Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
10
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
Намерени са
9271
резултата от
1495
текста в
10
страници с части от думите : '
Гол
'.
На страница
10
:
271
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на
Гол
гота.
То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота.
По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние.
към текста >>
Тук човек бил в по-
гол
яма степен обърнат към света.
В настоящото време, когато християнството действа вече почти в продължение на две хиляди години, може да ни се стори странно, че нещо подобно се е говорило по онова време. Но тогава нищо странно не е имало в това. Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в Гърция, малко разпространени.
Тук човек бил в по-голяма степен обърнат към света.
Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
към текста >>
Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко
гол
ямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото.
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите? Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището.
Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото.
Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време.
към текста >>
При това повсеместно е било разпространено мнението, че е необходимо
гол
ямо внимание по отношение на всичко, което е можело да се научи там.
Къде е преподавал той? Той е преподавал там, където се е извършвало богослужението, където се е извършвал култът. Култът е бил тясно свързан с обучението. Съществували са мистерийни центрове, мистерийни места. Не е имало църкви и училища, а е имало такива места, такива учреждения, където се извършвало и едното, и другото едновременно, които днес ние наричаме мистерии.
При това повсеместно е било разпространено мнението, че е необходимо голямо внимание по отношение на всичко, което е можело да се научи там.
към текста >>
И чрез него, благодарение на Христос Исус, се преодолявала най-
гол
ямата разлика между Синовете Божии и синовете човешки.
Обаче с това Христос Исус учил какво прави душевно равни хората по цялата земя.
И чрез него, благодарение на Христос Исус, се преодолявала най-голямата разлика между Синовете Божии и синовете човешки.
към текста >>
Това е едно от най-
гол
емите научни суеверия, появили се в Ново време.
Това е едно от най-големите научни суеверия, появили се в Ново време.
Виждате ли, господа, това научно суеверие е равносилно на следното. Представете си, че човек живее в Индия. Когато слънцето грее, на него му става горещо. И ето, появява се такова съждение: на човек може да му стане горещо. По-късно хора, намиращи се в Европа, намират, че през лятото на тях също им става горещо.
към текста >>
2.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
И оттук по цяла Европа се разпространявали претенциите към господство и други подобни, които играят
гол
яма роля и до днес.
Обаче скоро, при четвъртия и петия цар започнала колонизацията и преселението на северното племе, етруските. Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора. Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим. Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма. В същото време няма да можем да разберем как са стояли нещата тук в по-късно време, ако не знаем, че първоначално това е била колония, събрала разбойниците от горите.
И оттук по цяла Европа се разпространявали претенциите към господство и други подобни, които играят голяма роля и до днес.
В Рим било породено това, което после все повече и повече свързвало църквата със стремежа към световно господство. Вследствие през средновековието възникнали известни събития и т. н.
към текста >>
Виждате ли, в началото на нашето летоброене станала Мистерията на
Гол
гота.
Виждате ли, в началото на нашето летоброене станала Мистерията на Голгота.
Римското владичество възникнало, както ви описах, в осмото столетие пр. Р. Хр., а седем столетия след установяването на римската власт, тя се разпространила много широко, под владичеството на Рим попаднали цели области чак до Азия. Римското владичество се разпространило и там, където станала Мистерията на Голгота. Евреите, живели в Палестина, сред които се проявявал Исус от Назарет, се намирали под владичеството на Рим. Би било добре, след всичко казано за Мистерията на Голгота, да обърнем внимание и на това, което всъщност се разигравало на италианския полуостров от най-древни времена.
към текста >>
Римското владичество се разпространило и там, където станала Мистерията на
Гол
гота.
Виждате ли, в началото на нашето летоброене станала Мистерията на Голгота. Римското владичество възникнало, както ви описах, в осмото столетие пр. Р. Хр., а седем столетия след установяването на римската власт, тя се разпространила много широко, под владичеството на Рим попаднали цели области чак до Азия.
Римското владичество се разпространило и там, където станала Мистерията на Голгота.
Евреите, живели в Палестина, сред които се проявявал Исус от Назарет, се намирали под владичеството на Рим. Би било добре, след всичко казано за Мистерията на Голгота, да обърнем внимание и на това, което всъщност се разигравало на италианския полуостров от най-древни времена.
към текста >>
Би било добре, след всичко казано за Мистерията на
Гол
гота, да обърнем внимание и на това, което всъщност се разигравало на италианския полуостров от най-древни времена.
Виждате ли, в началото на нашето летоброене станала Мистерията на Голгота. Римското владичество възникнало, както ви описах, в осмото столетие пр. Р. Хр., а седем столетия след установяването на римската власт, тя се разпространила много широко, под владичеството на Рим попаднали цели области чак до Азия. Римското владичество се разпространило и там, където станала Мистерията на Голгота. Евреите, живели в Палестина, сред които се проявявал Исус от Назарет, се намирали под владичеството на Рим.
Би било добре, след всичко казано за Мистерията на Голгота, да обърнем внимание и на това, което всъщност се разигравало на италианския полуостров от най-древни времена.
към текста >>
Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на
Гол
гота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа.
Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
Сто години след Мистерията на
Гол
гота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише.
И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
Обаче най-
гол
яма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство.
Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя. Тогава е станало следното. Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите. Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света. Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили.
Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство.
Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт. Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко. Вече съм ви казвал: в древността са съществували така наречените мистерии. Виждате ли, мистериите били, ако използваме съвременната терминология, такива учреждения, в които изучавали всичко, което въобще човек може да изучава. Но в същото време те са били и религиозни учреждения, култови учреждения.
към текста >>
Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но учеността много добре живее дружно с
гол
ямата глупост.
Докато в мистериите човек ставал друг. Тук той е трябвало да достигне до друго отношение към целия свят. В мистериите той е трябвало да стане мъдър. Днес, благодарение на съществуващите в света учреждения и учебни заведения, нито един човек не става по-мъдър. Затова пък става много учен.
Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но учеността много добре живее дружно с голямата глупост.
Някога е било именно така: в древните мистерии се ставало мъдър и там човек бивал пронизан от духовността. Човек ставал сериозно приемащ духовността. Трябвало е да се преминат седем степени. Много малко достигали висшата степен. Тези седем степени имали названия, които е трябвало да бъдат разбрани, за да се научи какво правели хората на една или друга степен.
към текста >>
В древността хората не правели
гол
яма разлика между човека и божеството.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс». Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух. Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете.
В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството.
В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната.
към текста >>
Виждате, че «сфинксовете» говорили на такъв език, в който речта в по-
гол
яма степен се е водела от духовното начало.
«Сфинксовете» навсякъде използвали имена на животни, за да характеризират по-ясно живеещото в човека.
Виждате, че «сфинксовете» говорили на такъв език, в който речта в по-голяма степен се е водела от духовното начало.
към текста >>
Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на
Гол
гота.
Сега, господа, представете си, че Христос Исус, Исус от Назарет е живеел по времето, когато в Азия навсякъде е било още нещо известно за тези мистерии. Било е известно например и това, че има хора, които възвестяват слънчевата мъдрост. Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек. Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора. Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора».
Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота.
Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»? Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9]. Друг път е нямало. Той е трябвало да бъде приет в мистериите. Какво направил Исус от Назарет?
към текста >>
Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на
Гол
гота пред целия свят.
Той е умрял за земния живот. Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек». Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите.
Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят.
Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното. Благодарение на това той ставал прехождащ между света на смъртта и света на възкресението, света на вечността.
към текста >>
Гол
яма е церемонията, когато канонизират някого, стотици години след смъртта му.
Понякога на критика се подлагат неща, дошли от древността, смисълът на които вече не се разбира. Представете си например канонизация на светци, ставаща в Рим. Някой го провъзгласяват за светец в Рим.
Голяма е церемонията, когато канонизират някого, стотици години след смъртта му.
Как се извършва тази церемония? Церемонията започва, като първо излиза «адвокатът на Бога», advocatus Dei, божественият «защитник». Той превъзнася всички положителни качества на дадения човек, когото трябва да провъзгласят за светец. После излиза «адвокатът на дявола», advocatus diaboli, обвинителя от дявола. Той изброява всички лоши качества, които е имал светецът.
към текста >>
Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за
Гол
гота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат.
И след това между тези двамата се произнася решението. Не искам да кажа, че решението винаги се оказва справедливо, но решението се произнася. Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец.
Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат.
Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
към текста >>
И така, благодарение на Мистерията на
Гол
гота пред целия свят се представило това, което преди се извършвало само в мистериите, и то само в обредна форма, тъй като истински там никой не умирал.
И така, благодарение на Мистерията на Голгота пред целия свят се представило това, което преди се извършвало само в мистериите, и то само в обредна форма, тъй като истински там никой не умирал.
Там човек ставал «Отец». Христос умрял наистина. Но той казвал: духът Ми няма да умре, той отива при Отец, защото Отец действа сега не надолу, като праотец, а действа в духовния свят. Тези възгледи изцяло и напълно произлизат от мистериите. И ако ние искаме да имаме представа за Отец, трябва да го търсим в древните мистерии.
към текста >>
3.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господа, да продължим разглеждането на Мистерията на
Гол
гота.
Господа, да продължим разглеждането на Мистерията на Голгота.
Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от факта, че ставащото на Земята зависи не само от Земята, но от целия свят. На съвременния човек му е много трудно да си състави представа за тази зависимост на земните събития от целия свят. Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята. Демонстрирал съм ви го с многобройни примери. Днес ще го продемонстрирам във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Днес ще го продемонстрирам във връзка с Мистерията на
Гол
гота.
Господа, да продължим разглеждането на Мистерията на Голгота. Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от факта, че ставащото на Земята зависи не само от Земята, но от целия свят. На съвременния човек му е много трудно да си състави представа за тази зависимост на земните събития от целия свят. Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята. Демонстрирал съм ви го с многобройни примери.
Днес ще го продемонстрирам във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Това е
гол
ям въпрос.
Как стигнал Исус от Назарет дотам, че да утвърждава нещо подобно?
Това е голям въпрос.
И ако искаме да си отговорим на този въпрос, стигаме до следното.
към текста >>
Можете да узнаете, че при евреите има
гол
еми музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни.
Знаете, че евреите се отличават от другите земни народи. В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се възпитавали в лунната религия и отстранявали в своята душа всякакви други влияния. Виждате ли, желаейки да разберем тези неща, е необходимо да вникнем в някои своеобразни качества на еврейството.
Можете да узнаете, че при евреите има големи музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни.
У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те почитали само Луната и едва ли са знаели повече. Еврейският характер и гръцкият характер представляват пълна противоположност. Гърците били преимуществено скулптори, живописци, те били предразположени към архитектурата, най-малкото към ваянието. Евреите са музикален народ, народ на свещеници, които преимуществено изработват вътрешния свят, водещ своето начало от първоначалната надареност, получена от майчиното тяло.
към текста >>
Наистина това е бил
гол
ям преломен момент.
Наистина това е бил голям преломен момент.
Това е било необичайна революция в мисленето. Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено.
към текста >>
Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за
гол
яма ерес и него са го преследвали като еретик.
Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих».
Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик.
Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>
В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала
гол
яма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5].
Виждате ли, именно тази цел са преследвали кръстоносните походи[3]. За кръстоносните походи винаги се говори така, сякаш те се провеждали в качеството им на служба, оказвана на Рим. Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там. Тогава Рим пратил Петър Амиенски18а да проповядва в Европа кръстоносен поход. Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим.
В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5].
Защо той се нарича фон Хабенихт, тоест «нямащ нищо», може само да се гадае. Във всеки случай той е бил също толкова «нямащ нищо», колкото и ние с вас. Трудно ще ни е да си представим сумата, на която би възлязъл един кръстоносен поход в Азия. Но цялата тази армия от кръстоносци още по пътя престанала да съществува. Така и нищо не било постигнато.
към текста >>
Ето защо съвсем не е чудно, че у тези, които познават християнството само в неговите съвременни форми, се поражда
гол
яма антипатия към такова християнство.
срещу християнството, което действително е свързано с Христос Исус и учи именно на това, на което е учил самият Христос Исус. Това и става в случая с антропософията.
Ето защо съвсем не е чудно, че у тези, които познават християнството само в неговите съвременни форми, се поражда голяма антипатия към такова християнство.
Но към християнството като такова тази антипатия не е насочена. Християнството достигнало необичаен успех в социално отношение именно в това, че постепенно изчезнало робството. Ако не е било християнството, господа, нямаше да я има и съвременната наука. Вижте само: голяма част от действително великите открития са били направени от монаси. Въздушната помпа е изобретена от смелия бургомистър на Мариенбург господин Гуерике[7].
към текста >>
Вижте само:
гол
яма част от действително великите открития са били направени от монаси.
Това и става в случая с антропософията. Ето защо съвсем не е чудно, че у тези, които познават християнството само в неговите съвременни форми, се поражда голяма антипатия към такова християнство. Но към християнството като такова тази антипатия не е насочена. Християнството достигнало необичаен успех в социално отношение именно в това, че постепенно изчезнало робството. Ако не е било християнството, господа, нямаше да я има и съвременната наука.
Вижте само: голяма част от действително великите открития са били направени от монаси.
Въздушната помпа е изобретена от смелия бургомистър на Мариенбург господин Гуерике[7]. Повечето от значителните открития са направени именно от монаси. И този, който е създал системата, която носи неговото име - Коперник[8], е бил каноник, католически каноник. Всички училища също зависели от монасите.
към текста >>
Но по тайнствен начин тогава хората притежавали
гол
яма мъдрост.
При желание то е можело отново да бъде намерено. Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята. Мрачно е било само това, на което обикновено се обръща внимание.
Но по тайнствен начин тогава хората притежавали голяма мъдрост.
Само че днес тази мъдрост не се разбира, даже ако се четат древните книги. Показах ви с примера за думата «мумия», че днес нито един човек не знае какво представлява «мумията». Това ви го обясних.
към текста >>
Защото в страните от Изтока, макар и да са притежавали
гол
яма звездна мъдрост, с история не са се занимавали.
Виждате ли, господа, благодарение на това за първи път се появило нещото, което наричаме история.
Защото в страните от Изтока, макар и да са притежавали голяма звездна мъдрост, с история не са се занимавали.
Тези, които били учени на Изток, били знаещи, говорели само за това, което като творение ставало в небесните далнини. Обаче тях много не ги интересувало какво правели хората на Земята. При древните евреи възникнало нещо подобно на история, но тази история водела началото си от звездната мъдрост, защото «седемте дена на творението» - това е звездна мъдрост. Ето защо тази история е хаотична, там всичко е объркано. Настоящата история, разделяща цялото развитие на дохристиянско и следхристиянско, започнала заедно с християнството
към текста >>
4.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява
гол
ям интерес.
Р. Хр. Този превод на Библията е много интересен, тъй като доста силно се отличава от по-късните преводи на Библията. Той се пази в извънредно ценна книга, намираща се днес в библиотеката на Упсала в Швеция. По такъв начин може да се види, че тук, на Изток, християнството се разпространило по-рано. Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи.
Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес.
Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области. Защото всички тези народности първоначално не се намирали в тези области, а се появили там едва по времето, когато започнало разпространението на християнството. Всички тези народности следва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа. А тези, които в днешно време са славяните, се намирали още по-навътре в Азия.
към текста >>
Издигането на сушата не било толкова
гол
ямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запустяло.
И ето, възниква въпросът: защо всички тези народности са се преселвали? В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа. Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия. Този Сибир в не толкова отдалечено време, не много преди възникването на християнството, няколко столетия преди това, е бил с по-малка надморска височина, и тази по-ниска страна е била относително топла. След това станало издигане.
Издигането на сушата не било толкова голямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запустяло.
И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад. Келтското население на Европа било много интересно. С това келтско население се сблъсквали народите, мигриращи на Запад. Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство.
към текста >>
Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-
гол
ямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи.
Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3]. Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности.
Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи.
По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините. Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-
гол
ямата си част народи от равнините.
Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи.
По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините.
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната
гол
яма книга под заглавието «Германия»[4].
Случило се така, че римляните - независимо от християнството - все повече и повече разширявали сферата на господството си на Север, където те се сблъсквали с народности, преселили се от Азия. Възниквали множество войни между римляните и народите, намиращи се на север. Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит.
Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4].
В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи. Но аз съм ви казвал също и друго. Тацит е писал, бидейки образован римлянин, но той не е могъл да каже за християнството нищо друго освен това, че то е било основано като секта в Азия от някой си Христос, който бил осъден и екзекутиран! Следователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби. Той нито веднъж не ги е описал правилно.
към текста >>
От Рим християнството се разпространявало в по-
гол
яма степен като господство.
Християнството идвало в тези области в две форми. Някога то проникнало тук, горе, в Южна Русия, а също така в областите, където са разположени днешните Румъния и Унгария. Тук по-късно по-горе назованият Вулфила превел Библията. Тук дошло християнство, което било по-истинно, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим.
От Рим християнството се разпространявало в по-голяма степен като господство.
Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер. Азиатският характер се явява по-вътрешен. Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало. Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство. И така, тук се разпространявал култ, загубил същността си, илюзорен култ.
към текста >>
И на Изток, когато тук стигнали славяните, толкова повече се разпространило това, което в по-
гол
яма степен е представяло култа и което само в малка степен е притежавало вътрешната същност.
Християнството, изложено например в превода на Библията, направен от Вулфила, съвсем изчезнало в Европа. Тук се разпространявало култовото християнство, имащо външен характер.
И на Изток, когато тук стигнали славяните, толкова повече се разпространило това, което в по-голяма степен е представяло култа и което само в малка степен е притежавало вътрешната същност.
към текста >>
Както се казва, то е внушавало по-
гол
ям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни.
» - това те извиквали в щитовете си. И римляните чували тези приглушени звуци: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » - (Рис. 8). При атака това се носело над главите на римляните.
Както се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни.
Наистина духовното начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.
към текста >>
Тези племена пиели в
гол
еми количества.
Но ако не са воювали, господа, те лягали на мечи кожи, които имали, и пиели - пиели ужасно много. Това им е било второто занимание. Това тогава се считало за добродетел. Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка.
Тези племена пиели в големи количества.
Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина. Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина.
към текста >>
Разбира се, в онова време разликата между свободното и несвободно население е била много
гол
яма.
Трето основно занимание тогава бил ловът. По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи. Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие. Това са били несвободни хора. Когато започвала война, те също е трябвало да вземат участие в нея, трябвало е да носят оръжие и т. н.
Разбира се, в онова време разликата между свободното и несвободно население е била много голяма.
Свободното население, това, което водело войната, занимавало се с лов, пиене, излежаване на мечи кожи, съвместно осъществявало управлението. Събирайки се заедно, те обсъждали съдебни и военни дела и всичко друго, което било необходимо. Нищо не се записвало, защото тогава и да пишат не са умеели. Всичко се е обсъждало само устно. Градове тогава не е имало.
към текста >>
Но е имало и друга линия на разпространение на християнството - от Азия насам, в по-
гол
ямата си част през най-южните области, където латинско-римският елемент още не е оказвал някакво съществено влияние, през Испания към Ирландия.
Но от друга страна, тук, на Запад, християнството също възникнало по двояк начин. Частично то било пренесено направо в Рим.
Но е имало и друга линия на разпространение на християнството - от Азия насам, в по-голямата си част през най-южните области, където латинско-римският елемент още не е оказвал някакво съществено влияние, през Испания към Ирландия.
В Ирландия в първите християнски столетия формата на разпространение на християнството е носела съвсем фин характер. Тази форма на разпространение на християнството е проникнала и тук, в Уелс. Оттук християнските мисионери също прониквали в Европа. Отчасти християнството го донасяли те, отчасти то се разпространявало от Рим.
към текста >>
Те още съществували в средновековието в
гол
ям обем, но по-късно в по-
гол
ямата си част съвсем изчезнали.
От Рим всъщност се е разпространявал само култът. Едва по-късно, когато Средна Европа се обърнала към Евангелието, то допълнило култа. Но сред хората живеело много от това, което било донесено от Ирландия. Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство. Положителните елементи на християнството, съществували тук, горе, където възникнал готският превод на Библията на Вулфила, а също така донесени тук от Ирландия, по-късно, малко по малко съвсем изчезнали.
Те още съществували в средновековието в голям обем, но по-късно в по-голямата си част съвсем изчезнали.
Виждате ли, Рим действал с голяма хитрост. У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество. Събитията се развивали по доста забележителен начин. Тук например се намира Елба. Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена.
към текста >>
Виждате ли, Рим действал с
гол
яма хитрост.
Едва по-късно, когато Средна Европа се обърнала към Евангелието, то допълнило култа. Но сред хората живеело много от това, което било донесено от Ирландия. Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство. Положителните елементи на християнството, съществували тук, горе, където възникнал готският превод на Библията на Вулфила, а също така донесени тук от Ирландия, по-късно, малко по малко съвсем изчезнали. Те още съществували в средновековието в голям обем, но по-късно в по-голямата си част съвсем изчезнали.
Виждате ли, Рим действал с голяма хитрост.
У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество. Събитията се развивали по доста забележителен начин. Тук например се намира Елба. Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена. Това били лангобардите.
към текста >>
Разбира се, между едните и другите съществувала
гол
яма разлика.
Не им оставало нищо друго освен да им треперят коленете, когато отгоре се раздавало: «Циу цвинг цвист! » и ехтяло от щитовете. Те треперели при това като тре-петликови листа. Но умовете им били хитри, надменни, горделиви и високомерни. А тези племена по необходимост били скроени по друг начин.
Разбира се, между едните и другите съществувала голяма разлика.
У едните (римляните - бел. пр.) тук, долу, са били обработваемите им земи, те били уседнали, имали зад себе си нещо. Тези племена (германците - бел. пр.) тук, горе, не били привързани към имущество, те се местели. Римляните приемали тези племена, атакуващи ги в южно направление.
към текста >>
Тук, в Средна Европа, в по-
гол
яма степен удържал победа германският елемент.
Но какво ставало на Запад, ако се пренесем през Испания и Франция чак до Англия? Виждате ли, тук римското начало оставало живо. Затова и възникнали езиците, където продължава да живее римското начало.
Тук, в Средна Европа, в по-голяма степен удържал победа германският елемент.
Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент. Затова възникнали романските езици. Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци. Описвал съм ви рипуарските франки, салическите франки, които по-късно се преместили тук - всички те били германски племена, населили Франция.
към текста >>
5.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тези три форми обръщат вниманието към себе си, ако по правилен начин и на основата на съвременните понятия искат да се върнат до това, което е станало в хода на Мистерията на
Гол
гота.
Днес ми се иска още по-подробно да ви разкажа за по-късното разпространение на християнството. В настоящото време, ако ние разгледаме християнството, то се проявява в три форми.
Тези три форми обръщат вниманието към себе си, ако по правилен начин и на основата на съвременните понятия искат да се върнат до това, което е станало в хода на Мистерията на Голгота.
към текста >>
При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-
гол
яма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение.
Виждате ли, в настоящото време е трудно да се говори за разпространението на християнството, доколкото сега относно даден въпрос господстват особени обстоятелства. И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия. Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците. Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области.
При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение.
Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер. Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер.
към текста >>
Южното средноевропейско християнство, също направлявано от Рим, макар и да съхранило култа, въпреки това придавало на вероучението по-
гол
ямо значение, отколкото са правели на Изток.
На второто течение на християнството, излизащо от Рим и разпространило се на север, силно влияние се оказвало от Ирландия, откъдето идвали мисионери.
Южното средноевропейско християнство, също направлявано от Рим, макар и да съхранило култа, въпреки това придавало на вероучението по-голямо значение, отколкото са правели на Изток.
Затова култът в цялото му значение се преживявал в римския католицизъм в по-малка степен, отколкото проповедта и вероучението. За същностното съдържание на вероучението в Римокатолическата Църква са имали място значително повече разногласия, отколкото в Източната Църква.
към текста >>
Тук в по-
гол
яма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо.
Даденото вероучение се разпространявало с неимоверен фанатизъм. Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса).
Тук в по-голяма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо.
Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата. Вследствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм. Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец.
към текста >>
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-
гол
яма лекота, отколкото християните.
Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба. Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството.
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец. В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>
Там, в Азия, се развивали в
гол
яма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество.
Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството.
Там, в Азия, се развивали в голяма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество.
Това изкуство и тази наука се разпространявали в Европа, идвайки от юг през Испания.
към текста >>
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-
гол
ямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството.
Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство. Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба.
към текста >>
Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва
гол
ямо влияние върху хората.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството.
Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората.
Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство. Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба. Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация.
към текста >>
В по-
гол
яма степен господствало вероучението.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството. Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал.
В по-голяма степен господствало вероучението.
Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство. Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба. Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация. Какво възниквало постепенно тук?
към текста >>
Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-
гол
яма степен, отколкото на Бог-Син.
На Изток чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции. Но какво означава това? Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер. Тук е трябвало да се ориентират към природата.
Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син.
И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син. Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране. Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец. Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен. Тук не така много се говори за Бог-Син, но въпреки това признават за свой Бог Христос, давайки Му качества на Бог-Отец.
към текста >>
И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-
гол
ям смисъл, отколкото Бог-Син.
На Изток чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции. Но какво означава това? Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер. Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син.
И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син.
Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране. Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец. Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен. Тук не така много се говори за Бог-Син, но въпреки това признават за свой Бог Христос, давайки Му качества на Бог-Отец. Така в тази из-точна религия възникнал следният възглед: Христос - това е нашият Отец.
към текста >>
Макар и хората на Изток в
гол
яма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец.
Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер. Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син. И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син. Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране.
Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец.
Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен. Тук не така много се говори за Бог-Син, но въпреки това признават за свой Бог Христос, давайки Му качества на Бог-Отец. Така в тази из-точна религия възникнал следният възглед: Христос - това е нашият Отец. И в цялата източна религия по същество живее това положение: Христос е нашият Отец.[6]
към текста >>
Така се проявило това
гол
ямо различие между източното и западното християнство.
В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в. сл. Р. Хр. А след това станало великото разделение на Църквите. Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга.
Така се проявило това голямо различие между източното и западното християнство.
към текста >>
Пристигнали мон
гол
ски и татарски племена.
Но по-късно от отдалечени области на Азия пристигнали други племена, чиито потомци днес са турците.
Пристигнали монголски и татарски племена.
Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог. На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
към текста >>
Отличителен признак на това мон
гол
ско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог.
Но по-късно от отдалечени области на Азия пристигнали други племена, чиито потомци днес са турците. Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите.
Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог.
На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене.
към текста >>
Те искали да установят в Палестина своя собствена власт, затова предприели
гол
еми военни походи, станали известни като кръстоносни походи, чиято цел така и не била достигната, но които станали израз на борбата между западното християнство, източното християнство и проникнатото с тюркизъм мохамеданство.
От западните области натам се отправяли множество поклонници, принасящи при това значителни жертви. Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към Светия Гроб Господен, както го наричали. Но въпреки това, такова пътешествие се предприемало! И едва след идването на турците тези пътешествия станали опасни, защото турците властвали над Палестина и те вредили на християнските поклонници, пилигримите, когато пристигали тук. Европейците искали да освободят Палестина, за да може да се идва тук.
Те искали да установят в Палестина своя собствена власт, затова предприели големи военни походи, станали известни като кръстоносни походи, чиято цел така и не била достигната, но които станали израз на борбата между западното християнство, източното християнство и проникнатото с тюркизъм мохамеданство.
Християнството е трябвало да бъде спасено от станалото тюркско мохамеданство.
към текста >>
Има много по-
гол
яма мъдрост от тази, на която те ни учат.
Вследствие на факта, че арабите донесли науката, вследствие на това, че човек се запознавал с древната из-точна мъдрост, възникнало много силното усещане: свещениците, които ни учат, съвсем нищо не знаят!
Има много по-голяма мъдрост от тази, на която те ни учат.
Така съзрявало намерението: ние искаме да видим откъде те вземат своята мъдрост. Така възникнала тенденцията, намерението истински да се изучава Библията, човек да се запознае с Новия Завет. Оттук възникнала третата форма на християнството: евангелското християнство, което по-късно получило в Лутер[7] своя особен представител, макар в съответствие с посочените тенденции това да се е формирало значително по-рано.
към текста >>
По този начин бих искал да поговоря с вас в събота[9] за Мистерията на
Гол
гота.
По този начин бих искал да поговоря с вас в събота[9] за Мистерията на Голгота.
Тогава ще стане ясно завършен ли е отговорът на този въпрос.
към текста >>
6.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на
Гол
гота.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната.
И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота.
Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм!
към текста >>
Това означава, че всичко станало на
Гол
гота ежегодно се е разигравало в образна форма в мистериите.
Виждате ли, господа, това е многозначително.
Това означава, че всичко станало на Голгота ежегодно се е разигравало в образна форма в мистериите.
към текста >>
Ако в Евангелията се разказва, че на
Гол
гота се е намирал кръст, че там е умрял Христос, при това се има предвид историческата страна на нещата.
Ако в Евангелията се разказва, че на Голгота се е намирал кръст, че там е умрял Христос, при това се има предвид историческата страна на нещата.
Но в образна форма това е съществувало в продължение на всички древни времена. Ето защо древните християни усещали приемственост на указаните събития, усещали ги като изпълнение на пророчество. Те казвали: тези, които преживявали древните мистерии, пророчески са предвещавали това, което е станало като Мистерията на Голгота.
към текста >>
Те казвали: тези, които преживявали древните мистерии, пророчески са предвещавали това, което е станало като Мистерията на
Гол
гота.
Ако в Евангелията се разказва, че на Голгота се е намирал кръст, че там е умрял Христос, при това се има предвид историческата страна на нещата. Но в образна форма това е съществувало в продължение на всички древни времена. Ето защо древните християни усещали приемственост на указаните събития, усещали ги като изпълнение на пророчество.
Те казвали: тези, които преживявали древните мистерии, пророчески са предвещавали това, което е станало като Мистерията на Голгота.
към текста >>
Във все по-
гол
яма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това.
Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа!
Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това.
Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно.
към текста >>
7.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Както може да се почувства убождане от игла, така могат да се почувстват, да се възприемат не
гол
еми щампи, съставящи буквите.
Благодарение на това възникват известни способности. Усъвършенствайки ги, ние можем да придобием нещо, предизвикващо удивление. Но тук няма нищо удивително. Това се отнася към формирането на осезателни способности. Може да се чете с всеки участък от тялото.
Както може да се почувства убождане от игла, така могат да се почувстват, да се възприемат неголеми щампи, съставящи буквите.
На тази основа може да се проведе обучение.
към текста >>
Темата за празника Пасха се свързва с това, което беше казано за Мистерията на
Гол
гота, особено защото, както ви е известно, празникът Пасха се отнася към така наречените подвижни празници.
Сега ми се иска да ви кажа още нещо за празника Пасха.
Темата за празника Пасха се свързва с това, което беше казано за Мистерията на Голгота, особено защото, както ви е известно, празникът Пасха се отнася към така наречените подвижни празници.
Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта?
към текста >>
Казах ви го при описанието на Мистерията на
Гол
гота.
Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето.
Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Казвали са така: кога през пролетта стават най-
гол
еми силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека?
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили.
Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека?
Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-
гол
яма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето.
Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
То става все по-
гол
ямо и по-
гол
ямо и накрая се разсейва в света.
Когато човек умира, останалите близки родственици на покойния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини. Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига. Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот. Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло.
То става все по-голямо и по-голямо и накрая се разсейва в света.
Тогава човек се намира само в своето астрално тяло и в своя Аз.
към текста >>
Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на
Гол
гота.
Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта. Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини.
Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота.
Всъщност древните истини са се стремили да ги изкоренят от света. И към VIII, IX в. сл. Р. Хр. хората се оказали в пълно неведение относно факта, че явяването на Христос някак си е свързано със Слънцето.
към текста >>
По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на
Гол
гота.
А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента. Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот. После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят.
По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота.
Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново.
към текста >>
Защото Мистерията на
Гол
гота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис.
Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента. Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот. После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота.
Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис.
Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново. Това е бил истински пасхален празник.
към текста >>
Но когато, благодарение на Мистерията на
Гол
гота, дошъл Христос, на хората вече не им трябвал образ.
Отначало това вървяло добре: защото за какво е служил по-рано на хората образът на празника на Адонис? На тях им е било необходимо сетивно съзерцание. Докато в древните времена са съзерцавали по духовен начин, искали са да имат някакъв образ в сетивния свят.
Но когато, благодарение на Мистерията на Голгота, дошъл Христос, на хората вече не им трябвал образ.
Те само в духа си спомняли за станалото. Празникът Пасха е трябвало да се празнува по-духовно. Вече не е трябвало да се изготвя езически образ, кумир, а само да се спомня в душата. Благодарение на това, както разсъждавали, празникът Пасха се одухотворил. По времето на Христос Исус мистериите още са съществували.
към текста >>
Мистериите, съществували по времето на възникване на християнството, се грижели за това, хората в по-
гол
яма степен да стигат до духовността.
Мистериите, съществували по времето на възникване на християнството, се грижели за това, хората в по-голяма степен да стигат до духовността.
Това, което по-рано по време на празника на Адонис се разигравало пред очите на човека, сега е трябвало да се възроди по пътя на спомнянето и молитвата.
към текста >>
В настоящето хората говорят за природата в по-
гол
ямата си част глупости.
Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена.
В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости.
Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива.
към текста >>
8.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но той е бил подобен на срутила се скала, така че гробната плоча е била затрупана от
гол
еми камъни.
Промъквайки се към главната гробница, те, според съобщението от вестниците, в течение на осемдесет дни са разбивали централния камък.
Но той е бил подобен на срутила се скала, така че гробната плоча е била затрупана от големи камъни.
Изглеждало е така, сякаш всичко е било разрушено в резултат на взрив, макар и все пак да им се е удало трудно да проникнат в гробницата. Как това се е оказало възможно?
към текста >>
Белегът е
гол
ям, често се откриват съвсем груби белези.
Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега. От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така? - зарастващи необичайно лошо.
Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези.
Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета. Аз много дялках и както това често става при дялане, не един път силно се порязвах.
към текста >>
Откъде се появяват тези
гол
еми белези?
Но ще ви се наложи много внимателно да се взрете, ако бихте искали да видите следите (от порязванията). Те почти съвсем са се заличили. Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели. Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат.
Откъде се появяват тези големи белези?
Виждате ли, човешкото тяло изцяло и напълно се формира отвътре. Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло. При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това.
към текста >>
В новото време настъпи
гол
ямо ускорение.
В новото време настъпи голямо ускорение.
От духовна гледна точка тези неща не се разглеждат, макар да е необходимо да ги разглеждаме именно от духовна гледна точка. Само си представете: по-рано поне пишехме сами. Днес човек печата на пишеща машина. Но кое оказва най-голямо влияние върху здравето при такова «писане», освен движението и други подобни? Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило.
към текста >>
Но кое оказва най-
гол
ямо влияние върху здравето при такова «писане», освен движението и други подобни?
В новото време настъпи голямо ускорение. От духовна гледна точка тези неща не се разглеждат, макар да е необходимо да ги разглеждаме именно от духовна гледна точка. Само си представете: по-рано поне пишехме сами. Днес човек печата на пишеща машина.
Но кое оказва най-голямо влияние върху здравето при такова «писане», освен движението и други подобни?
Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило. Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден. В известен смисъл той даже е действал коригиращо. Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила. Мастилото се е произвеждало от шикалки.
към текста >>
Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-
гол
ямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило.
В новото време настъпи голямо ускорение. От духовна гледна точка тези неща не се разглеждат, макар да е необходимо да ги разглеждаме именно от духовна гледна точка. Само си представете: по-рано поне пишехме сами. Днес човек печата на пишеща машина. Но кое оказва най-голямо влияние върху здравето при такова «писане», освен движението и други подобни?
Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило.
Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден. В известен смисъл той даже е действал коригиращо. Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила. Мастилото се е произвеждало от шикалки. Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло.
към текста >>
Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно
гол
еми.
Египтяните не са били луди. Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес. Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе.
Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи.
Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила. Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила.
към текста >>
9.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
И при него се породило
гол
ямо просветление, проявяващо се под формата на образи, които в антропософията днес наричаме имагинации.
След като го взел, той, като лекар, разбира се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре. Но ближейки края на корена, долната част на корена, той стигнал до състояние, което описал по следния начин. Той казал, че се чувствал така, сякаш главата му била напълно изключена, сякаш се оказал без глава, станал безглав. Разбира се, главата му си била на мястото, но той повече не я усещал. При това той вече нищо не можел да научи с помощта на главата си, а областта на корема започнала да действа подобно на главата.
И при него се породило голямо просветление, проявяващо се под формата на образи, които в антропософията днес наричаме имагинации.
Неговото просветление се проявило под формата на образи от духовния свят. Това довело до ужасяващ потрес в живота му. Сега знаел: за духовния свят може да се говори не само посредством разсъдъка, но този духовен свят може истински да се вижда. И така, благодарение на експеримента той получавал имагинации от духовния свят.
към текста >>
Ван Хелмонт изпитал толкова
гол
ямо разтърсване в своя живот, толкова му харесало, че поискал да повтори опита и започнал често да се угощава с върховете на корените на това растение.
Ван Хелмонт изпитал толкова голямо разтърсване в своя живот, толкова му харесало, че поискал да повтори опита и започнал често да се угощава с върховете на корените на това растение.
Обаче нищо повече не се получавало, нищо не му се удало да постигне.
към текста >>
Хора, имащи определени заболявания, могат да получат
гол
яма помощ, ако им се назначи коренова диета, ако им се дават в храната корени, при това се дават в периода на пълнолунието, а в периода на новолуние се спират.
Виждате ли, може да се каже: при изучаване на корените на растенията се открива, че растенията ни дават нещо, което много силно въздейства върху двигателно-метаболитната система.
Хора, имащи определени заболявания, могат да получат голяма помощ, ако им се назначи коренова диета, ако им се дават в храната корени, при това се дават в периода на пълнолунието, а в периода на новолуние се спират.
към текста >>
Силите на Луната оказват
гол
ямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението.
Всичко това, което може да се наблюдава при растенията, има значение и за човека, а именно за размножаването и растежа на последния. Деца, имащи във връзка с болестта тенденция да остават малки на ръст, също може да се хранят с кореноплоди, за да растат по-добре. Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота.
Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението.
Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята. Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие. Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната. Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята. Те не отиват дълбоко в Земята.
към текста >>
Представете си следната ситуация - днес наистина нещата не са толкова лоши, но по-рано такова нещо напълно е можело да стане, - представете си, че някой е
гол
ям държавник.
Представете си следната ситуация - днес наистина нещата не са толкова лоши, но по-рано такова нещо напълно е можело да стане, - представете си, че някой е голям държавник.
към текста >>
Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-
гол
яма свобода.
Какво се прави днес? Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н. Изчисляват колко дълго стои в съзвездието, когато то влиза тук и др. под. Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае.
Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода.
Знаели са всичко това. Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето.
към текста >>
Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-
гол
ямо влияние именно върху златото.
Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато.
Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото.
Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн. Открили, че това е оловото. Така изяснили, че оловото също действа върху човешката глава по освобождаващ начин, прави я независима, свободна.
към текста >>
След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-
гол
ямо въздействие от Сатурн.
Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна.
След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн.
Открили, че това е оловото. Така изяснили, че оловото също действа върху човешката глава по освобождаващ начин, прави я независима, свободна. Ето защо на този, който е имал тъпа глава - вследствие, че определени храносмилателни процеси, които не е трябвало да стават в главата, са ставали в резултат на заболяване именно в главата, - на такъв болен са давали олово.
към текста >>
Подобно на това, както при нас понякога идват полските евреи в кафтани и старинни цилиндри - те макар и да нямат
гол
ям авторитет, но основно познават юдаизма, - така и в Константинопол отново и отново се появявали такива фигури във времето, когато всичко е било изкоренено.
Гръцката (византийската - бел. пр.) империя в Константинопол просъществувала чак до средните векове (до 1453 г. - бел. пр.). Виждате ли, господа, там е имало доста колоритни фигури!
Подобно на това, както при нас понякога идват полските евреи в кафтани и старинни цилиндри - те макар и да нямат голям авторитет, но основно познават юдаизма, - така и в Константинопол отново и отново се появявали такива фигури във времето, когато всичко е било изкоренено.
Те идвали с големи, даже огромни свитъци пергамент, на които е имало много нещо записано. В Константинопол на всички тези колоритни персонажи им прибирали и скривали пергаментовите свитъци. Така в Константинопол се складирало и натрупвало всичко, което идвало тук от Вавилон и Асирия. За това никой не се грижел. Но в Европа всичко това се изкоренявало.
към текста >>
Те идвали с
гол
еми, даже огромни свитъци пергамент, на които е имало много нещо записано.
Гръцката (византийската - бел. пр.) империя в Константинопол просъществувала чак до средните векове (до 1453 г. - бел. пр.). Виждате ли, господа, там е имало доста колоритни фигури! Подобно на това, както при нас понякога идват полските евреи в кафтани и старинни цилиндри - те макар и да нямат голям авторитет, но основно познават юдаизма, - така и в Константинопол отново и отново се появявали такива фигури във времето, когато всичко е било изкоренено.
Те идвали с големи, даже огромни свитъци пергамент, на които е имало много нещо записано.
В Константинопол на всички тези колоритни персонажи им прибирали и скривали пергаментовите свитъци. Така в Константинопол се складирало и натрупвало всичко, което идвало тук от Вавилон и Асирия. За това никой не се грижел. Но в Европа всичко това се изкоренявало. Едва през XII, XIII в.
към текста >>
Пита се: какво ще направи магарето, ако стои между две купи сено, които са еднакви по
гол
емина и еднакво дъхави?
Това е знаменита логическа илюстрация на проблема за свободата на волята!
Пита се: какво ще направи магарето, ако стои между две купи сено, които са еднакви по големина и еднакво дъхави?
Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна. Така то се върти, ту насам, ту натам, докато не умре от глад между двете купи сено! Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака!
към текста >>
10.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава
гол
ямо значение.
Доктор Щайнер: Да, господа, това, разбира се, е много важен въпрос, по каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа? Виждате ли, този въпрос, доколкото можете да си представите, също много, много силно ме е занимавал[1]. Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение.
Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение.
Обаче, господа, работата стои съвсем не така! И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението. Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>
Те са били вкарани в своето тяло в по-
гол
яма степен, усещали са всичко в по-
гол
ямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата.
Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така.
Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата.
Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ. В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява.
към текста >>
Евреите преди всички в най-
гол
яма степен се приближили до този единен човешки Бог и отричали всички останали духовни същества в природните явления.
Но от друга страна, за човека е важно да разбере, че му се налага да има немалко грижи с всички тези природни духове. Обаче той притежава сила, преодоляваща всичко, което предизвикват те в него. Благодарение на този факт човек стига до единния човешки Бог.
Евреите преди всички в най-голяма степен се приближили до този единен човешки Бог и отричали всички останали духовни същества в природните явления.
Тяхната заслуга е в това, че по този начин те за първи път признали един-единствен човешки Бог, Яхве или Йехова. Яхве означава просто «аз съм».
към текста >>
Това нещо е придобило
гол
яма важност в световната история, единобожието, монотеизмът, съпроводен с отричане на всички останали духовни същества.
Това нещо е придобило голяма важност в световната история, единобожието, монотеизмът, съпроводен с отричане на всички останали духовни същества.
Представете си, има два народа, водещи война един с друг. Всеки признава само един бог, но само един от тези народи може да удържи победа. Победилият народ казва: нашият бог ни позволи да удържим победа. Но ако бе победил другият народ, и той също би казал: нашият бог ни позволи да победим. Но ако бог е един-единствен, даващ възможност на единия народ да победи и даващ възможност и на другия народ да победи, тогава се получава, че този бог побеждава сам себе си!
към текста >>
В работите от
гол
ям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите.
Не става дума за едно-единствено духовно същество! Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време. Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва.
В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите.
В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар. Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота. И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
към текста >>
Но в
гол
емите неща, а тук и заблужденията също се оказват
гол
еми, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота.
Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар.
Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота.
И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
към текста >>
В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-
гол
яма.
Например би било напълно естествено, ако в различните страни на Европа сред лекарите в процентно отношение евреите биха били не повече, отколкото в цялото народонаселение. Не искам да кажа - моля ви, не ме разбирайте неправилно! -че би следвало да се въведе такава мярка по законодателен начин, това аз съвсем нямам предвид. Обаче по естествен начин би трябвало да стане така, че общата численост на евреите да съответства на числеността на евреите сред лекарите. Но това не става.
В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-голяма.
Това води началото си още от средновековието. Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстрактното им мислене. Тази абстрактна йеховистка медицина много е подхождала на техния начин на мислене, тя му е съответствала. И само тук, в антропософията, където отново има възвръщане към отделните духове на природата, отново се знае, що за природни сили са заключени в отделните треви и камъни. По указания начин това отново стъпва на надеждна почва.
към текста >>
Най-
гол
ямото нещастие на XX в.
Разговорът, за който сега ви разказвам, се състоя преди Световната война 1914-1918 г. Виждате, господа, че хората повече не искаха да следват великите общочовешки принципи, те искаха обособеното развитие на националните, народни сили, и именно това доведе до Световната война!
Най-голямото нещастие на XX в.
възникна от това, което евреите също искаха. Може да се каже така: доколкото всичко, което правеха евреите - в наше време по съзнателен начин можеха да правят всички хора, - на тях не им остава нищо по-добро от това, да се влеят в останалите народи, да се смесят с цялото останало човечество така, че еврейството просто да се прекрати в качеството му на народ. Това е нещо, което би било идеал. С това днес влизат в противоречие много еврейски обичаи, но преди всичко ненавистта към другите хора. Именно това трябва да бъде преодоляно.
към текста >>
11.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
След това три сили действат върху по-
гол
ямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу).
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката).
След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу).
И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
към текста >>
Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода
гол
яма «културна диария».
Така всяка буква е имала свое название. Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно.
Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария».
Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>
Например още през XII столетие възникнал
гол
ям спор относно два тезиса.
Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините. Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири.
Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса.
Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1]. Неговият противник, обратно, утвърждавал тезиса: «хесед», «кетер», «бина». И така, спорили са за тези тезиси. Тези тезиси възниквали от дървото Сефирот.
към текста >>
Може да се каже: работата е там, че съвременната наука вече не знае
гол
яма част от това, което някога е било известно на човечеството, тя трябва да научава всичко отново.
Работата стои така, че само благодарение на духовната наука в настоящето може да се получи някакво разяснение по повод на тези неща. Днес нито един човек няма да ви каже, че тези десет сефири са били букви за духовния свят. Никъде няма да го чуете, днес нито един човек не го знае!
Може да се каже: работата е там, че съвременната наука вече не знае голяма част от това, което някога е било известно на човечеството, тя трябва да научава всичко отново.
към текста >>
Защото в по-
гол
ямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия.
След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси. Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава. Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин. В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си.
Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия.
Ето защо те сядат около масата и й дават възможност да почуква, отначало А, после В, после С и т. н., после те образуват думи - в това и се състоят спиритичните откровения. Тук мъдростта им се поднася даром, нали така, самите те не я достигат.
към текста >>
12.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате фактите: в това, което в света често се ползва с най-
гол
яма слава и известност, се съдържа грандиозна безсмислица!
Виждате фактите: в това, което в света често се ползва с най-голяма слава и известност, се съдържа грандиозна безсмислица!
И за тази грандиозна безсмислица хората понякога се вкопчват с поразително твърдоглавие. Най-куриозното е, че към такова учение се придържат именно просветени хора.
към текста >>
Кант е написал
гол
ямата книга - «Критика на чистия разум».
Кант е написал голямата книга - «Критика на чистия разум».
Тя прави доста приятно впечатление. Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия разум», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия разум». Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на Земята! След увода следва: «Част първа. Трансцендентална естетика».
към текста >>
Сега обаче стигаме до изключително трудната
гол
яма глава под името «За трансценденталните паралогизми».
Сега обаче стигаме до изключително трудната голяма глава под името «За трансценденталните паралогизми».
Това е продължението. В Кантовата «Критика на чистия разум» след едно високопарно заглавие следва друго! Тук се казва: има хора, които твърдят, че пространството е безкрайно. След това тези хора привеждат доказателства, че пространството е безкрайно. Но има и хора, които казват: пространството, разбира се, е ограничено.
към текста >>
Следователно някъде трябва да има по-
гол
ямо съвършенство от човека.
След това Кант пише «Критика на практическия разум». Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека.
Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-
гол
ямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>
Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-
гол
емите безсмислици.
Ако разглеждате Кант като пример за това, доколко глупави форми може да приема понякога духовното развитие, вие го разглеждате правилно.
Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-големите безсмислици.
Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната наука. Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него. Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната наука, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това! Всъщност това е най-доброто групово възражение, което може да се направи. Всеки може да каже: не желая да слушам какво говори Щайнер, защото Кант вече е доказал, че за всичко това е невъзможно да знаем.
към текста >>
Аз, въпреки всичко, съм доволен, че именно този въпрос беше зададен, тъй като благодарение на него става видно как протича така нареченият духовен живот на хората и доколко внимателен трябва да бъде човек, когато върху него въздейства това, което доведе сега към такава
гол
яма шумотевица във всички вестници, шумотевица по повод двестагодишнината от рождението на Кант.
Обаче това е истината, господа, без значение, че беше трудно да осветля този въпрос в малко по-популярна форма.
Аз, въпреки всичко, съм доволен, че именно този въпрос беше зададен, тъй като благодарение на него става видно как протича така нареченият духовен живот на хората и доколко внимателен трябва да бъде човек, когато върху него въздейства това, което доведе сега към такава голяма шумотевица във всички вестници, шумотевица по повод двестагодишнината от рождението на Кант.
Не казвам, че Кант не би трябвало да се чества, ще бъдат чествани и други, но въпреки това истинското положение на нещата е такова, както ви го описах.
към текста >>
13.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Гледайки звездното небе, виждаме Луната, като най-
гол
ямото и близко до нас небесно тяло.
Гледайки звездното небе, виждаме Луната, като най-голямото и близко до нас небесно тяло.
Затова Луната оказва върху човека, намиращ се на Земята, влиянието, което най-лесно се възприема. Разбира се, вие вече сте чували за това, как Луната възбужда фантазията в човека. За това всеки знае. Но аз съм ви разказвал и за другите влияния на Луната, които тя оказва върху размножението на съществата и тем подобни. Освен това виждаме други небесни тела, държащи се по подобен на Луната начин.
към текста >>
Хората винаги са разглеждали тези комети по иначе, отколкото другите звезди, и по-суеверните им приписвали
гол
яма роля.
Хората винаги са разглеждали тези комети по иначе, отколкото другите звезди, и по-суеверните им приписвали голяма роля.
Суеверните хора вярвали, че ако се появи комета, това означава нещастие.
към текста >>
Но това положение на нещата се прекратява, господа, ако иде реч за
гол
емите съотношения в космоса.
Но все пак може да се случи така, че той да не дойде! Така е и с мировата система. Ако ние разглеждаме дреболиите, тогава е допустимо да се каже: може да се предположи, че нещата ще станат така, както е известно. Ако аз запаля печката, в съответствие със законите на природата в стаята се разпространява топлина. Малко вероятно е някой път огънят да не стопли стаята!
Но това положение на нещата се прекратява, господа, ако иде реч за големите съотношения в космоса.
Тук нещо също може да става - както и в случая, когато имаме работа с отделния човек - с гаранция, с предсказуемост, но може да стане и по непредсказуем, ненадежден начин - както това също има място в случая с отделните хора. Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина. Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя.
към текста >>
Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-
гол
ямо.
Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес. Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес? Знаете, че ако вървите по алея и стоите тук, дърветата, разположени отпред, ви се струват по-далеч едно от друго, а в далечината ви се струват разположени по-близо едно до друго. Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго.
Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо.
Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга. Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи.
към текста >>
Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-
гол
еми, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга.
Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго. Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо. Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи.
Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга.
Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно.
към текста >>
В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-
гол
еми и по-
гол
еми.
Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо. Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга. Което и става с тях в действителност!
В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи.
Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно. Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
към текста >>
Известно ви е, че когато ядете, нещата, които са предназначени за ядене, имат в чинията достатъчно
гол
еми размери.
Но нещата отиват още по-далеч.
Известно ви е, че когато ядете, нещата, които са предназначени за ядене, имат в чинията достатъчно големи размери.
Вие ги раздробявате и наситнявате. Преди всичко вие ги разрязвате. Трябва да го правите, защото ако бихте - ако би било възможно - погълнали цяла гъска, нищо добро няма да излезе! Всичко трябва да се наситни. По същия начин не би ви се удало да погълнете цяла телешка глава.
към текста >>
В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в
гол
яма степен или едно, или друго.
Лъв оказва влияние върху човека постоянно, освен през времето, когато го екранира Луната. Тогава влиянието отсъства. Но ако Луната закрива влиянието, оказвано от съзвездието Лъв, човек трябва да развие даденото влияние от самия себе си. И така, човек, който във времето, когато съзвездието е закрито, екранирано от Луната, трябва особено силно да развива това влияние от самия себе си - такъв човек се явява, така да се каже, лъвов човек, човек-лъв. Този, който по особен начин може да развие влиянието на Рак, ако това съзвездие е екранирано, се явява човек-рак.
В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в голяма степен или едно, или друго.
Обаче оттук вие виждате, че зодиакалните съзвездия имат особени различия. С тях работата стои така, че те ту оказват влияние, ту не. Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас. Същото се отнася и за всяко друго съзвездие (от Зодиака). Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия.
към текста >>
Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много
гол
ямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия.
В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в голяма степен или едно, или друго. Обаче оттук вие виждате, че зодиакалните съзвездия имат особени различия. С тях работата стои така, че те ту оказват влияние, ту не. Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас. Същото се отнася и за всяко друго съзвездие (от Зодиака).
Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия.
Защото тези други съзвездия винаги запазват своето влияние, то не се изменя. Но за Зодиака може да се каже: влиянието се изменя в зависимост от факта, оказва ли се образът в Зодиака закрит или не. По тази причина въздействието на Зодиака върху Земята се е изследвало по съвсем особен начин. Сега вие виждате защо при наблюдаването на звездното небе Зодиакът се явява по-важен от другите звезди. От всичко това можете да заключите, че само едните изчисления не могат бъдат единствен предмет за изследвания в астрономията, а трябва да се изследват също така и тези неща, за които току-що ви разказах.
към текста >>
14.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Трябва да си представите, че някога е съществувало такова време, когато
гол
яма част от Европа е била покрита с вода и водата се е била оттеглила само в Азия.
Доктор Щайнер: Виждате ли, културата на Тибет се явява много древна култура, даже култура, възлизаща към древната атлантска епоха.
Трябва да си представите, че някога е съществувало такова време, когато голяма част от Европа е била покрита с вода и водата се е била оттеглила само в Азия.
И напротив, на мястото, където днес се намира Атлантическият океан, е било суша. Там, където днес преминаваме в Америка, между Америка и Европа, е било суша. И така, имало е такова време, когато повърхността на сушата и повърхността на водата са имали съвсем други съотношения.
към текста >>
Казаното не противоречи на факта, че ако би се удало да се разшифроват знаците, погребани в скалите - до тях всъщност европейците получават достъп в редки случаи, - ние бихме стигнали до
гол
еми естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността.
Казаното не противоречи на факта, че ако би се удало да се разшифроват знаците, погребани в скалите - до тях всъщност европейците получават достъп в редки случаи, - ние бихме стигнали до големи естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността.
И така, добре е, че се стига до великите естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността. Работата е там, тези сведения да бъдат открити в нова форма.
към текста >>
Човекът от Изтока е консервативен в много по-
гол
яма степен, отколкото може би е консервативен европеецът.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане. Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това. Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път.
Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът.
Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това. Би трябвало само да надникнете в масонските ложи на най-високите степени, ако имате достъп там! От антропософия там малко се интересуват, само дотолкова, доколкото също са засегнати проблемите на свръхсетивното.
към текста >>
Това може да направи
гол
ямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена.
Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени. Преди то е било непонятно. Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята. Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост! Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания.
Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена.
Може да се почувства известно уважение, голям респект към това, което някога го е имало тук.
към текста >>
Може да се почувства известно уважение,
гол
ям респект към това, което някога го е имало тук.
Преди то е било непонятно. Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята. Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост! Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания. Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена.
Може да се почувства известно уважение, голям респект към това, което някога го е имало тук.
към текста >>
В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има
гол
ям недостиг на пари.
С други думи, те дават възможност на хората да се довършат един друг. Това го потвърждава историята. Именно благодарение на този факт е била основана английската световна империя.[3] Другите никога не знаят «от коя трънка ще изскочи заекът», как ще тръгнат нещата. Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ. Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство.
В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари.
Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато.
към текста >>
Всъщност това беше най-
гол
ямата глупост от всичко, което би могло да се направи.
Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ. Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно.
Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи.
Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка.
към текста >>
Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил
гол
ям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика. Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше.
Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
Аз бих написал в такъв случай враждебно, насочено срещу Ницше съчинение. В него бих могъл да ругая остро и почти така силно, както е ругал самият Ницше. Но от това не би имало никаква полза и то не би имало никаква ценност! Аз вникнах в учението на Ницше. Отразих това, което самият Ницше е говорил.
към текста >>
Гол
ямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък.
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и усет за реалност! Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава. Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение.
Голямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък.
Европа няма да успее да се измъкне от състоянието на тотална разруха на културата, в което тя е попаднала, ако хората не се решат да приемат истинската духовна култура. Днес мнозина все още не разбират този факт. Ето защо днес всички хора, идващи в Европа от Азия, реално намират, че европейците са всъщност варвари.
към текста >>
Тогава тези неща в по-
гол
яма или по-малка степен са се пренасяли от Азия!
Р. Хр., - всичко в Европа е било варваризира-но, доведено до варварско състояние. Едва след този период тези неща са ги овладявали отново. Разбира се, днес страшно се удивляват на съществувалите достижения! Обаче това вече го е имало някога. Откъде то е идвало в онова време?
Тогава тези неща в по-голяма или по-малка степен са се пренасяли от Азия!
Външната техника, която са притежавали жителите на Азия, е била изгубена. Едно-друго от това китайците все още имат. Но по отношение на духовната култура днес азиатците наистина изпреварват европейците. И ако ние в Европа не съумеем да намерим нещо по-добро от това, което в духовна-та култура имат жителите на Азия, защо изобщо са нужни в Азия мисионерските организации и други подобни глупости? От това няма никаква необходимост!
към текста >>
Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави
гол
ямо впечатление, ако те дойдат например в Германия.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят.
Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия.
Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък.
към текста >>
На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-
гол
ямо впечатление, отколкото марксизмът.
И такъв знак, като например пречупеният кръст, така наречената свастика, този знак е бил древен слънчев знак - изключително разпространен в Азия. (Рис. 19) За него жителите на Азия още помнят.
На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът.
Марксизмът се състои от мисловни понятия, които не впечатляват хората. Но такъв знак ги впечатлява. Ако без да си разбрал, какво трябва да се изучава в хората, отидеш при тях с нещо, което им е съвсем чуждо, нищо няма да успееш да постигнеш сред тях.
към текста >>
Възможно е да сте чули, че се появи
гол
яма двутомна книга на известния Шпенглер[9] - веднъж той изнесе лекция в Базел.
Възможно е да сте чули, че се появи голяма двутомна книга на известния Шпенглер[9] - веднъж той изнесе лекция в Базел.
Както чух, това е книгата на Освалд Шпенглер «Залезът на Запада», т. е. залезът на Европа и Америка. Авторът показва, че всичко съществуващо сега в така наречената европейска култура трябва да загине. Той разглежда културата като обречен на смърт болен. Да, господа, това, което днес се явява външна култура, трябва да загине.
към текста >>
Не знам как той е говорил в Базел, тъй като не мога да си представя, че на швейцарците би могло да им направи
гол
ямо впечатление, ако той би започнал да им доказва, че от това състояние на залез нас трябва да ни изведе пруското начало!
Не знам как той е говорил в Базел, тъй като не мога да си представя, че на швейцарците би могло да им направи голямо впечатление, ако той би започнал да им доказва, че от това състояние на залез нас трябва да ни изведе пруското начало!
Но вие виждате, че такъв значителен човек, такъв разумен човек, като Шпенглер, е можал добре да разбере: да, всичко това, което го има, трябва да загине и бъдещето принадлежи на грубото насилие, на грубата власт. Казва съвсем откровено: в бъдеще ще могат да съществуват само грубите, използващи насилие завоеватели - такова е неговото мнение.
към текста >>
15.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-
гол
яма сериозност, отколкото нещо се прави в днешно време, например в нашите училища и даже в нашите църкви.
В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията. Едва по-късно настъпило разделение. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло.
Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-голяма сериозност, отколкото нещо се прави в днешно време, например в нашите училища и даже в нашите църкви.
към текста >>
Във всеки случай, в древността вече е имало своеобразна кореспонденция, но тогава тази кореспонденция се е осъществявала в по-
гол
ямата си част с помощта на всякакви знаци.
Сега, господа, си представете друго. Ако признавали, че човек притежава фино осезание, тогава са го учили още повече. В древността са пишели съвсем не толкова много, както днес. Записвали са изключително рядко, при това най-свещеното.
Във всеки случай, в древността вече е имало своеобразна кореспонденция, но тогава тази кореспонденция се е осъществявала в по-голямата си част с помощта на всякакви знаци.
Така са възникнали много знаци за всичко възможно. Имало го е и това, че хора, непринадлежащи към мистериите, тоест не мъдреци, както ги наричали, правели своите пътешествия из близките райони и не отивали много далеко. Но учените, мъдреците пътешествали много надалеч. При това им се налагало да знаят не само всички езици, но и всички диалекти. А даже на северния немец му е много трудно да разбере швейцарския диалект.
към текста >>
Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-
гол
ямата си част днес не разбира.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали.
Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира.
Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС).
към текста >>
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като
гол
ям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен.
към текста >>
Това се случва още от времето, когато всичко се е показвало в култа, в церемонията, за да е окажело то по-
гол
ямо въздействие върху хората.
Днес хората знаят само, че ако някой дойде и те хване за ръката така, това е масон. И така, във всички тези неща има нещо древно, изпълнено с достойнство, велико, нещо съдържащо в себе си цялата предишна ученост. Сега всичко това е превърнато във формалност, доведено е до нищожност. Днес положението на нещата в масонския съюз е такова. Той също така има церемония, има някакъв култ.
Това се случва още от времето, когато всичко се е показвало в култа, в церемонията, за да е окажело то по-голямо въздействие върху хората.
Масоните правят това и досега. По отношение на вътрешното съдържание масонският орден действително няма вече никакво значение.
към текста >>
Вследствие на това масоните в по-
гол
яма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-
гол
яма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения.
Затова на много хора би било страшно скучно да участват в тези неща, когато са се организирали такива съюзи. Защото всъщност всичко това се е изродило в своего рода забава. Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството.
Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения.
Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз.
към текста >>
Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-
гол
еми противници.
Защото всъщност всичко това се е изродило в своего рода забава. Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството. Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения. Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството.
Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници.
То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ. Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии.
към текста >>
Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е
гол
ям френски масонски съюз.
Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения. Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения.
Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз.
Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ. Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии. Това сплотява хората.
към текста >>
Всичко това в
гол
еми мащаби има място в масонските съюзи.
Всъщност това явление е разпространено широко, доста широко и тези хора много добре знаят, че знакът също има определена мощна сила. Има организации, в частност на немски националисти, използващи древен индийски знак: две сливащи се една с друга змии или ако предпочитате, колело, преобразуващо се в свастика (Рис. 21). Това днес е техният отличителен знак. Възможно е да сте чували, че свастиката е приета като знак за известни национал-шовинистически кръгове. Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство.
Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи.
Масонският съюз съществува, за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи. Такъв съюз преследва тайни цели, при това известни тайни се пазят сред тези, които са свързани с тези церемонии, знаци, докосвания и думи. Разбира се, тайни цели могат да се преследват само в случай, че за тях не научават всички. В масонските съюзи работата стои така, че те преследват многобройни политически, културни или други подобни цели.
към текста >>
Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде
гол
ямата благотворителност.
Бихме могли да кажем още нещо, господа. Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения.
Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност.
Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес?
към текста >>
Такива съюзи се занимават с това в
гол
ям мащаб.
Бихме могли да кажем още нещо, господа. Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност.
Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб.
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има.
към текста >>
И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-
гол
ямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има.
И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>
Обаче това няма
гол
ямо значение.
Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост.
Обаче това няма голямо значение.
Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>
Гол
ямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи.
Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение.
Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи.
Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-
гол
яма важност, отколкото обичайно се прави.
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави.
Знаете, господа, че само преди няколко десетилетия цареше въодушевление по повод на космополитизма. Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения. Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н. На това са възлагали своите надежди! Имало е и такива хора, които днес навсякъде развиват тенденции,
към текста >>
16.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Доколкото това сега не би трябвало да стане, вие бихте били учудени, вероятно
гол
яма част от вас би изразила своето учудване с «Ах!
Разбира се, днес в речта ние вече не притежаваме възможност да намираме имена, доколкото хората са изгубили способността да усещат звуците: речта е могла да се формира само докато хората все още са могли да преживяват звуците. Днес всеки употребява думите Ball (топка), Fall (случай), Kraft (сила); там навсякъде присъства звукът «А», във всяка от тези думи има «А». Но какво представлява «А»-то? «А» е изразяване на чувство! Представете си, че вие внезапно сте видели тук как някой е разтворил прозореца навън и е надникнал да види какво става.
Доколкото това сега не би трябвало да стане, вие бихте били учудени, вероятно голяма част от вас би изразила своето учудване с «Ах!
», ако не се притеснява да го направи. «А» винаги служи за изразяване на удивление. Всяка буква изразява нещо. И ако аз казвам: «Ball» (топка), използвам «А», защото хвърляйки топката, аз съм удивен от факта, колко странно се държи тя. Или ако това е топка за танци, аз се удивлявам как тя безпорядъчно се върти!
към текста >>
Виждате ли, те в по-
гол
яма степен са били формирани така, както днес се формира главата при болните от воднянка.
Но ако костите са станали твърди, в човека са станали твърди и други части, така че човек, имайки меки кости, е имал значително по-мека мозъчна маса. Въобще в древността черепът и главата на човека също са били формирани съвсем различно.
Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, както днес се формира главата при болните от воднянка.
Наистина тогава това е изглеждало прекрасно, но днес съвсем не е така. Главата на човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в тялото на майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част на черепа.
към текста >>
Кант, за когото неотдавна говорих, е допуснал
гол
яма грешка.
Кант, за когото неотдавна говорих, е допуснал голяма грешка.
Той е смятал, че още невъзприемаемото от детето, а възприемаемо едва по-късно мисловно съдържание, самият човек първо привнася в нещата. Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене. Но ако кажа, че столът притежава тежест, това не се явява свойство на стола, с такова аз самият го дарявам, когато мисля, че той е тежък. Столът има здравина, но я има не сам по себе си, с нея аз го дарявам, придавам му я, когато мисля, че той е здрав. Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост.
към текста >>
Но особено
гол
ямо влияние това няма.
Впоследствие това става мода: един подражава на друг и тук цялата история се обръща наопаки. На децата им се иска да станат бодливи и те си стрижат косите. Ако някой иска да се бори с тази мода, няма нищо лошо, стига модата да не преминава мярката. В крайна сметка въпросът се решава така: на един му отива мекотата, нежността, а на друг - нещо бодливо. Това може да се променя в зависимост от вкусовете.
Но особено голямо влияние това няма.
Обаче ако някой има дъщеря и тя иска да си избере партньор, който харесва «бодливи», по-добре да й остриже косата. Вярно, че тогава пък няма да може да завладее мъж, който не е равнодушен към нежните. Може и така да се случи. И така, тази история в голяма степен обхваща перипетиите на живота.
към текста >>
И така, тази история в
гол
яма степен обхваща перипетиите на живота.
Това може да се променя в зависимост от вкусовете. Но особено голямо влияние това няма. Обаче ако някой има дъщеря и тя иска да си избере партньор, който харесва «бодливи», по-добре да й остриже косата. Вярно, че тогава пък няма да може да завладее мъж, който не е равнодушен към нежните. Може и така да се случи.
И така, тази история в голяма степен обхваща перипетиите на живота.
към текста >>
17.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
При кучето обонятелният орган обхваща
гол
яма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен.
Как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно. Как се появява миризмата. В мировото пространство никъде не е пусто, навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина.
При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен.
Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял.
към текста >>
Планинските билки имат по-
гол
яма лечебна сила от растящите в долините.
Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка.
Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините.
Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца.
към текста >>
18.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Мнозина проявяват
гол
ямо желание да се запознаят с тези лекции.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка.
към текста >>
19.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако бихме били малки буболечки, щяхме да виждаме
гол
еми гори в това, което тук израства, и щяхме да се възхищаваме на целия този свят, намирайки го не толкова отблъскващ, както го намираме сега.
Каквото е навън в природата, изглежда прекрасно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е чудовищно огромен, а вторите - малки. Ако бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние щяхме да смятаме костите на трупа за скали. В това, което се разлага, ние бихме намирали срутвания и скали.
Ако бихме били малки буболечки, щяхме да виждаме големи гори в това, което тук израства, и щяхме да се възхищаваме на целия този свят, намирайки го не толкова отблъскващ, както го намираме сега.
към текста >>
Защото ако Земята в по-
гол
ямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо.
Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора.
Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят.
към текста >>
С помощта на иглата се върти картончето и при това не
гол
ямата капка олио се разделя.
Представят си, че първоначално тук е имало огромна първична мъглявина, че тази първична мъглявина е започнала да се върти, при което са се отделили планетите, а в средата се е образувало Слънцето. Това се поднася на децата в най-ранна възраст. Пред тях се провежда малък експеримент[1], от който трябва да следва, че действително всичко е възникнало по такъв начин. Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла. Доколкото олиото е по-леко от водата, то плува на повърхността.
С помощта на иглата се върти картончето и при това неголямата капка олио се разделя.
Продължава да се върти и възниква малка планетна система, в средата на която се разполага «Слънцето».
към текста >>
И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже
гол
ямо количество мирови същества.
И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества.
И тези мирови същества са оживявали цялото. И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
към текста >>
Също така трябва да си представите животните по-
гол
ямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни.
Но ако Земята не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват. За своя растеж растението се нуждае именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата.
Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни.
към текста >>
В по-
гол
ямата си част днес тази птица изглежда необмислена.
Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата!
В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена.
Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица.
към текста >>
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя
гол
яма капка масло.
[1] «Пред тях провеждат малък експеримент...» – така наречения опит на Плато, използван от физика Й. А .Е. Плато, 1801–1883. Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато.
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло.
Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата ѝ и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
към текста >>
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена
гол
ямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата ѝ и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
281 от посочения труд).
към текста >>
20.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Но по-рано много
гол
ямо количество от тези метали, а също и сяра, са присъствали във въздуха.
Тук няма да се появи жълта линия, а ще има червена линия. Следователно с помощта на спектроскоп може да се установи какво вещество присъства някъде. Жълтата линия на натрия ще я получите почти при всеки пламък. Това означава следното: ако запалите някъде пламък - при това без да внасяте в него натрий, - ще получите линията на натрия във всеки пламък. Следователно този натрий присъства днес още и в пламъка.
Но по-рано много голямо количество от тези метали, а също и сяра, са присъствали във въздуха.
Така че въздухът в това древно състояние е бил, така да се каже, във висша степен сулфатизиран, бил е наситен със сяра. Имали сме плътна вода - ако не сме били много тежки, сме можели да се разхождаме по тази вода; тя е била подобна на течна вар, - също и въздухът е бил плътен, толкова плътен, че там би било невъзможно да се диша, използвайки днешните дробове. Но дробовете са се образували едва по-късно. Начинът на живот на съществата, които ги е имало тогава, е бил съвсем друг.
към текста >>
Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме не
гол
ямо количество силиций.
Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна представа за човека, особено там, където човек е организиран по-фино. Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно. Разбира се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане.
Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций.
От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций. Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде. И там той се съединява със силиция и образува в нас кремъчна киселина. Така че можем да кажем: ако тук имаме човек (изобразява го на дъската) и той вдишва въздух, тук той има кислород. Той влиза в него.
към текста >>
21.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Азотът и кислородът се намират там в най-
гол
ямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водород, сяра.
Азотът и кислородът се намират там в най-голямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водород, сяра.
Но веществата, съдържащи се например в белтъка на яйцето, в белтъка на кокошето яйце - това са същите кислород, азот, водород, въглерод и сяра! Те се съдържат в белтъка на кокошето яйце. Разликата е само в това, че в белтъка на кокошето яйце сярата, водородът и въглеродът, бих казал, по-тясно прилягат към кислорода и азота, докато във външния въздух те присъстват в по-свободно състояние. Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята.
към текста >>
Виждате ли, тези вкаменелости се образуват по друг начин; представете си, че някъде е съществувало просто древно животно, животно, имащо тяло с предни пипалца (бялото) -нарисувах го
гол
ямо, но в пластовете, известни от геологията, подобни същества, като правило, са по-малки.
Виждате ли, тези вкаменелости се образуват по друг начин; представете си, че някъде е съществувало просто древно животно, животно, имащо тяло с предни пипалца (бялото) -нарисувах го голямо, но в пластовете, известни от геологията, подобни същества, като правило, са по-малки.
Това животно загива и се отлага в земното царство.
към текста >>
22.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-
гол
еми.
Виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко. Това не е било така.
И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи.
Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа. Тези животни са живели някога. Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия. Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
към текста >>
Нашият слон е достатъчно
гол
ям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа.
Виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко. Това не е било така. И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи.
Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа.
Тези животни са живели някога. Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия. Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
към текста >>
Гол
ямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
По темата има най-различни възгледи. Най-удобният възглед, който са си съставили днес хората, е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора. Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес?
Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена кост, няколко зъба и част от череп. Дюбоа открил това в Азия - такива неща трябва да бъдат именувани - и тези останки от същество, признато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп).
към текста >>
Тук е имало някога
гол
яма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отива от Европа в Америка - огромна по площ суша.
Да се върнем сега назад.
Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отива от Европа в Америка - огромна по площ суша.
Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора.
към текста >>
В миналото ние сме били
гол
еми, мощни течни или желеобразни същества.
Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята. Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце.
В миналото ние сме били големи, мощни течни или желеобразни същества.
И колкото по-далеч отиваме в земната еволюция, толкова по-течен намираме човека, толкова повече той представлява всъщност изключително мека, желеобразна маса. Не от сегашната вода - от нея не би могло, разбира се, да се направи никакъв човек, - а от субстанция, подобна на яйчния белтък се е формирал тогава човекът.
към текста >>
Така че с много по-
гол
ямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от маймуната.
Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен.
Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от маймуната.
Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яснота по въпроса.
към текста >>
В това се състои
гол
яма част от нашата култура.
И днешните птици са образували своите пера и т. н. едва тогава, когато е възникнал нашият сегашен въздух. Представете си, че днешните птици - в действителност те нямат това, но ние можем да си го представим - биха имали училища, биха имали култура. Това би трябвало да изглежда съвсем иначе, отколкото при нас сега! Да допуснем например, че ние си строим дом.
В това се състои голяма част от нашата култура.
Птиците не си строят домове, тъй като тези домове веднага биха се разрушили, птиците не могат да станат скулптори, защото всичко би почнало да пада долу; да се занимават с шиене - защото то също е един от елементите на културата - те също не могат; ако изпуснат иглата, тя би паднала долу. Как би могло да стане така, че тези птици да имат своя култура, своя цивилизация? Това би трябвало да стане така, че всичко това да се намира горе, във въздуха. При това съвсем би отсъствало нещо твърдо, те не биха могли да имат маса за писане, разбира се, че не. В най-добрия случай те биха могли да правят знаци, които биха изчезвали веднага след направянето им.
към текста >>
23.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват
гол
ям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура.
И така, първото народонаселение, което сме в състояние да проследим, е било тук, където се е запазила сушата. Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: нещата в Европа са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време Земята се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора. По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и т. н. Ако бихме поискали тогава да видим хора, би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан. Но и тук, в Азия, в Източна Азия също вече е имало хора преди около десет хиляди години.
Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура.
Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците. Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало.
към текста >>
Това са народите, които днес наричаме мон
гол
и, мон
гол
ските народи, това са японците и китайците.
Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: нещата в Европа са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време Земята се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора. По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и т. н. Ако бихме поискали тогава да видим хора, би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан. Но и тук, в Азия, в Източна Азия също вече е имало хора преди около десет хиляди години. Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура.
Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците.
Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало.
към текста >>
При японците например това е станало в най-
гол
яма степен.
Интересно е обаче това, което са оставили китайците и японците. Виждате ли, онези китайци и по-древните японци не са днешните; за това ще кажа още няколко думи - онези китайци и японци са имали всъщност култура, която е съвсем различна от нашата. Бихме могли да си съставим за това доста по-правилна представа, ако не бяха юначните европейци, които в последните столетия подчиниха на себе си тези области и направиха всичко съвсем различно.
При японците например това е станало в най-голяма степен.
Японците са запазили само името си, в останалото са станали съвсем като европейците; те приемали от европейците едно след друго всичко и това, което съществува все още при тях от древната им култура, има изключително външен характер. Китайците са се запазили по-добре, но сега и на тях това повече не им се удава. Защото европейското господство се е утвърдило там не само като начин на управление; в тези области е взел връх европейският начин на мислене. Станало така, че тук е било изгубено всичко, което някога е съществувало. То и не е трябвало да продължава.
към текста >>
Преди всичко ние разглеждаме китайците, тъй като при тях всичко се проявява в по-
гол
яма степен.
Преди всичко ние разглеждаме китайците, тъй като при тях всичко се проявява в по-голяма степен.
Те са имали култура, която се е отличавала от всички други култури най-вече защото китайците в своята древна култура всъщност съвсем са нямали това, което се нарича религия. Китайската култура е била още безрелигиозна култура. Трябва само да си представите, господа, какво се има предвид под «безрелигиозна» култура. Не е ли истина, ако разглеждаме култури, имащи религия, навсякъде, като например в древноиндийската култура, откриваме поклонение на невидими същества, които обаче изглеждат приличащи на човека на Земята. Това е свойствено на всички късни религии, че те си представят невидимите същества в антропоморфен вид.
към текста >>
Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил
гол
яма страна, той и днес е по-
гол
ям от Европа!
Антропософията не прави това, нали така? Тя си представя свръхсетивния свят не в антропоморфен вид, а такъв, какъвто той е в действителност. Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците. Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират.
Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа!
Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население. Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска. В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан. И в сравнение с това, нашето население на Земята не е станало повече.
към текста >>
Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно
гол
ямо и силно население.
Тя си представя свръхсетивния свят не в антропоморфен вид, а такъв, какъвто той е в действителност. Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците. Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират. Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа!
Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население.
Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска. В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан. И в сравнение с това, нашето население на Земята не е станало повече.
към текста >>
Те знаели: това е човек с
гол
яма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н.
Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава.
Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н.
Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл. Те мислили съвсем иначе. На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това?
към текста >>
Това е
гол
ям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл.
Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава. Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н.
Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл.
Те мислили съвсем иначе. На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това? Това може да се формира на юридическа основа; защото юриспруденцията се гради от такива понятия.
към текста >>
Виждам, че отпред седи господин Айзенпрайс, а зад него виждам господин Майер и тези двама господа, които седят отзад; тях трябва да ги нарисувам така: господин Айзенпрайс - много
гол
ям, господин Майер и двамата господа отзад - много малки.
Но освен това, при рисуването ние трябва да отчитаме още нещо. Да допуснем, че аз стоя тук и искам да рисувам.
Виждам, че отпред седи господин Айзенпрайс, а зад него виждам господин Майер и тези двама господа, които седят отзад; тях трябва да ги нарисувам така: господин Айзенпрайс - много голям, господин Майер и двамата господа отзад - много малки.
Така те биха излезли и на фотография, ако бих ги фотографирал - много малки. Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице. Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, трябва да рисуваме в съответствие с перспективата.
към текста >>
Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много
гол
еми, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице.
Но освен това, при рисуването ние трябва да отчитаме още нещо. Да допуснем, че аз стоя тук и искам да рисувам. Виждам, че отпред седи господин Айзенпрайс, а зад него виждам господин Майер и тези двама господа, които седят отзад; тях трябва да ги нарисувам така: господин Айзенпрайс - много голям, господин Майер и двамата господа отзад - много малки. Така те биха излезли и на фотография, ако бих ги фотографирал - много малки.
Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице.
Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, трябва да рисуваме в съответствие с перспективата. Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном!
към текста >>
Неотдавна евритмизирах стихотворението тук и това достави на хората
гол
ямо удоволствие, нали така?
Неотдавна евритмизирах стихотворението тук и това достави на хората голямо удоволствие, нали така?
Същото е станало и с японците; те не знаели как да прекратят поворота и корабът се е въртял ли, въртял. Това е бил истински корабен танц, докато учителите, стоящи на брега, не се приближили с лодката и не го спрели.
към текста >>
Виждате, че китайците много се интересували от обкръжаващата среда, проявявали
гол
ям интерес към звездите, въобще проявявали
гол
ям интерес към външния свят.
Виждате, че китайците много се интересували от обкръжаващата среда, проявявали голям интерес към звездите, въобще проявявали голям интерес към външния свят.
към текста >>
Хората, които са били в по-късна Индия, в по-
гол
ямата си част се спускали надолу от Север и когато тук водата се оттеглила, се заселили.
Друг народ, който също изгрява в най-древните времена, е индийският. Но той вече не стига толкова надълбоко, като китайският. Индийският народ също има древна култура. Но тази древна култура, бих казал, е по-късна от китайската и се издига от морето.
Хората, които са били в по-късна Индия, в по-голямата си част се спускали надолу от Север и когато тук водата се оттеглила, се заселили.
към текста >>
За разлика от китайците, които повече се интересували от намиращото се във външния свят и са можели мислено да проникват в предмета, индусите в по-
гол
яма степен насочвали усилията си към самите себе си.
За разлика от китайците, които повече се интересували от намиращото се във външния свят и са можели мислено да проникват в предмета, индусите в по-голяма степен насочвали усилията си към самите себе си.
Китайците повече размишлявали над външния свят, в свойствения им маниер размишлявали именно за външния свят; индусите повече мислели за себе си, за самия човек. Затова в Индия възникнала култура, силно насочена към вътрешното. В най-древните времена индийската култура също била все още безрелигиозна, доколкото в индийската култура религията се е появила едва по-късно. Преимуществено разглеждали човека, при това го разглеждали вътрешно.
към текста >>
Така че ако китаец би поискал да нарисува господин Бурле, той би проникнал в него мислено; не би го направил на едно място черен, а на друго светъл, както правим това днес, не би започнал да прави светлини и сенки; не би почнал да прави ръцете относително по-
гол
еми - защото ние винаги държим ръцете напред.
Виждате ли, най-добре бих могъл да ви го обясня с пример за това, как тези индуси са рисували, как са се занимавали с живопис. Ако китайците са виждал човек, те просто го изобразявали, при това прониквали в него мислено, без да отчитат ни светлина, ни сянка, ни перспектива.
Така че ако китаец би поискал да нарисува господин Бурле, той би проникнал в него мислено; не би го направил на едно място черен, а на друго светъл, както правим това днес, не би започнал да прави светлини и сенки; не би почнал да прави ръцете относително по-големи - защото ние винаги държим ръцете напред.
Затова ако китаец би се заел да рисува господин Бурле, на картината би бил именно господин Бурле.
към текста >>
24.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако разгледаме белтъка, ще трябва да обърнем сериозно внимание на
гол
ямото различие, съществуващо, от една страна, между животното и човека, а от друга - между животното и растението.
Ако разгледаме белтъка, ще трябва да обърнем сериозно внимание на голямото различие, съществуващо, от една страна, между животното и човека, а от друга - между животното и растението.
Растенията също съдържат белтък, но те не ядат белтък. Ако въпреки това растението все пак съдържа в себе си белтък, откъде го взима? То го получава от почвата, от въздуха, от безжизненото, от минералното; способно е да създава свой белтък от безжизненото, от минералното. Нито животното, нито човекът могат това. Човекът не може да си изработи белтък от безжизненото - за това той би трябвало да стане растение, - а трябва да приема в себе си белтък, който вече е изработило животното, и в по-малка степен, растението.
към текста >>
Всичко друго, шумата отгоре, не играе
гол
яма роля.
Виждате ли, ако разглеждате ряпата като цялостно растение, ще кажете: виждам, че това растение като цяло е предразположено преди всичко към разрастване на корена. В ряпата този корен съставлява почти всичко. В това растение именно коренът представлява нещо интересно.
Всичко друго, шумата отгоре, не играе голяма роля.
Така ряпата преди всичко подхожда, в качеството си на хранителен продукт, да обслужва именно човешката глава. И ако чувствате слабост в главата, празнота в мозъка, не можете добре да мислите, за вас ще се окаже полезно за известно време да включите в диетата си ряпа. Но най-вече, разбира се, това помага на децата.
към текста >>
Следователно тук трябва да бъдат приложени
гол
еми сили.
Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха. Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото. След това скорбялата отива по-нататък в червата. За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар. Защото едва тогава тя може да достигне до главата.
Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили.
Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен. Именно така се осъществява процесът, посредством който се снабдявам със захар; приемайки в храната картофи, аз ставам по-силен. Следователно работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в тялото сили.
към текста >>
В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание - доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-
гол
яма степен то ще се окаже обезсилено след това.
При него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща? Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят. Затова и измислят такива неща. Цялото суровоядство не е нищо друго освен фантазия.
В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание - доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен то ще се окаже обезсилено след това.
към текста >>
25.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако бихме почнали да торим, използвайки само минерални торове, както им хареса да правят в ново време, или да торим с азот, произведен от въздуха, вашите деца, господа, а в още по-
гол
яма степен децата на вашите деца биха имали съвсем бледни лица.
Ако бихме почнали да торим, използвайки само минерални торове, както им хареса да правят в ново време, или да торим с азот, произведен от въздуха, вашите деца, господа, а в още по-голяма степен децата на вашите деца биха имали съвсем бледни лица.
Вие не бихте различили цвета на лицата им от цвета на белите ръце. Живата руменина, здравият цвят на лицето зависи от това, доколко правилно се торят нивите.
към текста >>
Той не е толкова съсредоточен върху мисленето; по-
гол
ямо значение има например дишането.
Картофът е бил внедрен едва по-късно. Но храненето с картофи е оказало силно влияние върху хората. Виждате ли, ако човек яде зърнени култури, белите му дробове и сърцето стават особено силни. Те усилват белите дробове и сърцето. В този случай човек има здрав гръден кош, това му е от полза.
Той не е толкова съсредоточен върху мисленето; по-голямо значение има например дишането.
Също така той проявява издръжливост при дишане. Но бих искал веднага да кажа: не трябва да си представяте, че дишането е силно при този, който винаги разтваря прозорците и крещи: «Ах! Какъв свеж въздух! » - и така нататък. Не, сила в дишането проявява този, който е толкова здраво устроен, че може да понесе всякакъв въздух.
към текста >>
Ако хората знаеха, че при това възниква
гол
яма опасност за по-късно възпаление на сляпото черво, тоест апандисита, те биха се замислили!
В наше време има много разговори за закаляването. Само помислете как закаляват децата. Сега - особено богатите родители, но и другите също им подражават - децата даже ги обличат подобно. Докато ние в нашата младост, в детството си обувахме нормални чорапи и бяхме напълно покрити, в краен случай ходехме боси, днес нещата са такива, че дрехите в най-добрия случай стигат до коленете или малко по-надолу.
Ако хората знаеха, че при това възниква голяма опасност за по-късно възпаление на сляпото черво, тоест апандисита, те биха се замислили!
Но модата действа толкова тиранично, че за това даже не се мисли. Децата ги обличат така, че дрешките им едва стигат до коленете или малко по-надолу, но ще дойде време и те ще стига само до корема; ще има и такава мода. И така, модата въздейства върху хората извънредно силно.
към текста >>
Но от това няма
гол
яма полза, по причина, че при всеки човек атеросклерозата протича с известни разлики.
Това въобще се явява тайната на наследствеността: че при потомците болно се оказва това, което при предците е било здраво. Болестите се подразделят. Говори се за атеросклероза, туберкулоза на дробовете, цироза на черния дроб, разстройство на стомаха и т. н. Всичко това е лесно да се изброи в книга, може да се напише какво представлява болестта.
Но от това няма голяма полза, по причина, че при всеки човек атеросклерозата протича с известни разлики.
Даже няма да откриеш двама души, при които има една и съща атеросклероза. Всеки човек има атеросклероза, отличаваща се от останалите. Виждате, господа, че тук няма никакво чудо.
към текста >>
А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много
гол
яма жизнена енергия.
Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек. Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични. А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира.
А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия.
Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче! Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад. Другият беше пратен в оставка; това «момче» вече не можеше да преподава. Естествено този, който беше на деветдесет и две години, също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но можеше още да предприема разни неща, даже и с такива артерии, благодарение на подвижността на своята душа. Другият нямаше такава възможност.
към текста >>
Така че това има
гол
ямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не.
Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща. Ако детето е доволно, ако му дават това, което му е нужно, то никога няма да стане крадец.
Така че това има голямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не.
Това е много важно, господа. И на поставения от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща особено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска. Ако стане например така, че - както това става при много деца - то не иска да яде месо, работата е там, че от месото това дете получава чревно отравяне и то иска да го избегне. Тук работата е в инстинкта. Дете, което седи на маса, където всички други ядат месо, а то се отказва от месото, има предразположеност към чревно отравяне от месото.
към текста >>
Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли - в по-
гол
ямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични.
Храненето, от което вие в дадения момент главно се интересувате - това е нещо такова, по отношение на което е необходимо истински да се разбере как то е свързано с духа. Когато хората питат за това и искат нещо да разберат, често привеждам следните два примера.
Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли - в по-голямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични.
Затова ще откриете, че журналистът или въобще човек, професионално пишещ, обича кафето, при това съвсем инстинктивно. Той седи в кафенето, пие кафета едно след друго и гризе писалката си, за да му дойде нещо достойно за написване. Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мислите да идват една след друга, защото той трябва да мисли последователно, да навързва една мисъл с друга.
към текста >>
26.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Защо при примитивните хора вярата в духа е толкова
гол
яма?
Защо при примитивните хора вярата в духа е толкова голяма?
към текста >>
Някога хората са оказвали
гол
ямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път.
Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло.
Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа. Смъртта изравнява всички. И ако мислели за умрелия, мислели само добро. По такъв начин искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
към текста >>
Напротив, при състоянието, което основно господства днес на Земята, където всичко се основава на насилието, на принципа на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телесност и ще възникнат две
гол
еми раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдростта, и другата, която отново ще добие животински облик.
Но нали когато човек е бил в тази животинска форма, никакви съвременни маймуни още не е имало! Следователно човек не е могъл да произлезе от съвременните маймуни. Напротив! Подобно на това, както съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, така и съвременните маймуни също се явяват още по-пропаднали същества. Ако надникнем в земната еволюция още по-дълбоко, ще открием човешки същества, които са били формирани така, както ви описах тук на предните занятия: били са образувани от мек елемент, те не са произлезли от съвременното животно. От съвременните маймуни никога няма да възникне човек.
Напротив, при състоянието, което основно господства днес на Земята, където всичко се основава на насилието, на принципа на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телесност и ще възникнат две големи раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдростта, и другата, която отново ще добие животински облик.
към текста >>
Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-
гол
ямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора.
Виждате ли, понякога днес ни се налага да преживяваме всевъзможни странни неща.
Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора.
Неотдавна при пътуване в Холандия си купихме илюстриран вестник. В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на възпитателка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
към текста >>
Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в
гол
ямо количество за работа във фабриките!
Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата! Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго. Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца. Тогава у хората би се появил забележителен стремеж.
Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките!
При което хората биха открили, че маймуните излизат по-евтино от човека, така че това би могло да стане решение на социалния въпрос. Ако действително маймуните стават за детски бавачки, могат да се появят и брошури за решение на социалния въпрос с помощта на масово развъждане на маймуни!
към текста >>
Преминавайки към тези примитивни народи, които, ако може така да се изразим, са били
гол
еми, що се отнася до духа, и звероподобни телесно, може да се открие, че те са нямали още изработен този разсъдък, този интелект, с който толкова се гордеем ние.
Преминавайки към тези примитивни народи, които, ако може така да се изразим, са били големи, що се отнася до духа, и звероподобни телесно, може да се открие, че те са нямали още изработен този разсъдък, този интелект, с който толкова се гордеем ние.
Тези древни хора не са умеели да мислят. Но ако днес някой, чувстващ се особено разумен, благодарение на мисленето, се занимава с древни писмени източници, той търси в тях мисловната основа. Но да я намери той не може. Тогава си казва: всичко това е прекрасно, но то е поезия. Да, господа, не би следвало за всичко да съдим по самите себе си!
към текста >>
Чели сте в учебниците си по история какво
гол
ямо значение в развитието на човечеството е имало откриването на така наречената хартия от ленени отпадъци.
Може да ви се стори необичайно, че хората от древността са имали толкова жива фантазия, която е отговаряла на някаква реалност. Но и за това, както виждате, пак са се формирали съвсем неверни представи.
Чели сте в учебниците си по история какво голямо значение в развитието на човечеството е имало откриването на така наречената хартия от ленени отпадъци.
Да, господа, тази хартия, на която ние днес записваме всички сведения и която се прави от парцалени отпадъци, съществува всичко на всичко от някакви си две столетия! По-рано е трябвало да пишат на пергамент, който се е произвеждал по съвсем друг начин. Растителните влакна, от които първо се прави нашето облекло, след като дрехите ни се износят, се преработват в хартия; този процес хората са открили едва в края на средновековието. Разсъдъкът се е появил късно при хората. И вече благодарение на този разсъдък хората са изобретили хартията от ленени парцалени отпадъци.
към текста >>
Те са били обладани от духа и душата им е притежавала
гол
ямо въображение.
Осите са открили хартията много хиляди години преди хората, благодарение на разсъдъка си, да стигнат до това. Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора - фантазия. Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фантазията, доколкото разсъдък още не са имали. Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях. Те са били обладани от него, но това още не е ставало чрез тях самите.
Те са били обладани от духа и душата им е притежавала голямо въображение.
С помощта на това въображение те са изготвяли своите инструменти, с помощта на въображението са правели всичко, което въобще са можели да направят, от което са се нуждаели.
към текста >>
Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с известно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по-
гол
ямо присъствие на духа, защото въображението в духа на човека се явява нещо по-духовно от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек.
Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с известно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по-голямо присъствие на духа, защото въображението в духа на човека се явява нещо по-духовно от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек.
към текста >>
Мъдростта е била изначално повече, отколкото свободната воля, и тя отново трябва да стане
гол
яма.
Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие. Те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля. Тази свободна воля още само се е развивала. Не така е било с мъдростта.
Мъдростта е била изначално повече, отколкото свободната воля, и тя отново трябва да стане голяма.
Това означава, че трябва посредством разсъдъка отново да стигнем до духа.
към текста >>
27.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
При човека
гол
яма част от този обонятелен орган е преобразувана в разсъдъчен мозък.
При кучето съществува ярко изразен обонятелен орган - това е мозъкът, който всъщност може да става обонятелен орган.
При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразувана в разсъдъчен мозък.
Това, което при нас се намира зад носа, се явява трансформиран обонятелен орган. Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва. Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние. В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма.
към текста >>
Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено
гол
яма част от мозъчната си маса.
Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене. При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка. И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека. Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.
Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса.
Ако трансформираното е прекалено много, той ще успее да стане добър поет, но добър механик от него няма да излезе. Той ще се окаже неприспособен към външния свят. Днес, господа, нещата са така - това е свързано с нещо, за което ви говорих неотдавна, - че поради прекомерното хранене с картофи, на много хора значителна част от мозъка се оказва трансформирана. От това човек става умен, но неумел, неловък. В днешно време хората са такива, неумели.
към текста >>
Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова
гол
яма част от мозъка е била трансформирана.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето.
Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана.
Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро.
към текста >>
Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-
гол
яма и по-
гол
яма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка.
Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н.
Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки.
към текста >>
Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-
гол
яма и по-
гол
яма, а краката - все по-малки.
Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират.
Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки.
Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия. В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл. Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка.
към текста >>
Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, той ще им придаде по-
гол
яма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност.
Представете си някакъв възрастен човек, пред когото се намира дете. Образувайки съждение за детето на основата на своя разсъдък, човекът ще намери, че детето е глупаво и толкова.
Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност.
По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата. Нашия разсъдък го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде особено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света. Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата.
към текста >>
28.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото съвсем не следва да придаваме толкова
гол
ямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс.
Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т.
н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова
гол
еми.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т.
н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи.
Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
Само че на Марс всичко живее в много по-
гол
яма степен, отколкото на Земята.
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс.
Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята.
Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние. И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
към текста >>
Земята е отмряла планета в много по-
гол
яма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние.
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс. Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята.
Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние.
И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
към текста >>
Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-
гол
ямо време!
Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила. И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло.
Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време!
Целият живот тогава би вървял по-бавно. И така, от въртенето на Слънцето около Земята - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият живот на Земята.
към текста >>
И така, Слънцето и Луната имат най-
гол
ямо влияние върху Земята.
От друга страна, влиянието на Луната върху човека се оказва по-малко значително, макар също да има място. Ако помислите, че Луната направлява морските приливи и отливи, които по време съвпадат с въртенето й, вие виждате, с какъв род сила Луната въздейства върху Земята. Тогава ще можете да видите, че времето на въртене на Луната около Земята също има някакво значение, особено ако изследваме как се развиват на Земята растенията, вече осветени от Слънцето. По такъв начин може да се открие влиянието на Луната.
И така, Слънцето и Луната имат най-голямо влияние върху Земята.
Това влияние ние можем да установим по време на фазовото въртене, по времето, когато настъпват пълнолунието, новолунието и т. н. В случая със Слънцето можем да открием това влияние в съответствие с времето на изгрева или залеза, или с това как то получава сила през пролетта, а през есента я губи.
към текста >>
Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много
гол
ямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
Следователно върху фините съотношения в растежа и живота оказват своето влияние планетите.
Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
към текста >>
Тогава ви показах, че това е свързано с планетите, че растенията, а също така и някои други вещества представляват нещо като
гол
еми носове, те възприемат това, което като въздействие идва от планетите.
Доктор Щайнер: Искам съвсем накратко да повторя казаното от мен. То също беше казано във връзка с един въпрос. Аз казах: цветята, а също и някои други земни вещества миришат, тоест притежават това, което оказва съответстващо влияние върху обонятелния орган на човека.
Тогава ви показах, че това е свързано с планетите, че растенията, а също така и някои други вещества представляват нещо като големи носове, те възприемат това, което като въздействие идва от планетите.
Виждате ли, планетите оказват влияние върху фините жизнени процеси - тук отново сме принудени да преминем към по-финия живот. Можем да кажем: растенията всъщност възникват от вселенската миризма, която обаче е толкова слаба и фина, че ние не я помирисваме със своите груби носове. Но тогава ви обърнах внимание върху факта, как може да се помирисва по съвсем друг начин - нямам себе си предвид, как някой може да помирисва по различен начин от човека. Достатъчно е само да си спомните за полицейските кучета. Полицейското куче го водят на мястото, на което е бил човек, който е открадна нещо, там възприема миризмата и води по следата натам, накъдето се е отправил крадецът, то води до крадеца.
към текста >>
Въпрос: Притежават ли планинските и алпийски билки по-
гол
яма целебна сила от билките, растящи в долините?
Въпрос: Притежават ли планинските и алпийски билки по-голяма целебна сила от билките, растящи в долините?
Ако това е така, за сметка на какво възниква тази лекарствена ценност?
към текста >>
Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че планинските и алпийски билки притежават по-
гол
яма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които отглеждаме в нашите градини или на полето.
Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че планинските и алпийски билки притежават по-голяма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които отглеждаме в нашите градини или на полето.
Даже е добре, че работата стои именно така, защото ако в низините, в долините растенията биха расли точно както и в планините, тогава всеки хранителен продукт би бил също така и лекарствено средство. Обаче това не става. А става така, че лекарствената ценност на растенията преимуществено е свързана с това, че растенията, представляващи лекарствени средства, растат в планините. Защо? Тук, на първо място, вие трябва да сравните почвата, на която растат планинските растения, с почвата, на която растат билките в низините.
към текста >>
Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има
гол
еми размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце.
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна.
Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце.
Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването.
към текста >>
Това е свързано с не толкова
гол
ямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали.
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце.
Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали.
Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка.
към текста >>
Можем да достигнем
гол
еми успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка.
Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването.
Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка.
В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство.
към текста >>
Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, растенията, билките имат много по-
гол
яма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините.
Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство. Но растенията, господа, сами по себе си се явяват ненадминати хомеопати, защото те поемат в себе си най-малките, микроскопични частички от всички тези минерали, които иначе би се наложило да се раздробяват в процеса на изготвяне на лекарството. Следователно можем - доколкото природата прави това много по-добре - да използваме тези растения непосредствено и с тяхна помощ да лекуваме.
Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, растенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините.
Също така виждате, че целият външен вид на растенията тук се изменя. Току-що ви казах за ягодата; ако ягодата поеме в себе си нещо от скалните породи, тя става горска ягода. Къде е особено разпространена горската ягода? Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Това желязо преминава в земната почва; то преминава в ягодата и от това тя придобива своята толкова ароматна миризма.
към текста >>
В градините, където се отглеждат
гол
еми ягоди, в почвата обикновено не се съдържа желязо; там ягодите се размножават, като правило, самостоятелно и тяхната потребност от желязо не се удовлетворява.
Това желязо преминава в земната почва; то преминава в ягодата и от това тя придобива своята толкова ароматна миризма. Затова при някои хора, кръвта на които е прекалено чувствителна, се появява алергичен обрив, ако те ядат ягоди. Алергията възниква поради факта, че в кръвта обикновено вече се съдържа достатъчно желязо; тя получава твърде много желязо, ако в храната се употребяват ягоди; при такива хора и възниква алергия. Затова можем да кажем: докато при нормална кръв при някои хора се появява алергия, за хора с ниско съдържание на желязо в кръвта употребата на ягоди като храна е много полезно. По такъв начин тук естествено възниква въпросът за целебната ценност.
В градините, където се отглеждат големи ягоди, в почвата обикновено не се съдържа желязо; там ягодите се размножават, като правило, самостоятелно и тяхната потребност от желязо не се удовлетворява.
Хората са недалновидни в това отношение; те проследяват такива неща недостатъчно дълго. Действително, благодарение на отглеждането на ягоди на почви с ниско съдържание на желязо, се получават огромни ягоди именно защото растението не се стяга, не се уплътнява. Представете си, ако тази ягода е ориентирана към това да привлича към себе си малките количества желязо, които се намират тук, тя трябва да се развие до огромни размери! Но такова е свойството на ягодата.
към текста >>
Тук растат ягодите, които привличат към себе си от всички страни тези следи от желязо; корените на ягодата притежават
гол
яма сила и привличат от всички страни следите от желязо.
Виждате ли, да допуснем, че тук се намира земната почва (изобразява го на дъската), тук се намират в Земята нищожни следи от желязо.
Тук растат ягодите, които привличат към себе си от всички страни тези следи от желязо; корените на ягодата притежават голяма сила и привличат от всички страни следите от желязо.
Сега вземете горска ягода. Посадете я в градина, където няма желязо; при това тя запазва тази присъща й огромна сила. Затова тя, бидейки култивирана в градина, привлича всичко, което може да се привлече, привлича даже отдалеч и много добре се храни. Тя не получава желязо, но привлича всичко останало, защото е предразположена към това. Затова и тя става особено голяма.
към текста >>
Затова и тя става особено
гол
яма.
Тук растат ягодите, които привличат към себе си от всички страни тези следи от желязо; корените на ягодата притежават голяма сила и привличат от всички страни следите от желязо. Сега вземете горска ягода. Посадете я в градина, където няма желязо; при това тя запазва тази присъща й огромна сила. Затова тя, бидейки култивирана в градина, привлича всичко, което може да се привлече, привлича даже отдалеч и много добре се храни. Тя не получава желязо, но привлича всичко останало, защото е предразположена към това.
Затова и тя става особено голяма.
към текста >>
Но аз съм ви казвал: хората са недалновидни; те наблюдават тези неща не така, както би следвало да се наблюдават и затова не виждат, че
гол
ямата ягода не трябва да се сади в течение на много години, а само за известно време.
Но аз съм ви казвал: хората са недалновидни; те наблюдават тези неща не така, както би следвало да се наблюдават и затова не виждат, че голямата ягода не трябва да се сади в течение на много години, а само за известно време.
След това плододаването пада и тогава трябва да се окаже поддръжка с помощта на тези растения, тази ягода, която се бере в гората. Когато работата опира до плододаване, не всичко може да се направи изкуствено, а трябва да се знаят неща, които изцяло и напълно са свързани със Земята и природата.
към текста >>
Но при организиране на селско стопанство в
гол
еми размери, на това вече не се отделя достатъчно внимание.
Виждате ли, ако се знае какво представлява земната почва, по нея може да се види и какво може да расте на нея. Това е изключително важно за растениевъдството, при разсажда-нето например на селскостопански растения, тъй като е необходимо с помощта на торове и добавки, внасяни в торовете, така да се подготви почвата, за да расте това, което трябва да расте. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца. Напълно се забравя колко важно е това. Ръководейки се от инстинкта, простият земеделец прави нормално торене с оборски тор.
Но при организиране на селско стопанство в големи размери, на това вече не се отделя достатъчно внимание.
Като следствие почти всички наши хранителни продукти през последните години и десетилетия станаха много по-лоши от тези, които имаше, когато бяхме още малки деца.
към текста >>
29.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Доктор Щайнер: Климатичните условия в течение на годината, а и въобще в последно време проявяват все по-
гол
яма непредвидимост - нали така?
Доктор Щайнер: Климатичните условия в течение на годината, а и въобще в последно време проявяват все по-голяма непредвидимост - нали така?
- те имат някакво отношение към небесните констелации, но не непосредствено към Марс. Наблюдавайки тези нередности, на първо място трябва да имаме предвид едно явление, на което се обръща малко внимание, макар за него често да се говори. Това е появата на слънчевите петна. Слънчевите петна представляват явление, което в продължение на десет, единадесет, дванадесет години настъпва отново и отново, но с определени изменения. Наблюдавайки повърхността на Слънцето, се вижда появата на тъмни петна.
към текста >>
Това явление - ледниковият период - довело до това, че
гол
яма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области.
Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години. Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период.
Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области.
Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма. Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога. Въпреки това този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период!
към текста >>
Тези събития се определят от
гол
ямома-щабните съотношения между небесните тела.
Ако на Слънцето непосредствено тук се намира петно (изобразява го на дъската), тогава тук се намират тези потоци, следствие от които се явява времето. С това се оказва много значително влияние. Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима - тук, в космоса, се спазва известен ред. Това вече може да се планира по календара. Пролетта настъпва в определено време и т. н.
Тези събития се определят от голямома-щабните съотношения между небесните тела.
Но съществуват също така и малки влияния. Може да се каже, че не така много от звездите и небесните тела оказват влияние върху това. Повечето от тях се намират далеч и влиянието им върху света е само от духовен характер. Но по отношение на метеорологичните условия можем да кажем следното. Представете си, че имате разноцветен диск и вие го въртите.
към текста >>
Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при
гол
ямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това.
Но по отношение на метеорологичните условия можем да кажем следното. Представете си, че имате разноцветен диск и вие го въртите. Докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син. Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете. Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите.
Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това.
Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено. Всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и т. н. Работата става по-сложна и леко се обърква.
към текста >>
Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-
гол
емия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости.
По въпроса обаче съществуват старинни народни възгледи.
Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости.
Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става. Наистина е така! И освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се усложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци. Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има.
към текста >>
Венера изглежда много по-малка от Луната, макар тя всъщност да е по-
гол
яма, и затова Венера закрива само не
гол
яма част от слънчевия диск.
За другите небесни тела в техните констелации е налице повторяемост от друг вид. Интересна повторяемост се наблюдава при Венера, при Зорницата или Вечерницата. Ако тук се намира Слънцето, а тук - Земята (изобразява го на дъската), то между Слънцето и Земята се намира Венера, която се движи, нали така? Ако Венера стои тук, тя изглежда така, а ако стои тук, изглежда така, ако се намира на това място, закрива Слънцето.
Венера изглежда много по-малка от Луната, макар тя всъщност да е по-голяма, и затова Венера закрива само неголяма част от слънчевия диск.
Това явление се нарича пасаж на Венера[5]. Преминаването на Венера е много интересно с това, че то става примерно един път на сто години. И докато тя преминава пред Слънцето, може да се наблюдават много важни неща. Може да се наблюдава как намалява видимата светлина на Слънцето, когато Венера стои пред него. Това става причина за големи промени и е много интересно.
към текста >>
Това става причина за
гол
еми промени и е много интересно.
Венера изглежда много по-малка от Луната, макар тя всъщност да е по-голяма, и затова Венера закрива само неголяма част от слънчевия диск. Това явление се нарича пасаж на Венера[5]. Преминаването на Венера е много интересно с това, че то става примерно един път на сто години. И докато тя преминава пред Слънцето, може да се наблюдават много важни неща. Може да се наблюдава как намалява видимата светлина на Слънцето, когато Венера стои пред него.
Това става причина за големи промени и е много интересно.
Тези преминавания на Венера се описват. Тъй като те стават приблизително един път на столетие, може да се каже: по отношение на това явление науката трябва да признае, че вярва не само в това, което вече е видяла. Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, астрономът, родил се през 1890 г. и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то вероятно ще се състои чак през 2004 година! Тук на учения се налага да вярва в това, което той не вижда.
към текста >>
Можем да кажем: този въздух ще стане по-плътен, доколкото докато го правите все по-горещ и по-горещ, той оказва все по-
гол
ямо налягане върху стените на котела, все повече и повече натиска тези стени.
Но тук просто се казва: ако се трие восъчна пръчица и се появява електричество, значи облаците също се трият един в друг и от това възниква електричество. Но ако пръчицата восък е малко влажна, никакво електричество няма да се появи! Оттук виждате, че днес ще ви се наложи да изучавате такива неща, които са съвсем лишени от вътрешен смисъл. Тук нещата са така: ако имате работа с въздух и го нагрявате, той ще става все по-горещ и по-горещ. Представете си, че затваряте този въздух в котел.
Можем да кажем: този въздух ще стане по-плътен, доколкото докато го правите все по-горещ и по-горещ, той оказва все по-голямо налягане върху стените на котела, все повече и повече натиска тези стени.
Колкото по-горещ го правите, толкова по-бързо се приближава моментът, когато - ако стените на котела са недостатъчно дебели - нагорещеният въздух просто ще ги разкъса. Защо се пука топката, с която децата играят? Защото въздухът се стреми навън. Да, господа, оттук можете да видите, че въздухът, ако той е горещ, вследствие на нагряването получава тенденция, получава сила да излезе навън. Същото нещо става в близост до Земята.
към текста >>
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-
гол
яма интензивност, а в други дни - с по-малка.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването.
към текста >>
Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова
гол
яма и аз изказвам това само като хипотеза.
Възможно е да звучи музика. Колебанията продължават, след това хората около масата започват да предават всички тези фини потрепвания на самата маса. Всички това се сумира и масата започва да танцува. Това се прави на спиритичните сеанси посредством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно.
Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза.
Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано.
към текста >>
30.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Фалб величествено, с
гол
яма помпозност и въодушевление пристъпи към трибуната, започна своя доклад и каза: «Да, именно днес звездите стоят така, че може да се очаква мощна поява на рудничен газ».
Или избухване на вулкан, или земетресение някъде - земетресението представлява подземна вълна, подземно прегряване, - или наводнение, или поява на рудничен газ. На мен, господа, ми се случи да стана очевидец на една много мила история. Виждате ли, Фалб беше много умен, защото можеше да предвижда такива неща, но той беше и много тщеславен. Учеността не защитава от тщеславие, както ви е известно. Присъствах на един доклад, който направи Фалб - това беше примерно преди четиридесет години.
Фалб величествено, с голяма помпозност и въодушевление пристъпи към трибуната, започна своя доклад и каза: «Да, именно днес звездите стоят така, че може да се очаква мощна поява на рудничен газ».
Ето какво каза той в своя доклад. В този момент се отвори вратата, влезе пратеник от «Нова свободна преса» и му връчи телеграма. Фалб се изправи с дългата си патриархална брада и каза: Това трябва да е нещо важно, щом ми го пращат по време на доклада. Той извади ножче и отвори телеграмата. «Днес е станало страшно отделяне на рудничен газ», - ето това се съобщаваше в нея!
към текста >>
Хората с по-
гол
яма охота позволяват да бъдат убедени посредством външни събития, а не с помощта на доказателства, изказвани с думи.
Впрочем този трик е от разряда на тези, които, макар и умерено, но много охотно се използват от лошите лектори и така нататък. Разказвам ви това само за да покажа, че публиката следва все пак да се държи с известна предпазливост и да не приема всичко просто така. Публиката, слушаща тогава Фалб, шумеше със своите смокинги и беше доста представителна аудитория. Но трябваше само да видите с какво доверие към Фалб се проникна тя благодарение на това събитие. По време на последвалите нееднократни появи на Фалб със своята теория, публиката никога не беше толкова силно убедена, както в случая с получаването на тази телеграма от вестника.
Хората с по-голяма охота позволяват да бъдат убедени посредством външни събития, а не с помощта на доказателства, изказвани с думи.
към текста >>
31.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
За Юлиус Робърт Майер, който днес се смята за
гол
яма знаменитост и се разглежда като велик учен, неотдавна вече ви съобщих.
За Юлиус Робърт Майер, който днес се смята за голяма знаменитост и се разглежда като велик учен, неотдавна вече ви съобщих.
Казах ви, че известно време от своя живот е прекарал в лудница, където е бил затворен.
към текста >>
Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още
гол
еми.
Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г. В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света. По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно.
Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи.
Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>
И това отново предизвика
гол
ям ужас.
Кометата мина близо, но тя се разпадна и освен това отдаде своето вещество, фината си субстанция, която падна долу като светлинен дъжд. Това можеше да се види тогава. Някои хора видяха това-онова, пък и всеки можеше да види. Защото когато става такъв мощен звездопад, е видно как от небето нещо пада. Някои от тези, които видяха това, повярваха, че е настъпил денят на Страшния Съд!
И това отново предизвика голям ужас.
Но метеорният поток се разсея в атмосферата, във въздуха.
към текста >>
От прозорците на бащината си къща наблюдавах как в началото на седемдесетте години първите социалдемократи отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава
гол
еми шапки - демократични шапки.
Господа, известно ви е, че в продължение на години изнасях лекции сред работниците[9]. В изнесените лекции често заострях вниманието ви върху великолепния доклад на Ласал[10], който е известен под името «Науката и работниците». Не знам, широко ли е известен този доклад в днешно време, защото вече съм стар и съм видял самото зараждане на работническото движение.
От прозорците на бащината си къща наблюдавах как в началото на седемдесетте години първите социалдемократи отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава големи шапки - демократични шапки.
По такъв начин, крачка по крачка, аз вземах някакво участие във възникването на това дело. Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение. На местата, където се провеждаха работническите събрания, винаги можеше да се види бюст на Ласал. Сега тези неща почнаха повече или по-малко да се забравят, тъй като минаха петдесет години. Тогава бях на осем, десет или единадесет години, но вече ме интересуваха тези неща.
към текста >>
Можем да кажем, че най-
гол
ямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено.
Както виждате, хората в днешно време въобще не разбират как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от само себе си, но това не е така! Човек трябва през цялото време да разбира как нещата в света се променят.
Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено.
Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокрадва в науката и днес имаме естествознание, утежнено от суеверие. Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, това дава нещо на човека. Но така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането!
към текста >>
32.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Но това е
гол
яма грешка.
Тук вие, разбира се, можете да кажете: не можем да надникнем горе, затова е невъзможно да се научи кое как изглежда на звездите.
Но това е голяма грешка.
Защо човек, стоящ тук, може да види това пиано? Защото очите му са устроени по съответен начин. Очите не се намират редом с пианото. Ако човек е сляп, ако очите му не виждат, той няма да може да види пианото. Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите.
към текста >>
Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-
гол
ямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в тялото и не е преминало в самото тяло.
Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това. Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада. Следователно човек постоянно отхвърля това, което той има в себе си като вещество.
Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в тялото и не е преминало в самото тяло.
Но това, което се отделя в ноктите, е било усвоено някога и е преминало през цялото тяло.
към текста >>
Ако вие, отивайки някъде, намерите
гол
яма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща.
А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук! Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло.
Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща.
При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то?
към текста >>
Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-
гол
ямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме.
По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане.
Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме.
Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе. В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
към текста >>
Но най-
гол
ямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем.
По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме.
Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем.
Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе. В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
към текста >>
Но и това, което остава, също се явява само едно
гол
ямо дишане.
При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем.
Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане.
Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе. В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
към текста >>
33.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя
гол
яма капка масло.
1. «Пред тях провеждат малък експеримент...» - така наречения опит на Плато, използван от физика Й. А .Е. Плато, 1801-1883. Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато.
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло.
Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата й и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката й вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
към текста >>
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена
гол
ямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата й и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката й вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
281 от посочения труд).
към текста >>
НАГОРЕ