Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
3
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
Намерени са
9271
резултата от
1495
текста в
10
страници с части от думите : '
Гол
'.
На страница
3
:
1000
резултата в
155
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава в човечеството ще има натрупване на
гол
еми материалистични заложби и на злото, които не ще бъде лесно да бъдат превърнати в добро, както по-рано.
Това просто число 6 може вече да бъде фатално за много хора, обаче то не е окончателно решаващо; защото и тогава все още ще бъде възможно обръщането към доброто. Но хората ще минат през великата война на всички против всички и ще преминат в 6-та главна епоха или в 6-та раса. От тази 6-та главна епоха ще изминат 5 културни епохи или подраси и числото 6 отново ще се яви. След това отново ще дойдат съблазните и изкушенията, за да се развие по-нататък материалистичната заложба и да бъде тя пренесена в епохата на тръбите. И когато ще са изминали 6 главни и 6 по-малки епохи, ще се получи числото 66.
Тогава в човечеството ще има натрупване на големи материалистични заложби и на злото, които не ще бъде лесно да бъдат превърнати в добро, както по-рано.
И така ние виждаме, че светът на заложбите на злото все повече и повече действува сред човечеството и че все по-ясно и рязко ще бъдат отделени добрите хора от злите в смисъла на Откровението.
към текста >>
Последното велико разделение ще бъде тогава, когато числото 6 ще бъде изпълненено не само за по-малките, но и за по-
гол
емите епохи.
Последното велико разделение ще бъде тогава, когато числото 6 ще бъде изпълненено не само за по-малките, но и за по-големите епохи.
Това ще бъде тогава когато нашата Земя ще е изминала своите 6 състояния на формата или глобуси, ще навлезе в 7-то състояние на формата, в което ще измине 6 главни епохи, ще навлезе в 7-та главна епоха на 7-то състояние на формата, от която ще измине 6 малки епохи или подраси. Така ще се получи числото на развитието 666. Когато човечеството ще е изминало тези времена, тогава заложбите на злото в него ще бъдат развити в него в една ужасна форма. Злото ще се прояви тогава със страшна унищожителна сила у онези, които ще са останали зли. Следователно ние се питаме: колко пъти в развитието на земята човечеството ще има случай да подлежи на изкушението на злото?
към текста >>
Христос е наричан още Дух на Слънцето, който се съединява също със Земята и става Дух на Земята /при събитието на
Гол
гота/.
Следователно това слизане към злото се извършва постепенно. За епохата, когато Земята ще е преминала в духовно състояние, за тази епоха ще имаме работа с две възможности. Когато Земята отново ще се е съединила със Слънцето, онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, ще бъдат узрели да се издигнат в онези сили на Земята, които ще се съединят със Слънцето; ще бъдат изключени онези, които ще са приели в себе си заложбите на злото. С тях ще бъде един вид така, че те ще отблъснат от себе си силите на Слънцето, ще отблъснат от себе си това, което би ги направило способни да се съединят със силите на Слънцето. Ето защо авторът на Откровението нарича онази Сила, онова Същество, което създава на хората условията да се одухотворят така, че да могат да се съединят със Слънцето, той с право нарича както ще видим това Същество Христос или Агне.
Христос е наричан още Дух на Слънцето, който се съединява също със Земята и става Дух на Земята /при събитието на Голгота/.
към текста >>
Този процес започва още в момента, когато стана събитието на
Гол
гота.
Този процес започва още в момента, когато стана събитието на Голгота.
Но съществува също един Принцип, който е противник на Агнето, съществува също един Демон на Слънцето, който действува в злите сили на хората, отблъсквайки силата на Агнето. И този Демон на Слънцето действува така, че определена част от човечеството ще бъде отблъсната от развитието, което води към Слънцето. Това са враждебните сили на Слънцето, които се противопоставят на Слънцето; това са същевременно онези сили, които имат заложбата, когато ще са изминали 666-те състояния на развитието, да бъдат напълно изхвърлени от нашето развитие; тогава те ще бъдат окончателно изхвърлени в бездната. Така щото можем да кажем: в онова време, когато Земята ще бъде съединена със Слънцето, ще бъде изхвърлено не само това, което е символизирало чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, но също и това, което е надарено със сили противопоставящи се на слънцето. Всичко това е предназначено да изчезне в бездната, когато ще се изпълни числото 666.
към текста >>
2.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една
гол
яма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото?
Но пред вашата душа трябваше да бъде нарисувана също и противоположната картина, онази картина на бездната, в която попада едно човечество, което не е било в състояние да приеме в себе си този Христов Дух, което е останало оковано в материята, което, така да се каже, се е изключило от протичащия в бъдещето процес на одухотворението, което е отпаднало от одухотворената Земя и в известно отношение вън от тази Земя се насочва към една ужасна съдба.
Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една голяма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото?
" И би могло да възникне въпросът: "Не би ли било за едно проведение по-подходящо да отстрани да избегне предварително този страшна съдба? "
към текста >>
Но би могло да се каже, че това е все пак една
гол
а теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото.
Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства.
Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
към текста >>
Обаче онези (а това са за сега по-
гол
яма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички.
Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение. Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто.
Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички.
Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото. От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип. Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия. Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване. Това е естествено вярно.
към текста >>
Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-
гол
яма, отколкото принудата да следват безусловно злото.
Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение. Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички.
Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото.
От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип. Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия. Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване. Това е естествено вярно.
към текста >>
От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата
гол
яма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип.
Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение. Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички. Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото.
От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип.
Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия. Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване. Това е естествено вярно.
към текста >>
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде
гол
яма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето.
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето.
Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното. Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън! Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно.
към текста >>
Ние си спомняме, че обрисувахме пред душата си великия момент на
Гол
гота.
Въздухът се пречиства, почвата се освобождава. Хората излизат на свободната Земя. Това се случва относително късно, то съвпада с добиването на днешния ум, на днешното себесъзнание на човека. А сега нека си припомним, какво казахме за тази Земя.
Ние си спомняме, че обрисувахме пред душата си великия момент на Голгота.
Ако тогава някой би наблюдавал Земята от далече, то в момента, когато от раните на Спасителя изтича кръвта, той би видял, че цялата астрална аура на Земята се променя коренно. Тогава Земята бива проникната от Силата на Христа. Благодарение на това събитие Земята ще може отново да се съедини със Слънцето в бъдеще. Тази Сила ще расте. Това е Силата, която ще предпази нашето етерно тяло от втората смърт.
към текста >>
Събитието на
Гол
гота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята.
Неговата задача е била да бъде едно указание за онзи, който е посвещавал учениците. Тогава е било така, че човекът, който е бил подлаган на посвещение, е бил извеждан вън от неговото физическо тяло и оставал мъртъв. И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда намирайки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека когато той се намираше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван. Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа. И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще.
Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята.
Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота? На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях?
към текста >>
Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на
Гол
гота?
Тогава е било така, че човекът, който е бил подлаган на посвещение, е бил извеждан вън от неговото физическо тяло и оставал мъртъв. И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда намирайки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека когато той се намираше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван. Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа. И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще. Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята.
Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота?
На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден!
към текста >>
В едно друго съзнание се извърши това, което стана на
Гол
гота.
Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа. И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще. Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята. Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота? На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние.
В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота.
Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден! Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите. Посветителите можаха да кажат: "Онзи, който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от мистериите. "
към текста >>
Би могло да има хиляди хора и събитието на
Гол
гота би могло да мине незабелязано покрай тях.
И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще. Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята. Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота? На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота.
Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях.
Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден! Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите. Посветителите можаха да кажат: "Онзи, който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от мистериите. "
към текста >>
Възможността за разбиране на това, което стана на
Гол
гота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите.
На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден!
Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите.
Посветителите можаха да кажат: "Онзи, който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от мистериите. "
към текста >>
Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на
Гол
гота, това беше нещо ново.
Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в мистериите.
Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново.
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана. Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде.
към текста >>
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на
Гол
гота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана.
Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в мистериите. Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново.
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана.
Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат.
към текста >>
Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на
Гол
гота.
Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат.
Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота.
Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота. В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко. Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да я опиша подробно всичко, което ще стане от сега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много. Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време.
към текста >>
Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на
Гол
гота.
Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат. Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота.
Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота.
В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко. Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да я опиша подробно всичко, което ще стане от сега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много. Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време. Но истинският смисъл е: "Трябва да опиша накратко това, което има да стане." Оригиналният текст има едно обръщение, което допуска като правилен превод това, което аз се опитах да предам правилно в предговора на книжката "печати и стълбове".
към текста >>
3.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към
гол
емите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене.
Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти.
От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота. И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-
гол
емите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-
гол
емите опасности.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности.
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота.
към текста >>
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-
гол
яма хитрост и съблазън.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън.
Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща. Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>
Те могат да са от
гол
ямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми.
Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота.
Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща. Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>
4.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно
гол
ямо преселение от Запад на Изток.
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи. Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души.
Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток.
Тези народи бяхме самите ние. В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания. Така атлантските народи се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
към текста >>
По това време почти цяла Европа, северна Африка и
гол
еми части от Азия бяха вече населени.
Обаче не бива да смятаме, че тези, които извършиха това преселение, не завариха никакви други народи в областите, които междувременно се бяха обособили като Азия, Европа и Африка.
По това време почти цяла Европа, северна Африка и големи части от Азия бяха вече населени.
Тези континентални части бяха заселени не само от народите, идващи от Запад, а много по-отрано, така че всъщност споменатото преселение от хора се натъкна на едно чуждо за тях местно население. Ние можем да си представим, че с настъпването на по-спокойни времена са възникнали особени културни отношения. Например в близост до Ирландия имаше една област, в която преди катастрофата, настъпила много хилядолетия преди наши дни, живееше най-напредналата част от цялото земно население. По-късно тази част, предвождана от велики индивидуалности, потегли през Европа и се установи в една област на средна Азия, от където един вид културни колонии се отправиха към различни точки на света. Една такава следатлантска колония се отправи към Индия и завари едно население, живеещо там от пра-древни времена, което на свой ред също имаше определени културни традиции и колонистите, зачитайки заварените културни традиции, основаха преди няколко хилядолетия Първата следатлантска култура, за която официалните документи не споменават почти нищо.
към текста >>
Обаче в Първата следатлантска културна епоха то беше нещо самопонятно, според тогавашните условия хората трябваше да бъдат разделени в четири
гол
еми съсловия в зависимост от различните душевни качества.
За да направим по-разбираема тази тайнствена закономерност, трябва да добавим следното. Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците. Днешното съзнание не може да приеме подобно строго разграничаване между хората.
Обаче в Първата следатлантска културна епоха то беше нещо самопонятно, според тогавашните условия хората трябваше да бъдат разделени в четири големи съсловия в зависимост от различните душевни качества.
При това никой не се оплакваше от една или друга несправедливост, понеже хората бяха насочвани от техните предводители, които имаха такъв авторитет, че разпорежданията им се приемаха без някакво съмнение. Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа. Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено. Обаче през Седмата следатлантска епоха ще настъпи групиране от съвсем друг вид. Ако през Първата следатлантска епоха авторитетът беше този, който посочва мястото на всеки определен човек, в Седмата епоха нещата ще са съвсем различни; тогавашните хора ще се групират според обективни, реални гледни точки.
към текста >>
Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително
гол
яма стойност на външния физически живот.
Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания. Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление. Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела.
Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот.
Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си.
към текста >>
5.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Наистина тази облачна формация би била много по-
гол
яма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях.
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак.
Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях.
Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето. И ако бихме могли да изследваме тази облачна формация - предполагайки че наблюдателят може да се приближава към нея - тя би ни изглеждала така, сякаш е съставена от фини етерни точки. Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки. Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние. Следователно, тази Земна формация се състоеше от отделни етерни точки, обаче с тези етерни точки беше свързано нещо твърде особено.
към текста >>
Ние постепенно ще разберем как се стигна до днешната човешка форма, ако си изясним какво точно се е случило в
гол
емия междинен период от време.
И тогава какво е това, което ясновидецът вижда, насочвайки погледа си назад към тези атоми на първичната Земя? Какво е това, което израства пред него? Това е една форма, която отново е различна - също както първообразът на растението е различен от сетивното растение - и това е формата на физическия човек: това е не друго, а първообразът на днешната човешка форма. Следователно, още тогава човешката форма, чисто духовно, дремеше в етерните прашинки, и беше необходимо цялото Земно развитие, за да може това, което дремеше там, да се развие до степента на днешния човек. За тази цел бяха необходими много, много условия, също както и за растителното семе са необходими много условия: да бъде заровено в почвата, да получава топлина от Слънчевите лъчи и т.н.
Ние постепенно ще разберем как се стигна до днешната човешка форма, ако си изясним какво точно се е случило в големия междинен период от време.
към текста >>
Насочвайки поглед към третия
гол
ям период, човекът долавяше в космическите сили един троичен принцип.
Насочвайки поглед към третия голям период, човекът долавяше в космическите сили един троичен принцип.
И той се питаше: откъде идват тези сили? През първия голям период човекът беше все още свързан с висшите сили на Слънцето. Силите, които възникнаха през втория период, бяха изтеглени навън заедно с Луната. Човекът почувствува това като едно спасение, но той запази спомена за първия период, когато все още беше свързан със Слънцето. Човекът се научи да познава копнежа; той се чувствуваше като отхвърления син.
към текста >>
През първия
гол
ям период човекът беше все още свързан с висшите сили на Слънцето.
Насочвайки поглед към третия голям период, човекът долавяше в космическите сили един троичен принцип. И той се питаше: откъде идват тези сили?
През първия голям период човекът беше все още свързан с висшите сили на Слънцето.
Силите, които възникнаха през втория период, бяха изтеглени навън заедно с Луната. Човекът почувствува това като едно спасение, но той запази спомена за първия период, когато все още беше свързан със Слънцето. Човекът се научи да познава копнежа; той се чувствуваше като отхвърления син. А със силите, които се отделиха от Земята заедно със Слънцето и Луната, с тези сили той продължаваше да се чувствува като един син на Слънцето и Луната.
към текста >>
А към средата на Атлантската епоха човекът беше стигнал толкова далеч в своето развитие, че изглеждаше до
гол
яма степен подобен на днешния човек.
Тогава от водните маси се издигнаха първите наченки на сушата. Това се случи дълго време след отделянето на Луната. Обаче Земята можа да се развие по един благоприятен начин, тъкмо поради това отделяне на Луната. В условията на Атлантида човекът изглеждаше съвсем различно от днешния човек - ние ще се спрем на това по-късно - но, така или иначе, през Атлантската епоха той беше дотолкова напреднал, че можеше да се придвижва като една мека, плуваща, бих казал висяща маса, която насочваше своите жизнени сили нагоре към въздушната обвивка на Земята. Едва по-късно, много бавно, се разви костната система.
А към средата на Атлантската епоха човекът беше стигнал толкова далеч в своето развитие, че изглеждаше до голяма степен подобен на днешния човек.
Обаче на Атлантида човекът имаше ясновидско съзнание и днешното предметно съзнание се ражда едва по-късно. Искаме ли да разберем тогавашния човек, не бива да забравяме този факт: атлантците притежаваха така нареченото сумрачно ясновидство.
към текста >>
Религията на персите представлява един спомен за втората
гол
яма Земна епоха.
А сега нека да обхванем с поглед Втората следатлантска културна епоха. Религиозното съзнание на Древно-персийската култура има своите корени в принципа на светлината и мрака. Тогава великите посветени говореха на хората за две Същества, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната. Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна.
Религията на персите представлява един спомен за втората голяма Земна епоха.
към текста >>
Така ние виждаме, как
гол
емите космически процеси намират своя символичен израз в религиозните възгледи на отделните следатлантски културни периоди.
Така ние виждаме, как големите космически процеси намират своя символичен израз в религиозните възгледи на отделните следатлантски културни периоди.
Това, което се разиграваше по време на съня през Атлантската епоха, то отново оживя през Четвъртата културна епоха.
към текста >>
6.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Третата
гол
яма културна епоха, Египетско-вавилонско-асирийската, е едно духовно отражение на това, което се разгира, когато Слънцето, Луната и Земята се обособиха като три самостоятелни небесни тела.
Третата голяма културна епоха, Египетско-вавилонско-асирийската, е едно духовно отражение на това, което се разгира, когато Слънцето, Луната и Земята се обособиха като три самостоятелни небесни тела.
И ние вече накратко посочихме, че в троичността: Озирис, Изис, Хорус се отразява тази астрална троичност на третата Земна епоха, звездната троичност: Слънце, Луна, Земя. Ние споменахме и факта, че това разделяне стана през Лемурийската епоха, и че тя беше последвана от Атлантската епоха, четвъртото планетарно състояние на нашата Земя, където човешкото съзнание коренно се различаваше от днешното съзнание. Тогава, чрез описаната друга форма на съзнание, човекът живееше заедно с Боговете, които той познаваше, с Боговете, които хората по-късно нарекоха: Вотан, Балдур, Тор, Зевс, Аполон и т.н. Това са духовни Същества, които атлантският човек можеше да различава благодарение на своето ясновидство. Това виждане на божествено-духовни Същества през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа.
към текста >>
Ако искаме да си изградим един верен образ за тези изживявания, за това, което религиозно живееше в древните културни епохи, ние трябва да се замислим върху следното: Както най-важните съставни части на тези древни народи, така и най-надарените личности, ясновидци и пророци, бяха наследници на онези хора, които вече са живели и в Атлантската епоха, и че след
гол
ямата атлантска катастрофа в никакъв случай не загина всичко, което представляваше древната атлантска култура; онова, което надживя атлантската катастрофа, постепенно беше, така да се каже, присадено в новото време.
А Четвъртата следатлантска епоха протече така, че нейните религии бяха един вид отражение на онова, което се случи през самата Атлантска епоха. Днес ние трябва да се задълбочим малко повече в душите на древното индийско, персийско и египетско човечество.
Ако искаме да си изградим един верен образ за тези изживявания, за това, което религиозно живееше в древните културни епохи, ние трябва да се замислим върху следното: Както най-важните съставни части на тези древни народи, така и най-надарените личности, ясновидци и пророци, бяха наследници на онези хора, които вече са живели и в Атлантската епоха, и че след голямата атлантска катастрофа в никакъв случай не загина всичко, което представляваше древната атлантска култура; онова, което надживя атлантската катастрофа, постепенно беше, така да се каже, присадено в новото време.
И ние ще разберем най-добре душите на древните следатлантски потомци, ако се потопим в душите на последните атлантци.
към текста >>
Едните бяха съхранили до
гол
яма степен древното ясновидство.
В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други.
Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство.
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна. Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия.
към текста >>
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в
гол
ямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други. Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство.
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции.
към текста >>
И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един
гол
ям, от най-
гол
емия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия.
Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство. Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна. Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят.
И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия.
Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции. За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света.
към текста >>
Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат
гол
емите културни течения към останалите народи по света.
И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции. За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството.
Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света.
Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно. Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес.
към текста >>
Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди
гол
ямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център.
Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население. Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат.
към текста >>
Ето защо навсякъде всред тези
гол
еми човешки маси, както в Индия, така и в Персия, и в Египет, навсякъде, където възникваха различните следатлантски култури, ние намираме и не толкова напреднали, не толкова култивирани религиозни представи, които обаче не бяха нищо друго, освен един вид продължение на старите атлантски представи.
Те се съобразяваха с онези душевни особености, които заварваха в съответните земи. Създаваше се едно уравновесяване и се вземаха под внимание всички потребности и нужди на местното население. Трябваше да се държи сметка за религиозните възгледи, които се основаваха върху спомена от старите времена, от старите ясновидски способности. При това напълно естествено беше, че само при една малка група от най-напредналите хора можаха да се развият чистите представи. Повечето хора развиха компромисни представи от стария атлантски и от новия следатлантски вид.
Ето защо навсякъде всред тези големи човешки маси, както в Индия, така и в Персия, и в Египет, навсякъде, където възникваха различните следатлантски култури, ние намираме и не толкова напреднали, не толкова култивирани религиозни представи, които обаче не бяха нищо друго, освен един вид продължение на старите атлантски представи.
И сега, за да разберем какви бяха тези представи в народните религии, ние трябва да си изградим един образ за тях. Ние трябва да се пренесем в душите на последните атлантски жители.
към текста >>
Една част, показваща силно изразени способности за размножение или белези на извънредно
гол
ям апетит, беше сравнена, примерно, с телеца; друга разновидност от човеците беше онази, която живееше по-скоро в духовното: това бяха човеците - орли, които не се чувствуваха особено добре във физическия свят.
Тези четири основни форми бяха застъпени малко или много у всеки един атлантец. Тези форми са запазени в четири имена. Това са имената на апокалиптичните животни: телец, лъв, орел, човек. Но не би било съвсем правилно, ако си представяме, че тези форми са се покривали напълно с днешните животни, и все пак те напомняха - чрез впечатлението, което правеха - за днешните животни, носещи същите имена. Впечатленията, които етерните тела правеха, можеха да бъдат разбрани чрез образа на лъва, телеца, орела или човека.
Една част, показваща силно изразени способности за размножение или белези на извънредно голям апетит, беше сравнена, примерно, с телеца; друга разновидност от човеците беше онази, която живееше по-скоро в духовното: това бяха човеците - орли, които не се чувствуваха особено добре във физическия свят.
Имаше и такъв вид човеци, които в своето етерно тяло бяха, тъй да се каже, близки до днешното физическо тяло на човека; вярно е, че то не беше напълно еднакво, но все пак приличаше на човешката форма. Естествено, ние трябва да си представим, че не преобладаваше един или друг тип, а във всеки един бяха застъпени всичките четири, но един от тях доминираше.
към текста >>
Тогава мисълта, чувството имаше едно много по-
гол
ямо въздействие върху физическото тяло.
За да вникнем напълно в по-нататъшното изложение, ние трябва да вземем предвид следното. Ние трябва да сме наясно, че в хода на времето духовните съставни части на човека изгубиха своята власт върху неговото физическо тяло почти напълно. Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида.
Тогава мисълта, чувството имаше едно много по-голямо въздействие върху физическото тяло.
Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло. Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение. Днес това може да се случи много, много рядко.
към текста >>
Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-
гол
ямо влияние върху физическото тяло.
За да вникнем напълно в по-нататъшното изложение, ние трябва да вземем предвид следното. Ние трябва да сме наясно, че в хода на времето духовните съставни части на човека изгубиха своята власт върху неговото физическо тяло почти напълно. Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида. Тогава мисълта, чувството имаше едно много по-голямо въздействие върху физическото тяло.
Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло.
Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение. Днес това може да се случи много, много рядко. Днес трябва да бъде изразходвана изключително голяма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло.
към текста >>
Днес трябва да бъде изразходвана изключително
гол
яма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло.
Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло. Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение. Днес това може да се случи много, много рядко.
Днес трябва да бъде изразходвана изключително голяма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло.
Относително по-лесно е да се въздействува върху кръвообращението или дишането, но и това е доста трудно. Днес мисълта вече може да действува върху етерното тяло и в резултат на това през следващата инкарнация етерното тяло ще може да пренася тези действия върху физическото тяло, променяйки неговите външни очертания. Днес човекът трябва да постъпва така, че да знае: аз работя не само за една инкарнация, а за много бъдещи инкарнации. Защото душата е нещо вечно; тя непрекъснато се връща на Земята във все нови и нови прераждания.
към текста >>
Така изглеждаха нещата приблизително до средата на Атлантската епоха и ние ще проследим как този медитативен образ, изправен пред ученика като човешката форма, се превръщаше в нещо друго и как то беше спасено в
гол
ямата атлантска катастрофа.
Така изглеждаха нещата приблизително до средата на Атлантската епоха и ние ще проследим как този медитативен образ, изправен пред ученика като човешката форма, се превръщаше в нещо друго и как то беше спасено в голямата атлантска катастрофа.
Тъкмо то оживя и се прояви после в индийското посвещение, което можем да обхванем в пра-древното свещено име: Брахма. Това, което мировата Божественост беше определила като смисъл на Земята, се превърна в най-святото нещо за древния индийски посветен; и тогава той говореше за Брахма. А от всичко това по-късно възникна учението на Заратустра и египетската мъдрост, за които ще говорим в следващите лекции. Утре ще проследим прехода от Брахма в индийската мъдрост.
към текста >>
7.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Този образ действуваше толкова силно, че онези, които се подлагаха на посвещение, действително постигаха все по-
гол
яма прилика между техните физически тела и въпросния образ.
Нека още веднъж да си представим как всъщност е изглеждал този мисловен образ. Той не беше напълно еднакъв с днешния човек. Ако си представим един вид комбинация от мъж и жена, при което всичко низше отпада, ако си представим един вид двоен образ, от който ясно се очертава горната част на тялото, тогава ние ще имаме известна представа за сетивно-свръхсетивния образ, върху който ученикът медитираше.
Този образ действуваше толкова силно, че онези, които се подлагаха на посвещение, действително постигаха все по-голяма прилика между техните физически тела и въпросния образ.
Впрочем тук има още едно важно обстоятелство, а именно че медитиращият кандидат за посвещение имаше пред себе си един вид човешка форма, която той възприемаше вътрешно. Когато ученикът беше достатъчно подготвен и възприемаше този образ като жив, той трябваше да си припомня следното: „Наблюдавайки този образ, аз се пренасям в онова първоначално състояние от планетарното развитие, когато Земята, Луната и Слънцето все още не бяха разделени, а образуваха едно небесно тяло”. Тогава Земята се състоеше от своя пра-атом, обаче в този атом ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен. Образът съществуваше още в пра-древните времена на Земята, когато нямаше дори и следа от никакви животински, растителни и минерални форми. Тогавашната Земя се състоеше само от човешкия атом, от пробуждащия се човек.
към текста >>
Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след
гол
емия Потоп.
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го свят е произлязал от човешката форма.
Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп.
Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния Бог. Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н. И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена. Сега пред неговата душа се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа. Навън е Макрокосмосът, а после това, което усещаш в себе си като екстракт: Микрокосмосът!
към текста >>
И когато при походите на Александър Велики гърците проникнаха в Индия и научиха за последните отзвуци от това, което ученикът е усещал в миналото, те усещаха следното; те казваха: Когато ученикът разглежда това, което се разпростира в
гол
емия свят като човек, тогава той има пред себе си Херкулес.
И когато при походите на Александър Велики гърците проникнаха в Индия и научиха за последните отзвуци от това, което ученикът е усещал в миналото, те усещаха следното; те казваха: Когато ученикът разглежда това, което се разпростира в големия свят като човек, тогава той има пред себе си Херкулес.
Индиецът наричаше това, което живее като сили на Вселената: Вха. Обаче в човека те чувствуваха, така да се каже, екстракта на цялото: Брахман.
към текста >>
Риши. За тази цел нека отново да насочим поглед към
гол
емия свят.
Риши. За тази цел нека отново да насочим поглед към големия свят.
Ние трябва да сме наясно, че онова, което можем да възприемаме с физически сетива, с очите и т.н., е една последица от духовното. Ако си представим, че целия заобикалящ ни свят, който виждаме, е одухотворен, ние можем да го сравним приблизително с една етерна мъглявина. После тази етерна мъглявина постепенно се е сгъстявала; тя е слязла до агрегатното на материята и така от нея са се образували различните небесни тела; стигнало се до отделянето на Слънцето, Земята, Луната.
към текста >>
Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в
гол
емия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н.
Но защо се отделиха и другите планети? Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий. Защо стана така? Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот.
Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н.
„нормални” Същества. Нека да сме наясно по този въпрос. И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище. Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция. Но те също бяха минали през определено развитие.
към текста >>
Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-
гол
еми възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята.
Тези Същества са причина за възникването на тези две планети. Но още по-рано, по други причини, бяха образувани Марс, Юпитер и Сатурн. Тези планети също станаха обиталища на определени Същества. Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите. Обаче ние не бива да смятаме, че тези Същества, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята.
Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята.
Ето защо действията на Слънчевите, Мар-совите, Юпитеровите, Сатурновите, Венерините, Меркуриевите Духове и т.н се простират и навътре в Земята. Последните две планети са по-близо до Земята; след като Слънцето вече се беше отделило, те помогнаха на човека да подготви Земята такава, каквато я виждаме пред себе си днес.
към текста >>
Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-
гол
яма власт върху човека.
Това беше възможно също в древна Индия и в Персия. Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина. Египетският лечител и посветен само би се изсмял над това, което днес хората наричат медицина. Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент. Съзнанието на древния атлантец представляваше един вид сумрачно ясновидство.
Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-голяма власт върху човека.
Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание. И така, както днес, издигайки се до един идеален образец, човекът може да въздействува много по-силно, отколкото ако се позовава на всякакви морални поучения, така в миналото египетския посветен въздействуваше върху ученика чрез сили и образи, чиито произход се коренеше в по-висши процеси. Всичко това действуваше не само външно, а и дълбоко вътрешно: то действуваше така, че се получаваше един напълно завършен процес.
към текста >>
И това не е никакво суеверие, а една
гол
яма тайна, която посветените добре знаеха: възможността да внесат духовно съдържание в изживяванията на болните.
И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го оздравят. Този беше смисълът на храмовия сън, който се използваше при вътрешните заболявания. На болния не се даваше никакво лекарство, а му се предлагаше именно да спи в храма. Неговото съзнание беше помрачавано и по този начин му се позволяваше да вижда в духовните светове. Неговите астрални изживявания бяха насочвани така, че те имаха сили отново да влеят здраве в болното тяло.
И това не е никакво суеверие, а една голяма тайна, която посветените добре знаеха: възможността да внесат духовно съдържание в изживяванията на болните.
И цялата медицина, която ние намираме за толкова интимно свързана с посвещението, се опираше на това, че тя изкуствено възпроизвеждаше състоянията на атлантсткия човек. И благодарение на обстоятелството, че хората не им се противопоставяха чрез своето дневно съзнание, се пораждаха онези сили, които бяха необходими за оздравяването. Ето как действуваше храмовият сън.
към текста >>
8.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Следователно, това което стана през Втората
гол
яма епоха, когато Слънцето се отдели от Земята, се отрази в съответните образи на посветените в Персия.
Ние изтъкнахме също, че отделните еволюционни периоди на Земята са се отразили в Персийската и Египетската културни епохи.
Следователно, това което стана през Втората голяма епоха, когато Слънцето се отдели от Земята, се отрази в съответните образи на посветените в Персия.
А това, което стана, когато също и Луната постепенно се отдели от Земята, се превърна в светоглед и посветителски принцип при египтяните, халдейците, вавилонците, асирийците.
към текста >>
Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид
гол
яма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества: животни, растения и минерали.
Сега нека да погледнем към самата Земя.
Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества: животни, растения и минерали.
Понеже налице бяха само човешките зародиши, без да има никакви очи, ясно е, че никакво око не би могло външно да наблюдава тези процеси; така че дадените тук описания могат да са видими само за ясновиждащия човек, чиито духовен поглед е обърнат към миналото. Това описание е направено при хипотетичното предположение, че някой би могъл да застане в определена точка на мировото пространство и от там да наблюдава всичко. Също и на Стария Сатурн едно физическо око не би могло да забележи нищо. Тогава първоначалната Земя представляваше само една етерна мъглявина, която би могла да бъде усетена единствено като топлина. От тази маса, от тази първична етерна мъглявина постепенно се обособи едно светещо кълбо от изпарения, което вече би могло да бъде забелязано, ако би съществувало някакво око.
към текста >>
И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно
гол
ямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство.
Следва да сме наясно, че тази мъглявина нямаше нищо общо с днешната мъгла или с днешните облаци, защото вътре в нея, разтворени, се намираха всички онези субстанции, които днес са станали твърди или течни. Всички метали, всички минерали съществуваха под формата на прозрачни пари и мъглявини, които бяха пронизани от светлина. Това бяха пари, пронизани от светлина и топлина. Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина.
И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство.
Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство. Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи. Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината. Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта.
към текста >>
9.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-
гол
ямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло.
Това противоречие е само привидно и то изчезва, ако разглеждаме фактите не едностранчиво, а в тяхната взаимна вързаност. Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв живот, какъвто имаме сега на Земята.
Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло.
И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно. Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
към текста >>
Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в
гол
емия дом на Вселената.
Сега обаче ние трябва да осъзнаем и един друг факт. Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото. Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт.
Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената.
Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили. Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества. Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество. Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво. Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>
Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова
гол
яма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили.
Сега обаче ние трябва да осъзнаем и един друг факт. Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото. Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт. Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената.
Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили.
Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества. Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество. Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво. Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>
Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение
гол
еми действуващи войнства, чиято природа е от добро естество.
Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото. Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт. Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената. Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили. Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества.
Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество.
Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво. Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>
В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи
гол
яма промяна.
В образа на Озирис египтянинът виждаше Слънчевото действие върху нашата Земя по времето, когато около Земята все още се носеха повлекла от мъгли, без да има въздух; и той виждаше, че когато възникнаха първите наченки на дишането, в същия този момент единното дотогава Същество Озирис-Сет се раздели. Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето. Но това е същият момент, когато в човешкото същество навлязоха раждането и смъртта.
В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи голяма промяна.
Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност. Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз. Едва когато потъваше в своята низша природа, едва тогава той стигаше до съзнанието за себе си.
към текста >>
От
гол
ямо значение е факта, че тези 14 форми, тези 14 фази на нарастване, са приети от Луната, т.е.
Обаче всеки ден тази Слънчева светлина е отразявана по различен начин. Когато Луната виси на небето като тънък сърп, ние имаме първата форма; на втория ден тя нараства и тогава имаме втората форма и така нататък след 14 дни и 14 форми стигаме до пълната Луна. В продължение на 14 дни, минавайки през 14 форми, намиращият се на Луната Озирис се обръща към Земята.
От голямо значение е факта, че тези 14 форми, тези 14 фази на нарастване, са приети от Луната, т.е.
от Озирис, за да бъде отразявана към нас светлината на Слънцето. Това, което Луната върши тук, в Космоса е свързано и с нещо друго, а именно с факта, че човекът вече се е научил да диша. Едва когато този процес беше завършен на небето, едва тогава човекът можеше да диша правилно, като по този начин се свърза с физическия свят, а в човешкото същество можа да възникне първият зародиш на Аза.
към текста >>
10.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По-
гол
ямата част от народа, която не можеше да се издигне до ясновидството, се запознаваше с тези неща благодарение на един многозначителен образ.
В предишните лекции ние отправихме душевен поглед към редица факти, свързани с човешката природа и отнасящи се до еволюцията на Земята и на цялата Слънчева система. Особено в последните две лекции се постарахме да изтъкнем онези факти от развитието на Слънцето, Луната и Земята, които повторно оживяха в египетските Мистерии и които ученикът на египетските Мистерии, както и целият египетски народ добре познаваше. Фактически в своето ясновидство ученикът се запознаваше с всички неща, за които вече стана дума и които ще допълним с днешната лекция.
По-голямата част от народа, която не можеше да се издигне до ясновидството, се запознаваше с тези неща благодарение на един многозначителен образ.
Ние често сме обсъждали този образ, който беше смятан за най-важен в египетския мироглед. Този образ е свързан с легендата за Озирис и Изис. Всички ние познаваме този образ и всъщност няма човек, който вярва, че образът е изграден от незначителни подробности. Легендата за Изис разказва приблизително следното:
към текста >>
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-
гол
яма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума.
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума.
Вероятно мнозина, които са болезнено привързани към модерната анатомия, ще окачествят тези описания като чиста безсмислица. Но те следва да са наясно: египетският кандидат за посвещение не само изучаваше това учение, той виждаше по ясновидски начин и неговото съдържание. Сега аз се обръщам към онези, които имат нагласата да ме последват. Това учение е не само резултат от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
към текста >>
Когато Луната се отдели, човекът - по отношение на своята низша природа - се намираше приблизително на степента на един
гол
ям саламандър.
Както знаем, Земята беше една течна, водна Земя и по времето преди отделянето на Луната водните форми показваха низходящи степени на развитие.
Когато Луната се отдели, човекът - по отношение на своята низша природа - се намираше приблизително на степента на един голям саламандър.
Това е, което Библията нарича Змията; което се нарича Дракон или Змей. Докато Луната се отделяше от Земята, в долната част на човешката форма все повече и повече се развиха признаци от животинското царство. А когато Луната се отдели напълно, долната част на човека представляваше една животинска, грозна форма, докато в горната част бяха последните останки от една светлинна форма, в която отвън се вливаха силите на Слънцето. За човеците оставаше това, че светлинните Същества продължаваха да действуват в тях. Човекът, чиято особена светлинна форма се извисяваше над течната Земя се придвижваше, плувайки в първичното море.
към текста >>
11.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
През Атлантската епоха в тези четири типа постепенно надделява човешката природа, и тя достига до все по-
гол
ямо единство, хармонизирайки в себе си природата на орела, природата на лъва и природата на бика.
През Атлантската епоха в тези четири типа постепенно надделява човешката природа, и тя достига до все по-голямо единство, хармонизирайки в себе си природата на орела, природата на лъва и природата на бика.
В средата на Атлантската епоха тези различни природи постепенно се преобразиха в една напълно човешка форма. Но благодарение на всички тези процеси се случи и още нещо. Нека да си представим, как тези четири различни елемента хармонично преминаха един в друг, оформяйки четири човешки форми. Едната имаме във физическото тяло, в природата на телеца, на бика: това са преобладаващите сили, които се развиха до еволюционната епоха на Везните; после в етерното тяло имаме природата на лъва; още по-нататък в преобладаващите сили на астралното тяло имаме природата на орела, и накрая в преобладаващите сили на Аза израства същинската природа на човека. При едно или друго същество надмощие вземаше някоя от тези четири природи.
към текста >>
12.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да се замислим, че това е станало в едно пра-далечно минало когато нашата Земя едва започваше да се втвърдява и кристализира от водните маси на течната Земя, така че фактически по-
гол
ямата част от тези описания ставаше в тази водна Земя.
Нека още веднъж да си представим действието на Слънчевите и Лунните Духове, а именно на силите, идващи от Озирис и Изис, чието действие направи възможно възникването и формирането на човешкото тяло.
Нека да се замислим, че това е станало в едно пра-далечно минало когато нашата Земя едва започваше да се втвърдява и кристализира от водните маси на течната Земя, така че фактически по-голямата част от тези описания ставаше в тази водна Земя.
към текста >>
Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след
гол
ямата атлантска катастрофа по-
гол
ямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания.
Но колкото повече напредваше физическото тяло, развивайки се в посока отдолу нагоре, колкото повече - развивайки горната си част - човекът можеше да вижда също и физически, колкото по-добре възприемаше физическите предмети около себе си, толкова повече време трябваше да прекарва той в своето физическо тяло; интересът му към физическия свят все повече нарастваше, съзнанието му за духовния свят все повече се замъгляваше, а съзнанието му във физическото тяло все повече се проясняваше; той все повече и повече отвикваше от духовния свят. Ето как животът на човека се развиваше все повече в посока на физическия свят, докато съзнанието за периодите между смъртта и новото раждане все повече се помрачаваше.
Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания.
Ние вече обърнахме внимание върху това, че при онези хора, от следатлантското време, които бяха изостанали в своето развитие, ясновидската дарба беше все още съхранена. Дори и по времето, когато възникна християнството, имаше хора с ясновидски способности, има ги също и днес, макар и малко на брой, впрочем естествената дарба на това ясновидство коренно се различава от ясновидството, до което човекът стига в хода на езотеричното обучение.
към текста >>
Нека да се пренесем в душите на учениците, които наследиха свещените Риши, в душите на хората от индийската култура изобщо, да кажем, във времето непосредствено след като бяха изчезнали и последните следи от
гол
ямата атлантска водна катастрофа.
Нека да се пренесем в душите на учениците, които наследиха свещените Риши, в душите на хората от индийската култура изобщо, да кажем, във времето непосредствено след като бяха изчезнали и последните следи от голямата атлантска водна катастрофа.
В индийските души все още живееше като един вид спомен - един спомен за стария свят - когато човекът изживяваше и виждаше Боговете, които работеха върху неговото тяло, също както това правеха Озирис и Изис! Сега човекът се намираше извън този свят, извън лоното на Боговете.
към текста >>
Каквото беше положението с
гол
емите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците.
Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците.
Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото.
към текста >>
Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно
гол
ямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност.
Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план.
Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност.
Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа. Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н. Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения.
към текста >>
Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-
гол
яма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план. Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност. Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа.
Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения.
към текста >>
През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-
гол
яма сила.
А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка. През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие.
През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила.
През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
към текста >>
13.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Някои от тези митове исторически са запазени в онази форма, която се утвърди в Гърция, но по-
гол
ямата част от тези легенди, отнасящи се и неговото обкръжение всъщност идват от египетските Мистерии.
Съществуват много митове и легенди на древните египтяни, които бяха достатъчно известни за хората с духовно-научен светоглед, за които обаче все още не се споменава във външната, историческата традиция.
Някои от тези митове исторически са запазени в онази форма, която се утвърди в Гърция, но по-голямата част от тези легенди, отнасящи се и неговото обкръжение всъщност идват от египетските Мистерии.
Днес ние ще се занимаем с характерните черти на всякакъв род митове, въпреки твърденията на днешните култур-историци, че гръцка митология не съдържа в себе си кой знае колко факти от общочовешко значение.
към текста >>
Да предположим, че приживе даден човек е
гол
ям чревоугодник и е изпитвал
гол
яма наслада при поглъщането на пикантни храни.
Ние знаем, че след като умре, човекът не загубва веднага своите влечения и горещи желания.
Да предположим, че приживе даден човек е голям чревоугодник и е изпитвал голяма наслада при поглъщането на пикантни храни.
След смъртта му това удоволствие от яденето не изчезва веднага. Само че сега удоволствието се проявява не във физическото тяло, а в астралното тяло. Ето защо, тъй като след смъртта човекът запазва своето астрално тяло, той запазва също и желанието, обаче му липсва органът, за да задоволи това желание: физическото тяло. Желанието за ядене не зависи от физическото тяло, а от астралното тяло и тогава след смъртта настъпва една изгаряща жажда за онова, което му е доставяло най-голяма наслада в земния живот. Ето защо след смъртта човекът страда дотогава, докато отвикне от копнежа за удоволствие, докато отхвърли от себе си всичко, което е задоволявало горещите му желания чрез физическото тяло.
към текста >>
Желанието за ядене не зависи от физическото тяло, а от астралното тяло и тогава след смъртта настъпва една изгаряща жажда за онова, което му е доставяло най-
гол
яма наслада в земния живот.
Ние знаем, че след като умре, човекът не загубва веднага своите влечения и горещи желания. Да предположим, че приживе даден човек е голям чревоугодник и е изпитвал голяма наслада при поглъщането на пикантни храни. След смъртта му това удоволствие от яденето не изчезва веднага. Само че сега удоволствието се проявява не във физическото тяло, а в астралното тяло. Ето защо, тъй като след смъртта човекът запазва своето астрално тяло, той запазва също и желанието, обаче му липсва органът, за да задоволи това желание: физическото тяло.
Желанието за ядене не зависи от физическото тяло, а от астралното тяло и тогава след смъртта настъпва една изгаряща жажда за онова, което му е доставяло най-голяма наслада в земния живот.
Ето защо след смъртта човекът страда дотогава, докато отвикне от копнежа за удоволствие, докато отхвърли от себе си всичко, което е задоволявало горещите му желания чрез физическото тяло. Дотогава човекът се намира в Камалока. А после идва времето, когато човекът вече не проявява никакви претенции от този род, т.е. такива, чието задоволяване е възможно единствено чрез физическите органи. Тогава той преминава в Девакана.
към текста >>
В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова
гол
яма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества. Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят.
В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време.
Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност. Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план. Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят.
към текста >>
Следователно, в хода на развитието настъпи едно
гол
ямо затъмнение в това съзнание.
А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова.
Следователно, в хода на развитието настъпи едно голямо затъмнение в това съзнание.
към текста >>
Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от
Гол
гота е това, което го предпазва от духовна смърт.
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си. Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред.
Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт.
към текста >>
Това би представлявало едно
гол
ямо провинение спрямо истинското християнство, защото онзи, който познава фактите, е наясно, че древните Мистерии подготвяха човечеството за идващото християнство.
Обаче ние не бива да смятаме, че другите велики предводители на човечеството са без значение. Не става дума за това да се отделя изключително място на християнството.
Това би представлявало едно голямо провинение спрямо истинското християнство, защото онзи, който познава фактите, е наясно, че древните Мистерии подготвяха човечеството за идващото християнство.
И в такива думи, каквито е казал Августин, се съдържа дълбока истина: „Това, което днес наричаме християнска религия, отдавна е съществувало и при древните, не е липсвало дори и в началото на човешкия род, докато Христос се яви в плът, след което истинската религия, която е съществувала и по-рано, прие името християнска”.
към текста >>
Гол
яма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда.
Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда.
Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери. Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие.
към текста >>
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше
гол
ямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото
гол
яма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда. Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
към текста >>
В мон
гол
ските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида.
Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери. Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие.
В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида.
Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида. Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>
Уседналият характер на мон
гол
ското население е част от наследството на Атлантида.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида.
Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>
Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-
гол
емия си напредък.
Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>
То укрепваше душевните сили на
гол
емите пророци.
Ако трябва да се впускам в обяснения на тези неща, ще са ми необходими много повече часове. Сложността на историческия Буда далеч не е разяснена. В Буда живееше още нещо. В негово лице имаме не само едно Същество, което дойде от Атлантската епоха, за да се въплъти в този, който покрай другото беше също и един човешки Буда; освен това в него се съдържаше и нещо друго, нещо, за което той би могъл да каже: „Аз не мога да обхвана всичко това; то е нещо, което укрепва душевните ми сили, но аз съм само участник в едно събитие, което далеч надхвърля моите възможности”. И това е Христовото Същество.
То укрепваше душевните сили на големите пророци.
То беше едно добре познато Същество за древните Мистерии и тяхното внимание винаги се насочваше към Този, който трябваше да дойде.
към текста >>
Христос притежаваше най-
гол
ямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
И Той дойде! Но Той отново дойде, като държеше сметка за историческите необходимости, лежащи в основата на мировото развитие. Той не можеше да се въплъти направо в едно физическо тяло. Но все пак възможно беше - в един вид „подсъзнание” - Той да се въплъти в Буда. Обаче за да „ходи по Земята”, това можеше да стане ако бяха налице съответно подготвените физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Христос притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
И така, въплъщението на Христос можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване. Това беше Исус от Назарет. Той беше стигнал толкова напред в своето развитие, че беше в състояние, пречиствайки своето физическо, етерно и астрално тяло, да напусне тези тела в своята 30-годишна възраст, обаче по такъв начин, че те да останат жизнеспособни и използваеми от едно още по-висше Същество.
към текста >>
И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на
Гол
готския хълм, това Същество би видяло нещо изключително.
Тогава, заедно със Слънцето, от Земята се отдели и Христос. И Той можеше да упражнява своята власт върху нея само външно. В момента на Кръщението висшият Христов Дух отново и в пълния смисъл на думата, се съедини със Земята. По-рано Той действуваше отвън, осеняваше пророците и действуваше в Мистериите. Сега Той се въплъти в едно човешко тяло на самата Земя.
И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително.
В този момент астралното тяло на Земята се промени изцяло. В този момент то се оцвети в други цветове. В Земята беше вложена една нова сила. Това, което по-рано действуваше отвън, сега отново се свърза със Земята и занапред силата на привличане между Слънцето и Земята ще стане толкова мощна, че Слънцето и Земята отново ще се съединят, а човекът ще се съедини с Духовете на Слънцето. Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога.
към текста >>
14.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А по средата между двете епохи, сама за себе си, стои Гръцко-латинската епоха, когато Христос се яви на Земята и когато се разигра Мистерията на
Гол
гота.
Ние видяхме, че в духовните светове съществуват тайнствени сили, на които съответствуват други сили във физическия свят, които пораждат тези повторения. Така се стига до възкресението на външни и вътрешни изживявания.
А по средата между двете епохи, сама за себе си, стои Гръцко-латинската епоха, когато Христос се яви на Земята и когато се разигра Мистерията на Голгота.
Ние обърнахме внимание също и върху това, че промени възникнаха не само във външните отношения на развитието, но и в отношенията, засягащи самия духовен свят. Аз посочих колко различна беше душата на човека в Египетската епоха, когато тя виждаше около себе си огромните пирамиди, колко различна е тя, когато се преражда в Гръцко-латинската епоха, и колко различна е тя в наши дни.
към текста >>
От всичко, което проследихме относно предишните
гол
еми епохи от Земното развитие, ние можем да заключим, че Египетско-халдейската епоха се оказа едно отражение на онова познание и на онези изживявания, които са били присъщи за Лемурийската епоха, когато Луната е започнала да се отделя от Земята.
От всичко, което проследихме относно предишните големи епохи от Земното развитие, ние можем да заключим, че Египетско-халдейската епоха се оказа едно отражение на онова познание и на онези изживявания, които са били присъщи за Лемурийската епоха, когато Луната е започнала да се отделя от Земята.
Онова, което човеците са изживявали тогава, се появи отново като един вид спомен под формата на това, което египетските посветени даваха на хората. В процеса на своето посвещение самият египетски посветен изживяваше такива събития, каквито иначе човекът можеше да изживее едва след като е минал през портата на смъртта. Впрочем египетският посветен ги изживяваше по друг начин, различен от този на мъртвия. Сега е уместно да опишем с няколко думи същността на египетското посвещение, което ще ни послужи за основа на следващото изложение. Същността на това посвещение коренно се различава от същността на посвещението през времето на Христос.
към текста >>
Ние видяхме, че хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния свят, да развият все по-
гол
ям и по-
гол
ям интерес към физическия свят.
Ние видяхме, че хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния свят, да развият все по-голям и по-голям интерес към физическия свят.
Обаче в същата степен отслабнаха и избледняха онези изживявания, които те имаха в духовния свят между смъртта и новото раждане. Колкото по-живо ставаше съзнанието на хората във физическия свят, колкото по-уютно се чувствуваха те там, колкото повече навлизаха в законите на физическия план, толкова по-смътно ставаше тяхното съзнание в духовния свят. И до неговата най-ниска точка се стигна през Гръцко-латинската епоха. Но преди да се потопи докрай в материята, човекът не би могъл напълно да изживее това, което е задължително да изживее, ако иска да постигне верен поглед относно духовния свят през периода между раждането и смъртта. Процесът на посвещението може да бъде охарактеризиран съвсем накратко и това се отнася както за предхристиянското, така и за следхристиянското посвещение; променена е само неговата заключителна част.
към текста >>
Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-
гол
яма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло.
Едва сега започваме да разбираме онова, което сме получили като един импулс чрез Христовото идване на Земята. В древните посвещения нещата стояха така, че астралното тяло имаше сила да действува върху етерното тяло само тогава, когато етерното тяло се намираше извън физическото тяло.
Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-голяма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло.
Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло. И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което упражненията бяха развили в самото него. И когато после йерофантът пробуждаше кандидата за посвещение, последният се оказваше озарен, той вече знаеше какво става в духовния свят, понеже за три и половина дни той беше извършил едно забележително пътуване. Той беше придружаван из полетата на духовния свят, беше видял какво се случва там, от личен опит беше узнал това, което един друг човек може да изпита само чрез откровението. Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за Съществата, намиращи се в духовния свят отвъд физическия план.
към текста >>
Поради факта, че тези изображения са толкова реалистични, а не произволни, те действуваха като магическо средство; и онзи, който би могъл да вижда по-дълбоко, би забелязал, че в цветовете на тези древни образи са скрити
гол
еми тайни.
Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум. Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено. Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен. Да, ако хората биха искали действително да проучат чудната реалност на египетските Богове, респективно на техните образи, те следва да насочат вниманието си към тези връзки.
Поради факта, че тези изображения са толкова реалистични, а не произволни, те действуваха като магическо средство; и онзи, който би могъл да вижда по-дълбоко, би забелязал, че в цветовете на тези древни образи са скрити големи тайни.
към текста >>
Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи
гол
емия дар: Азовостта!
Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и той продължи да ги развива по-нататък.
Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта!
Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза. Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници. Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено.
към текста >>
Днес в областта на медицината се работи не само много нехайно, но се допускат и
гол
еми грешки, когато на даден пациент едностранчиво се предписват едни или други лечебни средства.
Когато египетските посветени можеха да виждат назад в миналото целия ход на мировото развитие, те знаеха много точно как отделните органи на човешкото тяло си кореспондират със субстанциите от външния свят, какви метали, какви растения трябва да се дават на болния, и някога хората ще открият какво огромно съкровище на окултна мъдрост в областта на медицината е притежавало древното човечество.
Днес в областта на медицината се работи не само много нехайно, но се допускат и големи грешки, когато на даден пациент едностранчиво се предписват едни или други лечебни средства.
Истинският окултист никога не би могъл да прояви такава едностранчивост. Колко често се налага да бъдат отхвърляни някои стремежи, които изискват компромиси спрямо Духовната наука. Духовната наука не може да подкрепя един едностранчив метод; напротив, тя изисква именно всестранност на всяко едно изследване. Колко едностранчиво е да се каже: Да премахнем всички отрови! Тези, които биха изрекли подобни думи, не познават истинските лечебни сили.
към текста >>
Обаче трите години от деятелността на Христос, Събитието на
Гол
гота и Кръщението в река Йордан са от значение както за душите, които бяха въплътени на Земята по това време, така и за тези, които се намираха в състоянието между смъртта и новото раждане.
Обаче единствената съдба на нашето време не се свежда до обстоятелството, че сега човекът вижда по материален начин онова, което по-рано е виждал в духовния свят. Такъв би бил случаят, ако междувременно Христовият Импулс не беше навлязъл в общочовешкото развитие. Този факт има значение не само за живота във физическия свят. Нека да се замислим какво значение имат събитията в Палестина за другата страна на живота, макар че те се разиграха след смъртта на египетските души. Тук на физически план стана това, за което вече говорихме.
Обаче трите години от деятелността на Христос, Събитието на Голгота и Кръщението в река Йордан са от значение както за душите, които бяха въплътени на Земята по това време, така и за тези, които се намираха в състоянието между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено
гол
ямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта.
Нека да си припомним факта, че външният физически израз на Аза, това е кръвта. Онова, което физически действува в силите на кръвта, е физическият израз на Аза.
Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта.
И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния свят. И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят. В материалния свят кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния свят пое това, което беше излишъкът от егоизъм. Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на Голгота. Вместо в егоизма, днешното човечество трябва да напредва в общочовешката любов.
към текста >>
И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на
Гол
гота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят.
Нека да си припомним факта, че външният физически израз на Аза, това е кръвта. Онова, което физически действува в силите на кръвта, е физическият израз на Аза. Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта. И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния свят.
И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят.
В материалния свят кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния свят пое това, което беше излишъкът от егоизъм. Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на Голгота. Вместо в егоизма, днешното човечество трябва да напредва в общочовешката любов.
към текста >>
Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на
Гол
гота.
Онова, което физически действува в силите на кръвта, е физическият израз на Аза. Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта. И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния свят. И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят. В материалния свят кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния свят пое това, което беше излишъкът от егоизъм.
Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на Голгота.
Вместо в егоизма, днешното човечество трябва да напредва в общочовешката любов.
към текста >>
Но какво представляваше това Събитие на
Гол
гота?
Но какво представляваше това Събитие на Голгота?
Какво представляваше това Събитие, включващо една смърт, траеща три дни и половина? - На физическия план беше изнесено това, което изживяваше в духовното си развитие онзи, който минаваше през посвещението. В продължение на три дни и половина той беше мъртъв. Онзи, който минаваше през тази символична смърт, можеше да каже на човечеството: „Да, смъртта може да бъде победена. Съществува нещо вечно в света.”
към текста >>
Събитието на
Гол
гота означава, че онова, което често пъти се разиграваше тайно в Мистериите на древните времена, сега се превърна в едно историческо събитие: победата над смъртта чрез Духа!
Смъртта биваше победена от посветените и те се чувствуваха като победители над смъртта.
Събитието на Голгота означава, че онова, което често пъти се разиграваше тайно в Мистериите на древните времена, сега се превърна в едно историческо събитие: победата над смъртта чрез Духа!
Ето какво беше изнесено на физически план. И ако оставим душите си под въздействието на всичко това, ние ще доловим как древното посвещение прерасна в нещо ново, ще доловим как в света възникна едно единствено по рода си историческо събитие.
към текста >>
Обаче чрез Събитието на
Гол
гота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят.
Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия свят, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите. Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”. Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”. Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите.
Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят.
Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана. Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят. След като кръвта изтече от раните на Спасителя - това е нещо, което принадлежи към мистериите на християнството - Христовият Дух слезе при мъртвите. Тази е една от най-дълбоките мистерии на човечеството. Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия свят се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-голямо от това, което се случва тук в духовния свят.
към текста >>
Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия свят се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-
гол
ямо от това, което се случва тук в духовния свят.
Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят. Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана. Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят. След като кръвта изтече от раните на Спасителя - това е нещо, което принадлежи към мистериите на християнството - Христовият Дух слезе при мъртвите. Тази е една от най-дълбоките мистерии на човечеството.
Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия свят се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-голямо от това, което се случва тук в духовния свят.
Онова, което човекът - придържайки се към това Събитие - донася със себе си в духовното царство, е един дар, който той може да вземе от физическия свят и да отнесе в духовния свят”. Ето посланието, което Христос донесе на мъртвите през тези три дни и половина; Той слезе при тях, за да ги спаси.
към текста >>
15.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Достатъчно е да се замислим до каква
гол
яма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята.
Достатъчно е само да отправим безпристрастен поглед към нашето обкръжение, за да се убедим, че това отчасти вече е станало. Материализмът е видимият израз на това низходящо движение. Вярно е, че в нито една друга епоха човекът не е постигал такава власт над материята както днес, обаче това е единствено заради задоволяване на телесните нужди. Нека да си припомним с какви примитивни средства са били построени гигантските пирамиди и да сравним това с размаха на египетския Дух, който можа да навлезе в тайните на мировото Битие.
Достатъчно е да се замислим до каква голяма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята.
Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния свят, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха. И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове. Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния свят! Нека да сравним тогавашните условия с днешните условия. Достатъчно е само да прочетем множеството днешни хвалебствия от нашите вестници, които славят големия напредък на нашето време.
към текста >>
Достатъчно е само да прочетем множеството днешни хвалебствия от нашите вестници, които славят
гол
емия напредък на нашето време.
Достатъчно е да се замислим до каква голяма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята. Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния свят, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха. И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове. Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния свят! Нека да сравним тогавашните условия с днешните условия.
Достатъчно е само да прочетем множеството днешни хвалебствия от нашите вестници, които славят големия напредък на нашето време.
Естествено, от страна на Духовната наука не бива да се възразява срещу всичко това. Подчинявайки елементите, човекът постига все повече и повече. Обаче нека да разгледаме нещата и от друга гледна точка.
към текста >>
Днес по-
гол
ямата част от човечеството няма почти никакво предчувствие за тези висини.
Да погледнем към отдавна отминалите времена, когато хората смилаха житните зърна с прости мелнични камъни и в същото време отправяха поглед към необятните висини на духовния живот.
Днес по-голямата част от човечеството няма почти никакво предчувствие за тези висини.
То няма никакво предчувствие за това, което изживяваше халдейският посветен, когато той по свой начин разглеждаше звездите, животните, растенията, минералите и тяхната връзка с човека, когато той практикуваше своето лечебно изкуство. Днешните хора не могат да се докоснат до тези духовни висини. Само Духовната наука ще бъде в състояние за изгради една точна представа за онова, което древните халдейско-египетски посветени виждаха. Например онова, което днес ни се предлага като тълкувание на надписите, свързани с древните Мистерии, е само една карикатура на тяхното истинско значение. Така в древността ние намираме твърде несъвършени средства за справяне с физическия свят, обаче в същото време могъщи сили за общуване с духовния свят.
към текста >>
Да, това би се случило, и то би дошло по такъв начин, че занапред човекът би постигал възможно най-
гол
ям напредък във физическия свят, ако не би настъпило онова събитие, за което говорихме в предишната лекция.
Да, това би се случило, и то би дошло по такъв начин, че занапред човекът би постигал възможно най-голям напредък във физическия свят, ако не би настъпило онова събитие, за което говорихме в предишната лекция.
В най-долната точка от еволюцията на човечеството чрез Христовия Импулс в него беше вложено нещо, което го тласна към един нов подем. Занапред навлизането на Христовия Импулс в еволюцията на човечеството ще съставлява другата страна на културата. Този Импулс посочи пътя за преодоляването на материята. Той донесе силата, чрез която смъртта може да бъде победена. Така той предостави на човечеството възможността то отново да се издигне над равнището на физическия план.
към текста >>
Този могъщ импулс трябваше да бъде даден на човечеството, един толкова действен Импулс, който направи възможно преодоляването на материята, както това е представено в Евангелието на Йоан и в Мистерията на
Гол
гота.
В най-долната точка от еволюцията на човечеството чрез Христовия Импулс в него беше вложено нещо, което го тласна към един нов подем. Занапред навлизането на Христовия Импулс в еволюцията на човечеството ще съставлява другата страна на културата. Този Импулс посочи пътя за преодоляването на материята. Той донесе силата, чрез която смъртта може да бъде победена. Така той предостави на човечеството възможността то отново да се издигне над равнището на физическия план.
Този могъщ импулс трябваше да бъде даден на човечеството, един толкова действен Импулс, който направи възможно преодоляването на материята, както това е представено в Евангелието на Йоан и в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Нека да отнесем всичко това към една точно определена душа, която през Египетската епоха успя да надникне в
гол
емите космически закономерности; нека да си представим, че сега пред нея отново възниква онова, което беше духовно виждано в Египет.
Нека да отнесем всичко това към една точно определена душа, която през Египетската епоха успя да надникне в големите космически закономерности; нека да си представим, че сега пред нея отново възниква онова, което беше духовно виждано в Египет.
Днес, в Петата следатлантска епоха, то отново възниква в тази душа, и тази душа е Коперник.
към текста >>
Сега ние нямаме възможност дори само с примери да посочим до каква дълбока степен
гол
емите истини все още не са забравени от нашия народ, макар и той да не ги разбира напълно; обаче Парацелз успя да си послужи с тях.
Сега ние нямаме възможност дори само с примери да посочим до каква дълбока степен големите истини все още не са забравени от нашия народ, макар и той да не ги разбира напълно; обаче Парацелз успя да си послужи с тях.
Той често пъти казваше, че е открил една книга с дълбоки медицински истини. И коя книга посочваше той? - Библията! - И той имаше предвид не само Стария Завет, а главно Новия Завет. Ако правилно четем Библията, ние ще открием в нея това, което откри и Парацелз.
към текста >>
При това съществува и възможност да не бъдат подценявани
гол
емите материални постижения от нашето време.
Фактически тя е един древен спомен от египетските лечебни методи. Обаче поради това, че Парацелз прие тайните на християнството, т.е. импулса от висшите светове, неговите произведения бяха проникнати от спиритуална мъдрост, или с други думи бяха християнизирани. Този е пътят към бъдещето. Ето какво би трябвало да сторят всички, които в наши дни искат да се измъкнат от пропадането в материята.
При това съществува и възможност да не бъдат подценявани големите материални постижения от нашето време.
Обаче има и тази възможност: в тях да се влеят духовните истини.
към текста >>
16.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост общо взето се свежда до това, да разреши
гол
ямата, най-
гол
ямата от всички загадки: загадката на човешкото същество.
Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят.
И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост общо взето се свежда до това, да разреши голямата, най-голямата от всички загадки: загадката на човешкото същество.
А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни свят. Впрочем, необходимо е всеки, който възнамерява да изслуша този лекционен цикъл, вече да разполага с някои от основните духовнонаучни понятия и аз смятам, че в общи линии това условие е предварително изпълнено от всички присъствуващи. Може би за проследяването на цикъла е необходим един изключително висок полет на Духа, макар че ще положа всички усилия, да направя основната ни тема възможно най-достъпна и разбираема.
към текста >>
Поради причини, които ще изясня именно в предстоящите лекции, ние вече се намираме в епохата, когато живата Мъдрост, съхранявана до този момент в най-тесни кръгове, ще трябва да стане достояние на все по-
гол
яма и по-
гол
яма част от човечеството.
В много отношения тя е само една затъмнена, една помрачена Мъдрост. Колкото и прекрасни, колкото и възвишени да са Ведите, колкото и чудно да звучат песните на Заратустра, колкото и божествен да изглежда езикът на древната египетска Мъдрост, всичко онова, пред което затаяваме дъх, не ни разкрива нищо друго, освен помрачената светлина, съдържаща се във великата Мъдрост на Хермес, във великата Мъдрост на Заратустра или във величественото познание на древните Риши. И все пак тази висша Мъдрост беше запазена за човечеството; така или иначе ти винаги е била достъпна за тесни кръгове, които са съхранявали тези "свещени тайни", както са наричали тогава този вид познание. Да, първичната Мъдрост, достъпна на човека, винаги е била съхранявана в Мистериите на Индия, Персия, Египет, Халдея, в християнските Мистерии, включително и до наши дни*6. До сравнително скоро време, в тези затворени кръгове беше възможно да се приема живата Мъдрост; едва впоследствие тя започна да бъде записвана под формата на книги.
Поради причини, които ще изясня именно в предстоящите лекции, ние вече се намираме в епохата, когато живата Мъдрост, съхранявана до този момент в най-тесни кръгове, ще трябва да стане достояние на все по-голяма и по-голяма част от човечеството.
Всъщност първичната Мъдрост на свещените Риши никога не е изчезвала. В рамките на нашето време тя просто премина през един извор на подмладяване. По-късно тази първична Мъдрост беше възвестявана на древното човечество от Заратустра и неговите ученици, от халдейските и египетските учители, от книгите на Мойсей, за да бликне отново чрез идването на Христос като един съвършено нов духовен импулс. Но засега ти е толкова интимно и дълбоко скрита, че може да проникне в човечеството само бавно и постепенно. Ето защо от ерата на християнското откровение насам, първичната Мъдрост навлиза в света наистина бавно и едва забележимо.
към текста >>
Но ето че настъпи времето, когато стана възможно да се говори за съдържанието на първичната Мъдрост пред все по-
гол
ям брой човешки същества, и то на един ясен и разбираем език.
Но ето че настъпи времето, когато стана възможно да се говори за съдържанието на първичната Мъдрост пред все по-голям брой човешки същества, и то на един ясен и разбираем език.
През последната третина на 19 век за нея можеше вече да се говори по един малко или много неприкрит начин. За пазителите на Мистериите стана възможно да говорят за първичната Мъдрост само поради определени процеси, които се разиграха в духовните светове. Всички Вие добре познавате историята на теософското развитие; Вие знаете, че тук ледът беше разчупен благодарение на онзи вид мъдрост, който днес не бих искал да описвам, а именно благодарение на т.н. строфи "Дзиан"*7. Фактически те съдържаха най-същественото от учението на свещените Риши.
към текста >>
Те съдържаха и
гол
яма част от това, което благодарение на християнското подмладяване успя да се влее в европейския Запад.
През последната третина на 19 век за нея можеше вече да се говори по един малко или много неприкрит начин. За пазителите на Мистериите стана възможно да говорят за първичната Мъдрост само поради определени процеси, които се разиграха в духовните светове. Всички Вие добре познавате историята на теософското развитие; Вие знаете, че тук ледът беше разчупен благодарение на онзи вид мъдрост, който днес не бих искал да описвам, а именно благодарение на т.н. строфи "Дзиан"*7. Фактически те съдържаха най-същественото от учението на свещените Риши.
Те съдържаха и голяма част от това, което благодарение на християнското подмладяване успя да се влее в европейския Запад.
Да тези строфи съдържат не просто запазената Мъдрост на Изтока; в тяхната ясна светлина се очертава и всичко онова, което през нашето летоброене и по-специално през Средновековието определяше живота в тайните школи на Запада. Съдържанието на строфите "Дзиан" ще бъде разбрано едва, в далечно бъдеще. Защото тук се налага отново да повторя: строфите "Дзиан" съдържат толкова дълбока Мъдрост, че днес тя просто не може да бъде разбрана в широките теософски кръгове; толкова дълбока Мъдрост, че тя остава недостъпна за днешните екзотерични способности на човечеството; всички екзотерични усилия са обречени на неуспех и не могат да проникнат в забележителния свят на тази Мъдрост.
към текста >>
Следователно,
гол
яма част от това, което можем да кажем за духовните светове, е по същество източна Мъдрост.
Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм. Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят. Същото се отнася, например, и за геометрията на Евклид*8. Нейните принципи изобщо не са се променили, въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с помощта на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс.
Следователно, голяма част от това, което можем да кажем за духовните светове, е по същество източна Мъдрост.
По този въпрос не бива да съществуват никакви недоразумения, а както знаем, те възникват твърде лесно.
към текста >>
Хората наистина биха могли да възразят по този начин: Вчера Вие казахте: Нека да се обърнем към тези, които след Мистерията на
Гол
гота действително искаха да разберат Христовия Импулс.
Онези, които не желаят да се преборят с тези недоразумения, лесно биха могли да изтълкуват погрешно казаното във вчерашната Великденска лекция*9. След като не желаят да се преборят с пречките по пътя на познанието, те биха могли да възразят: Вчера Вие обсъждахте така наречените "висши истини" на Буда. Вие казахте, че Буда е проповядвал висшите истини за страданието: Раждането е страдание, болестта е страдание, раздялата с това, което обичаш, е страдание, да не получиш това, което желаеш, е страдание.
Хората наистина биха могли да възразят по този начин: Вчера Вие казахте: Нека да се обърнем към тези, които след Мистерията на Голгота действително искаха да разберат Христовия Импулс.
Но тогава ние би трябвало да осъзнаем и още нещо а именно, че чрез разбирането на Христовия Импулс старите истини на Буда би следвало да изгубят част от своята стойност, понеже така да се каже Христовият Импулс действува като едно лечебно средство против житейските страдания. Вие споменахте така биха могли да се изразят те че Буда проповядва: Раждането е страдание, обаче този, който разбира Христос, отговаря: чрез раждането ние навлизаме в един живот, който споделяме с Христос, но поради нашата свързаност с Христос, житейските страдания ще отпаднат; чрез лечебната сила на Христовия импулс ще отпаднат и болестите; да, нито болестите, нито смъртта ще носят страдание за този, който аз и Христос и т.н. Но тук някой и могъл да възрази следното: Добре, обаче аз ще Ви напомня, че в Евангелията се намират същите изречения, които срещаме и при Буда; в Евангелията също четем, че животът е страдание, болестта е страдание и т.н. Сега аз лесно стигам до извода: В съвременните религиозни текстове ние откриваме същото съдържание, каквото срещаме и в будизма; следователно в областта на религиите няма никакъв напредък, никакво развитие; всички религии имат едно и съдържание. Обаче сега Вие говорите за някакъв "напредък" и се опитвате да докажете, че древните свещени истини на будизма не са валидни за епохата на християнството.
към текста >>
Обаче подобни възражения са израз на едно
гол
ямо объркване.
Обаче подобни възражения са израз на едно голямо объркване.
Защото съвсем не беше казано това, беше казано всичко друго, но не и последното изречение. Изключително важно е да обгърнем тази специална област с едно ясно и точно разбиране на нещата. А то никога не е по силите на фанатика; ясното и точно разбиране може да постигне само обективният човек.
към текста >>
преди онази природна катастрофа, която наричаме "Потоп", когато по-
гол
ямата част от хората, надарени със старото, сумрачно ясновидство, поглеждаха към небесните простори, към света на духовните Йерархии, те виждаха нещата по съвсем друг начин, различен от този, който се утвърди през следатлантските епохи, когато старото ясновидство постепенно изчезна и по-
гол
ямата част от хората проникваха във физическото пространство единствено с помощта на физическите очи.
И така, в предатлантските епохи, т.е.
преди онази природна катастрофа, която наричаме "Потоп", когато по-голямата част от хората, надарени със старото, сумрачно ясновидство, поглеждаха към небесните простори, към света на духовните Йерархии, те виждаха нещата по съвсем друг начин, различен от този, който се утвърди през следатлантските епохи, когато старото ясновидство постепенно изчезна и по-голямата част от хората проникваха във физическото пространство единствено с помощта на физическите очи.
Ето защо, преди Атлантската катастрофа не би имало никакъв смисъл да се говори за небесните тела по онзи начин, към който се придържат днешните хора. Ясновиждащият поглед се отправяше към небесните простори и там той виждаше не някакви "тела", а духовни световe! През онези времена не би имало никакъв смисъл да се говори за Меркурий, Нептун или Сатурн така, както прави това нашата астрономия; защото нашата астрономия говори, за мировото пространство и неговото съдържание по такъв начин, че тя регистрира единствено сетивните възприятия на физическите очи.
към текста >>
Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-
гол
яма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий?
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела. Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят.
Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий?
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно.
към текста >>
Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един
гол
ям, обширен духовен свят.
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно.
Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят.
И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии! Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия, хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато поглеждаха към физическата Луна, те механично я означаваха с древното име "Луна". И така една дума се употребява за две съвсем различни неща, които макар и да си принадлежат, пораждат коренно противоположни представи. Със своите термини Меркурий, Слънце, Марс и т.н., духовното направление обозначава нещо съвсем различно, отколкото материалното направление, макар и то да си служи със същите понятия.
към текста >>
17.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ето
гол
емият въпрос, който си поставяха още древните Риши.
Обаче нима ние, хората, не бихме могли да направим нещо за тези елементарни Духове?
Ето големият въпрос, който си поставяха още древните Риши.
Можем ли ние да направим нещо, за да ги избавим от затвора, в който са попаднали? Да, ние можем да направим нещо! Защото това, което ние, хората, вършим тук на физическия свят не е нищо друго, освен видимата, външната форма на определени духовни процеси. Всичко, което ние вършим, веднага се отразява в духовния свят.
към текста >>
И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява
гол
ямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт.
И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда.
Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества. И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>
Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо
гол
ям брой елементарни Същества.
За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.
Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества.
А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
към текста >>
И ние започваме да разбираме
гол
ямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят.
И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса.
Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност. Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>
18.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-
гол
ямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения.
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения.
Нашата Земя далеч не винаги е съществувала в сегашния си вид; ние знаем, че тя е била предшествувана от едно друго планетарно въплъщение. В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея. Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя. На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация Cтapoтo Слънце. А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн.
към текста >>
19.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И в още по-
гол
яма степен това важи за Старото Слънце.
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце. Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става. Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми.
И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце.
То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината. Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
към текста >>
Нека да напомним, че смяната и редуването на Слънчевите дни и Слънчевите нощи е от изключително
гол
яма важност.
И така, както днес преди обед описахме, Старият Сатурн се превръща в Слънце; в същото време Съществата, които изброихме, също се издигат една степен по-високо, и сега през своята "човешка" степен минават Архангелите. Външно погледнато, топлината се сгъстява и превръща в газ. Слънцето е едно тяло, съставено от газ. И докато Старият Сатурн беше едно тъмно, топлинно тяло, Слънцето започна да свети, редувайки онези състояния, които бихме могли да наречем Слънчеви дни и Слънчеви нощи.
Нека да напомним, че смяната и редуването на Слънчевите дни и Слънчевите нощи е от изключително голяма важност.
Разликата в живота, произтичащ през Слънчевите дни от една страна, и през Слънчевите нощи от друга страна, е огромна. Ако не би настъпило нищо друго, освен това, което описах в последната лекция, тогава Архангелите, които на Старото Слънце постигнаха своята "човешка" степен, през Слънчевите дни биха политали из Космоса заедно със светлинните лъчи, а през Слънчевите нощи би трябвало отново да се връщат в Слънцето. В такъв случай би трябвало да настъпи едно вдишване и издишване на светлината, респективно на живеещите в нея духовни Същества. Обаче нещата се развиха по друг начин.
към текста >>
20.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-
гол
яма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват.
Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица. Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии. А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система.
Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват.
Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система. Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете. Следователно, Херувимите са Духове на висшата мъдрост, които привеждат в изпълнение плана, получен от Серафимите. И накрая Престолите, третата низходяща степен в Йерархията, има задачата, образно казано, да запретне ръкави и фактически да осъществи висшите цели на Боговете.
към текста >>
И така, ние виждаме, стига да сторим това с душата си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от
гол
емия божествен план.
И така, ние виждаме, стига да сторим това с душата си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от големия божествен план.
За нас Престолите са онези Същества, които имат силата да превърнат подробния замисъл на Херувимите в нещо реално. И това става, когато Престолите разливат в пространството, което беше предназначено, така да се каже, да послужи като арена за една нова мирова система, своята собствена субстанция, субстанцията на първичния миров огън. Ако искаме да изразим нещата още по-картинно, бихме могли да кажем: Ето, сега една стара Слънчева система замира и изчезва; но в рамките на тази стара Слънчева система войнството на Серафими, Херувими и Престоли постигна своята висша зрелост. И според указанията на Божествената Троица, сега тези Същества търсят едно празно място в Космоса и намирайки го, казват: Тук ние ще започнем нашата работа! Най-напред Серафимите получават целите на мировата система, после Херувимите ги разработват, и накрая Престолите вливат в празното пространство първичния огън.
към текста >>
Ето колко невероятна е наивността на съвременната материалистическа митология; да, тя е много по-
гол
яма от наивността на всяка друга митология.
Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици. Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система! Наивността на подобно размишление е удивителна. Защото този, който се опитва да обясни Кант-Лапласовата система, забравя нещо съществено което впрочем е добре да бъде забравено понякога, но не и в този случай той забравя самия себе си, той забравя, че би трябвало да се намира вътре в бъдещата Слънчева система, и че не той, а някой друг я поставя в движение!
Ето колко невероятна е наивността на съвременната материалистическа митология; да, тя е много по-голяма от наивността на всяка друга митология.
Това ще потвърдят бъдещите поколения. Следователно, има някой друг, който замисля и провежда целия експеримент. Накратко: ако човек все още може да разсъждава, ако все още не е напуснат от добрите Духове на логиката, той е длъжен да предположи, че ротацията на небесното тяло се предизвиква от намесата на определени духовни сили, намиращи се извън Слънчевата система. И така, дори да се абстрахираме от грешката, че тук вместо за първичен огън се говори за газово кълбо, недопустимо е да смятаме, че това огромно газово кълбо би могло да се задвижи от само себе си. Възниква и друг въпрос: Къде се намират тези духовни сили, които привеждат топлинното кълбо в движение?
към текста >>
Следователно,
гол
емината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн.
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е. в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце? Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер.
Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн.
А Слънцето, за което говорим, се простираше до орбитата на днешния Юпитер. Тя маркира външната граница на Старото Слънце. Добре е, ако периодически Вие си представяте планетарните орбити като външни граници на старите небесни тела.
към текста >>
Едни от тях се стремяха към възможно най-
гол
еми духовни висоти, други се развиваха с нормално темпо, а трети изоставаха.
Всеки от Вас е срещал баща, който се оплаква, че неговият син повтаря класа, докато другите минават успешно в по-горния клас. Следователно, ние сме изправени пред едно различно темпо на еволюцията. И това се отнася за целия Макрокосмос. Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на Силите, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето. Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие Силите, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост.
Едни от тях се стремяха към възможно най-големи духовни висоти, други се развиваха с нормално темпо, а трети изоставаха.
Следователно, на Старата Луна имаше такива Сили, които бяха значително по-напред от родствените им духовни Същества. В резултат на това се обособиха две категории Сили, или Динамис. Напредналите Същества се "заселиха" на Слънцето, а изостаналите Същества образуваха кръжащата около него Луна. Ето откъде, грубо казано, започна Битката на Небето: с разделянето на Старата Луна, която попадна под властта на изостаналите Сили, и Старото Слънце, което попадна под властта на напредналите Сили.
към текста >>
21.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни Същества, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, както ги наричаме още в нашите антропософски среди.*24 Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност, а имат една по-мащабна задача: Те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и
гол
емите човешки общности, каквито са например народите, расите и т.н.
Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни Същества, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, както ги наричаме още в нашите антропософски среди.*24 Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност, а имат една по-мащабна задача: Те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности, каквито са например народите, расите и т.н.
В рамките на нашето земно развитие Архангелите имат задачата да свържат отделната човешка душа с това, което ние наричаме Народностна Душа.*25
към текста >>
Те слагат ред в отношенията между индивида и
гол
ямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование. И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ". За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа. Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност. В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои.
Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>
Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и
гол
емите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята.
И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи, нека да си припомним още веднъж следното. В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества.
Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята.
Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества. Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер. И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу. И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
към текста >>
Едва ли някога ще има по-суеверни хора от днешните теоретици на Космоса, от днешните астрономи, и едва ли някога хора та ще са свидетели на по-
гол
ям фанатизъм от техния!
Да, приблизително така мислят и говорят нашите съвременници. Но дали те са прави?
Едва ли някога ще има по-суеверни хора от днешните теоретици на Космоса, от днешните астрономи, и едва ли някога хора та ще са свидетели на по-голям фанатизъм от техния!
Вероятно бъдещите поколения ще са малко по-толерантни и ще казват: След XV и XVI век хората изгубиха съзнанието, че има един друг, духовен свят, и че в духовния свят човекът има други гледни точки, други перспективи, и че според тях подреждането на небесните тела трябва да изглежда иначе, а не както повелява чисто физическото наблюдение. Вярно е, че за определен период от време хората трябваше да съсредоточат вниманието и усилията си главно върху физическия свят, но идват други епохи, когато те отново ще си спомнят, че съществува и един друг, духовен свят и отново ще изпитат потребност от първоначалната гледна точка, от първоначалната космическа перспектива.
към текста >>
Виждаме, следователно, че има една непрекъсната линия на все по-
гол
ямо и по-
гол
ямо съвършенство, започваща от човека и отиваща все по-нагоре.
Следователно, ние имаме работа с пространствени сфери, а планетите са граничните, маркировъчни жалони между отделните сфери, всяка от които е един вид арена на действие за висшите Същества.
Виждаме, следователно, че има една непрекъсната линия на все по-голямо и по-голямо съвършенство, започваща от човека и отиваща все по-нагоре.
Самият човек е прикован към Земята; а онова, което е вечно в него и напредва от една инкарнация в друга инкарнация, се направлява от Същества, които не са приковани към Земята, а изпълват въздушното пространство и това, което лежи над него, отиващо до Луната, до Меркурий и т.н.
към текста >>
22.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Етерното тяло на посветения има
гол
яма стойност; то не изчезва в мировия етер, а остава съхранено в духовния свят.
Съществува една духовна, една спиритуална икономия*35, която непрекъснато изисква да и бъдат представяни изключения на това, което ние обикновено разглеждаме като утвърдени духовно-научни истини. Ние често казваме, и в общи линии това е вярно: когато един човек умира, той първо отхвърля своето физическо тяло, след известно време отхвърля своето етерно тяло; етерното тяло се разтваря в мировия етер с изключение на един остатък: Екстрактът от човешкото етерно тяло. Така става обикновено. Обаче има огромна разлика между обикновеното етерно тяло и етерното тяло на посветените в атлантските Мистерии.
Етерното тяло на посветения има голяма стойност; то не изчезва в мировия етер, а остава съхранено в духовния свят.
Според указания от най-висшия посветен на Атлантския оракул бяха запазени етерните тела на седемте най-изтъкнати посветени. След тяхната смърт Архангелите, които живееха в техните етерни тела, се върнаха отново горе във висшите светове. Обаче етерните тела бяха запазени, естествено не в материален вид, а според духовните закони.
към текста >>
23.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Аз вече казах: Първоначално този Стар Сатурн беше толкова
гол
ям, колкото, в общи линии, е днешната Слънчева система.
Нека да започнем от възникването на Стария Сатурн, който стои в началото на нашата еволюция.
Аз вече казах: Първоначално този Стар Сатурн беше толкова голям, колкото, в общи линии, е днешната Слънчева система.
И още нещо: ние не трябва да си представяме Стария Сатурн като някакво материално кълбо.
към текста >>
И тогава, след като вече не възникват никакви нови яйца, наслаганите едно върху друго яйца образуват едно
гол
ямо кълбо.
И сега настъпва нещо изключително: Представете си за миг, че след съответната обиколка около Сатурн, на края всяко яйце отново се завръща на онази точка, където то е възникнало първоначално както казах, аз само възпроизвеждам фактите според духовно-научното изследване; и когато пристигне там, то спира и не може да продължи нататък. Да, всяко такова яйце е възникнало в определена точка и след като завърши своята обиколка около Сатурн, то пристига там, където е възникнало първоначално. Обаче създаването на тези яйца продължава само до определен момент, после процесът спира и повече не възникват никакви топлинни яйца. Стигайки до определено място, те се наслагват едно върху друго и образуват едно единствено яйце. Следователно, накрая яйцата се оказват на мястото, където са възникнали, и остават в покой.
И тогава, след като вече не възникват никакви нови яйца, наслаганите едно върху друго яйца образуват едно голямо кълбо.
Естествено, това кълбо възниква постепенно в хода на времето. То представлява, така да се каже, най-гъстата огнена материя, и същевременно е идентично с онова, което в по-тесен смисъл на думата можем да наречем Сатурн, защото е разположено на същото място, където се намира днешният Сатурн. И понеже в известен смисъл всичко се повтаря, същите процеси се разиграват и при възникването на нашата Земя. Днешният Сатурн също е възникнал по този начин, защото фактически той се е "установил" на определено място, не точно мястото, заемано от Стария Сатурн, защото поради известни причини нещата са един вид изместени, обаче процесът на възникване на днешния Сатурн е същият. Накратко: От огромния, първоначален Сатурн се ражда едно малко Сатурново кълбо и това става благодарение на всички сили и Същества, които принадлежат към висшите Йерархии.
към текста >>
Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната
гол
емина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера.
Сега саможертва извършват не Престолите, а други Същества от духовните Йерархии, които познаваме под името Господства, или Духове на Мъдростта. Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн. Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение.
Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера.
Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно. Сега на Старото Слънце имаме не само топлинната субстанция, но и сгъстената топлинна субстанция, а именно: Въздухът или газообразната субстанция. И така, от външния кръг, както и по-рано, действуват Господствата, а от вътрешния Слънчев кръг действуват Властите и Силите, респективно Духовете на формата и Духовете на Движението.
към текста >>
Вие бихте изпаднали в
гол
яма грешка, ако допуснете, че Сатурн може да бъде сравнен с друго небесно тяло, примерно с Юпитер или с Марс.
Нека да продължим нататък. След като двата процеса са пред очите ни, ще се въздържа от по-подробно описание на следващите етапи от развитието. Ще изтъкна само една важна особеност и тя е следната: Какво впрочем представляваше Старият Сатурн? Той представляваше едно тяло, съставено от топлина.
Вие бихте изпаднали в голяма грешка, ако допуснете, че Сатурн може да бъде сравнен с друго небесно тяло, примерно с Юпитер или с Марс.
Старият Сатурн не е нищо друго, освен едно топлинно пространство. И фактът, че Вие го виждате по един или по друг начин, се дължи на това, че Вие го виждате през едно светло пространство. Представете си как изглежда един неосветен предмет, който Вие наблюдавате през едно осветено пространство? Той изглежда оцветен в синьо. Проверете това е помощта на една обикновена запалена свещ: в средата на пламъка виждаме синьо, а около него един светъл кръг.
към текста >>
Както често сме изтъквали, тези култури представляват съответните повторения на отделните
гол
еми еволюционни епохи.
Ние знаем, че когато настъпи Египетската епоха, това беше всъщност Третата следатлантска култура. Първата беше Древно-индийската, втората беше Древно-персийската култура.
Както често сме изтъквали, тези култури представляват съответните повторения на отделните големи еволюционни епохи.
Лемурийската епоха е трета голяма епоха. Ето защо Египетската епоха е един вид повторение на процесите, които бяха характерни за Лемурия. Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската култура. Ето защо и египетската култура се усещаше толкова сродна със зодиакалното съзвездие Телец и изобщо с всичко, което спада към култа на Телеца.
към текста >>
Лемурийската епоха е трета
гол
яма епоха.
Ние знаем, че когато настъпи Египетската епоха, това беше всъщност Третата следатлантска култура. Първата беше Древно-индийската, втората беше Древно-персийската култура. Както често сме изтъквали, тези култури представляват съответните повторения на отделните големи еволюционни епохи.
Лемурийската епоха е трета голяма епоха.
Ето защо Египетската епоха е един вид повторение на процесите, които бяха характерни за Лемурия. Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската култура. Ето защо и египетската култура се усещаше толкова сродна със зодиакалното съзвездие Телец и изобщо с всичко, което спада към култа на Телеца.
към текста >>
24.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Обаче
гол
ямото планетарно тяло, от което Сатурн се отдели, продължи да се свива и днес то съществува като една малка сфера във вътрешността на Космоса.
Обаче Вие не бива да си представите нещата така, сякаш от този момент нататък Лъвът е причинил един пълен застой; по-скоро настъпи едно затихване на предишните планетарни движения, характерни за Сатурн. И сега Сатурн се превърна в едно същество, което сякаш всмукна и обедини в себе си всичко онова, което до този момент беше разпръснато из неговото обкръжение. Това можа да стане само поради въздействията, идващи от Лъва.
Обаче голямото планетарно тяло, от което Сатурн се отдели, продължи да се свива и днес то съществува като една малка сфера във вътрешността на Космоса.
И понеже цялата тази формация се оттегли навътре, след като вътрешните процеси в Сатурн затихнаха, тази планета донякъде запази движението, което тя беше получила първоначално. Докато по-рано Сатурн се нуждаеше от вътрешен импулс за придвижване в голямото планетарно тяло, сега въпреки преустановяването на този импулс той можеше да се движи като от само себе си. Този вид движение след като първоначалният тласък вече беше даден днес имаме в ротацията на Сатурн.
към текста >>
Докато по-рано Сатурн се нуждаеше от вътрешен импулс за придвижване в
гол
ямото планетарно тяло, сега въпреки преустановяването на този импулс той можеше да се движи като от само себе си.
Обаче Вие не бива да си представите нещата така, сякаш от този момент нататък Лъвът е причинил един пълен застой; по-скоро настъпи едно затихване на предишните планетарни движения, характерни за Сатурн. И сега Сатурн се превърна в едно същество, което сякаш всмукна и обедини в себе си всичко онова, което до този момент беше разпръснато из неговото обкръжение. Това можа да стане само поради въздействията, идващи от Лъва. Обаче голямото планетарно тяло, от което Сатурн се отдели, продължи да се свива и днес то съществува като една малка сфера във вътрешността на Космоса. И понеже цялата тази формация се оттегли навътре, след като вътрешните процеси в Сатурн затихнаха, тази планета донякъде запази движението, което тя беше получила първоначално.
Докато по-рано Сатурн се нуждаеше от вътрешен импулс за придвижване в голямото планетарно тяло, сега въпреки преустановяването на този импулс той можеше да се движи като от само себе си.
Този вид движение след като първоначалният тласък вече беше даден днес имаме в ротацията на Сатурн.
към текста >>
И след като Юпитер, това
гол
ямо живо Същество, беше умъртвено, започна животът на отделните Същества, намиращи се в него; той също започна да се движи, намирайки подтика за това вътре в самия себе си.
По същия начин се развиха и нещата с Юпитер. Изобщо в началото на Земното развитие започнаха и процеси на диференциация, разиграващи се в нейното планетарно тяло. Под въздействието на зодиакалното съзвездие Скорпион настъпи един вид умъртвяване на отделните кълба; те започнаха да се струпват на определени места, което обаче сложи началото на техния вътрешен живот.
И след като Юпитер, това голямо живо Същество, беше умъртвено, започна животът на отделните Същества, намиращи се в него; той също започна да се движи, намирайки подтика за това вътре в самия себе си.
Това, което днес наблюдаваме като движения на Сатурн, Юпитер и т.н., е само една последица от този първоначален формообразуващ процес, за който говорих вчера.
към текста >>
А после по протежение на пояса се струпват телата, които са предназначени да образуват едно
гол
ямо планетарно тяло.
Когато Вие имате пред себе си Млечния път, прострян като един гигантски пояс из небесното пространство, осеян тук или там с оскъдно количество звезди, това се дължи на същия закон, според който при започване на ротацията небесните тела се подреждат по протежение на това, което означаваме като пояс. Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора. Вие не бива да забравяте, че такъв пояс се образува и при възникването на отделните планети. Следователно, ако се върнем към по-предишните рисунки, и вземем, грубо казано, едно яйце и поискаме да изобразим отделните състояния, би трябвало да очертаем, примерно с червен цвят, един такъв пояс. С червено би трябвало да оцветим не цялото яйце, а само пояса.
А после по протежение на пояса се струпват телата, които са предназначени да образуват едно голямо планетарно тяло.
И на едно определено място би трябвало да отбележим точката, където се концентрират всички тела.
към текста >>
Обаче ние се намираме в зората на една нова епоха, когато самите факти ще опровергаят всички фантастични теории на днешната наука и ще принудят хората да потърсят пътя към
гол
емите истини на първичната мъдрост.
Темата, която развивам пред Вас и която кулминира в учението за макрокосмическия човек, съдържа най-дълбоките космически тайни и това учение рано или късно ще стане част от общото образование. Днешното човечество все още не може да го разбере, и ако един учен би присъствувал на подобни лекции, той не би могъл да не оприличи цялата аудитория на едно сборище от уморазстроени хора.
Обаче ние се намираме в зората на една нова епоха, когато самите факти ще опровергаят всички фантастични теории на днешната наука и ще принудят хората да потърсят пътя към големите истини на първичната мъдрост.
към текста >>
Естествено, не бих искал да омаловажавам постиженията на официалната наука, те имат своята стойност, обаче спрямо
гол
я мата мистерия, която се разиграва в акта на оплождането, те не са нищо друго, освен детска игра; а отговорът на въпроса какво става в клетката, в точката, може да бъде намерен само в обкръжението.
И никой не би могъл да проникне, примерно, в тайните на така наречения процес на оплождане, върху който днешните хора спекулират толкова повърхностно, ако преди това не е разбрал учението за макрокосмическия човек. Именно онова, което се разиграва като една реална мистерия, се изплъзва от обикновените инструментални и лабораторни изследвания. Колко малка е клетката, в която се извършва оплождането, сравнена с Космоса! Обаче това, което се разиграва в тази малка клетка, ще бъде разгадано единствено тогава, когато сме навлезли в тайните на Космоса. Нищо друго не може да ни помогне!
Естествено, не бих искал да омаловажавам постиженията на официалната наука, те имат своята стойност, обаче спрямо голя мата мистерия, която се разиграва в акта на оплождането, те не са нищо друго, освен детска игра; а отговорът на въпроса какво става в клетката, в точката, може да бъде намерен само в обкръжението.
Ето защо и древният посветен казваше: Искаш ли да разбереш точката, ти трябва да изследваш кръга!
към текста >>
"Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния свят: нещо, което е съпроводено с
гол
еми изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от лоши неукротени желания страсти.
Защото как стоят нещата с развитието на човека? Нека да отправим духовен поглед към Атлантската епоха, към Лемурийската епоха и отново да проследим развитието в посока към нашето време. И така, човекът получава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, след което Азът започва да преобразява астралното тяло в Дух-Себе, етерното тяло в Дух-Живот и физическото тяло в Човек-Дух. През всички времена първичната мъдрост е знаела, че човекът преобразява своето астрално тяло по такъв начин, че първоначално то е съставено от старата астралност плюс Манас, или Дух-Себе, и едва по-късно упоритата работа на Аза ще превърне цялото астрално тяло в Манас. На този етап от еволюцията, с малки изключения, се намират всички наши съвременници.
"Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния свят: нещо, което е съпроводено с големи изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от лоши неукротени желания страсти.
Накратко: еволюцията на човека се свежда до това, все по-малко и по-малко да натоварва астралния свят със своите астрални "остатъци".
към текста >>
Обаче сега възниква
гол
емият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
Не, нещата изобщо не са така устроени!
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така? Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
Ето
гол
емият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята? И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така?
Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
Ето как изглеждат
гол
емите логически въпроси!
За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове?
Ето как изглеждат големите логически въпроси!
И последната лекция от този цикъл трябва да бъде посветена на тях и най-вече: Какво е значението на човека за Космоса, какво е отношението на човека към висшите Йерархии и към кои степени от Йерархиите води неговият път?
към текста >>
25.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И така, Вие ясно бихте могли да си представите как нашата Земя се превръща в купчина развалини след като човекът я напусне; нещата биха могли да бъдат сравнени с един
гол
ям град, напуснат от цялото си население.
И така, Вие ясно бихте могли да си представите как нашата Земя се превръща в купчина развалини след като човекът я напусне; нещата биха могли да бъдат сравнени с един голям град, напуснат от цялото си население.
Вие знаете как ще изглежда след кратко време един такъв град: купчина развалини, затрупани от земна маса! Така стоят нещата днес. Обаче процесите, които ще се развиват на Земята в далечното бъдеще няма да изглеждат по този начин.
към текста >>
Ето
гол
ямата разлика между Серафимите, Херувимите, Престолите и човека: Още от самото начало на нашето развитие тези най-висши духовни Същества могат да се радват на непосредствената си близост до божествената Троица.
Да, това което човекът трябва да търси толкова упорито в хода на своето развитие, те го притежават от самото начало. Ние хората казваме: Ето, ние трябва да започнем от нашето днешно положение и да търсим все по-висшите степени на познанието, волята и така нататък; така ние все повече се приближаваме до Бога. Но колкото и да израстваме в нашето развитие, Богът винаги остава скрит.
Ето голямата разлика между Серафимите, Херувимите, Престолите и човека: Още от самото начало на нашето развитие тези най-висши духовни Същества могат да се радват на непосредствената си близост до божествената Троица.
Целта, към която се стреми човекът, е тяхно притежание от самото начало.
към текста >>
Тези "отзовани", "декласирани" Същества не бяха зли; напротив, те бяха
гол
емите насърчители на развитието; те предизвикваха щурма срещу праволенейното развитие, като по този начин те породиха и Злото в света.
Същества трябваше да бъдат "отзовани". Те не са зли сами по себе си, и ние никога не бива да ги третираме като "зли сили". Дори бих ме могли да кажем, че поставяйки пречки в развитието, те са пожертвайки самите себе си. В най-общ смисъл ние бихме могли да ги наречем Богове на препятствията.
Тези "отзовани", "декласирани" Същества не бяха зли; напротив, те бяха големите насърчители на развитието; те предизвикваха щурма срещу праволенейното развитие, като по този начин те породиха и Злото в света.
към текста >>
Именно поради обстоятелството, че възникнаха тези
гол
еми препятствия, еволюцията на Старата Луна успя да намери верния път.
Именно поради обстоятелството, че възникнаха тези големи препятствия, еволюцията на Старата Луна успя да намери верния път.
Тези Същества, които си казваха. "Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу! " напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото.
към текста >>
А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-
гол
яма степен от предвиденото.
Именно поради обстоятелството, че възникнаха тези големи препятствия, еволюцията на Старата Луна успя да намери верния път. Тези Същества, които си казваха. "Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу! " напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната.
А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото.
Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите. Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място. Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
Но ето че настъпи Събитието на
Гол
гота.
Но ето че настъпи Събитието на Голгота.
Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
към текста >>
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче
гол
ямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта.
Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос. Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция.
към текста >>
В стремежа си поне отчасти да отговорим на
гол
емите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят.
Ето как в хода на тези лекции, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, ние се опитахме да стигнем до смисъла на човешкото същество.
В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят.
Едва по този начин нашето познание постига връзка с реалността. И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително, конкретно познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
към текста >>
26.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
(Лекция от 1 Май 1913, "Предварителните степени от Мистерията на
Гол
гота", Събр. Съч.
"Занапред ще възникне един физически орган вътре в структурата на днешния мозък, и той ще бъде орган на реинкарнационната памет. С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат конкретни нервни заболявания, и то много по-лоши от всички, които вече познаваме".
(Лекция от 1 Май 1913, "Предварителните степени от Мистерията на Голгота", Събр. Съч.
№ 152).
към текста >>
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или
гол
еми групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието "антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
към текста >>
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с
гол
яма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието "антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за
гол
емите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем.
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем.
Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>
27.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Значението на
Гол
готската Тайна за развитието на човечеството на Земята.
Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
Значението на Голготската Тайна за развитието на човечеството на Земята.
към текста >>
Космическия смисъл на
Гол
готската Тайна.
Космическия смисъл на Голготската Тайна.
Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият Импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на духовната Сфера.
към текста >>
28.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: първо моите книги, предназначени за широката публика, и второ една
гол
яма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското Общество.
"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: първо моите книги, предназначени за широката публика, и второ една голяма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското Общество.
Това бяха записки по сказките, направени повече или по-малко добре, които, поради липса на време, не можех да коригирам. Бих предпочел по-добре устно изреченото слово да си оста не устно изречено слово. Обаче членовете на Обществото искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания. Така и стана. Ако бих имал време да направя необходимите корекции, то още от самото начало не би се наложило да поставим ограничението "само за членовете".
към текста >>
В тази насока се проявяваше
гол
ямо желание да се чуе едно обяснение на Евангелията и въобще на Библията в светлината на Антропософията.
В тази насока се проявяваше голямо желание да се чуе едно обяснение на Евангелията и въобще на Библията в светлината на Антропософията.
Проявяваше се желание да държи курсове върху тези откровения, да дени на човечеството.
към текста >>
29.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Една
гол
яма част от стремящото се човечество е празнувала точно на днешния ден един забележителен празник.
Една голяма част от стремящото се човечество е празнувала точно на днешния ден един забележителен празник.
И онези от този град, които се наричат приятели на Антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от сказки започва именно в този ден, денят на Йоана Кръстителя. Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята.
към текста >>
Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една
гол
яма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване.
През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус. Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството. Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса.
Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване.
С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна. Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството. Това благовестие е именно Антропософията.
към текста >>
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага
гол
яма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Такива думи трябва да се вземат буквално.
към текста >>
Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-
гол
ям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
към текста >>
Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на
Гол
гота и който възкръсна.
На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога.
Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна.
Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
към текста >>
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати
гол
еми предхождащи степени.
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото. Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине. Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
към текста >>
Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита душа, която още в миналите времена е имала
гол
еми и мощни опитности в света.
Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек? Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би могъл да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря на външния му вид. Защото човек трябва да изгражда своята външност според условията на външната среда.
Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита душа, която още в миналите времена е имала големи и мощни опитности в света.
Ето защо за всички такива посветени се казва, че тяхното раждане става по различен начин в сравнение с раждането на другите хора. Защо и как?
към текста >>
30.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото тогава още е имало
гол
ям брой хора, които можеха да виждат, какво всъщност е ставало: а именно, че при раждането на този Буда е ставало нещо твърде различно от това, което става при раждането на някой обикновен човек.
Да вземем времето, когато за древния индийски народ се явил Буда. Тогава не е било както сега. Ако днес би се случило да се яви някой Буда в Европа, той не би се ползувал с особено уважение. Обаче по времето на Буда не е било така.
Защото тогава още е имало голям брой хора, които можеха да виждат, какво всъщност е ставало: а именно, че при раждането на този Буда е ставало нещо твърде различно от това, което става при раждането на някой обикновен човек.
В писанията на изтока, а именно в онези писания, които разглеждат този въпрос е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "голям стил", ако можем да се изразим така. Там се разказва, че на царицата Майа, "образецът на великата майка", било предсказано, че тя ще донесе на света едно велико същество. После, когато това същество се ражда, това раждане става преждевременно. Често пъти този е начинът за изпращане на едно велико същество в света: то се ражда преждевременно. Защото тогава човешкото същество, в което висшето духовно същество трябва да се въплъти, не се съединява така тясно с материята, както когато то е носено в утробата на майката пълно време.
към текста >>
В писанията на изтока, а именно в онези писания, които разглеждат този въпрос е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "
гол
ям стил", ако можем да се изразим така.
Да вземем времето, когато за древния индийски народ се явил Буда. Тогава не е било както сега. Ако днес би се случило да се яви някой Буда в Европа, той не би се ползувал с особено уважение. Обаче по времето на Буда не е било така. Защото тогава още е имало голям брой хора, които можеха да виждат, какво всъщност е ставало: а именно, че при раждането на този Буда е ставало нещо твърде различно от това, което става при раждането на някой обикновен човек.
В писанията на изтока, а именно в онези писания, които разглеждат този въпрос е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "голям стил", ако можем да се изразим така.
Там се разказва, че на царицата Майа, "образецът на великата майка", било предсказано, че тя ще донесе на света едно велико същество. После, когато това същество се ражда, това раждане става преждевременно. Често пъти този е начинът за изпращане на едно велико същество в света: то се ражда преждевременно. Защото тогава човешкото същество, в което висшето духовно същество трябва да се въплъти, не се съединява така тясно с материята, както когато то е носено в утробата на майката пълно време. По-нататък в най-важните писания на Изтока се съобщава, че в момента, когато Буда е бил роден, той е бил озарен, веднага отворил очи и ги насочил към четирите главни точки на света, към север, юг, изток и запад.
към текста >>
Не може да се свърже с по-
гол
ямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше Христос, който трябваше да дойде. В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет.
Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
към текста >>
31.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-
гол
емите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност.
Въпреки че астралното тяло и Азът са най-висшите и най-вътрешни принципи на човешката природа, те съвсем не се показват като най-съвършените. Физическото тяло е по-съвършено от астралното тяло, даже и за едно повърхностно наблюдение. Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме.
Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност.
Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство. То е носител на радостите и страданията, на инстинктите, желанията и т.н., и трябва да признаем, че по отношение на своите наслади, на своите желания човекът се отнася по едни начин, който малко благоприятствува живота на сърцето и на мозъка. Чрез своя стремеж към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето. Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето. Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада.
към текста >>
Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-
гол
яма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луна та.
Следователно на старата Луна ние намираме една група първобитни хора, човеците-телец, и горе на Слънцето една група духовни Същества, Духовете-Телец. Между първообраза и копието съществува една духовна връзка. Защото първообразът е груповата душа, която действува от там върху копията. Силите се излъчват от груповата душа и направляват от горе копията: духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н. Ако тези възвишени Духове бяха останали свързани със своите копия, ако те трябваше да обитават в тях, те не биха могли да използуват своите сили за доброто и развитието на копията.
Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луна та.
Ние не можахме да се развиваме там, поради царуващи е там условия. Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и от тук да изпращаме своите сили долу към човеците-животни". Този е смисълът на развитието. За определени същества беше необходимо едно по-висше поле на действие, отколкото за тези същества, които съставляваха техните физически копия. Така ние виждаме как развитието поемаше от една страна един възходящ път, а от друга страна един низходящ път.
към текста >>
32.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за
гол
ямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят.
Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят.
Нещо аналогично съществува и във вселената. Опре делени Същества не достигат предначертаната космическа степен на развитие. Така някои от Духовете на Личността, които на Сатурн трябваше да се издигнат на определена степен, бяха изостанали назад, неизвършвайки всичко, което трябваше, за да направят човека да стигне до степента на минерал, да измине своята първа степен на развитие. Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце?
към текста >>
33.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
У висшите животни съществува вече
гол
яма разлика по форма и размети между физическата глава и съответната етерна част.
За съзнанието на ясновидеца, който вижда днешния човек съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, е явен един важен факт: етерното тяло и физическото тяло почти съвпадат по форма и размери /поне що се отнася до тяхната горна част/; например физическата глава е напълно приспособена към етерната част на главата, като тази последната много малко прелива над първата. Но не е така и за животните.
У висшите животни съществува вече голяма разлика по форма и размети между физическата глава и съответната етерна част.
Да разгледаме например с ясновиждащите очи на един кон; ще видим, че етерната глава далече прелива над физическата част и нейната форма е твърде различна. Ако бих Ви описал образа на етерната форма, коя то се издига над хобота и главата на слона, бихте се удивили твърде много на природата на това животно.
към текста >>
Защото през Лемурийската епоха по-
гол
яма част от минералните елементи, които днес намираме, не съществуваха още освен в състояние на разтвор сред други елементи, които днес намираме отделени едни от други, както например водата е отделена от твърдата почва.
Тогава става отделянето на Луната от Земята, последвано от един период на възобновяване за всички земни царства. Минералното царство се нуждаеше повече от него, животинското още повече, и най-после за възобновяването на човешкото царство бяха необходими най-мощни сили, за да го направят да продължи своето развитие. Отначало съществуват само малък брой човеци и те са съставени от трите елемента получени от миналото, към които на Земята се прибавя зародишът на Аза. Но в епоха та, когато Луната се отделя, човекът нямаше още този състав от твърда плът, която виждаме да се явява по-късно. Той е изграден от тънки вещества.
Защото през Лемурийската епоха по-голяма част от минералните елементи, които днес намираме, не съществуваха още освен в състояние на разтвор сред други елементи, които днес намираме отделени едни от други, както например водата е отделена от твърдата почва.
Въздухът беше още наситен с гъсти пари, съдържащи тела в суспензия. Чистата вода, чистият въздух, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения. Следователно човешкото тяло беше съставено от тази тънка материя. Ако материята би била по-гъста, формата на тялото би имала в тези времена ясни очертания. Но такива очертания биха предали на тази форма нещо съвършено, което би се предало но потомците и човешкият род би останал на тази степен на развитието.
към текста >>
Тогава хората преминаха от 3-та епоха в тази, която наричаме Атлантска епоха, защото през това време по-
гол
ямата част от човешкия род живееше върху онази част на земното кълбо, която днес е по тънала и която се намираше между днешна Европа, Америка и Африка, на мястото на днешния Атлантически океан.
Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици. Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия живот, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат. Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва. Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани. Човекът може да използува тогава тези тънки материали, за да изгради своето тяло.
Тогава хората преминаха от 3-та епоха в тази, която наричаме Атлантска епоха, защото през това време по-голямата част от човешкия род живееше върху онази част на земното кълбо, която днес е по тънала и която се намираше между днешна Европа, Америка и Африка, на мястото на днешния Атлантически океан.
Там се случи това, за което ще Ви говоря сега и което отчасти Ви описах в миналата сказка.
към текста >>
Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно
гол
яма бързина.
Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха. Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото. Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока.
Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно голяма бързина.
Защото преди физическото естество на човека да се е съединило с неговото вътрешно същество, той притежаваше ясновидство, но едно смътно, неясно ясновидство. Той имаше възможност да проникне със своя поглед в духовните светове, но не можеше още да каже на себе си: Аз, нито да се различава ясно от своята среда. Липсваше му себесъзнанието. Той получи това себесъзнание тогава, когато етерното тяло се съедини с физическото така, че двете тела почти съвпадат напълно, и ако не би се случило нещо друго, ето какво би станало:
към текста >>
После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно
гол
еми слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние.
Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях. Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили. Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение.
После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние.
После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост.
към текста >>
34.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Силата на внушението беше много
гол
яма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга.
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга.
От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са лошо познати и разбрани. Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия. Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и волята за тяхното възприемане. Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения.
към текста >>
Всички влияния бяха мощ ни, а също така
гол
яма беше и волята за тяхното възприемане.
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга. От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са лошо познати и разбрани. Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия.
Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и волята за тяхното възприемане.
Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения. Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме. В миналото хората са били много по-тясно свързани.
към текста >>
Тогава дойде
гол
ямата катастрофа, която помете Атлантския континент.
Двете тела, физическо и етерното съвпаднаха още в края на Атлантската епоха, но връзката, който ги съединяваше, не беше още така здрава; достатъчно беше едно усилие на волята от страна на учителя, за да освободи отново етерното тяло на ученика; без съмнение това не ставаше вече така, че всичко, което живееше в учителя, да се предаде напълно в ученика; но учителят още имаше силата да излъчи етерното тяло и да накара ученика да вижда това, които той сам виждаше.
Тогава дойде голямата катастрофа, която помете Атлантския континент.
Страшни бури във въздуха и водата, дълбоки смущения на сушата преобразиха постепенно цялото лице на Земята. Европа, Азия и Африка, които само в малката си част бяха суша, изникнаха из водите заедно с Америка. Атлантида изчезна. Хората се изселиха на запад и на изток и образуваха най-различни колонии. След тази огромна катастрофа, човечеството беше напреднало.
към текста >>
Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в
гол
ямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията.
През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията.
Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг пазеше скрито.
към текста >>
През време на съня астралното тяло и азът напускат физическото и етерното тела, докато тук, при този заключителен акт на посвещението, физическото тяло оставаше само, а етерното тяло се отделяше поне в по-
гол
ямата си част, а именно в горната част на човешкото тяло, докато долната оставаше още свързана с етерното.
Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място. И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни. Такова едно състояние се различаваше от това на съня.
През време на съня астралното тяло и азът напускат физическото и етерното тела, докато тук, при този заключителен акт на посвещението, физическото тяло оставаше само, а етерното тяло се отделяше поне в по-голямата си част, а именно в горната част на човешкото тяло, докато долната оставаше още свързана с етерното.
Този сън приличаше на смъртта. Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други упражнения, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние. През време на тези три и половина дни посвещаваният действително обхождаше духовните светове, където се намират висшите Същества. След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния свят. От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този свят и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат.
към текста >>
Гол
емият напредък на човечеството се състои в това, хората наистина да могат да развият тази любов към физическия свят.
Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения. Хората все повече свикваха с едно физическо съзнание за нещата. Този е именно и смисълът на човешкото развитие, хората да свикнат с този физически свят и да го обикнат.
Големият напредък на човечеството се състои в това, хората наистина да могат да развият тази любов към физическия свят.
към текста >>
Но добивайки все по-
гол
яма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане.
В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща. Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята.
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много
гол
яма.
Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките!
към текста >>
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава
гол
яма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на
гол
яма уплаха, на шок.
Ние вече знаем, че това човешко същество се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, които при будно състояние са тясно свързани едно с друго, но при съня са разделени две по две. При смъртта физическото тяло остава само; етерното тяло се отделя от него и за кратко време остава свързано с астралното тяло и аза. В този момент човекът има едно много характерно вътрешно изживяване: целият му живот, прекаран на Земята, минава пред погледа му като една величествена жива картина; събитията на неговия живот се простират като панорама пред човека. Етерното тяло е главно носител на паметта през време на живота на Земята; ако не беше физическото тяло, човек би могъл непрестанно да вижда тази панорама, която етерното тяло му предлага. Веднъж човекът лишен от физическо тяло при смъртта, в неговото съзнание нахлува цялото това ретроспективно виждане.
Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок.
Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител. Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот. Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят. След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло.
към текста >>
Преди кръщението хората чувствуваха все по-
гол
ямо влечение към физическия свят, все по-
гол
яма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност.
Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия свят, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност.
Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана Кръстител, бяха разбрали, че техният живот беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях. Ето защо учениците на Йоан Кръстител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се! /. Те се променяха в своя дух, когато наистина извличаха от кръщението това, което то можеше да ги научи. Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния свят. И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло.
към текста >>
35.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Има например един американец, който грижливо събира всички факти, способни да докажат, че в ненормални състояния човекът се издига в един духовен свят: и той се надява да обясни по този начин
гол
ям брой явления.
Първо трябва добре да отбележим, че зад всяко физическо събитие се намира едно духовно явление, даже и зад физически събития, каквито са делата на хората. Съвременният човек трудно може да повярва това. Той трябва да се издигне до това разбиране само постепенно и само тогава ще стигне до пълното разбиране на Христа. Даже и онези, които днес допускат съществуването на духа, не вярват действително, че зад всички физически събития се намира нещо духовно, един духовен план. Даже когато те са идеалисти, тяхното под-съзнание така да се каже отказва да вярва в това.
Има например един американец, който грижливо събира всички факти, способни да докажат, че в ненормални състояния човекът се издига в един духовен свят: и той се надява да обясни по този начин голям брой явления.
Този човек Уйлям Джеймс преследва много съвестно своята работа; но и най-добрият от хората не може нищо против силата на окръжаващите го идеи. Той не би искал да бъде материалист, но въпреки това си остава такъв. Философията на Уйлям Джеимс има известно влияние върху някои учени в Европа и поради това бих искал да илюстрирам чрез някой пример това, което току що казах. Между другото Уйлям Джеймс заявява: човек не плаче защото е тъжен, но той е тъжен, защото плаче. Досега хората винаги са вярвали, че първо трябва нещо да се случи в духа и в душата, за да се отрази след това в тялото, да се отпечати във физическата природа, Когато сълзите текат, това значи, че в душата е станало нещо, което ги е предизкало.
към текста >>
Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе
гол
яма роля.
после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа. Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа". Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията. Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол.
Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
към текста >>
И това, което трябва да разберем е, че винаги е възможно да получим действието на духа и чрез това да добием по-
гол
ям контрол над цялото наше същество.
Би ли достигнал той тогава даже и четиридесет години? Твърде е възможно, благодарение на Антропософията неговият живот да се е удължил до 43 години. Колкото повече Антропософията прониква живота, толкова повече нейното въздействие се чувствува в него. Ако някой иска да види тези последствия веднага в периода, който протича между раждането и смъртта, той действува само с егоистични цели и усвоява Антропософията само с оглед на лична изгода; ако иска да я усвои за благото на човечеството, той ще я притежава, в всички свои бъдещи прераждания. Човек наистина може да повлияе на своя дух, като се залови да укрепне своята духовна природа.
И това, което трябва да разберем е, че винаги е възможно да получим действието на духа и чрез това да добием по-голям контрол над цялото наше същество.
Кое е най-действеното средство, при нашето настояще развитие, за да получи така в нас действието на духа?
към текста >>
Поради това, че днес човекът има едно наследено тяло, той не може да предизвика в него друго нещо освен явленията на изчервяване, прибледняване, смях, плач; но по-късно той ще добие все по-
гол
яма власт, ще бъде в състояние чрез своята душа да одухотвори функциите на тялото и да заеме във външния свят ролята на регулатор на духовните сили.
То разкрива един велик ця-лостен поглед върху събитията на духовния свят, но центъра поставя главния образ: образа на Христа, и само тогава отделните части на картината стават разбираеми, добиват смисъл. Те са, които са следили прогреса на Духовната наука, чувствуват добре, че всичко трябва да бъде разбрано според тази прогресия. Самата Духовна наука ще се усъвършенствува и равнището на нашето познание на Христа ще бъде надмината чрез едно още по-висше познание. Следователно Антропософията постоянно ще расте и ще направи да расте същевременно и този, който черпи от нея своята сила. У него надмощието на духовното над материалното ще се утвърждава все повече и повече.
Поради това, че днес човекът има едно наследено тяло, той не може да предизвика в него друго нещо освен явленията на изчервяване, прибледняване, смях, плач; но по-късно той ще добие все по-голяма власт, ще бъде в състояние чрез своята душа да одухотвори функциите на тялото и да заеме във външния свят ролята на регулатор на духовните сили.
В него ще царува и ще действува Христовата сила. Това е импулсът, който, когато е достатъчно силен, може още от сега да достигне същата цел, която си е поставяло древното посвещение.
към текста >>
Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията, развили се някога в Палестина чрез тайната на
Гол
гота, да се слее с тях, да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа, да ги изживява така силно, че те да се предадат на самото кръвообръщение, той ще може да получи резултата, който в мина лото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло.
Когато човек се е подготвил достатъчно, за да приеме в себе си Христо-вия импулс с такава сила, че този импулс да действува чак върху кръвообръщението /макар и за много кратко време/, той е вече способен да приеме посвещението в такова състояние на съзнанието, каквото е будното съзнание, свързано с физическото тяло.
Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията, развили се някога в Палестина чрез тайната на Голгота, да се слее с тях, да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа, да ги изживява така силно, че те да се предадат на самото кръвообръщение, той ще може да получи резултата, който в мина лото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло.
към текста >>
36.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Посветените в тайните на телеца онези не по-
гол
ямата част от Египет знаеха, че повдигайки погледа си към висшите светове, биха видели възвишените духовни Същества да им се явят под онзи образ, отговарящ на природата на телеца и имащ своята насрещна част в самия човек.
Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние. Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите животни са се отклонили надолу. По средата се намират Духовете-лъв и хармоничните Духове, които са съумели да запазят необходимата мярка на развитието Духовете-човек. Така ние виждаме как тези, които са минали през едно древно посвещение, са могли да приемат Христовото събитие. Те бяха се развили, за да могат да насочат своя поглед към духовния свят, но това според особената форма на тяхното посвещение.
Посветените в тайните на телеца онези не по-голямата част от Египет знаеха, че повдигайки погледа си към висшите светове, биха видели възвишените духовни Същества да им се явят под онзи образ, отговарящ на природата на телеца и имащ своята насрещна част в самия човек.
Но сега приемайки Христовия импулс, те си казваха: ето господарят на духовния свят под неговата истинска форма. Това, което в миналото сме виждали благодарение на нашата степен на посвещение, не е било нищо друго освен един предварителен образ на Христа. В центъра на нашето виждане от миналото ние трябва да поставим самия Христос. След всичко, което постепенно ни е отворило достъпа в духовните светове, къде трябваше да завършим? При самия Христос!
към текста >>
За погледа на ясновиждащия духовният свят не беше вече същият както преди събитието на
Гол
гота.
Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на кръста, можеше да бъде носител на Христа. Тази е основната идея на Савел преди той да стане Павел. Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на кръста в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос. По пътя за Дамаск Павел става ясновиждащ. Тогава той можа да се убеди!
За погледа на ясновиждащия духовният свят не беше вече същият както преди събитието на Голгота.
От това събитие насам Христос можеше да бъде виждан в аурата на Земята, докато по-рано той не можеше да бъде намерен, там. Тази е огромната разлика. И Савел си казваше: Чрез ясновиждането аз мога да се убедя, че в този, който бе разпънат на кръста и който живя под името Исус от Назарет, се е въплътил Христос, който сега се намира в аурата на Земята. И той видя в тази аура това, което Заратустра беше съзерцавал на Слънцето под името Аура Маздао. Той узна тогава че онзи, който бе разпънат, бе възкръснал!
към текста >>
Гол
емият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере.
Авторът на тази книга, Гфрьорер, с право настоява върху разпятието и стига даже до там да казва, че той би се усъмнил в разума на тези, които биха се опитали да му противоречат върху тази точка! Смъртта на кръста е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението. И тези думи: "Аз ще бъда с вас през всичките дни до окончанието на света" съставляват третият основен камък. Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос.
Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере.
И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало Християнство, без възкръсналия, живия Христос. Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла. Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и мисли човекът на бъдещето. Това именно ни дава сега Духовната наука.
към текста >>
И въпреки това, единствено тя може да даде едно ясно и вярно понятие за събитията, които са се разиграли при идването на Христа и при тайната на
Гол
гота.
Такъв е случаят и с философа Соловьов. Неговата философска система е като чаша, която трябва да бъде напълнена с идеите, към които той самият се стреми, които вече покълват, но могат да се разцъфтят и да бъдат обладани; а това обладаване може да се постигне само чрез импулса даден от Антропософията. Антропософията може да напълни тази чаша с всички учения, които тя дава върху фактите и действителностите на духовния свят. Тя може да ги даде на онези, които явно днес имат нужда от тях и чиято трагична съдба е често пъти да не могат да ги приемат. За тях можем да кажем, че те жадуват за Духовната наука, но не са могли да я намерят.
И въпреки това, единствено тя може да даде едно ясно и вярно понятие за събитията, които са се разиграли при идването на Христа и при тайната на Голгота.
Факт е, че тази тайна не може да бъде истински разбрана освен в светлината на духовните изследвания на Антропософията.
към текста >>
37.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
7. И най-после най-
гол
ямото от чудесата, посвещението на Лазара, който става автор на Евангелието на Йоана.
7. И най-после най-голямото от чудесата, посвещението на Лазара, който става автор на Евангелието на Йоана.
към текста >>
Толкова
гол
яма беше психическата сила на тези хора едни върху други.
Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв. У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството. Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите. Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното.
Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други.
Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са. И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм. И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино. Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там?
към текста >>
Тогава
гол
ямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята.
Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
към текста >>
Ето следователно какво става в действителност: Някой се намира на отдалечено място; но неговата сила е толкова
гол
яма, че тя действува на разстояние.
Тези, които издават днес евангелията, прибавят към тази глава излишното заглавие: "Исус ходи върху водата", като че ли това е писано някъде в текста. Не те това е казано, а: "учениците видяха, че Исус ходи по водата. "Този е фактът. Христовата сила е усилена още повече. Тя е станала толкова мощна чрез извършените по-рано действия, че сега не само може да се разпростре в другите души, но Христос може да се яви живо в неговото собствена форма пред вътрешния поглед на учениците, които са станали способни да го виждат.
Ето следователно какво става в действителност: Някой се намира на отдалечено място; но неговата сила е толкова голяма, че тя действува на разстояние.
Христовата сила има сега мощта не само не събуди една подобна сила у неговите ученици, като на планината, където става умножаването на хлябовете, но неговите ученици могат да виждат Христа в неговата собствена форма, въпреки че физическите им очи не могат да го видят къде се намира той. Христос може да стане видим от далече за онези, чиято душа е вече свързана с неговата. Той може да направи неговата форма да може да бъде виждана духовно. В момента, когато на учениците липсва възможност да го виждат физически, явява се в замяна тази възможност на духовното виждане, и те виждат Христа. А това виждане на разстояние позволя ва обектът да бъде виждан съвсем близо.
към текста >>
Къде може да намери в света един писмен документ, съчинен с по-
гол
ямо майсторство отколкото това Евангелие?
Къде може да намери в света един писмен документ, съчинен с по-голямо майсторство отколкото това Евангелие?
И кой не би се преклонил с уважение виждайки как това описание минава през такава прекрасна градация? !
към текста >>
38.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тесногръдство е да се ограничава едно събитие само на мястото, където го виждаме; това е
гол
ямата илюзия на хората, които се доверяват само на своите физически сетива.
Вие ще разберете, че в момента, когато става това събитие, то не засяга само онзи ъгъл от Земята, където се произвежда.
Тесногръдство е да се ограничава едно събитие само на мястото, където го виждаме; това е голямата илюзия на хората, които се доверяват само на своите физически сетива.
Къде са пределите на един човек за физическите сетива? Нима това са пределите на неговата кожа? Тогава човек би трябвало да престане да съществува, щом напусне тези предели. Би могло да се каже: ако ви отрежа носа, вие не сте вече цял човек; по това познаваме, че носът е част от нашето същество. Но това е едно ограничено гледище.
към текста >>
През онези времена един човек, който можеше да брои
гол
яма редица прадеди от същия род, притежаваше магически сили в своята кръв, които позволяваха да се действува от една върху друга, както видяхме това вчера.
Тези са двете извънредно важни събития, събития огромни, които авторът на Евангелието на Йоана ни по казва под една забулена форма. Но когато знаем да четем добре това Евангелие, ние намираме всичко това в него. За да го разберем, нека свържем всичко, което току що казах, с нашите предидущи изследвания. Видяхме, че в миналото хората са сключвали брак в кръга на кръвното родство. Само постепенно с течение на времето става смесването на кръвта от различни родове и племена, но колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече виждаме да действуват роднинските кръвни връзки.
През онези времена един човек, който можеше да брои голяма редица прадеди от същия род, притежаваше магически сили в своята кръв, които позволяваха да се действува от една върху друга, както видяхме това вчера.
Това знаеха всички, даже и най-простите хора. Естествено, ако днес биха се сключва ли бракове между близки роднини, би било погрешно да се мисли, че ще се възобновят тези състояния. Това би била същата грешка, която би направило цветето "момина сълза", ако то кажеше: аз не искам вече да цъфтя през месец май. От сега нататък ще цъфтя през октомври. Разбира се, през октомври неговият цъфтеж би бил невъзможен.
към текста >>
Аз казах вече вчера, че свидетелите на чудото при сватбата от Кана Галилейска не са изпитали особено
гол
ямо учудване от станалото.
В нашата епоха магическите сили се развиват по друг начин. Но един материалистичен дух не може да разбере, че законите на развитието са се изменили. Той вярва, че всичко, което изпитва в своята лаборатория днес, е ставало така винаги и през всички времена. Но той се мами, защото самите закони се изменят и те; и той би бил много учуден, ако би могъл да присъствува на това, което е станало в Палестина и за което разказва Евангелието на Йоана. Тези, които са живели по времето на Христа, когато още беше живо преданието за тези неща, не са изпитали подобно учудване.
Аз казах вече вчера, че свидетелите на чудото при сватбата от Кана Галилейска не са изпитали особено голямо учудване от станалото.
Това чудо, под неговата външна форма, възобновяваше един факт, който е бил наблюдаван през всички древни времена. Четете, например, в книга 4-та Царе, глава IV, ст. 42-45:
към текста >>
Идва момента, когато този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-
гол
яма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила.
Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията. За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет. Не той са мият се изменя, но той усъвършенствува тези тела. И той върши това по такъв начин, че етерното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло.
Идва момента, когато този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила.
Това, което беше започнало при кръщението извършено от Йоан Кръстител, трябваше да бъде про-дължено под едно пряко духовно влияние. Самото астрално тяло трябваше да действува по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това действие над физическото. Кога астралното тяло добива тази сила? То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеждава особено човешкия егоизъм. А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет?
към текста >>
Следователно тази глава предшествува чудото, при което се показва една още по-
гол
яма мощ.
Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите. Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена. Това е в главата, където се казва, че Исус "има власт над живота и смъртта", управлява силите на физическото тяло.
Следователно тази глава предшествува чудото, при което се показва една още по-голяма мощ.
към текста >>
39.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
За да разберем тайната на
Гол
гота, нека навлезем още-по-дълбоко в някои подробности от живота на Христа.
От разгледаното до сега върху Евангелието на Йоана произлизаме Христовото събитие се явява на духовното наблюдение като най-важната точка в развитието на човечеството, като нов Импулс, който прониква цялото развитие на Земята. Ходът на човешкото развитие би бил съвършено друг, ако не би се случило това събитие.
За да разберем тайната на Голгота, нека навлезем още-по-дълбоко в някои подробности от живота на Христа.
Естествено, невъзможно е да се каже всичко, даже и в четиринадесет сказки; това изразява и самият автор на Евангелието на Йоана /21 гл, 25 ст. /: "има още много неща, които Исус извърши и ако ги опишем подробно, човечеството не би могло да напише достатъчно книги, за да каже всичко, което има да се каже."
към текста >>
За да опишем с по-
гол
яма точност тайната на
Гол
гота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела.
Видяхме, че присъствието на Христовия Дух в трите обвивки на Исуса от Назарет можа да извърши чудесата по степени, включително и възкресението на Лазара. Но ние не можем да разберем истински това, кое то Христос можа да извърши в трите обвивки на Исуса, освен когато добре схванем връзката съединяваща съставните елементи на човешкото същество. До сега ние описахме само в обши черти какъв се явява човекът за ясновиждащото съзнание, когато при будното състояние физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът се проникват взаимно и когато при състоянието на сън астралното тяло и Азът се излъчват от другите две тела.
За да опишем с по-голяма точност тайната на Голгота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела.
Следващата скица ще направи това по-лесно разбираемо. Да изобразим отдолу физическото тяло, а от горе етерното тяло. Когато при събуждането в тези тела проникват астралното тяло и Азът, астралното тяло прониква предимно /моля Ви да държите сметка за тази дума/ етерно тяло, а Азът прониква предимно физическото тяло.
към текста >>
Такъв беше случаят и когато това проникване се произведе с най-
гол
яма интензивност.
Казвам "предимно" затова, защото естествено в човека всичко се прониква едно друго, аз има също и в етерното тяло и т.н. Но предимно положението е такова, каквото току що показах.
Такъв беше случаят и когато това проникване се произведе с най-голяма интензивност.
към текста >>
И най-
гол
ямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа.
Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам. Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света.
И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа.
Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния свят, ако борбата не би била водена първо вътре в душата. Казахме, че там където етерното тяло и астралното тяло се проникват царува майчиният елемент, а там, където Азът обитава физическото тяло, се изразява ''бащиният принцип". А това значи: във всичко онова, което ние имаме общо с хората на нашата раса, животът на нашите мисли, нашата философия, нашата мъдрост, живее женският елемент; във всичко, което се ражда от съединението на Аза с физическото тяло, във формата, чрез която изразяваме нашата личност, нашия Аз, действува мъжкият елемент. Древните мъдреци, които са знаели това, трябвало да изискват преди всичко от хората те да си съставят една ясна представа за отношенията, които свързват тяхното етерно и астрално тяло с физическото тяло и Аза; това означаваше да осъзнаят в себе си бащиния и майчиния елементи. Защото освен физическата майка човек носи в себе си един майчин принцип, също както освен физическия баща той съдържа в себе си бащиния елемент.
към текста >>
Обаче това
гол
ямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня!
Пътувайки той срещна своя истински баща и, без да го познае, го убива. След това отиде в Теба, отговори на въпросите, зададени му от сфинкса, в резултат на което това чудовище, което беше опустошило с страната, трябваше да унищожи себе си. Чрез това Оедип става благодетел на своята страна. Бива избран за цар и съпруг на царицата, която беше неговата майка. Следователно, без да знае той беше убил баща си и се оженил за майка си.
Обаче това голямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня!
към текста >>
Трябваше да бъде направена една
гол
яма крачка напред.
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше. Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост. Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс.
Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред.
И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда. Тази легенда не е предадена в Евангелието, но с това тя не е по-малко една християнска легенда една християнска истина.
към текста >>
Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този
гол
ям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот.
Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба.
към текста >>
Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на
Гол
гота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения.
Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието.
Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения.
Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи. Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов. Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях.
към текста >>
Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на
Гол
гота.
Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието. Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения. Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи. Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов.
Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота.
Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях. Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката. Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син! ", което значи, че той съединява своята мъдрост с майчиния принцип.
към текста >>
Напротив Евангелието иде да ни възвести истините, които човек трябва да приеме и които никога не биха могли да му бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип без събитието на
Гол
гота.
Една нова мъдрост трябва да я замени! Тя ще доведе човека там, където не би могла да го доведе старата мъдрост. Това, което би се случило като една фаталност без Христовия Импулс, ни го показва легендата за Оедип; а легендата за Юда ни показва, каква опасност се крие в това, да се запазват формите от миналото в една втвърденост враждебна на Христовия Принцип. Евангелието ни разкрива безсилието но, старите предания. Никакъв импулс не може вече да дойде от миналото, който да поведе човечеството към бъдещето.
Напротив Евангелието иде да ни възвести истините, които човек трябва да приеме и които никога не биха могли да му бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип без събитието на Голгота.
към текста >>
40.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Значението на
Гол
готската тайна за развитието на човечеството на земята.
Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
Значението на Голготската тайна за развитието на човечеството на земята.
към текста >>
В началото на Следатлантската епоха този капитал беше още достатъчно
гол
ям, за да не става нужда човек да добива мъдрост чрез самия себе си; човечеството живее така да се каже от рентите на капитала и от време на време посветените прибавяха по нещо отгоре.
Така човекът е получавал всичката мъдрост, която му била необходима, преди неговото етерно тяло да се е откъснало от окръжаващия го свят. Но, за да продължим сравнението, синът, изгубвайки своя баща, не притежава вече освен една малка сума и тъй като той не печели нищо, идва момент, когато няма вече нито стотинка. Такова е положението на човечеството. То се е откъснало от бащината мъдрост и не прави нищо, за да увеличи това съкровище, живеейки от наследството до епохата на Християнството, а може да се каже, че и до наши дни. Той живее за сметка на капитала.
В началото на Следатлантската епоха този капитал беше още достатъчно голям, за да не става нужда човек да добива мъдрост чрез самия себе си; човечеството живее така да се каже от рентите на капитала и от време на време посветените прибавяха по нещо отгоре.
Но идва време, когато монетата на древната мъдрост няма вече курс. Когато Оедип е заплатен с тази стара монета, тя вече няма стойност. Древната мъдрост не може да го предпази от най-ужасната грешка. Тя не предпазва и Юда.
към текста >>
Но това духовно знание достига във все по-
гол
ям упадък.
Следователно това, което се нарича човешко знание, е започнало от към шестия и седмия векове преди Христа. У Парменид, Хераклит, Платон и даже у Аристотеля, в някои писания върху природата и у старите лека ри можем да намерим, че тяхното познания първоначално са били проникнати, пропити от резултатите на ясновидството.
Но това духовно знание достига във все по-голям упадък.
То продължава да живее още само в душата, в чувството, във волята. То не прониква човешката мисъл. Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно. Христос донася един нов Импулс.
към текста >>
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил
гол
ям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно. Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз.
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда. Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера. Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
към текста >>
С Галилей настъпва един
гол
ям поврат.
Колкото повече тази мисъл обедняваше в своите схващания, толкова повече тя се обогатяваше в своите наблюдения. Скоро настъпи време, когато всяко понятие за древната мъдрост изчезна напълно от науката. Най-великите духове остават естествено деца на своя век даже и в своите мисли. Един човек като Галилей, например, не може да мисли в абсолютното, но съобразно със своята епоха. Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно мислене което боговете са изостанали и което е станало чисто механично.
С Галилей настъпва един голям поврат.
Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него. Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила. Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка. Зад камъка се намираше една активна сила. Галилей съвсем е обърнал начина на мислене, но той е сторил това по такъв начин, че хората са започнали да схващат света като един механизъм.
към текста >>
Лесно би било да се докаже, че научното мислене въпреки натрупването на
гол
ям брой наблюдения, не е обогатило човечеството с нито едно ново понятие.
Лесно би било да се докаже, че научното мислене въпреки натрупването на голям брой наблюдения, не е обогатило човечеството с нито едно ново понятие.
Защото, нека отбележим добре, наблюденията не са понятия, Не мислете, че една теория като дарвинизма, например, е внесла в човечеството нови понятия. Ако човечеството е получило такива нови понятия, това не е от теоретиците на науката, но от хора, които са черпили своите вдъхновения от съвършено друг източник, Гьоте например. Той е дарил на човечеството нови понятия; ето защо те учените са го считали като дилетант.
към текста >>
Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-
гол
яма част от човечеството може да загине.
Но днес, съществува една Антропософия! И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло. Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството.
Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине.
Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека. Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>
41.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Космическият смисъл на
Гол
готската тайна.
Космическият смисъл на Голготската тайна.
Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера.
към текста >>
И ние не ще разберем
Гол
готската Тайна в нейната цялост освен когато схванем космическото значение на това събитие.
Безброй отношения свързват в света всяко явление с цялостта на все-мирното развитие.
И ние не ще разберем Голготската Тайна в нейната цялост освен когато схванем космическото значение на това събитие.
към текста >>
Нека насочим нашия поглед върху една определена точка на развитието; а именно моментът, когато е издигнат кръста, на
Гол
гота и когато потича кръвта от раните на Христа Исуса.
Луната е напуснала Земята през Лемурийската епоха и начиная от Атланската епоха слънцето и луната осветиха Земята отвън.
Нека насочим нашия поглед върху една определена точка на развитието; а именно моментът, когато е издигнат кръста, на Голгота и когато потича кръвта от раните на Христа Исуса.
към текста >>
Смъртта на невинния на
Гол
гота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец.
Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец.
Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота. Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот. Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота. Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.
към текста >>
Когато чрез събитието на
Гол
гота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота.
Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец.
Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота.
Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот. Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота. Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.
към текста >>
Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на
Гол
гота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз.
В тази кръв ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше.
Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на Голгота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз.
Ако тази кръв не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера. Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв.
към текста >>
Докато на
Гол
гота изтичаше кръвта от раните на Исуса, същевременно ставаше едно духовно събитие.
Но всяко физическо събитие има свое насрещно духовно събитие.
Докато на Голгота изтичаше кръвта от раните на Исуса, същевременно ставаше едно духовно събитие.
В този момент и за първи път от Земята за почнаха да се излъчват лъчи, които не съществуваха по-рано и които се пръснаха в космическото пространство; така щото ние можем да си представим Земята в пространството излъчваща лъчи появили се в този момент. В течение на времето преди събитието на Голгота Земята беше се затъмнила все повече и повече. Когато на Голгота потече кръвта, тя започна да лъчезари!
към текста >>
В течение на времето преди събитието на
Гол
гота Земята беше се затъмнила все повече и повече.
Но всяко физическо събитие има свое насрещно духовно събитие. Докато на Голгота изтичаше кръвта от раните на Исуса, същевременно ставаше едно духовно събитие. В този момент и за първи път от Земята за почнаха да се излъчват лъчи, които не съществуваха по-рано и които се пръснаха в космическото пространство; така щото ние можем да си представим Земята в пространството излъчваща лъчи появили се в този момент.
В течение на времето преди събитието на Голгота Земята беше се затъмнила все повече и повече.
Когато на Голгота потече кръвта, тя започна да лъчезари!
към текста >>
Когато на
Гол
гота потече кръвта, тя започна да лъчезари!
Но всяко физическо събитие има свое насрещно духовно събитие. Докато на Голгота изтичаше кръвта от раните на Исуса, същевременно ставаше едно духовно събитие. В този момент и за първи път от Земята за почнаха да се излъчват лъчи, които не съществуваха по-рано и които се пръснаха в космическото пространство; така щото ние можем да си представим Земята в пространството излъчваща лъчи появили се в този момент. В течение на времето преди събитието на Голгота Земята беше се затъмнила все повече и повече.
Когато на Голгота потече кръвта, тя започна да лъчезари!
към текста >>
Ако едно същество, застанало на някое небесно тяло, би могло да наблюдава; чрез ясновидство Земята преди Христа, то би видяло как аурата на Земята постепенно затъмнява и достига своята най-тъмна точка през времето, когато се извърши
Гол
готската тайна.
Ако едно същество, застанало на някое небесно тяло, би могло да наблюдава; чрез ясновидство Земята преди Христа, то би видяло как аурата на Земята постепенно затъмнява и достига своята най-тъмна точка през времето, когато се извърши Голготската тайна.
Но след това то би видяло как тази аура започва да блести с нови цветове. Защото Голготската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина. Защото всичко във вселената се изменя, развива се. Това, което днес е "Слънце", в миналото е било планета. Както старият Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце.
към текста >>
Защото
Гол
готската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина.
Ако едно същество, застанало на някое небесно тяло, би могло да наблюдава; чрез ясновидство Земята преди Христа, то би видяло как аурата на Земята постепенно затъмнява и достига своята най-тъмна точка през времето, когато се извърши Голготската тайна. Но след това то би видяло как тази аура започва да блести с нови цветове.
Защото Голготската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина.
Защото всичко във вселената се изменя, развива се. Това, което днес е "Слънце", в миналото е било планета. Както старият Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце. Първият тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на Голгота. Тя започна да блести с една светлина първо астрална и възприемаема само за ясновидеца; но тази астрална светлина ще стане физическа светлина и Земята ще бъде една светеща звезда, едно слънце.
към текста >>
Първият тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на
Гол
гота.
Но след това то би видяло как тази аура започва да блести с нови цветове. Защото Голготската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина. Защото всичко във вселената се изменя, развива се. Това, което днес е "Слънце", в миналото е било планета. Както старият Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце.
Първият тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на Голгота.
Тя започна да блести с една светлина първо астрална и възприемаема само за ясновидеца; но тази астрална светлина ще стане физическа светлина и Земята ще бъде една светеща звезда, едно слънце.
към текста >>
Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди
Гол
готската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло.
Това, което нашата Земя ще бъде в бъдеще, живее първо в астралната аура като семе предтеча на едно слънце. Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира. Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето. Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло. Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето.
Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло.
След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с Христовия Импулс, е пронизано от лъчи. Онези, които са приели в себе си този Импулс, с а приели от лъчезарещата сила, която той е вложил в Земята. Те са приели в своето етерно тяло Христовата светлина.
към текста >>
И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-
гол
яма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила.
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане.
И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила.
От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
Както от
Гол
готската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух!
Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
Така когато кръстът бе издигнат на
Гол
гота и кръвта потече от раните на Христа, стана едно космическо събитие, създаден бе един нов център във вселената.
Така когато кръстът бе издигнат на Голгота и кръвта потече от раните на Христа, стана едно космическо събитие, създаден бе един нов център във вселената.
И ние другите хора, ние присъствувахме на това събитие, било в нашите физически тела, било вън от тях между две земни съществувания. Но сега е важно да разберем, че съзерцавайки умиращия Христос, ние присъствуваме на раждането на едно ново слънце.
към текста >>
Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на
Гол
готската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ.
Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ.
Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта. Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята. Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет. По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.
към текста >>
Това, което е станало на
Гол
гота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта.
Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ.
Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта.
Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята. Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет. По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.
към текста >>
По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на
Гол
гота.
Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ. Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта. Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята. Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет.
По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.
към текста >>
42.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
На
Гол
гота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството.
Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз. Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс.
На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството.
Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа. В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв. За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв.
към текста >>
Събитието на
Гол
гота отбелязва една централна точка в развитието.
Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход. Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма. Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то.
Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието.
От сега нататък Христовият дух е съединен със Земята. Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този Христов дух. Онези, които не знаят да го познаят там, виждат всички не ща под ъгъла на смъртта, но когато човек може да го види, всичко се явява в светлината на живота.
към текста >>
Така за всички онези, които имат нужда от един външен символ, за да извършат един духовен акт, а именно акта на съединяването с Христа, Светата Тайна Вечеря ще бъде едно средство за това, до деня, когато тяхната вътрешна сила ще бъде достатъчно
гол
яма, когато те ще бъдат достатъчно изпълнени с Христа, за да могат до се съединят с него без физическо посредничество.
Така за всички онези, които имат нужда от един външен символ, за да извършат един духовен акт, а именно акта на съединяването с Христа, Светата Тайна Вечеря ще бъде едно средство за това, до деня, когато тяхната вътрешна сила ще бъде достатъчно голяма, когато те ще бъдат достатъчно изпълнени с Христа, за да могат до се съединят с него без физическо посредничество.
Тайната Вечеря, причастието, е подготовката за мистичното съединение с Христа, казвам подготовка. Така трябва да разбираме тези неща. От физическото до духовното всичко се развива под Христовото действие, така под неговото действие растат и степените, които отначало са били само една точка. Причастието трябва да премине от физическото към духовното, за да доведе до истинско съединение с Христа. Ние можем да засегнем само бегло тези въпроси, защото не е възможно да ги разберем освен като ги приемем в цялото тяхно свещено величие.
към текста >>
Задължението, което се налага на хората, е да познаят, че Христос се е съединил със Земята от събитието на
Гол
гота насам.
Задължението, което се налага на хората, е да познаят, че Христос се е съединил със Земята от събитието на Голгота насам.
Но за да ги проникне това познание, необходимо е било то да им бъде разкрито от велики духове. Един от първите такива духове е бил Савел, станал после Павел. Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон.
към текста >>
Той беше присъствувал на събитието на
Гол
гота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа.
Но за да ги проникне това познание, необходимо е било то да им бъде разкрито от велики духове. Един от първите такива духове е бил Савел, станал после Павел. Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон.
Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа.
Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското учение, се беше въплътил в Исуса от Назарет. През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
към текста >>
Тогава той разбра смисъла на смъртта на
Гол
гота и узна, че Христос бе възкръснал.
Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста. Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух.
Тогава той разбра смисъла на смъртта на Голгота и узна, че Христос бе възкръснал.
Защото преди това Христос не би могъл де бъде намерен в земната аура. В този момент той разбра думите;
към текста >>
Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на
Гол
гота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос.
Той поставя виденията, които са имали другите, точно на същото равнище както това, което е имал и той чрез своя духовен поглед.
Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на Голгота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос.
И Павел може да каже буквално: както аз видях Христа, видяха го и другите. Ние разбираме, какво иска той да каже с това. Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота. Ето какво е искал да каже апостол Павел. С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен свят и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
към текста >>
Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на
Гол
гота.
Той поставя виденията, които са имали другите, точно на същото равнище както това, което е имал и той чрез своя духовен поглед. Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на Голгота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос. И Павел може да каже буквално: както аз видях Христа, видяха го и другите. Ние разбираме, какво иска той да каже с това.
Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота.
Ето какво е искал да каже апостол Павел. С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен свят и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
към текста >>
С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-
гол
яма сила своето тяло отколкото по-рано.
Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец". Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста".
С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано.
Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен. Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо. Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво.
към текста >>
Четвъртата, петата и шестата степени на християнското посвещение са позволявали на ученика да стигне чрез вътрешно съзерцание да изживее събитието на
Гол
гота.
Четвъртата, петата и шестата степени на християнското посвещение са позволявали на ученика да стигне чрез вътрешно съзерцание да изживее събитието на Голгота.
Сега вече той няма нужда от никакви документи.
към текста >>
Тези, които в миналото присъствуваха на събитието на
Гол
гота, бяха вярващи; техният духовен поглед беше отворен; ето защо те можеха да видят Христа изпълващ земната аура.
Тези, които в миналото присъствуваха на събитието на Голгота, бяха вярващи; техният духовен поглед беше отворен; ето защо те можеха да видят Христа изпълващ земната аура.
Но тези хора не биха могли да видят Христа, даже ако той би запазил в известен смисъл формата, която имаше в тоя момент, ако Христос не би добил нещо повече от факта, че беше победил смъртта. Сега ние стигаме до едно понятие, което е трудно за разбиране.
към текста >>
То е слязло от духовните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на
Гол
готската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе.
Както показахме вчера, Евангелието на Марка е било първото, което е събуждало в човека смисъла на тези велики истини през първите векове на Християнството. Тогава човечеството трябваше чрез своите собствени сили да намери пътя към света, от който то произхождаше.
То е слязло от духовните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на Голготската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе.
Христос му дава силата да добие отново изгубеното благо, ако човечеството приеме в себе си новата духовна светлина. Още от първите столетия, кои то последваха идването на Христа на Земята, човекът трябваше да започне да се изкачва по нагорнището, по което беше слязъл през първите векове преди Христа. Тогава можеше да помогне Евангелието на Марка. Това, което човекът беше изгубил през още по-далечни времена, той трябваше да го добие отново през столетията следващи началото на християнската ера; и Евангелието, което му показа тогава пътя, беше това на Лука.
към текста >>
43.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-
гол
яма топлота и най-интимно.
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието.
Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-
гол
ямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон.
Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки.
Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон.
Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение.
към текста >>
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си
гол
яма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото.
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
към текста >>
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-
гол
яма радост.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
към текста >>
Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-
гол
ямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо.
Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал?
Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо.
От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка.
към текста >>
Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-
гол
емите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим.
Ние можахме да чакаме, докато ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "Децата на Луцифер" пред човешките очи. Духовната наука има своите велики задачи във всички направления, във всички области.
Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-големите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим.
към текста >>
44.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-
гол
яма трудност отколкото за астралното тяло.
Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-голяма трудност отколкото за астралното тяло.
В течение на всеки 24 часа все пак Азът и астралното тяло у човека винаги се намират бихме могли да кажем поне веднъж в щастливото положение, да бъдат свободни от физическото тяло. Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи. Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма. Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е. своите духовни очи, своите духовни уши.
към текста >>
Тази
гол
яма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни.
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло.
към текста >>
Понеже през следващите дни ще имаме
гол
яма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
към текста >>
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено
гол
ямото болшинство от съвременните хора.
Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
към текста >>
Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото
гол
ямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света.
Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено. Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част.
Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света.
Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение. Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае. Това е първото голямо изживяване, което човек има.
към текста >>
Това е първото
гол
ямо изживяване, което човек има.
Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение. Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае.
Това е първото голямо изживяване, което човек има.
към текста >>
Тази втора опитност обаче има много по-
гол
ямо значение отколкото първата.
Второто се състои в това, че сега втората личност, която е вложена в първата, постепенно добива способността действително да излиза душевно-духовно от първата личност. Това изживяване се изразява във факта, че, макар и за кратко време, човек има вече опитността като че сам вижда себе си, като че има пред себе си своя собствен двойник.
Тази втора опитност обаче има много по-голямо значение отколкото първата.
Защото с тази втора опитност е свързано нещо, което бихме могли да кажем може да бъде понесено само много тежко за човека. Трябва да си помислим, че в нормалния живот човекът се намира вътре в своето физическо тяло. Онова, което се намира вътре във физическото тяло, е астралното тяло и Азът и това астрално тяло и този Аз се нагаждат към силите на физическото тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физическото тяло. Те приемат формата на черния дроб, формата на сърцето, формата на физическия мозък и т.н. така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>
Ние заставаме така да се каже душевно
гол
пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло.
Но то става видимо в момента, когато с нашите по-висши членове излизаме от физическото тяло. Тогава, ако същевременно ставаме ясновиждащи, пред нашите очи стоят всички наклонности и страсти, които още имаме от това, което сме били в предишните земни съществувания. Да предположим, че в течение на бъдещите земни епохи ще минем през още много земни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За някои неща, които ще извършим, още от сега в нас съществуват наклонностите, инстинктите и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етерно тяло, когато той излиза от физическото тяло.
Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло.
В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, което трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършенството.
към текста >>
За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави най
гол
ямото благодеяние.
И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти.
За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние.
За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука.
към текста >>
За такъв човек се върши най-
гол
ямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове.
И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти. За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние.
За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове.
Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука. Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява.
към текста >>
И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-
гол
яма част от слънцето.
от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека.
И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето.
Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
към текста >>
Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-
гол
яма.
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества?
Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма.
Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час.
към текста >>
45.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-
гол
яма сила.
Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове. Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята". Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество.
Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила.
Защото по-силен е не този, който властвува над добрите и ги прави може би малко по-добри, но по-силен е онзи, който може да превърне злите в добри.
към текста >>
Дали иначе имат по-
гол
яма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние.
Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
Това важи за
гол
яма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот.
А сега моля Ви да вземете предвид, че в даден момент на развитието на Земята едно духовно Същество, което по-рано беше във връзка със Слънцето, което наричаме "Христово Същество", слезе по времето, когато живееше Исус от Назарет, от Слънцето на Земята и се съедини със Земята. Христовото Същество прониква в тялото на Исуса от Назарет. Тук ние имаме пред себе си едно твърде особено явление. Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали.
Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот.
Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие. Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос. Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос.
към текста >>
46.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
За по-
гол
яма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа.
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа.
Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
47.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност
гол
яма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
Две течения,
гол
еми преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток.
И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия.
Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток.
Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци.
към текста >>
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-
гол
ямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-
гол
ямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-
гол
ямо префинване.
У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни. Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот. Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството.
Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
към текста >>
48.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
За реалистичния мислител
гол
ямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът".
За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха. Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха.
към текста >>
Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-
гол
яма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното.
То беше носител на това, което можеше да бъде възприемано като симпатия и антипатия в други същества, които днес заедно с душата на светлината са се оттеглили от човека. Днес Вие вдишвате и издишвате вашето дихание. Вие познавате вашето дишане най-много по неговите механически въздействия. Когато действува така, че се охлажда, Вие виждате вашето дихание по неговото оводняване. Това е един механически начин на виждане диханието.
Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното.
От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въздух в различни светли и тъмни цветни отсенки. Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи. Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго. Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане.
към текста >>
Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в
гол
емите неща, но и в малките.
Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух. Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух. Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух.
Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в големите неща, но и в малките.
Тези неща не трябва да се приписва на случайности. Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука. Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата. Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда. Последните остатъци от това, от съществуващото още тогава някакси инстинктивно ясновиждащо съзнание виждаме в рудиментарното днешно "ясновидство" на онези хора, които притежават това, което наричаме именно второ виждане.
към текста >>
И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-
гол
ям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото.
Именно това са изразявали хората в меродавните митове. Например знаело се е следното: има центрове на мистериите вчера ние говорихме за това в които пътят води до подземните богове; а има също мистерии, в които пътят води нагоре до космическите богове. Всичко това се е различавало строго едно от друго. Но онзи, който не беше посветен, не знаеше нищо за това, както и днес непосветеният не знае, че има една мъдрост на мистериите, ако не потърси правилния път за целта. Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща.
И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото.
Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък. Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо. И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие. Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите.
към текста >>
Съществува една друга легенда, която гласи приблизително както следва: на една родителска двойка било предсказано от един оракул, че ще добие един син, че синът ще донесе
гол
ямо нещастие върху целия свой народ.
Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг. Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството. Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто. Злото трябваше да се влее в плодоносната духовна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто. Това също е било изразено в митологията.
Съществува една друга легенда, която гласи приблизително както следва: на една родителска двойка било предсказано от един оракул, че ще добие един син, че синът ще донесе голямо нещастие върху целия свой народ.
Той ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Майката роди този син. За да се избегне изпълнението на предсказанието, синът бил изоставен на остров Кариот; намерила го Царицата на Кариот. И понеже царската двойка нямали син, тя го взела като свой. Но по-късно им се родил син.
към текста >>
49.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-
гол
яма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип.
До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под внимание предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява. Нап-ример ние изтъкнахме, как пътят на човека към онези космически Същества, сред които Христос се намираше преди своето слизане на Земята, беше насочен в познанието на човека навън, как от друга страна пътят за царството на Луцифер беше насочен във вътрешността на душата, за да проникне през булото, което закрива собствената душа. Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света.
За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип.
Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други. Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип. Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка.
към текста >>
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-
гол
еми благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
към текста >>
Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у
гол
ям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра.
Ние се намираме в петата следатлантска епоха. Тя ще бъде заменена от една шеста епоха, която ще бъде една важна епоха. Тази шеста културна епоха ще бъде едно повторение и същевременно едно повишение на древно-персийската култура на Заратустра. Заратустра беше погледнал нагоре към Слънцето, за да види зад физическата светлина Христовия Дух, който той нарече Аура-Маздао, и да обърне вниманието на хората върху него. Междувременно този Христос слезе на Земята; този Христос ще проникне толкова много вътре в душите, които ще са узрели за това в течение на шестата културна епоха, щото насочвайки поглед в собствената вътрешност на душата на определен брой хора ще могат да се родят онези чувства, които Заратустра можа да възбуди, когато сочеше към Аура-Маздао.
Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра.
Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята. И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята.
към текста >>
В края на
гол
ямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора.
В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха. Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману.
към текста >>
Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите
гол
еми планини".
Разказва се, че един ден при Варавадша дошъл богът Индра и му казал: "Ти си изучавал три столетия Ведата; ето погледни, тук има три планини, много високи планини! едната означава първата част на Ведата, Риг-Веда, втората планина означава втората част на Ведата, Сама-Веда, и третата планина означава третата част на Ведата, Ягур-Веда. ти си изучавал тези три части на Ведите в течение на три столетия". Тогаз Индра взе три малки буци пръст, колкото можеше да държи ръката, от тези три планини и каза: "Погледни тези буци!
Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите големи планини".
Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите. Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа.
към текста >>
Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-
гол
ямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха.
Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят.
Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха.
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с
гол
еми опасности.
Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа. Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път.
По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности.
Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот.
към текста >>
50.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво
гол
ямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира.
Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
към текста >>
В древна Атлантида по-
гол
яма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на духовното.
Така Христос наистина беше дошъл в света, но през негово време средствата за разбиране бяха най-ограничени. Трябваше да бъдат положени грижи за следващите времена; всички древни мъдрости трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости постепенно да бъдат поставени в служба на разбирането на Христа. Това можа да стане по следния начин: трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите. Хората, които бяха преминали от древната Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли със себе си велики мъдрости.
В древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на духовното.
Това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да се оттегли у отделни личности на Запада. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също се бяха оттеглили в незнайност и бяха ученици на един велик посветен. Това същество беше останало, запазвайки онова, което можа да бъде донесено от древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на Древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставлява тайните на физическото тяло, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното средновековие. И онзи, който познава същността на европейските мистерии, поглежда нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос.
към текста >>
Но трябваше предварително да се положат грижи, щото разбирането, мъдростта да стане отново все по-
гол
яма и по-
гол
яма; а за това се погрижи предварително на Земята също Христос.
А сега човечеството трябваше да бъде оставено време да изживее идването на Христа, който преди това се беше изявил на Мойсей на планината Сенай; защото това е едно и също същество, Яхве и Христос, само в друга форма. Сега на човечеството трябваше да бъде предоставено да приеме Христа. Това стана във времето, когато разбирането за такива неща беше мислимо най-малкото.
Но трябваше предварително да се положат грижи, щото разбирането, мъдростта да стане отново все по-голяма и по-голяма; а за това се погрижи предварително на Земята също Христос.
към текста >>
51.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
Двете
гол
еми духовни течения: на Буда и на Заратустра и тяхното сливане в лицето на Исус от Назарет.
Двете големи духовни течения: на Буда и на Заратустра и тяхното сливане в лицето на Исус от Назарет.
Истината за двете деца Исус и тяхното родословие според Евангелието на Матей и Евангелието на Лука.
към текста >>
Събитието на
Гол
гота като посвещение, изнесено върху сцената на световната история.
Християнството и учението за Кармата и реинкарнациите. Двете разновидности на древното посвещение. Йона и Соломон. Христовият Принцип като нов вид посвещение.
Събитието на Голгота като посвещение, изнесено върху сцената на световната история.
към текста >>
52.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-
гол
яма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание.
Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност. Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта.
Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание.
Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията. Само в този случай човек можеше да си каже: "Ето пътят! Ето целта! "
към текста >>
Сега обаче историческите документи добиват още по-
гол
яма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване.
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи.
Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване.
Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина. Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят. Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша. Искам да си послужа с едно описание на самия човек.
към текста >>
Да, тези трудности са значително
гол
еми и при наблюдаването на хора, които в момента не живеят на Земята, не са инкарнирани; тоест когато наблюдаваме човека в неговото цялостно същество и как той преминава през своите поредни инкарнации.
Но този астрален свят е един свят на непрекъснато взаимно проникване. Там в астралния свят астралните тела непрекъснато се проникват едно в друго. И въпреки че за един обучен ясновидец едва ли може да се случи, но все пак това не е изключено, когато гледа цяла група хора, които спят, той може да смеси астралните тела и да не различи кое астрално тяло на кое физическо тяло принадлежи. Казах: Не може да се случи лесно подобна грешка, понеже подобен вид ясновидство спада към най-нисшите степени и понеже онзи, който постига правилното ясновидство, е добре подготвен и знае как да различава астралните тела. Но когато във висшите светове наблюдаваме не човека, а други духовни Същества, тогава вече трудностите значително нарастват.
Да, тези трудности са значително големи и при наблюдаването на хора, които в момента не живеят на Земята, не са инкарнирани; тоест когато наблюдаваме човека в неговото цялостно същество и как той преминава през своите поредни инкарнации.
към текста >>
В единия случай може да отдадем по-
гол
ямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания.
И тогава стигаме до изключително сложни процеси в духовния свят. Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество. Всичко това не може да бъде постигнато изведнъж. Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло.
В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания.
За онзи, който не наблюдава непосредствено това, което ясновидецът казва за едно същество, за него ще бъде съвършено безразлично дали единият стига до едно заключение, а другият до друго; на него ще му се струва, че става дума за едно и също нещо. За него този, който описва физическото тяло, само физическата личност, ще твърди същото, както и онзи, който описва етерното тяло; той винаги ще смята, че описанието се отнася за съществото Ханс Мюлер.
към текста >>
53.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-
гол
яма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ.
Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените.
Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ.
И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>
Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно
гол
ямо противоречие.
Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие.
Моля Ви да изчакате и чуете това, за което ще стане дума през следващите дни, и тогава, надявам се, ще установите тяхната хармония с онова, което съм казвал по един или друг повод за Христос Исус и Исус от Назарет. Невъзможно е да се предадат отведнъж всеобхватните и сложни измерения на истината, и днес ще се наложи да се обърнем само към една от страните на християнските истини, която е в привидно противоречие с друга част от истините, които досега съм имал възможност да споделя с Вас.
към текста >>
Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на
гол
яма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите!
Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ. Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм". Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите.
Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите!
Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина. Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството. Тук трябва да изясним следното.
към текста >>
Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха
гол
яма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове.
И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда? Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно.
Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове.
Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи. И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието. Да се вижда човешкото етерно тяло, беше нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава, заобиколена от онзи етерен облак, който по-късно постепенно се прибира напълно във вътрешността на главата.
към текста >>
Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-
гол
яма степен.
Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела. Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието. Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие. Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания. Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света.
Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен.
И докато беше грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и страдания, духовните му очи се отвориха още по-широко за астралните образи. Около него се носеха астралните образи на всичко онова, което представляват пагубните и диви страсти.
към текста >>
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава
гол
яма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
към текста >>
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре
гол
ямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
54.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Евангелистът Лука имаше най-
гол
яма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата.
За да се опише тази страна на християнството, т.е. на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука.
Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата.
Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено. Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма?
към текста >>
Подобно събитие има
гол
еми и необозрими последици за цялото планетарно развитие на Земята: Когато вливаните от горе хилядолетия наред духовни въздействия, се въплътят в един човек Защото сега се поражда една сила, която може да стане достояние на всички хора.
Вливането на тези сили ставаше благодарение на древния Бодисатва. Ето защо настъпи единствено по рода си събитие, когато този Бодисатва се превърна в Буда, който сега проповядваше това, което в миналото просто вливаше в човечеството; с други думи: Сега той изгради такова физическо тяло, което беше в състояние да поражда от самото себе си онези сили, които по-рано можеха да се вливат единствено от горе. Първото човешко тяло от този род беше изградено от същия този Гаутама Буда. За пръв път в света доби индивидуален облик всичко онова, което по-рано се вливаше от горе.
Подобно събитие има големи и необозрими последици за цялото планетарно развитие на Земята: Когато вливаните от горе хилядолетия наред духовни въздействия, се въплътят в един човек Защото сега се поражда една сила, която може да стане достояние на всички хора.
В тялото на Гаутама Буда са скри ти причините, благодарение на които бъдещето човечество ще усвои докрай осемстепенния път. Да, този път ще стане достояние на всички, фактът, че Буда живя на Земята, даде на хората възможността да мислят правилно! На Буда се дължи и всичко, свързано с тази страна на общочовешката еволюция; всичко, което рано или късно ще отведе цялото човечество в т.н. осемстепенен път. Това, което Буда имаше в себе си, той го даде като духовна храна на всички.
към текста >>
55.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
През следващите дни фактите, лежащи в основата на Евангелията и особено тези, лежащи в основата на Евангелието на Лука ще ни се открият с все по-
гол
яма яснота.
През следващите дни фактите, лежащи в основата на Евангелията и особено тези, лежащи в основата на Евангелието на Лука ще ни се открият с все по-голяма яснота.
Ето защо аз моля този път много повече отколкото обикновено да се има предвид, че тези лекции са едно цяло и че съдържанието им наистина преминава от една лекция в друга, и че отделната лекция, както и няколко, взети заедно, не могат да бъдат разбрани, ако не се разглеждат в светлината на целия цикъл. Това предупреждение важи особено за днешната и утрешната лекция; моля Ви още, не днес, а едва утре да си задавате неизбежните въпроси, засягащи връзката между отделните подробности, за които ще стане дума, и всичко, което вече съм казал по тази тема в други лекционни цикли.
към текста >>
Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-
гол
ям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта. В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца. Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето. Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година. В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено.
Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин.
Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни. С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия. И чак тогава тази астрална обвивка би могла да се използува от такова същество, каквото в нашия случай е Нирманакайя на Буда.
към текста >>
В
гол
ямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн.
Както знаем, днешното човечество е минало през различни епохи на своето развитие; то произлиза от едно прачовечество на Древноатлантската епоха, предхождано от прачовечеството на Лемурия. Антропософията е в състояние да ни предостави съвършено други факти за еволюцията на човечеството, отколкото официалната наука, която се опира само на материалните процеси. Антропософската Наука за Духа, проследявайки хода на историята подробно описва Гръцко-латинската културна епоха, предхождана от Египетско-халдейската, Древно-персийската и Древноиндийската културна епоха. Така ние стигаме до онази грандиозна катастрофа, която изцяло промени облика на нашата Земя. Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида.
В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн.
В резултат на грандиозната атлантска катастрофа, която се разигра във водния елемент на Земята, обликът, на Земята се промени напълно. Преди този момент, човечеството населяваше древната Атлантида. Атлантските човеци, както често съм споменавал, бяха устроени по съвсем друг начин. Когато наближи времето на атлантската катастрофа, великите ясновиждащи предводители и свещеници на човечеството предвидиха това събитие и насочиха човешкия поток на изток, а отчасти и на запад. Онези, които се отправиха на запад, създадоха предшествениците на бъдещото американско население.
към текста >>
56.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Защото погледнато в
гол
ям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като Христово Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин. С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите източни народи. И ако следвайки мировата мъдрост, източните народи напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен. Ето какво беше необходимо!
Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
към текста >>
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете
гол
еми сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос.
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос.
Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато.
към текста >>
Сега Азът на това същество е по-близо до Земята, сега той е свързан в много по-
гол
яма степен със Земята, отколкото съществата, ръководещи Илия в миналото.
Обаче тук ние сме изправени пред една индивидуалност, която в предишните си инкарнации не беше свикнала да развива своите заложби чрез нормалните сили на живота. При нормални условия, докато човешкото физическо тяло израства в майчиния организъм, се пробужда вътрешната сила на Аза. Но в предишните си инкарнации индивидуалността на Илия не беше навлизала до такава степен във физическото тяло. Азът беше раздвижван не чрез своите собствени сили, а от вън. Това трябваше да се случи също и сега.
Сега Азът на това същество е по-близо до Земята, сега той е свързан в много по-голяма степен със Земята, отколкото съществата, ръководещи Илия в миналото.
Сега трябваше да се осъществи преходът и връзката между двете направления тези на Буда и на Заратустра. Всичко трябваше да бъде подмладено. Сега от вън трябваше да действува тъкмо онова същество, което в лицето на Буда се беше свързало със Земята и нейната мисия, а сега като Нирманакайя на Буда се свърза с Натановия Исус. Тъкмо онова същество, което от една страна беше свързано със Земята, а от друга страна беше извън нея, понеже действуваше само в Нирманакайя, тъкмо онова същество, живеещо „отвъд" Земята понеже отново се беше отделило от нея и витаеше над главата на Натановия Исус, тъкмо то трябваше сега да се прояви външно и да пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител.
към текста >>
Но едно такова Същество, разполагащо с
гол
яма мъдрост, трябва да подготви своето тяло още от детството, за да може в подходящия момент там да се прояви онова, което въпросното Същество е било през миналите си инкарнации.
Казва се и друго: „Каквато и индивидуалност да слиза на Земята, тя винаги се разгръща с оглед способностите на тялото, в което се инкарнира. Ето защо всяка индивидуалност е длъжна да се съобразява с тях. Да предположим, че днес едно висше Същество иска да слезе на Земята; то на всяка цена би следвало да се съобрази с особеностите на човешкото физическо тяло. И само ясновидецът може да идентифицира съответната индивидуалност, понеже той съзира интимните нишки, вплетени в нейната вътрешна същност.
Но едно такова Същество, разполагащо с голяма мъдрост, трябва да подготви своето тяло още от детството, за да може в подходящия момент там да се прояви онова, което въпросното Същество е било през миналите си инкарнации.
За да пробуди особени усещания в човека, едно такова Същество с оглед земната си инкарнация е длъжно да предвиди, че и самото физическо тяло трябва да понесе целия товар на неговата мисия. В духовните светове нещата не изглеждат така, както във физическия свят. Иска ли едно Същество да изцели болката и да премахне страданието, тогава то трябва да се потопи в най-дълбокото страдание, да изпита най-тежката мъка, за да стигне до точните думи, с които да се обърне към хората.
към текста >>
57.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Както лесно може да си представим, то се превръща в най-
гол
емия помагач на онези, които искат да разберат великото Събитие от Палестина.
Това Същество, което отново намира своето етерно тяло, отделено по описания начин, непрекъснато се намесва в историята на човечеството.
Както лесно може да си представим, то се превръща в най-големия помагач на онези, които искат да разберат великото Събитие от Палестина.
Оттогава, тази индивидуалност, под името „Учителят Исус", непрекъснато се явява в поврата на времената; и така, Заратустра или Азът на Заратустра, след като отново откри своето етерно тяло, продължи своята битка в името на общочовешката еволюция, вече като „Учителят Исус", който оттогава все отново и отново се въплъщава на нашата Земя, за да насочва и ръководи онова духовно направление, което наричаме християнство . Той е истинският вдъхновител на онези, които искат да разберат живото и развиващо се християнство; в езотеричните школи той вдъхновява онези, които имат грижата за опазване на християнските учения. Зад великите фигури на християнството стои именно той, непрекъснато припомняйки в какво се състои истинското значение на Събитието в Палестина.
към текста >>
Така беше с по-
гол
ямата част от кръщелниците на Йоан и най-вече при кръщението на Натановия Исус: неговото етерно тяло се отдели напълно.
Това става, защото за миг настъпва същото, което иначе се случва само след смъртта: Етерното тяло се отделя и освобождава от физическото тяло.
Така беше с по-голямата част от кръщелниците на Йоан и най-вече при кръщението на Натановия Исус: неговото етерно тяло се отдели напълно.
И точно сега, в тялото на Натановия Исус можа да проникне онова висше Същество, което наричаме Христос.
към текста >>
С този въпрос ние се докосваме до една от най-
гол
емите тайни на нашето планетарно развитие.
С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие.
Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна. Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет. Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия. Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие.
към текста >>
Тези дванадесет Бодисатви до
гол
яма степен се покриват с понятието, което на една по-низша стенен, определяме като „Учител".
Ето как напредва планетарната еволюция: Бодисатвите слизат на Земята и имат задачата да вложат от една епоха в друга това, което е обект на тяхната мисия. И aкo бихме обгърнали цялото развитие на Земята, щяхме да открием дванадесет такива Бодисатви. Те принадлежат към онова войнство от Духове, което периодически изпраща на Земята един от Бодисатвите като свой специален пратеник, като един велик Учител. Цялото Земно развитие се ръководи от тази велика ложа, съставена от дванадесет Бодисатви.
Тези дванадесет Бодисатви до голяма степен се покриват с понятието, което на една по-низша стенен, определяме като „Учител".
Да, те са Учители, великите вдъхновители на една или друга част от това, което хората трябва да усвоят в хода на своята еволюция. Но откъде получават Бодисатвите това, което те периодически възвестяват на човечеството? Ако бихте могли да надзърнете в духовната ложа на Бодисатвите, в кръга на дванадесетте Бодисатви, Вие щяхте да установите, че всред тях се намира едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем „Учител" в същия смисъл, който влагаме в дванадесетте Бодисатви; то е Същество, от което блика самата субстанция на мъдростта. Ето защо, ако искаме да сме съвсем точни, ще обобщим: Дванадесетте Бодисатви стоят във великата духовна ложа около своя център; те са вглъбени в съзерцаването на космическата мъдрост, която влива в тях всичко, което те после ще изпълнят като своя мисия в името на общочовешката еволюция. С други думи, от тринадесетото Същество се разлива това, което другите по-късно ще възвестяват на човечеството.
към текста >>
58.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
През тази епоха, когато етерното тяло значително надхвърляше очертанията на физическото тяло и не беше така плътно свързано с него както днес, душевните сили и качества на човека имаха една много по-
гол
яма власт над физическото тяло.
През тази епоха, когато етерното тяло значително надхвърляше очертанията на физическото тяло и не беше така плътно свързано с него както днес, душевните сили и качества на човека имаха една много по-голяма власт над физическото тяло.
Обаче колкото повече етерното тяло проникваше във физическото, толкова по-слабо ставаше то и толкова по-малка власт имаше над физическото тяло. При древните атлантци главовата част на етерното тяло се простираше високо над физическото тяло. В известен смисъл това беше така и при древните индийци. От една страна това им позволяваше да поддържат своето ясновиждащо съзнание, а от друга да имат забележителна власт над процесите във физическото тяло.
към текста >>
Въпреки
гол
ямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек.
Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек.
Днес етерното тяло е навлязло до най-голяма степен във физическия организъм и е най-плътно свързано с неговите процеси.
към текста >>
Днес етерното тяло е навлязло до най-
гол
яма степен във физическия организъм и е най-плътно свързано с неговите процеси.
Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек.
Днес етерното тяло е навлязло до най-голяма степен във физическия организъм и е най-плътно свързано с неговите процеси.
към текста >>
Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно
гол
ямо отражение в самото физическо тяло.
Но днес ние се приближаваме до онази граница, когато етерното тяло отново започва да се освобождава от физическото тяло и да става все по-самостоятелно; и напредвайки към бъдещето, човешкото етерно тяло все повече и повече ще се освобождава от физическото тяло. Днес човечеството вече е преодоляло онзи повратен миг, който бележи най-дълбоката свързаност между етерното и физическото тяло; днес етерното тяло, макар и в малка степен, е вече извън физическото тяло. Сравнявайки тялото на древния индиец с тялото на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е сравнително свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло.
Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло.
към текста >>
Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-
гол
ямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло. Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа.
Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>
Малките истини задоволяват нашите познавателни стремежи, но
гол
емите истини огряват душите ни и сега ние знаем: това, което пулсира в мировото развитие, е в същото време нещо неимоверно красиво.
И това е най-доброто, което ние можем да извлечем от великите истини.
Малките истини задоволяват нашите познавателни стремежи, но големите истини огряват душите ни и сега ние знаем: това, което пулсира в мировото развитие, е в същото време нещо неимоверно красиво.
Потопим ли се в неговата красота, в неговото величие, тогава то пуска корените си в нас и буйно израства нагоре, надхвърляйки всяко теоретично разбиране. Какво впрочем казва Христос Исус в смисъла на Евангелието от Лука?
към текста >>
И все пак, грижата е налице: Вредата от Антропософията не може да е
гол
яма; никой на принуждава градските деца да дишат острия и режещ планински въздух.
В това отношение изобщо не следва да търсим доказателства във външния свят; ние трябва да вникнем в тази мъдрост и сами да се убедим в нейната правота. Каквито и доказателства да срещнем във външния свят, ние трябва да проникнем във вътрешността на нещата, да си изградим лично убеждение за техния духовен произход и да признаем: Ако днес антропософските принципи имат тези последици, които често виждаме, те се дължат на нездравите човешки отношения. Здрава е спиритуалната мъдрост, но не винаги здрави са хората. Ето защо е разбираемо, че днес не може да се открие всичко, което спиритуалната мъдрост е в състояние да даде на човечеството едва в хода на времето.
И все пак, грижата е налице: Вредата от Антропософията не може да е голяма; никой на принуждава градските деца да дишат острия и режещ планински въздух.
Ето защо само от време на време може да бъде разкрито нещо, което обикновените хора могат да понесат. Защото ако например цялата спиритуална мъдрост бъде изведнъж разкрита, би могло да се получи така, че някои човешки тела биха се разрушили, както и недоброто физическо здраве може да се разклати от здравия планински въздух. Великата мъдрост може да бъде разкривана само постепенно, и това неизбежно ще стане, за да изживее бъдещото човечество, какво означава да си здрав.
към текста >>
А през шестата културна епоха вече ще има достатъчно
гол
ям брой хора, които ще са способни на всичко това.
Колкото и да се възхищават хората от всевъзможните философски системи, колкото и да се прекланят пред Кант и т.н., всичко това е нищожен фрагмент от всеобхватните принципи на осемстепенния път. И човечеството само много бавно може да се издигне до разбирането на това, което е скрито зад думите на осемстепенния път. Най-напред подобен факт се представя пред човечеството в подходящия момент, а после развитието продължава. Човечеството тръгва от изходната точка и едва след продължителни усилия постига това, което му е дадено още в са мото начало като един велик образец. Ето как Буда даде учението за любовта и състраданието като една заветна цел за бъдещите поколения, които постепенно и чрез самостоятелни усилия ще се научат да разбират какво точно е скрито в осемстепенния път.
А през шестата културна епоха вече ще има достатъчно голям брой хора, които ще са способни на всичко това.
И все пак, ние сме още твърде далеч от онова състояние, когато хората ще си казват: „Това, което Буда изнесе пред човечеството в петото, шесто столетие преди нашето летоброене, ние вече можем да постигнем благодарение на собствените си душевни усилия; сега в нашите души ние сме подобни на Буда."
към текста >>
А после, когато все по-
гол
ям брой хора започват да изживяват осемстепенния път като нещо лично а не като наготово взети предписания от будизма тогава същите тези хора стигат много далеч и по отношение на нещо съвсем друго.
Ето как човечеството трябва да напредва по своя път към върха. Първите последователи на една велика идея са винаги тези, които се появяват заедно със съответната индивидуалност в една решителна епоха и поемат, така да се каже, наследството, което ще разберат по-късно. Останалото човечество върви бавно по следите им и едва след продължителен период от време се доближава до първоначалния образец.
А после, когато все по-голям брой хора започват да изживяват осемстепенния път като нещо лично а не като наготово взети предписания от будизма тогава същите тези хора стигат много далеч и по отношение на нещо съвсем друго.
към текста >>
И
гол
яма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни т.е.
Ако човек днес има лоши морални качества, те може би се ограничават само до едни или други лоши качества на душата му. Понеже днес душата все още не притежава онова господство над тялото, което имаше по времето на Христос Исус, малко вероятно е всеки грях веднага да се превърне в едно или друго заболяване. Обаче ние се доближаваме до онова състояние, когато етерното тяло отново ще излезе извън очертанията на физическото тяло. Сега за човечеството започва една епоха, когато то трябва изключително много да се съобразява със следната възможност: Душевните недостатъци в морално или интелектуално отношение вече лесно могат да се трансформират в телени заболявания. Да, тази епоха вече започва.
И голяма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни т.е.
днешните невротични състояния означават не друго, а началото на тази епоха. Понеже днешните хора възприемат изключително лесно в своите усещания и мисли дисхармонията на околния свят, тази дисхармония неусетно прераства в болестни явления, едно от които е например хистерията. Сега вече нещата се определят от особеностите на духовното развитие, и в частност: От излизането на етерното тяло извън очертания та на физическото тяло, или с други думи: от освобождаването на етерното тяло.
към текста >>
59.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Тогава настъпи един такъв скок, че за относително кратко време настъпиха
гол
еми промени в старото ясновидство и в господството на духовните сили над материята, така че от тях останаха само незначителни следи.
Такъв забележителен скок настъпи и по времето, когато Христос Исус се яви на Земята.
Тогава настъпи един такъв скок, че за относително кратко време настъпиха големи промени в старото ясновидство и в господството на духовните сили над материята, така че от тях останаха само незначителни следи.
Ето защо, преди този прелом, трябваше още веднъж да се концентрира в една точка всичко, което съществуваше като един вид наследство от древността. Едва тогава човечеството можеше да приеме и развие в себе си един нов импулс.
към текста >>
Обаче има
гол
яма разлика между мислите, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват.
Обаче има голяма разлика между мислите, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват.
Има още и разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде Азът, и начинът, по който ще позволим да се влее в нас живата сила, която после отново ще се разлее навън в целия свят и вече в Христов смисъл ще преобрази човешките астрални, етерни и физически тела. Да осмисли съдържанието на учението за любовта и състраданието: Ето кое човечеството успя благодарение на великия Буда. Напротив, това което донесе Христос, е преди всичко една жива сила, то не е учение! Той отдаде самия себе си, той влезе в планетарното тяло на Земята, не само да изпълни човешките астрални тела, а за да влее в Аза субстанциалната сила на любовта, която после Азът сам да излива в света. Христос донесе на Земята не мъдрото съдържание на любовта, а субстанциалната и жива сила на любовта.
към текста >>
Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава
гол
яма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и плодовете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца.
Досега са изминали 1900 и още около 500 години откакто Буда живя на Земята.
Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава голяма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и плодовете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца.
Буда трябваше да се роди в света. От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият като мъдрост на осемстепенния път. После, след около 3000 години, те изцяло ще притежават тази мъдрост. Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието.
към текста >>
Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази
гол
яма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим.
Когато добре знаете, че отново ще получите това, което сте дали, вие не постъпвате в смисъла на Божията любов. Когато обаче давате и знаете, че няма да получите нищо, вие постъпвате според истинската любов; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; в нещо, което Азът трябва да освободи като една велика сила, бликаща от самия човек (Лука 6,33-34). И под различна форма, Христос посочва, как Азът трябва да се възпламени и как хората трябва да постъпват в света, носени от неудържимия порив на Аза. Това са и най-трогателните думи от Евангелието на Лука за тази преливаща, неудържима любов. Да, Евангелието на Лука наистина е наситено до краен предел с нея, и ако се оставим под въздействие на неговите думи, ще установим, че те имат силата да променят външния свят.
Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази голяма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим.
Евангелието на Матей съдържа латинския превод на онези прости и затрогващи думи от Евангелието на Лука; там се казва: „Ех abundantia cordis os loquitur": Защото от препълнено сърце говорят устата (Матей 12,34). Ето един от най-висшите християнски идеали! Устата проговаря от преливащото сърце, от това, което сърцето не успява да побере в себе си. Обаче сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на Аза*15. Следователно, горните думи означават нещо по-друго: Тази сила проговаря от един преливащ, неудържим Аз, излъчващ от самия себе си силата на вярата!
към текста >>
За да се издигне сегашният Бодисатва до Майтрейя Буда, необходимо е по-
гол
ям брой хора да са развили в собствените си сърца учението за осемстепенния път.
На него също му предстои да стане Буда. И той ще стане Буда едва след като известен брой хора приблизително след около три хиляди години ще са в състояние да породят от самите себе си учението за осемстепенния път. Тогава ще стане Буда онзи, който засега е Бодисатва. Тази мисия му беше поверена пет, шест столетия преди нашето летоброене; а той ще стане Буда след около три хиляди години,смятано от днес. Става дума за онзи, когото източното учение нарича Майтрейя Буда.
За да се издигне сегашният Бодисатва до Майтрейя Буда, необходимо е по-голям брой хора да са развили в собствените си сърца учението за осемстепенния път.
Да, тогава хората ще са достатъчно мъдри, за да го сторят. И тогава този, който днес е Бодисатва, ще внесе нови сили в света.
към текста >>
Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята; той беше тук само три години и както знаете от досегашните ми лекции никога преди това не е бил инкарниран на Земята, Тригодишното Христово присъствие от Кръщението в реката Йордан до Мистерията на
Гол
гота беше истинската причина, за да се влее любовта все повече и повече в човешкото сърце, в човешката душа, или с други думи: В човешкия Аз; така че хората все повече и повече да се проникнат от Христос, за да може в края на Земното развитие, човешкият Аз напълно да приеме Христос.
Ако обаче дотогава не би се случило нищо друго, той наистина би намерил хора, които чрез вътрешно вглъбяване ще са стигнали до учението за осемстепенния път, но не и такива, от чиито души да блика преливащата и неудържима сила на любовта. Тази жива сила на любовта трябва да се появи междувременно, за да намери Майтрейя Буда не само хора, които познават любовта, но и хора, които имат в себе си силата на любовта.
Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята; той беше тук само три години и както знаете от досегашните ми лекции никога преди това не е бил инкарниран на Земята, Тригодишното Христово присъствие от Кръщението в реката Йордан до Мистерията на Голгота беше истинската причина, за да се влее любовта все повече и повече в човешкото сърце, в човешката душа, или с други думи: В човешкия Аз; така че хората все повече и повече да се проникнат от Христос, за да може в края на Земното развитие, човешкият Аз напълно да приеме Христос.
Както великото учение за любовта и състраданието беше издигнато най-напред от Бодисатва, така и субстанцията на любовта трябваше да бъде донесена на Земята от онзи, който слезе от Небето и постепенно превърна тази субстанция в достояние на отделния човешки Аз. Не че преди това любовта не е съществувала. Но тогава тя не можеше да бъде достояние на човешкия Аз, тя беше по-скоро инспирирана, смъкната чрез Христос от космическите висини, вливаща се в човешките сърца несъзнателно,както и Бодисатва преди това вля в сърцата учението за осемстепенния път. Както се отнася Буда към осемстепенния път, така се отнася и Христовото Същество към онова, което съществуваше по-рано, преди да слезе и се въплъти в човешки образ. Да приеме човешки образ -това за Христос беше един напредък.
към текста >>
60.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това, което следва да ни занимава днес, е да групираме различните факти, до които се добрахме през последните дни около връхната точка на цялото, както то ни се представи от духовното изследване във връзка с Евангелието на Лука, до онази връхна точка, която ние наричаме Мистерията на
Гол
гота.
Това, което следва да ни занимава днес, е да групираме различните факти, до които се добрахме през последните дни около връхната точка на цялото, както то ни се представи от духовното изследване във връзка с Евангелието на Лука, до онази връхна точка, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
към текста >>
" Но би било едно
гол
ямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в Евангелието на Лука.
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации?
" Но би било едно голямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в Евангелието на Лука.
Напротив, то е там, в самото Евангелие. Само че трябва да сме наясно: Потребностите на човешките души са различни през отделните епохи и че великите мисионери на мировата еволюция не винаги имат задачата да изразяват абсолютната истина под една или друга абстрактна форма. Защото в подобен случай, намиращи се на различна степен от своето развитие, хората не биха я разбрали; ето защо великите мисионери трябва да се обръщат към хората така, че за всяка епоха да намират подходящата изразна форма. В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н. осемстепенен път, може да отведе човека до едно преизпълнено с мъдрост разбиране на учението за Кармата.
към текста >>
Вчера посочих, как три хиляди години след нашата съвременна епоха,
гол
яма част от човечеството ще бъде напреднала до такава степен, че ще достига до учението за осемстепенния път и свързаното с него учение за Кармата и реинкарнациите, благодарение на своите вътрешни усилия.
Вчера посочих, как три хиляди години след нашата съвременна епоха, голяма част от човечеството ще бъде напреднала до такава степен, че ще достига до учението за осемстепенния път и свързаното с него учение за Кармата и реинкарнациите, благодарение на своите вътрешни усилия.
Това обаче ще бъде постигнато бавно и постепенно. Както от посятото в почвата растително семе не се раждат веднага цветове, а според законите на растежа изникват лист след лист, така и духовното развитие, през което напредва човечеството, следва строго определени степени, така че истината се появява в точно определеното време. Ако човек вече е проникнат от способностите, които може да получи с помощта на Антропософията, и се потопи днес в собствената си душа, ще намери учението за Кармата и реинкарнацията, като нещо естествено и необходимо. Но забележете, че практически едва в наше време душите отново са достатъчно зрели, за да намерят в самите себе си това, което наричаме учение за Кармата и реинкарнацията. Не би било добре, ако това учение се прокламираше по екзотеричен начин примерно преди няколко столетия; да, с оглед на общочовешката еволюция съвсем не би било добре, ако съдържанието на днешната Антропософия, за което копнеят толкова много човешки души, и с която по необходимост е свързано всяко истинско и задълбочено проучване на Евангелията, беше оповестено преди няколко столетия.
към текста >>
гол
яма е наградата ви в духовните светове"
голяма е наградата ви в духовните светове"
към текста >>
Впрочем предварителната грижа на Христос за епохата след Събитието на
Гол
гота, е описана за нас от автора на Йоановото Евангелие.
Впрочем предварителната грижа на Христос за епохата след Събитието на Голгота, е описана за нас от автора на Йоановото Евангелие.
Той ни показва, как самият Христос пробужда в Лазар онази индивидуалност, която после се проявява като Йоан, и от която произлезе учението, вече под формата, описана в лекциите върху Йоановото Евангелие*16. Обаче Христос трябваше да се погрижи и за по-късните времена, респективно за идването на онази индивидуалност, която да предложи на човечеството онова, за което те, хората, бяха вече узрели. Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност. Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука. Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17).
към текста >>
Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с
гол
яма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек.
Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед. Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука. Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки. С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие.
Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек.
към текста >>
Благодарение на факта, че наистина стана това, което описвам сега пред Вас, след появяването на Христос настъпи една
гол
яма промяна с човешките способности.
Благодарение на факта, че наистина стана това, което описвам сега пред Вас, след появяването на Христос настъпи една голяма промяна с човешките способности.
По-рано човекът можеше да си служи само с онези способности, които придобиваше по бащина или майчина линия. Когато се намираме между раждането и смъртта, ние развиваме качества и способности, свързани с физическото, етерното и астрално тяло. Преди епохата на Христос Исус, органите които човек използваше, бяха изградени само с помощта на зародишните сили; едва после се прибави и това, което наричаме непорочно или девствено раждане, и то не зависи вече от зародишните сили. Естествено, тези неща могат да бъдат силно деформирани, ако човек е материалистично настроен. Но ако се отдаде на топлината, идваща от Христовия Принцип, те могат да бъдат облагородени и пренесени в следващите инкарнации под все по-висша и по-висша форма.
към текста >>
„Казвам ви, измежду родените от жена, няма по-
гол
ям пророк от Йоан Кръстител"или с други думи, такъв какъвто стои пред нас, той е възникнал от мъжкия и женския елемент чрез физическото раждане.
„Казвам ви, измежду родените от жена, няма по-голям пророк от Йоан Кръстител"или с други думи, такъв какъвто стои пред нас, той е възникнал от мъжкия и женския елемент чрез физическото раждане.
Но по-нататък Христос казва:
към текста >>
„Ала най-малката част от онова, което не е родено от жена и се свързва с човека, идвайки от царството Божие, е по-
гол
ямо от Йоан" (Лука 7,28)
„Ала най-малката част от онова, което не е родено от жена и се свързва с човека, идвайки от царството Божие, е по-голямо от Йоан" (Лука 7,28)
към текста >>
Ето каква беше
гол
ямата тайна на посвещението: Предварително подготвената душа беше пренасяна за три дни и половина в един съвършено друг свят; там тя беше откъсвана от физическите условия и издигана в духовния свят.
Това е старият начин за постигане на посвещение: Най-напред човек да подготви узряването на душата си и после в продължение на три дни и половина да изпадне в състояние на пълно откъсване от външния свят и от своите сетивни възприятия. Ето защо тези, които трябваше да бъдат „пренесени" в духовния свят, биваха най-напред старателно подготвяни; душите им придобиваха, така да се каже, известна устойчивост, необходима за свръхсетивните изживявания. После, в продължение на три дни и половина, те бяха откъсвани от света и пренасяни на определени места, където не можеха да си служат повече със своите физически сетива и където тялото им изпадаше в състояние, подобно на смъртта, за да бъдат отново пробудени след три дни и половина; и тогава душата отново се връщаше в тялото. Сега вече тези хора можеха да си спомнят своите опитности от по-висшите светове и сами да говорят за тях.
Ето каква беше голямата тайна на посвещението: Предварително подготвената душа беше пренасяна за три дни и половина в един съвършено друг свят; там тя беше откъсвана от физическите условия и издигана в духовния свят.
Всред отделните народи винаги имаше такива личности; те бяха вестители на духовния свят; те бяха преживели това, което Библията описва като „пребиваването на Йона в корема на кита" (Йона 2,1). Ето за какво бяха подготвяни древните посветени и когато се явяваха пред един или друг народ, те носеха в себе си „знака на Йона", т.е. способността сами да се произнасят относно живота в духовния свят.
към текста >>
"И дойде им мисъл кой от тях ще да е по-
гол
ям"
"И дойде им мисъл кой от тях ще да е по-голям"
към текста >>
Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на
Гол
гота.
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез силите, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос. Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата. Ето защо пред тях, но и пред очите на всички, трябваше да стане едно „знамение".Това, което столетия на ред се разиграваше в мистерийните храмове като един вид минаване през „мистичната смърт", сега трябваше да се разиграе върху великата сцена на световната история.
Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на Голгота.
Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше старото посвещение. Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на Голгота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
към текста >>
Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на
Гол
гота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез силите, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос. Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата. Ето защо пред тях, но и пред очите на всички, трябваше да стане едно „знамение".Това, което столетия на ред се разиграваше в мистерийните храмове като един вид минаване през „мистичната смърт", сега трябваше да се разиграе върху великата сцена на световната история. Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на Голгота. Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше старото посвещение.
Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на Голгота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
към текста >>
Ето какво стана на
Гол
гота!
Ето какво стана на Голгота!
Всичко онова, което по-рано само малцина посветени виждаха в мистерийните храмове, когато в продължение на три дни и половина изпадайки в един вид смърт те се убеждаваха, че Духът винаги побеждава материята и че душевно-духовните сили на човека фактически принадлежат на духовния свят, всичко това сега трябваше да се разиграе пред цялото човечество. Събитието на Голгота е едно посвещение, изнесено върху сцената на световната история! При това въпросното посвещение се отнася не само за неговите непосредствени свидетели, а за цялото човечество. И кръвта, която се проля от Кръста, също проникна в цялото човечество. Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус, засегнаха цялото човечество и дадоха началото на един нов духовен живот.
към текста >>
Събитието на
Гол
гота е едно посвещение, изнесено върху сцената на световната история!
Ето какво стана на Голгота! Всичко онова, което по-рано само малцина посветени виждаха в мистерийните храмове, когато в продължение на три дни и половина изпадайки в един вид смърт те се убеждаваха, че Духът винаги побеждава материята и че душевно-духовните сили на човека фактически принадлежат на духовния свят, всичко това сега трябваше да се разиграе пред цялото човечество.
Събитието на Голгота е едно посвещение, изнесено върху сцената на световната история!
При това въпросното посвещение се отнася не само за неговите непосредствени свидетели, а за цялото човечество. И кръвта, която се проля от Кръста, също проникна в цялото човечество. Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус, засегнаха цялото човечество и дадоха началото на един нов духовен живот. Сега в човечеството се вля сила, докато всички други основатели на религии вливаха в него само мъдрост. Ето огромната разлика между Събитието на Голгота и другите религиозни учения.
към текста >>
Ето огромната разлика между Събитието на
Гол
гота и другите религиозни учения.
Събитието на Голгота е едно посвещение, изнесено върху сцената на световната история! При това въпросното посвещение се отнася не само за неговите непосредствени свидетели, а за цялото човечество. И кръвта, която се проля от Кръста, също проникна в цялото човечество. Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус, засегнаха цялото човечество и дадоха началото на един нов духовен живот. Сега в човечеството се вля сила, докато всички други основатели на религии вливаха в него само мъдрост.
Ето огромната разлика между Събитието на Голгота и другите религиозни учения.
към текста >>
Ето от какво ги предпази Събитието на
Гол
гота!
За да бъде разбрано това Събитие, необходимо е много по-дълбоко вникване в нещата, отколкото хората предполагат. Онова, с което беше физически свързан човешкият Аз, е кръвта. Кръвта е външният израз на човешкия Аз. Без идването на Христос хората непрекъснато биха усилвали своя Аз и биха потънали в безграничен егоизъм.
Ето от какво ги предпази Събитието на Голгота!
Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв? Излишната субстанциална част на Аза! Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва.
към текста >>
Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от
Гол
гота.
Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв? Излишната субстанциална част на Аза! Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва.
Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота.
Това, което стана на Голгота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата. Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
към текста >>
Това, което стана на
Гол
гота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата.
Излишната субстанциална част на Аза! Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва. Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота.
Това, което стана на Голгота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата.
Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
към текста >>
Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на
Гол
гота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва. Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота. Това, което стана на Голгота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата.
Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
към текста >>
Към кръвта, пролята на
Гол
гота, е примесена и неизмеримата, безграничната любов, и окултният изследовател ясно установява, как тази безгранична любов е изцяло проникнала в кръвта на
Гол
гота.
Ако обаче някой изследва тази кръв с помощта на окултни средства, той ще установи, че фактически тя няма нищо общо с човешката кръв. Тя представлява не друго, а излишната кръв на човечеството, чрез която хората биха потънали в безогледен егоизъм; да, точно това би станало, ако неизмеримата Христова любов не би взела решението да бъде пролята кръвта на Спасителя.
Към кръвта, пролята на Голгота, е примесена и неизмеримата, безграничната любов, и окултният изследовател ясно установява, как тази безгранична любов е изцяло проникнала в кръвта на Голгота.
И понеже евангелистът Лука държеше особено на това, да опише как безгранична та любов е дошла в света чрез Христос, за да победи окончателно егоизма, той се спира предимно на тези събития. Всеки един от евангелистите описва най-вече това, което смята, че трябва да каже да човечеството.
към текста >>
Останалите евангелисти възприемат други неща; евангелистът Лука има отворен поглед за неудържимата, безгранична любов, която прощава дори и най-ужасното злодеяние във физическия свят; и с пълно право от Кръста прозвучават онези думи, които са висш израз на любовта: прошка и за онези, които са извършили най-
гол
ямото злодеяние на света: „Отче, прости им, защо то не знаят какво правят" (Лука 23,34).
Навлезем ли още по-дълбоко в тези събития, ще установим, че отпадат всички противоречия, идващи от чисто, материалистичното тълкуване на Библията, както например отпаднаха и противоречията, свързани с предисторията на Исус от Назарет, след като благодарение на окултното изследване можахме да разберем някои важни подробности от неговото детство. Всеки от евангелистите описва това, което според неговата гледна точка му е особено близко; ето защо Лука описва онова, което неговите източници, „самовидците" и „служителите на Словото" можаха да възприемат поради своята специална подготовка.
Останалите евангелисти възприемат други неща; евангелистът Лука има отворен поглед за неудържимата, безгранична любов, която прощава дори и най-ужасното злодеяние във физическия свят; и с пълно право от Кръста прозвучават онези думи, които са висш израз на любовта: прошка и за онези, които са извършили най-голямото злодеяние на света: „Отче, прости им, защо то не знаят какво правят" (Лука 23,34).
От Кръста Христос измолва прошка за тези, които го разпнаха!
към текста >>
След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на
Гол
гота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно битие на Земята.
И сега, в душевната област на човека, се сбъдва още нещо, което евангелистът Лука държи да ни опише на всяка цена.
След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно битие на Земята.
Това, което беше тук преди намесата на луциферическите Същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца; обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия Принцип, и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни, под формата на един чист и ясен образ. Както нашите ръце са създадени не от нас, а от Принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят от Принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до Принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия Принцип. Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят. Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори Принципа на Отца."
към текста >>
Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на
Гол
гота, стигащ чак до Принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия Принцип.
И сега, в душевната област на човека, се сбъдва още нещо, което евангелистът Лука държи да ни опише на всяка цена. След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно битие на Земята. Това, което беше тук преди намесата на луциферическите Същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца; обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия Принцип, и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни, под формата на един чист и ясен образ. Както нашите ръце са създадени не от нас, а от Принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят от Принципа на Христос.
Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до Принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия Принцип.
Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят. Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори Принципа на Отца."
към текста >>
Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на
Гол
гота, превръщайки се в най-
гол
ямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят.
И сега, в душевната област на човека, се сбъдва още нещо, което евангелистът Лука държи да ни опише на всяка цена. След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно битие на Земята. Това, което беше тук преди намесата на луциферическите Същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца; обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия Принцип, и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни, под формата на един чист и ясен образ. Както нашите ръце са създадени не от нас, а от Принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят от Принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до Принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия Принцип.
Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят.
Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори Принципа на Отца."
към текста >>
Ето защо Вие ще се съгласите, че
гол
яма част от текста остава необяснена, без да се налага да напомням, че в един религиозен документ като този, много неща трябва да останат необяснени.
В хода на тези лекции ние се опитахме да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в Евангелието на Лука. Естествено, и за това Евангелие трябва да заявим, че един лекционен цикъл далеч не е достатъчен, за да бъдат разкрити всички неща.
Ето защо Вие ще се съгласите, че голяма част от текста остава необяснена, без да се налага да напомням, че в един религиозен документ като този, много неща трябва да останат необяснени.
Но, ако направите няколко крачки по пътя, очертан от един такъв лекционен цикъл, Вие ще сте в състояние да прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко в духовните истини и душите Ви все повече ще съзряват за възприемането на онова живо Слово, което се крие зад външните думи. Антропософията или Науката за Духа съвсем не е някакво ново учение. Тя е един инструмент за проникването в това, което първоначално беше дадено на човечеството. И така, Антропософията е един инструмент за разбирането на религиозните първоизточници на християнското откровение. Ако приемате Антропософията в този смисъл, Вие няма повече да твърдите: тук има една християнска теософия, а тук една друга теософия.
към текста >>
61.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с
гол
яма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч. №235 №240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
62.
Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в
гол
яма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време – не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>
63.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Йордан до Мистерията на
Гол
гота.
В последния Базелски курс[1] за първи път беше възможно да се говори по тема, която до момента още не бяхме засягали в Немската секция. За Христовото събитие, разбира се, вече нееднократно се е споменавало, особено във връзка с Евангелието от Йоан. Опирайки се на Евангелието от Лука, както беше направено в лекциите, изнесени в Базел, беше възможно особено да се докоснем също и до това, което може да бъде наречено предистория на Христос. При това се наложи да имам работа с много сложни връзки. Както е известно, в тялото на Исус от Назарет е влязло висше слънчево същество и живяло в него три години, от кръщението в р.
Йордан до Мистерията на Голгота.
За висшето същество Христос вече беше казано достатъчно много. Но за това, което живее пред нашата душа като личността на Исус от Назарет и което е приело висшето същество, може да се каже нещо по-точно само във връзка с Евангелието, което обхваща историята на Исус от неговото детство. Развитието на Исус от раждането му до кръщението в р.Йордан съставляваше основната тема на базелските лекции. Още в тази предистория се срещнахме с много сложни съотношения. Над най-великото постоянно трябва да се размишлява, без да се опитваме лесно да го разбираме и да го представяме опростено.
към текста >>
Но само тогава, когато
гол
ям брой хора узреят дотолкова, че да разберат това, което тогава е разбрал Буда, то би станало собствено и истинско дело на човечеството.
Но само тогава, когато голям брой хора узреят дотолкова, че да разберат това, което тогава е разбрал Буда, то би станало собствено и истинско дело на човечеството.
Така към нашия свят се предават мисия след мисия от висшите сфери. Преди почти три хилядолетия, хората станали достатъчно зрели, за да навлезе осемстепенният път, и след това за човечеството ще бъдат присъщи състраданието и любовта. След това ще настъпи ново събитие и нова мисия ще се спусне от духовния във физическия свят.
към текста >>
Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи
гол
яма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос.
Родителска двойка, а именно Йосиф и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус.
Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи голяма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос.
Затова той, в своята нирманакайя, се потопил в това дете. Под нирманакайя трябва да си представяме не затворено тяло, както при нас, а нещо, което представлява само сили, които се превръщат тук в особени същности. Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за мислене, чувстване и воля. Ясновидецът възприема това множество от съставляващи единно цяло същности като нирманакайя на Буда.
към текста >>
64.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Гол
ямо постижение е това, че индивидуалността не трябва повече да се въплъщава.
Така Бодхисатвата в съвсем определено въплъщение става Буда. При това тази индивидуалност е достигнала такава степен на развитие, че не би трябвало повече да се въплъщава във физическо тяло на Земята.
Голямо постижение е това, че индивидуалността не трябва повече да се въплъщава.
Това зависи не само от степента на развитие на индивидуалността, но и от това, каква е тази индивидуалност. След това въплъщение Бодхисатва-Буда повече не би трябвало да прави никакво земно-телесно въплъщение. Той не се е въплъщавал след това в земно тяло от плът, а само в такова, което наричаме етерно или жизнено тяло. Този Буда повече не е слизал в телесно въплъщение, а само във въплъщение в етерно тяло.
към текста >>
За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от
гол
еми възможности на носителя на Аза, от
гол
еми заложби на астралното тяло.
В Соломоновата линия се насаждат царски качества, в Натановата линия – свещенически качества. Царските качества особено се проявяват в първите два периода от човешкия живот; качества, които, преди всичко излизат отвъд очевидното овладяване на световните отношения, които привеждат човека в хармония със световните отношения. Това може да става само тогава, когато силите на физическото и етерното тяло са развити правилно. Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си година, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло. Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом.
За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло.
Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество. Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет. Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра. Така в Исус от Назарет в дванадесетата му година се слели тези две течения.
към текста >>
65.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Значението именно на тази любов, която се е изляла в света от
Гол
гота, се е заключавало в това, че тя, всъщност, е съединена със светлината на света, с мъдростта.
Трябва категорично да отбележим, че нищо не може да омаловажи тази любов, при всички обстоятелства любовта принадлежи към най-висшите човешки качества. И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството. След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в резултат момичето се превръща в ползваща се с лоша слава отровителка. Тя се превърнала в такава поради ненасочваната от мъдрост майчина любов. Любовта прави велики дела, ако те произтичат от мъдростта.
Значението именно на тази любов, която се е изляла в света от Голгота, се е заключавало в това, че тя, всъщност, е съединена със светлината на света, с мъдростта.
Затова вземайки предвид Христос Исус, разглеждайки тези две качества и осъзнавайки, че любовта е най-височайшата в света, в същото време научаваме, че любовта и мъдростта в най-дълбок смисъл са едно цяло.
към текста >>
Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за
гол
ямото значение на тези две качества.
Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества.
Но ако имахме достатъчно голямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си. Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии. Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими. Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими. Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце.
към текста >>
Но ако имахме достатъчно
гол
ямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си.
Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества.
Но ако имахме достатъчно голямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си.
Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии. Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими. Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими. Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце. Тук изобразяват това, което Той е бил за света благодарение на това, че е действал във висините, където пребивават Серафимите.
към текста >>
Тогава недоразуменията биха били още по-
гол
еми от тези, които вече станаха.
Ако през седемте години на нашето духовно-научно движение четири години бяха използвани за разработване на принципните и ръководни линии и три години, за да ги задълбочим, като светлина, която трябва да бъде хвърлена върху различните области на живота, сега би могло да последва разглеждането на Евангелието от Марко. След това целият градеж би могъл, в края на краищата, да се увенчае с разглеждането на Христос Исус, вземайки предвид Евангелието от Матей. Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко. Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус. Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко.
Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха.
С оглед на това трябва да бъде избран друг път. Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей. Заедно с това, без да се вглеждаме в огромните дълбини на Евангелието от Марко, трябва да се избегне някой пак да сметне, че с едно качество може да бъде изобразен целият човек. Тогава ще можем да избегнем всякакви недоразумения. И преди всичко, доколкото е възможно, следва да се поразмисли за произхода на Христос Исус от древноеврейския народ, за това, което може да се нарече раждане на християнството в Палестина.
към текста >>
66.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Също така днес настоятелно бих подчертал, че нещата, които се изричат в този случай са доста деликатни, и може много лесно да се нанесе
гол
яма вреда на духовнонаучното движение, ако това, което касае тези тайни, се представи на света по едностранчив начин.
Също така днес настоятелно бих подчертал, че нещата, които се изричат в този случай са доста деликатни, и може много лесно да се нанесе голяма вреда на духовнонаучното движение, ако това, което касае тези тайни, се представи на света по едностранчив начин.
Затова всяко съобщение за тези неща трябва да се съпровожда с най-внимателно отношение. Не би било твърде преувеличено изискването, всеки да постигне в себе си търпението, да си позволява само тогава да съобщава нещо за образа Христос, ако се е запознал с четирите аспекта, дадени в четирите Евангелия. В разглежданията на Евангелието от Лука вече се вижда, как двете велики дохристиянски духовни течения – зороастризмът и това, което достига своя дохристиянски завършек в будизма, – се сливат, за да се влеят във великия християнски поток на земния духовен живот.
към текста >>
Древните религии, формирани на основата на сумрачното ясновиждане, не е трябвало да придават толкова
гол
яма роля на това, дали отделните части на мозъка са формирани по един или друг начин; но разбирането на Йехова е било строго свързано с конституцията на физическия мозък.
Сега става дума за това, от характерната особеност на дадения човек, Авраам, да се направи заключение за мисията на целия народ. Било необходимо, духовната конституция на Авраам да бъде прехвърлена и към другите. Последната, обаче, е свързана с физическия инструмент; защото всичко, което трябва да излезе навън, е свързано с напълно определена организация на физическото тяло.
Древните религии, формирани на основата на сумрачното ясновиждане, не е трябвало да придават толкова голяма роля на това, дали отделните части на мозъка са формирани по един или друг начин; но разбирането на Йехова е било строго свързано с конституцията на физическия мозък.
Пренасянето на такива качества е можело да става само по пътя на физическото наследяване вътре в народ, свързан с кръвното родство.
към текста >>
67.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова в такова духовно движение като нашето, най-
гол
ямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията.
Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят. Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене. Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене. Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира. Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин.
Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията.
Ако желанието е да се развива ясновиждане, в същата степен трябва да се изпълнява и работа за развиване на логиката. В наше време тези неща не могат да действат поотделно.
към текста >>
Вследствие на радикалното кръвосмешение това, което имало
гол
ямо значение в древните времена изчезнало, но затова пък настъпило пълното използване на човешкия аз.
Защо този народ се е подготвял именно по такъв начин? Защо този народ е трябвало да бъде избран да бъде отделен от целия останал дохристиянски духовен живот, и защо той е трябвало да получи съвсем особени способности? Това е трябвало да стане за да се даде възможност да се подготви човекът за великия момент, който настъпил именно тогава, когато на Земята дошъл Христос Исус. Това бил момент, когато цялото древно ясновиждане и кръвното родство изгубили своето значение и за човека настъпило нещо ново, а именно – пълното използване на аза.
Вследствие на радикалното кръвосмешение това, което имало голямо значение в древните времена изчезнало, но затова пък настъпило пълното използване на човешкия аз.
По такъв начин в добавка към останалите царства се родило човешкото царство, или Царството Небесно.
към текста >>
Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина,
гол
ям камък.
Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара.
Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък.
Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона. Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай. Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си. Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната.
към текста >>
Може също да се каже, че от
гол
емия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона.
Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара. Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък.
Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона.
Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай. Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си. Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната.
към текста >>
Така че фарисеите и садукеите, последователите на
гол
ото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си.
Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара. Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък. Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона. Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай.
Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си.
Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната.
към текста >>
68.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Работата ни е възможна само тогава, когато духовното движение протича така, че в своята вътрешна закономерност съдържа нещо от законите на
гол
емия миров ред.
Това, което често се казва в различни лекции за седемстепенно протичащите цикли, съвсем не е просто фраза, а действително съответства на закона на битието. Завършването на седемгодишния цикъл в живота на нашето духовнонаучно движение може да говори за това, че следва да направим кратък преглед на всичките ни стремежи и цялата ни работа.
Работата ни е възможна само тогава, когато духовното движение протича така, че в своята вътрешна закономерност съдържа нещо от законите на големия миров ред.
Мировият ред протича в цикли, които могат да се смятат за седморни. Изброяваме седем планетарни състояния, седем състояния на вътрешнопланетния свят и така нататък. Но и в движение като нашето, седмичността също играе определена роля, и нашият стремеж е след седем години в някаква степен да се върнем назад към началото и да включим в себе си това, което е било изработено през тези седем години. Така то се връща към началото си на по-висока степен. Но в този смисъл може да се постигне нещо само тогава, когато не се изпуска по-дълбоката, вътрешна закономерност на нашето дело.
към текста >>
Разбира се, това е възможно, и в много случаи хората днес действително стигат до визионерско ясновидство без да са
гол
еми мислители; нещо повече, до ясновиждане стигат доста повече хора, които съвсем не са
гол
еми мислители, отколкото
гол
еми мислители, но съществува
гол
яма разлика между опита в духовния свят на тези, които са
гол
емите мислители, и тези, които не са такива.
Ако се обмисли това, от него следва всичко останало. Това, което дава откровенията, истинските факти за духовния свят, може по най-различен начин да навлезе в човешката душа.
Разбира се, това е възможно, и в много случаи хората днес действително стигат до визионерско ясновидство без да са големи мислители; нещо повече, до ясновиждане стигат доста повече хора, които съвсем не са големи мислители, отколкото големи мислители, но съществува голяма разлика между опита в духовния свят на тези, които са големите мислители, и тези, които не са такива.
Тази разлика мога да я изразя така: това, което се открива от висшите светове, най-добре се отразява в тези представни форми, които ние предлагаме насреща като мисли; това е най-добрият съсъд.
към текста >>
На тези, които не са толкова
гол
еми мислители, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане.
Можем да се изразим още по-ясно като кажем: в наше време има проницателни мислители, които могат по разумен начин да разбират духовнонаучния мироглед. Защо именно на тях понякога им е толкова тежко да стигнат до ясновиждане?
На тези, които не са толкова големи мислители, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане.
Именно там, където действа определено прикрито високомерие, се крие острият подводен камък. Едва ли ще се намери нещо, толкова силно подхранващо високомерието, като непросветленото от мисълта ясновиждане, и това е особено опасно защото такъв човек, като правило, съвсем не знае, че е високомерен, а даже се представя като доста смирен. Той съвсем не си дава сметка, че е чудовищно високомерие да се смята мисловната работа на хората за нищожна, а да се придава основната ценност на определени озарения отгоре. В това е замаскирано чудовищно високомерие.
към текста >>
Опасността е много
гол
яма, защото мислят, че се държат за нещо по-добро, че виждат неща, които друг не вижда.
Нищо не може толкова силно да подхранва лъжовността, като чистото визионерско ясновиждане, което не е обгърнато и контролирано от мисълта. От друга страна, такова ясновиждане подхранва и друго качество, а именно – известна самонадеяност, известно високомерие, което може да доведе до мания за величие. И колкото по не се забелязва, толкова по-опасно е то.
Опасността е много голяма, защото мислят, че се държат за нещо по-добро, че виждат неща, които друг не вижда.
И тогава обикновено съвсем не разбират, колко дълбоко е това, което граничи с манията за величие и колко дълбоко е загнездено в душата. Това по определен начин не се забелязва, особено поради това, че хората с безусловна убеденост се кълнат във виденията си и не търпят никакви възражения, така че може да се види, как хора вярват и на най-глупавото свидетелство, само защото им е съобщено от астралния план. На тях съвсем нямаше да им хрумне да приемат на вяра такива неща, ако са им казани от човек на физически план, но с робска доверчивост вярват на това, което им се казва от астралния план. Който се отучи от това, няма да се подаде на всевъзможни измами и мистификации. Но ако не се развива стремежът да се проверява, а преобладава желанието да се убеждаваме по удобен начин, ще се подадем.
към текста >>
Няма да недооцените важността на тези неща, ако си кажете: наистина, трябва да стане това, което трябва да стане, а именно – в следващите въплъщения достатъчно
гол
ям брой хора да си спомнят себе си в своето сегашно въплъщение, и за това трябва предварително да се погрижим.
Но винаги в моите методи се опитвам да се придържам към това, което да се изисква като правилно в духовнонаучното движение. Мнозина очакват елейни призиви. Аз се отказвам от това. Опитвам се да представя нещата така, че да могат да се облекат в действителни мисловни форми. Ако се обсъждат нещата от физическия план както днес, тогава, разбира се, това понякога е трудна мисловна работа, тъй като те не са толкова сензационни и толкова приятни, като тези от висшите светове, но са изключително важни.
Няма да недооцените важността на тези неща, ако си кажете: наистина, трябва да стане това, което трябва да стане, а именно – в следващите въплъщения достатъчно голям брой хора да си спомнят себе си в своето сегашно въплъщение, и за това трябва предварително да се погрижим.
Развивайте разсъдъчната си сила и тогава в следващото си въплъщение ще сте кандидати да си спомните себе си в сегашно. Погрижете се да успеете да изследвате света чрез мисълта. Защото ако можете визионерски да виждате много неща, това с нищо няма да ви помогне за спомнянето на сегашното въплъщение. Но за това съществува Антропософията, за да подготвя това, което трябва да настъпи като необходимост: да има достатъчно голям брой хора, които наистина да могат да погледнат назад към това въплъщение от собственото си знание.
към текста >>
Но за това съществува Антропософията, за да подготвя това, което трябва да настъпи като необходимост: да има достатъчно
гол
ям брой хора, които наистина да могат да погледнат назад към това въплъщение от собственото си знание.
Ако се обсъждат нещата от физическия план както днес, тогава, разбира се, това понякога е трудна мисловна работа, тъй като те не са толкова сензационни и толкова приятни, като тези от висшите светове, но са изключително важни. Няма да недооцените важността на тези неща, ако си кажете: наистина, трябва да стане това, което трябва да стане, а именно – в следващите въплъщения достатъчно голям брой хора да си спомнят себе си в своето сегашно въплъщение, и за това трябва предварително да се погрижим. Развивайте разсъдъчната си сила и тогава в следващото си въплъщение ще сте кандидати да си спомните себе си в сегашно. Погрижете се да успеете да изследвате света чрез мисълта. Защото ако можете визионерски да виждате много неща, това с нищо няма да ви помогне за спомнянето на сегашното въплъщение.
Но за това съществува Антропософията, за да подготвя това, което трябва да настъпи като необходимост: да има достатъчно голям брой хора, които наистина да могат да погледнат назад към това въплъщение от собственото си знание.
към текста >>
69.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разсъжденията и позициите на човека по отношение на тези четири документа са претърпели
гол
еми промени.
Знаете, че Христовото събитие се описва за хората в четири документа, в така наречените четири Евангелия. Вие познавате тези четири документа, и, разбира се, сами сте ги изследвали по различни начини. Тези четири документа, Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан, по най-различни начини са участвали в хода на развитието на човечеството от времето на основаването на християнството.
Разсъжденията и позициите на човека по отношение на тези четири документа са претърпели големи промени.
Ако попитаме съвременния човек и даже съвременния теолог, какво представляват за него тези четири документа, повече или по-малко отговорът сам се налага. Ще кажат примерно така: преди всичко имаме три документа, три Евангелия – от Матей, от Марко и от Лука. Те, донякъде, съответстват на истината (това днес е общото мнение) и донякъде са съгласувани. Но четвъртият документ, Евангелието от Йоан, съвсем се различава от тези три документа. Евангелието от Йоан отначало действа на човека по такъв начин, че той си казва: ако се приемат първите три Евангелия като исторически документи, като описания на живота на Христос Исус, четвъртият документ толкова съществено противоречи на първите три, че не можем да го приемем като съответстващо на историческите факти описание.
към текста >>
Защото лекарят в древните времена е бил нещо доста по-
гол
ямо, отколкото днес.
Изразявайки се тривиално, може да се каже, че в мистериите това са били експертите по познанието. След това имало и друг клас посветени. При тях особено развито е било чувстването. За да се формира това чувстване по особен начин, при тях се е налагал отказ от развиване на познанието и волята и развиването на чувстването само по себе си. Ако в човек особено се развива чувстването, вследствие от това той се превръща в нещо, което днес вече е почти неизвестно: той става лечител, в лекар.
Защото лекарят в древните времена е бил нещо доста по-голямо, отколкото днес.
Той е влияел на изходящото от сферата на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното чувство. Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили. Посветените са се проявявали именно в работата. Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост.
към текста >>
Знаете, че след
гол
ямата атлантска катастрофа хората не са притежавали такива способности, като днес, но след тази катастрофа те още имали остатъци от древното сумрачно ясновидство.
Другото течение се осъществявало по следния начин. За да си представим какъв е този начин, ще се обърнем към самото развитие на човечеството.
Знаете, че след голямата атлантска катастрофа хората не са притежавали такива способности, като днес, но след тази катастрофа те още имали остатъци от древното сумрачно ясновидство.
Логическото мислене се е развивало постепенно. Културата, която познаваме като древноиндийска, била култура, произлязла напълно от етерното ясновиждане. Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес. Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация.
към текста >>
Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в
гол
емия образ на единството.
Само ако етерното тяло запази нещо самостоятелно, може да се осъществява ясновиждане. Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство. Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка. За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления.
Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството.
Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам.
към текста >>
70.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-
гол
яма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка.
Човечеството е трябвало да достигне способността за възприемане посредством мозъка. За целта е трябвало да бъде избрана личност, притежаваща подходящ мозък, най-малко предразположен към ясновидска интуиция, но да може да използва мозъка си. Тук отново имаме едно от местата, когато четенето в Акаша хрониката потвърждава фактите от Библията. Това, което е в Библията, е буквално вярно.
В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка.
Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък. Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото. Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят.
към текста >>
71.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Още в следващото въплъщение, във въплъщението, което следва след това, съвременното, във все по-
гол
ям брой хора ще има способности от съвсем друг характер от днешните.
И така, можем да кажем: след великата атлантска катастрофа имало много хора, които благодарение на непосредствените си способности за възприемане знаели, че около нас е духовният свят, че живеем в духовния свят. Но хората, които осъзнавали това, ставали все по-малко и по-малко, а способностите на човека все повече и повече се ограничавали до сетивното възприятие. Но ако, от една страна, днес способността за възприемане на духовния свят е още крайно незначителна, от друга страна, в нашето време все пак се подготвя нещо доста значително.
Още в следващото въплъщение, във въплъщението, което следва след това, съвременното, във все по-голям брой хора ще има способности от съвсем друг характер от днешните.
Както са се изменяли способностите на хората в продължение на петата културна епоха, така ще се изменят те и в шестата, и още в следващото въплъщение голям брой от днешните хора с цялото си душевно устройство отчетливо ще покажат, че способностите им съществено са се изменили. И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
към текста >>
Както са се изменяли способностите на хората в продължение на петата културна епоха, така ще се изменят те и в шестата, и още в следващото въплъщение
гол
ям брой от днешните хора с цялото си душевно устройство отчетливо ще покажат, че способностите им съществено са се изменили.
И така, можем да кажем: след великата атлантска катастрофа имало много хора, които благодарение на непосредствените си способности за възприемане знаели, че около нас е духовният свят, че живеем в духовния свят. Но хората, които осъзнавали това, ставали все по-малко и по-малко, а способностите на човека все повече и повече се ограничавали до сетивното възприятие. Но ако, от една страна, днес способността за възприемане на духовния свят е още крайно незначителна, от друга страна, в нашето време все пак се подготвя нещо доста значително. Още в следващото въплъщение, във въплъщението, което следва след това, съвременното, във все по-голям брой хора ще има способности от съвсем друг характер от днешните.
Както са се изменяли способностите на хората в продължение на петата културна епоха, така ще се изменят те и в шестата, и още в следващото въплъщение голям брой от днешните хора с цялото си душевно устройство отчетливо ще покажат, че способностите им съществено са се изменили.
И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
към текста >>
И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при
гол
ям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
И така, можем да кажем: след великата атлантска катастрофа имало много хора, които благодарение на непосредствените си способности за възприемане знаели, че около нас е духовният свят, че живеем в духовния свят. Но хората, които осъзнавали това, ставали все по-малко и по-малко, а способностите на човека все повече и повече се ограничавали до сетивното възприятие. Но ако, от една страна, днес способността за възприемане на духовния свят е още крайно незначителна, от друга страна, в нашето време все пак се подготвя нещо доста значително. Още в следващото въплъщение, във въплъщението, което следва след това, съвременното, във все по-голям брой хора ще има способности от съвсем друг характер от днешните. Както са се изменяли способностите на хората в продължение на петата културна епоха, така ще се изменят те и в шестата, и още в следващото въплъщение голям брой от днешните хора с цялото си душевно устройство отчетливо ще покажат, че способностите им съществено са се изменили.
И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
към текста >>
Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-
гол
ямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос.
Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното учение[2]. Стараехме се да бъдем справедливи към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност. Особено следва да се подчертае, че в наше време при независимото духовно познание е невъзможно винаги да се ръководим от особеното си предпочитание към източния или към западния мироглед. Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен темперамент, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума.
Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос.
Въпросът „как се отнася Христос към Изтока? “ сме призвани да го решаваме само тогава, когато от личната ни гледна точка християнското ни е толкова безразлично, колкото и източното. Докато ни владее пристрастието към едно или друго, не можем да взимаме решение. Обективно стигаме до това само тогава, когато позволим да говорят само фактите, без да вземаме за основа собственото си мнение.
към текста >>
Тази душевна способност се развива също така, че не само тези, които сега бяха описани, ще си спомнят себе си; доста по-
гол
ям брой хора, макар и да не са развили своя аз, ще си спомнят предходното си въплъщение.
Хората, които благодарение на антропософското духовно движение са били добре подготвени да си спомнят себе си в своя индивидуален аз, ще се разпространят по цялата Земя. Това ще е така, защото съществено в следващата културна епоха ще е това, че тя няма да бъде ограничена до отделни местности, а ще бъде разпространена по цялата Земя. Отделни хора ще бъдат разселени по цялата Земя и ядрото на човечеството ще присъства във всички земни области, което ще бъде същественото за шестия културен период. Тези хора ще се разпознаят като такива, които в предходното си въплъщение съвместно са достигнали индивидуалния аз. Това е правилната грижа за тази душевна способност, за която говорихме.
Тази душевна способност се развива също така, че не само тези, които сега бяха описани, ще си спомнят себе си; доста по-голям брой хора, макар и да не са развили своя аз, ще си спомнят предходното си въплъщение.
Но те ще си спомнят себе си не в индивидуалния аз, тъй като не са го формирали, а в груповия аз, в който са останали. И така, ще има хора, които в това въплъщение са се грижили за развитието на индивидуалния си аз. Те ще си спомнят за себе си като самостоятелна индивидуалност; те ще погледнат назад и ще кажат: „ти си бил този или онзи“. Хората, които не са развили своята индивидуалност, няма да могат да си спомнят себе си в тази индивидуалност.
към текста >>
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като
гол
а теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството.
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството.
Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души.
към текста >>
72.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тези хора си казвали: „С още по-
гол
ямо смирение следва да се вглеждаме в събитието от Палестина, представено ни от четири страни, тъй като това събитие е толкова огромно, че е невъзможно да бъде разбрано, ако се изобразява само от една страна“.
Той показва на хората изображението на същия букет цветя. Те си казват: това не може да бъде изображение на този букет; тези изображения си противоречат едно на друго. И ако букетът се фотографира от четири страни, четирите изображения съвсем не изглеждат като едни и същи; но въпреки това, това са четири снимки на един и същи предмет. Така са възприемани четирите Евангелия от техните древни съдии. Те си казвали: четирите Евангелия представляват представяне на едно събитие от четири различни гледни точки, и доколкото това събитие е съществувало, те ни дават съвършения образ именно благодарение на това, че не съвпадат една с друга; и само тогава, когато сме в състояние да си създадем обща представа от четири страни, получаваме общата идея на събитието в Палестина.
Тези хора си казвали: „С още по-голямо смирение следва да се вглеждаме в събитието от Палестина, представено ни от четири страни, тъй като това събитие е толкова огромно, че е невъзможно да бъде разбрано, ако се изобразява само от една страна“.
Трябва да бъдем благодарни, че имаме четири Евангелия, изобразяващи такова велико събитие от четири страни. Трябва само да разбираме, как са възникнали тези четири различни гледни точки, и след като се убедим в това, ще можем да добием представа, какво може да възприеме конкретният човек от четирите Евангелия.
към текста >>
За това в течение на много поколения е трябвало да се извърши
гол
яма подготовка, за да могат да се предадат по наследство подходящите качества на тялото, което се е родило тук в началото на нашето летоброене.
Това, което се е развивало тук като съвсем подходящата физическа организация, е приносът, който е трябвало да внесе в християнството древноеврейският народ. По пътя на чисто физическата наследственост, в него е трябвало да се създаде подходящо тяло с най-съвършените външни физически органи.
За това в течение на много поколения е трябвало да се извърши голяма подготовка, за да могат да се предадат по наследство подходящите качества на тялото, което се е родило тук в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Следва да се каже, че колкото по-нататък се развива духовнонаучното изследване, толкова повече стига до там, да отдава по-
гол
ямо право на Библията, отколкото на това, което съществува във външната културна история.
Ще се опитаме сега да си представим, как този живот се е влял във великото главно течение на нашия съвременен духовен живот. Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпроса за мисията на древноеврейския народа за цялата култура на нашата Земя.
Следва да се каже, че колкото по-нататък се развива духовнонаучното изследване, толкова повече стига до там, да отдава по-голямо право на Библията, отколкото на това, което съществува във външната културна история.
Това, което се разкрива в нея, изглежда детинско в сравнение с това, което се намира в Библията – трябва само правилно да се прочете тя, за да се разбере това. За истинското духовно изследване това е по-вярно. Както, впрочем, е вярно и това, че в определено отношение късният юдаизъм е произлязъл от прародителя Авраам или Аврам. Нещо съвсем вярно се крие в това, че, ако се издигаме към предходните поколения, стигаме до прародителя, който е бил надарен с особени способности от духовния свят. Какви са били те?
към текста >>
Способностите, които трябва да станат способности на
гол
ям брой хора, трябва да се развият първо в един човек.
Постепенно се достигат отделни способности. При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него. Днешното зрително възприятие, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало. В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност.
Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек.
Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам. Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък. Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото. Той бил, така да се каже, първият от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък. Това била съществена, могъща мисия, която била предадена именно на Авраам.
към текста >>
След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-
гол
еми.
Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди. От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми.
След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи.
Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват. От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук. И виждаме, че едва в двадесет и първата година се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека. Така в определени периоди протича животът на отделния човек, чак до раждането на човешкия аз.
към текста >>
Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се у
гол
емяват.
Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди. От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми. След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи.
Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват.
От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук. И виждаме, че едва в двадесет и първата година се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека. Така в определени периоди протича животът на отделния човек, чак до раждането на човешкия аз.
към текста >>
Така че можем да кажем: този народ, като
гол
ям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения.
Но можем да си спомним за едно доста обичайно явление. Спомнете си, че наследяването се грижи за това, определени качества да не преминават веднага по наследство, а да се пропусне едно поколение и внукът повече да прилича на дядо си по унаследените качества. Това е било така и при наследяването на качествата в сменящите се поколения при еврейския народ. Тук винаги е трябвало да има „прескачане“. Това, което при отделния човек съответства на един възрастов период, в народа съответства на две последователни поколения.
Така че можем да кажем: този народ, като голям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения.
След това е трябвало да следва втори период, в течение на който отново преминават два пъти по седем поколения; той съответства на периода между смяната на зъбите и пубертета. След това трети период, в който отново преминават два пъти по седем поколения, който съответства на периода между четиринадесетата и двадесет и първата година от живота, когато особено се проявява астралното тяло. Тогава може да се роди азът. Азът е могъл да се роди в древноеврейския народ, когато са изтекли три пъти по четиринадесет поколения.
към текста >>
73.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Отначало тук не се е празнувал празника на раждането; имало е ежеседмични неделни празници за поменаване на великото събитие на
Гол
гота.
Често вече сме се пренасяли в духа в римските катакомби, където в пълен отказ от живота от онова време първохристияните са преживявали празника със своите сърца и души. Били сме духовно в тези молитвени места.
Отначало тук не се е празнувал празника на раждането; имало е ежеседмични неделни празници за поменаване на великото събитие на Голгота.
И, освен това, в течение на първите столетия са се извършвали и тържествени помени на тези умрели, които с особено въодушевление, с дълбоко чувство са говорили за събитието на Голгота, и които в толкова значителна степен са се намесвали в хода на развитие на човечеството, че са били подлагани на преследване от страна на стария свят. Дните за помен на починалите мъченици, тъй като тези мъченици влезли в духовния живот, първохристияните празнували в течение на първите столетия като дни на раждането на човечеството.
към текста >>
И, освен това, в течение на първите столетия са се извършвали и тържествени помени на тези умрели, които с особено въодушевление, с дълбоко чувство са говорили за събитието на
Гол
гота, и които в толкова значителна степен са се намесвали в хода на развитие на човечеството, че са били подлагани на преследване от страна на стария свят.
Често вече сме се пренасяли в духа в римските катакомби, където в пълен отказ от живота от онова време първохристияните са преживявали празника със своите сърца и души. Били сме духовно в тези молитвени места. Отначало тук не се е празнувал празника на раждането; имало е ежеседмични неделни празници за поменаване на великото събитие на Голгота.
И, освен това, в течение на първите столетия са се извършвали и тържествени помени на тези умрели, които с особено въодушевление, с дълбоко чувство са говорили за събитието на Голгота, и които в толкова значителна степен са се намесвали в хода на развитие на човечеството, че са били подлагани на преследване от страна на стария свят.
Дните за помен на починалите мъченици, тъй като тези мъченици влезли в духовния живот, първохристияните празнували в течение на първите столетия като дни на раждането на човечеството.
към текста >>
Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на
Гол
гота.
Тук можем да обърнем поглед към коледната елха, вече без илюзии за историческата ѝ възраст, но извиквайки в спомените това, което често се е изправяло пред душата, – така наречената Свята легенда. Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от Дървото на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от Дървото за познаване на добро и зло. Когато Адам умрял, Сит взел тези три семена, посял ги на гроба на Адам и от гроба на Адам израснало дърво.
Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на Голгота.
към текста >>
Който изпита въздействието на проповедите на Йоханес Таулер с тяхната дълбока искреност, с безкрайната им задушевност, ще си каже, че по времето, когато Таулер се е стремил към задълбочаване и одухотворяване на християнството, и вкарването му в дълбините на сърцето, в Елзас е живял съвсем особен дух, търсещ навсякъде душа, която е изпълнена с Мистерията на
Гол
гота.
Знаем за проникновените речи на нашите велики немски мистици, особено на Йоханес Таулер[1], действал в Елзас.
Който изпита въздействието на проповедите на Йоханес Таулер с тяхната дълбока искреност, с безкрайната им задушевност, ще си каже, че по времето, когато Таулер се е стремил към задълбочаване и одухотворяване на християнството, и вкарването му в дълбините на сърцето, в Елзас е живял съвсем особен дух, търсещ навсякъде душа, която е изпълнена с Мистерията на Голгота.
Когато Таулер е произнасял в Страсбург своите проповеди, проникновенията му и пламенните му думи се потапяли дълбоко в душите на хората, и в тях разцъфвали много от оставените от него впечатления. Немалко впечатления възниквали и от това, което Йоханес Таулер произнасял в своите чудесни рождественски проповеди. „Три пъти, – казвал той, – се ражда Бог за хората: преди всичко, когато Той произлиза от Отец, от великата Вселена; след това, когато Той слязъл при хората и се облякъл в човешки обвивки, и трети път Христос се ражда във всяка човешка душа, която в самата себе си намира възможност да се съедини с това, което представлява Премъдростта Божия и да роди в себе си висшия човек“.
към текста >>
Пламенните речи на Йоханес Таулер, излизащи от наистина преизпълненото с Христос сърце, също не са намерили
гол
ямо признание.
Колко лошо е била приета немската мистика от християнството, което прилепва към външните догми, виждаме с примера за Майстер Екхарт[3], великият предшественик на Йоханес Таулер. Той бил обявен за еретик след смъртта си, тъй като приживе забравили да направят това.
Пламенните речи на Йоханес Таулер, излизащи от наистина преизпълненото с Христос сърце, също не са намерили голямо признание.
Как това невярващо в истинския дух външно християнство се е отнасяло към задълбочаването на християнството от Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и другите, виждаме от това, че първото съобщение за коледната елха е стигнало до нас от един духовен противник. Той решил, че това е детинска игра; по-добре хората да отидат там, където ще чуят истинското учение.
към текста >>
От Кръста на
Гол
гота Христос Исус вижда майката, вижда сина, и в този момент той основава общността, която дотогава се е създавала само от кръвта.
Ще почувстваме какво още се отглежда в християнството като импулс, ако помислим за края на Евангелията.
От Кръста на Голгота Христос Исус вижда майката, вижда сина, и в този момент той основава общността, която дотогава се е създавала само от кръвта.
Преди това синът се е давал на майката, и майката се е давала на сина само чрез кръвта. Християнството не отменя кръвните връзки. Кръвните връзки трябва да си останат, но към тях трябва да се присъединят духовните връзки, които озаряват кръвните връзки с духовна светлина. Затова Христос Исус казва от Кръста: „Жено, ето сина ти“, и на ученика: „Ето майка ти! “[5] Това, което преди се е определяло само от кръвните връзки, се основава от Кръста чрез духовната връзка.
към текста >>
С това малко дело Гьоте показал, че в усещанията и чувствата за него коледната елха е символ на духовния прогрес в малкото и
гол
ямото.
С това малко дело Гьоте показал, че в усещанията и чувствата за него коледната елха е символ на духовния прогрес в малкото и голямото.
А в поетичното предисловие, с което представил тази малка книжка, която и днес я има в библиотеката във Ваймар, Гьоте възпял коледната елха като символ със следните думи:
към текста >>
И когато зимата достигне своя апогей, когато цари най-
гол
ямата тъмнина, именно тогава благодарение на това, че външният свят не препятства усещането на връзката ни с Духа, усещаме, че в дълбините, в които сме се оттеглили, пробива светлина, тази духовна светлина, за която най-мощен импулс за човечеството е дал Христос Исус.
Така ние, подобно на семе, буквално се вживяваме в Земята, пронизваме Земята. Ако през лятото сме се обръщали към сияещия въздушен кръг, към израстващите плодове на Земята, сега се обръщаме към мъртвия камък, като знаем, че в тази мъртва скала се съдържа това, което трябва да се появи отново като външно битие. Духовно следваме собствената си душа след прорастващата, пускаща нови кълнове сила, която изчезва от погледа и се скрива в камъка в продължение на зимния период.
И когато зимата достигне своя апогей, когато цари най-голямата тъмнина, именно тогава благодарение на това, че външният свят не препятства усещането на връзката ни с Духа, усещаме, че в дълбините, в които сме се оттеглили, пробива светлина, тази духовна светлина, за която най-мощен импулс за човечеството е дал Христос Исус.
Тогава усещаме това, което са преживявали хората в древните времена, когато са казвали, че трябва да се спуснат там, където през зимата почива семето за да познае Духа в неговите съкровени сили. Тук усещаме, че трябва да търсим Христос в съкровеното, в това съкровено, което ще бъде тъмно и мрачно, ако самите ние първо не се просветлим в душата, но това съкровено ще просветлее и ще засияе, ако приемем в душата си светлината на Христос. Тогава ще открием, как с всяко Рождество ставаме все по-силни и здрави благодарение на този Импулс, който е проникнал в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
Тогава ще открием, как с всяко Рождество ставаме все по-силни и здрави благодарение на този Импулс, който е проникнал в човечеството чрез Мистерията на
Гол
гота.
Ако през лятото сме се обръщали към сияещия въздушен кръг, към израстващите плодове на Земята, сега се обръщаме към мъртвия камък, като знаем, че в тази мъртва скала се съдържа това, което трябва да се появи отново като външно битие. Духовно следваме собствената си душа след прорастващата, пускаща нови кълнове сила, която изчезва от погледа и се скрива в камъка в продължение на зимния период. И когато зимата достигне своя апогей, когато цари най-голямата тъмнина, именно тогава благодарение на това, че външният свят не препятства усещането на връзката ни с Духа, усещаме, че в дълбините, в които сме се оттеглили, пробива светлина, тази духовна светлина, за която най-мощен импулс за човечеството е дал Христос Исус. Тогава усещаме това, което са преживявали хората в древните времена, когато са казвали, че трябва да се спуснат там, където през зимата почива семето за да познае Духа в неговите съкровени сили. Тук усещаме, че трябва да търсим Христос в съкровеното, в това съкровено, което ще бъде тъмно и мрачно, ако самите ние първо не се просветлим в душата, но това съкровено ще просветлее и ще засияе, ако приемем в душата си светлината на Христос.
Тогава ще открием, как с всяко Рождество ставаме все по-силни и здрави благодарение на този Импулс, който е проникнал в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
74.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-
гол
яма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си. Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1].
Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>
Гол
яма част от времето, отредено за такива разглеждания през изминалата година, беше посветена за разглеждане на Евангелията.
Именно в това празнично време е най-лесно наистина да чувстваме и усещаме, а не само да разбираме и знаем това, което разглеждахме в течение на много лекции, свързани с Евангелията.
Голяма част от времето, отредено за такива разглеждания през изминалата година, беше посветена за разглеждане на Евангелията.
Нека днес в това кратко разглеждане, което ще съпътства празника ни Рождество, също бъде направен акцент на важни следствия, произтичащи от нашите разглеждания на Евангелията: връзка със събитието, което така живо трябва да стои пред очите ни, особено в рождественските дни – връзка с Христовото събитие.
към текста >>
Гол
ямата мъдрост ще бъде добита в хода на земното развитие: някога тази мъдрост ще получи прекрасно задълбочаване посредством това, че ще се превърне в инструмент за разбиране на същността на Христовия импулс.
Преживявайки Христовото събитие, можем да оценим значението и силата на антропософския мироглед за съвременността и за бъдещото човечество. Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус? В цялата ни съвременност, можем да приведем в тясна вътрешна взаимовръзка с Христовото събитие именно антропософията. Можахме да посочим как в събитието в Палестина се сливат различни течения от човешкия духовен живот от дохристиянското време. Посочихме, че днес мнозинството от хората си представят съвсем смътно събитието в Палестина, и че само постепенно, според това как хората ще се развиват в духовно отношение, то ще бъде разбрано в далечното бъдеще в цялата си сила и значение.
Голямата мъдрост ще бъде добита в хода на земното развитие: някога тази мъдрост ще получи прекрасно задълбочаване посредством това, че ще се превърне в инструмент за разбиране на същността на Христовия импулс.
към текста >>
Напротив, слизането в материята и във времената след
Гол
гота ставаше все по-силно и по-силно, така че мисленето, чувстването и усещанията на хората напълно са обхванати от него.
За човечеството, като такова, е предписано първо да допълни мярата на това, което трябва да бъде преодоляно, продължавайки пътя напред и все по-дълбоко надолу, в материалното битие. Защото битието на човека представлява слизане в материята. Все по-дълбоко и по-дълбоко, също и в следатлантските времена, човек се е спускал долу, в материята. Христовото събитие означава мощен импулс отново да се издигнем. Но този мощен импулс е изпълнен в минимална степен, само частично.
Напротив, слизането в материята и във времената след Голгота ставаше все по-силно и по-силно, така че мисленето, чувстването и усещанията на хората напълно са обхванати от него.
към текста >>
75.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това не е толкова очебиещо за къси периоди, но ако прегледаме
гол
еми отсечки от време както сме в състояние да правим това чрез Духовната Наука, веднага става ясно, че епохите на нашата земя възприемат доста по-различни форми и че ние непрекъснато сме поставени пред нови опитности.
Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме. Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение. Само чрез познание за цялото значение на земния живот, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята. Ако например нашата земя не би се променяла, ако човек непрекъснато се връща към една земя, която по същината си остава винаги същата, то тогава твърде малко ще може да се научи чрез последователните въплъщения или прераждания. Напротив истинското значение за нас е във факта, че всяко от тези прераждания на земята ни дава нови полета за учене и опитност.
Това не е толкова очебиещо за къси периоди, но ако прегледаме големи отсечки от време както сме в състояние да правим това чрез Духовната Наука, веднага става ясно, че епохите на нашата земя възприемат доста по-различни форми и че ние непрекъснато сме поставени пред нови опитности.
Тук обаче трябва да осъзнаем и нещо друго. Трябва да имаме на ум тези промени в живота и на самата земя, защото ако занемарим нещо, което би трябвало да научим, нещо, което би трябвало да бъде преживяно през известна епоха на нашата земна еволюция, то тогава, макар че ще се върнем отново в едно ново прераждане, нещо ще сме напълно загубили; не ще сме успели да разрешим да потече вътре в нас нещо, което е трябвало да позволим да стане през предшествуващата епоха. В резултат на това ние не ще бъдем в състояние през следващия период да използуваме нашите енергии и способности по правилен начин.
към текста >>
Споменавали сме, че сега живеем в петия период след
гол
ямата Атлантска катастрофа.
Днес ще се постараем да разберем какво означава това за нашите души. Заради това трябва да свържем заедно много факти от духовния живот, които повече или по-малко са нови или дори напълно неизвестни за вас, с много от онова, което вече знаете от други лекции и от прочетеното. В началото ще трябва да се върнем до по-ранни периоди в еволюцията на човечеството. Често сме поглеждали назад към по-ранни периоди на нашата земна еволюция.
Споменавали сме, че сега живеем в петия период след голямата Атлантска катастрофа.
Този пети период бе предшествуван от четвърти или Гръко-Латински период, през който гръцкия и латинския народ развиваха главните идеи и чувства за земната воля. Той от своя страна бе предшествуван от третия или Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийския период, а той от древния Персийски, който пък следваше след Древно Индуския. Ако се задълбаем по-навътре в древността идваме до великата Атлантска катастрофа, която разруши древния континент Атлантида, който някога се разпростираше на мястото, където днес лежи Атлантическия океан. Този катаклизъм постепенно погълна континента и чрез това даде настоящото изображение на нашата твърда земя. Ако отидем още по-назад идваме до още по-ранни периоди, които са съществували преди Атлантската катастрофа; стигаме до онези цивилизации и условия на живот, които се развиха върху този Атлантски континент, цивилизациите на Атлантските раси.
към текста >>
Напротив, условията върху нашата земя са се променили основно, а и душевните условия на човешките същества също са се променили до
гол
яма степен.
Ако човек приеме онова, което историята ни разказва а тя наистина не отива много далеч назад може много лесно да повярва /макар че това, дори и по отношение на по-кратки периоди от време, е напълно неоснователно вярване/, че нещата на земята са били винаги такива, каквито са сега. Това обаче съвсем не е така.
Напротив, условията върху нашата земя са се променили основно, а и душевните условия на човешките същества също са се променили до голяма степен.
Душите на лицата, които седите тук, са били въплътени през всеки от тези древни периоди в тела, които са били в унисон с различните епохи и те са абсорбирали онова, което е могло да бъде абсорбирало през онези периоди на земната еволюция. При всяко следващо въплъщение следователно душата е развивала нови способности. Нашите души са били напълно други от това, което са днес може би не така подчертано различни по време на Гръко-Латинския период, но през стария Персийски период те са се много различавали от това, което са днес, а още повече от това, което са били в Древния Индуски период. През онези древни периоди нашите души са били надарени със съвсем по-различни способности и са живеели в съвсем различни условия. Днес следователно, за да можем ясно да се разбираме по отношение на онова, което следва, ще извикаме пред умствените ни очи, колкото е възможно по-отчетливо, природата на нашите души през епохата да речем така че да боравим с нещо от значение след Атлантската катастрофа, когато те са били въплътени в тела, които са били възможни на земята само през първата Индуска цивилизация.
към текста >>
Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-
гол
ямата част на тази епоха.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят. Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес. По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят. Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове. Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга.
Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
По това време
гол
еми промени ще станат и Библейски пророчества ще се изпълнят.
Първите белези за тези нови душевни способности ще започнат да се появяват сравнително бързо в изолирани души. Те ще станат по-ясни в средата на четвъртото десетилетие на този век, някъде между 1930, 1940 г. Годините 1933, 1935 и 1937 ще бъдат особено значителни. Способности, които сега са твърде необикновени за човешките същества, тогава ще започнат да се проявяват като естествени способности.
По това време големи промени ще станат и Библейски пророчества ще се изпълнят.
Всичко ще се промени за душите, които пребивават на земята, а също и за онези които вече не са във физическо тяло. Независимо от това къде се намират, душите ще имат напълно нови способности. Всичко се променя, но най-значителното събитие на нашето време е дълбока, решителна промяна в душевните способности на човека.
към текста >>
Лесно може да се случи през нашата епоха /наистина много по-лесно, отколкото когато и да било преди/ щото човешки същества да не могат да разберат такова едно събитие, което е от най-
гол
ямо значение за човечеството.
Лесно може да се случи през нашата епоха /наистина много по-лесно, отколкото когато и да било преди/ щото човешки същества да не могат да разберат такова едно събитие, което е от най-голямо значение за човечеството.
Възможно е хората да не схванат, че такова едно нещо е фактически поглед в духовния свят, макар все още мъгляв и неясен. Твърде е възможно например да има толкова много злина, толкова голям материализъм на земята, че болшинството от човечеството да не прояви ни най-малко разбиране, но ще сметнат тези хора, които имат това ясновидство за глупаци и ще ги затварят в лудници заедно с други, чиито души са се развили по объркан начин. Тази епоха би могла да премине покрай човечеството, без да бъде отбелязана, макар че и в нашият вик прозвучава днес, така както Йоан Кръстителят, като предтеча на Христос, а и Самият Христос някога нададоха вик: Приближава нова епоха, в която душите на човешките същества трябва да направят стъпка нагоре към царството небесно!
към текста >>
Твърде е възможно например да има толкова много злина, толкова
гол
ям материализъм на земята, че болшинството от човечеството да не прояви ни най-малко разбиране, но ще сметнат тези хора, които имат това ясновидство за глупаци и ще ги затварят в лудници заедно с други, чиито души са се развили по объркан начин.
Лесно може да се случи през нашата епоха /наистина много по-лесно, отколкото когато и да било преди/ щото човешки същества да не могат да разберат такова едно събитие, което е от най-голямо значение за човечеството. Възможно е хората да не схванат, че такова едно нещо е фактически поглед в духовния свят, макар все още мъгляв и неясен.
Твърде е възможно например да има толкова много злина, толкова голям материализъм на земята, че болшинството от човечеството да не прояви ни най-малко разбиране, но ще сметнат тези хора, които имат това ясновидство за глупаци и ще ги затварят в лудници заедно с други, чиито души са се развили по объркан начин.
Тази епоха би могла да премине покрай човечеството, без да бъде отбелязана, макар че и в нашият вик прозвучава днес, така както Йоан Кръстителят, като предтеча на Христос, а и Самият Христос някога нададоха вик: Приближава нова епоха, в която душите на човешките същества трябва да направят стъпка нагоре към царството небесно!
към текста >>
Ако те бяха триумфирали обаче и ако човечеството напълно не забележи тези събития, ще бъде
гол
ямо нещастие.
Лесно може да се случи, щото това велико събитие да премине без да разберат човешките същества. Ако тогава в годините между 1930 и 1940, материалистите биха триумфирали и казали. "Да, наистина имаше число глупаци, но никакъв белег няма от великите събития, които се очакваха", това не ще омаловажи, което сме казали.
Ако те бяха триумфирали обаче и ако човечеството напълно не забележи тези събития, ще бъде голямо нещастие.
Дори ако те не биха били в състояние да възприемат великото събитие, което може да стане, то все пак ще стане.
към текста >>
Да се пропусне ще бъде
гол
ямо нещастие и човечеството ще трябва да изчака до по-късно време, за да навакса загубата, за да може в края на краищата да развие тази способност.
Събитието, за което говорим е, че човешките същества могат да придобият новата способност за виждане в етерната област в началото само някой отделни човешки същества, последвани постепенно от други, тъй като човечеството ще има 2500 г., през които да развива все повече тези способности. Човешките същества не трябва да пропуснат възможността, предлагана им през този период.
Да се пропусне ще бъде голямо нещастие и човечеството ще трябва да изчака до по-късно време, за да навакса загубата, за да може в края на краищата да развие тази способност.
Тази способност ще даде възможност на човешките същества да видят в заобикалящата ги среда нещо от етерния свят, което досега те нормално не са били в състояние да виждат. Човешките същества сега виждат само човешкото физическо тяло; и тогава обаче ще са в състояние да виждат и етерното тяло, поне като мъгляв образ, а също да преживяват отношението на всички по-дълбоки събития в етерния свят. Човекът ще има картини и предчувствия за събития в духовния свят и ще открие, че такива събития стават на физическия план след 3 или 4 дни. Той ще вижда известни неща в етерни картини и ще знае, че утре или след няколко дни това или онова ще стане.
към текста >>
Когато схванем това Духовната наука ще ни се яви като подготовка на човешките същества за връщането на Христос, така че те да не преживеят нещастието да пренебрегнат това
гол
ямо събитие, а да бъдат достатъчно узрели, за да схванат величествения момент, който можем да опишем като второто идване на Христос.
Така ние възприемаме Духовната наука в един напълно различен смисъл научаваме, че тя ни налага огромна отговорност, тъй като е подготовка за конкретното преживяване на новопоявяването на Христос. Христос ще се появи отново поради това, че човешките същества ще се издигнат към Него чрез етерно зрение.
Когато схванем това Духовната наука ще ни се яви като подготовка на човешките същества за връщането на Христос, така че те да не преживеят нещастието да пренебрегнат това голямо събитие, а да бъдат достатъчно узрели, за да схванат величествения момент, който можем да опишем като второто идване на Христос.
Човекът ще стане способен да вижда етерните тела и всред тези етерни тела той ще е в състояние да вижда етерното тяло на Христос; това ще рече, че той ще израсне до един свят, в който Христос ще бъде видим за неговите новосъбудени способности.
към текста >>
Чрез своята опитност те ще се научат, че това същество е същото Онова, Което преживя Мистерията на
Гол
гота в началото на нашата епоха и че това е Христос.
Тогава не ще бъде вече необходимо да се доказва съществуването на Христос чрез всевъзможни документи, защото ще има очевидци за присъствието на живия Христос, онези, които ще Го преживеят в Неговото етерно тяло.
Чрез своята опитност те ще се научат, че това същество е същото Онова, Което преживя Мистерията на Голгота в началото на нашата епоха и че това е Христос.
Така както Павел бе убеден близо до Дамаск, че това е Христос, така че има човешки същества, които чрез опитност в етерната област ще бъдат убедени, че Христос наистина живее.
към текста >>
Човек не би могъл в никакъв друг свят да научи какво фактически е Мистирията на
Гол
гота по съшия начин както може да научи тук във физическия свят.
Съществено е за всички души сега въплътени /независимо от това дали те ще бъдат или не все още въплътени тогава/, щото те да са подготвили себе си за тези многозначителни идващи събития, като възприемат антропософските истини. Ако те не ще са направили това, ще трябва да чакат. Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно учение тук на земята. Има неща, които могат да бъдат научени или преживяни само тук на земята. Може да се каже например, че в духовния свят не е възможно да се придобие никакво знание за смъртта и един Бог трябваше да слезе във физическия свят, за да може да умре.
Човек не би могъл в никакъв друг свят да научи какво фактически е Мистирията на Голгота по съшия начин както може да научи тук във физическия свят.
Ние сме слезли долу във физическия свят, за да придобием онова, което може да бъде придобито само тук. Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям плод в духовния свят. Семената обаче трябва да бъдат посети тук във физическия свят.
към текста >>
Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на
Гол
гота от онова, което щеше да донесе
гол
ям плод в духовния свят.
Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно учение тук на земята. Има неща, които могат да бъдат научени или преживяни само тук на земята. Може да се каже например, че в духовния свят не е възможно да се придобие никакво знание за смъртта и един Бог трябваше да слезе във физическия свят, за да може да умре. Човек не би могъл в никакъв друг свят да научи какво фактически е Мистирията на Голгота по съшия начин както може да научи тук във физическия свят. Ние сме слезли долу във физическия свят, за да придобием онова, което може да бъде придобито само тук.
Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям плод в духовния свят.
Семената обаче трябва да бъдат посети тук във физическия свят.
към текста >>
76.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Наистина факт е, че ние днес живеем отново в един преходен век, през който стават най-важните духовни събития, неизвестни на
гол
ям брой съвременници обаче те стават.
И тъй имало е много кръгове в Рим по онова време, които нищо че са знаели за Християнството освен това, че това е една бунтуваща секта, която съществувала някъде в някаква далечна задна улица, водена от някой си Исус, който е подтиквал хората към всевъзможни лоши дела. Това е била едната версия, която е циркулирала в Рим, даде един век след като Християнството вече е съществувало. Това ни показва как най-значителното от всички събития, не само за онова време, а също за цялата човешка еволюция, е преминало без следа, незабелязано от огромно число човешки същества. Трябва да сме в състояние да си представим факта, че докато човешките същества незабелязват нищо, абсолютно нищо, може би става най-важното и значително събитие. Когато хората следователно казват, че живеем във време, през което нищо съществено, нищо важно не става, това никак не доказва, че те са прави.
Наистина факт е, че ние днес живеем отново в един преходен век, през който стават най-важните духовни събития, неизвестни на голям брой съвременници обаче те стават.
Този факт е, който трябва да си изясним: наистина можем да говорим за преходни векове, но не трябва тези думи да се употребяват твърде свободно. Каква беше характерната черта на онзи преходен век, през който Христос Исус се появи? Тя е изразена в онези значителни думи, които човек трябва да се научи да разбира по правилен начин. Изразена бе в пророчеството на Йоан Кръстителя и цитирано по-късно от Христос: "Променете разположението на душите си, царството Божие приближава". Цял свят се съдържа в това изказване.
към текста >>
Тези думи ни казват, че Християнството не е само онова, което е включено днес в тази или онази догма, но че то е нещо живо, което съдържа вътре у себе си виждането и опитността на откровения, нещо, което ще се разгъва с все по-
гол
яма сила.
Дотогава обаче нещо друго също ще става за онези човешки същества, които ще са придобили тези способности. За тях ще се даде доказателство за едно от най-силните изказвания, съдържащи се в Новия Завет и това дълбоко ще раздвижи душите им. В тези души ще възникнат думите "И ето Аз съм с вас винаги, дори до края на света", това ще рече ако ние го преведем правилно, "даже до края на земните епохи". Този израз ни казва, че Християнството не е само онова, което книгите някога са описвали да е или онова, което е научено през последните времена.
Тези думи ни казват, че Християнството не е само онова, което е включено днес в тази или онази догма, но че то е нещо живо, което съдържа вътре у себе си виждането и опитността на откровения, нещо, което ще се разгъва с все по-голяма сила.
Днес ние стоим само в началото на работата на Християнството и всеки, който истински се е свързал с Христос знае, че все по-нови откровения ще произтичат от това. Той знае, че Християнството не отстъпва, но че расте и се развива, че то е нещо живо, не мъртво.
към текста >>
Преди събитието на
Гол
гота ясновиждащият не беше в състояние да намери Христос в атмосферата на земята.
Онзи, който предприеме днес духовно развитие, може вече да започне да преживява истината на този израз "И ето Аз съм с вас винаги, дори до края на епохите на земята". Той е с нас и трепти около земята в духовна форма.
Преди събитието на Голгота ясновиждащият не беше в състояние да намери Христос в атмосферата на земята.
Едва след събитието на Голгота Христос става видим в атмосферата на Земята, защото от онова време насам Той присъствува тук. Един, който е бил опитен в ясновидството през предхристиянски времена е знаел, че ще дойде времето, в което това ще стане. Той е знаел, че все още не е било възможно да се открие в астралната сфера на нашата земя онова, което хората наричаме Христос, но че ще дойде време, когато ясновиждащото око ще бъде отворено и ще е в състояние да вижда Христос в земната сфера. Такъв ясновидец е знаел, че голяма промяна, ще настъпи относно земното ясновидство но той все още не е бил достатъчно напреднал, за да бъде убеден от събитията в Палестина, че тези събития вече са станали. Никакви физически събития не могат да го убедят, че Христос вече е слязъл на земята.
към текста >>
Едва след събитието на
Гол
гота Христос става видим в атмосферата на Земята, защото от онова време насам Той присъствува тук.
Онзи, който предприеме днес духовно развитие, може вече да започне да преживява истината на този израз "И ето Аз съм с вас винаги, дори до края на епохите на земята". Той е с нас и трепти около земята в духовна форма. Преди събитието на Голгота ясновиждащият не беше в състояние да намери Христос в атмосферата на земята.
Едва след събитието на Голгота Христос става видим в атмосферата на Земята, защото от онова време насам Той присъствува тук.
Един, който е бил опитен в ясновидството през предхристиянски времена е знаел, че ще дойде времето, в което това ще стане. Той е знаел, че все още не е било възможно да се открие в астралната сфера на нашата земя онова, което хората наричаме Христос, но че ще дойде време, когато ясновиждащото око ще бъде отворено и ще е в състояние да вижда Христос в земната сфера. Такъв ясновидец е знаел, че голяма промяна, ще настъпи относно земното ясновидство но той все още не е бил достатъчно напреднал, за да бъде убеден от събитията в Палестина, че тези събития вече са станали. Никакви физически събития не могат да го убедят, че Христос вече е слязъл на земята.
към текста >>
Такъв ясновидец е знаел, че
гол
яма промяна, ще настъпи относно земното ясновидство но той все още не е бил достатъчно напреднал, за да бъде убеден от събитията в Палестина, че тези събития вече са станали.
Той е с нас и трепти около земята в духовна форма. Преди събитието на Голгота ясновиждащият не беше в състояние да намери Христос в атмосферата на земята. Едва след събитието на Голгота Христос става видим в атмосферата на Земята, защото от онова време насам Той присъствува тук. Един, който е бил опитен в ясновидството през предхристиянски времена е знаел, че ще дойде времето, в което това ще стане. Той е знаел, че все още не е било възможно да се открие в астралната сфера на нашата земя онова, което хората наричаме Христос, но че ще дойде време, когато ясновиждащото око ще бъде отворено и ще е в състояние да вижда Христос в земната сфера.
Такъв ясновидец е знаел, че голяма промяна, ще настъпи относно земното ясновидство но той все още не е бил достатъчно напреднал, за да бъде убеден от събитията в Палестина, че тези събития вече са станали.
Никакви физически събития не могат да го убедят, че Христос вече е слязъл на земята.
към текста >>
От най-
гол
яма важност е за всички живи души днес да се подготвят за това събитие и така да бъдат добре въоръжени срещу опасностите.
Няма да има никакво значение дали тогава те живеят между раждане и смърт или дали живеят в духовния свят след смърт. Периодът на човешкия живот между смърт и ново раждане ще протича по-различно, ако човешките души са преживели новото появяване на Христос. Животът след смъртта също ще бъде променен в резултат на тази опитност. Поради това е толкова важно за душите сега въплътени да бъдат добре подготвени за Христовото събитие, което ще стане през това столетие. Това е толкова важно за онези, които са въплътени тук на земята във физическо тяло, колкото и за онези, които вече ще са преминали портите на смъртта и ще живеят живота между смърт и ново раждане.
От най-голяма важност е за всички живи души днес да се подготвят за това събитие и така да бъдат добре въоръжени срещу опасностите.
към текста >>
77.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Има
гол
яма разлика между духовното течение, което дойде от Буда и онова, което възникна от Христовия Импулс.
Има голяма разлика между духовното течение, което дойде от Буда и онова, което възникна от Христовия Импулс.
Това няма предвид да постави тези течения в опозиция едно на друго; по-скоро е необходимо да разберем, в какво отношение всяко от тези течения може да бъде плодоносно. И двете течения ще трябва да се обединят в бъдеще, а Християнството трябва да бъде оплодено от Духовната Наука. За известно време Християнството трябваше да отстрани учението за прераждането. То бе включено в езотеричното учение, но не можеше да бъде прието в екзотеричното Християнство, поради някои всемирни педагогически причини. В противовес прераждането беше основен принцип на Будизма.
към текста >>
са изминали от Мистерията на
Гол
гота, Христовият Импулс днес едва е започнал да бъде възприеман.
Това учение, което поставяше вината не на физическия сетивен свят, а на самия човек, по необходимост трябваше да стане историческа доктрина. Точно поради тази причина обаче тя не молеше да бъде дадена в своята цялост в началото. Само първоначалният импулс можеше да бъде даден, в който трябва да се проникне. Този импулс след това постепенно ще навлезе във всички сфери на живота. Макар, че почти 2000 г.
са изминали от Мистерията на Голгота, Христовият Импулс днес едва е започнал да бъде възприеман.
Цели сфери на живота като философията и науката тепърва трябва да бъдат наситени с него. Буда можеше да даде цялостно своето учение, защото той се отнасяше към една древна мъдрост, която все още се изживяваше по неговото време. Христовият Импулс обаче трябва постепенно да надвие. Една теория на познание, основаваща се върху тези факти остро контрастира с тази на Кант, който не знаеше, че всъщност нашето знание е, което трябва да бъде прочистено.
към текста >>
Онзи, който притежава тази наука в най-
гол
яма степен е, Мантрея Буда, който ще дойде приблизително след 3000 г.
Вътрешното същество на човека и неговата външна заобикаляща среда си взаимно въздействуват; онова, което е вън, се трансформира за нас в зависимост от това дали нашето зрение е ясно или замъглено. Даже през това столетие и все повече през следващите 2500 г. човешките същества ще бъдат в състояние да виждат Христос в Неговата етерна форма. Те ще виждат и етерната земя от която изкача растителният свят. Те ще са в състояние да виждат обаче, че вътрешна доброта работи по-различно върху заобикалящата среда от злото.
Онзи, който притежава тази наука в най-голяма степен е, Мантрея Буда, който ще дойде приблизително след 3000 г.
"Майтрея Буда" означава "Буда с правилен разум". Той е този, който ще изясни на човешките същества значението на правилното мислене. Всичко това ще доведе човешките същества до разбиране в какво направление трябва да вървят. Вие трябва да предприемате трансформирането на абстрактните идеали в конкретни идеали, за да допринесете за една еволюция, която се движи напред. Ако не успеем в това, земята ще пропадне в материализъм и човечеството ще трябва да започне отново или на земята, след огромна катастрофа, или на следната планета.
към текста >>
78.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Както в други сфери скоро става ясно в по-
гол
яма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват. Това чувство на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер. Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези чудеса на космичното пространство. По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това чувство на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране. Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази сфера не може да нарани чувството, което възниква у нас.
Както в други сфери скоро става ясно в по-голяма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
към текста >>
Макар че човек може мъгляво да го предусеща, той ще научава все по-
гол
яма и по-
гол
яма точност чрез Духовната Наука, че той е роден от целостта на вселената и че мистериите на вселената са свързани с неговите собствени мистерии.
В една лекция, разбира се, е възможно да се борави с едно малко ъгълче от света и ще ни е необходимо време, за да схванем, стъпка по стъпка фактите на света. Днес ще се занимаем с една част, съвсем мъничка част от световното пространство във връзка с живота на човека.
Макар че човек може мъгляво да го предусеща, той ще научава все по-голяма и по-голяма точност чрез Духовната Наука, че той е роден от целостта на вселената и че мистериите на вселената са свързани с неговите собствени мистерии.
Това става особено ясно, когато навлезем с точност в някои мистерии на съществуването.
към текста >>
Тези въпроси са от най-
гол
яма важност в историята на културата, ала днес не могат да бъдат разисквани почти никъде освен в антропософски кръгове, освен в нашите кръгове, където ще се погледне сериозно на факта, че не е така удобно човек да има мъжки мозък, колкото да има женски.
Тези въпроси са от най-голяма важност в историята на културата, ала днес не могат да бъдат разисквани почти никъде освен в антропософски кръгове, освен в нашите кръгове, където ще се погледне сериозно на факта, че не е така удобно човек да има мъжки мозък, колкото да има женски.
Това естествено в никакъв случай не означава, че много мозъци в едно женско тяло нямат напълно мъжки качества. Тези неща не са толкова прости, колкото ние с нашите съвременни понятия ги считаме.
към текста >>
От това възникнало
гол
яма препирня!
Хората винаги са имали усещането, че това кометно естество по някакъв начин е свързано със земното съществуване. Само в наши дни такава една идея се отхвърля. Представете си само какво лице ще направи един съвременен учен, ако му се случи същото нещо, което се случи между проф. Бод и Хегел. Веднъж Хегел казал направо на един ортодоксален немски професор, че годините, през които стават добри винаги зависят от кометите и той се опитал да му докаже това,като споменал годините 1811 и 1819, години през които станали хубави вина и които били предшествувани от комети.
От това възникнало голяма препирня!
Но Хегел казал, че неговото изказване има толкова добра основа, колкото множеството пресмятания, отнасящи се до движението на звездите и че това е империчен въпрос, който се доказва от тези два случая. Извън такива комични епизоди обаче можем да кажем, че хората винаги са предусещали нещо във връзка с кометите. Не е възможно да влезем в такива подробности, тъй като това ще е огромна работа, но желаем да осветим едно главно кометно влияние, свързано с човешката еволюция.
към текста >>
Ако влиянието на Халеевата комета би продължило, едно ново нейно появяване може да донесе
гол
ямо усилване на Бюхеровата мисъл и това ще бъде огромно нещастие.
Можете да си представите, че когато неща ново, като продукт на космичното женско, навлезе в еволюцията на човечеството, то може да предизвика безредици, които са достатъчно очебиещи, но които хората предпочитат да не забелязват! Възможно е обаче да се накарат хората да осъзнаят, че някои събития в земното съществуване са свързани със съществуването на кометите. Така както нещо ново, един подарък от жената, може да навлезе в ежедневния живот на семейството, така е с кометите. Както когато едно ново малко дете се роди, също така е когато, чрез връщането на една комета, се създава нещо съвсем ново. Трябва обаче да помним, че при някои комети Азът все повече и повече бива натикван във физическия свят и това е нещо, на което ние трябва да противодействуваме.
Ако влиянието на Халеевата комета би продължило, едно ново нейно появяване може да донесе голямо усилване на Бюхеровата мисъл и това ще бъде огромно нещастие.
Всяко появяване на Халеевата комета следователно би трябвало да ни предупреждава, че тя може да е една злотворна гостенка, ако просто се отдадем на нейното влияние, ако не се противопоставим на него. Касае се да се държим здраво към по-висши и по-значителни въздействия и влияния на космоса, отколкото тези на Халеевата комета. Необходимо е обаче, щото човешките същества да считат тази комета като едно предзнаменование; те трябва да осъзнаят, че нещата вече не са каквито са били досега, когато в известен смисъл е било ползотворно за човечеството да се отдава на тези влияния. Това влияние повече не е плодоносно. Човешките същества вече трябва да се свържат с по-различни сили, за да балансират тези опасни влияния на Халеевата комета.
към текста >>
Ние ще си зададем този въпрос утре във връзка с най-
гол
емите задачи на духовния живот през нашето съвремие.
Ние ще си зададем този въпрос утре във връзка с най-големите задачи на духовния живот през нашето съвремие.
Днес аз пожелах да дам встъпленията, за да можем утре да разберем чрез по-широки отношения един важен въпрос на съвремието, много от това, което казах днес, е доста отдалечено, но ние живеем в една година на комета. Следователно добро бе да се каже нещо за тайнственото отношение на кометното съществуване към нашето земно съществуване. Като започнахме с това утре ще говорим за огромното духовно значение на нашето време.
към текста >>
79.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Беше
гол
ям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр.
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ. Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите.
Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр.
в края на краищата са еманации, дела на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
към текста >>
Вродено е в основната природа на човешката душа, че такива ясновидски способности, като естествени способности /трябва да правим разлика между култивирано ясновидство и онова, което ще се появи като естествено ясновидство/, ще настанат за малцина човешки същества дори през първата половина на ХХ век и за все повече и повече човешки същества през следните 2500 г., докато накрая достатъчно
гол
ямо число хора ще го постигнат ще постигнат новото естествено ясновидство само ако го желаят.
Трябва да ни стане ясно, че две неща могат да се случат.
Вродено е в основната природа на човешката душа, че такива ясновидски способности, като естествени способности /трябва да правим разлика между култивирано ясновидство и онова, което ще се появи като естествено ясновидство/, ще настанат за малцина човешки същества дори през първата половина на ХХ век и за все повече и повече човешки същества през следните 2500 г., докато накрая достатъчно голямо число хора ще го постигнат ще постигнат новото естествено ясновидство само ако го желаят.
към текста >>
Така както веднъж тук научихме, че събитието на
Гол
гота бе не само събитие за физическия свят, а че неговото въздействие премина през всички духовни светове така както слизането на Христос в подземния свят беше истински факт така Христовото Събитие, което ще се представи през нашето столетие ще въздействува също и в света между смърт и ново раждане, макар че в по-различна форма от тази, която човек ще ги открие тук на земята.
Това е, което може да се нарече великото събитие, което лежи пред нас новопоявяването на Христос Исус което ще стане постепенно, в началото само за малцина, а след това за все повече и повече човешки същества. Това е събитие, което има значение не само за онези човешки същества, които тогава ще бъдат в плът. Известно число човешки същества, които сега са въплътени все още ще бъдат въплътени по времето когато това Христово събитие ще става. Те ще го преживеят, както го описахме. Други ще са преминали през портала на смъртта.
Така както веднъж тук научихме, че събитието на Голгота бе не само събитие за физическия свят, а че неговото въздействие премина през всички духовни светове така както слизането на Христос в подземния свят беше истински факт така Христовото Събитие, което ще се представи през нашето столетие ще въздействува също и в света между смърт и ново раждане, макар че в по-различна форма от тази, която човек ще ги открие тук на земята.
Едно нещо обаче ще бъде необходимо. Онези способности, чрез които човек ще бъде в състояние да види Христовото събитие между смърт и ново раждане не могат да бъдат придобити между смърт и ново раждане; те трябва да бъдат придобити тук на физическото поле и трябва да бъдат отнесени от човека в живота между смърт и ново раждане.
към текста >>
В Северна Африка един, който представи себе си за Христос, създаде
гол
яма сензация.
" и тъй като те ще внесат в тази идея вярването, че това ще е физическо връщане, те ще доставят храна на всички онези, които ще се появяват като фалшиви месии. Ще има много такива лица в средата на ХХ столетие, които ще използуват материалистичните вярвания на човешките същества, които ще използуват материалистичното мислене и чувствуване на човешките същества, за да се представят като Христос. Винаги е имало фалшиви месии. Имало е например във века преди Кръстоносците, когато един фалшив месия се появи в Южна Франция, който за своите последователи беше нещо като Христос, въплътен във физическо тяло. Преди това един фалшив месия се бе явил в Испания и имаше много последователи.
В Северна Африка един, който представи себе си за Христос, създаде голяма сензация.
В XVII столетие един мъж се появи като Христос в Смирна и имаше много последователи. Той се наричаше Шабатай Тзеви. Хора от Полша, Унгария, Австрия, Испания, Германия, Франция от цяла Европа и от голяма част от Африка и Азия правеха пътешествия, за да го видят.
към текста >>
Хора от Полша, Унгария, Австрия, Испания, Германия, Франция от цяла Европа и от
гол
яма част от Африка и Азия правеха пътешествия, за да го видят.
Имало е например във века преди Кръстоносците, когато един фалшив месия се появи в Южна Франция, който за своите последователи беше нещо като Христос, въплътен във физическо тяло. Преди това един фалшив месия се бе явил в Испания и имаше много последователи. В Северна Африка един, който представи себе си за Христос, създаде голяма сензация. В XVII столетие един мъж се появи като Христос в Смирна и имаше много последователи. Той се наричаше Шабатай Тзеви.
Хора от Полша, Унгария, Австрия, Испания, Германия, Франция от цяла Европа и от голяма част от Африка и Азия правеха пътешествия, за да го видят.
към текста >>
Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-
гол
яма степен Христовия Импулс.
Това е, което трябва да впишем в нашите души. Това може да стане за човечеството, ако правилно изтълкуваме предзнаменованието на Халеевата комета, което споменахме вчера. Ако човечеството разбере, че то не трябва да затъва по-дълбоко в материя, че трябва да обърне своя път, че трябва да започне духовен живот, че възникне, първоначално само за малцина, след това през следващите 2530 г. за все повече и повече човешки същества, изплетената от светлина, блестяща в светлина Шамбала, с изобилие на безкрайна пълнота на живот и ще изпълва нашите сърца с мъдрост. За онези, които желаят да разберат, за онези, които имат уши да чуват и очи да виждат, това трябва да бъде описано като събитието, което означава най-великата повратна точка в еволюцията на човечеството, в зората на века на Авраам, следващ основаването на Християнството.
Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-голяма степен Христовия Импулс.
Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има никаква загуба. Колкото повече видения човешките същества ще спечелят за себе си, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-величествен! Когато веднъж човешките същества ще са в състояние да погледнат в Шамбала, само тогава те ще са в състояние да разберат някои неща, които наистина се съдържат в Евангелията. За да осъзнаят онова, което се съдържа в Евангелията, за тях ще е необходимо едно събитие от вида на това по пътя за Дамаск. Така по времето, когато човешките същества най-вече няма да вярват на документи, новото проявление на вяра в Христос Исус ще възникне чрез нашето израстване до сферата, в която ние ще Го срещнем чрез нашето израстване до тайнствената земя Шамбала.
към текста >>
80.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Известно число същества трябваше да имат една много по-
гол
яма опитност за духовния свят, чрез което убеждението би могло да живее в тях, че божественото същество ще се разкрие.
И все пак само посредством това промяната не би била възможна.
Известно число същества трябваше да имат една много по-голяма опитност за духовния свят, чрез което убеждението би могло да живее в тях, че божественото същество ще се разкрие.
Това бе постигнато чрез потопяването им във вода. Когато едно лице е пред удавяне, връзката на етерното тяло с физическото тяло се разхалтва етерното тяло дори отчасти се оттегля и тогава то може да преживее някакъв знак за новия импулс в световната еволюция. От това произтича предупреждението: "Променете разположението на душите си, защото царството небесно приближава. Влязло е във вас разположението на душата чрез което вие ще дойдете в отношение със слезлия Христос. Времето е изпълнено".
към текста >>
По-нататък се споменава онова, което ще бъде в бъдеще, ала то във все по-
гол
яма мярка ще среща противодействието на настоящото време и ще бъде яростно отхвърляно.
По-нататък се споменава онова, което ще бъде в бъдеще, ала то във все по-голяма мярка ще среща противодействието на настоящото време и ще бъде яростно отхвърляно.
Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи". Във връзка с това виждаме да се споменава и специалната мисия на самия Христос в изречението, което четем: "Христовите приближени Апостоли могат да считат себе си блажени, ако те престрадат преследване заради Него". Това е един лек намек за Дух-Човека или Атман, който ще ни бъде даден в далечното бъдеще.
към текста >>
В Проповедта на Планината следователно е обявена
гол
ямата вест, че Царството божие приближава.
В Проповедта на Планината следователно е обявена голямата вест, че Царството божие приближава.
В течение на тези събития мистерията на човешката еволюция бе изпълнена в Палестина. Човек бе достигнал до известна степен на зрялост във всички устройства на своето същество, така че то бе в състояние със своите прочистени физически енергии да приеме Христовия импулс в себе си. И така стана, че Богочовекът Христос влязъл в човешкото същество Исус от Назарет и те проникнаха земята в течение на три години със своите обединени енергии. Това трябваше да се случи, така че човек да не загуби напълно своята връзка с духовния свят през време на Кали Юга.
към текста >>
Онова, което непосредствено го предшествуваше по онова време, първо се появява; следователно първото хилядолетие след Христос е отново Соломонова епоха; духът на Соломон работи в най-добрите човешки същества от онова време, така че Мистерията на
Гол
гота да може да проникне.
Онова, което е главното в даден век повтаря себе си по-късно по обратен ред. Повратната точка е появяването на Христос Исус в Палестина.
Онова, което непосредствено го предшествуваше по онова време, първо се появява; следователно първото хилядолетие след Христос е отново Соломонова епоха; духът на Соломон работи в най-добрите човешки същества от онова време, така че Мистерията на Голгота да може да проникне.
В тези ранни векове след Христос Соломоновите символи можеха да бъдат тълкувани лесно и вътрешно от онези, които са могли да преживеят делото на Голгота най-дълбоко.
към текста >>
В тези ранни векове след Христос Соломоновите символи можеха да бъдат тълкувани лесно и вътрешно от онези, които са могли да преживеят делото на
Гол
гота най-дълбоко.
Онова, което е главното в даден век повтаря себе си по-късно по обратен ред. Повратната точка е появяването на Христос Исус в Палестина. Онова, което непосредствено го предшествуваше по онова време, първо се появява; следователно първото хилядолетие след Христос е отново Соломонова епоха; духът на Соломон работи в най-добрите човешки същества от онова време, така че Мистерията на Голгота да може да проникне.
В тези ранни векове след Христос Соломоновите символи можеха да бъдат тълкувани лесно и вътрешно от онези, които са могли да преживеят делото на Голгота най-дълбоко.
към текста >>
Вярна е легендата, че след събитието на
Гол
гота Христос слезе при мъртвите в духовния свят, за да им занесе Словото на Спасението.
Макар че човешките същества нищо не са знаели за това в миналото, можем да кажем, че това не е попречило на нашата еволюция. Но през ерата, която сега приближава ще бъдем поставени в обстоятелства които ще изискват, щото човешките същества да вземат собствената си съдба в собствените си ръце. Необходимо ще бъде те да знаят как Христос ще бъде виждан в бъдеще.
Вярна е легендата, че след събитието на Голгота Христос слезе при мъртвите в духовния свят, за да им занесе Словото на Спасението.
Христовото събитие работи днес по същия начин. Следователно все едно е дали човек живее във физическия свят тук на земята или вече е преминал през смърт: ако той е придобил рззбиране за Христовото събитие тук на земята, той може да го преживее в духовния свят. Това ще покаже, че човекът не е живял на тази земя без причина. Ако обаче едно лице пропусне да придобие разбиране за Христос тук на земята, въздействията от събитията на Голгота ще отминат без следа през периода между смърт и ново раждане. Тогава той ще трябва да почака до следващото свое връщане на земята, до едно ново раждане, за да може да подготви себе си.
към текста >>
Ако обаче едно лице пропусне да придобие разбиране за Христос тук на земята, въздействията от събитията на
Гол
гота ще отминат без следа през периода между смърт и ново раждане.
Необходимо ще бъде те да знаят как Христос ще бъде виждан в бъдеще. Вярна е легендата, че след събитието на Голгота Христос слезе при мъртвите в духовния свят, за да им занесе Словото на Спасението. Христовото събитие работи днес по същия начин. Следователно все едно е дали човек живее във физическия свят тук на земята или вече е преминал през смърт: ако той е придобил рззбиране за Христовото събитие тук на земята, той може да го преживее в духовния свят. Това ще покаже, че човекът не е живял на тази земя без причина.
Ако обаче едно лице пропусне да придобие разбиране за Христос тук на земята, въздействията от събитията на Голгота ще отминат без следа през периода между смърт и ново раждане.
Тогава той ще трябва да почака до следващото свое връщане на земята, до едно ново раждане, за да може да подготви себе си.
към текста >>
По онова време такова едно фалшиво вярване не направи
гол
яма пакост.
По онова време такова едно фалшиво вярване не направи голяма пакост.
Сега обаче, когато човек с по-напреднали способности би трябвало да е в състояние да осъзнае, че е грешка да се вярва във второ идване на Христос в плът и че е вярно, че Той ще се появи в етерно тяло сега вече е необходимо да се различават ясно такива неща. Едно объркване ще донесе сериозни последствия. Не трябва да се вярва в един претендент Христос, който ще се появи в плът, а само в един Христос, Който се явява в етерното тяло. Това неявяване ще вземе формата на една естествена интуиция, точно както сега посветеният преживява това събитие по специален начин.
към текста >>
81.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на
Гол
гота.
Днес съществува не само този импулс, а има и друго едно влияние, което се стреми да повдигне човечеството до духовни висини. Това ще бъде наблюдавано от онези, които разбират знаците на времената. В макрокосмоса знакът за това влияние е фактът, че слънцето при пролетното равноденствие е влязло в знака на Риби. По времето, когато Христос се появи слънцето беше в знака Овен.
Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота.
Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия. На Запада тази задача е предвиждана от много векове от онези, които наричат себе си Розенкройцери. Сред Розенкройцерите се преподава едно Пето Евангелие, извън добре известните четири.
към текста >>
82.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Сега ще приложим закона за съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, между
гол
емия и малкия свят, към друга важна точка.
Сега ще приложим закона за съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, между големия и малкия свят, към друга важна точка.
Така както в обикновения живот ние имаме нашите монотонни дни събуждаме се, лягаме си, пак се събуждаме, вършим обикновените си работи същото е това и в далечините на пространството. Там също всичко върви по обикновения си път, изгревът и залезът на слънцето се повтарят в редовен ритъм. Така както обикновеният живот на една фамилия се нарушава, когато се появява едно ново дете, тъй като напълно нов импулс слиза в земното съществувание с едно ново духовно същество, така появяването на едно ново небесно тяло, такова като кометата, има същото въздействие в пространството. Всяка материалност е израз на нещо духовно и окултната наука е в състояние Да покаже какво лежи зад явленията. Начинът, по който съвременната наука се опитва да се занимава с кометите е подобен на една муха която наблюдава Систинската Мадона.
към текста >>
Има и друг многозначителен знак обаче, един който дава възможност на човечеството да избегне разрушителното влияние на кометата и неговите сили са даже по-
гол
еми от тези на кометата.
Има и друг многозначителен знак обаче, един който дава възможност на човечеството да избегне разрушителното влияние на кометата и неговите сили са даже по-големи от тези на кометата.
Това е пролетният знак Риби, в които се намираме от няколко века; по времето на Христос пролетното равноденствие беше в съзвездието Овен. Така ние сме навлезли доста в този знак Риби на велики духовни енергии, които ще ни носят напред. Като разбираме тези енергии, ние ще развием способностите, които ще сме в състояние да постигнем през тази епоха на Рибите.
към текста >>
Мъдростта трябва да запали и да освети своята връзка между малкото и
гол
ямото.
Човек се издига до истинско човешко достойнство, само когато схване от дълбочините взаимоотношението, което лежи в основата на духовното. Хората не трябва да си затварят очите пред онова, което небесните знаци им показват.
Мъдростта трябва да запали и да освети своята връзка между малкото и голямото.
Като пример на това може да вземете изпълнената с мъдрост организация на един мравуняк. Там цялото има значение, всяка мравка се усеща член на цялото. Човешките същества обаче регулират своя социален живот според това, какво всеки отделен индивид смята полезно за себе си. Те тичат един около друг безчувствено, без разбиране. Човешкият живот наистина е глупав в много отношения.
към текста >>
83.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това, което вече е в нас, може да докара до по-нататъшно развитие на интелектуалността, но Боговете трябва да ни дойдат на помощ, за да придобием по-
гол
яма морална сила.
Това, което вече е в нас, може да докара до по-нататъшно развитие на интелектуалността, но Боговете трябва да ни дойдат на помощ, за да придобием по-голяма морална сила.
Ние заспиваме, за да можем да се гмурнем в божествената воля, където интелектът не се намесва в където божествените сили трансформират в сила на волята моралните импулси, които ние получаваме, където те внедряват в нашата воля това, което бихме могли да получим другояче само в нашите мисли.
към текста >>
Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на
Гол
гота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос.
Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосмоса.
Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос.
Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация".
към текста >>
Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-
гол
ямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж.
Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосмоса. Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос. Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си.
Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж.
Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация". И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята. Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота.
към текста >>
И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на
Гол
гота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята.
Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация".
И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята.
Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно. Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе. Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
към текста >>
Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на
Гол
гота.
Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация". И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята.
Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота.
Това е важно. Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе. Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
към текста >>
Обаче след Мистерията на
Гол
гота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация". И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята. Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно. Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе.
Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
към текста >>
След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-
гол
ям брой хора.
Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство.
След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора.
Това неизбежно ще стане; това е природно събитие. Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век. Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск. Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях. Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности.
към текста >>
Нито дума няма да бъде казана тук против
гол
емия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи. Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили. Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
към текста >>
Докато земята е била включена в прогресивен процес, не е правено такова разрушаване, защото само умиращата земя може да използува
гол
емите постижения на електричеството.
А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм. И още една трета сила ще влезе в действие. И ако електричеството изглежда да прави чудеса днес, то тази трета сила ще повлия на цивилизацията по още по-фантастичен начин. Колкото повече от тази сила употребяваме, толкова по-бързо земята ще се превърне в труп и нейната духовна част ще се подготви за Юпитерово превъплъщение. Сили трябва да бъдат приложени, за да се разруши земята и човечеството да се освободи от земята и земното тяло да отпадне.
Докато земята е била включена в прогресивен процес, не е правено такова разрушаване, защото само умиращата земя може да използува големите постижения на електричеството.
Това, колкото и странно да звучи, трябва постепенно да стане известно. Чрез разбиране процеса на еволюцията, ние ще се научим да оценяваме нашата култура по истинската и стойност. Ще се научим също, че е необходимо за нашата земя да бъде разрушена: в противен случай духът не ще се освободи. Ще се научим също да ценим това, което е положително, именно проникването на духовни сили в нашето съществуване на Земята.
към текста >>
От времето на старите Риши винаги е съществувала
гол
ямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау.
Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея. Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила. Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера".
От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау.
Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмосфера ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме Христос. На Него на Христа възлагаше надеждите си Източният мистицизъм.
към текста >>
84.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Поради това че аналитичната психология се опитва да се намеси в живота чрез педагогиката, терапията, а скоро навярно и чрез социални и политически средства, опасността, свързана с това трябва да се гледа с
гол
яма загриженост.
Вие ще си спомните изучаванията, при които се опитахме да установим едно съотношение към различните предпоставки и твърдения на съвременната психоанализа. Онова, което беше важно за мене в тези проучвания бе да се изясни понятието за "безсъзнателното", да се докаже, че начинът, по който понятието за "безсъзнателното" се обикновено използува в психоанализата е без никакво основание. Доколкото човек не е в състояние да отиде отвъд това понятие, което е едно чисто негативно понятие, не може да се каже нищо повече освен, че психоанализата работи с недостатъчни методи за познание върху едно специално важно решение днес. Поради това, че психоаналитиците се стремят да изследват душата и духа и, както сме наблюдавали, дори следват тази душа и дух в социалния живот, човек трябва да признае, че тук ние имаме едно отклонение което е много по-значително, отколкото онова, което официалната академична наука е в състояние да предложи в тази област.
Поради това че аналитичната психология се опитва да се намеси в живота чрез педагогиката, терапията, а скоро навярно и чрез социални и политически средства, опасността, свързана с това трябва да се гледа с голяма загриженост.
Така възниква въпросът какво е същественото, което съвременните изследователи не могат и не желаят да достигнат. Те признават, че съществува една душевна природа отвъд съзнанието; те търсят една душа отвъд съзнанието обаче не могат да се издигнат до познание на самия дух. Духът по никакъв начин не може да бъде схванат чрез едно понятие за безсъзнателното, защото един несъзнателен дух е като човешко същество без глава. Аз съм ви обръщал вниманието, че има хора, които в известни хистерични състояния вървят из улиците и виждат в другите човешки същества само техните тела, но не и главите им. Ако човек не е в състояние да види главата на едно лице, това е определена болестна форма.
към текста >>
Наистина такъв е бил случаят до
гол
яма стенен.
Знанието за действителни духове, намиращи се извън човешкото съзнание духове, живеещи при различни от човешките същества условия, ала в непрекъснато отношение с човешките същества, духове, които могат да хванат мисленето на човешкото същество, чувствата и волята му това знание винаги е било известно. Това знание винаги е било смятано за тайно богатство на специални братства, които си третирали това знание в техните кръгове като строго езотерично. Защо са го третирали така? Да дадем подробности на този въпрос би ни отвело твърде далеч. Обаче би трябвало да се каже, че отделни братства са били проникнати от убеждението, че болшинството човечество е било недостатъчно зряло за такова знание.
Наистина такъв е бил случаят до голяма стенен.
Много други братства обаче, които се наричат левите братства се стремяха да запазят това знание, тъй като такова знание като притежание на малка група би дало на тази група власт над другите, които не притежават това знание. Винаги са се правели усилия, чиято цел е била да се спечели власт за една група над другите. Това можеше да се постигне, като се провъзгласи един вид знание за езотерично притежание, което пък се използува по такъв начин, че се овладява сила над нещо съвсем по-различно.
към текста >>
От 1879 г, изключително силни духове на тъмнината са били преместени от духовния свят в човешката област и онези хора, които все още се държат към Мистериите, свързани с този факт и ги поддържат неправилно вътре в малки групи могат да извършат
гол
ямо злотворство чрез тези тайни.
В нашето съвремие особено е необходимо да имаме яснота по тези въпроси. Както вие знаете аз дадох подробности по това в последните лекции от 1879.г. човечеството живее в много особено духовно положение.
От 1879 г, изключително силни духове на тъмнината са били преместени от духовния свят в човешката област и онези хора, които все още се държат към Мистериите, свързани с този факт и ги поддържат неправилно вътре в малки групи могат да извършат голямо злотворство чрез тези тайни.
Днес аз ще ви покажа точно как известни тайни, свързани със съвременното развитие, могат да бъдат използувани по злотворен начин. Вие би трябвало да бъдете внимателни, да размишлявате цялосно върху това, което аз казвам днес, което пък утре ще предам в по-историческо естество.
към текста >>
Това отношение към Христос ще се извърши в течение на 20-тия век и вече в първата негова половина ще започне явлението, за което пиша в моята първа Мистерийна Драма, чрез което явление за един
гол
ям брой хора Христос ще стане едно действително съществуващо в етерния свят същество.
Вие всички знаете, че от дълго време вътре в нашия антропософски поток е обърнато внимание на факта, че това наше 20-то столетие е това столетие, което ще донесе в еволюцията на човечеството едно по-специално отношение към Христос.
Това отношение към Христос ще се извърши в течение на 20-тия век и вече в първата негова половина ще започне явлението, за което пиша в моята първа Мистерийна Драма, чрез което явление за един голям брой хора Христос ще стане едно действително съществуващо в етерния свят същество.
към текста >>
Има мнозина обаче, които са заинтересовани, в разпространяването на материализма и които правят всевъзможни подреждания, щото
гол
яма част от човешките същества да вярват само в материализма и да са напълно под негово влияние.
Аз не съм единственият, който знае това, други също съзнават, че понастоящем това е така. Има мнозина обаче, които експлоатират тази истина по един ужасен начин. Има заблудени материалисти днес, които вярват, че материалният е единственият, ала има също посветени, които са материалисти и които разпространяват материалистично учение чрез братства. Не трябва да сгрешите като вярваме, че тези посветени имат глупавото мнение, че не съществува дух, или че човешкото същество не притежава душа, която може да живее независима от тялото. Може да бъдете сигурни, че един, който е бил наистина посветен в духовния свят, никога не ще се подаде на глупостта да вярва само в материя.
Има мнозина обаче, които са заинтересовани, в разпространяването на материализма и които правят всевъзможни подреждания, щото голяма част от човешките същества да вярват само в материализма и да са напълно под негово влияние.
Има братства, оглавявани от посветени, които имат точно този интерес да култивират и разпространяват материализма. И много добре се услужва на тези материалисти, когато се говори непрекъснато, че материализмът е вече победен, защото е възможно да се работи за някакви цели чрез използуване на думи с противоположни значения. Как това нещо се провежда е крайно сложно.
към текста >>
Ние тук си представяме областта на такова едно безвредно човечество /по-
гол
емия кръг/.
Ние тук си представяме областта на такова едно безвредно човечество /по-големия кръг/.
Както вече казах, на това човечество не му е съвсем ясно духовния свят; отклонени от своя път чрез материализма, хората не са сигурни как трябва да се отнасят към духовния свят. Те особено не са наясно как би трябвало да действуват по отношение на онези, които са минали през портата на смъртта. Нека да предположим сега, че областта на такова едно братство е тук /малкия кръг, зеленото/. Това братство разпространява учението на материализма; то се грижи щото хората да мислят чисто материалистични мисли. По този начин това братство създава души, които остават в земната сфера след смъртта си.
към текста >>
Това усилие, този импулс да се работи в земната сфера чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на
Гол
гота.
Този растящ материализъм на човешки души, това затваряне на човешки души в земната сфера ложите са също в земната сфера срещу това ще трябва да се противодействува. Ако душите следователно се навъртват около ложите и за да бъдат в помощ там, те трябва да бъдат привързана към земята.
Това усилие, този импулс да се работи в земната сфера чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на Голгота.
Този импулс на Мистерията на Голгота е също така лечението за света против материализирането на душата. Пътят, извървян от Самия Христос е напълно извън волята и намеренията на човешките същества. Никакво човешко същество следователно, независимо колко много знания притежава също никакъв посветен няма влияние върху онова, което Христос върши, което ще доведе в течение на 20-тото столетие до появяването за което вече казах и за което ще намерите указания в Мистерийните драми. Това напълно зависи от Самия Христос. Христос ще съществува в земната сфера като етерно същество.
към текста >>
Този импулс на Мистерията на
Гол
гота е също така лечението за света против материализирането на душата.
Този растящ материализъм на човешки души, това затваряне на човешки души в земната сфера ложите са също в земната сфера срещу това ще трябва да се противодействува. Ако душите следователно се навъртват около ложите и за да бъдат в помощ там, те трябва да бъдат привързана към земята. Това усилие, този импулс да се работи в земната сфера чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на Голгота.
Този импулс на Мистерията на Голгота е също така лечението за света против материализирането на душата.
Пътят, извървян от Самия Христос е напълно извън волята и намеренията на човешките същества. Никакво човешко същество следователно, независимо колко много знания притежава също никакъв посветен няма влияние върху онова, което Христос върши, което ще доведе в течение на 20-тото столетие до появяването за което вече казах и за което ще намерите указания в Мистерийните драми. Това напълно зависи от Самия Христос. Христос ще съществува в земната сфера като етерно същество. От човешкото същество зависи как човек ще установи отношение с Него.
към текста >>
служат в края на краищата на целта да се отдалечат човешките същества от Христос, Който премина през Мистерията на
Гол
гота и да се осигури властта върху земята за друга индивидуалност.
Всички тези мерки, за които говорих относно мъртвите и т.н.
служат в края на краищата на целта да се отдалечат човешките същества от Христос, Който премина през Мистерията на Голгота и да се осигури властта върху земята за друга индивидуалност.
Това е истинска борба, а не нещо, което аз зная като абстрактни понятия или нещо подобно, а една истинска борба. Това е истинска борба, която се отнася до поставянето на друго същество на мястото на Христовото същество в течение на човешката еволюция за останалия период на Петата Следатлантска епоха, както и за Шестата и Седмата. Задачата на едно здраво, честно духовно развитие е да се унищожат такива усилия, които в истинския смисъл на думата са анти-Христови, да се премахнат, да се унищожат. Това може обаче да се постигне само чрез ясно виждане. Това друго същество, което братството желае да турне като управител те ще го наричат "Христос"; те фактически ще го провъзгласят за "Христос".
към текста >>
От друга стрина, те също не желаят Мистерията на
Гол
гота с нейния импулс да навлезе в еволюцията на човечеството.
Противоположно на това има братства на Изтока, особено индийски братства, които също така желаят твърде много и значително да се намесят в еволюцията на човечеството. Тези обаче братства преследват друга цел. Те никога не са развили този вид езотерицизъм, чрез който биха могли да улавят мъртвите и ги довеждат в областта на...../липсва малко текст/.........към такива неща.
От друга стрина, те също не желаят Мистерията на Голгота с нейния импулс да навлезе в еволюцията на човечеството.
Те също не желаят това. Но те не го желаят не защото мъртвите са на тяхно разположение, както казах, че е случаят с братствата на
към текста >>
Те не желаят интересът към истинския Христос, Който е преминал през Мистерията на
Гол
гота да процъфтява, интересът в Христос, Който е имал само едно единствено въплъщенио в течение на 3 години тук на земята и Който не може да се яви отново на земята във физическо въплъщение.
Запада. Те желаят да се борят срещу Христос, Който ще навлезе в човешката еволюция като една етерна индивидуалност в течение на 20-тото столетие, не като Го заменят с друга индивидуалност; за тази цел те биха имали нужда от мъртвите, а те не притежават такива. Вместо това те желаят да отклонят интереса на хората от Христос. Те не желаят да разрешат на Християнството да стане силно, тези братства на Изтока, особено индийските братства.
Те не желаят интересът към истинския Христос, Който е преминал през Мистерията на Голгота да процъфтява, интересът в Христос, Който е имал само едно единствено въплъщенио в течение на 3 години тук на земята и Който не може да се яви отново на земята във физическо въплъщение.
Те не желаят да използуват мъртвите в своите ложи, но нещо друго извън онова, което някога са били само прости живи човешки същества. В тези индийски, източни ложи друг вид същество се използува на мястото на мъртвите, използувани от западните ложи.
към текста >>
Преди Мистерията на
Гол
гота обаче, а дори и след
Гол
гота, специално в Източните области, нещо твърде различно беше възможно.
Когато едно човешко същество умре, то изостава своето етерно тяло, то се отделя от него скоро след смъртта му. При нормални условия това етерно тяло се асимилира от космоса. Това абсорбиране е малко нещо сложно, както съм ви показал това по много различни начини.
Преди Мистерията на Голгота обаче, а дори и след Голгота, специално в Източните области, нещо твърде различно беше възможно.
Когато едно човешко същество след смърт предавала своето етерно тяло, известни същества са способни да се поселят в това етерно тяло: тогава те стават етерни същества в тези етерни тела, които са били изоставени от човешки същества. Следователно в Източните области и сега се случва, че не мъртви хора, но всевъзможни демонични духове биват насилени да се поселят в етерни тела, изоставени от човешки същества. Такива демонични духове, които населяват етерни тела, изоставени от човешки същества...../липсва малко текст/........в материя; Източните ложи от левия път имат демонични духове, духове, които не принадлежат на земната еволюция, но които пролазват в земната еволюция, като заемат етерни тела, освободени от човешки същества.
към текста >>
Може да се отклони световният мироглед на Източните народи от Мистерията на
Гол
гота, като се работи по този начин, както се прави това в Източните ложи.
Може да се отклони световният мироглед на Източните народи от Мистерията на Голгота, като се работи по този начин, както се прави това в Източните ложи.
Тяхната цел чрез това ще бъде постигната, щото Христос като индивидуалност, като ще премине над земята да остане незабелязан от Източните народи, а може би и от много хора навсякъде. Те следователно не желаят да турнат един фалшив Христос на негово място, а само да направят щото появяването на Христос Исус да остане незабелязано.
към текста >>
Човечеството фактически е вмъкнато......което виждаме да се случва в индивидуални случаи по същина е само едно последствие на онова, което става в
гол
емите импулси на човешката еволюция.
До известна степен една двойнствена борба се води днес срещу...../липсва малко текст/......столетие.
Човечеството фактически е вмъкнато......което виждаме да се случва в индивидуални случаи по същина е само едно последствие на онова, което става в големите импулси на човешката еволюция.
По тази причина е много тъжно, че хората ще бъдат непрекъснато заблуждавани, когато безсъзнателното, така нареченото безсъзнателно, работи вътре у тях бидейки това някоя отминаваща любов или нещо подобно когато всъщност импулси от крайно съзнателна духовност минават от всякъде през човечеството, но те остават сравнително несъзнателни, ако човек не се загрижи сам за тях в собственото си съзнание.
към текста >>
Наистина важно е за една по-
гол
яма част от човечеството да научи известни тайни.
Такива неща ни показват, колко значително е да не се приема така нареченото безсъзнателно като безсъзнателно, а по-скоро като нещо, което е крайно съзнателно и става отвъд прага на ежедневното човешко съзнание.
Наистина важно е за една по-голяма част от човечеството да научи известни тайни.
Аз следователно съм направил толкова, колкото е възможно да се направи по този въпрос в публични лекции в Цюрих. В Цюрих, както ви е известна, аз съм отивал дотам, че да обясня на хората размера, до който историческия живот не се схваща от човешките същества с обикновеното съзнание, а е всъщност сънувано, как съдържанието на историята е всъщност сънувано от човешките същества. Само когато хората осъзнаят това, тези понятия ще станат здравословни.
към текста >>
За човека
гол
яма част, далеч по-
гол
ямата част, на неговото същество е несъзнателно, или да го кажем по-добре подсъзнателно.
Само размислете как човек би могъл да продължи да яде и да пие, ако той трябваше да се запознае точно с всичките физиологични в биологични процеси, които стават от поемането на храната нататък. Всичко това става във безсъзнателното. Има духовни енергии, които работят навсякъде, дори в чисто физиологичното. Човек обаче не може да почака да не яде и да не пие, докато не научи какво всъщност става вътре у него. Толкова много неща стават вътре у човека!
За човека голяма част, далеч по-голямата част, на неговото същество е несъзнателно, или да го кажем по-добре подсъзнателно.
към текста >>
Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на
гол
ямо число индивидуалности.
Сега ще трябва да се опитаме да поемем такива понятия, които стават дори по-сериозни, когато биват отнесени до цялата реалност, към онази реалност, в която живее човешката душа с цялото си същество. Тази реалност се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека. Две значителни преобразования, които са възможни, се изясняват, когато човек осъзнае как човешките души, в зависимост от това, дали поемат материалистични или духовни понятия между раждане и смърт, затварят себе си на земята или влизат в правилните сфери. По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия. Тогава ние все повече ще откриваме правилното отношение към целия свят.
Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности.
Наистина задоволително, че такива разисквания разисквания, които са особено значителни за онези сред нас, които вече не принадлежат на физическото поле, а са преминали през портата на смъртта, като са останали наши верни членове че такива разисквания като тези стават тук една реалност и че те ни довеждат все по-близо до нашите заминали си приятели.
към текста >>
85.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това той върши от навик, който е много оправдан, защото през много векове на всички е казвано, че най-
гол
ямото съкровище на човешката душа и дух е монотеизмът.
Ако човек желае да си изгради един световен мироглед, той правилно се стреми към хармонизиране на отделните части.
Това той върши от навик, който е много оправдан, защото през много векове на всички е казвано, че най-голямото съкровище на човешката душа и дух е монотеизмът.
Онова, което се среща в света като опитност човек желае да го сведе обратно до една неразделна основа на света. Това е добре оправдано, макар че не по начина, по който обикновено вярваме да е оправдано. То е оправдано по един напълно различен начин, за който ще говорим следния път. Днес желая да представя пред душите ви само онова, което е от принципиална важност.
към текста >>
Трябва да мислим за индивидуалности, които до известна степен са фактически до
гол
яма степен независими една от друга, веднага щом прекрачим прага на духовния свят.
Онова, което ни заобикаля в света като опитности, не произтича от неразделна предвечна основа. По-скоро то произтича от духовни индивидуалности, различни една от друга. Различните индивидуалности работят заедно във всичко, което ни заобикаля в света като опитност. Това е, което е над всичко. Ние ще говорим следния път за други начини, по които се оправдава монотеизмът, обаче това е, което засега е над всичко.
Трябва да мислим за индивидуалности, които до известна степен са фактически до голяма степен независими една от друга, веднага щом прекрачим прага на духовния свят.
Тогава човек не може да изисква, щото онова, което се явява да бъде обясняване от един неразделен принцип. Да си представим, че това схематично представено, е една опитност /доколкото се отнася до мене това би могло да бъде опитности между 1913 и 1918 г./.
към текста >>
Христос например се явява в Четвъртата Следатлантска епоха чрез Мистерията на
Гол
гота.
Всичко това естествено не трябва да дойде до оплаквания или подобни неща, а би трябвало да засили, да заздрави силата и енергията на човешката душа да се стреми към духовното. Ако в тази Пета Следатлантска епоха човек би могъл да достигне онова, което може да бъде постигнато чрез използуване силите на злото в добър смисъл, същевременно нещо огромно ще бъде постигнато; тогава тази Пета Следатлантска епоха ще разбере нещо за човешката еволюция, ще схване по-велики идеи отколкото, която и да е от следатлантските епохи, да, отколкото коя и да е друга епоха на земната еволюция.
Христос например се явява в Четвъртата Следатлантска епоха чрез Мистерията на Голгота.
Обаче Петата Следатлантска епоха може да усвои тази Мистерия чрез човешкия интелект. През Четвъртата Следатлантска епоха човешките същества можеха да схванат, че те притежаваха нещо от Христовия Импулс, което щеше да ги отведе като души отвъд смъртта. Това стана достатъчно ясно чрез Павловото Християнство.
към текста >>
Тя се е наричала така поради
гол
ямата набожност, която е властвувала в техните християнски манастири.
Тази езотерична легенда, която ви разказах твърде съкратено е нещо много красиво. За мнозина това е било обяснение за единствената по рода си задача на Ирландия през вековете. В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата набожност. Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от гърците и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които силите на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството.
Тя се е наричала така поради голямата набожност, която е властвувала в техните християнски манастири.
Това е свързано с факта, че тези териториални енергии, за които аз говорих, възкачвайки се от земята и обхващайки човешкия двойник са в най-доброто си състояние на острова Ирландия.
към текста >>
В един даден момент от времето през Третата Следатлантска епоха едно братство подреди, щото да се изпратят
гол
ямо число колонизатори от Мала Азия на о-в Ирландия.
В унисон със задачите на Петата Следатлантска епоха, днес трябва да подчертаем ясното говорене, общаването, защото преди това, което казахме да може да стане дело, трябва да се вземат решения, такива, каквито се определят от импулсите на физическото поле. В предишни времена това беше по-различно. Тогава можеше и да се действува по-различно.
В един даден момент от времето през Третата Следатлантска епоха едно братство подреди, щото да се изпратят голямо число колонизатори от Мала Азия на о-в Ирландия.
По онова време там се установиха колонизатори от същата област на Азия, откъдето по-късно произлизаше философът Талес. Трябва да прочетете в моята книга "Загадки на философията" за философа Талес. Талес произтичаше от същата област, макар и по-късно; той беше роден едва през Четвъртата Следатлантска епоха. По-рано обаче от същото обкръжение, от същата духовна субстанция, от която по-късно произлезе философът Талес, посветените бяха изпратили колонизатори в Ирландия. Защо? Защото те бяха запознати, с характеристиките на една област на земята такава като Ирландия.
към текста >>
Такива неща малко се взимат под внимание, защото не са осветени с по-
гол
яма перспектива, винаги трябва да се осветяват такива въпроси чрез по-
гол
еми перспективи.
Това е началото на един принцип!
Такива неща малко се взимат под внимание, защото не са осветени с по-голяма перспектива, винаги трябва да се осветяват такива въпроси чрез по-големи перспективи.
Понастоящем само погрешни идеи от естествената наука се прилагат към човешкия живот. Импулсът остава обаче и импулсът след това ще бъде приложен към езотерични истини, които ще дойдат в течение на Петата Следатлантска епоха. Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до големи чудовщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества. Обаче, когато се прибави към това езотеричните истини, които ще трябва да бъдат разкрити в течение на Петата Следатлантска епоха, невероятна власт над човешките същества ще бъде спечелена по този начин, чрез винаги подбиране на годните. Не само, че ще се подбират годните, но и усилието на известни езотерични откритията, които правят годните винаги по-годни, чрез което може да се достигне до огромна експлоатация на сила; тези неща ще се противопоставят точно на добрите тенденции на Петата Следатлантска епоха.
към текста >>
Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до
гол
еми чудовщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества.
Това е началото на един принцип! Такива неща малко се взимат под внимание, защото не са осветени с по-голяма перспектива, винаги трябва да се осветяват такива въпроси чрез по-големи перспективи. Понастоящем само погрешни идеи от естествената наука се прилагат към човешкия живот. Импулсът остава обаче и импулсът след това ще бъде приложен към езотерични истини, които ще дойдат в течение на Петата Следатлантска епоха.
Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до големи чудовщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества.
Обаче, когато се прибави към това езотеричните истини, които ще трябва да бъдат разкрити в течение на Петата Следатлантска епоха, невероятна власт над човешките същества ще бъде спечелена по този начин, чрез винаги подбиране на годните. Не само, че ще се подбират годните, но и усилието на известни езотерични откритията, които правят годните винаги по-годни, чрез което може да се достигне до огромна експлоатация на сила; тези неща ще се противопоставят точно на добрите тенденции на Петата Следатлантска епоха.
към текста >>
86.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Да приеме човек това е от по-
гол
ямо значение отколкото всякакви празни приказки за "космично чувство" и за навлизане в нещо като "повдигащи се вълни" и пр.
Звучи странно, но трябва да се каже, че всичко, което е нужно като начало е да се разпространи до множество хора например малката брошура "Човешкият живот в светлината на Духовната Наука". Нещо ново би могло да се постигне чрез това, като се позовем на знанието за връзката на човека с космическия ред. Внимание се обръща в тази брошура точно на такова знание. Конкретно внимание се обръща на начина, по който, земята годишно променя своите условия на съзнание и други подобни. Това, което се казва в тази лекция и в тази брошура е казано със специална цел за нуждите на нашето съвремие.
Да приеме човек това е от по-голямо значение отколкото всякакви празни приказки за "космично чувство" и за навлизане в нещо като "повдигащи се вълни" и пр.
Аз само ви цитирах тези неща, защото не ми е възможно да ги преразкажа, тъй като са твърде безсмислени.
към текста >>
Още веднъж искам да подчертая, че онова, което е съществено за човечеството в нашата Пета Следатлантска епоха е да се навлезе в специално отношение към
гол
емите въпроси на живота, които са били замъглени по някакъв начин чрез мъдростта на миналото.
Още веднъж искам да подчертая, че онова, което е съществено за човечеството в нашата Пета Следатлантска епоха е да се навлезе в специално отношение към големите въпроси на живота, които са били замъглени по някакъв начин чрез мъдростта на миналото.
За това вече съм ви говорил. Един голям въпрос на живота може да бъде характеризиран по следния начин: усилие ще трябва да се направи да се постави духовно-етерното в служба на външния практичен живот. Обръщал съм ви вниманието, че Петата Следатлантска епоха ще трябва да разреши проблема как човешките настроения, движението на човешките настроение могат да бъдат трансформирани във вълнови движения върху машините, как човекът трябва да бъде въведен във връзка с онова което трябва да става все повече и повече механично. По тази причина преди една седмица ви обърнах внимание на това колко повърхностно това механизиране ще бъде възприето от известна част на повърхността на земята.
към текста >>
Един
гол
ям въпрос на живота може да бъде характеризиран по следния начин: усилие ще трябва да се направи да се постави духовно-етерното в служба на външния практичен живот.
Още веднъж искам да подчертая, че онова, което е съществено за човечеството в нашата Пета Следатлантска епоха е да се навлезе в специално отношение към големите въпроси на живота, които са били замъглени по някакъв начин чрез мъдростта на миналото. За това вече съм ви говорил.
Един голям въпрос на живота може да бъде характеризиран по следния начин: усилие ще трябва да се направи да се постави духовно-етерното в служба на външния практичен живот.
Обръщал съм ви вниманието, че Петата Следатлантска епоха ще трябва да разреши проблема как човешките настроения, движението на човешките настроение могат да бъдат трансформирани във вълнови движения върху машините, как човекът трябва да бъде въведен във връзка с онова което трябва да става все повече и повече механично. По тази причина преди една седмица ви обърнах внимание на това колко повърхностно това механизиране ще бъде възприето от известна част на повърхността на земята.
към текста >>
Спояването на човешката природа с механичната природа ще бъде ваш проблем от
гол
ямо значение за останалата част на земната еволюция.
Онова, което нас ни засяга, то е дали в течение на световната история те са дадени на грижата на хора, които са по безкористен начин запознати с великите цели на земната еволюция и които направляват тези неща правилно за здравето на човешките същества или дали те се задвижват от групи човешки същества, които експлоатират тези неща за егоистични, лични или групови цели. Това е важното. Тук не е въпросът за какво, каквото положително ще дойде. Въпросът е как, как се направляват тези обстоятелства. Каквото просто е вложено в значението на земната еволюция.
Спояването на човешката природа с механичната природа ще бъде ваш проблем от голямо значение за останалата част на земната еволюция.
към текста >>
" В бъдеще ще стане ясно какво точно е включено в това приложение и кои сили все още възпрепятствуват основаването на одухотворена медицина в
гол
ям мащаб или одухотворена национална икономика.
Третата проблема е да се въведат човешките мисли във фактическите еволюиране на човешките видове, при раждане и възпитание. Казвал съм вече, че се състоят конференции за това, как в бъдеще ще се основе една материалистическа наука относно зачатието и отношението между мъжа и жената. Всичко, това ни показва, че нещо от огромно значение започва да еволюира. Днес още е лесно да се каже "защо хора, които знаят за тези неща в правилния смисъл не ги прилагат?
" В бъдеще ще стане ясно какво точно е включено в това приложение и кои сили все още възпрепятствуват основаването на одухотворена медицина в голям мащаб или одухотворена национална икономика.
Днес не може да се постигне нищо повече освен да се говори за тези неща, докато хората не ги разберат по-добре, хора, които са склонни да ги приемат по неегоистичен начин. Днес мнозина вярват, че те са в състояние да направят това, но много обстоятелства в живота, им пречат да направят това, което те са в състояние да направят. Тези жизнени обстоятелства могат да бъдат надделяни по правилния начин само когато се разрасне едно по-дълбоко и по-дълбоко разбиране и когато ще има желание да се отрекат хората поне за известно време, от непосредственото практическо приложение на тези неща в голям мащаб.
към текста >>
Тези жизнени обстоятелства могат да бъдат надделяни по правилния начин само когато се разрасне едно по-дълбоко и по-дълбоко разбиране и когато ще има желание да се отрекат хората поне за известно време, от непосредственото практическо приложение на тези неща в
гол
ям мащаб.
Всичко, това ни показва, че нещо от огромно значение започва да еволюира. Днес още е лесно да се каже "защо хора, които знаят за тези неща в правилния смисъл не ги прилагат? " В бъдеще ще стане ясно какво точно е включено в това приложение и кои сили все още възпрепятствуват основаването на одухотворена медицина в голям мащаб или одухотворена национална икономика. Днес не може да се постигне нищо повече освен да се говори за тези неща, докато хората не ги разберат по-добре, хора, които са склонни да ги приемат по неегоистичен начин. Днес мнозина вярват, че те са в състояние да направят това, но много обстоятелства в живота, им пречат да направят това, което те са в състояние да направят.
Тези жизнени обстоятелства могат да бъдат надделяни по правилния начин само когато се разрасне едно по-дълбоко и по-дълбоко разбиране и когато ще има желание да се отрекат хората поне за известно време, от непосредственото практическо приложение на тези неща в голям мащаб.
към текста >>
Достатъчно е само да не се казва това знание на други, които не са в състояние да участвуват, и човек вече има един много добър метод да управлява
гол
яма маса хора.
Идеята също така ще се разпространи от същите тези школи, че човек става добър не като се научи на различни етични принципи, чрез които човек може да стане добър, а като поема бакър при известно съзвездие на звездите или арсеник при друго. Вие може да си представите как тези неща биха могли, да бъдат експлоатирани от егоистично настроени групи за власт.
Достатъчно е само да не се казва това знание на други, които не са в състояние да участвуват, и човек вече има един много добър метод да управлява голяма маса хора.
Няма нужда да се говори за всичките тези неща; достатъчно е някой да въведе например някакъв нов деликатес тогава човек търси пазар за този нов деликатес, който съдържа подходящото вещество и по този начин получава резултата, който му е необходим, когато тези неща се разбират само материалистично. Трябва на човека да му е ясно, че във всяка материя са скрити духовни въздействия. Само онзи, който действително знае, че няма нищо само материално, а само духовно, той ще проникне отвъд тайните на живота.
към текста >>
Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като
гол
емите проблеми на Петата Следатлантска епоха.
Вие може да видите и външни знаци на тези неща. Не зная дали някой от вас е обърнал внимание на книгата, която за известно време предизвика сензация, книга, която също бе издадена на Запад и носи заглавието "Тревогата при умирането" /Der Unfug des Sterbeus/. Тези неща всички се движат в това направление. Те са само началото. Онова, което е отишло още по-нататък от началото внимателно се пази за груповия егоизъм, пази се много езотерично.
Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха.
Онова, което по един мъгляв начин се нарича "космично чувство" от проф. д-р по теология, д-р по философия, ако то бъде представено от мнозина и за нещастие от мнозина по егоистичен начин като космично знание.
към текста >>
Аз ви обърнах внимание миналия път, че импулсът на Мистерията на
Гол
гота искат да се елеминира от света, като се въведе друг импулс от Запада, импулс на Антихрист.
От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на Бог, добродетел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно.
Аз ви обърнах внимание миналия път, че импулсът на Мистерията на Голгота искат да се елеминира от света, като се въведе друг импулс от Запада, импулс на Антихрист.
От направлението Изток Христовият импулс, какъвто се появява в ХХ-тото столетие, се мъчат да бъде парализиран, като отправят, вниманието, интереса настрани от Христос, Който се появява в Етера.
към текста >>
Гол
яма борба ще има в бъдеще.
От Изтока въпросът е до засилване онова, което вече обясних: втичащите се и дейно работещите същества от противоположните страни на космоса да се поставят в служба на земното съществуване.
Голяма борба ще има в бъдеще.
Човешката наука ще се движе към космическата. Човешката наука ще прави усилие да се движи към космичната, ала по различни пътища. Задачата на добрата, лекуваща наука ще бъде да открие известни космически енергии които, чрез въздействието едновременно на два космични потока, да са в състояние да възникнат на земята. Тези два космични потока ще бъдат потоците на Риби и Дева. Много важно ще бъде да се открие тайната на това как и какво работи от космоса по посока на Риби като енергиятата на слънцето се съчетава с онова, което работи по направление на Дева.
към текста >>
Други братства, които над всичко желаят да мине незабелязана Мистерията на
Гол
гота, ще се опитат да експлоатират двойнствената природа на човешкото същество.
енергиите, които, протичат към човечеството особено от Близнаци и да бъде поставено всичко напълно в служба на двойника.
Други братства, които над всичко желаят да мине незабелязана Мистерията на Голгота, ще се опитат да експлоатират двойнствената природа на човешкото същество.
Тази двойнствена природа на човешкото същество, която също така е навлязла и в Петата Следатлантска епоха, както това е направил и самият човекът, съдържа човешкото същество, ала също, заедно с човешкото същество, по-нисшата животинска природа. Човекът до известна степен е действително един кентавър; той има вътре у себе си тази по-нисша, зверска, астрална природа. Неговата човечност някак си язди върху този астрален звяр. Чрез това сътрудничество на двойнствената природа вътре у човешкото същество има също и дуализъм на енергиите. Точно този дуализъм на енергиите ще е, който все повече и повече ще се използува от егоистичните братства на Изтока, индийският поток, за да може също така да се отправи в крива посока Източна Европа, която има задачата да подготви Шестата Следатлантска епоха.
към текста >>
Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички
гол
еми изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество.
Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси. Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота. От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно. Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга. От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност.
Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички големи изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество.
към текста >>
87.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Животът в сферата на мъртвите е такъв обаче, че той може да бъде разбран само с
гол
яма трудност чрез земни понятия и умствени картини.
Трябва най-напред да се изясни, че преди всичко необходимо е за живота между смърт и ново раждане да се говори в известен смисъл образно, в образи, взети от физическия сетивен живот на земята и от умствени картини, които ние придобиваме в този физически живот на земята.
Животът в сферата на мъртвите е такъв обаче, че той може да бъде разбран само с голяма трудност чрез земни понятия и умствени картини.
Така че човек трябва следователно да се опита да подходи към този живот от различни страни.
към текста >>
Тази теория на еволюцията вече е навлязла до
гол
яма степен в повечето съзнание.
Нещо, което в съвремието ни се счита като едно обяснение е принципът за еволюцията на животинските същества, населяващи земята заедно с нас. Необходимо е само да ви обърна внимание на всичко, което е отпечатано напоследък за подкрепа на онова, което се нарича еволюционна теория. В днешно време донякъде с оправдание се говори за еволюцията в животинския свят, в това, че се вярва, че животинският свят е еволюирал нагоре от несъвършени същества към по-съвършени. По-добър начин да се изрази това е, ако се каже, че животинският свят е еволюирал от недиферинцирани същества към все повече и повече диференцирани, и накрая до човешката природа, доколкото човек е физическо същество.
Тази теория на еволюцията вече е навлязла до голяма степен в повечето съзнание.
В известен смисъл тя дори е станала съставка на светската религия на човечеството. Различните религиозни вери правят усилия да се съобразяват с еволюционната теория. Вече те поне в техните по-важни представители нямат смелостта,която доскоро имаха да свидетелствуват срещу еволюционната теория. До известна степен те самите са я приели.
към текста >>
Колкото и странно да звучи на съвременния човек, при навлизане в областта, населена от мъртвите, се разкрива, чрез ясновидско съзнание, че силите, преобладаващи над
гол
яма част от животинския свят идват от мъртвите.
Обаче човек може да се попита, какво фактически работи в тази еволюция на животинските същества, ако те еволюират от несъвършени към по-съвършени същества. Какво работи във всичко онова, което може да се наблюдава в животинския свят, не само в неговата еволюция, но в цялостното съществуване на животинския свят?
Колкото и странно да звучи на съвременния човек, при навлизане в областта, населена от мъртвите, се разкрива, чрез ясновидско съзнание, че силите, преобладаващи над голяма част от животинския свят идват от мъртвите.
Човекът е призован да бъде съуправител на импулсите в космоса. В минералното царство той има влияние само с това, че конструира машини и др.п. чрез своята технология в унисон със законите на минералната област. В растителната област се отнася до онова, което той посява и култивира като градинар или фермер. В тези две области той най-много може да играе второстепенна роля през своя живот между раждане и смърт.
към текста >>
Чрез това втората област бавно, постепенно се разширява над една крайно
гол
яма област.
Тези души вече имат кармични отношения извън онези на мъртвия. То е така: лицето А има известно отношение с лицето В, но не с лицето С. Може да се види как умрялото лице А живее с В, както аз съм описал, и разширява своите опитности отвъд В. По-късно така става, че В става посредник към лицето С. Преди това А не е имал никакво отношение със С, ала вече придобива това отношение пряко чрез това, че В влиза в кармично отношение със С.
Чрез това втората област бавно, постепенно се разширява над една крайно голяма област.
Така човек става винаги по-богат с такива вътрешни опитности, опитности на засилване или отслабване на волята, опитности, чрез които постепенно свикваме с областта на мъртвите или живите души след като ние самите сме минали през портата на смъртта.
към текста >>
Това означава, че фактически, в известно отношение между смърт и ново раждане, се образува един духовен кръг от запознанства всред
гол
яма част от човечеството по земята, не само тази избеляла панделка, за която мечтаят и ахкат пантеистите и мистиците.
Една съществена страна на живота между смърт и едно ново раждане е това, че ние като души ако мога да се изразя, така повърхностно непрекъснато разширяваме нашия кръг на познати. Така както тук в земното съществуване ние разширяваме нашите опитности между раждане и смърт, точно така както ние все повече и повече се запознаваме със света около нас, така и там ние все повече и повече преживяваме опитности, които ни свързват с факта, че човек усеща съществуването на други души, че знае, че чрез някои от душите изпитва засилване на волята, чрез други отслабване. Това е съществена част от нашата опитност отвъд. Можете да осъзнаете действителното значение на това за цялото съществувание, за цялото космическо съществуване.
Това означава, че фактически, в известно отношение между смърт и ново раждане, се образува един духовен кръг от запознанства всред голяма част от човечеството по земята, не само тази избеляла панделка, за която мечтаят и ахкат пантеистите и мистиците.
Наистина, ако погледнем онова, което преживяваме между смърт и ново раждане, ние никак не живеем надалеч от човешките същества на земята. Това не е една абстрактна връзка, а наистина една конкретна.
към текста >>
Преди това тези изключения не са имали
гол
яма тежест.
По-рано споменах за изключения относно минералната и животинската област. Такива изключения са особено валидни за нашата настояща епоха.
Преди това тези изключения не са имали голяма тежест.
Ала не е необходимо да говориме за това сега. В нашето време, в което известно материалистично убеждение по необходимост се разпростира по земята, човешките същества много лесно могат да пропуснат възмож-......./липсва малко текст/................
към текста >>
И за това, щото човек отново, като физически човек, да намери правилния достъп до духовния свят, стана Мистерията на
Гол
гота в земната еволюция.
Може да се попита как ще бъде възможно всред импулсите на новата епоха да се развие съзнание по правилния начин, за да възприеме този вид на общуване с духовния свят. Еволюцията на човечеството продължава по такъв начин, че човек в своето физическо тяло, със своето обикновено съзнание все повече бива откъснат от духовния свят.
И за това, щото човек отново, като физически човек, да намери правилния достъп до духовния свят, стана Мистерията на Голгота в земната еволюция.
към текста >>
Мистерията на
Гол
гота е не само събитие станало веднъж и, като такова, най-великото единствено събитие в цялата земна еволюция.
Мистерията на Голгота е не само събитие станало веднъж и, като такова, най-великото единствено събитие в цялата земна еволюция.
Това е едно продължаващо събитие, един продължаващ да действува импулс. Човечеството трябва да направи нещо, за да позволи тази сила да въздействува върху него по правилния начин. От дълго време вече аз подчертавам, че задачата на нашата Духовна Наука е свързана с импулса на Голгота, че Духовната Наука трябва да съществува също така заради импулса на Голготата, той да бъде разбран по правилен начин в нашата епоха и в непосредственото бъдеще. Вие може да бъдете сигурни че, като една земна наука, която е станала същевременно и световна религия, естествената наука ще печели все по-голямо и по-голямо влияние. Често бивам обвиняван, че съм бил неприятелски настроен към естествените науки, дори в тяхното радикално развитие, обвинение, което принадлежи на най-старомодните възможни предразсъдъци, защото онзи, който разбира насоката на еволюцията на земята, разбира също, че не може да бъде доказано естествените науки да са погрешни и че напротив те ще се разпространяват все повече и повече.
към текста >>
От дълго време вече аз подчертавам, че задачата на нашата Духовна Наука е свързана с импулса на
Гол
гота, че Духовната Наука трябва да съществува също така заради импулса на
Гол
готата, той да бъде разбран по правилен начин в нашата епоха и в непосредственото бъдеще.
Мистерията на Голгота е не само събитие станало веднъж и, като такова, най-великото единствено събитие в цялата земна еволюция. Това е едно продължаващо събитие, един продължаващ да действува импулс. Човечеството трябва да направи нещо, за да позволи тази сила да въздействува върху него по правилния начин.
От дълго време вече аз подчертавам, че задачата на нашата Духовна Наука е свързана с импулса на Голгота, че Духовната Наука трябва да съществува също така заради импулса на Голготата, той да бъде разбран по правилен начин в нашата епоха и в непосредственото бъдеще.
Вие може да бъдете сигурни че, като една земна наука, която е станала същевременно и световна религия, естествената наука ще печели все по-голямо и по-голямо влияние. Често бивам обвиняван, че съм бил неприятелски настроен към естествените науки, дори в тяхното радикално развитие, обвинение, което принадлежи на най-старомодните възможни предразсъдъци, защото онзи, който разбира насоката на еволюцията на земята, разбира също, че не може да бъде доказано естествените науки да са погрешни и че напротив те ще се разпространяват все повече и повече. Един вид религиозно вярване в тях, което все повече, залива света, не може да бъде спряно по никакъв начин. То ще дойде. То напредва самоуверено и то идва "за благословия на човечеството"!
към текста >>
Вие може да бъдете сигурни че, като една земна наука, която е станала същевременно и световна религия, естествената наука ще печели все по-
гол
ямо и по-
гол
ямо влияние.
Мистерията на Голгота е не само събитие станало веднъж и, като такова, най-великото единствено събитие в цялата земна еволюция. Това е едно продължаващо събитие, един продължаващ да действува импулс. Човечеството трябва да направи нещо, за да позволи тази сила да въздействува върху него по правилния начин. От дълго време вече аз подчертавам, че задачата на нашата Духовна Наука е свързана с импулса на Голгота, че Духовната Наука трябва да съществува също така заради импулса на Голготата, той да бъде разбран по правилен начин в нашата епоха и в непосредственото бъдеще.
Вие може да бъдете сигурни че, като една земна наука, която е станала същевременно и световна религия, естествената наука ще печели все по-голямо и по-голямо влияние.
Често бивам обвиняван, че съм бил неприятелски настроен към естествените науки, дори в тяхното радикално развитие, обвинение, което принадлежи на най-старомодните възможни предразсъдъци, защото онзи, който разбира насоката на еволюцията на земята, разбира също, че не може да бъде доказано естествените науки да са погрешни и че напротив те ще се разпространяват все повече и повече. Един вид религиозно вярване в тях, което все повече, залива света, не може да бъде спряно по никакъв начин. То ще дойде. То напредва самоуверено и то идва "за благословия на човечеството"! Няма да се забави времето, може би само няколко десетилетия, когато всички религиозни вери ще открият, че не са в състояние да спасят дори и най-простите примитивни човешки същества от съзнанието за едно чисто природно съществуване, каквото култивира природната наука.
към текста >>
Има вече един основен импулс в най-широки кръгове да се схване Мистерията на
Гол
гота.
Има вече един основен импулс в най-широки кръгове да се схване Мистерията на Голгота.
Това може да бъде видяно и в по-ранни периоди, но е специално очевидно в нашето време. Днес може вече да се каже, че най-големите врагове, за да се схване Христовия Импулс са свещениците и проповедниците на различните религиозни вери, независимо колко странно това може да прозвучи. Онова, което държи човечеството далеч от Христовия Импулс, е начина по който духовниците и теолозите тълкуват този Христов Импулс, защото те са много далеч от разбирането на онова, което той фактически е.
към текста >>
Днес може вече да се каже, че най-
гол
емите врагове, за да се схване Христовия Импулс са свещениците и проповедниците на различните религиозни вери, независимо колко странно това може да прозвучи.
Има вече един основен импулс в най-широки кръгове да се схване Мистерията на Голгота. Това може да бъде видяно и в по-ранни периоди, но е специално очевидно в нашето време.
Днес може вече да се каже, че най-големите врагове, за да се схване Христовия Импулс са свещениците и проповедниците на различните религиозни вери, независимо колко странно това може да прозвучи.
Онова, което държи човечеството далеч от Христовия Импулс, е начина по който духовниците и теолозите тълкуват този Христов Импулс, защото те са много далеч от разбирането на онова, което той фактически е.
към текста >>
Човечеството ще трябва да получи в Мистерията на
Гол
гота нещо, за което няма доказателства, а което трябва да бъде схванато по духовен начин.
Човечеството ще трябва да приеме факта, че такива исторически източници като тези, които има за Сократ или Цезар просто не съществува за пребиваването на земята на Христос Исус. Неговото съществуване трябва да бъде схванато духовно. Това е същината на въпроса.
Човечеството ще трябва да получи в Мистерията на Голгота нещо, за което няма доказателства, а което трябва да бъде схванато по духовен начин.
към текста >>
За всяко друго нещо човечеството винаги може да продължава да търси исторически доказателства, но за Мистерията на
Гол
гота те никага не ще бъдат, в най-дълбок смисъл, от никаква полза.
За всяко друго нещо човечеството винаги може да продължава да търси исторически доказателства, но за Мистерията на Голгота те никага не ще бъдат, в най-дълбок смисъл, от никаква полза.
Човечеството би трябвало да бъде подтиквано не да схваща това важно събитие на земята по един физическо-исторически начин, а да се опита да се приближи до него с духовно разбиране. Онзи, който не може да схване Мистерията на Голгота чрез духовно разбиране на земната еволюция, без исторически документи, никога не ще бъде в състояние да я схване. Това е волята на боговете, може да се каже. Относно най-важното събитие на земята човечеството трябва да прави духовни усилия. Мистерията на Голгота винаги може да бъде отречена исторически, човечеството може да я разбере само, ако то се издигне до духовно разбиране на света.
към текста >>
Онзи, който не може да схване Мистерията на
Гол
гота чрез духовно разбиране на земната еволюция, без исторически документи, никога не ще бъде в състояние да я схване.
За всяко друго нещо човечеството винаги може да продължава да търси исторически доказателства, но за Мистерията на Голгота те никага не ще бъдат, в най-дълбок смисъл, от никаква полза. Човечеството би трябвало да бъде подтиквано не да схваща това важно събитие на земята по един физическо-исторически начин, а да се опита да се приближи до него с духовно разбиране.
Онзи, който не може да схване Мистерията на Голгота чрез духовно разбиране на земната еволюция, без исторически документи, никога не ще бъде в състояние да я схване.
Това е волята на боговете, може да се каже. Относно най-важното събитие на земята човечеството трябва да прави духовни усилия. Мистерията на Голгота винаги може да бъде отречена исторически, човечеството може да я разбере само, ако то се издигне до духовно разбиране на света.
към текста >>
Мистерията на
Гол
гота винаги може да бъде отречена исторически, човечеството може да я разбере само, ако то се издигне до духовно разбиране на света.
За всяко друго нещо човечеството винаги може да продължава да търси исторически доказателства, но за Мистерията на Голгота те никага не ще бъдат, в най-дълбок смисъл, от никаква полза. Човечеството би трябвало да бъде подтиквано не да схваща това важно събитие на земята по един физическо-исторически начин, а да се опита да се приближи до него с духовно разбиране. Онзи, който не може да схване Мистерията на Голгота чрез духовно разбиране на земната еволюция, без исторически документи, никога не ще бъде в състояние да я схване. Това е волята на боговете, може да се каже. Относно най-важното събитие на земята човечеството трябва да прави духовни усилия.
Мистерията на Голгота винаги може да бъде отречена исторически, човечеството може да я разбере само, ако то се издигне до духовно разбиране на света.
към текста >>
Само Духовната Наука като такава може да говори за действителността на Мистерията на
Гол
гота.
Само Духовната Наука като такава може да говори за действителността на Мистерията на Голгота.
Може да се каже, че всичко останало е старомодно. Прочетете най-последната книга от един теолог, книга забележителна въпреки всичко, която развива всичките теории за Исус на новата епоха от Лесинг до Wrede. Вие ще намерите доказателство в такава една книга, че в това поле историята наистина трябва да заеме второ място, че трябва да има някакъв нов вид разбиране. Това може да бъде намерено само по духовен научен път.
към текста >>
Така има вътрешно отношение между Мистерията на
Гол
гота и необходимото изкачване на човечеството до духовност, започващо от нашето време.
Така има вътрешно отношение между Мистерията на Голгота и необходимото изкачване на човечеството до духовност, започващо от нашето време.
Наистина от съвремието ни нататък човешките същества трябва да се издигат до известна духовност. През идващото време те трябва да схванат, че Мистерията на Голгота може да бъде разбрана по-нататък само чрез духовна деятелност, че Християнството трябва да има едно съществено духовно продължение, не само едно външно продължение чрез исторически традиции, или още исторически изследвания. Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да мисли, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на Голгота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено. Твърде често, се случва така. Не, човек не трябва да се приближава до тези неща напълно само конкретно.
към текста >>
През идващото време те трябва да схванат, че Мистерията на
Гол
гота може да бъде разбрана по-нататък само чрез духовна деятелност, че Християнството трябва да има едно съществено духовно продължение, не само едно външно продължение чрез исторически традиции, или още исторически изследвания.
Така има вътрешно отношение между Мистерията на Голгота и необходимото изкачване на човечеството до духовност, започващо от нашето време. Наистина от съвремието ни нататък човешките същества трябва да се издигат до известна духовност.
През идващото време те трябва да схванат, че Мистерията на Голгота може да бъде разбрана по-нататък само чрез духовна деятелност, че Християнството трябва да има едно съществено духовно продължение, не само едно външно продължение чрез исторически традиции, или още исторически изследвания.
Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да мисли, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на Голгота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено. Твърде често, се случва така. Не, човек не трябва да се приближава до тези неща напълно само конкретно. Не трябва само да си изгражда умствени картини за Христос и Неговата дейност, а би трябвало да е в състояние по някакъв начин да открие областта на Христос вътре в земната област. Христос слезе в земната област и човек трябва да е в състояние да открие Неговото владение.
към текста >>
Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да мисли, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на
Гол
гота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено.
Така има вътрешно отношение между Мистерията на Голгота и необходимото изкачване на човечеството до духовност, започващо от нашето време. Наистина от съвремието ни нататък човешките същества трябва да се издигат до известна духовност. През идващото време те трябва да схванат, че Мистерията на Голгота може да бъде разбрана по-нататък само чрез духовна деятелност, че Християнството трябва да има едно съществено духовно продължение, не само едно външно продължение чрез исторически традиции, или още исторически изследвания.
Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да мисли, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на Голгота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено.
Твърде често, се случва така. Не, човек не трябва да се приближава до тези неща напълно само конкретно. Не трябва само да си изгражда умствени картини за Христос и Неговата дейност, а би трябвало да е в състояние по някакъв начин да открие областта на Христос вътре в земната област. Христос слезе в земната област и човек трябва да е в състояние да открие Неговото владение.
към текста >>
Естествената наука, ако някой ден би се развила до най-високото си равнище на съвършенство, ще предложи картина на света, такава, каквато тя може да стане без помощта на Мистерията на
Гол
гота.
Естествената наука, ако някой ден би се развила до най-високото си равнище на съвършенство, ще предложи картина на света, такава, каквато тя може да стане без помощта на Мистерията на Голгота.
Естествената наука самата тя, никога не ще дойде дотам през земната еволюция, че един физик или биолог да е в състояние да говори за Мистерията на Голгота от негови предположения. Всяка наука обаче постепенно, доколкото борави с онова, което става около нас между раждане и смърт, ще става все повече и повече една природна наука. Извън това Духовната Наука ще изтегля своето съдържание от духовното царство. Въпросът сега обаче е да се намери не само една наука, но и път за да се навлезе в духовната област, така че да не откриваме само природа. В природата никога не ще открием Христовия Импулс.
към текста >>
Естествената наука самата тя, никога не ще дойде дотам през земната еволюция, че един физик или биолог да е в състояние да говори за Мистерията на
Гол
гота от негови предположения.
Естествената наука, ако някой ден би се развила до най-високото си равнище на съвършенство, ще предложи картина на света, такава, каквато тя може да стане без помощта на Мистерията на Голгота.
Естествената наука самата тя, никога не ще дойде дотам през земната еволюция, че един физик или биолог да е в състояние да говори за Мистерията на Голгота от негови предположения.
Всяка наука обаче постепенно, доколкото борави с онова, което става около нас между раждане и смърт, ще става все повече и повече една природна наука. Извън това Духовната Наука ще изтегля своето съдържание от духовното царство. Въпросът сега обаче е да се намери не само една наука, но и път за да се навлезе в духовната област, така че да не откриваме само природа. В природата никога не ще открием Христовия Импулс. Как ще открием действително път, за да проникнем в духовната област, не само да имаме знание за нея?
към текста >>
За това ново съзнание необходимостта за разбиране Мистерията на
Гол
гота като духовен факт ще бъде най-високият връх.
Въпросът сега обаче е да се намери не само една наука, но и път за да се навлезе в духовната област, така че да не откриваме само природа. В природата никога не ще открием Христовия Импулс. Как ще открием действително път, за да проникнем в духовната област, не само да имаме знание за нея? От това, което казвам вие навярно съзнавате, че съзнанието на съвременната и особено на бъдещото човечество ще стане само природно, естествено съзнание, съзнание за напълно природните факти, ала че в допълнение на това друго съзнание трябва да бъде прибавено. Едно напълно друго съзнание трябва да бъде прибавено.
За това ново съзнание необходимостта за разбиране Мистерията на Голгота като духовен факт ще бъде най-високият връх.
Същият подход, необходим към Мистерията на Голгота, готовност да се проникне до духовния елемент в нещата, ще трябва да се разгърне през останалата част на живота. Това не означава нищо освен че отвъд едно чисто природно виждане на нещата, в човешкото съзнание трябва да навлезе и един напълно различен поглед към нещата.
към текста >>
Същият подход, необходим към Мистерията на
Гол
гота, готовност да се проникне до духовния елемент в нещата, ще трябва да се разгърне през останалата част на живота.
В природата никога не ще открием Христовия Импулс. Как ще открием действително път, за да проникнем в духовната област, не само да имаме знание за нея? От това, което казвам вие навярно съзнавате, че съзнанието на съвременната и особено на бъдещото човечество ще стане само природно, естествено съзнание, съзнание за напълно природните факти, ала че в допълнение на това друго съзнание трябва да бъде прибавено. Едно напълно друго съзнание трябва да бъде прибавено. За това ново съзнание необходимостта за разбиране Мистерията на Голгота като духовен факт ще бъде най-високият връх.
Същият подход, необходим към Мистерията на Голгота, готовност да се проникне до духовния елемент в нещата, ще трябва да се разгърне през останалата част на живота.
Това не означава нищо освен че отвъд едно чисто природно виждане на нещата, в човешкото съзнание трябва да навлезе и един напълно различен поглед към нещата.
към текста >>
Този поглед към нещата ще дойде и трябва да дойде, когато човек се научи, така както сега вижда света на сетивата чрез своите сетивни възприятия, да наблюдава точно толкова съзнателно насоката на своята съдба в света във
гол
еми и малки събития.
Този поглед към нещата ще дойде и трябва да дойде, когато човек се научи, така както сега вижда света на сетивата чрез своите сетивни възприятия, да наблюдава точно толкова съзнателно насоката на своята съдба в света във големи и малки събития.
Какво искам да кажа чрез това? Днес човек обръща твърде малко внимание на насоката на своята съдба. Да разгледаме някои крайни случаи. Ще ви разкажа само един, който ще ви покаже какво искам да кажа, а то е само един случай от хиляди такива. Човек би могъл да разкаже хиляди такива случай, безброй хиляди.
към текста >>
Преди Мистерията на
Гол
гота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот.
Вие вече знаете за "духа" на Сократ и че Сократ, този мъдър грък, казвал за него, че всичко, което той правел, той го правел под влиянието на този дух. Аз говорих за този Сократов дух в моята малка книга "Духовното водачество на човека и човечеството". В моята последна книга "Загадка на душата" втората глава говори за онзи учен индивид, Jessoir, и вие може да прочетете какво той казва за тези неща. Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества.
Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот.
Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука. Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства. Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната воля. Цялата тази област е земна област, земна област точно така, както е областта на природата.
към текста >>
Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на
Гол
гота и Христовият Импулс зае тяхното място.
Аз говорих за този Сократов дух в моята малка книга "Духовното водачество на човека и човечеството". В моята последна книга "Загадка на душата" втората глава говори за онзи учен индивид, Jessoir, и вие може да прочетете какво той казва за тези неща. Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот.
Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място.
Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука. Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства. Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната воля. Цялата тази област е земна област, земна област точно така, както е областта на природата. Обаче от Мистерията на Голгота насам Христовият Импулс живее вътре в нея.
към текста >>
Обаче от Мистерията на
Гол
гота насам Христовият Импулс живее вътре в нея.
Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука. Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства. Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната воля. Цялата тази област е земна област, земна област точно така, както е областта на природата.
Обаче от Мистерията на Голгота насам Христовият Импулс живее вътре в нея.
Христос е направляващата сила в тази област, която аз описах.
към текста >>
Следователно трябва да се основе една наука за Мистерията на
Гол
гота.
Следователно трябва да се основе една наука за Мистерията на Голгота.
В бъдеще ще трябва да се знае че, така както светът......../липсва малко текст/.......свят, така също една област на съдба го прониква от обратния полюс. Тази област на съдбата едва, се забелязва все още днес. Тя ще трябва да се проучва в бъдеще така пълно, както и областта на природата. И когато човек проучи това ще знае, че в тази област на съдбата той е обвързан с мъртвите. Човек ще знае, че тази област, която е обща за нас с мъртвите, е същевременно областта на Христос.
към текста >>
Христос слезе на земята, за да разгърне своето влияние чрез Мистерията на
Гол
гота, за да сподели с човешките същества на земята онова, което ние имаме общо с мъртвите, дотолкова, доколкото мъртвите са деятелни в земната сфера.
В бъдеще ще трябва да се знае че, така както светът......../липсва малко текст/.......свят, така също една област на съдба го прониква от обратния полюс. Тази област на съдбата едва, се забелязва все още днес. Тя ще трябва да се проучва в бъдеще така пълно, както и областта на природата. И когато човек проучи това ще знае, че в тази област на съдбата той е обвързан с мъртвите. Човек ще знае, че тази област, която е обща за нас с мъртвите, е същевременно областта на Христос.
Христос слезе на земята, за да разгърне своето влияние чрез Мистерията на Голгота, за да сподели с човешките същества на земята онова, което ние имаме общо с мъртвите, дотолкова, доколкото мъртвите са деятелни в земната сфера.
/Сега говоря не за изключителни инциденти, а за нормални случаи/.
към текста >>
Ние трябва да възприемем конкретно връзката на Мистерията на
Гол
гота ...../липсва малко текст... днес.
Ние трябва да възприемем конкретно връзката на Мистерията на Голгота ...../липсва малко текст... днес.
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на чувството и волята. Човешките същества постепенно са били приспани в една велика илюзия. Именно, че те могат да оформят този земен живот според земните закони. Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони.
към текста >>
Така както е необходимост Мистерията на
Гол
гота да бъде схваната на едно духовно равнище, така също е необходимост човешките същества да разберат ясно знаците на времето, да виждат в Духовната Наука нещо, без което даже външната социална структура на бъдещето не може да се създаде.
Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма! Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята". Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос. Зная, че тези неща не се взимат достатъчно сериозно понастоящем. И ако не се вземат сериозно, човечеството не ще бъде в състояние да върви по един здравословен път.
Така както е необходимост Мистерията на Голгота да бъде схваната на едно духовно равнище, така също е необходимост човешките същества да разберат ясно знаците на времето, да виждат в Духовната Наука нещо, без което даже външната социална структура на бъдещето не може да се създаде.
към текста >>
88.
Макрокосмос и микрокосмос. Големият свят и малкият свят. За естеството на нещата
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Гол
емият свят и малкият свят
Големият свят и малкият свят
към текста >>
89.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
И има ли нещо, което води в по-
гол
емите дълбини на нашата собствена природа, зад страданията ни, зад радостите ни, зад страстите ни?
И сега нека попитаме: Ако две такива граници действително ги има, или най-малкото се предполага, че ги има, нямаме ли ние като човешки същества определени способности за проникване през тях? Има ли нещо в изживяванията на човека, което да му позволява да пробие този гоблен на сетивните възприятия, точно както би пробил мембрана, покриваща нещо лежащо зад нея?
И има ли нещо, което води в по-големите дълбини на нашата собствена природа, зад страданията ни, зад радостите ни, зад страстите ни?
Способни ли сме ние да направим по-нататъшна крачка във външния свят, а също и във вътрешния свят?
към текста >>
Сега поради определена причина, за която ще чуем много, този свят на който е предадено вътрешното Себе на човека, в който преминават неговият Аз и неговото астралното тяло и в който той забравя всички впечатления на будния живот, е наречен Макрокосмос,
Гол
емият Свят.
Сънят представлява един вид разделяне на човешкото същество. Съзнанието и Азът се отделят от външните обвивки и онова, което се случва в съня е, че човек преминава в състояние, в което вече не знае нищо за изживяванията на будния живот, в което изобщо няма съзнание за онова, което външните впечатления са му донесли. Вътрешното му Себе е предадено на свят, за който той няма съзнание, за който не знае нищо.
Сега поради определена причина, за която ще чуем много, този свят на който е предадено вътрешното Себе на човека, в който преминават неговият Аз и неговото астралното тяло и в който той забравя всички впечатления на будния живот, е наречен Макрокосмос, Големият Свят.
Докато спи, човекът е предаден на Макрокосмоса, е излят в Макрокосмоса.
към текста >>
Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за
Гол
ям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата.
По време на екстаз той също е предаден на Макрокосмоса, но тогава знае нещо за него. Характерно за екстаза е, че човек изживява нещо – дали картини или реалности от онова, което е разгърнато около него в огромно поле пространство, в което той се мисли за изгубен. Той изживява нещо като загуба на Аза си, но като че ли е в царство, дотогава непознато за него.
Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата.
Това е само най-повърхностният поглед по темата. В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосмоса, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят. Ние не можем да се разграничим от тях. Ние чувстваме цялото си същество така да се каже разширено в Макрокосмоса. Това е което се случва в екстаза.
към текста >>
Но ако капката беше поставена в
гол
ям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима.
Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят.
Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима.
Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се. Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода. Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен. Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>
Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в
гол
ям съд с вода.
Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима. Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се.
Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода.
Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен. Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>
На този поток на забравата човек преминава във
Гол
емия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса.
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосмоса. Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло. Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса. Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата.
На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса.
Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса.
към текста >>
Фактът, че в съня той е излят, като капка в
гол
ям съд с вода, в Макрокосмоса означава, че в момента на преминаване от Микрокосмоса в Макрокосмоса той трябва да премине през потока на забравата.
Така човек живее редуващо се в Микрокосмоса и в Макрокосмоса. Всяка сутрин той влиза в Микрокосмоса.
Фактът, че в съня той е излят, като капка в голям съд с вода, в Макрокосмоса означава, че в момента на преминаване от Микрокосмоса в Макрокосмоса той трябва да премине през потока на забравата.
към текста >>
Също има и
гол
еми разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата.
И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин. Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н. Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано. Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество.
Също има и големи разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата.
Но ако можехме да имаме от някой човек в екстаз описание на неговия възторг и мъка, щяхме да можем да кажем, че в екстаз човек може да извлече от своето виждане на същества и събития същите изживявания като онези на мистика. И ако, от друга страна, ние чуехме мистикът описващ своите емоции и чувства, ние щяхме да кажем, че нещо от този род може еднакво добре да се изживее и в екстаза.
към текста >>
Следващите лекции ще говорят в по-
гол
еми и по-
гол
еми подробности за пътищата, водещи в духовния свят през Макрокосмоса и през Микрокосмоса.
Описаното днес ще изглежда за много от вас като лекомислена хипотеза, но в следващите лекции ще се опитаме да отговорим на въпросите: До каква степен сме способни да проникнем в един реален свят, пробивайки си път през гоблена на външния свят на сетивата? Колко далеч е възможно да стигнем отвъд света, изживяван от човек в състояние на екстаз и да проникнем в един реален външен свят, и да проникнем под вътрешния свят на мистика в област, лежаща под човешкия Аз, но в която също има реалност?
Следващите лекции ще говорят в по-големи и по-големи подробности за пътищата, водещи в духовния свят през Макрокосмоса и през Микрокосмоса.
към текста >>
90.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-
гол
ямата част от съня им е ненарушавана от сънища.
През съня могат да бъдат различени три влияния, на които е подложено човешкото същество; те винаги присъстват, и духовното изследване потвърждава това.
В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища.
Второто влияние, пораждащо състоянието на сънищата, действа от време на време в почти всеки. Но в несравнимо по-големия брой от хората тези две състояния са така доминиращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат. Влиянието, действащо в един сомнамбул присъства във всяко човешко същество, но в сомнамбула това трето влияние е толкова силно в сравнение с другите две, че взема връх. Въпреки всичко, всяко човешко същество подлежи на всичките три влияния.
към текста >>
Но в несравнимо по-
гол
емия брой от хората тези две състояния са така доминиращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат.
През съня могат да бъдат различени три влияния, на които е подложено човешкото същество; те винаги присъстват, и духовното изследване потвърждава това. В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища. Второто влияние, пораждащо състоянието на сънищата, действа от време на време в почти всеки.
Но в несравнимо по-големия брой от хората тези две състояния са така доминиращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат.
Влиянието, действащо в един сомнамбул присъства във всяко човешко същество, но в сомнамбула това трето влияние е толкова силно в сравнение с другите две, че взема връх. Въпреки всичко, всяко човешко същество подлежи на всичките три влияния.
към текста >>
В сравнение със Сетивната душа тя има много по-
гол
яма независимост.
Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях. Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят. Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н. просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа.
В сравнение със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост.
Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят. Това са влиянията на "Меркурий".
към текста >>
Точно както едно дете се учи да разпознава какви обстоятелства се посочват от позицията на стрелките на часовника, ние можем да се научим да разпознаваме макрокосмическите сили, пронизващи невидимо пространството, зад един
гол
ям космически часовник.
Но след това можем да продължим за да научим нещо друго.
Точно както едно дете се учи да разпознава какви обстоятелства се посочват от позицията на стрелките на часовника, ние можем да се научим да разпознаваме макрокосмическите сили, пронизващи невидимо пространството, зад един голям космически часовник.
Тогава осъзнаваме, че нашата Слънчева система, с планетите в техните различни положения и взаимоотношения, изразява определени макрокосмически сили. От този часовник на нашата планетарна система ние можем да преминем към съзерцание на великите духовни отношения. Позицията на всяка планета ще стане израз на нещо скрито отзад и ние ще можем да кажем, че има причини за различните отношения в които, например, Венера стои спрямо Юпитер и т.н. Има действителни причини да кажем, че тези положения са причинени от божествено-духовни Сили, точно както има причини да кажем, че космическият часовник е конструиран според определен план. Идеята за планетарните движения в Слънчевата система тогава става изпълнена със значение.
към текста >>
Мънички капчици се отделят и се въртят около една по-
гол
яма капка, която остава в центъра.
Идеята за планетарна система, оформила сама себе си, е лесна за отхвърляне. В училище на всички ви е било казвано за образуването на планетарната система. Фактически ви е било казано, че една гигантска мъглявина във Вселената някога започнала да се върти и после Слънцето, с планетите около него, били оформени от процеси на отделяне от самата мъглявина. Това вероятно ви е било демонстрирано с един опит. Лесно е да се върти капка олио по повърхността на вода в една чаша.
Мънички капчици се отделят и се въртят около една по-голяма капка, която остава в центъра.
Учителят ще изтъкне, че това представя в малък мащаб образуването на планетарната система и никой няма да го оспори. Но един остроумен ученик може да каже на учителя: "Вие сте забравили нещо, което при други обстоятелства може да е подходящо да се забрави, но не и в този случай. Вие сте забравили своята собствена роля в опита, защото вие сте онзи, който върти капката олио! " Заради логиката най-важният фактор от всички не трябва да се забравя. Би трябвало поне да се допусне, че една колосална сила в космическото пространство е създала цялата Слънчева система чрез въртене.
към текста >>
Знаейки това, духовните изследователи във всички епохи са избирали съответстващи си наименования за
Гол
емия Свят и за Малкия Свят последният бидейки привидно незначителния телесен човек, затворен в кожата.
Самата истина е, че светът е безкрайно по-сложен отколкото се предполага. Нашето човешко естество е разбираемо само ако държим сметка за неговото сходство с Макрокосмоса.
Знаейки това, духовните изследователи във всички епохи са избирали съответстващи си наименования за Големия Свят и за Малкия Свят последният бидейки привидно незначителния телесен човек, затворен в кожата.
към текста >>
И така ще стигнем до разбиране как човекът като Малък Свят, Микрокосмос, е роден от
Гол
емия Свят, от Макрокосмоса.
Днес бях способен да дам само една бегла насока за съответствията между Микрокосмоса (човека) и Макрокосмоса (Слънчевата система). Но сега ще ви бъде ясно, че такива съотношения наистина съществуват. Сякаш съм загатнал отдалеч за Същества, чиито сили действат през пространството и регулират движенията на нашата планетарна система, точно както се регулират стрелките на един часовник във физическия свят. Ние имаме едва толкова, както ако сме хвърлили поглед към границата на областта, където можем да се надяваме, че духовните светове ще ни се разкрият. В следващите лекции ще се научим да разпознаваме не само планетите като стрелки на великия космически часовник, а също и действителни Същества, привели в движение цялата Слънчева система, водещи планетите около Слънцето и оказващи се сродни на онова, което става в самото човешко същество.
И така ще стигнем до разбиране как човекът като Малък Свят, Микрокосмос, е роден от Големия Свят, от Макрокосмоса.
към текста >>
91.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-
гол
ям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията!
Защо би го имало този ефект? Защото в същия момент човекът би станал съзнателен за съвършенството на своето физическо и етерно тяло, сравнени с онова, което е той като душевно същество. Възможно е също да формираме идея за това чрез обикновено разсъждение. Всеки, който с помощта на физическата наука направи чисто външно изследване на удивителната структура на човешкото сърце или мозък, или на всяка отделна част на човешкия скелет, ще може да почувства колко безкрайно мъдри и съвършени са подредбата и устройството на физическото тяло.
Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията!
През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически организъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада. Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък. Всичко това би дошло живо пред душата на човека, ако той се спуснеше съзнателно във физическото и етерното си тяло. А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло. Следователно той е защитен от спускане в тях съзнателно и е отклонен, при събуждане, към гоблена на сетивния свят разгърнат около него; той не може да погледне в своето най-вътрешно същество.
към текста >>
Той се учеше да чувства с
гол
яма сила, вече не смътно както в обикновения живот, пробуждането на природата и напъпването на растителността напролет; тогава, когато беше способен да се предаде изцяло на това изживяване, чувството на изгряваща надежда напролет през лятото ставаше такова на радостна екзалтация.
Някога и така е още и днес един ученик на духовно познание, който поема по пътя, противоположен на онзи на мистика, беше обучаван в такива чувства; за разлика от спускането на мистика в неговото собствено вътрешно същество, той бе обучаван да живее с кръговрата на външната природа.
Той се учеше да чувства с голяма сила, вече не смътно както в обикновения живот, пробуждането на природата и напъпването на растителността напролет; тогава, когато беше способен да се предаде изцяло на това изживяване, чувството на изгряваща надежда напролет през лятото ставаше такова на радостна екзалтация.
Той бе обучаван да има това изживяване на екзалтация. И отново, когато човек бе толкова напреднал, че да изживее в пълна себе-забрава меланхолията на есента, той можеше да премине към изживяване на чувство за зимата, усилено в чувство за смърт на цялата природа в средата на зимата.
към текста >>
Слънцето може да бъде видяно в своето най-
гол
ямо великолепие и слава само по времето на зимното слънцестоене, когато целият външен сетивен свят е, така да се каже, умрял.
Това изживяване бе наричано в древните Мистерии виждане на Слънцето в полунощ.
Слънцето може да бъде видяно в своето най-голямо великолепие и слава само по времето на зимното слънцестоене, когато целият външен сетивен свят е, така да се каже, умрял.
Учениците на Мистериите развиваха способността да виждат Слънцето вече не като заслепяващата сила, която е то през деня, а с целия му заслепяващ блясък отстранен. Те виждаха Слънцето не като физическа, а като духовна реалност, и виждаха Слънчевия Дух. Физическият ефект на заслепяване бе затъмнен от земната субстанция, понеже тя бе станала прозрачна и позволяваше да преминат само на духовните сили на Слънцето. Но нещо друго от огромно значение бе свързано с това виждане на Слънцето. Фактът, за който вчера бе дадено само едно абстрактно указание, тогава се разкриваше в цялата си истина, а именно, че има живо взаимодействие между планетите и Слънцето, тъй като постоянно текат потоци напред-назад от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите.
към текста >>
Нека предположим, че такава книга не е четена по начина, по който книги от друг род се четат днес, а че се чете както би трябвало да бъде по такъв начин, че понятията и идеите, които тя представя в проста форма, да предизвикат у читателя чувства, изживени с най-
гол
яма сила.
В настоящето, следователно, е необходимо описанията да се дават като онези, съдържащи се например в книгата "Въведение в тайната наука", която току-що бе публикувана. Казвам това без самохвалство, просто защото обстоятелствата го налагат. Тези описания са на реалности, които не могат да бъдат външно възприемани, които духовно лежат в основата на света и могат да бъдат видяни от онзи, преминал нужната подготовка.
Нека предположим, че такава книга не е четена по начина, по който книги от друг род се четат днес, а че се чете както би трябвало да бъде по такъв начин, че понятията и идеите, които тя представя в проста форма, да предизвикат у читателя чувства, изживени с най-голяма сила.
Такива изживявания тогава са подобни на онези, предизвиквани в старите Северни Мистерии.
към текста >>
Точно както Вътрешният Пазач на Прага е невъзприемаем за обикновеното съзнание, така също е и този втори пазач,
Гол
емия Пазач на Прага, който стои пред духовния Макрокосмос.
Така ние виждаме, че ако човек желае да намери духа, който е зад външния свят и го обхваща, той трябва да прекоси в пълно съзнание една област, за която в нормалния живот е несъзнателен; той трябва да прекоси съзнателно самия поток, който в ежедневния живот му отнема съзнанието. Ако след това той се остави да бъде повлиян от чувства, запалени от кръговрата на самата природа, или от понятия и идеи като споменатите по-горе, ако, накратко, постига истинско себе-развитие, той постепенно става способен на безстрашно приближаване към духовната Сила, която отначало е невидима.
Точно както Вътрешният Пазач на Прага е невъзприемаем за обикновеното съзнание, така също е и този втори пазач, Големия Пазач на Прага, който стои пред духовния Макрокосмос.
Той става все по-възприемаем за онзи, преминал нужната подготовка и проправя пътя му в духовния Макрокосмос. Той трябва безстрашно и без изпадане в обърканост да премине това духовно Същество, което също ни показва колко сме нищожни, и че трябва да развием нови органи, ако се стремим да проникнем в Макрокосмоса. Ако някой доближеше този Голям Пазач на Прага съзнателно, но още неподготвен, щеше да бъде обхванат от страх и отчаяние.
към текста >>
Ако някой доближеше този
Гол
ям Пазач на Прага съзнателно, но още неподготвен, щеше да бъде обхванат от страх и отчаяние.
Така ние виждаме, че ако човек желае да намери духа, който е зад външния свят и го обхваща, той трябва да прекоси в пълно съзнание една област, за която в нормалния живот е несъзнателен; той трябва да прекоси съзнателно самия поток, който в ежедневния живот му отнема съзнанието. Ако след това той се остави да бъде повлиян от чувства, запалени от кръговрата на самата природа, или от понятия и идеи като споменатите по-горе, ако, накратко, постига истинско себе-развитие, той постепенно става способен на безстрашно приближаване към духовната Сила, която отначало е невидима. Точно както Вътрешният Пазач на Прага е невъзприемаем за обикновеното съзнание, така също е и този втори пазач, Големия Пазач на Прага, който стои пред духовния Макрокосмос. Той става все по-възприемаем за онзи, преминал нужната подготовка и проправя пътя му в духовния Макрокосмос. Той трябва безстрашно и без изпадане в обърканост да премине това духовно Същество, което също ни показва колко сме нищожни, и че трябва да развием нови органи, ако се стремим да проникнем в Макрокосмоса.
Ако някой доближеше този Голям Пазач на Прага съзнателно, но още неподготвен, щеше да бъде обхванат от страх и отчаяние.
към текста >>
На едната стои Малкият Пазач на Прага, на другата
Гол
емият Пазач на Прага.
Сега чухме как със своето нормално съзнание човек е затворен в границите, означени от две порти.
На едната стои Малкият Пазач на Прага, на другата Големият Пазач на Прага.
Едната порта води в човешкото вътрешно същество, в духа на Микрокосмоса; другата порта води в духа на Макрокосмоса. Но сега трябва да осъзнаем, че от същия този Макрокосмос идват духовните сили, изграждащи собственото ни същество. Откъде идва материалът за нашите физически и етерни тела? Всички сили, които се събират там и са така изпълнени с мъдрост, са наредени пред нас в Големия Свят, когато преминем Големия Пазач на Прага. Там сме изправени не само пред познание.
към текста >>
Всички сили, които се събират там и са така изпълнени с мъдрост, са наредени пред нас в
Гол
емия Свят, когато преминем
Гол
емия Пазач на Прага.
Сега чухме как със своето нормално съзнание човек е затворен в границите, означени от две порти. На едната стои Малкият Пазач на Прага, на другата Големият Пазач на Прага. Едната порта води в човешкото вътрешно същество, в духа на Микрокосмоса; другата порта води в духа на Макрокосмоса. Но сега трябва да осъзнаем, че от същия този Макрокосмос идват духовните сили, изграждащи собственото ни същество. Откъде идва материалът за нашите физически и етерни тела?
Всички сили, които се събират там и са така изпълнени с мъдрост, са наредени пред нас в Големия Свят, когато преминем Големия Пазач на Прага.
Там сме изправени не само пред познание. И това е друг момент от значение. Досега говорех само за познанието, което може да бъде добито от човека, но то още не е станало вникване в действителните движения и сили на Макрокосмоса. Тялото не може да бъде изградено от данни; то трябва да бъде изградено жертвено. Веднъж преминали тайнственото Същество, което е Големият Пазач на Прага, ние влизаме в свят на непознати действия и сили.
към текста >>
Веднъж преминали тайнственото Същество, което е
Гол
емият Пазач на Прага, ние влизаме в свят на непознати действия и сили.
Всички сили, които се събират там и са така изпълнени с мъдрост, са наредени пред нас в Големия Свят, когато преминем Големия Пазач на Прага. Там сме изправени не само пред познание. И това е друг момент от значение. Досега говорех само за познанието, което може да бъде добито от човека, но то още не е станало вникване в действителните движения и сили на Макрокосмоса. Тялото не може да бъде изградено от данни; то трябва да бъде изградено жертвено.
Веднъж преминали тайнственото Същество, което е Големият Пазач на Прага, ние влизаме в свят на непознати действия и сили.
Най-напред, човек не знае нищо за тази област, защото отпред се разгръща воалът на сетивния свят. Но тези сили текат в нас, изградили нашите физически и етерни тела. Цялото това взаимодействие, взаимодействието между Големия Свят и Малкия Свят, между онова което е вътре и онова което е вън, скрито от воала на сетивния свят всичко това е включено в объркващия лабиринт. Това е самият живот, в пълна реалност, в който навлизаме и който трябва след това да опишем.
към текста >>
Цялото това взаимодействие, взаимодействието между
Гол
емия Свят и Малкия Свят, между онова което е вътре и онова което е вън, скрито от воала на сетивния свят всичко това е включено в объркващия лабиринт.
Досега говорех само за познанието, което може да бъде добито от човека, но то още не е станало вникване в действителните движения и сили на Макрокосмоса. Тялото не може да бъде изградено от данни; то трябва да бъде изградено жертвено. Веднъж преминали тайнственото Същество, което е Големият Пазач на Прага, ние влизаме в свят на непознати действия и сили. Най-напред, човек не знае нищо за тази област, защото отпред се разгръща воалът на сетивния свят. Но тези сили текат в нас, изградили нашите физически и етерни тела.
Цялото това взаимодействие, взаимодействието между Големия Свят и Малкия Свят, между онова което е вътре и онова което е вън, скрито от воала на сетивния свят всичко това е включено в объркващия лабиринт.
Това е самият живот, в пълна реалност, в който навлизаме и който трябва след това да опишем.
към текста >>
Утре ще започнем хвърляйки бърз поглед на онова, което човек не може, и това е вярно, да възприеме в неговата същност, но което му се разкрива като активни действия, когато премине през единия или през другия портал, когато премине
Гол
емия или Малкия Пазач на Прага.
Утре ще започнем хвърляйки бърз поглед на онова, което човек не може, и това е вярно, да възприеме в неговата същност, но което му се разкрива като активни действия, когато премине през единия или през другия портал, когато премине Големия или Малкия Пазач на Прага.
към текста >>
92.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човек намира тези области когато, като резултат на вътрешно развитие, преминава Малкия или
Гол
емия Пазач на Прага.
Лекцията вчера завърши със загатване за двете граници, в които е затворено нормалното човешко съзнание, и днес ще започнем говорейки за областите, лежащи отвъд тези граници.
Човек намира тези области когато, като резултат на вътрешно развитие, преминава Малкия или Големия Пазач на Прага.
към текста >>
Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много
гол
ямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна.
Въпреки че човек не се нуждае от това да вижда външните сили, работещи върху него, той се учи инстинктивно да разпознава, че онова, което обикновено бива наричано "душа", е съвсем различно от сегашните идеи за нея.
Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна.
Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили. Те са, на първо място, Волята. Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството.
към текста >>
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с
гол
яма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние.
Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта. Засилвайки волята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота.
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние.
Ако развием нашата мисловна сила, ние ще придобием мъдро разбиране за явленията на света.
към текста >>
То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-
гол
ямо значение.
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават. В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност.
То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение.
Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта? Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
към текста >>
Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-
гол
яма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосмоса.
Тези са чувствата, които струят в нас, когато преминем Пазача на Прага и направим себе си способни да разпознаваме астралното тяло като реалност.
Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-голяма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосмоса.
Ако искаме да видим всичко това и да осъзнаем с достатъчна сила истината, че духът лежи зад цялото материално съществуване, тогава трябва да преминем Пазача на Прага.
към текста >>
Човешката интелигентност става толкова по-
гол
яма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство.
Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото Мислене. Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността. Много грешки се правят заради свързване на приличащи си неща. Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото Чувство като поето в съня.
Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство.
Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност. Ако човек е твърде мързелив да развива подходящо мисленето си, наказанието за такива грехове от пропускане ще бъде в това, че във вътрешната светлина ще се влее тъмнина. Всичко, което човек пропусне да направи по пътя за развитие на своята интелигентност, му носи наказанието, че самият той извлича нещо от своята вътрешна светлина и спомага за тъмнината в нея.
към текста >>
Но някой може да каже: Повод за
гол
ямо безпокойство е, че вниманието започва да се насочва към такива неща.
Така духът работи върху нашето вътрешно същество.
Но някой може да каже: Повод за голямо безпокойство е, че вниманието започва да се насочва към такива неща.
Нима човешките същества досега не съществуваха напълно щастливо между двете граници, в жизненото пространство, което се простира между Малкия и Големия Пазач на Прага? В края на краищата духовните Същества, за чието съществуване хората досега са нямали понятие, са се погрижили добре за тяхното благополучие; не може ли това да продължи така? Дори да не го поставят в думи, хората днес мислят, че би трябвало да предпочитат да оставят живота точно такъв, какъвто е бил досега. Те казват: Ако искаме да погледнем в себе си, ние ще станем съзнателни за това как светлината и тъмнината се смесват вътре в нас. Досега духовните Сили са се грижили всичко това да продължава така, както би трябвало; ако ние сега се опитаме да се намесим, може да навредим, така че е по-добре да оставим това на мира.
към текста >>
Нима човешките същества досега не съществуваха напълно щастливо между двете граници, в жизненото пространство, което се простира между Малкия и
Гол
емия Пазач на Прага?
Така духът работи върху нашето вътрешно същество. Но някой може да каже: Повод за голямо безпокойство е, че вниманието започва да се насочва към такива неща.
Нима човешките същества досега не съществуваха напълно щастливо между двете граници, в жизненото пространство, което се простира между Малкия и Големия Пазач на Прага?
В края на краищата духовните Същества, за чието съществуване хората досега са нямали понятие, са се погрижили добре за тяхното благополучие; не може ли това да продължи така? Дори да не го поставят в думи, хората днес мислят, че би трябвало да предпочитат да оставят живота точно такъв, какъвто е бил досега. Те казват: Ако искаме да погледнем в себе си, ние ще станем съзнателни за това как светлината и тъмнината се смесват вътре в нас. Досега духовните Сили са се грижили всичко това да продължава така, както би трябвало; ако ние сега се опитаме да се намесим, може да навредим, така че е по-добре да оставим това на мира. Отношението на много хора днес е, че те ще продължат яденето и пиенето и ще оставят всичко друго на боговете.
към текста >>
По пътя, който ще бъде описан утре, ние ще срещнем духовни Същества, тъй като този път стига вътре до етерното тяло; същото важи и за пътя, който води покрай
Гол
емия Пазач на Прага.
По пътя, който ще бъде описан утре, ние ще срещнем духовни Същества, тъй като този път стига вътре до етерното тяло; същото важи и за пътя, който води покрай Големия Пазач на Прага.
към текста >>
93.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат
гол
емите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си.
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си.
В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да слушаме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание. Може също да се добави, че нашето изучаване днес по никакъв начин няма да се състои от умозаключения или теоретични изводи, а от неща, които винаги са били познати на онези, прониквали по-дълбоко в тези теми. Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности.
към текста >>
Единствената възможност да научим за това с по-
гол
яма точност е да се запознаем със сведенията, дадени от онези, спуснали се съзнателно в своите телесни обвивки.
Тези неща се разкриват когато човек се спуска в своето собствено етерно тяло; тогава за него става ясно, че етерното тяло има дълга история зад себе си. Дълго, дълго преди навлизането в съществуване чрез раждането, той самият е работил в духовния свят върху подготовката на етерното тяло, което сега носи. Той започва да работи върху това етерно тяло когато най-древният праотец, от когото все още наследява черти, е дошъл на Земята. Когато се казва, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н., това е само едно указание.
Единствената възможност да научим за това с по-голяма точност е да се запознаем със сведенията, дадени от онези, спуснали се съзнателно в своите телесни обвивки.
към текста >>
Допреди
гол
ямата Атлантска катастрофа лицето на Земята бе съвсем различно от онова, което е днес.
Какво друго може да се очаква? Чрез своето астрално тяло ние сме свързани с животните, чрез етерното си тяло с растенията и чрез физическото си тяло с минералите. Нищо чудно, че когато се спускаме до физическото си тяло, ние стигаме до минералното царство и преминаваме в него. Наистина, не в минералното царство каквото е то сега, а каквото е било по времето, когато то възникна в древната Лемурийска епоха. Настоящата ни епоха последва тази на Атлантида, а Лемурийската епоха предшестваше Атлантида.
Допреди голямата Атлантска катастрофа лицето на Земята бе съвсем различно от онова, което е днес.
Ние живеехме върху голям континент, простиращ се между Европа и Африка от едната страна и Америка от другата. Това бе Атлантската епоха. В още по-ранна епоха очертанията на Земята отново бяха различни. Човешките същества ние самите в по-ранни инкарнации живееха на континент, простиращ се между Австралия, Африка и Азия. Това бе древна Лемурия, името се използва също и от съвременната наука.
към текста >>
Ние живеехме върху
гол
ям континент, простиращ се между Европа и Африка от едната страна и Америка от другата.
Чрез своето астрално тяло ние сме свързани с животните, чрез етерното си тяло с растенията и чрез физическото си тяло с минералите. Нищо чудно, че когато се спускаме до физическото си тяло, ние стигаме до минералното царство и преминаваме в него. Наистина, не в минералното царство каквото е то сега, а каквото е било по времето, когато то възникна в древната Лемурийска епоха. Настоящата ни епоха последва тази на Атлантида, а Лемурийската епоха предшестваше Атлантида. Допреди голямата Атлантска катастрофа лицето на Земята бе съвсем различно от онова, което е днес.
Ние живеехме върху голям континент, простиращ се между Европа и Африка от едната страна и Америка от другата.
Това бе Атлантската епоха. В още по-ранна епоха очертанията на Земята отново бяха различни. Човешките същества ние самите в по-ранни инкарнации живееха на континент, простиращ се между Австралия, Африка и Азия. Това бе древна Лемурия, името се използва също и от съвременната наука. Това беше времето, когато човекът премина през първото си въплъщение и когато се оформи минералното царство на Земята.
към текста >>
Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с
гол
еми опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин.
Остана само да се каже, че определени по-късни мистици се стремяха да намерят помощ единствено в самите себе си, когато нямаха Гуру или учител, когото да следват така стриктно. Те можеха да намерят помощ по различен начин и е интересно, че пътят, по който вървяха те, може да бъде обяснен в светлината на описаното тук. Помислете например за Майстер Екхарт, средновековният мистик. Той бе такъв, който нямаше водач или учител, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис.
Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с големи опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин.
В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз. Защото опасността при това спускане във вътрешната човешка природа е, че Азът може да отстоява себе си от свои собствени себични цели. Могат да се правят дълги речи за намирането на Бога вътре. Но хората, говорещи в този дух, обикновено не са направили истински напредък. Ако бяха, те неминуемо щяха да открият, че себичният Аз отстоява себе си със страшна сила.
към текста >>
Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-
гол
яма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб.
И мистици с добри и здрави наклонности, такива като Майстер Екхарт, се опитваха да правят това. В Египетските Мистерии кандидатът за Посвещение бе пазен в определено отношение от жреца на Хермес, който се грижеше за него. Майстер Екхарт нямаше водач или учител в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер. Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз?
Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб.
Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос! Екхарт направи реалност думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен". Той бе един от онези, изживели това преобразуване; той бе оставил настрана собствения си Аз. Той отстрани своя Аз и се почувства изпълнен с различен Аз. Думата "Entwerdung" (като противоположност на "ставащ") бе прекрасен израз, използван от средновековните мистици.
към текста >>
94.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
С цел да посочим още по-изрично колко
гол
еми бяха тези трудности, аз искам да добавя следното:
В заключение на казаното вчера по темата за по-дълбоките мистични пътища, беше необходимо да говорим за главната опасност срещана по този път от всеки, който се опитва да върви по него без водач във времената преди да съществуват сега наличните методи на Посвещение.
С цел да посочим още по-изрично колко големи бяха тези трудности, аз искам да добавя следното:
към текста >>
Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с
гол
ям обем вода и изчезваща в него.
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз.
Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него.
Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност.
към текста >>
Те можеха да изживяват с далеч по-
гол
яма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго.
Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност.
Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго.
В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза. Азът прогресивно отслабваше, докато накрая човек стигаше да състоянието, когато изгубваше себе си като човешко същество.
към текста >>
Тази подготовка се състоеше в подлагане на строги проверки, посредством които кандидатът постигаше
гол
яма морална сила на себе-подчиняване.
Така ние виждаме, че за човека е мъдро предопределение това да губи съзнание, когато навлиза в Елементарния Свят, и да бъде предпазен от преминаване в този свят със своя Аз. Следователно онзи, който в древните Мистерии щеше да бъде отвеждан в Елементарния Свят, трябваше да бъде внимателно подготвен, преди в него да бъдат излети сили от помощниците на Посвещаващия.
Тази подготовка се състоеше в подлагане на строги проверки, посредством които кандидатът постигаше голяма морална сила на себе-подчиняване.
На това качество се придаваше особена стойност. В случая на мистика за особено ценни се считаха други качества например смирението.
към текста >>
Винаги се е казвало, че нашата Слънчева система може да се разгледа като
гол
ям космически часовник или хронометър.
Винаги се е казвало, че нашата Слънчева система може да се разгледа като голям космически часовник или хронометър.
Точно както от положението на стрелките на часовника ние заключаваме, че се случва нещо, можем да направим същото за относителните положения на небесните тела. Естествено никой, когато гледа един часовник, не е заинтересован от стрелите или техните позиции сами по себе си, а от това какво посочват те във външния свят. Стрелките на часовника показват, например, какво се случва в този момент тук във Виена или някъде по света. Един човек, който трябва да ходи на работа, поглежда часовника за да види дали е време да тръгва. Позицията на стрелките е следователно израз на нещо скрито.
към текста >>
Точно както ние с физически очи виждаме само материалната страна на човека, така също и от
гол
емия външен свят ние виждаме онова, което възприемат сетивата; ние не виждаме онези свръхсетивни светове, два от които бяха описани Елементарния Свят и Света на Духа.
Първо ние имаме около себе си физическия свят. Физическото тяло на човека принадлежи на света, който възприемаме със сетивата си. С обичайното съзнание ние го възприемаме само отвън. На какъв свят принадлежат по-дълбоко скритите, невидими членове на човешката природа? Всички те принадлежат на висшите светове.
Точно както ние с физически очи виждаме само материалната страна на човека, така също и от големия външен свят ние виждаме онова, което възприемат сетивата; ние не виждаме онези свръхсетивни светове, два от които бяха описани Елементарния Свят и Света на Духа.
Но човекът, с вътрешното си устройство, е произлязъл от тези висши светове. Цялото човешко същество, също и неговата външна, телесна природа, е станало възможно само защото определени невидими духовни Същества са работили върху него. Ако в човека бе изработено само етерното тяло, той щеше да бъде като растение, защото едно растение има физическо и етерно тяло. Човекът има освен тях и астрално тяло; но него го има също и животното. Ако човекът имаше само тези три члена (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло), той щеше да бъде като животно.
към текста >>
95.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако човек знае до каква степен неговият темперамент е холеричен или меланхоличен, той знае защо Елементарният Свят му се разкрива в такава форма, и тогава това себепознание го подтиква да отклони вниманието си от нещата с които, поради своя природен характер, има най-
гол
ямо родство.
Всеки, който е компетентен в тези неща знае, че когато човек с меланхоличен темперамент описва Елементарния Свят по свой собствен специфичен начин, казвайки че има толкова много което го отблъсква, това е съвсем естествено; тъй като неговият темперамент има скрито родство с всичко земно в Елементарния Свят и той пропуска всичко останало. Холеричният човек ще говори за това колко огнено изглежда всичко, защото за него всичко гори в елементален огън. Следователно не е нужно да усещате някакво учудване, ако има значителни разлики в описанията на Елементарния Свят, дадени от хора, притежаващи низша форма на ясновидство, понеже е необходимо много точно себепознание преди да бъде възможно да се опише този свят такъв, какъвто е в действителност.
Ако човек знае до каква степен неговият темперамент е холеричен или меланхоличен, той знае защо Елементарният Свят му се разкрива в такава форма, и тогава това себепознание го подтиква да отклони вниманието си от нещата с които, поради своя природен характер, има най-голямо родство.
към текста >>
Да имаме това изживяваме означава да преминем "
Гол
емия Пазач на Прага".
По тази причина съзнанието бива угасено когато заспиваме. Но ако придобием зрелостта да си кажем: Ти ще преодолееш всички препятствия тогава воалът, който пада върху душата при заспиване, се вдига. Воалът става все по-тънък и по-тънък и накрая пред нас застава по такъв начин, че сега можем да я понесем формата, която е образ на самите нас такива каквито сме, и отстрани до нея съзираме фигурата, която ни показва какво можем да станем, работейки върху своето развитие. Тази фигура ни се разкрива в цялата си мощ, великолепие и слава. В този момент ние знаем, че причината защо тази фигура има такъв разтърсващо въздействие е, че ние не сме, а би трябвало да бъдем като нея, и че можем да добием правилното становище само когато можем да понесем тази гледка.
Да имаме това изживяваме означава да преминем "Големия Пазач на Прага".
Големият Пазач на Прага е онзи, който заличава съзнанието, когато заспиваме по обикновения начин. Той ни показва какво ни липсва, когато се опитваме да навлезем в Макрокосмоса, и какво трябва да направим от себе си за да можем, малко по малко, за израснем в този свят.
към текста >>
Гол
емият Пазач на Прага е онзи, който заличава съзнанието, когато заспиваме по обикновения начин.
Но ако придобием зрелостта да си кажем: Ти ще преодолееш всички препятствия тогава воалът, който пада върху душата при заспиване, се вдига. Воалът става все по-тънък и по-тънък и накрая пред нас застава по такъв начин, че сега можем да я понесем формата, която е образ на самите нас такива каквито сме, и отстрани до нея съзираме фигурата, която ни показва какво можем да станем, работейки върху своето развитие. Тази фигура ни се разкрива в цялата си мощ, великолепие и слава. В този момент ние знаем, че причината защо тази фигура има такъв разтърсващо въздействие е, че ние не сме, а би трябвало да бъдем като нея, и че можем да добием правилното становище само когато можем да понесем тази гледка. Да имаме това изживяваме означава да преминем "Големия Пазач на Прага".
Големият Пазач на Прага е онзи, който заличава съзнанието, когато заспиваме по обикновения начин.
Той ни показва какво ни липсва, когато се опитваме да навлезем в Макрокосмоса, и какво трябва да направим от себе си за да можем, малко по малко, за израснем в този свят.
към текста >>
На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай
Гол
емия Пазач на Прага.
Тъй като въпросният писател е онзи, който казва това или онова. От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато писателят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише. Теориите са опасни само когато се прилагат на практика. Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес.
На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай Големия Пазач на Прага.
Този могъщ Пазач ни отказва влизане, ако не поемем следния свещен обет: Знаейки добре колко сме несъвършени, ние никога няма да спрем стремежа си да станем все по-съвършени. Само с този импулс е допустимо за който е да премине в Макрокосмоса. Всеки, който няма достатъчна сила на волята да продължи да работи върху себе си, трябва да започне да я придобива.
към текста >>
Както бе казано вчера, всъщност погрешните идеи не са изцяло катастрофални, защото самият живот ги поправя; но едностранните истини, полуистините, представляват много по-
гол
еми спънки.
Това е необходимо съответствие на себепознанието. Ние трябва да добием себепознание, но то би останало безплодно постижение, ако не е свързано с волята за самоусъвършенстване. През епохите отекваха древните Аполонови думи: "Познай себе си! " Това е вярно и правилно, но към него трябва да се добави нещо повече.
Както бе казано вчера, всъщност погрешните идеи не са изцяло катастрофални, защото самият живот ги поправя; но едностранните истини, полуистините, представляват много по-големи спънки.
Призивът към себепознание трябва да бъде също и призив за постоянно самоусъвършенстване. Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
към текста >>
96.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Първият етап се състои в изработването на
гол
ямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост.
Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост.
На следващия етап, след като човекът е придобил определено умение в представянето на такива символи, той трябва да стигне до там да бъде способен да изключи картините от съзнанието си и да се съсредоточи само върху силата вътре в него, която ги е създала. Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа. Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно.
към текста >>
97.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Несъмнено, има
гол
яма причина да пренебрегнем мисленето по време на издигането във висшите светове, защото в обикновения живот днес човек изживява или най-малкото може да изживее тези три степени.
Несъмнено, има голяма причина да пренебрегнем мисленето по време на издигането във висшите светове, защото в обикновения живот днес човек изживява или най-малкото може да изживее тези три степени.
Мнозинството хора са на етапа, където в своето нормално съзнание едно непосредствено, присъщо чувство им говори: това е правилно, онова е погрешно; ти би трябвало да направиш това, ти не би трябвало да правиш онова. Човек обикновено се оставя да бъде воден от този род спонтанни импулси. Не много хора си правят труда да размишляват какви са техните най-святи съкровища. Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството. Това не трябва да се разбира погрешно.
към текста >>
В далеч по-
гол
ямото болшинство хора едно непосредствено чувство определя какво те считат за вярно или погрешно.
Човек обикновено се оставя да бъде воден от този род спонтанни импулси. Не много хора си правят труда да размишляват какви са техните най-святи съкровища. Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството. Това не трябва да се разбира погрешно. По-нататъшно размишление води до вярно разбиране за живота.
В далеч по-голямото болшинство хора едно непосредствено чувство определя какво те считат за вярно или погрешно.
Това е първият етап на развитие.
към текста >>
Някога познавах човек, чиято цел беше да обясни целия свят в двойка сентенции, и накрая той с
гол
яма радост дойде да ме информира, че действително е намерил две прости формулировки, които можели да обяснят всяко възможно явление е света!
А сега да вземем монизма. Опитвайки се да обясни света само от страна на хармонията, всеки е задължен да стигне до единство, но то е абстрактно единство и означава обедняване. Философи, чиято единствена цел е да стигнат до единство, накрая не са постигнали абсолютно нищо.
Някога познавах човек, чиято цел беше да обясни целия свят в двойка сентенции, и накрая той с голяма радост дойде да ме информира, че действително е намерил две прости формулировки, които можели да обяснят всяко възможно явление е света!
Това е пример за едностранчивостта на монистичното мислене. Такова мислене трябва да бъде разширено чрез изхождане от съвсем различни гледни точки и накрая стигане до единство.
към текста >>
Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-
гол
яма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност.
Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата. От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа. Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ. Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност. Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях.
Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност.
Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща. Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо. Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка. Не трябва просто да гледаме грозотата по такъв начин, че тя да няма въздействие върху нас, а трябва да я изживяваме като вътрешно болезнена.
към текста >>
98.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Той ще има
гол
еми трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет. Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно.
Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота.
Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>
Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един
гол
ям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят.
Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота.
Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят.
Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>
Това обяснява
гол
ямата почит, с което човекът в древни времена гледаше назад в миналото, и неговото пряко познание на миналото.
Сега ние гледаме назад към по-ранен етап на човечеството, когато човекът имаше миналото пред себе си като непосредствено настояща реалност, като картина в пространството. Това ни упътва към предишна степен на човешката душа, когато човекът не се нуждаеше от това да прави изследвания за своя произход, защото беше способен да го види. Според степента на своето развитие, той можеше да гледа повече или по-малко назад в миналото и да види откъде е произлязъл самият той.
Това обяснява голямата почит, с което човекът в древни времена гледаше назад в миналото, и неговото пряко познание на миналото.
към текста >>
Нека например изобразим сърцето и мозъка на човека, както те съществуват заедно днес във физическото тяло; за малко те са се развивали заедно, но на по-ранен етап не е имало
гол
яма връзка между тях.
Сега ще си припомним нещо, което беше казано, а именно, че между душевната способност, принадлежаща на нормалното съзнание, например способността за памет, която сочи назад към една предишна епоха, и новата способност за пространствена памет между тези две душевни способности лежи един вид затъмняване. Духовният изследовател открива нещо съответстващо на това затъмняване, на състоянието Пралайя след състоянието Манватара, в процеса на еволюцията като цяло.
Нека например изобразим сърцето и мозъка на човека, както те съществуват заедно днес във физическото тяло; за малко те са се развивали заедно, но на по-ранен етап не е имало голяма връзка между тях.
Следователно ние можем да различим степен на човека, когато най-висшите сили, вливащи се в него, са били онези на Света на Духа, а след това състояние, когато в него се вливат също и силите на Света на Разума. Между тези две състояния лежи Пралайя, когато човешкото развитие е угасено и след това преминава в нова фаза.
към текста >>
99.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В настоящото време обаче, съществената нужда във връзка със съобщенията на Духовната Наука не е толкова
гол
яма, така че целият обсег на духовно-научното познание ще бъде обхванат възможно най-сбито, но ще бъде даден стимул не само на интелекта въпреки че това е жизненоважно а също и на нещо друго.
Необходимо беше да се добави днешната лекция към десетте обявени в плана, защото някои от темите се нуждаят от това да бъдат допълнени в определени отношения. Вие ще сте осъзнали, че ако ще се представят всички аспекти на тези теми, някой би трябвало да говори не седмици, а месеци, а може би дори и години.
В настоящото време обаче, съществената нужда във връзка със съобщенията на Духовната Наука не е толкова голяма, така че целият обсег на духовно-научното познание ще бъде обхванат възможно най-сбито, но ще бъде даден стимул не само на интелекта въпреки че това е жизненоважно а също и на нещо друго.
Трябва да се подчертава отново и отново, че към самата същност на духовното познание принадлежи това, че всичко, свалено от висшите светове посредством изследванията на Духовната Наука, може да бъде разбрано с понятията и идеите, които човек може да придобие днес по време на живота във физическия свят. Няма нищо в Духовната Наука, което да не може да се схване по този начин.
към текста >>
Но за да разберем напълно
гол
емите проблеми, с които трябва да се захванем в тази област, често е необходимо да извървим дълъг и труден път.
Но за да разберем напълно големите проблеми, с които трябва да се захванем в тази област, често е необходимо да извървим дълъг и труден път.
Ние практически се нуждаем от целия обсег от достъпните днес понятия и идеи, ако искаме да имаме ясно разбиране за сведенията на духовно-научното познание и всеки от нас може да си каже: "Аз може още да не съм способен да достигна висшите светове със собствено ясновидство, но аз мога да проумея със своята интелигентност онова, което ми се съобщава." Не всеки, който копнее вътрешно за откровенията на Духовната Наука, е способен веднага да поеме трудния интелектуален път, за който споменаваме. Затова онзи, който съобщава духовно познание, не може винаги да взема за дадено, че всички негови твърдения биват непосредствено и неизменно подлагани на проверката на разума. Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през дълги периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство. Една от тези способности е, разбира се, интелектът, но Духовната Наука знае, че той няма бъдеще. Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности.
към текста >>
Способността за придобиване на познание чрез логиката на сърцето още изобщо не е активна до
гол
яма степен, но дарбата за това вече присъства в много човешки същества.
Една от тези способности е, разбира се, интелектът, но Духовната Наука знае, че той няма бъдеще. Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности. Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво. Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето.
Способността за придобиване на познание чрез логиката на сърцето още изобщо не е активна до голяма степен, но дарбата за това вече присъства в много човешки същества.
Някои хора имат естествено чувство на истината що се касае за онова, което чрез логиката на сърцето ще бъде възможно да разберат изцяло едва в бъдещето.
към текста >>
Че днес има души, притежаващи това усещане за духовните истини, се доказва от факта, че
гол
ям брой хора не се задоволяват със сегашните обяснения на великите въпроси на Битието и идват до Духовната Наука, копнеейки да намерят отговори на тази въпроси.
Че днес има души, притежаващи това усещане за духовните истини, се доказва от факта, че голям брой хора не се задоволяват със сегашните обяснения на великите въпроси на Битието и идват до Духовната Наука, копнеейки да намерят отговори на тази въпроси.
Това са хора, чиито висши способности казват "да" за съобщенията на Духовната Наука, въпреки че отначало те само усещат посредством естественото си чувство за истината онова, което по-късно ще разберат интуитивно. По този начин духовният изследовател се обръща към човешката душа по-непосредствено, отколкото правят това другите изследователи в днешно време. Те се опитват да ни принудят да приемем техните открития, позовавайки се на експерименти, привеждайки математически доказателства и други подобни, така че техните слушатели да не могат да направят нищо друго, освен да признаят валидността на казаното от тях.
към текста >>
Тази загуба е една от тъмните страни на съвременната цивилизация, която може да бъде открита главно в
гол
емите градове.
Той се нуждае от впечатленията на растителния свят на физическия план, за да бъде душевният му живот свеж и здрав. Това е нещо, което трябва да бъде отново подчертано. В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо въздействие на растенията. В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок усет, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг. Абсолютно вярно е, че душата понася вреда от загубата на спонтанната радост и възхищение, възникващи от прекия контакт с растителния свят.
Тази загуба е една от тъмните страни на съвременната цивилизация, която може да бъде открита главно в големите градове.
Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно пшеница; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа. Това може да се разглежда като показателно. Всеки трябва да гледа със съжаление един изглед за бъдеще, когато човекът може да бъде изцяло лишен от непосредствен досег със света на растенията.
към текста >>
Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-
гол
ямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек.
Има ли днес органи в човешкото тяло, които сочат пророчески към бъдещето? Действително има такива органи.
Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек.
Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса. Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс.
към текста >>
Къде може да се намери най-
гол
ямото човешко съвършенство днес?
Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса. Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс.
Къде може да се намери най-голямото човешко съвършенство днес?
В онова, което дава на човека възможността да нарича себе си "Аз". Това е, което го поставя над другите същества на Земята. Човекът е индивидуалност, концентрирана в Аза, и тази индивидуалност е това, което преминава от една инкарнация в друга. Ние можем да погледнем назад в живот, предшестващ настоящия живот на Земята, след това по-далеч и по-далеч назад в миналото, и можем също да погледнем напред в бъдещето. Човек преминава в своите следващи инкарнации с всичко онова, което е направил свое собствено в Аза си.
към текста >>
От тук следва, че една
гол
яма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса. Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух.
От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
"Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-
гол
ямо чувство на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това.
Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност.
Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност. Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост.
към текста >>
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-
гол
ямо чувство на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност.
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност.
Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото.
към текста >>
Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-
гол
еми отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание.
Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото. То би трябвало да бъде свързано с настроение на душата, близко до молитвата, където познанието става молитва.
Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание.
Крайното последствие на Духовната Наука е, че като молитва кънтят думите:
към текста >>
100.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ако останем в областта на абстрактното мислене, едва ли бихме могли да претендираме за по-
гол
яма точност.
Ето как направихме още една стъпка към разбирането на понятието „Карма". И все пак, описвайки понятието „Карма" по този начин, ние разполагаме само с една твърде абстрактна представа за него.
И ако останем в областта на абстрактното мислене, едва ли бихме могли да претендираме за по-голяма точност.
Но тук трябва да прибавим още нещо: ако следствието и причината действуват в един и същ момент, ние също не бихме могли да говорим за Карма. Защото в този случай съществото, което поражда следствието, явно има склонността да прави това непосредствено и бързо, следователно то вече предпоставя и предвижда следствието, обхващайки всички елементи, които са свързани с него. Така че и в този случай ние не можем да говорим за Карма. Изключено е да говорим за Карма и тогава, когато имаме пред себе си един човек, който предприема определено действие с конкретни намерения и после, в една или друга степен, те бъдат осъществени.
към текста >>
Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова
гол
яма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си.
пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство. Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове. Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек. Новите усещания и чувства, свързани с нея, изтласкват предишните. Известно време това може да продължава така, обаче постепенно в изтласканите чувства се натрупва една особена сила; вътрешният душевен живот започва да показва признаци на силна напрегнатост.
Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова голяма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си.
към текста >>
Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява
гол
яма болка и страдание.
Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание.
Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка. Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата. Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
към текста >>
Ето как в нашите усещания може да настъпи
гол
яма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина.
Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина.
Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина. Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици. Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме като ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития. А това променя всичко и нещата грейват в съвършено нова светлина! Самият закон на Кармата може да се превърне в източник на истинска утеха.
към текста >>
Ако си послужим с подходящ пример, веднага ще се убедим, че Кармата има много по-
гол
ям обхват на действие.
И все пак, ние едва ли ще разберем човешкия живот, ако проследяваме само поредицата от онези събития, които го засягат лично.
Ако си послужим с подходящ пример, веднага ще се убедим, че Кармата има много по-голям обхват на действие.
към текста >>
Гол
яма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации.
Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета. Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм. Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие. Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации. Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл?
Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации.
към текста >>
101.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
В света на будизма, например, който успя да съхрани
гол
яма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат.
В хода на времето, а и според различните народи, отношението на човека към животинския свят изглежда твърде различно. Съвсем не е безинтересно да припомним, че народите, съхранили най-добрата част от свещената мъдрост на човечеството, се отнасят към животните с огромна обич и истинско състрадание.
В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат.
към текста >>
Да, нещата са напреднали до такава степен, че са изопачени дори мислите на Декарт,
гол
емия философ на новото време, които той посвещава на животинския свят.
Напротив, в онези западноевропейски столици, където един вид се подготвят импулсите на бъдещето, подобно състрадание към животните сякаш няма място. И колко характерно е, че през Средновековието, а и по-късно до наши дни, тъкмо в страните, където се установи християнството, се появи възгледът, че на животните изобщо не трябва да се приписва душевен живот и че те са едва ли не някакви автоматични същества. Често се изтъква, и може би с основание, че възгледите на западноевропейската философия, според които животните нямат собствен душевен живот, са навлезли в широките народни маси, където липсва каквото и да е състрадание към животните, а жестокостта към тях не познава граници.
Да, нещата са напреднали до такава степен, че са изопачени дори мислите на Декарт, големия философ на новото време, които той посвещава на животинския свят.
към текста >>
Още вчера споменахме, че до идеята за Кармата се налага да пристъпваме с извънредно
гол
яма точност.
Следователно, ако от една страна виждаме пълно неразбиране на животинския свят тъкмо поради липса на духовно вникване в нещата, от друга страна, направо да прехвърлим идеята за човешката Карма в животинския свят, би било израз на чист материализъм. Това не трябва да допускаме.
Още вчера споменахме, че до идеята за Кармата се налага да пристъпваме с извънредно голяма точност.
И ние бихме допуснали грешка, ако също и в животинския свят търсим обратното действие, което се движи от следствието към причината. До всеобхватното разбиране на кармичните закономерности ще се приближим само ако се издигнем над отделния човешки живот между раждането и смъртта, само ако проследим човешкото същество през веригата на неговите прераждания, за да установим, че кармичният урок, през който човек има да мине поради едно или друго свое действие, обикновено го очаква в следващия живот. И така, ако разглеждаме Кармата в нейната цялост, следва да знаем, че по правило кармичните последици не се проявяват в същия живот, протичащ между раждането и смъртта.
към текста >>
Днес, когато се съобразяват единствено с външната страна на околния свят и не се интересуват от неговите вътрешни, скрити сили, хората изобщо не достигат до
гол
емите различия и принципните противоположности между човека и животното.
Днес, когато се съобразяват единствено с външната страна на околния свят и не се интересуват от неговите вътрешни, скрити сили, хората изобщо не достигат до големите различия и принципните противоположности между човека и животното.
Външно и от материалистична гледна точка, процесите на смъртта при човека и животното изглеждат еднакво. Разглеждайки живота на животното, лесно би било да се предположи, че негови отделни моменти могат да бъдат сравнени с отделни моменти от личния живот на човека между раждането и смъртта. Обаче това би било отчайваща грешка. Ето защо сме длъжни да посочим принципните различия между животните и човека.
към текста >>
Ето
гол
емият въпрос.
Но сега възниква въпросът: Как изобщо се стига до там, че новороденото човешко същество е много по-несръчно на пример от един петел или бобър и че то трябва упорито да заучава неща, които животните чисто и просто носят със себе си?
Ето големият въпрос.
Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един голям въпрос. Защото за целите на правилния човешки светоглед е решително не толкова да бъдат посочени важните факти, колкото умението да бъдат поставяни съществените въпроси, фактите могат и да са верни, но с това те все още не гарантират правотата на нашите възгледи. Макар че за причините на тези явления, ще говорим от антропософска гледна точка още днес, подробностите за всеки конкретен случай биха ни отклонили от вече избраната тема. И все пак нека да обърнем внимание върху следното.
към текста >>
Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един
гол
ям въпрос.
Но сега възниква въпросът: Как изобщо се стига до там, че новороденото човешко същество е много по-несръчно на пример от един петел или бобър и че то трябва упорито да заучава неща, които животните чисто и просто носят със себе си? Ето големият въпрос.
Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един голям въпрос.
Защото за целите на правилния човешки светоглед е решително не толкова да бъдат посочени важните факти, колкото умението да бъдат поставяни съществените въпроси, фактите могат и да са верни, но с това те все още не гарантират правотата на нашите възгледи. Макар че за причините на тези явления, ще говорим от антропософска гледна точка още днес, подробностите за всеки конкретен случай биха ни отклонили от вече избраната тема. И все пак нека да обърнем внимание върху следното.
към текста >>
В онези далечни епохи човекът съвсем не беше обречен на несръчност; той също получи възможности да напредне в своите умения, и то дори в по-
гол
яма степен, отколкото животните.
Ако с антропософски поглед обхванем и най-отдалечените епохи на човешкото развитие, ще установим, че онези сили и елементи, които така да се каже, бяха предоставени на бобъра и на другите животни, за да проявяват те своите чудни умения, бяха достъпни също и за човека.
В онези далечни епохи човекът съвсем не беше обречен на несръчност; той също получи възможности да напредне в своите умения, и то дори в по-голяма степен, отколкото животните.
Защото дори и животните да проявяват известни умения, практически те са твърде ограничени и едностранчиви. Общо взето, навлизайки в живота, човек не може да прави нищо; всичко, което се отнася до външния сетивен свят, той трябва тепърва да го учи. Макар и да звучи прекалено категорично, твърдението отговаря на истината. Но в хода на обучението се оказва, че той може да бъде по-многостранен, че относно „уменията", неговото развитие е много по-богато, отколкото това на животните.
към текста >>
Обаче в случая съвсем не става дума за небрежност на луциферическите Същества; тяхното изоставане през епохата на Старата Луна се превърна в една
гол
яма жертва, така че вследствие на настъпилите в тях промени, те можеха да действуват върху нашето земно човечество.
Впрочем ние трябва да свикнем с употребата на съвсем други понятия, които нямат нищо общо с обикновените; защото с обикновените понятия бихме могли да приемем, че луциферическите Духове са допуснали един вид небрежност.
Обаче в случая съвсем не става дума за небрежност на луциферическите Същества; тяхното изоставане през епохата на Старата Луна се превърна в една голяма жертва, така че вследствие на настъпилите в тях промени, те можеха да действуват върху нашето земно човечество.
към текста >>
Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-
гол
яма яснота на въпросите, които обсъждаме.
Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме.
Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани. Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили. Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена. И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития:
към текста >>
Ето защо духовно-душевната част на
гол
ям брой човешки предшественици окончателно напусна Земята и за определен период от време потърси убежище върху други планети от нашата Слънчева система.
Ето защо духовно-душевната част на голям брой човешки предшественици окончателно напусна Земята и за определен период от време потърси убежище върху други планети от нашата Слънчева система.
Само незначителна част от физическите тела можа да изпълни своето предназначение и да се спаси за по-нататъшно развитие. Аз многократно съм описвал пред Вас, как преобладаващия брой човешки души бяха изнесени в небесното пространство, а еволюционният ход беше поддържан от една малка част, а именно от онези човешки души, които бяха достатъчно крепки и силни, за да понесат всички изпитания. Да, тъкмо тези крепки и силни души спасиха човечеството и преодоляха критичната точка в неговото развитие.
към текста >>
102.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И тъкмо болестите всред растителния свят са от изключително
гол
ям интерес и от изключителна важност, за да стигнем до точна представа за „болестта".
Издигнем ли се до растителното царство, нещата се променят. Там е напълно оправдано да се говори за боледуване.
И тъкмо болестите всред растителния свят са от изключително голям интерес и от изключителна важност, за да стигнем до точна представа за „болестта".
Важно е още сега да добавим, че всред растителния свят не може да се говори за „вътрешни причини на болестите" така, както говорим за тези „вътрешни причини" при животното и човека. Лесно ще установите, че болестите в растителното царство са винаги свързани с някакъв външен повод с едно или друго вредно влияние на почвата, недостатъчна светлина, неблагоприятни ветрове и други атмосферни въздействия. Или ще откриете, че тези болести са породени от паразити, идващи от животинския свят или пък от самите растения. Да, в рамките на растителния свят изобщо не е оправдано да се говори за „вътрешни причини на болестите".
към текста >>
в следващата метаморфоза на своя живот, на мястото на откъснатия крайник ще се появи зачатък на нов крайник; следващия път крайникът става по-
гол
ям и ако този процес се повтори достатъчно пъти, накрая животното ще добие своя първоначален вид.
Ако например откъснем крайника на един рак, той не е в състояние веднага да го замени с нов. Обаче когато смени бронята си, т.е.
в следващата метаморфоза на своя живот, на мястото на откъснатия крайник ще се появи зачатък на нов крайник; следващия път крайникът става по-голям и ако този процес се повтори достатъчно пъти, накрая животното ще добие своя първоначален вид.
към текста >>
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-
гол
яма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили.
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили.
При по-висшите животински видове това не е така. Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло. Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение!
към текста >>
А сега идва ред на важния въпрос: „Къде е скрита причината, че колкото по-високо се издигаме по стълбата на животинското царство а външно погледнато, това важи и за човешкото царство толкова по-
гол
еми усилия трябва да полага етерното тяло, за да прояви изобщо своите лечебни сили?
А сега идва ред на важния въпрос: „Къде е скрита причината, че колкото по-високо се издигаме по стълбата на животинското царство а външно погледнато, това важи и за човешкото царство толкова по-големи усилия трябва да полага етерното тяло, за да прояви изобщо своите лечебни сили?
"
към текста >>
Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до
гол
яма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло.
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот.
Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло.
И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части. Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили. А защо това е така? Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>
Но помислете само колко безкрайно много изживявания, опитности и впечатления просто не израстват до равнището на представи, не стигат до съзнанието и въпреки това играят
гол
яма роля в душевния живот на човека.
Дори и в обикновения живот, Вие лесно ще доловите огромната разлика между въздействията на нашите съзнателни опитности и тези, които имаме чрез нашата физическа организация. Сега стигаме до един крайно интересен факт, който може да бъде разбран както по чисто антропософски път, така и с помощта на обикновеното мислене. В хода на своя живот човек натрупва много опитности, които той съзнателно свързва със своя Аз. В него те се превръщат в представи, после той преработва тези представи и т.н.
Но помислете само колко безкрайно много изживявания, опитности и впечатления просто не израстват до равнището на представи, не стигат до съзнанието и въпреки това играят голяма роля в душевния живот на човека.
Нима не Ви се е случвало, някой да се обърне към Вас с думите: „Днес те видях; ти също ме погледна! ", а всъщност Вие не си спомняте абсолютно нищо. Това е нещо твърде обикновено. Несъмнено, външното сетивно впечатление е налице. Вашите очи са зърнали другия човек, обаче сетивното впечатление остава вън от съзнанието и не се из дига до равнището на представата.
към текста >>
И ако човек се замисли върху тези удивителни процеси, ще проумее каква безкрайно
гол
яма отговорност носим за възпитанието в ранната детска възраст и за многозначителните сенки и светлини, които то хвърля към по-късните периоди от живота.
И ако човек се замисли върху тези удивителни процеси, ще проумее каква безкрайно голяма отговорност носим за възпитанието в ранната детска възраст и за многозначителните сенки и светлини, които то хвърля към по-късните периоди от живота.
Една жива част от миналото непрекъснато се носи напред и формира нашето бъдеще.
към текста >>
После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-
гол
яма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
И така, първоначално ние се обърнахме към най-елементарните факти към лечебните сили на етерното тяло в растителния свят.
После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
към текста >>
103.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Аз добре помня, как през моите младежки години станах пряк свидетел на
гол
яма част от тези противоположни мнения.
Аз добре помня, как през моите младежки години станах пряк свидетел на голяма част от тези противоположни мнения.
А такава възможност се предлагаше на всеки, който беше малко или много запознат с „нихилистичната медицинска школа", която възникна към средата на 19 век във Виена и бързо спечели завидно влияние в европейските страни. Изходната точка на този пълен обрат относно „лечимостта" и „нелечимостта" на болестите стана внимателното проучване на един забележителен лекар, Дител, върху лечението на пневмонията и другите белодробни възпаления. Накратко, той стигна до извода, че в общи линии, не съществува непосредствен лечебен ефект, когато се прилага едно или друго лекарствено средство в хода на дадена болест. Авторитетът на Дител се оказа решаващ за младите медици от неговото съвремие и постепенно тяхното становище за лечебната стойност на всички древни лекарствени средства се доближи до известната поговорка: „Когато петелът пее на бунището, времето или се променя, или остава същото! " Те застъпваха становището, че за протичането на една болест е съвсем безразлично дали предписваме едно или друго лекарствено средство.
към текста >>
Спирам се на тези неща, за да обърнете внимание на някои факти, които бяха неоспорими за началото на 19 век; те положително ще Ви улеснят да усетите до каква
гол
яма степен се промениха научните представи в областта на медицината.
Спирам се на тези неща, за да обърнете внимание на някои факти, които бяха неоспорими за началото на 19 век; те положително ще Ви улеснят да усетите до каква голяма степен се промениха научните представи в областта на медицината.
Разбира се, устното споделяне на подобни факти не означава, че бих искал да взема една или друга страна в този спор. Явно е, че думите на известния проф. Шкода носят в себе си нещо твърде радикално и не е трудно да посочим границите, в които те запазват своята валидност. Подобни убеждения всъщност без да привеждат някакви доказателства и без да стигат до ясна формулировка навеждаха към идеята, че практически в човека би трябвало да има нещо, което в известен смисъл предопределя протичането и изхода на една болест, и което, общо взето, е извън пределите на рутинната медицинска помощ.
към текста >>
Ние вече казахме, че по времето на Камалока, пред духовния взор на човека преминават всичките събития от последния му живот, ръководените от самия него добри и зли дела, качествата на неговия характер и т.н., и че чрез съзерцаването на собствения си живот, той сам пробужда копнежа да изправи всичките си несъвършенства, да изкупи всичките си грешки, да изгради и утвърди в себе си онези качества, които ще са му необходими за тази
гол
яма цел.
Ако си припомните това, за което вчера стана дума, Вие ще разберете, че по време на събитията, разиграващи се между смъртта и новото раждане, човешката индивидуалност приема в себе си твърде особени сили.
Ние вече казахме, че по времето на Камалока, пред духовния взор на човека преминават всичките събития от последния му живот, ръководените от самия него добри и зли дела, качествата на неговия характер и т.н., и че чрез съзерцаването на собствения си живот, той сам пробужда копнежа да изправи всичките си несъвършенства, да изкупи всичките си грешки, да изгради и утвърди в себе си онези качества, които ще са му необходими за тази голяма цел.
И ако проумеем този факт, можем да сме напълно сигурни: Човекът носи този копнеж със себе си и в мига на своето раждане го сваля във физическия свят.
към текста >>
Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и
гол
яма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята.
Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и голяма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята.
Да, без Луцифер, човекът би преминавал съвсем равнодушно покрай примамките на физическия свят. Чрез Луцифер възникнаха хилядите уловки, хилядите изкушения на външния сетивен свят и човекът започна да ги поема в себе си. Човешка та индивидуалност, родена от Азът, беше пропита от силите на луциферическия принцип. И стана така, че още при своите първи земни инкарнации, човекът се поддаде и на първите изкушения, идващи от луциферическия принцип; тези изкушения той пренесе и в следващите си инкарнации. А това означава, че начинът по който човек се поддаде на луциферическите изкушения, се превърна и във важна съставна част на неговата Карма.
към текста >>
104.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Те бяха уверени, че хода на заболяването до
гол
яма степен се определя от прилагането на съответното лечебно средство.
В нейното начало аз изтъкнах, че за сравнително кратък период от последното столетие, възгледите относно лечимостта и нелечимостта на болестите претърпяха дълбоки и решителни изменения. После стана дума за това, как през 16 и 17 век се стигна до становището, основаващо се изцяло на принципа: За всяка болест, стига тя да има съответното название и стига хората да вярват в нейната точна терминология, би трябвало да съществуват едни или други лечебни средства.
Те бяха уверени, че хода на заболяването до голяма степен се определя от прилагането на съответното лечебно средство.
Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски лекар Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици. Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост.
към текста >>
Те също метаморфозират в градивни сили и до
гол
яма степен формират онзи физическо-етерен организъм, който човек сам подготвя за своята следваща инкарнация.
Ариманическите сили, на които е подложен всеки човек, идват по-скоро от страна на външния свят.
Те също метаморфозират в градивни сили и до голяма степен формират онзи физическо-етерен организъм, който човек сам подготвя за своята следваща инкарнация.
И доколкото влиянията на Ариман се намесват в тези градивни сили, с право можем да говорим за болестни предразположби от ариманически характер. Тук аз прибягнах и до помощта на твърде очебийни примери, защото те дават по-ясна и конкретна представа за нещата. Спомняте си за примера с онзи човешки индивид, който в предишния си живот, да предположим, е черпил сили за своите действия от едно крайно недостатъчно доверие в себе си, от една себенеувереност, така че неговият Аз е бил не съсредоточен в себе си, а разпилян в несъществени и ненужни подробности. След смъртта, такъв човек развива една строго определена тенденция, която в следващата инкарнация ще му позволи да направи своя Аз по-силен и по-съвършен. С други думи: той ще търси такива обстоятелства, при които ще трябва да се бори срещу огромни препятствия, а това неизбежно ще засили и укрепи Азовите му сили.
към текста >>
При подобни случаи, от
гол
яма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението.
Тук ставаме свидетели на нещо, чието точно разбиране е от огромна важност за много хора. За какво става дума? Когато лечебният процес напредне и се прояви в човешките обвивки, респ. в етерното и в астралното тяло, болестта, в известен смисъл, е преодоляна, но не напълно; а това означава, че кармическото уравновесяване на миналото е вече факт само на равнището между етерното тяло и физическото тяло, но дисхармонията между етерното тяло и астралното тяло продължава. Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех.
При подобни случаи, от голяма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението.
Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагьосан кръг. Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя организъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия организъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много. Обаче нещата не са устроени така. Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм. Това е един твърде особен процес.
към текста >>
Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде
гол
ям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани.
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами. В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот. И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести.
Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани.
И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
към текста >>
Днес в Антропософското Движение се намесват много неща, които са типични за външния свят, а това означава, че мнозина, в желанието си да станат антропософи, внасят в нашите среди и
гол
яма част от неразбирането и антипатията на външния свят спрямо Антропософията.
И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили. Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература. Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм. Нека добавя само, че не трябва да смесваме това, което се открои в началото на Антропософското Движение, с това, което то действително може да бъде.
Днес в Антропософското Движение се намесват много неща, които са типични за външния свят, а това означава, че мнозина, в желанието си да станат антропософи, внасят в нашите среди и голяма част от неразбирането и антипатията на външния свят спрямо Антропософията.
Така всред нас попадат влияния от мрачната страна на нашата епоха. И когато тази мрачна страна се прояви у някого, хората казват: Да, това идва от Антропософията.
към текста >>
Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в
гол
емите градове.
Преди всичко, налага се да отговорим на следния въпрос: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия организъм? В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпроса, като казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува. Обаче нещата не са толкова прости. От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н.
Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове.
Сега пред нас се отваря ново поле за размисъл. За внимателния наблюдател е ясно, че съвременните направления в медицината отдавна са стигнали до извода, че болестотворните причини следва да търсим във външния свят, особено в бацилите; нещо, за което един духовен човек, Трьолс Лунд, с право каза: „Днес болестите идват от бацилите, както до скоро се твърдеше, че идват от Бога, от Дявола и т.н! " Да, през 13 век се казваше: Болестите идват от Бога. През 15 век се казваше: Болестите идват от Дявола! По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите!
към текста >>
Изкушението на нашия съвременник да прибегне до думата „случайност" е много
гол
ямо.
Да, в известен смисъл е оправдано да се говори за външни причини, когато обсъждаме въпроси като болестта и здравето. Тук нашият съвременник лесно може да бъде подведен и да си послужи с една дума, която в основата си е много сполучлива, но която практически може да внесе пълно безредие в нашия светоглед. Ако например един напълно здрав до този момент човек попадне в епидемично огнище, където върлува грип или дифтерия, нашият съвременник с лека ръка ще отсъди, че въпросният човек се е заразил, понеже е попаднал в съответната област.
Изкушението на нашия съвременник да прибегне до думата „случайност" е много голямо.
Изобщо днес за „случайности" се говори като за нещо съвсем естествено.
към текста >>
Вече споменах, как изобретяването на телескопа се дължи до
гол
яма степен на детската игра в една оптическа работилница; децата поставили оптичните лещи в такова положение, че за майстора станало възможно да стигне до идеята за телескопа.
Нима самата случайност не е нещо, което би могло да ни изпълни с недоверие към всичко, което се опитваме да направим за нейната точна дефиниция? И преди съм споменавал, как един духовен човек през 18 век не без основание отбеляза, разсъждавайки върху мотивите да се издигат едни или други паметници, следното: „Ако обективно проследим хода на историята, би трябвало да издигаме най-вече паметници на случайността" Ако се върнем към историята, ще направим изумителни открития върху ролята на случайността и това, което остава скрито зад нея.
Вече споменах, как изобретяването на телескопа се дължи до голяма степен на детската игра в една оптическа работилница; децата поставили оптичните лещи в такова положение, че за майстора станало възможно да стигне до идеята за телескопа.
Бихме могли да посочим и знаменития полюлей от катедралата в Пиза. Хиляди и хиляди хора преди Галилей са наблюдавали неговите ритмични движения. Обаче Галилей пръв се задълбочава в закономерната връзка между тези едва забележими ритмични движения и неговото собствено кръвообращение, за да стигне до закона за махалото. Ако не разполагахме със закона за махалото, цялата съвременна физика, както и цялата днешна култура, щяха да имат съвсем друг облик. Опитайте се да потърсите някакъв смисъл в еволюцията на човечеството и кажете, дали само случайността е била решаваща и дали само тя е довела, например Галилей, до неговото важно откритие.
към текста >>
Впрочем в най-
гол
яма степен ги допускат тъкмо съвременните философи и психолози.
Подобна теория лесно може да бъде опровергана, защото всеки би могъл да възрази: Ако нещата наистина стояха така, че претекстът е нищо, а мотивът всичко, тогава на този психолог следва да се заяви: „В такъв случай и твоите твърдения, които превръщаш в теория, също са само един претекст; потърсим ли твоите по-дълбоки мотиви, може би и те ще се окажат от същото естество". Ако този психолог сериозно би се постарал да вникне в изречението: „Всички жители на Крит са лъжци", щеше да установи, че от него изобщо не могат да се правят верни изводи, тъкмо защото е казано от един жител на Крит; той би се досетил още, в какъв омагьосан кръг може да попадне и как в определена област лесно може да обърне своите твърдения срещу самия себе си. Това се отнася и за цялата съвременна литература, където за истинска психология не може да става и дума. Ето защо и хората обикновено изобщо не забелязват това, което сами вършат. Антропософията изисква от всички нас нещо съвсем друго; а такива логически недомислици и конфузии трябва да избягваме на всяка цена.
Впрочем в най-голяма степен ги допускат тъкмо съвременните философи и психолози.
В това отношение на шият пример е типичен. Тук ясно виждаме луциферическите влияния върху човека и как те се стремят да превърнат целия му душевен живот в Майя, и как той се изкушава да сочи други мотиви за своите действия, нямащи нищо общо с истинските.
към текста >>
105.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да предположим, че вземаме една малка капка от оцветена течност и я слагаме в басейн с вода: За кратко време тя ще се разтвори в
гол
ямата водна маса и от оцветената капка няма да остане никаква следа.
Да предположим, че вземаме една малка капка от оцветена течност и я слагаме в басейн с вода: За кратко време тя ще се разтвори в голямата водна маса и от оцветената капка няма да остане никаква следа.
към текста >>
106.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на
гол
яма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано.
Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа.
Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано.
Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично".
към текста >>
Обаче тъкмо тази душевна нагласа става повод за още по-
гол
ямо високомерие.
Тъкмо онези, които са приели Антропософията, имат всички основания да изтъкват с цялата убедителност, на която са способни, фактът, че като земни хора, ние далеч не трябва да пренебрегваме нещата, които получаваме от живота. Ако някой отхвърля усилията, необходими за постигането на здраво и логично мислене, надявайки се да проникне и без тях в духовния свят, фактически се стреми да избяга от нашия земен свят. Такива хора искат да се носят над земните грижи; те смятат за унизително да се занимават с неща, свързани с разбирането на каквито и да е физически закономерности, и изобщо вярват, че са призвани за нещо много повече.
Обаче тъкмо тази душевна нагласа става повод за още по-голямо високомерие.
И много лесно е да се установи, че тъкмо тези личности, които са склонни към мечтателство и нежелание да се ангажират с проблемите на ежедневието, упорито отказват всякакво обучение, защото те просто смятат, че „са вътре в нещата"; духовни движения като нашето не ги привличат. Техният девиз е: „Човечеството трябва да живее в духовния свят! "
към текста >>
До
гол
яма степен процесите се разиграват вън от нас, и едва чрез тях Ариман прониква в нас.
И с нашата най-дълбока същност, всички ние сме в самия център на тази битка между Луцифер и другите свръхсетивни Същества. Нещо повече: Самите ние сме арената на тази битка! А обстоятелството, че сме арена на тази битка, вече ни въвлича в Кармата обаче само косвено, и то благодарение на факта, че борбата се води срещу Луцифер. Напротив, когато отправим поглед към външния свят, ние се пренасяме в областта на ариманическите сили.
До голяма степен процесите се разиграват вън от нас, и едва чрез тях Ариман прониква в нас.
към текста >>
Душевните опитности и
гол
емите изпитания на тези свръхсетивни Същества не засягат нашия вътрешен Аз.
На Луцифер ние дължим способността да различаваме доброто от злото, свободата и свободната волеизява. Всичко това ние дължим единствено на Луцифер. Но тези Същества са постигнали и нещо друго, което са пренесли в Земното развитие; трудно е да го опишем точно и само ще загатнем следното: Както днес ние сме обкръжени от духовното присъствие на Ангелои, така и те на свой ред бяха подготвени за сегашното си съществувание чрез ариманическата борба в техните души по времето на Старата Луна.
Душевните опитности и големите изпитания на тези свръхсетивни Същества не засягат нашия вътрешен Аз.
По-късно отново ще видим, че ние се доближаваме до Ариман само косвено. Благодарение на Ариман, тези Същества се издигат до известни постижения, чиито причини са заложени още в периода на тяхното „лунно съществувание". През епохата на Старата Луна и под влиянието на Ариман, тези Същества постигнаха нещо, което по-късно пренесоха на нашата Земя. Нека се опитаме да открием последиците от борбата на Ариман, да ги открием тук, в условията на земния свят.
към текста >>
Никога досега възможността да се поддадем на илюзии не е била толкова
гол
яма.
Ние ще установим също, че тук стигаме до една точка, която се оказва критична за човека: когато едно привидно противоречие се стоварва върху него с непосилна тежест и в този момент ариманическите сили могат да го завладеят с цялата си мощ.
Никога досега възможността да се поддадем на илюзии не е била толкова голяма.
Все пак, сега ние знаем: Именно „благотворните" сили са тези, които правят нашите органи „неупотребими", защото това е противодействие спрямо Ариман; следователно тези, които не биха насърчили всичко онова, което можем да наречем „благотворни противодействия срещу ариманическите сили", би трябвало да окачествим като „вредители" за човечеството. Защото хигиенните средства и другите подобни на тях, несъмнено биха ограничили тези „благотворни противодействия".
към текста >>
107.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
на онези сили, които се надигат не от вътре, а действуват отвън и до
гол
яма степен определят отношението ни към света.
Вече посочихме: нашата Карма влиза в действие едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях. След като вече сме станали обект на луциферическите влияния, те правят възможна и появата на ариманическите Същества, т.е.
на онези сили, които се надигат не от вътре, а действуват отвън и до голяма степен определят отношението ни към света.
Общо взето, Луцифер е този, който предизвиква Ариман, а ние, хората, сме поставени в самия център на техния спор. След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
към текста >>
Ето защо не е трудно да се уверите, че колкото и
гол
яма мъдрост на .натрупа човек в сетивно-физическия свят, тя не променя съществено душевния му свят, не променя това, което определяме като „насищане" на астралното тяло с едни или други подтици, страсти и т.н.
Ето защо не е трудно да се уверите, че колкото и голяма мъдрост на .натрупа човек в сетивно-физическия свят, тя не променя съществено душевния му свят, не променя това, което определяме като „насищане" на астралното тяло с едни или други подтици, страсти и т.н.
Човек може да е твърде образован и осведомен за всички неща от сетивно-физическия свят, и все пак да не е постигнал пречистване на своите инстинкти и страсти. Той може да е наистина компетентен за всичко, което вижда в сетивно-физическия свят, и в същото време да е завършен егоист, понеже е поел егоистичните импулси още от своето детство. (Естествено, човек може да притежава и двете неща: Както онази компетентност, която се цени днес от официалната наука, така и пречистените от Аза астрално и етерно тяло.) Да, човек може да натрупва всякакви познания за физическия свят и да обогатява с тях своята Разсъдъчна Душа, но не и да преодолее онази дълбока пропаст, която разделя Разсъдъчната Душа от етерното тяло. С други думи: Колкото и отворен да е някой за външните истини, колкото и да се стреми към познание за сетивно-физическия свят, Вие лесно ще установите, как това познание не притежава никаква власт над пластичните, градивни сили, които формират неговото тяло.
към текста >>
Повърхностното съзнание не забелязва нищо, обаче „другото" съзнание, което е свързано с нашето физическо и етерно тяло подтиква човека и той упорито започва да търси онова място, онази местност с пейка под
гол
емия дъб, където ще се разрази отдавна очакваната гръмотевична буря, за да бъде улучен най-после от мълнията!
Повърхностното съзнание не забелязва нищо, обаче „другото" съзнание, което е свързано с нашето физическо и етерно тяло подтиква човека и той упорито започва да търси онова място, онази местност с пейка под големия дъб, където ще се разрази отдавна очакваната гръмотевична буря, за да бъде улучен най-после от мълнията!
Ето как неговото подсъзнание го насочва към онази кармическа цел, която е загатната още в миналата инкарнация. Това, което е извършено под влиянието на Луцифер в миналия живот, има за последица определени действия от страна на Ариман в сегашния живот. Сега Ариман работи по такъв начин, че ние изключваме нашето „горно" съзнание и то до такава степен, че следваме единствено съзнанието на етерното или физическото тяло.
към текста >>
В предишните лекции от този цикъл аз вече споменах, че същата онази индивидуалност, която живя в нашата културна епоха като Кеплер, беше инкарнирана по-рано в едно египетско тяло и като египтянин, с помощта на древната свещеническа мъдрост, често отправяше своя взор към небесния свод, така че
гол
емите звездни тайни му се откриваха по вълнуващ, грандиозен начин.
Нека за миг да спрем поглед върху следатлантското развитие на човечеството: В средата се намира Гръцко-латинската епоха; преди нея е Египетско-халдейската епоха, а след нея: нашата Пета културна епоха. В бъдеще ще се развият Шестата и Седма културни епохи. По друг повод аз многократно съм посочвал, как в известен смисъл отделните културни епохи, освен че се редуват, проявяват характерните си черти и по такъв начин, че например докато Гръцко-латинската културна епоха съществува сама за себе си, Египетско-халдейската епоха се повтаря и в наши дни.
В предишните лекции от този цикъл аз вече споменах, че същата онази индивидуалност, която живя в нашата културна епоха като Кеплер, беше инкарнирана по-рано в едно египетско тяло и като египтянин, с помощта на древната свещеническа мъдрост, често отправяше своя взор към небесния свод, така че големите звездни тайни му се откриваха по вълнуващ, грандиозен начин.
После той отново се инкарнира, този път като Кеплер, в Петата следатлантска културна епоха, която в известен смисъл, е повторение на Третата (египетско-халдейска) културна епоха.
към текста >>
В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в
гол
емите духовни истини на египетската астрология.
В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да живеят според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата. В следващите столетия чистотата не беше издигана на такъв висок пиедестал, но днес, в рамките на Петата културна епоха, ние отново се сблъскваме с драстичните хигиенни мерки, които обаче сега идват не от „посланията на Боговете", а от позицията на една чисто материалистическа логика. И все пак, можем да говорим за един вид повторение на това, което беше извънредно характерно за древния Египет. Ето по колко забележителен начин миналото се намесва в Кармата на човечеството. Макар и Кармата да е една, нейният общ характер непрекъснато се променя.
В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в големите духовни истини на египетската астрология.
При нейното следващо прераждане в епохата, когато трябваше да се осъществи мисията на материализма, същата индивидуалност пренесе същите факти но вече в съответствие с новата епоха в материалистично оцветените „Кеплерови закони".
към текста >>
Да предположим, как поради безлюбие към човека,
гол
ям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия.
В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали. Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация.
Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия.
Да допуснем още, че бихме могли да предприемем известни мерки срещу епидемията. В този случай ние бихме попречили на човешкото тяло да даде израз на безлюбието; но не бихме направили нищо, за да отстраним вътрешните извори на безлюбието. Нещата трябва да са подредени така, че след като отстраняваме физическия израз или органа на безлюбието, ние следва да поемем и задължението да подхванем човешката душа по такъв начин, че тя да пресуши тези извори на безлюбието. Лесно е да предвидим, че физическият израз, или органът на безлюбието ще бъде напълно умъртвена това, което, примерно хората предприемат като ваксинация срещу шарката. Обаче духовнонаучното изследване показва следното: Обривите, пустулите на едрата шарка се появяват в такъв период от време, когато възниква всеобща склонност към неистов егоизъм, към безлюбие.
към текста >>
108.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Както вече многократно споменах,
гол
емите кармически закономерности могат да бъдат само приблизително скицирани, и то в най-общи линии, за да дадем начален тласък в изучаването на тази наистина необятна област.
Както вече многократно споменах, големите кармически закономерности могат да бъдат само приблизително скицирани, и то в най-общи линии, за да дадем начален тласък в изучаването на тази наистина необятна област.
Ако се замислите върху нещата, които обсъждахме през последните дни, няма да Ви изглежда странно, че за да търси всред външния свят уравновесяващите кармически отговори на своите предишни действия, човек трябва да напусне определени пластове на своето съзнание: и тъкмо по този начин той ще бъде неотразимо привлечен към онова място, където ще се зарази от някаква „инфекция", за да търси в нея необходимия баланс спрямо онези кармически причини, които сам е въплътил в тялото си; или пък ще бъде тласнат, разбира се от самия себе си, към някаква „злополука", но с все същата цел възмездието, изправянето, изкуплението.
към текста >>
Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват
гол
ям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи.
Сега за Вас е напълно ясно: Ако от една страна ние сме в състояние да елиминираме „вредните" условия, където човек би постигнал кармическото изкупление, подобни условия веднага ще възникнат, само че под друга форма. Елиминирайки определени условия, ние само създаваме необходимостта от възникване на същите условия под друга форма. Логично е да си представим, че много епидемии и общи болестотворни причинители се дължат просто на обстоятелството, че хората, които търсят тези епидемии и болести, всъщност искат да се освободят от това, което те кармически привличат към себе си, какъвто е случая с „органът на безлюбието" при епидемиите от шарка. Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация.
Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи.
Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин. И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност.
към текста >>
И след като този стил на живот им предлага по-
гол
еми физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност.
Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност.
Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите.
към текста >>
Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до
гол
яма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност.
А сега да насочим вниманието си към това, как една жена живее в своята инкарнация.
Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност.
Ето защо жената е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност. Уравновесяването между мъжката и женска същност се извършва едва в областта на съвместния духовен живот. Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената. Жената има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
към текста >>
Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-
гол
яма се очертава разликата между мъжа и жената.
А сега да насочим вниманието си към това, как една жена живее в своята инкарнация. Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност. Ето защо жената е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност. Уравновесяването между мъжката и женска същност се извършва едва в областта на съвместния духовен живот.
Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената.
Жената има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
към текста >>
Мъжът може да има по-богати опитности, по-
гол
еми научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената.
Ние добре знаем, че през периода между смъртта и новото раждане, нашите душевни изживявания подготвят необходимото физическо тяло за следващата инкарнация на душата. Всичко, което в живота между раждането и смъртта е неин подчертано душевен, подчертано емоционален характер, се стреми да проникне по-дълбоко в организма, да го насити и импрегнира. Ето защо жената, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот.
Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената.
В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма. Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм. Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм. Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята.
към текста >>
Жената до
гол
яма степен запазва част от духовния свят извън своето тяло; тази част остават така да се каже, неинкарнирана; жената не потъва толкова навътре в материята, тя запазва тялото си по-меко, по-гъвкаво.
Нека да продължим предишните си размишления. При мъжкия организъм, нашият „вътрешен човек" е много по-дълбоко вплетен в материята, много по-силно „вкопчен" в нея, отколкото при жената.
Жената до голяма степен запазва част от духовния свят извън своето тяло; тази част остават така да се каже, неинкарнирана; жената не потъва толкова навътре в материята, тя запазва тялото си по-меко, по-гъвкаво.
Характерен признак на женската природа е, че тя запазва за себе си свободна, неинкарнирана духовна сила, вмъква се много по-предпазливо в материята, и преди всичко запазва своя мозък, така да се каже, мек. Ето защо няма нищо чудно, че жените проявяват едно трайно влечение към новото, особено ако то е в духовната област. Едно окултно движение, чиито източници са в духовния свят, винаги намира повече привърженици всред жените, отколкото всред мъжете: това не е случайност, а напълно отговаря на по-дълбоките и закономерни връзки между нещата.
към текста >>
Обаче Вие бихте допуснали
гол
яма грешка, ако смятате, че върху човека действуват само грубите, външни субстанции, които той приема в себе си, като например храната и т.н.
Обаче Вие бихте допуснали голяма грешка, ако смятате, че върху човека действуват само грубите, външни субстанции, които той приема в себе си, като например храната и т.н.
Върху човека действуват не само хранителните вещества, но и всички негови усещания, които чрез сетивата, бих казал, просто се вливат в него. Но поради по-голямата си близост до материята, храните действуват по друг начин.
към текста >>
Но поради по-
гол
ямата си близост до материята, храните действуват по друг начин.
Обаче Вие бихте допуснали голяма грешка, ако смятате, че върху човека действуват само грубите, външни субстанции, които той приема в себе си, като например храната и т.н. Върху човека действуват не само хранителните вещества, но и всички негови усещания, които чрез сетивата, бих казал, просто се вливат в него.
Но поради по-голямата си близост до материята, храните действуват по друг начин.
към текста >>
109.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Има и по-дълбоки въпроси, свързани с кармическите връзки, които се отнасят до нашето лично, човешко влияние върху Кармата и по-специално до влиянието върху Кармата на другите хора, следователно въпроси, опиращи до малка или
гол
яма промяна в посоката на Кармата; с една дума, въпроси на които не може да се отговори нито да се предложи някаква идея за намиране на отговор без да се докоснем до някои важни тайни от мировото развитие, каквато е и нашата твърда цел днес.
Има и по-дълбоки въпроси, свързани с кармическите връзки, които се отнасят до нашето лично, човешко влияние върху Кармата и по-специално до влиянието върху Кармата на другите хора, следователно въпроси, опиращи до малка или голяма промяна в посоката на Кармата; с една дума, въпроси на които не може да се отговори нито да се предложи някаква идея за намиране на отговор без да се докоснем до някои важни тайни от мировото развитие, каквато е и нашата твърда цел днес.
Такива въпроси могат да възникнат у всеки, който размисли върху главните моменти от досегашните лекции или поиска сам да си ги осветли от една или друга страна.
към текста >>
Видяхме също, че
гол
яма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло.
Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот. Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята. Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него.
Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло.
Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак. Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>
Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на
гол
ямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер.
Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер. Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер. А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън.
Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер.
към текста >>
За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим
гол
яма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане.
За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане.
Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят. В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна.
към текста >>
110.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но понеже днес е последната лекция, а поначало времето за такава обширна тема никога не е достатъчно, ще се съгласите, че
гол
яма част от въпросите, които може би се пораждат в душите Ви, този път ще останат без отговор.
Върху различните проявления на Кармата би могло да се говори още твърде много.
Но понеже днес е последната лекция, а поначало времето за такава обширна тема никога не е достатъчно, ще се съгласите, че голяма част от въпросите, които може би се пораждат в душите Ви, този път ще останат без отговор.
Нашето Антропософско Движение обаче продължава напред, и това, което остава недовършено в един лекционен цикъл, ще бъде обсъждано още много пъти.
към текста >>
Да, невъзможно е да си представим, че при едно такова събитие, засягащо цял народ, а и
гол
яма част от цивилизованото човечество, не се случва нищо друго, освен че всеки индивид урежда своята лична Карма!
Ние вече засегнахме този въпрос, макар и от друга гледна точка. Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения. За мислете се за всички пълководци в тези войни, за всички онези, които пожертваха живота си, отбивайки на шествията на персите: Ако макар и за кратко се потопите в атмосферата на това събитие, нима ще се съгласите, че тогава са били попълвани кармическите равносметки само на отделните личности?
Да, невъзможно е да си представим, че при едно такова събитие, засягащо цял народ, а и голяма част от цивилизованото човечество, не се случва нищо друго, освен че всеки индивид урежда своята лична Карма!
Проследявайки хода на историческото развитие и прехвърляйки се от едно събитие на друго, Вие ще установите, че те имат свой собствен смисъл, който не се покрива с индивидуалната Карма на отделния човек.
към текста >>
Виждаме още, как един или друг народ прибавя нещо ново към основния импулс и как в развитието остава нещо непреходно; обаче напредъкът неумолимо изисква цели народи да напуснат историческата сцена, като в същото време техните най-
гол
еми и величествени постижения биват съхранени за следващите епохи.
Ако обърнем поглед назад към миналото, ще видим как възникват култура след култура, народ след народ.
Виждаме още, как един или друг народ прибавя нещо ново към основния импулс и как в развитието остава нещо непреходно; обаче напредъкът неумолимо изисква цели народи да напуснат историческата сцена, като в същото време техните най-големи и величествени постижения биват съхранени за следващите епохи.
В този смисъл, изводите на антропософската Духовна Наука не трябва да ни учудват: В този възходящ ход на човешкото развитие, тя ясно разграничава два отделни потока.
към текста >>
Израз на
гол
ямо късогледство би било да твърдим, че и след три хилядолетия ще има хора, които ще дискутират антропософските истини така, както правим това ние днес.
Тук, погледнато от две различни страни, Вие имате най-същественото, от което се нуждаеха отделните култури и то започва да се променя едва в наши дни. Защото преди появата на антропософския духовен живот, тези илюзии бяха непоклатими. Би било крещящо недомислие, ако някой, който вече е проникнал в нашето Антропософско Движение, повярва, че формите, в които изливаме нашите познания, или мисловните конструкции, с които днес си служат нашето антропософско мислене, нашите антропософски чувства и воля, са нещо вечно.
Израз на голямо късогледство би било да твърдим, че и след три хилядолетия ще има хора, които ще дискутират антропософските истини така, както правим това ние днес.
Ние сме сигурни в едно: специфичните особености на нашата епоха ни позволиха да дефинираме законите на развитието максимално точно, обаче нашите потомци ще изразят тези неща по съвсем друг начин.
към текста >>
Гол
яма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението"6, но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.
Ето как чрез ариманическите и луциферическите Същества стигаме и до Кармата на висшите светове. Там горе също властва Кармата. Кармата е навсякъде, където са Азовете. Естествено, Луцифер и Ариман крият „Азове" в себе си; ето защо и последиците от техните действия могат да се върнат отново върху самите тях.
Голяма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението"6, но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.
към текста >>
Найсъщественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме, до каква
гол
яма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство.
Но в кой момент от своето развитие, човешката воля е напълно свободна? Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман; тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта в хода на пречистването, което може да продължи десетки години има едно характерно изживяване.
Найсъщественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме, до каква голяма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство.
Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство! " Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия! " Усещането от този забележителен момент,човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят.
към текста >>
В по-
гол
ямата си част, хората или изобщо не подозират за тях, или пък не искат да положат и най-малките усилия за да ги разберат.
Накъдето и да отправите поглед, навсякъде където има следи от човешки мисли и чувства, Вие ще установите колко далеч са хората от едно вярно разбиране за същността на Луцифер и Ариман.
В по-голямата си част, хората или изобщо не подозират за тях, или пък не искат да положат и най-малките усилия за да ги разберат.
Ето защо Вие лесно ще забележите, че днес повечето хора изпадат в един вид религиозен егоизъм: те се стремят единствено към онзи комфорт на душата, който те извличат от своите представи. Макар и в много случаи хората да не съзнават този егоизъм, той винаги се намесва в техните желания, в техните страсти.
към текста >>
Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са
гол
ямото и вечно разочарование на Луцифер.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели!
Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер.
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>
Онези от Вас, които имат възможност да чуят и следващите цикли, ще намерят там отговор на
гол
яма част от въпросите, които неизбежно са възникнали в хода на сегашните лекции.
Сега вече сме в края на този лекционен цикъл, но не и в края на нашата основна тема. Друг избор просто нямаме. Ако ми позволите няколко заключителни думи, бих добавил, че успях да изнеса пред Вас тази поредица от лекции, засягащи толкова важни и вълнуващи въпроси, свързани както с човешката личност, така и със съдбата на висшите Същества, само защото черпех сили и смелост от най-дълбоките пластове на моята душа. Радвам се, че на тази наша среща можахме да говорим тъкмо върху откровенията на Кармата.
Онези от Вас, които имат възможност да чуят и следващите цикли, ще намерят там отговор на голяма част от въпросите, които неизбежно са възникнали в хода на сегашните лекции.
Но всички, които не можаха да присъствуват на този летен цикъл, по-късно винаги ще имат възможност да обсъдят интересуващите ги неща лично с мен.
към текста >>
111.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова
гол
яма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Ако човек съпостави съдържанието на тези лекции с болезнените изпитания, през които европейските народи минават точно сега, той несъмнено ще установи, че моите тогавашни думи хвърлят известна светлина върху това, което става днес.*1 Ако аз бих държал тези лекции сега, някой лесно би могъл да повярва, че моите изводи са продиктувани от важните исторически събития, които се разиграват в наши дни. Например още в началото на първата лекция аз казвам: „И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.“ Вече наближава времето, когато самата съдба ще подскаже на човечеството съвсем ясно, че един такъв възглед съдържа истината.
към текста >>
112.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
За мен е
гол
яма радост предоставената възможност, вече за трети път, да развия една обширна тема пред нашите приятели тук, в Норвегия, и в отговор на сърдечния поздрав, отправен току що от нашия скъп приятел Ериксен, бих желал да отвърна със същата сърдечност и от същите дълбини на душата.
За мен е голяма радост предоставената възможност, вече за трети път, да развия една обширна тема пред нашите приятели тук, в Норвегия, и в отговор на сърдечния поздрав, отправен току що от нашия скъп приятел Ериксен, бих желал да отвърна със същата сърдечност и от същите дълбини на душата.
към текста >>
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова
гол
яма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция. И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.
към текста >>
Да, когато Азът ще преобрази днешното физическото тяло, тази най-груба и най-материална съставна част на човека, оказваща най-
гол
яма съпротива, тогава ние ще имаме в себе си Човека-Дух, или Атма.
Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата еволюция на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми. Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес. И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече познавате като Дух-Себе, или Манас. После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо въздействие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди. И накрая идва най-висшата степен от Азовата дейност, която засега можем да си представим: духовното преобразяване и изобщо пълната метаморфоза на най-трудната за повлияване съставна част физическото тяло.
Да, когато Азът ще преобрази днешното физическото тяло, тази най-груба и най-материална съставна част на човека, оказваща най-голяма съпротива, тогава ние ще имаме в себе си Човека-Дух, или Атма.
И така, ние обхващаме с поглед: Първо, трите съставни части на човешката природа, които идват от миналото, второ, другата съставна част, която наричаме Аз, и накрая другите три съставни части, които занапред Азът ще преобрази в съвсем нови формации.
към текста >>
Онези и вероятно те са по-
гол
ямата част от Вас , които вече са се занимавали с това, което наричаме из следване на Хрониката Акаша*3, с развитието на човека от прадревното минало и с перспективите на далечното бъдеще, добре знаят, че хората, както можах да опиша пред Вас, макар и в сбит вид, са претърпели едно продължително развитие, и насочвайки поглед към миналото, ние установяваме, че те наистина са имали нужда от продължителни периоди, за да изградят първите наченки на своето физическо тяло, после първите наченки на своето етерно тяло и накрая тези на астралното тяло, а и да продължат по-нататъшното развитие на тези три свои съставни части.
Онези и вероятно те са по-голямата част от Вас , които вече са се занимавали с това, което наричаме из следване на Хрониката Акаша*3, с развитието на човека от прадревното минало и с перспективите на далечното бъдеще, добре знаят, че хората, както можах да опиша пред Вас, макар и в сбит вид, са претърпели едно продължително развитие, и насочвайки поглед към миналото, ние установяваме, че те наистина са имали нужда от продължителни периоди, за да изградят първите наченки на своето физическо тяло, после първите наченки на своето етерно тяло и накрая тези на астралното тяло, а и да продължат по-нататъшното развитие на тези три свои съставни части.
Вие може би знаете, че човекът е изградил предишните си еволюционни степени, например своето астрално тяло, не на сегашната Земя, а на едно от нейните предишни планетарни състояния, което ние наричаме Старата Луна*4. Както днешният живот идва в резултат на предишни състояния, така и нашият поглед може да проследи миналите въплъщения на самата Земя. Това, което наричаме Сетивна душа и Разсъдъчна душа е изградено в рамките на днешната Земна планета. На Старата Луна, т.е. през времето, на Лунното съществувание в човека беше внесено астралното тяло, а през едно още по-ранно планетарно въплъщение, Старото Слънце, беше внесено етерното тяло, а на Стария Сатурн човекът получи първите наченки на физическото тяло.
към текста >>
А той ще се разпорежда с тях в още по-
гол
яма степен и ще им заповядва намирайки се извън тях да се движат в една или друга посока, когато един ден ще е толкова напреднал, че да преобразява не само астралното, но и етерното, или жизнено тяло.
Както един човек, изчакал подходящия момент от епохата на Бъдещия Юпитер, ще може да направлява своето физически и етерно тяло, така и днес има такива същества, които без да са изчакали подходящия момент, т.е. преждевременно вече могат да вършат същото. Такива преждевременно развити същества ние имаме в лицето на нашите птици*6, които всяка година предприемат своите далечни пътешествия над Земята. Тук става дума за така наречената Групова душа*7, която е свързана с етерното тяло на всяка една от птиците. Както Груповата душа направлява редовните сезонни препитания на птиците, така и човекът след като е развил своя Манас, или Дух-Себе ще се разпорежда с това, което наричаме физическо и етерно тяло и ще им заповядва да се движат в една или друга посока.
А той ще се разпорежда с тях в още по-голяма степен и ще им заповядва намирайки се извън тях да се движат в една или друга посока, когато един ден ще е толкова напреднал, че да преобразява не само астралното, но и етерното, или жизнено тяло.
Такива Същества, които могат това, има дори и днес. Това са Архангелои, или Архангелите. Да, те могат да вършат всичко онова, което един ден ще е по силите и на човека; те вече могат да вършат онова, което бихме нарекли „способността да направляват своето етерно и физическо тяло, намирайки се извън тях“, като в същото време те продължават да работят над своето собствено етерно тяло.
към текста >>
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики народи, които станаха основатели на
гол
емите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна култура, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха.
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики народи, които станаха основатели на големите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна култура, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха.
Ние ясно забелязваме, че през всичките тези епохи действуват съответните вдъхновители или инспиратори на народите. Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура. Ето как народите съществуват един след друг и един до друг. Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго. В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък.
към текста >>
113.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята
гол
яма мисия.
И така, над Земята са разположени Духовете на Народите. Но те си имат и своите собствени задачи; защото от тяхна гледна точка далеч не е толкова важно да се намесват в човешките темпераменти. Те вършат това само поради факта, че мировите сили и без друго си взаимодействуват.
Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята голяма мисия.
Обаче наред с намесата си в темпераментите, те имат да се справят и със задачи, произтичащи от техния собствен Аз. А тези задачи се състоят главно в следното: те трябва да напредват в собственото си развитие, да се придвижват над Земята и да се въплъщават в една или друга земна област. Това са техни лични задачи. Останалото, което те вършат между другото в сферата на човешките темпераменти, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия. Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората.
към текста >>
Обаче в мировата еволюция съществува една
гол
яма тайна и това е законът за изоставането на определени Същества, законът, според който на всяка степен от еволюцията определени Същества изостават и в следващата степен от еволюцията те не се издигат до очакваното за тях „нормално“ равнище, а всъщност запазват предишния си характер.
Обаче в мировата еволюция съществува една голяма тайна и това е законът за изоставането на определени Същества, законът, според който на всяка степен от еволюцията определени Същества изостават и в следващата степен от еволюцията те не се издигат до очакваното за тях „нормално“ равнище, а всъщност запазват предишния си характер.
И така, в хода на нашата общочовешка еволюция, определени Същества винаги изостават. Всред тези изостанали Същества има и такива Духове на Формата, такива Власти, които са изостанали по един твърде своеобразен начин, а именно, че по отношение на определени качества те продължават да са Духове на Формата, или Власти, и чрез определени качества те могат да вършат това, което е по силите само на Духовете на Формата, на Властите, които, както знаем, през Земната епоха са дарили човека с Аза, обаче сега те не могат да вършат това изцяло, понеже не притежават всички необходими за целта качества. Те са изостанали по такъв на чин, че осъществяват своята архангелска степен не на Старото Слънце, а сега, в хода на Земната епоха, така че сега тези Същества стоят на степента на Архангелите, Духовете на Народите, обаче притежават съвсем други качества. Докато Духовете на Народите се намесват съвсем интимно в човешкия живот, понеже те стоят две степени над човека и следователно са все още сродни с него, въпросните Власти, или Духове на Формата, стоят четири степени над човечеството. Ето защо те разполагат с невъобразимо могъщи сили; които не биха могли да действуват по толкова фин и интимен начин в човешкото царство.
към текста >>
Съществата, които пораждат говора, действително притежават
гол
яма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите въздействия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство.
Първото нещо, което възниква от сблъсъка между тези две категории духовни Същества, е говорът, това, което не би могло да възникне без формата и строежа на човешкото тяло. В строежа на човешкото тяло се проявяват именно тези други Духове на Народите, които са дълбоко свързани както с природните сили, така и с хората. Следователно, ние не бива да приписваме говора просто на онези Същества, които са интимно вплетени в народностния темперамент и като Същества, стоящи две степени над човека, определят неговата конфигурация.
Съществата, които пораждат говора, действително притежават голяма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите въздействия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство.
Преди идването на Христос Исус, хората почитаха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да почитат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество. Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята. Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех.
към текста >>
Следователно, ние трябва да предположим, че когато в определен момент констатираме действията, присъщи за един Дух на Времето, тогава настъпва нещо, чрез което цялото човечество постига един
гол
ям напредък в своето развитие и този напредък е свързан с известно влияние върху физическите сили, постигнато в рамките на нашата Земна епоха.
Вчера аз посочих, че съществуват и други сили, Пра-началата, или Духовете на Личността, които в хода на Земната епоха са израз на това, което наричаме Дух на Времето. Импулсирани от техния собствен Аз, от техния собствен душевен организъм, те проникват във физическото тяло и привеждат в движение неговите специфични сили.
Следователно, ние трябва да предположим, че когато в определен момент констатираме действията, присъщи за един Дух на Времето, тогава настъпва нещо, чрез което цялото човечество постига един голям напредък в своето развитие и този напредък е свързан с известно влияние върху физическите сили, постигнато в рамките на нашата Земна епоха.
За да си представите всичко това, необходимо е само да размислите, че за да възникнат едни или други събития в Духа на Времето, действително са необходими физически предпоставки. Биха ли могли, примерно, Кеплер, Коперник или Перикъл да живеят в други епохи, различни от тези, в които са се родили? Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и организирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества. Тук става дума за физически отношения и ние не трябва да си ги представяме като някакви груби материал ни изделия, а като определени конфигурации във физическата цялост на нашата Земя. Понякога дадена конфигурация изпъква съвсем отчетливо; друг път, когато Духът на Времето засили своята активност, възниква друга физическа констелация.
към текста >>
В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-
гол
ямата хармония помежду си.
Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е. един абнормен Дух на Личността, в рамките на определена историческа епоха вече се проявяват сериозните и важни последици от този договор. И за да бъде направен този договор още по-изряден, бяха постигнати особено хармонични отношения със съотвения абнормен Архангел, който беше ръководещият Дух на езика за онази епоха, така че в общочовешката еволюция идва един момент, когато нормалните и абнормните Архангели започват да работят съвместно, като освен тях се намесва и начинът на мислене, възникващ „отвътре“ чрез един абнормен Дух на Личността. Споменатият договор между тези три страни намира видим израз в един точно определен народ. И това е индийският народ, народът, който основа следатлантската култура в Първата следатлантска епоха.
В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-голямата хармония помежду си.
И последицата от тази хармония виждаме във всичко онова, което определяме като историческата роля на индийския народ. Договорът продължи да е в сила дори и за онези по-късни епохи, за които разполагаме с едни или други исторически предания. Ето причината, поради която свещеният древен език на индийците действуваше с такава могъща сила, пораждайки монументални културно-исторически процеси и събития, включително и през следващите периоди от време. Тази могъща сила внесоха в езика именно абнормните Архангели. Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума.
към текста >>
114.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче ние трябва да се заемем също и с такива изследвания, които са необходими с оглед пълнотата и последователността на изложението, защото в противен случай
гол
яма част от темата би могла да остане неразбрана.
В рамките на този лекционен цикъл ние ще направим определени изследвания, които надявам се ще допаднат на всеки един от Вас, така че всеки ще може да прояви непосредствен интерес към въпросите, които го вълнуват.
Обаче ние трябва да се заемем също и с такива изследвания, които са необходими с оглед пълнотата и последователността на изложението, защото в противен случай голяма част от темата би могла да остане неразбрана.
Естествено, тези допълнителни изследвания ще са малко по-трудни за разбиране, отколкото онова, което бих могъл да кажа, следвайки основното съдържание на лекционния цикъл. Днес например ще се наложи да хвърлим поглед в дълбоката вътрешна същност на онези Същества, за които стана дума в двете предишни лекции, а именно нормалните Духове на Народите.
към текста >>
Ето как изглеждат
гол
емите, величествени цели на Архангела.
Ето как изглеждат големите, величествени цели на Архангела.
Обаче отделният човек трябва да работи именно тук, в условията на физическия свят, именно тук той трябва да се погрижи за осъществяването на тези величествени цели. И тъкмо тук между отделния човек и Архангела застават Ангелите: те са онези посредници, които насочват човека към мястото, до което трябва да стигне, за да бликнат у народа онези могъщи чувства, съответствуващи на разпорежданията, идващи от Архангела. И ние стигаме до една вярна представа за нещата, само ако си представяме това, което описах, не просто като алегория, а като една действителност, максимално близка да нашия физически свят.
към текста >>
Ето защо аз непрекъснато трябваше да изтъквам: Изречението „Светът е Майя“ има изключително
гол
яма стойност.
Постепенно тезата, че външният свят е само илюзия и Майя, придобива все по-конкретно значение. Това, което се разиграва под формата на външните исторически събития, е само външният отблясък от дейността на духовните, свръхсетивни Същества, също както и външният човек е само външен отблясък от вътрешния човек.
Ето защо аз непрекъснато трябваше да изтъквам: Изречението „Светът е Майя“ има изключително голяма стойност.
Обаче съвсем не е достатъчно да го повтаряме като едно абстрактно твърдение, а да проследяваме, и то в подробности, неговата вътрешна логика.
към текста >>
115.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Чрез всичко онова, което е ставало в предходните епохи и което сега се разиграва в първата третина на живота, ние се оказваме свързани със Земята до много по-
гол
яма степен, отколкото са предвиждали за нас нормалните Духове на Формата.
Ако всичко това би протичало така, както всъщност то не протече, ако човекът би прекарвал първата и третата третина от своя живот високо горе в обкръжението на Земята и би се докосвал до Земята само през средната третина, ако, следователно, би се развил като едно съвсем различно същество, тогава той би бил свързан със Земята до онази степен, която му е присъща при днешните условия. Но ако това би станало, тогава всички хора по Земята биха имали еднакъв облик и еднакво съдържание; същото би се отнасяло и за онези хора, които напускат Земята. В този случай би се получило едно еднородно човечество. Това, което ни превръща в същества, чиито особени качества идват от расите, не се съдържа в средната третина на живота.
Чрез всичко онова, което е ставало в предходните епохи и което сега се разиграва в първата третина на живота, ние се оказваме свързани със Земята до много по-голяма степен, отколкото са предвиждали за нас нормалните Духове на Формата.
Обаче в резултат на това човекът стана много по-зависим от Земята, която той обитава, много по-зависим от мястото, където живее и т.н. Поради обстоятелството, че човекът така да се каже въпреки намеренията на Духовете на Формата слезе на Земята по-рано от предвиденото, той стана подчертано зависим от мястото: най-вече защото започна да се свързва със Земята по начин, който се различаваше от първоначалния замисъл. Човекът би бил независим от мястото си на раждане, от това, дали крачи по Земята на Север или Юг, на Изток или Запад, само ако би го правил в средната третина от живота си. Но понеже стана зависим от Земята, понеже младостта му протичаше според описания от нас начин, той се свърза много силно с мястото, с областта, където е роден. Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от ъгъла, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък.
към текста >>
Дори ако допуснем, че днешните постижения на човечеството са все още до
гол
яма степен зависими от абнормните сили и Същества на Космоса, ние ще се съгласим с твърдението: Да, хората се отправят на Запад, обаче това не става поради едни или други расови качества.
И колкото повече се приближаваме на Запад, толкова по-ясно виждаме, как съответните култури са повлияни от качествата, присъщи за една по-зряла възраст.
Дори ако допуснем, че днешните постижения на човечеството са все още до голяма степен зависими от абнормните сили и Същества на Космоса, ние ще се съгласим с твърдението: Да, хората се отправят на Запад, обаче това не става поради едни или други расови качества.
Ние ще се съгласим и с още нещо: Развитието на културите е от такова естество, че колкото по на Запад отиваме, толкова повече угасва младежката свежест и продуктивната мощ на съответната култура. Обективният поглед върху нещата ясно показва, че тази закономерност е валидна и в наши дни. Но хората не са свикнали да гледат обективно. И все пак, ако се замислите, че културите се намират в непрекъснато движение, Вие ще констатирате следното: Колкото по на Запад отиваме, толкова по-непродуктивни стават културите, и толкова по-подчертано те включват в себе си процеса на умирането. Колкото по на Запад отиваме, толкова по-мощно процъфтява само външната страна на съответната култура, тази страна, която вече не може да изпита освежаващия полъх на младежката сила, а все повече и повече потъва в остаряването.
към текста >>
Общо взето, за тези
гол
еми истини можем само да загатнем.
Колкото по на Запад отиваме, толкова по-ясно ще се проявява законът, за който става дума.
Общо взето, за тези големи истини можем само да загатнем.
С тяхна помощ обаче ние вникваме в естеството на нашата собствена мисия, независимо в коя точка на Земята протича животът ни. Вие виждате, че ние ясно трябва да разберем онова, което ни предстои да извършим, за да се издигнем до крайните цели на човечеството. Тук изпъква и огромна та отговорност, която ляга върху нас, ако решим да се присъединим към еволюционния ход на човечеството. Когато става дума за величествения еволюционен ход на човечеството, личните симпатии и личният ентусиазъм нямат никакво място. Защото важни са не те, а величествените и общовалидни закони, според които се развива цяло то човечество.
към текста >>
Една
гол
яма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ?
Някога човек беше свален от абнормните Духове долу на Земята и закрепостен към различни точки от Земната повърхност, така бяха създадени и предпоставките за възникване на расите. После обаче ние виждаме как расите все повече и повече се смесват. След това виждаме как расите стават предпоставка за развитието на народите, което на свой ред дава тласък за развитието на отделния човек.
Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ?
Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса. Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия. Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек. Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи. По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>
Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една
гол
яма мистерия.
Някога човек беше свален от абнормните Духове долу на Земята и закрепостен към различни точки от Земната повърхност, така бяха създадени и предпоставките за възникване на расите. После обаче ние виждаме как расите все повече и повече се смесват. След това виждаме как расите стават предпоставка за развитието на народите, което на свой ред дава тласък за развитието на отделния човек. Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ? Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса.
Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия.
Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек. Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи. По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>
Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-
гол
ям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек.
После обаче ние виждаме как расите все повече и повече се смесват. След това виждаме как расите стават предпоставка за развитието на народите, което на свой ред дава тласък за развитието на отделния човек. Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ? Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса. Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия.
Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек.
Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи. По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>
116.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, тези два вида сили се срещат именно тук и тъкмо взаимодействието между Престолите и Духовете на Движението благодарение на факта, че Престолите биват един вид възспирани от Духовете на Движението дава разнообразната конфигурация на Земната повърхност, така че това, което Вие виждате там навън като територии, ландшафт и т.н., е възможно най-
гол
ямата, най-заблуждаващата измама.
Това че може да стои върху твърдата почва, той дължи на следното обстоятелство: От всички страни на мировото пространство към Земята непрекъснато прииждат друг вид сили. Сферата на силите, идващи от мировото пространство, непрекъснато прониква в сферата на силите, излъчващи се от Земята и мястото, където тези две сфери влизат в съприкосновение, образува един вид граница, която не е нищо друго, освен повърхността на Земята. Така че това, което физическите очи виждат като повърхност, е само една измама, породена от двата вида сили, чието противопоставяне всъщност им позволява да се задържат в съответната повърхност. Това, което се излъчва навън от Земята, е в общи линии същото, което наричаме действия на Престолите, или Духовете на Волята. Тези Духове излъчват своите сили по всички посоки, а това, което идва от мировото пространство, е в общи линии идентично с проникващите сили, характерни за Духовете на Движението.
Следователно, тези два вида сили се срещат именно тук и тъкмо взаимодействието между Престолите и Духовете на Движението благодарение на факта, че Престолите биват един вид възспирани от Духовете на Движението дава разнообразната конфигурация на Земната повърхност, така че това, което Вие виждате там навън като територии, ландшафт и т.н., е възможно най-голямата, най-заблуждаващата измама.
Всъщност действителното, което имаме там, е едно непрекъснато уравновесяване на сили, един вид договор между Духовете на Волята и Духовете на Движението, сключен за да се поддържа разнообразният релеф на Земната повърхност.
към текста >>
117.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Но за да не могат абнормните Духове на Формата да предизвикат прекалено
гол
еми безредици по отношение на човека, необходимо беше следното: един от Духовете на Формата трябваше да се отдели от общността, така че фактически в очертанията на Слънцето Вие следва да търсите само шест от тези Духове на Формата, или Елохими.
Ако днес потърсите онова място в Космоса, откъдето нормалните Духове на Формата следователно онези духовни Същества, които, както казах вчера, изпращат лъчите си към нас от просторите на днешния Космос упражняват своите действия, Вие трябва да се обърнете към Слънцето. Именно в очертанията на Слънцето Вие трябва да търсите онази космическа ложа, онази космическа общност, където Духовете на Формата провеждат своите „съвещания“ с оглед постигането на земното равновесие и изпълняването на основната Земна мисия.
Но за да не могат абнормните Духове на Формата да предизвикат прекалено големи безредици по отношение на човека, необходимо беше следното: един от Духовете на Формата трябваше да се отдели от общността, така че фактически в очертанията на Слънцето Вие следва да търсите само шест от тези Духове на Формата, или Елохими.
За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите. И той беше този, когото Библията нарича Яхве или Йехова. А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Космоса, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната. Макар и от друга гледна точка, този факт е описан в моята „Тайна наука“: там е посочено, че с отделянето на Слънцето си отиват и Духовете на Формата, обаче предварителните условия за по-нататъшното развитие на човека възникнаха едва след отделянето на Луната. Защото ако Луната би останала свързана със Земята, еволюцията на човека щеше да се окаже невъзможна.
към текста >>
След като веднъж по-древните Духове на Движението, които разполагат с по-
гол
яма сила отколкото Духовете на Формата понеже в общността на Йерархиите те стоят по-високо решиха да изостанат в своето развитие, нормалните Духове на Формата трябваше да намалят своята активност чрез отстраняването на един от тях.
Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: Защо изобщо Слънцето трябваше да се отделя от Земята? Това беше необходимо поради следните причини.
След като веднъж по-древните Духове на Движението, които разполагат с по-голяма сила отколкото Духовете на Формата понеже в общността на Йерархиите те стоят по-високо решиха да изостанат в своето развитие, нормалните Духове на Формата трябваше да намалят своята активност чрез отстраняването на един от тях.
В противен случай те не биха могли да постигат равновесието, което беше необходимо за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Ако продължим през обширните пространства на Азия, ние откриваме също и мон
гол
ската раса или расата на Марс.
Но нека да проследим същата линия, която тогава очертахме през различните континенти. И сега ние попадаме в Азия, където откриваме расата на Венера или малайската раса.
Ако продължим през обширните пространства на Азия, ние откриваме също и монголската раса или расата на Марс.
После се отправяме към европейската област и в европейското население, в неговия първичен характер, в неговия расов характер, ние откриваме хората на Юпитер. Ако прекосим океана и стъпим в Америка, където се намира точката, мястото, на което расите или културите умират, ние откриваме расата на мрачния Сатурн, първичната индианска раса, американската раса. Следователно, индианската раса е Сатурнова раса. Ето по този начин, проследявайки все по-точно окултния смисъл на нещата, Вие стигате до силите, чиито материални откровения се проявяват именно в тези мирови точки, в тези пет планети.
към текста >>
То е в сила за онзи период от Атлантската епоха, когато започнаха
гол
емите преселения на народите, в резултат на което те можаха да изградят съответните расови при знаци.
И така, ако си изграждате все по-ясни и по-конкретни представи за нещата, Вие стигате до едно вътрешно познание за тези своеобразни и пръснати по цялата Земя расови характери, до едно познание за сложното взаимодействие между нормалните и абнормните Духове на Формата. Същевременно ние очертахме общата картина, такава каквато я установяваме в една определена точка. Обаче това, което споменах за различните точки на Земята, е в сила само за определен момент от развитието.
То е в сила за онзи период от Атлантската епоха, когато започнаха големите преселения на народите, в резултат на което те можаха да изградят съответните расови при знаци.
Ето защо в моята „Тайна наука“ Вие ще срещнете твърдението, че в старата Атлантида съществуваха опре делени мистерийни центрове, наречени атлантски оракули, които имаха грижата да ръководят въпросните преселения и своеобразното разпределение на човешките раси по Земята. Истините, за които сега става дума, винаги са били обект на старателно изследване в тези мистерийни оракули, и първоначално хората изцяло са се съобразявали с техните указания. Всичко, което ставаше на Земята, се ръководеше от Мистериите.
към текста >>
Нека сега да се придвижим към просторните мон
гол
ски равнини.
Нека сега да се придвижим към просторните монголски равнини.
Там действуват главно онези Духове на Формата, които са избрали заобиколния път на кръвта. В „готварския казан“ на кръвта там се приготовляват типичните черти на монголската раса. Обаче при тази монголска раса има нещо твърде особено. Тук в кръвта действуват Духовете на Марс.
към текста >>
В „готварския казан“ на кръвта там се приготовляват типичните черти на мон
гол
ската раса.
Нека сега да се придвижим към просторните монголски равнини. Там действуват главно онези Духове на Формата, които са избрали заобиколния път на кръвта.
В „готварския казан“ на кръвта там се приготовляват типичните черти на монголската раса.
Обаче при тази монголска раса има нещо твърде особено. Тук в кръвта действуват Духовете на Марс.
към текста >>
Обаче при тази мон
гол
ска раса има нещо твърде особено.
Нека сега да се придвижим към просторните монголски равнини. Там действуват главно онези Духове на Формата, които са избрали заобиколния път на кръвта. В „готварския казан“ на кръвта там се приготовляват типичните черти на монголската раса.
Обаче при тази монголска раса има нещо твърде особено.
Тук в кръвта действуват Духовете на Марс.
към текста >>
Следователно, в лицето на мон
гол
ската раса имаме един вид противопоставяне на шестте Елохими.
И в кръвта те работят по такъв начин, че фактически се противопоставят на шестте Елохими, които са съсредоточени в Слънцето.
Следователно, в лицето на монголската раса имаме един вид противопоставяне на шестте Елохими.
При това Духовете на Марс провеждат една твърде особена атака към другата страна, към Яхве, или Йехова, който междувременно отдели своето поле на действие от това на другите шест Елохими. Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо. Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация. Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ.
към текста >>
Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда мон
гол
ската раса, има и още нещо.
И в кръвта те работят по такъв начин, че фактически се противопоставят на шестте Елохими, които са съсредоточени в Слънцето. Следователно, в лицето на монголската раса имаме един вид противопоставяне на шестте Елохими. При това Духовете на Марс провеждат една твърде особена атака към другата страна, към Яхве, или Йехова, който междувременно отдели своето поле на действие от това на другите шест Елохими.
Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо.
Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация. Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия. В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н.
към текста >>
Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в мон
гол
ската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация.
И в кръвта те работят по такъв начин, че фактически се противопоставят на шестте Елохими, които са съсредоточени в Слънцето. Следователно, в лицето на монголската раса имаме един вид противопоставяне на шестте Елохими. При това Духовете на Марс провеждат една твърде особена атака към другата страна, към Яхве, или Йехова, който междувременно отдели своето поле на действие от това на другите шест Елохими. Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо.
Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация.
Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия. В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н. Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения.
към текста >>
От едната страна имаме всичко онова, което наричаме мон
гол
ска раса, а от другата страна е онова, което принадлежи към еврейството.
И така, Вие виждате, че в резултат на упражняваните върху кръвта действия се стига до възникването на две раси.
От едната страна имаме всичко онова, което наричаме монголска раса, а от другата страна е онова, което принадлежи към еврейството.
Тук е налице една огромна вътрешна противоположност, която засяга цялото човечество и ако искаме да проникнем в дълбините на Душите на Народите, ние трябва да отворим очите си за изключително важните подробности, свързани с тази противоположност.
към текста >>
Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите
гол
еми индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят. И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията. Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер.
Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16.
Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>
118.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха
гол
ям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа.
Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси. Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха.
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа.
Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
към текста >>
Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително
гол
ямото многообразие.
Накъдето и да отправите поглед, вие ще установите, че народите от Следатлантската епоха се опират на многобожието. Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки. И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията.
Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие.
Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми. И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма. А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи. Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог.
към текста >>
Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с
гол
яма задълбоченост и внимание.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно.
към текста >>
Да, след Мистерията на
Гол
гота, човечеството можа да приеме Христовия Импулс.
Ние знаем, че тогава настъпи онова събитие, което фактически означава, че човечеството можа да приеме Христовия Импулс.
Да, след Мистерията на Голгота, човечеството можа да приеме Христовия Импулс.
Импулсът, както беше даден тогава, трябваше да се разпространи през следващите столетия и хилядолетия по лицето на цялата Земя. Но за тази цел, освен неоспоримия факт на Христовото Събитие, беше необходима и помощта на определени Същества от света на Йерархиите. И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че Духът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме Духове на Формата и остана водещ Дух на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената. Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството. Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство.
към текста >>
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили
гол
яма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
към текста >>
Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и
гол
еми части от северо-източна Европа.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа.
Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа.
Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
към текста >>
В Европа отделните Духове на Народите, станаха до
гол
яма степен служители на Христовия Дух на Времето.
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс.
В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето.
Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
към текста >>
Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до
гол
яма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата.
Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата.
Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата.
към текста >>
И понеже там се Намираше един от
гол
емите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа.
И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>
От тук идва и
гол
ямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология.
От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа.
Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс. Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.
към текста >>
Обаче от тук идва също и
гол
ямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа.
Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай.
Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс. Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.
към текста >>
119.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Относно
гол
ямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси.
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н.
към текста >>
Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-
гол
емите безсмислици.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси. Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската. Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм.
Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици.
Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде. За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин. Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“.
към текста >>
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след
гол
емите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време.
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура. В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни. Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
Днес бих желал да се спрем главно върху
гол
емите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време. Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура. По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура. В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни.
Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително
гол
ям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие.
Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха. И доколко различни бяха те? Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза.
По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие.
Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание. После се появи Азът, съзнанието за Аза. При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз. Добре обърнете внимание на този факт! Северногерманските народи трябваше да стигнат с напълно развит Аз до съответната еволюционна степен, до която обитателите на древна Индия бяха стигнали в състояние на притъпено съзнание, или с други думи,без да разполагат със своя Аз.
към текста >>
При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до
гол
яма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз.
Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза. По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание. После се появи Азът, съзнанието за Аза.
При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз.
Добре обърнете внимание на този факт! Северногерманските народи трябваше да стигнат с напълно развит Аз до съответната еволюционна степен, до която обитателите на древна Индия бяха стигнали в състояние на притъпено съзнание, или с други думи,без да разполагат със своя Аз.
към текста >>
Най-
гол
ям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание.
Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа.
към текста >>
Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до
гол
яма степен да проникват в духовния свят.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание. Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието.
Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят.
Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила. Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието. Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи.
към текста >>
Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно
гол
яма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието.
Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила.
Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието.
Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи. За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение. Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес.
към текста >>
Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до
гол
еми подробности.
Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно.
Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>
Оттук идва и
гол
ямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот.
Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот.
Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена. В епохата, когато Христос още не беше слязъл на Земята, те вече бяха постигнали една твърде висока еволюционна степен. Христос Исус дойде чрез Четвъртата следатлантска културна епоха. И това е едно събитие, което не можеше да бъде разбрано с познавателните сили на индийския народ. За тази цел бяха необходими и такива сили, които са сродни с едно не толкова високо равнище на Аза, с едно присъствие на Аза в по-низшите душевни сили.
към текста >>
120.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
В този случай те са изправени пред една
гол
яма опасност и не разчитат на никакви добри сили.
Той е така устроен, че може да се бори с външния свят и да го завладява. Ето защо той има своите Ахурас или Азурас. Напротив, за представителите на персийската религия е нещо твърде опасно, ако би трябвало да се потопят във вътрешната човешка природа, където са скрити луциферическите Същества.
В този случай те са изправени пред една голяма опасност и не разчитат на никакви добри сили.
Те предпочитат да насочат своя поглед навън и си представят как Духовете на Светлината тържествуват пред Духовете на Мрака. В същото време индийците вършат тъкмо обратното. Те се намират в такъв период от своето развитие, когато вглъбявайки се в своя вътрешен свят имат за цел да се издигнат до по-висшите духовни области. За тях спасението означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в сферата на вътрешното съзерцание. Ето защо за тях е твърде рисковано да се занимават с външния свят, където биха могли да се окажат изправени срещу Ариман.
към текста >>
Днес извън нашето Антропософско Общество, за Луцифер трябва да се говори с
гол
яма предпазливост.
До какво впрочем се свежда луциферическото влияние? Луцифер се вмъква в астралното тяло, обаче освен него, той засяга както етерното, така и физическото тяло.
Днес извън нашето Антропософско Общество, за Луцифер трябва да се говори с голяма предпазливост.
А това, в което Вие занапред все по-дълбоко ще се убеждавате, е, че Луцифер действува в трите области на човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>
Дори астралната опитност е по-вярна от обясненията в днешните книги, защото те са написани под влиянието на
гол
еми заблуждения.
Никакъв вълк не преследва Слънцето. Обаче древният северен, имагинативен човек вижда тези събития в образи и аз бих могъл да изброя пред Вас цяла поредица от така наречените научни истини, които крият в себе си много повече ариманческо влияние, много повече заблуди, отколкото има в случая, когато човек описва съответното астрално виждане и казва: Ето, сега вълкът преследва Слънцето. Напротив, именно за окултистите съществуват неща, които са израз на суеверие от най-висша степен. Едно от тях е убеждението, че в действителност Слънчевото затъмнение настъпва тогава, когато Луната застава пред Слънцето. От формална гледна точка това е напълно вярно, толкова вярно, колкото и астралната опитност, според която вълкът преследва Слънцето.
Дори астралната опитност е по-вярна от обясненията в днешните книги, защото те са написани под влиянието на големи заблуждения.
И когато един ден вместо външните факти човекът ще вижда истинското състояние на нещата, той ще се увери, че северните митове имат право. Аз добре зная, че от гледна точка на съвременното мислене изказвам ужасни нелепости, обаче зная и нещо друго: хората в нашите антропософски среди са вече достатъчно напреднали, за да се разисква пред тях къде именно материалистическите възгледи са до най-голяма степен застрашени от Майя, из мамите и илюзиите.
към текста >>
Аз добре зная, че от гледна точка на съвременното мислене изказвам ужасни нелепости, обаче зная и нещо друго: хората в нашите антропософски среди са вече достатъчно напреднали, за да се разисква пред тях къде именно материалистическите възгледи са до най-
гол
яма степен застрашени от Майя, из мамите и илюзиите.
Напротив, именно за окултистите съществуват неща, които са израз на суеверие от най-висша степен. Едно от тях е убеждението, че в действителност Слънчевото затъмнение настъпва тогава, когато Луната застава пред Слънцето. От формална гледна точка това е напълно вярно, толкова вярно, колкото и астралната опитност, според която вълкът преследва Слънцето. Дори астралната опитност е по-вярна от обясненията в днешните книги, защото те са написани под влиянието на големи заблуждения. И когато един ден вместо външните факти човекът ще вижда истинското състояние на нещата, той ще се увери, че северните митове имат право.
Аз добре зная, че от гледна точка на съвременното мислене изказвам ужасни нелепости, обаче зная и нещо друго: хората в нашите антропософски среди са вече достатъчно напреднали, за да се разисква пред тях къде именно материалистическите възгледи са до най-голяма степен застрашени от Майя, из мамите и илюзиите.
към текста >>
Докато при северния човек беше съхранена
гол
яма част от старото ясновидство.
Бихме отишли твърде далеч, ако трябва да се спираме на отделни подробности в тази област. Но сега, след като изтъкнах принципното положение на нещата, Вие несъмнено долавяте зловещо-величествения характер на този мит, който няма равен на себе си, понеже нито една друга митология не е била формирана в толкова пълно съзвучие с ясновиждащото съзнание на древното човечество. Гръцката митология представлява само някакъв далечен, пластично изваян спомен от предисторическите епохи. Само че в гръцката митология липсва онази не посредствена връзка с фактите, каквато срещаме в северно-германската митология. При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие.
Докато при северния човек беше съхранена голяма част от старото ясновидство.
Да, в останалата част на Европа старото ясновидство беше отдавна изчезнало, но в северните области то продължи да живее и едва след продължителен период от време неговото място се зае от чисто физическия поглед върху околния свят. И когато младото християнство започна да завзема все по-нови територии, за повечето от северните хора истините, залегнали в мита за Балдур и неговата смърт, не подлежаха на никакво съмнение.
към текста >>
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-
гол
яма степен, отколкото при останалите народи.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи.
Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина. Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин. Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят. Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа.
към текста >>
121.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от
гол
ямата общност, от племето.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество. Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор. В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз.
Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето.
Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз. Обаче той чувствуваше този Бог все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа. И за тази Групова душа ние откриваме израза „Зиф“.
към текста >>
И отличителният белег на древната индийска култура се състои в това, че индиецът можеше отново да се връща в етерното тяло с предварително развити душевни сили, с душевни сили, които бяха усъвършенствувани до най-
гол
яма степен; да, индиецът можеше да се връща в етерното тяло и да изгражда в него онези финни сили, чийто по-късен отзвук откриваме във Ведите, както и в още по-изящните текстове на философията Веданта.
От атлантските до по-късните следатлантски времена индийската Душа на Народа осъществи цялото развитие на вътрешните душевни сили, към които се стремеше индиецът, без неговият Аз да е напълно пробуден. А после този Дух на Народа отново пое своята работа, свързана с човешкото етерно тяло.
И отличителният белег на древната индийска култура се състои в това, че индиецът можеше отново да се връща в етерното тяло с предварително развити душевни сили, с душевни сили, които бяха усъвършенствувани до най-голяма степен; да, индиецът можеше да се връща в етерното тяло и да изгражда в него онези финни сили, чийто по-късен отзвук откриваме във Ведите, както и в още по-изящните текстове на философията Веданта.
Всичко това беше възможно само благодарение на факта, че индийската Душа на Народа постигна една висока степен от своето развитие, още преди да беше възможно възприемането, виждането на Аза, макар че тогава хората все още можеха да виждат със силите на самото етерно тяло. Персийската Душа, но народа не се оказа напреднала до такава, степен. Тя стигна само дотам, да има възприятия в сетивното или астралното тяло. Още по-различно беше положението в Египетско-халдейската културна епоха. Там възприятията се осъществяваха от онази съставна част на човека, която наричаме Сетивна душа*22.
към текста >>
Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето
гол
емият въпрос в мисията на римляните!
Този народ беше римският. Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза.
Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият въпрос в мисията на римляните!
Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа. За тази цел бяха необходими всички онези изброени от официалната история смесвания на расите, които станаха в Италианския и Перинейския полуостров, в рамките на днешна Франция и днешна Великобритания: само и само да бъде изграден Азът тук на физическия план според различните нюанси, идващи от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези народи, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.
към текста >>
Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха
гол
яма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа.
Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза. Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият въпрос в мисията на римляните!
Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа.
За тази цел бяха необходими всички онези изброени от официалната история смесвания на расите, които станаха в Италианския и Перинейския полуостров, в рамките на днешна Франция и днешна Великобритания: само и само да бъде изграден Азът тук на физическия план според различните нюанси, идващи от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези народи, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.
към текста >>
Докато
гол
емите, световно-исторически постижения на народите, чийто представител е Великобритания, могат да бъдат обяснени с това, че импулсите на Съзнателната душа успяха да проникнат в човешкия Аз.
Всички нюанси на отделните култури в Западна Европа намират накрая своето обяснение в това, че в пределите на Италианския и Пиренейския полуостров трябваше да се изгради онази субстанция, чрез която импулсите на Сетивната душа можеха да бъдат пренесени в Аза. Ако проучите отделните народи според техните светли и тъмни страни, Вие ще установите, че при народите от Италианския и Пиренейския полуостров преобладава една своеобразна сплав, съставена от силите на Аза, и от силите на Сетивната душа. Обаче при народите, обитаващи земите на днешна Франция, включително и до съвсем скоро, Вие ще установите една друга сплав, съставена от Аза и от Разсъдъчната душа.
Докато големите, световно-исторически постижения на народите, чийто представител е Великобритания, могат да бъдат обяснени с това, че импулсите на Съзнателната душа успяха да проникнат в човешкия Аз.
С голямата, световно-историческа мисия на британските земи е свързано също и това, което произлезе от външните, държавно-правни форми. Все пак в този случай свързването на Съзнателната душа с Аза не беше достатъчно. И въпреки това, ако проследите свързването на Съзнателната душа с изтласкания навън Аз, Вие ще установите, че големите, световно-исторически завоевания на британците се дължат именно на тези импулси. Вие ще откриете също, че там, при парламентарните форми на управление, различните мотивации и становища веднага стават ясни и разбираеми, а това отново има връзка с импулсите на Съзнателната душа, която рано или късно трябваше да излезе на преден план в световната история.
към текста >>
С
гол
ямата, световно-историческа мисия на британските земи е свързано също и това, което произлезе от външните, държавно-правни форми.
Всички нюанси на отделните култури в Западна Европа намират накрая своето обяснение в това, че в пределите на Италианския и Пиренейския полуостров трябваше да се изгради онази субстанция, чрез която импулсите на Сетивната душа можеха да бъдат пренесени в Аза. Ако проучите отделните народи според техните светли и тъмни страни, Вие ще установите, че при народите от Италианския и Пиренейския полуостров преобладава една своеобразна сплав, съставена от силите на Аза, и от силите на Сетивната душа. Обаче при народите, обитаващи земите на днешна Франция, включително и до съвсем скоро, Вие ще установите една друга сплав, съставена от Аза и от Разсъдъчната душа. Докато големите, световно-исторически постижения на народите, чийто представител е Великобритания, могат да бъдат обяснени с това, че импулсите на Съзнателната душа успяха да проникнат в човешкия Аз.
С голямата, световно-историческа мисия на британските земи е свързано също и това, което произлезе от външните, държавно-правни форми.
Все пак в този случай свързването на Съзнателната душа с Аза не беше достатъчно. И въпреки това, ако проследите свързването на Съзнателната душа с изтласкания навън Аз, Вие ще установите, че големите, световно-исторически завоевания на британците се дължат именно на тези импулси. Вие ще откриете също, че там, при парламентарните форми на управление, различните мотивации и становища веднага стават ясни и разбираеми, а това отново има връзка с импулсите на Съзнателната душа, която рано или късно трябваше да излезе на преден план в световната история.
към текста >>
И въпреки това, ако проследите свързването на Съзнателната душа с изтласкания навън Аз, Вие ще установите, че
гол
емите, световно-исторически завоевания на британците се дължат именно на тези импулси.
Ако проучите отделните народи според техните светли и тъмни страни, Вие ще установите, че при народите от Италианския и Пиренейския полуостров преобладава една своеобразна сплав, съставена от силите на Аза, и от силите на Сетивната душа. Обаче при народите, обитаващи земите на днешна Франция, включително и до съвсем скоро, Вие ще установите една друга сплав, съставена от Аза и от Разсъдъчната душа. Докато големите, световно-исторически постижения на народите, чийто представител е Великобритания, могат да бъдат обяснени с това, че импулсите на Съзнателната душа успяха да проникнат в човешкия Аз. С голямата, световно-историческа мисия на британските земи е свързано също и това, което произлезе от външните, държавно-правни форми. Все пак в този случай свързването на Съзнателната душа с Аза не беше достатъчно.
И въпреки това, ако проследите свързването на Съзнателната душа с изтласкания навън Аз, Вие ще установите, че големите, световно-исторически завоевания на британците се дължат именно на тези импулси.
Вие ще откриете също, че там, при парламентарните форми на управление, различните мотивации и становища веднага стават ясни и разбираеми, а това отново има връзка с импулсите на Съзнателната душа, която рано или късно трябваше да излезе на преден план в световната история.
към текста >>
Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете
гол
еми противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха.
Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин.
Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха.
И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>
Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме
Гол
фщром.
Нека сега да разгледаме с помощта на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна. Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на Изток, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг.
Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром.
Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида. И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена.
към текста >>
Обаче навремето
Гол
фщромът опасваше цялата Атлантида.
Нека сега да разгледаме с помощта на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна. Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на Изток, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг. Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром.
Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида.
И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура.
към текста >>
Ето откъде идва и представата за извънредно
гол
емия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите.
Тук ние имаме работа с едно същество, кое то многократно се появява в персийската митология и притежава макар и в доста по-различна форма на усещанията и представите определено славянски елемент, този елемент е родствен със Слънчевата същност, която разпраща своята благословия в другите три свята, така че съдбата на човека се вплита в самото сътворение чрез оплождането на майката Земя с небесния Отец и чрез нишките, които Слънчевият Дух изтъкава в тези два свята. А петият свят представлява нещо, което обхваща всички духовни проявления. Източно-европейският елемент ясно долавя духовния свят, лежащ в основата на всички природни сили и създания. Обаче ние сме склонни да си представяме този свят по съвсем друг начин и по-скоро да го свързваме с определени природни същества, природни факти и т.н. Нека да се замислим още и върху това, че тази източна душа е в състояние да вижда в природните процеси не само външно-сетивното, а и астрално-духовното.
Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите.
Духовният свят, който според духовно-научните представи е петият свят, е приблизително същият свят, който се зазорява в душата на източните народи. Дали Вие го наричате с това или онова име, няма никакво значение; важното е че източните славянски народи носят у себе си съответните усещания и представи, чрез които те спонтанно проникват в този пети духовен план, в този пети духовен свят. Ето с кое основно усещане светът на Изтока подготви условията за появата на Духа-Себе именно в предстоящата Шеста следатлантска епоха, когато Съзнателната душа ще се издигне до степента Дух-Себе. И ние се убеждаваме в това по един забележителен начин не само чрез творческите изяви, които срещаме у тези Души на Народите, но и чрез чудната, тайнствена подготовка за Шестата епоха, която; вече се върши от народите на Източна Европа.
към текста >>
При него ясно различаваме двучленността на понятието за Христос и той категорично отхвърля всичко онова, което намира израз в безкрайните теологични спорове и което общо взето се дължи на едно
гол
ямо недоразумение, защото обикновените понятия съвсем не са достатъчни, за да обхванат двойнствената природа на Христовото Същество, съвсем не са достатъчни, за да подскажат, че в Христовото Същество ние трябва ясно да разграничаваме човешката същност от духовната същност.
Особено интересно е да видим, как под влиянието на Изтока там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е плод на духовно-научните изследвания. От всички философи, стоящи далеч от Духовната наука, най-издигнатото понятие за Христос има руският философ Соловьов*24. Той има такова понятие за Христос, което може да бъде разбрано само от последователите на Духовната наука, понеже непрекъснато го развива, извисявайки го до една безкрайна перспектива и дава ясно да се разбере: това, което днешните хора знаят за Христос, е само началото, защото засега Христовият Импулс може да открие на човечеството само малка част от това, което съдържа в себе си. Ако обаче се замислим върху понятието за Христос, според както то е формулирано на пример от Хегел, ние ще установим: Хегел го схваща така, както може да го схване най-сублимираната Съзнателна душа. Коренно различно изглежда понятието за Христос при Соловьов.
При него ясно различаваме двучленността на понятието за Христос и той категорично отхвърля всичко онова, което намира израз в безкрайните теологични спорове и което общо взето се дължи на едно голямо недоразумение, защото обикновените понятия съвсем не са достатъчни, за да обхванат двойнствената природа на Христовото Същество, съвсем не са достатъчни, за да подскажат, че в Христовото Същество ние трябва ясно да разграничаваме човешката същност от духовната същност.
Тъкмо на това се опира понятието за Христос, че ние трябва да сме наясно: Какво точно става, когато в човека Исус от Назарет, който подготви всички необходими качества, навлезе Христос? Тук ние сме из правени пред два свята, пред две природи, които трябва да проумеем, макар че на една по-висша степен те отново се сливат в пълно единство. Христос не може да бъде разбран в неговия дълбок смисъл, ако не сме наясно с тази двойнственост. Това обаче може да постигне само онова философско мислене, което предусеща, че човекът се подготвя да навлезе в една нова културна епоха, когато неговата Съзнателна душа ще прерасне в Дух-Себе, така че през Шестата епоха човекът ще усеща себе си като едно двойнствено същество, чиято висша природа непрекъснато обуздава неговата низша природа.
към текста >>
Може би не съществува по-
гол
яма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-
гол
яма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе.
Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин.
Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност.
към текста >>
122.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Позволявам си обаче да се надявам, че не за последен път говорим тук върху подобни теми и като начало следва да е достатъчно онова, което казахме през последните дни, понеже навлизането в по-
гол
еми подробности засега е свързано с известни затруднения.
В началото на тази последна лекция си позволявам да изтъкна, че всъщност би трябвало да говорим още твърде много, за да обобщим поне малка част от съдържанието на една толкова богата тема, каквато обсъждахме в хо да на настоящия лекционен цикъл.
Позволявам си обаче да се надявам, че не за последен път говорим тук върху подобни теми и като начало следва да е достатъчно онова, което казахме през последните дни, понеже навлизането в по-големи подробности засега е свързано с известни затруднения.
Вие забелязахте, че през последните лекции минаваше като една червена нишка нашето основно твърдение: Северно-германската митология или учение за Боговете съдържат нещо, което по един чудесен начин и в една имагинативна форма се свързва с всичко онова, което духовното изследване на нашата съвременна епоха извлича като ясно и точно познание. И тази е една от причините, поради която смеем да се надяваме, че онзи Дух на Народа, онзи Архангел, който върши своята възпитателна и ръководна задача тук върху тази страна, с всичко онова, което е развил през вековете като свои заложби и качества, ще проникне в онази област, която можем да наречем модерна философия, модерно духовно изследване, и че напредвайки по своя път, това модерно духовно изследване ще постигне тук своето естествено продължение.
към текста >>
Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази
гол
яма част от това, в което древното ясновидство възпита северните народи,
гол
яма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на старото ясновидство.
Онези от Вас, които занапред ще проникнат още по-дълбоко в тези неща, постепенно ще се убедят, че това, което чрез тези образи беше вложено в Душата на Народа, не е някаква фантастика, а действително произхожда от школата на посветените.
Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази голяма част от това, в което древното ясновидство възпита северните народи, голяма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на старото ясновидство.
към текста >>
Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-
гол
ям брой човешки същества с добре развити органи на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение.
Съвременните духовно-научни изследвания ясно показват, че след изтичането на епохата Кали Юга приблизително от 3100 пр.Хр. до 1899 сл.Хр. у човека ще се пробудят нови способности. Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди. Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания.
Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-голям брой човешки същества с добре развити органи на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение.
И защо това трябва да е така? Как ще изглежда етерното тяло на тези човешки същества? Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин. Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне внимание на някаква малка подробност. Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере.
към текста >>
И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на
Гол
гота и в който посветените винаги са можели да го открият.
Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере. Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го разбира, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят. Ето как постепенно ще се появят първите елементи на бъдещите човешки способности. А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос. Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение.
И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият.
Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове. И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора. Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества.
към текста >>
Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-
гол
ям брой хора.
Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение. И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият. Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове. И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа.
Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора.
Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие. През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят. Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция.
към текста >>
Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на
Гол
гота, ще може да бъде виждано от все по-
гол
ям брой човешки същества.
И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият. Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове. И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора.
Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества.
Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие. През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят. Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция. Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности.
към текста >>
През епохата, когато се разигра Мистерията на
Гол
гота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят.
То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора. Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие.
През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят.
Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция. Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности.
към текста >>
На времето това предизвика
гол
еми вълнения.
Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия Христос. Последният забележителен случай на такъв лъжлив Христос Бейге през 17. век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият Христос.
На времето това предизвика големи вълнения.
Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка. В лицето на Сабатаи Зви всички виждаха физическата инкарнация на Спасителя. Не бих искал да се спирам върху страничните последици, свързани с личността на Сабатаи Зви. През 17 век все пак те не бяха толкова големи.
към текста >>
През 17 век все пак те не бяха толкова
гол
еми.
век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият Христос. На времето това предизвика големи вълнения. Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка. В лицето на Сабатаи Зви всички виждаха физическата инкарнация на Спасителя. Не бих искал да се спирам върху страничните последици, свързани с личността на Сабатаи Зви.
През 17 век все пак те не бяха толкова големи.
към текста >>
Обаче през 20 век би означавало
гол
ямо нещастие, ако под натиска на материализма стане така, че учението за новото идване на Христос бъде проповядвано в смисъл, че Христос отново ще се роди във физическо тяло.
Тогавашният човек все още беше далеч от идеала на свободната воля, но чрез своето познание, чрез своите духовни усещания, той можеше да открива истината.
Обаче през 20 век би означавало голямо нещастие, ако под натиска на материализма стане така, че учението за новото идване на Христос бъде проповядвано в смисъл, че Христос отново ще се роди във физическо тяло.
В този случай хората само биха доказали, че те са далеч от каквито и да е възгледи относно напредъка на човешките способности. Естествено, лъжливи пророци ще се явяват и занапред, и поради материализма на нашето време те ще се радват на големи почести, на каквито се радваше и Сабатаи Зви през 17 век. И за хората, които минават през едно или друго окултно обучение, ще представлява важна проба, едно сурово изпитание, да узнаят къде е истината и дали духовните теории действително крият някакви надеждни импулси, или там е намерил място един прикрит материализъм.
към текста >>
Естествено, лъжливи пророци ще се явяват и занапред, и поради материализма на нашето време те ще се радват на
гол
еми почести, на каквито се радваше и Сабатаи Зви през 17 век.
Тогавашният човек все още беше далеч от идеала на свободната воля, но чрез своето познание, чрез своите духовни усещания, той можеше да открива истината. Обаче през 20 век би означавало голямо нещастие, ако под натиска на материализма стане така, че учението за новото идване на Христос бъде проповядвано в смисъл, че Христос отново ще се роди във физическо тяло. В този случай хората само биха доказали, че те са далеч от каквито и да е възгледи относно напредъка на човешките способности.
Естествено, лъжливи пророци ще се явяват и занапред, и поради материализма на нашето време те ще се радват на големи почести, на каквито се радваше и Сабатаи Зви през 17 век.
И за хората, които минават през едно или друго окултно обучение, ще представлява важна проба, едно сурово изпитание, да узнаят къде е истината и дали духовните теории действително крият някакви надеждни импулси, или там е намерил място един прикрит материализъм.
към текста >>
А изпитанието за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно
гол
ям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на Христос в човешко физическо тяло.
А изпитанието за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на Христос в човешко физическо тяло.
Нашето Антропософско Движение трябва да устои и на това изпитание. Нека обаче да повторя: никъде няма по-добре подготвени условия за търсене на истината в тази област, както там, където е възникнала северно-германската митология.
към текста >>
И в тази духовна работа най-
гол
ям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили.
И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа.
И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили.
Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития. Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
към текста >>
Обаче този
гол
ям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души.
И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили.
Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души.
Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития. Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
към текста >>
Онзи, който познава християнството, добре знае, че тук става дума за една Мистерия, която намира видим, физически израз в Събитието на
Гол
гота.
Онзи, който познава християнството, добре знае, че тук става дума за една Мистерия, която намира видим, физически израз в Събитието на Голгота.
Посоката, която следваме, се определя от непосредственото виждане на процесите в тази Мистерия. Знаем още, че по времето на Голгота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания. Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс. Колкото и много хора да прокламират историческия Христос, вкарвайки го в тесните рамки на едно или друго вероизповедание, колкото и да се възмущават от това, което ние виждаме като Христос на бъдещето, едно трябва да е ясно: Ние няма да се оставим и да бъдем подведени от убежденията на тези, според които Христос така или иначе ще дойде отново, независимо какво говорят за Него хората по Земята. Да, Христос не бива да бъде ограничаван и стесняван в тесните рамки на източните традиции, нито пък да носи белезите на източния догматизъм.
към текста >>
Знаем още, че по времето на
Гол
гота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания.
Онзи, който познава християнството, добре знае, че тук става дума за една Мистерия, която намира видим, физически израз в Събитието на Голгота. Посоката, която следваме, се определя от непосредственото виждане на процесите в тази Мистерия.
Знаем още, че по времето на Голгота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания.
Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс. Колкото и много хора да прокламират историческия Христос, вкарвайки го в тесните рамки на едно или друго вероизповедание, колкото и да се възмущават от това, което ние виждаме като Христос на бъдещето, едно трябва да е ясно: Ние няма да се оставим и да бъдем подведени от убежденията на тези, според които Христос така или иначе ще дойде отново, независимо какво говорят за Него хората по Земята. Да, Христос не бива да бъде ограничаван и стесняван в тесните рамки на източните традиции, нито пък да носи белезите на източния догматизъм. Това, което днешният окултизъм може да предложи на човечеството относно неговата бъдеща еволюция, следва да прозвучи напълно свободно и независимо от съществуващите традиции и авторитети.
към текста >>
Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме
гол
ямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера.
За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се разбират хората по тези въпроси. През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север.
Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера.
Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува. Както в Берлин, така и сега, аз Ви моля да не се доверявате само на това, което вече съм казал или евентуално ще изложа в следващите си лекции. Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на резултатите от свръхсетивното наблюдение. И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия Христос Исус. Аз настойчиво Ви моля: Отвикнете да разчитате на авторитета; защото принципът на авторитета може да предизвика за нас само злини и неприятности.
към текста >>
Тук е в сила северно-германският Дух, дори и днес той да е все още скрит под повърхността на събитията; но така или иначе той се шири в Европа, и то в много по-
гол
яма степен, отколкото си мислим обикновено.
Едва тогава ще изчезнат и всякакви теософски предубеждения. Нашите антропософски възгледи не би трябвало да съдържат нито западни, нито източни нюанси. Този, който говори в розенкройцерски смисъл, не се съобразява нито с Изтока, нито със Запада; за него и двете тенденции са еднакво приемливи. Той търси истината единствено във вътрешната природа на фактите. Ето какво трябва да имаме предвид, когато размишляваме върху онзи Дух на Народа, който се проявява в европейския Север.
Тук е в сила северно-германският Дух, дори и днес той да е все още скрит под повърхността на събитията; но така или иначе той се шири в Европа, и то в много по-голяма степен, отколкото си мислим обикновено.
Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен? И тогава, бих казал, над общия олтар на човечеството се излива само това, което служи за напредъка, за благото на цялото човечество. И все пак, силата на антропософските възгледи се крие в индивидуалните особености на човека. Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително. Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи.
към текста >>
Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както
гол
емите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо.
Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята.
Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо.
И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили. И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
към текста >>
И често пъти най-
гол
емият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили.
Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята. Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо.
И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили.
И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
към текста >>
123.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-
гол
ямото и разминаване с Христос.
От 1909 Р. Щайнер изпълва думата „антропософия“ с все по-конкретно съдържание.
Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
към текста >>
Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на
Гол
гота като „централно събитие“ от планетарната и общочовешката еволюция.“
От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност. При цялото си уважение към различните религии, Р.
Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие“ от планетарната и общочовешката еволюция.“
към текста >>
През 1912/1913 по-
гол
ямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество.
През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество.
Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа“ (Събр. сеч 155).
към текста >>
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а са мата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на
Гол
гота“.
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а са мата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота“.
към текста >>
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или
гол
еми групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
към текста >>
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с
гол
яма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за
гол
емите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем.
В своята Лекция от 22.
Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем.
Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
към текста >>
Единственият изход е възможно по-
гол
ям брой хора да стигнат до реалността на жизнените, или етерни сили и противопоставяйки ги на смъртта, присъща на материята да ги включат в научното мислене.
*13. Етерната аура над отделните географски области е част от етерната, или жизнена аура, респективно част от етерното тяло на цялата Земя. Днес етерното тяло на Земята е сериозно застрашено от нарастващата индустриализация, масовото изсичане на горите, замърсяването на въздуха и водата, изкуствената радиация, шума, озоновата дупка в атмосферата и т.н. Като цяло, този проблем е създаден от съвременната наука и не може да бъде разрешен от нея.
Единственият изход е възможно по-голям брой хора да стигнат до реалността на жизнените, или етерни сили и противопоставяйки ги на смъртта, присъща на материята да ги включат в научното мислене.
А предпоставките за това вече имаме в лицето на гьотеанизма, познавателната теория на Р. Щайнер и антропософското разглеждане на човека, Земята и Космоса.
към текста >>
Проблематиката на съвременния човек до
гол
яма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на
Гол
гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Гла
гол
ицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите.
*21. Въпросът за келтите като възпитатели на германите е подробно разгледан от Markus Osterrieder в книгата Sonnenkreuz und Lebensbaum, Irland, der Shwarzmeer-Raum und die Christianisierung der europaeischen Mitte (Слънчевият кръст и Дървото на живота, Ирландия, Черноморското пространство и християнизирането на Средна Европа), 367 S. Urachhaus, 1995.
Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите.
Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството.
към текста >>
124.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно
гол
ямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
към текста >>
И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-
гол
ям стил.
Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот.
И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>
И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една
гол
яма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>
И че само благодарение на всеотдайната и целесъзнателна дейност във вътрешна хармония с антропософските импулси стана възможно това, което с
гол
ямо задоволство трябваше да дадем, това най-добре зная аз самият.
Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле. От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място.
И че само благодарение на всеотдайната и целесъзнателна дейност във вътрешна хармония с антропософските импулси стана възможно това, което с голямо задоволство трябваше да дадем, това най-добре зная аз самият.
Ето защо за Вас ще бъде толкова по-понятно, защо при този случай изказвам тук тези думи за двете сътруднички от сърце изпълнено с благодарност. След това идва всеотдайната работа на тези, които непосредствено отдадоха своите сили за осъществяването на това, което подготвихме седмици наред.
към текста >>
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на
гол
еми измами.
Вчера в една художествена сцена /"Вратата на посвещението". Розенкройцерска драма от Рудолф Щайнер/ се опитахме да представим пред Вашия поглед пътя към висините, където човек може да изпита това, което трябва да тече през антропософското развитие; това, което така да се каже изследователят на душата трябва да изживее. Може би във връзка с това, което имаме да кажем в настоящия цикъл, ще се намери случай да обърнем внимание върху това или онова от събитията, които преминаха пред вашия душевен поглед. Трябваше да бъде показан животът на този, който се стреми към духовно познание; трябваше да бъде показано, как той израства от физическото поле, как още тук на физическото поле всичко, което става около него и което може би за един друг човек би изглаждало нещо съвсем обикновено ежедневно, за него то става важно. Душата на духовно развиващия се трябва да израсне от събитията на физическото поле.
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
към текста >>
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-
гол
ям благодетел, Бенедиктус.
Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
към текста >>
От
гол
ямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас.
Условията за неговото провеждане съвсем не бяха от най-леките. Онези, които сътрудничеха, трябваше седмици наред и особено през последната седмица да вложат всичките си сили и да работят всеотдайно. И трябва да считаме като едно прекрасно постижение нашия антропософски живот, че между нас имаме хора на изкуството, които вече от две години стоят с вярност до нас със своите художествени сили. Позволете ми да благодаря преди всичко на нашия мил приятел Дозер, който не само миналата, но и тази година пое трудната задача да представи на сцената Фосфорос, а освен това тази година прие да представи онова лице, което ми беше особено присърце и което е неизмеримо важно за това, което се опитахме вчера да покажем: образа на Капезиус. Може би Вие постепенно ще доловите, защо този образ на Капезиус е толкова особено важна.
От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас.
При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията. Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария.
към текста >>
Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива
гол
еми роли, каквито са Клеонис и Мария.
От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията.
Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария.
Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>
Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова
гол
яма всеотдайност.
Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство.
Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност.
Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука.
към текста >>
125.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-
гол
яма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни.
Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят.
Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни.
Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията. Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
към текста >>
Ето защо от извънредно
гол
ямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ.
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език.
Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ.
От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие. Но преди всичко трябва да се разберем върху въпроса, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.
към текста >>
126.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с гла
гол
а "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа.
Но какво въобще ни се казва сега с всичко това? Ние не ще разберем целия величествен и драматичен процес на сътворението в седем дни, ако не извикаме пред душата си тези подробности. Когато ги извикаме пред душата си, тогава цялото ще ни се яви като една чудесна, мощна космическа драма. Какво трябва всъщност да кажем?
Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа.
Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене. Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано. Но сега ни се показва нещо друго. За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане. В душата ви нахлува комплекси от представи.
към текста >>
И естествено бихме направили най-
гол
яма грешка, ако бихме си представили същността на Съществата преди човека както тази на човека; но и при тях трябва да различим един вид телесно естество и един вид духовно естество.
Но когато разглеждаме тези Елохими, ние не трябва да си ги представяме подобни на човеци, защото именно тази беше тяхната цел, да създадат човека, да му дадат съществуване чрез тяхната особена организация, която имат сега в тяхното мислене. Следователно ние не трябва да си ги представяме в човешка форма; но в известно отношение при тези Елохими трябва да имаме предвид вече един вид разделяне в тяхното същество. Когато днес говорим за човека, ние не можем да го разберем, ако не разделим неговото същество на едно телесно, едно душевно и едно духовно естество. И вие знаете, колко много се занимаваме на антропософското поле, за да се запознаем по-точно с действеността и същността на тази троица на човека, неговото тяло, неговата душа и неговия дух. Да правим тази разлика, да познаем едно същество в тази троичност, ние сме принудени да вършим това едва при човека.
И естествено бихме направили най-голяма грешка, ако бихме си представили същността на Съществата преди човека както тази на човека; но и при тях трябва да различим един вид телесно естество и един вид духовно естество.
Обаче когато при човека правите разликата между неговото телесно естество и неговото духовно естество, трябва да имате съзнанието, че и във външната форма, в която ви се представя човекът, неговото същество обитава по различен начин. Например не ще ни хрумне да локализираме същинското духовно естество на човека в ръката или в крака, а казваме: телесното естество е вложено главно в туловището, в краката, в ръцете; духовното има своите органи в главата, в мозъка това са неговите инструменти. Следователно при външната форма на човека ние правим такава разлика, че считаме определени части повече като израз на тялото, а определени други части повече като израз на духовното. Нещо подобно трябва да сторим и по отношение на Елохимите, макар и не по същия, но по един подобен начин. Всъщност цялото тъкане и вълнуване, за което говорих, ще бъде правилно разбрано само тогава, когато го схващаме като тяло на духовно-душевно естество на Елохимите.
към текста >>
Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този гла
гол
"раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим". Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи. Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума. Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано.
Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея.
И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите". Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние.
към текста >>
И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на гла
гол
а, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим". Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи. Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума. Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано. Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея.
И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент.
Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите". Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние. Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината.
към текста >>
127.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Защото когато почувствувате цялата тежест на тези думи, тогава вие ще си кажете: човешката форма е нещо, спрямо което отделната душа има извънредно
гол
яма отговорност, има задължението да я направи колкото е възможно по-съвършена.
Религиозното съзнание на някои епохи е изпитвало в чувствата, които са възниквали при определени думи, много по-точно отколкото днес, как всъщност стоят нещата. Също и древноеврейският мъдрец е чувствал това. Когато е насочвал своите чувства към седемте Елохими, за него е било така, като че с цялото смирение и благоговение, с които е гледал към тях, той трябваше да си каже: човекът е нещо мощно в света, защото трябваше да се слеят в едно седем групи дейности, за да го произведат. Човешката форма на земята е една цел на Боговете. Почувствувайте цялата тежест на тези думи: човешката форма на земята е една цел на Боговете!
Защото когато почувствувате цялата тежест на тези думи, тогава вие ще си кажете: човешката форма е нещо, спрямо което отделната душа има извънредно голяма отговорност, има задължението да я направи колкото е възможно по-съвършена.
Възможността за усъвършенствуването беше дадено в момента, когато Елохимите взеха общото решение да влеят в една цел всичко, което можеха. Това, което е наследство от Боговете, е предадено на човека, за да го развие той все по-високо и по-високо в бъдещите времена. Да чувствуваме тези цел, в търпение и смирение, но също и в сила, този трябва да бъде един от резултатите на космическото съзерцание, което можем да свържем с величествените думи от началото на Библията. Тези думи ни разкриват нашия произход и същевременно ни сочат нашата цел, нашия най-висш идеал. Ние чувствуваме, че имаме божествен произход; но чувствуваме също и това, което се опитах да покаже в розенкройцерската драма, там, където посветеният е минал вече определена степен, където се чувствува в думите: "о човече, изживей себе си".
към текста >>
128.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха
гол
емите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности?
Тези Същества на Елохимите съпровождаха творейки и внасяйки ред в старото Сатурново, Слънчево и Лунно съществуване и действуваха и в Земното съществуване. Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях? Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това?
Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности?
Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността? Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса. Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия. Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава.
към текста >>
Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така
гол
емите линии, когато развиха
гол
емите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността?
Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях? Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това? Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности?
Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността?
Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса. Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия. Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава. В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха.
към текста >>
Това бяха Съществата служещи на Елохимите, тях Елохимите един вид поставиха, за да изпълнят това, което бяха начертали в
гол
еми линия, като план.
Следователно схващайте думата "йом" която се намира в Генезиса и която обикновено е преведена с "ден", като духовно същество: тогава ще имате онези Същества, които в реда на йерархиите стоят с една степен по-долу от Елохимите, с които Елохимите си служат като с подчинени духове. Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или Архаи в смисъла не тези първични думи. Така тези духовни Същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, са същото онова, което е наречено като епоха, като ден, като Йом. Това са духовете служещи на Елохимите, които един вид изпълняват това, което са уредили от по-висша гледна точка Елохимите. Онези от вас, които слушаха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох Архаите също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето.
Това бяха Съществата служещи на Елохимите, тях Елохимите един вид поставиха, за да изпълнят това, което бяха начертали в големи линия, като план.
Така и за нашата мъдрост всичко се подрежда в една голяма система. Обаче само когато проследите години наред това, което е казано вие ще добиете един общ поглед за начина, как действително всичко се подрежда в едно цяло. Следователно можем да кажем: Елохимите действуваха в това тъкане едно в друго на различните етери, на въздуха, водата и земята; те поставиха като свои служители ако можем да употребим този тривиален израз намиращите се под тях Същества. Те им предадоха така да се каже заповеди. В момента, когато бяха разлели Светлината и съществуването, те предадоха по-нататъшното обработване на това, което бяха подредили, на тези Същества.
към текста >>
Така и за нашата мъдрост всичко се подрежда в една
гол
яма система.
Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или Архаи в смисъла не тези първични думи. Така тези духовни Същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, са същото онова, което е наречено като епоха, като ден, като Йом. Това са духовете служещи на Елохимите, които един вид изпълняват това, което са уредили от по-висша гледна точка Елохимите. Онези от вас, които слушаха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох Архаите също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето. Това бяха Съществата служещи на Елохимите, тях Елохимите един вид поставиха, за да изпълнят това, което бяха начертали в големи линия, като план.
Така и за нашата мъдрост всичко се подрежда в една голяма система.
Обаче само когато проследите години наред това, което е казано вие ще добиете един общ поглед за начина, как действително всичко се подрежда в едно цяло. Следователно можем да кажем: Елохимите действуваха в това тъкане едно в друго на различните етери, на въздуха, водата и земята; те поставиха като свои служители ако можем да употребим този тривиален израз намиращите се под тях Същества. Те им предадоха така да се каже заповеди. В момента, когато бяха разлели Светлината и съществуването, те предадоха по-нататъшното обработване на това, което бяха подредили, на тези Същества. Така ние можем да кажем: След като Елохимите създадоха Светлината, те поставиха на течното място първия от служещите им Духове на Времето.
към текста >>
129.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вчера ние обърнахме вниманието ви върху това, че главната линия, така да се каже по-
гол
емите черти на развитието са дадени от онези Същества, които поставихме на степента на Духовете на Формата, Ексузиаи, така щото те дават също и
гол
емите линии в действията на светлината.
В действителност това, което физиката нарича понятие за материята, е една фантазия. В областите на пространството, където както казва физиката трябва да търсим това, което се явява като материя, там не съществува в действителност нищо друго освен определена степен на тъмнина; и това тъмно съдържание на пространството е изпълнено с душевно-духовни същества, които са сродни с това, което намираме описано и в Генезиса там, където говори за тъмнината и се казва, че тази тъмнина царуваше над елементарното съществуване. Всички тези неща са извънредно по-дълбоки отколкото си въобразява съвременната естествена наука. Следователно, когато в Генезиса се говори за тъмнина, имаме работа с откровението, с изявата на съществата изостанали назад на сатурновата степен на развитие; и когато се говори за светлина, имаме работа с изявата на напредналите същества. Те действуват и тъкат едни в други.
Вчера ние обърнахме вниманието ви върху това, че главната линия, така да се каже по-големите черти на развитието са дадени от онези Същества, които поставихме на степента на Духовете на Формата, Ексузиаи, така щото те дават също и големите линии в действията на светлината.
И по-нататък видяхме, че те поставят един вид като свои служители Духовете на Личността и че зад израза "Йом" ден трябва да виждаме едно от тези Същества поставени от Елохимите и принадлежащо на чина на Архаите. Трябва също така да предположим, че както от едната страна действуват така да се каже в положителен смисъл тези служители на Елохимите, тези Духове на Личността, които са назовани с думата "Йом" ден -, противоположно на тях изпълняват определена роля и изостаналите духовни същества, които действуват чрез тъмнината. Можем даже да кажем: Тъмнината е нещо, което Елохимите предварително намират, а светлината те самите създават чрез своето мислене. Когато те чрез мисленето създават това, което беше останало като остатък от старото съществуване, двата комплекса, за който говорих, оказа се, че във всичко това беше вплетена тъмнината като израз на изостаналите в своето развитие същества. А светлината те самите пръскат.
към текста >>
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха
гол
емите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи.
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии? Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня. Не ни ли говори Генезисът нищо за тях?
към текста >>
И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има
гол
ямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина.
Те са същества, които действуват върху Земното естество главно отвън вече ви обясних, че в развитието от Сатурновото към Слънчевото съществуване като най-висока степен на Слънцето можа да се развие растителното царство. Животинското царство, това, което има вътрешен живот, можа да се роди благодарение на това, че настъпи едно отделяне, отцепване. Ето защо едва през време на Лунното съществуване можа да се роди животинското царство. Там трябваше да се получи едно въздействие отвън. До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън.
И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина.
Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество. Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното. Това е представено в описанието на така наречения ден втори на сътворението.
към текста >>
И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-
гол
еми или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край. Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето.
И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота. Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите.
към текста >>
А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват
гол
емите предписания, които всъщност се давани от Архаите.
Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност.
А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите.
Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите. Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой народи. За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко. Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите. Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите.
към текста >>
130.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Да се пренебрегне някак външното съществуване, да го ценим по-малко, това естествено би било също една от
гол
емите илюзии, на които хората могат да се подадат.
При това винаги сме държали пред погледа си гледище, че при всичко, което застава първо пред нас външно, даже и това, което застава пред нас при по-нисшите степени на ясновидското съзнание/, а всъщност в Генезиса ние винаги, имаме работа с факта на свръхсетивното, на ясновиждащото съзнание/, че при всичко това имаме работа с майя, с илюзия; че нашето обикновено схващане на сетивния свят, така както на първо време този сетивен свят съществува за нашите познавателни способности, че този сетивен свят е майя или илюзия. Това е едно изречение, което е известно на всеки един, който се е занимавал що годе с окултната наука. Също и нисшите области на ясновидството, всичко това, което наричаме етерен и астрален свят, в един по-висш смисъл то принадлежи към тази област на илюзията, и това е нещо, което не може да остане скрито за никого, който се е занимавал по-продължително време с духовните възгледи. Ние се натъкваме така да се каже на истинската основа на съществуването едва тогава доколкото тя е достижима за нас -,когато проникнем над горепосочените области до по-дълбоките извори на съществуването; това трябва постоянно да имаме предвид. И не трябва да се задоволяваме само да си казваме това само теоретически, а чувството трябва да се превърне така да се каже в плът и кръв, че ние се подаваме на илюзии, когато се придържаме само към външното съществуване.
Да се пренебрегне някак външното съществуване, да го ценим по-малко, това естествено би било също една от големите илюзии, на които хората могат да се подадат.
Да вземем това, което така често ни занимаваше през тези дни, елементарното съществуване, непосредствено граничащо и намиращо се над физическото съществуване, което се намира зад това, което възприемаме с нашите сетива. Да вземем онова елементарно съществуване, което Духовната наука характеризира като елемент на Земята, водата, въздуха, огъня или топлината, светлината, на звуковия етер, на жизнения етер, да вземем този елемент, който стои на основата на всички тези форми на съществуването. Да вземем това елементарно съществуване. Ние се стараем да добием представи върху земното /твърдото/ състояние, върху водното, въздухообразното състояние и т.н. Стараем се добре да запазим тези представи.
към текста >>
Тези стари изрази добиват извънредно
гол
яма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
" Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние. И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли.
Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>
131.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-
гол
ям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие.
Когато искаме да проникнем до разбирането на съществуването, ние се ръководим от определена страна от самото развитие на това съществуване. При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие.
Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие.
Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека. Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта. Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското. Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание.
към текста >>
Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в
гол
ям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма.
При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие. Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие. Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека. Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта. Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското.
Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма.
Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие. Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие. Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание. Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи.
към текста >>
Там, където след
гол
ямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер.
В нашата розенкройцерска драма /Розенкройцерска мистерия/ Йоханес Томасиус минава през този стадий на астрално ясновидство. Припомням ви само онези образи, когато той седи медитирайки в предната част на сцената и чувствува, как в него изгрява духовният свят. Тогава се явяват образи и първото нещо е, че духът на елементите му представя пред душата образи на същества, които той познава вече от живота. Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер. Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде.
Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер.
Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира. Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение. Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус. Драматично това може да бъде представено така, като образите, които всъщност оживяват в душата чрез медитацията, са показана на сцената. Грешката не може да се състои в това, че Йоханес Томасиус счита това за измама, ако би сторил това, той би сгрешил напълно.
към текста >>
Най-
гол
ямата възможна измама би била тази, когато някой би считал това за някаква проява на външни духовни същества.
Във всеки случай в начало това не е правилното състояние на нещата; то ще бъде нещо съвършено друго. То ще бъде така, че ясновидството прожектира навън сили в пространството, които работят в самия него, и възприема две кълба. А тези две кълба могат да представляват например това, което работи в астралното тяло на ясновидеца и произвежда вътрешно силата на виждането в неговите две очи. Тази сила на виждането може да се прожектира за него навън във формата на две кълба. Следователно всъщност това са вътрешни сили, които се представят като намиращи се вън явления на астралното пространство.
Най-голямата възможна измама би била тази, когато някой би считал това за някаква проява на външни духовни същества.
Още по-погрешно е, когато отначало някой постига чрез някакви средства да речем да чува гласове и да тълкува тези гласове като вдъхновения отвън. Това е най-погрешното, в което човек може да изпадне. То едва ли би могло да бъде нещо друго, освен едно ехо от един вътрешен процес. И докато по правило това, което се явява като цветни образи, като формени образи, представлява почти чисти процеси на собствената вътрешност, по правило гласовете се празна работа, нещо несъществено, което става в душата. И най-добре е, когато всеки, който започва да възприема гласове, да храни отначало най-голямо недоверие към съдържанието на тези гласове.
към текста >>
И най-добре е, когато всеки, който започва да възприема гласове, да храни отначало най-
гол
ямо недоверие към съдържанието на тези гласове.
Най-голямата възможна измама би била тази, когато някой би считал това за някаква проява на външни духовни същества. Още по-погрешно е, когато отначало някой постига чрез някакви средства да речем да чува гласове и да тълкува тези гласове като вдъхновения отвън. Това е най-погрешното, в което човек може да изпадне. То едва ли би могло да бъде нещо друго, освен едно ехо от един вътрешен процес. И докато по правило това, което се явява като цветни образи, като формени образи, представлява почти чисти процеси на собствената вътрешност, по правило гласовете се празна работа, нещо несъществено, което става в душата.
И най-добре е, когато всеки, който започва да възприема гласове, да храни отначало най-голямо недоверие към съдържанието на тези гласове.
Както виждате, началото на това образно възприятие трябва при всички обстоятелства да се приема с голяма предпазливост. То е един вид органическо съзнание, едно прожектираме навън в пространството на собствената вътрешност. Но като нещо съвършено нормално това съзнание е съществувало през време на старото Лунно развитие като такова органическо съзнание Самите хора на старата Луна едва ли са възприемали и нещо друго освен това, което тогава е ставало в тях.
към текста >>
Както виждате, началото на това образно възприятие трябва при всички обстоятелства да се приема с
гол
яма предпазливост.
Още по-погрешно е, когато отначало някой постига чрез някакви средства да речем да чува гласове и да тълкува тези гласове като вдъхновения отвън. Това е най-погрешното, в което човек може да изпадне. То едва ли би могло да бъде нещо друго, освен едно ехо от един вътрешен процес. И докато по правило това, което се явява като цветни образи, като формени образи, представлява почти чисти процеси на собствената вътрешност, по правило гласовете се празна работа, нещо несъществено, което става в душата. И най-добре е, когато всеки, който започва да възприема гласове, да храни отначало най-голямо недоверие към съдържанието на тези гласове.
Както виждате, началото на това образно възприятие трябва при всички обстоятелства да се приема с голяма предпазливост.
То е един вид органическо съзнание, едно прожектираме навън в пространството на собствената вътрешност. Но като нещо съвършено нормално това съзнание е съществувало през време на старото Лунно развитие като такова органическо съзнание Самите хора на старата Луна едва ли са възприемали и нещо друго освен това, което тогава е ставало в тях.
към текста >>
132.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една
гол
яма градина с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът.
Човекът пада така да се каже надолу от окръжността на Земята, от онези области, където царуват Херувимите с огнените святкащи мечове. Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч. Когато обгърнете с поглед това, вие можете да напипате почти с ръце, както онези древни ясновидци, който са ни подарили Генезиса, виждат с пълна ясновидска сила в пълните с тайнственост процеси в това тъкане и в този живот на човека в етерните висини, преди той да беше паднал от онези области, където царуват Серафимите и Херувимите. Ето с такава реалистичност описва Библията, която не иска да представи само сравнение или грубо-сетивни, но която иска да ни опише, какво се разкрива на ясновидското съзнание. Днешните хора много зле познават представите за древните времена.
Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една голяма градина с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът.
Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв? Лесно може да се критикува, когато човек си е съставил първо един фантастичен образ, който съвсем не съществува в Библията. Такива възгледи възникнаха първо едва в последното столетие. Хората не знаят особено много за представите на миналите столетия. Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията.
към текста >>
133.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И така става, че по-
гол
яма част от човешките души трябваше да се освободят от своите връзки със Земята.
Последствието от това беше, че след отделянето на Слънцето от Земята силите на Земята приеха все повече един лунен характер, станаха все по-сгъстени, по-втвърдени. Едно по-нататъшно последствие беше това, че сега човекът беше изложен на една друга опасност, опасността да се втвърди в себе, да се мумифицира, разбира се да се втвърди астрално, да се мумифицира астрално. Ако когато Слънцето още беше съединено със Земята условията, силите бяха твърде тънки, сега те станаха твърде груби. Резултатът от това беше, че в по-нататъшния ход на Земното развитие човешките същества можеха все по-малко и по-малко да виреят оставайки свързани със Земята всичко това ви е по-точно описано в моята книга "Тайната наука". От вчерашната сказка знаем, че тогава човеците бяха наистина духовно-душевни същества, но че в това духовно-душевно състояние те не можеха да се свържат с това, което се излъчваше в окръжността на Земята като земна материя, защото то беше твърде грубо за тях, докато Душата още беше свързана със Земята.
И така става, че по-голяма част от човешките души трябваше да се освободят от своите връзки със Земята.
С това ние загатваме за едно важно събитие, което стана в отношението на човека и Земята през периода, който се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната. С изключение на много малък брой човешките души-духове се сбогуваха през този междинен период земните условия и се насочиха към по-висши области. И според степента на тяхното развитие сега тези човешки души-духове продължиха своето по-нататъшно развитие върху другите планети, които принадлежат към нашата слънчева система. Определени души-духове имаха заложбата да продължат първо своето развитие върху Сатурн, други върху Марс, други върху Меркурий и т.н. Само много малък брой от най-силните човешки души-духове остана свързан със Земята.
към текста >>
Но с това със Земята станаха
гол
еми промени.
Само много малък брой от най-силните човешки души-духове остана свързан със Земята. През този междинен период другите станаха жители на съседните на нашата Земя планети. Това беше в такъв един период ако употребим този обикновен израз който е предхождал нашата Лемурийска епоха. Тогава това, което можем да наречем наше душевно състояние, е минало през едно развитие върху съседните на Земята планети. След това дойде онова важно събитие, за което вече знаем, че то стана през време на Лемурийската епоха и чрез което веществеността на Луната с всички лунни сили бе отделена от Земята: стана излизането на Луната от Земята.
Но с това със Земята станаха големи промени.
Едва сега Земята бе доведена до едно състояние, при което човекът можеше да вирее. Докато, ако Земята би останала свързана със Слънцето, силите биха били така да се каже твърде тънки, твърде духовни, те трябваше да станат твърде груби, ако Земята би останала свързана с Луната. И така Луната се отдалечи и Земята остана в един вид уравновесено състояние което бе произведено благодарение на това, че силите на Слънцето на Луната действуваха отвън. И чрез това Земята се подготви да може да стане носителка на съществуването на хората. Всичко това стана през време на Лемурийската епоха.
към текста >>
Това е нещо, което продължи до
гол
яма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети.
Докато, ако Земята би останала свързана със Слънцето, силите биха били така да се каже твърде тънки, твърде духовни, те трябваше да станат твърде груби, ако Земята би останала свързана с Луната. И така Луната се отдалечи и Земята остана в един вид уравновесено състояние което бе произведено благодарение на това, че силите на Слънцето на Луната действуваха отвън. И чрез това Земята се подготви да може да стане носителка на съществуването на хората. Всичко това стана през време на Лемурийската епоха. А сега развитието върви по-нататък и постепенно става едно възвръщане долу на Земята на човешките души-духове от съседните планети.
Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети.
И развитието през време на последните периоди на Лемурийската епоха и през време на Атлантската епоха стана така, че това, което изкристализира като човек, постепенно бе надарено с души-духове то различен род, според това, дали душите-духове лизаха от Марс, от Меркурий, от Юпитер и т.н. Чрез това настъпи едно голямо разнообразие в земното развитие на човека. Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това деление според човеци на Марс, на Сатурн и т.н. бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси. Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети.
към текста >>
Чрез това настъпи едно
гол
ямо разнообразие в земното развитие на човека.
И чрез това Земята се подготви да може да стане носителка на съществуването на хората. Всичко това стана през време на Лемурийската епоха. А сега развитието върви по-нататък и постепенно става едно възвръщане долу на Земята на човешките души-духове от съседните планети. Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети. И развитието през време на последните периоди на Лемурийската епоха и през време на Атлантската епоха стана така, че това, което изкристализира като човек, постепенно бе надарено с души-духове то различен род, според това, дали душите-духове лизаха от Марс, от Меркурий, от Юпитер и т.н.
Чрез това настъпи едно голямо разнообразие в земното развитие на човека.
Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това деление според човеци на Марс, на Сатурн и т.н. бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси. Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети. Но ние често сме подчертавали вече в моята книга "Тайната наука", че не всички души бяха напуснали Земята. Ако искаме да говорим тривиално, трябва да кажем: Най-способните човешки души можаха да използуват по-нататък земния материал и да останат свързани с него.
към текста >>
Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя
гол
еми усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията.
Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти. Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения. И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението. Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята. Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука".
Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията.
При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята? Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните. И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се разбира, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците. Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.
към текста >>
Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-
гол
ямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети.
Той обитаваше на тези планети. Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там. А в това време на Земята се развиваха онези, които бяха останали там като най-силните, като най-способните. И тяхното развитие се състоеше в това, че те все повече и повече се обличаха с веществения материал на Земята, че така да се каже там долу на Земята бе също предварително образувано това, което сега през време на деня наричаме и имаме като наше физическо и етерно тяло. За да могат това етерно и това физическо тяло да минат през всички положения на Земното развитие, на Земята бяха задържани именно няколко души-духове; благодарение на този факт това, което трябваше да бъде образувано и развито за етерното и за физическото тяло и през времето, когато луниите сили бяха свързани със Земята, можа да се размножава.
Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-голямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети.
Но ако тогава някой човек би могъл да застане на Земята, той би видял лицето на Земята гъсти маси от изпарения. Той не би видял никакво Слънце. Слънцето, което се беше отдалечило със своите сили, действуваше само постепенно върху Земята така, че тези мъгливи маси от изпарения се проясниха и приеха онази форма за окръжността на Земята, която беше необходима за развитието на човечеството. И само постепенно един такъв човек, който би гледал така да се каже развитието отвън, би видял, как мъглите започнаха да се проясняват, как масите от изпарения се разредиха, как слънчевите сили не действуваха само пронизвайки тъмната обвивка от изпарения, а станаха вече видими за човешките очи. Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната.
към текста >>
Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха
гол
ямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите.
Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята.
Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите.
Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети. Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>
В лунната част човекът има нещо в себе си, което всъщност произвежда това умиране и той би приел прекалено
гол
яма доза от тази лунна част, ако Луната не би се отделила от Земята.
Ако човекът би останал свързан с една Земя, която би съдържала в себе си Слънцето, той би станал едно същество, което всъщност би било едно нищо; той би останал просто свързан със същността на Елохимите, не би могъл да се откъсне от тях и да развие самостоятелност. Но понеже Елохимите се бяха отделили от Земята със своето Слънце, човекът можа да остане свързан със Земята и да развие своя душевно-духовен живот. Но ако би останал с това, човекът би се втвърдил, би намерил смъртта. Защо човекът трябваше да навлезе в едно състояние, което също му предлага само възможността да намери своята смърт? За да може той да стане едно свободно същество, за да може да се отдели от Елохимите и да стане едно самостоятелно същество.
В лунната част човекът има нещо в себе си, което всъщност произвежда това умиране и той би приел прекалено голяма доза от тази лунна част, ако Луната не би се отделила от Земята.
Но все пак вие виждате от това, че Лунното естество е това, което като космическа субстанциалност е вътрешно свързано с човешката самостоятелност. Ако вземете сега днешните състояния, трябва да си кажете: Тези отношения се били създадени всъщност едва след отделянето на Луната. Следователно днес в тези състояния не се намира такава голяма част от лунните сили, както това е било по-рано. Но по отношение на своето физическо и етерно тяло човекът е понесъл в времето, когато Луната още е била свързана със Земята и с това той носи в себе си онова, което е било отнето на Земята /чрез излизането на Луната/. Той носи в себе си нещо от това, което се намира там горе на Луната.
към текста >>
Следователно днес в тези състояния не се намира такава
гол
яма част от лунните сили, както това е било по-рано.
Защо човекът трябваше да навлезе в едно състояние, което също му предлага само възможността да намери своята смърт? За да може той да стане едно свободно същество, за да може да се отдели от Елохимите и да стане едно самостоятелно същество. В лунната част човекът има нещо в себе си, което всъщност произвежда това умиране и той би приел прекалено голяма доза от тази лунна част, ако Луната не би се отделила от Земята. Но все пак вие виждате от това, че Лунното естество е това, което като космическа субстанциалност е вътрешно свързано с човешката самостоятелност. Ако вземете сега днешните състояния, трябва да си кажете: Тези отношения се били създадени всъщност едва след отделянето на Луната.
Следователно днес в тези състояния не се намира такава голяма част от лунните сили, както това е било по-рано.
Но по отношение на своето физическо и етерно тяло човекът е понесъл в времето, когато Луната още е била свързана със Земята и с това той носи в себе си онова, което е било отнето на Земята /чрез излизането на Луната/. Той носи в себе си нещо от това, което се намира там горе на Луната. Той го е запазил за това време в своето етерно и физическо тяло. Така човекът има в себе си лунно естество. Земята не би понесла това лунно естество в себе си; човекът обаче го има в себе си по определен начин; следователно той има в себе си заложбата да стане нещо друго освен едно чисто земно същество.
към текста >>
Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-
гол
ямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса.
И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах.
Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса.
И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества.
към текста >>
134.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Онези видови души, които се намираха още горе един вид в
гол
емия резервоар на духовното, те слязоха по-късно.
Следователно, как ни се представя всъщност това същество на човека? Това ни се описва по един величествен начин; и изразите са така сполучливо избрани, че съвременният човек би могъл да научи много по отношение на подбирането на подходящите и сполучливи изрази. Там ни се казва, че онези същества, т.е. видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу.
Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно.
И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни. Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни. Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата. Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това?
към текста >>
И тази е
гол
ямата разлика между едно истинско учение за еволюцията и едно измислено такова.
За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата. От вълните на астралното море, от вълните на Девакана възниква това, което сега може да бъде видяно и физически. Следователно в процеса на наблюдение в образа, който отначало може да бъде обхванат само духовно, физическото се явява като едно кристализиране в духовното. С това ние обърнахме вниманието и върху факта, че в далечното минало човекът не можеше да бъде намерен с физическите очи /той беше невидим за тези очи/. До шестия съответно до седмия ден на сътворението, следователно до нашата Лемурийска епоха, едно физическо око не би могло да види човека, защото той съществуваше само духовно.
И тази е голямата разлика между едно истинско учение за еволюцията и едно измислено такова.
Последното вярва, че само физическото развитие съществува. Човекът не се ражда чрез това, че стоящите под него същества се развиват някакси нагоре до човешката форма. Това е най-фантастичното, което можем да си представим, че именно една животинска форма се превръща в по-висшата форма на човека. През време когато тези животински форми възникват, през време, когато те образуват тяхната физическа форма, човекът вече отдавна съществуваше. Само че той слиза долу по-късно и застава наред със слезлите по-рано животински същества.
към текста >>
Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на
гол
яма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща.
Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е слушал тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места. Когато човек постъпва съвестно в това отношение, това представлява една извънредно трудна работа. Често пъти хората си представят, че ясновидският поглед прониква лесно навсякъде. Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко.
Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща.
Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа. Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията.
към текста >>
Обаче при
гол
емия наплив на многото посещения от последните дни не можехме да се осмелим даже и да направим опит за някакъв превод на Генезиса, който да може да се прочете пред вас.
Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа. Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията.
Обаче при големия наплив на многото посещения от последните дни не можехме да се осмелим даже и да направим опит за някакъв превод на Генезиса, който да може да се прочете пред вас.
Такъв, опит не можехме да направим с пълна съвестност и по отношение на това бих искал да ви утеша за по-късно. За сега трябва да се задоволим с тези подбуди, които можем да получим от този цикъл. Защото мога да ви уверя в това: че там един истински за една такава работа, която изисква сто пъти повече духовна сила, отколкото беше употребена от първия момент, когато се роди зародишът за нашата розенкройцерска мистерия /драма на Р.Щайнер, бел.на превод./ до последния момент, когато тя бе представена. Онзи, който познава трудностите, ще намери, че изготвянето на един правилен текст на Генезиса е сто пъти по-трудно, отколкото е не леката в себе си работа, която се опитахме да осъществим с Розенкройцерската мистерия. Именно когато напредваме в това, което ни е дадено като велики откровения на света, тогава се натрупват трудностите и добре е да се запознаем с този факт.
към текста >>
135.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Антропософското разбиране за Мистерията на
Гол
гота.
Трите степени на посвещението в есейските общности. Вътрешните опитности на физическото, етерното и астралното тяло. Малхут: Царството.
Антропософското разбиране за Мистерията на Голгота.
към текста >>
136.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Естествено, официалната история и външната материалистическа историография не обръщат
гол
ямо внимание на това, за което става дума тук.
Естествено, официалната история и външната материалистическа историография не обръщат голямо внимание на това, за което става дума тук.
Официалната история описва чисто външните факти. В своите абстрактни описания тя поставя един народ до друг и изобщо не търси връзките между тях. В този случай всички фундаментални събития и факти остават съвсем на заден план за онзи, който иска да разбере еволюцията на човечеството, а най-вече обстоятелството, че нито един народ няма същата задача, която стои пред втори или трети народ, а всеки народ има своята специална мисия, своята специална задача. Всеки народ се бори за увеличаване на общото благо, което Земята трябва да получи в хода на общочовешката еволюция и всеки народ влага своя дял, а той винаги е различен и строго определен. Всеки народ има своята специална мисия.
към текста >>
Налага се да се спрем с още по-
гол
ямо внимание на това, което ще намерите описано, макар и фрагментарно, в моята книга „Тайната Наука"*5, както и в много от моите лекции.
Ако искаме да разберем мисията на еврейския народ, налага се да вникнем още по-дълбоко в цялостната еволюция на човечеството.
Налага се да се спрем с още по-голямо внимание на това, което ще намерите описано, макар и фрагментарно, в моята книга „Тайната Наука"*5, както и в много от моите лекции.
Най-добре ще разберем дяла на еврейския народ в цялостната еволюция на човечеството, ако се опрем поне на няколко характерни подробности от онази грандиозна катастрофа в историята на човечеството, която наричаме Атлантска катастрофа.
към текста >>
Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-
гол
ямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили.
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят. Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа. Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек. Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше.
Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили.
И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили. Сега беше необходимо следното: предводителите на човечеството, които черпеха своята мъдрост от Мистериите*8, трябваше да вземат съответни мерки, благодарение на които, въпреки това състояние, хората да се издигнат все повече към добро то и към ясно виждане на нещата.
към текста >>
В известно отношение, външните възприятия започнаха да действуват с все по-
гол
яма сила върху човека, така че той се видя изправен пред величието на външния сетивен свят.
Хората, които след Атлантската катастрофа поеха на изток, се намираха на твърде различни степени от своето развитие. Бихме могли да кажем: Колкото по на изток се намираме, толкова повече хората са издигнати в морален и духовен смисъл.
В известно отношение, външните възприятия започнаха да действуват с все по-голяма сила върху човека, така че той се видя изправен пред величието на външния сетивен свят.
Това се отнасяше за народите, които се заселиха на север от днешна Индия, в териториите между Каспийско море, Оксус и Яксартес. В тези средноазиатски територии се установиха народи, от които по-късно можаха да се обособят други народи, способни да поемат в различни посоки: това се отнася и за древно-индийския народ, чието духовно светоусещане ние сме разглеждали многократно досега.
към текста >>
Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до
гол
яма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха.
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност. Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят. Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия.
Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха.
Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
към текста >>
Тамошните хора бяха запазили до
гол
яма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене.
Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа.
Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене.
Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят. Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция. Надареният с този вид ясновидство се превръща в строго определен човек със своите характерови особености. Такъв човек има главно стремежа да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия. В крайна сметка, той добре знаеше какъвто е случаят и с днешния сетивен човек че съществуват растения, живот ни и т.н., че има Божествено-духовни Същества, които са навсякъде.
към текста >>
Гол
яма част от тях можеха да виждат в духовния свят.
Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа. Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене.
Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят.
Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция. Надареният с този вид ясновидство се превръща в строго определен човек със своите характерови особености. Такъв човек има главно стремежа да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия. В крайна сметка, той добре знаеше какъвто е случаят и с днешния сетивен човек че съществуват растения, живот ни и т.н., че има Божествено-духовни Същества, които са навсякъде. Той знае също, че те са онези всесилни Същества, които стоят зад физическите същества.
към текста >>
Така възникна
гол
ямата, величествена противоположност, която е една от най-важните особености на следатлантския период: противоположността между тези повече северни народи и иранските народи.
Така възникна голямата, величествена противоположност, която е една от най-важните особености на следатлантския период: противоположността между тези повече северни народи и иранските народи.
У иранците се разви копнежът да се намесват в събитията около тях, да се установят в постоянни селища, да постигнат с труд това, от което човек има нужда, с други думи, действително да преобразят околния свят чрез своите духовни способности. В тази част на света действително нямаше по-важен човешки стремеж. И непосредствено на север от това население се установи онзи народ, който можеше да вижда в духовния свят, който беше така да се каже, „на ти" с духовните Същества, но без да се труди, без да проявява постоянство или опити за културен напредък.
към текста >>
Ето как изглежда
гол
ямата противоположност между Иран и Туран.
Ето как изглежда голямата противоположност между Иран и Туран.
Легендите и митовете по един приказен начин ни разказват как напредналата част от народите поема на север и се установява в областта, която по-късно е наречена Иран. И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
към текста >>
Онова Същество, от което идва този златен меч, е в същото време и
гол
емият вдъхновител на личността, която познаваме като Заратустра, Зороастер или Зердуч.
Онова Същество, от което идва този златен меч, е в същото време и големият вдъхновител на личността, която познаваме като Заратустра, Зороастер или Зердуч.
Заратустра е предводителят на иранския народ. Тъкмо Заратустра беше този, който в древни времена, скоро след Атлантската катастрофа, извлече от Мистериите необходимата мъдрост и я вложи в онзи народ, който беше готов да се бори за нови и нови културни завоевания с помощта на човешката духовна сила. За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области. Така Заратустра проправи онзи път, за който често сме говорили: а именно, че външното тяло на Слънчевата светлина представлява само външното тяло на едно висше духов но Същество, което той, за разлика от малката човешка аура, нарече „Великата аура" или Аура Маздао. С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да участвува в по-нататъшната еволюция на човечеството.
към текста >>
От този сблъсък последва една от най-
гол
емите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи.
Категорично бих искал да подчертая: Като споменавам Заратустра, аз имам предвид едно Същество, което според древните гърци е живяло 5000 години преди Троянската война и, следователно, няма нищо общо с онзи Заратустра, за когото говори официалната история, както и с другия Заратустра, споменаван по времето на Дарий. И така, Заратустра имаше като закрилник или покровител онзи, който по-късно можа да бъде наречен с общоприетото име Гущасб. Следователно, в лицето на Заратустра, ние сме изправени пред една могъща свещеническа натура, която ни насочва към великия Слънчев Дух, към Аура Маздао, към онова Същество, което следва да бъде предводител на хората по обратния им път от физическия към духовния свят. А в лицето на Гущасб сме изправени пред царствената природа на онзи, който беше готов да направи всичко възможно в областта на видимия свят, за да намерят там почва великите инспирации на Заратустра. Ето защо беше изключено, тези инспирации, тези намерения, които чрез Заратустра и Гущасб завладяваха древен Иран, да не се сблъскат с онези сили, които господстваха в земите непосредствено на север.
От този сблъсък последва една от най-големите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи.
Става дума за един титаничен сблъсък между Иран и Туран. Като последица от тази война, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което задълго се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин.
към текста >>
И сега в областта на Иран възникна следното настроение: На север от нас сноват
гол
еми човешки маси; те са в служба на Ариман.
И сега в областта на Иран възникна следното настроение: На север от нас сноват големи човешки маси; те са в служба на Ариман.
Те са Ариманови хора, които само скитат по света и грабят това, което природата им предлага; те не искат и пръста си да помръднат, за да одухотворят природата. Обаче ние искаме да се свържем с Ормузд, с Аура Маздао.
към текста >>
137.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Така стоят нещата и с
гол
емите въпроси, свързани с човешките светогледи.
Така стоят нещата и с големите въпроси, свързани с човешките светогледи.
Все някъде те трябва да бъдат прекратени. В случая с учението на Заратустра те трябва да бъдат прекратени там, където става дума за тихото, спокойно течащо Време. Заратустризмът разделя самото Време на два Принципа, или по-добре казано, им позволява да възникнат като самостоятелни сили: Добрият Принцип на Светлината, който вчера описах доста конкретно пред Вас като Принцип на Ормузд, и злият Принцип на Мрака, Принципът на Ариман. В основата на този древно-персийски възглед наистина лежи нещо много дълбоко, а именно, че цялото Зло в света и всичко, което в условията на физическия свят наричаме „тъмнина", „мрак" и т.н., първоначално съвсем не е тъмнина, мрак или Зло.
към текста >>
Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до
гол
яма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство.
Но за да бъде постигнато това, което стана чрез този мисионер, чрез този пратеник на Заратустра, трябваше да е налице, естествено, и един подходящ за целта народ.
Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство.
Душевната същност на египетския народ влезе в досег с това, което можеше да даде Хермес, и така възникна египетската култура.
към текста >>
Най-
гол
ямата тривиалност, която изобщо е била изказвана в хода на 19.
Най-голямата тривиалност, която изобщо е била изказвана в хода на 19.
век и в хода на новата култура, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не. Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините. Разбира се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика. Ние се натъкваме на тази борба най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения. Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова борба с езика.
към текста >>
138.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия език при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до
гол
емите тайни на битието.
Преди да преминем днес към нашата тема, бих искал да направя едно малко допълнение към казаното вчера. Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия език при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до големите тайни на битието.
към текста >>
Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата
гол
еми ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука.
Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука.
За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Космоса, разполагайки със свой самостоятелен център. Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две. Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система. За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
към текста >>
Ето защо науката също е принудена да заяви, че животът, като такъв, е една
гол
яма загадка за нея.
В условията на днешния сетивен живот, Слънчевите въздействия се проявяват най-вече като „топлина" и „светлина"; обаче проявленията на звуковия етер и жизнения етер не попадат в областта на сетивните възприятия. Тъкмо поради тази причина ние откриваме проявленията на звуковия етер само в химическите съединения и процеси, следователно, в чисто материалните взаимодействия. А проявленията на жизнения етер така, както те струят от Слънцето изобщо не могат да бъдат непосредствено възприемани от човека по същия начин, както например той различава светлото и тъмното с помощта на своите сетивни възприятия. Ние възприемаме живота чрез проявленията му в живите същества, обаче не сме в състояние непосредствено да възприемаме струящия от Слънцето жизнен етер.
Ето защо науката също е принудена да заяви, че животът, като такъв, е една голяма загадка за нея.
към текста >>
Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно
гол
ямо значение: Земята се отваря за Слънчевите въздействия.
След отделянето си от Слънцето, тя би се втвърдила и капсулирала, ако би останала и по-нататък свързана с онези субстанции, които носеше от Слънцето. Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята. Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви въздействия. Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за въздействията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето. По посоката, в която самата Земя се отдели от Слънцето, тя изпрати една част от самата себе си, а именно Луната, която в последствие започна да отразява Слънчевите въздействия към Земята, както отразява и самата Слънчева светлина.
Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно голямо значение: Земята се отваря за Слънчевите въздействия.
към текста >>
Вчера посочихме как в хода на поколенията, белязани с особените житейски навици на еврейския народ, беше подготвено онова физическо тяло, което Заратустра принесе като третата си
гол
яма саможертва.
Така той пожертвува две от своите телесни обвивки. Сега трябваше да му се предостави възможност да пожертвува и своето физическо тяло! Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката еволюция: Едно същество да пожертвува и трите си тела! За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло. За целта бяха необходими специални приготовления, и те засягаха най-вече физическото тяло на Заратустра.
Вчера посочихме как в хода на поколенията, белязани с особените житейски навици на еврейския народ, беше подготвено онова физическо тяло, което Заратустра принесе като третата си голяма саможертва.
За тази цел се наложи следното: всичко, което иначе в рамките на еврейския народ представляваше астрално виждане и изобщо непосредствени духовни възприятия неща, които всред туранските народи потънаха в упадък да се превърне във вътрешна сила, във вътрешна активност.
към текста >>
В по-
гол
ямата си част древните митове и легенди се потвърждават от това, което наричаме духовно-научно изследване.
На това място аз отново спирам вниманието Ви върху нещо, което съм казвал и по-рано: Легендите и преданията, които ни разказват с помощта на образи за събитията от древността, са много по-достоверни и истинни от днешните антропологични изследвания, които от археологически находки често сглобяват една умозрителна конструкция за мировото развитие.
В по-голямата си част древните митове и легенди се потвърждават от това, което наричаме духовно-научно изследване.
Казвам „в по-голямата си част", а не „всички", понеже не съм имал възможност да ги проверя, макар че това вероятно е валидно навсякъде, където става дума за истински древни легенди. Проучвайки произхода на еврейския народ, ние далеч не стигаме до изводите и предположенията на днешните антрополози, а до един родоначалник, за когото ни говори и Библията. Авраам е една действителна фигура, и това, което ни разказва легендата от Талмуда за този родоначалник, е напълно вярно.
към текста >>
Казвам „в по-
гол
ямата си част", а не „всички", понеже не съм имал възможност да ги проверя, макар че това вероятно е валидно навсякъде, където става дума за истински древни легенди.
На това място аз отново спирам вниманието Ви върху нещо, което съм казвал и по-рано: Легендите и преданията, които ни разказват с помощта на образи за събитията от древността, са много по-достоверни и истинни от днешните антропологични изследвания, които от археологически находки често сглобяват една умозрителна конструкция за мировото развитие. В по-голямата си част древните митове и легенди се потвърждават от това, което наричаме духовно-научно изследване.
Казвам „в по-голямата си част", а не „всички", понеже не съм имал възможност да ги проверя, макар че това вероятно е валидно навсякъде, където става дума за истински древни легенди.
Проучвайки произхода на еврейския народ, ние далеч не стигаме до изводите и предположенията на днешните антрополози, а до един родоначалник, за когото ни говори и Библията. Авраам е една действителна фигура, и това, което ни разказва легендата от Талмуда за този родоначалник, е напълно вярно.
към текста >>
139.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето
гол
емият напредък, ето
гол
ямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията.
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията.
Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално.
към текста >>
Да, този велик посветен се оттегли дълбоко във вътрешността на Азия, като предостави на онези
гол
еми мъдреци, които наричаме свещените Риши, възможността да се превърнат в Учители на своя народ.
От моята книга „Тайната наука" Вие знаете, че в древната Атлантида имаше посветени, известни като „свещеници на оракулите", макар че в случая името не е важно. Аз посочих и друго: Един от тези велики посветени беше предводител на всички атлантски Оракули; като „Слънчев посветен", той стоеше над останалите мистерийни центрове, където се обучаваха Меркуриевите, Марсовите, Юпитеровите посветени и т.н. Обърнах внимание още и на следното: този велик Слънчев посветен, предводителят на Слънчевия Оракул, същевременно беше и предводител на най-изтъкнатата културна колония, която се придвижи от запад на изток, т.е. от Атлантида към вътрешността на Азия, за да основе там следатлантска култура.
Да, този велик посветен се оттегли дълбоко във вътрешността на Азия, като предостави на онези големи мъдреци, които наричаме свещените Риши, възможността да се превърнат в Учители на своя народ.
Същият този велик, тайнствен посветен предаде своето посвещение и на Заратустра или Зороастер.
към текста >>
Тяхното посвещение се свеждаше до това, че напредвайки в своето душевно развитие те можеха, така да се каже, да изговарят от само себе си
гол
емите тайни на съществуванието.
Впрочем индийските Риши получиха друг вид посвещение, различно от това на Заратустра, понеже техните задачи бяха съвсем различни.
Тяхното посвещение се свеждаше до това, че напредвайки в своето душевно развитие те можеха, така да се каже, да изговарят от само себе си големите тайни на съществуванието.
По този начин те се превърнаха в предводители и Учители за народите на предведическата древно-индийска култура. Имаше и още една подробност: макар и пораждано сега по изкуствен път, древното атлантско ясновидство отново оживя сред седемте Риши. Всеки един от седемте Риши разполагаше със своя определена област. Както мистерийните центрове, така и всеки от седемте Риши имаше своя специфична задача. И когато някой от седемте Риши се произнасяше за първичната мъдрост на света, всъщност говореше един цял „колегиум".
към текста >>
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно
гол
ямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей. Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид. За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни.
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>
В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една
гол
яма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек.
В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек.
И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник. Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите.
към текста >>
140.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако искаме напълно да разберем тези факти, налага се да навлезем в още по-
гол
еми подробности.
Ето как ние установяваме: източникът на онова родословие, с което започва Евангелието на Матей, се корени в есейските общности.
Ако искаме напълно да разберем тези факти, налага се да навлезем в още по-големи подробности.
към текста >>
Нека да ги разгледаме по-внимателно, понеже те са от извънредно
гол
ямо значение.
Що се отнася до времето, човешката еволюция се опира на определени числови съотношения.
Нека да ги разгледаме по-внимателно, понеже те са от извънредно голямо значение.
Ако искаме да разберем родословието на Христос Исус от първата глава на Матеевото Евангелие, нека да разгледаме тези числови съотношения така, както трябва да бъдат разглеждани.
към текста >>
141.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето какъв беше на първо време
гол
емият въпрос пред учениците на Мистериите.
Фактически онези Мистерии, които водеха своите ученици по пътя на посвещението, разгледано вчера от нас като познание за великите тайни на космическото пространство, искаха да издигнат човека над всичко земно, или по-добре казано, над това, в което той се превърна след своите земни инкарнации. Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят?
Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите.
А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука. Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество. Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>
Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-
гол
яма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам.
Но когато описваме подобни процеси, може да ни направи впечатление и още нещо. А то е, че все пак се изброяват само седемдесет и седем поколения или степени на наследственост. От Евангелието на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само четиридесет и две поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам. Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно. Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и Яков ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване.
Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам.
При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години. Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е. веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности. Обаче това далеч не е така, когато вече с помощта на Евангелието от Лука проследяваме родословието преди Авраам.
към текста >>
Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-
гол
яма продължителност и е обхващала така да се каже, под формата на един общ Аз личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име.
Евангелието на Лука, естествено, употребява имената тъкмо в този смисъл. Ето какво иска да каже то: Ние трябва да проследим онова божествено-духовно Същество, което се потопи в Аза и в астралното тяло на Натановия Исус до онзи далечен момент, когато човекът за пръв път влезе в поредицата на своите инкарнации. И така, в Евангелието на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности.
Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-голяма продължителност и е обхващала така да се каже, под формата на един общ Аз личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име.
към текста >>
А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия
гол
ям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер.
Както показва духовно-научното изследване, след смъртта на Йешуа бен Пандира, в лицето на ученика Матай силен тласък получи учението, третиращо подготовката на кръвта за идващия Исус от Матеевото Евангелие.
А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер.
Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет. Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство. С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството.
към текста >>
142.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тогава аз споменах още, че сега тези способности ще станат присъщи на все по-
гол
ям брой хора; и когато те ще са притежание на достатъчно
гол
ям брой хора, Земята ще е готова да приеме следващия Буда, Майтрейя Буда, който сега е Бодисатва.
Тогава аз споменах още, че сега тези способности ще станат присъщи на все по-голям брой хора; и когато те ще са притежание на достатъчно голям брой хора, Земята ще е готова да приеме следващия Буда, Майтрейя Буда, който сега е Бодисатва.
И така, между тези две събития, ние виждаме онзи продължителен процес, в чийто ход хората ще постигнат онези интелектуални, морални и душевни качества, които са посочени в осемстепенния път. Обаче, за да се стигне до един такъв напредък, необходимо беше все някога една висша индивидуалност да даде първоначалния подтик за това чрез едно изключително събитие. Следователно, стана така, че всички тези качества, произтичащи от осемстепенния път, се събраха в един отделен човек, а именно в личността на Гаутама Буда. Едва сега тази личност можа да роди импулса, чрез който всички хора да са в състояние да постигат въпросните качества.
към текста >>
Обаче това не се случва; защото през деня неговият поглед се отклонява към сетивните изживявания във външния свят, които не представляват някаква
гол
яма пречка за всичко онова, което може да се развие от вътрешната човешка природа.
Но с каква цел той получи тези две тела? За да развие Азовото съзнание! Обаче в света на физическото и етерното тяло Азът идва, така да се каже, неподготвен, непречистен. Но когато човекът се потопи във физическото и етерното тяло без да е подготвен, тогава мистичните опитности, които настъпват, фактически изключват вътрешните истини, така че пред човека застават измамни образи. Насочвайки поглед към своята вътрешна същност, човекът би трябвало да се свърже с всичките си егоистични желания и пориви, с всичките си отрицателни качества.
Обаче това не се случва; защото през деня неговият поглед се отклонява към сетивните изживявания във външния свят, които не представляват някаква голяма пречка за всичко онова, което може да се развие от вътрешната човешка природа.
към текста >>
И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно
гол
ям брой човешки същества.
Днешният човек все още не е напреднал твърде много по този път. Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението. Тъкмо поради тази причина настъпи и Христовото Събитие. За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосмоса. С тези две противоположни възможности трябваше първо да се справи едно същество от най-висш порядък, каквото беше Христос Исус.
И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества.
Ето защо, все някога, това събитие трябваше да настъпи. Следователно, в какво се изразява Христовото Събитие?
към текста >>
Сега настъпи и друга
гол
яма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосмоса без каквато и да е чужда помощ; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност.
Чрез Христовото Събитие всичко това трябваше да се промени коренно и то действително се промени. Или с други думи, преди Христовото Събитие просто не съществуваше такова физическо и етерно тяло, което би изживяло как Азът прониква в цялата човешка природа, включително до пределите на физическото и етерното тяло. В предишните епохи никой не можеше да проникне със своя Аз до физическото и етерното тяло. Това се случи за пръв път по време на Христовото Събитие.
Сега настъпи и друга голяма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосмоса без каквато и да е чужда помощ; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност.
Но всичко това стана възможно само чрез Христос. Едва сега човекът получи способността в пълна свобода да прониква навън в Макрокосмоса. Ето как изглеждат двата основни стълба, които застават пред нас в двете Евангелия, в Евангелието на Лука и в Евангелието на Матей. И какво означават те?
към текста >>
Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в
гол
емия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30).
А сега идва ред и на втория основен стълб в Евангелието на Матей, а именно когато ни се показва, че втората страна на посвещението навлизането в Космоса, в Слънцето и звездите също беше постигната чрез Христос, и то не за друго, а заради самата човешка природа. Сега Христос бива помазан, помазан както всеки друг човек, за да стане чист и неуязвим срещу всичко онова, което би могло да го посрещне от физическия свят. И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13).
Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30).
В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно. Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх. Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея.
към текста >>
В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в
гол
емия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно.
А сега идва ред и на втория основен стълб в Евангелието на Матей, а именно когато ни се показва, че втората страна на посвещението навлизането в Космоса, в Слънцето и звездите също беше постигната чрез Христос, и то не за друго, а заради самата човешка природа. Сега Христос бива помазан, помазан както всеки друг човек, за да стане чист и неуязвим срещу всичко онова, което би могло да го посрещне от физическия свят. И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13). Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30).
В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно.
Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх. Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея.
към текста >>
Тази сцена ни показва как душата се разширява в
гол
емия свят и как тялото е напуснато от нея.
И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13). Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30). В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно. Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх.
Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея.
към текста >>
143.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до
гол
яма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне.
И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>
У никого това не е така подчертано, както у този, който се стреми към духовния свят; непрекъснато и с най-
гол
яма акуратност, той говори за своята драгоценна личност.
Сега за окултния ученик настъпва едно друго, трудно препятствие. Навлизайки във вътрешните пространства на своето тяло, у него се поражда един естествен, но всъщност крайно вреден навик; той започва да се занимава единствено със своята собствена личност.
У никого това не е така подчертано, както у този, който се стреми към духовния свят; непрекъснато и с най-голяма акуратност, той говори за своята драгоценна личност.
Докато обикновените хора не обръщат прекалено голямо внимание на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил.
към текста >>
Докато обикновените хора не обръщат прекалено
гол
ямо внимание на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил.
Сега за окултния ученик настъпва едно друго, трудно препятствие. Навлизайки във вътрешните пространства на своето тяло, у него се поражда един естествен, но всъщност крайно вреден навик; той започва да се занимава единствено със своята собствена личност. У никого това не е така подчертано, както у този, който се стреми към духовния свят; непрекъснато и с най-голяма акуратност, той говори за своята драгоценна личност.
Докато обикновените хора не обръщат прекалено голямо внимание на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил.
към текста >>
Само че най-
гол
емите смущения идват тъкмо тогава, когато се опитва да стане независим и фактически попада в плен на своя егоизъм.
Това,кое то би желал сега, е да бъде изцяло „Аз" и да е независим от външния свят. Впрочем сега той изпада в грешката, че първоначално би искал да бъде третиран като малко дете, на което ясно се казва какво трябва да прави. Той би желал да бъде всичко друго, но не и човек, който сам определя своята посока и цел, с оглед на езотеричните си опитности. Той все още не е свикнал да се замисля върху тези неща. Обаче има смътно то усещане, че зависимостта от външния свят му пречи.
Само че най-големите смущения идват тъкмо тогава, когато се опитва да стане независим и фактически попада в плен на своя егоизъм.
И сега, следвайки своя егоизъм, макар и да звучи тривиално, той не може телесно да се освободи от външния свят поради простата причина, че хората трябва да се хранят! Да, звучи до голяма степен тривиално, обаче за мнозина това се превръща в едно фатално обстоятелство. То представлява един сполучлив пример за факта, че всички ние сме зависими от околния свят, без който не можем да живеем; тук имаме същите съотношения, както между отделния пръст и цялата ръка: Отрежем ли го от нея, той умира. И така, един прост пример ни показва до каква голяма степен сме зависими от околния свят.
към текста >>
Да, звучи до
гол
яма степен тривиално, обаче за мнозина това се превръща в едно фатално обстоятелство.
Той би желал да бъде всичко друго, но не и човек, който сам определя своята посока и цел, с оглед на езотеричните си опитности. Той все още не е свикнал да се замисля върху тези неща. Обаче има смътно то усещане, че зависимостта от външния свят му пречи. Само че най-големите смущения идват тъкмо тогава, когато се опитва да стане независим и фактически попада в плен на своя егоизъм. И сега, следвайки своя егоизъм, макар и да звучи тривиално, той не може телесно да се освободи от външния свят поради простата причина, че хората трябва да се хранят!
Да, звучи до голяма степен тривиално, обаче за мнозина това се превръща в едно фатално обстоятелство.
То представлява един сполучлив пример за факта, че всички ние сме зависими от околния свят, без който не можем да живеем; тук имаме същите съотношения, както между отделния пръст и цялата ръка: Отрежем ли го от нея, той умира. И така, един прост пример ни показва до каква голяма степен сме зависими от околния свят.
към текста >>
И така, един прост пример ни показва до каква
гол
яма степен сме зависими от околния свят.
Обаче има смътно то усещане, че зависимостта от външния свят му пречи. Само че най-големите смущения идват тъкмо тогава, когато се опитва да стане независим и фактически попада в плен на своя егоизъм. И сега, следвайки своя егоизъм, макар и да звучи тривиално, той не може телесно да се освободи от външния свят поради простата причина, че хората трябва да се хранят! Да, звучи до голяма степен тривиално, обаче за мнозина това се превръща в едно фатално обстоятелство. То представлява един сполучлив пример за факта, че всички ние сме зависими от околния свят, без който не можем да живеем; тук имаме същите съотношения, както между отделния пръст и цялата ръка: Отрежем ли го от нея, той умира.
И така, един прост пример ни показва до каква голяма степен сме зависими от околния свят.
към текста >>
144.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Макар и до
гол
яма степен този импулс да е осъществим едва в далечно бъдеще, за нас още сега става ясно: при навлизането си в духовния свят, човекът напълно ще запазва онова Азово съзнание, с което днес, като нормални хора, ние обхващаме преди всичко външния сетивно-физически свят.
От всичко, което чухме в хода на този лекционен цикъл, за нас става ясно, че характерните черти на Христовото Събитие се свеждат до следното. В определен момент от общочовешката еволюция, който ние описваме като един вид издигане на душата в царствата на Духа а в предхристиянските епохи това беше възможно само в определени мистерийни центрове и то за сметка на известно понижение на Аза, доколкото той беше включен в нормалното човешко съзнание тя трябваше да приеме един съвършено нов импулс.
Макар и до голяма степен този импулс да е осъществим едва в далечно бъдеще, за нас още сега става ясно: при навлизането си в духовния свят, човекът напълно ще запазва онова Азово съзнание, с което днес, като нормални хора, ние обхващаме преди всичко външния сетивно-физически свят.
Този напредък в общочовешката еволюция, станал възможен чрез Христовото Събитие, е същевременно и най-големият скок, който някога е бил постиган в планетарното развитие на Земята. Или с други думи: Всичко, което можа да настъпи в Земно то развитие с оглед на този основен факт, е само един вид продължение на онзи велик импулс, който произтече от Христовото Събитие.
към текста >>
Този напредък в общочовешката еволюция, станал възможен чрез Христовото Събитие, е същевременно и най-
гол
емият скок, който някога е бил постиган в планетарното развитие на Земята.
От всичко, което чухме в хода на този лекционен цикъл, за нас става ясно, че характерните черти на Христовото Събитие се свеждат до следното. В определен момент от общочовешката еволюция, който ние описваме като един вид издигане на душата в царствата на Духа а в предхристиянските епохи това беше възможно само в определени мистерийни центрове и то за сметка на известно понижение на Аза, доколкото той беше включен в нормалното човешко съзнание тя трябваше да приеме един съвършено нов импулс. Макар и до голяма степен този импулс да е осъществим едва в далечно бъдеще, за нас още сега става ясно: при навлизането си в духовния свят, човекът напълно ще запазва онова Азово съзнание, с което днес, като нормални хора, ние обхващаме преди всичко външния сетивно-физически свят.
Този напредък в общочовешката еволюция, станал възможен чрез Христовото Събитие, е същевременно и най-големият скок, който някога е бил постиган в планетарното развитие на Земята.
Или с други думи: Всичко, което можа да настъпи в Земно то развитие с оглед на този основен факт, е само един вид продължение на онзи велик импулс, който произтече от Христовото Събитие.
към текста >>
Следователно, ако някой описва изживяванията на окултните ученици в условията на древните Мистерии, а после ги описва под формата, каквато те имаха в живота на Христос Исус, тези описания са до
гол
яма степен еднакви.
Душевните изпитания бяха съпровождани от едно „понижение" на Аза, така че той изпадаше в един вид полусън, обаче все пак окултният ученик минаваше през определени степени на развитие. Най-важното в случая беше, че се пробуждаше не друго, а неговият егоизъм: сега той все повече и повече искаше да бъде независим от околния свят. Но както вчера посочих, понеже всеки човек е зависим от околния свят и не може да си осигурява прехраната по някакъв магичен път, той често се поддава на опасната илюзия, да счита че процесите на неговото физическо тяло са идентични с величествените процеси на макрокосмическия свят. През подобни изживявания минаваше всеки от учениците на древните Мистерии, само че в друго състояние на съзнанието, различно от това на Христос Исус.
Следователно, ако някой описва изживяванията на окултните ученици в условията на древните Мистерии, а после ги описва под формата, каквато те имаха в живота на Христос Исус, тези описания са до голяма степен еднакви.
Защото това, което се разиграваше в мрака на Мистериите, сега чрез Христос Исус се превърна в един световноисторически факт.
към текста >>
Тъждеството между Христовата биография, каквато я знаем от Евангелията, и мистерийното посвещение, може да бъде проумяно само от онзи, който вниква в обстоятелството, че в Мистерията на
Гол
гота се разиграха процесите на старото посвещение, само че с оглед на една друга степен на човешкото съзнание.
Тази подробност е изключително важна.
Тъждеството между Христовата биография, каквато я знаем от Евангелията, и мистерийното посвещение, може да бъде проумяно само от онзи, който вниква в обстоятелството, че в Мистерията на Голгота се разиграха процесите на старото посвещение, само че с оглед на една друга степен на човешкото съзнание.
За да сме още по-точни в описанието, бихме могли да допълним: Онези, които бяха призвани да станат свидетели на Христовото Събитие в Палестина, дочакаха сбъдването на всичко онова, което предричаха есеите, Йоановото Кръщение в Йордан, Изкушението, Разпятието и т.н. Сега те можеха да си кажат: Да, ние сме изправени пред едно Същество, което живее в човешко тяло. И ако се опитаме да потърсим най-важните, най-съществените елементи на този живот, какво ще открием? Ние ще открием, че определени елементи, които се проявяват като външни исторически факти, са същите, които на времето влизаха в състава на мистерийното посвещение. Следователно, ако бихме разполагали с „правилника" на мистерийното посвещение, ние ще разполагаме и с първообразите на онези процеси, които ни предстои да опишем, само че вече под формата на исторически факти.
към текста >>
С други думи,
гол
ямата тайна се състои в следното: онова, което по-рано беше укривано в мрака на Мистериите, за да бъде изнесено после във външния свят, и то само като един или друг краен резултат, сега за онези, които разполагаха с духовно виждане, то се прояви на историческата арена с настъпването на Христовото Събитие.
С други думи, голямата тайна се състои в следното: онова, което по-рано беше укривано в мрака на Мистериите, за да бъде изнесено после във външния свят, и то само като един или друг краен резултат, сега за онези, които разполагаха с духовно виждане, то се прояви на историческата арена с настъпването на Христовото Събитие.
Впрочем трябва да сме наясно: По времето на евангелистите далеч не бяха съчинявани биографии, подобни на днешните, каквито са например животоописанията на Гьоте, Шилер или Лесинг, до които съответните биографи стигат след като са ровили из всички тъмни кътчета, събирайки всяка малка бележка и т.н., за да ни представят накрая нещо, което всъщност е най-несъщественото. Евангелистите не се занимаваха с издирването на такива подробности; те се задоволиха с това, да опишат именно съществените моменти от живота на Христос Исус. А най-същественото е, че животът на Христос разглеждан в световноисторически план беше едно повторение на посвещението.
към текста >>
Най-напред нека да отбележим, че ясновидецът, който има усет за тези фини разлики, изобщо няма да се учуди, че основните строфи на „Отче наш" са съществували много време преди Мистерията на
Гол
гота.
И какви биха били последиците от този факт?
Най-напред нека да отбележим, че ясновидецът, който има усет за тези фини разлики, изобщо няма да се учуди, че основните строфи на „Отче наш" са съществували много време преди Мистерията на Голгота.
Повърхностният наблюдател никога не би могъл да долови тези фини разлики; за него те не са съществени. Не е съществен и смисълът на християнството, понеже той чисто и просто не го разбира. И когато открие тези строфи тук или там в древните текстове, той заявява: Ето, евангелистите дават „Отче наш", обаче тази молитва е съществувала много преди тях! Понеже не забелязва нюансите, той е убеден: Молитвата „Отче наш" е съществувала много преди Евангелията. Обаче несъмнено Вие схващате огромната разлика между истинското разбиране на нещата и тяхната повърхностна оценка.
към текста >>
Но сега идва Христос и открива
гол
ямата тайна: силите от Царствата небесни могат да се вливат в Аза не само там, в духовния свят, но и в рамките на сетивно-физическия свят; ето защо сега вече могат да изживяват Духа в себе си, т.е.
Или с други думи: Обърнем ли се назад към старите времена, ние виждаме как хората са имали непосредствено участие в събитията на духовния свят, който им предлагал своите богатства именно чрез старото ясновидство. Сега обаче онези които в хода на еволюцията са изгубили своето ясновидство стават „бедни духом" т.е. лишени от богатствата на духовния свят те обедняват откъм духовни опитности: ето какво означава „бедни духом" и „нищи духом".
Но сега идва Христос и открива голямата тайна: силите от Царствата небесни могат да се вливат в Аза не само там, в духовния свят, но и в рамките на сетивно-физическия свят; ето защо сега вече могат да изживяват Духа в себе си, т.е.
да бъдат „блажени" също и тези, които са изгубили старото ясновидство, а с него и богатствата на духовния свят.
към текста >>
Свръхсетивните Същества, които постигнаха
гол
ямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло.
Това трето изречение от „Блаженствата"*28 има изключително дълбок смисъл. Опитайте се да вникнете в него от гледна точка на антропософската Духовна Наука. Астралното тяло се изгражда у човека по времето на Старата Луна.
Свръхсетивните Същества, които постигнаха голямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло.
Поради тази причина човекът беше затруднен в постигането на висшата си земна цел. Както знаем, луциферическите Същества са изостанали в своето развитие и се намират на една степен, отговаряща на Старата Луна; точно те са тези, които пречат на човека да продължи своя еволюционен път. Сега обаче, когато Христос слезе на Земята, когато Азът беше проникнат от Христовата сила, човекът най-после можа да се включи в планетарния смисъл на Земята, откривайки в самия себе си силата, за да обуздава астралното тяло и да отхвърля луциферическите влияния. Ето защо сега можеха да прозвучат думите: Който обуздава своето астрално тяло и е достатъчно силен, за да не изпада в гняв, който запазва присъствието на Аза и е вътрешно овладян, той действително ще постигне целта на Земната еволюция. Да, в третото изречение от „Блаженствата" Вие срещате една формулировка, която може да бъде разбрана само в антропософски смисъл.
към текста >>
3. Блажен е, който дава на
гол
ите дрехата си, а на гладните своя хляб.
3. Блажен е, който дава на голите дрехата си, а на гладните своя хляб.
към текста >>
145.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Силите на душата и силите на Духа имаха много по-
гол
ямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него.
Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него.
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия. Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата.
към текста >>
Ето защо в онези времена душата имаше много по-
гол
яма възможност да упражнява лечебни въздействия.
Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него.
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия.
Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата. Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
към текста >>
Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до
гол
яма степен духовни процеси.
Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него. Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия. Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля.
Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси.
И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата. Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар. храмов сън, който за тогавашната епоха представляваше не друго, а довеждането на човека до състояние на ясновидство.
към текста >>
И този превод е до
гол
яма степен правилен, понеже държи сметка за чувствената страна на нещата.
И така, с оглед на тогавашните културни отношения, трябва да изтъкнем, че онези, които бяха душевно силни и можеха да апелират към всичко онова, което сами възприемаха от духовния свят, бяха в състояние да упражняват забележителни въздействия върху душата, а чрез нея и върху тялото. Ето защо онези хора, които притежаваха духовни качества и можеха да излъчват лечебни сили в своето обкръжение, бяха наричани лечители. В общи линии, лечители би трябвало да бъдат наричани не само терапевтите, но и есеите. Обаче нека да продължим нататък: На едно от наречията в Предна Азия, което са използвали най-вече онези, в чиито редици възникна християнството, точният превод на това, което ние бихме обозначили като „духовен лечител", е думата „Исус". В общи линии, Исус означава „духовен лечител".
И този превод е до голяма степен правилен, понеже държи сметка за чувствената страна на нещата.
Сега Вие бихте могли да усетите още по-добре обстановката в онези времена, когато имената и названията са говорели сами по себе си. Но нека да се пренесем още по-навътре в културните отношения на тогавашната епоха.
към текста >>
Само че не всички бяха в състояние да постигнат това, а само онези, които бяха до най-
гол
яма степен възприемчиви за бликащата от Христос сила, и това бяха, в смисъла на Матеевото Евангелие, учениците Петър, Яков и Йоан.
Христос Исус трябваше да посвети своите ученици, т.е. онези, които бяха специално предназначени за това, по един твърде особен начин, така че те не само да виждат имагинативните, астрални образи на духовния свят, а и да чуват нещо, което ние често сме описвали като издигане в света на Девакана – процесите, разиграващи се там. Така че те можеха да търсят тази личност, която на физическия план им се явяваше като Христос Исус, също и горе в духовните светове. С други думи, те трябваше да станат ясновиждащи не само по отношение на астралния план, но и по отношение на по-висшите сфери от духовния свят.
Само че не всички бяха в състояние да постигнат това, а само онези, които бяха до най-голяма степен възприемчиви за бликащата от Христос сила, и това бяха, в смисъла на Матеевото Евангелие, учениците Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-
гол
яма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в сферата на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей.
Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-голяма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в сферата на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей.
Всичко това стана възможно, само защото тримата избрани ученици бяха издигнати в деваканическия свят, а не само до равнището на астралния свят. А това, че са издигнати в Девакана, узнаваме от следното място на Матеевото Евангелие. Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват разговора между Христос, Мойсей и Илия. Следователно, всичко тук е възпроизведено с най-голяма точност и в пълно съответствие с онази характеристика на духовния свят, до която се добираме с помощта на духовно-научното изследване. Никакво противоречие между това, което ние твърдим, и обективното повествование в Евангелията: издигането на учениците чрез самия него, първо в астралната област, а после в деваканическата област, в царството на Духа.
към текста >>
Следователно, всичко тук е възпроизведено с най-
гол
яма точност и в пълно съответствие с онази характеристика на духовния свят, до която се добираме с помощта на духовно-научното изследване.
Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-голяма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в сферата на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей. Всичко това стана възможно, само защото тримата избрани ученици бяха издигнати в деваканическия свят, а не само до равнището на астралния свят. А това, че са издигнати в Девакана, узнаваме от следното място на Матеевото Евангелие. Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват разговора между Христос, Мойсей и Илия.
Следователно, всичко тук е възпроизведено с най-голяма точност и в пълно съответствие с онази характеристика на духовния свят, до която се добираме с помощта на духовно-научното изследване.
Никакво противоречие между това, което ние твърдим, и обективното повествование в Евангелията: издигането на учениците чрез самия него, първо в астралната област, а после в деваканическата област, в царството на Духа.
към текста >>
Естествено, не всяко физическо тяло може това, което беше постигнато след сложните метаморфози на двете деца Исус, позволили на Заратустра да се издигне до най-висшата степен, в която през трите години от Кръщението до
Гол
гота - Христос живя в тялото на Исус от Назарет.
И тъкмо човекът е онова същество, в което трябваше да заживее съзидателната Слънчева сила, която някога слезе и намери убежище в едно физическо тяло. Но сега.идва времето, когато Слънчевата сила отново ще се разлее навън. И работата е там, че тя все повече и повече ще се влива в човешките същества, доколкото в хода на своите реинкарнации те позволяват на физическото тяло да се проникне с Христовата сила.
Естествено, не всяко физическо тяло може това, което беше постигнато след сложните метаморфози на двете деца Исус, позволили на Заратустра да се издигне до най-висшата степен, в която през трите години от Кръщението до Голгота - Христос живя в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
И пред
гол
яма част от Вас, аз вече посочих как ще изглежда присъединяването към Христос в хода на общочовешката и планетарната еволюция.
Хората, които с готовност приемат в себе си Христовата сила, все повече ще се изпълват с нея: първоначално вътрешно, а после, все повече и повече външно. Да, хората от бъдещето не само ще разбират Христовото Същество, те ще се изпълват с него!
И пред голяма част от Вас, аз вече посочих как ще изглежда присъединяването към Христос в хода на общочовешката и планетарната еволюция.
В една от моите мистерийни драми, чрез ясновидката Теодора, е представена една личност, която е развила в себе си силата да вижда в близкото бъдеще, а като цяло тук е описано, как в недалечно бъдеще ще се появят първоначално малък брой хора, а после все повече и повече, които ще виждат образа на Христос, но не вече във физическия свят, а в етерния свят; и те ще могат това не поради някакво духовно обучение, а благодарение на определена степен от планетарното развитие на нашата Земя, като в още по-далечното бъдеще те ще виждат Христос и в друга форма.
към текста >>
и представляваше само началото на едно душевно-духовно развитие, което ще обхваща все по-
гол
яма част от хората.
Ние живеем в навечерието на една епоха нека това да прозвучи като един вид предизвестие когато с по-висшите си сили хората ще могат да виждат Христос. И още преди края на 20. век, известен брой хора действително ще се превърнат в „Теодори", с други думи, тогава пред отворените им духовни очи ще се разиграват онези събития, които Павел можа да наблюдава пред Дамаск, понеже той беше само един „преждевременно роден" (1. Кор. 15, ????
и представляваше само началото на едно душевно-духовно развитие, което ще обхваща все по-голяма част от хората.
Още преди края на 20. век известен брой хора ще изживеят Христос така, както го изживя Павел пред Дамаск и няма да се нуждаят от никакви Евангелия, също както и Павел не се нуждаеше от нищо, когато беше озарен от непосредственото си познание за Христос (Деяния 9, 1-22). Благодарение на вътрешните си опитности, те ще знаят как стоят нещата с Христос, който тогава ще израства пред очите им не в своя физически, а в своя етерен образ.
към текста >>
В тази област човечеството е застрашено от неимоверно
гол
еми опасности.
Съществува един сигурен признак, по който би могъл да бъде разпознат този образно казано повторно възникнал в наши дни Йешуа бен Пандира: Той няма да се представя за Христос. Всички онези, които биха се появили в нашата епоха и биха говорили по един или друг начин, че носят в себе си същата сила, която живя в Исус от Назарет, ще бъдат разкрити тъкмо поради това свое твърдение; те ще се окажат измамни личности, които нямат нищо общо с Йешуа бен Пандира, живял 100 години преди Христос. Да, това твърдение би било един сигурен признак, че тук сме изправени не пред реинкарнирания Йешуа бен Пандира, а пред някакъв лъжепророк, който настоява, че поддържа тесни връзки със самия Христос.
В тази област човечеството е застрашено от неимоверно големи опасности.
към текста >>
По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-
гол
еми подробности природата на лъжепророците и тяхното въздействие върху околния свят.
Същият Маймонидес разказва по-нататък, че 40 години по-рано в Кордова, Испания, също се появил някой, който твърдял, че е Христос; а приблизително 25 години още по-рано, т.е. в началото на 12. век, във Фез, Мароко,се появил на свой ред един друг лъжепророк. А накрая се разказва, как през 1147 година в Персия се появил някой, който макар и да не се е представял за Христос, се опитал да говори, един вид от негово име. Впрочем най-крещящия пример съм посочвал и друг път: появата на Шабатаи Зеви през 1666 година в Смирна.
По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-големи подробности природата на лъжепророците и тяхното въздействие върху околния свят.
По онова време от Смирна се понесла новината, че в лицето на Шабатаи Зеви е дошъл новият Христос. И Вие не бива да смятате, че вълнението около този слух било нещо незначително. От всички части на Европа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Северна Африка, както и от вътрешността на Азия към Смирна започнали да се отправят цели групи от хора, за да се срещнат с новия Христос, Шабатаи Зеви. И ако някой беше казал на тези хора, повярвали в новия Христос преди Шабатаи Зеви сам да се издаде и преди да беше станало ясно какво се крие зад него че той не е истинският Христос този човек би си изпатил твърде зле, понеже щеше да се възпротиви срещу една догма, поддържана от неимоверно голям брой хора.
към текста >>
И ако някой беше казал на тези хора, повярвали в новия Христос преди Шабатаи Зеви сам да се издаде и преди да беше станало ясно какво се крие зад него че той не е истинският Христос този човек би си изпатил твърде зле, понеже щеше да се възпротиви срещу една догма, поддържана от неимоверно
гол
ям брой хора.
Впрочем най-крещящия пример съм посочвал и друг път: появата на Шабатаи Зеви през 1666 година в Смирна. По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-големи подробности природата на лъжепророците и тяхното въздействие върху околния свят. По онова време от Смирна се понесла новината, че в лицето на Шабатаи Зеви е дошъл новият Христос. И Вие не бива да смятате, че вълнението около този слух било нещо незначително. От всички части на Европа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Северна Африка, както и от вътрешността на Азия към Смирна започнали да се отправят цели групи от хора, за да се срещнат с новия Христос, Шабатаи Зеви.
И ако някой беше казал на тези хора, повярвали в новия Христос преди Шабатаи Зеви сам да се издаде и преди да беше станало ясно какво се крие зад него че той не е истинският Христос този човек би си изпатил твърде зле, понеже щеше да се възпротиви срещу една догма, поддържана от неимоверно голям брой хора.
към текста >>
Ако правилно вниква в подобни учения, които възникват тук или там по света, той ще се предпазва както от едната, така и от другата грешка; а после той рано или късно ще навлезе в най-дълбокия исторически факт на нашето съвремие: Колкото по-дълбоко проникваме в духовния живот, в толкова по-
гол
яма степен бихме могли да бъдем удостоени с един вид обновено есейство, което в миналото чрез устата на Йешуа бен Пандира най-напред възвести Христовото Събитие като нещо, което ще се разиграе във физическия свят.
Нещата се свеждат до следното: Благодарение на своето духовно-научно познание, благодарение на своето духовно-научно просветление и на точния си поглед върху фактите, които дава окултизмът, човек да не изпада нито в едната, нито в другата грешка.
Ако правилно вниква в подобни учения, които възникват тук или там по света, той ще се предпазва както от едната, така и от другата грешка; а после той рано или късно ще навлезе в най-дълбокия исторически факт на нашето съвремие: Колкото по-дълбоко проникваме в духовния живот, в толкова по-голяма степен бихме могли да бъдем удостоени с един вид обновено есейство, което в миналото чрез устата на Йешуа бен Пандира най-напред възвести Христовото Събитие като нещо, което ще се разиграе във физическия свят.
И ако в наши дни учението на есеите трябва да бъде обновено, ако искаме да живеем не с традициите на стария Бодисатва, а в живия Дух на един нов Бодисатва, тогава ние можем да потърсим инспирации от онзи Бодисатва, който някога ще стане Майтрейя Буда. И този Бодисатва ни инспирира по такъв начин, че ние се досещаме: Наближава времето, когато Христос ще се яви в нова форма, в етерно тяло, и то ще бъде истинска благодат за онези хора, които чрез обновената мъдрост на есеите развиват нови сили в епохата, когато новото идване на етерния Христос ще ги пробуди за съвсем нов живот. Да, ние трябва да говорим напълно в смисъла на инспириращия Бодисатва, който някога ще стане Майтрейя Буда. Тогава ние знаем, че говорим за Христос не в смисъла на някакво религиозно вероизповедание, според което той винаги следва да бъде възприеман във физическия свят, и се осмеляваме да заявим: За нас би било безразлично, ако се наложи да твърдим нещо друго, защото ние стигаме до него чрез познанието на истината. Ние нямаме никакво предпочитание към едно или друго източно религиозно учение, понеже живеем единствено заради истината.
към текста >>
146.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче ние ще разберем този индивидуален и крайно забележителен момент в живота на един от апостолите, само ако го извлечем от много по-
гол
еми и мащабни съотношения.
Евангелието на Матей описва своеобразното израстване на един от учениците или апостолите.
Обаче ние ще разберем този индивидуален и крайно забележителен момент в живота на един от апостолите, само ако го извлечем от много по-големи и мащабни съотношения.
Нека да разгледаме индивидуалния напредък на човека в хода на мировата еволюция. Не случайно ние преминаваме от една инкарнация в друга инкарнация. През следатлантския период ние не случайно минаваме инкарнации в Първата следатлантска културна епоха, древно-индийската, а после в персийската културна епоха, в египетско-халдейската, в гръцко-латинската и т.н.; тези инкарнации означават за нас не друго, а великото училище на самия живот, понеже при всяка една от тези инкарнации ние поемаме в себе си нещо от съотношенията, нещо от характера на съответната културна епоха. Така ние постепенно израстваме. И в какво точно се изразява това израстване на човека през отделните културни епохи?
към текста >>
Защото в следващия миг Христос говори за предстоящите събития и най-вече за приближаващата Мистерия на
Гол
гота.
И сега още в следващия миг ясно и недвусмислено е показано нещо друго: А именно, че Христос Исус действително гради върху по-дълбоките, подсъзнателни сили в Петър.
Защото в следващия миг Христос говори за предстоящите събития и най-вече за приближаващата Мистерия на Голгота.
Но сега в Петър проговарят не подсъзнателните сили, а силите на неговото нормално човешко съзнание. Ето защо сега той не разбира думите на Христос и не може да повярва, че страданията и смъртта са съвсем близо. Когато проговаря съзнателният Петър, който вече разчита на личните си, съзнателни сили, Христос трябва да се намеси и да го поправи: Сега в теб не говори някакъв Бог, а само това, което си развил у себе си като обикновен човек; обаче то няма никаква стойност; то произлиза от едно лъжливо учение, то произлиза от Ариман, от Сатаната. Ето какво е скрито в думите: „Махни се от мен, Сатана! Не ме съблазнявай; защото ти мислиш не за Божиите неща, а за човешките" (Матей 16, 23).
към текста >>
А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на
Гол
гота.
А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота.
Ето как трябва да разбираме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания. И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус. Ето защо ние ставаме свидетели на онези разговори с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре.
към текста >>
147.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-
гол
ямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за духовния свят.
От тогава, епоха след епоха, Мистериите непрекъснато предупреждаваха човечеството, че предстои идването на Слънчевия Логос, на Слънчевото Слово.
И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-голямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за духовния свят.
На свой ред по-малките Слънчеви Духове, които също се свързваха със Земята и които всъщност бяха пратеници на Слънчевото Слово, на Слънчевата Аура, обогатяваха хората с все по-точни учения за свръхсетивните светове.
към текста >>
И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват
гол
яма близост.
В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един Бог ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката еволюция. Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог. И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм. Да, тези неща са напълно възможни, само че хората не ги забелязват. Едва след време, когато някой започне да описва живота на такива хора, излизат наяве известни закономерности, които са останали скрити до този момент.
И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват голяма близост.
Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед към миналите епохи от еволюцията на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство. Това никой не може да отрече.
към текста >>
В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид сравнителни таблици относно
гол
емите сходства в биографиите на такива личности.
Съвременните изследователи също потвърждават този факт.
В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид сравнителни таблици относно големите сходства в биографиите на такива личности.
Например в трудовете на проф. Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-вавилонския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел. Да, той е съставил много интересни сравнителни таблици. Той посочва някои характерни черти от живота на всеки един от тях тези черти лесно могат да бъдат съпоставени и в резултат се получават забележителни сходства, забележителни прилики, пред които нашето материалистическо мислене се оказва напълно безпомощно. Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-вавилонския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел.
към текста >>
Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите
гол
еми поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени.
Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше. Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност.
Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени.
Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели. Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена. И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво разбиране за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много.
към текста >>
Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-
гол
яма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация.
И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от духовния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите.
Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация.
Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух. Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус. Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето. А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово. Ето защо Евангелието на Йоан е най-интимното, най-съкровеното от четирите Евангелия.
към текста >>
Ето защо той насочва своето внимание главно върху това, което се извършва от кръста на
Гол
гота като една сила, внасяща ред.
И той прошепва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23, 34). Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна любов; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие. Смирение и преданост и то в най-висшата им форма: ето какво бликва от това астрално тяло, което Лука следи от началото до края. Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам духа си" (Лука 23, 46). А Йоан описва това, което макар и да е вложено в Земята, трябва да бъде осъществено именно от човека: Земният порядък, който се намира в Слънчевото Слово.
Ето защо той насочва своето внимание главно върху това, което се извършва от кръста на Голгота като една сила, внасяща ред.
Той ни описва как в този момент Христос основава едно по-висше братство, отколкото е това, което се опира на кръвното родство. Предишните форми на братство се изграждаха според кръвното родство. Мария е майката, и детето е нейна кръвна рожба. Обаче това, което чрез любовта може да свърже една душа с друга, то ще тържествува единствено поради саможертвата на Христос Исус. На ученика, когото Той „любеше", Христос посочва не кръвната майка, а в един изцяло духовен смисъл той му посочва своята собствена майка.
към текста >>
Ето защо за нас следва да бъде напълно ясно, че тук е настъпила една
гол
яма промяна.
В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18). Ако той действително би изглеждал така, както преди няколко дни, това би било изключено; в противен случай щяхме да сме изправени пред един абнормен факт. Защото Вие не бихте повярвали никому, ако той твърди, че не е познал даден човек, когото е срещнал само преди няколко дни.
Ето защо за нас следва да бъде напълно ясно, че тук е настъпила една голяма промяна.
И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
към текста >>
И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и
Гол
готската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18). Ако той действително би изглеждал така, както преди няколко дни, това би било изключено; в противен случай щяхме да сме изправени пред един абнормен факт. Защото Вие не бихте повярвали никому, ако той твърди, че не е познал даден човек, когото е срещнал само преди няколко дни. Ето защо за нас следва да бъде напълно ясно, че тук е настъпила една голяма промяна.
И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
към текста >>
По-рано със Земята далеч не беше свързано това, което се оказа свързано с нея след Мистерията на
Гол
гота.
Евангелието на Матей ни показва всичко това достатъчно ясно, и то с най-забележителните думи, които изобщо бихме могли да открием в един религиозен първоизточник. То ни показва съвсем ясно кое е важното за нас в този случай: Веднъж Христос беше вече тук в едно човешко физическо тяло; обаче само по себе си това събитие представлява нещо много повече; фактически то е една причина, един импулс, от който произлиза по редица от действия. Слънчевото Слово, Слънчевата аура, за които навремето Заратустра говореше като за нещо, намиращо се извън Земята, сега благодарение на Христос Исус и неговия живот се превръща в нова, могъща сила, чиято брачна свързаност със Земята все повече нараства.
По-рано със Земята далеч не беше свързано това, което се оказа свързано с нея след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Гол
яма грешка е, когато днес от Изтока се пренася Христовото учение в неговите затвърдени тук или там разновидности.
За съжаление тези най-прекрасни думи, възхваляващи мира, постепенно са превърнати в тяхната противоположност. Христос навлезе в духовното съществувание на Земята именно за да освободи човечеството от онова, което поражда омраза и дисхармонии. И Антропософията ще утвърди мира само тогава, когато успее да обедини всички религии и в един нов смисъл стане действително християнска. Да, когато вникне в делото на най-великия миротворец, тя ще сближи не само духовните течения от съседните области, а ще утвърди мира из цялата Земя. Несъмнено, когато религиозни фанатици отиват от единия край на света в другия, за да натрапят своето Христово учение на един по-различен народ, който не разполага с предварителните условия, за да го приеме в проповядваната от тях форма, тогава всичко това ги отдалечава от великия миротворец.
Голяма грешка е, когато днес от Изтока се пренася Христовото учение в неговите затвърдени тук или там разновидности.
За щото, като антропософи, ние често сме напомняли: Христос не принадлежи само на „християните"; фактически той е същото онова Същество, което имаше предвид Заратустра, когато говореше за Аура Маздао; него имаха предвид и седемте Риши, когато говореха за Вишва Карман.
към текста >>
Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една
гол
яма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос.
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат. И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока? Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока.
Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос.
Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието. И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в шестото столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус.
към текста >>
Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на
Гол
гота.
Разглеждайте това, което описах през последните дни, само като една от страните на макрокосмическото Христово Събитие и не забравяйте, че тя в никакъв случай не дава цялостна представа за него.
Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота.
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече. Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят. А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей.
към текста >>
Колкото и
гол
яма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на
гол
емия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека?
Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус?
Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека?
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос. Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно.
към текста >>
148.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с
гол
яма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
149.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай
гол
емите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони.
Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
към текста >>
Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-
гол
яма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин.
Нека засега да разгледаме това, което наричаме култура: тя представлява това, което хората имат да научат, за да се развиват. Така всеки човек получава специфичните плодове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи. Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения.
Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин.
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена? Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл.
към текста >>
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-
гол
ямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Така всеки човек получава специфичните плодове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи. Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения. Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин.
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл. Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
към текста >>
Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-
гол
емият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена? Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл.
Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
И би трябвало да признаем, че каквото и да е нашето възхищение от човешките произведения на всички времена, това, което ни се представя като божествено проявление на духовните сили, все пак ги надминава по грандиозност.
към текста >>
Ето защо шедьоврите на изкуството,
гол
емите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала.
В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат.
Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала.
И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите.
към текста >>
И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези
гол
еми фигури посланието, изпратено от Властите.
В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат. Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала.
И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите.
към текста >>
Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на
Гол
гота, центъра на всяка наша човешка еволюция: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим като духовен човек, като човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения.
Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на Голгота, центъра на всяка наша човешка еволюция: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим като духовен човек, като човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения.
Така то става това човешко същество, чиято история ние следваме в течение на лемурийския, атланския и следатланския период, до появяването на Христос, до събитието на Голгота.
към текста >>
Така то става това човешко същество, чиято история ние следваме в течение на лемурийския, атланския и следатланския период, до появяването на Христос, до събитието на
Гол
гота.
Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на Голгота, центъра на всяка наша човешка еволюция: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим като духовен човек, като човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения.
Така то става това човешко същество, чиято история ние следваме в течение на лемурийския, атланския и следатланския период, до появяването на Христос, до събитието на Голгота.
към текста >>
Събитието на
Гол
гота е еквивалента на слизането на човешкото същество в едно плътско тяло.
Toва са нещата, до които достигна със сигурност Павел при видението в Дамаск.
Събитието на Голгота е еквивалента на слизането на човешкото същество в едно плътско тяло.
Защото то донесе необходимия импулс, за да се преодолеят малко по малко формите на земното съществуване, които човекът бе взел с появяването на Адам. Ето защо Павел нарече човешкото същество, появило се в Христос, новия Адам, които всеки човек, влизайки във връзка с Христос, може да въплъти.
към текста >>
От тази гледна точка как виждаше Павел саможертвата на
Гол
гота, Разпятието?
От тази гледна точка как виждаше Павел саможертвата на Голгота, Разпятието?
Със съвременните понятия е доста трудно да се схване в павликянски смисъл този обективен факт на саможертвата на Голгота, това капитално събитие за историята на човечеството. Това е същият този смисъл, който е подхванат и от автора на Евангелието на Марко. Ние трябва да се доближим до идеята, че във видимия за нашите очи човек е представен един микрокосмос, един малък универсум, който трябва да изследваме.
към текста >>
Със съвременните понятия е доста трудно да се схване в павликянски смисъл този обективен факт на саможертвата на
Гол
гота, това капитално събитие за историята на човечеството.
От тази гледна точка как виждаше Павел саможертвата на Голгота, Разпятието?
Със съвременните понятия е доста трудно да се схване в павликянски смисъл този обективен факт на саможертвата на Голгота, това капитално събитие за историята на човечеството.
Това е същият този смисъл, който е подхванат и от автора на Евангелието на Марко. Ние трябва да се доближим до идеята, че във видимия за нашите очи човек е представен един микрокосмос, един малък универсум, който трябва да изследваме.
към текста >>
За Гърция Орфей е
гол
емия предвестник.
Говорят ни например за един гръцки поет и музикант, Орфей. Споменавам тук този персонаж, защото той принадлежи на ерата, непосредствено предшествуваща християнската. Орфей беше основателя на Гръцките мистерии. Гръцката цивилизация е тази на четвъртата следатлантска епоха. Цивилизацията на Орфей приготви, така да се каже, това, което бе дадено по-късно на човечеството чрез идването на Христос.
За Гърция Орфей е големия предвестник.
Какво би казал един съвременен човек, ако срещнеше едно човешко същество от типа на Орфей? Той би казал: Това е синът на тази майка и на този баща. Съвременната наука дори би направила евентуално изследвания върху неговите наследствени характеристики. Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики. По времето на Орфей не се мислеше по този начин.
към текста >>
Днес съществува една
гол
яма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики.
Цивилизацията на Орфей приготви, така да се каже, това, което бе дадено по-късно на човечеството чрез идването на Христос. За Гърция Орфей е големия предвестник. Какво би казал един съвременен човек, ако срещнеше едно човешко същество от типа на Орфей? Той би казал: Това е синът на тази майка и на този баща. Съвременната наука дори би направила евентуално изследвания върху неговите наследствени характеристики.
Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики.
По времето на Орфей не се мислеше по този начин. Тогава хората не не считаха за най-съществен плътския външен човек с неговите особености; те считаха като най-съществено у Орфей това, което успя да направи от него създателя, истинския водач на гръцката предхристиянска култура и те знаеха много добре, че неговият физически мозък, неговата нервна система не бяха неговите най-съществени елемени. Това, което считахме за съществено беше, че той носеше в опитностите, които изживяваше, един елемент, произхождащ директно от свръхестествените светове и който се свърза с неговата видима личност, с един сетивен и физически елемент. Гъркът не виждаше в личността на Орфей плътският аспект, който идваше от майката и бащата, може би също и от дядото и бабата; за него това беше нещо вторично, това беше само един външен израз, една обвивка. За него същественото беше това, което идваше от един свръхсетивен свят и се беше свързало на физически план с един сетивен елемент.
към текста >>
Когато този невинен детски живот пожела да се развие на физическата земя, той можа да го направи само за три години, трите години от неговата нормална продължителност и завърши на
Гол
гота, т.е.
получено от макрокосмоса в течение на своите първи години. През този период от детството става дума само за една база, защото човешкият Аз все още не е развит. Но ако тези макрокосмични сили идваха да оплодят един достигнал до зрялост човешки Аз, би се случило това, което стана за първи път в момента, в който Духът слезе в Исус от Назарет при кръщението в река Йордан: трите години на невинното детско развитие се смесиха с това, което е чисто човешко. Това стана на първо време. Какво беше следствието от това?
Когато този невинен детски живот пожела да се развие на физическата земя, той можа да го направи само за три години, трите години от неговата нормална продължителност и завърши на Голгота, т.е.
този живот не можа да се смеси с това, което става човек от момента, в който започват спомените му.
към текста >>
150.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на
гол
емите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник.
Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на големите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник.
Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството. И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове като нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?
към текста >>
Наистина, той е един от най-
гол
емите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството.
Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на големите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник.
Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството.
И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове като нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?
към текста >>
И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в
гол
емите градове като нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?
Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на големите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник. Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството.
И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове като нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?
към текста >>
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с
гол
емите годишни празници.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници.
Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината.
към текста >>
Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на
гол
емите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници.
Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия.
към текста >>
Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в
гол
ям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон.
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения.
Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон.
- Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно.
към текста >>
Онова, което имаше най-
гол
ямо значение беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината.
Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. “Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи. Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние. Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази.
Онова, което имаше най-голямо значение беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината.
Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен. Например следното:
към текста >>
Да ги поздравим чрез корените,
гол
еми и мънички
Да ги поздравим чрез корените, големи и мънички
към текста >>
А сега ви моля, забележете какво означава това: да призоваваш Природата по такъв начин , че един поздравява всички, които иска да поздрави с определено настроение в сърцето си, настроение което извира от: “корените,
гол
еми и мънички заровени в земята, много и даже всички."
А сега ви моля, забележете какво означава това: да призоваваш Природата по такъв начин , че един поздравява всички, които иска да поздрави с определено настроение в сърцето си, настроение което извира от: “корените, големи и мънички заровени в земята, много и даже всички."
към текста >>
151.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Не догми, не наставления, не
гол
о знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща. Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света.
Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора.
В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот.
към текста >>
Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-
гол
еми слабости и чрез своята личностна страна.
И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия. Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично. Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16. Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости.
Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна.
А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии.
към текста >>
Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с
гол
еми трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
Властта в личен смисъл била важна за тях. Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново. Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия. И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия. Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей.
Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
към текста >>
Тя имала
гол
ямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост. Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20.
Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
към текста >>
Урук-Урук бил
гол
ям град, ограден при Гилгамеш (ок.
8. Така е наречен в Библията града на Гилгамеш (Бит. 10, 10) (Урук - в клинописните текстове).
Урук-Урук бил голям град, ограден при Гилгамеш (ок.
2700 пр.Р.Х.) със стена дълга 10 км; с него е съперничи град Киш, с който Гилгамеш е воювал.
към текста >>
Думата "индивидуалност" се състои от основата на римския гла
гол
divido ("разделям") и отрицателния префикс in и етимологично значи "не-разделност", т.е.
Думата "индивидуалност" се състои от основата на римския глагол divido ("разделям") и отрицателния префикс in и етимологично значи "не-разделност", т.е.
неподдаващо се на по-нататъшно деление ядро, оставащо след всички външни проявления и характеризиращо човека в неговата неповторимост в интимната му същност".
към текста >>
152.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Ние знаем, че тази девойка от Орлеан се разкрила отначало на един свой родственик, у когото тя, може да се каже, почти случайно намерила разбиране; че тя по разни околни пътища и с
гол
еми трудности била доведена в лагера, където се бил разположил дворът на крал Карл, който с всички френски войски стигнал, така да се каже, до последния предел, и ние знаем, че на края, след като на пътя й издигнали всевъзможни прегради, сред цяла тълпа народ, където крал Карл бил поставен така, че бил неразличим на външен вид, тя веднага го открила, отправяйки се към него.
Ние знаем, че тази девойка от Орлеан се разкрила отначало на един свой родственик, у когото тя, може да се каже, почти случайно намерила разбиране; че тя по разни околни пътища и с големи трудности била доведена в лагера, където се бил разположил дворът на крал Карл, който с всички френски войски стигнал, така да се каже, до последния предел, и ние знаем, че на края, след като на пътя й издигнали всевъзможни прегради, сред цяла тълпа народ, където крал Карл бил поставен така, че бил неразличим на външен вид, тя веднага го открила, отправяйки се към него.
Известно е също, че тогава тя му казала нещо, и с това той е искал да я изпита, за което, може да се каже, знаели само свръхсетивният свят и той самият. И вие може би знаете от външната история как след това тя, водена от неизменните импулси и под неизменното влияние на силната си вяра, по-добре да се каже, от своите непосредствени видения, сред огромни трудности довела войската до победа, а краля - до короноване.
към текста >>
Мно
гол
юдни събирания и разговори са неприятни на Девата.
Това е девойка с прелестна красота и мъжествена осанка. Тя говори малко и показва удивителен ум; когато говори, гласът й е приятен, както и подобава на жените. В яденето е умерена, още по-умерено пие вино. Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много.
Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата.
Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване. На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен. За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи.
към текста >>
На краля оказва най-
гол
ямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване.
На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
към текста >>
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че
гол
яма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си. Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура. Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>
Да, относно по-
гол
ямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации. Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си. Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура.
Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>
1410-1431), героиня от Стогодишната война между Англия и Франция (1339-1453), завършила (в
гол
яма степен благодарение на нея) с изгонването на англичаните от Франция и териториално разделяне на двете страни.
6. Орлеанската Дева - Жана д'Арк (ок.
1410-1431), героиня от Стогодишната война между Англия и Франция (1339-1453), завършила (в голяма степен благодарение на нея) с изгонването на англичаните от Франция и териториално разделяне на двете страни.
към текста >>
153.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Затова приблизително на границата на XII и XIII век Хипатия се появява отново като изтъкнат, всеобемащ и универсален ум на Новата история, който има
гол
ямо влияние за това, което се явява като съединение на естественонаучното и философско знание.
По такъв начин ние виждаме как влиянията на духовния свят се проявяват, модифицирайки следващите една след друга човешки инкарнации. Мога да ви кажа и това, че индивидуалността, която е била въплътена като Хипатия, която, следователно, е носила в себе си мъдростта на орфическите мистерии и я е изявила лично, е била призвана в една от последващите си инкарнации да стъпи на обратния път - да възнесе пак цялата лична мъдрост към божествено-духовното.
Затова приблизително на границата на XII и XIII век Хипатия се появява отново като изтъкнат, всеобемащ и универсален ум на Новата история, който има голямо влияние за това, което се явява като съединение на естественонаучното и философско знание.
По такъв начин ние виждаме как проникват в следващите една след друга инкарнации на отделните индивидуалности историческите сили.
към текста >>
Впрочем не много би било загубено8, ако по-
гол
ямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори.
Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки.
Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори.
Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>
Преподавал в Париж от 1240 до 1248 г., където срещнал най-
гол
емия от своите ученици - Св.
Св. Алберт Велики се родил в Швабия. Учил в Падуа. Станал монах в Ордена на доминиканците. Живял в Кьолн, Хилдесхайм, Фрибург, Ратисбон и Страсбург.
Преподавал в Париж от 1240 до 1248 г., където срещнал най-големия от своите ученици - Св.
Тома Аквински. През 1260 г. бил избран за епископ на Ратисбон, но се отказал от тази длъжност две години по-късно. През периода 1263-1264 г. работил в подкрепа на кръстоносните походи.
към текста >>
154.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Те изчислили тази мярка съгласно ходенето на здрав човек и я приели за еталонна мярка, за да измерват
гол
еми повърхности.
Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята". Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците. Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята. Те изчислили определени величини и получили тогава нещо, което приблизително се равнява на пътя, който човек ще измине, ако върви два часа, а това се равнява на една миля.
Те изчислили тази мярка съгласно ходенето на здрав човек и я приели за еталонна мярка, за да измерват големи повърхности.
И до неотдавна, докато всичко в човешкото развитие не потънало в абстрактното, тази мярка, скъпи приятели, е съществувала в немската миля, която можеш да изминеш приблизително за два часа. По такъв начин, до XIX век се съхранило нещо такова, което произхождало от мисията на древните вавилонци, които пък го взели от космоса, изчислявайки го, съгласно хода на Слънцето.
към текста >>
При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви
гол
еми трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения.
Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците.
При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения.
Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем. Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма. Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята. Тези неща, разбира се, вървят редом.
към текста >>
Материалистическото движение трябва да съществува като противодействие, което трябва да се победи за развитие на по-
гол
яма сила.
Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем. Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма. Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята. Тези неща, разбира се, вървят редом.
Материалистическото движение трябва да съществува като противодействие, което трябва да се победи за развитие на по-голяма сила.
Но всичко се прави абстрактно в духа на това течение, понеже цялата десетична система е абстрактна система. Това не е критика, а само характеристика. И по подобен начин искат да преодолеят конкретното и в останалото. Какви само предложения не са правени! Например да се пренесе празнуването на Пасха в определен ден от април, за да се избегнат неудобствата за търговията и промишлеността!
към текста >>
Оставили го жив само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде
гол
ям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини.
Интересно е да се проследи животът на Юлиан, римския император. На Юлиян - родил се в качеството на племенник на тщеславния и отмъстителен император7, било отредено още като бебе да бъде умъртвен заедно с брат си.
Оставили го жив само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде голям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини.
През различни странствания от един кръг хора към друг е трябвало да премине възпитанието на Юлиан. И строго са следили да приеме в своята душа всичко, което по съображения за целесъобразност е било прието от Рим, от Римската империя като християнско развитие. Но полученото било шарена смес от онова, което постепенно се изграждало като католическа църква, и друго, което живеело като арианство. Така да се каже, не искали да си развалят отношенията нито с едните, нито с другите.
към текста >>
Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-
гол
яма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт.
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин.
Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт.
Но и сред тях веднага възникнало мнение, че той е загинал от ръката на християнин.
към текста >>
И тъй като на разположение имал
гол
еми средства, могъл да си оборудва цяло здание.
Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите. И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини.
И тъй като на разположение имал големи средства, могъл да си оборудва цяло здание.
То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества. И той работил там, разделяйки времето си между наблюденията в горните етажи и кипенето и варенето, смесването и претеглянето долу, в мазето. Така работил този ум, за да покаже постепенно как законите, които са записани в звездите, законите на планетите и неподвижните звезди, макрокосмическите закони, микрокосмически се възпроизвеждат в математическите числа, които стоят в основата на смесването и разлагането на веществата. И това, което намирал като живо отношение между небесното и земното, той прилагал във фармацевтиката и се старал да състави лекарства, които му докарвали само злобата на околните, защото ги давал даром на тези, на които искал да помогне. Понеже лекарите от това време, желаейки да получават високи цени, негодували против този човек, който предизвиквал "най-ужасното" с това, което се опитвал да пренесе от Небето на земята.
към текста >>
Той поразявал света с такива неща, каквито сега, разбира се, не биха намерили
гол
ямо доверие.
Да, този човек е знаел това-онова за духовното протичане на мировите закони.
Той поразявал света с такива неща, каквито сега, разбира се, не биха намерили голямо доверие.
Понеже веднъж, когато бил в Рощок, по положението на звездите предсказал смъртта на султан Сюлейман, и тя настъпила след няколко дни, вест, която направила името на Тихо Брахе10 известно в Европа. Сега за Тихо Брахе, чийто живот се простира съвсем близо зад нас, светът знае едва ли повече от това, че той е малко простоват, че той още не е стоял на висотата на материалистическия светоглед на нашето време. Наистина той нанесъл хиляди нови звезди на картата на звездното небе, направил също и откритие с епохално за времето си значение - открил избухваща и отново изчезваща звезда, Nova Stella, и я описал, но за тези неща много премълчават. Светът не знае за него нищо друго освен това, че бил толкова глупав, че е измислил мирова система, в която Земята стои неподвижно, а Слънцето заедно с планетите се върти около Земята; сега светът знае само това. А факта, че си имаме работа с най-изтъкната личност на XVI век, с личност, направила безкрайно много неща за астрономията, които са приложими и днес; че в даденото от него е скрита бездна от дълбока мъдрост - това обикновено не се отбелязва просто по тази причина, че при установяването на точна система Тихо Брахе, от дълбочината на собствените си знания, видял трудности, които не видял Коперник11.
към текста >>
Той установил в Аугсбург своята първа
гол
яма планисфера и позлатен глобус, където постоянно отбелязвал новите звезди, които откривал, и бройката на които накрая била хиляди.
Едва при приемника на благосклонния към него крал противниците на Тихо Брахе скочили от всички страни - тогавашните лекари, професори от копенхагенския университет - и им се удало да настроят приемника на покровителя му срещу него. Така Тихо Брахе бил изгонен от отечеството си и трябвало пак да се придвижи на юг.
Той установил в Аугсбург своята първа голяма планисфера и позлатен глобус, където постоянно отбелязвал новите звезди, които откривал, и бройката на които накрая била хиляди.
След това в изгнание, в Прага, този човек е трябвало да намери смъртта си. Дори и днес, ако вземем не редовите учебници, но се обърнем към източниците и изучим поне Кеплер12, дори и днес можем да видим, как Кеплер стигнал до своите закони благодарение на това, което изработил преди него в своите щателни астрономически наблюдения Тихо Брахе. Това била личност, която освен всичко друго, с голям стил е носила в себе си отпечатък от това, което е било велико и значително от мъдростта на предходната епоха, но която не могла да намери себе си в нещото, което скоро изведнъж станало общопризнато под формата на материалистическия светоглед. Наистина колко своеобразна е съдбата на този Тихо Брахе!
към текста >>
Това била личност, която освен всичко друго, с
гол
ям стил е носила в себе си отпечатък от това, което е било велико и значително от мъдростта на предходната епоха, но която не могла да намери себе си в нещото, което скоро изведнъж станало общопризнато под формата на материалистическия светоглед.
Едва при приемника на благосклонния към него крал противниците на Тихо Брахе скочили от всички страни - тогавашните лекари, професори от копенхагенския университет - и им се удало да настроят приемника на покровителя му срещу него. Така Тихо Брахе бил изгонен от отечеството си и трябвало пак да се придвижи на юг. Той установил в Аугсбург своята първа голяма планисфера и позлатен глобус, където постоянно отбелязвал новите звезди, които откривал, и бройката на които накрая била хиляди. След това в изгнание, в Прага, този човек е трябвало да намери смъртта си. Дори и днес, ако вземем не редовите учебници, но се обърнем към източниците и изучим поне Кеплер12, дори и днес можем да видим, как Кеплер стигнал до своите закони благодарение на това, което изработил преди него в своите щателни астрономически наблюдения Тихо Брахе.
Това била личност, която освен всичко друго, с голям стил е носила в себе си отпечатък от това, което е било велико и значително от мъдростта на предходната епоха, но която не могла да намери себе си в нещото, което скоро изведнъж станало общопризнато под формата на материалистическия светоглед.
Наистина колко своеобразна е съдбата на този Тихо Брахе!
към текста >>
Неговата бездетност е послужила за причина, че наследници на престола по време на живота му се считали племенниците му, по-
гол
емият Гал и Юлиан.
7. В дорнахското издание на "Окултна история" от 1992 г. тук е добавено името на император Константин Велики, в изданието от 1925 г. то отсъства. Между другото със стенограмата на дадения цикъл лекции, необходима за внасяне на корекции в текста, дорнахските издатели не разполагат. В лекцията се има предвид явно император Констанций II (337-361), син и приемник на Константин Велики, утвърдил се на престола на баща си след отстраняването на своите чичовци и гибелта на братята си.
Неговата бездетност е послужила за причина, че наследници на престола по време на живота му се считали племенниците му, по-големият Гал и Юлиан.
Но и Гал по заповед на Констанций бил убит (354 г.). Юлиан бил назначен през 355 г. за наместник на Галия и бил провъзгласен в 361 г. от армията за император. Констанций се придвижвал бързо с войска срещу племенника си, но починал по пътя и Юлиан заел освободилия се трон.
към текста >>
155.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Личността, следователно, придобива все по-
гол
ямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха.
И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии. Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности. Малко по-назад отстъпва това в душата на древния персиец. И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план.
Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха.
При гърците и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.
към текста >>
Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-
гол
яма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие.
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали? На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел.
Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие.
Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ. И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен.
към текста >>
Затова и тук в най-
гол
яма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-
гол
яма степен човешки-лично.
Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ. И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице. Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността.
Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично.
По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман.
към текста >>
Разбира се,
гол
еми части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм.
Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология.
Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща. Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>
Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-
гол
ямата част от човечеството.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия.
Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството.
Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща. Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>
Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-
гол
ямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план.
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз". И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха?
Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план.
По друг начин се проявяват духовете на Формата. Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства. И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да наблюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата. Затова в гръцката епоха, когато преимуществено са се проявявали духовете на Формата, човек не получава непосредствено влияние, което би действало инспириращо. Въздействието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевление се насочват към това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.
към текста >>
И вие можете да си представите, че духовните йерархии са въздействали върху Земята тогава в още по-
гол
яма степен.
Постепенно ние съвсем се потапяме в атлантската катастрофа. Това е времето, което посочват сказанията на различните народи като потоп, преди който всичко е изглеждало всъщност по друг начин от това, което казват съвременните геологически хипотези. В още по-ранната, атлантска, епоха всичко е имало пак съвсем различен вид. Човек е бил изменящо се същество. До тази катастрофа целият облик на Земята е бил съвсем различен, отколкото това сега се струва на хората.
И вие можете да си представите, че духовните йерархии са въздействали върху Земята тогава в още по-голяма степен.
към текста >>
Но винаги между тези
гол
еми промеждутъци от време лежат по-малки промеждутъци.
И действително, от макрокосмическото пространство се ръководи това, което се разиграва на Земята като такива периоди. Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие. Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпределение на топлината и студа на нашата Земя от всякога. Благодарение на това положение на земната ос по отношение на съседните светила се изменят климатичните условия. И действително, в течение на малко повече от 25 000 години нашата земна ос описва нещо като конус или кръгово движение, така щото известни състояния, които нашата Земя преживява в определено време, тя ги преживява отново след 25-26 хиляди години в друга форма, а именно, на по-висока степен.
Но винаги между тези големи промеждутъци от време лежат по-малки промеждутъци.
към текста >>
НАГОРЕ