието на такива същества, като народните и расовите души.
към текста >>
Народната или расовата
душа
е била това, което насочвала кръвта в телата от тези същества, които летели около Луната.
На Луната не би ви дошло на ум да отричате тази груповата душа, понеже тогава тя съществувала още по-реално.
Народната или расовата душа е била това, което насочвала кръвта в телата от тези същества, които летели около Луната.
Това е съдбата на нашата епоха да се отричат такива същества, които живеят реален живот на астрално ниво, но не могат да се възприемат тук във физическия свят. И ние се намираме точно на върха на това материално развитие, стремящо се да отрича битието на такива същества, като народните и расовите души.
към текста >>
Като частен случай, неотдавна излезе една много особена книга, която беше широко рекламирана, книга, която и с право се разглежда и възхвалява като вярно отражение на нашето абстрактно и предметно мислене, понеже тя е написана точно от
душа
та на съвременния човек.
Като частен случай, неотдавна излезе една много особена книга, която беше широко рекламирана, книга, която и с право се разглежда и възхвалява като вярно отражение на нашето абстрактно и предметно мислене, понеже тя е написана точно от душата на съвременния човек.
Такава книга все някога трябваше да се появи. В нея се отрича всичко, което не може да видят очите и да докоснат ръцете. От гледна точка на окултиста, това е скандална книга, но от гледна точка на съвременния начин на мислене тя е чудесна. Имам в предвид книгата на Маутнер "Критика на езика". Тя не оставя камък върху камък от всичко това, което не може да се пипне с ръце.
към текста >>
на Луната в пълна сила съществувала групова
душа
, която се появява на Земята в качеството на народна
душа
в този фин вид, и цялата планета Луна в голяма степен притежавала общо съзнание.
Вие трябва да разберете, че на тази Стара Луна действително е съществувала най-голямото общностно съзнание, в сравнение с това на Земята. На Земята всеки човек чувства себе си отделно на Луната не е било така.
на Луната в пълна сила съществувала групова душа, която се появява на Земята в качеството на народна душа в този фин вид, и цялата планета Луна в голяма степен притежавала общо съзнание.
И вие знаете сега, че тази Луна се осветявала от Слънцето. Слънцето се чувствало като мъжко. Това се съхранило в древните египетски митове: например, Луна Изида жена, Слънце Озирис мъж. Напълно отсъствало само затвореното в тялото съзнание за своето "Аз". То се съдържало в атмосферата на Луната.
към текста >>
След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова
душа
, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето. В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност.
След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
към текста >>
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива
душа
".
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа".
В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години. Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв. Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят. Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо.
към текста >>
Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова
душа
.
Някои от тях се развили по-нататък и придобили човешки облик, но имало и такива които не преминали този стадий на еволюция. Това са днешните висши животни. Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в състояние да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад. Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни. Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега.
Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа.
Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни. А и те никога не са били истински предци на хората, а представляват падналите на много по-ниско ниво на развитие същества.
към текста >>
Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална
душа
, били сегашните маймуни.
Това са днешните висши животни. Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в състояние да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад. Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни. Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега. Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа.
Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни.
А и те никога не са били истински предци на хората, а представляват падналите на много по-ниско ниво на развитие същества.
към текста >>
Известно е, че на Луната човек все още е бил много тясно свързан с природата; тогава груповата
душа
ръководела живота на човека.
По този начин, ние трябва да си представяме древната огнена епоха на Земята като време, в което в известно отношение още присъствали последните отзвуци на лунни сили, които след това постепенно изчезнали. Тяхната проява се изявява в това, че човешката воля господства над субстанциите и природните сили.
Известно е, че на Луната човек все още е бил много тясно свързан с природата; тогава груповата душа ръководела живота на човека.
след това вече не било така, но все още съществувала магическа връзка между човешката воля и огнените сили. Ако когато човекът имал мек характер, тогава чрез своята воля действал по такъв начин, че природната стихия на огъня се успокоявала. Страстният човек по магически начин действал със своята воля така, че огнената маса яростно клокочила и разкъсвала тънкия покров на Земята. И така всяка дива страстна мощ, която била присъща на човека на Луната и през периода на повтаряне на лунната епоха на Земята, още веднъж се промъкнала във възникващите от този момент индивидуални човешки души. Страстите влияели на огнените маси така революционно, че голяма част от сушата, на която живеели лемурийците, загинала.
към текста >>
През атлантската епоха се запазили влиянието на народната и расова
душа
, въпреки че народната
душа
не се усещала от човека непосредствено вътре в себе си, както било на Луната.
Човекът не можеше да смята, не можеше дори да сметне, че две по две е четири, но благодарение на своята памет той знаеше това. Той винаги си спомняше събитията станали по-рано.
През атлантската епоха се запазили влиянието на народната и расова душа, въпреки че народната душа не се усещала от човека непосредствено вътре в себе си, както било на Луната.
Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна душа да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса. Между хората от различните народни души имало голяма антипатия. Любов можела да съществува само в границите на една народна душа. Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо. Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм.
към текста >>
Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна
душа
да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса.
Човекът не можеше да смята, не можеше дори да сметне, че две по две е четири, но благодарение на своята памет той знаеше това. Той винаги си спомняше събитията станали по-рано. През атлантската епоха се запазили влиянието на народната и расова душа, въпреки че народната душа не се усещала от човека непосредствено вътре в себе си, както било на Луната.
Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна душа да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса.
Между хората от различните народни души имало голяма антипатия. Любов можела да съществува само в границите на една народна душа. Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо. Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес.
към текста >>
Любов можела да съществува само в границите на една народна
душа
.
Човекът не можеше да смята, не можеше дори да сметне, че две по две е четири, но благодарение на своята памет той знаеше това. Той винаги си спомняше събитията станали по-рано. През атлантската епоха се запазили влиянието на народната и расова душа, въпреки че народната душа не се усещала от човека непосредствено вътре в себе си, както било на Луната. Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна душа да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса. Между хората от различните народни души имало голяма антипатия.
Любов можела да съществува само в границите на една народна душа.
Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо. Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа.
към текста >>
Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната
душа
, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо.
Той винаги си спомняше събитията станали по-рано. През атлантската епоха се запазили влиянието на народната и расова душа, въпреки че народната душа не се усещала от човека непосредствено вътре в себе си, както било на Луната. Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна душа да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса. Между хората от различните народни души имало голяма антипатия. Любов можела да съществува само в границите на една народна душа.
Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо.
Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа. От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
към текста >>
42.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Подобно на кравата, която има същия вид, както и нейните потомци и всички останали крави, доколкото всички те имат една груповата
душа
, така и хората без разлика приличащи на своите предци, това продължило доста дълго и в атлантската епоха.
За да се разбере смисъла на разделяне на половете, ние трябва да си изясним, че както на Луната, така и по време на повторение на Луната на Земята, всички човешки същества много приличали един на друг.
Подобно на кравата, която има същия вид, както и нейните потомци и всички останали крави, доколкото всички те имат една груповата душа, така и хората без разлика приличащи на своите предци, това продължило доста дълго и в атлантската епоха.
към текста >>
Ако такова същество умирало, то не била смърт на
душа
та, а само един вид атрофиране на един орган а съзнанието се съхранявало горе, сякаш едната ръка на тялото ви изсъхва, и другата израства вместо нея.
Старата двуполовост има още една особена черта. Ако вие бихте попитали човека на Старата Луна за неговите преживявания, то те биха се указали за него тези същите, които са били и в неговите най-далечни прадеди. Всичко, това живеело, предавайки съзнанието, което се простира само от раждането до смъртта, бил подготвен от индивидуализацията на човешкия род, и от тук се развила също и възможността за такова раждане и такава смърт, каквито са те сега. Понеже хората от Старата Луна, които се предвижвали плавайки и реейки се, сякаш увисвали от обкръжаващата среда, в които отивали техните кръвоносни влакна.
Ако такова същество умирало, то не била смърт на душата, а само един вид атрофиране на един орган а съзнанието се съхранявало горе, сякаш едната ръка на тялото ви изсъхва, и другата израства вместо нея.
така тези хора с тяхното сумрачно съзнание възприемали умирането само като постепенно изсъхване на своето тяло. Телата изсъхвали, и през цялото време възниквали нови съзнанието се запазвало благодарение съзнанието на груповата душа, така че в действителност съществувало някакво безсмъртие.
към текста >>
Телата изсъхвали, и през цялото време възниквали нови съзнанието се запазвало благодарение съзнанието на груповата
душа
, така че в действителност съществувало някакво безсмъртие.
Ако вие бихте попитали човека на Старата Луна за неговите преживявания, то те биха се указали за него тези същите, които са били и в неговите най-далечни прадеди. Всичко, това живеело, предавайки съзнанието, което се простира само от раждането до смъртта, бил подготвен от индивидуализацията на човешкия род, и от тук се развила също и възможността за такова раждане и такава смърт, каквито са те сега. Понеже хората от Старата Луна, които се предвижвали плавайки и реейки се, сякаш увисвали от обкръжаващата среда, в които отивали техните кръвоносни влакна. Ако такова същество умирало, то не била смърт на душата, а само един вид атрофиране на един орган а съзнанието се съхранявало горе, сякаш едната ръка на тялото ви изсъхва, и другата израства вместо нея. така тези хора с тяхното сумрачно съзнание възприемали умирането само като постепенно изсъхване на своето тяло.
Телата изсъхвали, и през цялото време възниквали нови съзнанието се запазвало благодарение съзнанието на груповата душа, така че в действителност съществувало някакво безсмъртие.
към текста >>
Когато човекът имал групова
душа
, битието се простирало от поколение в поколение без да се прекъсва от раждане и смърт.
Когато човекът имал групова душа, битието се простирало от поколение в поколение без да се прекъсва от раждане и смърт.
Сега възниква такова прекъсване и точно с това възможност за реинкарнация, за нови въплъщения. Преди синът бил само непосредствено продължение на бащата, бащата непосредствено продължение на дядото; съзнанието не се прекъсвало. Сега настъпило време, когато съзнанието започвало да се затъмнява зад пределите на раждане и смърт, и само това създало възможността за пребиваване в Камалока и Девакан. Това изменение, това пребиваване във висшите светове станало изобщо възможно само след отделяне на Слънцето и Луната. Само в това време се появило това, което ние днес наричаме въплъщение, и едновременно с това това сегашно междинно състояние, което също някога ще се прекрати.
към текста >>
Ние стигнахме сега до епохата, когато стария двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова
душа
, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото.
Ние стигнахме сега до епохата, когато стария двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова душа, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото.
В нашия човешки род ние действително виждаме в женското този принцип, който съхранява старите родови, расови и народни връзки, а в мъжкото постоянното разкъсване на тези връзки; водещото към индивидуализиране на човечеството. В човека се съчетава действието на старото, женското начало груповата душа и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент.
към текста >>
В човека се съчетава действието на старото, женското начало груповата
душа
и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент.
Ние стигнахме сега до епохата, когато стария двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова душа, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото. В нашия човешки род ние действително виждаме в женското този принцип, който съхранява старите родови, расови и народни връзки, а в мъжкото постоянното разкъсване на тези връзки; водещото към индивидуализиране на човечеството.
В човека се съчетава действието на старото, женското начало груповата душа и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент.
към текста >>
Единението ще се обуславя вече не от общността на кръвта, а от това, което съединява една
душа
с друга
душа
.
Работата върви към пълно изчезване на всички расови и родови връзки. Единият човек ще започне все повече да се различава от другия.
Единението ще се обуславя вече не от общността на кръвта, а от това, което съединява една душа с друга душа.
Такъв е пътя на развитие на човечеството.
към текста >>
В
душа
та на окултиста, виждащ това, възниква особено чувство.
Когато човекът навлиза в атлантската епоха, той не можел да говори, ясно да артикулира със звука,речта възниква едва в тази епоха. вождът не можеше да повелява със слова. Тези хора притежаваха способността да разбират езика на природата. Сегашния човек няма никаква представа за това, той трябва да се учи на това отново. Представете си, например, ручей, в който се отразява вашия образ.
В душата на окултиста, виждащ това, възниква особено чувство.
Чувствувайки така, той казва: моят образ се появява срещу мен от този ручей; това е знак за мен, че на Стария Сатурн всичко се отразявало в космическото пространство. Ако окултистът види в ручея своя образ, в него изплува спомена за Сатурн. Така е и в ехото, връщащо произнесения звук, се таи спомена за това, как на Сатурн всичко, което се огласяло в мировото пространство, се връщало обратно като ехо. Или пък виждате мираж отражение във въздуха, при което въздухът сякаш приема в себе си някакви картини, а след това ги предава на вас. Бидейки окултисти, вие ще видите в това спомена на слънчевата епоха, когато газообразното Слънце е приемало всичко, което идвало към него от Космоса, преработвало го в себе си, след това го отразявало, придавайки на отразеното своята собствена природа.
към текста >>
Това, което се намирало в
душа
та на човека, той извел вътре от себе си във великите произведения на изкуството, в драмата и в правото.
Той олицетворява тази част на Манас, Духът-Себе, която съединява трите нисши принципа с трите висши. Седемте римски царе олицетворяват седемте принципа на човешката природа. С тях са означени духовни връзки. Републиканския Рим е не нещо по-различно друго, от човешката мъдрост, идваща да смени старата жреческа мъдрост. Така четвъртата епоха израснала от третата.
Това, което се намирало в душата на човека, той извел вътре от себе си във великите произведения на изкуството, в драмата и в правото.
По-рано всяко право се вземало от звездите. Римляните станали народ на правата, понеже тук човекът създал това право jus -, което отговаря на неговата потребност, и което е било нужно на него самия.
към текста >>
Трябва да изчезне всяка любов, основана върху природните връзки; човекът трябва да застане през човека,
душа
та трябва да намери пътя към
душа
та.
Ние с вас живеем в петата епоха. Как е изразен в нея смисълът на цялото развитие? Старият авторитет, старото влияние изчезва; човекът става същество все повече вътрешен, неговите вътрешни действия все повече носят белега на неговия вътрешен живот. Родовете връзки се разпадат, човек все повече се индивидуализира. За това тук се заражда религия, казваща така: "Който не остави баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик".
Трябва да изчезне всяка любов, основана върху природните връзки; човекът трябва да застане през човека, душата трябва да намери пътя към душата.
към текста >>
Нашата задача е в това, да свалим още повече от физически план това, което се изляло от
душа
та в гръко-латинската епоха.
Нашата задача е в това, да свалим още повече от физически план това, което се изляло от душата в гръко-латинската епоха.
Това прави човека същество, все по-силно потапящо се в материалното. Ако гъркът създавал в своите произведения на изкуството идеалистичния образ на своя душевен живот и го отлял в човешката форма, ако римлянинът създал със своите закони нещо такова, което по-скоро представлява вече личните потребности, то върхът на нашата епоха това са машините, които се явяват само материален израз на съвършенно личните потребности на хората. Все повече и повече слизало човечеството от небесата, и тази пета епоха се спуснала най-ниско от всички и се оказала най-силно свързана с материята. Ако гъркът в своите творения издигнал човек над човека /понеже Зевс е човек, издигнат над самия себе си/, ако в римските закони вие откривате още нещо от човека, превъзхождащо пределите на личното, доколкото римлянинът повече ценял в себе си римския гражданин, отколкото частното лице, то в нашата епоха вие ще откриете човек, на практика прилагащ духа за удовлетворение на своите материални потребности. Понеже всички машини, железни пътища, всички сложни изобретения за каква цел служат?
към текста >>
43.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това означава не нещо друго, от това, че на мястото на старите кръвни връзки трябва да дойде духовната връзка
душа
с
душа
, човек с човек.
В своето предишно развитие човекът също беше егоистичен, но това беше различен егоизъм. Егоизмът, който така дълбоко прониква в душите, както сега в нашата епоха е много тясно свързан с проявата на материалистичните убеждения, и настъпването на духовната епоха ще означава преодоляване на този егоизъм. Затова Християнството и всички други направления, действително проникнати от религиозен живот, съзнателно се стремяха да разкъсат старите, кръвни връзки, и християнството издигнало радикалното положение, което гласи: "Който не остави баща, майка, жена, деца, брат, сестра, той не може да бъде мой ученик".
Това означава не нещо друго, от това, че на мястото на старите кръвни връзки трябва да дойде духовната връзка душа с душа, човек с човек.
Въпросът е само в това: какви са средствата и пътищата, които трябва да доведат човечеството до спиритуалността, т.е. до преодоляване на материализма, и едновременно с това, което би било възможно да се нарече братски съюз, към проявата на всеобща любов към хората? Може да се застане от тази гледна точка, че е необходимо само настоятелно да се сочи за голямата важност на тази всеобща братска любов към хората, и тогава тя ще се появи, или че е необходимо да се създават общества, поставящи се за цел тази любов. Окултизмът никога не се е придържал към такива мнения. Напротив! Колкото повече човек говори за всеобща братска любов и човечност, омайвайки себе си с тези думи, толкова по егоистични стават хората.
към текста >>
Сега
душа
та живее в човешкото тяло, което вие ясно възприемате със своите чувства.
Сега душата живее в човешкото тяло, което вие ясно възприемате със своите чувства.
Как се е образувало? Преди това тяло силно се е различавало от сегашното състояние, за нашите материалистични възгледи дори до комизъм се различавало,когато се спускала душата. И ето тя започнала да обитава в него. По какъв начин човекът се разви до своята сегашна форма? Самата тази душа работи в тялото във всичките свои въплъщения.
към текста >>
Преди това тяло силно се е различавало от сегашното състояние, за нашите материалистични възгледи дори до комизъм се различавало,когато се спускала
душа
та.
Сега душата живее в човешкото тяло, което вие ясно възприемате със своите чувства. Как се е образувало?
Преди това тяло силно се е различавало от сегашното състояние, за нашите материалистични възгледи дори до комизъм се различавало,когато се спускала душата.
И ето тя започнала да обитава в него. По какъв начин човекът се разви до своята сегашна форма? Самата тази душа работи в тялото във всичките свои въплъщения. Вие можете да разберете как е работила душата над тялото, ако си спомните за възможностите, които още притежава човека, за да се труди над своето тяло в нашата епоха на материализма. Работата, която човек може да извърши над своето плътно физическо тяло, относително е много незначително.
към текста >>
Самата тази
душа
работи в тялото във всичките свои въплъщения.
Сега душата живее в човешкото тяло, което вие ясно възприемате със своите чувства. Как се е образувало? Преди това тяло силно се е различавало от сегашното състояние, за нашите материалистични възгледи дори до комизъм се различавало,когато се спускала душата. И ето тя започнала да обитава в него. По какъв начин човекът се разви до своята сегашна форма?
Самата тази душа работи в тялото във всичките свои въплъщения.
Вие можете да разберете как е работила душата над тялото, ако си спомните за възможностите, които още притежава човека, за да се труди над своето тяло в нашата епоха на материализма. Работата, която човек може да извърши над своето плътно физическо тяло, относително е много незначително. Обърнете например, внимание на това, което вие сега работите над своето тяло и израза на лицето. Например, нещо ви причинява страх, ужас. Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете.
към текста >>
Вие можете да разберете как е работила
душа
та над тялото, ако си спомните за възможностите, които още притежава човека, за да се труди над своето тяло в нашата епоха на материализма.
Как се е образувало? Преди това тяло силно се е различавало от сегашното състояние, за нашите материалистични възгледи дори до комизъм се различавало,когато се спускала душата. И ето тя започнала да обитава в него. По какъв начин човекът се разви до своята сегашна форма? Самата тази душа работи в тялото във всичките свои въплъщения.
Вие можете да разберете как е работила душата над тялото, ако си спомните за възможностите, които още притежава човека, за да се труди над своето тяло в нашата епоха на материализма.
Работата, която човек може да извърши над своето плътно физическо тяло, относително е много незначително. Обърнете например, внимание на това, което вие сега работите над своето тяло и израза на лицето. Например, нещо ви причинява страх, ужас. Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете. Вашият физически облик се променя също при изчервяване от срам.
към текста >>
Това преминава, но вие виждате, че нещо се случва: нещо въздейства на
душа
та, по такъв начин, че това влияние се разпространява върху кръвта, а чрез кръвта на физическото тяло, непосредствено върху вашия физически облик.
Работата, която човек може да извърши над своето плътно физическо тяло, относително е много незначително. Обърнете например, внимание на това, което вие сега работите над своето тяло и израза на лицето. Например, нещо ви причинява страх, ужас. Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете. Вашият физически облик се променя също при изчервяване от срам.
Това преминава, но вие виждате, че нещо се случва: нещо въздейства на душата, по такъв начин, че това влияние се разпространява върху кръвта, а чрез кръвта на физическото тяло, непосредствено върху вашия физически облик.
Това влияние може да бъде още по-интензивно. Вие знаете, че хората водейки духовен живот отпечатват в облика на своето лице собствената си духовна дейност. Може да се разбере много ли е мислил човека в живота, или е живял без мисли. Така човекът все пак продължава да работи над своя външен облик, и благородно чувстващият човек изразява тези чувства в благородни движения. Това са само малки реликви от работата, която извършило човечеството над себе си хиляди години.
към текста >>
Душа
та движи кръвта, а сърцето се привежда в движение, защото върху него въздейства кръвта.
Това е органът, който е тясно свързан с кръвообращението. Науката смята, че сърцето има нещо от рода на помпата. Това е безсмислена, фантастична представа. Никога окултизмът не си е позволявал такива безсмислени твърдения, както сегашния материализъм. Това, което се явява движеща сила на кръвта са душевните чувства.
Душата движи кръвта, а сърцето се привежда в движение, защото върху него въздейства кръвта.
Т.е., нещата са противоположни на това, което твърди материалната наука. Самият човек не може сега произволно да се разпорежда със своето сърце: ако той се изплаши, сърцето започва да бие по-бързо, защото чувството въздейства на кръвта, а кръвта ускорява сърцебиенето. Но това, което днес човекът изтърпява непроизволно, той ще го подчини на своята воля по-късно, на по-висока степен на развитие. Той по своя воля ще предизвиква движението на кръвта си и ще управлява биенето на сърцето си, както мускулите на ръката. Сърцето с неговия специфичен строеж е препятствие за съвременната наука.
към текста >>
И така, всичко ставащо в
душа
та на човека изменя строежа на човешкия организъм.
И така, всичко ставащо в душата на човека изменя строежа на човешкия организъм.
И ако вие сега си представите човек, който е способен да създава себеподобни с помощта на произносимото слово, чието сърце произволно съкращава сърдечния мускул, в който се видоизменили различните органи, то вие ще получите представа за бъдещето на човешкия род, на бъдещето планетарно въплъщение на нашата Земя. На нашата планета човечеството ще се придвижи напред дотолкова, доколкото това е възможно под влиянието на минералното царство. Това минерално царство ще изчезне в неговата сегашна форма от всички други най-рано, макар че то възниква последно. Човекът тогава ще изгражда своето тяло не от минерални вещества, както днес; бъдещето човешко тяло ще включва в себе си отначало само растително вещество. Всичко, което днес действа в човека по минерален начин, ще изчезне.
към текста >>
Само от тази гледна точка, че тялото се изменя от
душа
та, човек ще успее действително да преобрази човешкия род.
Само от тази гледна точка, че тялото се изменя от душата, човек ще успее действително да преобрази човешкия род.
Само мисленето в дух на окултизма, в духа на спиритуализма на сърцето и ларинкса. Както човечеството мисли днес, такова ще стане утре. Човечеството, мислещо материално ще създава в бъдеще ужасни същества, а човечеството, мислещо спиритуално, така преобразяващо ще въздейства на организма на бъдещето, че от тук ще се появят прекрасни човешки тела.
към текста >>
Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с
душа
та.
Това, което създава материалния начин на мислене, още не е дошло до край. Днес имаме две течения: едното широко, материално, изпълващо Земята, другото малко, ограничено в него тесен кръг от хора. Разграничавайте душевното от расовото.
Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата.
Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси. Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба. Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси. Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли
душа
та да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
Разграничавайте душевното от расовото. Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата. Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси. Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба. Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси.
Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
44.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в
душа
та си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят.
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят.
И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена. Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли. Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят.
към текста >>
Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило
душа
та.
И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали.
Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата.
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството.
към текста >>
Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята
душа
думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща
душа
та.
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството.
Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден. Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства. Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
към текста >>
Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от
душа
та друга сила.
до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила.
Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден. Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства. Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
към текста >>
Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в
душа
та си постоянно, всеки ден.
Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата. Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила.
Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден.
Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства. Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
към текста >>
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката
душа
, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата
душа
това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение.
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение.
Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте. Това е първата степен степента измиване на краката. Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан. Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом.
към текста >>
Каквото и да заплашва да унищожи неговата
душа
, той държи главата си изправена!
След нея следва трета степен полагане на трънения венец. За да може да се премине, са необходими седмици, месеци в усещане на това, което чувства човек, когато е принуден не само да търпи болката и страданието от живота, но и да вижда, как най-святото неговата духовна същност се обсипва с насмешки и издевателство. Тук също трябва да се роптае, а ученикът е длъжен да разбере това, че той трябва да устои на всичко. Необходимо е, за да може развитието на неговата вътрешна сила да позволи на този човек без потръпване да понесе подигравките и издевателствата.
Каквото и да заплашва да унищожи неговата душа, той държи главата си изправена!
Тогава във вътрешното астрално виждане му се явява, че той самият е увенчан с трънен венец, и в същото време чувства външната болка. Това е признак, че той достатъчно се е придвижил в развитието на своя свят на чувствата, за да придобие такъв опит.
към текста >>
Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на
душа
та на планетата, с
Душа
та на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя.
Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
към текста >>
Трябва да се притежава
душа
, която мисли вече не само с помощта на мозъка.
Седмата степен възнесение не може да се описва.
Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка.
За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
към текста >>
За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава
душа
, която може да изпита това чувство.
Седмата степен възнесение не може да се описва. Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка.
За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
към текста >>
Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила
душа
та, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове.
Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите. Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат.
Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове.
Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие. Розенкройцерът води хората в процеса на създаване на човечеството и очаква, че чувствата след това ще възникнат от само себе си. Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато душата прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това. Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството. Това е само от леност.
към текста >>
Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато
душа
та прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това.
Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите. Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат. Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове. Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие. Розенкройцерът води хората в процеса на създаване на човечеството и очаква, че чувствата след това ще възникнат от само себе си.
Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато душата прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това.
Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството. Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение.
към текста >>
Както в тялото има
душа
, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух.
Това е основата, която трябва да бъде развита с помощта на личното имагинативно познание. Ако вие си изясните това, за което аз ви говорих в последната лекция, то в ехото вие ще почувствувате отзвука на процесите, които са били най-обикновени за Сатурн. Има възможност да се вижда всичко, което се намира около нас, образ на външната душевност. Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята.
Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух.
Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята.
към текста >>
Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и
душа
, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно".
Ако вие си изясните това, за което аз ви говорих в последната лекция, то в ехото вие ще почувствувате отзвука на процесите, които са били най-обикновени за Сатурн. Има възможност да се вижда всичко, което се намира около нас, образ на външната душевност. Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята. Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух.
Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно".
Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек.
към текста >>
Нали и самата
душа
е била извън нас, в Божественото.
Ако ние проследим създаването на човечеството, то ще видим: това, което се намира вътре в човека, постепенно се вграждало отвън, както сега растат гъбите. Всичко, което днес е заключено в границите на човешката кожа някога се намирало отвън. Човешкото тяло, сякаш от късчета, е съставено с това, което се простирало навън. Всеки член на вашето физическо, етерно и астрално тяло се е намирал някъде във външния свят. Това е макрокосмос в микрокосмос.
Нали и самата душа е била извън нас, в Божественото.
Това, което е в нас, съответства на определени неща отвън, и ние трябва да узнаем, какво е истинското съответствие на това, което се намира в нас.
към текста >>
45.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
То е длъжно да внесе хармония и равновесие в дълбочините на
душа
та.
Одухотворявайки самият себе си той одухотворява Земята. Някога, на следващата планета, той ще благодари на тази Земя за своята собствена творческа сила. Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя. Водачите на човечеството виждат тези взаимовръзки и се стремят да приобщят човечеството такива сили, които биха въздействали развиващо. Едно от последните такива движения е теософското.
То е длъжно да внесе хармония и равновесие в дълбочините на душата.
който поставя своето мнение над любовта, опърничавост над съгласието, той още не е разбрал до край теософската идея. Умонастроението за любов трябва да въздейства и върху мненията на хората. Който окултно се развива, той по естествен начин се учи на това, иначе няма да се придвижи напред. Такъв човек изобщо се отказва от собствено мнение и желае да бъде само оръдие на обективната истина, която изхожда от духа и се разлива по света като единствена велика истина, и колкото повече човек се прониква със самоотверженост и става рупор за тази велика истина, толкова по-малко той придава значение на личното мнение, толкова повече той изявява истинското теософско настроение. Днес това е извънредно трудно.
към текста >>
46.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Отражения на висшата и нисшата природа на човека в
душа
та.
Свободно от сетивност мислене. Форма и живот, оздравяване и болест като противоположности в астралния план.
Отражения на висшата и нисшата природа на човека в душата.
Значението на силовите посоки в кръстния знак. Светия Граал. Сърцето и ларинкса като органи на бъдещето. Принципът на повторението (етерното тяло) и на завършека (астралното тяло). Розенкройц. Вътрешната сила на символите на числата; духовната музика в отношенията между числата.
към текста >>
Индивидуалната
душа
на човека, груповите Азове на растенията и животните.
Чувствуването и изживяването на годишните празници в миналото и днес. Дълбокото значение на коледния празник. За съчувствието на хората към природата.
Индивидуалната душа на човека, груповите Азове на растенията и животните.
Христос като дух на земята. Мистерията на Голгота като космическо събитие: съединяването на Христовия Аз със земята. Разбирането на тайната на Коледа и новото схващане за духа в празниците на годината.
към текста >>
47.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нека сега се поставим в
душа
та на атлантците, нека се пренесем в онези древни времена, когато етерната глава на човека се намираше много извън физическата, и нека се пренесем в края на Атлантида, когато двете вече съвпадаха.
Вече споменах, че в онази малка група на север, в близост до днешна Ирландия, се състоя едно събития, което превърна смятането, броенето и комбинирането в способности, присъщи на човека. И преди съм казвал, че за тази цел етерната глава на човека се измести изцяло във физическата му глава. Докато преди тази част на етерната глава, която се намира около веждите беше извън физическия мозък, то сега тя също се вмести в него и двете станаха едно цяло. Така човекът доби свойството на самосъзнанието, Азовото съзнание, той спечели способността да преценява и да наблюдава предметите. Етерната глава, чиято форма днес съвпада с тази на физическата, при древните атлантци беше издадена силно напред, откъдето идва тяхното ясновидство, виждането им в духовния свят.
Нека сега се поставим в душата на атлантците, нека се пренесем в онези древни времена, когато етерната глава на човека се намираше много извън физическата, и нека се пренесем в края на Атлантида, когато двете вече съвпадаха.
Атлантецът можеше да вижда как етерната глава постепенно се измества, та нали той все още беше ясновиждащ, той можеше да наблюдава този процес. Как виждаше той това изместване на етерната глава във физическата? Този процес му се струваше като нещо много особено. Нека разгледаме това по-отблизо, бих желал да ви го опиша.
към текста >>
48.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днес човекът е съхранил в
душа
та си един остатък от този древен орган, с помощта на който можеше да изживява духовните светове наоколо това е копнежа за световете, вратата към които вече е затворена за него, вратата в собствената му глава.
Този орган се сви в жлезата, която сега е скрита в черепната кутия.
Днес човекът е съхранил в душата си един остатък от този древен орган, с помощта на който можеше да изживява духовните светове наоколо това е копнежа за световете, вратата към които вече е затворена за него, вратата в собствената му глава.
Остана копнежът по тези светове, а възможността да се гледа в тях се изгуби. Копнежът, който все още живее в човешките души се изразява в религиите. Преди човекът виждаше в областите на духа топли, чувствени същества около себе си, а днес се вижда заобиколен с физически, контурни фигури.
към текста >>
49.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато
душа
та достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания.
Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена. В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме война. За какво се водеше тази война? Защо се стигна до нея? Чрез говора в развитието на хората се вмъкна нещо, чрез което той можеше да изразява външно най-интимните си чувства.
От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато душата достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания.
Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки душата да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие. Тази сила трябваше да бъде потисната от Азите, иначе те нямаше да могат да упражняват властта си. Как потиснаха Азите древния единен говор? Те направиха това като разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати. Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис.
към текста >>
Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки
душа
та да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие.
В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме война. За какво се водеше тази война? Защо се стигна до нея? Чрез говора в развитието на хората се вмъкна нещо, чрез което той можеше да изразява външно най-интимните си чувства. От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато душата достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания.
Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки душата да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие.
Тази сила трябваше да бъде потисната от Азите, иначе те нямаше да могат да упражняват властта си. Как потиснаха Азите древния единен говор? Те направиха това като разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати. Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис. За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е.
към текста >>
50.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той още не бе надарен с
душа
, доколкото изобщо присъствуваше като физическа форма.
Когато луната се отдели, човекът не присъствуваше на земята в днешния си вид.
Той още не бе надарен с душа, доколкото изобщо присъствуваше като физическа форма.
Непосредствено след отделянето на луната от земята, човешкото същество водеше битието на растение. В тази си форма, която имаше той на напусната от луната земя, той не беше нищо друго освен приложение към днешното физическо тяло и днешно то етерно тяло. Това, което днес е налице в човека като астрално тяло, тогава още не беше съединено със земния елемент. Така, както днес в небето се носят облаците, така витаеха из въздуха астралните тела, които по-късно се спуснаха в човешките физически тела. А човешките тела, които се превърнаха във физически предшественици на днешните хора се намираха в едно постоянно спящо състояние.
към текста >>
Поради това, че тези духове на слънцето в слънчевите лъчи попаднаха в земна та топлина, се образува най-напред общата
душа
, общото астрално тяло на цялото човечество и на висшите животни.
За окултиста светлината не е просто физическата светлина, а физическата светлина е телесният, плътският израз на духа. Така със слънчевите лъчи в земята се спускаше и същината на слънчевите духове. Светлината като израз на духа на светлината се спускаше в огнената атмосфера, в топлинната атмосфера на земята. Представете си това съвсем живо. Имате земята заобиколена от топлинна атмосфера, и спускащите се в нея слънчеви лъчи, които за нас обаче са духовни лъчи.
Поради това, че тези духове на слънцето в слънчевите лъчи попаднаха в земна та топлина, се образува най-напред общата душа, общото астрално тяло на цялото човечество и на висшите животни.
Долу на земната повърхност се намираха тези спящи хора-растения, които имаха етерно тяло и физическо тяло. Същото би било ако сега, ако всички вие, ако всички, които са седнали тук, внезапно за спят това разбира се не е желателно! и всичките ни астрални тела напуснат физическите си тела и се смесят помежду си, така беше тогава. Само че тогава те се смесиха още повече, превърнаха се в неразличима маса, защото имаха обща топлина, която светеше светлината на слънцето, като израз на духа. Както е известно астралното тяло на днешния се нарича и аура, тъй като то се представя на днешният наблюдател като едно светлинно явление, което заобикаля човека, така както ако си представите една овална, яйцевидна светлинна форма, която се излъчва от всички страни на човека.
към текста >>
А това, което днес живее във вас като
душа
и дух, дойде от заобикалящата земята атмосфера, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло.
Нека сега си представим собственото ви възникване по това време от космическо-универсалната му страна. Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра плод на земята.
А това, което днес живее във вас като душа и дух, дойде от заобикалящата земята атмосфера, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло.
Подготовката за това се осъществи в една обща аура на земята, която трябва да си представим изключително телесно като една обща топлина, просветлена от изпълнената с дух слънчева светлина. Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята. Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън. Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня. Това, което днес представлява вътрешната топлина то е разпределената топлина, която заобикаляше земята като море от топлина, и в това общо кръвно тяло се вливаше светлината.
към текста >>
Това, което персийският мит нарича Ормузд или Ахура Мазда в действителност е израз на "великата
душа
", то е същото като това, което елинът нарича Психея.
Нека сега разгледаме по-отблизо слизащите от слънцето на земята и върху хората сили.
Това, което персийският мит нарича Ормузд или Ахура Мазда в действителност е израз на "великата душа", то е същото като това, което елинът нарича Психея.
А това, което разбираме под човешкото астрално тяло е "малката душа". човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление. това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества. По-късно ще се спрем на тези неща. Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три.
към текста >>
А това, което разбираме под човешкото астрално тяло е "малката
душа
".
Нека сега разгледаме по-отблизо слизащите от слънцето на земята и върху хората сили. Това, което персийският мит нарича Ормузд или Ахура Мазда в действителност е израз на "великата душа", то е същото като това, което елинът нарича Психея.
А това, което разбираме под човешкото астрално тяло е "малката душа".
човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление. това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества. По-късно ще се спрем на тези неща. Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три. Същата черта намираме както в персийските така и в средноевропейските митове.
към текста >>
човешката
душа
е съставена от мислене, чувстване и воление.
Нека сега разгледаме по-отблизо слизащите от слънцето на земята и върху хората сили. Това, което персийският мит нарича Ормузд или Ахура Мазда в действителност е израз на "великата душа", то е същото като това, което елинът нарича Психея. А това, което разбираме под човешкото астрално тяло е "малката душа".
човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление.
това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества. По-късно ще се спрем на тези неща. Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три. Същата черта намираме както в персийските така и в средноевропейските митове. Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя мислещата, Вили волещата, а Ве чувстващата сили.
към текста >>
това са трите основни сили на
душа
та, които за окултиста са всъщност три отделни същества.
Нека сега разгледаме по-отблизо слизащите от слънцето на земята и върху хората сили. Това, което персийският мит нарича Ормузд или Ахура Мазда в действителност е израз на "великата душа", то е същото като това, което елинът нарича Психея. А това, което разбираме под човешкото астрално тяло е "малката душа". човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление.
това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества.
По-късно ще се спрем на тези неща. Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три. Същата черта намираме както в персийските така и в средноевропейските митове. Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя мислещата, Вили волещата, а Ве чувстващата сили.
към текста >>
Така както човешката
душа
се разделя на тези три части, така и великата
душа
, великата аура се дели на три.
Това, което персийският мит нарича Ормузд или Ахура Мазда в действителност е израз на "великата душа", то е същото като това, което елинът нарича Психея. А това, което разбираме под човешкото астрално тяло е "малката душа". човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление. това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества. По-късно ще се спрем на тези неща.
Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три.
Същата черта намираме както в персийските така и в средноевропейските митове. Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя мислещата, Вили волещата, а Ве чувстващата сили.
към текста >>
Над тези убеждения търсачът на духа ще бъде изведен от възгледа, който трябва да обхване сърцето, мислите и
душа
та му, че и в други времена хората са притежавали истината, но под друга форма, че съществуват и други форми на истината.
Той знаеше, че ще срещне разбиране сред хората, които все още притежаваха определено ниво на ясновиждане. Ако посредством окултизма можехме да се потопим в душите на тези предци, то ние никога не бихме били завладени от високомерието и самозаслепението на просветителите, което казва: как успяхме да доведем нещата дотам! Не е ли ужасно високомерие затъмнението на хората през 19 век, да се твърди, че в сравнение с откритията на 19 век, всичко, което хората са знаели преди е само една детинска фантазия, и че това, което е открито днес ще важи за вечни времена? Не е ли ужасно високомерие, когато тези, които проповядват от катедрите в университетите и съдебните зали и тези, които възпитават наоколо, твърдят, че единствената форма на истината е изведената през по следните десетилетия? Те се смятат за смирени, но е най-страшно високомерие е да имаш подобни убеждения.
Над тези убеждения търсачът на духа ще бъде изведен от възгледа, който трябва да обхване сърцето, мислите и душата му, че и в други времена хората са притежавали истината, но под друга форма, че съществуват и други форми на истината.
Той ще преодолее и другото високомерие че това, което казват днешните учени ще важи за вечни времена. Както формите на знанието са се променили от времето на наши те предци, както те са разказвали в картини това, което ние днес оповестяваме в друга форма, във формата на окултизма, така и в бъдещите епохи истините няма да се изразяват в нашите форми, а в други, които далеч ще са надраснали настоящите. Знаем, че истината е вечна, но също така знаем, че тя преминава през човешките души под различни форми.
към текста >>
Едното е погледът ни да се разширява, а второто е как такива прозрения трябва да се влеят живи в нашата
душа
.
Едното е погледът ни да се разширява, а второто е как такива прозрения трябва да се влеят живи в нашата душа.
Ние ще разберем това, когато обмислим следното: Какво всъщност представлява това астрално тяло, което носим в себе си? То е една частица от великата Аура на Мъдростта, една частица Ахура Мазда, който е тялото на мъдростта на цялата земя, и в когото се вливат силите на слънцето. Така ние ходим по земята и чувстваме, че сме носители на слънчевите сили, които се вляха в земната аура. Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм.
към текста >>
Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като
душа
та на истината е добротата.
Теософията ни показва какво е човекът и каква е връзката му с целия свят и разглежда в определен смисъл като не съвсем срамежливо човекът да се притиска с морални правила, тъй като той е устроен така, че от познанието когато познае себе си от само себе си започва да следва истинския морал. Когато му се наложи да се обърне директно, непосредствено към чувствата на хората окултистът чувства това не в нисша, а във висша степен като нараняване на духовното чувство за срам. Той се обръща директно към познанието, но той поставя познанието така, че и чувствата на човека да се включат в него. Той поставя пред човека обективни факти, и тогава идват чувствата. Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и почита усъвършенствуващия се човек.
Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като душата на истината е добротата.
Ако човек възприеме познанието на истината, то той възприема добротата. По-нисшото познание не се следва от тази доброта, но тя следва по-висшето познание. Затова в общи линии чрез теософското общество в човека трябва да се влее волята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто.
към текста >>
51.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човекът можеше да види сам
душа
та си, той я виждаше в извиращи от него цветове.
А сега си представете, че самият човек в никакъв случай не е бил в състояние да види собствената си телесност, тъй като тя спада към всичко, за чието възприемане са нужни сетивни инструменти.
Човекът можеше да види сам душата си, той я виждаше в извиращи от него цветове.
Това, което днес виждащият възприема, той можеше да види посредством притъпеното си, сумрачно ясновидско съзнание. Но не става и дума за това да вижда собствените си телесни форми, те бяха съвършено скрити за него.
към текста >>
Ако тогава вашата
душа
, вашият Аз можеха да чувстват битието си както днес, то те щяха да го усетят като наричаха родина та си "небеса".
Азът се съедини с това, което се беше подготвяло през трите стадии на Сатурн, Слънце и Луна, докато Азът се намираше горе в лоното на божеството. По време на Сатурн, Слънце и Луна Азът, който сега обитава във всички, беше едно с божеството горе, а долу се подготвяха телата ви, вашето физическо тяло по времето на Сатурн, вашето етерно тяло по времето на Слънцето и астралното ви тяло на Луната. Това се подготвяше долу. Бихме могли да кажем, че божеството гледаше как телата се подготвяха долу, за да могат, когато божеството спусне капките азовост да достигнат зрелостта да приемат тази азовост. Това, което днес живее във вас тогава живееше в божеството и гледаше отгоре трите тела.
Ако тогава вашата душа, вашият Аз можеха да чувстват битието си както днес, то те щяха да го усетят като наричаха родина та си "небеса".
Защото те бяха в небесата, те притежаваха само едно притъпено, сумрачно съзнание, но се намираха в небесата.
към текста >>
Това отново е субективното преживяване на
душа
та ви.
Това отново е субективното преживяване на душата ви.
Тя описваше това, което вижда. Земята беше още "пуста и безводна" и всичко беше течност, тъй като земята се намираше в едно огнено-течно състояние.
към текста >>
52.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тогава през
душа
та му преминават всички тези велики неща.
От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата година етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът. Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини. За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст. Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в началото на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н. Ако пресметнете: през 1300 Данте е бил на тридесет и пет години.
Тогава през душата му преминават всички тези велики неща.
към текста >>
53.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така както нашата
душа
се отнася към тя лото ни, така мъдростта се отнася към светлината.
човекът, който се отнася към нагоните и страстите си така, че си казва: това мога да следвам, това не -, си съставя морални понятия и идеали, което означава преобразуване и облагородяване на астралното тяло. Поради това, че в продължение но много въплъщения човек работи върху астралното си тяло той все повече се облагородява и се преобразява в онова светещо същество, за което току що говорих. Това се нарича "Работене с мъдростта". Колкото повече мъдрост се съдържа в астралното тяло, толкова по светлинно ще става то. Елохимите, онези същества, които живееха на слънцето бяха изцяло проникнати от мъдрост.
Така както нашата душа се отнася към тя лото ни, така мъдростта се отнася към светлината.
Виждате, че връзката между светлина и мъдрост не е само един измислен образ, тя се основава на един факт, той една истина. Светлината действително е тяло то на мъдростта. Така ние се научаваме да разбираме, че религиозните източници говорят за светлината като за едно осетивностяване на мъдростта.
към текста >>
54.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Пребиваването там действува върху
душа
та съвсем различно от това например в една обикновена къща или в сграда с ренесансов купол или купол в романтичен стил.
В основата на готиката е залегнало нещо много по-дълбоко. Тези, които родиха първите идеи за построяването на готическите сгради в света, бяха познавачи на окултизма, в определена степен те бяха посветени. Строго определени намерения свързваха великите водачи на човечеството с възникването на такива постройки, на такива архитектурни стилове. Готиката, готическите катедрали и църкви извикват определени душевни впечатления в тези, които престъпват праговете им. Все едно навлизаме в гора, когато попаднем в тези извисяващи се нависоко катедрали със стремящи се нагоре колони.
Пребиваването там действува върху душата съвсем различно от това например в една обикновена къща или в сграда с ренесансов купол или купол в романтичен стил.
Формите имат строго определени въздействия. Обикновеният човек не ги осъзнава, за него всичко тъне в неосъзнатост, в неговото подсъзнание. Човек не може да си обясни с разума си, какво се случва в душата му, когато е заобиколен от подобни форми. А това, което се случва в нея е много различно според вида на обкръжението му. Много хора вярват, че материализмът в нашата епоха идва оттам, че се четат толкова много материалистични писания.
към текста >>
Човек не може да си обясни с разума си, какво се случва в
душа
та му, когато е заобиколен от подобни форми.
Готиката, готическите катедрали и църкви извикват определени душевни впечатления в тези, които престъпват праговете им. Все едно навлизаме в гора, когато попаднем в тези извисяващи се нависоко катедрали със стремящи се нагоре колони. Пребиваването там действува върху душата съвсем различно от това например в една обикновена къща или в сграда с ренесансов купол или купол в романтичен стил. Формите имат строго определени въздействия. Обикновеният човек не ги осъзнава, за него всичко тъне в неосъзнатост, в неговото подсъзнание.
Човек не може да си обясни с разума си, какво се случва в душата му, когато е заобиколен от подобни форми.
А това, което се случва в нея е много различно според вида на обкръжението му. Много хора вярват, че материализмът в нашата епоха идва оттам, че се четат толкова много материалистични писания. Но окултистът знае, че тяхното влияние е много ограничено. Това, което окото вижда, е от много по-голяма важност, тъй като има влияние върху душевните процеси, които в по-малка или в по-голяма степен протичат в сферата на подсъзнателното. Това има огромно практическо значение.
към текста >>
И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в
душа
та, то това практическо значение ще стане видимо и в обществения живот.
А това, което се случва в нея е много различно според вида на обкръжението му. Много хора вярват, че материализмът в нашата епоха идва оттам, че се четат толкова много материалистични писания. Но окултистът знае, че тяхното влияние е много ограничено. Това, което окото вижда, е от много по-голяма важност, тъй като има влияние върху душевните процеси, които в по-малка или в по-голяма степен протичат в сферата на подсъзнателното. Това има огромно практическо значение.
И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в душата, то това практическо значение ще стане видимо и в обществения живот.
Често съм ви обръщал внимание върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес. Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил. Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си. Всичко беше създадено с любов. Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него.
към текста >>
Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което
душа
та на създателя му беше въплътила чувствата си.
Това, което окото вижда, е от много по-голяма важност, тъй като има влияние върху душевните процеси, които в по-малка или в по-голяма степен протичат в сферата на подсъзнателното. Това има огромно практическо значение. И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в душата, то това практическо значение ще стане видимо и в обществения живот. Често съм ви обръщал внимание върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес. Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил.
Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си.
Всичко беше създадено с любов. Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него. Във всяко нещо се съдържаше частица от душата му. А там, където душата присъствува във външната форма, душевните сили също се изливат върху това, което той гледа и вижда. Сравнете това с един днешен град.
към текста >>
Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше
душа
та си в него.
И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в душата, то това практическо значение ще стане видимо и в обществения живот. Често съм ви обръщал внимание върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес. Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил. Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си. Всичко беше създадено с любов.
Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него.
Във всяко нещо се съдържаше частица от душата му. А там, където душата присъствува във външната форма, душевните сили също се изливат върху това, което той гледа и вижда. Сравнете това с един днешен град. Къде е днес душата в нещата? Днес има магазин за обувки, за ножове, месарница, бирария и т.н.
към текста >>
Във всяко нещо се съдържаше частица от
душа
та му.
Често съм ви обръщал внимание върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес. Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил. Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си. Всичко беше създадено с любов. Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него.
Във всяко нещо се съдържаше частица от душата му.
А там, където душата присъствува във външната форма, душевните сили също се изливат върху това, което той гледа и вижда. Сравнете това с един днешен град. Къде е днес душата в нещата? Днес има магазин за обувки, за ножове, месарница, бирария и т.н.
към текста >>
А там, където
душа
та присъствува във външната форма, душевните сили също се изливат върху това, което той гледа и вижда.
Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил. Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си. Всичко беше създадено с любов. Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него. Във всяко нещо се съдържаше частица от душата му.
А там, където душата присъствува във външната форма, душевните сили също се изливат върху това, което той гледа и вижда.
Сравнете това с един днешен град. Къде е днес душата в нещата? Днес има магазин за обувки, за ножове, месарница, бирария и т.н.
към текста >>
Къде е днес
душа
та в нещата?
Всичко беше създадено с любов. Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него. Във всяко нещо се съдържаше частица от душата му. А там, където душата присъствува във външната форма, душевните сили също се изливат върху това, което той гледа и вижда. Сравнете това с един днешен град.
Къде е днес душата в нещата?
Днес има магазин за обувки, за ножове, месарница, бирария и т.н.
към текста >>
Стари и млади бродят през море от такива отвратителни творения, които предизвикват най-ужасните сили на
душа
та в подсъзнанието.
Вземете нашето плакатно изкуство, какви продукти създава то? Имаме ужасно плакатно изкуство!
Стари и млади бродят през море от такива отвратителни творения, които предизвикват най-ужасните сили на душата в подсъзнанието.
Теософското изкуство на възпитанието ще обърне внимание, че това, което окото вижда има дълбоко влияние върху човека. Изобщо не гледайте модерните ни карикатури, това се забранява изцяло там! Това не трябва да бъде критика, а само едно посочване на фактите. Тъй като то излива един поток от сили в човешката душа, които го насочват в определена посока, които са определящи епохата. Духовният учен знае, колко много зависи от това дали човекът живее в един или друг свят от форми.
към текста >>
Тъй като то излива един поток от сили в човешката
душа
, които го насочват в определена посока, които са определящи епохата.
Имаме ужасно плакатно изкуство! Стари и млади бродят през море от такива отвратителни творения, които предизвикват най-ужасните сили на душата в подсъзнанието. Теософското изкуство на възпитанието ще обърне внимание, че това, което окото вижда има дълбоко влияние върху човека. Изобщо не гледайте модерните ни карикатури, това се забранява изцяло там! Това не трябва да бъде критика, а само едно посочване на фактите.
Тъй като то излива един поток от сили в човешката душа, които го насочват в определена посока, които са определящи епохата.
Духовният учен знае, колко много зависи от това дали човекът живее в един или друг свят от форми.
към текста >>
А знаете ли къде се отразиха това голямо задълбочаване и вглъбяване на човешката
душа
, тези смирени чувства, които търсеха вътрешно съединение с божествените същностни си ли?
Към средата на Средновековието по протежение на река Рейн възникна онова странно религиозно движение, което се нарича немска мистика. От по-ранните духове на християнската мистика произлезе едно невероятно задълбочаване и вглъбяване, в лицето на Майстер Екхарт, Таулер, Сузо, Руисброк и останалите, които биваха наричани "Свещениците". През 13 и 14 век названието "Свещеник" все още не носеше днешното значение, все още то беше нещо уважително. Реката Рейн се наричаше тогава "голямата европейска улица на свещениците".
А знаете ли къде се отразиха това голямо задълбочаване и вглъбяване на човешката душа, тези смирени чувства, които търсеха вътрешно съединение с божествените същностни си ли?
Те бяха привлечени в готическите катедрали с техните заострени арки, подпори и колони. Това възпита тези души. Така силно се проявява вижданото. Това, което човекът вижда, което се влива в душата му от обкръжението му, в него се превръща в сила. След това той се оформя сам до следващото въплъщение.
към текста >>
Това, което човекът вижда, което се влива в
душа
та му от обкръжението му, в него се превръща в сила.
Реката Рейн се наричаше тогава "голямата европейска улица на свещениците". А знаете ли къде се отразиха това голямо задълбочаване и вглъбяване на човешката душа, тези смирени чувства, които търсеха вътрешно съединение с божествените същностни си ли? Те бяха привлечени в готическите катедрали с техните заострени арки, подпори и колони. Това възпита тези души. Така силно се проявява вижданото.
Това, което човекът вижда, което се влива в душата му от обкръжението му, в него се превръща в сила.
След това той се оформя сам до следващото въплъщение.
към текста >>
Това, което
душа
та е получила чрез наблюдението на архитектурните форми на пример тези на готиката те проявява в настроението на душите: ще възникнат пламенни души гледащи към висшето.
Нека сега извикаме пред душите си схематично тази част от развитието на човека. Един архитектурен стил не бива измислен, той се ражда във времето от великите мисли на посветените, те го карат да се влее в света. Сградите възникват, те въздействуват на човека, хората взимат по нещо от живеещата в тези форми спиритуална сила.
Това, което душата е получила чрез наблюдението на архитектурните форми на пример тези на готиката те проявява в настроението на душите: ще възникнат пламенни души гледащи към висшето.
Преди няколко столетия хората приеха в себе си това, което живееше в готиката. А сега ще проследим през някои от следващите столетия тези хора, които бяха приели в себе си силата на архитектурните форми в следващото си въплъщение те носят на физиономиите си, на лицата си белега на онази вътрешна нагласа. Душите на хората са обособили лицата им. Така разбираме защо се упражняват подобни изкуства. Посветените гледат надалеч, надалеч в бъдещето на човечеството.
към текста >>
Така в човешката
душа
се посява семето на бъдещите епохи.
А сега ще проследим през някои от следващите столетия тези хора, които бяха приели в себе си силата на архитектурните форми в следващото си въплъщение те носят на физиономиите си, на лицата си белега на онази вътрешна нагласа. Душите на хората са обособили лицата им. Така разбираме защо се упражняват подобни изкуства. Посветените гледат надалеч, надалеч в бъдещето на човечеството. Поради това те в един определен момент внасят външни форми на изкуството, общо външни архитектурни стилове.
Така в човешката душа се посява семето на бъдещите епохи.
към текста >>
Човекът наблюдава архитектурните форми, те въздействуват на
душа
та му, а
душа
та му въздейства от своя страна в следващия живот върху физиономията му, върху лицето на човека.
Тялото на човека трябваше да се измени. Ако видите рисунка на атлантския човек, вие ще се удивите, колко се различава той от днешния. Само не мислете, че това преобразуване стана от само себе си. Човешкото тяло със своите сетивни органи се образува постепенно. Дълго време душевните сили на човека трябваше да работят върху тези човешки тела и да действуват така, както ви показах с простия пример.
Човекът наблюдава архитектурните форми, те въздействуват на душата му, а душата му въздейства от своя страна в следващия живот върху физиономията му, върху лицето на човека.
към текста >>
Когато атланстката епоха премина в следатлантската
душа
та на човека се преобразува и след това измени и тялото му.
Когато атланстката епоха премина в следатлантската душата на човека се преобразува и след това измени и тялото му.
Нека се задълбочим още повече в това. Нека си представим най-напред един атлантец, той все още притежаваше ясновидско съзнание, което беше свързано с обкръжението, в което живееше, с изпълнената с мъгли атмосфера. Тя го караше да вижда нещата не в ясно очертани граници. За него те бяха по-скоро цветни образи, флуиди от цветове, които се преплитаха и му показваха душевните състояния на хората. Вместо предмета, който се приближаваше до него, атлантецът възприемаше една светлинна форма, синя за любовта, червена за страстта, яда и т.н.
към текста >>
Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който
душа
та на човека трябваше да приеме нови впечатления.
Тя го караше да вижда нещата не в ясно очертани граници. За него те бяха по-скоро цветни образи, флуиди от цветове, които се преплитаха и му показваха душевните състояния на хората. Вместо предмета, който се приближаваше до него, атлантецът възприемаше една светлинна форма, синя за любовта, червена за страстта, яда и т.н. Около него се разпростираха душевните сили на хората. Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло.
Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който душата на човека трябваше да приеме нови впечатления.
Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло. Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви. Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег.
към текста >>
Какво трябваше да почувства човешката
душа
, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма?
Около него се разпростираха душевните сили на хората. Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло. Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който душата на човека трябваше да приеме нови впечатления. Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло. Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви.
Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма?
Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя. Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана.
към текста >>
Човешката
душа
трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях.
Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло. Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който душата на човека трябваше да приеме нови впечатления. Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло. Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви. Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма?
Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях.
Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя. Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана. Човекът живееше в тези превозни средства, за да може тялото му да бъде построено такова, каквото е днес.
към текста >>
Груповата
душа
на рибите в действителност и днес е много висша.
Нека сега се запитаме, какво би се случило, ако Слънцето и Луната не се бяха съединили, ако се бяхме развивали отделно. Тогава човекът никога не би получил днешната си форма. Ако Луната беше поела сама по пътя си, тя нямаше да може да почерпи нови сили от повторното съединение със Слънцето, тогава най-висшето същество, което тя щеше да е в състояние да роди, щеше да е нещо като днешните змии. Слънчевите същества пък ако бяха останали сами щяха да достигнат най-много до формата на рибата. Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека.
Груповата душа на рибите в действителност и днес е много висша.
Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата. Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията? Тази сила им е дошла от съществата на Слънцето. А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на Старото Слънце.
към текста >>
Външната форма обаче е нещо съвсем различно от
душа
та.
Тогава човекът никога не би получил днешната си форма. Ако Луната беше поела сама по пътя си, тя нямаше да може да почерпи нови сили от повторното съединение със Слънцето, тогава най-висшето същество, което тя щеше да е в състояние да роди, щеше да е нещо като днешните змии. Слънчевите същества пък ако бяха останали сами щяха да достигнат най-много до формата на рибата. Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека. Груповата душа на рибите в действителност и днес е много висша.
Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата.
Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията? Тази сила им е дошла от съществата на Слънцето. А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на Старото Слънце.
към текста >>
Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето,
душа
та на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Как изглеждаха нещата, когато земята беше преминала от състоянието на Сатурн в това на Слънцето? Човекът беше едно въздушно същество, той не познаваше смъртта и умирането в днешния им смисъл. Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането.
Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло. Към едно определено тяло се числеше душа, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън. Представете си го така: Душата беше нещо "външно". Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането.
към текста >>
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че
душа
та никога не се вмъкваше във физическото тяло.
Как изглеждаха нещата, когато земята беше преминала от състоянието на Сатурн в това на Слънцето? Човекът беше едно въздушно същество, той не познаваше смъртта и умирането в днешния им смисъл. Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането. Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло.
Към едно определено тяло се числеше душа, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън. Представете си го така: Душата беше нещо "външно". Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането. Растежът и отмирането протичаха различно от днес.
към текста >>
Към едно определено тяло се числеше
душа
, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън.
Човекът беше едно въздушно същество, той не познаваше смъртта и умирането в днешния им смисъл. Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането. Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу. Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло.
Към едно определено тяло се числеше душа, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън.
Представете си го така: Душата беше нещо "външно". Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането. Растежът и отмирането протичаха различно от днес. Тялото изгубваше определени части, но се обособяваха нови.
към текста >>
Представете си го така:
Душа
та беше нещо "външно".
Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането. Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу. Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло. Към едно определено тяло се числеше душа, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън.
Представете си го така: Душата беше нещо "външно".
Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането. Растежът и отмирането протичаха различно от днес. Тялото изгубваше определени части, но се обособяваха нови. Приблизително както гладът и храненето са взаимно свързани, така тогава се осъществяваха унищожаването и повторното възстановяване на физическото тяло.
към текста >>
Душа
та живееше така дълги времена, докато тялото се преобразяваше.
Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането. Растежът и отмирането протичаха различно от днес. Тялото изгубваше определени части, но се обособяваха нови. Приблизително както гладът и храненето са взаимно свързани, така тогава се осъществяваха унищожаването и повторното възстановяване на физическото тяло.
Душата живееше така дълги времена, докато тялото се преобразяваше.
Не съществуваше умиране, не съществуваше смърт.
към текста >>
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката
душа
започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми.
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми.
Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние. През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце.
към текста >>
Формите се сменяха, и когато
душа
та на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена.
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми. Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние. През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание.
Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена.
Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи. Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно.
към текста >>
Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова
душа
, в някои отношения е по-високопоставено от човека.
Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си.
Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека.
Имам предвид пчелата. Пчелният кошер не отделната пчела има едно духовно същество, което в някои отношения съвпада на по-нисшо ниво с човешкото същество на някогашния Сатурн, което на по-висше ниво човекът ще достигне едва на Венера. Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Стария Сатурн. Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела. Душата на пчелния кошер не е обикновена групова душа, а е едно само по себе си особено същество.
към текста >>
Душа
та на пчелния кошер не е обикновена групова
душа
, а е едно само по себе си особено същество.
Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека. Имам предвид пчелата. Пчелният кошер не отделната пчела има едно духовно същество, което в някои отношения съвпада на по-нисшо ниво с човешкото същество на някогашния Сатурн, което на по-висше ниво човекът ще достигне едва на Венера. Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Стария Сатурн. Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела.
Душата на пчелния кошер не е обикновена групова душа, а е едно само по себе си особено същество.
Отделната пчела е съхранила във формата си това, което човекът преживя на Стария Сатурн. Духът на пчелния кошер стои по-високо от духа на отделния човек, той днес вече е достигнал до съзнание-Венера. Пчелата е символ на Духа-Човек, който не познава смъртността. Духовността, която човекът притежаваше, когато планетата се намираше още в огнено състояние [Сатурн], той ще добие отново, когато планетата стане огнена в състоянието Венера. Затова в окултизма пчелата се посочва като топлинно или огнено същество.
към текста >>
55.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в
душа
та си е едно напълно ново творение.
Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел. Нека обаче си представим, че той е подредил една група модели. Микеланджело беше там, моделите бяха там.
Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение.
Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава.
към текста >>
Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват
душа
та, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Микеланджело беше там, моделите бяха там. Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало.
Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува.
към текста >>
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като
душа
та ви върви по собствения си път в духовния свят.
Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си.
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят.
Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби.
към текста >>
Това, окото е живеело в
душа
та на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в
душа
та му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма.
Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби.
Това, окото е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма.
Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди? Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите. Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение. Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от мислите на божеството.
към текста >>
56.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската
душа
в сърцето.
Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце. Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така. Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно. Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва.
Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската душа в сърцето.
към текста >>
Ако сега той е в състояние да изговаря единствено съдържанието на
душа
та си чрез думите, то тогава той ще може да изговаря сам себе си.
Но човекът ще се извиси и някога ще може да действува растително. Тогава той ще произвежда не само минерални, а и растителни трептения. Той ще изговаря растения. Следващото стъпало в развитието ще настъпи, когато той ще изговаря чувстващи същества. А на най-високото стъпало в развитието си той ще може да създава с ларинкса си себе подобни.
Ако сега той е в състояние да изговаря единствено съдържанието на душата си чрез думите, то тогава той ще може да изговаря сам себе си.
към текста >>
Човекът има индивидуална
душа
, а животното групова.
Ако сравните днешния човек с животното, то разликата се явява така, че трябва да кажем: Като отделно същество човекът притежава нещо, което животното не притежава като отделно същество.
Човекът има индивидуална душа, а животното групова.
Отделният човек е сам по себе си един животински род. Всички лъвове заедно например правят една единствена душа. Тези групови Азове са същите като човешкия Аз, само не са достигнали до физическия свят, а могат да се открият само в астралния свят. Тук на земята вие виждате физическите хора, всеки от които носи по един Аз. В астралния свят, в астралната материя точно по същия начин ще срещнете същества, които са също като вас, само че не във физическа, а в астрална обвивка.
към текста >>
Всички лъвове заедно например правят една единствена
душа
.
Ако сравните днешния човек с животното, то разликата се явява така, че трябва да кажем: Като отделно същество човекът притежава нещо, което животното не притежава като отделно същество. Човекът има индивидуална душа, а животното групова. Отделният човек е сам по себе си един животински род.
Всички лъвове заедно например правят една единствена душа.
Тези групови Азове са същите като човешкия Аз, само не са достигнали до физическия свят, а могат да се открият само в астралния свят. Тук на земята вие виждате физическите хора, всеки от които носи по един Аз. В астралния свят, в астралната материя точно по същия начин ще срещнете същества, които са също като вас, само че не във физическа, а в астрална обвивка. Можете да говорите с тях както с равни това са груповите души на животните.
към текста >>
Хората също имаха в миналото групова
душа
, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност.
Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя.
към текста >>
След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова
душа
за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност. Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека.
След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя.
Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова
душа
, която принадлежи на всички хора едновременно.
Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя.
Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
Тогава
душа
та се намираше на астрален план.
Ако проследим човешкото развитие далеч, далеч в миналото, така че да прехвърлим милиони години, то ние ще срещнем още нещо. Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души.
Тогава душата се намираше на астрален план.
Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо.
към текста >>
Те имат огромно влияние върху
душа
та на човека, тъй като са извлечени от тайните на света.
Винаги ще откривате, че медитацията върху тях може да ви отвори вратите към една безкрайна мъдрост.
Те имат огромно влияние върху душата на човека, тъй като са извлечени от тайните на света.
Закачете в някоя стая, където се говори за такива неща, така както ние го правим тук, в която човек се издига до светите мистерии на света, и те ще подействуват в най-висша степен оживително, просветляващо, понякога дори и без знанието на хората. Но именно поради значението си те не са предназначени да се профанизират. И колкото и да изглежда странно: ако ги окачите в една стая, в която не се говори за нищо духовно, където се изричат само тривиални думи, то те отново ще подействуват, но така, че ще разболеят физическия организъм. Колкото и тривиално да звучи: те унищожават храносмилането. Това, което е родено в духа, то принадлежи към духа и не бива да се профанизира.
към текста >>
57.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една
душа
, надарена с аз.
Какво друго освен това, което се предлага на сетивата ни съществува в тези три царства? Ако наблюдаваме царството на животните ще установим, че духовно-душевното съществено се различава от човека. Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно. То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло. Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз.
Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго.
към текста >>
Ние приписваме азова
душа
на отделния човек.
Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно. То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло. Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката. Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз. Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек.
Ние приписваме азова душа на отделния човек.
Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго. Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа. Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека.
към текста >>
Така както приписваме на отделния човек азова
душа
, така можем да сторим същото и с целия животински род.
То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло. Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката. Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз. Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек.
Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род.
Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго. Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа. Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека. Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план.
към текста >>
Дали тази
душа
ще се нарича групова или видова, не е от значение.
Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката. Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз. Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род.
Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение.
От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго. Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа. Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека. Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план. Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него.
към текста >>
Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата
душа
.
Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго.
Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа.
Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека. Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план. Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него. При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно.
към текста >>
Не бива да търсим тази
душа
на групите животни там, където бихме търсили азовата
душа
на човека.
Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго. Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа.
Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека.
Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план. Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него. При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение.
към текста >>
Мястото, където се намира азовата
душа
на човека между раждането и смъртта е физическия план.
Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго. Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа. Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека.
Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план.
Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него. При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение. Отделните животни принадлежат към една и съща групова душа, а тя се намира в астралния план.
към текста >>
Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата
душа
на човека живее в него.
Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго. Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа. Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека. Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план.
Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него.
При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение. Отделните животни принадлежат към една и съща групова душа, а тя се намира в астралния план. Ако например искаме да открием Аза на една група еднакви животни, то ние трябва да отидем посредством ясновидството на астралния план.
към текста >>
Отделните животни принадлежат към една и съща групова
душа
, а тя се намира в астралния план.
Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план. Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него. При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение.
Отделните животни принадлежат към една и съща групова душа, а тя се намира в астралния план.
Ако например искаме да открием Аза на една група еднакви животни, то ние трябва да отидем посредством ясновидството на астралния план. Там груповата душа на съответните животни е една толкова завършена личност, какъвто е човекът тук на физическия план. Ако човек разпери десетте си пръста и ги пъхне в десет дупки на стената, то някой, който е от другата страна на стената ще види единствено десетте пръста. Ако той от своя страна желае да потърси Азът на тези десет пръста, то ще трябва да отиде зад стената. Така трябва да си представяте, че в отделния лъв трябва да виждаме един от представителите на груповия Аз на всички лъвове.
към текста >>
Там груповата
душа
на съответните животни е една толкова завършена личност, какъвто е човекът тук на физическия план.
При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение. Отделните животни принадлежат към една и съща групова душа, а тя се намира в астралния план. Ако например искаме да открием Аза на една група еднакви животни, то ние трябва да отидем посредством ясновидството на астралния план.
Там груповата душа на съответните животни е една толкова завършена личност, какъвто е човекът тук на физическия план.
Ако човек разпери десетте си пръста и ги пъхне в десет дупки на стената, то някой, който е от другата страна на стената ще види единствено десетте пръста. Ако той от своя страна желае да потърси Азът на тези десет пръста, то ще трябва да отиде зад стената. Така трябва да си представяте, че в отделния лъв трябва да виждаме един от представителите на груповия Аз на всички лъвове. Отидете на астралния план и ще откриете групово-родовата индивидуалност или личност на всички лъвове, точно както зад стената бихме открили индивидуалността на десетте пръста на човека. Същото се отнася и за останалите животински видове.
към текста >>
Най-напред на ученика, който желае да премине през обучение, се предават такива представи и понятия, които да му дадат възможност да вижда не само това, което се случва навън в природата, не само външните процеси, а и да възприема с цяла
душа
като вътрешно изживяване съществуването на земята ни, втвърдяването и, което действува като болка.
В това, което се нарича действително духовно обучение, ние трябва да започнем с такива картини от нашето обкръжение, при наблюдението на които в нас да се събуждат чувства.
Най-напред на ученика, който желае да премине през обучение, се предават такива представи и понятия, които да му дадат възможност да вижда не само това, което се случва навън в природата, не само външните процеси, а и да възприема с цяла душа като вътрешно изживяване съществуването на земята ни, втвърдяването и, което действува като болка.
Този образ на болката представлява един действителен духовен факт. В истинския окултизъм образите не са съчинени, а са извлечени от действителни духовни факти. Нито една философия, нито една спекулация, дори и най-острият ум не би могъл да разгадае един подобен образ, единствено познаването на фактите във висшите светове би довело до разбиране. В окултизма всички образи са израз на духовни факти.
към текста >>
58.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вчера подчертахме, че единствено човекът, както живее тук на физическия план, има индивидуална
душа
, Аз, и че животните, които ни заобикалят имат групов Аз, групова
душа
, живееща на астралния план и може да се открие там като завършено същество.
Вчера подчертахме, че единствено човекът, както живее тук на физическия план, има индивидуална душа, Аз, и че животните, които ни заобикалят имат групов Аз, групова душа, живееща на астралния план и може да се открие там като завършено същество.
Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова душа или групов Аз и индивидуален Аз. Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде. Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека. Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята.
към текста >>
Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова
душа
или групов Аз и индивидуален Аз.
Вчера подчертахме, че единствено човекът, както живее тук на физическия план, има индивидуална душа, Аз, и че животните, които ни заобикалят имат групов Аз, групова душа, живееща на астралния план и може да се открие там като завършено същество.
Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова душа или групов Аз и индивидуален Аз.
Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде. Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека. Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята. По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава.
към текста >>
Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата
душа
на животинското царство и индивидуалната
душа
на човека.
Вчера подчертахме, че единствено човекът, както живее тук на физическия план, има индивидуална душа, Аз, и че животните, които ни заобикалят имат групов Аз, групова душа, живееща на астралния план и може да се открие там като завършено същество. Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова душа или групов Аз и индивидуален Аз. Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде.
Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека.
Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята. По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава. Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло. Той ще достигне до завършената индивидуална душа едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено. Наистина за повечето хора Азът им е един междинен продукт между груповия Аз и индивидуалния.
към текста >>
Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална
душа
, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята.
Вчера подчертахме, че единствено човекът, както живее тук на физическия план, има индивидуална душа, Аз, и че животните, които ни заобикалят имат групов Аз, групова душа, живееща на астралния план и може да се открие там като завършено същество. Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова душа или групов Аз и индивидуален Аз. Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде. Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека.
Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята.
По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава. Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло. Той ще достигне до завършената индивидуална душа едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено. Наистина за повечето хора Азът им е един междинен продукт между груповия Аз и индивидуалния. Колкото повече се връщаме към миналото, толкова човешкият Аз е все още един групов Аз.
към текста >>
По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата
душа
, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална
душа
, която днес все още не притежава.
Така царството на хората и царството на животните, ако ги наблюдаваме духовно, стоят едно срещу друго като групова душа или групов Аз и индивидуален Аз. Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде. Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека. Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята.
По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава.
Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло. Той ще достигне до завършената индивидуална душа едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено. Наистина за повечето хора Азът им е един междинен продукт между груповия Аз и индивидуалния. Колкото повече се връщаме към миналото, толкова човешкият Аз е все още един групов Аз. В началото на земното съществуване, когато душите се спуснаха от божествените светове в нашия физически план човешките души все още бяха групови Азове.
към текста >>
Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си
душа
във физическото си тяло.
Само не бива да си представяме така, сякаш във вселената изобщо не съществуват преходи между отделните същества. Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде. Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека. Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята. По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава.
Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло.
Той ще достигне до завършената индивидуална душа едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено. Наистина за повечето хора Азът им е един междинен продукт между груповия Аз и индивидуалния. Колкото повече се връщаме към миналото, толкова човешкият Аз е все още един групов Аз. В началото на земното съществуване, когато душите се спуснаха от божествените светове в нашия физически план човешките души все още бяха групови Азове. Много хора принадлежаха заедно към една група, която имаше обща душа, групов Аз.
към текста >>
Той ще достигне до завършената индивидуална
душа
едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено.
Съществува поговорката, че природата не прави скокове, но за окултиста тя е съвършено неправилна, но преходи ще откриете навсякъде. Така също вие ще откриете и преходна форма между груповата душа на животинското царство и индивидуалната душа на човека. Неправилно би било да си представяме, че човекът още при встъпването си в земното съществуване е имал завършена индивидуална душа, и че тя се превъплъщава в един и същи вид тук на земята. По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава. Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло.
Той ще достигне до завършената индивидуална душа едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено.
Наистина за повечето хора Азът им е един междинен продукт между груповия Аз и индивидуалния. Колкото повече се връщаме към миналото, толкова човешкият Аз е все още един групов Аз. В началото на земното съществуване, когато душите се спуснаха от божествените светове в нашия физически план човешките души все още бяха групови Азове. Много хора принадлежаха заедно към една група, която имаше обща душа, групов Аз.
към текста >>
Много хора принадлежаха заедно към една група, която имаше обща
душа
, групов Аз.
Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло. Той ще достигне до завършената индивидуална душа едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено. Наистина за повечето хора Азът им е един междинен продукт между груповия Аз и индивидуалния. Колкото повече се връщаме към миналото, толкова човешкият Аз е все още един групов Аз. В началото на земното съществуване, когато душите се спуснаха от божествените светове в нашия физически план човешките души все още бяха групови Азове.
Много хора принадлежаха заедно към една група, която имаше обща душа, групов Аз.
към текста >>
Ако разгледаме по-отблизо Аза, той ще се окаже разделен на три части, които познаваме с имената: Чувстваща
душа
, Разсъдъчна
душа
и Съзнаваща
душа
.
Нека запомним това от една страна. От друга нека се спрем по-подробно на самите те членове на човешката природа. Трябва да ви е достатъчно известно, тъй като се повтаря отново и отново, че съществото на човека има четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Ако разгледаме по-отблизо Аза, той ще се окаже разделен на три части, които познаваме с имената: Чувстваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнаваща душа.
В Чувстващата душа и в Разсъдъчната душа най-напред просветлява самостоятелния Аз, и едва в Съзнаващата душа имаме първото обявление на самосъзнаващия аз. Най-напред там просветлява в човека това, което се нарича петата част на съществото му, Духът-Себе или Манас. Така получаваме следното разчленяване на днешния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, след това тясно свързана с астралното Чувстващата душа, която е като повита в него, след това Разсъдъчната душа и Съзнаващата душа. И в Съзнателната душа, която е действителната азова душа, втъкания Дух-Себе или Манас. Така трябва да си представяме днешния човек.
към текста >>
В Чувстващата
душа
и в Разсъдъчната
душа
най-напред просветлява самостоятелния Аз, и едва в Съзнаващата
душа
имаме първото обявление на самосъзнаващия аз.
Нека запомним това от една страна. От друга нека се спрем по-подробно на самите те членове на човешката природа. Трябва да ви е достатъчно известно, тъй като се повтаря отново и отново, че съществото на човека има четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ако разгледаме по-отблизо Аза, той ще се окаже разделен на три части, които познаваме с имената: Чувстваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнаваща душа.
В Чувстващата душа и в Разсъдъчната душа най-напред просветлява самостоятелния Аз, и едва в Съзнаващата душа имаме първото обявление на самосъзнаващия аз.
Най-напред там просветлява в човека това, което се нарича петата част на съществото му, Духът-Себе или Манас. Така получаваме следното разчленяване на днешния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, след това тясно свързана с астралното Чувстващата душа, която е като повита в него, след това Разсъдъчната душа и Съзнаващата душа. И в Съзнателната душа, която е действителната азова душа, втъкания Дух-Себе или Манас. Така трябва да си представяме днешния човек.
към текста >>
Така получаваме следното разчленяване на днешния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, след това тясно свързана с астралното Чувстващата
душа
, която е като повита в него, след това Разсъдъчната
душа
и Съзнаващата
душа
.
От друга нека се спрем по-подробно на самите те членове на човешката природа. Трябва да ви е достатъчно известно, тъй като се повтаря отново и отново, че съществото на човека има четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ако разгледаме по-отблизо Аза, той ще се окаже разделен на три части, които познаваме с имената: Чувстваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнаваща душа. В Чувстващата душа и в Разсъдъчната душа най-напред просветлява самостоятелния Аз, и едва в Съзнаващата душа имаме първото обявление на самосъзнаващия аз. Най-напред там просветлява в човека това, което се нарича петата част на съществото му, Духът-Себе или Манас.
Така получаваме следното разчленяване на днешния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, след това тясно свързана с астралното Чувстващата душа, която е като повита в него, след това Разсъдъчната душа и Съзнаващата душа.
И в Съзнателната душа, която е действителната азова душа, втъкания Дух-Себе или Манас. Така трябва да си представяме днешния човек.
към текста >>
И в Съзнателната
душа
, която е действителната азова
душа
, втъкания Дух-Себе или Манас.
Трябва да ви е достатъчно известно, тъй като се повтаря отново и отново, че съществото на човека има четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ако разгледаме по-отблизо Аза, той ще се окаже разделен на три части, които познаваме с имената: Чувстваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнаваща душа. В Чувстващата душа и в Разсъдъчната душа най-напред просветлява самостоятелния Аз, и едва в Съзнаващата душа имаме първото обявление на самосъзнаващия аз. Най-напред там просветлява в човека това, което се нарича петата част на съществото му, Духът-Себе или Манас. Така получаваме следното разчленяване на днешния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, след това тясно свързана с астралното Чувстващата душа, която е като повита в него, след това Разсъдъчната душа и Съзнаващата душа.
И в Съзнателната душа, която е действителната азова душа, втъкания Дух-Себе или Манас.
Така трябва да си представяме днешния човек.
към текста >>
Нека сега разгледаме отношението, в което
душа
та ни, това означава Чувстващата ни
душа
, Разсъдъчната ни
душа
, Съзнаващата ни
душа
и включения в нея Дух-Себе или Манас, се намира към етерното тяло.
Нека сега разгледаме отношението, в което душата ни, това означава Чувстващата ни душа, Разсъдъчната ни душа, Съзнаващата ни душа и включения в нея Дух-Себе или Манас, се намира към етерното тяло.
Самото ни етерно тяло се намира на нивото на животното. Долу (пише на дъската виж схемата: от долу нагоре) на височината на човека имаме физическото тяло. Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата). Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението. Следва Разсъдъчната душа.
към текста >>
Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата
душа
това е първия орган на
душа
та ни е на височината на растението.
Нека сега разгледаме отношението, в което душата ни, това означава Чувстващата ни душа, Разсъдъчната ни душа, Съзнаващата ни душа и включения в нея Дух-Себе или Манас, се намира към етерното тяло. Самото ни етерно тяло се намира на нивото на животното. Долу (пише на дъската виж схемата: от долу нагоре) на височината на човека имаме физическото тяло. Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата).
Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението.
Следва Разсъдъчната душа. Всичко това се намира на нивото на растението. По-нататък имаме Азът или Съзнаващата душа, в който е включен Духът-Себе или Манас, доколкото днес може да се открие у човека.
към текста >>
Следва Разсъдъчната
душа
.
Нека сега разгледаме отношението, в което душата ни, това означава Чувстващата ни душа, Разсъдъчната ни душа, Съзнаващата ни душа и включения в нея Дух-Себе или Манас, се намира към етерното тяло. Самото ни етерно тяло се намира на нивото на животното. Долу (пише на дъската виж схемата: от долу нагоре) на височината на човека имаме физическото тяло. Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата). Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението.
Следва Разсъдъчната душа.
Всичко това се намира на нивото на растението. По-нататък имаме Азът или Съзнаващата душа, в който е включен Духът-Себе или Манас, доколкото днес може да се открие у човека.
към текста >>
По-нататък имаме Азът или Съзнаващата
душа
, в който е включен Духът-Себе или Манас, доколкото днес може да се открие у човека.
Долу (пише на дъската виж схемата: от долу нагоре) на височината на човека имаме физическото тяло. Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата). Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението. Следва Разсъдъчната душа. Всичко това се намира на нивото на растението.
По-нататък имаме Азът или Съзнаващата душа, в който е включен Духът-Себе или Манас, доколкото днес може да се открие у човека.
към текста >>
Астралното тяло, Чувстващата
душа
, която се отразява в етерното, се нарича поради приликата на етерната си форма се нарича "Лъв".
Така във физическото тяло се изразява всеки един друг член, доколкото прониква в него. Кръвта пулсира несъзнателно, тъй като Азът, доколкото е действен в нея, е несъзнателен относно физическите си процеси. Както във физическото тяло се отразява същината на останалите членове, така те се отразяват и в етерното, но вече не "човешки", а "животински", и то във формата на определени животни, които имат известна прилика в нашите външни животински форми. Така това, което се намира под етерното тяло физическото, се отразява като една сянка, тази част на етерното тяло. Тази част на етерното тяло, в която се отразява физическия член на човешкото същество, се нарича "човека" (написва се на дъската).
Астралното тяло, Чувстващата душа, която се отразява в етерното, се нарича поради приликата на етерната си форма се нарича "Лъв".
Разсъдъчната душа, която се отразява в етерното тяло, се нарича "Телец" или крава, а Съзнаващата Душа с Духа-Себе се нарича поради приликата, която етерната и форма има за ясновидския поглед "Орел"
към текста >>
Разсъдъчната
душа
, която се отразява в етерното тяло, се нарича "Телец" или крава, а Съзнаващата
Душа
с Духа-Себе се нарича поради приликата, която етерната и форма има за ясновидския поглед "Орел"
Кръвта пулсира несъзнателно, тъй като Азът, доколкото е действен в нея, е несъзнателен относно физическите си процеси. Както във физическото тяло се отразява същината на останалите членове, така те се отразяват и в етерното, но вече не "човешки", а "животински", и то във формата на определени животни, които имат известна прилика в нашите външни животински форми. Така това, което се намира под етерното тяло физическото, се отразява като една сянка, тази част на етерното тяло. Тази част на етерното тяло, в която се отразява физическия член на човешкото същество, се нарича "човека" (написва се на дъската). Астралното тяло, Чувстващата душа, която се отразява в етерното, се нарича поради приликата на етерната си форма се нарича "Лъв".
Разсъдъчната душа, която се отразява в етерното тяло, се нарича "Телец" или крава, а Съзнаващата Душа с Духа-Себе се нарича поради приликата, която етерната и форма има за ясновидския поглед "Орел"
към текста >>
На астралния план ясновидецът намира човешката индивидуална
душа
сред животинските.
Такива разлики ще откриете и в етерното тяло на човека. Ако го наблюдавате с ясновидски поглед, както с физически поглед наблюдавате физическото, то вие ще откриете, че хората са разделени на Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора и Орел-хора. Груповият им Аз е астрален по природата си.
На астралния план ясновидецът намира човешката индивидуална душа сред животинските.
Колкото по-назад във времето поглеждаме ние виждаме хората да приемат един от тези образи според етерното си тяло, и на всяка от тези четири групи души по една човешка групова душа, на едната групова душа Човек, на другата групова душа Лъв, на третата групова душа Телец, и на четвъртата групова душа Орел. Ще получите само една съвсем грешна представа, ако притиснете прекалено силно тези извлечени от физическите животински форми имена. Много повече това етерно тяло на Лъв-хората наподобява груповата душа на лъвовете, отколкото на отделния лъв тук на физическия план. Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела. Това изхожда от приликата, която християнската езотерика е приписвала на душите на евангелистите.
към текста >>
Колкото по-назад във времето поглеждаме ние виждаме хората да приемат един от тези образи според етерното си тяло, и на всяка от тези четири групи души по една човешка групова
душа
, на едната групова
душа
Човек, на другата групова
душа
Лъв, на третата групова
душа
Телец, и на четвъртата групова
душа
Орел.
Такива разлики ще откриете и в етерното тяло на човека. Ако го наблюдавате с ясновидски поглед, както с физически поглед наблюдавате физическото, то вие ще откриете, че хората са разделени на Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора и Орел-хора. Груповият им Аз е астрален по природата си. На астралния план ясновидецът намира човешката индивидуална душа сред животинските.
Колкото по-назад във времето поглеждаме ние виждаме хората да приемат един от тези образи според етерното си тяло, и на всяка от тези четири групи души по една човешка групова душа, на едната групова душа Човек, на другата групова душа Лъв, на третата групова душа Телец, и на четвъртата групова душа Орел.
Ще получите само една съвсем грешна представа, ако притиснете прекалено силно тези извлечени от физическите животински форми имена. Много повече това етерно тяло на Лъв-хората наподобява груповата душа на лъвовете, отколкото на отделния лъв тук на физическия план. Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела. Това изхожда от приликата, която християнската езотерика е приписвала на душите на евангелистите. Ще разберем това още по-точно, ако видим, че човекът от една страна се схваща в упадък, а от друга във възход.
към текста >>
Много повече това етерно тяло на Лъв-хората наподобява груповата
душа
на лъвовете, отколкото на отделния лъв тук на физическия план.
Ако го наблюдавате с ясновидски поглед, както с физически поглед наблюдавате физическото, то вие ще откриете, че хората са разделени на Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора и Орел-хора. Груповият им Аз е астрален по природата си. На астралния план ясновидецът намира човешката индивидуална душа сред животинските. Колкото по-назад във времето поглеждаме ние виждаме хората да приемат един от тези образи според етерното си тяло, и на всяка от тези четири групи души по една човешка групова душа, на едната групова душа Човек, на другата групова душа Лъв, на третата групова душа Телец, и на четвъртата групова душа Орел. Ще получите само една съвсем грешна представа, ако притиснете прекалено силно тези извлечени от физическите животински форми имена.
Много повече това етерно тяло на Лъв-хората наподобява груповата душа на лъвовете, отколкото на отделния лъв тук на физическия план.
Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела. Това изхожда от приликата, която християнската езотерика е приписвала на душите на евангелистите. Ще разберем това още по-точно, ако видим, че човекът от една страна се схваща в упадък, а от друга във възход. Тук на земята в най-дълбоката точка на материализма, човекът получава наченките на индивидуалната душа. Човекът е слязъл от древните времена, когато отделните групови души можеха по-точно да се различат: Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора, Орел-хора.
към текста >>
Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на
душа
та на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела.
Груповият им Аз е астрален по природата си. На астралния план ясновидецът намира човешката индивидуална душа сред животинските. Колкото по-назад във времето поглеждаме ние виждаме хората да приемат един от тези образи според етерното си тяло, и на всяка от тези четири групи души по една човешка групова душа, на едната групова душа Човек, на другата групова душа Лъв, на третата групова душа Телец, и на четвъртата групова душа Орел. Ще получите само една съвсем грешна представа, ако притиснете прекалено силно тези извлечени от физическите животински форми имена. Много повече това етерно тяло на Лъв-хората наподобява груповата душа на лъвовете, отколкото на отделния лъв тук на физическия план.
Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела.
Това изхожда от приликата, която християнската езотерика е приписвала на душите на евангелистите. Ще разберем това още по-точно, ако видим, че човекът от една страна се схваща в упадък, а от друга във възход. Тук на земята в най-дълбоката точка на материализма, човекът получава наченките на индивидуалната душа. Човекът е слязъл от древните времена, когато отделните групови души можеха по-точно да се различат: Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора, Орел-хора. Когато в бъдеще хората отново ще са се изкачили, те ще съхранят индивидуалната си душа и ще развият на по-високо равнище и с по-високо съзнание това, което преди можеха да възприемат само с едно сумрачно съзнание а именно четирите групови души.
към текста >>
Тук на земята в най-дълбоката точка на материализма, човекът получава наченките на индивидуалната
душа
.
Ще получите само една съвсем грешна представа, ако притиснете прекалено силно тези извлечени от физическите животински форми имена. Много повече това етерно тяло на Лъв-хората наподобява груповата душа на лъвовете, отколкото на отделния лъв тук на физическия план. Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела. Това изхожда от приликата, която християнската езотерика е приписвала на душите на евангелистите. Ще разберем това още по-точно, ако видим, че човекът от една страна се схваща в упадък, а от друга във възход.
Тук на земята в най-дълбоката точка на материализма, човекът получава наченките на индивидуалната душа.
Човекът е слязъл от древните времена, когато отделните групови души можеха по-точно да се различат: Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора, Орел-хора. Когато в бъдеще хората отново ще са се изкачили, те ще съхранят индивидуалната си душа и ще развият на по-високо равнище и с по-високо съзнание това, което преди можеха да възприемат само с едно сумрачно съзнание а именно четирите групови души. Затова в християнството на евангелистите се приписват тези качества.
към текста >>
Когато в бъдеще хората отново ще са се изкачили, те ще съхранят индивидуалната си
душа
и ще развият на по-високо равнище и с по-високо съзнание това, което преди можеха да възприемат само с едно сумрачно съзнание а именно четирите групови души.
Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела. Това изхожда от приликата, която християнската езотерика е приписвала на душите на евангелистите. Ще разберем това още по-точно, ако видим, че човекът от една страна се схваща в упадък, а от друга във възход. Тук на земята в най-дълбоката точка на материализма, човекът получава наченките на индивидуалната душа. Човекът е слязъл от древните времена, когато отделните групови души можеха по-точно да се различат: Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора, Орел-хора.
Когато в бъдеще хората отново ще са се изкачили, те ще съхранят индивидуалната си душа и ще развият на по-високо равнище и с по-високо съзнание това, което преди можеха да възприемат само с едно сумрачно съзнание а именно четирите групови души.
Затова в християнството на евангелистите се приписват тези качества.
към текста >>
Една човешка групова
душа
в астрала е родена така да се каже на границата между физическия и астралния план в едно определено време и се преобразява отново в определено време.
Нека се спрем по-дълго на понятието за груповите души на човека. Тези групови души се изживяваха много повече в пространството, отколкото една до друга, във времето, в последователността. Когато разглеждаме груповите души на животните, да кажем, че разглеждаме група лъвове или група китове: техните групови души на астралния план са една до друга. Ако обаче вземем човешките групови души то трябва да обхванем с поглед и времето.
Една човешка групова душа в астрала е родена така да се каже на границата между физическия и астралния план в едно определено време и се преобразява отново в определено време.
Тези четири вида групови души, които обсъдихме са само четирите главни типа, но съществуват безброй междинни стъпала. Ние посочихме само най-характерните форми Човек, Лъв, Телец, Орел, които обаче могат да се срещнат във всевъзможни смесвания.
към текста >>
Окултистът вижда в племето на херуските една групова
душа
, която възниква, "ражда се" във времето, когато племето встъпва в историята.
Нека разгледаме една група хора, да речем едно племе. Нека вземем някои от древните централно европейски племена, например това на херуските. Едно такова племе възниква и отминава. Материалистичният наблюдател на света вижда в това, което е племето на херуските всъщност нещо абстрактно, едно събирателно понятие. Но това е нещо нереално.
Окултистът вижда в племето на херуските една групова душа, която възниква, "ражда се" във времето, когато племето встъпва в историята.
Тя расте, както расте мощта на херуските, и "умира", когато те се заличават от историята. Зад развиващото се племе на херуските окултистът вижда една развиваща се етерна същност. Но съществува разлика между етерната същност и физическата същност тук на земята. Едно физическо същество се ражда тук на физическия план, расте, достига връхната точка в живота си и умира. Раждането и смъртта са характерни за съществата на физическия план.
към текста >>
Ако с ясновидските си способности днес срещнете една животинска групова
душа
в астрала и си спомните едно от вашите предишни въплъщения и как е изглеждала тя преди 1500 години, то няма да ви се стори, че гледате по-млад човек.
Раждането и смъртта са характерни за съществата на физическия план. Не е така обаче със съществата, които живеят на по-висшите планове. Ако проследим животинските групови души на астралния план през хилядолетията, то възникването и отмирането им съвсем не могат да се изразят с думите "раждане" и "смърт". В основата лежи нещо различно. В основата е преобразуването, метаморфозата.
Ако с ясновидските си способности днес срещнете една животинска групова душа в астрала и си спомните едно от вашите предишни въплъщения и как е изглеждала тя преди 1500 години, то няма да ви се стори, че гледате по-млад човек.
Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира. Тя се преобразява непрестанно, без да преминава през смъртта. Можете да проследите груповите души на животните до прастари времена ще видите единствено метаморфоза, а не раждане и смърт.
към текста >>
Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора,
душа
та на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е.
Подобно е и при груповите души, като тази на племето на херуските.
Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е.
Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе. Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга. Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
към текста >>
Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята,
душа
та на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в
душа
та на ново племе.
Подобно е и при груповите души, като тази на племето на херуските. Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е.
Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе.
Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга. Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание. Под 7 се имат предвид поколенията.
към текста >>
Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова
душа
, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга.
Подобно е и при груповите души, като тази на племето на херуските. Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е. Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе. Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата.
Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга.
Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание. Под 7 се имат предвид поколенията. Ако съобразим, че става дума за лунни години получаваме 500 години. Така в окултизма се казва: животът на една групова душа продължава 500 години, след 500 години тя се превръща в друга, самата тя се ражда наново, без да изгуби съзнанието си.
към текста >>
Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова
душа
в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е. Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе. Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга.
Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
Под 7 се имат предвид поколенията. Ако съобразим, че става дума за лунни години получаваме 500 години. Така в окултизма се казва: животът на една групова душа продължава 500 години, след 500 години тя се превръща в друга, самата тя се ражда наново, без да изгуби съзнанието си.
към текста >>
Така в окултизма се казва: животът на една групова
душа
продължава 500 години, след 500 години тя се превръща в друга, самата тя се ражда наново, без да изгуби съзнанието си.
Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга. Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание. Под 7 се имат предвид поколенията. Ако съобразим, че става дума за лунни години получаваме 500 години.
Така в окултизма се казва: животът на една групова душа продължава 500 години, след 500 години тя се превръща в друга, самата тя се ражда наново, без да изгуби съзнанието си.
към текста >>
Ако разгледаме една такава групова
душа
и потърсим изразно средство на Аза във физическия план, то това е кръвта.
Ако разгледаме една такава групова душа и потърсим изразно средство на Аза във физическия план, то това е кръвта.
За окултиста кръвта е израз на огъня, на просветленото от огъня вещество. Както физическото тяло на човека е израз на земята, етерното на водата, астралното на въздуха, така Азът, който още не е окован в егоизма е израз на огъня. Затова казваме за това ще говорим и утре , че кръвта е намерила смъртта посредством егоизма. Азът на човека "изгаря в собствения си огън", от самия себе си. Това е окултен израз.
към текста >>
Птицата Феникс е груповата
душа
с качествата четирите типа, която през поколенията изгаря и се възобновява едно поколение смятано в 75 лунни години.
И когато човекът превъзмогне себичността, той ще достигне безсмъртие. Човешкият групов Аз изгаря в собствения си огън. Когато изминат 500 години, той изгаря и създава от самия себе си нова форма. В окултизма това се представя така, че груповият Аз принципно живее 500 години, след това изгаря и бива одухотворен от собствения си огън, и това бе наречено "птицата Феникс". В това се състои фактическата обосновка на красивата легенда за птицата Феникс.
Птицата Феникс е груповата душа с качествата четирите типа, която през поколенията изгаря и се възобновява едно поколение смятано в 75 лунни години.
към текста >>
Ако кажа: в етерното груповата
душа
е на границата между физическия и астралния план то вие не бива да си го представяте като гранична линия.
Ако кажа: в етерното груповата душа е на границата между физическия и астралния план то вие не бива да си го представяте като гранична линия.
Когато изхождаме от физическия план, ние имаме тук (рисува) седем подотделения на този физически план. След това биха се прибавили и седем подразделения на астралния план. Най-долните три от него съвпадат с трите най-горни на физическия план. Трябва да разглежда ме астралния план така съвпадащ с физическия, че трите най-горни части на физическия са същевременно и трите най-долни на астралния. Бихме могли да говорим за една странична зона, тази, която душите ни след смъртта не могат да напуснат, ако са обвързани към земята от желания.
към текста >>
59.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако не възприемате тази линия просто като тебеширена или графитна линия, а ако се вгледате в черното, и се опитате да изправите пред
душа
та си тъмнината, ако при виолета си пред ставите отдаването, и така преминете нататък и през останалите цветове през синьото, зеленото, оранжевото, и ако при червеното извикате пред
душа
та си чувството на радост, то
душа
та ви ще е преминала през цялата скала на усещанията, които най-напред са усещания за цветове, а след това се превръщат в морални усещания.
Виждащият я е извел от духовните светове, за да дари на човека нещо, което в бъдеще да го направи виждащ. Това, което трябва да се развие в медитацията върху тази линия са определени усещания. Най-напред вие ще усетите сумрачна тъмнина. Ще се взирате в тъмнината, и постепенно тя ще започне да просветлява и ще се оцвети във виолетово, след това в цвят индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и обратно, при което се осъществява известно отразяване на развитието, докато отново стигнете до виолет. При проследяването на тези оцветени линии през вас ще преминат усещания от качествата на цветовите нюанси до морални усещания.
Ако не възприемате тази линия просто като тебеширена или графитна линия, а ако се вгледате в черното, и се опитате да изправите пред душата си тъмнината, ако при виолета си пред ставите отдаването, и така преминете нататък и през останалите цветове през синьото, зеленото, оранжевото, и ако при червеното извикате пред душата си чувството на радост, то душата ви ще е преминала през цялата скала на усещанията, които най-напред са усещания за цветове, а след това се превръщат в морални усещания.
Поради това, че в душата се отразява формата на жезъла на Меркурий под формата на усещания, във вас ще се внесе нещо, което дава на душата способността да развие по-висшите си органи. Посредством реалния символ тя бива така преобразявана, че може да приеме в себе си по-висшия орган.
към текста >>
Поради това, че в
душа
та се отразява формата на жезъла на Меркурий под формата на усещания, във вас ще се внесе нещо, което дава на
душа
та способността да развие по-висшите си органи.
Това, което трябва да се развие в медитацията върху тази линия са определени усещания. Най-напред вие ще усетите сумрачна тъмнина. Ще се взирате в тъмнината, и постепенно тя ще започне да просветлява и ще се оцвети във виолетово, след това в цвят индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и обратно, при което се осъществява известно отразяване на развитието, докато отново стигнете до виолет. При проследяването на тези оцветени линии през вас ще преминат усещания от качествата на цветовите нюанси до морални усещания. Ако не възприемате тази линия просто като тебеширена или графитна линия, а ако се вгледате в черното, и се опитате да изправите пред душата си тъмнината, ако при виолета си пред ставите отдаването, и така преминете нататък и през останалите цветове през синьото, зеленото, оранжевото, и ако при червеното извикате пред душата си чувството на радост, то душата ви ще е преминала през цялата скала на усещанията, които най-напред са усещания за цветове, а след това се превръщат в морални усещания.
Поради това, че в душата се отразява формата на жезъла на Меркурий под формата на усещания, във вас ще се внесе нещо, което дава на душата способността да развие по-висшите си органи.
Посредством реалния символ тя бива така преобразявана, че може да приеме в себе си по-висшия орган.
към текста >>
60.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от
душа
та, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи, мисли, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие.
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи, мисли, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие.
Дори бихме могли да видим, че Ноевият ковчег беше формиращ за настоящото физическо тяло, и че Соломоновият храм, ако въздействува с формите си върху съвременните хора ще има огромно значение за формирането на хората от шестата раса. От тези данни вече можете да разберете, че посредством водачите на човечеството, които непрестанно се намесват в развитието на човечеството, ще се поеме по един подобен път, както посредством отделните хора в елементарните тайни школи. И тук имаме работа с една концентрация на усещания, мисли, представи и т.н. съществуват още някои неща които имат формиращо действие върху човека.
към текста >>
И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от
душа
та си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на
душа
та му.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети. Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора.
И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му.
Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини.
към текста >>
Върху човешката
душа
действително действуват две напълно различни една от друга области на астралния план.
Ако тръгнем в другата посока (от средата надолу, вие стрелка 3), никога не бих ме срещнали благотворната противоположност форма и живот, а ще се натъкнем на противоположността "разпадане" и "болест". Така че, тръгвайки от физическия план, ние срещаме на астралния горе противоположността на формата и живота. В астралния свят на нея отговаря долу, противоположността разпадане и болест. Винаги, когато поемем в едната посока, където намираме благотворни за физическия свят качества, от другата страна им отговарят унищожителни, вредни за физическия свят влияния. Тук имаме възможността да различим частите на астралния план.
Върху човешката душа действително действуват две напълно различни една от друга области на астралния план.
към текста >>
Ако желаем да си създадем представа да това, как тези две различни области действуват върху човешката
душа
, ние трябва да си представим, че в човека имаме: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло.
Ако желаем да си създадем представа да това, как тези две различни области действуват върху човешката душа, ние трябва да си представим, че в човека имаме: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло.
И според степента на тяхното развитие, както често сме казвали: Манас или Дух-Себе, Будхи или Дух-Живот, и Атма или Човек-Дух. Сред всичко това
към текста >>
имаме изпълнената с Аза
душа
.
имаме изпълнената с Аза душа.
Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух. И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа.
към текста >>
Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела,
душа
и Дух.
имаме изпълнената с Аза душа.
Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух.
И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици.
към текста >>
И сега в
душа
та се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
имаме изпълнената с Аза душа. Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух.
И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици. Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
към текста >>
Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в
душа
та на човека нисши, теглещи надолу свойства.
имаме изпълнената с Аза душа. Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух. И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства.
Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици. Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
към текста >>
Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в
душа
та се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи.
имаме изпълнената с Аза душа. Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух. И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства.
Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи.
В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици. Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
към текста >>
В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката
душа
.
имаме изпълнената с Аза душа. Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух. И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи.
В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа.
Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици. Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
към текста >>
Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в
душа
та се отразява по-нисшото, дяволът прочита на
душа
та списъка с греховете й.
И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици.
Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
към текста >>
Това означава, че на
душа
та се показват всички качества, които са свързани с нея: това, което се отразява отгоре, и се показва като Мойсеевите скрижали.
Това означава, че на душата се показват всички качества, които са свързани с нея: това, което се отразява отгоре, и се показва като Мойсеевите скрижали.
Нисшото, което се отразява в душата, се описваше с думи те: дяволът прочита на душата списъка с греховете и. Ако душата не поеме правилния път, тя може да се отдаде на нисшите си страсти, това може да се случи. Но това не бива да се изправя пред хората като средство за сплашване.
към текста >>
Нисшото, което се отразява в
душа
та, се описваше с думи те: дяволът прочита на
душа
та списъка с греховете и.
Това означава, че на душата се показват всички качества, които са свързани с нея: това, което се отразява отгоре, и се показва като Мойсеевите скрижали.
Нисшото, което се отразява в душата, се описваше с думи те: дяволът прочита на душата списъка с греховете и.
Ако душата не поеме правилния път, тя може да се отдаде на нисшите си страсти, това може да се случи. Но това не бива да се изправя пред хората като средство за сплашване.
към текста >>
Ако
душа
та не поеме правилния път, тя може да се отдаде на нисшите си страсти, това може да се случи.
Това означава, че на душата се показват всички качества, които са свързани с нея: това, което се отразява отгоре, и се показва като Мойсеевите скрижали. Нисшото, което се отразява в душата, се описваше с думи те: дяволът прочита на душата списъка с греховете и.
Ако душата не поеме правилния път, тя може да се отдаде на нисшите си страсти, това може да се случи.
Но това не бива да се изправя пред хората като средство за сплашване.
към текста >>
А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение:
Душа
та на света се кръстосва в тялото на света.
гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване.
А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света.
Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото. И когато впишем такъв кръст в трите природни царства, кръстът се превръща за нас в знак на посоката на развитието.
към текста >>
Това означава, че
душа
та на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото.
гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване. А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света.
Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото.
И когато впишем такъв кръст в трите природни царства, кръстът се превръща за нас в знак на посоката на развитието.
към текста >>
Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в
душа
та.
Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха. С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха.
Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата.
Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето.
към текста >>
По този начин символите са ваятели на
душа
та ни.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме. Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
По този начин символите са ваятели на душата ни.
Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Те изпълват
душа
та ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме. Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят. По този начин символите са ваятели на душата ни.
Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Нека сега отново се спрем на човешката
душа
и на живота и между раждането и смъртта.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта.
Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън. Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение. Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение. Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>
За да получи огледалото, той е трябвало да продаде
душа
та си на дявола.
Това било по времето, когато не съществували огледала. Тръгнал той да търси. Срещнал дявола, който му съобщил тайната на огледалния принцип. Когато се завърнал с тази тайна, той получил съгласието на царската дъщеря. По-късно той между впрочем й отказва.
За да получи огледалото, той е трябвало да продаде душата си на дявола.
към текста >>
61.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото
душа
та чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини.
Днес ще се спрем повече на чувствената страна, на страната на усещанията в познанието на Духа. Пред душите ни по-скоро изникне мисълта как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно. В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници.
Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини.
Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена. Защото те бяха нещо реално за душата. Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
към текста >>
Защото те бяха нещо реално за
душа
та.
Днес ще се спрем повече на чувствената страна, на страната на усещанията в познанието на Духа. Пред душите ни по-скоро изникне мисълта как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно. В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници. Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини. Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена.
Защото те бяха нещо реално за душата.
Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
към текста >>
Тези кълба ще се явят пред него отново като тела от
душа
и дух.
При този повод често ни е занимавал дълбокият смисъл на Коледния празник. Днес ще го разгледаме от една различна страна. Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества. Днес поради абстрактната астрономия за човека, който поглежда към звездното небе, то е изпълнено с абстрактни материални небесни кълба.
Тези кълба ще се явят пред него отново като тела от душа и дух.
Пространството за него отново ще се изпълни с душата и духа. Той ще усеща целия космос топъл, както, както усеща приятелската гръд, единствено разбира се космосът за него ще бъде по-величествен и по-огромен.
към текста >>
Пространството за него отново ще се изпълни с
душа
та и духа.
При този повод често ни е занимавал дълбокият смисъл на Коледния празник. Днес ще го разгледаме от една различна страна. Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества. Днес поради абстрактната астрономия за човека, който поглежда към звездното небе, то е изпълнено с абстрактни материални небесни кълба. Тези кълба ще се явят пред него отново като тела от душа и дух.
Пространството за него отново ще се изпълни с душата и духа.
Той ще усеща целия космос топъл, както, както усеща приятелската гръд, единствено разбира се космосът за него ще бъде по-величествен и по-огромен.
към текста >>
Знаем, че една
душа
, като тази на човека, е индивидуална, която живее в отделното тяло, и ние можем да открием единствено у човека.
Знаем, че една душа, като тази на човека, е индивидуална, която живее в отделното тяло, и ние можем да открием единствено у човека.
При останалите същества, които ни заобикалят, трябва да търсим душа от друг вид и друга форма. Животните около нас също са одухотворени, напразно ще търсим душата им тук на физическия план. Животинският Аз, който наричаме групов Аз, трябва да се търси на астралния план, и цяла една група родствени животни да речем лъвовете, групата животни, котките всички отделни групи от родствени форми имат една обща душа, общ Аз. Пространствената разделеност тук на земята не е от значение. Дали един лъв ще се намира в зоологическа градина, а друг в Африка, това е безразлично.
към текста >>
При останалите същества, които ни заобикалят, трябва да търсим
душа
от друг вид и друга форма.
Знаем, че една душа, като тази на човека, е индивидуална, която живее в отделното тяло, и ние можем да открием единствено у човека.
При останалите същества, които ни заобикалят, трябва да търсим душа от друг вид и друга форма.
Животните около нас също са одухотворени, напразно ще търсим душата им тук на физическия план. Животинският Аз, който наричаме групов Аз, трябва да се търси на астралния план, и цяла една група родствени животни да речем лъвовете, групата животни, котките всички отделни групи от родствени форми имат една обща душа, общ Аз. Пространствената разделеност тук на земята не е от значение. Дали един лъв ще се намира в зоологическа градина, а друг в Африка, това е безразлично. Всички лъвове принадлежат заедно към един Аз, когото астралният изследовател може да открие в Астрала.
към текста >>
Животните около нас също са одухотворени, напразно ще търсим
душа
та им тук на физическия план.
Знаем, че една душа, като тази на човека, е индивидуална, която живее в отделното тяло, и ние можем да открием единствено у човека. При останалите същества, които ни заобикалят, трябва да търсим душа от друг вид и друга форма.
Животните около нас също са одухотворени, напразно ще търсим душата им тук на физическия план.
Животинският Аз, който наричаме групов Аз, трябва да се търси на астралния план, и цяла една група родствени животни да речем лъвовете, групата животни, котките всички отделни групи от родствени форми имат една обща душа, общ Аз. Пространствената разделеност тук на земята не е от значение. Дали един лъв ще се намира в зоологическа градина, а друг в Африка, това е безразлично. Всички лъвове принадлежат заедно към един Аз, когото астралният изследовател може да открие в Астрала. Тези групови Азове там са завършени индивидуалности.
към текста >>
Животинският Аз, който наричаме групов Аз, трябва да се търси на астралния план, и цяла една група родствени животни да речем лъвовете, групата животни, котките всички отделни групи от родствени форми имат една обща
душа
, общ Аз.
Знаем, че една душа, като тази на човека, е индивидуална, която живее в отделното тяло, и ние можем да открием единствено у човека. При останалите същества, които ни заобикалят, трябва да търсим душа от друг вид и друга форма. Животните около нас също са одухотворени, напразно ще търсим душата им тук на физическия план.
Животинският Аз, който наричаме групов Аз, трябва да се търси на астралния план, и цяла една група родствени животни да речем лъвовете, групата животни, котките всички отделни групи от родствени форми имат една обща душа, общ Аз.
Пространствената разделеност тук на земята не е от значение. Дали един лъв ще се намира в зоологическа градина, а друг в Африка, това е безразлично. Всички лъвове принадлежат заедно към един Аз, когото астралният изследовател може да открие в Астрала. Тези групови Азове там са завършени индивидуалности. И както тук на физическия план вашата индивидуалност е завършена, така и груповият Аз е завършена индивидуалност на астралния.
към текста >>
Така ние се научаваме да усещаме заобикалящата ни природа, и природата се превръща за нас все повече в
душа
и дух.
Така ние се научаваме да усещаме заобикалящата ни природа, и природата се превръща за нас все повече в душа и дух.
И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии.
към текста >>
Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с
душа
и дух природа.
Така ние се научаваме да усещаме заобикалящата ни природа, и природата се превръща за нас все повече в душа и дух. И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала.
Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа.
А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии. Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата. Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода.
към текста >>
А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има
душа
.
Така ние се научаваме да усещаме заобикалящата ни природа, и природата се превръща за нас все повече в душа и дух. И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа.
А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа.
И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии. Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата. Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода. От разтварянето на минералното тяло водата се прониква от вълни на удоволствие.
към текста >>
И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази
душа
, ние не бива да използваме обикновени аналогии.
Така ние се научаваме да усещаме заобикалящата ни природа, и природата се превръща за нас все повече в душа и дух. И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа.
И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии.
Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата. Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода. От разтварянето на минералното тяло водата се прониква от вълни на удоволствие. При другите процеси е различно.
към текста >>
Така природата ще стане за нас напълно проникната от
душа
.
Така природата ще стане за нас напълно проникната от душа.
така душата на човека ще се освободи от теснотата. Чувството извира в заобикалящия ни свят. По този начин ние ставаме едно със заобикалящата ни природа. И когато постепенно, частица след частица станем едно с нея, то ние ще усещаме и великите събития в нейната духовност, душевност. Когато през пролетта дните започнат да се удължават, ние чувстваме как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние чувстваме да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние чувстваме, че и душевно нещо се случва.
към текста >>
така
душа
та на човека ще се освободи от теснотата.
Така природата ще стане за нас напълно проникната от душа.
така душата на човека ще се освободи от теснотата.
Чувството извира в заобикалящия ни свят. По този начин ние ставаме едно със заобикалящата ни природа. И когато постепенно, частица след частица станем едно с нея, то ние ще усещаме и великите събития в нейната духовност, душевност. Когато през пролетта дните започнат да се удължават, ние чувстваме как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние чувстваме да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние чувстваме, че и душевно нещо се случва.
към текста >>
Ние усещаме смяната в природата, смяната на
душа
та и на духа в природата.
А когато в наближаващата зима дните все повече се съкращават, когато до земята достига все повече светлина, растенията отново се свиват, зеленото се променя, и ние усещаме как нещо подобно на това, което самите ние изпитваме, когато вечер уморени се отдадем на съня. Нещо подобно усещаме и през пролетта, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина.
Ние усещаме смяната в природата, смяната на душата и на духа в природата.
Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня. Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи жив процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен свят. Ако в настоящето състояние на развитие на човечеството човекът беше способен на това, което някога умееше, то, когато астралното тяло се отделяше от етерното и физическото му тела, щеше да изгрява неговото духовно съзнание, духовна дейност и духовен свят щяха да обгръщат тялото му. Човекът просто щеше да излиза от физическото си тяло, и щеше да встъпва в друга форма на съществуване. Това и прави той, но единствено не знае нищо за него в днешния си стадии на развитие.
към текста >>
Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как
душа
та на земята се подготвя за съня.
А когато в наближаващата зима дните все повече се съкращават, когато до земята достига все повече светлина, растенията отново се свиват, зеленото се променя, и ние усещаме как нещо подобно на това, което самите ние изпитваме, когато вечер уморени се отдадем на съня. Нещо подобно усещаме и през пролетта, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина. Ние усещаме смяната в природата, смяната на душата и на духа в природата.
Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня.
Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи жив процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен свят. Ако в настоящето състояние на развитие на човечеството човекът беше способен на това, което някога умееше, то, когато астралното тяло се отделяше от етерното и физическото му тела, щеше да изгрява неговото духовно съзнание, духовна дейност и духовен свят щяха да обгръщат тялото му. Човекът просто щеше да излиза от физическото си тяло, и щеше да встъпва в друга форма на съществуване. Това и прави той, но единствено не знае нищо за него в днешния си стадии на развитие.
към текста >>
Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има
душа
, и то най-висшата
душа
, която можем да почувстваме в земното развитие.
Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня. Тогава процесът е такъв, че ние можем да встъпим в непосредствена връзка с духа на земята. Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението.
Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да почувстваме в земното развитие.
към текста >>
А след смъртта на тяло то му и това имаше дълбоки причини -
душа
та му се завръщаше в лоното на Авраам.
Още псалмопевецът каза: "Спомням си древните дни, размишлявам за всички Твои дела" (Псалм. 143:5). В древността това беше едно постоянно усещане: погледът към прародителите. Човекът чувстваше, че кръвта на прадедите му още тече през вените му, и чувстваше Аза си свързан с Аза на прадедите. Ако това усещане трябваше да се предизвика още по-ясно в юдейския народ то се изговаряше името на Авраам, тъй като хората се чувстваха част от общия кръвен поток, който започва от Авраам. Когато трябваше да изговори най-висшето си, юдеинът казваше: Аз съм едно с Авраам.
А след смъртта на тяло то му и това имаше дълбоки причини -душата му се завръщаше в лоното на Авраам.
Тогава отсъствуваше самостоятелността, която се всели в съзнанието на хората с Христос. С Христос в човека се всели съзнателното познание на "Аз съм".
към текста >>
Мисията му не е да бъде някакво абстрактно учение, не някаква абстрактна теория, а да отведе хората обратно в живота, да ги накара да го виждат не като нещо абстрактно, а като изцяло изпълнен с
душа
.
Спиритуалният възглед за света ще доведе човека до там да може отново да усеща живо, какво се има предвид с един такъв празник.
Мисията му не е да бъде някакво абстрактно учение, не някаква абстрактна теория, а да отведе хората обратно в живота, да ги накара да го виждат не като нещо абстрактно, а като изцяло изпълнен с душа.
А душата ние чувстваме, когато отидем в каменоломната и видим раздробяващите се камъни, ние чувстваме душата, когато наблюдаваме птичия полет, когато виждаме, как сърпът преминава през полетата, когато слънцето изгрява и залязва. Колкото по-дълбоки събития наблюдаваме, толкова по-дълбока душевност усещаме. В големите преломи на годината ние чувстваме най-дълбоките душевни събития, а най-същественото за нас, ние трябва отново да се научим да усещаме в големите преломи на годината, които са скрити в празниците ни.
към текста >>
А
душа
та ние чувстваме, когато отидем в каменоломната и видим раздробяващите се камъни, ние чувстваме
душа
та, когато наблюдаваме птичия полет, когато виждаме, как сърпът преминава през полетата, когато слънцето изгрява и залязва.
Спиритуалният възглед за света ще доведе човека до там да може отново да усеща живо, какво се има предвид с един такъв празник. Мисията му не е да бъде някакво абстрактно учение, не някаква абстрактна теория, а да отведе хората обратно в живота, да ги накара да го виждат не като нещо абстрактно, а като изцяло изпълнен с душа.
А душата ние чувстваме, когато отидем в каменоломната и видим раздробяващите се камъни, ние чувстваме душата, когато наблюдаваме птичия полет, когато виждаме, как сърпът преминава през полетата, когато слънцето изгрява и залязва.
Колкото по-дълбоки събития наблюдаваме, толкова по-дълбока душевност усещаме. В големите преломи на годината ние чувстваме най-дълбоките душевни събития, а най-същественото за нас, ние трябва отново да се научим да усещаме в големите преломи на годината, които са скрити в празниците ни.
към текста >>
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и
душа
природа.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа.
Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците. Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света. Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия. А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>
Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за
душа
та, ще стане Витаесофия.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа. Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците. Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия.
А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>
А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато
душа
та на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа. Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците. Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света. Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия.
А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>
62.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Действието на Марс в чувствената
душа
, Меркурий в разумната
душа
и Юпитер в съзнателната
душа
.
Произход на света на животните. Отделянето на Слънцето и планетата Уран, Сатурн и Юпитер като местообитания на духовни същества. Марс и желязо. Отделяне на Луната, нейната връзка със слънчевия дух на Йехова. Съществата на Венера и Меркурий като учители на човека.
Действието на Марс в чувствената душа, Меркурий в разумната душа и Юпитер в съзнателната душа.
към текста >>
По хода на Атлантската епоха Аза обхваща астралното тяло, етерното и физическо тяло на човека, и се образува Чувствуващата
душа
, Разсъдъчната
душа
и Съзнателната
душа
, Дух-Себе, Дух-Живот.
Топлинният елемент на древния Сатурн. Духовете на Формите като създатели на първите заченки на човешкото тяло на Сатурн. Мит за Хронос и Гея. На Слънцето Духовете на Формата жертват етерното тяло, на Луната астралното тяло и така въздействуват на първия зачатък на етерното и астралното тяло. На Земята Аза по капка се влива в Лемурийската епоха.
По хода на Атлантската епоха Аза обхваща астралното тяло, етерното и физическо тяло на човека, и се образува Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа, Дух-Себе, Дух-Живот.
Мистерията на Голгота.
към текста >>
Отгласи от древния херметизъм /кървава мъст/ и юдеизма /кръвногрупова
душа
, паметта на поколенията/.
Движение на времето при повтарянето на състоянията на развитие. Преформиране на различните системи /кръвоносна, лимфна, нервна и чувствена/ в хода на развитието. Личностното съзнание на Земята в противоположност на древното лунно съзнание.
Отгласи от древния херметизъм /кървава мъст/ и юдеизма /кръвногрупова душа, паметта на поколенията/.
Съзнание на груповата душа на древната Луна. Луната като планета на Мъдростта. Земята като планета на Любовта. Бъдещата планета Юпитер. Противоположността на Духа на Мъдростта и Духа на Любовта, тяхното взаимодействие при образуването на "индивидуалността" и "личността" на човека в хода на неговата инкарнация.
към текста >>
Съзнание на груповата
душа
на древната Луна.
Движение на времето при повтарянето на състоянията на развитие. Преформиране на различните системи /кръвоносна, лимфна, нервна и чувствена/ в хода на развитието. Личностното съзнание на Земята в противоположност на древното лунно съзнание. Отгласи от древния херметизъм /кървава мъст/ и юдеизма /кръвногрупова душа, паметта на поколенията/.
Съзнание на груповата душа на древната Луна.
Луната като планета на Мъдростта. Земята като планета на Любовта. Бъдещата планета Юпитер. Противоположността на Духа на Мъдростта и Духа на Любовта, тяхното взаимодействие при образуването на "индивидуалността" и "личността" на човека в хода на неговата инкарнация. Възхода на Духа на Мъдростта към Духа на Времето.
към текста >>
За същността на груповата
душа
на животните.
Чувственото постижение на теософските познания. Разчленяване на висшите същества, на човека, животните и елементарните същества. За гномите. Разчленяване на елементарните същества на гноми, елфи, ундини и саламандри. Шестнадесетте пътя към погубване.
За същността на груповата душа на животните.
Същност и формиране на елементарните същества, особено саламандрите. За същността на маймуните. Появата на декаданса на днешното време и оздравяващото действие на теософията.
към текста >>
За груповата
душа
на животните.
За груповата душа на животните.
Формиране на елементарните същества. Пчели и елфи. Днешната наука и елементарните същества. Теорията "всичко-същества" и "всичко-одушевеност". Същност на груповата душа.
към текста >>
Същност на груповата
душа
.
За груповата душа на животните. Формиране на елементарните същества. Пчели и елфи. Днешната наука и елементарните същества. Теорията "всичко-същества" и "всичко-одушевеност".
Същност на груповата душа.
Развитието на човека от груповата душа към индивидуалност. Съзнание на древните ясновиждащи и патриархалната епоха. Религията на юдейското и християнското съзнание. Научно-историческото представяне като "fable convenue". Процеса на индивидуализацията в Средновековието /основаване на градове/.
към текста >>
Развитието на човека от груповата
душа
към индивидуалност.
Формиране на елементарните същества. Пчели и елфи. Днешната наука и елементарните същества. Теорията "всичко-същества" и "всичко-одушевеност". Същност на груповата душа.
Развитието на човека от груповата душа към индивидуалност.
Съзнание на древните ясновиждащи и патриархалната епоха. Религията на юдейското и християнското съзнание. Научно-историческото представяне като "fable convenue". Процеса на индивидуализацията в Средновековието /основаване на градове/. Всеобща значимост на математическите истини.
към текста >>
Аз-
душа
та на животните, растенията и минералите на различните планети.
За елементарните същества.
Аз-душата на животните, растенията и минералите на различните планети.
Човек в сън. Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви, кръв. Разлика между "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и астралното тяло от физическото и етерното тяло по време на сън. Пронизване на физическото и етерно тяло от висши същества.
към текста >>
Живописта като изкуство на Чувствуващата
душа
, музиката като изкуство Разсъдъчната
душа
, поезията като изкуство на Съзнателната
душа
.
Хармонизация и възстановяване на висшите сили на човек по време на сън. Духовните сили в пространството. Беклин и неговата картина "Поета". Гръцкия храм, египетската, римската архитектура, готически събор. Пластиката като изкуство на етерното тяло.
Живописта като изкуство на Чувствуващата душа, музиката като изкуство Разсъдъчната душа, поезията като изкуство на Съзнателната душа.
Пример от "Фауст" на Гьоте. Изказвания на Рихард Вагнер за музиката. Неговия опит да обедини Шекспир и Бетовен. Деветата симфония. Обща характеристика на художествените цели на Рихард Вагнер.
към текста >>
63.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата
душа
" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "
душа
та на лъвовете", "
душа
та на тигрите" и други групови Азове на животните.
От лекциите, които се изнесоха тук в последно време вие можете да заключите, че когато се издигаме ясновидски от физическия план във висшите светове,срещаме там същества, които макар и да не принадлежат на нашия физически свят, но които като същества на висшите светове се явяват толкова обособени в себе си, че ние можем също да назовем техните личности в техните светове, подобно на това както ние назоваваме личностите на хората тук на физически план.
Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните.
Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия свят срещаме хората. По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво. И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните.
към текста >>
Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела
душа
, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека.
Но и в други отношения тези същества не са без значение за човека. Напротив, те имат дълбоко непосредствено значение за целия човешки организъм. От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност само едно принадлежи на човека: това е неговата кръв. Сокът на човешката кръв е това, че представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз.
Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека.
Обратно, в други части на човешкия организъм и до сега се коренят различни същества и ние отиваме да разгледаме по-близо, какво собствено простира своите пипала в това човешко тяло, за да се вкорени в него. За това ние трябва малко повече да се вгледаме в това човешко тяло.
към текста >>
Когато чрез външното впечатление в
душа
та се извиква някаква представа, то в това време, в човека се прокрадват сатурнови духове, добри или зли.
Трудно е да се разбере, по какви начини действуват на човека сатурновите духове. Има духове, които имат тутакси изобретения, само щом погледнат на нещата, а от друга страна проявяват страшни разрушителни страсти в чувствен вид, в сравнение с които всичко, което може в това отношение да направи човек е детска играчка. Тези сатурнови същества по още по-тайнствен начин се прокрадват в човешкото тяло, а именно, чрез сетивното възприятие. Когато човек отправи поглед към красив, чист и благороден предмет, то в него се предизвиква един вид представа, когато отправя поглед към безнравствен, мръсен предмет, то в него се предизвиква друг вид представа.
Когато чрез външното впечатление в душата се извиква някаква представа, то в това време, в човека се прокрадват сатурнови духове, добри или зли.
Благодарение на това, което човек проявява като симпатия или антипатия към онова, което вижда и чува в своето обкръжение, той се подлага на незабележимото нахлуване на едни или други сатурнически духове. През очите, ушите, през цялата кожа се прокрадват в човека тези духове, по времето когато той има своите възприятия. За окултното наблюдение, например, е ясно, какви невероятни разрушителни духове влизат чрез вдишването на някои парфюми когато се намират в близост до напарфюмираните с тези парфюми лица, да не говорим за самите тези лица.
към текста >>
Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа,
душа
та и тялото.
Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото.
Той от всички страни е обкръжен от спътници, и благодарение на Духовната наука ще може все повече да осъзнава тези същества, да живее и твори в съзвучие с тях. Така духовните изследвания ще му открият пълнотата на действителността и ще го направят способен да внесе познание и мъдрост в живота.
към текста >>
64.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И благодарение на това силите, идващи от небесно тяло към небесно тяло стават за нас подобни на онези сили, които идват от една човешка
душа
към друга, като любов и ненавист.
Такъв е един от аспектите, до който достигаме, когато от нашето ниско-органично битие повдигнем поглед към небесното пространство и опознаем, как взаимодействат между себе си небесните сили и съществата в небесното пространство.
И благодарение на това силите, идващи от небесно тяло към небесно тяло стават за нас подобни на онези сили, които идват от една човешка душа към друга, като любов и ненавист.
Ние виждаме душевните сили, които идват от звезда към звезда, и се учим да познаваме това, което е начертано на небесата, като действия, деяния, постъпки на тези сили в мировото пространство.
към текста >>
65.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Сега поставете достатъчно живо
душа
та този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние.
Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята.
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
към текста >>
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща
душа
, Разсъдъчна
душа
или
душа
та на характера, и Съзнателна
душа
, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма.
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление.
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма.
По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна.
към текста >>
По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща
душа
, Разсъдъчна
душа
и Съзнателна
душа
.
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление. Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма.
По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна. В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън.
към текста >>
Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата
душа
, после възниква Разсъдъчната
душа
, а Съзнателната
душа
се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз.
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление. Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз.
Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна. В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън. Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа.
към текста >>
Следователно, когато различаваме в човека тяло,
душа
и дух, то в
душа
та на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща
душа
, Разсъдъчна
душа
и Съзнателна
душа
.
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление. Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили.
Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна. В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън. Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа.
към текста >>
Те се развиват постепенно; Съзнателната
душа
не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна.
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна.
В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън. Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа.
към текста >>
Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата
душа
, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната
душа
и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната
душа
.
Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна. В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън.
Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа.
към текста >>
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата
душа
, Меркурий в Разсъдъчната
душа
, и когато в Съзнателната
душа
влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера.
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера.
От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека. И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле. Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение. Всичко това може да разберете също логически.
към текста >>
От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната
душа
; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека.
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера.
От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека.
И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле. Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение. Всичко това може да разберете също логически.
към текста >>
Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната
душа
и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение.
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера. От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека. И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле.
Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение.
Всичко това може да разберете също логически.
към текста >>
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната
душа
, ако той се явява толкова отдавнашна планета?
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета?
Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове. И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера. В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи. През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа. Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
към текста >>
И тогава вие действително виждате, че Съзнателната
душа
се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера.
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове.
И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера.
В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи. През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа. Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
към текста >>
През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната
душа
, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна
душа
.
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове. И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера. В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи.
През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа.
Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
към текста >>
66.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата
душа
, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро.
Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>
И според това как Азът се е разпространил в астралното тяло е възникнало това, което в книгата ми “Теософия” вие намирате под названието Чувстващата
душа
.
Азът е продължил да се развива, по такъв начин, че неговият оплодотворяващ елемент, влизащ в астралното тяло, все повече и повече пронизвал това астрално тяло, и така Азът все повече и повече присъствал в чувствата на удоволствие или неудоволствие на астралното тяло.
И според това как Азът се е разпространил в астралното тяло е възникнало това, което в книгата ми “Теософия” вие намирате под названието Чувстващата душа.
Това е станало по този път, че Азът се е разпрострял по цялото астрално тяло и по този начин е извикало към битие Чувстващата душа.
към текста >>
Това е станало по този път, че Азът се е разпрострял по цялото астрално тяло и по този начин е извикало към битие Чувстващата
душа
.
Азът е продължил да се развива, по такъв начин, че неговият оплодотворяващ елемент, влизащ в астралното тяло, все повече и повече пронизвал това астрално тяло, и така Азът все повече и повече присъствал в чувствата на удоволствие или неудоволствие на астралното тяло. И според това как Азът се е разпространил в астралното тяло е възникнало това, което в книгата ми “Теософия” вие намирате под названието Чувстващата душа.
Това е станало по този път, че Азът се е разпрострял по цялото астрално тяло и по този начин е извикало към битие Чувстващата душа.
към текста >>
Ние наричаме измененото етерно тяло, каквото е било в началото на Атлантската епоха, “Разсъдъчната
душа
” или “
душа
на характера”, и измененото физическо тяло ние наричаме “Съзнателната
душа
”.
Ние наричаме измененото етерно тяло, каквото е било в началото на Атлантската епоха, “Разсъдъчната душа” или “душа на характера”, и измененото физическо тяло ние наричаме “Съзнателната душа”.
Тук в хода на еволюцията ни е показано, това, което в моята “Теософия” намира те образувано в сегашния му вид. Тук вие виждате как тези неща се случват постепенно във времето.
към текста >>
Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната
душа
се е появила едва сега.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло.
Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега.
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас. Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
67.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но всичко това е само един вид въведение, което исках да дам на тези, които още веднъж са представили пред своята
душа
това, което беше казано последния път.
И така, вие виждате: това, което е станало за да може човек да достигне своята съвременна висота, съвсем не се явява тема, удобна за разсъждение, и цялата работа е в това, да можем с търпение и настойчивост да разбираме в този сложен ход на развитие.
Но всичко това е само един вид въведение, което исках да дам на тези, които още веднъж са представили пред своята душа това, което беше казано последния път.
към текста >>
Ако с тази цел, погледнем назад, на предшестващото въплъщение на нашата Земя, на Старата Луна, то човекът на тази Стара Луна ще се яви пред нашата
душа
като имащ физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Днес ни предстои друга задача: да разгледаме самият човек на Земята от съвършено различна гледна точка, за да може това човешко същество все повече да се разкрива пред нас.
Ако с тази цел, погледнем назад, на предшестващото въплъщение на нашата Земя, на Старата Луна, то човекът на тази Стара Луна ще се яви пред нашата душа като имащ физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Но той все още е няма свой личен Аз, какъвто има сега на Земята. Ако изследваме съзнанието на този лунен човек, то коренно се различава от съзнанието на земния човек. Състоянието на земния човек действително се изразява в това, че би могло да се нарече “личност”. С тази дума се казва много за характеристиката на земния човек, тъй като на Старата Луна още не е имало “личности”. Ние видяхме, че тази личност достигнала своето пълно развитие едва на Земята, и че в тези далечни времена човекът се е чувствал, най-вече, като член на едно общо цяло.
към текста >>
Много от състоянията в тия древни времена ще разберете по-добре, ако имате в предвид това радикално изменение на личността, ако изясните за себе си, че например, определени форми на кръвната мъст, на семейното отмъщение, племенното отмъщение намират пълноценно обяснение в общото съзнание на племето, в съзнанието на един вид груповата
душа
.
Древният човек не е чувствувал себе си като отделен човек, а той се е чувствал преди всичко като член на своето племе. И когато е казвал “аз”, то това “аз” без съмнение, е означавало все още нещо различно, отколкото означава сега. Когато съвременният човек произнася сега своето “аз”, то той разбира под това същество своята личност, доколкото то е затворено, така да се каже, в обвивката на неговата кожа. Тогава човекът чувствал себе си по отношение на своето племе подобно на това, както чувства себе си отделният член на нашия организъм по отношение към целия организъм. Той чувствал себе си на първо място като част от племето, и едва на второ място персонален Аз.
Много от състоянията в тия древни времена ще разберете по-добре, ако имате в предвид това радикално изменение на личността, ако изясните за себе си, че например, определени форми на кръвната мъст, на семейното отмъщение, племенното отмъщение намират пълноценно обяснение в общото съзнание на племето, в съзнанието на един вид груповата душа.
Хората възприемали себе си именно като група от съвместна кръв, и затова отмъщението за убийството падало върху цялото племе на убиеца, като на самия него. И ако се върнем още по-назад, към класическото старозаветно време, във времето на еврейския народ, ще видим, че отделният евреин се чувствал изцяло член на целия еврейски народ, и че казвайки “аз”, той не се е чувствал като представител на своето лично Аз, а е чувствал кръвта на целия еврейски народ, както е течала през поколенията от отеца Авраам: “Аз и отец Авраам едно сме! ”. В това, съзнанието на този народ се чувствало защитено и ценно. Той чувствал в кръвта на тази групова душа далече в дълбините чак до отеца Авраам. Ако се задълбочим по-нататък в прадалечените времена на Земята, то ще видим груповата душа изразена още по-ясно.
към текста >>
Той чувствал в кръвта на тази групова
душа
далече в дълбините чак до отеца Авраам.
Той чувствал себе си на първо място като част от племето, и едва на второ място персонален Аз. Много от състоянията в тия древни времена ще разберете по-добре, ако имате в предвид това радикално изменение на личността, ако изясните за себе си, че например, определени форми на кръвната мъст, на семейното отмъщение, племенното отмъщение намират пълноценно обяснение в общото съзнание на племето, в съзнанието на един вид груповата душа. Хората възприемали себе си именно като група от съвместна кръв, и затова отмъщението за убийството падало върху цялото племе на убиеца, като на самия него. И ако се върнем още по-назад, към класическото старозаветно време, във времето на еврейския народ, ще видим, че отделният евреин се чувствал изцяло член на целия еврейски народ, и че казвайки “аз”, той не се е чувствал като представител на своето лично Аз, а е чувствал кръвта на целия еврейски народ, както е течала през поколенията от отеца Авраам: “Аз и отец Авраам едно сме! ”. В това, съзнанието на този народ се чувствало защитено и ценно.
Той чувствал в кръвта на тази групова душа далече в дълбините чак до отеца Авраам.
Ако се задълбочим по-нататък в прадалечените времена на Земята, то ще видим груповата душа изразена още по-ясно. Тогава отделния човек си спомнял онова, което правели предците му до Уран. Паметта на потомците се простирала през столетията.
към текста >>
Ако се задълбочим по-нататък в прадалечените времена на Земята, то ще видим груповата
душа
изразена още по-ясно.
Много от състоянията в тия древни времена ще разберете по-добре, ако имате в предвид това радикално изменение на личността, ако изясните за себе си, че например, определени форми на кръвната мъст, на семейното отмъщение, племенното отмъщение намират пълноценно обяснение в общото съзнание на племето, в съзнанието на един вид груповата душа. Хората възприемали себе си именно като група от съвместна кръв, и затова отмъщението за убийството падало върху цялото племе на убиеца, като на самия него. И ако се върнем още по-назад, към класическото старозаветно време, във времето на еврейския народ, ще видим, че отделният евреин се чувствал изцяло член на целия еврейски народ, и че казвайки “аз”, той не се е чувствал като представител на своето лично Аз, а е чувствал кръвта на целия еврейски народ, както е течала през поколенията от отеца Авраам: “Аз и отец Авраам едно сме! ”. В това, съзнанието на този народ се чувствало защитено и ценно. Той чувствал в кръвта на тази групова душа далече в дълбините чак до отеца Авраам.
Ако се задълбочим по-нататък в прадалечените времена на Земята, то ще видим груповата душа изразена още по-ясно.
Тогава отделния човек си спомнял онова, което правели предците му до Уран. Паметта на потомците се простирала през столетията.
към текста >>
И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за
душа
та, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной. Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име. За съвременния материален възглед на нещата това се оказва фантастика и преувеличение.
И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
към текста >>
Тук ние вече стигаме до това, че на нашата Земя човекът е имал в миналото вид групово съзнание, което било присъщо на неговата групова
душа
.
Тук ние вече стигаме до това, че на нашата Земя човекът е имал в миналото вид групово съзнание, което било присъщо на неговата групова душа.
Ако се върнем назад, към Старата Луна, когато човек още не е имал такова ограничено от груповото съзнание Аз, и когато човекът изобщо не е имал никакъв Аз, когато се е състоял от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, то бихме открили, че съзнанието на тази Стара Луна е било не по-малко, но то е обхващало огромни групи, и че наистина велики групови души лежат в основата на човешкия род на Луната. Тези групови души на Луната, които представяли отделните лунни хора само, така да се каже, като свои членове на Луната, били мъдри души. Ние вече разгледахме груповите души на животните на Земята и открихме също така мъдростта като техен отличителен белег. Тези групови души на Луната въвели на нашата планета в предишното въплъщение мъдростта, която познаваме и на която се удивляваме сега.
към текста >>
Както сега в лицето на човека се отразява добротата и благородството живеещи в
душа
та, така в Шестата раса ликът на човека ще изявява вътрешното богатство.
– то ние бихме открили, че те ни се представят стоейки на крайната граница на безобразието. И все по-облагородени ще стават хората, според това как те все повече се изчистват с любовта. Но и по отношение на своето днешно лице, човекът също се издига в своето развитие. Както човешките тела са ставали все по-одухотворени след лемурийските времена, така и ликът на човека ще става все по-одухотворен. Ние живеем в Петата раса.
Както сега в лицето на човека се отразява добротата и благородството живеещи в душата, така в Шестата раса ликът на човека ще изявява вътрешното богатство.
Съвсем друго лице ще има тогава човек, така че по неговия външен вид ще се познава доколко той е добър и благороден, и по характера на лицето ще се познава какви са вътрешните душевни качества на човека; все повече и повече ще се отпечатва в човешкото лице доброто и благородството съдържащи се в неговата душа, така в края на земното развитие телесната същност на човека ще бъде изцяло пронизана от духовното, и рязко ще се отличава от тези, които ще останат свързани с материалното и ще носят отпечатъка на злото на своето лице. Това предстои в бъдеще и го наричат “Страшният Съд”, разделянето на добро и зло. Това е одухотворението на човешките тела или казано на популярен език, “Възкресението на плътта”. Тези неща трябва да се разбират правилно, изхождайки от окултизма,тогава срещу тях всякакви нападки ще са невъзможни. Външната просветеност, разбира се, не е в състояние да разбере, че така наречената материя може да стане нещо друго освен материя.
към текста >>
Съвсем друго лице ще има тогава човек, така че по неговия външен вид ще се познава доколко той е добър и благороден, и по характера на лицето ще се познава какви са вътрешните душевни качества на човека; все повече и повече ще се отпечатва в човешкото лице доброто и благородството съдържащи се в неговата
душа
, така в края на земното развитие телесната същност на човека ще бъде изцяло пронизана от духовното, и рязко ще се отличава от тези, които ще останат свързани с материалното и ще носят отпечатъка на злото на своето лице.
И все по-облагородени ще стават хората, според това как те все повече се изчистват с любовта. Но и по отношение на своето днешно лице, човекът също се издига в своето развитие. Както човешките тела са ставали все по-одухотворени след лемурийските времена, така и ликът на човека ще става все по-одухотворен. Ние живеем в Петата раса. Както сега в лицето на човека се отразява добротата и благородството живеещи в душата, така в Шестата раса ликът на човека ще изявява вътрешното богатство.
Съвсем друго лице ще има тогава човек, така че по неговия външен вид ще се познава доколко той е добър и благороден, и по характера на лицето ще се познава какви са вътрешните душевни качества на човека; все повече и повече ще се отпечатва в човешкото лице доброто и благородството съдържащи се в неговата душа, така в края на земното развитие телесната същност на човека ще бъде изцяло пронизана от духовното, и рязко ще се отличава от тези, които ще останат свързани с материалното и ще носят отпечатъка на злото на своето лице.
Това предстои в бъдеще и го наричат “Страшният Съд”, разделянето на добро и зло. Това е одухотворението на човешките тела или казано на популярен език, “Възкресението на плътта”. Тези неща трябва да се разбират правилно, изхождайки от окултизма,тогава срещу тях всякакви нападки ще са невъзможни. Външната просветеност, разбира се, не е в състояние да разбере, че така наречената материя може да стане нещо друго освен материя. Това, което би могло да се одухотвори, т.е., че би могло да стане това, което наричат одухотворение, възкресение на плътта.
към текста >>
То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази
душа
, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка
душа
; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”.
Ние имаме религии вече у индусите и персите; но това са религии които са присъщи на дадените народи, от които са се родили. Това са национални, племенни, родови религии, които съществуват заедно с народа, от който са възникнали; религии, ограничени в своята вътрешна същност, тъй като те изхождат още по определен начин от груповите души и са свързани с тях. С християнската религия в развитието на човечеството влиза елемент, който се явява истински елемент на развитието на Земята. В първите времена християнството, във всеки случай е такова, че то веднага разрушава предишните религиозни принципи. То рязко противопоставя себе си с думите: “Аз и отец Авраам едно сме”.
То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази душа, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка душа; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”.
И в противоположност на Стария Завет, който започва с думите, че в началото било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В началото бе Словото! ”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо. Древните предания описват генезиса, където физическото се представя като откровение на светлината. “Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на съществата, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека.
към текста >>
Когато християнинът чувства себе си единен с “Отец”, то
душа
стои пред
душа
та, без значение, към какво племе принадлежи.
По този начин, християнството ни се представя не като религия, която би била религия на отделно племе; а ни се представя като религия на човечеството, ако то се разбере правилно.
Когато християнинът чувства себе си единен с “Отец”, то душа стои пред душата, без значение, към какво племе принадлежи.
Така всички ограничения трябва да паднат под въздействието на християнството, и състоянието Юпитер трябва да бъде подготвено под влияние на този принцип. Християнството е започнало като религия, понеже човечеството било построено на основата на религията. Но религията е нещо, което в хода на развитие на човечеството трябва да смени мъдростта с познанието. Доколкото религията се основава на вярата и не се пронизва от огъня на пълното познание, тя е това, което в хода на човешкото развитие трябва да се смени с друга. И ако преди човек е трябвало да вярва, за да дойде до знанието, то в бъдеще ще се излее светлината на пълното знание; човекът ще знае и по този начин ще се издигне до признанието на висшите духовни светове.
към текста >>
68.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Можем да се вслушаме в
душа
та на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура.
Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо.
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
И след като той първоначално извисил своята
душа
към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти.
Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Днес това трябва да се постави пред вашата
душа
, за да се доближим до края на нашето предишно разглеждане като нещо, което може да възбуди основното усещане за това, което ще стане християнството за човечеството.
Днес това трябва да се постави пред вашата душа, за да се доближим до края на нашето предишно разглеждане като нещо, което може да възбуди основното усещане за това, което ще стане християнството за човечеството.
Опирайки се на това, ние искаме днес, изхождайки от дълбините на развитието на човечеството, да направим преглед на отношенията между религията и християнството. Тъй като и в момента времето, в което поставяме тази тема, не е неблагоприятно, за да се предположи такова разглеждане пред нашите души.
към текста >>
Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата
душа
.
Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата душа.
И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време. Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества. Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин.
към текста >>
От предишните разглеждания знаем колко мощно се изменило всичко в хода на земното развитие, а също и
душа
та на човека, чак до промените в състоянието, в момента на дневното бодърствуване и на нощния сън – всичко в живота на човешкото съзнание се изменило от този момент.
Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин. Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура. Ако хвърлим духовен поглед на душевния живот на този допотопен атлантски народ, то душевния живот ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния живот на следатлантското човечество.
От предишните разглеждания знаем колко мощно се изменило всичко в хода на земното развитие, а също и душата на човека, чак до промените в състоянието, в момента на дневното бодърствуване и на нощния сън – всичко в живота на човешкото съзнание се изменило от този момент.
към текста >>
Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна
душа
, която в древните времена все още живеела в духовния свят.
В тези народи се е съхранило и още нещо. Това, което тези народи не са преживяли, но са го преживяли посветените на древните времена, свещениците на мистериите и мъдреците на мистериите. На тях им било позволено духовно да виждат в дълбините на мировото битие, които днес отново се разкриват благодарение на духовното изследване.
Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна душа, която в древните времена все още живеела в духовния свят.
И все още имало в тези времена ясновидско състояние в сумрачен вид. Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото мировозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние. Само изкуствено можело да се предизвикат тези състояния в древните мистерии, които в древните времена са били естествени.
към текста >>
Там е посочено, че
душа
та всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре.
Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор.
Там е посочено, че душата всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре.
Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично. В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема. Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава. Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната душа, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън.
към текста >>
В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна
душа
, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна
душа
би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема.
Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор. Там е посочено, че душата всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре. Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично.
В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема.
Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава. Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната душа, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън.
към текста >>
Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната
душа
, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън.
Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор. Там е посочено, че душата всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре. Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично. В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема. Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава.
Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната душа, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън.
към текста >>
Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма
душа
, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители!
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия.
Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители!
Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология. И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло. По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша. Каква е съдбата на тези хора в бъдеще?
към текста >>
69.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По принцип следва да се каже, че това може да се разбере, че най-красивата архитектура може да е там, където още могат да бъдат свързани цялата
душа
с външните сили, които протичат през пространството.
Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката. Тогава ще видим, че във външната форма дори било необходимо да се направи крачка назад, ако се говори за желание да се представи вечното във времето и пространството. И това, което достига по-късното изкуство благодарение на това, че изразява вътрешното във външното, това се намира изцяло под влиянието на духовното течение християнство.
По принцип следва да се каже, че това може да се разбере, че най-красивата архитектура може да е там, където още могат да бъдат свързани цялата душа с външните сили, които протичат през пространството.
към текста >>
70.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред
душа
та си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката
душа
.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение.
Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа.
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес.
към текста >>
Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата
душа
.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение. Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа. По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници.
Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа.
И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес. Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
Напротив, те имат сега вече висши духовни членове, които човекът още не е развил в себе си, така че можем да кажем: те всъщност са дух и
душа
, за разлика от човека, който е тричленно същество: дух,
душа
и тяло.
Но ако от човека издигнем поглед към висшите същества, за които говорихме тук, то можем да кажем, че те се отличават от него с отсъствието на най-грубата телестност. За това не можем да видим груба, възприемаща се телестност. Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези същества, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре. Не трябва да им се приписва никаква груба телесност, каквато има при човека.
Напротив, те имат сега вече висши духовни членове, които човекът още не е развил в себе си, така че можем да кажем: те всъщност са дух и душа, за разлика от човека, който е тричленно същество: дух, душа и тяло.
По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива същества в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло, душа и дух, но които стоят над човека и имат дух и душа.
към текста >>
По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива същества в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло,
душа
и дух, но които стоят над човека и имат дух и
душа
.
Но ако от човека издигнем поглед към висшите същества, за които говорихме тук, то можем да кажем, че те се отличават от него с отсъствието на най-грубата телестност. За това не можем да видим груба, възприемаща се телестност. Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези същества, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре. Не трябва да им се приписва никаква груба телесност, каквато има при човека. Напротив, те имат сега вече висши духовни членове, които човекът още не е развил в себе си, така че можем да кажем: те всъщност са дух и душа, за разлика от човека, който е тричленно същество: дух, душа и тяло.
По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива същества в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло, душа и дух, но които стоят над човека и имат дух и душа.
към текста >>
А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и
душа
.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса.
А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа.
От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената.
към текста >>
Те имат тяло и
душа
.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса. А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните.
Те имат тяло и душа.
Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход.
към текста >>
Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова
душа
или групов Аз, и че това вече има духовна природа.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса. А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа.
Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа.
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз.
към текста >>
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и
душа
, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса. А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа.
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз. Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и душа.
към текста >>
Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и
душа
.
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз.
Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и душа.
Ние тогава се разграничаваме от продължението в астралното.
към текста >>
Но има и други същества, които също имат само тяло и
душа
и които не са видими за физическо разглеждане.
Но има и други същества, които също имат само тяло и душа и които не са видими за физическо разглеждане.
Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”. Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух. По-добре да се наричат елементарни същества. Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
към текста >>
Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и
душа
.
Но има и други същества, които също имат само тяло и душа и които не са видими за физическо разглеждане. Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”. Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух. По-добре да се наричат елементарни същества. Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане.
Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема. Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително. Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят. Това, което те правят е напълно възприемаемо, но не и те самите.
към текста >>
Дейността на тези същества, имащи тяло и
душа
, несъмнено се проявява в нашия свят.
Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа. Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема. Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително.
Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят.
Това, което те правят е напълно възприемаемо, но не и те самите.
към текста >>
И когато другите хора, които се вслушват във великите предводители на човечеството и съхраняват в себе си
душа
та с нейното вечно същностно ядро, ще се появят отново в много по-развита раса, този, който отблъсква от себе си предводителите на човечеството, трябва да дойде отново в същия образ.
Ако приведем това в областта на мисленето, то докъде ще ни отведе? Това ще доведе до такъв характер, че човекът ще седи на поврата на пътя, и покрай него минава великият вожд на човечеството, знаещ пътя на човечеството. Но който не желае да знае за бъдещето, той отхвърля подобен учител, подобен предводител на човечеството: аз не искам нищо да зная за теб, желаещият да понесе зърното на моето същество в бъдещата инкарнация, където човечеството ще стане по-съвършено. Аз искам да се срасна със своя сегашен образ. Този човек, който отблъсква от себе си такъв предводител на човечеството, ще се появи отново в този същия образ.
И когато другите хора, които се вслушват във великите предводители на човечеството и съхраняват в себе си душата с нейното вечно същностно ядро, ще се появят отново в много по-развита раса, този, който отблъсква от себе си предводителите на човечеството, трябва да дойде отново в същия образ.
Такъв е дълбокият смисъл на легендата на Агасфера, който е длъжен да се появява все в същия образ, доколкото той отблъснал от себе си ръката на Христос, най-великия предводител. Така при човека има възможност или да се срасне с инкарнацията или да отблъсне предводителя на човечеството, или да извърши преход към по-висша раса, към по-високо усъвършенстване. Расите не биха изоставали, не биха стигали до упадък, ако такива души не биха искали и не биха могли да се спрат в развитието към по-висока расова форма. Погледнете расите, съхранили се от по-ранните времена: те имат място просто защото, тук душите не са успели да се издигнат по-нагоре. Днес повече не мога да се спирам върху това, какво означава, че човекът “се сраства с расата”.
към текста >>
Те се намират по-долу от човека, те са “по-долу от духа” и се състоят само от тяло и
душа
.
Всички природни духове, които са възникнали по този начин и които са показани на схемата са следните. Гномите имат един член като човек и три елемента надолу; Ундините имат два елемента надолу от човека и Елфите имат три члена както при човека и един по-долу. Всички те са изостанали в предишните планетарни времена. У тях няма този дух, който днес се разкрива при човека.
Те се намират по-долу от човека, те са “по-долу от духа” и се състоят само от тяло и душа.
Те са двучлени същества и ние ги наричаме гноми, ундини, елфи. Но вие ще ме попитате, откъде всъщност са се взели саламандрите?
към текста >>
Но отношението на животното към неговата групова
душа
само до известна степен е такова, каквото то, ако бих могъл да кажа, би трябвало да бъде всъщност от космична гледна точка.
По този начин, ние виждаме, как това, което се явява човешка мъдрост, е вплетена в тъканта и е запечатано в цялата земна планета. Можем крачка по крачка да изминем Земята и навсякъде ще открием тази мъдрост.
Но отношението на животното към неговата групова душа само до известна степен е такова, каквото то, ако бих могъл да кажа, би трябвало да бъде всъщност от космична гледна точка.
Какво е отношението на груповата душа към отделното животно?
към текста >>
Какво е отношението на груповата
душа
към отделното животно?
По този начин, ние виждаме, как това, което се явява човешка мъдрост, е вплетена в тъканта и е запечатано в цялата земна планета. Можем крачка по крачка да изминем Земята и навсякъде ще открием тази мъдрост. Но отношението на животното към неговата групова душа само до известна степен е такова, каквото то, ако бих могъл да кажа, би трябвало да бъде всъщност от космична гледна точка.
Какво е отношението на груповата душа към отделното животно?
към текста >>
Представете си, например, груповата
душа
на някой от видовете насекоми.
Представете си, например, груповата душа на някой от видовете насекоми.
Когато умира отделното насекомо, то за груповата душа това е точно същото, както когато при вас опадва и отново израства косата, или когато си режете нокът. Животните, които се появяват, са само нови образувания на груповата душа. Така вие можете да проследите далече нагоре животинското царство, и ще откриете нещо съществуващо на физически план, съществуващо, като разтварящи се и отново образуващи се облаци. Физическото битие си метаморфоризира и груповият дух обновява само това, което се простира надолу. Но така е само до известна степен.
към текста >>
Когато умира отделното насекомо, то за груповата
душа
това е точно същото, както когато при вас опадва и отново израства косата, или когато си режете нокът.
Представете си, например, груповата душа на някой от видовете насекоми.
Когато умира отделното насекомо, то за груповата душа това е точно същото, както когато при вас опадва и отново израства косата, или когато си режете нокът.
Животните, които се появяват, са само нови образувания на груповата душа. Така вие можете да проследите далече нагоре животинското царство, и ще откриете нещо съществуващо на физически план, съществуващо, като разтварящи се и отново образуващи се облаци. Физическото битие си метаморфоризира и груповият дух обновява само това, което се простира надолу. Но така е само до известна степен. След това става нещо различно.
към текста >>
Животните, които се появяват, са само нови образувания на груповата
душа
.
Представете си, например, груповата душа на някой от видовете насекоми. Когато умира отделното насекомо, то за груповата душа това е точно същото, както когато при вас опадва и отново израства косата, или когато си режете нокът.
Животните, които се появяват, са само нови образувания на груповата душа.
Така вие можете да проследите далече нагоре животинското царство, и ще откриете нещо съществуващо на физически план, съществуващо, като разтварящи се и отново образуващи се облаци. Физическото битие си метаморфоризира и груповият дух обновява само това, което се простира надолу. Но така е само до известна степен. След това става нещо различно. Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе.
към текста >>
В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата
душа
, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация.
Но така е само до известна степен. След това става нещо различно. Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе. Да вземем например маймуната. Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество.
В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация.
То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н. За лъвовете също е така. Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад.
към текста >>
Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата
душа
произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата
душа
, което не може да се върне назад.
В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация. То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н. За лъвовете също е така.
Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад.
Когато умира лъвът, то физическото се разтваря, а душевното се завръща при груповия дух. Но при маймуната това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад. При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация. При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад.
към текста >>
Това, което остава, така да се каже, като индивидуална
душа
на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове.
При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация. При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад. Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира. Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух.
Това, което остава, така да се каже, като индивидуална душа на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове.
Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията. От многочислените животни остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите. Това е висшата форма на природните духове, та са Аз-подобни.
към текста >>
71.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова
душа
.
Това беше областта на елементарните същества. Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие. Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества.
Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа.
Ние казахме, че тези групови души на астрален план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план. Всъщност, човешкия Аз е спусналия се от астрален план до физически план групов
към текста >>
Понеже когато отделното животно умира, то груповата
душа
или груповият Аз остават живи.
Аз. Благодарение на това той станал индивидуален Аз. Животинския Аз се намира, като правило, и сега още на астрален план, а това, което имаме като отделните животински индивиди тук на физически план, имат на физичен план само физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а Аз имат в астралния свят и то така, че една порода животни се явяват като членове на груповия Аз на тези животни. Благодарение на това ние можем да си представим, че това което наричаме раждане и смърт в човешкия живот, за животните няма същото значение.
Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи.
Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг. И ние можем да разберем, че за груповата душа на животните, раждането и смъртта имат съвсем не това значение, както за човека в съвременния цикъл на развитие. Груповата душа на животните различава превръщането, метаморфозата, различава, така да се каже, обособените членове, които се простират тогава във физическия свят, загубата на тези членове и тяхното обновяване.
към текста >>
И ние можем да разберем, че за груповата
душа
на животните, раждането и смъртта имат съвсем не това значение, както за човека в съвременния цикъл на развитие.
Благодарение на това ние можем да си представим, че това което наричаме раждане и смърт в човешкия живот, за животните няма същото значение. Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи. Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг.
И ние можем да разберем, че за груповата душа на животните, раждането и смъртта имат съвсем не това значение, както за човека в съвременния цикъл на развитие.
Груповата душа на животните различава превръщането, метаморфозата, различава, така да се каже, обособените членове, които се простират тогава във физическия свят, загубата на тези членове и тяхното обновяване.
към текста >>
Груповата
душа
на животните различава превръщането, метаморфозата, различава, така да се каже, обособените членове, които се простират тогава във физическия свят, загубата на тези членове и тяхното обновяване.
Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи. Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг. И ние можем да разберем, че за груповата душа на животните, раждането и смъртта имат съвсем не това значение, както за човека в съвременния цикъл на развитие.
Груповата душа на животните различава превръщането, метаморфозата, различава, така да се каже, обособените членове, които се простират тогава във физическия свят, загубата на тези членове и тяхното обновяване.
към текста >>
И обратно, това, което одухотворява и одушевява животното, трябва да се излее назад в груповата
душа
, за да може после отново, да се простре надолу и да израсне в нов индивид.
Но ние казахме, че съществуват отделни форми животни, които отиват твърде далече в обособяването и не могат да изпратят обратно в астралния план всичко това, което те са донесли на физичен план. Нали при умиращото животно всичко, което тогава отпада, трябва изцяло да се разтвори в обкръжаващия свят.
И обратно, това, което одухотворява и одушевява животното, трябва да се излее назад в груповата душа, за да може после отново, да се простре надолу и да израсне в нов индивид.
Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата душа и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни същества. И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни същества, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни същества, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен свят.
към текста >>
Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата
душа
и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни същества.
Но ние казахме, че съществуват отделни форми животни, които отиват твърде далече в обособяването и не могат да изпратят обратно в астралния план всичко това, което те са донесли на физичен план. Нали при умиращото животно всичко, което тогава отпада, трябва изцяло да се разтвори в обкръжаващия свят. И обратно, това, което одухотворява и одушевява животното, трябва да се излее назад в груповата душа, за да може после отново, да се простре надолу и да израсне в нов индивид.
Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата душа и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни същества.
И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни същества, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни същества, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен свят.
към текста >>
Но попитай пчелата, или с други думи,
душа
та на пчелния рой!
Ако, например, просветеният човек каже: тук ни говорят за елементарните същества, наричани елфи или също лемури; нищо подобно не съществува! – то следва да му се даде отговор звучащ, разбира се, неочаквано и парадоксално: ти не виждаш това само защото, затваряш себе си за развитието на тези органи на познанието, които биха те убедили в съществуването на тези същества.
Но попитай пчелата, или с други думи, душата на пчелния рой!
Тя не би могла да се затвори за битието на елфи или лемурите! Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият. Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето.
към текста >>
Ако ние се върнем в развитието много хилядолетия назад, то ще открием самия човек още като същество, принадлежащо към групова
душа
.
И тогава ще дойде времето, когато човечеството в лицето на болшинството свои представители ще съзрее да признае тези свръхсетивни светове, за които се говори в Духовната наука или в Теософския възглед. Тогава явление, като живота на пчелите, във връзка с това, което може да се научи от свръхсетивните светове, предлага удивителен отговор на загадките на битието. Но и от друга страна, тези неща имат голямо значение: за човечеството ще става все по-необходимо да разбира същността на груповите души. Понеже познанието за същността на груповите души ще играят голяма роля също и в чисто външното развитие на човечеството.
Ако ние се върнем в развитието много хилядолетия назад, то ще открием самия човек още като същество, принадлежащо към групова душа.
Развитието на човека на Земята върви от груповата душевност към индивидуалната душа. Човекът се предвижва все по-напред, благодарение на това, че неговата надарена с Аз душа се спуска все по-надолу във физическото и има възможност във физическото да стане индивидуален. Ние можем да наблюдаваме различни етапи от развитието на човечеството. Тогава ще видим, как груповата душа става постепенно индивидуална.
към текста >>
Развитието на човека на Земята върви от груповата душевност към индивидуалната
душа
.
И тогава ще дойде времето, когато човечеството в лицето на болшинството свои представители ще съзрее да признае тези свръхсетивни светове, за които се говори в Духовната наука или в Теософския възглед. Тогава явление, като живота на пчелите, във връзка с това, което може да се научи от свръхсетивните светове, предлага удивителен отговор на загадките на битието. Но и от друга страна, тези неща имат голямо значение: за човечеството ще става все по-необходимо да разбира същността на груповите души. Понеже познанието за същността на груповите души ще играят голяма роля също и в чисто външното развитие на човечеството. Ако ние се върнем в развитието много хилядолетия назад, то ще открием самия човек още като същество, принадлежащо към групова душа.
Развитието на човека на Земята върви от груповата душевност към индивидуалната душа.
Човекът се предвижва все по-напред, благодарение на това, че неговата надарена с Аз душа се спуска все по-надолу във физическото и има възможност във физическото да стане индивидуален. Ние можем да наблюдаваме различни етапи от развитието на човечеството. Тогава ще видим, как груповата душа става постепенно индивидуална.
към текста >>
Човекът се предвижва все по-напред, благодарение на това, че неговата надарена с Аз
душа
се спуска все по-надолу във физическото и има възможност във физическото да стане индивидуален.
Тогава явление, като живота на пчелите, във връзка с това, което може да се научи от свръхсетивните светове, предлага удивителен отговор на загадките на битието. Но и от друга страна, тези неща имат голямо значение: за човечеството ще става все по-необходимо да разбира същността на груповите души. Понеже познанието за същността на груповите души ще играят голяма роля също и в чисто външното развитие на човечеството. Ако ние се върнем в развитието много хилядолетия назад, то ще открием самия човек още като същество, принадлежащо към групова душа. Развитието на човека на Земята върви от груповата душевност към индивидуалната душа.
Човекът се предвижва все по-напред, благодарение на това, че неговата надарена с Аз душа се спуска все по-надолу във физическото и има възможност във физическото да стане индивидуален.
Ние можем да наблюдаваме различни етапи от развитието на човечеството. Тогава ще видим, как груповата душа става постепенно индивидуална.
към текста >>
Тогава ще видим, как груповата
душа
става постепенно индивидуална.
Понеже познанието за същността на груповите души ще играят голяма роля също и в чисто външното развитие на човечеството. Ако ние се върнем в развитието много хилядолетия назад, то ще открием самия човек още като същество, принадлежащо към групова душа. Развитието на човека на Земята върви от груповата душевност към индивидуалната душа. Човекът се предвижва все по-напред, благодарение на това, че неговата надарена с Аз душа се спуска все по-надолу във физическото и има възможност във физическото да стане индивидуален. Ние можем да наблюдаваме различни етапи от развитието на човечеството.
Тогава ще видим, как груповата душа става постепенно индивидуална.
към текста >>
Било е тази епоха, когато на човекът му е станало напълно ясно, че той има групова
душа
; той почувствал себе си потопен в груповата
душа
, когато е напуснал физическото си тяло и встъпва в свръхсетивното съзнание.
Но ние трябва да си изясним, че с това вживяване в духовно-свръхсетивните светове било свързано и нещо друго. В тези светове човекът не чувствал себе си като индивидуално същество. Той се чувствал член на духовните същества; той, така да се каже, принадлежал към висшите духовни същества, както на нас ни принадлежи ръката. Това слабо чувство за своята индивидуалност, което имал тогава човекът, той получавал, когато се потапял във физическото си тяло, когато за кратко време се еманципирал, така да се каже, от хоровода на божествено-духовните същества. Това било началото на неговите индивидуални чувства.
Било е тази епоха, когато на човекът му е станало напълно ясно, че той има групова душа; той почувствал себе си потопен в груповата душа, когато е напуснал физическото си тяло и встъпва в свръхсетивното съзнание.
Това е била епоха, когато с огромна сила в човека е навлязло съзнанието за своята принадлежност към груповата душа, към груповия Аз.
към текста >>
Това е била епоха, когато с огромна сила в човека е навлязло съзнанието за своята принадлежност към груповата
душа
, към груповия Аз.
В тези светове човекът не чувствал себе си като индивидуално същество. Той се чувствал член на духовните същества; той, така да се каже, принадлежал към висшите духовни същества, както на нас ни принадлежи ръката. Това слабо чувство за своята индивидуалност, което имал тогава човекът, той получавал, когато се потапял във физическото си тяло, когато за кратко време се еманципирал, така да се каже, от хоровода на божествено-духовните същества. Това било началото на неговите индивидуални чувства. Било е тази епоха, когато на човекът му е станало напълно ясно, че той има групова душа; той почувствал себе си потопен в груповата душа, когато е напуснал физическото си тяло и встъпва в свръхсетивното съзнание.
Това е била епоха, когато с огромна сила в човека е навлязло съзнанието за своята принадлежност към груповата душа, към груповия Аз.
към текста >>
Така отделният човек се чувствал скрит в съзнанието на груповата
душа
, в отеца Авраам.
Адам е не нещо различно от име, което се е задържало толкова дълго, колкото дълго човекът можел да помни себе си. Който не знае, че преди, имената били давани по съвсем различен начин, той никога няма да разбере тези неща. Представете си, че праотецът имал две деца, всяко от тях имало отново по две деца, следващото поколение също по две деца и т.н. При всички, паметта обхващала назад чак до праотеца, и те чувствали себе си единни в паметта, която, така да се каже, се обединявала на върха в една точка. И народът от Стария Завет е изразил това в думи, имащи еднакво значение за всеки отделен човек, изповядващ Стария Завет: “Аз и отец Авраам едно сме”.
Така отделният човек се чувствал скрит в съзнанието на груповата душа, в отеца Авраам.
към текста >>
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата
душа
, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията.
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията.
Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа. Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет. Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз. Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така. достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков.
към текста >>
Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна
душа
.
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията.
Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа.
Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет. Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз. Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така. достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков. Там ясно е показано, че Христос Исус идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство.
към текста >>
Ако се навлезе в това и особено ако се влезе в това медитативно, то постепенно може да стигне до това, да се види, как човечеството се е придвижило напред от груповата
душа
към индивидуалната
душа
.
Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така. достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков. Там ясно е показано, че Христос Исус идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство. Да вземем дори думите “Как Ти, бидейки иудеин, молиш да пиеш от мен, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните)”.
Ако се навлезе в това и особено ако се влезе в това медитативно, то постепенно може да стигне до това, да се види, как човечеството се е придвижило напред от груповата душа към индивидуалната душа.
към текста >>
Ние все пак, можем да видим, че и във времената твърде близки до нашето време е ставало това развитие от групова
душа
към индивидуалната
душа
.
Тази съвременна история в много отношения се явява “fable convenue”, тъй като се пише на базата на документи. Но представете си, че нещо трябва да бъде описано на основание на документи, но документите са изгубени! Тогава съобщението се прави на основата на случайно съхранили се документи. За това, какво става в духовната действителност, не са нужни документи, понеже то е записано в Акашовата летопис. Но четенето в Акашовата летопис е затруднено, тъй като външните документи даже се явяват препятствие за четене на духовните “записи”.
Ние все пак, можем да видим, че и във времената твърде близки до нашето време е ставало това развитие от групова душа към индивидуалната душа.
към текста >>
В средата на Средновековието продължил по-нататъшния преход от груповата
душа
към индивидуалната
душа
.
В средата на Средновековието продължил по-нататъшния преход от груповата душа към индивидуалната душа.
Ако погледнем в бъдещето, то трябва да кажем: все повече и повече човекът се еманципира от всякаква групова душевност, все повече и повече се обособява. Ако бихте могли да разгледате много по-ранни фази на развитие на човечеството, то бихте видели, че тези култури са били, така да се каже, монолитни, например египетската и римската. Сега, такива монолитни култури има в много слаба степен. Човекът е слязъл сега до тази точка, където не само нравите и обичаите, а дори мненията и вярванията са станали индивидуални. Сред нас вече има хора, които виждат висшия идеал в това, всеки човек да има своя религия.
към текста >>
Расата съответства на груповата
душа
.
Ако това зависеше от скъперничеството, разбира се, всяка домакиня би гласувала за това, че две по две е равно на пет, а не на четири. Но тези неща са дотолкова ясни и разбираеми, че не могат да бъдат разколебани от симпатии или антипатии. Все повече области ще се обхващат от такъв вид истини и все по-голямо съгласие ще влезе в човечеството чрез това разбиране за истините. Човекът произлязъл от груповата душевност и постепенно все повече се еманципирал от нея. Ако вместо отделни души ние разглеждаме групи, то ще получим семейни, племенни, народни и накрая расови единства.
Расата съответства на груповата душа.
Всички тези групови връзки на древното човечеството са такива, че човек израства от тях и колкото по-далече се предвижваме напред, толкова повече понятието губи своето значение.
към текста >>
Отделният човек има своя индивидуална
душа
; тя никога не се загубва, след като веднъж е била достигната.
Благодарение на това, че хората свободно сливат в едно излъчването на своите чувства, се образува нещо отново излизащо извън пределите на един отделен човек.
Отделният човек има своя индивидуална душа; тя никога не се загубва, след като веднъж е била достигната.
Благодарение на това, че хората се събират в свободни обединения, те се групират около някакъв център. Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни същества да действат наподобявайки групова душа, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души. Всички предишни групови души били същества, които правили човека несвободен. Тези нови същества се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората. И смеем дори да кажем,че в известен смисъл тяхното битие се подхранва от човешкото единодушие; и от самите човешки души ще зависи дали ще дадат възможност на тези високи души да се спуснат надолу към хората, или те няма да направят това.
към текста >>
Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни същества да действат наподобявайки групова
душа
, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души.
Благодарение на това, че хората свободно сливат в едно излъчването на своите чувства, се образува нещо отново излизащо извън пределите на един отделен човек. Отделният човек има своя индивидуална душа; тя никога не се загубва, след като веднъж е била достигната. Благодарение на това, че хората се събират в свободни обединения, те се групират около някакъв център.
Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни същества да действат наподобявайки групова душа, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души.
Всички предишни групови души били същества, които правили човека несвободен. Тези нови същества се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората. И смеем дори да кажем,че в известен смисъл тяхното битие се подхранва от човешкото единодушие; и от самите човешки души ще зависи дали ще дадат възможност на тези високи души да се спуснат надолу към хората, или те няма да направят това. Колкото повече хората се разединяват, толкова по-малко извисени души могат да слязат в човешката област. Колкото повече се образуват връзки и колкото повече се развива общността на чувствата в пълна свобода, толкова повече извисените души ще могат да влизат в човешката област и толкова по-бързо ще се одухотвори земната планета.
към текста >>
Така ние видяхме, че ако човекът иска въобще да получи представа за бъдещето развитие, то той трябва правилно да разбере характера на груповата
душа
; тъй като иначе може да се случи, че неговата индивидуална
душа
след твърде дългото обособяване на Земята да не може да открие пътя за съединение с другите, да пропусне случая за присъединяване и ще стане благодарение на това някакъв вид елементарно същество; и тези елементарни същества, възникнали от хората биха били недобри същества.
Така ние видяхме, че ако човекът иска въобще да получи представа за бъдещето развитие, то той трябва правилно да разбере характера на груповата душа; тъй като иначе може да се случи, че неговата индивидуална душа след твърде дългото обособяване на Земята да не може да открие пътя за съединение с другите, да пропусне случая за присъединяване и ще стане благодарение на това някакъв вид елементарно същество; и тези елементарни същества, възникнали от хората биха били недобри същества.
Между тези които възникнали от предишните царства елементарни същества има много полезни в устройството на нашата природа, тези човешки елементарни същества съвсем не притежават такива свойства.
към текста >>
В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова
душа
.
Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила. Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен.
В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа.
Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство. Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните същества и именно елементарните същества от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
към текста >>
При човека груповата
душа
изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата
душа
.
Тези хора вървели по пътя на потапяне във физическото тяло. Но съществата, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие. Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят. Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло.
При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа.
Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него. Това е подобно, ако вие бихте намокрили с вода само края на кълбо. Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия свят. Физическите очи не виждали онова, което оставало духовно, астрално, етерно. Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото.
към текста >>
Много по-ясни ще станат за вас нещата, ако в различни области вземете за разглеждане същността, действието и развитието на напредващата
душа
.
Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото. От тези възприятия е възникнала символиката на митологията. Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия свят. Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният свят. И както с орела на Зевс, с враната на Вотан, така стоят нещата при всички тези случаи, където символиката води към окултните факти.
Много по-ясни ще станат за вас нещата, ако в различни области вземете за разглеждане същността, действието и развитието на напредващата душа.
към текста >>
72.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата
душа
, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата
душа
на дадения животински вид.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло.
Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид.
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-
душа
” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид.
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове.
Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова
душа
или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване.
По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в
душа
та, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот.
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот.
Лъжата и клеветата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми. Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло. Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие. Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение. Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло.
към текста >>
Това би било възможно само в случай, че хората в своето общуване биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на
душа
та на другия.
Но съществуват не само тези нормални въздействия.
Това би било възможно само в случай, че хората в своето общуване биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на душата на другия.
Но съвременното човечество още е далече от това. Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга. Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло. Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят. Те принадлежат към вида на “демоните”.
към текста >>
Помислете само за това, как съвременната
душа
до голяма степен иска да подчини на себе си друга
душа
, как тя не търпи, когато другата
душа
мисли и обича нещо друго, как една
душа
иска да властва и да влияе на друга.
Но съществуват не само тези нормални въздействия. Това би било възможно само в случай, че хората в своето общуване биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на душата на другия. Но съвременното човечество още е далече от това.
Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга.
Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло. Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят. Те принадлежат към вида на “демоните”. Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта. Множество демони от този род са влезли в нашия свят по този начин.
към текста >>
Във всичко, което действа в наше време от
душа
към
душа
, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната
душа
стои пред свободна
душа
, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази
душа
онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка
душа
към човешка
душа
действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло.
Но съществуват не само тези нормални въздействия. Това би било възможно само в случай, че хората в своето общуване биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на душата на другия. Но съвременното човечество още е далече от това. Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга.
Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло.
Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят. Те принадлежат към вида на “демоните”. Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта. Множество демони от този род са влезли в нашия свят по този начин.
към текста >>
Тогава ние ще изживеем, как пред нас от всичко, което ни гледа, ще сияе човешката
душа
, подобно на това, както в средновековния град всеки замък е изразявал разбирането на човешката
душа
за същността на външните форми.
Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли. Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот! ”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот. Новите възможности ще дойдат в света заедно с раждането на новия духовен живот.
Тогава ние ще изживеем, как пред нас от всичко, което ни гледа, ще сияе човешката душа, подобно на това, както в средновековния град всеки замък е изразявал разбирането на човешката душа за същността на външните форми.
Теософията ще бъде разбрана само тогава, когато тя излезе пред нас по такъв начин, като че ли е изкристализирала своите форми. Но тогава човечеството също ще живее като дух в духа. И тогава човекът все повече ще подготвя за себе си това, което той ще вземе, когато отново влезе в духовния свят, и когато неговото етерно тяло стане самостоятелно. Така хората трябва да се потопят в духовния свят, за да може еволюцията по съответен начин да се придвижи напред.
към текста >>
Да се постараем и в това време на годината, което наричаме време на Петдесятница, Троица, действително да изпълним своята
душа
с мислите, които могат да възникнат за нас от днешното разглеждане.
Нищо не ни дава такъв прекрасен символ за пронизването на света от духа, както повествуванието за чудото Петдесятница. Както пророчески се показва в сливане “огнените езици”, ако вие се замислите над това, на предстоящото пронизване и проникване на света с потоците на духовния живот. Всичко трябва отново да бъде духовно оживено. Също и това абстрактно, понятийно-разсъдъчно отношение, каквото човек има към годишните празници, трябва да стане отново конкретно, отново живо.
Да се постараем и в това време на годината, което наричаме време на Петдесятница, Троица, действително да изпълним своята душа с мислите, които могат да възникнат за нас от днешното разглеждане.
Тогава този празник, който без съмнение е установен от духовните основи, пак ще означава нещо живо за човека, когато неговото етерно тяло съзрее за духовно творчество. Но ако човек не възприеме духа на Троицата, тогава неговото етерно тяло, излизайки от физическото тяло, ще се окаже, преди всичко недостатъчно силно да победи това, което е било създадено преди, тези светове на спектри, фантоми и демони, които светът създава като свои допълнителни явления. За това, как еволюцията може да се направлява от Духа, какво можем да предскажем за това, ще бъде съдържанието на следващото разглеждане.
към текста >>
73.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Нека да поставим тези същества духовно пред своята
душа
и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек?
Да вземем най-напред съществата, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят, живеят около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения.
Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек?
Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
към текста >>
По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата
душа
, Разсъдъчната
душа
или
душа
на характера и Съзнателната
душа
и ние знаем, че Съзнателната
душа
, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас.
В различни случаи ние вече нееднократно показахме, че в бодърствуващия човек ние имаме пред себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; в спящия човек ние имаме лежащи в леглото физическо и етерно тяло, и извън тях неговото астрално тяло и Аз. За днешните цели ще бъде добре, ако ние по-подробно разгледаме тези две състояния на съзнанието, сменящи се за всеки човек в течение на 24-те часа. Ние имаме преди всичко в човека физическо тяло, после етерно или жизнено тяло, после това, което наричаме в доста груб смисъл на думата душевно тяло, което принадлежи към астралното тяло, но е свързано с етерното тяло. Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия свят, тук на физическо ниво.
По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас.
Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло.
към текста >>
Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата
душа
и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло.
В различни случаи ние вече нееднократно показахме, че в бодърствуващия човек ние имаме пред себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; в спящия човек ние имаме лежащи в леглото физическо и етерно тяло, и извън тях неговото астрално тяло и Аз. За днешните цели ще бъде добре, ако ние по-подробно разгледаме тези две състояния на съзнанието, сменящи се за всеки човек в течение на 24-те часа. Ние имаме преди всичко в човека физическо тяло, после етерно или жизнено тяло, после това, което наричаме в доста груб смисъл на думата душевно тяло, което принадлежи към астралното тяло, но е свързано с етерното тяло. Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия свят, тук на физическо ниво. По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас.
Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло.
Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня.
към текста >>
Основно Чувствуващата
душа
, Разсъдъчната
душа
и Съзнателната
душа
се отделят от спящия човек.
За днешните цели ще бъде добре, ако ние по-подробно разгледаме тези две състояния на съзнанието, сменящи се за всеки човек в течение на 24-те часа. Ние имаме преди всичко в човека физическо тяло, после етерно или жизнено тяло, после това, което наричаме в доста груб смисъл на думата душевно тяло, което принадлежи към астралното тяло, но е свързано с етерното тяло. Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия свят, тук на физическо ниво. По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас. Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло.
Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек.
При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня. Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване.
към текста >>
Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата
душа
, на Разсъдъчната
душа
и също и на Съзнателната
душа
.
Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия свят, тук на физическо ниво. По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас. Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго.
Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа.
Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня. Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване. Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>
През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата
душа
, Разсъдъчната
душа
, Съзнателната
душа
– се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня.
Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло.
През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня.
Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване. Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>
Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-
душа
та на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване.
Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня.
Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване.
Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>
Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една
душа
.
За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство. И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават. Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него.
Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа.
Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде. Тогава той е място за обитание на бога, който може да живее в него в тези форми. Само така ще разберем гръцката архитектура, най-изчистеното архитектурно изкуство в света.
към текста >>
Тук пространствените отношения, пространствените линии се разполагат така, че в своите форми те показват пътя на
душа
та устремена към духовните светове.
Египетската архитектура, изразена, например, в пирамидите, е нещо съвсем друго. Сега ние можем само да се докоснем до тези неща.
Тук пространствените отношения, пространствените линии се разполагат така, че в своите форми те показват пътя на душата устремена към духовните светове.
Изхождайки от пътищата, по които душата се отправя от физическия свят нагоре в духовния свят, са ни дадени тези форми, които се изразяват в египетската пирамида. Така в основата на всеки вид архитектурен стил ние имаме мисъл, която може да се разбере само изхождайки от духовността.
към текста >>
Изхождайки от пътищата, по които
душа
та се отправя от физическия свят нагоре в духовния свят, са ни дадени тези форми, които се изразяват в египетската пирамида.
Египетската архитектура, изразена, например, в пирамидите, е нещо съвсем друго. Сега ние можем само да се докоснем до тези неща. Тук пространствените отношения, пространствените линии се разполагат така, че в своите форми те показват пътя на душата устремена към духовните светове.
Изхождайки от пътищата, по които душата се отправя от физическия свят нагоре в духовния свят, са ни дадени тези форми, които се изразяват в египетската пирамида.
Така в основата на всеки вид архитектурен стил ние имаме мисъл, която може да се разбере само изхождайки от духовността.
към текста >>
И благодарение на това, че сутринта Чувствуващата
душа
се съединява с душевното тяло и го пронизва, възниква чувство по отношение на хармонията на цветовете.
По-нататък става такова взаимодействие с това, което ние наричаме душевно тяло. Когато душевната вътрешност се докосва с душевното тяло, то този път възниква чувството на насочените проводими линии, първите елементи на живописта.
И благодарение на това, че сутринта Чувствуващата душа се съединява с душевното тяло и го пронизва, възниква чувство по отношение на хармонията на цветовете.
Така ние имаме три първи форми на изкуството, които работят с външни средства, които черпят материал от външния свят.
към текста >>
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната
душа
или
душа
та на ума, става отново нещо друго.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго.
Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят.
към текста >>
Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна
душа
” или “Разумна
душа
”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго.
Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума.
За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте.
към текста >>
И затова казваме “разумна
душа
” или “
душа
та на ума”.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония.
И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”.
И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>
И когато всяка нощ разумната
душа
или
душа
та на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”.
И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното.
През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>
През нощта разумната
душа
или
душа
та на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното.
През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят.
Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>
Това означава, че през нощта
душа
та живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си.
Това означава, че през нощта душата живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си.
В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума. Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло.
към текста >>
В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната
душа
или
душа
та на ума.
Това означава, че през нощта душата живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си.
В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума.
Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло. С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
към текста >>
Какво възприема съзнателната
душа
, потапяйки се вечер в духовния свят, без да има съзнание за това в съвременния цикъл от развитието на човечеството?
Какво възприема съзнателната душа, потапяйки се вечер в духовния свят, без да има съзнание за това в съвременния цикъл от развитието на човечеството?
Тя възприема словата на духовния свят. Тя получава съобщения, които и нашепват, онова което може да получи само от духовния свят. На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията. Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън. И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя.
към текста >>
Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната
душа
изживява в духовния свят вечер по време на сън.
Какво възприема съзнателната душа, потапяйки се вечер в духовния свят, без да има съзнание за това в съвременния цикъл от развитието на човечеството? Тя възприема словата на духовния свят. Тя получава съобщения, които и нашепват, онова което може да получи само от духовния свят. На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията.
Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън.
И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание. В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния свят. И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с божествено-духовния свят. Човекът, който със всички свои интереси се слива с външния физически свят, с това, което се пронизва и допуска само от външните органи на чувствата, действа благодарение на тези интереси към външния физически свят на своето астрално тяло с такава сила, че то става сляпо и глухо, когато през нощта се намира в духовния свят.
към текста >>
Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като
душа
та е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си.
За това той взема митическите образи, които имат в себе си много по-всеобхватно съдържание отколкото обикновените хора. Той търси свръхчовешкото в човешкото. Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия.
Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си.
Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие. В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка. Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>
Душа
та преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие.
Той търси свръхчовешкото в човешкото. Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия. Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си.
Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие.
В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка. Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>
Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в
душа
та, когато пред очите се извършва това действие.
Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия. Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си. Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие. В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка.
Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в
душа
та във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси.
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси.
Това изразява в симфонията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството. И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън. Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
към текста >>
И той поставил пред своята
душа
образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън.
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси. Това изразява в симфонията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството.
И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън.
Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
към текста >>
От тези две видни изкуства, в неговата
душа
възникнала идея да съедини Бетховен и Шекспир!
От тези две видни изкуства, в неговата душа възникнала идея да съедини Бетховен и Шекспир!
И ние би трябвало да изминем дълъг път, ако бихме искали да покажем, как посредством своеобразни приложения, оркестъра на Рихард Вагнер, се опитва да създаде велико съзвучие между Бетховен и Шекспир, за да може вътрешното да се изживява в звука и в същото време да се влива в действието. Разговорният език бил за него недостатъчен, тъй като той се явява средство за изразяване на събитията на физичен план. Само тази реч, която може да се даде в звуците на пеене, става за него средство за изразяване на това свръхчовешко, което прераства във физическо-човешкото в човека.
към текста >>
В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява
душа
та, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на
душа
та ще бъде потопена в духовните светове.
Теософията е живот. Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване.
В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове.
От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на
душа
та.
Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот. И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността. Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде. В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята.
Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
Всичко, което застава пред нас, може да стане отражение на
душа
та.
Всичко, което застава пред нас, може да стане отражение на душата.
Не взимайте това външно, а го приемете като нещо, което може да бъде почерпено от Духовната наука. Припомнете си, как в миналите столетия във всяка брава за врата, във всеки ключ ни е срещало това, което е било отражение на чувствата и усещанията на занаятчията. Така ще бъде, когато в човечеството отново ще навлезе истинския духовен живот, и всичко, което представлява външно за нас, отново ще се появи като отражение на душата. Изградената профанация ще остане профанация до тогава, докато човекът не е способен да отпечата в нея духа. Духът може да бъде отпечатан във всичко.
към текста >>
Така ще бъде, когато в човечеството отново ще навлезе истинския духовен живот, и всичко, което представлява външно за нас, отново ще се появи като отражение на
душа
та.
Всичко, което застава пред нас, може да стане отражение на душата. Не взимайте това външно, а го приемете като нещо, което може да бъде почерпено от Духовната наука. Припомнете си, как в миналите столетия във всяка брава за врата, във всеки ключ ни е срещало това, което е било отражение на чувствата и усещанията на занаятчията.
Така ще бъде, когато в човечеството отново ще навлезе истинския духовен живот, и всичко, което представлява външно за нас, отново ще се появи като отражение на душата.
Изградената профанация ще остане профанация до тогава, докато човекът не е способен да отпечата в нея духа. Духът може да бъде отпечатан във всичко. Пред нас може да изникне образ на влак, измислен художествено. Сега това в нас го няма. Но когато отново ще чувстват, какви трябва да бъдат формите, тогава ще почувстват, че и локомотива може да се оформи архитектонично, и че влакът би могъл да бъде такъв, че да се отнасяме към локомотива като към външна обвивка за това, което изразява локомотива в своите архитектонични форми.
към текста >>
Ако първите християни не бяха носили в
душа
та си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура.
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова култура. Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град. И това, което е живяло в тях, което само в оскъдни форми можело да бъде отпечатано в древните подземни пещери, както вие откривате в гробниците, това започнало тогава да се издига и после станало такова, че ни се явява в римската арка, в римската колона, в апсидата. Мисълта била внесена в света.
Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура.
Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата култура. И нека тогава другите да му кажат: какво все пак вече си направил? – той ще си каже: да, но какво са направили християнските катакомби, и какво е станало от това!
към текста >>
Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята
душа
бъдещата култура.
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова култура. Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град. И това, което е живяло в тях, което само в оскъдни форми можело да бъде отпечатано в древните подземни пещери, както вие откривате в гробниците, това започнало тогава да се издига и после станало такова, че ни се явява в римската арка, в римската колона, в апсидата. Мисълта била внесена в света. Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура.
Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата култура.
И нека тогава другите да му кажат: какво все пак вече си направил? – той ще си каже: да, но какво са направили християнските катакомби, и какво е станало от това!
към текста >>
Да се постараем да напълним
душа
та си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила.
Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света. Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси.
Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила.
Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове. Това принадлежи към развитието на теософа. И по този начин ние ще се придвижим напред и ще укрепнем, ако вземем със себе си тези чувства и усещания през лятната почивка.
към текста >>
Тогава нашата
душа
ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове.
Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси. Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила.
Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове.
Това принадлежи към развитието на теософа. И по този начин ние ще се придвижим напред и ще укрепнем, ако вземем със себе си тези чувства и усещания през лятната почивка.
към текста >>
74.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В главата “Взаимодействие и паралелизъм” авторът излиза срещу представата за това, че мозъкът е инструмент на
душа
та, и за психо-физическия паралелизъм.
* психологична книга: Hermann Ebbinghaus (1850-19090, “Abiss der psychologie”(Leipzig 1908).
В главата “Взаимодействие и паралелизъм” авторът излиза срещу представата за това, че мозъкът е инструмент на душата, и за психо-физическия паралелизъм.
към текста >>
75.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Мисията на Христос: да вложи в човешката
душа
пълната Азова самостоятелност.
Двете части на Йоановото Евангелие: преди и след възкресението на Лазар. Седемте степени на предх- ристиянското посвещение. Разговорът с Натанаил. Сватбата в Кана.
Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност.
Дионисиевият култ и мисията на алкохола. Разго- ворът с Никодим и разговорът със самарянката. Синът на царедвореца и неговото изцеление. Пос- ледното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус.
към текста >>
76.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в
душа
та, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие.
Нашите лекции върху Евангелието на Йоан ще имат двойна цел.
Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие.
Моля да се има предвид, че лекциите са замислени именно в тези две направления. Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
към текста >>
Това, което напира от
душа
та, беше вложеният в самото начало божествен творчески принцип.
най-накрая, творческият принцип, съществуваше от самото начало в една по-висша действителност.
Това, което напира от душата, беше вложеният в самото начало божествен творчески принцип.
Словото, което кънти от душата, Логосът, беше там от самото начало, и Логосът насочваше развитието по такъв начин, че накрая възникна едно същество, в което можеше да се изяви самият той. Това,което в пространството и времето се появява накрая, в Духа е съществувало преди всичко и всички.
към текста >>
Словото, което кънти от
душа
та, Логосът, беше там от самото начало, и Логосът насочваше развитието по такъв начин, че накрая възникна едно същество, в което можеше да се изяви самият той.
най-накрая, творческият принцип, съществуваше от самото начало в една по-висша действителност. Това, което напира от душата, беше вложеният в самото начало божествен творчески принцип.
Словото, което кънти от душата, Логосът, беше там от самото начало, и Логосът насочваше развитието по такъв начин, че накрая възникна едно същество, в което можеше да се изяви самият той.
Това,което в пространството и времето се появява накрая, в Духа е съществувало преди всичко и всички.
към текста >>
Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на
душа
та.
А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово.
Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата.
В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>
77.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Духът на осите, “груповата
душа
” на осите, която е само част от божествено-духовната субстанция, практически е истинската откривателка на хартията.
Днес в училище на децата се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията. Да, само че осите са създали хартията още преди хилядолетия; защото това, от което осите изграждат своите гнезда, се състои от точно същите вещества, от които се произвежда човешката хартия; механизмът е същия, но в единия случай това става чрез самия жизнен процес.
Духът на осите, “груповата душа” на осите, която е само част от божествено-духовната субстанция, практически е истинската откривателка на хартията.
към текста >>
Ние виждаме, че през цялото време, докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство, докато следователно,
душа
та е пребивавала за дълго извън неговото тяло, Любовта е била вложена в човека.
Човекът не е стигнал изведнъж до сегашната степен на съзнание. Да предположим, че веднага след първото си въплъщение през Лемурийската епоха, човекът би се потопил напълно в своето физическо тяло, и в този случай би виждал цялата външна действителност. При това бързо темпо, той не би могъл да развие Любовта! Едва постепенно той трябваше да бъде доведен до своята земна мисия. Още преди да постигне своето пълно себесъзнание, още преди тази днешна степен от неговото развитие, позволяваща му да възприема предметите в ясното си дневно съзнание, той получи първия урок на Любовта; получи го несъзнателно, в своето смътно, сумрачно съзнание.
Ние виждаме, че през цялото време, докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство, докато следователно, душата е пребивавала за дълго извън неговото тяло, Любовта е била вложена в човека.
Нека още веднъж да си представим този древен човек, преди да е постигнал днешното пълно себесъзнание.
към текста >>
И както Вашата
душа
работи невидимо и дълбоко във Вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки душевен елемент в света си изгражда подходящото за него физическо тяло.
Всичко това е едно откровение на божествените сили, едно външно материално откровение на божествения ред! И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред. Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”. Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен свят, цялото животинско, растително и минерално царство, възникна от Логоса. Всичко е въплъщение на Логоса.
И както Вашата душа работи невидимо и дълбоко във Вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки душевен елемент в света си изгражда подходящото за него физическо тяло.
към текста >>
За духовния поглед тя е само одеждата на Логоса, както и Вашето физическо тяло е одеждата на Вашата
душа
.
Следователно, къде е физическото тяло на Логоса, за който говори Евангелието на Йоан и в който ние все повече искаме да вникнем? Къде е физическото тяло на Логоса? Засега в най-чистата си форма, това външно физическо тяло на Логоса се проявява във външната Слънчева светлина. Слънчевата светлина не е само материална светлина.
За духовния поглед тя е само одеждата на Логоса, както и Вашето физическо тяло е одеждата на Вашата душа.
Ако се отнасяте към даден човек по същия начин, както повечето хора се отнасят днес към Слънцето, Вие не бихте могли да вникнете в този човек; в случая Вие бихте се отнесли към всеки човек, притежаващ чувства, мисли и воля така, че ще изключите всякакви душевно-духовни сили, а ще докоснете само едно физическо тяло и ще допуснете, че то би могло да бъде съставено от всякакви сурогати.
към текста >>
Както Вашето тяло се отнася към Вашата
душа
, така се отнася и Слънчевата светлина към Логоса.
Ако обаче поискате да вникнете в духовната същност на Слънчевата светлина, Вие трябва да я разглеждате така, както изхождайки от телесните качества на един човек, се стремите да опознаете неговата вътрешна същност.
Както Вашето тяло се отнася към Вашата душа, така се отнася и Слънчевата светлина към Логоса.
Чрез Слънчевата светлина към Земята се отправя една духовна сила. И тази духовна сила - ако успеем да обхванем не само Слънчевото “тяло”, но и Слънчевия Дух - е Любовта, която се разлива към Земята. От Слънцето се носи не само физическата светлина, без която растенията биха загинали, но заедно с физическата Слънчева светлина, към Земята се носи и Любовта на божествения свят; и хората са тук, за да приемат топлата божествена Любов, да я развият в себе си и да отговорят с Любов на божествения свят. Но те могат това, само ако се превърнат в съзнателни Азови същества. Само тогава те могат да отговорят с Любов.
към текста >>
Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата
душа
” на своя животински вид.
И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност.
Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид.
Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек. А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение.
към текста >>
Човеците напуснаха груповата
душа
и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек.
Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност. Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид.
Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек.
А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение.
към текста >>
Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата
душа
- изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно.
Старозаветният човек далеч не се усещаше така строго затворен и обособен в своята собствена личност, както новозаветния човек. Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си: “Аз съм един Аз”. Той се усещаше като разлят в целия древен юдейски народ и живееше в “груповия Аз на народа”. Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек. Той не усещаше състоянието “Аз-съм” така, както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин.
Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно.
Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа.”
към текста >>
Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова
душа
- обединява юдейския народ.
Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка. Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство.
Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова душа - обединява юдейския народ.
Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и с божествените принципи на Космоса. Ето защо Христос Исус подчертава в Евангелието на Йоан:
към текста >>
78.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето как, бавно и постепенно, отделният човешки Аз се освобождава от груповата
душа
, от груповия Аз; бавно и постепенно човекът идва до съзнанието за своя индивидуален Аз.
Ето как, бавно и постепенно, отделният човешки Аз се освобождава от груповата душа, от груповия Аз; бавно и постепенно човекът идва до съзнанието за своя индивидуален Аз.
По-рано той усещаше своя Аз като принадлежащ на племето, на групата хора, с които е кръвно свързан, както в пространството, така и във времето; оттук и изразът” “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, с други думи, Аз и Авраам сме един Аз. Така отделният човек се усещаше като подслонен в една общност, защото във вените на всички представители на даден народ, тече обща кръв. Обаче развитието напредва. Назрява времето, когато всред тези народи човеците трябваше да усетят своите отделни Азове.
към текста >>
Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до такава степен, че вече не можеше да усеща връзката на другите индивидуални личности с груповата
душа
?
Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до такава степен, че вече не можеше да усеща връзката на другите индивидуални личности с груповата душа?
Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.
към текста >>
Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на
душа
та духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.
Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до такава степен, че вече не можеше да усеща връзката на другите индивидуални личности с груповата душа?
Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.
към текста >>
Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си “викащият в усамотение”, с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата
душа
Аз, устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз.
Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си “викащият в усамотение”, с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз, устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз.
“Аз съм гласът на викащия в усамотение.” Тук ние отново чуваме дълбоката тайна: Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си; Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз. Едва сега разбираме думите: “Аз съм гласът на викащия в усамотение.”
към текста >>
Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата
душа
и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза.
Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни индивиди. Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл. Индивидът обича другия, защото между тях има кръвно родство. През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов. Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство.
Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза.
В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро. Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро. И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света. Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”. Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона.
към текста >>
Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката
душа
.
В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро. Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро. И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света. Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”. Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона.
Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа.
към текста >>
В следващите лекции ще се убедим, че евангелистът продължава тази тема и същевременно показва, че Христос е предводител не само на хората, свързани с груповата
душа
, но че Той идва към всеки отделен човек, за да предостави на неговия индивидуален Аз Своя божествен Импулс.
И така, ние виждаме какво огромно значение придава Йоановото Евангелие на историческото събитие в Палестина, и с какви точни, стегнати думи е описано всичко. Ако искаме да си послужим с тези думи за разбирането на езотеричното християнство, трябва да ги теглим, както вече казах, на златарски везни.
В следващите лекции ще се убедим, че евангелистът продължава тази тема и същевременно показва, че Христос е предводител не само на хората, свързани с груповата душа, но че Той идва към всеки отделен човек, за да предостави на неговия индивидуален Аз Своя божествен Импулс.
към текста >>
79.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Петата степен в различните народи, които все още са усещали кръвното родство като един вид израз на тяхната групова
душа
, се означавала с името на съответния народ; например, петата степен на посвещение при персите гласяла “Персиец”.
И той навсякъде подчертава, че съдържанието на неговото Евангелие може да бъде разбрано само от човек, който е до известна степен посветен. Ето защо на различни места той посочва, че относно нещата, съобщени в първите глави, сме изправени пред един вид посвещение. А всъщност има посвещения от различна степен. В една от формите на източното посвещение например, се различават седем степени и те се означават с различни символни имена. Първата степен се наричала “Гарванът”, втората - “Окултният”, третата - “Воюващият”, четвъртата - “Лъвът”.
Петата степен в различните народи, които все още са усещали кръвното родство като един вид израз на тяхната групова душа, се означавала с името на съответния народ; например, петата степен на посвещение при персите гласяла “Персиец”.
След като вникнем в значението на тези имена, ще се убедим, че употребата им е напълно оправдана.
към текста >>
През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова
душа
.
През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова душа.
Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа. Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух. Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ.
към текста >>
Докато останалите хора усещали своите души в
душа
та на народа, посветеният приемал в себе си
душа
та на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух.
През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова душа. Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа.
Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух.
Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ.
към текста >>
Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред
душа
та си цялата мисия на Христос.
Първоначално тук става дума за една сватба. Но защо точно в Галилея?
Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос.
А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек. Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят. Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят. В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.
към текста >>
А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата
душа
.
Първоначално тук става дума за една сватба. Но защо точно в Галилея? Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос.
А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа.
Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек. Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят. Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят. В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.
към текста >>
Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата
душа
като фундамент на отделния Аз в общия Аз.
Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов.
Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз.
Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът “Аз и Отец Авраам сме едно”, означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв. Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство. В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства. В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата. Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници.
към текста >>
На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата
душа
, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите.
На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност.
Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно. Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята.
към текста >>
Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата
душа
.
Накратко, алкохолът имаше определена мисия в развитието на човечеството; той имаше - колкото и странно да изглежда това - задачата, така да се каже, да откъсне човешкото тяло от връзката му с божествения свят, да го “препарира” и да направи възможна появата на “Аз-съм”. Алкохолът има такова въздействие, че той буквално откъсва човека от духовния свят, в който досега той е пребивавал. Това въздействие алкохолът има и днес. Алкохолът не напразно се появява в живота на човечеството. И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на думата, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ.
Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа.
Той отне на човека способността му да се чувствува като едно цяло с висшите светове. Оттук идва и култът на Дионисий, само че той под държа съвместния живот с Боговете под формата на едно външно опиянение. При него имаме едно ликуващо нахлуване в света на Боговете, но този свят изобщо не може да бъде видян. Ето защо развитието в следатлантската епоха е свързано с култа на Дионисий: защото този култ символизираше историческата задача, мисията на алкохола.
към текста >>
Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата
душа
.
Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости. Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.
Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.
към текста >>
Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата
душа
и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят.
Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество. Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора.
Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят.
После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране. На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения свят, и възникваше въпросът: Откъде води началото си това, което човекът притежава днес? Откъде е паднал той? ”
към текста >>
Когато например говори за новораж-дането на
душа
та в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.
И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят. Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.
Нека да припомним:
към текста >>
Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата
душа
, изтръгнати са от нея.
Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея.
Тъкмо за това става дума.
към текста >>
Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката
душа
.
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света.
Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа.
Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира. Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него. В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен. Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
към текста >>
Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата
душа
.
т.е. спор за формите на кръщението.
Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа.
Тогава идват другите и казват на Йоан: Исус също кръщава! И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
към текста >>
И така, навсякъде ни се показва, че Христос апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка
душа
.
И така, навсякъде ни се показва, че Христос апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка душа.
Тук под “мярка” следва да се разбира “мярка в сричките”, която е в основата на художествено построената човешка реч.
към текста >>
80.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата
душа
на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло.
Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен.
Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство. Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец.
към текста >>
81.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Така за нас Слънчевата светлина се явява като външното физическо тяло на Духа и
душа
та на Елохимите или Логоса.
Вече казахме: Това, което наричаме Логос, е сборът от шестте Елохими, които са свързани със Земята и които, следователно, изпращат своите духовни дарове на Земята заедно с външно проявената Слънчева светлина.
Така за нас Слънчевата светлина се явява като външното физическо тяло на Духа и душата на Елохимите или Логоса.
В момента, когато настъпи Събитието на Голгота, силата, импулсът, който по-рано можеше да се излива върху Земята само под формата на Слънчевата светлина, започна да се съединява със самата Земя; и тъкмо поради това, че Логосът започна да се съединява със Земята, се промени и аурата на Земята.
към текста >>
Той трябва да заяви: Нещата стоят така, сякаш от вашето тяло вие се вглеждате във вашата
душа
.
Той трябва да заяви: Нещата стоят така, сякаш от вашето тяло вие се вглеждате във вашата душа.
Там вътре е душата ви. Но така е също и в случая, когато погледнете самата Земя. Това, което сега временно стои пред вас в плът, е същият Дух, който присъствува не само временно в нея, а е Духът на цялата Земя и все повече ще се проявява като такъв.
към текста >>
Там вътре е
душа
та ви.
Той трябва да заяви: Нещата стоят така, сякаш от вашето тяло вие се вглеждате във вашата душа.
Там вътре е душата ви.
Но така е също и в случая, когато погледнете самата Земя. Това, което сега временно стои пред вас в плът, е същият Дух, който присъствува не само временно в нея, а е Духът на цялата Земя и все повече ще се проявява като такъв.
към текста >>
Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката
душа
, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята. Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22).
Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е.
от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: “Това е Моята кръв! ” (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие.
към текста >>
В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната
Душа
(Еmpfindungsseеle).
Обаче всичко това е въпрос на далечно бъдеще. Описаните процеси, при които четиричленният човек - изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз - работи чрез своя Аз върху другите три съставни части, превръщайки ги в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, изискват един Аз, който напълно съзнава своята мисия. Днес при повечето хора това не е така. Общо взето, днешният човек прави едва първи стъпки за формирането на своя Манас в своето астрално тяло. Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие.
В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната Душа (Еmpfindungsseеle).
Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща Душа (Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele). Следователно, Съзнаващата Душа възниква към края на Атлантската епоха, когато етерното тяло - което по-рано е било все още извън физическото тяло, и особено извън главата на физическото тяло - започва постепенно да се прибира вътре във физическото тяло. Благодарение на този процес, човекът се науча да изговаря това, което той нарича свой “Аз:” Така човекът преминава със своите съставни части в следатлантската епоха.
към текста >>
Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща
Душа
(Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща
Душа
(Bewusstseinseele).
Описаните процеси, при които четиричленният човек - изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз - работи чрез своя Аз върху другите три съставни части, превръщайки ги в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, изискват един Аз, който напълно съзнава своята мисия. Днес при повечето хора това не е така. Общо взето, днешният човек прави едва първи стъпки за формирането на своя Манас в своето астрално тяло. Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие. В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната Душа (Еmpfindungsseеle).
Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща Душа (Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele).
Следователно, Съзнаващата Душа възниква към края на Атлантската епоха, когато етерното тяло - което по-рано е било все още извън физическото тяло, и особено извън главата на физическото тяло - започва постепенно да се прибира вътре във физическото тяло. Благодарение на този процес, човекът се науча да изговаря това, което той нарича свой “Аз:” Така човекът преминава със своите съставни части в следатлантската епоха.
към текста >>
Следователно, Съзнаващата
Душа
възниква към края на Атлантската епоха, когато етерното тяло - което по-рано е било все още извън физическото тяло, и особено извън главата на физическото тяло - започва постепенно да се прибира вътре във физическото тяло.
Днес при повечето хора това не е така. Общо взето, днешният човек прави едва първи стъпки за формирането на своя Манас в своето астрално тяло. Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие. В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната Душа (Еmpfindungsseеle). Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща Душа (Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele).
Следователно, Съзнаващата Душа възниква към края на Атлантската епоха, когато етерното тяло - което по-рано е било все още извън физическото тяло, и особено извън главата на физическото тяло - започва постепенно да се прибира вътре във физическото тяло.
Благодарение на този процес, човекът се науча да изговаря това, което той нарича свой “Аз:” Така човекът преминава със своите съставни части в следатлантската епоха.
към текста >>
Човекът трябва да изгради своя Манас, така да се каже, вътре в себе си, опирайки се на всички сили, които му дават физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Сетивната
Душа
, Разбиращата
Душа
, Съзнаващата
Душа
, а към него, макар и плахо, да положи основата на Духът-Живот или Буди.
Нашата съвременна епоха е призвана да постигне Манас или Духът-Себе в това, което по-рано беше приемано несъзнателно.
Човекът трябва да изгради своя Манас, така да се каже, вътре в себе си, опирайки се на всички сили, които му дават физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разбиращата Душа, Съзнаващата Душа, а към него, макар и плахо, да положи основата на Духът-Живот или Буди.
Така пред нашата следатлантска епоха е поставена забележителна задача, да работи в такава посока, че човекът съзнателно да развие в себе си и по-висшите съставни части на своето същество: Манас или Духът-Себе, Буди или Духът-Живот и Атма или Човекът-Дух, макар че последната степен ще бъде постигната едва в далечното бъдеще. Обаче още днес човекът трябва да натрупа в себе си силите, които са му необходими, за да породи в себе си по-висшите степени на своята свръхсетивна природа.
към текста >>
Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са
душа
та и Духът.
Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности. Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един жив човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно.
Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът.
Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния свят; те не виждат в духовния свят. Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят. И така, мъртвият труп става символ на това, което се случва в духовните светове. Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия свят, само че по един забележителен начин.
към текста >>
Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че
душа
та и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят.
Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности. Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един жив човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно. Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът. Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния свят; те не виждат в духовния свят.
Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят.
И така, мъртвият труп става символ на това, което се случва в духовните светове. Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия свят, само че по един забележителен начин.
към текста >>
82.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Там се намира груповата
душа
или груповият Аз на животното.
От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят. Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности. Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят.
Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното.
Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия свят. С други думи: във физическия свят човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, макар и трите по-висши съставни части, от етерното тяло нагоре, да са достъпни само за свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Постепенно тези две точки се покриха и когато се сляха в една, човекът за пръв път можа да назове себе си “Аз”; тогава възникна и това, което вчера нарекохме Съзнаваща
Душа
.
Етерната глава на древния атлантец израства високо над физическата глава. Впоследствие двете глави все повече се сливат и през последната третина на Атлантската епоха те почти напълно се покриват. В мозъка - близо до очите - има една точка, която днес се покрива с точно определена точка от етерната глава. В миналото тези две точки бяха разделени. Етерната точка се намираше извън мозъка.
Постепенно тези две точки се покриха и когато се сляха в една, човекът за пръв път можа да назове себе си “Аз”; тогава възникна и това, което вчера нарекохме Съзнаваща Душа.
Чрез това сливане между етерната и физическата глава, с последната настъпиха значителни промени. Защото при древния атлантец физическата глава изглеждаше съвсем различно от тази на днешния човек. Ако искаме да разберем съвременния етап на еволюцията, трябва да обърнем поглед и към физическите съотношения в древна Атлантида.
към текста >>
83.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна
Душа
, Разсъдъчна
Душа
, Съзнаваща
Душа
; а после имаме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
точна диференциация на човешкото същество, която знаете от моята “Теософия”.
Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Обикновено различаваме само седем съставни части; четвъртата, която обхващаме с думата “Аз”, трябва да диференцираме още по-подробно, защото тази диференциация е постигната в самия ход на човешката еволюция.
към текста >>
А културата на асирийци, вавилонци, халдеи и египтяни се състоеше в това, Азът да се издигне до Сетивната
Душа
.
Нека сега да се отправим по-нататък. През древноперсийската култура, Азът трябваше да навлезе в сетивното тяло.
А културата на асирийци, вавилонци, халдеи и египтяни се състоеше в това, Азът да се издигне до Сетивната Душа.
към текста >>
Какво представлява Сетивната
Душа
?
Какво представлява Сетивната Душа?
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива. През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход. Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството. В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума. Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха.
към текста >>
Върху Сетивната
Душа
действува това, което е разположено в пространството.
Какво представлява Сетивната Душа? Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива. През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход.
Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството.
В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума. Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха. Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива. Всичко се свеждаше до разгадаване на законите; нямаше и следа от понятия, от понятийна наука, налице беше наука на съзерцанието, наука на усещането.
към текста >>
Ето защо я наричаме епоха на Разсъдъчната
Душа
.
Логиката, размишляването в самия Аз, където човек свързва и разграничава понятията, за да извежда своите логични умозаключения, а не да съзерцава - всичко това възникна едва през четвъртата епоха.
Ето защо я наричаме епоха на Разсъдъчната Душа.
към текста >>
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата
Душа
.Да,това става сравнително късно: Азът навлиза в Съзнаващата
Душа
едва към средата на Средновековието.
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата Душа.Да,това става сравнително късно: Азът навлиза в Съзнаващата Душа едва към средата на Средновековието.
Този факт лесно може да се докаже исторически; ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да осветлим и най-тъмните кътчета от средновековната история. Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност. Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото. Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света. Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н.
към текста >>
Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата
Душа
в устройството на градовете, техните закони и т.н.
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата Душа.Да,това става сравнително късно: Азът навлиза в Съзнаващата Душа едва към средата на Средновековието. Този факт лесно може да се докаже исторически; ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да осветлим и най-тъмните кътчета от средновековната история. Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност. Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото. Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света.
Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н.
Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание. Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа. Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата Душа.
към текста >>
Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата
Душа
.
Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото. Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света. Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н. Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание.
Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа.
Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата Душа.
към текста >>
Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата
Душа
.
Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света. Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н. Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание. Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа.
Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата Душа.
към текста >>
Едва тогава истината, която е покълнала в една
душа
, напълно ще съвпадне с истината в другата
душа
; всеки спор отпада.
За тях хората постигат съгласие, защото те са твърде обикновени истини. А относно другите истини хората спорят не защото може да има две правилни мнения, а защото все още не са стигнали дотам, да отстранят всичко, което произтича от лични симпатии и антипатии. Ако хората биха следвали личното си мнение и при най-елементарните математически истини, тогава много домакини вероятно биха се съгласили, че 2x2=5, а не 4. За онзи, който вниква дълбоко в естеството на нещата, е просто невъзможно да спори върху тяхната по-висша природа. Има само една възможност - той сам да се издигне до тази по-висша природа.
Едва тогава истината, която е покълнала в една душа, напълно ще съвпадне с истината в другата душа; всеки спор отпада.
към текста >>
84.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка
душа
!
Както виждате, ние сме за позитивното отношение към нещата. Обаче който признава единствено обекта на своите лични възприятия, той изисква не само задължителното съгласие и на другите, но освен това се стреми към императивни решения, отнасящи се за неща, които не познава. Не съществува по-лоша нетърпимост от тази, която официалната наука изпитва спрямо Духовната наука, а занапред тя ще нараства все повече. Тази нетърпимост се проявява под най-различни форми. Хората нямат никакво съзнание, че говорят неща, каквито не би трябвало да говорят.
В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа!
- следователно, не друго, а тъкмо това, което говорят, усещат и разбират защитниците на подобен възглед. С други думи, те изискват нито един човек да не възприема и да не разбира нищо повече от това, което възприемат и разбират те самите. Такива християнски общности по правило отхвърлят непогрешимостта на Папата. Но днес в много по-голям размер - включително и всред християните - нараства убеждението за собствената непогрешимост. Срещу антропософията застава едно Папство, където всеки гледа на себе си като на един малък папа.
към текста >>
Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от
душа
та, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му.
Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен.
Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му.
Усещането е съвсем конкретно. А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния свят, където вижда като пред себе си „измиването на нозете”, преклонението на по-висшата степен пред по-низшата. И тогава в астралния свят човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.
към текста >>
Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката
душа
.
Петата степен се състои в това, което се нарича „мистичната смърт”. Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса. Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието.
Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа.
Да, това е „слизането в ада”. И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.
към текста >>
85.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката
душа
има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам.
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен.
Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам.
И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”. Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Преди това той беше приютен в Груповата
Душа
; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза.
С първичната мъглявина, за която говори окултизмът, са свързани 24 категории Същества, които вече са минали през своята човешка степен. Яхве е един от 7-те Елохими: Висшите същества, които се отделят заедно със слънцето, Яхве остава свързан със земята. В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части. Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен живот. Едва след сгъстяването на водата и настъпването на потопа, човекът се обръща към себе си с името Аз.
Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза.
Първото зазоряване на индивидуалността. Себесъзнанието идва за сметка на помрачения поглед в духовния свят. През 4-та културна епоха една нова сила пронизва цялата Земя, чиято аура рязко се променя, след като в нея потече кръвта от раните на Спасителя.
към текста >>
Инспиративно съзнание:
Душа
та остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и същества.
Големите периоди в мировото развитие протичат според определени числови отношения: ролята на числото 7. Седемте планитарни въплъщения на Земята съвпадат с определени степени на човешкото съзнание. Метаморфоза на 4-те досегашни степени в следващите три: съзнателно-образно или имагинативно съзнание Юпитер.
Инспиративно съзнание: Душата остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и същества.
Всяка от тези степени има 7 "степени на живот", които съвпадат със 7-те царства. Строго погледнато, човекът може да разбере само минералното царство. На Бъдещия Юпитер той все още ще носи нещо от характера на Земните царства, докато на Венера и Вулкан понятието "царство" ще престане да бъде валидно. Какво означават низшият и висшият Девакан. От мисловната схема към живите образи в астралния свят.
към текста >>
87.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката
душа
и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма.
Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс.
Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма.
Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид.
към текста >>
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята
душа
.
Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия.
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата
душа
, неговата памет изчезна.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет.
Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна.
Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
към текста >>
Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази
душа
, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше.
Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в
душа
та на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност.
В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти.
Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност.
Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
Когато до него се приближавало едно друго същество, в
душа
та му възниквал един съновиден образ.
Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек.
Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ.
Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно. Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят. Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят.
към текста >>
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като
душа
и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него.
Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек. Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ. Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно. Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят.
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него.
Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области. Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
към текста >>
Във всяка една
душа
дремят свръхсетивни сили и способности.
Благодарение на това, че човекът намери средства и пътища да развие своя вътрешен живот, своето вътрешно същество така, че отново да може да вижда световете, от които беше слязъл, които по-рано е виждал, макар и в едно смътно съзнание. Тук ние стигаме до един въпрос, който за някои съвременни хора съдържа твърде малка вероятност, до въпроса за посветените. Що са посветени на човечеството? Посветени бяха онези хора, които чрез определени методи развиваха своето вътрешно душевно и духовно същество така, че отново можеха да се врастнат в духовния свят. Да, посвещението съществува!
Във всяка една душа дремят свръхсетивни сили и способности.
За всеки човек има или поне може да има един такъв велик, мощен момент, когато тези сили се пробуждат. Ние можем да разберем този момент, когато си представим, какво е било другото човешко развитие. Говорейки с думите на Гьоте, можем да кажем: ние поглеждаме назад към времената когато в днешното физическо тяло нямаше още никакво подобно физическо око, никакво ухо, както това е у днешния човек. Ние поглеждаме назад към времена, когато на местата, където се намират днес тези органи, имаше безразлични органи, които не можеха да виждат и да чуват. За физическия човек имаше време, когато такива слепи органи се развиват в светли точки, когато те постепенно се развиват все повече и повече, докато най-после за тях се явява светлината.
към текста >>
Възможно е, да дойде момент, а за мнозина той вече е дошъл, когато Вашата
душа
и Вашият дух ще се преобразят така, както някога се е преобразил Вашият физически организъм.
Говорейки с думите на Гьоте, можем да кажем: ние поглеждаме назад към времената когато в днешното физическо тяло нямаше още никакво подобно физическо око, никакво ухо, както това е у днешния човек. Ние поглеждаме назад към времена, когато на местата, където се намират днес тези органи, имаше безразлични органи, които не можеха да виждат и да чуват. За физическия човек имаше време, когато такива слепи органи се развиват в светли точки, когато те постепенно се развиват все повече и повече, докато най-после за тях се явява светлината. Също така съществува един момент, когато човешкото ухо е вече така развито, че немият дотогава свят се изявява в тонове и хармонии. Също както Слънцето е работило, за да образува очите в неговия организъм, така днес човекът може да живее в духа си така, че безразличните днес духовно-душевни органи да се развият по същия начин.
Възможно е, да дойде момент, а за мнозина той вече е дошъл, когато Вашата душа и Вашият дух ще се преобразят така, както някога се е преобразил Вашият физически организъм.
Тогава ще се родят нови очи и нови уши, чрез които от тъмната и няма в духовно отношение заобикаляща среда ще проблесне светлина и ще прозвучат тонове.
към текста >>
Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката
душа
дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
Развитието е нещо напълно възможно, това важи и за вживяването във висшите светове. Това е посвещението. В школите на мистериите се дават методи за това посвещение, също както във външния свят, да речем, се дават методи за работа в химическата лаборатория или при биологическото изследване. Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си изработва инструменти и помощни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е той самият, във всички негови сили и способности.
Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
към текста >>
Как се представя тази първа степен на посвещението на човешката
душа
?
Къде води първата степен на посвещението?
Как се представя тази първа степен на посвещението на човешката душа?
Не мислете, че това развитие се състои само от едно философско спекулиране, в едно мъдруване с понятия, в едно изтънчване на понятията. Това, което човекът има като понятия за външния свят то се преобразява в онзи човек, който се враства в духовния свят. То става такова, че сега схваща нещата не чрез строго очертани понятия, а чрез образи, чрез така наричаните "имагинации". Защото човек се враства в духовните, творящи света процеси.
към текста >>
Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята
душа
в най-дълбока тайна в тези светилища.
Така беше с човечеството до явяването на най-великото Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо, Христос Исус. С неговото явяване в развитието навлиза един нов елемент.
Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища.
И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход. Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят. Днес това вече не е необходимо.
към текста >>
Тук
душа
та говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до
душа
та чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път.
Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм". Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм". Човекът е венецът на сътворението чрез това, че може да каже на себе си "Аз Съм", че може да изговори едно име, което не важи за никой друг освен за него, което изразява само него. Вие можете да наречете "Аз" само себе си. Никой друг не може да ви нарече "Аз".
Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път.
Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света. Кажи, че "Аз Съм" ти каза това! Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм". Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества.
към текста >>
Преди да съществуват прадедите, съществуваше "Аз Съм", онова Същество, което прониква във всеки човек, което всяка човешка
душа
може да чувствува непосредствено в себе си.
Христос каза: "преди да бъде Авраам беше, Аз Съм. Що значи това? Преди Авраама беше "Аз Съм"? /Този е правилният превод и правилното тълкуване на съответното място от Евангелието./ А това означава: върнете се назад през поколенията и вие ще намерите нещо в самите вас, във вашата отделна индивидуалност, което е още по-вечно от това, което тече през всички родствени по кръв поколения.
Преди да съществуват прадедите, съществуваше "Аз Съм", онова Същество, което прониква във всеки човек, което всяка човешка душа може да чувствува непосредствено в себе си.
Не Аз и отец Авраам, не аз и духовният Отец, който не е свързан с нищо преходно, сме едно! Аз и Отец сме едно. Отец се намира в отделния човек. Там живее божественият Принцип, това, което бе, което е и което ще бъде.
към текста >>
Любовта се превръща постепенно в духовна Любов, която тече от
душа
към
душа
, която накрая ще обхване цялото човечество в една обща връзка на всеобщата братска Любов.
Той беше първият от този род между хората. Колкото по-индивидуален става човека, толкова повече може да стане той носител на любовта. Там, където кръвта свързва хората, там хората се обичат поради това, че кръвта е тази, която ги обединява и ги кара да се обичат. Когато човекът добива своята индивидуалност, когато развива в себе си божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек извирайки от сърцето. Така човек обогатява старата, свързана с кръвта връзка на Любовта, с този нов Импулс.
Любовта се превръща постепенно в духовна Любов, която тече от душа към душа, която накрая ще обхване цялото човечество в една обща връзка на всеобщата братска Любов.
Но Христос Исуса е силата, живата сила, чрез която, така, както тя се е явила исторически както се е показала на външните очи, е даден за първи път подтикът, който ще доведе човечеството до побратимяване. И хората ще се научат да схващат тази връзка на братската Любов като съвършено, като одухотворено Християнство. Днес лесно се казва, че Теософията трябва да търси единната ядка във всички религии, понеже всички религии съдържали едно и също нещо. Хората, които казват така, които само сравняват религиите, за да търсят нещо отвлечено общо във всички религии, не разбират принципа на развитието.
към текста >>
88.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата
душа
, което възпламенява нашия живот и го повдига.
Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия живот и го повдига.
А това ни свързва още по-тясно с нашите себеподобни, с целия свят. От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен свят, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, намиращо се на неговата основа.
към текста >>
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата
душа
.
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа.
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване. И от този начин на гледане света в него извира нов живот и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме.
към текста >>
Необходимо е да извикаме само бегло пред
душа
та си това, което е посвещението.
За онзи, който е проникнал що годе в Антропософията, не може да има никакво съмнение върху това, че още с встъпителните думи на Откровението се посочва това, което то трябва да бъде. Достатъчно е само да си припомним, че там е казано: Този, който е автор на откровението, е отнесен на един самотен остров, който от най-древни времена е бил проникнат от една свещена атмосфера, който е бил място на една древна култура на мистериите (остров Патмос). И когато ни се казва, че същия този, който е дал съдържанието на Откровението, се намираше в изстъпление духом и че това, което дава, той го е възприел духом, че същност това духом може да ни послужи от самото начало като едно указание, че съдържанието на Откровението произхожда от едно по-висше състояние на съзнанието, което човек постига чрез развитието на вътрешната творческа способност, чрез посвещението. Това, което не може да се види и чуе в сетивния свят, което не може да бъде възприемано чрез сетивата, във формата, в която Християнството може да го даде на света, то се съдържа в тайното Откровение на така наречения Йоан. Следователно в Откровението на Йоан ние имаме пред нас описанието на едно посвещение, на едно християнско посвещение.
Необходимо е да извикаме само бегло пред душата си това, което е посвещението.
Ние навлизаме все по-дълбоко в тази тема, във въпроса, какво става в посвещението? И все пак по-дълбоко ще разглеждаме въпроса: Какво е отношението на посвещението към откровението? Но първо ще скицираме в груби черти този въпрос, а след това ще преминем към рисуването на неговите подробности. Посвещението е развитието на дремещите във всяка душа способности.
към текста >>
Посвещението е развитието на дремещите във всяка
душа
способности.
Следователно в Откровението на Йоан ние имаме пред нас описанието на едно посвещение, на едно християнско посвещение. Необходимо е да извикаме само бегло пред душата си това, което е посвещението. Ние навлизаме все по-дълбоко в тази тема, във въпроса, какво става в посвещението? И все пак по-дълбоко ще разглеждаме въпроса: Какво е отношението на посвещението към откровението? Но първо ще скицираме в груби черти този въпрос, а след това ще преминем към рисуването на неговите подробности.
Посвещението е развитието на дремещите във всяка душа способности.
към текста >>
Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята
душа
, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела.
Всички неща, които виждате около вас, упражняват действия до астралното тяло. Но това, което се произвежда там, не е в състояние да създава форми, които биха могли да станат астрални органи.
Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела.
Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи.
към текста >>
Това не е било още никаква работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в упражнения на
душа
та, който човек е правел през време на деня като едно трениране на
душа
та.
Това не е било още никаква работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в упражнения на душата, който човек е правел през време на деня като едно трениране на душата.
Тя се е състояла в усвояването на определени форми на живот, на определен начин на мислене и водене на живота, което можеше да остави своите продължаващи отзвуци. А всичко това работеше над астралното тяло, докато в него се развиваха органите. Когато обучаващият се стигаше дотам, че в астралното тяло се образуваха тези органи, преминаваше се към следващата степен, която се състоеше в това: всичко, което е било образувано по този начин в астралното тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло. Както написаното на един печат се отпечатва върху червения восък, така и всичко, което беше изработено в астралното тяло, трябваше да бъде отпечатано в етерното тяло. Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване.
към текста >>
Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата
душа
на народа.
Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване. Защото за едно с това настъпваше същевременно един пълен със значение момент на посвещението. Тогава около човека се разкриваше духовният свят, както по-рано той виждаше сетивния свят. Тази степен се характеризира още и с това, че процесите на външния духовен свят не се изразяват както тези на физическия сетивен свят, а в образи. На тази степен на посвещението духовният свят се изразява първо образи; човек вижда образи.
Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата душа на народа.
Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова душа първо в образи. Представете си например, какъвто е бил Езекиил. Когато за него започна озарението, пред неговия поглед се явиха духовни Същества, като групови души на народите. Той се чувствуваше посред тях. Пред неговия поглед застанаха групови души под формата на четири символични животни.
към текста >>
Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова
душа
първо в образи.
Защото за едно с това настъпваше същевременно един пълен със значение момент на посвещението. Тогава около човека се разкриваше духовният свят, както по-рано той виждаше сетивния свят. Тази степен се характеризира още и с това, че процесите на външния духовен свят не се изразяват както тези на физическия сетивен свят, а в образи. На тази степен на посвещението духовният свят се изразява първо образи; човек вижда образи. Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата душа на народа.
Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова душа първо в образи.
Представете си например, какъвто е бил Езекиил. Когато за него започна озарението, пред неговия поглед се явиха духовни Същества, като групови души на народите. Той се чувствуваше посред тях. Пред неговия поглед застанаха групови души под формата на четири символични животни.
към текста >>
89.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите упражнения а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята
душа
, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение.
Тогава се е обръщало внимание, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията. Само днес хората мислят, че такива думи, като "Адам изпадна в сън ", стоят там случайно. Но те не стоят там случайно. Всяка дума в Библията има дълбоко значение и само онзи може да разбере Библията, който знае да цени всяка отделна дума в нея. Това е следователно първото.
Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите упражнения а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение.
В какво се състоеше това древно посвещение?
към текста >>
Какво можеше той да извика сега пред погледа на
душа
та си като важен възпоминателен образ на неговото виждане?
Сега ние стигнахме до онова място, където можем да охарактеризираме по-точно това, което посветеният започва да вижда. Сега, когато е стигнал до озарението и бива отново пробуден, на него му става ясно, че е видял нещо, което по-рано не е могъл никога да познае. Но какво е видял той?
Какво можеше той да извика сега пред погледа на душата си като важен възпоминателен образ на неговото виждане?
Ако искаме да си изясним, какво е видял посветеният, трябва да хвърлим един поглед върху развитието на човека. Ние трябва да си припомним, че човекът е стигнал само постепенно до онази степен на индивидуалното съзнание, което той има днес. Той не винаги е можел да казва на себе си "Аз" по такъв начин, както върши това днес. Достатъчно е да се върнем в миналото до онова време, когато Керуските, Херулите и т.н. са населявали днешна Германия.
към текста >>
Той е чувствувал като свой Аз Аза на цялото племе; племето представляваше един организъм, а принадлежащи една към друга групи от хора, които бяха свързани с кръвни връзки, имаха така да се каже една обща
Душа
-Аз.
Той не винаги е можел да казва на себе си "Аз" по такъв начин, както върши това днес. Достатъчно е да се върнем в миналото до онова време, когато Керуските, Херулите и т.н. са населявали днешна Германия. Тогава отделния човек не се е чувствувал като самостоятелен Човек-Аз, а се е чувствувал като член на своето племе. Както пръстът на ръката не се чувствува като нещо съществуващо само за себе си, така и отделният Керуск не се е чувствувал като една самостоятелна личност, която можела да каже без условно на себе си Аз.
Той е чувствувал като свой Аз Аза на цялото племе; племето представляваше един организъм, а принадлежащи една към друга групи от хора, които бяха свързани с кръвни връзки, имаха така да се каже една обща Душа-Аз.
Както днес вашите две ръце принадлежат на вашия Аз, така през онези времена вие бяхте членове на една по-голяма общност.
към текста >>
Една обща групова
душа
-Аз обхващаше целия народ и онези, които прозираха нещата, казваха: това, което съставлява действително нашата най-вътрешна същност, нашата безсмъртна същност, то не живее само в отделния човек, а в целия народ.
Това е още по-ясно изразено у народа, който изповядва Стария Завет. Там всеки отделен човек се е чувствувал като член на народа. У този народ е било така, че когато отделният човек изговаряше обикновената ду ма "Аз", той не говореше във висшия смисъл за себе си, а чувствуваше нещо по-дълбоко, когато казваше: Аз и Отец Авраам сме едно. Защото той имаше определено съзнание, което се простираше чак до Авраама, което преминаваше през всички поколения от Авраама до всеки отделен член на Еврейския народ. Това, което беше родствено по кръв, беше включено в един Аз.
Една обща групова душа-Аз обхващаше целия народ и онези, които прозираха нещата, казваха: това, което съставлява действително нашата най-вътрешна същност, нашата безсмъртна същност, то не живее само в отделния човек, а в целия народ.
към текста >>
Там той се чувствува подслонен в груповата
душа
като в нещо безсмъртно.
Всички отделни членове принадлежат към този общ Аз. Ето защо и на всеки един от членовете на този на род беше ясно, че когато умре, той се съединява с една невидима същност, която се простира нагоре до Отца Авраама. Отделният индивид действително е чувствувал, че той се възнася в лоното на Авраама.
Там той се чувствува подслонен в груповата душа като в нещо безсмъртно.
Груповата душа на целия народ не можеше да слезе на физическото поле. Там те виждаха само отделните човешки форми. Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния свят. Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото. И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел.
към текста >>
Груповата
душа
на целия народ не можеше да слезе на физическото поле.
Всички отделни членове принадлежат към този общ Аз. Ето защо и на всеки един от членовете на този на род беше ясно, че когато умре, той се съединява с една невидима същност, която се простира нагоре до Отца Авраама. Отделният индивид действително е чувствувал, че той се възнася в лоното на Авраама. Там той се чувствува подслонен в груповата душа като в нещо безсмъртно.
Груповата душа на целия народ не можеше да слезе на физическото поле.
Там те виждаха само отделните човешки форми. Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния свят. Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото. И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел. Те считаха Яхве като духовна групова душа на народа.
към текста >>
Те считаха Яхве като духовна групова
душа
на народа.
Груповата душа на целия народ не можеше да слезе на физическото поле. Там те виждаха само отделните човешки форми. Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния свят. Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото. И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел.
Те считаха Яхве като духовна групова душа на народа.
към текста >>
Човек добива съзнание за душевните свойства, за човешките душевни качества на астралния свят и на света на Девакана, от които всъщност той е роден по
душа
!
Как стои въпросът с астралното тяло и Аза? Те също нямат съзнание през нощта. Обикновеният човек не изпитва нищо в своето астрално тяло през време на нощния сън. Но представете си сега, че упражнявате 7-те степени на Йоановото посвещение, тази пълна със значение моменти на християнското посвещение чрез чувствата. Тогава за вас би настъпило не само това, че при докосването на астралното тяло с етерното тяло можете да развиете ясновидска способност, но би настъпило още и нещо друго.
Човек добива съзнание за душевните свойства, за човешките душевни качества на астралния свят и на света на Девакана, от които всъщност той е роден по душа!
към текста >>
Той е описал първо образа на Сина Человечески, образа на този, който бе, който е и който ще бъде, а след това другия образ на груповата
душа
.
Така чрез този отначало символичен начин на описание трябва да ни стане ясно, че това, което у днешния човек се явява като деление на различните членове, физическо тяло и етерно тяло от една страна, астрално тяло и Аз от друга страна може да се разглежда така, че и двете могат да допринесат своя дял в посвещението, първо при формата на посвещението чрез докосване на астралното тяло с етерното тяло, когато се явяват груповите души, след това при обработването на астралното тяло така, че то добива собствено виждане. По-рано се беше стигнало до такова виждане в свръхсетивния свят, което се простираше най-много до един вид растително преживяване на света. Чрез християнското посвещение е дадено това, което означава една по-висша степен на посвещението в астралното тяло, което символично е изразено във втория образ. Тук вие имате и двете тези неща описани изхождайки от принципа на посвещението, които намирате обрисувани в началото на Откровението. Само че авторът на Откровението ги е описал в обратен ред и това с право.
Той е описал първо образа на Сина Человечески, образа на този, който бе, който е и който ще бъде, а след това другия образ на груповата душа.
към текста >>
Така ние извикахме пред погледа на нашата
душа
образа на това, което става в определени случаи на посвещението и което посветеният изживява на първо място.
И двата образа са символи на това, което посветеният изживява през време на посвещението.
Така ние извикахме пред погледа на нашата душа образа на това, което става в определени случаи на посвещението и което посветеният изживява на първо място.
Утре ще пристъпим по-нататък към подробностите на тези действителни изживявания и ще видим, как те се отразяват във величественото изображение на Откровението на Йоана.
към текста >>
90.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Само поради това, че беше надарен с
душа
, той можеше да изследва движението на звездите, да изнамери геометрията.
Човекът действува чрез това, което се намира в неговата вътрешност. Чрез това, че има една вътрешна същност, той може да изследва външното.
Само поради това, че беше надарен с душа, той можеше да изследва движението на звездите, да изнамери геометрията.
Това се е наричало изследване чрез словото, което в Откровението на Йоана е изразено с "меча излизащ от устата". Ето защо този, който заповядва да на пишат това послание, обръща вниманието върху това, че силата на тази епоха е едно остро слово, един двуостър меч. Това е Хермесовото слово на древните жреци, това е словото, чрез което човекът изследва природните сили и звездите в стария смисъл. Това е онази култура, която се добива предимно чрез вътрешните астрално-душевни сили на човека тук на физическо поле. Ако човечеството още продължава да я добива в онази стара форма, тогава тя наистина е един двуостър меч.
към текста >>
Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята
душа
, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе).
Защото това е учението, което разлага народите. Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко общество, затова те поглъщат всичко, което живее в народа. Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло. Това се нарича "скритата манна". Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо божествено, това се нарича "скритата манна".
Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе).
Без съмнение, за това е още необходимо човекът да мине през четвъртата културна епоха. Там се явява самият Спасител, Христос Исус, Църквата от Тиатира! Там той възвестява себе си като "Син Божи", който има очи като пламък, а нозете му са като разтопен месинг.
към текста >>
91.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Никоя
душа
не е свързана с едно изоставено тяло, ако тя самата не се свързва с него.
Те не са останали при атлантските тела. Понеже са се развили по-нататък, те можаха също да станат души на по-напреднали тела. Само онези души, които като души бяха изостанали назад, трябваше да се въплътят в тела, които като тела бяха останали на една по-ниска степен на развитие. Ако всички души биха се развили до необходимата степен, тогава изостаналата раса би останала или твърде малобройна или пък нейните тела биха били заети от новоприиждащи нисши души. Защото винаги съществуват души, които могат да живеят в изостанали в развитието тела.
Никоя душа не е свързана с едно изоставено тяло, ако тя самата не се свързва с него.
към текста >>
Душа
та, която изпълнява правилно своята земна мисия, е въплътена в една раса; тя се стреми вътре в тази раса, усвоява способностите на тази раса, за да бъде въплътена следващият път в една по-висша раса.
Как стои въпросът с развитието на душите и на расите, това ни показва един чудесен мит. Нека си представим, как една раса следва друга раса, как една културна общност следва друга културна общност.
Душата, която изпълнява правилно своята земна мисия, е въплътена в една раса; тя се стреми вътре в тази раса, усвоява способностите на тази раса, за да бъде въплътена следващият път в една по-висша раса.
Само онези души, които пропада в расата, които не се стремят да се издигнат над физическата материалност, те са задържани един вид, както се казва, от тяхната собствена тежест в тази раса. Те се явяват втори път в същата раса, трети път евентуално в тяло в подобно устроени раси. Такива души действуват задържащо върху телесната раса.
към текста >>
Такава една личност, такава една
душа
би била осъдена да изостане вътре в расата.
Този факт е прекрасно изразен в един мит. Ние знаем, че човекът напредва по-нататък в пътя на земната мисия чрез това, че следва великите ръководители на човечеството, които му сочат неговите цели. Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея. Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството.
Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата.
И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството. Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните. Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия.
към текста >>
И ако представим това доведено до крайност, такава една
душа
би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса.
Този факт е прекрасно изразен в един мит. Ние знаем, че човекът напредва по-нататък в пътя на земната мисия чрез това, че следва великите ръководители на човечеството, които му сочат неговите цели. Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея. Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството. Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата.
И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса.
В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството. Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните. Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия. И човекът, който ще дойде след великата война на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния.
към текста >>
Никоя
душа
не остава незаслужено в стари тела, никоя
душа
не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните.
Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея. Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството. Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата. И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството.
Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните.
Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия. И човекът, който ще дойде след великата война на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния.
към текста >>
А и обратното е възможно, именно да останат непознати добрите черти, които живеят в
душа
та.
Но въпреки това днес е възможно мошеникът да се усмихва най-очарователно с най-невинен израз на лицето и да бъде считан за честен човек.
А и обратното е възможно, именно да останат непознати добрите черти, които живеят в душата.
Възможно е, щото всичко, което живее като интелигентност и глупост, като красота и грозота, да остане скрито зад общата физиономия, която един или друг човек познава.
към текста >>
Човекът ще носи на своето лице като физиономия всичко, което живее дори в най-дълбоките глъбини на неговата
душа
.
В онази епоха, която ще следва нашата след войната на всички против всички подобно нещо не ще бъде вече възможно. На челото и в цялата физиономия на човека ще бъде записано, дали той е добър или лош.
Човекът ще носи на своето лице като физиономия всичко, което живее дори в най-дълбоките глъбини на неговата душа.
към текста >>
Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в
душа
та.
Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата.
Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело. И след войната на всички против всички ще има два вида хора. Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце. А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието. Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице.
към текста >>
В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната
душа
.
Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело. И след войната на всички против всички ще има два вида хора. Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце. А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието. Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице.
В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа.
Както хората са се разделили на раси, на културни общества, така те ще се разделят на две големи течения, едното на доброто, другото на злото. И по тяхната външност ще се вижда, те не ще могат вече да скриват това, до къде са довели те своята душа.
към текста >>
И по тяхната външност ще се вижда, те не ще могат вече да скриват това, до къде са довели те своята
душа
.
Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце. А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието. Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице. В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа. Както хората са се разделили на раси, на културни общества, така те ще се разделят на две големи течения, едното на доброто, другото на злото.
И по тяхната външност ще се вижда, те не ще могат вече да скриват това, до къде са довели те своята душа.
към текста >>
Всичко, което човекът е подготвил през 7-те културни епохи (защото неговата
душа
е била въплътена по ред в миналите епохи и ще бъде въплътена и в бъдеще), всичко това ще бъде въплътено в следващата епоха, преминавайки след войната на всички против всички в една по-одухотворена епоха.
Всичко, което човекът е подготвил през 7-те културни епохи (защото неговата душа е била въплътена по ред в миналите епохи и ще бъде въплътена и в бъдеще), всичко това ще бъде въплътено в следващата епоха, преминавайки след войната на всички против всички в една по-одухотворена епоха.
Във всяка епоха той е приел това, което следваше да приеме. Пренесете се с душата си в миналото, как вие сте живели в Древно-индийската епоха! Там вие сте приели чудесното учение на свещените Риши; ако и да сте забрави ли, по-късно вие ще си го спомните. По-нататък вие сте минали от едно въплъщение в друго. Усвоили сте това, което можаха да дадат Персийската, Египетската, Гръцко-римските култури.
към текста >>
Пренесете се с
душа
та си в миналото, как вие сте живели в Древно-индийската епоха!
Всичко, което човекът е подготвил през 7-те културни епохи (защото неговата душа е била въплътена по ред в миналите епохи и ще бъде въплътена и в бъдеще), всичко това ще бъде въплътено в следващата епоха, преминавайки след войната на всички против всички в една по-одухотворена епоха. Във всяка епоха той е приел това, което следваше да приеме.
Пренесете се с душата си в миналото, как вие сте живели в Древно-индийската епоха!
Там вие сте приели чудесното учение на свещените Риши; ако и да сте забрави ли, по-късно вие ще си го спомните. По-нататък вие сте минали от едно въплъщение в друго. Усвоили сте това, което можаха да дадат Персийската, Египетската, Гръцко-римските култури. Днес това е вложено във вашите души; то не се показва днес на лицето ви като външен израз. Вие ще преминете по-нататък в епохата на Филаделфия, после в тази, в която ще царува Амен.
към текста >>
Днес вие съединявате с живота на вашата
душа
това, което 7-те духове Божии и 7-те звезди дават.
И все повече и повече ще се развие една човешка общност, която ще показва на лицата на хората това, което се е подготвило в нашите епохи. Това, което днес вече работи във вашите души, това, което сте приели през време на Индийската епоха, ще се появи върху вашата физиономия през първата подепоха на голямата епоха следваща войната на всички против всички. А това, което човекът е усвоил през време на Древно-персийската културна епоха, ще измени лицето на втора степен. И така ще върви от степен на степен. Всичко това, което вие, намиращите се сега тук, приемате с вашите души, ще донесе своите явни плодове през времето след войната на всички против всички.
Днес вие съединявате с живота на вашата душа това, което 7-те духове Божии и 7-те звезди дават.
към текста >>
Да си представим избухването на великата война:
душа
та, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието.
Вие го занасяте у дома си. Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън. Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства. Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите.
Да си представим избухването на великата война: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието.
В течение на 7 епохи в душите е вложено това, което тези епохи можаха да дадат.
към текста >>
Да си представим
душа
та, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички.
Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички.
Тя е запечатана 7 пъти. Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е. вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея. Тези печати ще бъдат разтворени, т.е.
към текста >>
вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в
душа
та и което и нашата културна епоха записва в нея.
Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички. Тя е запечатана 7 пъти. Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е.
вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея.
Тези печати ще бъдат разтворени, т.е. нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички. А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга?
към текста >>
Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата
душа
.
Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението. В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят.
Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа.
И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят. Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
към текста >>
92.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Именно когато познаем истинското значение на тази дъга, така както показахме по-горе, тогава в нашата
душа
прониква нещо, което е едно дълбоко чувство на благовоние пред религиозните документи.
"Така и буквата е тяло на духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем, тогава можем да кажем, че от нея можем да намерим духа. Тогава буквата, разбраната буква трябва да умре, за да възкръсне от нея духът. Тези думи не са едно указание човек да фантазира произволно по отношение на това, което се намира в религиозните документи.
Именно когато познаем истинското значение на тази дъга, така както показахме по-горе, тогава в нашата душа прониква нещо, което е едно дълбоко чувство на благовоние пред религиозните документи.
И ние добиваме едно понятие как чрез това задълбочаване, което ни позволява антропософският светоглед, човек стига до истинското чувствуване и до истинското разбиране на религиозните документи.
към текста >>
Нека още веднъж прекараме пред погледа на
душа
та си това, което днес имаме.
Нека още веднъж прекараме пред погледа на душата си това, което днес имаме.
През деня човекът си служи със своите сетива. Вечер той заспива. В леглото лежат физическото тяло и етерното тяло; астралното тяло и Азът са излъчени. Сферата на съзнанието се затъмнява. Днешният човек не вижда тогава нищо, не чува нищо.
към текста >>
Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова
душа
.
Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно. Той прави този преход толкова повече, колкото повече неговото етерно тяло се прибира във физическото. През последната третина на Атлантската епоха етерното тяло се прибира почти напълно във физическото. Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят като буден. Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание.
Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа.
към текста >>
Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова
душа
.
Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен. Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек.
Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова душа.
И едвам когато се намираше в охлювата къща на своето тяло, той чувствуваше, че има нещо собствено. Защото, за да стане човекът едно самостоятелно същество, това се дължи на факта, че той можеше да се затвори в своето тяло.
към текста >>
Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата
душа
.
Там той се намира между духовно-божествени Същества. Тогава той чува своето име да звучи отвън, чува отвън това, което той е. За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън.
Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа.
Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си. Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза. Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз! С това бяха свързани външни събития.
към текста >>
По-рано, когато със своята
душа
и своя дух човекът излизаше нощем из своето тяло, той навлизаше в астралната светлина, за която не беше необходимо външното Слънце.
Какво беше станало с човека?
По-рано, когато със своята душа и своя дух човекът излизаше нощем из своето тяло, той навлизаше в астралната светлина, за която не беше необходимо външното Слънце.
Тази светлина беше същата онази Светлина, която светеше физически от Слънцето, Светлината на могъщи, възвишени Същества.
към текста >>
С това в
душа
та на Земята, в духа на цялата Земя бе внесено нещо ново.
То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането. То трябваше да бъде дадено така на неговото сегашно възприятие, за да може той да го разбере. И всички явления, които по-рано бяха настъпили за други степени на земното развитие, трябваше да се обединят в онова велико събитие на земното развитие, което ще хвърли светлина върху цялото бъдеще, което бъдеще сега ще открием от Откровението. А това събитие се изразява физически в изтичането на кръвта от раните на Христа Исуса, но за ясновидеца то има своята духовна страна една духовна Сила проникна аурата на Земята и я преобрази. И тази сила, която се вля в земната аура, ще работи заедно със Земята за цялото бъдеще.
С това в душата на Земята, в духа на цялата Земя бе внесено нещо ново.
към текста >>
93.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова
душа
.
През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова душа.
След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят. Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят.
към текста >>
Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата
душа
.
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят. Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички.
Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа.
Човекът би трябвало да потъне в един вид пропаст, ако той не би бил предпазен от това потъване чрез идването на Христа в нашия свят. Така ние трябва да си представим, че в тази епоха човекът е слязъл напълно във физическия свят. /виж рис. № 3/.
към текста >>
Те са се отвърнали от Импулса на Христа Исуса и от грозотата на своята
душа
ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано.
Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната. И понеже не би използувал силата на духовното, тогава и неговата външна форма би станала подобна на предишната. Човекът би станал подобен на животното и би слязъл в бездната. Така човечеството ще изпълни това, което ние вече посочихме. В бездната ще слязат онези, които ще използуват обитаването в тяло само като случай за да добият себесъзнанието, и те ще образуват расата на злите.
Те са се отвърнали от Импулса на Христа Исуса и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано.
И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма. И когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия Принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христа Исуса, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване.
към текста >>
Онзи, който носи Христа вътрешно в своята
душа
, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа.
Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа.
Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго. Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи. Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята. Тогава, във времето на подготовката, имаха значение две сили. Силите, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта.
към текста >>
Душа
та трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята.
Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа. Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго. Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи.
Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята.
Тогава, във времето на подготовката, имаха значение две сили. Силите, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта. Ако хората биха били поставени един до друг направо в тяхната сегашна форма, никога не би се образувало това, което трябваше да се развие в човечеството. Преди Земята носител на нашите създания беше Луната.
към текста >>
Тогава
душа
та ви се радва на това, как човекът се е издигнал.
Тогава душата ви се радва на това, как човекът се е издигнал.
Със своя ум хората са научили да изработват хартията. Мисли се, че те са я открили като нещо напълно ново. Обаче който обгръща света в неговата велика свръзка, за него всичко това се явява в съвършено друга светлина. Осите са знаели да изработват хартия много по-рано отколкото човекът; защото гнездото на осите е изработено от същото вещество както хартията. Така с хиляди години по-рано в гнездото на осите е съществувало това, което човекът е добил след това чрез своята субективна мъдрост.
към текста >>
Не отделната оса може да изработва, да създава хартията, а груповата
душа
, Азът, който обгръща цялата група на осите.
Със своя ум хората са научили да изработват хартията. Мисли се, че те са я открили като нещо напълно ново. Обаче който обгръща света в неговата велика свръзка, за него всичко това се явява в съвършено друга светлина. Осите са знаели да изработват хартия много по-рано отколкото човекът; защото гнездото на осите е изработено от същото вещество както хартията. Така с хиляди години по-рано в гнездото на осите е съществувало това, което човекът е добил след това чрез своята субективна мъдрост.
Не отделната оса може да изработва, да създава хартията, а груповата душа, Азът, който обгръща цялата група на осите.
Тази групова душа е така мъдра, каквато е станал човекът едвам сега. И навсякъде, накъдето обърнете поглед, ако не сте слепи, вие ще виждате в нашата мъдрост. Но не мислете, че тази мъдрост не е трябвало да бъде първо създадена! О, не, светът не е бил винаги така изпълнен с мъдрост. През време на Лунното развитие тази мъдрост е била вдъхната постепенно в това, което днес ни заобикаля.
към текста >>
Тази групова
душа
е така мъдра, каквато е станал човекът едвам сега.
Мисли се, че те са я открили като нещо напълно ново. Обаче който обгръща света в неговата велика свръзка, за него всичко това се явява в съвършено друга светлина. Осите са знаели да изработват хартия много по-рано отколкото човекът; защото гнездото на осите е изработено от същото вещество както хартията. Така с хиляди години по-рано в гнездото на осите е съществувало това, което човекът е добил след това чрез своята субективна мъдрост. Не отделната оса може да изработва, да създава хартията, а груповата душа, Азът, който обгръща цялата група на осите.
Тази групова душа е така мъдра, каквато е станал човекът едвам сега.
И навсякъде, накъдето обърнете поглед, ако не сте слепи, вие ще виждате в нашата мъдрост. Но не мислете, че тази мъдрост не е трябвало да бъде първо създадена! О, не, светът не е бил винаги така изпълнен с мъдрост. През време на Лунното развитие тази мъдрост е била вдъхната постепенно в това, което днес ни заобикаля. През време на Лунното развитие това, което е действувало хаотично едно през друго, е било така изградено, че то е изпълнено с мъдрост.
към текста >>
"Тогава той би имал в
душа
та си онези сили, които хората можаха да добият през времето преди Христа Исуса.
Така трябваше да схващаме ние този Импулс, така трябва да разберем, как човечеството бе подготвено за онази степен, до която то трябваше да стигне. Така тези 4-ри епохи: Древно-индийската, Древно-персийска та, Египетската и Гръцко-римската бяха епохи на подготовка, на насочване към великото Христово Събитие. Обаче възможно е човекът да прояви упорство. Нека си представим един човек живеещ по времето на Христа Исуса, и нека си помислим, че той би могъл съзнателно да реши това, което иска. Тогава, при идването на Христа Исуса, той би могъл да каже: "О, за мене е достатъчно това, което беше по-рано, аз не искам да зная нищо, не искам да имам никакво общение с Христа Исуса.
"Тогава той би имал в душата си онези сили, които хората можаха да добият през времето преди Христа Исуса.
Той би имал всички импулси, които можаха да се добият чрез Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската и Гръцко-римската култури. Но в хода на космическото развитие човек трябва да има такива импулс и само до тогава, докато дойде един нов импулс. Спира ли човек тук, той изостава назад именно на тази степен. Следователно човек не трябва да проявява неразбиране за историческото развитие; той не трябва да казва, че във всички култури се съдържа същият принцип. Не напразно една култура се изгражда след друга.
към текста >>
В момента, когато отнемете
душа
та от човешкото каучуково тяло, човекът би ви показал животинската форма.
В момента, когато отнемете душата от човешкото каучуково тяло, човекът би ви показал животинската форма.
Това, което човекът е добил, е като нещо, което той днес произвежда чрез своята собствена сила. Ако бихте могли да гледате това, което той е произвел по-рано в астралното тяло, бихте видели, как това подобие на животните съществува. Действително съществува нещо като една вътрешна сила, която предава на каучуковия човек днешната форма. Представете си, че тази сила е отстранена, представете си човека неоплоден от Христовата Сила, и тогава човекът се връща назад в животинската форма. Така ще се случи с онези, които ще отпаднат назад: те ще образуват един свят, който стои така да се каже под днешния свят, един свят на бездната, където човекът отново ще приеме животинската форма.
към текста >>
94.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в
душа
та на човека в нашата епоха.
Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пълнота. Ето защо този Аз трябва да бъде изразен с острия, двурежещ меч, който познавате, от единия от нашите печати. И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението. Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха.
Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха.
Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание. Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено. Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
към текста >>
Злият ще изразява злото, добрият доброто; но в седмата епоха ще бъде съвсем невъзможно да се прикрие чрез думите това, което живее в
душа
та.
Защото ако трябваше да кажем, чрез през Шестата голяма епоха хората ще носят на лицето си своето добро и своето зло, още повече ще трябва да кажем това за Седмата, когато човекът в неговата форма и всички същества в тяхната форма ще бъдат израз на доброто и злото по-висока степен отколкото в Шестата епоха. всичко, което е материя ще носи печата на духа. В тази Седма епоха няма да има нищо, което да може да бъде прикрито. Още за жителите на Шестата епоха не ще бъде възможно да скрият нещо от погледа на онзи, който знае да гледа.
Злият ще изразява злото, добрият доброто; но в седмата епоха ще бъде съвсем невъзможно да се прикрие чрез думите това, което живее в душата.
Мисълта не ще бъде вече една няма, безгласна мисъл, която да може да бъде скрита. Когато душата ще мисли, тази мисъл ще прозвучи също и навън. Тогава мисълта ще бъде такава, каквато тя е днес за посветения. Днес за посветения мисълта звучи в Девакана. Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, така както астралният свят ще слезе във физическия през Шестата епоха.
към текста >>
Когато
душа
та ще мисли, тази мисъл ще прозвучи също и навън.
всичко, което е материя ще носи печата на духа. В тази Седма епоха няма да има нищо, което да може да бъде прикрито. Още за жителите на Шестата епоха не ще бъде възможно да скрият нещо от погледа на онзи, който знае да гледа. Злият ще изразява злото, добрият доброто; но в седмата епоха ще бъде съвсем невъзможно да се прикрие чрез думите това, което живее в душата. Мисълта не ще бъде вече една няма, безгласна мисъл, която да може да бъде скрита.
Когато душата ще мисли, тази мисъл ще прозвучи също и навън.
Тогава мисълта ще бъде такава, каквато тя е днес за посветения. Днес за посветения мисълта звучи в Девакана. Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, така както астралният свят ще слезе във физическия през Шестата епоха. Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния свят, а Седмата в небесния свят (в небесния свят на Девакана). Шестата епоха ще бъде слезналия долу астрален свят, т.е.
към текста >>
Така ще живее нашата Земя насочена към бъдещето; така тя все повече ще се префиня в нейната материя, като
душа
та постепенно ще префиня тази материя отвътре, докато добие силата да я разтвори.
На това място на Земното развитие ще стане едно възлизане в духовното със звучни форми, които ще живеят в този астрален свят и които ще отлъчват от себе си едно материално кълбо; това кълбо ще съдържа съществата, които са негодни да възлязат, защото не могат да разтопят материалното вещество.
Така ще живее нашата Земя насочена към бъдещето; така тя все повече ще се префиня в нейната материя, като душата постепенно ще префиня тази материя отвътре, докато добие силата да я разтвори.
Тогава ще дойде времето, когато неразтворимото ще бъде изхвърляно навън като едно особено небесно кълбо.
към текста >>
Колкото
душа
та става по-топла чрез Любовта, толкова по-силно ще може тя да действува върху материята; тя ще одухотвори, ще астрализира цялата Земя, ще я превърне в едно астрално кълбо.
Докато се отлъчва и изхвърля това, което се е втвърдило в материята, ще изминат 7 подепохи; а силата, която ще изхвърля изоставеното, негодното, ще бъде противоположна на онази, която ще повдигне добрите същества. Кое ще даде на тези същества способността да разтворят материята? Това ще бъде именно силата на Любовта, която ще бъде добита чрез Христовия Принцип. Съществата ще станат способни да разтварят материята чрез това, че те ще приемат в своите души Любовта.
Колкото душата става по-топла чрез Любовта, толкова по-силно ще може тя да действува върху материята; тя ще одухотвори, ще астрализира цялата Земя, ще я превърне в едно астрално кълбо.
Но също както Любовта разтваря материята, както топлата вода разтваря солта, така и противоположното на Любов та ще изтласка в течение на 7 степени това, което не е станало способно да изпълни мисията на Земята.
към текста >>
Когато гледаме сега човешкото тяло, то не е още израз на живеещата в него
душа
; обаче тялото ще стане все повече и повече израз на това, което човекът изживява вътре в себе си.
Вие бихте видели, как това отпада като обвивка на плод в материалното кълбо, което ще бъде като един остатък след тази епоха, обозначена със 7-те звуци на тръбите. Това ни дава Откровението на Йоана като пророчество. И много е важно да почувствуваме това пророчество вътре в душите си, така че то да действува възпламеняващо върху нашата воля. Защото, какво ще е направил от себе си човекът тогава, когато ще изминат тази Шеста и тази Седма епохи? Какво ще е направил тогава човекът от своето тяло?
Когато гледаме сега човешкото тяло, то не е още израз на живеещата в него душа; обаче тялото ще стане все повече и повече израз на това, което човекът изживява вътре в себе си.
към текста >>
Следователно докато
душа
та на ясновидеца, която авторът на Откровението е описал, може да се издигне в духовните области, за да приеме Евангелието на Любовта и да почувствува духом сладкото като мед блаженство, ясновидецът все пак живее в едно тяло и съответно на това той трябва да изрази, че издигането на
душа
та въплътена в едно днешно тяло в много отношения предизвиква противоположното на блаженството.
Следователно докато душата на ясновидеца, която авторът на Откровението е описал, може да се издигне в духовните области, за да приеме Евангелието на Любовта и да почувствува духом сладкото като мед блаженство, ясновидецът все пак живее в едно тяло и съответно на това той трябва да изрази, че издигането на душата въплътена в едно днешно тяло в много отношения предизвиква противоположното на блаженството.
Той изразява това, като казва, че погълнатата книга, макар и да е сладка като мед в устата, му причинява люти болки в корема. Но това е само едно малко, слабо отражение на преживяното "да бъде разпънат в тялото." Колкото по-високо се издига духът, толкова по-тежко става за него живеенето в тялото. Това е само символичният израз на страданията, изразени с думите "да бъде разпнат в тялото".
към текста >>
95.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна
душа
(или Усещаща
душа
).
Това, което наричаме Духовно Себе, преобразеното астрално тяло, в което човекът действува и работи при пълно съзнание, ще бъде развито от по-голяма част на човечеството едвам в края на Земното развитие. В замяна на това през време на нашето Земно развитие човекът трябваше да мине през един вид предварителна подготовка, която му даде възможност още в течение на Земното развитие да работи над своите по-нисши членове така да се каже полусъзнателно и полунесъзнателно. Тази полусъзнателна и полунесъзнателна работа започна през Лемурийската епоха, за която вече споменахме. Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека.
Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа).
След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа. А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло. Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща
Душа
.
В замяна на това през време на нашето Земно развитие човекът трябваше да мине през един вид предварителна подготовка, която му даде възможност още в течение на Земното развитие да работи над своите по-нисши членове така да се каже полусъзнателно и полунесъзнателно. Тази полусъзнателна и полунесъзнателна работа започна през Лемурийската епоха, за която вече споменахме. Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа).
След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа.
А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло. Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна
душа
, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа). След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа. А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло.
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
Едвам от внедряването на Християнството на Земята ние започнахме да работим съзнателно над нашето астрално тяло; така щото, когато днес говорим за човека, ние трябва да кажем: човекът е развил физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло после сетивната
душа
, която е преобразеното някога при смътно съзнание астрално тяло, разсъдъчната
душа
(преобразеното при смътно съзнание етерно тяло през Атлантската епоха) и съзнателната
душа
(преобразеното през последния период на Атлантската епоха, при смътно съзнание, физическо тяло).
Едвам тогава човекът стана способен да провежда с по-голямо или по-малко съзнание това, което наричаме работа в астралното тяло.
Едвам от внедряването на Християнството на Земята ние започнахме да работим съзнателно над нашето астрално тяло; така щото, когато днес говорим за човека, ние трябва да кажем: човекът е развил физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло после сетивната душа, която е преобразеното някога при смътно съзнание астрално тяло, разсъдъчната душа (преобразеното при смътно съзнание етерно тяло през Атлантската епоха) и съзнателната душа (преобразеното през последния период на Атлантската епоха, при смътно съзнание, физическо тяло).
Така човекът постепенно се подготви, за да работи съзнателно над астралното тяло и да развива стъпка по стъпка Манас, както това може да се наблюдава днес у него. Навсякъде днес в човека имаме начало на развитието на Манас; един е постигнал това повече, друг по-малко. Някои хора трябва да минат още през много прераждания, за да развият Манас до такава степен, че да станат съзнателни за това, което изработват в своето човешко същество. Но когато Земята ще е достигнала своята цел, когато следователно ще прозвучи 7-та тръба, ще настъпи следното: Това, което съществува от физическото тяло, ще бъде разтворено като готварска сол в топла вода. Човешкият Манас (Духовното Себе) ще бъде развит до висока степен, така щото човекът винаги ще си казва думите на апостол Павла: "Не Аз, а Христос в мене върши всичко.
към текста >>
тялото, което е израз на
душа
та, на индивидуалността.
Ето какво е казано в първото послание на апостол Павла към Коринтяните, гл.15, ст.37: "А това, което посяваш, не е тялото, което ще изникне, а голо зърно било пшеничено или друго някое. Но Бог му дава тяло, каквото си ще, и на всяко семе собственото му тяло"; т.е.
тялото, което е израз на душата, на индивидуалността.
"И има телеса небесни и телеса земни. Но друга е славата на небесните и друга тази на земните." Земните тела ще се разтопят, а небесните ще се явят като светлозарен израз на това, което е душата. "Сее се в тление и възкръсва в нетление." Тогава нетленното тяло ще възкръсне. "Сее се тяло естествено и ще възкръсне тяло духовно." Апостол Павел нарича духовното тяло етерното или жизнено тяло, след като физическото е било разтопено, разтворено и етерното тяло е преминало в астралната Земя. Там Павел вижда предварително нетленното, духовното тяло, както той го нарича.
към текста >>
Но друга е славата на небесните и друга тази на земните." Земните тела ще се разтопят, а небесните ще се явят като светлозарен израз на това, което е
душа
та.
Ето какво е казано в първото послание на апостол Павла към Коринтяните, гл.15, ст.37: "А това, което посяваш, не е тялото, което ще изникне, а голо зърно било пшеничено или друго някое. Но Бог му дава тяло, каквото си ще, и на всяко семе собственото му тяло"; т.е. тялото, което е израз на душата, на индивидуалността. "И има телеса небесни и телеса земни.
Но друга е славата на небесните и друга тази на земните." Земните тела ще се разтопят, а небесните ще се явят като светлозарен израз на това, което е душата.
"Сее се в тление и възкръсва в нетление." Тогава нетленното тяло ще възкръсне. "Сее се тяло естествено и ще възкръсне тяло духовно." Апостол Павел нарича духовното тяло етерното или жизнено тяло, след като физическото е било разтопено, разтворено и етерното тяло е преминало в астралната Земя. Там Павел вижда предварително нетленното, духовното тяло, както той го нарича.
към текста >>
Днес човекът работи над своята
душа
; чрез това той прави своето тяло все повече и повече подобно на
душа
та.
Ние трябва да кажем: да, защото в своите заложби тя съдържаше всичко, което по-късно човекът е приел в себе си. Някъде беше предварително образувано сърцето, някъде мозъкът; всяка нервна нишка е била подготвена в нашата Земя. Но също както нашата вътрешност беше подготвена в Земята, така и това, което ние ще сме образували като ново тяло, когато Земята ще достигне целта на нейното развитие, ние ще носим в нас формата, която трябва да приеме бъдещата планета, бъдещето въплъщение на нашата Земя.
Днес човекът работи над своята душа; чрез това той прави своето тяло все повече и повече подобно на душата.
Когато Земята ще е стигнала до края на своя път на развитие, той ще е преустроил така своето тяло, че то ще бъде едно подобие на душата, която е приела в себе си Христа. Този човек ще премине да живее на следващото въплъщение на нашата Земя и ще всади в нея така развитите сили. Бъдещият Юпитер ще изглежда така, както може да го направи човекът, като той го изгражда от своите собствени сили. Този Юпитер ще получи първо своята форма от това, което човекът ще е направил от самия себе си.
към текста >>
Когато Земята ще е стигнала до края на своя път на развитие, той ще е преустроил така своето тяло, че то ще бъде едно подобие на
душа
та, която е приела в себе си Христа.
Ние трябва да кажем: да, защото в своите заложби тя съдържаше всичко, което по-късно човекът е приел в себе си. Някъде беше предварително образувано сърцето, някъде мозъкът; всяка нервна нишка е била подготвена в нашата Земя. Но също както нашата вътрешност беше подготвена в Земята, така и това, което ние ще сме образували като ново тяло, когато Земята ще достигне целта на нейното развитие, ние ще носим в нас формата, която трябва да приеме бъдещата планета, бъдещето въплъщение на нашата Земя. Днес човекът работи над своята душа; чрез това той прави своето тяло все повече и повече подобно на душата.
Когато Земята ще е стигнала до края на своя път на развитие, той ще е преустроил така своето тяло, че то ще бъде едно подобие на душата, която е приела в себе си Христа.
Този човек ще премине да живее на следващото въплъщение на нашата Земя и ще всади в нея така развитите сили. Бъдещият Юпитер ще изглежда така, както може да го направи човекът, като той го изгражда от своите собствени сили. Този Юпитер ще получи първо своята форма от това, което човекът ще е направил от самия себе си.
към текста >>
Както вашата днешна
душа
се развива във вашето днешно тяло, което сте наследили от Луната, така и бъдещата
душа
ще се развива в онова, което сами сте направили от вашето тяло.
Така днес човекът предварително работи за раждането на тялото на Юпитер. Следователно, какво трябва да направи човекът, за да даде на бъдещото въплъщение на нашата Земя една достойна форма? Той трябва да се грижи, щото работата, която може сега да върши съзнателно, да протича по начин съобразен с Христовия Принцип, за да може етерното тяло, което ще бъде едно копие на тази работа, да се вживее по достоен начин в одухотворената Земя. Всички части на това тяло ще бъдат такива, каквито ги е направил човекът. Това, което човекът ще е направил от своето физическо тяло, него ще внесе той в тази духовна Земя, а онова, което ще се образува от всичко това, ще бъде основата за неговото по-нататъшно развитие.
Както вашата днешна душа се развива във вашето днешно тяло, което сте наследили от Луната, така и бъдещата душа ще се развива в онова, което сами сте направили от вашето тяло.
към текста >>
Ето защо тялото се счита като онова, което облича, обвива
душа
та, Аза, като онова, в което този Аз обитава; то се счита като храм за намиращия се във вътрешността Аз, като храм на живеещия в човека Бог, като Храм Божи.
Ето защо тялото се счита като онова, което облича, обвива душата, Аза, като онова, в което този Аз обитава; то се счита като храм за намиращия се във вътрешността Аз, като храм на живеещия в човека Бог, като Храм Божи.
Следователно изграждайки това тяло, вие градите един бъдещ храм, т.е. новото въплъщение на Земята. Вие изграждате бъдещия Юпитер според правилните мерки, когато изграждате човешкото тяло по правилния начин. Следователно, какво трябва да се прави, когато Земята ще достигне своята цел? Един храм отговарящ на всички мерки на душата.
към текста >>
Един храм отговарящ на всички мерки на
душа
та.
Ето защо тялото се счита като онова, което облича, обвива душата, Аза, като онова, в което този Аз обитава; то се счита като храм за намиращия се във вътрешността Аз, като храм на живеещия в човека Бог, като Храм Божи. Следователно изграждайки това тяло, вие градите един бъдещ храм, т.е. новото въплъщение на Земята. Вие изграждате бъдещия Юпитер според правилните мерки, когато изграждате човешкото тяло по правилния начин. Следователно, какво трябва да се прави, когато Земята ще достигне своята цел?
Един храм отговарящ на всички мерки на душата.
Ето защо на посветения е възложено да измери този храм, който човекът ще е изградил тогава. Дали душата е извършила правилно тази работа, това ще се покаже чрез факта, че този храм е измерен: "И даде ми се тръст подобна на тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани и измери Храма Божи и Олтара и тези, които се кланят в него. Но предверието недей измерва, а го остави! "/гл. 11, ст. 1/. Това значи: Всичко, което е послужило за подготовката, трябва да бъде изхвърлено.
към текста >>
Дали
душа
та е извършила правилно тази работа, това ще се покаже чрез факта, че този храм е измерен: "И даде ми се тръст подобна на тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани и измери Храма Божи и Олтара и тези, които се кланят в него.
новото въплъщение на Земята. Вие изграждате бъдещия Юпитер според правилните мерки, когато изграждате човешкото тяло по правилния начин. Следователно, какво трябва да се прави, когато Земята ще достигне своята цел? Един храм отговарящ на всички мерки на душата. Ето защо на посветения е възложено да измери този храм, който човекът ще е изградил тогава.
Дали душата е извършила правилно тази работа, това ще се покаже чрез факта, че този храм е измерен: "И даде ми се тръст подобна на тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани и измери Храма Божи и Олтара и тези, които се кланят в него.
Но предверието недей измерва, а го остави! "/гл. 11, ст. 1/. Това значи: Всичко, което е послужило за подготовката, трябва да бъде изхвърлено. Човекът трябваше да има първо физическо и етерно тяло, преди да може да работи вътре в тях. Това физическо и етерно тяло са преддверието: Те трябва да отпаднат, да бъдат изхвърлени.
към текста >>
Нека си спомним, как обърнахме внимание върху това, че човекът съществуваше в 4-те типове на неговата
душа
, в образа на лъва, на телеца и на човека.
Сега нека си припомним, как за ясновидеца човекът съществува астрално, той го вижда астрално преди да е слязъл на Земята като физическо същество.
Нека си спомним, как обърнахме внимание върху това, че човекът съществуваше в 4-те типове на неговата душа, в образа на лъва, на телеца и на човека.
Тези 4-ри типа на груповата душа ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия свят, преди той да се индивидуализирал. Тези типични форми, които човекът е имал, преди да е слязъл във физическо тяло, тези 4 форми не са видими в днешния физически човек. Те са овладени от душата, те са в нейната власт. Човешката форма е отпечатана, пресована като в каучук. Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип.
към текста >>
Тези 4-ри типа на груповата
душа
ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия свят, преди той да се индивидуализирал.
Сега нека си припомним, как за ясновидеца човекът съществува астрално, той го вижда астрално преди да е слязъл на Земята като физическо същество. Нека си спомним, как обърнахме внимание върху това, че човекът съществуваше в 4-те типове на неговата душа, в образа на лъва, на телеца и на човека.
Тези 4-ри типа на груповата душа ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия свят, преди той да се индивидуализирал.
Тези типични форми, които човекът е имал, преди да е слязъл във физическо тяло, тези 4 форми не са видими в днешния физически човек. Те са овладени от душата, те са в нейната власт. Човешката форма е отпечатана, пресована като в каучук. Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип. Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е превъзмогнал в основни линии този животински тип.
към текста >>
Те са овладени от
душа
та, те са в нейната власт.
Сега нека си припомним, как за ясновидеца човекът съществува астрално, той го вижда астрално преди да е слязъл на Земята като физическо същество. Нека си спомним, как обърнахме внимание върху това, че човекът съществуваше в 4-те типове на неговата душа, в образа на лъва, на телеца и на човека. Тези 4-ри типа на груповата душа ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия свят, преди той да се индивидуализирал. Тези типични форми, които човекът е имал, преди да е слязъл във физическо тяло, тези 4 форми не са видими в днешния физически човек.
Те са овладени от душата, те са в нейната власт.
Човешката форма е отпечатана, пресована като в каучук. Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип. Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е превъзмогнал в основни линии този животински тип. Кога на човек е била дадена възможността да превъзмогне животинския тип в астралното тяло? Нека си припомним, че ние говорихме за 7-те епохи на Атлантското развитие.
към текста >>
Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата
душа
мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип.
Нека си спомним, как обърнахме внимание върху това, че човекът съществуваше в 4-те типове на неговата душа, в образа на лъва, на телеца и на човека. Тези 4-ри типа на груповата душа ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия свят, преди той да се индивидуализирал. Тези типични форми, които човекът е имал, преди да е слязъл във физическо тяло, тези 4 форми не са видими в днешния физически човек. Те са овладени от душата, те са в нейната власт. Човешката форма е отпечатана, пресована като в каучук.
Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип.
Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е превъзмогнал в основни линии този животински тип. Кога на човек е била дадена възможността да превъзмогне животинския тип в астралното тяло? Нека си припомним, че ние говорихме за 7-те епохи на Атлантското развитие. Тези 7 епохи обхващат 4 първи и 3 последни епохи. Първите 4 са били такива, че човекът е бил още напълно групова душа.
към текста >>
Първите 4 са били такива, че човекът е бил още напълно групова
душа
.
Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип. Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е превъзмогнал в основни линии този животински тип. Кога на човек е била дадена възможността да превъзмогне животинския тип в астралното тяло? Нека си припомним, че ние говорихме за 7-те епохи на Атлантското развитие. Тези 7 епохи обхващат 4 първи и 3 последни епохи.
Първите 4 са били такива, че човекът е бил още напълно групова душа.
После в 5-та епоха е бил даден импулсът за индивидуалната душа. Следователно на Атлантида имаме 4 степени на развитие, в които човекът се развива като групова душа, и на всяка една от първите 4 атлантски раси отговаря една от типичните животински форма лъв, орел, телец, човек. През 5-та епоха това преминава вътре в човека. Тогава тези типични форми се изгубват. Помислете само, че в своето днешно време човекът се прониква от Христовия Принцип и с това все повече и повече побеждава животинското.
към текста >>
После в 5-та епоха е бил даден импулсът за индивидуалната
душа
.
Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е превъзмогнал в основни линии този животински тип. Кога на човек е била дадена възможността да превъзмогне животинския тип в астралното тяло? Нека си припомним, че ние говорихме за 7-те епохи на Атлантското развитие. Тези 7 епохи обхващат 4 първи и 3 последни епохи. Първите 4 са били такива, че човекът е бил още напълно групова душа.
После в 5-та епоха е бил даден импулсът за индивидуалната душа.
Следователно на Атлантида имаме 4 степени на развитие, в които човекът се развива като групова душа, и на всяка една от първите 4 атлантски раси отговаря една от типичните животински форма лъв, орел, телец, човек. През 5-та епоха това преминава вътре в човека. Тогава тези типични форми се изгубват. Помислете само, че в своето днешно време човекът се прониква от Христовия Принцип и с това все повече и повече побеждава животинското. Но когато не се прониква от Христовия Принцип, той не може да победи животинското, животното в себе си.
към текста >>
Следователно на Атлантида имаме 4 степени на развитие, в които човекът се развива като групова
душа
, и на всяка една от първите 4 атлантски раси отговаря една от типичните животински форма лъв, орел, телец, човек.
Кога на човек е била дадена възможността да превъзмогне животинския тип в астралното тяло? Нека си припомним, че ние говорихме за 7-те епохи на Атлантското развитие. Тези 7 епохи обхващат 4 първи и 3 последни епохи. Първите 4 са били такива, че човекът е бил още напълно групова душа. После в 5-та епоха е бил даден импулсът за индивидуалната душа.
Следователно на Атлантида имаме 4 степени на развитие, в които човекът се развива като групова душа, и на всяка една от първите 4 атлантски раси отговаря една от типичните животински форма лъв, орел, телец, човек.
През 5-та епоха това преминава вътре в човека. Тогава тези типични форми се изгубват. Помислете само, че в своето днешно време човекът се прониква от Христовия Принцип и с това все повече и повече побеждава животинското. Но когато не се прониква от Христовия Принцип, той не може да победи животинското, животното в себе си. 4-те типични глави; лъв, орел, телец и човек, остават така да се каже като нещо, което отново приема своята форма, когато им се даде такава възможност; а към тях се прибавят още 3 други, именно тези от 3-те последни раси на атлантското развитие, когато човекът започва да бъде човек.
към текста >>
Тези 3-те също остават, когато човек не работи чрез своята
душа
за изчезването на това животинско естество.
През 5-та епоха това преминава вътре в човека. Тогава тези типични форми се изгубват. Помислете само, че в своето днешно време човекът се прониква от Христовия Принцип и с това все повече и повече побеждава животинското. Но когато не се прониква от Христовия Принцип, той не може да победи животинското, животното в себе си. 4-те типични глави; лъв, орел, телец и човек, остават така да се каже като нещо, което отново приема своята форма, когато им се даде такава възможност; а към тях се прибавят още 3 други, именно тези от 3-те последни раси на атлантското развитие, когато човекът започва да бъде човек.
Тези 3-те също остават, когато човек не работи чрез своята душа за изчезването на това животинско естество.
Следователно, как ще се яви онзи човек, който не е приел в нашата епоха Христовия Принцип, как ще се яви той на одухотворената Земя? Той ще се яви в материята отново в онези форми, от които е произлязъл. Той е имал тези животински форми и докато стигне до днешната форма и минал още през 3 междинни форми. Това, което би могло да победи, да превъзмогне животинското, е останало неизползувано от него. Животинското отново излиза наяве, а именно в 7 форми.
към текста >>
Например това, което е било произведено в човека чрез факта, че някога той е минал през онази раса на Атлантската епоха, в която лъвът е бил типичен като групова
душа
, то се нарича рог.
Това, което се залага в човека от етерното, в езика на мистериите и езика на Откровението то се нарича "лава". Следователно чрез този израз се разбира онова, което се явява предимно като глава за ясновидеца, за ясновидския поглед. Но това, което се произвежда физически у човека чрез някой член на етерното тяло, то се нарича "рог". На езика на мистериите "рог" е нещо много тайнствено.
Например това, което е било произведено в човека чрез факта, че някога той е минал през онази раса на Атлантската епоха, в която лъвът е бил типичен като групова душа, то се нарича рог.
Следователно физическото, което е произведено от някой член на етерното тяло, се нарича рог. Например рог е органът, който е външен физически израз на нещо етерно. Сега искам да ви говоря конкретно. Всички физически органи на човека са всъщност сгъстени етерни органи, произлезли са от сгъстяването на етерното тяло.
към текста >>
Това днешно човешко сърце е получило своята заложба в миналото, когато човекът е минал през състоянието на груповата
душа
отговаряща на лъва.
Да разгледаме човешкото сърце; днес то е един физически орган. Но то се е сгъстило от един етерен орган.
Това днешно човешко сърце е получило своята заложба в миналото, когато човекът е минал през състоянието на груповата душа отговаряща на лъва.
Следователно сърцето е рогът на лъвската глава, защо то когато етерното тяло беше стигнало до там, човекът да се яви с груповата душа символизира на чрез лъвската глава, тогава се е образувала заложбата, която по-късно е станала човешкото физическо сърце. От тази заложба на човека-лъв се е родила днешната физическа заложба на сърцето. Докато ние свързваме раждането на етерното тяло с превръщането на една глава в друга, ние схващаме физическото тяло като прибавяне на един рог към друг. Фактически човешкото етерно тяло се състои от "глави", а човешкото физическо тяло от "рога". Този е езикът на мистериите.
към текста >>
Следователно сърцето е рогът на лъвската глава, защо то когато етерното тяло беше стигнало до там, човекът да се яви с груповата
душа
символизира на чрез лъвската глава, тогава се е образувала заложбата, която по-късно е станала човешкото физическо сърце.
Да разгледаме човешкото сърце; днес то е един физически орган. Но то се е сгъстило от един етерен орган. Това днешно човешко сърце е получило своята заложба в миналото, когато човекът е минал през състоянието на груповата душа отговаряща на лъва.
Следователно сърцето е рогът на лъвската глава, защо то когато етерното тяло беше стигнало до там, човекът да се яви с груповата душа символизира на чрез лъвската глава, тогава се е образувала заложбата, която по-късно е станала човешкото физическо сърце.
От тази заложба на човека-лъв се е родила днешната физическа заложба на сърцето. Докато ние свързваме раждането на етерното тяло с превръщането на една глава в друга, ние схващаме физическото тяло като прибавяне на един рог към друг. Фактически човешкото етерно тяло се състои от "глави", а човешкото физическо тяло от "рога". Този е езикът на мистериите. Всички органи на човека са образувани от етерното тяло, Следователно те са рога.
към текста >>
96.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако прекараме през погледа на
душа
та си целия материал на Откровението, в последните сказки ние ще трябва да отговорим още и на въпроса: какво всъщност представлява от историческото гледище този документ?
Ние видяхме, че в Откровението на Йоана имаме едно описание на процесите на посвещението, или, може би по-добре казано, на преживяванията на този, който минава през християнското посвещение.
Ако прекараме през погледа на душата си целия материал на Откровението, в последните сказки ние ще трябва да отговорим още и на въпроса: какво всъщност представлява от историческото гледище този документ?
Защо той съществува като такъв документ? Но сега, когато стигнахме до онази важна точка, която ни се разкри последния път, до преминаването на нашата Земя в едно духовно, отначало астрално състояние, до появяването на определени забележителни същества в онова, което се е втвърдило в материята и се е отцепило от нормалния ход на Земното развитие, сега ще бъде добре, преди да пристъпим по-нататък, да си съставим така да се каже един общ поглед върху определени неща, които стоят в основата на антропософския светоглед. Защото вие видяхте, че при всичко, което имахме да разглеждаме, играят роля определени понятия за числата и сега ни предстои да си съставим едно понятие за онова, което е звярът със 7-те глави и 10-те рога и за звяра с двата рога.
към текста >>
При "съзнателното образно съзнание" човекът запазва своето себесъзнание също така, както това става и днес от сутрин до вечер, но той възприема не само външните предмети, а зрителното поле на неговата
душа
е изпълнена с образи; и това са образи, които не са свързани с някаква смътност, а напротив възникват при пълното дневно съзнание.
Тогава, когато човекът ще бъде така да се каже спасен, когато той ще е избягал бездната или падението, когато ще се издигне в астрализираната и одухотворена Земя, ще бъде положена основата за достигането на онова съзнание върху бъдещия Юпитер, което можем да го наречем "съзнателно образно съзнание". За него може да се даде едно описание само позовавайки се на опитността на посветените. Защото посвещението не е нищо друго, освен добиването още при по-ранни степени на развитието на онези способност, която нормалното днес човечество ще достигне едвам в по-късни степени.
При "съзнателното образно съзнание" човекът запазва своето себесъзнание също така, както това става и днес от сутрин до вечер, но той възприема не само външните предмети, а зрителното поле на неговата душа е изпълнена с образи; и това са образи, които не са свързани с някаква смътност, а напротив възникват при пълното дневно съзнание.
Следователно Юпитеровото съзнание ще бъде едно ясно дневно съзнание, съчетано с Лунното съзнание. Човекът ще запази това, което притежава днес, и освен него ще добие способността да възприема душевно-духовното. Днес е така, че посветеният вижда не само човека, какъвто той е физически, но той възприема около човека всякакви духовни форми, които го обгръщат със своите лъчи и които са израз на страстите, инстинктите, мислите, с една реч аурата. Тази аура сияе и пламти около човека като фини пламъци, отчасти като светлинна мъгла. Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата.
към текста >>
Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в
душа
та.
При "съзнателното образно съзнание" човекът запазва своето себесъзнание също така, както това става и днес от сутрин до вечер, но той възприема не само външните предмети, а зрителното поле на неговата душа е изпълнена с образи; и това са образи, които не са свързани с някаква смътност, а напротив възникват при пълното дневно съзнание. Следователно Юпитеровото съзнание ще бъде едно ясно дневно съзнание, съчетано с Лунното съзнание. Човекът ще запази това, което притежава днес, и освен него ще добие способността да възприема душевно-духовното. Днес е така, че посветеният вижда не само човека, какъвто той е физически, но той възприема около човека всякакви духовни форми, които го обгръщат със своите лъчи и които са израз на страстите, инстинктите, мислите, с една реч аурата. Тази аура сияе и пламти около човека като фини пламъци, отчасти като светлинна мъгла.
Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата.
В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
към текста >>
В
душа
та на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание.
Следователно Юпитеровото съзнание ще бъде едно ясно дневно съзнание, съчетано с Лунното съзнание. Човекът ще запази това, което притежава днес, и освен него ще добие способността да възприема душевно-духовното. Днес е така, че посветеният вижда не само човека, какъвто той е физически, но той възприема около човека всякакви духовни форми, които го обгръщат със своите лъчи и които са израз на страстите, инстинктите, мислите, с една реч аурата. Тази аура сияе и пламти около човека като фини пламъци, отчасти като светлинна мъгла. Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата.
В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание.
След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума. В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
към текста >>
След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на
душа
та като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на
душа
та в един единен тон.
Човекът ще запази това, което притежава днес, и освен него ще добие способността да възприема душевно-духовното. Днес е така, че посветеният вижда не само човека, какъвто той е физически, но той възприема около човека всякакви духовни форми, които го обгръщат със своите лъчи и които са израз на страстите, инстинктите, мислите, с една реч аурата. Тази аура сияе и пламти около човека като фини пламъци, отчасти като светлинна мъгла. Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата. В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание.
След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон.
Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума. В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата. Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която
душа
та става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
Въпреки че
душа
та запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума. В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
Наистина, докато човек отива в лабораторията и мисли, че имайки в
душа
та си нечисти и низши чувства може да върши същото, както ако би имал свещени чувства, дотогава той никога не ще може да създаде в лабораторията едно живо същество с позволението на онези, които ръководят развитието по правилен път.
Наистина, докато човек отива в лабораторията и мисли, че имайки в душата си нечисти и низши чувства може да върши същото, както ако би имал свещени чувства, дотогава той никога не ще може да създаде в лабораторията едно живо същество с позволението на онези, които ръководят развитието по правилен път.
Това ще бъде възможно само тогава, когато хората ще знаят, че едно минерално вещество може наистина да бъде създадено и когато при лабораторната маса стои един подлец, но никога едно живо същество не може да бъде създадено от такъв човек. Защото в живото същество, когато то е създавано, се влива нещо, което се намира в самия човек. Ако човекът при лабораторната маса би бил един подлец, тогава неговата подлост би се вляла и преминало в създаденото същество и то би било копие на неговата подлост. Едвам когато се разбере, що значи: "Когато човек създава нещо, той действува като цялостно същество с цялата си вътрешност в това, което създава", едвам тогава човечеството ще е узряло да твори в една свободна дейност. Тогава човекът ще се е издигнал до растителното царство, когато той ще може да проникне със своето разбиране растителността също така, както днес прониква минералното.
към текста >>
Съобразно своята четири групова
душа
, той се образува 4 различни членове на тялото.
Човекът е изминал 4 от тези състояния на голямото число през Атлантската епоха така, че той се е чувствувал в групови души, които посочихме като представени от Орела, Лъва, Телеца и Човека. Той е образувал тези 4 групови души постепенно през време на тези 4 основни раси на Атлантската епоха. Но понеже винаги остават раси, както например е останала Индийската, въпреки че по-късно се развиват други раси(нещата преминават едни в други), ето защо останалите са и 4-те глави, които груповите души са родили, когато човечеството преминава в Петата Атлантска културна епоха. Така ние имаме това четириглаво животно. Но човекът се е образувал в същото време, когато той е започнал да се сгъстява от етерната във физическата форма.
Съобразно своята четири групова душа, той се образува 4 различни членове на тялото.
И понеже това, което по-рано е било съзнание на груповата душа, се е превърнало в индивидуално съзнание, чрез това в началото на петата раса на Атлантската епоха човекът съдържа едно сливане на съществуващата по-рано четворност. Той носи 4-те глави в себе си, които се сливат в неговата глава, която постепенно възниква. Тя е съставена от 4-те групови глави, така както е възникнала в течение на петия период. На тези 4 глави в човека отговарят 4 части на неговото физическо тяло. Това са първо 4-те рога, така че можете да си представите: Понеже човекът е бил етерен човек, той е имал 4 глави, 4 животински глави (само последната е вече човешко-животинска), това именно се разбира от думите на Откровението.
към текста >>
И понеже това, което по-рано е било съзнание на груповата
душа
, се е превърнало в индивидуално съзнание, чрез това в началото на петата раса на Атлантската епоха човекът съдържа едно сливане на съществуващата по-рано четворност.
Той е образувал тези 4 групови души постепенно през време на тези 4 основни раси на Атлантската епоха. Но понеже винаги остават раси, както например е останала Индийската, въпреки че по-късно се развиват други раси(нещата преминават едни в други), ето защо останалите са и 4-те глави, които груповите души са родили, когато човечеството преминава в Петата Атлантска културна епоха. Така ние имаме това четириглаво животно. Но човекът се е образувал в същото време, когато той е започнал да се сгъстява от етерната във физическата форма. Съобразно своята четири групова душа, той се образува 4 различни членове на тялото.
И понеже това, което по-рано е било съзнание на груповата душа, се е превърнало в индивидуално съзнание, чрез това в началото на петата раса на Атлантската епоха човекът съдържа едно сливане на съществуващата по-рано четворност.
Той носи 4-те глави в себе си, които се сливат в неговата глава, която постепенно възниква. Тя е съставена от 4-те групови глави, така както е възникнала в течение на петия период. На тези 4 глави в човека отговарят 4 части на неговото физическо тяло. Това са първо 4-те рога, така че можете да си представите: Понеже човекът е бил етерен човек, той е имал 4 глави, 4 животински глави (само последната е вече човешко-животинска), това именно се разбира от думите на Откровението. Човекът беше 4-глави (етерният човек) и всяка система от сили, която отговаря на една от тези глави, образува физически органи.
към текста >>
Сега искам да ви опиша нещо, което става преди човекът да е преминал физически в човешкото състояние, преди да премине от състоянието на груповата
душа
към пълно себесъзнание.
Този духовен свят му се явяваше в образи; защото такова е естеството на духовния свят.
Сега искам да ви опиша нещо, което става преди човекът да е преминал физически в човешкото състояние, преди да премине от състоянието на груповата душа към пълно себесъзнание.
към текста >>
През време на дневното съзнание той не виждаше себе си, че съществува като два пола и
душа
та оставаше незасегната от всичко, което се отнасяше за половите отношения.
През време на дневното съзнание той не виждаше себе си, че съществува като два пола и душата оставаше незасегната от всичко, което се отнасяше за половите отношения.
Не че тези отношения не съществуваха, но те се извършваха, когато човекът се намираше в смътно състояние на духовното съзнание; те не съществуваха за дневното съзнание на човека. С постигането на първата заложба за себесъзнанието, за съзнанието на собствения Аз, половостта стана съзнателна за човека. Този момент е описан в Библията, когато се казва, че Адам и Ева видяха, че съществува нещо като половост (Адам и Ева видяха, че са голи и им стана срамно). На това място в Земното развитие трябва именно да поставим този пълен със значение драматичен момент. Ако бихте погледнали с очите на ясновидеца епохата предхождаща този момент, вие бихте видели от човека само това, което служи за оръдие на духа.
към текста >>
За всяка една степен, когато трябва да се образува по-нататък една нова глава на груповата
душа
, се образуват двойни физически органи, а именно мъжки и женски.
Когато разглеждаме човешката външна форма като едно сгъстяване на неговата етерна част, тогава в Четвъртата Атлантска епоха имаме 4-те рога отговарящи на 4-те глави на груповите души. Но сега за после дните 3 атлантски епохи за физическото тяло започват да се образуват двойни части.
За всяка една степен, когато трябва да се образува по-нататък една нова глава на груповата душа, се образуват двойни физически органи, а именно мъжки и женски.
За първите 4 степени човекът образува 4 глави и на всяка една от тези глави отговаря по един физически орган или един рог. Следователно на 4-те глави отговарят 4 рога. Но сега за следващите 3 епохи имаме образувани 3 глави, които са невидими, защото човешката форма ги приема вътре в себе си, те не се извяват външно. Тези 3 глави са видими само за ясновидеца. Това са 3 етерни глави, главните човешки глави, а помежду две, които са като сенки до първите, като двойни сенки.
към текста >>
97.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но все пак в
душа
та ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
Ние проследихме развитието на Земята до там, че видяхме, как след различните важни събития, ознаменува ни чрез отварянето на 7-те печата, чрез прозвучаването на 7-те тръби, в бъдеще Земята преминава в един вид духовно състояние заедно с всички нейни същества. Изключение ще направят само онези, които ще откажат да приемат Христовия Принцип, като с това "отказване" трябва да разбираме едно енергично, зложелателно и неразумно противопоставяне. Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези същества не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната понижена природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога. От всичко, което бе казано, вие навярно сте схванали, какво е отношението между това, което ние наричаме "глави", и това, което наричаме "рога".
Но все пак в душата ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
към текста >>
По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова
душа
; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които символично са представени правилно чрез волската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава.
Защо физическите органи и техните остатъци в астралното, когато Земята ще стане астрална, защо те се наричат "рога"? Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се намираше човекът преди да стане участник в Христо вия Принцип.
По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова душа; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които символично са представени правилно чрез волската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава.
Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова душа. Но той ще се яви не само в тази форма, а също и с образуваните по-нататък още 3 глави, които е усвоил през последните 3 атлантски епохи. Защото преди настъпването на великия потоп, първите 4 епохи бяха последвани от още 3 такива. През тези 3 епохи и онези човешки същества, които по-късно са приели Христовия Принцип, са имали по определен начин възможност да я образуват по-нататъшните 3 глави, обаче те са ги преобразили, повдигнали са животинското в тях до по-висока степен. Когато Земята ще се е одухотворила, те ще се явят в една одухотворена форма.
към текста >>
Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова
душа
.
Защо физическите органи и техните остатъци в астралното, когато Земята ще стане астрална, защо те се наричат "рога"? Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се намираше човекът преди да стане участник в Христо вия Принцип. По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова душа; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които символично са представени правилно чрез волската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава.
Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова душа.
Но той ще се яви не само в тази форма, а също и с образуваните по-нататък още 3 глави, които е усвоил през последните 3 атлантски епохи. Защото преди настъпването на великия потоп, първите 4 епохи бяха последвани от още 3 такива. През тези 3 епохи и онези човешки същества, които по-късно са приели Христовия Принцип, са имали по определен начин възможност да я образуват по-нататъшните 3 глави, обаче те са ги преобразили, повдигнали са животинското в тях до по-висока степен. Когато Земята ще се е одухотворила, те ще се явят в една одухотворена форма. Другите, които са отхвърлили Христовия Принцип, ще се явят със 7 глави, защото е имало 7 епохи, през които преди потопа се е образувало животинското.
към текста >>
Фактически хората, които пропускат да приемат в себе си Христовия Принцип, също ще се явят в астрална форма; но понеже те са развили своите инстинкти така, че са се придържали към животинската групова
душа
, тогава съответните инстинкти ще се явят в астралното тяло, което тези хора ще имат тогава, във формата на рогообразни продължения.
Сега аз искам да ви обясня, не само защо се говори за рога, а и защо трябва да се говори така. Този израз не трябва да се разбира само символично, а това е една действителност.
Фактически хората, които пропускат да приемат в себе си Христовия Принцип, също ще се явят в астрална форма; но понеже те са развили своите инстинкти така, че са се придържали към животинската групова душа, тогава съответните инстинкти ще се явят в астралното тяло, което тези хора ще имат тогава, във формата на рогообразни продължения.
Това е една действителна форма.
към текста >>
98.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Вчера пред нашата
душа
бе обрисувана картината на това бъдеще на човечеството, едната страна на която го показва така, че тя ни изпълва със своето величие, могъщество и блаженство; това е картината, която отговаря на съществуването на онзи бъдещ човек, който е разбрал мисията на съвременната епоха на земята, който е приел в себе си Христовия Дух и благодарение на това е можал да върви в крак с необходимото одухотворение на нашата земя.
Който размисля върху това, което изнесохме в края на вчерашното разглеждане, може да бъде обхванат от страх и загриженост върху съдбата на човечеството в бъдещите времена.
Вчера пред нашата душа бе обрисувана картината на това бъдеще на човечеството, едната страна на която го показва така, че тя ни изпълва със своето величие, могъщество и блаженство; това е картината, която отговаря на съществуването на онзи бъдещ човек, който е разбрал мисията на съвременната епоха на земята, който е приел в себе си Христовия Дух и благодарение на това е можал да върви в крак с необходимото одухотворение на нашата земя.
Това е величествената, изпълваща с блаженство картина на онези хора, които в екзотеричното Християнство са наречени обикновено спасените или още по-сполучливо избраните.
към текста >>
Но пред вашата
душа
трябваше да бъде нарисувана също и противоположната картина, онази картина на бездната, в която попада едно човечество, което не е било в състояние да приеме в себе си този Христов Дух, което е останало оковано в материята, което, така да се каже, се е изключило от протичащия в бъдещето процес на одухотворението, което е отпаднало от одухотворената Земя и в известно отношение вън от тази Земя се насочва към една ужасна съдба.
Но пред вашата душа трябваше да бъде нарисувана също и противоположната картина, онази картина на бездната, в която попада едно човечество, което не е било в състояние да приеме в себе си този Христов Дух, което е останало оковано в материята, което, така да се каже, се е изключило от протичащия в бъдещето процес на одухотворението, което е отпаднало от одухотворената Земя и в известно отношение вън от тази Земя се насочва към една ужасна съдба.
Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една голяма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото? " И би могло да възникне въпросът: "Не би ли било за едно проведение по-подходящо да отстрани да избегне предварително този страшна съдба? "
към текста >>
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и
душа
пред мощните впечатления на бъдещето.
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето.
Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното. Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън! Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно.
към текста >>
Когато поставим пред
душа
та си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт.
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето. Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното. Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън!
Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт.
Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия. За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния живот. За тях още не може да бъде много изгубено. Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия.
към текста >>
Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една
душа
.
Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го свят в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание. Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения.
Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа.
Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват. И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие. О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят! Щастието и нещастието на един човек не ще могат да съществуват без тези на другите.
към текста >>
Страданието, радостта на тази
душа
ще възлизат като образи във вашата
душа
и образите на страданието на другата
душа
ще ви измъчват.
Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го свят в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание. Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения. Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа.
Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват.
И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие. О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят! Щастието и нещастието на един човек не ще могат да съществуват без тези на другите.
към текста >>
И ако не можете да отстраните страданието на другата
душа
, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата
душа
с вашето собствено щастие.
Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го свят в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание. Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения. Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа. Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват.
И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие.
О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят! Щастието и нещастието на един човек не ще могат да съществуват без тези на другите.
към текста >>
н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата
душа
великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал.
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т.
н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал.
Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана.
към текста >>
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни
душа
та с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху
душа
та, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия. Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие. Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата
душа
, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената
душа
на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението.
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението.
Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека! " Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание.
към текста >>
Ние си спомняме, че обрисувахме пред
душа
та си великия момент на Голгота.
Въздухът се пречиства, почвата се освобождава. Хората излизат на свободната Земя. Това се случва относително късно, то съвпада с добиването на днешния ум, на днешното себесъзнание на човека. А сега нека си припомним, какво казахме за тази Земя.
Ние си спомняме, че обрисувахме пред душата си великия момент на Голгота.
Ако тогава някой би наблюдавал Земята от далече, то в момента, когато от раните на Спасителя изтича кръвта, той би видял, че цялата астрална аура на Земята се променя коренно. Тогава Земята бива проникната от Силата на Христа. Благодарение на това събитие Земята ще може отново да се съедини със Слънцето в бъдеще. Тази Сила ще расте. Това е Силата, която ще предпази нашето етерно тяло от втората смърт.
към текста >>
99.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
И макар за няколко мига
душа
та да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов живот.
Днес хората не обичат да четат между редовете. Те бързо преминават покрай думите и се задоволяват със светкавичния и измамен критерий на интелекта. Рудолф Щайнер трябва да бъде четен по друг начин. С помощта на интелекта неговото слово се обръща направо към Духа, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства. Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа.
И макар за няколко мига душата да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов живот.
към текста >>
Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в
душа
та стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност.
Ето в какво се състои магическата сила на истинното слово. Ето този ключ към „майките” - и към Боговете - поставя Рудолф Щайнер в нашите ръце. И ако го оставим да работи с присъщата му сила, нашият живот се разширява до пределите на мировия живот.
Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в душата стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност.
Ще настъпи нещо като умъртвяване.
към текста >>
Рудолф Щайнер ни даде евритмията, за да може нашата
душа
- улавяйки в свръхсетивните области телесните движения, които произлизат от етерните потоци - съзнателно да обхване това, което всъщност принадлежи на по-висшите светове.
Обаче тук ние сме изправени и пред други опасности. Съществува например и тази опасност: Да бъде отклонено в сферата на целесъобразността всичко онова, което Рудолф Щайнер ни остави като чисто духовно изкуство.
Рудолф Щайнер ни даде евритмията, за да може нашата душа - улавяйки в свръхсетивните области телесните движения, които произлизат от етерните потоци - съзнателно да обхване това, което всъщност принадлежи на по-висшите светове.
По този начин връзките в нашето тяло постепенно се „разхлабват” и то започва да усеща себе си в елементите „въздух” и „етер”; то започва да се вслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез тоновете и звуците, и да го свързва с действащия там поток на съзнание, използувайки видимото проявление на същите жестове, които действуват и в невидимия свят.
към текста >>
Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на
душа
та; то не обхваща също и протичащия във времето интимен живот на поезията.
Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на душата; то не обхваща също и протичащия във времето интимен живот на поезията.
Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът. Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели. Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх.
към текста >>
Труповете бяха мумифицирани, за да се избегне настъпващото при смъртта „разхлабване” на връзките между тялото и
душа
та; на мъртвия се поднасяше храна като символ на неговата свързаност със Земята.
Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния свят, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята.
Труповете бяха мумифицирани, за да се избегне настъпващото при смъртта „разхлабване” на връзките между тялото и душата; на мъртвия се поднасяше храна като символ на неговата свързаност със Земята.
Обаче ние съзнателно трябваше да поемем по другия път, да извършим обратното действие, да се демумифицираме! От това далеч не следва, че ние презираме физическия организъм. Напротив. Когато органите се превърнат в един вид говор, изразяващ космическите процеси и разкриващ делата на Боговете, тогава ние изживяваме нещо велико. Обаче ние искаме да изживеем в присъщото им величие също и нашите художествени произведения, нашите свещени писания, а не да ги възприемаме като алегории на едни или други органически процеси. В изображенията върху двата купола на изгорелия Гьотеанум Рудолф Щайнер ни показа как космическите процеси могат да намерят своя видим израз в изкуството.
към текста >>
100.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По този начин ние поставяме пред себе си една цел на живота, която в известно отношение е валидна и самопонятна за всеки мислещ и чувствуващ човек, но която включва също разгръщането на най-важните, най-дълбоките сили и способности в нашата
душа
.
По този начин ние поставяме пред себе си една цел на живота, която в известно отношение е валидна и самопонятна за всеки мислещ и чувствуващ човек, но която включва също разгръщането на най-важните, най-дълбоките сили и способности в нашата душа.
Всъщност най-добрите хора от всички времена винаги са си задавали въпроса: Как човекът може да разгърне по правилен начин това, което е заложено в него? На този въпрос са давани най-различни отговори. Едва ли бихме могли да посочим по-кратък и по-убедителен отговор от този, който Гьоте - воден от едно дълбоко разбиране на нещата - дава в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>
Душа
та, която преодолява себе си, намира пътя над себе си, а наред с това и пътя към най-висшите блага, които са определени за човечеството.
Тези думи съдържат извънредно дълбок смисъл, защото те ясно и убедително ни показват самата същност на всяко едно развитие. Същественото е, че човекът развива своите вътрешни усещания поради факта, че се издига над самия себе си.
Душата, която преодолява себе си, намира пътя над себе си, а наред с това и пътя към най-висшите блага, които са определени за човечеството.
И когато се готвим да обсъждаме една такава тема, каквото е днешната, нека да си припомним тези възвишени цели, които си поставя всяко духовно изследване.
към текста >>
Човекът трябва да се отдалечи от дребнавите грижи на деня, от бремето на ежедневието и да насочи поглед нагоре към великите исторически събития, засягащи света и народите; само тогава той ще намери това, което
душа
та му ще съхрани като свое истинско съкровище.
Първоначално то ще ни изведе встрани от обикновения хоризонт на живота, а после, навлизайки в нашата основна тема, ще обхванем с поглед една епоха, която се простира от древния Египет до наши дни. Това са цели хилядолетия, и познанието, към което се стремим, действително ще се окаже свързано с най-дълбоките пластове на нашия духовен живот. Само привидно изглежда така, че стремейки се към висшите цели на живота, човек се отдалечава от това, което му е дадено непосредствено, всъщност тъкмо по този начин той стига до разбирането на това, което го занимава ежечасно.
Човекът трябва да се отдалечи от дребнавите грижи на деня, от бремето на ежедневието и да насочи поглед нагоре към великите исторически събития, засягащи света и народите; само тогава той ще намери това, което душата му ще съхрани като свое истинско съкровище.
Би могло да изглежда странно, когато се твърди че трябва да бъдат търсени определени връзки, интимни връзки между древния Египет, между времената, в които се родиха величествените пирамиди и сфинксът, и нашето съвремие. На пръв поглед би могло да изглежда донякъде странно, че се надяваме да разберем по-добре нашето съвремие, ако насочим поглед в миналото. За тази цел обаче ние трябва да обхванем с погледа си много по-обширни, много по-далечни епохи. Но по този начин ние само ще се приближим до нашата основна цел: Да открием възможността да се издигнем над самите себе си. За онзи, който вече се е занимавал по-основно с елементарните антропософски понятия, не ще му изглежда никак чудно, че търсим връзката между епохи, които са толкова отдалечени една от друга.
към текста >>
Защото според нашето твърдо убеждение човешката
душа
непрекъснато се преражда и се връща отново на Земята, което означава, че човешките изживявания между раждането и смъртта малко или много се повтарят.
Би могло да изглежда странно, когато се твърди че трябва да бъдат търсени определени връзки, интимни връзки между древния Египет, между времената, в които се родиха величествените пирамиди и сфинксът, и нашето съвремие. На пръв поглед би могло да изглежда донякъде странно, че се надяваме да разберем по-добре нашето съвремие, ако насочим поглед в миналото. За тази цел обаче ние трябва да обхванем с погледа си много по-обширни, много по-далечни епохи. Но по този начин ние само ще се приближим до нашата основна цел: Да открием възможността да се издигнем над самите себе си. За онзи, който вече се е занимавал по-основно с елементарните антропософски понятия, не ще му изглежда никак чудно, че търсим връзката между епохи, които са толкова отдалечени една от друга.
Защото според нашето твърдо убеждение човешката душа непрекъснато се преражда и се връща отново на Земята, което означава, че човешките изживявания между раждането и смъртта малко или много се повтарят.
Ние все повече напредваме в нашето учение за прераждането. Размишлявайки върху тази тема, ние можем да поставим въпроса: Добре, тези души, които днес обитават в нас, вече са били и друг път тук на Земята, нима не е възможно те да са живяли и в страната на древния Египет, през Египетската културна епоха, нима не е възможно в нас да обитават същите души, които някога са се взирали в гигантските пирамиди и в загадъчните очертания на сфинкса?
към текста >>
И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в
душа
та съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н.
На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата. Общо взето, това са същите души, които са живяли тогава, те са преминали през по-късните епохи и сега отново се явяват в нашата епоха.
И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н.
Така, че начинът, по който ние днес разглеждаме природата, по който възприемаме особеностите и произведенията на нашата епоха, начинът, по който ние днес възприемаме света, е бил заложен още в древен Египет, в страната на пирамидите. Още тогава ние сме били, тъй да се каже, настроени да възприемаме физическия свят така, както го възприемаме днес. Ето защо ние искаме да изследваме тайнствените връзки между далечните епохи.
към текста >>
Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта
душа
та продължаваше да има своите изживявания.
От предишни мои описания добре знаем, че когато след смъртта човекът се освобождава от своето физическо и етерно тяло, той - намирайки се в астралния свят - далеч не изпада в някакво безсъзнателно състояние, а чисто и просто разполага с друг вид съзнание. От духовния свят той може да се взира надолу към Земята, въпреки че днес той не може да върши обратното - да се взира нагоре към духовния свят. И съвсем не е безразлично дали тялото е било консервирано като мумия, дали това тяло е било изгорено или разложено в гроба. По този начин възникват определени връзки. Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания.
Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания.
Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление. Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот. Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации.
към текста >>
Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и
душа
та се оформяше именно според това впечатление.
От духовния свят той може да се взира надолу към Земята, въпреки че днес той не може да върши обратното - да се взира нагоре към духовния свят. И съвсем не е безразлично дали тялото е било консервирано като мумия, дали това тяло е било изгорено или разложено в гроба. По този начин възникват определени връзки. Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания. Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания.
Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление.
Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот. Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло.
към текста >>
Прераждайки се постоянно, тази
душа
премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас.
И съвсем не е безразлично дали тялото е било консервирано като мумия, дали това тяло е било изгорено или разложено в гроба. По този начин възникват определени връзки. Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания. Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление.
Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас.
Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот. Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото.
към текста >>
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата
душа
между раждането и смъртта!
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта!
Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл. Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни. Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена.
към текста >>
Тогава през Египетската епоха
душа
та изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни.
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта! Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл.
Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни.
Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот.
към текста >>
И тогава нашата
душа
ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот. Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят. Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха.
И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
към текста >>
101.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което
душа
та беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени Същества.
Какво ставаше с атлантците докато те спяха? Тогава човекът все още беше спътник на Боговете; той действително възприемаше духовния свят. Ето какво изгуби човекът след атлантската катастрофа. Около сияещия човек се разпростря нощен мрак. За сметка на това настъпи просветление на дневното съзнание, както и напредък в развитието на Аза.
Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени Същества.
към текста >>
Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката
душа
.
Първата, Древно-индийската култура, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви Същества все още обитаваха Земята. Ние можем да допуснем какви възвишени представи са светили в човешките сърца. А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма. В духовен смисъл Първата културна епоха на следатлантско време повтори първия планетарен период от развитието на Земята.
Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката душа.
към текста >>
102.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека за миг да си представим, че една такава
душа
се приближаваше до някакво езеро.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро.
Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре.
към текста >>
Тази
душа
не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро.
Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро.
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата.
към текста >>
Чрез самото виждане
душа
та усещаше: водата е сладка или солена.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода.
Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена.
Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта.
към текста >>
Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува
душа
та в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен.
Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво.
Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря. Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените. Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що. И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>
Именно защото се чувствува като без
душа
, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен. Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво.
Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря.
Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените. Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що. И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>
Защото
душа
та е нещо вечно; тя непрекъснато се връща на Земята във все нови и нови прераждания.
Днес това може да се случи много, много рядко. Днес трябва да бъде изразходвана изключително голяма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло. Относително по-лесно е да се въздействува върху кръвообращението или дишането, но и това е доста трудно. Днес мисълта вече може да действува върху етерното тяло и в резултат на това през следващата инкарнация етерното тяло ще може да пренася тези действия върху физическото тяло, променяйки неговите външни очертания. Днес човекът трябва да постъпва така, че да знае: аз работя не само за една инкарнация, а за много бъдещи инкарнации.
Защото душата е нещо вечно; тя непрекъснато се връща на Земята във все нови и нови прераждания.
към текста >>
Самият ученик нямаше нужда да мисли както днешният човек, чрез един вид внушение посветените влагаха определени мисли в
душа
та му; пред
душа
та му стоеше една напълно определена духовна форма, в която ученикът непрекъснато трябваше да се задълбочава.
Съвсем друго беше положението в школите на древното посвещение. Там мисленето имаше пълната власт да оказва влияние върху физическото тяло за относително кратко време. Ученикът на Мистериите можеше сам да упражни влияние върху своето физическо тяло до такава степен, че да го приближи до формата на днешния човек. Следователно, през онези времена посветените можеха да си изберат един ученик от нормално развитото човечество; достатъчно беше само да му дадат правилния импулс за неговото развитие.
Самият ученик нямаше нужда да мисли както днешният човек, чрез един вид внушение посветените влагаха определени мисли в душата му; пред душата му стоеше една напълно определена духовна форма, в която ученикът непрекъснато трябваше да се задълбочава.
Навсякъде атлантският посветен даваше на ученика една мисловна форма, в която той непрекъснато трябваше да се задълбочава. Какво представляваше този образ? Върху какво трябваше да размишлява ученикът? Върху какво медитираше той?
към текста >>
Той поставяше пред
душа
та на своите ученици именно този първообраз, този първообраз на човека, който израстваше от първичното семе.
Ние вече описахме първичното състояние на Земята; цялото развитие беше скицирано; говорихме също за светлинната форма в първичния етерен прах: ако тогава някой би обгърнал с ясновидски поглед атома, от него би израстнал първообразът на днешния човек. Ето какво израстваше от този етерен прах, от този първичен атом: не формата на древния атлантски човек, а формата на днешния човек. И какво правеше атлантския посветен?
Той поставяше пред душата на своите ученици именно този първообраз, този първообраз на човека, който израстваше от първичното семе.
Ученикът трябваше да медитира върху този първообраз. Атлантският посветен поставяше пред ясновиждащия поглед на ученика човешката форма като мисловна форма с всички импулси и усещания, които се съдържаха в нея. И в зависимост от това, дали ученикът се приближаваше до типа на лъва или до някой друг от споменатите типа, той трябваше да държи пред погледа си съответния мисловен образ, образът на това, което човекът щеше да представлява в следатлантското време. Той непрекъснато се изправяше пред този мисловен образ като пред един идеал. Той трябваше да се стреми към тази мисъл: Моето физическо тяло трябва да стане като този образ.
към текста >>
Каквито и форми да имаха хората, една форма витаеше като образ пред тяхната
душа
и тази форма съществуваше като духовен образ още от времето, когато Слънцето беше съединено със Земята.
Той непрекъснато се изправяше пред този мисловен образ като пред един идеал. Той трябваше да се стреми към тази мисъл: Моето физическо тяло трябва да стане като този образ. И чрез силите на този образ, който ученикът трябваше да опознае, върху тялото се въздействаше така, че то започваше да се различава от телата на другите хора. Силите на този образ успяха да преобразят определени части от тялото и постепенно най-напредналите ученици започнаха все повече и повече да приличат на днешните хора. Ако се вгледаме в чудните тайни на миналото, в Мистериите на атлантското време, ние ще се удивим и от нещо друго.
Каквито и форми да имаха хората, една форма витаеше като образ пред тяхната душа и тази форма съществуваше като духовен образ още от времето, когато Слънцето беше съединено със Земята.
И този образ изпъкваше все повече и повече като смисъл на Земята, като нещо, което лежи в духовните основи на Земята. И този образ се явяваше на хората не в тази или онази форма, в тази или онази раса, а като един всеобщ идеал на човечеството.
към текста >>
103.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние се опитахме да извикаме пред
душа
та си едно от впечатленията, които атлантският кандидат за посвещение имаше през последната третина от Атлантската епоха.
Вчера привършихме с описанието на едно изключително важно събитие, отнасящо се до вътрешния живот, до истинския духовен живот на човека.
Ние се опитахме да извикаме пред душата си едно от впечатленията, които атлантският кандидат за посвещение имаше през последната третина от Атлантската епоха.
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и волев живот на атлантския кандидат за посвещение. Този мисловен образ все повече и повече трябваше да се превръща в модел за бъдещия човек.
към текста >>
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред
душа
та на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и волев живот на атлантския кандидат за посвещение.
Вчера привършихме с описанието на едно изключително важно събитие, отнасящо се до вътрешния живот, до истинския духовен живот на човека. Ние се опитахме да извикаме пред душата си едно от впечатленията, които атлантският кандидат за посвещение имаше през последната третина от Атлантската епоха.
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и волев живот на атлантския кандидат за посвещение.
Този мисловен образ все повече и повече трябваше да се превръща в модел за бъдещия човек.
към текста >>
Още от пра-древни времена човешката
душа
беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп.
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го свят е произлязал от човешката форма.
Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп.
Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния Бог. Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н. И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена. Сега пред неговата душа се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа. Навън е Макрокосмосът, а после това, което усещаш в себе си като екстракт: Микрокосмосът!
към текста >>
Сега пред неговата
душа
се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа.
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го свят е произлязал от човешката форма. Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп. Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния Бог. Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н. И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена.
Сега пред неговата душа се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа.
Навън е Макрокосмосът, а после това, което усещаш в себе си като екстракт: Микрокосмосът! ”.
към текста >>
Това беше едно изключително събитие за
душа
та на ученика.
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи. Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман.
Това беше едно изключително събитие за душата на ученика.
Това беше едно извисяване във висшите светове. Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове. Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят. Още по-горе се намира Деваканът, светът на Боговете, и ученикът трябваше да бъде пренесен в най-висшите области на Девакана, ако той искаше да почувствува в Макрокосмоса Брахман, първичното Себе. Тогава ученикът пребиваваше в най-висшия Девакан, в света на Боговете, от който произлиза най-благо-родното, което човека носи в себе си.
към текста >>
Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в
душа
та на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция.
Това виждаше ученикът - той не само го виждаше, но дори го чуваше - когато се издигаше в Девакана, в деваканическия свят: защото този свят е свят на звуците. Там той чуваше звуците от сферите на седемте планети. В астралния свят той виждаше образа; в деваканическия свят той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото. Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие.
Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция.
Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”. Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото. Самото Слово е предавано от уста на уста, защото всяко записване би оскърбило първичната традиция. Единствено от Ведите можем да доловим нещо от онова, което тогава се вля в тази култура.
към текста >>
И когато ученикът го изживяваше в своите спомени, той можеше да си каже: Това, което аз изживявам в
душа
та си като Брахман, това, което имам в
душа
та си като първично Слово, то е съществувало още на Стария Сатурн; още на Сатурн е прозвучало първото дихание на Словото Веда.
Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”. Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото. Самото Слово е предавано от уста на уста, защото всяко записване би оскърбило първичната традиция. Единствено от Ведите можем да доловим нещо от онова, което тогава се вля в тази култура.
И когато ученикът го изживяваше в своите спомени, той можеше да си каже: Това, което аз изживявам в душата си като Брахман, това, което имам в душата си като първично Слово, то е съществувало още на Стария Сатурн; още на Сатурн е прозвучало първото дихание на Словото Веда.
към текста >>
Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната
душа
, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред
душа
та на ученика.
Ние ще разберем по-добре някои неща, ако се опитаме да вникнем в една друга тайна. Нека да си представим, че през онези далечни времена въздействието на учителя върху ученика беше съвсем различно от днешното. Днес едно такова въздействие е възможно само когато ученикът е стигнал до определена степен на посвещение. Обаче в миналото силите на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни. Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете.
Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика.
Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни. Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция.
към текста >>
Когато един особено възприемчив човек стоеше срещу друг човек, който беше обучен да усилва своите мисли, тогава една силна мисъл действуваше така, че в
душа
та на възприемчивия тя се появяваше като образ.
Тогава, в древните времена, определени сили преминаваха от учителя в ученика. Още в древен Египет имаше много хора, които бяха способни да приемат сили именно по този начин.
Когато един особено възприемчив човек стоеше срещу друг човек, който беше обучен да усилва своите мисли, тогава една силна мисъл действуваше така, че в душата на възприемчивия тя се появяваше като образ.
Следователно, в древен Египет такива телепатични способности, както и пренасянето на мисли беше нещо твърде разпространено сред хората. Много често ставаше така, че една силна волева натура се изправяше пред друга, много по-слаба от нея. Ето защо в древен Египет един човек можеше да направлява и ръководи друг човек в такива размери, каквито днес е трудно да си представим. Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили.
към текста >>
104.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А сега, за да проникнем с поглед в
душа
та на древния египтянин - защото за нас това е най-важното, а персийското посвещение ще разглеждаме само като една подготовка - ние ще трябва още веднъж и още по-точно да си представим, какво всъщност е станало с нашата Земя през времената, когато Слънцето и Луната се отделиха от нея.
А сега, за да проникнем с поглед в душата на древния египтянин - защото за нас това е най-важното, а персийското посвещение ще разглеждаме само като една подготовка - ние ще трябва още веднъж и още по-точно да си представим, какво всъщност е станало с нашата Земя през времената, когато Слънцето и Луната се отделиха от нея.
към текста >>
Една съвременна
душа
трудно може да си представи това.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината. Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта.
Една съвременна душа трудно може да си представи това.
Днешните хора описват Слънцето така, като че ли то представлява само едно газообразно кълбо, което просто излъчва светлина. Днес по отношение на Слънцето господства една чисто материалистическа представа. Изключение от това правят само окултистите. Ако днес някой чете едно описание на Слънцето, каквото се дава в популярните книги, в книгите, осигуряващи духовната храна на безброй хора, той не научава нищо за истинската същност на Слънцето. Това, което се намира в тези книги, има по отношение на Слънцето същата стойност, каквато има и един труп по отношение на живия човек.
към текста >>
И когато египетската
душа
изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Тифон или Сет, полъха на вятъра.
Кой беше този, който прогони и умъртви онова съзнание, което казваше: „Да, аз имам една тъмна форма, но въпреки това съм свързан с вечността”? Въздушното дихание, което навлезе в човека, Ти-фон. Тифон означава въздушно дихание.
И когато египетската душа изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Тифон или Сет, полъха на вятъра.
към текста >>
105.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през
душа
та на ученика като едно могъщо съновидение.
Египетският кандидат за посвещение можеше да проникне до тези тайни едва след продължително обучение. Ученикът биваше подготвян първо с помощта на едно точно определено учение, близко до нашата елементарна теософия. Едва после той биваше допускан до същинските упражнения. Тогава той изпадаше в състояния, близки до екстаза, които се различаваха от същинското ясновидство, но все пак бяха нещо повече от едно съновидение. В тези състояния той се доближаваше до това, което по-късно щеше да види в образи.
И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през душата на ученика като едно могъщо съновидение.
Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик.
към текста >>
Това екстатично състояние на
душа
та беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят.
Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик.
Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят.
Ученикът можеше да чете в хрониката Акаша това, което описахме днес, само ако беше посветен до такава висока степен, за каквато загатнахме днес и за която ще говорим утре. После ще се спрем и на другите образи от Зодиака и тяхното значение.
към текста >>
106.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка
душа
изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано.
А сега нека да погледнем още по-напред в еволюцията на човечеството. Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна. Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия. Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството. Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото.
Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано.
Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор. Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тъкмо непокварената
душа
, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор.
Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна. Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия. Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството. Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото. Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано.
Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор.
Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>
107.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Пред
душа
та на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия свят, който е само външната обвивка на духовния свят, и той непрекъснато копнееше да избяга от този външен свят.
Пред душата на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия свят, който е само външната обвивка на духовния свят, и той непрекъснато копнееше да избяга от този външен свят.
И той усещаше: „Не са истински планините и долините, не са истински облаците във въздуха, не е истинско дори звездното небе: всичко това е само една обвивка. А истината, скрита зад тази обвивка, Боговете и истинският образ на човека - тях ние не можем да видим. Това, което виждаме, е Майя, неистина; истината е скрита”. Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния свят, а сетивният свят е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече. Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия свят, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши.
към текста >>
Една цяла гама от космически истини оживява в онази
душа
, която може да почувствува, как колоната носи тежестта, която лежи върху нея.
Пластиката, живописта също достигат някъде върховата си точка. Въпреки гигантските пирамиди, в гръцкия храм е бил създаден най-чудесния образец в архитектурата. Защото, какво всъщност е постигнато в него? Един слаб отзвук може да почувствува само онзи, който има художествен усет за пространството, т.е. който усеща как една хоризонтална линия се отнася към друга линия, която върви ветикално.
Една цяла гама от космически истини оживява в онази душа, която може да почувствува, как колоната носи тежестта, която лежи върху нея.
Човек наистина трябва да усеща, че всички тези линии още предварително са налице в пространството. Гръцкият художник съзираше по ясновидски начин колоната и само прибавяше материята към това, което виждаше. Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили. Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци.
към текста >>
108.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в
душа
та си.
Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята.
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт.
към текста >>
Ние обаче съвсем не бива да си представяме, че една
душа
, която днес е въплътена в нейните три тела, просто е била въплътена и в една предишна инкарнация, която на свой ред е била предшествана от още по-ранна инкарнация, и то по една и съща схема.
Ние можем да се убедим в това, когато например изучаваме образа на Буда, за да изясним кой всъщност беше той. Кой всъщност беше Буда? Тук трябва да засегнем нещо, което може да бъде казано само между ученици на Духовната наука. Хората, както и теософите, обикновено си представят прераждането твърде опростено.
Ние обаче съвсем не бива да си представяме, че една душа, която днес е въплътена в нейните три тела, просто е била въплътена и в една предишна инкарнация, която на свой ред е била предшествана от още по-ранна инкарнация, и то по една и съща схема.
Тайните на инкаранциите са много по-сложни. Въпреки че Е.П. Блаватска много се постара да покаже на своите по-близки ученици колко сложни са тези тайни, те все още не са разбрани добре. Хората просто си представят, че една душа винаги се въплъщава в едно тяло. Обаче това не е така.
към текста >>
Хората просто си представят, че една
душа
винаги се въплъщава в едно тяло.
Хората, както и теософите, обикновено си представят прераждането твърде опростено. Ние обаче съвсем не бива да си представяме, че една душа, която днес е въплътена в нейните три тела, просто е била въплътена и в една предишна инкарнация, която на свой ред е била предшествана от още по-ранна инкарнация, и то по една и съща схема. Тайните на инкаранциите са много по-сложни. Въпреки че Е.П. Блаватска много се постара да покаже на своите по-близки ученици колко сложни са тези тайни, те все още не са разбрани добре.
Хората просто си представят, че една душа винаги се въплъщава в едно тяло.
Обаче това не е така. Често пъти, ако искаме правилно да разберем една историческа личност, ние не бива да я поставяме в такива схеми. От нас се изисква нещо много повече.
към текста >>
109.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Аз посочих колко различна беше
душа
та на човека в Египетската епоха, когато тя виждаше около себе си огромните пирамиди, колко различна е тя, когато се преражда в Гръцко-латинската епоха, и колко различна е тя в наши дни.
Ние видяхме, че в духовните светове съществуват тайнствени сили, на които съответствуват други сили във физическия свят, които пораждат тези повторения. Така се стига до възкресението на външни и вътрешни изживявания. А по средата между двете епохи, сама за себе си, стои Гръцко-латинската епоха, когато Христос се яви на Земята и когато се разигра Мистерията на Голгота. Ние обърнахме внимание също и върху това, че промени възникнаха не само във външните отношения на развитието, но и в отношенията, засягащи самия духовен свят.
Аз посочих колко различна беше душата на човека в Египетската епоха, когато тя виждаше около себе си огромните пирамиди, колко различна е тя, когато се преражда в Гръцко-латинската епоха, и колко различна е тя в наши дни.
към текста >>
Ние видяхме, че се случи не само това, но и че в периода между смъртта и новото раждане, в Камалока и в Девакана настъпи един вид напредък, преобразяване; тъй че
душа
та не изживяваше същото при навлизането си в Камалока или Дева-кана, в зависимост от това дали тя напуска едно египетско, гръцко или съвременно тяло.
Ние видяхме, че се случи не само това, но и че в периода между смъртта и новото раждане, в Камалока и в Девакана настъпи един вид напредък, преобразяване; тъй че душата не изживяваше същото при навлизането си в Камалока или Дева-кана, в зависимост от това дали тя напуска едно египетско, гръцко или съвременно тяло.
Променя се не само физическия свят; там също настъпва един напредък, и душите имат все нови и нови изживявания. Нека сега преди всичко да разгледаме от гледна точка на отвъдния свят - ако искаме да го наречем така - могъщата поява на Христос в нашия земен свят. Днес ние ще поставим по един много по-задълбочен начин въпроса: От какво значение е появата на Христос тук на нашата Земя, от какво значение е идването на Христос за душите на мъртвите, изобщо за живота, протичащ откъм другата, духовната страна на съществуванието? За целта нека да разгледаме някои неща, които са се разиграли за душите през Египетската епоха отсам и отвъд физическия план.
към текста >>
Ние знаем, че онова, което
душа
та поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви плодове.
Ето какви неща преминаха в съзнанието на народа. И сега нека да се замислим, че същите души, които днес живеят в нашите тела, са били инкарнирани също и в онези древни времена. Нека да се замислим, че същите души са виждали онези изображения, които посветените извличаха от това, което те виждаха в духовния свят.
Ние знаем, че онова, което душата поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви плодове.
Макар и човекът да не си спомня, положението е такова, че това, което живее днес в душата, живее в нея тъкмо поради факта, че е било вложено там по-рано. Душата бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него. Докато се е намирала между раждането и смъртта, докато се е намирала между смъртта и новото раждане, египетските представи са действували: тъкмо поради тях са възникнали и днешните представи. Днес определени представи възникват именно от египетските представи. Онова, което днес наричаме дарвинизъм, далеч не е възникнало от някакви външни причини.
към текста >>
Макар и човекът да не си спомня, положението е такова, че това, което живее днес в
душа
та, живее в нея тъкмо поради факта, че е било вложено там по-рано.
Ето какви неща преминаха в съзнанието на народа. И сега нека да се замислим, че същите души, които днес живеят в нашите тела, са били инкарнирани също и в онези древни времена. Нека да се замислим, че същите души са виждали онези изображения, които посветените извличаха от това, което те виждаха в духовния свят. Ние знаем, че онова, което душата поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви плодове.
Макар и човекът да не си спомня, положението е такова, че това, което живее днес в душата, живее в нея тъкмо поради факта, че е било вложено там по-рано.
Душата бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него. Докато се е намирала между раждането и смъртта, докато се е намирала между смъртта и новото раждане, египетските представи са действували: тъкмо поради тях са възникнали и днешните представи. Днес определени представи възникват именно от египетските представи. Онова, което днес наричаме дарвинизъм, далеч не е възникнало от някакви външни причини. Това са същите души, които в древен Египет са съзерцавали образите на животинските форми, характерни за предшествениците на човека.
към текста >>
Душа
та бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него.
Ето какви неща преминаха в съзнанието на народа. И сега нека да се замислим, че същите души, които днес живеят в нашите тела, са били инкарнирани също и в онези древни времена. Нека да се замислим, че същите души са виждали онези изображения, които посветените извличаха от това, което те виждаха в духовния свят. Ние знаем, че онова, което душата поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви плодове. Макар и човекът да не си спомня, положението е такова, че това, което живее днес в душата, живее в нея тъкмо поради факта, че е било вложено там по-рано.
Душата бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него.
Докато се е намирала между раждането и смъртта, докато се е намирала между смъртта и новото раждане, египетските представи са действували: тъкмо поради тях са възникнали и днешните представи. Днес определени представи възникват именно от египетските представи. Онова, което днес наричаме дарвинизъм, далеч не е възникнало от някакви външни причини. Това са същите души, които в древен Египет са съзерцавали образите на животинските форми, характерни за предшествениците на човека. Всички онези древни възгледи се пробудиха отново, само че междувременно човекът беше навлязъл още по-дълбоко в материалния свят.
към текста >>
110.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си
душа
, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове.
Материализмът е видимият израз на това низходящо движение. Вярно е, че в нито една друга епоха човекът не е постигал такава власт над материята както днес, обаче това е единствено заради задоволяване на телесните нужди. Нека да си припомним с какви примитивни средства са били построени гигантските пирамиди и да сравним това с размаха на египетския Дух, който можа да навлезе в тайните на мировото Битие. Достатъчно е да се замислим до каква голяма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята. Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния свят, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха.
И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове.
Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния свят! Нека да сравним тогавашните условия с днешните условия. Достатъчно е само да прочетем множеството днешни хвалебствия от нашите вестници, които славят големия напредък на нашето време. Естествено, от страна на Духовната наука не бива да се възразява срещу всичко това. Подчинявайки елементите, човекът постига все повече и повече.
към текста >>
Душа
та поемаше по пътя на отците и по пътя на Боговете.
Тези неща бяха изживявани в обратна последователност. И последицата от това откриваме в дълбоката истина на думите: „Да усещаш себе си в лоното на Авраам”. Тогавашният човек чувствуваше: След смъртта той ще се издигне нагоре през цялата верига на своите предшественици. И пътят, през който той трябваше да премине, беше наречен „пътя на отците”. Едва след изминаването на този път той можеше да се издигне в духовните светове, едва тогава той можеше да тръгне по пътя на Боговете.
Душата поемаше по пътя на отците и по пътя на Боговете.
към текста >>
Както пръстът като отделна част принадлежи на цялото тяло, така и отделните хора от един народ принадлежат към „
Душа
та на народа”.
Обаче не това е „народът” за онзи, който следва окултизма.
Както пръстът като отделна част принадлежи на цялото тяло, така и отделните хора от един народ принадлежат към „Душата на народа”.
Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че Душата на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма. Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази Душа. За него тя е дори по-реална, отколкото отделните индивидуалности, образуващи този или онзи народ. За окултистите важат също и духовните опитности; за тях Душата на народа е нещо напълно действително. Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните индивиди.
към текста >>
Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че
Душа
та на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма.
Обаче не това е „народът” за онзи, който следва окултизма. Както пръстът като отделна част принадлежи на цялото тяло, така и отделните хора от един народ принадлежат към „Душата на народа”.
Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че Душата на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма.
Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази Душа. За него тя е дори по-реална, отколкото отделните индивидуалности, образуващи този или онзи народ. За окултистите важат също и духовните опитности; за тях Душата на народа е нещо напълно действително. Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните индивиди.
към текста >>
Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази
Душа
.
Обаче не това е „народът” за онзи, който следва окултизма. Както пръстът като отделна част принадлежи на цялото тяло, така и отделните хора от един народ принадлежат към „Душата на народа”. Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че Душата на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма.
Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази Душа.
За него тя е дори по-реална, отколкото отделните индивидуалности, образуващи този или онзи народ. За окултистите важат също и духовните опитности; за тях Душата на народа е нещо напълно действително. Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните индивиди.
към текста >>
За окултистите важат също и духовните опитности; за тях
Душа
та на народа е нещо напълно действително.
Обаче не това е „народът” за онзи, който следва окултизма. Както пръстът като отделна част принадлежи на цялото тяло, така и отделните хора от един народ принадлежат към „Душата на народа”. Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че Душата на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма. Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази Душа. За него тя е дори по-реална, отколкото отделните индивидуалности, образуващи този или онзи народ.
За окултистите важат също и духовните опитности; за тях Душата на народа е нещо напълно действително.
Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните индивиди.
към текста >>
Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между
Душа
та на народа и отделните индивиди.
Както пръстът като отделна част принадлежи на цялото тяло, така и отделните хора от един народ принадлежат към „Душата на народа”. Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че Душата на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма. Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази Душа. За него тя е дори по-реална, отколкото отделните индивидуалности, образуващи този или онзи народ. За окултистите важат също и духовните опитности; за тях Душата на народа е нещо напълно действително.
Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните индивиди.
към текста >>
Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на
Душа
та на народа.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата.
Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа.
Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща. Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания. По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора. И ако се абстрахираме от физическия човек и разглеждаме само неговото етерно и астрално тяло, после и астралното тяло на един цял народ, тогава ние установяваме, че астралното тяло на целия народ е съставено от цветните нюанси на отделните негови представители.
към текста >>
Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата
Душа
на народа.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата. Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа. Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща.
Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа.
Така тя се оцветява от тези излъчвания. По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора. И ако се абстрахираме от физическия човек и разглеждаме само неговото етерно и астрално тяло, после и астралното тяло на един цял народ, тогава ние установяваме, че астралното тяло на целия народ е съставено от цветните нюанси на отделните негови представители.
към текста >>
По този начин
Душа
та на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата. Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа. Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща. Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания.
По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора.
И ако се абстрахираме от физическия човек и разглеждаме само неговото етерно и астрално тяло, после и астралното тяло на един цял народ, тогава ние установяваме, че астралното тяло на целия народ е съставено от цветните нюанси на отделните негови представители.
към текста >>
Когато разглеждаше тази народностна субстанция, древният египтянин се питаше: „какво всъщност живее в
Душа
та на народа?
Ето какво знаеше древният египетски посветен, но той знаеше и нещо повече.
Когато разглеждаше тази народностна субстанция, древният египтянин се питаше: „какво всъщност живее в Душата на народа?
” Какво виждаше той в нея? В своята Душа на народа той виждаше превъплъщението на Изис. Той виждаше как някога тя е живеела всред самите хора. Изис действуваше в Душата на народа. А онова, което египтянинът виждаше като Озирис, то действуваше в индивидуалните, духовните лъчи: в тяхно лице той различаваше действието на Озирис.
към текста >>
В своята
Душа
на народа той виждаше превъплъщението на Изис.
Ето какво знаеше древният египетски посветен, но той знаеше и нещо повече. Когато разглеждаше тази народностна субстанция, древният египтянин се питаше: „какво всъщност живее в Душата на народа? ” Какво виждаше той в нея?
В своята Душа на народа той виждаше превъплъщението на Изис.
Той виждаше как някога тя е живеела всред самите хора. Изис действуваше в Душата на народа. А онова, което египтянинът виждаше като Озирис, то действуваше в индивидуалните, духовните лъчи: в тяхно лице той различаваше действието на Озирис. Докато в Душата на народа той виждаше именно Изис.
към текста >>
Изис действуваше в
Душа
та на народа.
Ето какво знаеше древният египетски посветен, но той знаеше и нещо повече. Когато разглеждаше тази народностна субстанция, древният египтянин се питаше: „какво всъщност живее в Душата на народа? ” Какво виждаше той в нея? В своята Душа на народа той виждаше превъплъщението на Изис. Той виждаше как някога тя е живеела всред самите хора.
Изис действуваше в Душата на народа.
А онова, което египтянинът виждаше като Озирис, то действуваше в индивидуалните, духовните лъчи: в тяхно лице той различаваше действието на Озирис. Докато в Душата на народа той виждаше именно Изис.
към текста >>
Докато в
Душа
та на народа той виждаше именно Изис.
” Какво виждаше той в нея? В своята Душа на народа той виждаше превъплъщението на Изис. Той виждаше как някога тя е живеела всред самите хора. Изис действуваше в Душата на народа. А онова, което египтянинът виждаше като Озирис, то действуваше в индивидуалните, духовните лъчи: в тяхно лице той различаваше действието на Озирис.
Докато в Душата на народа той виждаше именно Изис.
към текста >>
Защото това, което той жертвуваше от себе си, то можеше да бъде запълнено с части от
Душа
та на народа.
Посвещението няма нищо общо с натрупването на знание. Обаче да може някой да се пожертвува както фараонът, това е свързано с посвещението.
Защото това, което той жертвуваше от себе си, то можеше да бъде запълнено с части от Душата на народа.
Тъкмо тази част, от която фараонът се лишаваше, която той жертвуваше, тъкмо тя му даваше сила и власт. Защото оправданата сила, оправданата власт възниква не поради това, че някой издига своята собствена личност като такава, оправданата власт възниква поради това, че човекът приема в себе си нещо, което надхвърля границите на личността: една по-висша духовна сила! Фараонът приемаше в себе си една такава сила и пред външния свят тя се олицетворяваше в змията Уреус.
към текста >>
Той трябваше да държи особено много на това,
Душа
та на народа да бъде възможно най-силна, за да разполага с възможно най-добрите сили и тези сили никога да не бъдат застрашавани.
Но щом египтянинът изпитваше такива чувства, на какво той трябваше да държи най-много?
Той трябваше да държи особено много на това, Душата на народа да бъде възможно най-силна, за да разполага с възможно най-добрите сили и тези сили никога да не бъдат застрашавани.
На това, което хората притежаваха чрез кръвното родство, египетските посветени не можеха да разчитат. Обаче онова, което предците бяха натрупали като духовни благи, то трябваше да стане благо и за отделната душа. В Книгата за мъртвите четем, как човекът е изправен пред 42 съдии на мъртвите. Сега ще бъдат претеглени делата на всеки отделен човек. Кои са тези 42 съдии?
към текста >>
Обаче онова, което предците бяха натрупали като духовни благи, то трябваше да стане благо и за отделната
душа
.
Но щом египтянинът изпитваше такива чувства, на какво той трябваше да държи най-много? Той трябваше да държи особено много на това, Душата на народа да бъде възможно най-силна, за да разполага с възможно най-добрите сили и тези сили никога да не бъдат застрашавани. На това, което хората притежаваха чрез кръвното родство, египетските посветени не можеха да разчитат.
Обаче онова, което предците бяха натрупали като духовни благи, то трябваше да стане благо и за отделната душа.
В Книгата за мъртвите четем, как човекът е изправен пред 42 съдии на мъртвите. Сега ще бъдат претеглени делата на всеки отделен човек. Кои са тези 42 съдии? Това са предците. Египтяните вярваха, че животът на човека е вплетен в живота на 42-та предци.
към текста >>
Всичко, което тогава
душа
та е изживявала между смъртта и новото раждане, сега отново се вплита в нея, то отново оживява в нашата Пета следатлантска епоха, която е един вид повторение на Третата следатлантска епоха.
Сега нека отново да припомним, че днешните души са прераждания на древните египетски души. Но какво означава това, което е ставало тогава, за днешните души, след като те са го изживявали в своите египетски инкарнации?
Всичко, което тогава душата е изживявала между смъртта и новото раждане, сега отново се вплита в нея, то отново оживява в нашата Пета следатлантска епоха, която е един вид повторение на Третата следатлантска епоха.
Днес отново излизат наяве онези идеи, чиито зародиши откриваме в древните египетски души. Ето защо лесно е да се разбере, че онова, което хората постигат за себе си в условията на физическия свят, не е нищо повече, освен едно грубо усилване на интересите към физическия свят, които изпитваха душите още в древен Египет; само че днес хората потънаха още по-дълбоко в материята. Дори в мумифицирането на мъртвите ние можем да видим една от причините за това, което днес гос-подствува като материалистичен възглед за света.
към текста >>
Нека да си представим една
душа
, живееща тогава като ученик на един древен посветен.
Нека да си представим една душа, живееща тогава като ученик на един древен посветен.
Духовният поглед на един такъв ученик му даваше възможност за действително навлизане в Космоса. Това, как от Луната Озирис и Изис упражняваха своите действия, насочени към Земята, беше една непосредствена духовна опитност за египетския окултен ученик. Всичко беше протъкано от духовно-божествени сили и Същества. И всичко това той приемаше в душата си. После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха.
към текста >>
И всичко това той приемаше в
душа
та си.
Нека да си представим една душа, живееща тогава като ученик на един древен посветен. Духовният поглед на един такъв ученик му даваше възможност за действително навлизане в Космоса. Това, как от Луната Озирис и Изис упражняваха своите действия, насочени към Земята, беше една непосредствена духовна опитност за египетския окултен ученик. Всичко беше протъкано от духовно-божествени сили и Същества.
И всичко това той приемаше в душата си.
После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха. През Петата епоха той отново изживява нещата, свързани с неговата египетска инкаранация. Те се връщат като един вид спомен. И какво става сега? Ученикът отправяше поглед нагоре към всичко онова, което живееше в звездния свят.
към текста >>
И сега този поглед отново оживява във всяка една
душа
, родена през Петата следатлантска епоха.
После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха. През Петата епоха той отново изживява нещата, свързани с неговата египетска инкаранация. Те се връщат като един вид спомен. И какво става сега? Ученикът отправяше поглед нагоре към всичко онова, което живееше в звездния свят.
И сега този поглед отново оживява във всяка една душа, родена през Петата следатлантска епоха.
Човекът си припомня онова, което е виждал и чувал в Египетската епоха. Обаче той не може да го осмисли напълно, понеже междувременно то е придобило силна материална оцветка. Духовното съдържание вече не е тук; обаче възникват материално-механични отношения и човекът започва да изгражда мисли под формата на материалистични спомени. Там, където по-рано виждаше божествени Същества, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание. Това духовно съдържание, тези духовни отношения застават пред него под формата на мисли.
към текста >>
Нека да отнесем всичко това към една точно определена
душа
, която през Египетската епоха успя да надникне в големите космически закономерности; нека да си представим, че сега пред нея отново възниква онова, което беше духовно виждано в Египет.
Нека да отнесем всичко това към една точно определена душа, която през Египетската епоха успя да надникне в големите космически закономерности; нека да си представим, че сега пред нея отново възниква онова, което беше духовно виждано в Египет.
Днес, в Петата следатлантска епоха, то отново възниква в тази душа, и тази душа е Коперник.
към текста >>
Днес, в Петата следатлантска епоха, то отново възниква в тази
душа
, и тази
душа
е Коперник.
Нека да отнесем всичко това към една точно определена душа, която през Египетската епоха успя да надникне в големите космически закономерности; нека да си представим, че сега пред нея отново възниква онова, което беше духовно виждано в Египет.
Днес, в Петата следатлантска епоха, то отново възниква в тази душа, и тази душа е Коперник.
към текста >>
Нека нагледно да си представим как в
душа
та оживява един далечен спомен, нека нагледно да си представим как мисловните разсъждения на един такъв дух всъщност идват от неговите духовни изживявания в древен Египет.
Коперниковата система на света се роди именно по този начин: като един вид нагледен спомен за духовните изживявания в древен Египет. Така стоят нещата с Кеплеровата система на света. И двамата успяха да извлекат великите космически закони от своите спомени за изживяното от тях през Египетската епоха.
Нека нагледно да си представим как в душата оживява един далечен спомен, нека нагледно да си представим как мисловните разсъждения на един такъв дух всъщност идват от неговите духовни изживявания в древен Египет.
И какво може да сподели с нас един такъв дух? Това, като че ли е погледнал в миналото към древната си египетска родина. И какво ни казва той? Ето какво: „Сега обаче, след като от няколко години първата утринна зора, от няколко месеца пълният ден, и накрая от няколко дни чистото Слънце изгря за прекрасните съзерцания, вече нищо не може да ме спре; аз искам да се обгърна със свещения огън; аз искам да се присмея на чедата човешки с простата изповед, че отвличам златните съдове на египтяните, за да съградя от тях една шатра на моя Бог, далеч от границите на Египет”. Нима това не е един действителен спомен, отговарящ на истината?
към текста >>
Ние искаме да поставим един образ пред
душа
та си и да пробудим чувствата, свързани с него.
Ние искаме да поставим един образ пред душата си и да пробудим чувствата, свързани с него.
Нека да си припомним нещо подобно от миналите времена; нека да си припомним как в древния Рим се случи нещо напълно подобно. Ние виждаме как в древния Рим първоначалното християнство се разпространи всред една презирана класа от хора. Днес ние с разбираемо вълнение отправяме поглед към Колизеума, издигнат от имперският Рим. Обаче ние можем да отправим поглед също и към хората, които тогава си въобразяваха, че стоят на висотата на епохата, като в същото време те заемаха своите места в цирковете, наблюдавайки как християните бяха изгаряни на арената, а после запаленият тамян пречеше на миризмата на изгорените трупове да се носи из въздуха.
към текста >>
111.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката
душа
се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества.
И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива. Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо.
Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества.
И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн. Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
112.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Всеки човек може да докосне някакъв материален предмет и да познае топлината, която идва отвън, както и другите три елемента; но човек може да възприеме и вътрешната топлина и да я почувствува като нещо, което му принадлежи лично: сега той стои на самия праг и може да навлезе в областта на
душа
та.
Да, за Духовната наука огънят винаги е изграждал моста между материалния свят и душевния свят, който човекът може да възприема само вътрешно. Огънят, или топлината, заемат централно място в разглеждането на всички природни явления, защото огънят, така да се каже, е онази порта, през която ние идваме отвън и преминаваме навътре. Огънят действително е една порта, пред която може да застане всеки човек; първоначално той я вижда отвън, отваря я и вече може да я разгледа отвътре. Ето какво представлява огънят.
Всеки човек може да докосне някакъв материален предмет и да познае топлината, която идва отвън, както и другите три елемента; но човек може да възприеме и вътрешната топлина и да я почувствува като нещо, което му принадлежи лично: сега той стои на самия праг и може да навлезе в областта на душата.
Ето как говореше Духовната наука, когато ставаше дума за огъня. В огъня тя виждаше съединяващата точка между душевния и материалния свят.
към текста >>
Нека да предположим и още нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в
душа
та си никакъв интерес относно духовната им страна.
Какво се получава тогава, когато сетивното око поглежда към физическия предмет? Тогава за почва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните елементарни Духове и човека. Омагьосаната сила, затворена в материята, и човека, имат нещо общо помежду си. От омагьосаните елементарни Същества нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до късна вечер. Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло войнство от елементарни Същества които и занапред ще останат омагьосани поради процесите на сгъстяване непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм.
Нека да предположим и още нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си никакъв интерес относно духовната им страна.
Той крачи удобно по своя път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един прост зрител на всички материални събития, които се разиграват около него. Но дори и тогава елементарните Духове влизат и се настаняват в него, само че сега те не са придобили нищо в хода на мировия процес, освен че са влезли в съприкосновение с човека.
към текста >>
Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в
душа
та си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата
душа
; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране.
Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен свят. Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично.
Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране.
И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето. Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са. Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация. Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>
Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката
душа
.
Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума а място от Бхагавад Гита. Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение. На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина. Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове.
Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа.
От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост. Сега вече всичко онова, което блика от окултните школи и от Мистериите, може да стане достояние на цялото човечество, и само по този начин хората ще проумеят цялото величие на прадревната Мъдрост, защото в противен случай, без окултното познание, те остават всред нейните неясни сенки.
към текста >>
113.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката
душа
при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина.
Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Стария Сатурн, ако размислите върху следното. Вие добре знаете, че съществува определена разлика, ако наблюдавате, примерно, една червена и една синя повърхност. Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ.
Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина.
В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло.
към текста >>
Да, те изградиха своята вътрешна същност, своята
душа
, от светлина, обаче към това душевно тяло те прибавиха газообразните формации.
Обаче тези Архангели, така да се каже, трябваше да се примирят с нещо. На Сатурн старите Духове на Личността намериха чистия огън. На Слънцето, където можаха да станат "човеци", Архангелите намериха дима, газообразните формации. Какво трябваше да направят те, за да останат здраво свързани със Слънцето и да издигнат там своите обиталища?
Да, те изградиха своята вътрешна същност, своята душа, от светлина, обаче към това душевно тяло те прибавиха газообразните формации.
Както днес Вие имате тяло и душа, така и Архангелите минавайки през своята "човешка" степен на Старото Слънце имаха една вътрешна природа, която беше в състояние да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух. Както тялото на днешния човек е съставено от земя, вода, въздух и огън, така и Архангелите бяха съставени от въздух, а вътрешната им природа се състоеше от светлина. Естествено, тук беше и огненият елемент, защото тъкмо от него възникнаха димът и светлината. Да, в себе си Архангелите имаха също и огъня. Следователно, като цяло, те бяха съставени от светлина, дим и огън.
към текста >>
Както днес Вие имате тяло и
душа
, така и Архангелите минавайки през своята "човешка" степен на Старото Слънце имаха една вътрешна природа, която беше в състояние да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух.
Обаче тези Архангели, така да се каже, трябваше да се примирят с нещо. На Сатурн старите Духове на Личността намериха чистия огън. На Слънцето, където можаха да станат "човеци", Архангелите намериха дима, газообразните формации. Какво трябваше да направят те, за да останат здраво свързани със Слънцето и да издигнат там своите обиталища? Да, те изградиха своята вътрешна същност, своята душа, от светлина, обаче към това душевно тяло те прибавиха газообразните формации.
Както днес Вие имате тяло и душа, така и Архангелите минавайки през своята "човешка" степен на Старото Слънце имаха една вътрешна природа, която беше в състояние да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух.
Както тялото на днешния човек е съставено от земя, вода, въздух и огън, така и Архангелите бяха съставени от въздух, а вътрешната им природа се състоеше от светлина. Естествено, тук беше и огненият елемент, защото тъкмо от него възникнаха димът и светлината. Да, в себе си Архангелите имаха също и огъня. Следователно, като цяло, те бяха съставени от светлина, дим и огън.
към текста >>
114.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И така, ние виждаме, стига да сторим това с
душа
та си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от големия божествен план.
И така, ние виждаме, стига да сторим това с душата си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от големия божествен план.
За нас Престолите са онези Същества, които имат силата да превърнат подробния замисъл на Херувимите в нещо реално. И това става, когато Престолите разливат в пространството, което беше предназначено, така да се каже, да послужи като арена за една нова мирова система, своята собствена субстанция, субстанцията на първичния миров огън. Ако искаме да изразим нещата още по-картинно, бихме могли да кажем: Ето, сега една стара Слънчева система замира и изчезва; но в рамките на тази стара Слънчева система войнството на Серафими, Херувими и Престоли постигна своята висша зрелост. И според указанията на Божествената Троица, сега тези Същества търсят едно празно място в Космоса и намирайки го, казват: Тук ние ще започнем нашата работа! Най-напред Серафимите получават целите на мировата система, после Херувимите ги разработват, и накрая Престолите вливат в празното пространство първичния огън.
към текста >>
115.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В рамките на нашето земно развитие Архангелите имат задачата да свържат отделната човешка
душа
с това, което ние наричаме Народностна
Душа
.*25
Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни Същества, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, както ги наричаме още в нашите антропософски среди.*24 Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност, а имат една по-мащабна задача: Те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности, каквито са например народите, расите и т.н.
В рамките на нашето земно развитие Архангелите имат задачата да свържат отделната човешка душа с това, което ние наричаме Народностна Душа.*25
към текста >>
И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна
Душа
" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ".
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование.
И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ".
За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа. Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност. В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>
За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната
Душа
.
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование. И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ".
За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа.
Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност. В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>
Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна
Душа
или Народностният Дух са една несъмнена реалност.
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование. И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ". За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа.
Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност.
В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>
И все пак, външният изглед на човека, такъв какъвто застава пред нас, може да отговаря на истината, лицето му може да съответствува на
душа
та.
Илюзията, или Майя, скриват истинския облик не само на света, но и на човека.
И все пак, външният изглед на човека, такъв какъвто застава пред нас, може да отговаря на истината, лицето му може да съответствува на душата.
Но от друга страна, може да бъде и пълна илюзия, пълна Майя: Фактически той има една мисия, отговаряща на мисията, която са поели Синовете на Меркурий и Синовете на Венера. И това трябва да се знае: Когато през древността водещите индивидуалности бродеха по Земята, техните обикновени имена оставаха Майя; ето защо и Е.П. Блаватска*31 изтъква, че всички индивидуалности, издигащи се до степента Буда, остават скрити за човешкия поглед и това, което човекът вижда, е само една илюзия. Вие сами ще срещнете тези думи в "Тайното учение".
към текста >>
116.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката
душа
.
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани". Едва Съществата от третата Йерархия, и преди всичко тези, които стояха най-близко до човека, можеха да последват Боговете на препятствията или да не ги последват. И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно". А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие.
Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа.
С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето. Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят.
към текста >>
Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка
душа
само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове.
Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото!
Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове.
Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
към текста >>
Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята
душа
всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите.
И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях. Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже.
Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите.
Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни. И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
към текста >>
117.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на
душа
та.
7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата.
към текста >>
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и
душа
".
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и душа".
Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троично устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.
към текста >>
IV "Тялото,
душа
та и Духът", където цялостният човек е разгледан като съвкупност от:
*17. Виж Рудолф Щайнер "Теософия", гл.
IV "Тялото, душата и Духът", където цялостният човек е разгледан като съвкупност от:
към текста >>
*25. В антропософската литература терминът Народностна
Душа
или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
За това как човекът сам може да "влоши" своите връзки с Архангелои виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията като космософия", І част (Събр. Съч. № 207).
към текста >>
В антропософската терминология "Груповата
Душа
" се доближава до "колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция.
Народностните Души следва да бъдат различавани от Човешките групови Души.
В антропософската терминология "Груповата Душа" се доближава до "колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция.
Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерно то тяло и са представени в образите на:
към текста >>
2. "Лъва" (имащ отношение към Сетивната
Душа
).
2. "Лъва" (имащ отношение към Сетивната Душа).
към текста >>
3. "Телецът" (имащ отношение към Разсъдъчната
Душа
).
3. "Телецът" (имащ отношение към Разсъдъчната Душа).
към текста >>
4. "Орелът" (имащ отношение към Съзнателната
Душа
).
4. "Орелът" (имащ отношение към Съзнателната Душа).
към текста >>
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за
душа
та, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
Тялото се подчинява на закона за наследствената;
душа
а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
"Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта.
Тялото се подчинява на закона за наследствената; душа а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума", "Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
118.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Трепет пронизва нашата
душа
.
Трепет пронизва нашата душа.
Това, което не са могли да направят нито философските спекулации, даже и най-смелите, нито тънките богословски дисертации с техните умопостроения: а именно, да ни доведат до областта на мисълта до тази на живота, до битието, до духовната действителност това е извършено тук с няколко замаха на криле. Слънцето в неговата същност е приближено до нас; ние го виждаме да се ражда, чувствуваме го да действува, издигнати сме до него; то ни обзема, ние проникваме чак в него, то става достъпно за нас.
към текста >>
Това беше възможно само с помощта на новите сили, които
душа
та трябва да добие: силите на познанието, които не си поставят никакви граници.
Това нищо съдържаше едно отрицание. А също и духовната смърт. Човек не можеше да я избегне освен откривайки в нищото всичко.
Това беше възможно само с помощта на новите сили, които душата трябва да добие: силите на познанието, които не си поставят никакви граници.
към текста >>
119.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Там е предадено това, което е плод на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята
душа
и се превърна в сграда на Антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на Антропософията пред съзнание то на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката публика книги. В тях аз съм обяснил с всичко онова, което представлява стремеж към познание в нашата епоха.
Там е предадено това, което е плод на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята душа и се превърна в сграда на Антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин.
към текста >>
120.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка
душа
да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие.
Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
към текста >>
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка
душа
се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
към текста >>
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката
душа
, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази
душа
.
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа.
А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
към текста >>
На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка
душа
има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то?
На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
към текста >>
И ако и да има в света неща, каквито са планините, ска лите, които устояват с векове, то самата поговорка "капка по капка пробива камък" ни показва, че
душа
та на човека има предчувствието: и самите величествени скали и планини са подчинени на законите на преходността.
Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират. Ние виждаме как цветето се ражда и умира, как годишната растителност възниква и отново изчезва.
И ако и да има в света неща, каквито са планините, ска лите, които устояват с векове, то самата поговорка "капка по капка пробива камък" ни показва, че душата на човека има предчувствието: и самите величествени скали и планини са подчинени на законите на преходността.
И човек знае: ражда се и умира това, което е изградено и от самите елементи; ражда се и умира не само това, което човек нарича свое тяло, но и това, което той нарича своето "преходно Аз". Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния свят, те знаят също, че в този духовен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението. А що е това, което се новоражда?
към текста >>
Това стои като един идеал пред човешката
душа
и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи.
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
към текста >>
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката
душа
и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа.
към текста >>
И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата
душа
преди 30 години.
От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година.
И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
към текста >>
Това, което може да се роди във всяка
душа
като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите.
към текста >>
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата
душа
събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото. Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине. Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
към текста >>
Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита
душа
, която още в миналите времена е имала големи и мощни опитности в света.
Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек? Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би могъл да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря на външния му вид. Защото човек трябва да изгражда своята външност според условията на външната среда.
Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита душа, която още в миналите времена е имала големи и мощни опитности в света.
Ето защо за всички такива посветени се казва, че тяхното раждане става по различен начин в сравнение с раждането на другите хора. Защо и как?
към текста >>
121.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата
душа
, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз.
Да предположим, че в течение на едно въплъщение един човек тръгва в пътя на духовното познание, т.е.
че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз.
Преди да дойде този момент, човекът минава през множество опитности. Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие. Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда.
към текста >>
След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната
душа
/заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната
душа
, а в 35-та година това на съзнателната
душа
.
Вие знаете, че човешкото същество е съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз*. /*Теософия, Рудолф Щайнер/. Когато физическият човек идва на света, ражда се само физическото тяло; етерното тяло остава заобиколено до 7-та година от едни вид етерна майчина обвивка; в 7-та година, след покарването на постоянните зъби, тази етерна майчина обвивка е от хвърлена, както физическата майчина обвивка е била отхвърлена при физическото раждане. След това, в момента на половата зрялост /пубертета/, е отхвърлена по същия начин астралната обвивка и астралното тяло се ражда. Към 21-та година се ражда Азът, но и това раждане става постепенно.
След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа.
Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване. Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е. етерното тяло и астралното тяло, Сетивната душа и Разсъдъчната душа.
към текста >>
Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната
душа
да бъде напълно оформена в този човек, т.е.
/*Теософия, Рудолф Щайнер/. Когато физическият човек идва на света, ражда се само физическото тяло; етерното тяло остава заобиколено до 7-та година от едни вид етерна майчина обвивка; в 7-та година, след покарването на постоянните зъби, тази етерна майчина обвивка е от хвърлена, както физическата майчина обвивка е била отхвърлена при физическото раждане. След това, в момента на половата зрялост /пубертета/, е отхвърлена по същия начин астралната обвивка и астралното тяло се ражда. Към 21-та година се ражда Азът, но и това раждане става постепенно. След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа.
Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е.
това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване. Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е. етерното тяло и астралното тяло, Сетивната душа и Разсъдъчната душа. Така, до тази възраст, ние виждаме в този, който беше призван да стане носител на Христа, един велик посветен, който е минал последователно през всички опитности, позволяващи му да възроди добитото в своите минали прераждания.
към текста >>
етерното тяло и астралното тяло, Сетивната
душа
и Разсъдъчната
душа
.
След тези четири раждания, трябва да вземем под внимание: в 21-та година приблизително раждането на сетивната душа /заедно с раждането на аза/, в 28-та година раждането на разсъдъчната душа, а в 35-та година това на съзнателната душа. Но ние ще видим, че Христовото Същество не можеше да се въплъти в един земен човек преди Разсъдъчната душа да бъде напълно оформена в този човек, т.е. това не можеше да стане преди той да е навършил 28 години. Това ни показва и окултното изследване. Между 28-та и 35-та година Христовото Същество проникна тази индивидуалност, която беше един прероден велик посветен и която разви тогава, в сиянието и светлината на Христа, това, което обикновено човек развива без това сияние и тази светлина, т.е.
етерното тяло и астралното тяло, Сетивната душа и Разсъдъчната душа.
Така, до тази възраст, ние виждаме в този, който беше призван да стане носител на Христа, един велик посветен, който е минал последователно през всички опитности, позволяващи му да възроди добитото в своите минали прераждания. Тогава този посветен може да си каже: "сега ето ме, и аз жертвувам всичко, което имам. Аз не искам вече да остана един независим Аз, един Аз за самия мене. Аз ще стана носител на Христа. Той ще живее сега в мене и ще бъде всичко в мене".
към текста >>
В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в
душа
та на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз.
Ако четирите Евангелия могат да имат други различия, периодът, когато така да се каже Христос се въплъти в една земна личност, е ясно отбелязан и от четирите: това е именно кръщението в реката Йордан.
В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз.
До този момент един друг Аз, този на един велик посветен, се беше развивал с оглед на това велико събитие.
към текста >>
122.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Както Вашата
душа
се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество.
И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени. Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението. Ето защо, ако се намираме пред едно същество, което, както човекът, притежава не само физическо тяло, но съдържа и повисши, свръхсетивни елементи, тези елементи намират своя израз и в нисшата природа.
Както Вашата душа се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество.
По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло. Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза. По този начин във физическото тяло ние трябва да различаваме една четворна организация и само един груб материализъм би могъл да постави на същата плоскост различните вещества на човешкото физическо тяло. Кръвта, която се движи в нашите кръвоносни съдове, е станала това, което тя е, защото Азът е проникнал в човека. Нервната система е получила своето днешно устройство затова, защото в човека работи астралното тяло; а системата на жлезите дължи своето съществувание на етерното тяло.
към текста >>
Защото първообразът е груповата
душа
, която действува от там върху копията.
Тези копия върху Луната бяха във връзка със своите духовни първообрази на Слънцето. Следователно на старата Луна ние намираме една група първобитни хора, човеците-телец, и горе на Слънцето една група духовни Същества, Духовете-Телец. Между първообраза и копието съществува една духовна връзка.
Защото първообразът е груповата душа, която действува от там върху копията.
Силите се излъчват от груповата душа и направляват от горе копията: духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н. Ако тези възвишени Духове бяха останали свързани със своите копия, ако те трябваше да обитават в тях, те не биха могли да използуват своите сили за доброто и развитието на копията. Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луна та. Ние не можахме да се развиваме там, поради царуващи е там условия. Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и от тук да изпращаме своите сили долу към човеците-животни".
към текста >>
Силите се излъчват от груповата
душа
и направляват от горе копията: духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н.
Тези копия върху Луната бяха във връзка със своите духовни първообрази на Слънцето. Следователно на старата Луна ние намираме една група първобитни хора, човеците-телец, и горе на Слънцето една група духовни Същества, Духовете-Телец. Между първообраза и копието съществува една духовна връзка. Защото първообразът е груповата душа, която действува от там върху копията.
Силите се излъчват от груповата душа и направляват от горе копията: духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н.
Ако тези възвишени Духове бяха останали свързани със своите копия, ако те трябваше да обитават в тях, те не биха могли да използуват своите сили за доброто и развитието на копията. Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луна та. Ние не можахме да се развиваме там, поради царуващи е там условия. Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и от тук да изпращаме своите сили долу към човеците-животни". Този е смисълът на развитието.
към текста >>
123.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека си представим една човешка
душа
, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя.
Но сега вече първенство има минералното царство, последвано от растенията, после от животните и най-после идва човекът, който едва тогава можа да приеме своята най-висша форма. Съществата, които имаха силата да чакат най-много, за да се съединят с физическите елементи, са онези, които, в най-силния смисъл на думата, са се издигнали най-високо в духовните сфери след отделянето на Луната. Докато тези, които завършиха веднага своето духовно развитие, останаха в едно по-първобитно състояние. Следователно, след отделянето на Луната първо се появяват най-изостаналите същества. Лесно е да разберете, защо това е така.
Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя.
Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието. Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата. Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече.
към текста >>
Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една
душа
се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още?
Съществата, които имаха силата да чакат най-много, за да се съединят с физическите елементи, са онези, които, в най-силния смисъл на думата, са се издигнали най-високо в духовните сфери след отделянето на Луната. Докато тези, които завършиха веднага своето духовно развитие, останаха в едно по-първобитно състояние. Следователно, след отделянето на Луната първо се появяват най-изостаналите същества. Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя.
Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още?
Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието. Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата. Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече. Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние.
към текста >>
Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на
душа
та.
Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя. Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието.
Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата.
Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече. Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние. Те са се задоволили с телата, които са могли да намерят. Душите слезли непосредствено след тях са могли да моделират тялото, но само до степента на нисшите човешки раси, предназначени да загинат или да угаснат по-късно, както това става и днес. После идва периодът, когато душите можаха да се съединят хармонично с телата /физическите тела/ и от този момент започва същинското развитие на човека.
към текста >>
Той чакаше, защото мислеше: "човешката
душа
не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея".
През време на Древно-персийската култура имаше висши Същества, които счетоха, че е дошъл момента да слязат. Същото е било и през време на Египетската култура. Но най-възвишеното от слънчевите същества все още чакаше. То изпращаше от вън своите сили към свещените Риши през време на Индийската епоха. Ришите повдигаха своя поглед към този, когото наричаха Вишва Карман, за който те казваха: Вишва Карман се намира отвъдната сфера!
Той чакаше, защото мислеше: "човешката душа не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея".
През време на Древно-персийската епоха Заратустра повдигаше погледа си към Слънцето и съзерцаваше там Ахура Маздао. Но това Същество още не слизаше на Земята. Последва Египетската епоха и след това епохата на онзи народ, който бе най-търпелив в своето чакане. Тогава слезе онзи човек, който е знаел да чака най-дълго и който се бе развил вътрешно в течение на множество прераждания. Слънчевото същество видя на Земята душата на този човек, душата на Исус от Назарет, която се бе подготвила за Него.
към текста >>
Слънчевото същество видя на Земята
душа
та на този човек,
душа
та на Исус от Назарет, която се бе подготвила за Него.
Той чакаше, защото мислеше: "човешката душа не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея". През време на Древно-персийската епоха Заратустра повдигаше погледа си към Слънцето и съзерцаваше там Ахура Маздао. Но това Същество още не слизаше на Земята. Последва Египетската епоха и след това епохата на онзи народ, който бе най-търпелив в своето чакане. Тогава слезе онзи човек, който е знаел да чака най-дълго и който се бе развил вътрешно в течение на множество прераждания.
Слънчевото същество видя на Земята душата на този човек, душата на Исус от Назарет, която се бе подготвила за Него.
И той помисли: "както някога по-нисшите същества слязоха, за да изградят тела, така сега аз ще сляза и ще живея в душата на човека, който е бил най-търпелив в своето чакане". Без съмнение в миналото и други същества са се съединили с човеците; но Христос се съедини с най-търпеливия от всички, с онзи, който при кръщението в реката Йордан беше вече издигнал своята душа толкова високо, че духът, който до тогава обитаваше висшите космически сфери, можа да слезе и да се съедини с него. След кръщението от Йоан Христос обитаваше в тялото на Исуса от Назарет, защото този последният беше съумял в течение на множество прераждания да достигне нужната зрялост да се съедини с него. И тогава онзи, който притежаваше необходимата способност /Йоан/, можа да каже: "аз видях как Духът слезе върху него! "А какво трябваше да каже този, върху когото Духът беше слязъл, когато искаше да изрази това, което неговата душа сега съдържаше?
към текста >>
И той помисли: "както някога по-нисшите същества слязоха, за да изградят тела, така сега аз ще сляза и ще живея в
душа
та на човека, който е бил най-търпелив в своето чакане".
През време на Древно-персийската епоха Заратустра повдигаше погледа си към Слънцето и съзерцаваше там Ахура Маздао. Но това Същество още не слизаше на Земята. Последва Египетската епоха и след това епохата на онзи народ, който бе най-търпелив в своето чакане. Тогава слезе онзи човек, който е знаел да чака най-дълго и който се бе развил вътрешно в течение на множество прераждания. Слънчевото същество видя на Земята душата на този човек, душата на Исус от Назарет, която се бе подготвила за Него.
И той помисли: "както някога по-нисшите същества слязоха, за да изградят тела, така сега аз ще сляза и ще живея в душата на човека, който е бил най-търпелив в своето чакане".
Без съмнение в миналото и други същества са се съединили с човеците; но Христос се съедини с най-търпеливия от всички, с онзи, който при кръщението в реката Йордан беше вече издигнал своята душа толкова високо, че духът, който до тогава обитаваше висшите космически сфери, можа да слезе и да се съедини с него. След кръщението от Йоан Христос обитаваше в тялото на Исуса от Назарет, защото този последният беше съумял в течение на множество прераждания да достигне нужната зрялост да се съедини с него. И тогава онзи, който притежаваше необходимата способност /Йоан/, можа да каже: "аз видях как Духът слезе върху него! "А какво трябваше да каже този, върху когото Духът беше слязъл, когато искаше да изрази това, което неговата душа сега съдържаше? Неговата душа съдържаше сега онова Същество, което свещените Риши наричаха Вишва Карман; а какво трябваше да каже Вишва Карман, ако сега не Ришите, а той самият трябваше да говори за себе си?
към текста >>
Без съмнение в миналото и други същества са се съединили с човеците; но Христос се съедини с най-търпеливия от всички, с онзи, който при кръщението в реката Йордан беше вече издигнал своята
душа
толкова високо, че духът, който до тогава обитаваше висшите космически сфери, можа да слезе и да се съедини с него.
Но това Същество още не слизаше на Земята. Последва Египетската епоха и след това епохата на онзи народ, който бе най-търпелив в своето чакане. Тогава слезе онзи човек, който е знаел да чака най-дълго и който се бе развил вътрешно в течение на множество прераждания. Слънчевото същество видя на Земята душата на този човек, душата на Исус от Назарет, която се бе подготвила за Него. И той помисли: "както някога по-нисшите същества слязоха, за да изградят тела, така сега аз ще сляза и ще живея в душата на човека, който е бил най-търпелив в своето чакане".
Без съмнение в миналото и други същества са се съединили с човеците; но Христос се съедини с най-търпеливия от всички, с онзи, който при кръщението в реката Йордан беше вече издигнал своята душа толкова високо, че духът, който до тогава обитаваше висшите космически сфери, можа да слезе и да се съедини с него.
След кръщението от Йоан Христос обитаваше в тялото на Исуса от Назарет, защото този последният беше съумял в течение на множество прераждания да достигне нужната зрялост да се съедини с него. И тогава онзи, който притежаваше необходимата способност /Йоан/, можа да каже: "аз видях как Духът слезе върху него! "А какво трябваше да каже този, върху когото Духът беше слязъл, когато искаше да изрази това, което неговата душа сега съдържаше? Неговата душа съдържаше сега онова Същество, което свещените Риши наричаха Вишва Карман; а какво трябваше да каже Вишва Карман, ако сега не Ришите, а той самият трябваше да говори за себе си? Той, великият слънчев Дух, който ожитворява светлината?
към текста >>
"А какво трябваше да каже този, върху когото Духът беше слязъл, когато искаше да изрази това, което неговата
душа
сега съдържаше?
Слънчевото същество видя на Земята душата на този човек, душата на Исус от Назарет, която се бе подготвила за Него. И той помисли: "както някога по-нисшите същества слязоха, за да изградят тела, така сега аз ще сляза и ще живея в душата на човека, който е бил най-търпелив в своето чакане". Без съмнение в миналото и други същества са се съединили с човеците; но Христос се съедини с най-търпеливия от всички, с онзи, който при кръщението в реката Йордан беше вече издигнал своята душа толкова високо, че духът, който до тогава обитаваше висшите космически сфери, можа да слезе и да се съедини с него. След кръщението от Йоан Христос обитаваше в тялото на Исуса от Назарет, защото този последният беше съумял в течение на множество прераждания да достигне нужната зрялост да се съедини с него. И тогава онзи, който притежаваше необходимата способност /Йоан/, можа да каже: "аз видях как Духът слезе върху него!
"А какво трябваше да каже този, върху когото Духът беше слязъл, когато искаше да изрази това, което неговата душа сега съдържаше?
Неговата душа съдържаше сега онова Същество, което свещените Риши наричаха Вишва Карман; а какво трябваше да каже Вишва Карман, ако сега не Ришите, а той самият трябваше да говори за себе си? Той, великият слънчев Дух, който ожитворява светлината? Какво трябваше да каже Ахура Маздао говорейки за самия себе си? "Аз Съм Светлината на Света! "
към текста >>
Неговата
душа
съдържаше сега онова Същество, което свещените Риши наричаха Вишва Карман; а какво трябваше да каже Вишва Карман, ако сега не Ришите, а той самият трябваше да говори за себе си?
И той помисли: "както някога по-нисшите същества слязоха, за да изградят тела, така сега аз ще сляза и ще живея в душата на човека, който е бил най-търпелив в своето чакане". Без съмнение в миналото и други същества са се съединили с човеците; но Христос се съедини с най-търпеливия от всички, с онзи, който при кръщението в реката Йордан беше вече издигнал своята душа толкова високо, че духът, който до тогава обитаваше висшите космически сфери, можа да слезе и да се съедини с него. След кръщението от Йоан Христос обитаваше в тялото на Исуса от Назарет, защото този последният беше съумял в течение на множество прераждания да достигне нужната зрялост да се съедини с него. И тогава онзи, който притежаваше необходимата способност /Йоан/, можа да каже: "аз видях как Духът слезе върху него! "А какво трябваше да каже този, върху когото Духът беше слязъл, когато искаше да изрази това, което неговата душа сега съдържаше?
Неговата душа съдържаше сега онова Същество, което свещените Риши наричаха Вишва Карман; а какво трябваше да каже Вишва Карман, ако сега не Ришите, а той самият трябваше да говори за себе си?
Той, великият слънчев Дух, който ожитворява светлината? Какво трябваше да каже Ахура Маздао говорейки за самия себе си? "Аз Съм Светлината на Света! "
към текста >>
124.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Човекът не трябваше да замрази своята форма в материята, за да има възможност да моделира и оформя материята на своето тяло според подтиците на своята
душа
.
Въздухът беше още наситен с гъсти пари, съдържащи тела в суспензия. Чистата вода, чистият въздух, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения. Следователно човешкото тяло беше съставено от тази тънка материя. Ако материята би била по-гъста, формата на тялото би имала в тези времена ясни очертания. Но такива очертания биха предали на тази форма нещо съвършено, което би се предало но потомците и човешкият род би останал на тази степен на развитието.
Човекът не трябваше да замрази своята форма в материята, за да има възможност да моделира и оформя материята на своето тяло според подтиците на своята душа.
През тези далечни минали времена неговото тяло беше така гъвкаво, че то се подчиняваше на най-малките импулси на волята, като се деформираше на всички страни. Днес ние можем да прострем нашата ръка, но би ни било невъзможно да я удължим до три метра. Ние не можем вече да подчиняваме материята, защото една неподвижна и завършена форма се предава от бащата на сина. Но през онези далечни времена не беше така. Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа.
към текста >>
Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата
душа
.
Човекът не трябваше да замрази своята форма в материята, за да има възможност да моделира и оформя материята на своето тяло според подтиците на своята душа. През тези далечни минали времена неговото тяло беше така гъвкаво, че то се подчиняваше на най-малките импулси на волята, като се деформираше на всички страни. Днес ние можем да прострем нашата ръка, но би ни било невъзможно да я удължим до три метра. Ние не можем вече да подчиняваме материята, защото една неподвижна и завършена форма се предава от бащата на сина. Но през онези далечни времена не беше така.
Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа.
Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици. Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия живот, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат. Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва. Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани. Човекът може да използува тогава тези тънки материали, за да изгради своето тяло.
към текста >>
Преди това време, човешката
душа
въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото.
Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и живеят само малко в тях. Напротив има други души, които се съединя ват с вече сковани форми, сковани са в тези форми и с това закъсняват в своето развитие. Най-близките до човека животни са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло. Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха.
Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото.
Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока. Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно голяма бързина. Защото преди физическото естество на човека да се е съединило с неговото вътрешно същество, той притежаваше ясновидство, но едно смътно, неясно ясновидство. Той имаше възможност да проникне със своя поглед в духовните светове, но не можеше още да каже на себе си: Аз, нито да се различава ясно от своята среда.
към текста >>
Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката
душа
се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували.
Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>
Ние все повече се приближаваме до тази истина, която човек трябва да издълбае в своята
душа
като една възвишена морална истина: "когато виждаш злото в този свят, не си казвай: ето нещо несъвършено, лошо, но се запитай: как мога аз да добия познанието, което ще ми покаже, че от гледището на висшата всемирна мъдрост това зло може да бъде превърнато в добро?
Ние все повече се приближаваме до тази истина, която човек трябва да издълбае в своята душа като една възвишена морална истина: "когато виждаш злото в този свят, не си казвай: ето нещо несъвършено, лошо, но се запитай: как мога аз да добия познанието, което ще ми покаже, че от гледището на висшата всемирна мъдрост това зло може да бъде превърнато в добро?
Как да стигна до там да си кажа: когато ти виждаш тук едно несъвършенство, това показва, че не си още достатъчно напреднал, за да доловиш съвършеното в това несъвършенство". Там, където човек вижда злото, той трябва да погледне в своята собствена душа и да се запита: От къде идва, че тук, където срещам злото, аз не съм достатъчно напреднал, за да видя доброто в това зло?
към текста >>
Там, където човек вижда злото, той трябва да погледне в своята собствена
душа
и да се запита: От къде идва, че тук, където срещам злото, аз не съм достатъчно напреднал, за да видя доброто в това зло?
Ние все повече се приближаваме до тази истина, която човек трябва да издълбае в своята душа като една възвишена морална истина: "когато виждаш злото в този свят, не си казвай: ето нещо несъвършено, лошо, но се запитай: как мога аз да добия познанието, което ще ми покаже, че от гледището на висшата всемирна мъдрост това зло може да бъде превърнато в добро? Как да стигна до там да си кажа: когато ти виждаш тук едно несъвършенство, това показва, че не си още достатъчно напреднал, за да доловиш съвършеното в това несъвършенство".
Там, където човек вижда злото, той трябва да погледне в своята собствена душа и да се запита: От къде идва, че тук, където срещам злото, аз не съм достатъчно напреднал, за да видя доброто в това зло?
към текста >>
125.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В замяна на това човекът е виждал много ясно това, което наричаме "духа на розата", "
душа
та на розата".
За да изясним с един пример, който ще ни накара да почувствуваме по-живо какво е било съзнанието на един атлантиец, ще кажем, че той не е виждал розите с ясните и точни очертания, които ние виждаме. Всичко е било смътно и се е губило в мъглата, заобиколено е било с оцветени ореоли. През деня предметите са били неясни; но те са ставали още понеясни и са изчезвали напълно през време на междинните състояния между будността и съня.
В замяна на това човекът е виждал много ясно това, което наричаме "духа на розата", "душата на розата".
Но развитието продължава и външните предмети стават все по-ясни и по-ясни, докато виждането на духовните същества, съответствуващи на тези предмети, ставаше все повече и повече неясно. В замяна на това човекът развиваше своето лично съзнание; той научаваше да се познава все по-добре. Ние вече видяхме, в кой момент на развитието се появява чувството за Аза. Етерното и физическото тяло съвпадат по форма и размери през последната трети на Атлантската епоха. Явно е, че ръководителите на човечеството са учели хората на съвършено различни неща отколкото днес.
към текста >>
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една
душа
на друга.
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга.
От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са лошо познати и разбрани. Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия. Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и волята за тяхното възприемане. Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения.
към текста >>
Щом в
душа
та на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия.
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга. От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са лошо познати и разбрани.
Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия.
Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и волята за тяхното възприемане. Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения. Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме.
към текста >>
Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната
душа
способностите, позволяващи им да станат такива.
Тези, които бяха посветени, упражняваха силно влияние над своите ученици чрез самото си появяване, чрез самото присъствие.
Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната душа способностите, позволяващи им да станат такива.
Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес. Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората. Много неща преминаваха несъзнателно от учителя в учениците. Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя. Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше.
към текста >>
Тогава идваше моментът, когато
душа
та на учителя и тази на ученика живееха в такова съвършено общение, че всичко, което учителят знаеше относно висшите тайни, преминаваше в
душа
та на ученика.
Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес. Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората. Много неща преминаваха несъзнателно от учителя в учениците. Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя. Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше.
Тогава идваше моментът, когато душата на учителя и тази на ученика живееха в такова съвършено общение, че всичко, което учителят знаеше относно висшите тайни, преминаваше в душата на ученика.
Но какво се случи, когато етерното тяло се оттегли, се прибра във физическото и се съедини напълно с него?
към текста >>
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на
душа
та на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме.
През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
към текста >>
И между това, което
душа
та изпитва, и външната материя се завързва един съюз.
Това е времето, когато той не само притежава познанието на духовната мъдрост, намираща се зад материята, но когато той наблюдава движението на звездите и в техните различни положения и видими движения вижда една писменност, начертана от боговете. Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една божествена писменност. В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща. Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път.
И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз.
Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло.
към текста >>
Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката
душа
и от там са били отпечатани в материята.
Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една божествена писменност. В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща. Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз.
Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята.
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
към текста >>
Когато
душа
та на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките!
към текста >>
За щото през пелия си живот на Земята тази
душа
се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение.
Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение.
При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че
душа
та, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло.
Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на
душа
та между смъртта и едно ново раждане.
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
НАГОРЕ