Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
908
резултата от
384
текста с точна фраза : '
Възприятие
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И в това се състои покриването на
възприятие
/явление/ и понятие.
Едно тяло се нагрява и чрез това увеличава своя обем; и първото и второто принадлежат на сетивния свят, както причината така и следствието. Следователно, за да разберем такива явления, такива процеси, ние съвсем не се нуждаем да излезем вън от сетивния свят. Ние само извеждаме сред този свят едно явление от друго. Следователно, когато обясняваме едно такова явление, т.е., искаме да го проникнем с понятия, ние не трябва да взимаме в понятието никакви други елементи освен такива, които можем да възприемаме също нагледно с нашите сетива. Ние можем да виждаме, да гледаме всичко, което искаме да разберем.
И в това се състои покриването на възприятие /явление/ и понятие.
В процесите не ни остава нищо тъмно, защото познаваме отношенията, от които те следват.
към текста >>
Вярно е, че не винаги те са минали по същия ход на мислите, от който следва възможността за едно покриване на понятие и
възприятие
; но все пак те никога не са се поколебали да обяснят явленията по посочения начин от природата на тяхната собствена същност.*(*Някои философи твърдят, че можем да свеждаме явленията на сетивния свят до техните първични елементи (сили), но че не можем да обясним тези елементи, както не можем да обясним и същността на живота.
С това ние развихме същността на неорганичната природа и същевременно показахме, доколко можем да обясним същата из самата нея, без да излезем вън от нея. Никога хората не са се съмнявали в тази обяснимост, откакто те въобще са започнали да мислят върху природата на тези неща.
Вярно е, че не винаги те са минали по същия ход на мислите, от който следва възможността за едно покриване на понятие и възприятие; но все пак те никога не са се поколебали да обяснят явленията по посочения начин от природата на тяхната собствена същност.*(*Някои философи твърдят, че можем да свеждаме явленията на сетивния свят до техните първични елементи (сили), но че не можем да обясним тези елементи, както не можем да обясним и същността на живота.
Срещу това можем да отбележим, че въпросните елементи са прости т.е. не могат да бъдат съставени по-нататък от по-прости елементи. Обаче да бъдат те изведени, обяснени в тяхната простота е невъзможно, не защото нашата познавателна способност е ограничена, а защото те почиват на самите себе си; те са налице в тяхната непосредственост, завършени са в себе си, не могат да бъдат изведени от нищо друго.
към текста >>
Той наричаше това мислене дискурсивно /минаващо от едно съдържание към друго/; това, което искаме да познаем, е външно
възприятие
; понятието, обгръщащото единство, е просто едно средство.
Той наричаше това мислене дискурсивно /минаващо от едно съдържание към друго/; това, което искаме да познаем, е външно възприятие; понятието, обгръщащото единство, е просто едно средство.
Обаче ако искаме да познаем органичната природа, ние не би трябвало да схващаме идейния момент, понятието като такова, което изразява, означава нещо друго, взема своето съдържание от него, а би трябвало да познаем идейното като такова; то трябва да има едно съдържание произхождащо от самото него, а не от пространствено-времевия сетивен свят. Онова единство, което в първия случай нашият дух просто абстрахира, трябва да се гради на самото себе си, то трябва да бъде образувано според неговата собствена същност, а не според влиянията на други обекти. Кант отричаше на човека способността да може да схване една такава същност, която се изгражда от самата себе си, изявява се от своята собствена сила. Но какво е необходимост за едно такова схващане? Една разсъдъчна способност, която да може да предаде в една мисъл не само една вещественост взета единствено чрез външните сетива, но и една друга вещественост, която може да обхване не само достъпното за сетивата, но и нещо чисто идейно за себе си, отделено от сетивния свят.
към текста >>
Изграденият върху себе си тип съдържа възможността да приеме при своята изява безкрайно разнообразни форми; и тези форми са обект на нашето сетивно
възприятие
, те са живеещите във времето и пространството родове и видове на организмите.
Изграденият върху себе си тип съдържа възможността да приеме при своята изява безкрайно разнообразни форми; и тези форми са обект на нашето сетивно възприятие, те са живеещите във времето и пространството родове и видове на организмите.
Схващайки онази обща идея, типа, нашият дух е разбрал цялото царство на организмите в неговото единство. Когато той гледа сега въплъщаването на типа във всяка отделна изявена форма, последната става разбираема за него; тя му се явява като една от степените, в които типът се осъществява. И да покаже тези различни степени, тази трябваше да бъде същността на систематиката, която Гьоте искаше да основе. Както в животинското така и в растителното царство царува една завишаваща се поредица на развитие; организмите се делят на съвършени и несъвършени.
към текста >>
2.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
друг образ на представата, създават ред в това, което за непосредственото
възприятие
е един хаос: Никъде обаче не се взема под внимание нещо вън от даденото.
друг образ на представата, създават ред в това, което за непосредственото възприятие е един хаос: Никъде обаче не се взема под внимание нещо вън от даденото.
Истината не е съгласуваността /съвпадението/ на една представа с нейния предмет, а изразът на едно отношение на два възприети факта.
към текста >>
Но след като ние не познаваме един междинен член между
възприятие
и понятие ако не бихме искали да цитираме фантастично-мистичните схеми на Кант, които днес се считат за нещо несериозно тези елементи трябва да принадлежат на самото
възприятие
.
Може ли тя да бъде определена понятно /с помощта на понятията/? Можем ли да кажем: Това понятно единство трябва да се разпадне в тези или онези възприемаеми, особени разнообразности? Не, е съвсем определеният отговор. Самото понятие никак не познава особеността. Следователно тази особеност трябва да се намира в елементи, които като такива са съвсем недостъпни за понятието.
Но след като ние не познаваме един междинен член между възприятие и понятие ако не бихме искали да цитираме фантастично-мистичните схеми на Кант, които днес се считат за нещо несериозно тези елементи трябва да принадлежат на самото възприятие.
Причината за особеността не може да бъде извлечена от понятието, а трябва да се търси в самото възприятие. Това, което съставлява особеността на един обект, не може да се разбира, а само да се вижда /възприема. Тази е причината, защо всяка философия, която иска да изведе от самото понятие цялата възприемаема действителност съобразно нейната особеност, трябва да се провали. В това се състои и класическата грешка на Фихте, който искаше да изведе /да дедуцира/ целия свят от съзнанието.
към текста >>
Причината за особеността не може да бъде извлечена от понятието, а трябва да се търси в самото
възприятие
.
Можем ли да кажем: Това понятно единство трябва да се разпадне в тези или онези възприемаеми, особени разнообразности? Не, е съвсем определеният отговор. Самото понятие никак не познава особеността. Следователно тази особеност трябва да се намира в елементи, които като такива са съвсем недостъпни за понятието. Но след като ние не познаваме един междинен член между възприятие и понятие ако не бихме искали да цитираме фантастично-мистичните схеми на Кант, които днес се считат за нещо несериозно тези елементи трябва да принадлежат на самото възприятие.
Причината за особеността не може да бъде извлечена от понятието, а трябва да се търси в самото възприятие.
Това, което съставлява особеността на един обект, не може да се разбира, а само да се вижда /възприема. Тази е причината, защо всяка философия, която иска да изведе от самото понятие цялата възприемаема действителност съобразно нейната особеност, трябва да се провали. В това се състои и класическата грешка на Фихте, който искаше да изведе /да дедуцира/ целия свят от съзнанието.
към текста >>
Обикновено се казва, че обектът на опитността /или на опита/ е индивидуален, а понятието напротив е абстрактно, бедно в сравнение с пълносъдържателното
възприятие
, оскъдно, празно.
Обикновено се казва, че обектът на опитността /или на опита/ е индивидуален, а понятието напротив е абстрактно, бедно в сравнение с пълносъдържателното възприятие, оскъдно, празно.
Но в какво се търси тук богатството на определенията? В техния брой, които трябва да бъде безкрайно голям в безкрайността на пространството. Затова пък понятието не е по-малко пълноопределено. При него числеността е заменена чрез качества. Обаче както в понятието не намираме числеността, така и на възприятието липсва динамично-качественото на характерите.
към текста >>
Да се казва: Понятието е враг на живото гледане /
възприятие
/, това е едно безсмислено празнословие.
Затова пък понятието не е по-малко пълноопределено. При него числеността е заменена чрез качества. Обаче както в понятието не намираме числеността, така и на възприятието липсва динамично-качественото на характерите. Понятието е също така индивидуално, също така пълносъдържателно както възприятието. Разликата е само тази, че при обхващане съдържанието на опитността не е необходимо нищо друго освен отворени сетива, чисто пасивно поведение спрямо външния свят, докато идейната ядка на света трябва да се роди в духа чрез неговото собствено спонтанно поведение, ако тя въобще трябва да стигне до явление.
Да се казва: Понятието е враг на живото гледане /възприятие/, това е едно безсмислено празнословие.
Понятието във възприятието, то прибавя към неговото съдържание своето, бе да премахва първото защото това не е важно за него -, как тогава то ще бъде враг на възприятието! То е негов враг само тогава, когато една криво разбираща себе си философия иска да изведе цялото, богато съдържание на сетивния свят от идеята. Защото тогава, вместо живата природа, тя дава една празна схема от фрази.
към текста >>
Необходимостта да се премине към познанието чрез понятия би било направо неразбираема, ако понятието не би донесло нещо ново към сетивното
възприятие
.
До едно задоволително обяснение на това, се стига само по посочения от нас начин.
Необходимостта да се премине към познанието чрез понятия би било направо неразбираема, ако понятието не би донесло нещо ново към сетивното възприятие.
към текста >>
Чистото знание на опита не би могло да направи нито стъпка да превъзмогне милионите подробности, които се предлагат на нашето
възприятие
.
Чистото знание на опита не би могло да направи нито стъпка да превъзмогне милионите подробности, които се предлагат на нашето възприятие.
Чистото знание на опита трябва логически да отрече своето собствено съдържание. Защото, за какво да създаваме още веднъж в понятието това, което и без това съществува във възприятието?
към текста >>
Колкото малко знаем, когато оставаме при непосредственото
възприятие
на сетивата, че падащият камък е причината за създадената вдлъбнатина на мястото, където той пада, толкова малко знае също и това, че той е представа.
За сетивата и двете имат еднакво значение, когато външно изглеждат подобни. На тази степен на разглеждане нещата Наполеон не е по-важен от историческа гледна точка от Ивана или Драгана в никое отдалечено планинско село. Дотук е стигнала днешната теория на познанието. Но че тя не е премислела ни най-малко изчерпателно тези истини, това ни показва обстоятелството че почти всички теоретици на познанието правят грешката да поставят веднага на този предварително неопределен и лишен от определение образ, срещу който ние застава ме на първата степен на нашето възприемане, сказуемото: Това е една представа. Това значи човек да накърнява по най-груб начин своето собствено, току-що добито разбиране.
Колкото малко знаем, когато оставаме при непосредственото възприятие на сетивата, че падащият камък е причината за създадената вдлъбнатина на мястото, където той пада, толкова малко знае също и това, че той е представа.
Както до причината можем да стигнем само чрез разнообразно размишление, така и до познанието, че светът е само представа, ако то би било вярно, ние бихме искали да стигнем само чрез размишление. Дали това, което сетивата ми доставят, е една реална същност, или то е само представи, върху това самите сетива не ми изясняват нищо. Светът на сетивата заставя срещу нас като изстрелян от пищов. Ако искаме да го имаме в неговата чистота, ние трябва да се въздържаме да му приписваме някакво характерно сказуемо. Само едно нещо можем да кажем: Той застава срещу нас, даден ни е.
към текста >>
Един мисловен образ не застава срещу мене, без аз самият да съм съдействувал за неговото възникване; той се явява в полето на моето
възприятие
само така, че аз изнасям нагоре от тъмната пропаст на невъзприемаемостта.
Тя е просто пред нас; ние не сме допринесли нищо, за да бъде тя такава. Ето защо ние се чувстваме срещу една чужда същност, която не сме произвели, при произвеждането на която не сме присъствали. Ние стоим пред нещо станало. Обаче ние можем да схванем само това, за което знаем, както е станало, как е възникнало; когато знаем, къде се намират нишките, за които е свързано това, което се явява пред нас. Различно е положението при нашето мислене.
Един мисловен образ не застава срещу мене, без аз самият да съм съдействувал за неговото възникване; той се явява в полето на моето възприятие само така, че аз изнасям нагоре от тъмната пропаст на невъзприемаемостта.
Мисълта се явява в мене не като завършен образ, както сетивното възприятие, а аз имам съзнание, че когато я задържам в една завършена форма, аз самият съм я довел до тази форма. Това, което стои пред мене, ми се явява не като нещо първично, а като нещо последно, като завършек на един процес, който е така сраснат с мене, че аз винаги съм стоял сред него. А това е именно, което трябва да изисквам при една вещ, която се явява в хоризонта на моето възприемане, за да я разбера. За мене не трябва да остане нищо тъмно; нищо не трябва да се яви като завършено; аз самият трябва да го проследя до онази степен, където то е станало нещо завършено. Именно поради това непосредствената форма на действителността, която обикновено наричаме опитност /или опит/ ни тласка към едно научно обработване.
към текста >>
Мисълта се явява в мене не като завършен образ, както сетивното
възприятие
, а аз имам съзнание, че когато я задържам в една завършена форма, аз самият съм я довел до тази форма.
Ето защо ние се чувстваме срещу една чужда същност, която не сме произвели, при произвеждането на която не сме присъствали. Ние стоим пред нещо станало. Обаче ние можем да схванем само това, за което знаем, както е станало, как е възникнало; когато знаем, къде се намират нишките, за които е свързано това, което се явява пред нас. Различно е положението при нашето мислене. Един мисловен образ не застава срещу мене, без аз самият да съм съдействувал за неговото възникване; той се явява в полето на моето възприятие само така, че аз изнасям нагоре от тъмната пропаст на невъзприемаемостта.
Мисълта се явява в мене не като завършен образ, както сетивното възприятие, а аз имам съзнание, че когато я задържам в една завършена форма, аз самият съм я довел до тази форма.
Това, което стои пред мене, ми се явява не като нещо първично, а като нещо последно, като завършек на един процес, който е така сраснат с мене, че аз винаги съм стоял сред него. А това е именно, което трябва да изисквам при една вещ, която се явява в хоризонта на моето възприемане, за да я разбера. За мене не трябва да остане нищо тъмно; нищо не трябва да се яви като завършено; аз самият трябва да го проследя до онази степен, където то е станало нещо завършено. Именно поради това непосредствената форма на действителността, която обикновено наричаме опитност /или опит/ ни тласка към едно научно обработване. Когато поставяме в течение нашето мислене, ние отиваме назад към останалите отначало скрити за нас условия на даденото; ние се издигаме активно от произведеното към произвежданото, стигаме дотам, сетивното възприятие да стане за нас също така прозрачно както и мисълта.
към текста >>
Когато поставяме в течение нашето мислене, ние отиваме назад към останалите отначало скрити за нас условия на даденото; ние се издигаме активно от произведеното към произвежданото, стигаме дотам, сетивното
възприятие
да стане за нас също така прозрачно както и мисълта.
Мисълта се явява в мене не като завършен образ, както сетивното възприятие, а аз имам съзнание, че когато я задържам в една завършена форма, аз самият съм я довел до тази форма. Това, което стои пред мене, ми се явява не като нещо първично, а като нещо последно, като завършек на един процес, който е така сраснат с мене, че аз винаги съм стоял сред него. А това е именно, което трябва да изисквам при една вещ, която се явява в хоризонта на моето възприемане, за да я разбера. За мене не трябва да остане нищо тъмно; нищо не трябва да се яви като завършено; аз самият трябва да го проследя до онази степен, където то е станало нещо завършено. Именно поради това непосредствената форма на действителността, която обикновено наричаме опитност /или опит/ ни тласка към едно научно обработване.
Когато поставяме в течение нашето мислене, ние отиваме назад към останалите отначало скрити за нас условия на даденото; ние се издигаме активно от произведеното към произвежданото, стигаме дотам, сетивното възприятие да стане за нас също така прозрачно както и мисълта.
По този начин нашата потребност от познание е задоволена. Ние можем да приключим научно с една вещ само тогава, когато сме проникнали напълно /без остатък/ непосредствено възприетото с мисленето. Един процес на света се явява като напълно проникнат от нас, когато той е наша собствена дейност. Една мисъл се явява като завършек на един процес, вътре в който ние стоим. Обаче мисленето е единственият процес, при който ние можем да стоим напълно вътре в него, в който можем да се прелеем.
към текста >>
3.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едно научно съждение се ражда чрез това, че ние съединяваме или две понятия или едно понятие и едно
възприятие
помежду им.
Едно научно съждение се ражда чрез това, че ние съединяваме или две понятия или едно понятие и едно възприятие помежду им.
От първия род е съждението: Никакво следствие без причина; от втория: Лалето е едно растение. След това ежедневния живот познава още съждения, при които биват съединени възприятие с възприятие, например: Розата е червена. Когато произнасяме едно съждение, това става поради едно или друго основание. Но върху това основание може да има две различни мнения. Едното приема, че предметите /обективните/ основания, защо едно съждение, което произнасяме, е вярно, се намират отвъд онова, което ние дадено във възприятията и понятията влизащи в съждението.
към текста >>
След това ежедневния живот познава още съждения, при които биват съединени
възприятие
с
възприятие
, например: Розата е червена.
Едно научно съждение се ражда чрез това, че ние съединяваме или две понятия или едно понятие и едно възприятие помежду им. От първия род е съждението: Никакво следствие без причина; от втория: Лалето е едно растение.
След това ежедневния живот познава още съждения, при които биват съединени възприятие с възприятие, например: Розата е червена.
Когато произнасяме едно съждение, това става поради едно или друго основание. Но върху това основание може да има две различни мнения. Едното приема, че предметите /обективните/ основания, защо едно съждение, което произнасяме, е вярно, се намират отвъд онова, което ние дадено във възприятията и понятията влизащи в съждението.
към текста >>
А даже и във външното или вътрешното
възприятие
?
Да искаме да обясним света чрез нещо реално, което не е идея, е едно такова противоречие, че ние съвсем не разбираме, как е въобще възможно то да спечели привърженици. Да обясним възприеманата за нас действителност чрез нещо което не се изявява вътре в мисленето, което даже трябва да бъде принципно различно от мисълта, за това ние нито можем да чувстваме нужда, нито пък е възможно такова едно начинание. Първо: Откъде да чувстваме ние нуждата да обясним света чрез нещо, което никъде не ни се натрапва, което се скрива от нас? И ако допуснем, че то застава срещу нас, тогава отново възниква въпросът: В каква форма и къде? В мисленето то все пак не може да бъде.
А даже и във външното или вътрешното възприятие?
Тогава какъв смисъл ще има да обясняваме сетивния свят чрез нещо, което качествено му е равностойно? Остава още едно трето положение: Да приемем, че имаме способността да се доберем до извънмисловната и най-реална същност по път различен от този на мисленето и възприятието. Който допуска това, той изпада в мистицизъм. Ние не искаме да се занимаваме с него; защото нас ни интерисува само отношението на мислене и битие, на идея и действителност. За мистицизма един мистик трябва да напише една теория на познанието.
към текста >>
4.
10_4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Може да се случи, защото да имаме предчувствието за нещо действително, че то е тук, обаче се изплъзва от нашето
възприятие
.
Касае се само двете да бъдат съответно свързани. Обяснението не е ни какво търсене на нещо непознато, а само едно справяне с взаимното отношение на две известни. На нас никога не би трябвало да ни хрумне, да обясним нещо дадено чрез нещо, за което нямаме никакво знание. Следователно съвсем не може да става дума за принципни граници на обяснението. Без съмнение тук се намесва нещо, което привидно дава право на теорията за граници на познанието.
Може да се случи, защото да имаме предчувствието за нещо действително, че то е тук, обаче се изплъзва от нашето възприятие.
Ние можем да възприемаме известни следи действия на дадено нещо и след това да приемем, че това нещо съществува. И тук може горе-долу да се говори за една граница на знанието. Това, което предполагаме за недостижимо, е налице, обаче то не е нещо, от което може принципно да бъде обяснено нещо; то е нещо подлежащо на възприемане, макар и невъзприемано. Пречките, които правят аз да не го възприемам, не са никакви принципни граници на познанието, а чисто случайни, външни. Те могат много добре да бъдат преодоляни.
към текста >>
5.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това ни води до едно такова следствие, където причината на едно такова следствие ни се явява отново във формата на едно външно
възприятие
, а това е понятието за сила.
Тук на действащия обект е непосредствено присъща идеята; и ако пред него би застанало едно друго по-висше същество, то не би могло да намери в неговата дейност нищо друго, освен това, което самият действащ обект е заложил в своята дейност. Защото една съвършена човешка деятелност е резултат на нашите намерения и само това. Когато гледаме едно произведение на природата, което действува върху едно друго такова, нещата се представят така: Ние виждаме едно действие; това действие е обусловено от закони, които могат да бъдат обхванати в понятия. Но ако искаме да разберем действието, тогава не е достатъчно да го свържем с някакви закони, трябва да имаме една втора възприемаема но следваща да бъде отново претопена в понятия вещ. Когато виждаме една следа в почвата, ние търсим предмета, който е направил тази следа.
Това ни води до едно такова следствие, където причината на едно такова следствие ни се явява отново във формата на едно външно възприятие, а това е понятието за сила.
Силата може да застане срещу нас само там, където идеята ни се явява първо на един възприемаем обект и едва под тази форма действа върху един друг обект. Противоположното на това имаме, когато посредничеството отпада, когато идеята пристъпва непосредствено към сетивния свят. Тук идеята сама се явява като действаща причина. Тук именно е мястото, където можем да говорим за воля. Следователно волята е самата идея схващана като сила.
към текста >>
Когато имам
възприятие
за едно действие /следствие/ и търся към него причината, тези две понятия съвсем не са достатъчни за моята потребност да обясня нещата.
Това можем да кажем като характеристика на човешката дейност. Ние преминаваме към една нейно втора отличителна черта, която се налага по необходимост от казаното дотук. Обяснението на един процес в природата е едно намиране на условията на този процес: Едно търсене на произвеждащия фактор към даденото произведение.
Когато имам възприятие за едно действие /следствие/ и търся към него причината, тези две понятия съвсем не са достатъчни за моята потребност да обясня нещата.
Аз трябва да стигна до законите, според които тази причина произвежда това действие. Това не е така при човешката деятелност. Тук самата закономерност, която обуславя едно явление, влиза в действие; това, което създава едно произведение, се явява само на арената на действието. Ние имаме работа с едно проявяващо се съществуване, при което можем да останем, при което нямаме нужда да питаме за условия лежащи по-дълбоко. Ние сме разбрали едно произведение на изкуството, когато познаваме идеята, която е въплътена в него; нямаме нужда да питаме за една по-нататъшна закономерна връзка между идея /причина/ и произведение /следствие/.
към текста >>
6.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно пространство и време са предпоставки на моето сетивно
възприятие
.
Аз мога да си представя въобще, че цялото разнообразие от неща и процеси го няма, че то не съществува. Но това, което не мога да си представя, че го няма, е пространството и времето. За мене не може да съществува нищо, което да не бъде пространствено и времево. Даже ако съществува нещо безпространствено и безвремево, аз не мога да си представя нищо без време и без пространство. Дали пространството и времето са присъщи на нещата, това аз не зная; аз зная само, че за мене нещата трябва да се явят в тези форми.
Следователно пространство и време са предпоставки на моето сетивно възприятие.
Аз не зная нищо за вещта в себе си; зная само, как тя трябва да се яви за мене, ако трябва да съществува за мене. С тези принципи Кант въвежда един нов проблем. Той се явява в науката с една нова постановка на въпросите. Вместо да пита както предишните философи: Как са устроени нещата? , той пита: Как трябва да ни се явят нещата, за да могат те да станат обект на нашето знание?
към текста >>
Когато Гьоте казва: "Всичко, което съзираме и за което можем да говорим, са само проявления на идеята", и когато той изисква човек да развие в себе си една такава познавателна способност, че идеята да стане за него също така нагледна, както външното
възприятие
е за сетивата, той стои на онази почва, където идеята е не само явление на съзнанието, а обективен миров принцип; мисленето е просияването в съзнанието на онова, което съставлява обективно света.
Със своя обективен идеализъм Едуард фон Хартман стои на почвата на Гьотевия възглед за света.
Когато Гьоте казва: "Всичко, което съзираме и за което можем да говорим, са само проявления на идеята", и когато той изисква човек да развие в себе си една такава познавателна способност, че идеята да стане за него също така нагледна, както външното възприятие е за сетивата, той стои на онази почва, където идеята е не само явление на съзнанието, а обективен миров принцип; мисленето е просияването в съзнанието на онова, което съставлява обективно света.
към текста >>
7.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което той може да изпита на себе си чрез външно или вътрешно
възприятие
.
А това разсъждение ни дава следното: Кое у възприятието може да бъде наречено "субективно"? Без да имаме една точна анализа на понятието "субективно", ние въобще не можем да напредваме. Субективността не може да бъде определена чрез нищо друго освен чрез самата себе си. Всичко, което не може да се докаже, че е обусловено от субекта, не трябва да бъде наречено "субективно". А сега трябва да се запитаме: кое можем да назовем като свойствено на човешкия субект?
Това, което той може да изпита на себе си чрез външно или вътрешно възприятие.
Чрез външно възприятие ние схващаме телесното устройство, чрез вътрешната опитност нашето собствено мислене, чувстване и воление. Кое може сега да бъде наречено в първия смисъл? Устройството на целия организъм, следователно също и на сетивните органи и на мозъка, които вероятно ще се явят в малко по-друга модификация при всеки човек. Обаче всичко, което може да бъде доказано по този път, е само една определена форма в подреждането и функцията на веществата, които са посредници на усещането. Следователно субективен е само пътят, който усещането трябва да измине, преди то да може да бъде наречено мое усещане.
към текста >>
Чрез външно
възприятие
ние схващаме телесното устройство, чрез вътрешната опитност нашето собствено мислене, чувстване и воление.
Без да имаме една точна анализа на понятието "субективно", ние въобще не можем да напредваме. Субективността не може да бъде определена чрез нищо друго освен чрез самата себе си. Всичко, което не може да се докаже, че е обусловено от субекта, не трябва да бъде наречено "субективно". А сега трябва да се запитаме: кое можем да назовем като свойствено на човешкия субект? Това, което той може да изпита на себе си чрез външно или вътрешно възприятие.
Чрез външно възприятие ние схващаме телесното устройство, чрез вътрешната опитност нашето собствено мислене, чувстване и воление.
Кое може сега да бъде наречено в първия смисъл? Устройството на целия организъм, следователно също и на сетивните органи и на мозъка, които вероятно ще се явят в малко по-друга модификация при всеки човек. Обаче всичко, което може да бъде доказано по този път, е само една определена форма в подреждането и функцията на веществата, които са посредници на усещането. Следователно субективен е само пътят, който усещането трябва да измине, преди то да може да бъде наречено мое усещане. Нашата организация е посредник на усещането и тези пътища на посредничеството са субективни; обаче самото усещане не е субективно.
към текста >>
8.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което е опосредствувано по целия този път, е въпросното
възприятие
на червено.
Когато наричам това, което е разпростряно в пространството "тела", аз мога да си представя такива тела, чиито изменения притежаващи червения цвят? Тогава ще констатирам, че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически или други процеси. Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите, които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за да опосредстват за мене усещането на червения цвят. Тук като такава посредници не могат да ми се представят освен процеси на движение или електрически токове или химически изменения. Същия резултат би трябвало да получа ако бих искал да изследвам по-нататъшното посредничество от сетивния орган до централното място в мозъка.
Това, което е опосредствувано по целия този път, е въпросното възприятие на червено.
Как това възприятие се представя в определена вещ, която стои на пътя от възбуждането до възприятието, това зависи единствено от естеството на тази вещ. Усещането съществува на всяко място, от възбудителя до мозъка, обаче не като такова, не разяснено, а така както това отговаря на естеството на предмета, който се намира на онова място.
към текста >>
Как това
възприятие
се представя в определена вещ, която стои на пътя от възбуждането до възприятието, това зависи единствено от естеството на тази вещ.
Тогава ще констатирам, че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически или други процеси. Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите, които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за да опосредстват за мене усещането на червения цвят. Тук като такава посредници не могат да ми се представят освен процеси на движение или електрически токове или химически изменения. Същия резултат би трябвало да получа ако бих искал да изследвам по-нататъшното посредничество от сетивния орган до централното място в мозъка. Това, което е опосредствувано по целия този път, е въпросното възприятие на червено.
Как това възприятие се представя в определена вещ, която стои на пътя от възбуждането до възприятието, това зависи единствено от естеството на тази вещ.
Усещането съществува на всяко място, от възбудителя до мозъка, обаче не като такова, не разяснено, а така както това отговаря на естеството на предмета, който се намира на онова място.
към текста >>
Нима периферният край на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрез нещо друго освен чрез сетивното
възприятие
?
А сега нека се запитаме: От какво естество са тези процеси, които служат като посредници на възприятието, на усещането? Нима ние ги изследваме с други средства освен с помощта на сетивата? Нима мога аз да изследвам моите сетива с други средства освен пак само също с тези сетива?
Нима периферният край на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрез нещо друго освен чрез сетивното възприятие?
Всичко това е еднакво субективно и еднакво обективно, ако това различаване въобще би могло да се приеме като оправдано. Сега ние можем да обхванем нещата още по-точно. Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно възприятие към друго. "Червеното" съществува за нас като онова нещо, заради което въобще ние устройваме цялото изследване. То ни насочва към неговия възбудител.
към текста >>
Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно
възприятие
към друго.
Нима ние ги изследваме с други средства освен с помощта на сетивата? Нима мога аз да изследвам моите сетива с други средства освен пак само също с тези сетива? Нима периферният край на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрез нещо друго освен чрез сетивното възприятие? Всичко това е еднакво субективно и еднакво обективно, ако това различаване въобще би могло да се приеме като оправдано. Сега ние можем да обхванем нещата още по-точно.
Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно възприятие към друго.
"Червеното" съществува за нас като онова нещо, заради което въобще ние устройваме цялото изследване. То ни насочва към неговия възбудител. В този последния ние наблюдаваме и други усещания освен тези, които са свързани с усещането на червено. Това са процеси на движение. Тези процеси на движение се явяват след това като по-нататъшни процеси на движение между възбудителя и сетивния орган и т.н.
към текста >>
Разбира се в моето
възприятие
и двете са едно и също нещо; защото в него трябва да присъства съдържанието на усещането, иначе аз не бих му обърнал внимание.
Обаче този процес трябва да стане на една материя, която няма нито начало, нито край, т.е. която е неразрушима, вечна. Тази материя трябва да бъде всъщност трайното, вечното в промяната на процесите. Заключението би било може би оправдано, ако понятието за време би било приложено по горния начин правилно към усещането. Но не трябва ли ние да правим строга разлика между съдържанието на усещането и появяването на същото?
Разбира се в моето възприятие и двете са едно и също нещо; защото в него трябва да присъства съдържанието на усещането, иначе аз не бих му обърнал внимание.
Но не е ли безразлично на това съдържание, взето чисто като такова, дали то влиза в този момент в моето съзнание и отново излиза от него след толкова и толкова секунди? Това, което съставлява съдържанието на усещането, т.е. онова, което единствено обективно има значение, е на пълно независимо от горното обстоятелство. Но това, което е на пълно безразлично за съдържанието на дадено нещо, не може да се счита като съществено условие за неговото съществуване.
към текста >>
Когато имаме едно
възприятие
, ние можем да проследим процесите от възбудителя до нашия централен орган; тук никъде не ще намерим една точка, където от обективността на невъзприеманото бихме искали да посочим към субективността на възприятието.
Но нашите забележки ни показаха и нещо друго. Видяхме, че не можем да говорим за един субективен характер на възприятията.
Когато имаме едно възприятие, ние можем да проследим процесите от възбудителя до нашия централен орган; тук никъде не ще намерим една точка, където от обективността на невъзприеманото бихме искали да посочим към субективността на възприятието.
С това е опроверган субективният характер на света на възприятията. Светът на възприятието съществува като основа на себе си съдържание, което предварително няма още нищо общо със субекта и обекта.
към текста >>
9.
16_2. СИСТЕМАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Качествата, които са дадени на моето сетивно
възприятие
, аз не мога да превърна в нещо друго чрез никакво размишление в понятия.
Да разгледаме две възприятия, А и Б, те ни са дадени като лишени от понятия същности.
Качествата, които са дадени на моето сетивно възприятие, аз не мога да превърна в нещо друго чрез никакво размишление в понятия.
Аз не мога също да намеря никакво мислително качество, чрез което бих могъл да построя това, което ми е дадено в сетивната действителност, ако би ми липсвало възприятието. Аз не бих могъл никога да създам на един слепец за червения цвят представата за качеството "червено", даже ако бих му описал същото със всички мислими средства чрез понятия. Следователно сетивното възприятие съдържа нещо, което никога не влиза в понятието; което трябва да бъде възприето /чрез сетивата/, ако трябва въобще да стане обект на нашето познание. Следователно, каква роля играе понятието, което ние свързваме с някое сетивно възприятие? Явно то трябва да бъде един съвършено самостоятелен елемент, да прибави нещо ново, което наистина принадлежи на възприятието, на сетивата, но което не се проявява в сетивното възприятие.
към текста >>
Следователно сетивното
възприятие
съдържа нещо, което никога не влиза в понятието; което трябва да бъде възприето /чрез сетивата/, ако трябва въобще да стане обект на нашето познание.
Да разгледаме две възприятия, А и Б, те ни са дадени като лишени от понятия същности. Качествата, които са дадени на моето сетивно възприятие, аз не мога да превърна в нещо друго чрез никакво размишление в понятия. Аз не мога също да намеря никакво мислително качество, чрез което бих могъл да построя това, което ми е дадено в сетивната действителност, ако би ми липсвало възприятието. Аз не бих могъл никога да създам на един слепец за червения цвят представата за качеството "червено", даже ако бих му описал същото със всички мислими средства чрез понятия.
Следователно сетивното възприятие съдържа нещо, което никога не влиза в понятието; което трябва да бъде възприето /чрез сетивата/, ако трябва въобще да стане обект на нашето познание.
Следователно, каква роля играе понятието, което ние свързваме с някое сетивно възприятие? Явно то трябва да бъде един съвършено самостоятелен елемент, да прибави нещо ново, което наистина принадлежи на възприятието, на сетивата, но което не се проявява в сетивното възприятие.
към текста >>
Следователно, каква роля играе понятието, което ние свързваме с някое сетивно
възприятие
?
Да разгледаме две възприятия, А и Б, те ни са дадени като лишени от понятия същности. Качествата, които са дадени на моето сетивно възприятие, аз не мога да превърна в нещо друго чрез никакво размишление в понятия. Аз не мога също да намеря никакво мислително качество, чрез което бих могъл да построя това, което ми е дадено в сетивната действителност, ако би ми липсвало възприятието. Аз не бих могъл никога да създам на един слепец за червения цвят представата за качеството "червено", даже ако бих му описал същото със всички мислими средства чрез понятия. Следователно сетивното възприятие съдържа нещо, което никога не влиза в понятието; което трябва да бъде възприето /чрез сетивата/, ако трябва въобще да стане обект на нашето познание.
Следователно, каква роля играе понятието, което ние свързваме с някое сетивно възприятие?
Явно то трябва да бъде един съвършено самостоятелен елемент, да прибави нещо ново, което наистина принадлежи на възприятието, на сетивата, но което не се проявява в сетивното възприятие.
към текста >>
Явно то трябва да бъде един съвършено самостоятелен елемент, да прибави нещо ново, което наистина принадлежи на възприятието, на сетивата, но което не се проявява в сетивното
възприятие
.
Качествата, които са дадени на моето сетивно възприятие, аз не мога да превърна в нещо друго чрез никакво размишление в понятия. Аз не мога също да намеря никакво мислително качество, чрез което бих могъл да построя това, което ми е дадено в сетивната действителност, ако би ми липсвало възприятието. Аз не бих могъл никога да създам на един слепец за червения цвят представата за качеството "червено", даже ако бих му описал същото със всички мислими средства чрез понятия. Следователно сетивното възприятие съдържа нещо, което никога не влиза в понятието; което трябва да бъде възприето /чрез сетивата/, ако трябва въобще да стане обект на нашето познание. Следователно, каква роля играе понятието, което ние свързваме с някое сетивно възприятие?
Явно то трябва да бъде един съвършено самостоятелен елемент, да прибави нещо ново, което наистина принадлежи на възприятието, на сетивата, но което не се проявява в сетивното възприятие.
към текста >>
Сега обаче няма съмнение, че това нова "нещо", което понятието прибавя към сетивното
възприятие
, изразява именно това, което иде насреща на нашата потребност от обяснение.
Сега обаче няма съмнение, че това нова "нещо", което понятието прибавя към сетивното възприятие, изразява именно това, което иде насреща на нашата потребност от обяснение.
Ние сме в състояние да разберем някакъв елемент в сетивния свят едва тогава, когато имаме едно понятие за него. Това, което достъпната за сетивата действителност ни предлага, ние винаги можем да посочваме на него; и всеки, който има възможността да възприема именно този въпросен елемент, знае, за какво става дума. Чрез понятието ние сме в състояние да кажем нещо за сетивния свят, което не може да бъде възприето /чрез сетивата/.
към текста >>
Ако същността на сетивното
възприятие
би била изчерпана в сетивното качество, тогава не би искало да се прибави нещо ново във формата на понятието.
От това се осветлява обаче непосредствено следното.
Ако същността на сетивното възприятие би била изчерпана в сетивното качество, тогава не би искало да се прибави нещо ново във формата на понятието.
към текста >>
Следователно сетивното
възприятие
не е никаква цялост, а само една страна на тази цялост; а именно онази страна, която може да бъде само гледана.
Следователно сетивното възприятие не е никаква цялост, а само една страна на тази цялост; а именно онази страна, която може да бъде само гледана.
Едва чрез понятието ни става ясно това, което гледаме.
към текста >>
Следователно в понятието ние намираме що-то, другото съдържание на даденото в сетивния свят под формата на
възприятие
.
Сега можем да изкажем съдържателното значение на това, което развихме методически в предидущата глава: Едва чрез обхващането с понятия на нещо дадено в сетивния свят се изявява що-то на даденото във възприятието. Ние не можем да изразим съдържанието на възприеманото /на вижданото/, защото това съдържание се изчерпва във въпроса как на възприеманото, т.е. във формата на появата.
Следователно в понятието ние намираме що-то, другото съдържание на даденото в сетивния свят под формата на възприятие.
към текста >>
И двете, понятие и
възприятие
, не са наистина тъждествени, обаче понятието не се явява вън от сетивното разнообразие като закон, а вътре в него като принцип.
Обаче едно достъпно за сетивата единство може да сочи вече над себе си; то може, когато искаме да го схванем, да ни застави да преминем към други определения отколкото възприемаемите за нас. Тогава това, което може да бъде обхванато в понятия, се явява като достъпно за сетивата единство.
И двете, понятие и възприятие, не са наистина тъждествени, обаче понятието не се явява вън от сетивното разнообразие като закон, а вътре в него като принцип.
То стои на основата му като нещо проникващо го, не вече сетивно възпримаемо, което ние наричаме тип. С него има работа органичната естествена наука.
към текста >>
Тук самото понятие става
възприятие
.
Но и тук понятието не се явява в неговата свойствена форма като понятие, а първо като тип. Когато понятието не се явява вече само като такъв, като проникващ принцип, а в самата негова форма на понятие, тогава най-после се проявява това, което на ниските степени съществува само по същество.
Тук самото понятие става възприятие.
Ние имаме работа със себесъзнателния човек.
към текста >>
Възприятие
и идея се покриват.
Типът вече съединява и двете в едно същество. Духовното става действаща същност, но то още не действа като такова, то не съществува като такова, а когато трябва да бъде разглеждано според неговото съществуване, то трябва да бъде като нещо сетивно. Така е в царството на органичната природа. Понятието съществува по възприемаем начин. В човешкото съзнание самото понятие е възприемаемото.
Възприятие и идея се покриват.
Именно идейното е това, което е виждано, възприемано. Ето защо на тази степен могат да се проявят също и идейните ядки на съществуването на по-ниските природни степени. С човешкото съзнание е дадена възможността, това, което на по-ниските степени на съществуване само Е, а не се изявява, да стане сега също изявяваща се действителност.
към текста >>
10.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той не пита първо, какви процеси стават в окото, когато се ражда това или онова
възприятие
, а търси да разбере същината на това, което може да възникне чрез окото в живия акт на виждането.
Ето защо Гьоте поставя физиологичната теория на цветовете в началото. Но и тук неговото схващане е съществено различно от това, което обикновено се разбира под тази част на оптиката. Той не иска да обясни от строежа на окото неговите функции, а иска да разгледа окото при различни условия, за да стигне до познанието на неговите способности и сили. Неговият подход е и тук по същество наблюдателен. Какво настъпва, когато светлина и тъмнина действат върху окото; какво настъпва, когато ограничени образи влизат в отношение с него и т.н.?
Той не пита първо, какви процеси стават в окото, когато се ражда това или онова възприятие, а търси да разбере същината на това, което може да възникне чрез окото в живия акт на виждането.
За неговата цел това е първо единствено важния въпрос. Другият, строго погледната, не принадлежи на областта на физиологичната теория на цветовете, а на учението за човешкия организъм, т.е. на общата физиология. Гьоте има работа само с окото, доколкото то вижда, а не с обяснението на виждането, на зрението от онези възприятия, които можем да получим при мъртвото око.
към текста >>
11.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Първото измерение установява едно отношение между две сетивни възприятия*/*Сетивно
възприятие
означава тук същото нещо, което Кант нарича усещане/.
Следователно пространството е възгледът за неща, един начин, как нашият дух обхваща едно единство. При това трите измерения се отнасят по следния начин.
Първото измерение установява едно отношение между две сетивни възприятия*/*Сетивно възприятие означава тук същото нещо, което Кант нарича усещане/.
Следователно то е една конкретна представа. Второто измерение отнася две конкретни представи една към друга и чрез това преминава в областта на абстракцията. Най-после третото измерение установява вече само идейното единство между абстракциите. Следователно съвсем неправилно е трите измерения на пространството да се вземат като имащи напълно еднакво значение. Кое е първото, това зависи естествено от възприеманите елементи.
към текста >>
Пространството е една идея; а не, както Кант вярваше, едно
възприятие
/едно виждане/.
Сега нека поставим още въпроса съвършено определено: Що е пространство според предидущите изследвания? Нищо друго освен една намираща се в нещата необходимост да преодолеем тяхната отделеност по съвсем външен начин, без да навлизаме в тяхната същност, и да ги съединим в едно единство, още като такива външни. Следователно пространството е един начин да схващаме света като едно единство.
Пространството е една идея; а не, както Кант вярваше, едно възприятие /едно виждане/.
към текста >>
12.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче това, което действително произвежда едно
възприятие
, то няма, както вече показахме, нищо общо със същността на съдържанието.
С това ни най-малко не се засягат външните устройства, чрез които става това, материалните процеси в материята. Това е съвършено друг въпрос. Че в етера става някакъв процес на трептене, докато пред мене застава "червеният" цвят, това не искаме да оспорваме.
Обаче това, което действително произвежда едно възприятие, то няма, както вече показахме, нищо общо със същността на съдържанието.
към текста >>
13.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Най-абсурдното нещо, което можем да си представим, е да припишем на една извлечена от сетивното
възприятие
абстракция една степен на действителност различна от тази на една вещ на сетивното
възприятие
.
Величина, форма, положение, движение, сила и т.н. са възприятията точно в същия с мисъл както светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови усещания, топлина, студенина и т.н. Който отделя величината на дадено нещо от неговите останали свойства и я разглежда за себе си, той няма вече работа с една действителна вещ, а с една абстракция на ума.
Най-абсурдното нещо, което можем да си представим, е да припишем на една извлечена от сетивното възприятие абстракция една степен на действителност различна от тази на една вещ на сетивното възприятие.
Пространствените и числени отношения нямат никакво предимство пред другите сетивни възприятия освен тяхната по-голяма простота и по-лесна обозримост. На тази простота и обозримост се крепи сигурността на математическите науки. Когато модерният възглед за природата свежда всички процеси на света на телата до нещо, което може да бъде изразено математически и механически, това почива на факта, че математическите и механическите операции могат да се манипулират по-лесно и по-удобно за нашето мислене. А човешкото мислене е склонно към удобствата. Това може да се види именно при горецетираната лекция на Оствалд.
към текста >>
14.
17_в ТРЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тогава ние откриваме определени условия, при които едно сетивно
възприятие
влече след себе си по необходимост другото.
Колкото малко процесите на света на телата могат да бъдат сведени до механиката на атомите, толкова малко могат те да бъдат превърнати също и в енергийни отношения. Чрез един такъв подход не се постига нищо повече, освен да се отклони вниманието от съдържанието на действителния сетивен свят и да бъде насочено към една недействителна абстракция, чийто по-беден фонд от свойства все пак е също взет от същия сетивен свят. Едната група свойства на сетивния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприятия, топлнни отношения и т.н. не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н. Задачата на естествената наука не може да бъде "свеждането" /превръщането/ единия вид свойства в другия, а търсенето на връзки и отношения между възприемамите свойства на сетивния свят.
Тогава ние откриваме определени условия, при които едно сетивно възприятие влече след себе си по необходимост другото.
Ние откриваме, че между различните явления съществува една интимна връзка, по-интимна отколкото между други. Тогава ние не свързваме вече явленията по начина, както те се предлагат на случайното наблюдение. Тогава ние познаваме, че определени връзки на явленията са необходими. По отношение на тях други връзки са случайни. Гьоте нарича необходимите връзки на явленията първични явления /проявления/.
към текста >>
Изразът на едно първично явление се състои винаги в това, като за едно определено сетивно
възприятие
казваме, че то по необходимост предизвиква друго.
Изразът на едно първично явление се състои винаги в това, като за едно определено сетивно възприятие казваме, че то по необходимост предизвиква друго.
Този израз е това, което наричаме един природен закон. Когато казваме: "Чрез нагряване едно тяло се разширява", ние имаме една необходима връзка на явления на сетивния свят /топлина, разширение/, които се изразяват по този начин. Ние сме познали едно първично явление и сме го изразили под формата на един природен закон.
към текста >>
15.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Противоположността на обективното външно
възприятие
и субективния вътрешен свят на мислите съществува за човека само тогава, докато той не познае съпринадлежността на тези светове.
Ето защо той предлага, че тази същност е скрита зад нещата. Зад света на възприятията той вярва в още един външен свят. Обаче нещата са външни неща само дотогава, докато само ги наблюдаваме. Когато размишляваме върху тях, те престават да бъдат вън от нас. Ние се сливаме с тяхната същност.
Противоположността на обективното външно възприятие и субективния вътрешен свят на мислите съществува за човека само тогава, докато той не познае съпринадлежността на тези светове.
Вътрешният свят на човека е вътрешността на природата.
към текста >>
16.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената
възприятие
, е пълната действителност.
Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа. Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията.
Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност.
Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия. Не абстрактното понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво за себе си понятията, нито възприятието, а връзката и на двете."
към текста >>
Така е и със сетивното
възприятие
разбира се трябва да се има предвид недостатъчността на едно сравнение.
Когато обикновеното съзнание съм свързан само психически с един цвят, поради устройството на това съзнание аз не мога да възприемам нищо от цвета. Както не мога да вида моето лице, когато гледам пред себе си. Но щом пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, Аз Съм тялото, аз изживявам себе си като такова тяло. Стоейки пред огледалото, аз възприемам тялото като образ в огледалото.
Така е и със сетивното възприятие разбира се трябва да се има предвид недостатъчността на едно сравнение.
Аз живея с цвета вън от моето тяло; чрез дейността на тялото /на окото, на нервната система/ цветът се превръща за мене в съзнателно възприятие. Тялото не е един производител на възприятия, на душевния живот въобще, а това човешко тяло е един огледален апарат на това, което става душевно-духовно вън от тялото.
към текста >>
Аз живея с цвета вън от моето тяло; чрез дейността на тялото /на окото, на нервната система/ цветът се превръща за мене в съзнателно
възприятие
.
Както не мога да вида моето лице, когато гледам пред себе си. Но щом пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, Аз Съм тялото, аз изживявам себе си като такова тяло. Стоейки пред огледалото, аз възприемам тялото като образ в огледалото. Така е и със сетивното възприятие разбира се трябва да се има предвид недостатъчността на едно сравнение.
Аз живея с цвета вън от моето тяло; чрез дейността на тялото /на окото, на нервната система/ цветът се превръща за мене в съзнателно възприятие.
Тялото не е един производител на възприятия, на душевния живот въобще, а това човешко тяло е един огледален апарат на това, което става душевно-духовно вън от тялото.
към текста >>
Чрез това тя добива способността не само да изживява душевно-духовно, но също и така да засили изживяното в себе си, че то да се отрази, така да се каже, в самото себе си без помощта на тялото и по този начин да стигне до духовното
възприятие
.
През време на човешкия сън отразяващото взаимодействие между тялото и душата е непрекъснато; "Азът" живее само в тъкането на душевно-духовното. Обаче за обикновеното съзнание не съществува изживяване, когато тялото не отразява изживяванията. Ето защо сънят протича безсъзнателно. Чрез горепосочените и други подобни психически упражнения се стига дотам, душата да развие едно съзнание различно от обикновеното.
Чрез това тя добива способността не само да изживява душевно-духовно, но също и така да засили изживяното в себе си, че то да се отрази, така да се каже, в самото себе си без помощта на тялото и по този начин да стигне до духовното възприятие.
И едва в така изживяното душата може да познае истински себе си, може да изживее себе си в своето същество съзнателно. Както споменът извиква като по вълшебен начин минали факти на физическото изживяване от глъбините на душата, така и пред една душа, която се е подготвила чрез горепосочените упражнения, изникват от глъбините на вътрешността истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а принадлежат на един свят, в който душата има своята основна същина.
към текста >>
На това можем да възразим, че един сериозен стремеж на душата, който работи в посочения път, намира във вътрешното състояние на духа, което тя си е възпитала, такива сигурни средства, за да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот при едно здраво устройство на душата човек може да различава фантастичните образи от едно
възприятие
.
Твърде близко е сега до ума, че някой от вярващите в съвременния начин на мислене ще окачестви този свят, който се явява тук като принадлежащ на областта на грешките на паметта, на илюзиите, на халюцинациите, на самовнушенията и тем подобни.
На това можем да възразим, че един сериозен стремеж на душата, който работи в посочения път, намира във вътрешното състояние на духа, което тя си е възпитала, такива сигурни средства, за да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот при едно здраво устройство на душата човек може да различава фантастичните образи от едно възприятие.
Напразно ще се търсят теоретически доказателства, че горехарактеризираният свят е действителен; но такива доказателства не съществуват също и за действителността на света на възприятията. Как трябва да се съди, върху това решава самото изживяване в единия както и в другия случай.
към текста >>
Дейвид Юм се е обявил на своето време с пълната решителност против метафизиците, които твърдят, че са намерили едно вещество /материя/ като носител на психическите състояния в себе си." Аз от моя страна, казва той, когато вникна достатъчно дълбоко в това, което наричам себе си, се сблъсквам винаги с едното или другото
възприятие
на горещо или студено, светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие.
Ако от определена гледна точка тази последна глава не принадлежи вече на същинската история на философията, от друга гледна точка обаче тя ще се яви като оправдана, а именно от една такава, за която резултатите на тази книга са ясни. Защото тези резултати се състояха в това, че духовнонаучният светоглед се явява като желан, като изискан от по-новото философско течение, като един отговор на възникналите от него въпроси. Трябва да разгледаме това философско течение в отделни характерни точки, за да забележим това. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от пътя, да третира по-дълбоките загадки на душевния живот. В неговата книга можем да прочетем: "Все пак, колкото и привидна да е от тази страна необходимостта от ограничението на изследваната област, тя все пак е може би не е повече от привидна.
Дейвид Юм се е обявил на своето време с пълната решителност против метафизиците, които твърдят, че са намерили едно вещество /материя/ като носител на психическите състояния в себе си." Аз от моя страна, казва той, когато вникна достатъчно дълбоко в това, което наричам себе си, се сблъсквам винаги с едното или другото възприятие на горещо или студено, светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие.
Никога, колкото и често да се опитвам, аз не мога да доловя, да хвана моето себе без една представа, и никога да открия нещо извън представата. Ако за известно време моите представи бъдат премахнати, каквито при здравия сън, аз не мога да доловя през цялото време нищо от самия мене и действително би искало да се каже, че аз съвсем не съществувам." /Брентано, Психология, стр. 20/. Юм знае само за едно наблюдение на душата, което се насочва към душата без да е минало през една вътрешна работа. Без съмнение едно такова наблюдение не може да проникне до същината на душата. Брентано свързва своите разсъждения само с изреченията на Юм и казва: "не по-малко същият Юм забелязва, че всички доказателства за безсмъртието при един светоглед като неговия притежават още напълно същата сила както и противоположното установено предположение" Към това обаче трябва да кажем, че към думите на Юм би искала да се придържа само една вяра, а не едно познание, ако неговото мнение би било правилно, че в душата не може да се намери нищо друго освен това, което той посочва.
към текста >>
Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото
възприятие
само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба.
Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е. Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз".
Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба.
С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба. Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата. Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма.
към текста >>
17.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
А. МИСЛЕНЕ И
ВЪЗПРИЯТИЕ
………………………………......35
А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ………………………………......35
към текста >>
18.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност
възприятие
на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н.
Обаче това не може да ни попречи да приемем тук неговото отлично охарактеризиране на чистата опитност. Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си. Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали.
Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н.
и се свързват едни с други по най-различни и най-сложни начини; и по един подобен начин продължава по-нататък”. Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво участие. Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг резултат, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление. Тук както и там това са отделни образи без връзка, които минават пред нашето съзнание. Едва мисленето установява връзката.
към текста >>
19.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
А. МИСЛЕНЕ И
ВЪЗПРИЯТИЕ
А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
към текста >>
Този елемент е сетивното
възприятие
.
Да вземе мислителното определение: Земята привлича всяко едно тяло; в случая ние скоро ще забележим, че мисълта оставя възможността тя да бъде задоволена по най-различен начин. Обаче това са различия, които не могат вече да бъдат постигнати с мисленето. Тук има място за един друг елемент.
Този елемент е сетивното възприятие.
Възприятието предлага едно такова специализиране на мислителните определения, което е оставено открито от самите тези определения. Именно това специализиране е, в което ни се явява светът, когато си служим само с опитността. Психолоически това е първото нещо, което обективно взето е изведеното. При всяко научно обработване на действителността процесът е този: Ние заставаме пред конкретното възприятие. То стои като една загадка пред нас.
към текста >>
При всяко научно обработване на действителността процесът е този: Ние заставаме пред конкретното
възприятие
.
Тук има място за един друг елемент. Този елемент е сетивното възприятие. Възприятието предлага едно такова специализиране на мислителните определения, което е оставено открито от самите тези определения. Именно това специализиране е, в което ни се явява светът, когато си служим само с опитността. Психолоически това е първото нещо, което обективно взето е изведеното.
При всяко научно обработване на действителността процесът е този: Ние заставаме пред конкретното възприятие.
То стои като една загадка пред нас. В нас се проявява стремеж да изследваме неговото същинско нещо, неговата същност, която то не изразява само. Този стремеж не е нищо друго освен възникването на едно понятие от тъмата на нашето съзнание. Това понятие задържаме ние тогава, през време когато сетивното възприятие върви успоредно с този мислителен процес.
към текста >>
Това понятие задържаме ние тогава, през време когато сетивното
възприятие
върви успоредно с този мислителен процес.
Психолоически това е първото нещо, което обективно взето е изведеното. При всяко научно обработване на действителността процесът е този: Ние заставаме пред конкретното възприятие. То стои като една загадка пред нас. В нас се проявява стремеж да изследваме неговото същинско нещо, неговата същност, която то не изразява само. Този стремеж не е нищо друго освен възникването на едно понятие от тъмата на нашето съзнание.
Това понятие задържаме ние тогава, през време когато сетивното възприятие върви успоредно с този мислителен процес.
към текста >>
Нямото
възприятие
ни заговаря внезапно един разбираем език; ние познаваме, че понятието, което сме заченали, е онази търсена от нас същност на възприятието.
Нямото възприятие ни заговаря внезапно един разбираем език; ние познаваме, че понятието, което сме заченали, е онази търсена от нас същност на възприятието.
към текста >>
Съждението, за което става дума тук, има като подлог едно
възприятие
, а като сказуемо едно понятие.
Когато казвам: Свободата е определението на едно същество из самото него, аз също съм произвел едно съждение. Членовете на това съждение са понятия, които нямам дадени във възприятието. Върху такива съждения почива вътрешното единство на нашето мислене, което разглежда в предидущата глава.
Съждението, за което става дума тук, има като подлог едно възприятие, а като сказуемо едно понятие.
към текста >>
В едно такова съждение едно
възприятие
е включено на едно определено място в моята мислителна система.
Това определено животно, което имам пред мене е едно куче.
В едно такова съждение едно възприятие е включено на едно определено място в моята мислителна система.
Нека наречем едно такова съждение едно възприемателно съждение. Чрез възприемателното съждение познаваме, че определен сетивен предмет съвпада по своето същество с определено понятие. Следователно ако искаме да разберем, какво възприемаме, тогава възприятието трябва да бъде предварително образувано в нас като определено понятие. Ние бихме минали покрай един предмет, при който това не би станало, без да сме го разбрали.
към текста >>
Всяко сетивно
възприятие
се разтваря, що се отнася за същността, накрая в идейно съдържание.
Изпуска се напълно изпредвид, че простото гледане на нещата е най-празното нещо, което можем да си представим, и че то получава цялото си съдържание само чрез мисленето. Естественото вярно нещо по въпроса е това, че то задържа в определена форма постоянно течащата мисъл, без да става нужда ние да съдействаме активно за това задържане. Когато един човек, който има един богат душевен живот, вижда хиляди неща, които за духовно бедния са едно нищо, това ясно доказва, че съдържанието на действителността е само огледален образ на съдържанието на нашия дух и че отвън ние получаваме само празната форма. Без съмнение ние трябва да притежаваме в нас силата да се познаем като създатели на това съдържание, иначе винаги ще виждаме само отражението, а никога нашия дух, който се оглежда, отразява се. Също и този, който вижда себе си в едно фактическо огледало, трябва да се познава сам като личност, за да се познае отново в огледалния образ.
Всяко сетивно възприятие се разтваря, що се отнася за същността, накрая в идейно съдържание.
Едва тогава то ни се явява прозрачно и ясно. Науките съвсем нямат съзнание за тази истина. Мислителното определение се счита като признаци на предметите, както цветът, миризмата и т.н. Така се мисли, че определението ни е едно свойство на всички тела, че те продължават да се намират в състоянието на движение или на почивка дотогава, докато едно външно влияние измени това състояние. В тази форма фигурират законът на инерцията в естествената наука.
към текста >>
20.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Това, което при останалата действителност е основа но фактически в обективното
възприятие
, че непосредствената форма на явлението трябва да бъде преодоляна, за да го обясним, при мисленето то се състои в една особеност на нашия дух.
да бъдат отново дадени като опитност. Но може да се случи, защото формата на даденото да не включва в себе си същността на вещта; тогава самата вещ изисква тя да се яви първо във възприятието /опитността/, за да покаже по-късно тази същност в една дейност на нашия дух надхвърляща възприятието. Друга една възможност е тази, в непосредствено даденото да се намира вече същността и ако забелязваме веднага тази същност, това, трябва да припишем само на второто обстоятелство, че за нашия дух всичко трябва да се яви пред очите ни като опитност. Първия случай срещаме при мисленето, втория при останалата действителност. При мисленето се изисква само да надделеем нашето субективно пристрастие, за да го разберем в неговата ядка.
Това, което при останалата действителност е основа но фактически в обективното възприятие, че непосредствената форма на явлението трябва да бъде преодоляна, за да го обясним, при мисленето то се състои в една особеност на нашия дух.
В първия случай самата вещ е тази, която се дава формата на опитността, във втория случай това е самият наш дух, самата организация на нашия дух. В първия случай нямаме пред себе си цялата вещ, когато обгръщаме опитността, във втория ние я имаме. На това се основава дуализмът, който науката, мислителното познание, трябва да преодолее. Човекът се намира пред два свята, чиято връзка той трябва да установи. Единият свят е опитността, за което той знае, че тя съдържа само половината от действителността; другият е мисленето, което е завършено в себе си, в което трябва да се влее онази външна опитност на действителността, ако искаме да се получи един задоволителен възглед за света.
към текста >>
Разделът "Мислене и
Възприятие
" в настоящата книга ни изяснява това.
Тази цел се състои в това, да дадем на незавършената опитност на непълната опитност един завършек, една пълнота чрез откриването на нейната ядка. Тя е мисъл, идея. Най-после, трето, тя трябва да покаже, как става това откриване.
Разделът "Мислене и Възприятие" в настоящата книга ни изяснява това.
Нашата теория на познанието води до положителния резултат, че мисленето е същността на света и че индивидуалното човешко мислене е отделната форма на изява на тази същност. Една чисто формална наука на познанието не може да стори това, тя остава безплодна. Тя няма никакъв възглед върху това, какво отношение има това, което науката добива, към мировата същност и към мировите процеси. И все пак това отношение трябва да се разкрие именно в теорията на познанието. Следователно тази наука трябва да ни покаже, докъде ще стигнем с нашето познание, накъде ни води всяка друга наука.
към текста >>
Но освен това вън от сетивното
възприятие
и мисленето не ни е дадено никакво трето нещо, защото при едно по-близко разглеждане всички негови членове показват, че като такива те не съдържат същността на света.
При едно по-точно разсъждение се вижда обаче веднага, че всички подобни фактори не са нищо освен отвлеченост от света на възприятието, които сами очакват да бъдат обяснени. Всяка друга съставна част на мировата същност освен мисленето би наложила веднага един друг вид схващане, един друг вид познание освен мислителното. Ние би трябвало да стигнем до онази друга съставна част по друг начин освен чрез мисленето. Защото мисленето доставя само мисли. Обаче още със самия факт, че искаме да обясним участието, което онази втора съставна част в мировите процеси има, и при това си служим с понятията, ние си противоречим.
Но освен това вън от сетивното възприятие и мисленето не ни е дадено никакво трето нещо, защото при едно по-близко разглеждане всички негови членове показват, че като такива те не съдържат същността на света.
Ето защо тази същност може да се търси единствено в мисленето.
към текста >>
21.
06_г. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА И МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
То свързва две неща: Или едно понятие с едно
възприятие
или две понятия.
Той трябва да търси основите на сигурността на своите твърдения от това, което му е дадено в неговата духовна способност, а не в натрапените отвън истини. Научно убеждение само чрез самия себе си, този е лозунгът на Кантовата философия. Ето защо той нарече своята философия предимно критична, противоположно на догматичната, която запазва по предание готови твърдения и търси след това доказателства за тези твърдения. С това е дадена една противоположност на две научни направления; обаче Кант не го е мислил с онази рязкост, на която е бил способен. Нека обгърнем строго с погледа, как може да се роди едно твърдение на науката.
То свързва две неща: Или едно понятие с едно възприятие или две понятия.
От този последен род е например твърдението: Никакво следствие без причина. Възможно е сега фактическите основания, защо двете понятия се сливат, да се намират вън от това, което те съдържат, което поради това ми е единствено дадено. Аз мога тогава да имам винаги някакви формални основания (непротиворечивост, определени аксиоми), които ме насочват към определено свързване на мислите. Обаче тези последните нямат никакво влияние върху самата вещ.
към текста >>
22.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
В приведения пример чрез I изразяваме символично групирането на елементите за чистото сетивно
възприятие
, чрез II това за духа.
Аз виждам един процес и същевременно фактите а, в, c и d. Как мога аз тук да зная веднага, кой от тези факти участва повече и кой по-малко в този процес? Нещата стават прозрачни, когато първо проуча, кой от четирите факта е безусловно необходим, за да може процесът въобще да настъпи. Намирам например, че а и с са безусловно необходими. След това намирам, че без d процесът наистина би настъпил, обаче със значително изменение, а напротив виждам, че в няма никакво съществено значение и би могъл да бъде заменен и чрез нещо друго.
В приведения пример чрез I изразяваме символично групирането на елементите за чистото сетивно възприятие, чрез II това за духа.
към текста >>
23.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Той е научен, защото прониква напълно едно явление с понятието, защото чрез него
възприятие
и мислене се покриват напълно.
дадени са възможни за опитността условия) и след това се определя, какво настъпва, когато тези предпоставки са налице. Тогава ние разбираме едно отделно явление като поставим на основата закона. Ние мислим така: При тези условия настъпва едно явление; условията са налице, ето защо явлението трябва да настъпи. Този е нашият мислителен процес, когато пристъпваме към едно събитие на неорганичния свят, за да го обясним. Този е доказателствения метод.
Той е научен, защото прониква напълно едно явление с понятието, защото чрез него възприятие и мислене се покриват напълно.
към текста >>
24.
09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
По отношение на пасивно приетото
възприятие
науката е следователно продукт на дейността на човешкия дух.
Нашата теория на познанието съблече познанието от чисто пасивния характер, с който то често е облечено, и го обясни като дейност на човешкия дух. Обикновено се вярва, че съдържанието на науката е нещо взето отвън: Мисли се, че на науката може да се осигури обективност дотолкова по-голяма степен, колкото повече духът се въздържа от всякаква прибавка към разглеждания материал. Нашето изложение показа, че и истинското съдържание на науката въобще не е възприеманата външна материя, а схванатата в духа идея, която ни въвежда по-дълбоко в процесите на света отколкото всяко разлагане и наблюдение на външния свят само като опитност. Идеята е съдържание на науката.
По отношение на пасивно приетото възприятие науката е следователно продукт на дейността на човешкия дух.
С това ние приближихме познанието до художественото творчество, което е също така едно дейно произведение на човека. Но същевременно ние изтъкахме и необходимостта да изясним тяхното взаимно отношение. Както познавателната така и художествената дейност почиват на това, че от действителността като произведение човекът се издига до нея като произвеждащ фактор; че от създаденото той се издига до създаването, от случайността до необходимостта. Докато външната действителност постоянно ни показва само едно създание на творящата природа, в духа ние се издигаме до единството на природата, която ни се явява като творец. Всеки предмет на действителността ни представя една от възможностите, от безкрайните възможности, които лежат скрити в лоното на творящата природа.
към текста >>
25.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Как можем, например, да обозначим една част на света като
възприятие
, другата като понятие, едната като битие, другата като видимост, това като причина, другото като действие?
Къде се намира преходът, който ни превежда от субективното в транссубективното? Но за нас както съзнанието, така и представата за "Аза" са преди всичко части на непосредствено даденото, и какво отношение имат първите към последните това да бъде вече резултат на познанието. Ние искаме да определим познанието не от съзнанието, а напротив: от познанието да определим съзнанието и отношението на субективното и обективното. Тъй като ние оставяме даденото временно без всякакво сказуемо, трябва да запитаме: по какъв начин преминаваме ние въобще към определението на това дадено? Как да започнем някъде акта за познанието?
Как можем, например, да обозначим една част на света като възприятие, другата като понятие, едната като битие, другата като видимост, това като причина, другото като действие?
Как можем да отделим самите нас от обективното и да гледаме на себе си като на "Аз" в противоположност на "не-Аза"?
към текста >>
26.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
"Азът" като център/1/ на съзнанието, е непосредствено даден, както и външното и вътрешно
възприятие
и неговото собствено съществувание.
До тук ние установихме в нашето изложение идеята на познанието. Тази идея е непосредствено дадена в човешкото съзнание, доколкото то се отдава на познавателната дейност.
"Азът" като център/1/ на съзнанието, е непосредствено даден, както и външното и вътрешно възприятие и неговото собствено съществувание.
/*1 Едва ли е нужно да се казва,, че с обозначението "център" ние съвсем не искаме да съединим някакъв теоретически възглед за природата на съзнанието, но го употребяваме само като стилистическо съкращение за общата физиономия на съзнанието./. "Азът" чувствува стремеж да намери в това дадено повече отколкото това, което е дадено непосредствено. Срещу дадения свят в него възниква един втори свят, светът на мисленето и "Азът" съединява двата свята, като съществува чрез свободно решение това, което установихме като идея на познанието. В това лежи основното различие между понятието и непосредствено даденото се явяват съединени в една цялостна действителност и този, който има значение за останалото съдържателно на света. При всяка друга част на образа на света ние трябва да си представяме, че съединението е първоначално, от самото начало необходимо, и че само в началото на познанието настъпва за познанието изкуствено разделение, което обаче, в края на краищата, чрез познанието отново се отстранява, съобразно с първоначалната същност на обективното.
към текста >>
27.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Светът като
възприятие
Светът като възприятие
към текста >>
28.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
СВЕТЪТ КАТО
ВЪЗПРИЯТИЕ
СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
към текста >>
Не избирам термина усещане, понеже във физиологията той има определено значение, което е по-тясно от това на моето понятие за
възприятие
.
Не избирам термина усещане, понеже във физиологията той има определено значение, което е по-тясно от това на моето понятие за възприятие.
Едно чувство в самия себе си бих могъл да означа като възприятие, но не и като усещане във физиологичния смисъл. С чувството си също се запознавам чрез това, че за мен то става възприятие. А начинът, по който чрез наблюдение се запознаваме с нашето мислене, е такъв, че при първата му поява за нашето съзнание него също можем да наречем възприятие.
към текста >>
Едно чувство в самия себе си бих могъл да означа като
възприятие
, но не и като усещане във физиологичния смисъл.
Не избирам термина усещане, понеже във физиологията той има определено значение, което е по-тясно от това на моето понятие за възприятие.
Едно чувство в самия себе си бих могъл да означа като възприятие, но не и като усещане във физиологичния смисъл.
С чувството си също се запознавам чрез това, че за мен то става възприятие. А начинът, по който чрез наблюдение се запознаваме с нашето мислене, е такъв, че при първата му поява за нашето съзнание него също можем да наречем възприятие.
към текста >>
С чувството си също се запознавам чрез това, че за мен то става
възприятие
.
Не избирам термина усещане, понеже във физиологията той има определено значение, което е по-тясно от това на моето понятие за възприятие. Едно чувство в самия себе си бих могъл да означа като възприятие, но не и като усещане във физиологичния смисъл.
С чувството си също се запознавам чрез това, че за мен то става възприятие.
А начинът, по който чрез наблюдение се запознаваме с нашето мислене, е такъв, че при първата му поява за нашето съзнание него също можем да наречем възприятие.
към текста >>
А начинът, по който чрез наблюдение се запознаваме с нашето мислене, е такъв, че при първата му поява за нашето съзнание него също можем да наречем
възприятие
.
Не избирам термина усещане, понеже във физиологията той има определено значение, което е по-тясно от това на моето понятие за възприятие. Едно чувство в самия себе си бих могъл да означа като възприятие, но не и като усещане във физиологичния смисъл. С чувството си също се запознавам чрез това, че за мен то става възприятие.
А начинът, по който чрез наблюдение се запознаваме с нашето мислене, е такъв, че при първата му поява за нашето съзнание него също можем да наречем възприятие.
към текста >>
Детето, което още не е придобило опит за разстоянията, посяга към луната и поправя това, което на пръв поглед е смятало за действително, едва тогава, когато някое друго
възприятие
се окаже в противоречие с първото.
Наивният човек смята своите възприятия във вида, в който те непосредствено му се явяват, за неща, чието съществуване е напълно независимо от него. Когато гледа едно дърво, той най-напред счита, че във формата, която вижда, с различно оцветените си части и т.н. то стои на мястото, накъдето е отправен погледът му. Когато същият човек сутрин вижда слънцето да се появява като диск на хоризонта и проследява хода на този диск, той е на мнение, че всичко това (само по себе си) съществува и протича по начина, по който го наблюдава. Към това убеждение той се придържа дотогава, докато се натъкне на други възприятия, които противоречат на предходните.
Детето, което още не е придобило опит за разстоянията, посяга към луната и поправя това, което на пръв поглед е смятало за действително, едва тогава, когато някое друго възприятие се окаже в противоречие с първото.
Всяко разширяване на кръга на моите възприятия ме принуждава да коригирам своя образ за света. Това се проявява както във всекидневния живот, така и в духовното развитие на човечеството. Образът, който древните са имали за отношението на Земята към Слънцето и другите небесни тела, е трябвало да бъде заменен от Коперник с друг, понеже не се е съгласувал с възприятия, които по-преди не са били известни. Когато д-р Франц оперирал един сляп по рождение, пациентът заявил, че чрез възприятията на своето осезание преди операцията си е бил създал съвсем друг образ за големината на предметите. Осезателните си възприятия той е трябвало да коригира чрез своите зрителни възприятия.
към текста >>
Когато знаем, че едно
възприятие
- например това на червения цвят или на определен тон - не е възможно без определено устройство на нашия организъм, може да се стигне до убеждението, че това
възприятие
- независимо от субективния ни организъм - не е нещо в наличност, че без акта на възприемането, чийто обект представлява, няма форма на съществуване.
Следователно образите на моите възприятия са преди всичко субективни. Разбирането за субективния характер на нашите възприятия лесно може да породи съмнение дали в основата им изобщо лежи нещо обективно.
Когато знаем, че едно възприятие - например това на червения цвят или на определен тон - не е възможно без определено устройство на нашия организъм, може да се стигне до убеждението, че това възприятие - независимо от субективния ни организъм - не е нещо в наличност, че без акта на възприемането, чийто обект представлява, няма форма на съществуване.
Този възглед намери класически застъпник в лицето на Джордж Бъркли, който изрази мнението, че от мига, в който осъзнал значението на субекта за възприятието, човекът повече не можел да вярва в някакъв свят, съществуващ без съзнателния Дух. Той казва: „- Някои истини са толкова понятни и така явни, че трябва само да си отвориш очите, за да ги видиш. За такава считам важната постановка, че цялото множество на небето и всичко спадащо към Земята, с една дума, - всички тела, съставляващи огромното мироздание, нямат самостоятелно съществуване извън Духа, че битието им се състои в тяхното възприемане или опознаване, че докато не бъдат действително възприемани от мен или не съществуват било в моето съзнание, било в съзнанието на някакъв друг сътворен Дух, те следователно или изобщо не съществуват, или пък съществуват в съзнанието на един вечен Дух." Ако се абстрахираме от момента възприемане, според този възглед, от възприятието не остава нищо друго. Няма цвят, ако не бъде виждан, няма тон, ако не бъде чуван. Подобно на цвета и тона, извън акта на възприемането не съществуват измерение, форма и движение.
към текста >>
Щом последните изчезнат ведно с нашето
възприятие
, това трябва да е валидно и за първите, които са свързани с тях.
Той казва: „- Някои истини са толкова понятни и така явни, че трябва само да си отвориш очите, за да ги видиш. За такава считам важната постановка, че цялото множество на небето и всичко спадащо към Земята, с една дума, - всички тела, съставляващи огромното мироздание, нямат самостоятелно съществуване извън Духа, че битието им се състои в тяхното възприемане или опознаване, че докато не бъдат действително възприемани от мен или не съществуват било в моето съзнание, било в съзнанието на някакъв друг сътворен Дух, те следователно или изобщо не съществуват, или пък съществуват в съзнанието на един вечен Дух." Ако се абстрахираме от момента възприемане, според този възглед, от възприятието не остава нищо друго. Няма цвят, ако не бъде виждан, няма тон, ако не бъде чуван. Подобно на цвета и тона, извън акта на възприемането не съществуват измерение, форма и движение. Ние никъде не сме виждали измерение или форма самостоятелно, а винаги в съчетание с цвят или други безспорно независими от нашата субективност свойства.
Щом последните изчезнат ведно с нашето възприятие, това трябва да е валидно и за първите, които са свързани с тях.
към текста >>
Отнема ли на една маса формата, измеренията, цвета и т.н., накратко всичко, което е само мое
възприятие
, тогава от нея не оставало нищо.
На възражението, че макар фигурата, цветът, тонът и т. н. да нямат друго съществуване освен това в рамките на акта на възприемането, все пак трябва да има неща, които без съзнанието са налице и с които са сходни осъзнатите образи на възприятието, описаният възглед отвръща с думите, че един цвят можел само да наподобява един цвят, една фигура - само да наподобява една фигура. Нашите възприятия могат да бъдат сходни само с нашите възприятия, но не и с някакви други неща. Онова, което наричаме обект, също не е нищо друго освен група от възприятия, свързани по определен начин.
Отнема ли на една маса формата, измеренията, цвета и т.н., накратко всичко, което е само мое възприятие, тогава от нея не оставало нищо.
Последователно проследен, този възглед води до твърдението: Обектите на моите възприятия съществуват само чрез мен, и то само доколкото, и докато ги възприемам; те изчезват с възприемането и без него губят смисъл. Извън моите възприятия обаче не са ми известни и не могат да ми бъдат известни никакви обекти.
към текста >>
Но значително по-иначе биха се поставили нещата, ако бяхме в състояние да посочим коя е функцията на нашето възприемане при възникването на едно
възприятие
.
Срещу това твърдение няма какво да се възрази, доколкото аз само най-общо вземам предвид обстоятелството, че устройството на моя субект участва в определянето на възприятието.
Но значително по-иначе биха се поставили нещата, ако бяхме в състояние да посочим коя е функцията на нашето възприемане при възникването на едно възприятие.
Тогава щяхме да знаем какво става с възприятието по време на възприемането и бихме могли също да определим какво трябва да представлява то, преди още да бъде възприето.
към текста >>
Само поради това, че възприемам моето себе и забелязвам, че с всяко
възприятие
се променя и неговото съдържание, аз се виждам принуден да свържа наблюдението на обекта с промяната на собственото ми състояние и да говоря за моя представа.
По време на наблюдението ми този образ се е свързал с моето себе. Моето себе се е обогатило; неговото съдържание е възприело един нов елемент в себе си. Този елемент наричам моя представа за дървото. Аз никога нямаше да съм в състояние да говоря за представи, ако не ги изживявах във възприятието на моето себе. Възприятията щяха да идват и да си отиват; аз щях да ги оставям да отминават.
Само поради това, че възприемам моето себе и забелязвам, че с всяко възприятие се променя и неговото съдържание, аз се виждам принуден да свържа наблюдението на обекта с промяната на собственото ми състояние и да говоря за моя представа.
към текста >>
Аз виждам една маса, понеже Бог предизвиква това
възприятие
у мен.
Това гледище не бива да се смесва със споменатия възглед на Бъркли. Бъркли утвърждава субективната природа на моето възприятийно съдържание, но не казва, че аз мога да зная единствено за моите представи. Той ограничава знанието ми върху моите представи, защото е на мнение, че извън представянето няма обекти. В смисъла на Бъркли смятаното от мен за маса вече го няма, щом погледът ми престане да бъде насочен към нея. Затова според Бъркли моите възприятия възникват непосредствено от силата на Бога.
Аз виждам една маса, понеже Бог предизвиква това възприятие у мен.
Оттук Бъркли не познава други реални същества освен Бог и човешките духове. Това, което ние наричаме свят, съществува само в рамките на духовете. Онова, което наивният човек нарича външен свят, физическа природа, според Бъркли не съществува. На този възглед противостои господстващият понастоящем възглед на Кант, който ограничава познанието ни за света върху нашите представи не затуй, защото е убеден, че извън тези представи не може да има неща, а защото ни смята за така устроени, че можем да узнаваме само за промените на собственото ни себе, а не за нещата сами по себе си, причиняващи тези промени. От обстоятелството, че познавам само моите представи, той не заключава, че няма независимо от тези представи съществуване, а единствено, че субектът не може пряко да възприема в себе си едно такова съществуване, че няма друг начин освен с „посредничеството на субективните си мисли да си го въобразява, съчинява, мисли, опознава, а навярно и да не може да го опознава" (О.
към текста >>
Когато такива процеси дразнят кожните нерви на тялото ми, аз имам субективното
възприятие
за топлина, а когато попаднат на зрителния нерв, възприемам светлина и цвят.
Скицираният тук ход на мисълта действително е характеризиран от Едуард фон Хартман като такъв, който трябва да доведе до убеждение в тезата, че пряко знание ние можем да имаме само за нашите представи (срв. книгата му „Основни проблеми на теорията на познанието", стр. 16-40). Тъй като извън нашия организъм откриваме трептения на телата и въздуха, които ни се представят като звук, бива заключавано, че наричаното от нас звук не е нищо друго освен субективна реакция на нашия организъм на съответните движения във външния свят. По същия начин се смята, че цветът и топлината били преобразования на нашия организъм. При това се изразява мнение, че у нас тези два вида възприятия се предизвикват под въздействие на процеси във външния свят, които са напълно различни от онова, което изживяваме като топлина и светлина.
Когато такива процеси дразнят кожните нерви на тялото ми, аз имам субективното възприятие за топлина, а когато попаднат на зрителния нерв, възприемам светлина и цвят.
Следователно светлина, цвят и топлина представляват онова, с което сетивните ми нерви отвръщат на дразнението отвън. Осезанието също ми представя не обектите от външния свят, а само мои собствени състояния. В духа на модерната физика би могло например да се мисли, че телата се състоят от безкрайно малки частици - молекулите, и че тези молекули не са допрени непосредствено една о друга, а имат известни разстояния помежду си. Следователно между тях има празно пространство. През разстоянията те си взаимодействат посредством притеглящи и отблъскващи сили.
към текста >>
Упражни ли се върху зрителния нерв някакво въздействие, възниква светлинно
възприятие
, все едно дали дразнението е причинено от това, което наричаме светлина, или пък върху нерва въздейства било механичен натиск, било електрически ток.
Тези разсъждения се допълват от теорията за така наречените специфични сетивни енергии, създадена от Й. Мюлер (1801 - 1858). Тя се състои в това, че всяко сетиво притежава свойството да реагира на всички външни дразнения само по един определен начин.
Упражни ли се върху зрителния нерв някакво въздействие, възниква светлинно възприятие, все едно дали дразнението е причинено от това, което наричаме светлина, или пък върху нерва въздейства било механичен натиск, било електрически ток.
От друга страна, едни и същи външни дразнения предизвикват в различните сетива различни възприятия. Оттук сякаш следва, че нашите сетива могат да предават само онова, което става в самите тях, но нищо от външния свят. Те определят възприятията според своето естество, физиологията показва, че за пряко знание не може да се говори и по отношение на онова, което обектите пораждат в нашите сетивни органи. Проследявайки процесите в собственото ни тяло, физиологът установява, че още в сетивните органи въздействията на външното движение се преоформят по най-разнообразен начин. Това най-ясно виждаме при окото и ухото.
към текста >>
Нали досега се занимавах с външното
възприятие
- нещо, за което по-рано, като наивен човек, съм имал съвсем погрешно виждане.
Ако се спре дотук, всичко изглежда напълно наред. Но въпросът трябва още веднъж да се подхване от самото начало.
Нали досега се занимавах с външното възприятие - нещо, за което по-рано, като наивен човек, съм имал съвсем погрешно виждане.
Смятал съм, че във вида, в който го възприемам, то съществува обективно. Сега забелязвам, че с появата на моите представи то изчезва, че то представлява само едно преобразование на душевните ми състояния. Имам ли тогава изобщо право в моите разсъждения да изхождам от възприятието? Мога ли да твърдя, че то въздейства върху моята душа? Отсега нататък самата маса, за която по-рано съм вярвал, че въздейства върху мен и че създава у мен представа за себе си, ще трябва да третирам като представа.
към текста >>
Вярно е, че за мен няма
възприятие
без съответния сетивен орган.
Същото се отнася за нервната проводимост и мозъчния процес, както и за процеса в самата душа, чрез който от хаоса на многообразните усещания трябва да се построяват неща. Ако приема първото мисловно кръгово движение за вярно и премина още веднъж съставките на моя акт на познанието, той ще се окаже тъкан от представи, които обаче като такива не могат да въздействат една на друга. Не мога да кажа, че представата ми за обекта въздейства на представата ми за окото и че от това взаимодействие произтича представата за цвета. Но това не ми е и нужно. Защото описаният ход на мисълта проявява пълната си невъзможност веднага щом ми стане ясно, че моите сетивни органи и техните дейности, моите нервни и душевни процеси също могат да ми бъдат дадени само чрез възприятието.
Вярно е, че за мен няма възприятие без съответния сетивен орган.
Но също така няма сетивен орган без възприятие. От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието. И тогава скоро забелязвам, че в процеса, протичащ в окото, няма следа от сходство с онова, което възприемам като цвят. Цветовото си възприятие не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието. В нервните и мозъчните процеси също не откривам цвета; аз само свързвам нови възприятия в рамките на организма ми с първото, което наивният човек пренася извън своя организъм.
към текста >>
Но също така няма сетивен орган без
възприятие
.
Ако приема първото мисловно кръгово движение за вярно и премина още веднъж съставките на моя акт на познанието, той ще се окаже тъкан от представи, които обаче като такива не могат да въздействат една на друга. Не мога да кажа, че представата ми за обекта въздейства на представата ми за окото и че от това взаимодействие произтича представата за цвета. Но това не ми е и нужно. Защото описаният ход на мисълта проявява пълната си невъзможност веднага щом ми стане ясно, че моите сетивни органи и техните дейности, моите нервни и душевни процеси също могат да ми бъдат дадени само чрез възприятието. Вярно е, че за мен няма възприятие без съответния сетивен орган.
Но също така няма сетивен орган без възприятие.
От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието. И тогава скоро забелязвам, че в процеса, протичащ в окото, няма следа от сходство с онова, което възприемам като цвят. Цветовото си възприятие не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието. В нервните и мозъчните процеси също не откривам цвета; аз само свързвам нови възприятия в рамките на организма ми с първото, което наивният човек пренася извън своя организъм. Аз само преминавам от едно възприятие към друго.
към текста >>
От моето
възприятие
за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието.
Не мога да кажа, че представата ми за обекта въздейства на представата ми за окото и че от това взаимодействие произтича представата за цвета. Но това не ми е и нужно. Защото описаният ход на мисълта проявява пълната си невъзможност веднага щом ми стане ясно, че моите сетивни органи и техните дейности, моите нервни и душевни процеси също могат да ми бъдат дадени само чрез възприятието. Вярно е, че за мен няма възприятие без съответния сетивен орган. Но също така няма сетивен орган без възприятие.
От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието.
И тогава скоро забелязвам, че в процеса, протичащ в окото, няма следа от сходство с онова, което възприемам като цвят. Цветовото си възприятие не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието. В нервните и мозъчните процеси също не откривам цвета; аз само свързвам нови възприятия в рамките на организма ми с първото, което наивният човек пренася извън своя организъм. Аз само преминавам от едно възприятие към друго.
към текста >>
Цветовото си
възприятие
не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието.
Защото описаният ход на мисълта проявява пълната си невъзможност веднага щом ми стане ясно, че моите сетивни органи и техните дейности, моите нервни и душевни процеси също могат да ми бъдат дадени само чрез възприятието. Вярно е, че за мен няма възприятие без съответния сетивен орган. Но също така няма сетивен орган без възприятие. От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието. И тогава скоро забелязвам, че в процеса, протичащ в окото, няма следа от сходство с онова, което възприемам като цвят.
Цветовото си възприятие не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието.
В нервните и мозъчните процеси също не откривам цвета; аз само свързвам нови възприятия в рамките на организма ми с първото, което наивният човек пренася извън своя организъм. Аз само преминавам от едно възприятие към друго.
към текста >>
Аз само преминавам от едно
възприятие
към друго.
Но също така няма сетивен орган без възприятие. От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието. И тогава скоро забелязвам, че в процеса, протичащ в окото, няма следа от сходство с онова, което възприемам като цвят. Цветовото си възприятие не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието. В нервните и мозъчните процеси също не откривам цвета; аз само свързвам нови възприятия в рамките на организма ми с първото, което наивният човек пренася извън своя организъм.
Аз само преминавам от едно възприятие към друго.
към текста >>
Изложеният начин на мислене, който в отличие от гледището на наивното съзнание, наричано от него наивен реализъм, означава себе си като критически идеализъм, допуска грешката, че едното
възприятие
окачествява като представа, другото обаче приема в същия смисъл, както постъпва уж опровергаваният от него наивен реализъм.
Изложеният начин на мислене, който в отличие от гледището на наивното съзнание, наричано от него наивен реализъм, означава себе си като критически идеализъм, допуска грешката, че едното възприятие окачествява като представа, другото обаче приема в същия смисъл, както постъпва уж опровергаваният от него наивен реализъм.
Той иска да докаже, че възприятията имат характер на представи, като по наивен начин приема възприятията от собствения организъм за обективно валидни факти, и на всичкото отгоре не забелязва, че смесва две области на наблюдението, между които не може да намери връзка.
към текста >>
Критическият идеализъм е напълно непригоден за създаване на възглед относно връзката между
възприятие
и представа.
Критическият идеализъм е напълно непригоден за създаване на възглед относно връзката между възприятие и представа.
Той не може да извърши загатнатото на стр. 63 и сл. разграничаване между това, какво става с възприятието по време на възприемането и какво трябва да представлява то, преди да бъде възприето. Следователно към тази цел трябва да се тръгне по друг път.
към текста >>
29.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Пълно своеволие е сборът от това, което узнаваме за едно нещо чрез простото
възприятие
, да се смята за съвкупност, за едно цяло, а резултатът от мисловното съзерцание да се схваща като нещо присъединило се, което нямало нищо общо със самия предмет.
Пълно своеволие е сборът от това, което узнаваме за едно нещо чрез простото възприятие, да се смята за съвкупност, за едно цяло, а резултатът от мисловното съзерцание да се схваща като нещо присъединило се, което нямало нищо общо със самия предмет.
Ако днес получа розова пъпка, образът, който се предлага на моето възприятие, само на първо време е окончателен. Сложа ли пъпката във вода, утре ще получа съвършено друг образ на моя обект. Ако не отмествам поглед от розовата пъпка, ще видя как днешното й състояние през безброй междинни степени непрекъснато ще преминава във утрешното. Образът, който ми се представя в определен момент, е само случаен отрязък от обекта, намиращ се в непрестанен развой. Ако не сложа пъпката във вода, тя няма да развие цяла редица състояния, потенциално заложени в нея.
към текста >>
Ако днес получа розова пъпка, образът, който се предлага на моето
възприятие
, само на първо време е окончателен.
Пълно своеволие е сборът от това, което узнаваме за едно нещо чрез простото възприятие, да се смята за съвкупност, за едно цяло, а резултатът от мисловното съзерцание да се схваща като нещо присъединило се, което нямало нищо общо със самия предмет.
Ако днес получа розова пъпка, образът, който се предлага на моето възприятие, само на първо време е окончателен.
Сложа ли пъпката във вода, утре ще получа съвършено друг образ на моя обект. Ако не отмествам поглед от розовата пъпка, ще видя как днешното й състояние през безброй междинни степени непрекъснато ще преминава във утрешното. Образът, който ми се представя в определен момент, е само случаен отрязък от обекта, намиращ се в непрестанен развой. Ако не сложа пъпката във вода, тя няма да развие цяла редица състояния, потенциално заложени в нея. Може също така утре да бъда възпрепятстван да продължа наблюдението на цвета и по такъв начин ще имам непълен образ.
към текста >>
Точно както чрез мисленето включвам едно отделно
възприятие
от външния свят във взаимовръзката на света, така чрез мисленето аз включвам полученото за самия себе си
възприятие
в световния процес.
То - както и осъзнаването на всяко друго нещо - почива върху възприемането. На мен самовъзприятието ми показва сбор от качества, които обобщавам в целостта на моята личност по същия начин, както обобщавам качествата жълто, с метален блясък, твърдо и т.н. в единството „злато". Самовъзприятието не ме извежда извън сферата на онова, което принадлежи към мен. Това самовъзприемане трябва да се различава от мисловното самоопределяне.
Точно както чрез мисленето включвам едно отделно възприятие от външния свят във взаимовръзката на света, така чрез мисленето аз включвам полученото за самия себе си възприятие в световния процес.
Моето самовъзприемане ме затваря в рамките на определени граници; моето мислене няма нищо общо с тези граници. В този смисъл аз представлявам двойствено същество. Аз съм затворен в областта, която възприемам като област на моята личност, но съм и носител на дейност, която от по-висша сфера определя моето ограничено битие. Нашето мислене не е индивидуално като нашето усещане и чувстване, а универсално. У всеки човек то получава индивидуален оттенък само дотолкова, доколкото се опира на неговото индивидуално чувстване и усещане.
към текста >>
Актът на познанието представлява синтез от
възприятие
и понятие.
Следователно възприятието не е нищо готово, нищо завършено, а само едната страна на цялостната действителност. Другата страна е понятието.
Актът на познанието представлява синтез от възприятие и понятие.
Но едва възприятието и понятието за едно нещо съставляват цялото нещо.
към текста >>
Който дава такава преценка, той изобщо не си е изяснил какво означава
възприятие
без понятие.
В наивното човешко съзнание най-дълбоко вкоренено е мнението, че мисленето е абстрактно, без всякакво конкретно съдържание. То можело да предложи най-много някакво „идейно" съответствие на единството на света, но не и него самото.
Който дава такава преценка, той изобщо не си е изяснил какво означава възприятие без понятие.
Нека само се вгледаме в света на възприятието: Той ни се представя като проста паралелност в пространството и последователност във времето, като струпване от единичности без връзка помежду им. Никое от нещата, които се появяват и се оттеглят от сцената на възприемането, няма някаква забележима непосредствена връзка с друго, която да бъде възприемана. Тук светът представлява разнообразие от равностойни обекти. Нито един от тях не играе по-голяма роля от другия в световния гмеж. Речем ли да си изясним дали един факт има по-голямо значение от друг, ние трябва да се допитаме до нашето мислене.
към текста >>
Нека приемем, че в съзнанието ми се появява определено
възприятие
, например за червено.
Нека приемем, че в съзнанието ми се появява определено възприятие, например за червено.
При по-нататъшното разглеждане се оказва, че възприятието стои във взаимовръзка с други възприятия, например с определена фигура, с топлинни и осезателни възприятия. Тази взаимовръзка означавам като обект на сетивния свят. Сега мога да се запитам: какво още - освен посоченото - се намира в онзи пространствен отрязък, в който ми се явяват горните възприятия. В тази част на пространството установявам механични, химически и други процеси. Продължавам нататък и изследвам процесите, установени от мен по пътя от предмета до моя сетивен орган.
към текста >>
Аз мога да проследя как едно
възприятие
следва друго, в какво пространствено отношение то стои спрямо други и да формулирам това в понятиен израз; но не мога да възприема как едно
възприятие
произтича от невъзприемаемото.
Следователно излизащата извън чисто възприеманото връзка на обектите на възприемането със субекта на възприемането, е чисто идейна, тоест изразима само чрез понятия. Ако можех да възприема как обектът на възприемането раздразва субекта на възприемането или обратно - ако бях в състояние да наблюдавам как субектът изгражда образа на възприятието, само тогава щеше да бъде възможно да се говори в смисъла на модерната физиология и на почиващия върху нея критически идеализъм. Този възглед смесва едно идейно съотношение (на обекта към субекта) с един процес, за който би могло да се говори само ако подлежеше на възприемане. Ето защо фразата „Няма цвят без цветоусещащо око" не може да значи, че окото произвежда цвета, а само това, че между възприятието цвят и възприятието око съществува идейна взаимовръзка, познаваема чрез мисленето. Емпиричната наука ще трябва да установи как се съотнасят свойствата на окото и свойствата на цвета; по какви пътища органът на зрението опосредствува възприемането на цветовете и т.н.
Аз мога да проследя как едно възприятие следва друго, в какво пространствено отношение то стои спрямо други и да формулирам това в понятиен израз; но не мога да възприема как едно възприятие произтича от невъзприемаемото.
Неминуемо са обречени на неуспех всички усилия за намиране на други връзки между възприятията, освен мисловните.
към текста >>
Следователно във връзка с едно
възприятие
, въпросът „какво е то" може да бъде насочен само към понятийната интуиция, която му съответства.
И така какво представлява възприятието? Поставен най-общо, този въпрос е абсурден. Възприятието винаги се явява като съвсем определено, като конкретно съдържание. Това съдържание е дадено непосредствено и се изчерпва с даденото. Но по отношение на даденото може да се запита какво представлява то извън възприятието, сиреч какво представлява то за мисленето.
Следователно във връзка с едно възприятие, въпросът „какво е то" може да бъде насочен само към понятийната интуиция, която му съответства.
С оглед на това въпросът за субективността на възприятието в смисъла на критическия идеализъм изобщо не може да се поставя. Като субективно е редно да се означава само онова, което се възприема като принадлежащо към субекта. Създаването на връзка между субективното и обективното не се полага на никой реален в наивния смисъл процес, тоест на никой възприемаем процес, а единствено на мисленето. Следователно за нас обективно е онова, което по отношение на възприятието се явява като намиращо се извън субекта на възприемането. За мен моят субект на възприемането остава възприемаем, когато стоящата пред мен маса ще бъде изчезнала от кръга на моето наблюдение.
към текста >>
Следователно представата е субективно
възприятие
, в противовес на обективното
възприятие
при наличие на обекта в кръгозора на възприемането.
Тази способност за произвеждане на образ остава свързана с мен. Психологията означава този образ като спомен-представа. Но той е онова, което единствено може с право да се нарече представа за масата. Именно то съответства на възприемаемата промяна в собственото ми състояние, поради наличието на масата в моя кръгозор. При това тя не означава промяна на някакъв стоящ зад субекта на възприемането „Аз, сам за себе си", а промяна на самия възприемаем субект.
Следователно представата е субективно възприятие, в противовес на обективното възприятие при наличие на обекта в кръгозора на възприемането.
Смесването на субективното с обективното възприятие води до заблудата на идеализма: Светът е моя представа.
към текста >>
Смесването на субективното с обективното
възприятие
води до заблудата на идеализма: Светът е моя представа.
Психологията означава този образ като спомен-представа. Но той е онова, което единствено може с право да се нарече представа за масата. Именно то съответства на възприемаемата промяна в собственото ми състояние, поради наличието на масата в моя кръгозор. При това тя не означава промяна на някакъв стоящ зад субекта на възприемането „Аз, сам за себе си", а промяна на самия възприемаем субект. Следователно представата е субективно възприятие, в противовес на обективното възприятие при наличие на обекта в кръгозора на възприемането.
Смесването на субективното с обективното възприятие води до заблудата на идеализма: Светът е моя представа.
към текста >>
30.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Ако не бях познаващият света, а творец на света, тогава обект и субект (
възприятие
и Аз) щяха да възникнат в един акт.
Той произхожда от възгледа, че границите на моето тяло са абсолютни преградни стени, през които в мен проникват вестите за нещата. Силите, действащи под кожата на моето тяло, са същите, както съществуващите извън него. Така че аз действително съм нещата - впрочем не Аз, доколкото съм субект на възприятията, а Аз, доколкото съм част в рамките на всеобщия миров процес. Възприятието за дърво се намира заедно с моя Аз в същото цяло. Този всеобщ миров процес в еднаква степен предизвиква там възприятието за дърво, както тук възприятието за моя Аз.
Ако не бях познаващият света, а творец на света, тогава обект и субект (възприятие и Аз) щяха да възникнат в един акт.
Защото те взаимно се обуславят. Като познаващ света аз мога да открия общото между двете, като съпринадлежащи същности само чрез мисленето, което посредством понятия ги свързва едно с друго.
към текста >>
Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково
възприятие
и т. н.
Същият натиск мога да възприема чрез окото като светлина, чрез ухото като тон. Един електрически удар възприемам чрез окото като светлина, чрез ухото като звук, чрез кожните нерви като тласък, чрез органа на обонянието като мирис на фосфор. Какво следва от този факт? Само едно: Аз възприемам един електрически удар (респ. натиск) и после светлинен ефект или тон, или съответно даден мирис и т. н.
Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково възприятие и т. н.
С какво право може да се каже, че без органи на възприятието целият процес не би бил налице? Ако от обстоятелството, че един електрически процес предизвиква светлина в окото, някой заключава, че усещаното от нас като светлина е само механичен двигателен процес извън нашия организъм, той забравя, че преминава само от едно възприятие към друго, а не към нещо извън възприятието. Точно както може да се каже, че окото възприема един механичен двигателен процес в близост до себе си като светлина, така може да се твърди, че една закономерна промяна в даден обект се възприема от нас като двигателен процес. Ако по периферията на въртящ се диск нарисувам един кон дванайсет пъти, и то точно в положенията, които тялото му заема по време на бягане, чрез завъртане на диска аз мога да предизвикам илюзията за движение. Необходимо е само да гледам през един отвор, и то така, че в съответните интервали от време да виждам последователните положения на коня.
към текста >>
Ако от обстоятелството, че един електрически процес предизвиква светлина в окото, някой заключава, че усещаното от нас като светлина е само механичен двигателен процес извън нашия организъм, той забравя, че преминава само от едно
възприятие
към друго, а не към нещо извън възприятието.
Какво следва от този факт? Само едно: Аз възприемам един електрически удар (респ. натиск) и после светлинен ефект или тон, или съответно даден мирис и т. н. Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково възприятие и т. н. С какво право може да се каже, че без органи на възприятието целият процес не би бил налице?
Ако от обстоятелството, че един електрически процес предизвиква светлина в окото, някой заключава, че усещаното от нас като светлина е само механичен двигателен процес извън нашия организъм, той забравя, че преминава само от едно възприятие към друго, а не към нещо извън възприятието.
Точно както може да се каже, че окото възприема един механичен двигателен процес в близост до себе си като светлина, така може да се твърди, че една закономерна промяна в даден обект се възприема от нас като двигателен процес. Ако по периферията на въртящ се диск нарисувам един кон дванайсет пъти, и то точно в положенията, които тялото му заема по време на бягане, чрез завъртане на диска аз мога да предизвикам илюзията за движение. Необходимо е само да гледам през един отвор, и то така, че в съответните интервали от време да виждам последователните положения на коня. Аз не виждам дванайсет изображения на кон, а образа на препускащ кон.
към текста >>
И така, споменатият физиологичен акт не може да хвърли светлина върху връзката между
възприятие
и представа.
И така, споменатият физиологичен акт не може да хвърли светлина върху връзката между възприятие и представа.
Налага се да си помогнем по друг начин.
към текста >>
Веднага щом в полето на моето наблюдение се появи
възприятие
, чрез мен бива задействано и мисленето.
Веднага щом в полето на моето наблюдение се появи възприятие, чрез мен бива задействано и мисленето.
Едно звено в мисловната ми система, една определена интуиция, едно понятие се свързва с възприятието. Какво остава, след като възприятието изчезне от моето полезрение? Остава моята интуиция ведно с отношението към въпросното възприятие, което се е формирало в момента на възприемането. С каква адекватност аз мога впоследствие да си припомня това отношение зависи от начина, по който функционира моето духовно и телесно устройство. Представата не е нищо друго освен отнесена към определено възприятие интуиция, едно понятие, което някога е било свързано с дадено възприятие и е запазило връзката с това възприятие.
към текста >>
Остава моята интуиция ведно с отношението към въпросното
възприятие
, което се е формирало в момента на възприемането.
Веднага щом в полето на моето наблюдение се появи възприятие, чрез мен бива задействано и мисленето. Едно звено в мисловната ми система, една определена интуиция, едно понятие се свързва с възприятието. Какво остава, след като възприятието изчезне от моето полезрение?
Остава моята интуиция ведно с отношението към въпросното възприятие, което се е формирало в момента на възприемането.
С каква адекватност аз мога впоследствие да си припомня това отношение зависи от начина, по който функционира моето духовно и телесно устройство. Представата не е нищо друго освен отнесена към определено възприятие интуиция, едно понятие, което някога е било свързано с дадено възприятие и е запазило връзката с това възприятие. Понятието ми за лъв не е формирано от мои възприятия за лъвовете. Но представата ми за лъвовете явно е формирана чрез възприятието. Понятието за един лъв мога да втълпя някому, който никога не е виждал лъв, но жива представа не ще ми се удаде да му втълпя без наличието на негово собствено възприемане.
към текста >>
Представата не е нищо друго освен отнесена към определено
възприятие
интуиция, едно понятие, което някога е било свързано с дадено
възприятие
и е запазило връзката с това
възприятие
.
Веднага щом в полето на моето наблюдение се появи възприятие, чрез мен бива задействано и мисленето. Едно звено в мисловната ми система, една определена интуиция, едно понятие се свързва с възприятието. Какво остава, след като възприятието изчезне от моето полезрение? Остава моята интуиция ведно с отношението към въпросното възприятие, което се е формирало в момента на възприемането. С каква адекватност аз мога впоследствие да си припомня това отношение зависи от начина, по който функционира моето духовно и телесно устройство.
Представата не е нищо друго освен отнесена към определено възприятие интуиция, едно понятие, което някога е било свързано с дадено възприятие и е запазило връзката с това възприятие.
Понятието ми за лъв не е формирано от мои възприятия за лъвовете. Но представата ми за лъвовете явно е формирана чрез възприятието. Понятието за един лъв мога да втълпя някому, който никога не е виждал лъв, но жива представа не ще ми се удаде да му втълпя без наличието на негово собствено възприемане.
към текста >>
Пълната реалност на едно нещо ни се явява в мига на наблюдението, от сливането на понятие и
възприятие
.
Следователно представата е индивидуализирано понятие. И сега ни става понятно, че за нас нещата от действителността могат да бъдат застъпени чрез представи.
Пълната реалност на едно нещо ни се явява в мига на наблюдението, от сливането на понятие и възприятие.
Чрез едно възприятие понятието придобива индивидуален облик, който съдържа отношението към възприятието като характерна особеност, понятието продължава да живее у нас и формира представата за въпросното нещо. Натъкнем ли се на второ нещо, с което се свързва същото понятие, ние го схващаме като спадащо към вида на първото; срещнем ли повторно същото нещо, тогава в нашата понятийна система намираме не само съответно понятие изобщо, а индивидуализираното понятие с характерното за него отношение към същия обект и ние отново разпознаваме обекта.
към текста >>
Чрез едно
възприятие
понятието придобива индивидуален облик, който съдържа отношението към възприятието като характерна особеност, понятието продължава да живее у нас и формира представата за въпросното нещо.
Следователно представата е индивидуализирано понятие. И сега ни става понятно, че за нас нещата от действителността могат да бъдат застъпени чрез представи. Пълната реалност на едно нещо ни се явява в мига на наблюдението, от сливането на понятие и възприятие.
Чрез едно възприятие понятието придобива индивидуален облик, който съдържа отношението към възприятието като характерна особеност, понятието продължава да живее у нас и формира представата за въпросното нещо.
Натъкнем ли се на второ нещо, с което се свързва същото понятие, ние го схващаме като спадащо към вида на първото; срещнем ли повторно същото нещо, тогава в нашата понятийна система намираме не само съответно понятие изобщо, а индивидуализираното понятие с характерното за него отношение към същия обект и ние отново разпознаваме обекта.
към текста >>
Следователно представата стои между
възприятие
и понятие.
Следователно представата стои между възприятие и понятие.
Тя е определеното, насочващо към възприятието понятие.
към текста >>
На нас действителността ни се разкрива като
възприятие
и понятие, а като представа ни се явява субективната репрезентация на тази действителност.
На нас действителността ни се разкрива като възприятие и понятие, а като представа ни се явява субективната репрезентация на тази действителност.
към текста >>
За световното цяло моят емоционален живот може да придобие стойност само ако чувството - като
възприятие
на моето себе - встъпи във връзка с едно понятие и по този опосредствуван път се включи във Вселената.
Би могло да се изпита изкушение в емоционалния живот да се вижда един елемент, който е по-наситен с действителност, отколкото мисловното съзерцание на света. На това трябва да се отговори, че този емоционален живот все пак има по-богато значение именно само за мен като индивид.
За световното цяло моят емоционален живот може да придобие стойност само ако чувството - като възприятие на моето себе - встъпи във връзка с едно понятие и по този опосредствуван път се включи във Вселената.
към текста >>
31.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Нека начина, по който светът ни се разкрива, преди да придобие чрез познанието своя верен облик, да наречем свят на явлението, в противовес на единната същност, съставена от
възприятие
и понятие.
Ние установихме, че елементите за обясняване на действителността трябва да се вземат от две сфери: възприемането и мисленето. Както видяхме, нашата организация е причина, пълната цялостна действителност, включително собственият ни субект, първоначално да ни се явява като двойственост. Познанието превъзмогва тази двойственост, като от двата елемента на действителността - възприятието и изработеното чрез мислене понятие - сглобява цялото нещо.
Нека начина, по който светът ни се разкрива, преди да придобие чрез познанието своя верен облик, да наречем свят на явлението, в противовес на единната същност, съставена от възприятие и понятие.
Тогава можем да кажем: светът ни е даден като двойственост (дуалистично), а познанието го преработва в единство (монистично). Философия, която изхожда от този основен принцип, може да се означи като монистична философия или монизъм. На нея и противостои теорията за двата свята или дуализмьт. Дуализмът допуска наличие на два абсолютно различни свята, а не примерно на две разграничавани само от нашето органично устройство страни на единната действителност. След това той търси в единния свят принципи за обяснението на другия.
към текста >>
Съгласно нашето изложение, в естеството на духовното ни устройство е заложена възможността едно отделно нещо да бъде дадено само като
възприятие
.
От един такъв дуализъм произхожда въведеното от Кант в науката, и до ден-днешен все още неотхвърлено различаване между обект на възприятието и „нещото само за себе си".
Съгласно нашето изложение, в естеството на духовното ни устройство е заложена възможността едно отделно нещо да бъде дадено само като възприятие.
Впоследствие мисленето превъзмогва тази отделеност, като посочва закономерното място на всяко възприятие във всемирното цяло. Определяйки отделните части на всемирното цяло като възприятия, при обособяването им ние просто следваме един закон на нашата субективност. Разглеждаме ли обаче съвкупността от всички възприятия като едната страна и противопоставим ли й „нещата сами за себе си", като втора страна, тогава философските ни разсъждения стават безцелни. В този случай имаме работа с една обикновена игра на понятия. Създаваме някакво изкуствено противопоставяне, но за втория му член не можем да получим никакво съдържание, защото по отношение на едно отделно нещо съдържанието може да се почерпи само от възприятието.
към текста >>
Впоследствие мисленето превъзмогва тази отделеност, като посочва закономерното място на всяко
възприятие
във всемирното цяло.
От един такъв дуализъм произхожда въведеното от Кант в науката, и до ден-днешен все още неотхвърлено различаване между обект на възприятието и „нещото само за себе си". Съгласно нашето изложение, в естеството на духовното ни устройство е заложена възможността едно отделно нещо да бъде дадено само като възприятие.
Впоследствие мисленето превъзмогва тази отделеност, като посочва закономерното място на всяко възприятие във всемирното цяло.
Определяйки отделните части на всемирното цяло като възприятия, при обособяването им ние просто следваме един закон на нашата субективност. Разглеждаме ли обаче съвкупността от всички възприятия като едната страна и противопоставим ли й „нещата сами за себе си", като втора страна, тогава философските ни разсъждения стават безцелни. В този случай имаме работа с една обикновена игра на понятия. Създаваме някакво изкуствено противопоставяне, но за втория му член не можем да получим никакво съдържание, защото по отношение на едно отделно нещо съдържанието може да се почерпи само от възприятието.
към текста >>
Пред нещата обаче застава нашата индивидуалност (Азова същност) и от тях най-напред долавя само онова, което означихме като
възприятие
.
От понятието познание, както бе дефинирано от нас, следва, че за граници на познанието не може да се говори. Познанието не е някакво всемирно дело, а работа, която човекът трябва да уреди със самия себе си. Нещата не настояват за никакво обяснение. Те съществуват и си влияят взаимно по закони, които са установими чрез мисленето. Те съществуват в неразривно единство с тези закони.
Пред нещата обаче застава нашата индивидуалност (Азова същност) и от тях най-напред долавя само онова, което означихме като възприятие.
Но във вътрешността на тази индивидуалност (Азова същност) се таи силата за откриване и на другата част от действителността. Познавателна удовлетвореност настъпва едва когато индивидуалността и за себе си самата е сляла двата елемента на действителността, които в света са неразривно свързани: Азът отново се е домогнал до действителността.
към текста >>
Така той разлага двата меродавни за процеса на познанието фактора -
възприятие
и понятие - на четири: 1.
Дуализмът допуща грешка, че пренася противопоставянето на обект и субект, което е от значение само в областта на възприятието, върху измислени същности извън тази област. Но тъй като обособените в кръга на възприемането неща са обособени само дотогава, докато възприемащият не пристъпи към мисленето, което премахва всяка обособеност и я разкрива като чисто субективно обусловена, дуалистът пренася определения върху същности зад възприятията, които дори за последните имат не абсолютна, а само относителна валидност.
Така той разлага двата меродавни за процеса на познанието фактора - възприятие и понятие - на четири: 1.
обект сам за себе си; 2. възприятие, което субектът има за обекта; 3. субект; 4. понятие, което отнася възприятието към обекта сам за себе си. Отношението между обект и субект било реално; обектът въздействал истински (динамично) върху субекта.
към текста >>
възприятие
, което субектът има за обекта; 3.
Дуализмът допуща грешка, че пренася противопоставянето на обект и субект, което е от значение само в областта на възприятието, върху измислени същности извън тази област. Но тъй като обособените в кръга на възприемането неща са обособени само дотогава, докато възприемащият не пристъпи към мисленето, което премахва всяка обособеност и я разкрива като чисто субективно обусловена, дуалистът пренася определения върху същности зад възприятията, които дори за последните имат не абсолютна, а само относителна валидност. Така той разлага двата меродавни за процеса на познанието фактора - възприятие и понятие - на четири: 1. обект сам за себе си; 2.
възприятие, което субектът има за обекта; 3.
субект; 4. понятие, което отнася възприятието към обекта сам за себе си. Отношението между обект и субект било реално; обектът въздействал истински (динамично) върху субекта. Този реален процес не достигал до нашето съзнание, но предизвиквал в субекта противодействие на изхождащото от обекта действие. Резултатът от това противодействие било възприятието.
към текста >>
Но наивният човек схваща сетивното
възприятие
като единствено свидетелство за реалността не само по отношение битието на нещата, а и по отношение на процесите.
Но наивният човек схваща сетивното възприятие като единствено свидетелство за реалността не само по отношение битието на нещата, а и по отношение на процесите.
По негово мнение едно нещо може да въздейства на друго, само когато някоя налична за сетивното възприятие сила изхожда от едното и обхваща другото. По-старата физика смятала, че от телата изтичат много фини вещества и чрез нашите сетивни органи проникват в душата. Истинското виждане на тези вещества било невъзможно само поради грубоватостта на нашите сетива в сравнение с финото естество на тези вещества. Принципно тяхното реално съществуване се признавало на същата основа, на която се признавало за обектите от сетивния свят, а именно поради тяхната форма на битие, която се представяла за аналогична на онази от сетивно възприеманата реалност.
към текста >>
По негово мнение едно нещо може да въздейства на друго, само когато някоя налична за сетивното
възприятие
сила изхожда от едното и обхваща другото.
Но наивният човек схваща сетивното възприятие като единствено свидетелство за реалността не само по отношение битието на нещата, а и по отношение на процесите.
По негово мнение едно нещо може да въздейства на друго, само когато някоя налична за сетивното възприятие сила изхожда от едното и обхваща другото.
По-старата физика смятала, че от телата изтичат много фини вещества и чрез нашите сетивни органи проникват в душата. Истинското виждане на тези вещества било невъзможно само поради грубоватостта на нашите сетива в сравнение с финото естество на тези вещества. Принципно тяхното реално съществуване се признавало на същата основа, на която се признавало за обектите от сетивния свят, а именно поради тяхната форма на битие, която се представяла за аналогична на онази от сетивно възприеманата реалност.
към текста >>
Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно
възприятие
не се стигне до убеждението за неговата реалност.
Почиващата върху себе си същност на онова, което може да се изживее само мисловно, идеално, не се приема от наивното съзнание като реално в същия смисъл, както поддаващото се на сетивно преживяване.
Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност.
Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата. В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението. За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог. Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие. Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>
Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното
възприятие
.
Почиващата върху себе си същност на онова, което може да се изживее само мисловно, идеално, не се приема от наивното съзнание като реално в същия смисъл, както поддаващото се на сетивно преживяване. Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност. Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата. В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението. За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог.
Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие.
Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>
Следователно той прилага една форма на битие (наличието на възприятия) към област, в която му липсва средството, което единствено трябва да свидетелствува за тази форма на битие: Сетивното
възприятие
.
Без такива предположения светът на наивния реализъм би се разпаднал в едно несвързано помежду си струпване от възприятия без взаимни отношения, което не се обединява в единство. Ясно е обаче, че до такава постановка наивният реализъм може да стигне само чрез известна непоследователност. Ако иска да остане верен на принципа си, че реално е само възприеманото, той не бива да допуска наличие на реалност, когато не се възприема нищо. Всъщност хипотезата за невъзприемаемите сили, чието действие изхожда от възприемаеми неща, е неоправдана от гледище на наивния реализъм. И тъй като не познава други реалности, той съоръжава хипотетичните си сили с възприятийно съдържание.
Следователно той прилага една форма на битие (наличието на възприятия) към област, в която му липсва средството, което единствено трябва да свидетелствува за тази форма на битие: Сетивното възприятие.
към текста >>
Ако се търси изход от противоречието на невъзприемаемото
възприятие
, трябва да се признае, че по отношение на опосредствуваните от мисленето връзки между възприятията не се намира друга форма на съществуване освен тази на понятието.
Метафизическият реализъм представлява една изпълнена с противоречия смесица от наивен реализъм и идеализъм. Неговите хипотетични сили са невъзприемаеми същности, с възприятийни качества. Извън сферата на света, за чиято форма на съществуване познавателно средство намира във възприемането, той се е решил да приеме валидността на още една сфера, в която това средство не функционира и която може да се разкрие само чрез мисленето. Но като равноправен фактор, редом с възприятието, той същевременно не се решава да признае предоставяната му от мисленето форма на битието, а именно понятието (идеята).
Ако се търси изход от противоречието на невъзприемаемото възприятие, трябва да се признае, че по отношение на опосредствуваните от мисленето връзки между възприятията не се намира друга форма на съществуване освен тази на понятието.
Ако от метафизическия реализъм бъде отстранена неоправданата съставна част, светът се явява като сбор от възприятия и техните понятийни (идейни) отношения. Така метафизическият реализъм се влива в един светоглед, който за възприятието постулира принципа на възприемаемостта, а за отношенията между възприятията - мислимостта. Наред със света на възприятията и понятията този светоглед не може да допусне наличие на трета всемирна област, за която едновременно да важат двете начала - така нареченият реален принцип и идеалният принцип.
към текста >>
Тъй като единствено чрез нашия субект това цяло се явява разкъсано на мястото между нашето
възприятие
и нашето понятие, в тяхното съединяване ни е дадено и едно истинско познание.
Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в сравнение с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие. Чрез моето възприемане, сиреч чрез специфичното човешко възприемане, аз като субект съм противопоставен на обекта. По такъв начин взаимовръзката на нещата е прекъсната. Чрез мисленето субектът възстановява тази взаимовръзка. Така той отново се вгражда във всемирното цяло.
Тъй като единствено чрез нашия субект това цяло се явява разкъсано на мястото между нашето възприятие и нашето понятие, в тяхното съединяване ни е дадено и едно истинско познание.
За същества с друг свят на възприятията (например с удвоен брой сетивни органи) прекъсването на взаимовръзката би се появило на друго място, така че възстановяването й също би трябвало да има специфичен за тези същества облик. Въпросът за границата на познанието съществува единствено за наивния и за метафизическия реализъм, които в съдържанието на душата виждат само едно идейно представяне на света. За тях намиращото се извън субекта е нещо абсолютно, нещо почиващо на себе си, а съдържанието на субекта е негов образ, който чисто и просто се намира извън това абсолютно нещо. Съвършенството на познанието се опира на по-голямото или по-малкото сходство на образа с абсолютния обект. Едно същество с по-малък брой сетива, отколкото са човешките, ще възприеме по-малко, докато друго с по-голям брой сетива ще възприеме повече от света.
към текста >>
Метафизическият реализъм е длъжен да се запита: - От какво се дава това, което е дадено като
възприятие
; от какво се афектира субектът?
Метафизическият реализъм е длъжен да се запита: - От какво се дава това, което е дадено като възприятие; от какво се афектира субектът?
към текста >>
Той трябва да се запита: как се получава така, че образът на света, който изграждам от моето субективно определено
възприятие
и от моите понятия, съвпада с образа, който някой друг човешки индивид изгражда от същите два субективни фактора?
Метафизическият реализъм се вижда също така затруднен, ако рече да обясни сходството на образите на света у различните човешки индивиди.
Той трябва да се запита: как се получава така, че образът на света, който изграждам от моето субективно определено възприятие и от моите понятия, съвпада с образа, който някой друг човешки индивид изгражда от същите два субективни фактора?
Как въобще е възможно по моя субективен образ на света да съдя за образа на света у друг човек? Метафизическият реалист вярва, че може да изведе сходството при субективните образи на света от това, че хората на практика се споразумяват помежду си. От сходството на тези образи на света той по-нататък вади заключение за еднаквостта на индивидуалните духове, които лежат в основата на отделните човешки субекти на възприемането или на „Азовете сами в себе си", лежащи в основата на субектите.
към текста >>
В областта на спектралното излъчване отвъд виолетовото има обаче сили, на които не отговаря цветовото
възприятие
в окото, а химическо въздействие; отвъд границата на червения диапазон също така се намират лъчения, които имат само топлинно въздействие.
Непредубеденото наблюдение над изживяваното под формата на възприятия и понятия, както бе направен опит за неговото описване в предходното изложение, периодично ще бъде смущавано от някои представи, възникващи под влияние на естествознанието. Изхождайки от него, се казва, че от светлинния спектър окото възприема цветовете от червено до виолетово.
В областта на спектралното излъчване отвъд виолетовото има обаче сили, на които не отговаря цветовото възприятие в окото, а химическо въздействие; отвъд границата на червения диапазон също така се намират лъчения, които имат само топлинно въздействие.
Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други. Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността. Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата.
към текста >>
Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между
възприятие
и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността.
Изхождайки от него, се казва, че от светлинния спектър окото възприема цветовете от червено до виолетово. В областта на спектралното излъчване отвъд виолетовото има обаче сили, на които не отговаря цветовото възприятие в окото, а химическо въздействие; отвъд границата на червения диапазон също така се намират лъчения, които имат само топлинно въздействие. Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други. Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността. Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение.
Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността.
Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
към текста >>
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко
възприятие
дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността.
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие.
към текста >>
Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото
възприятие
част от действителността.
Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността.
Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие. Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област.
към текста >>
Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между
възприятие
и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н.
Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността.
Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н.
Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие. Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област. По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между възприятие и понятие.
към текста >>
От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез
възприятие
и понятие.
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама.
От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие.
Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област. По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между възприятие и понятие. Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките сетива би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и възприятие. Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на интуицията (срв. стр. 89).
към текста >>
По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между
възприятие
и понятие.
Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие. Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област.
По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между възприятие и понятие.
Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките сетива би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и възприятие. Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на интуицията (срв. стр. 89). С изживяването, което се оформя при мисленето, тази интуиция може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността. Чрез разширяване образа на възприятието, това гмурване може да получи импулси и по такъв начин косвено да бъде стимулирано.
към текста >>
Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките сетива би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и
възприятие
.
Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие. Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област. По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между възприятие и понятие.
Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките сетива би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и възприятие.
Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на интуицията (срв. стр. 89). С изживяването, което се оформя при мисленето, тази интуиция може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността. Чрез разширяване образа на възприятието, това гмурване може да получи импулси и по такъв начин косвено да бъде стимулирано. Само че гмурването в дълбините като достигане до действителността никога не бива да се смесва с противостоенето на по-широк или по-тесен образ на възприятието, в който винаги е налице само една половинчатост на действителността, обусловена от познаващото органично устройство.
към текста >>
Конкретната същност на човека се определя не само от онова, което той чрез своето органично устройство си противопоставя като пряко
възприятие
, но и от обстоятелството, че от това пряко
възприятие
изключва други неща.
стр. 89). С изживяването, което се оформя при мисленето, тази интуиция може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността. Чрез разширяване образа на възприятието, това гмурване може да получи импулси и по такъв начин косвено да бъде стимулирано. Само че гмурването в дълбините като достигане до действителността никога не бива да се смесва с противостоенето на по-широк или по-тесен образ на възприятието, в който винаги е налице само една половинчатост на действителността, обусловена от познаващото органично устройство. Който не се лута в абстракции, той ще разбере как за опознаване на човешката същност значение придобива и фактът, че за целите на физиката в областта на възприятията трябва да бъдат разкривани елементи, за които липсва едно непосредствено сетиво, както за цвета или звука.
Конкретната същност на човека се определя не само от онова, което той чрез своето органично устройство си противопоставя като пряко възприятие, но и от обстоятелството, че от това пряко възприятие изключва други неща.
към текста >>
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно
възприятие
се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните
възприятие
.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие.
Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай. От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие. За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата.
към текста >>
Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно
възприятие
, което представлява само негов частен случай.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие. Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно.
Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай.
От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие. За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие.
към текста >>
От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като
възприятие
, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие. Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай.
От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие.
За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл.
към текста >>
Който под
възприятие
разбира само сетивно
възприятие
, той и за това сетивно
възприятие
не стига до едно пригодно за познанието понятие.
Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай. От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие. За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области.
Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие.
Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл. Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение. Така например на стр. 82 в тази книга бе казано:
към текста >>
32.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Този облик на света ние означаваме чисто и просто като даден и - доколкото не го развиваме чрез съзнателна дейност, а го намираме - като
възприятие
.
Да направим рекапитулация на постигнатото в предходните глави. Пред човека светът застава като едно множество, като един сбор от единичности. Една от тези единичности, едно същество сред същества е самият човек.
Този облик на света ние означаваме чисто и просто като даден и - доколкото не го развиваме чрез съзнателна дейност, а го намираме - като възприятие.
В рамките на света на възприятията ние възприемаме самите себе си. Това себевъзприятие направо щеше да си остане едно сред многото други възприятия, ако от самото него не се появяваше нещо, което се оказва пригодно да свързва възприятията въобще, тоест и сбора от всички други възприятия с това на нашето себе. Това появяващо се нещо вече не е чисто възприятие; то не е и просто дадено наготово, подобно на възприятията. То се създава чрез дейност. Отпърво то изглежда свързано с онова, което възприемаме като наше себе.
към текста >>
Това появяващо се нещо вече не е чисто
възприятие
; то не е и просто дадено наготово, подобно на възприятията.
Пред човека светът застава като едно множество, като един сбор от единичности. Една от тези единичности, едно същество сред същества е самият човек. Този облик на света ние означаваме чисто и просто като даден и - доколкото не го развиваме чрез съзнателна дейност, а го намираме - като възприятие. В рамките на света на възприятията ние възприемаме самите себе си. Това себевъзприятие направо щеше да си остане едно сред многото други възприятия, ако от самото него не се появяваше нещо, което се оказва пригодно да свързва възприятията въобще, тоест и сбора от всички други възприятия с това на нашето себе.
Това появяващо се нещо вече не е чисто възприятие; то не е и просто дадено наготово, подобно на възприятията.
То се създава чрез дейност. Отпърво то изглежда свързано с онова, което възприемаме като наше себе. Но по своето вътрешно значение излиза извън рамките на това себе. Към отделните възприятия то прибавя идейни определености, които обаче се съотнасят помежду си и в основата им лежи едно цяло. Полученото чрез себевъзприятие го определя идейно по същия начин, както всички други възприятия и го противопоставя на обектите като субект или „Аз".
към текста >>
При чувството той изживява едно отнасяне на обектите към своя субект; при волята се извършва обратното: При желаенето ние също имаме работа с едно
възприятие
, а именно с това на индивидуалното отнасяне на нашия субект към обективните неща.
Има и още една изява на човешката личност. Чрез своето мислене Азът участва в общия всемирен живот; чрез мисленето той чисто идейно (понятийно) отнася възприятията към себе си, и себе си към възприятията.
При чувството той изживява едно отнасяне на обектите към своя субект; при волята се извършва обратното: При желаенето ние също имаме работа с едно възприятие, а именно с това на индивидуалното отнасяне на нашия субект към обективните неща.
Онова, което при желаенето не е чисто идеен фактор, е също така само обект на възприемането, както и при което и да е нещо от външния свят.
към текста >>
33.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Спрямо определено
възприятие
аз мога да излъча само едно съвсем определено понятие от общата понятийна система.
Спрямо определено възприятие аз мога да излъча само едно съвсем определено понятие от общата понятийна система.
Чрез мисленето взаимовръзката между понятие и възприятие се определя косвено и обективно въз основа на възприятието. Връзката на възприятието с неговото понятие се разкрива след акта на възприемането, но съпринадлежността им е заложена в самия предмет.
към текста >>
Чрез мисленето взаимовръзката между понятие и
възприятие
се определя косвено и обективно въз основа на възприятието.
Спрямо определено възприятие аз мога да излъча само едно съвсем определено понятие от общата понятийна система.
Чрез мисленето взаимовръзката между понятие и възприятие се определя косвено и обективно въз основа на възприятието.
Връзката на възприятието с неговото понятие се разкрива след акта на възприемането, но съпринадлежността им е заложена в самия предмет.
към текста >>
Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното
възприятие
предизвиква волевия акт.
Първата степен на индивидуалния живот е възприемането, и то сетивното възприемане. Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие. Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.).
Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт.
Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>
Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно
възприятие
, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус.
Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>
Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на
възприятие
понятие, тоест на една представа, тогава именно това
възприятие
ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене.
Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.
Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене.
Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3). Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката.
към текста >>
При нещото от външния свят идеята се определя чрез възприятието; ние сме си свършили работата, щом сме познали взаимовръзката между идея и
възприятие
.
Мнозина ще кажат, това е един идеал. Несъмнено, но идеал, който изплува като реален елемент на повърхността на нашето същество. Това не е някакъв измислен или мечтан идеал, а жив и ясно проявяващ се дори в най-несъвършената форма на своето битие. Ако човекът беше просто природно творение, тогава щеше да бъде безсмислено да се издирват идеали, тоест идеи, които в момента не действат, но чието осъществяване се цели.
При нещото от външния свят идеята се определя чрез възприятието; ние сме си свършили работата, щом сме познали взаимовръзката между идея и възприятие.
При човека това не е така. Целокупността на неговото съществуване не се определя без самия него; неговото истинско понятие като нравствен човек (свободен дух) не е предварително обективно съчетано с възприятийния образ „човек", та едва подир това да бъде установено чрез познанието. Човекът от само себе си трябва да съедини своето понятие с възприятието „човек". Тук понятие и възприятие се покриват, само ако човекът сам осъществи тяхното покриване. А това ще му се удаде, само ако е намерил понятието за свободен Дух, сиреч своето собствено понятие.
към текста >>
Тук понятие и
възприятие
се покриват, само ако човекът сам осъществи тяхното покриване.
Ако човекът беше просто природно творение, тогава щеше да бъде безсмислено да се издирват идеали, тоест идеи, които в момента не действат, но чието осъществяване се цели. При нещото от външния свят идеята се определя чрез възприятието; ние сме си свършили работата, щом сме познали взаимовръзката между идея и възприятие. При човека това не е така. Целокупността на неговото съществуване не се определя без самия него; неговото истинско понятие като нравствен човек (свободен дух) не е предварително обективно съчетано с възприятийния образ „човек", та едва подир това да бъде установено чрез познанието. Човекът от само себе си трябва да съедини своето понятие с възприятието „човек".
Тук понятие и възприятие се покриват, само ако човекът сам осъществи тяхното покриване.
А това ще му се удаде, само ако е намерил понятието за свободен Дух, сиреч своето собствено понятие. Спрямо обективния свят нашето органично устройство прокарва граница между възприятие и понятие; познанието преодолява тази граница. В субективната природа такава граница съществува не по-малко; човекът я преодолява в хода на своето развитие, като в проявлението си оформя понятието за самия себе си. Така и интелектуалният, и нравственият живот на човека ни довежда до неговата двойствена природа: Възприемането (непосредственото изживяване) и мисленето. Интелектуалният живот превъзмогва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух.
към текста >>
Спрямо обективния свят нашето органично устройство прокарва граница между
възприятие
и понятие; познанието преодолява тази граница.
При човека това не е така. Целокупността на неговото съществуване не се определя без самия него; неговото истинско понятие като нравствен човек (свободен дух) не е предварително обективно съчетано с възприятийния образ „човек", та едва подир това да бъде установено чрез познанието. Човекът от само себе си трябва да съедини своето понятие с възприятието „човек". Тук понятие и възприятие се покриват, само ако човекът сам осъществи тяхното покриване. А това ще му се удаде, само ако е намерил понятието за свободен Дух, сиреч своето собствено понятие.
Спрямо обективния свят нашето органично устройство прокарва граница между възприятие и понятие; познанието преодолява тази граница.
В субективната природа такава граница съществува не по-малко; човекът я преодолява в хода на своето развитие, като в проявлението си оформя понятието за самия себе си. Така и интелектуалният, и нравственият живот на човека ни довежда до неговата двойствена природа: Възприемането (непосредственото изживяване) и мисленето. Интелектуалният живот превъзмогва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух. Всяко същество има свое вродено понятие (закона за неговото битие и действие), но при външните неща то е неразривно свързано с възприятието и едва в нашия духовен организъм бива отделено от него. При самия човек понятието и възприятието първоначално са фактически разделени, за да бъдат съединени от него също така фактически.
към текста >>
Някой може да възрази: На нашето
възприятие
за човека всеки миг от неговия живот отговаря определено понятие, точно както е положението при всяко друго нещо.
В субективната природа такава граница съществува не по-малко; човекът я преодолява в хода на своето развитие, като в проявлението си оформя понятието за самия себе си. Така и интелектуалният, и нравственият живот на човека ни довежда до неговата двойствена природа: Възприемането (непосредственото изживяване) и мисленето. Интелектуалният живот превъзмогва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух. Всяко същество има свое вродено понятие (закона за неговото битие и действие), но при външните неща то е неразривно свързано с възприятието и едва в нашия духовен организъм бива отделено от него. При самия човек понятието и възприятието първоначално са фактически разделени, за да бъдат съединени от него също така фактически.
Някой може да възрази: На нашето възприятие за човека всеки миг от неговия живот отговаря определено понятие, точно както е положението при всяко друго нещо.
Аз мога да си съставя понятие за някакъв шаблонен човек, но такова понятие може да ми е дадено и като възприятие; прибавя ли към него и понятието свободен Дух, тогава ще имам две понятия за същия обект.
към текста >>
Аз мога да си съставя понятие за някакъв шаблонен човек, но такова понятие може да ми е дадено и като
възприятие
; прибавя ли към него и понятието свободен Дух, тогава ще имам две понятия за същия обект.
Така и интелектуалният, и нравственият живот на човека ни довежда до неговата двойствена природа: Възприемането (непосредственото изживяване) и мисленето. Интелектуалният живот превъзмогва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух. Всяко същество има свое вродено понятие (закона за неговото битие и действие), но при външните неща то е неразривно свързано с възприятието и едва в нашия духовен организъм бива отделено от него. При самия човек понятието и възприятието първоначално са фактически разделени, за да бъдат съединени от него също така фактически. Някой може да възрази: На нашето възприятие за човека всеки миг от неговия живот отговаря определено понятие, точно както е положението при всяко друго нещо.
Аз мога да си съставя понятие за някакъв шаблонен човек, но такова понятие може да ми е дадено и като възприятие; прибавя ли към него и понятието свободен Дух, тогава ще имам две понятия за същия обект.
към текста >>
34.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Монизмът не може да признае една неосъзната принуда, криеща се зад
възприятие
и понятие.
Но монизмът придава на идеята и на възприятието еднакво значение. А идеята може да се появи в човешкия индивид. Доколкото човекът следва подтиците си от тази страна, той се чувства свободен. Монизмът обаче отрича всяка правота на просто умозаключаващата метафизика, сиреч и на подтиците за действие, произтичащи от така нареченото „Същество само за себе си". Според монистичното схващане човекът може да действа несвободно, ако следва една възприемаема външна принуда; той може да действа свободно, ако се вслуша единствено в самия себе си.
Монизмът не може да признае една неосъзната принуда, криеща се зад възприятие и понятие.
Когато някой твърди за дадено действие на своя ближен, че било извършено несвободно, той трябва да посочи в рамките на възприемаемия свят нещото или човека, или пък институцията, подбудили някого към съответното действие; ако авторът на твърдението се позовава на причини за действието извън сетивно и духовно реалния свят, тогава монизмът не може да приеме едно такова твърдение.
към текста >>
35.
13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА)
GA_4 Философия на свободата
При процеса, който се разчленява на причина и следствие, проличава разликата между
възприятие
и понятие.
При процеса, който се разчленява на причина и следствие, проличава разликата между възприятие и понятие.
Възприятието за причината предхожда възприятието за следствието; в нашето съзнание причина и следствие щяха да останат просто успоредно съществуващи, ако не можехме да ги свържем чрез съответстващите им понятия. Възприятието за следствието може само да следва възприятието за причината. Ако следствието трябва да окаже реално влияние върху причината, това е възможно единствено чрез понятийния фактор. Защото възприятийният фактор на следствието изобщо не е налице преди този на причината. Ако някой твърди, че дървесният цвят е цел на корена, тоест че първият оказва влияние върху втория, това твърдение се отнася само за фактора при цвета, който той мисловно констатира при него.
към текста >>
Там, където за нашето
възприятие
се проявява закономерна връзка между причина и следствие, дуалистът може да допусне, че виждаме само копието на една взаимовръзка, в която абсолютната всемирна същност е реализирала своите цели.
Дуализмът може да говори за всемирни и природни цели.
Там, където за нашето възприятие се проявява закономерна връзка между причина и следствие, дуалистът може да допусне, че виждаме само копието на една взаимовръзка, в която абсолютната всемирна същност е реализирала своите цели.
Ведно с абсолютната, неподлежаща на изживяване, а само хипотетично изведена всемирна същност, за монизма отпада и основанието за допускане на всемирни и природни цели.
към текста >>
36.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Към него то ще може да се отнася по същия начин, както едно понятие се отнася изобщо към дадено
възприятие
, например понятието за лъв към един отделен лъв.
Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в дело. Неговото действие обаче ще бъде част от възприемаемата действителност. Следователно извършеното от него ще бъде тъждествено с едно съвсем определено възприятийно съдържание. Понятието ще трябва да се осъществи в един конкретен отделен процес. Самото понятие не ще може да съдържа този отделен случай.
Към него то ще може да се отнася по същия начин, както едно понятие се отнася изобщо към дадено възприятие, например понятието за лъв към един отделен лъв.
Междинно звено между понятието и възприятието е представата (срв. стр.99 и сл.). За несвободния дух това междинно звено по начало е дадено. В съзнанието му мотивите по начало съществуват като представи. Ако иска да извърши нещо, той го прави така, както го е видял или както му е заповядано за отделния случай.
към текста >>
37.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
По такъв начин ние се докоснахме до точката, където разумът не е в състояние просто от само себе си да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в живота, а трябва да покаже този превес като
възприятие
.
По такъв начин ние се докоснахме до точката, където разумът не е в състояние просто от само себе си да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в живота, а трябва да покаже този превес като възприятие.
За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв. стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж.
към текста >>
За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и
възприятие
(чувството също е
възприятие
), (срв.
По такъв начин ние се докоснахме до точката, където разумът не е в състояние просто от само себе си да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в живота, а трябва да покаже този превес като възприятие.
За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв.
стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж. Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яснота за положението си чрез сметководството.
към текста >>
38.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Той е част от света и в действителност между него и всемирното цяло е налице взаимовръзка, която е прекъсната само по отношение на нашето
възприятие
.
Източниците за действията той търси също така в света на наблюдението, по-точно в достъпната за нашето самопознание човешка природа, а именно в нравственото въображение. Той отхвърля абстрактните умозаключения, чрез които първопричините за представящия се на възприемането и мисленето свят се търсят извън него. За монизма единството, което изживяемото мисловно съзерцание прибавя към разнообразното множество на възприятията, е същевременно онова единство, което нуждата за човешко познание изисква и чрез което тя търси достъп до физическите и духовните сфери на света. Ако зад издирваното по този начин единство някой търси и друго, с това той само доказва, че не схваща съвпадението на намереното чрез мислене с изискваното от инстинкта за познание. Отделният човешки индивид не е фактически отделен от света.
Той е част от света и в действителност между него и всемирното цяло е налице взаимовръзка, която е прекъсната само по отношение на нашето възприятие.
Първа ние виждаме тази част като съществуваща за себе си същност, защото не забелязва трансмисиите, чрез които главните сили на Вселената поставят в движение колелото на нашия живот. Който не прекрачи това становище, той разглежда частта на едно цяло като наистина самостоятелно съществуваща същност, като монада, до която вестта за останалия свят достига по някакъв начин отвън. Визираният тук монизъм показва, че в самостоятелността може да се вярва само дотогава, докато, мисленето не стегне възприетото в мрежата на понятийния свят. Щом това стане, частичното съществуване се оказва чиста илюзия на възприемането. Своето цялостно съществуване във вселената човекът може да установи само чрез интуитивно-мисловно изживяване.
към текста >>
Едно абстрактно понятие не съществува само за себе си, както и едно
възприятие
не съществува само за себе си.
Дървото, което възприемаме, също така не съществува изолирано за себе си. То представлява звено в огромния механизъм на природата и е възможно само в реална взаимовръзка с нея.
Едно абстрактно понятие не съществува само за себе си, както и едно възприятие не съществува само за себе си.
Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв. стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора. Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията. Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност.
към текста >>
Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената
възприятие
представя пълната действителност.
Едно абстрактно понятие не съществува само за себе си, както и едно възприятие не съществува само за себе си. Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв. стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора. Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията.
Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност.
Разглеждаме ли чистото възприятие само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия. Действителността не се съдържа в абстрактното понятие, а по-скоро в мисловното наблюдение, което не разглежда едностранно нито понятието, нито възприятието само за себе си, а тяхната взаимовръзка.
към текста >>
Разглеждаме ли чистото
възприятие
само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия.
Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв. стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора. Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията. Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност.
Разглеждаме ли чистото възприятие само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия.
Действителността не се съдържа в абстрактното понятие, а по-скоро в мисловното наблюдение, което не разглежда едностранно нито понятието, нито възприятието само за себе си, а тяхната взаимовръзка.
към текста >>
Изложението на тази книга е изградено върху чисто духовно изживяемото интуитивно мислене, чрез което всяко
възприятие
бива вграждано в действителността с цел да се познае.
Изложението на тази книга е изградено върху чисто духовно изживяемото интуитивно мислене, чрез което всяко възприятие бива вграждано в действителността с цел да се познае.
Стремежът беше в книгата да се представи единствено онова, което може да се обозре, изхождайки от изживяването на интуитивното мислене. Същевременно обаче трябваше да се изтъкне каква мисловна форма изисква това изживявано мислене. А то изисква в процеса на познанието да не му се отрича качеството на почиващо в себе си изживяване. Да не му се оспорва способността ведно с възприятието да изживява и действителността, наместо тя тепърва да бъде търсена в някакъв хипотетичен, намиращ се извън това изживяване свят, спрямо който мисловната дейност на човека била само нещо субективно.
към текста >>
Това, което се явява като
възприятие
, човекът просто трябва да очаква по житейския си път.
По такъв начин при мисленето се посочва елементът, чрез който човекът духовно се вживява в действителността. (Между другото този основан върху изживяваното мислене светоглед не бива да се бърка с някакъв чист рационализъм.) От друга страна, от цялостния дух на изложението несъмнено следва, че за човешкото познание възприятийният елемент придобива стойност като определение на действителността, едва когато бъде мисловно обхванат. Обозначението „действителност" не може да се намира извън мисленето. Следователно не бива да се твърди например, че сетивният начин на възприемане бил единствената гаранция за действителността.
Това, което се явява като възприятие, човекът просто трябва да очаква по житейския си път.
Би могло само да се постави въпросът дали от гледната точка, следваща единствено от интуитивно изживяваното мислене, е правомерно да се очаква, че освен сетивното, човекът може да възприема също и нещо духовно? Това очакване е правомерно. Защото, макар интуитивно изживяваното мислене да представлява - от една страна - деен процес, протичащ в човешкия Дух, в същото време то - от друга страна - е духовно възприятие, схващано без сетивен орган. То е възприятие, в което действащ е самият възприемащ и е самодейност, която същевременно бива възприемана. При интуитивно изживяваното мислене човекът и като възприемащ бива пренасян в един духовен свят.
към текста >>
Защото, макар интуитивно изживяваното мислене да представлява - от една страна - деен процес, протичащ в човешкия Дух, в същото време то - от друга страна - е духовно
възприятие
, схващано без сетивен орган.
Обозначението „действителност" не може да се намира извън мисленето. Следователно не бива да се твърди например, че сетивният начин на възприемане бил единствената гаранция за действителността. Това, което се явява като възприятие, човекът просто трябва да очаква по житейския си път. Би могло само да се постави въпросът дали от гледната точка, следваща единствено от интуитивно изживяваното мислене, е правомерно да се очаква, че освен сетивното, човекът може да възприема също и нещо духовно? Това очакване е правомерно.
Защото, макар интуитивно изживяваното мислене да представлява - от една страна - деен процес, протичащ в човешкия Дух, в същото време то - от друга страна - е духовно възприятие, схващано без сетивен орган.
То е възприятие, в което действащ е самият възприемащ и е самодейност, която същевременно бива възприемана. При интуитивно изживяваното мислене човекът и като възприемащ бива пренасян в един духовен свят. Онова, което в този свят му се явява като възприятие така, както духовният свят се явява на собственото му мислене, човекът опознава като свят на духовните възприятия. Спрямо мисленето този свят на възприятията би имал същото отношение, както светът на сетивните възприятия спрямо сетивността. Докато го изживява, светът на духовните възприятия не може да бъде нещо чуждо за човека, понеже при интуитивното мислене той вече има едно изживяване, което носи чисто духовен характер.
към текста >>
То е
възприятие
, в което действащ е самият възприемащ и е самодейност, която същевременно бива възприемана.
Следователно не бива да се твърди например, че сетивният начин на възприемане бил единствената гаранция за действителността. Това, което се явява като възприятие, човекът просто трябва да очаква по житейския си път. Би могло само да се постави въпросът дали от гледната точка, следваща единствено от интуитивно изживяваното мислене, е правомерно да се очаква, че освен сетивното, човекът може да възприема също и нещо духовно? Това очакване е правомерно. Защото, макар интуитивно изживяваното мислене да представлява - от една страна - деен процес, протичащ в човешкия Дух, в същото време то - от друга страна - е духовно възприятие, схващано без сетивен орган.
То е възприятие, в което действащ е самият възприемащ и е самодейност, която същевременно бива възприемана.
При интуитивно изживяваното мислене човекът и като възприемащ бива пренасян в един духовен свят. Онова, което в този свят му се явява като възприятие така, както духовният свят се явява на собственото му мислене, човекът опознава като свят на духовните възприятия. Спрямо мисленето този свят на възприятията би имал същото отношение, както светът на сетивните възприятия спрямо сетивността. Докато го изживява, светът на духовните възприятия не може да бъде нещо чуждо за човека, понеже при интуитивното мислене той вече има едно изживяване, което носи чисто духовен характер. За един такъв свят на духовните възприятия става дума в редица мои съчинения, публикувани след тази книга.
към текста >>
Онова, което в този свят му се явява като
възприятие
така, както духовният свят се явява на собственото му мислене, човекът опознава като свят на духовните възприятия.
Би могло само да се постави въпросът дали от гледната точка, следваща единствено от интуитивно изживяваното мислене, е правомерно да се очаква, че освен сетивното, човекът може да възприема също и нещо духовно? Това очакване е правомерно. Защото, макар интуитивно изживяваното мислене да представлява - от една страна - деен процес, протичащ в човешкия Дух, в същото време то - от друга страна - е духовно възприятие, схващано без сетивен орган. То е възприятие, в което действащ е самият възприемащ и е самодейност, която същевременно бива възприемана. При интуитивно изживяваното мислене човекът и като възприемащ бива пренасян в един духовен свят.
Онова, което в този свят му се явява като възприятие така, както духовният свят се явява на собственото му мислене, човекът опознава като свят на духовните възприятия.
Спрямо мисленето този свят на възприятията би имал същото отношение, както светът на сетивните възприятия спрямо сетивността. Докато го изживява, светът на духовните възприятия не може да бъде нещо чуждо за човека, понеже при интуитивното мислене той вече има едно изживяване, което носи чисто духовен характер. За един такъв свят на духовните възприятия става дума в редица мои съчинения, публикувани след тази книга. Настоящата „Философия на свободата" полага философските основи на тези по-късни съчинения. Защото в тази книга се прави опит да бъде показано, че правилно разбираното изживяване на мисленето е вече изживяване на Духа.
към текста >>
39.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Това е даденият ми като
възприятие
сетивен образ за тялото на другата личност, освен туй слуховото
възприятие
на казваното от нея и т.н.
Яснота по този въпрос, поставян от някои по-нови течения в теорията на познанието, може да се получи, ако се постараем да обгърнем нещата с поглед от гледна точка на духовно-съобразното наблюдение, възприето в изложението на тази книга. Какво имам най-напред пред себе си, когато застана пред друга личност? Вглеждам се в най-непосредственото.
Това е даденият ми като възприятие сетивен образ за тялото на другата личност, освен туй слуховото възприятие на казваното от нея и т.н.
Но аз не само се вглеждам във всичко това - то задвижва и мисловната ми дейност. Стоейки в размисъл пред другата личност, възприятието в известна степен ми се струва душевно прозрачно. При мисловното обхващане на възприятието аз съм принуден да си кажа, че тя съвсем не е това, което се явява за външните сетива. Сетивният образ разкрива в непосредствения и вид нещо друго, което тя представлява косвено. Нейното заставане пред мен е същевременно нейно заличаване като чисто сетивен образ.
към текста >>
Защото заличаващото се като сетивен образ непосредствено
възприятие
се обхваща от моето мислене, а протичащият изцяло в моето съзнание процес се състои в това, че на мястото на моето мислене, застава другото мислене.
Сетивният образ разкрива в непосредствения и вид нещо друго, което тя представлява косвено. Нейното заставане пред мен е същевременно нейно заличаване като чисто сетивен образ. Но показаното от нея при това заличаване ме кара като мислещо същество да изключа моето мислене по време на нейното действие и на мястото му да поставя нейното мислене. Това нейно мислене пък обхващам в моето изживявано мислене като мое собствено. Аз действително съм възприел мисленето на другия.
Защото заличаващото се като сетивен образ непосредствено възприятие се обхваща от моето мислене, а протичащият изцяло в моето съзнание процес се състои в това, че на мястото на моето мислене, застава другото мислене.
Чрез заличаването на сетивния образ фактически се премахва разделението между сферите на двете съзнания. В моето съзнание това се проявява в това, че изживявайки съдържанието на другото съзнание, аз не изживявам моето съзнание, както не го изживявам по време на сън, без сънуване. Точно както будното ми съзнание е изключено при този сън, така съдържанието на собственото ми съзнание е изключено при възприемане на съдържанието на чуждото. Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава безсъзнателност, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване. - Целият третиран тук проблем се решава не чрез изкуствени понятийни конструкции, вадещи заключение от нещо осъзнато за нещо, което никога не може да бъде осъзнато, а чрез истинско изживяване на онова, което се получава при свързването на мисленето и възприятието.
към текста >>
40.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
На такъв човек обаче му липсва смисълът за
възприятие
на самия дух.
„Зад твоите мисли и чувства, братко, стои могъщ повелител, един непознат мъдрец, който се зове себе-същност. В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие. Той прави от реалността просто обиталище на духа.
На такъв човек обаче му липсва смисълът за възприятие на самия дух.
Само защото не вижда духа в реалността, той го търси другаде.
към текста >>
Мисловното обхващане на световните явления представлява особена форма на общата способност за
възприятие
.
Това се показва във факта, че човек може да върши неща, които не се обясняват непосредствено със сетивни инстинкти, а с онези подбуди, които се означават като по-висши форми на инстинкта. Човек създава подбуди за своята дейност, които не са следствие от сетивните му импулси, а само от съзнателното мислене. Той си поставя лични цели, но си ги поставя със съзнание. И това е голямата разлика, а именно дали той следва един несъзнателно възникнал и по-късно приет в съзнанието инстинкт, или една мисъл, която от самото начало е създал сам. Да се храня, защото инстинктът ми за прехрана ме подтиква, е нещо съществено различно от решаването на математическа задача.
Мисловното обхващане на световните явления представлява особена форма на общата способност за възприятие.
То се различава от простото сетивно възприятие. За човека по-висшите форми на развитие са също толкова естествени, колкото и по-нисшите. Ако двете не са в съзвучие, тогава той е осъден на несвобода. Може да имаме случай, когато една слаба личност с напълно здрави сетивни инстинкти има само слаби духовни инстинкти. Тогава тя ще разгърне индивидуалността си във връзка със своя сетивен живот, но ще заимства своите мисловни импулси за дейността си от традицията.
към текста >>
То се различава от простото сетивно
възприятие
.
Човек създава подбуди за своята дейност, които не са следствие от сетивните му импулси, а само от съзнателното мислене. Той си поставя лични цели, но си ги поставя със съзнание. И това е голямата разлика, а именно дали той следва един несъзнателно възникнал и по-късно приет в съзнанието инстинкт, или една мисъл, която от самото начало е създал сам. Да се храня, защото инстинктът ми за прехрана ме подтиква, е нещо съществено различно от решаването на математическа задача. Мисловното обхващане на световните явления представлява особена форма на общата способност за възприятие.
То се различава от простото сетивно възприятие.
За човека по-висшите форми на развитие са също толкова естествени, колкото и по-нисшите. Ако двете не са в съзвучие, тогава той е осъден на несвобода. Може да имаме случай, когато една слаба личност с напълно здрави сетивни инстинкти има само слаби духовни инстинкти. Тогава тя ще разгърне индивидуалността си във връзка със своя сетивен живот, но ще заимства своите мисловни импулси за дейността си от традицията. Може да възникне дисхармония между двата свята на инстинкти.
към текста >>
41.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето
възприятие
за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас.
Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас език. Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас. Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език. Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят.
Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас.
За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща. Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет. Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие.
към текста >>
Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето
възприятие
.
Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас. За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща. Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет.
Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие.
Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото възприятие не просветва същинското съдържание. Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях цар и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв цар. Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си. Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност. Тогава извън моето възприятие не остава никакъв остатък от мене.
към текста >>
Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото
възприятие
не просветва същинското съдържание.
За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща. Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет. Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие.
Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото възприятие не просветва същинското съдържание.
Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях цар и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв цар. Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си. Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност. Тогава извън моето възприятие не остава никакъв остатък от мене. Й. Г.
към текста >>
Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето
възприятие
в моята най-първична същност.
Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет. Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие. Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото възприятие не просветва същинското съдържание. Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях цар и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв цар. Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си.
Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност.
Тогава извън моето възприятие не остава никакъв остатък от мене. Й. Г. Фитхе сочи енергично на разликата между себевъзприятието и всякакъв друг род възприятие със следните думи: "По-голяма част от хората са повече склонни да считат себе си за парче лава от луната отколкото да се считат за един аз. Който не е още съгласен със самия себе си по въпроса, той не познава никаква дълбока философия и не се нуждае от никаква философия. Природата, на която той е машина, ще го ръководи във всички сделки, които има да върши, без неговото участие.
към текста >>
Тогава извън моето
възприятие
не остава никакъв остатък от мене.
Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие. Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото възприятие не просветва същинското съдържание. Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях цар и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв цар. Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си. Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност.
Тогава извън моето възприятие не остава никакъв остатък от мене.
Й. Г. Фитхе сочи енергично на разликата между себевъзприятието и всякакъв друг род възприятие със следните думи: "По-голяма част от хората са повече склонни да считат себе си за парче лава от луната отколкото да се считат за един аз. Който не е още съгласен със самия себе си по въпроса, той не познава никаква дълбока философия и не се нуждае от никаква философия. Природата, на която той е машина, ще го ръководи във всички сделки, които има да върши, без неговото участие. За да философства човек, изисква се самостоятелност: А тази самостоятелност човек сам може да си я даде.
към текста >>
Фитхе сочи енергично на разликата между себевъзприятието и всякакъв друг род
възприятие
със следните думи: "По-голяма част от хората са повече склонни да считат себе си за парче лава от луната отколкото да се считат за един аз.
Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях цар и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв цар. Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си. Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност. Тогава извън моето възприятие не остава никакъв остатък от мене. Й. Г.
Фитхе сочи енергично на разликата между себевъзприятието и всякакъв друг род възприятие със следните думи: "По-голяма част от хората са повече склонни да считат себе си за парче лава от луната отколкото да се считат за един аз.
Който не е още съгласен със самия себе си по въпроса, той не познава никаква дълбока философия и не се нуждае от никаква философия. Природата, на която той е машина, ще го ръководи във всички сделки, които има да върши, без неговото участие. За да философства човек, изисква се самостоятелност: А тази самостоятелност човек сам може да си я даде. Не трябва да искаме да виждаме без очи; но не трябва също да твърдим, че окото вижда."
към текста >>
То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното
възприятие
.
"Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива. Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят. Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение.
То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие.
Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа. За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят. И този процес на външния свят се включва в съществуващото вече съдържание. В неговата особеност той се оказва като един израз на това съдържание.
към текста >>
Простият процес на хвърлянето на камък и моето
възприятие
на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа.
Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива. Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят. Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие.
Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа.
За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят. И този процес на външния свят се включва в съществуващото вече съдържание. В неговата особеност той се оказва като един израз на това съдържание. По този начин чрез разбирането на моето вътрешно сетиво ми се разкрива, какво отношение има съдържанието на това сетиво към нещата на външния свят.
към текста >>
Тогава те вярват, че останалата част трябва също да се намира във външния свят, както и нещата на самото външно
възприятие
.
При това обаче, по-голяма част от хората имат ясното чувство, че с това, което външните сетива и разлагащият ум познават, не може още да бъде дадено всичко, което се крие в същността на нещата.
Тогава те вярват, че останалата част трябва също да се намира във външния свят, както и нещата на самото външно възприятие.
Те смятат, че трябва да съществува нещо, което остава недостижимо за познанието. Това, което би трябвало да постигнат благодарение на факта, че още веднъж възприемат с вътрешното сетиво на по-висока степен това, което са възприели чрез сетивата и са обхванали с ума, те го пренасят във външния свят като нещо недостижимо и непознато. Тогава говорят за границите на познанието, които им пречат да стигнат до "нещото в себе си". Те говорят за непознатата "същност" на нещата. Че тази "същност" на нещата просиява, когато вътрешното сетиво прави да падне неговата светлина върху нещата, това те не искат да признаят.
към текста >>
Подобни възражения против новораждането на нещата в духа могат да се чуят предимно от онези, които на истина са надарени със здрави органи за сетивно
възприятие
и с пълножизнени инстинкти и страсти, но чиято наблюдателна способност по отношение на обектите с чисто духовно съдържание отказва да работи.
Подобни възражения против новораждането на нещата в духа могат да се чуят предимно от онези, които на истина са надарени със здрави органи за сетивно възприятие и с пълножизнени инстинкти и страсти, но чиято наблюдателна способност по отношение на обектите с чисто духовно съдържание отказва да работи.
Щом се наложи да възприемат нещо чисто духовно, на тях им липсва виждането; на тях им се струва, че имат работа само с обвивки на понятия, ако не даже и с празни думи. Ето защо, когато се касае за духовно съдържание, те остават "сухите", "абстрактни хора на ума". Обаче който има дарбата да наблюдава чисто духовното както сетивното, за него естествено животът не става по-беден, когато го обогатява чрез духовното съдържание. Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно сетиво вижда още и духовната същност на цветето. Защо животът на моята личност трябва да обеднее, когато аз не следвам духовно-сляпо своите страсти и импулси, а ги осветлявам със светлината на едно по-висше познание?
към текста >>
42.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното
възприятие
към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата.
В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата.
към текста >>
Сетивното
възприятие
изключва от нещата всичко несетивно.
Следователно техните съобщения за нещата могат да се отнасят само за физическото на нещата. И това физическо в нещата ми се предава така, че в мене самия се възбужда един физически процес. Цветът като физически процес на външния свят възбужда в мене, в моето око и в моя мозък също физически причини. Благодарение на това аз възприемам цвета. Но по този път аз мога да възприема от цвета само това, което у него е физическо, сетивно.
Сетивното възприятие изключва от нещата всичко несетивно.
Чрез него нещата са съблечени от всичко, което е несетивно в тях. Когато след това пристъпвам към духовното, към идейното съдържание, аз само възстановявам отново онова, което сетивното възприятие е заличило от нещата. Следователно сетивното възприятие не ми показва най-дълбоката същност на нещата; напротив то ме отделя от тази същност. Обаче духовното, идейното схващане отново ме свързва с тази същност. То ми показва, че в тяхната вътрешност нещата са от същото духовно естество, както аз самият чрез духовното схващане на света границата между мене и външния свят отпада.
към текста >>
Когато след това пристъпвам към духовното, към идейното съдържание, аз само възстановявам отново онова, което сетивното
възприятие
е заличило от нещата.
Цветът като физически процес на външния свят възбужда в мене, в моето око и в моя мозък също физически причини. Благодарение на това аз възприемам цвета. Но по този път аз мога да възприема от цвета само това, което у него е физическо, сетивно. Сетивното възприятие изключва от нещата всичко несетивно. Чрез него нещата са съблечени от всичко, което е несетивно в тях.
Когато след това пристъпвам към духовното, към идейното съдържание, аз само възстановявам отново онова, което сетивното възприятие е заличило от нещата.
Следователно сетивното възприятие не ми показва най-дълбоката същност на нещата; напротив то ме отделя от тази същност. Обаче духовното, идейното схващане отново ме свързва с тази същност. То ми показва, че в тяхната вътрешност нещата са от същото духовно естество, както аз самият чрез духовното схващане на света границата между мене и външния свят отпада. Аз съм отделен отвъншния свят дотолкова, доколкото съм една сетивна вещ между сетивни вещи. Моето око и цветът са две различни същности.
към текста >>
Следователно сетивното
възприятие
не ми показва най-дълбоката същност на нещата; напротив то ме отделя от тази същност.
Благодарение на това аз възприемам цвета. Но по този път аз мога да възприема от цвета само това, което у него е физическо, сетивно. Сетивното възприятие изключва от нещата всичко несетивно. Чрез него нещата са съблечени от всичко, което е несетивно в тях. Когато след това пристъпвам към духовното, към идейното съдържание, аз само възстановявам отново онова, което сетивното възприятие е заличило от нещата.
Следователно сетивното възприятие не ми показва най-дълбоката същност на нещата; напротив то ме отделя от тази същност.
Обаче духовното, идейното схващане отново ме свързва с тази същност. То ми показва, че в тяхната вътрешност нещата са от същото духовно естество, както аз самият чрез духовното схващане на света границата между мене и външния свят отпада. Аз съм отделен отвъншния свят дотолкова, доколкото съм една сетивна вещ между сетивни вещи. Моето око и цветът са две различни същности. Моят мозък и растението са две различни същности.
към текста >>
Духовното съдържание на един външен предмет, което се появява в моята вътрешност, не е нещо мислено прибавено към външното
възприятие
.
Такъв извод прави този, който стои на почвата на антропоморфозиращия /очовечаващия/ светоглед. Това, което възприемам външно от растението, трябва също така да бъде външната страна на една вътрешност, на една душа, която аз мислено трябва да прибавя към това, което възприемам. И понеже за мене съществува само един единствен вътрешен свят, а именно моят собствен вътрешен свят, аз мога да си представя и вътрешния свят на другите същества подобен на моя вътрешен свят. Чрез това се стига до един вид всеобщо одушевяване на природата /панпсихизъм/. Този възглед представлява едно изопачаване на това, което развитото вътрешно сетиво действително предлага.
Духовното съдържание на един външен предмет, което се появява в моята вътрешност, не е нещо мислено прибавено към външното възприятие.
То не е подобно нещо, както не е подобно нещо и духът на един друг човек. Чрез вътрешното сетиво аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните сетива възприемам физическото съдържание. И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух. Този вътрешен живот е само резултат на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен резултат на нейната физическа организация. Когато пренасям тази вътрешност върху външните неща, аз фактически бълнувам и фантазирам.
към текста >>
43.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво
възприятие
/виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае. Ясно е при едно такова понятие на познанието, че цялата действителност трябва да бъде преместен навън от познанието. Защото тогава в познанието не можем да обхванем никаква действителна вещ, а само един образ на тази вещ. И в своето себепознание човек не може да обхване самия себе си, а това, което познава от себе си, е само един образ на неговото себе. Един добър познавач на Схоластиката /К.
Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
към текста >>
По-нататък същото познание ме заставя да приема, че и в мене съществува един подобен процес, въпреки че аз също не мога да имам непосредствено
възприятие
от него.
Такъв един процес става в окото и той се продължава в мозъка, когато аз възприемам "червено". Аз не мога да възприема направо процеса, който става "вътре"; също както не мога да възприема направо вълновото движение, което физиците считат, че отговаря на цвета "червено". Но само в този смисъл аз мога да говоря за едно "вън" и за едно "вътре". Противоположността между "вън" и "вътре" е валидна само на степента на сетивното познание. Това познание ме заставя да приема "вън" един пространствено-временен процес, въпреки че аз нямам непосредствено възприемане за него.
По-нататък същото познание ме заставя да приема, че и в мене съществува един подобен процес, въпреки че аз също не мога да имам непосредствено възприятие от него.
Но и в обикновения живот аз приемам, че съществуват пространствено-временни процеси, които не възприемам направо. Аз чувам, например, че в съседната стая се свири на пиано. Поради това допускам, че на пианото седи и свири едно пространствено човешко същество. И моето мислене не се различава от това, когато говоря за процеси вътре в мене и вън от мене. Аз предполагам, че тези процеси имат аналогични свойства, както и процесите, които падат в обсега на моите сетива, само че, поради определени причини, те избягват от моето непосредствено възприятие.
към текста >>
Аз предполагам, че тези процеси имат аналогични свойства, както и процесите, които падат в обсега на моите сетива, само че, поради определени причини, те избягват от моето непосредствено
възприятие
.
По-нататък същото познание ме заставя да приема, че и в мене съществува един подобен процес, въпреки че аз също не мога да имам непосредствено възприятие от него. Но и в обикновения живот аз приемам, че съществуват пространствено-временни процеси, които не възприемам направо. Аз чувам, например, че в съседната стая се свири на пиано. Поради това допускам, че на пианото седи и свири едно пространствено човешко същество. И моето мислене не се различава от това, когато говоря за процеси вътре в мене и вън от мене.
Аз предполагам, че тези процеси имат аналогични свойства, както и процесите, които падат в обсега на моите сетива, само че, поради определени причини, те избягват от моето непосредствено възприятие.
Ако бих искал да отрека на всички тези процеси качествата, които моите сетива ми показват в областта на пространственото и временното, това би било подобно на онази знаменита нелепост за ножа без дръжка, на който липсва режещата част.
към текста >>
Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето
възприятие
и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност.
Именно по въпроса, който тук разглеждаме, Николай от Куза има много сполучливи мисли.
Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето възприятие и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност.
"Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране. И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство.
към текста >>
44.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Яков Бьоме ги нарича звук или ехтене и като символ за сетивното
възприятие
поставя сетивното
възприятие
на звука.
Тази четвърта форма на природата се издига до петата, на почиващата в себе си жива борба на частите /вода/. На тази степен съществува една вътрешна суровост и безмълвие, както на първата степен; само че това не е една абсолютна почивка, едно мълчание на вътрешните противоположности, а едно вътрешно движение на противоположностите. Не почива в себе си неподвижното, а подвижното, запаленото от светкавичния огън на четвъртата степен. На шестата степен самото Първично същество възприема себе си като такъв вътрешен живот; то възприема себе си чрез сетивните органи. Съществата надарени със сетива представят тази форма на природата.
Яков Бьоме ги нарича звук или ехтене и като символ за сетивното възприятие поставя сетивното възприятие на звука.
Седмата форма на природата е Духът издигащ се върху основата на своите сетивни възприятия /мъдростта/. Той отново намира себе си като Първопричина сред света израснал от небитието и образуващ се от хармоничното и дисхармоничното. "Духът святи донася сиянието на величието в същността, в която божеството се изявява."
към текста >>
45.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Сетивното
възприятие
само ни измамва, защото не познаваме истинското Битие, и ни кара да считаме за действително това, което е само илюзия.
Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини. Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става старец, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша. Вчерашното умира в днешното, днешното умира в утрешното; нищо не остава и не е единно. Защото ако оставахме същите, как бихме могли да намерим сега удоволствие в други неща, отколкото по-рано, да обичаме и мразим най-противоположни неща, да се удивляваме и хулим, да говорим друго, да се отдаваме на други страсти, ако не приемахме също и други форми, други образи и други сетива? Защото без изменение не можем да преминем в друго състояние и този, който се променя, не е вече същият.
Сетивното възприятие само ни измамва, защото не познаваме истинското Битие, и ни кара да считаме за действително това, което е само илюзия.
към текста >>
46.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Всички трябва да покажат, че човек намира нещо друго, когато върви по пътищата на преходното сетивно
възприятие
, а не това, когато неговия Дух е сам със себе си.
Не е тук наша задача да покажем всички пътища, по които Сократ води своите приятели към вечността. Всички те дишат същия Дух.
Всички трябва да покажат, че човек намира нещо друго, когато върви по пътищата на преходното сетивно възприятие, а не това, когато неговия Дух е сам със себе си.
Именно към тази първична природа на духовния свят насочва Сократ онези, които го слушат. Когато го намират, те сами виждат с духовните очи, че той е вечен.
към текста >>
47.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Сетивното
възприятие
замъглява виждането на Духа.
Обаче за тези писания се споменава едва в шестия век. Важното в тях е не кога и къде са били написани, а че дават едно описание на християнството, облечено напълно в представите на неоплатоническата философия, които могат да се получат чрез духовно виждане на висшия свят. При всички обстоятелства, това е описание, изложено в такава форма, която е от първите столетия на християнството. В древни времена тези истини били предавани устно; тогава най-важното изобщо не се поверявало на писмеността. Християнството, както е описано в книгите на Дионисий Аеропагита, може да се нарече християнство, извлечено от огледалото на неоплатоническия мироглед.
Сетивното възприятие замъглява виждането на Духа.
Човек трябва да се издигне над сетивното. Но първоначално всички човешки понятия са извлечени от сетивното наблюдение. Това, което сетивният човек наблюдава, той го нарича битие; това, което не може да наблюдава, нарича го не-битие. Ето защо, ако човек иска да открие една действителна перспектива към Божественото, той трябва да се издигне над битието и не-битието, защото и това, последното, също произхожда от сетивната сфера. В този смисъл, Бог е нито битие, нито не- битие.
към текста >>
48.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Според неговото убеждение, сетивното
възприятие
и умственото логическо познание не водят до Божественото.
Източникът на тези мирогледи е Филон Александрийски (25 г. пр.Хр. до 50 г. сл.Хр.). Процесите, които водят до Божественото, у него се явяват пренесени изцяло във вътрешните дълбини на човешката душа. Би могло да се каже: Светилището на Мистериите, в които Филон търси своето посвещение, е единствено в неговата душа и нейните най-висши изживявания. Той замества процедурите, които се извършваха в светилищата на Мистериите, с един чисто духовен процес.
Според неговото убеждение, сетивното възприятие и умственото логическо познание не водят до Божественото.
Те се отнасят само до преходното.
към текста >>
49.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на
възприятие
, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат. Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>
50.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко
възприятие
; душевното е сфера, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си.
Веществата на външния свят съставляват неговото тяло; силите на външния свят действуват в него. Той може да наблюдава собственото си телесно съществувание по същия начин, по който наблюдава предметите на външния свят със сетивата си. Обаче невъзможно е да разглежда по същия начин съществуването на своята душа. Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите сетива. Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг.
Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко възприятие; душевното е сфера, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си.
Най-после, чрез Духа, външният свят му се открива по един по-висш начин. В него наистина се откриват тайните на света; но в духа той излиза извън себе си и оставя нещата да говорят на своя собствен език, относно това, което има значение за тях, а не за него.
към текста >>
51.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като
възприятие
.
Ние можем да възприемаме само това, за което разполагаме с едно или друго сетиво. Без окото ние не можем да възприемаме светлината, а без ухото – звука. От сетивата, които човекът притежава, низшите организми имат само осезанието. За тях са налице по един човешки начин на възприемане само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието. В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден.
Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие.
Това, което съществува във въздуха като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука.
към текста >>
52.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Присъствието на нещата от външния свят, както и на телесните органи, е необходимо, за да се осъществи едно впечатление, усещане или
възприятие
.
В средината между тялото и Духа живее душата. Впечатленията, които тя получава от тялото, са преходни. Те съществуват дотогава, докато тялото разтваря своите органи за нещата от външния свят. Окото ми усеща цвета на розата толкова време колкото тя стои насреща му и доколкото то самото е отворено за нея.
Присъствието на нещата от външния свят, както и на телесните органи, е необходимо, за да се осъществи едно впечатление, усещане или възприятие.
към текста >>
За да запази съзнанието на червения цвят на розата, моята душа непрекъснато би трябвало да възобновява сетивното
възприятие
, ако споменът не бил в състояние да го съхрани.
За да запази съзнанието на червения цвят на розата, моята душа непрекъснато би трябвало да възобновява сетивното възприятие, ако споменът не бил в състояние да го съхрани.
Това, което остава в душата след изчезването на впечатлението, може да стане отново една представа, независимо от съответното външно впечатление. Чрез тази своя дарба душата така приспособява външния свят към своя вътрешен свят, че го запазва чрез паметта за спомена и може да води с него по-нататък един собствен живот, независимо от придобитите впечатления. Душевният живот става едно постоянно следствие на преходните въздействие от външния свят.
към текста >>
53.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Който се доверява единствено на тези сетива и развива само тяхната способност за
възприятие
, не може да намери никакво обяснение за другите два свята, за душевния и духовния свят.
Разглеждането на човека показа, че той принадлежи на три свята. От физическия материален свят са взети веществата и силите, които изграждат физическото му тяло. Той притежава познание за този свят посредством своите външни физически сетива.
Който се доверява единствено на тези сетива и развива само тяхната способност за възприятие, не може да намери никакво обяснение за другите два свята, за душевния и духовния свят.
към текста >>
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на
възприятие
с името духовни сетива.
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива.
Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие".
към текста >>
Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за
възприятие
".
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива. Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят.
Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие".
Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема. В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>
54.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
(Ето защо питагорейците са наричали това
възприятие
на духовния свят "музика на сферите".
"Звукът", за който става дума тук, е едно явление от съвършено духовно естество. Той съвсем не трябва да бъде сравняван с физическия звук. Наблюдателят се чувствува потопен в едно море от звуци, чрез които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства. Всичко, което на човешкото разбиране се представя под формата на закон, на идея, се открива на "духовното ухо" като нещо духовно-музикално.
(Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят "музика на сферите".
За този, който е надарен с "духовен слух" това не е само един символ, а добре позната духовна действителност). За да изградим понятие за тази "духовна музика", трябва да отстраним всички представи за сетивната музика, която се възприема от "телесното ухо". Тук става дума за едно "духовно възприятие", за което, следователно, "физическото ухо" остава напълно глухо.
към текста >>
Тук става дума за едно "духовно
възприятие
", за което, следователно, "физическото ухо" остава напълно глухо.
В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства. Всичко, което на човешкото разбиране се представя под формата на закон, на идея, се открива на "духовното ухо" като нещо духовно-музикално. (Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят "музика на сферите". За този, който е надарен с "духовен слух" това не е само един символ, а добре позната духовна действителност). За да изградим понятие за тази "духовна музика", трябва да отстраним всички представи за сетивната музика, която се възприема от "телесното ухо".
Тук става дума за едно "духовно възприятие", за което, следователно, "физическото ухо" остава напълно глухо.
към текста >>
55.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
А по-нататък, същественото е, че "ясновидецът" напълно съзнава: с тези свои изживявания той се намира извън тялото и е в състояние да говори за значението на душевния живот в един свят, за чието
възприятие
той изобщо не се нуждае от своето физическо тяло.
Спрямо физическия цвят, душата изпитва не само сетивно впечатление, но и определено душевно изживяване. Това душевно изживяване е едно, когато душата чрез окото възприема една жълта повърхност, и съвсем друго, когато тя възприема синя повърхност. Ще наречем това изживяване "живот в жълто" или "живот в синьо". Душата, поела Пътят на познанието, изпитва подобна "опитност в жълто" спрямо активните душевни изживявания на другите същества; и една "опитност в синьо" спрямо жертвоготовното душевно настроение. Същественото тук е не че "ясновидецът" свързва чуждите представи със "синия цвят", какъвто той възприема в своето сетивно обкръжение, а че разполага с една опитност, позволяваща му да назове тези представи именно "сини", също както физическият човек назовава една завеса "синя".
А по-нататък, същественото е, че "ясновидецът" напълно съзнава: с тези свои изживявания той се намира извън тялото и е в състояние да говори за значението на душевния живот в един свят, за чието възприятие той изобщо не се нуждае от своето физическо тяло.
Макар и никога да не подминава този смисъл на изложението, за "ясновидеца" е напълно естествено да описва "аурата" с думи като "синьо", "жълто", "зелено" и т.н.
към текста >>
56.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Душата не създава произволно този образ; той изгражда сам себе си в процеса на свръхсетивното
възприятие
.
Разбира се, не бива да смесваме прозрението, което обикновено е от образно естество, със самите изживявания; обаче следва да сме наясно, че тези изживявания намират своя съвършен израз тъкмо в прозрението, в образа.
Душата не създава произволно този образ; той изгражда сам себе си в процеса на свръхсетивното възприятие.
към текста >>
57.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Става дума за едно духовно
възприятие
, аналогично с физическото впечатление от един или друг цвят.
Категорично следва да подчертаем, че това, което наричаме тук цвят, съвсем не прилича на цветове, възприемани от физическите очи.
Става дума за едно духовно възприятие, аналогично с физическото впечатление от един или друг цвят.
В духовен смисъл, възприятието "синьо" означава: Аз възприемам нещо, което е само сходно с това, което физическото око усеща като "син" цвят. Този факт следва да се има предвид от всеки, който действително се стреми към духовни възприятия. В противен случай, той ще очаква в духовния свят само едно повторение на физическите процеси: нещо, което би го огорчило в най-висша степен. Всеки, който е стигнал до подобни духовни възприятия, вече е постигнал твърде много, защото нещата му се откриват не само в тяхното непосредствено съществувание, а в тяхното възникване и умиране. Навсякъде той започва да вижда Духа, за който физическите сетива не знаят нищо.
към текста >>
58.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И душата която се свързва с тези мисли, изключвайки в този момент всяко външно
възприятие
, всеки спомен и всяко вътрешно изживяване, се издига с мисленето в една свръхсетивна област, където изживява себе си извън тялото.
Хората, които отхвърлят подобен възглед, не могат да се освободят от заблужденията, възникващи при смесването на мисловната активност с другите душевни прояви. Обаче в душевните изживявания човек може да се извиси до там, че да отдели мисловната част на своя вътрешен живот от всичко останало. От огромния обхват на душевния живот може да се обособи нещо, което е съставено единствено от чисто мислене. От мисли, съществуващи сами по себе си, като от тях са изключени всякакви външни възприятия и всякакви вътрешни изживявания, свързани по някакъв начин с тялото. Такива мисли се проявяват чрез самите себе си, чрез това което представляват, като една духовна, свръхсетивна еманация.
И душата която се свързва с тези мисли, изключвайки в този момент всяко външно възприятие, всеки спомен и всяко вътрешно изживяване, се издига с мисленето в една свръхсетивна област, където изживява себе си извън тялото.
към текста >>
59.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Само че вечното не е достъпно за сетивното
възприятие
.
Всичко, което принадлежи на външния сетивен свят, подлежи на времето. А времето също и разрушава това, което се е родило във времето. Официалната история обаче е заставена да ползва това, което е било запазено от времето. Никой не може да каже, когато се задоволява само с външните документи, дали това, което е запазено, е било същественото. Но всичко, което се ражда във времето, има своя произход във вечното.
Само че вечното не е достъпно за сетивното възприятие.
Но на човека са открити пътищата за възприятие на вечното. Той може да развие дремещите в него сили така, че да може да познае това вечно. В статиите върху въпроса: “Как се постигат познания за висшите светове? ”, които излязоха от печат под формата на книга, се показва това развитие. Тези статии постепенно също ще покажат, че на определена висша степен на неговата познавателна способност човекът може да проникне и до вечния произход на преходните във времето неща.
към текста >>
Но на човека са открити пътищата за
възприятие
на вечното.
А времето също и разрушава това, което се е родило във времето. Официалната история обаче е заставена да ползва това, което е било запазено от времето. Никой не може да каже, когато се задоволява само с външните документи, дали това, което е запазено, е било същественото. Но всичко, което се ражда във времето, има своя произход във вечното. Само че вечното не е достъпно за сетивното възприятие.
Но на човека са открити пътищата за възприятие на вечното.
Той може да развие дремещите в него сили така, че да може да познае това вечно. В статиите върху въпроса: “Как се постигат познания за висшите светове? ”, които излязоха от печат под формата на книга, се показва това развитие. Тези статии постепенно също ще покажат, че на определена висша степен на неговата познавателна способност човекът може да проникне и до вечния произход на преходните във времето неща. Когато човекът по този начин разшири своята познавателна способност, по отношение познанието на миналото той вече не ще бъде принуден да ползва външните документи.
към текста >>
Тези, които са посветени в четенето на тази жива писменост, могат да надникнат в едно много по-далечно минало, отколкото в онова, което описва официалната история; и те могат също – изхождайки от непосредственото духовно
възприятие
– да опишат нещата, за които съобщава историята, по един много по-сигурен начин, отколкото на нея й е възможно.
И това, което обозначаваме с него, приема веднага характера на този сетивен свят. Поради това пред един непосветен, който не може още чрез собствена опитност да се убеди в действителността на един особен духовен свят, човек лесно може да си създаде впечатлението, че е фантазьор или нещо по-лошо. Който си е изработил способността да възприема в духовния свят, той опознава там миналите процеси и събития в техния вечен характер. Те стоят пред него не както мъртвите исторически документи, а изпълнени с живот. Пред него по определен начин се разиграва това, което е станало.
Тези, които са посветени в четенето на тази жива писменост, могат да надникнат в едно много по-далечно минало, отколкото в онова, което описва официалната история; и те могат също – изхождайки от непосредственото духовно възприятие – да опишат нещата, за които съобщава историята, по един много по-сигурен начин, отколкото на нея й е възможно.
За да предотвратим възможно заблуждение, веднага тук ще кажем, че също и духовното виждане не е защитено от грешки, че то не е напълно непогрешимо. Това виждане също може да се заблуди, може да види нещата неточно, криво, изопачено. Също и в тази област никой човек, колкото и високо да стои, не е предпазен от грешки. Затова не трябва непременно да мислим, че съобщения, произхождащи от такива духовни източници, винаги отговарят на истината. Но сигурността на наблюдението тук е далеч по-голяма отколкото във външния сетивен свят.
към текста >>
60.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тогава човекът ще може да влезе в общение със същества, които остават напълно скрити за неговото настоящо сетивно
възприятие
.
Следователно човекът се приближава до едно състояние, в което той ще има подходящо за такива възприятия себесъзнателно образно съзнание.*/* Съчетанието на думите “себесъзнателно образно съзнание” може да изглежда странно, но то най-добре изразява фактите. Ако искаме, бихме могли също да кажем: образно себесъзнание./ Бъдещото Земно развитие от една страна ще доведе настоящия живот на представите и на мислите до все по-високо, по-фино и по-съвършено развитие; от друга страна обаче през това време постепенно ще се развие също и себесъзнателното образно съзнание. Обаче това себесъзнателно образно съзнание ще стигне до пълно развитие, до пълен живот едва на следващата планета, в която ще се превърне Земята и която в духовната наука се нарича “Юпитер”.
Тогава човекът ще може да влезе в общение със същества, които остават напълно скрити за неговото настоящо сетивно възприятие.
Понятно е, че чрез това не само животът на възприятията ще стане съвършено друг, но също и делата, чувствата, всички отношения към заобикалящия свят напълно ще се преобразят. Както днес човекът може да влияе съзнателно само върху сетивните същества, тогава той ще може да действа съвсем съзнателно върху съвършено други сили и същества; и самият той ще приема съвършено познаваеми за него влияния от съвършено други царства, отколкото сега. На тази степен не може вече да става дума за раждане и смърт в съвременния смисъл на тези думи. Защото смъртта настъпва чрез това, че съзнанието е насочено само към един външен свят, с който то влиза в общение чрез сетивните органи. Щом тези физически сетивни органи откажат вече да служат, тогава престава да съществува всяка връзка със заобикалящия свят.
към текста >>
61.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено волево движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно
възприятие
ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце.
Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество. Благодарение на това човекът стана един вид растение. Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения. Напротив в неговите форми той вече малко приличаше на съвременния човек. Само че заложбата за главата е обърната надолу към центъра на Старото Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения.
Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено волево движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно възприятие ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце.
Изглежда немислимо едно живо същество да може да съществува при такива физически условия, каквито трябва да бъдат приети за този факт. Обаче само едно днешно растение е приспособено към условията на днешната физическа Земя. И то се е развило така само затова, защото се намира в съответната околна среда. Слънчевото растително същество имаше други жизнени условия, които отговаряха на тогавашните физически Слънчеви отношения./
към текста >>
Само че те си служиха със зародишите на сетивата за един вид
възприятие
.
Ние виждаме следователно, че егоизмът постепенно се внедрява от тези духове във всички членове на човешкото същество. – В същото време “Синовете на огъня” придобиха степента на съзнанието, която човекът има днес като негово будно съзнание. Следователно за тях можем да кажем, че те стават човеци. И сега те могат да си служат с човешкото тяло като с инструмент за един вид общение с външния свят. По подобен начин “Духовете на личността” можеха да си служат с човешкото физическо тяло от средата на четвъртия Сатурнов кръг.
Само че те си служиха със зародишите на сетивата за един вид възприятие.
Обаче “Синовете на огъня” по природа разливат топлината на тяхната душа в заобикалящия ги свят. Сега човешкото физическо тяло е така далече в неговото развитие, че тези духове могат да вършат това чрез него. Тяхната топлина действа приблизително както топлината на кокошката върху люпенето на яйцето, което ще рече, че тя има една сила събуждаща живот. Всичко, което в човека и неговите другари има такава събуждаща живот сила, бе посадено тогава в етерното тяло от “Синовете на огъня”. Тук имаме работа с произхода на онази топлина, която всички живи същества имат като условие за тяхното размножение.
към текста >>
62.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Правилното духовно обучение изключва грешките, също както в областта на сетивния свят здравото мислене ясно различава въображението от обективното
възприятие
.
Имагинацията е не просто субективен образ, а образно възпроизвеждане на обективно духовно съдържание. Човек разбира това след съответни вътрешни опитности, които се постигат по духовно- душевен път.
Правилното духовно обучение изключва грешките, също както в областта на сетивния свят здравото мислене ясно различава въображението от обективното възприятие.
към текста >>
63.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тези факти не застават пред човешкото
възприятие
без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност.
Задачата на тази книга е да развие душевните сили и качества, придобити в хода на природопознанието, и да обърне внимание, че при такова развитие душата рано или късно идва в допир със свръхсетивните факти. Естествено, предполага се, че и всеки читател, който успее да вникне в изложението, по необходимост се натъква на тези факти. Впрочем една разлика спрямо естественонаучния подход настъпва още в мига, когато се пристъпва в областта на Духовната Наука (Geheimwissenschaft). При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят; ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава превес на сетивните факти и тяхната закономерност. Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по правилен начин своята собствена душевна дейност.
Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност.
Следователно, духовният изследовател предполага, че читателят сам търси заедно с него тези факти. Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука. Ето защо той е принуден да говори и за средствата, чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят. След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал. Така човек стига до ново обяснение също и на това, което преди е смятал за основна същност на „доказателството".
към текста >>
64.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Важното е друго: Че това, което будното сетивно
възприятие
би регистрирало като звук, съновидението превръща в образ.
Тук не трябва да се замисляме, как става така, че в последния случай моментът на тъпия удар от един падащ предмет прераства в цяла верига от събития, които се разиграват в един продължителен период от време.
Важното е друго: Че това, което будното сетивно възприятие би регистрирало като звук, съновидението превръща в образ.
към текста >>
Някой би могъл да възрази: А защо по време на сън нямаме никакво
възприятие
за това развито Духовно Себе, за Духа-Живот и Човека-Дух?
Не е трудно да се досетим, че в астралното тяло продължава да съществува всичко, което то е завладяло чрез своята дейност по време на пребиваването си във физическото тяло. Азът е развил до известна степен Духовното Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Доколкото тези съставни части са развити, те поддържат своето съществуване не чрез това, което съществува като органи в отделните тела, а чрез Аза. А тъкмо Азът е онази същност, която за да възприеме себе си, не се нуждае от никакви външни органи. Той не се нуждае също така и от никакви външни органи, за да остане в притежание на това, което вече е съединил със себе си.
Някой би могъл да възрази: А защо по време на сън нямаме никакво възприятие за това развито Духовно Себе, за Духа-Живот и Човека-Дух?
Такова възприятие липсва, за щото между раждането и смъртта Азът е обвързан с физическото тяло. Дори по време на съня, когато заедно с астралното тяло Азът се намира извън физическото тяло, той все пак остава тясно свързан с последното. Защото дейността на неговото астрално тяло е насочена тъкмо към това физическо тяло. По този начин заедно със своето възприятие Азът е отправен към външния сетивен свят и не може да долови откровенията на духовния свят в неговите непосредствени форми. Тези откровения застават пред Аза едва след смъртта, понеже чрез нея Азът се освобождава от своята свързаност с физическото и етерното тяло.
към текста >>
Такова
възприятие
липсва, за щото между раждането и смъртта Азът е обвързан с физическото тяло.
Азът е развил до известна степен Духовното Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Доколкото тези съставни части са развити, те поддържат своето съществуване не чрез това, което съществува като органи в отделните тела, а чрез Аза. А тъкмо Азът е онази същност, която за да възприеме себе си, не се нуждае от никакви външни органи. Той не се нуждае също така и от никакви външни органи, за да остане в притежание на това, което вече е съединил със себе си. Някой би могъл да възрази: А защо по време на сън нямаме никакво възприятие за това развито Духовно Себе, за Духа-Живот и Човека-Дух?
Такова възприятие липсва, за щото между раждането и смъртта Азът е обвързан с физическото тяло.
Дори по време на съня, когато заедно с астралното тяло Азът се намира извън физическото тяло, той все пак остава тясно свързан с последното. Защото дейността на неговото астрално тяло е насочена тъкмо към това физическо тяло. По този начин заедно със своето възприятие Азът е отправен към външния сетивен свят и не може да долови откровенията на духовния свят в неговите непосредствени форми. Тези откровения застават пред Аза едва след смъртта, понеже чрез нея Азът се освобождава от своята свързаност с физическото и етерното тяло. В същия миг пред душата може да просветне един друг свят, понеже тя е вече свободна от физическите условия, които по време на живота са ангажирали до голяма степен нейната дейност.
към текста >>
По този начин заедно със своето
възприятие
Азът е отправен към външния сетивен свят и не може да долови откровенията на духовния свят в неговите непосредствени форми.
Той не се нуждае също така и от никакви външни органи, за да остане в притежание на това, което вече е съединил със себе си. Някой би могъл да възрази: А защо по време на сън нямаме никакво възприятие за това развито Духовно Себе, за Духа-Живот и Човека-Дух? Такова възприятие липсва, за щото между раждането и смъртта Азът е обвързан с физическото тяло. Дори по време на съня, когато заедно с астралното тяло Азът се намира извън физическото тяло, той все пак остава тясно свързан с последното. Защото дейността на неговото астрално тяло е насочена тъкмо към това физическо тяло.
По този начин заедно със своето възприятие Азът е отправен към външния сетивен свят и не може да долови откровенията на духовния свят в неговите непосредствени форми.
Тези откровения застават пред Аза едва след смъртта, понеже чрез нея Азът се освобождава от своята свързаност с физическото и етерното тяло. В същия миг пред душата може да просветне един друг свят, понеже тя е вече свободна от физическите условия, които по време на живота са ангажирали до голяма степен нейната дейност.
към текста >>
Това е също така, както за физическото
възприятие
всяко населено място има своето гробище за физическите трупове на починалите.
Сега той навлиза в нова степен на съществуванието. Както при смъртта той отхвърля физическото, а веднага след него и етерното тяло, така сега се разпада и онази част от астралното тяло, която е можела да съществува само в съзнанието за външния физически свят трупа: физическият, етерният и астралният. Моментът, когато човек отхвърля и последния труп, означава, че времето на пречистване е продължило приблизително една трета от живота между раждането и смъртта. Едва по-късно, когато ще разгледаме човешкия живот от гледна точка на Тайната Наука, ще станат ясни и причините за това. За свръхсетивното наблюдение, в заобикалящия ни свят непрекъснато се носят астрални трупове, отхвърлени от хора, които преминават от състояние на пречистване в едно по-висше съществувание.
Това е също така, както за физическото възприятие всяко населено място има своето гробище за физическите трупове на починалите.
към текста >>
Само че тогава този свят е облечен в откровенията на сетивата; а само там, където Азът отхвърля всяко сетивно
възприятие
и възприема единствено себе си в своята най-дълбока „Светая Светих", нему се открива непосредственият облик на това, което иначе се проявява само в булото на сетивата.
След пречистването, за Аза настъпва съвършено ново състояние на съзнанието. Докато преди смъртта, външните възприятия трябваше да се вливат в него, за да падне върху тях светлината на съзнанието, сега отвътре, от самия него струи един свят, който стига до съзнанието. Наистина, Азът живее в този свят и тогава, когато се намира между раждането и смъртта.
Само че тогава този свят е облечен в откровенията на сетивата; а само там, където Азът отхвърля всяко сетивно възприятие и възприема единствено себе си в своята най-дълбока „Светая Светих", нему се открива непосредственият облик на това, което иначе се проявява само в булото на сетивата.
Както преди смъртта възприемането на Аза става вътре в душата, така след смъртта и след пречистването, духовният свят се проявява отвътре навън. Впрочем това откровение е налице и веднага след отхвърлянето на етерното тяло; обаче пред него застава като тъмен облак светът на онези желания, които все още са обърнати към външния свят. Сякаш в един блажен духовен свят към чистите духовни изживявания се примесват черните и демонични сенки на желанията, възникващи в „пояждащия огън". Само че сега тези желания са не просто сенки, а действителни Същества.
към текста >>
Когато Азът пристъпи в духовния свят, той се оказва всред онези сили, които са останали скрити и недостъпни за физическото
възприятие
.
В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око. Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи. Така целият телесен човек е създаден от скритите сили на това, което неговите телесни органи са в състояние да възприемат, физическо то тяло е изградено от силите на физическия свят, етерното тяло от тези на етерния свят, астралното тяло от силите на астралния свят.
Когато Азът пристъпи в духовния свят, той се оказва всред онези сили, които са останали скрити и недостъпни за физическото възприятие.
Това, което се вижда най-напред в първата област на духовния свят, са онези духовни Същества, които непрекъснато са около човека и които изграждат неговото физическо тяло. Следователно, във физическия свят човек не възприема нищо друго, освен откровенията на онези духовни сили, които изграждат неговото физическо тяло. След смъртта той попада тъкмо всред тези формиращи сили, които сега му се откриват в своята истинска, скрита по-рано форма.
към текста >>
Съзнанието може да се появи отново едва във физическия свят, когато ще са изградени органите, необходими за физическото
възприятие
.
От мига, когато астралното тяло е отново образувано, този стремеж се насочва навън. Сега астралното тяло жадно търси друго етерно и друго физическо тяло.То вече отблъсква откровенията,които бликат отвътре. Ето защо сега възниква такова междинно състояние, при което човек потъва в безсъзнание.
Съзнанието може да се появи отново едва във физическия свят, когато ще са изградени органите, необходими за физическото възприятие.
През времето, когато озареното от вътрешни възприятия съзнание е прекратено, към астралното тяло започва присъединяването на ново етерно тяло и така то отново може да се вмъкне в ново физическо тяло. В тези два присъединителни процеса би могъл съзнателно да участвува само такъв Аз, който поражда в самия себе си скритите във физическото и етерното тяло творчески сили, насочени към изграждането на Духа-Живот и Човека-Дух. Но след като човек не е стигнал до тази степен, това присъединяване трябва да се ръководи от Същества, които са по-напреднали в своето развитие. Тези Същества насочват астралното тяло към определена родителска двойка, за да му бъдат осигурени съответствуващите етерно и физическо тяло.
към текста >>
65.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Свръхсетивните факти могат да бъдат изследвани само чрез свръхсетивното
възприятие
; но след като са вече изследвани и съобщени от Тайната Наука, те могат да бъдат разбрани от обикновеното мислене, стига то да е съхранило своята непредубеденост.
Свръхсетивните факти могат да бъдат изследвани само чрез свръхсетивното възприятие; но след като са вече изследвани и съобщени от Тайната Наука, те могат да бъдат разбрани от обикновеното мислене, стига то да е съхранило своята непредубеденост.
В следващите страници ще опишем състоянията през които според свръхсетивното познание е минала Земята в хода на своето развитие. Ще проследим метаморфозите на нашата планета до онова състояние на живота, в което тя се намира днес. Когато човек разглежда видимия свят с помощта на сетивните възприятия, и после се запознава с данните на свръхсетивното познание, простиращи се до най-далечното минало, при едно наистина безпристрастно и обективно мислене, той може да заяви: Най-напред това, което свръх сетивното познание съобщава, е напълно логично; второ, ако приема свръхсетивното изследване за вярно, аз мога да разбера защо външният свят е стигнал до формите, които има днес. В този смисъл, когато говорим за „логика" не смятаме, че едно описание на свръхсетивното изследване не би могло да съдържа логически грешки. За „логичното" и тук трябва да говорим така, както правим това в обикновения живот на физическия свят.
към текста >>
Благодарение на това, човешкото същество добива на Слънцето за пръв път един вид
възприятие
за заобикалящо то го по-низше царство.
С това обаче не се изчерпва работата на обитаващите новия Сатурн „Духове на Личността". Те разпростират своята дейност не само върху споменатото второ Слънчево царство, но изграждат и един вид връзка между това царство и човешките сетива. Топлинните субстанции непрекъснато пронизват зародишите на човешките сетива.
Благодарение на това, човешкото същество добива на Слънцето за пръв път един вид възприятие за заобикалящо то го по-низше царство.
Разбира се, това възприятие е съвсем смътно; то напълно съответствува на смътното Сатурново съзнание, за което вече стана дума. То се състои предимно от различни топлинни действия.
към текста >>
Разбира се, това
възприятие
е съвсем смътно; то напълно съответствува на смътното Сатурново съзнание, за което вече стана дума.
С това обаче не се изчерпва работата на обитаващите новия Сатурн „Духове на Личността". Те разпростират своята дейност не само върху споменатото второ Слънчево царство, но изграждат и един вид връзка между това царство и човешките сетива. Топлинните субстанции непрекъснато пронизват зародишите на човешките сетива. Благодарение на това, човешкото същество добива на Слънцето за пръв път един вид възприятие за заобикалящо то го по-низше царство.
Разбира се, това възприятие е съвсем смътно; то напълно съответствува на смътното Сатурново съзнание, за което вече стана дума.
То се състои предимно от различни топлинни действия.
към текста >>
Сега това човешко същество започва да развива един интензивен вътрешен живот, чиито прояви могат да бъдат сравнени с едно вътрешно обонятелно
възприятие
.
Отново настъпва почивен период и отново всичко се издига в един „миров сън", и след известно време човешкото същество е вече достатъчно напреднало, за да постави в движение свои собствени сили. Това са силите, които през последната част на Сатурновия период „Престолите" бяха внесли в човешкото същество.
Сега това човешко същество започва да развива един интензивен вътрешен живот, чиито прояви могат да бъдат сравнени с едно вътрешно обонятелно възприятие.
Обаче спрямо външното небесно пространство, това човешко същество се изявява като една индивидуалност, която не се ръководи от никакъв вътрешен „Аз".
към текста >>
Защото вътрешната жизнена дейност, която бихме могли да сравним с обонятелно
възприятие
, навън се проявява като един примитивен говор.
След като всичко това се разиграва в продължение на определено време, отново настъпва един почивен период. Както и в предишните подобни случаи, дейностите на човешкото същество продължават. После нещата се променят така, че „Духовете на Мъдростта" отново влизат в действие. Благодарение на тях човешкото същество започва да усеща първите следи на симпатия и антипатия спрямо заобикалящата го среда. В случая нямаме едно действително усещане, а само предшественик на това усещане.
Защото вътрешната жизнена дейност, която бихме могли да сравним с обонятелно възприятие, навън се проявява като един примитивен говор.
Стигне ли се до вътрешното възприемане на една приятна миризма или вкус и т.н. в същото време навън човешкото същество се проявява като един звук. Същото става и при вътрешните неприятни усещания. Така чрез всички гореописани процеси се постига и същинският смисъл на Слънчевото развитие за човешкото същество. То се добира до една по-висока степен на съзнание спрямо Сатурновото съзнание.
към текста >>
66.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното
възприятие
.
Благодарение на това, че човек непрекъснато усвоява данните идващи от Духовната Наука, той възпитава в себе си мислене, което не черпи от сетивните наблюдения. Той узнава как в дълбоките сфери на душата една мисъл се вплита в друга, как една мисъл търси друга, дори и когато връзката между тях не се дължи на сетивните наблюдения. Същественото тук е, че човек сега забелязва, как мисловният свят има свой вътрешен живот, как, ако мисли в истинския смисъл на думата, човек вече попада в един жив свръхсетивен свят. И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо".
Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие.
Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати. По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене. Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него. Ако човек повече или по-малко съзнателно признава за действително само това, което застава срещу него като външен предмет, той, без съмнение, няма да стигне до усещането: Това, което е действително за себе си, може да се прояви също и за мен така, сякаш съм съединен с него в едно цяло.
към текста >>
Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено
възприятие
по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо".
Тогава той просто ще подминава това, което всъщност има неизмеримо значение. Впрочем необходимо е внимателно да наблюдаваме всичко, което изпитваме по време на упражненията и което коренно се различава от всички изживявания в сетивния свят. И тогава ще забележим, че работим в нашето астрално тяло не като в неутрална субстанция, и че в него живее един съвършено различен свят, до който изобщо не можем да се доберем по сетивен път. Върху астралното тяло действуват висши Същества, както върху физическото тяло действува целият физически сетивен свят. И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло.
Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо".
Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице". Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията.
към текста >>
За физическо-сетивното
възприятие
са достъпни само процесите на физическото тяло.
Тъкмо поради тази причина имагинативното познание разкрива и онези истини за същността на човека, които бяха описани в началото на книгата.
За физическо-сетивното възприятие са достъпни само процесите на физическото тяло.
Те се разиграват в интервала между „раждането и смъртта". Другите съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло и Азът, са подчинени на закона на превръщането, на преобразяването; те могат да бъдат възприети само от имагинативното познание. Ако някой е стигнал до това познание, той вижда, как след смъртта от физическото тяло се отделя онази част, която преминава в друга форма на съществувание.
към текста >>
Описанието на тези отношения идва не от имагинативното
възприятие
, а от познанието чрез Инспирация, от разчитането на скритата писменост.
Възприятията, чрез които разпознаваме съставните части на човешкото същество, както и предходните планетарни въплъщения на Земята, са част от имагинативното познание. По-нататък обаче е необходимо да вникнем в съотношенията между Сатурновото състояние и човешкото физическо тяло, между Слънчевото състояние и етерното тяло и т.н. Трябваше да подчертаем, че зародишът на човешкото физическо тяло е възникнал още по времето на Стария Сатурн, и че за да стигне до своята днешна форма, физическото тяло е продължило да се развива, минавайки през Слънчевото, Лунното и Земното състояние. Трябваше да посочим още и промените в човешкото същество, настъпили поради отделянето на Слънцето от Земята, а по-късно и поради отделянето на Луната. По нататък трябваше да обобщим факторите, които се намесиха в развитието на цялото човечество през Атлантската епоха и по време на последователните периоди, описани като древноиндийска, древноперсийска, египетска и т.н. епохи.
Описанието на тези отношения идва не от имагинативното възприятие, а от познанието чрез Инспирация, от разчитането на скритата писменост.
За това „разчитане" или „четене", имагинативните възприятия са като букви или звуци. Но то е необходимо не само за горните уточнения. Ние не бихме могли да разберем цялостния човек, ако се обръщаме към него само с имагинативното познание. Наистина, тогава бихме възприели, как при умирането душевно- духовната му същност се освобождава от това, което остава във физическия свят; обаче без да се ориентираме в самите имагинативни възприятия, ние не бихме могли да разберем връзките между това, което става след смъртта на човека, и предходните и следващи състояния, в които той навлиза. Без инспиративното познание, имагинативният свят остава като един текст, в който се възприема, но не можем да разчетем.
към текста >>
И това себе
възприятие
не може да се отдели от възприятието на останалия духовно-душевен свят.
Но в хода на правилното обучение, човек полага усилия за изграждането на тези възприемателни органи, като първо впечатление пред него се явява това, което е самият той. Човек застава пред своя двойник.
И това себе възприятие не може да се отдели от възприятието на останалия духовно-душевен свят.
При обикновения живот в сетивно- физическия свят посоченото чувство непрекъснато затваря достъпа на човека към духовно-душевния свят. Поиска ли човек да направи дори само една крачка в този свят, веднага се надига но без да стига до съзнанието чувството на срам и закрива всяка пролука към духовно- душевния свят. Описаните упражнения обаче откриват достъпа към духовния свят. Но нещата стоят така, че това скрито чувство на срам действува като голям благодетел на човека. Защото с онези чувства, разум и воля, които развива без духовно-научното обучение, за човека е невъзможно да понесе без сътресения гледката на своето собствено същество в неговата истинска форма.
към текста >>
67.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Той съдържа онази част от процесите на Старата Луна, които не са сгъстени до предела на сетивно-физическото
възприятие
.
Но процесите и Съществата, участвували в Лунното развитие, са претърпели едно по-нататъшно развитие. Те са се превърнали във всичко онова, което днес принадлежи на Земята. Обаче сетивно-физическото съзнание далеч не възприема всички подробности от тази еволюция. Част от процесите на Старата Луна се открива едва при определена степен от свръхсетивното съзнание. И когато е постигнат този вид познание, за него нашият земен свят се оказва свързан с един свръхсетивен свят.
Той съдържа онази част от процесите на Старата Луна, които не са сгъстени до предела на сетивно-физическото възприятие.
То впрочем ги съдържа в този вид, в който те съществуват днес, а не каквито са били по времето на Старата Луна. Обаче свръхсетивното съзнание може да се добере до определени образи от тогавашното състояние на нещата. И когато това свръхсетивно съзнание се задълбочи във възприятия, каквито има днес, оказва се, че то постепенно се разпада от само себе си на два образа.
към текста >>
68.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато свръхсетивното
възприятие
се насочва към по-висшите съставни части на човешкото същество, това
възприятие
никога не е напълно еднакво с това, което се осъществява чрез външните сетива.
Когато свръхсетивното възприятие се насочва към по-висшите съставни части на човешкото същество, това възприятие никога не е напълно еднакво с това, което се осъществява чрез външните сетива.
Ако човек докосва един предмет и има топлинно възприятие, необходимо е да различаваме всичко, което идва от предмета и един вид се излъчва от него, от това, което човек изпитва в душата си. Вътрешното душевно изживяване при топлинното усещане е нещо различно от топлината, която излъчва предметът. Нека да си представим това душевно изживяване като нещо съвсем отделно и независимо от външния предмет. Да си представим душевното изживяване, което съпровожда едно топлинно усещане, без да търсим причината в един или друг физически предмет. Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно въображение.
към текста >>
Ако човек докосва един предмет и има топлинно
възприятие
, необходимо е да различаваме всичко, което идва от предмета и един вид се излъчва от него, от това, което човек изпитва в душата си.
Когато свръхсетивното възприятие се насочва към по-висшите съставни части на човешкото същество, това възприятие никога не е напълно еднакво с това, което се осъществява чрез външните сетива.
Ако човек докосва един предмет и има топлинно възприятие, необходимо е да различаваме всичко, което идва от предмета и един вид се излъчва от него, от това, което човек изпитва в душата си.
Вътрешното душевно изживяване при топлинното усещане е нещо различно от топлината, която излъчва предметът. Нека да си представим това душевно изживяване като нещо съвсем отделно и независимо от външния предмет. Да си представим душевното изживяване, което съпровожда едно топлинно усещане, без да търсим причината в един или друг физически предмет. Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно въображение.
към текста >>
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно
възприятие
не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет.
Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло.
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет.
По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят. Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет. И нека сега тази представа- спомен за цвета да разгледаме като чисто вътрешно изживяване.
към текста >>
И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно
възприятие
от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н.
Нека сега да си представим, че в душата се надига едно такова вътрешно изживяване, без то да е предизвикано от някакъв физически предмет, нито пък от спомена за този предмет. При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ.
И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н.
А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
към текста >>
А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно
възприятие
израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ. И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н.
А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
към текста >>
69.
ФАЗИТЕ НИ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче в по-късния живот на човека, свръхсетивното
възприятие
долавя определени свръхсетивни процеси, които са твърде подобни на сетивните процеси при физическото раждане.
Човешкият живот, в последователната смяна на отделните му фази между раждането и смъртта, може да бъде разбран единствено благодарение на това, че вземаме под внимание не само сетивно- физическото тяло, но и промените, които стават със свръхсетивните съставки на човешката природа. Тези промени могат да се разгледат накратко по следния начин, физическото раждане идва като един вид освобождаване на човека от физическата майчина обвивка. Преди раждането, определени сили са общи за човешкия зародиш и за майчиното тяло; след раждането те остават да съществуват в човешкия организъм под една самостоятелна форма.
Обаче в по-късния живот на човека, свръхсетивното възприятие долавя определени свръхсетивни процеси, които са твърде подобни на сетивните процеси при физическото раждане.
По отношение на своето етерно тяло, до смяната на зъбите (т. е. до шестата, седмата година) човекът е обгърнат от една етерна обвивка. В посочения период тази обвивка се разкъсва. Настъпва „раждането" на етерното тяло. Човекът продължава да е обгърнат от своята астрална обвивка, която отпада между дванадесетата и шестнадесетата година (по времето на половото съзряване); Настъпва „раждането" на астралното тяло.
към текста >>
70.
ЗА ПОСТИГАНЕТО НА СВРЪХСЕТИВНИ ПОЗНАНИЯ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид
възприятие
.
Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството". Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата. Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане.
Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие.
Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове. Разбира се, този път не е лесно осъществим при съвременните, условия на живота. Той изисква на всяка цена усамотяване, оттегляне от задачите на деня. Защото впечатлението от всекидневния живот неизбежно смущават всичко онова, което душата постига при вглъбяването си в определени чувства. Напротив, описаният в тази книга път на познание, може да се приложи независимо от условията и трудностите, които предлага съвременният живот.
към текста >>
71.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
Изобразената духовна действителност застава пред душата със същата неизбежност, както нещата от физическото
възприятие
.
Относно някои въпроси и този път се опитах разяснения към тези душевни картини да направя под формата на „Допълнителни бележки“. Но както по-рано, и този път изоставих този опит. Не ми е приятно да добавям такива неща към драмата, която трябва да говори чрез самата себе си. При замисъла и разработката на драмата такива абстракции не могат да играят никаква роля. Те биха действали тук само смущаващо.
Изобразената духовна действителност застава пред душата със същата неизбежност, както нещата от физическото възприятие.
При това е естествено образите на духовните възприятия да бъдат отнасяни от здравото духовно виждане към техните същества и събития по по-друг начин, отколкото възприятията на физическия свят към съответните същества и събития. От друга страна обаче, трябва да кажа, че начинът, по който духовните събития застават пред възприемащата душа, същевременно съдържа диспозицията и композицията на такава драма. Също така трябва да се спомене, че музикалният принос за представленията на четирите драми е написан от Адолф Аренсон.
към текста >>
72.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Онова, което досега се възприемаше като граница на пространството, е всъщност само граница на сетивното човешко
възприятие
.
„Това, което се нарича граница на пространството и което досега е било означавано като осмата сфера, обхващаща всички останали, просто не съществува. Това е Майя, илюзия; защото в космическото пространство са пръснати безброй светове.
Онова, което досега се възприемаше като граница на пространството, е всъщност само граница на сетивното човешко възприятие.
И ако отправим погледа си над сетивния свят, ние ще видим не само онзи познаваем за сетивата свят тогава ние ще открием безкрая."
към текста >>
73.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Сега, когато възприема не чрез сетивното тяло, а вън от него и чрез етерното тяло, човек се докосва до един свят, който остава напълно непознат за сетивното
възприятие
и разума.
Сега, когато възприема не чрез сетивното тяло, а вън от него и чрез етерното тяло, човек се докосва до един свят, който остава напълно непознат за сетивното възприятие и разума.
Ако искаме да сравним този свят с нещо, което принадлежи на обикновените изживявания, бихме могли да се обърнем към света на спомените, към паметовите представи (Gedachtnis-vorstellungen). Както те се пораждат в най-вътрешните области на душата, така става и със свръхсетивните изживявания на етерното тяло. Само че при една паметова представа душата знае, че тя се отнася до едно предишно изживяване в сетивния свят. Свръхсетивна та представа също носи едно отношение в себе си. Както паметовата представа се проявява като нещо, което не може да се разглежда просто като образ на фантазията, така стоят нещата и със свръхсетивната представа.
към текста >>
74.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Той вече знае, че нещата с природните сили изглеждат така, само поради естеството на сетивното
възприятие
.
Човек разпознава и други Същества, чието битие протича от душевна гледна точка така, че техните мисли са същевременно и природни сили на Земята.
Той вече знае, че нещата с природните сили изглеждат така, само поради естеството на сетивното възприятие.
И че в действителност навсякъде, където работи една природна сила, се проявяват мислите на определено духовно Същество, както и в жеста на ръката се проявява характерът на човешката душа.
към текста >>
Съществата, чиито мисли се откриват на сетивното
възприятие
като природни сили, наричаме Духове на Формата.
Всред Съществата, в чиито области навлиза по този начин, той може да установи известно степенуване и да говори за един свят на висшите Йерархии.
Съществата, чиито мисли се откриват на сетивното възприятие като природни сили, наричаме Духове на Формата.
към текста >>
75.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Както можем да си припомним едно
възприятие
или изживяване, но без да сме в състояние да ги осъществим повторно чрез спомена, така стоят нещата и с това, което остава в паметта на ясновиждането: то не разполага с действителното съдържание на това ясновиждане.
След като е изградил необходимото разбиране за тези неща, именно в него човек притежава и едно средство да вникне в действителността, която съответствува на "виждането".
Както можем да си припомним едно възприятие или изживяване, но без да сме в състояние да ги осъществим повторно чрез спомена, така стоят нещата и с това, което остава в паметта на ясновиждането: то не разполага с действителното съдържание на това ясновиждане.
Както в сетивната област действителното възприятие не е илюзия, по същия начин не представлява илюзия и отговарящата на ясновиждането свръхсетивна действителност. Хора, които не са достатъчно запознати с разглежданото тук ясновидство и съдят за него само според предварителните си становища, неизбежно ще изпаднат в грешка. Те вярват, че всичко, което се появява в ясновиждащото съзнание, би могло да идва от една игра на фантазията или от едно произволно преплитане на представите, напиращи от подсъзнателните душевни дълбини под формата на неясни спомени. Подобни критици изобщо не знаят, че истинското ясновиждащо съзнание е възможно само при онези душевни състояния, които като такива не потъват в органичните пластове на тялото и които още в мига на своето възникване, се противопоставят на тенденцията да бъдат обхванати от каквито и да са паметови сили.
към текста >>
Както в сетивната област действителното
възприятие
не е илюзия, по същия начин не представлява илюзия и отговарящата на ясновиждането свръхсетивна действителност.
След като е изградил необходимото разбиране за тези неща, именно в него човек притежава и едно средство да вникне в действителността, която съответствува на "виждането". Както можем да си припомним едно възприятие или изживяване, но без да сме в състояние да ги осъществим повторно чрез спомена, така стоят нещата и с това, което остава в паметта на ясновиждането: то не разполага с действителното съдържание на това ясновиждане.
Както в сетивната област действителното възприятие не е илюзия, по същия начин не представлява илюзия и отговарящата на ясновиждането свръхсетивна действителност.
Хора, които не са достатъчно запознати с разглежданото тук ясновидство и съдят за него само според предварителните си становища, неизбежно ще изпаднат в грешка. Те вярват, че всичко, което се появява в ясновиждащото съзнание, би могло да идва от една игра на фантазията или от едно произволно преплитане на представите, напиращи от подсъзнателните душевни дълбини под формата на неясни спомени. Подобни критици изобщо не знаят, че истинското ясновиждащо съзнание е възможно само при онези душевни състояния, които като такива не потъват в органичните пластове на тялото и които още в мига на своето възникване, се противопоставят на тенденцията да бъдат обхванати от каквито и да са паметови сили.
към текста >>
76.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
За свръхсетивното
възприятие
те имат стойност само тогава, когато в хода на своето възникване те съвсем не искат да бъдат вземани за нещо само по себе си.
За свръхсетивното възприятие те имат стойност само тогава, когато в хода на своето възникване те съвсем не искат да бъдат вземани за нещо само по себе си.
Ако това е така, те едва ли имат по-голяма стойност от обикновените сънища.
към текста >>
Всичко, което би могло да възникне като спомен за тези неща, би трябвало да е съвсем различно от впечатлението, което получаваме чрез истинското
възприятие
от духовния свят.
За действителните впечатления от напълно свръхсетивните светове това важи в още по-голяма степен. Често например няма никаква възможност да извлечем от обикновения живот образи, които имат отношение към живота между земните съществувания, т.е. към живота между последната смърт на човека в неговия минал живот на Земята и раждането му в сегашния живот. Тук установяваме, че в духовния живот развиваме склонности към хора и неща, които са в пълно противоречие с нашите склонности в земния живот. Че сто в земния живот сме проникнати с обич към неща, които в предшествуващия духовен живот (между смъртта и новото раждане) сме отхвърлили от себе си.
Всичко, което би могло да възникне като спомен за тези неща, би трябвало да е съвсем различно от впечатлението, което получаваме чрез истинското възприятие от духовния свят.
към текста >>
При издигането към свръхсетивните светове тази разграничаваща способност се усвоява така добре, че и в посочената област, човек може да разграничи истинското
възприятие
от въображението така сигурно, както в сетивния свят различава нагорещеното желязо, което изгаря ръката, от представата за едно нагорещено желязо.
Общо взето, срещу подобно възражение не може да се каже нищо друго, освен че в много случаи то отговаря на истината. Свръхсетивното познание не може да се постигне по лесен и безупречен начин. Но както е вярно, че един "мним" духовен изследовател може да се заблуди и да свърже подсъзнателното изживяване с въображаемата духовна опитност от живота преди раждането, вярно е също че духовнонаучното обучение води до такова себепознание, което обхваща и подсъзнателните душевни пластове, така че би могло да се освободи от всякакви илюзии. Тук не твърдим друго, освен че истинни са само тези свръхсетивни познания, които в акта на познанието могат да различат това, което произхожда от свръхсетивните светове, от това, което е резултат на собствените представи.
При издигането към свръхсетивните светове тази разграничаваща способност се усвоява така добре, че и в посочената област, човек може да разграничи истинското възприятие от въображението така сигурно, както в сетивния свят различава нагорещеното желязо, което изгаря ръката, от представата за едно нагорещено желязо.
към текста >>
77.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Това разбиране се потвърждава веднага щом проумеем, че човешкото тяло което е обект на сетивното
възприятие
и с което се занимава официалната наука е израз на едно фино, свръхсетивно (етерно) тяло, в което сетивното (или физическо) тяло се съдържа като едно сгъстено ядро в един вид облак.
"Страхът от духовния свят" става разбираем, когато човек стигне до убеждението, че процесите и съществата от сетивния свят са само външен израз на свръхсетивни, духовни процеси и Същества.
Това разбиране се потвърждава веднага щом проумеем, че човешкото тяло което е обект на сетивното възприятие и с което се занимава официалната наука е израз на едно фино, свръхсетивно (етерно) тяло, в което сетивното (или физическо) тяло се съдържа като едно сгъстено ядро в един вид облак.
към текста >>
78.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Както днес хората приписват на една "вещ" едно
възприятие
на цвят или на звук, така гъркът гледа на мисълта във и при света на нещата.
Както днес хората приписват на една "вещ" едно възприятие на цвят или на звук, така гъркът гледа на мисълта във и при света на нещата.
Ето защо в тази епоха мисълта остава още връзката, която свързва душата със света. Наистина душата изживява мисълта в себе си; но тя трябва да счита, че е получила тази мисъл от света, затова може да очаква от изживяването на мисълта разкриването на мировите загадки. В такова изживяване на мислите се извършва философско развитие, което започва с Форекид и Талес, достига една връхна точка в Платон и Аристотел и след това навлиза в отлив, докато намери своя край във времето на основаването на християнството. От основите на духовното развитие приижда, тече животът на мислите в човешките души, влива се в тях и създава в тези души философии, които възпитават душите да чувстват тяхната самостоятелност по отношение на външния свят.
към текста >>
Сега човешката душа не може вече да чувства мисълта както едно
възприятие
от външния свят.
Във времето на раждащото се християнство започва една нова епоха.
Сега човешката душа не може вече да чувства мисълта както едно възприятие от външния свят.
Тя я чувства като произведение на своето собствено /вътрешно/ същество. От основите на духовното развитие в душата изпраща своите лъчи един импулс много по-силен отколкото мисловния живот. Едва сега сред човечеството се пробужда себесъзнанието по начин, който отговаря на истинската същност на това себесъзнание. Това, което хората изживяваха по-рано, беше само предвестник на това, което би трябвало да наречем в най-дълбокия смисъл вътрешно изживяно себесъзнание. Можем да се надяваме, че едно бъдещо разглеждане на духовното развитие ще на рече времето, за което говорим тук, време на "пробуждането на себесъзнанието".
към текста >>
И първата епоха мисълта действа като
възприятие
отвън.
Развитието на мисловния живот е минало през 4 епохи.
И първата епоха мисълта действа като възприятие отвън.
Тя поставя познаващата човешка душа върху нейната собствена почва. Във 2-та тя е изчерпила своята сила в тази насока. Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта живее в подосновата и се претопява със себепознанието. Сега тя не може вече да бъде гледана като едно възприятие отвън. Душата се научава да я чувства като нейно собствено създание.
към текста >>
Сега тя не може вече да бъде гледана като едно
възприятие
отвън.
Развитието на мисловния живот е минало през 4 епохи. И първата епоха мисълта действа като възприятие отвън. Тя поставя познаващата човешка душа върху нейната собствена почва. Във 2-та тя е изчерпила своята сила в тази насока. Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта живее в подосновата и се претопява със себепознанието.
Сега тя не може вече да бъде гледана като едно възприятие отвън.
Душата се научава да я чувства като нейно собствено създание. Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят? В светлината на този въпрос протича 3-тата епоха. Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила. Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност.
към текста >>
79.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Който вижда само света, както той се предлага на образното
възприятие
, той не различава отначало процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус.
Който вижда само света, както той се предлага на образното възприятие, той не различава отначало процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус.
На границата към мислителното съзерцаване на света, там се чувства необходимостта от това различаване. Защото едва с този напредък душата се чувства като едно отделно самостоятелно същество. Тя чувствува, че трябва да се запита: Откъде произхождам аз самата? И тя трябва да търси своя произход в дълбините на света, където Хронос, Зевс и Хтон не са имали още до себе си техния противник. Все пак душата чувствува също, че отначало не може да знае нищо за този свой произход.
към текста >>
Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно
възприятие
.
Питагор се е свързал с първичните учения на човечеството. Митическите образни учения, които съществуваха около него, трябваше да изглеждат като западнали възгледи. Тези образни учения трябваше да бъдат превърнати в неговото време в един умствен светоглед. Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот. Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход.
Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие.
Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания. Както един пътник, който отивайки към едно далечно място, в своя път минава естествено през други места, така и душата, когато отива към "майките"; минава през своите минали съществувания, през които е минавала слизайки от нейното битие в "съвършеното" до нейния настоящ живот в "несъвършеното". Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението. Нещо особено характерно, за което се говори, че е съществувало у последователите на Питагора убеждението им, че всички неща почиват на "числа". Когато се цитира това, трябва да се има предвид, че Питагорейството е продължило да съществува и след смъртта на Питагора до по-късни времена.
към текста >>
Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно
възприятие
, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот. Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход. Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие. Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания. Както един пътник, който отивайки към едно далечно място, в своя път минава естествено през други места, така и душата, когато отива към "майките"; минава през своите минали съществувания, през които е минавала слизайки от нейното битие в "съвършеното" до нейния настоящ живот в "несъвършеното".
Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
Нещо особено характерно, за което се говори, че е съществувало у последователите на Питагора убеждението им, че всички неща почиват на "числа". Когато се цитира това, трябва да се има предвид, че Питагорейството е продължило да съществува и след смъртта на Питагора до по-късни времена. От по-късните питагорейци се споменават: Филолай, Архитас и др. За тях в древността се е знаело особено и това да изглежда исторически невъзможно, този възглед да може да бъде проследен в миналото чак до Питагор. Трябва само да се предположи, че у него той е бил дълбоко и органически основан в целия му начин на мислене, но у неговите последовници е приел една овъншнена форма.
към текста >>
80.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Това не ми се предава чрез никакво
възприятие
, което може да ме измами; в него се намирам аз самият; то е, защото аз присъствам, когато ме се приписва неговото битие.
Като едно предвъзвестяване се показва един нов елемент, който произвежда из себе си самият мислителен живот, при Августина /354-430 г./, за да тече след това незабелязано по-нататък в забулващото го религиозно мислене и да излезе наяве по-ясно едва в по-късното Средновековие. Новото при Августина е като един спомен от миналото за гръцкия мислителен живот. Той се оглежда около себе си и в себе си и си казва: Възможно е всичко, което иначе светът разкрива, да е само несигурност и измама: В едно нещо не мога да се съмнявам, в сигурността на самото душевно изживяване.
Това не ми се предава чрез никакво възприятие, което може да ме измами; в него се намирам аз самият; то е, защото аз присъствам, когато ме се приписва неговото битие.
към текста >>
За гръцките мислители мисълта се яви като едно
възприятие
.
Действителни са само отделните неща. Спорът е характерен за душевното настроение на неговите носители. И двете страни чувствуват необходимостта да изследват, каква стойност, какво значение имат мислите, които душата трябва да си образува. Те се отнасят към мислите различно от това както са се отнасяли към тях Платон и Аристотел. И това поради причината, че между завръщането на гръцкото развитие на светогледите и началото на новото развитие е станало нещо, което лежи като под повърхността на историческото развитие, но може да бъде забелязано от начина, но който забелязано от начина, но който различните личности се поставят към своя мислителен живот.
За гръцките мислители мисълта се яви като едно възприятие.
Тя се яви в душата както се явява червеният цвят, когато човекът застава срещу розата. И мислителят я приемаше като едно възприятие. Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила. Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон. За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света.
към текста >>
И мислителят я приемаше като едно
възприятие
.
И двете страни чувствуват необходимостта да изследват, каква стойност, какво значение имат мислите, които душата трябва да си образува. Те се отнасят към мислите различно от това както са се отнасяли към тях Платон и Аристотел. И това поради причината, че между завръщането на гръцкото развитие на светогледите и началото на новото развитие е станало нещо, което лежи като под повърхността на историческото развитие, но може да бъде забелязано от начина, но който забелязано от начина, но който различните личности се поставят към своя мислителен живот. За гръцките мислители мисълта се яви като едно възприятие. Тя се яви в душата както се явява червеният цвят, когато човекът застава срещу розата.
И мислителят я приемаше като едно възприятие.
Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила. Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон. За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът.
към текста >>
Като такова
възприятие
мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила.
Те се отнасят към мислите различно от това както са се отнасяли към тях Платон и Аристотел. И това поради причината, че между завръщането на гръцкото развитие на светогледите и началото на новото развитие е станало нещо, което лежи като под повърхността на историческото развитие, но може да бъде забелязано от начина, но който забелязано от начина, но който различните личности се поставят към своя мислителен живот. За гръцките мислители мисълта се яви като едно възприятие. Тя се яви в душата както се явява червеният цвят, когато човекът застава срещу розата. И мислителят я приемаше като едно възприятие.
Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила.
Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон. За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време.
към текста >>
Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно
възприятие
, не съществува вече в Средновековието.
За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време.
Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието.
Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила. Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи".
към текста >>
81.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В древността мисълта се явяваше в душата като едно
възприятие
; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата.
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас. Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква. Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед. Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност?
В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата.
И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение. Всичко това Бейкън не го чувства; ето защо за построяването на новия светоглед той насочва към строителните материали, а именно към отделните природни явления. Но както една къща не може да бъде никога построена, ако наблюдаваме само формите на камъните на строеж, които трябва да бъдат използвани, също така в една душа не може да се роди един плодотворен светоглед, ако тя иска да борави само с отделните природни явления.
към текста >>
Сега той не разглежда нито едното, нито другото само така, че просто да го приеме, и да ги признае като истина това, което то му донася; не, той поставя срещу него "Аза", който срещупоставя срещу всяко откровение и срещу всяко
възприятие
своето съмнение по собствено решение.
Противоположно на Бейкън от Верулам, който насочи вниманието към строителните материали, Декарт /Картезиус/ и Спиноза пристъпват към строителния план. Декарт е роден в 1596 година и починал в 1650 година. При него е важна изходната точка на неговия стремеж към един светоглед. Той застава срещу света безпристрастно питайки, тъй като този свят му предлага някои неща върху неговите загадки, отчасти чрез религиозното откровение, отчасти чрез наблюдението на сетивата.
Сега той не разглежда нито едното, нито другото само така, че просто да го приеме, и да ги признае като истина това, което то му донася; не, той поставя срещу него "Аза", който срещупоставя срещу всяко откровение и срещу всяко възприятие своето съмнение по собствено решение.
Това е един факт на по-новия стремеж към светоглед, който има едно многоказващо значение. Душата на мислителя сред света не оставя да и направи нищо впечатление, а застава срещу всичко със съмнението, което може да съществува само в нея. И сега душата обхваща себе си и своята собствена дейност: Аз се съмнявам, т.е. аз мисля. Следователно каквото и да е положението по отношение на целия свят, при моето съмняващо се мислене за мене става ясно, че Аз Съм.
към текста >>
А това значи, че тази възможност може да се получи само чрез една вътрешна дейност, обаче никога чрез едно
възприятие
отвън.
Така както Декарт стига до признаване действителността на Аза, това е възможно само чрез едно мислене, което се насочва в най-тесен смисъл върху този Аз, за да намери една опорна точка на познанието.
А това значи, че тази възможност може да се получи само чрез една вътрешна дейност, обаче никога чрез едно възприятие отвън.
Всяко възприятие, което идва отвън, дава само свойства на разпростряност. Така Декарт стига дотам, да признае в света две субстанции: Едната, на която е свойствена разпростряността, и другата, на която е свойствено мисленето и на която се корени човешката душа. Животните, които в смисъла на Декарт не могат да схванат себе си във външната, опираща се на себе си дейност, са съобразно с това само същества на разпростряността, на намеренията, те са автомати, машини. Също и човешкото тяло е само една машина. Душата е свързана с тази машина.
към текста >>
Всяко
възприятие
, което идва отвън, дава само свойства на разпростряност.
Така както Декарт стига до признаване действителността на Аза, това е възможно само чрез едно мислене, което се насочва в най-тесен смисъл върху този Аз, за да намери една опорна точка на познанието. А това значи, че тази възможност може да се получи само чрез една вътрешна дейност, обаче никога чрез едно възприятие отвън.
Всяко възприятие, което идва отвън, дава само свойства на разпростряност.
Така Декарт стига дотам, да признае в света две субстанции: Едната, на която е свойствена разпростряността, и другата, на която е свойствено мисленето и на която се корени човешката душа. Животните, които в смисъла на Декарт не могат да схванат себе си във външната, опираща се на себе си дейност, са съобразно с това само същества на разпростряността, на намеренията, те са автомати, машини. Също и човешкото тяло е само една машина. Душата е свързана с тази машина. Щом тялото стане неизползуваемо чрез износване или други причини, душата го напуска, за да живее по-нататък в своя елемент.
към текста >>
При гръцките мислители мисълта бива изживяна като
възприятие
; от 8-тото до 15-тото столетие тя възниква от глъбините на душата; човекът чувства: Мисълта се ражда в мене.
Постигнатите духовни сили могат да се развият по-нататък само тогава, когато са посадени в млади природни сили на човечеството. Първите осем столетия на християнското летоброене представляват едно продължаващо действие на изживяването на мисълта в човешката душа така, че в скритите глъбини още почива възникването на нови сили, които искат да действат формиращо върху развитието на светогледите. В Декарт тези сили се показват вече действащи в една висока степен. В епохата между Скотус Еригена и /приблизително/ до 15-тото столетие мисълта отново си пробива път нагоре в нейната собствена сила, която тя не беше развила явно в предидущата епоха. Обаче тя се проявява от една страна съвършено различна от тази през гръцката епоха.
При гръцките мислители мисълта бива изживяна като възприятие; от 8-тото до 15-тото столетие тя възниква от глъбините на душата; човекът чувства: Мисълта се ражда в мене.
При гръцките мислители се ражда още непосредствено едно отношение на мисълта към природните процеси; в посочената епоха мисълта се явява като произведение на себесъзнанието. Мислителят чувства, че той трябва да докаже оправданието на мисълта. Така чувства номиналистите, реалистите; така чувства също Тома Аквински, който закотвя изживяването на мисълта в религиозните откровения.
към текста >>
В областта на светогледния живот това преобразяване се изразява благодарение на факта, че сега мисълта не може да бъде чувствана като
възприятие
, а като създаване на себесъзнанието.
Петнадесето, 16-тото столетие поставят пред душите един нов импулс. Това се разширява бавно и бавно се проявява. В душевната организация на човека става едно преобразуване.
В областта на светогледния живот това преобразяване се изразява благодарение на факта, че сега мисълта не може да бъде чувствана като възприятие, а като създаване на себесъзнанието.
Това преобразуване на човешката душевна организация не може да бъде наблюдавано във всички области на развитието на човечеството. То се явява във възраждането на изкуството и на науката и на европейския живот, както и в реформаторските религиозни движения. Ние ще можем да го намерим, когато проучим изкуството на Данте и на Шекспир според неговите основи в човешкото душевно развитие. Тук всичко това може да бъде отбелязано; защото настоящите изложения искат да останат в рамките на движението напред на мислителното развитие на светогледите.
към текста >>
Когато със своето сетивно
възприятие
човекът не вижда монади, това се дължи на факта, че той вижда монадите така както вижда мъглата, която не е мъгла, а рояк мушици.
Лайбниц изразява това така, като капка: Монадата няма никакви прозорци. В смисъла на Лайбниц всички действителни същества са монади. И в действителност не съществува нищо друго освен монади. Под тези различни монади имат различно интензивен вътрешен живот. Има монади със съвършено тъп вътрешен живот, които са като спящи; такива, които са като сънуващи; след това бедните човешки монади; и така нагоре до най-завишения вътрешен живот на божествената първична Монада.
Когато със своето сетивно възприятие човекът не вижда монади, това се дължи на факта, че той вижда монадите така както вижда мъглата, която не е мъгла, а рояк мушици.
Това, което сетивата на човека виждат, е като един вид мъгла, която е съставена от стоящите една до друга монади.
към текста >>
Но той отива по-нататък до най-крайното последствие: мисленето няма за себе си никакви самостоятелна действителност; според него то не е нищо друго, освен едно изтънчено, преобразено външно сетивно
възприятие
.
Други мислители са довели мислите на Лок до други резултати. Един пример за това е Кондияк /1715-1780 г./. И той, също както Лок, счита, че всяко познание на света трябва, даже може само да почива само на наблюдението на сетивата и на мисленето.
Но той отива по-нататък до най-крайното последствие: мисленето няма за себе си никакви самостоятелна действителност; според него то не е нищо друго, освен едно изтънчено, преобразено външно сетивно възприятие.
Следователно в един образ на света, който трябва да отговаря на истината, трябва да бъдат приети само сетивните усещания. Неговото обяснение в това направление е многозначително: да вземем душевно още съвсем непробуденото човешко тяло и да си представим, как сетивата се пробуждат едно след друго. Какво имаме сега повече на това усещащо тяло в сравнение с неусещащото по-рано? Едно тяло, върху което околният свят е направил впечатление. Тези впечатления на околния свят са произвели изцяло това, което счита, че е един "Аз".
към текста >>
Душевното развитие на човечеството се представя в Хердер така, че чрез него се сочи особено ясно на стоящия на неговата /на човечеството/ основа /идеи/ подобно на едно
възприятие
, е чувствано като себеизживяване на душата.
Човек иска да добие един образ на света, в който светът да се яви така, че самият човек да може да познае себе си в него, както трябва да познае себе си, когато остави да му говори вътрешният глас на себесъзнателната душа. Спиноза иска да задоволи стремежа към едно такова изживяване, като оставя силата на мисъл та да развие нейната собствена сигурност; Лайбниц разглежда душата и иска да си представи света така, както човек трябва да си го представи, когато правилната представа за душата трябва да се покаже правилно поставена в образа на света. Хердер наблюдава мировите процеси и е предварително убеден, че в човешката душа изниква правилния образ на света, когато тази душа застава с цялата си сила здраво срещу тези процеси. Това, което Гьоте казва по-късно, че всичко фактическо е вече теория, за Хердер то е без условно установено. Той е подбуден също и от Лайбницовия кръг на мислите; въпреки това той никога не би могъл да търси първо една идея на себесъзнанието теоретически в монадата и след това да изгради с тази идея един образ на света.
Душевното развитие на човечеството се представя в Хердер така, че чрез него се сочи особено ясно на стоящия на неговата /на човечеството/ основа /идеи/ подобно на едно възприятие, е чувствано като себеизживяване на душата.
И мислителят е изправен срещу въпроса: Как трябва аз да проникна в глъбините на душата така, че да постигна връзката на душата с Първоосновата на света и моята мисъл да бъде същевременно израз на творящите света сили? Епохата на просветлението, която виждаме в 18-тото столетие, още вярваше, че намира в самата мисъл нейното оправдание. Хердер израсна над тази гледна точка. Той не търси онази точка в душата, където тази последната мисли, в живия извор, където мисълта блика от живеещия в душата творчески принцип. По този начин Хердер стои близо до това, което можем да наречем тайнствено изживяване на душата с мисълта.
към текста >>
82.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Ако някой би намерил, че човек може да приеме мисли не само като
възприятие
, какъвто и случаят при идеите на Платон и на Аристотел, но че той може да изживее мисли, като се потопява в съществата на природата, тогава отново би бил намерен един елемент, който би искал да бъде приет както в образа на природата така и в представата на себесъзнателния Аз.
Кант не само застъпва възгледа, че знанието на човека е възможно дотолкова, доколкото закономерността на това знание произхожда от самата себесъзнателна душа, и че сигурността върху тази душа иде от други източници, а не от природознанието; той показва също, че човешкото знание трябва да спре пред природата там, където както в живия организъм мисълта изглежда да царува в самите природни същества. С това Кант изразява, че той не може да си представи мисли, които човек може да си представи действащи в самите същества на природата. Признаването на такива мисли предполага, че човешката душа не само мисли, но и мислейки съизживява живота на природата.
Ако някой би намерил, че човек може да приеме мисли не само като възприятие, какъвто и случаят при идеите на Платон и на Аристотел, но че той може да изживее мисли, като се потопява в съществата на природата, тогава отново би бил намерен един елемент, който би искал да бъде приет както в образа на природата така и в представата на себесъзнателния Аз.
Себесъзнателният Аз не намира за себе си някакво място в образа на природата на по-ново време. Ако себесъзнателният Аз се изпълва с мисълта не само така, да знае: Аз обрисувах тази мисъл, а така, че познава в нея един живот, за който може да знае: Той може да се осъществи също и вън от мене, тогава той може да се каже: Аз нося нещо в себе си, което мога да намеря и вън от мене. Следователно по-новото развитие на светогледите напира към стъпката: да бъде намерена в себесъзнателния Аз мисълта, която да бъде чувствана като жива. Кант не направи тази стъпка; Гьоте я направи.
към текста >>
В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно
възприятие
, каквото са цветовете или звуците.
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата.
В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците.
За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>
В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното
възприятие
.
Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал. И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи.
В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие.
към текста >>
83.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Гръцкият дух познава мисълта като
възприятие
; по-новият дух я познава като собствено произведение на душата.
Чрез Хегел е изразен основният характер на по-новия стремеж на светогледа.
Гръцкият дух познава мисълта като възприятие; по-новият дух я познава като собствено произведение на душата.
Хегел проследява съзерцавайки създанията на себесъзнанието, като излага своя светоглед. Следователно първо той има работа само със себесъзнанието и с неговите произведения. Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух. Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света. По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което Духът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия Дух присъства живо в себесъзнанието.
към текста >>
Този е случаят и при изкуството; обаче при него образът е такъв, че той е зает отвъншното
възприятие
; в образите на религията са одухотворени.
Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията. В това последната мисълта не живее още като чиста мисъл, а в образа, в символа.
Този е случаят и при изкуството; обаче при него образът е такъв, че той е зает отвъншното възприятие; в образите на религията са одухотворени.
към текста >>
84.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това
възприятие
.
Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността. Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята. Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля. Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието.
За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това възприятие.
Състраданието трябва да бъде извор на човешките дела. Какво по-добро би искал да направи този, който вижда, че всички същества страдат, освен да остави всички негови деяния да се ръководят от съчувствието. Тъй като във волята лежи неразумното и лошото, човекът ще стои морално толкова по-високо, колкото повече убива в себе си необузданата воля. Изразът на волята в отделното лице е себелюбието, егоизмът. Който се отдава на съчувствието, т.е.
към текста >>
85.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Според неговото мнение външното
възприятие
е една истинска халюцинация.
Следователно физикът изтласква цветовете и светлината вън отвъншния свят, защото намира в този свят само движение; физиологът се вижда принуден да приеме цвета и светлината вътре в душата, защото е на мнение, че нервът показва само своето собствено състояние, от каквото и да бъде възбуден той. Рязко изразява дадения чрез това възглед Х. Тен в неговата книга "Умът" /германско издание/, Бон, 1880 г.
Според неговото мнение външното възприятие е една истинска халюцинация.
Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него. В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка глава или имаме една халюцинация. Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление. Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство?
към текста >>
Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото
възприятие
както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него.
Следователно физикът изтласква цветовете и светлината вън отвъншния свят, защото намира в този свят само движение; физиологът се вижда принуден да приеме цвета и светлината вътре в душата, защото е на мнение, че нервът показва само своето собствено състояние, от каквото и да бъде възбуден той. Рязко изразява дадения чрез това възглед Х. Тен в неговата книга "Умът" /германско издание/, Бон, 1880 г. Според неговото мнение външното възприятие е една истинска халюцинация.
Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него.
В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка глава или имаме една халюцинация. Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление. Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото.
към текста >>
Единствената разлика между едното и другото
възприятие
е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление.
Рязко изразява дадения чрез това възглед Х. Тен в неговата книга "Умът" /германско издание/, Бон, 1880 г. Според неговото мнение външното възприятие е една истинска халюцинация. Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него. В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка глава или имаме една халюцинация.
Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление.
Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
към текста >>
Вътре в този Аз идват и си отиват представи, свързват се и се разделят; за това човекът има
възприятие
.
Логически последователно е само тогава, когато тази гледна точка на зрител на света се разпростре от страна на Мил и върху собствения Аз на човека.
Вътре в този Аз идват и си отиват представи, свързват се и се разделят; за това човекът има възприятие.
Едно същество, което като "Аз" остава еднакво на себе си в това идване и отиване, разделяне и свързване на представите, такова същество той не вижда. До сега той е виждал да възникват в него представи и предполага, че така ще бъде по-нататък. От тази възможност, че около един център се подрежда един свят от представи, се ражда представата за "Аза". Следователно и спрямо своя собствен "Аз" човекът е зрител. Той се оставя неговите представи да му кажат, какво може да знае върху себе си.
към текста >>
Следователно вместо за действителни неща вън от него, човекът може всъщност да говори само за това, че съществуват възможности за
възприятие
.
Мил не може да излезе от тази дилема. За него тя крие в себе си една неразрешима загадка. Той е скъсал именно връзката между себе си, наблюдателя, и света и не е в състояние да я завърже. За него светът остава нещо отвъдно непознато, което прави впечатление върху човека. Всичко, което този последният знае за отвъдния непознат свят, че съществува възможността този свят да предизвика в него възприятия.
Следователно вместо за действителни неща вън от него, човекът може всъщност да говори само за това, че съществуват възможности за възприятие.
Който говори за вещи в себе си, се губи в празни думи; само който говори за съществуващата възможност за настъпване на усещания, възприятия, представи, той се движи на почвата на фактите.
към текста >>
86.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Чрез своето
възприятие
човекът стои във връзка със съществуването.
За обяснението на природата са необходими по-висши, издигащи се над действителното идеи; обаче според Дюринг такива идеи не могат да съществуват; следователно той ги претълкува във факти. Нещо подобно се прояви и в светогледа на Й. Х. Ф. Кирхман, който се яви по същото време със своята "Философия на знанието", както Дюринг със своята "Природна диалектика" /1864 г./. Действително е само това, което възприемаме: От това изхожда Кирхман.
Чрез своето възприятие човекът стои във връзка със съществуването.
Всичко, което човек добива не от възприятието, той трябва да го отделя от своето познание на действителното. Това той постига, когато отхвърля всичко противоречиво. "Противоречието не съществува"; този е вторият принцип на Кирхман наред с първия "Възприятието съществува".
към текста >>
87.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което може да се постигне чрез едно такова издигане над света на непосредственото
възприятие
, върху него царуват най-различни възгледи.
Който иска да стигне до един светоглед, трябва да се издигне над фактите, които му са дадени без негово съучастие.
Това, което може да се постигне чрез едно такова издигане над света на непосредственото възприятие, върху него царуват най-различни възгледи.
В 1874 година Кирххоф изказа своя възглед /виж по-горе стр. 38/ в смисъла, че и чрез най-строгата наука не може да се стигне до нищо друго, освен до едно пълно и просто описание на фактическите процеси. Фехнер изхожда от една друга гледна точка. Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-висши факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим практически изискваната, зависеща от по-висши гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота". /Книжката за живота след смъртта, 4-то издание стр. 60/.
към текста >>
Той се чувства подбуден за едно такова издигане от разглеждането на сетивния свят, едно смислено наблюдение, което му казва на неговото мислене повече от това, което простото сетивно
възприятие
може да му каже.
Фехнер не се оставя неговото почиващо на сигурна почва естественонаучно знание да го въздържи да издигне мислите от сетивния свят в области, където пред тях се мяркат мирови същества и мирови процеси, които не са достъпни за сетивното наблюдение, ако съществуват.
Той се чувства подбуден за едно такова издигане от разглеждането на сетивния свят, едно смислено наблюдение, което му казва на неговото мислене повече от това, което простото сетивно възприятие може да му каже.
Това "повече" му дава повод да пристъпи към измислянето на същества извън сетивния свят. По този свой начин той се стреми да си нарисува един свят, в който обещава да го въведе оживената мисъл. Такова едно преминаване на границите на сетивата не попречи на Фехнер да постъпва по най-строгия естественонаучен метод даже в една област, която граничи с психиката. Той беше онзи, който създаде за тази област научните методи. Неговата книга "Елементи на психофизиката" /1860 г./ е в тази област един труд, който полага основи.
към текста >>
Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно
възприятие
, който аз наричам кон".
В него той искаше да даде една критика на модерната цивилизация. Той развива по един радикален начин в поредица от поетически образи, накъде отива едно човечество, което изгубва душата и вярва само в силата на външните природни закони. Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия". Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме. Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение.
Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон".
По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата. Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз.
към текста >>
88.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Марксизмът е най-смелото развитие на едно духовно течение, което взема своята изходна точка в наблюдението на външното, на достъпните за непосредственото
възприятие
исторически явления, за да разбере духовния живот, цялото културно развитие на човека.
Този възглед се е родил чрез едно материалистично претълкуване на хегелианизма. При Хегел идеята се намира във вечно развитие и последствията на това продължаващо развитие са фактически събития на живота. Това, което Огюст Конт изгражда от естественонаучни представи, Карл Маркс иска да стигне до него чрез непосредствено наблюдение на стопанското развитие.
Марксизмът е най-смелото развитие на едно духовно течение, което взема своята изходна точка в наблюдението на външното, на достъпните за непосредственото възприятие исторически явления, за да разбере духовния живот, цялото културно развитие на човека.
Това е модерната "социология". Тя не взема в никое направление човека като отделно същество, а като член на социалното развитие. Как човекът мисли, познава, действа, чувства: Всичко това се схваща като резултат на социалните сили, под влиянието на които стои отделният човек. Хиполит Тен /1828-1893 г. /нарича съвкупността от сили, които определят всяко културно събитие, "средата".
към текста >>
При разглеждането светогледа на Гьоте бе обърнато внимание върху това, как в този светоглед са търсени такива изживявания в душата, които изнасят тази душа в една действителност, която се намира зад сетивното
възприятие
като един духовен свят.
При разглеждането светогледа на Гьоте бе обърнато внимание върху това, как в този светоглед са търсени такива изживявания в душата, които изнасят тази душа в една действителност, която се намира зад сетивното възприятие като един духовен свят.
Следователно тук се полагат усилия да бъде изживяно вътре в самата душа нещо, чрез което тя не стои вече само в себе си, въпреки че чувства изживяването като нещо нейно собствено. Душата търси в себе си мирови изживявания, чрез които тя съизживява онова в света, което е невъзможно да изживее само посредством органите на тялото. Въпреки привидната излишност на неговия начин на разглеждане нещата, Дилтей стои в същото течение на философското развитие. Той би искал да покаже вътре в душата нещо, което, въпреки че е изживяно в душата, все пак не и принадлежи, а принадлежи на нещо независимо от нея. Той би искал да докаже, че светът прониква в изживяването на душата.
към текста >>
Когато душата се чувствува по този начин втъкава с мисълта като с едно съдържание на живот, което диша действителност, тя отново може да чувства носещата сила на мисълта така, както тази сила е била чувства на в гръцката философия, а именно в онази философия, за която мисълта беше едно
възприятие
.
В този светоглед живее едно чувство за развитието на мислителния живот от неговото разцъфтяване сред гръцкия духовен живот е дал на себесъзнателния Аз силата, да знае себе си с пълна сила в своята самостоятелна същност. В настояще време тази сила на мисълта може да бъде изживяна в душата като импулс, който схванат в себесъзнателния Аз дава на този последния едно съзнание за това, че той не е само един външен наблюдател на нещата, а живее съществено с действителността на нещата. В самата мисъл душата може да почувства, че в тази мисъл има истинско, поставено на собствени основи съществуване.
Когато душата се чувствува по този начин втъкава с мисълта като с едно съдържание на живот, което диша действителност, тя отново може да чувства носещата сила на мисълта така, както тази сила е била чувства на в гръцката философия, а именно в онази философия, за която мисълта беше едно възприятие.
Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността. Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия. Коен казва следното: Трябва да се остане при отношението, което Парменид е изказал за тъждествеността на мисленето и битието". И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо. Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/.
към текста >>
Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като
възприятие
в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността.
В този светоглед живее едно чувство за развитието на мислителния живот от неговото разцъфтяване сред гръцкия духовен живот е дал на себесъзнателния Аз силата, да знае себе си с пълна сила в своята самостоятелна същност. В настояще време тази сила на мисълта може да бъде изживяна в душата като импулс, който схванат в себесъзнателния Аз дава на този последния едно съзнание за това, че той не е само един външен наблюдател на нещата, а живее съществено с действителността на нещата. В самата мисъл душата може да почувства, че в тази мисъл има истинско, поставено на собствени основи съществуване. Когато душата се чувствува по този начин втъкава с мисълта като с едно съдържание на живот, което диша действителност, тя отново може да чувства носещата сила на мисълта така, както тази сила е била чувства на в гръцката философия, а именно в онази философия, за която мисълта беше едно възприятие.
Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността.
Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия. Коен казва следното: Трябва да се остане при отношението, което Парменид е изказал за тъждествеността на мисленето и битието". И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо. Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/. Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на душите от древната гръцка епоха насам.
към текста >>
Възниква сега въпросът: Може ли изживяването на мисълта в смисъла на тези философи да очаква от изработената в себесъзнателния Аз мисъл същото нещо, което гръцкият философ е очаквал от нея, тъй като той я приемаше като
възприятие
?
Въпреки че тези мислители вземат своята изходна точка от Кант, който би искал да бъде за тях повод да считат мисълта като нещо, което живее само в душата и вън от истинската действителност, при тях проличава схващането за носещата сила на мисълта. При тях мисълта е прекрачила границата, която Кант и беше поставил, и налага на мислители, които се отдават на нейното разглеждане, убеждението, че тя самата е действителност и води също и душата в действителността, когато тази душа си я разработва правилно и търси с нея пътя във външния свят. Следователно в този философски начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз. При неговите последователи можем да прочетем възгледи като този: "Само самото мислене може да роди това, което трябва да важи за битие". "Битието е битие на мисленето /Коен/.
Възниква сега въпросът: Може ли изживяването на мисълта в смисъла на тези философи да очаква от изработената в себесъзнателния Аз мисъл същото нещо, което гръцкият философ е очаквал от нея, тъй като той я приемаше като възприятие?
Щом човек мисли, че възприема мисълта, той може да бъде на мнение, че истинският свят е този, който разкрива мисълта. И когато душата се чувства свързана с възприеманата мисъл, тя може да счита, че принадлежи на това, което в света е мисъл, неразрушима мисъл; докато напротив възприятието на сетивата разкрива само същества, които могат да бъдат разрушени. Тогава може да се счита, че това, което сетивата възприемат от човешкото същество, е преходно; обаче това, което оживява в душата като мисъл, прави тази душа да се яви като член на духовното, на истински действителното съществуване. Чрез такъв един възглед душата може да си представи, че принадлежи на истинския действителен свят. Това би искал да направи един нов светоглед, който би искал да покаже, че изживяването на мисълта довежда в една истинска действителност не само познанието, а то развива също и силата, да изтръгне душата от сетивното битие и да я постави действително в истинската действителност.
към текста >>
89.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената
възприятие
, е пълната действителност.
Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията.
Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност.
Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия. Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете".
към текста >>
Когато разглеждаме чистото
възприятие
за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия.
Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност.
Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия.
Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете".
към текста >>
Така е самопонятно е, че тук трябва да се има предвид недостатъчността на едно сравнение така е със сетивното
възприятие
.
Когато съм свързан само душевно с един цвят в обикновеното съзнание, тогава поради устройството на това съзнание аз не възприемам нищо от цвета. Това е също както не виждам моето лице, когато гледам пред себе си. Обаче когато пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, аз съм тялото, изживявам себе си като такова. Стоейки пред огледалото аз възприемам тялото като огледален образ, като отражение.
Така е самопонятно е, че тук трябва да се има предвид недостатъчността на едно сравнение така е със сетивното възприятие.
Аз живея с цвета вън от моето тяло; чрез дейността на тялото /на окото, на нервната система/ цветът се превръща за мене в съзнателно възприятие. Човешкото тяло не произвежда възприятията, то не произвежда душевните прояви въобще, а служи като един огледален апарат, като един отразяващ апарат на това, което става вън от тялото като душевно-духовни процес.
към текста >>
Аз живея с цвета вън от моето тяло; чрез дейността на тялото /на окото, на нервната система/ цветът се превръща за мене в съзнателно
възприятие
.
Това е също както не виждам моето лице, когато гледам пред себе си. Обаче когато пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, аз съм тялото, изживявам себе си като такова. Стоейки пред огледалото аз възприемам тялото като огледален образ, като отражение. Така е самопонятно е, че тук трябва да се има предвид недостатъчността на едно сравнение така е със сетивното възприятие.
Аз живея с цвета вън от моето тяло; чрез дейността на тялото /на окото, на нервната система/ цветът се превръща за мене в съзнателно възприятие.
Човешкото тяло не произвежда възприятията, то не произвежда душевните прояви въобще, а служи като един огледален апарат, като един отразяващ апарат на това, което става вън от тялото като душевно-духовни процес.
към текста >>
Благодарение на това тя добива способността не само да изживява по чисто душевно-духовен начин, но така да засили в себе си изживяното, че то да се отрази в самото себе си, така да се каже, без помощта на тялото и да стигне по този начин до духовното
възприятие
.
През време, когато човек спи, отразяващото взаимодействие между тялото и душата е прекъснато: "Азът живее само в тъкането на душевно-духовното. Обаче едно изживяване на душата не съществува за обикновеното съзнание, ако тялото не отразява тези изживявания. Ето защо сънят протича несъзнателно. Чрез посочените тук и други подобни упражнения душата постига да развие едно съзнание различно от обикновеното.
Благодарение на това тя добива способността не само да изживява по чисто душевно-духовен начин, но така да засили в себе си изживяното, че то да се отрази в самото себе си, така да се каже, без помощта на тялото и да стигне по този начин до духовното възприятие.
Едва в така изживяното душата може да познае истински самата себе си, може да изживее себе си съзнателно в своята същност. Както споменът извиква на бял свят минали факти на физическото изживяване, така пред душата, която се е подготвила чрез охарактеризираните тук упражнения, извикват от вътрешните глъбини истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а на един свят, в който душата има своята основна същност.
към текста >>
И тя знае, че и в обикновения живот се намира вън от това тяло, което довежда до
възприятие
само нейните душевно-духовни изживявания както един отразяващ, огледален апарат.
По този начин в душата се разкрива перспективата към една действителност, която е недостъпна за сетивата. Това, което бива изживяно в душата чрез проникването в тази действителност, се представя като по-дълбоката същност на душата към изживяванията посредством тялото външен свят? Душата, която изживява себе си свободно от тялото по горепосочения начин, се чувствува вътре в едно душевно-духовно тъкане. Тя се намира с духовното вън от тялото.
И тя знае, че и в обикновения живот се намира вън от това тяло, което довежда до възприятие само нейните душевно-духовни изживявания както един отразяващ, огледален апарат.
Чрез това за нея духовното изживяване се повишава така, че в действителност и се открива един нов елемент в действителността. Разглежданията върху духовния свят проведени по начина на Дилтей или Ойкен намират, че духовният свят е сбор от културните изживявания на човечеството. Който счита този свят като единствен духовен свят достъпен за човешкото схващане, той не стои на почвата, която се счита за съответстваща на естественонаучния начин на мислене. За естественонаучния поглед съвкупността на мировите същества се подреждат така, че физическият човек в неговото индивидуално съществуване се явява като едно резюме, като едно единство, към което сочат всички останали природни процеси и същества. Културният свят е онова, което е създадено от този човек.
към текста >>
Аз от моя страна", казва той, "когато се вглъбя достатъчно дълбоко в това, което наричам моето себе винаги се сблъсквам с едно или друго
възприятие
на горещо или студено, на светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие обаче никога, колкото и често да съм опитвал това, не мога да почувствам моето себе без една представа и никога не мога да открия нещо друго освен една представа.
В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от разглеждането на по-дълбоките загадки на душата. /виж стр. 65 на този том/. В тази книга можем да прочетем: "Все пак колкото и привидна да е необходимостта за ограничаване на областта на изследването в тази посока, тази необходимост е само нещо привидно. На своето време Дейвид Юм се обяви с цялата решителност против метафизиците, които твърдяха, че намират в себе си една субстанция като носител на психическите състояния.
Аз от моя страна", казва той, "когато се вглъбя достатъчно дълбоко в това, което наричам моето себе винаги се сблъсквам с едно или друго възприятие на горещо или студено, на светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие обаче никога, колкото и често да съм опитвал това, не мога да почувствам моето себе без една представа и никога не мога да открия нещо друго освен една представа.
към текста >>
90.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ето как в съзерцаването на красотата имаме не друго, а едно живо посредничество между Духа и сетивното
възприятие
.
всяка частица от сетивния свят към него струи някакво откровение на духовния свят, защото в сетивния свят намира израз онова духовно съдържание, което художникът е вложил в своята художествена творба.
Ето как в съзерцаването на красотата имаме не друго, а едно живо посредничество между Духа и сетивното възприятие.
Така изкуството, животът в красотата, според Шилер е едно велико възпитателно средство, едно средство за естетическо възпитание, едно освобождаване от природата, което и позволява да разгърне своите собствени сили. Следователно, как протича според Шилер човешкото развитие? Ето как: човекът трябва да свали естеството на своя разум долу, така че то да се прояви в сетивния свят, а да издигне сетивата си горе, така че те да се правят в света на разума.
към текста >>
91.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното
възприятие
ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане".
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят. Изразът "точност", който аз използвам тук във връзка с духовното изследване се отнася фактически към подробната подготовка на вътрешния духовен организъм. За него изследователят трябва да има един точен, контрулируем поглед. Когато е постигнал това, той може да проникне със своя поглед в света на свръхсетивните факти.
Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане".
Духовното изследване, което практикуваме тук, има като характерна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане. Тази е неговата отличителна черта.
към текста >>
92.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно
възприятие
и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения. Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето. С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот.
Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия.
С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа. Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук.
към текста >>
Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното
възприятие
са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук.
Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето. С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот. Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа.
Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук.
към текста >>
Сетивата и мисленето свързано с тези сетива имат
възприятие
за физическия Космос; инспиративното съзнание възприема духовния космос.
Това познание разкрива същевременно природата на духовния Космос.
Сетивата и мисленето свързано с тези сетива имат възприятие за физическия Космос; инспиративното съзнание възприема духовния космос.
Само, че това което във физическия и етерен човек е дело на този духовен Космос, се явява безкрайно по-действително отколкото сетивните впечатления, които се вливат в обикновеното съзнание. Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до един живот на душата независим от тялото, може да се сравни с кислорода, който прониква материално в тялото чрез вдишването. (На латински inspiratio значи "вдишване").
към текста >>
93.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното
възприятие
ни доставят.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията. Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него.
А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят.
Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа. Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание.
към текста >>
включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново
възприятие
човек си припомня една минала опитност.
Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н.
включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност.
Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото. Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен. Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят. Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло.
към текста >>
Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново
възприятие
с това, което е вече познато, за да го определи по-добре.
Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност.
Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре.
Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото. Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен. Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят. Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло. Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
към текста >>
Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново
възприятие
е един спомен.
Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност. Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото.
Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен.
Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят. Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло. Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
към текста >>
Всичко това остава скрито за обикновеното съзнание и не би било възприемаемо за него освен ако бихме искали не само да виждаме с очите, да чуваме с ушите и да вкусваме с вкусовите органи, но освен това и ако дишането вдишване и издишване би станало едно
възприятие
, чрез което целият наш организъм би чувствал как въздухът прониква в него и след това го напуска.
Така чувстваме ние астралния Космос. Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н. Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм. Ние разбираме, как този организъм приема форма и живот само тогава, когато се издигаме до Инспирацията.
Всичко това остава скрито за обикновеното съзнание и не би било възприемаемо за него освен ако бихме искали не само да виждаме с очите, да чуваме с ушите и да вкусваме с вкусовите органи, но освен това и ако дишането вдишване и издишване би станало едно възприятие, чрез което целият наш организъм би чувствал как въздухът прониква в него и след това го напуска.
към текста >>
Нашето сетивно
възприятие
е само една метаморфоза на този първобитен начин на възприемане навъншния свят.
Истината обаче е, че това сливане на човека с външния свят беше тогава едно елементарно състояние на неговото съзнание, установено също така спонтанно, както за нас е значението, което отдаваме на звуците и цветовете. Нищо не ни дава право да мислим, че първобитният човек, понеже беше надарен с въображение, е имал за външния свят само едно виждане като при сънуване. Той възприемаше външния свят също така явно, както ние правим това днес.
Нашето сетивно възприятие е само една метаморфоза на този първобитен начин на възприемане навъншния свят.
към текста >>
Да възстановим в нас при пълно съзнание поведението на една минала епоха на човечеството, когато дишането можеше да стане
възприятие
, такова е основанието на една модерна Космология.
Да се намерим съзнателно в душевното състояние на едно малко дете, такова е основанието на една истинска модерна философия.
Да възстановим в нас при пълно съзнание поведението на една минала епоха на човечеството, когато дишането можеше да стане възприятие, такова е основанието на една модерна Космология.
Да направим да възкръснат отново в душата на днешните времена вътрешната субстанция на съвсем първобитното човечество което още беше съединено с боговете това е основанието на религиозното познание.
към текста >>
94.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме
възприятие
, е свързана с Космоса.
един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота. Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта.
Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса.
Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията. Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание. Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание. Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
95.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно
възприятие
само едно физическо възпроизвеждане.
Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез Интуицията. Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание.
Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане.
През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества. Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества. Науката на миналите времена, родена в един вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня. За да разберем, какво представляват тези духовни същества, за предпочитане е в сетивния свят да обгърнем с поглед едно съзвездие в неговата целокупност отколкото звездите поотделно.
към текста >>
96.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Вчера аз описах, как това
възприятие
се извършва през време на съня, като остава непознато от обикновеното съзнание.
Изложенията които направих върху инспиративното и интуитивно познание ще са показали, че вътрешно то същество на човека, неговата душа и неговият дух, възприемат Космоса.
Вчера аз описах, как това възприятие се извършва през време на съня, като остава непознато от обикновеното съзнание.
Човешкото същество има опитност за Космоса, обаче неговото обикновено съзнание не знае нищо за това. През време, когато се потапя във физическото съществуване и в сетивната опитност, то има съзнание за себе си посредством своето физическо тяло и своето етерно тяло и за него, неговото вътрешно същество, е това, което неговите органи му предават. През време, когато има опитност за Космоса, какъвто е случаят през време на съня, неговият вътрешен живот е съставен от един образ на космическите същества. Така за обикновения сън, обикновения вътрешен живот става един вътрешен свят. През време когато спи човешкото същество възприема около себе си като външни за него физическото тяло, и етерното тяло които са обикновено в него, които са самото то.
към текста >>
И това, което в сетивното
възприятие
образува външния свят, Космоса става за него нещо вътрешно.
Човешкото същество има опитност за Космоса, обаче неговото обикновено съзнание не знае нищо за това. През време, когато се потапя във физическото съществуване и в сетивната опитност, то има съзнание за себе си посредством своето физическо тяло и своето етерно тяло и за него, неговото вътрешно същество, е това, което неговите органи му предават. През време, когато има опитност за Космоса, какъвто е случаят през време на съня, неговият вътрешен живот е съставен от един образ на космическите същества. Така за обикновения сън, обикновения вътрешен живот става един вътрешен свят. През време когато спи човешкото същество възприема около себе си като външни за него физическото тяло, и етерното тяло които са обикновено в него, които са самото то.
И това, което в сетивното възприятие образува външния свят, Космоса става за него нещо вътрешно.
Но през време на съня астралният човек и човекът-Аз са постоянно обладани от желанието да се върнат отново във физическото тяло. Това желание е особено силно в онзи момент на съня, който вчера посочих като най-дълбок сън, фазата на съзнанието за "неподвижните звезди". Това желание за завръщане във физическото тяло е разбира се свързано с присъствието във сетивния свят на това тяло пълно с живот. И както показах вчера лунните сили са тези, които го запалват.
към текста >>
97.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното
възприятие
на един отзвук от техния предземен живот.
Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния предземен живот.
към текста >>
Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно
възприятие
, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие. Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие. Разглеждайки да не речем св. Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата. Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието.
Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
към текста >>
98.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
При имагинативното
възприятие
предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни.
Обикновеното съзнание познава само настоящето. Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени един до друг в пространството.
При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни.
Времето се превръщат в пространство. Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго. В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание. Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен. Имагинативното съзнание възприема различните възрасти, но то ги възприема едновременно.
към текста >>
Представете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното
възприятие
на своя живот.
Представете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот.
Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие. Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим.
към текста >>
Той иска да намери отново това
възприятие
три дни по-късно.
Представете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот.
Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно.
Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие. Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим. Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения.
към текста >>
За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно
възприятие
.
Представете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот. Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет.
За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие.
Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим. Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения. Те постоянстват, получават резултати, имат възприятия. Те считат тези възприятия за придобити, достъпни да бъдат винаги отново намерени в паметта.
към текста >>
99.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тя ту прониква напълно в дишането и кръвообращението, до степен да стане невидима за имагинативното и инспиративното
възприятие
, ту се освобождава от тях и се превръща в една анатономна дейност и създава форми.
Мислещата част на душата е цялата влята в организма и някак си е изчезнала в него. Нашата глава ни предлага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа. Когато човекът мисли през време на будността, ние не виждаме да се разгръща тази мислеща дейност, е възприемаме само нейния отпечатък във физическите и етерни процеси на мозъка и на нервната система. Ето защо физиологията и анатомията доставят чрез физическото познание на тези органи средството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим. Чувстващата душа, ефективността, не се включва по същия начин в организма.
Тя ту прониква напълно в дишането и кръвообращението, до степен да стане невидима за имагинативното и инспиративното възприятие, ту се освобождава от тях и се превръща в една анатономна дейност и създава форми.
Така чувстващата душа ред по ред изчезва в кръвообръщателната система, след това излиза от нея, за да изчезне отново и т.н.
към текста >>
100.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Но тя върши това само поради факта, че ежедневният живот и науката основана на сетивното
възприятие
и на дейността на ума довеждат до една граница на жизнения път, където душевното съществуване на човека би трябвало да умре, ако не би могло да премине тази граница.
2. Антропософията дава познания, които се добиват по духовен начин.
Но тя върши това само поради факта, че ежедневният живот и науката основана на сетивното възприятие и на дейността на ума довеждат до една граница на жизнения път, където душевното съществуване на човека би трябвало да умре, ако не би могло да премине тази граница.
Този ежедневен живот и тази наука не водят до границата така, че да трябва да се спре до тази граница, но тази граница на сетивния възглед се разкрива чрез самата човешка душа изгледът в духовния свят.
към текста >>
За целта трябва да обхванем подбуждащото от вън мислене вътрешно и да го изживеем интензивно като такова в душата, без неговото отношение с външния свят; после чрез укрепването на душата, което сме добили чрез такова обхващане и изживяване, да съзрем, че съществуват вътрешни органи на
възприятие
, които виждат нещо духовно там, където в животното и човека, физическото и етерно тяло се задържани в техните граници, за да се роди съзнанието.
9. Действителността на това астрално тяло може да бъде намерена, когато чрез медитация преминем от мисленето, което е подбуждано от сетивата, към едно вътрешно съзерцание.
За целта трябва да обхванем подбуждащото от вън мислене вътрешно и да го изживеем интензивно като такова в душата, без неговото отношение с външния свят; после чрез укрепването на душата, което сме добили чрез такова обхващане и изживяване, да съзрем, че съществуват вътрешни органи на възприятие, които виждат нещо духовно там, където в животното и човека, физическото и етерно тяло се задържани в техните граници, за да се роди съзнанието.
към текста >>
Благодарение на това стигаме до там, че нещо духовно навлиза в това мислене, както при сетивното
възприятие
цветът навлиза в окото, звукът в ухото.
12. Ние намираме действителността на "Аза" тогава, когато развием по-нататък вътрешното виждане, чрез което астралното тяло бива обхванато познавателно, чрез това, че проникваме изживяното в медитация мислене с волята. Първо ние сме се отдали на това мислене безволево.
Благодарение на това стигаме до там, че нещо духовно навлиза в това мислене, както при сетивното възприятие цветът навлиза в окото, звукът в ухото.
Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един волев акт
към текста >>
101.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Напротив, той вижда мисълта, която се съдържа във възприятието и която му е дадена заедно с това
възприятие
, също така обективно както самото
възприятие
.
Който има духовно виждане, той разбира това чувство. Защото когато на душата се съобщава нещо духов но, човек никога няма чувството, че духовното се намира там и че той сам си образува мисълта, за да разбере възприятието.
Напротив, той вижда мисълта, която се съдържа във възприятието и която му е дадена заедно с това възприятие, също така обективно както самото възприятие.
към текста >>
102.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Но това не значи: човек мислеше не мисли; той живееше
възприятие
на конкретните духовни същества.
Ние можем да отидем назад във времената, когато мислите бяха изживявани непосредствено в "Аза". Но тогава те не бяха сянкообразни както днес; те не бяха и само живи; те бяха одушевени и одухотворени.
Но това не значи: човек мислеше не мисли; той живееше възприятие на конкретните духовни същества.
към текста >>
103.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното
възприятие
.
91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата.
И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие.
В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
към текста >>
104.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
За вътрешното човешко
възприятие
съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така.
Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество. Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода.
За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така.
За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
към текста >>
105.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното
възприятие
на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената.
Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената.
За първи начин хората имаха на разположение силите на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област. Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като Същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят. За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със силите на Михаел.
към текста >>
106.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче сега запазена та от прадревните времена мислителна способност може да действува само като сетивно
възприятие
.
Чрез това мисленето на човека се разви така, че в живота между смъртта и едно ново раждане той постепенно бе надарен с онази способност, която в прадревни времена образуваше в него мисли. Тогава тази способност можеше да вижда духовното, въпреки че беше такава, каквато днес е чистото сетивно схващане, сетивно разбиране. Защото тогава физическото носеше на своята повърхност духовното.
Обаче сега запазена та от прадревните времена мислителна способност може да действува само като сетивно възприятие.
По степенно способността, която позволяваше на човека да се издигне с мисълта към духовното, намалява. И това се прояви напълно едва тогава, когато в епохата на Съзнателната душа духовният свят бе напълно обвит в тъмнина за човека. Случи се тогава така, че в 19-то столетие най-добрите природоизследователи, които не можеха да бъдат материалисти, казаха: на нас не ни остава нищо друго, освен само да изследваме света, който може да бъде изследван според мярка, число и тегло и чрез сети вата; но нямаме никакво право да отричаме един духовен свят, който се крие зад този сетивния. Следователно те указваха на това, че може да съществува един непознат на човека ясен свят, към който той гледа само като в тъмнина.
към текста >>
107.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да живее наред със сетивното
възприятие
в човека.
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да живее наред със сетивното възприятие в човека.
Със своето същество човекът или се отдава на външния свят, тогава чрез сетива та му се изявяват Боговете. Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен живот откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на живот.
към текста >>
108.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче едновременно с всяко
възприятие
между човешката душа и външния свят протича един друг процес.
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича един друг процес.
Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот. Той протича имен но там, където действуват растежните сили, където действуват жизнените импулси. В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие. Човекът може да понася това, защото то е свързано с битието на човека като мирова съдържание. Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да участвува в това.
към текста >>
В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко
възприятие
не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие.
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича един друг процес. Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот. Той протича имен но там, където действуват растежните сили, където действуват жизнените импулси.
В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие.
Човекът може да понася това, защото то е свързано с битието на човека като мирова съдържание. Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да участвува в това.
към текста >>
Когато човек черпи своите спомени от своята вътрешност, това е едно вътрешно възприемане на това, което е останало във втория процес, който става при външното
възприятие
.
Когато човек черпи своите спомени от своята вътрешност, това е едно вътрешно възприемане на това, което е останало във втория процес, който става при външното възприятие.
към текста >>
109.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно
възприятие
.
Ето защо виждащият имагинативно човек наблюдава в организацията на сетивата като една част от външния свят. Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят.
Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие.
Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки. Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване.
към текста >>
Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното
възприятие
.
И сега човекът знае, че чрез тази организация на мисленето той е свързан със заобикалящия го космически звезден свят така, както по-рано знаеше, че е свързан със заобикалящия земен свят.
Мислите не са вече сенчести образи; те са пропити от действителност както сетивните образи в сетивното възприятие.
към текста >>
И както при цялостния човек, който се стреми към изживяването на цялата действителност, сетивното
възприятие
събужда копнежа към противоположния полюс, към света на елементарните същества, така виждането на елементарните същества събужда отново копнежа към съдържанието на сетивното
възприятие
.
Понеже това е така, при действителното духовно познаващият не царува едно аскетично настроение спрямо това, което сетивата възприемат. При духовното изживяване в него се запазва в пълен живот нуждата да възприеме отново чрез сетивата това, което изживява по духовен начин.
И както при цялостния човек, който се стреми към изживяването на цялата действителност, сетивното възприятие събужда копнежа към противоположния полюс, към света на елементарните същества, така виждането на елементарните същества събужда отново копнежа към съдържанието на сетивното възприятие.
към текста >>
110.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
В този начин на действие се съдържа сетивното
възприятие
, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията.
Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм. Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло.
В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията.
Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация.
към текста >>
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното
възприятие
, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното. Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените. В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
към текста >>
Защото двете други дейности, сетивното
възприятие
и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят. Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното.
Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените.
В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
към текста >>
В сетивното
възприятие
образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят. Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното. Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените.
В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
към текста >>
Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното
възприятие
и с мисленето.
Между двете се намира ритмичният организъм. Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления.
Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето.
В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
към текста >>
В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното
възприятие
и в мисленето.
Между двете се намира ритмичният организъм. Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето.
В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето.
Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
към текста >>
111.
62. Принципи 174-176
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното
възприятие
, на паметната способност и на дейността на фантазията.
174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни. Първо от физическо-етерния Космос.
Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
към текста >>
112.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Сред този етерен свят постигналият горепосоченото имагинативно познание познава чрез новото
възприятие
, че наред с физическото тяло човекът притежава също и едно етерно тяло.
И както чрез възприятието на сетивата човек се чувствува в непосредствено изживяване на една действителност, така е също и в психическата дейност на имагинативното познание. Светът, към който се отнася това познание, е наречен Антропософия етерен свят. Тук не се касае за хипотетичния етер на съвременната физика, а за нещо действително духовно виждано. Това име е дадено в съгласие с по-стари инстинктивни предчувствия нямат вече никаква познавателна стойност в сравнение с това, което понастоящем може да бъде ясно познато. Но когато искаме да назовем нещо, ние все пак се нуждаем от имена.
Сред този етерен свят постигналият горепосоченото имагинативно познание познава чрез новото възприятие, че наред с физическото тяло човекът притежава също и едно етерно тяло.
Това етерно тяло е нещо, което по неговата същност се намира също в растителния свят. Растенията имат своето етерно тяло. Физическите закони важат фактически само за безжизнените минерали.
към текста >>
Упражненията, които произвеждат едно по-висше
възприятие
, могат да бъдат продължени.
Упражненията, които произвеждат едно по-висше възприятие, могат да бъдат продължени.
Както се прилага една повишена сила, за да може човек да се концентрира върху мисли, които поставя в центъра на свое то съзнание, прилагайки също така една повишена сила, той може да подтисне имагинациите (образите на една духовно-етерна действителност). Тогава той постига състоянието на изцяло празното съзнание. Той е само буден, без първото състояние на будност да има едно съдържание. (По-точни указания по въпроса се намират в горецитираните книги. )Обаче това будно състояние без съдържание не остава така.
към текста >>
113.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Усещах, че за да мога да придобия отношение към духовния свят, който стоеше пред ясното ми
възприятие
, трябва да отида към природата.
Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност. Благодарение на него чертането с пергел, линия и триъгълник ми стана любимо занимание. На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата.
Усещах, че за да мога да придобия отношение към духовния свят, който стоеше пред ясното ми възприятие, трябва да отида към природата.
към текста >>
Но отношението ми към тях се определяше от това, че за мен духовният свят беше съдържание на човешкото
възприятие
.
От друга страна, исках да създам у себе си хармония между един такъв начин на мислене и религиозното учение. Защото тогава то също ме ангажираше в най-висша степен. Точно в тази област имахме наистина чудесни учебници. От тях попивах с истинска всеотдайност догматиката и символиката, описанието на богослужението и историята на църквата. За мен тези учения бяха от жизненоважно значение.
Но отношението ми към тях се определяше от това, че за мен духовният свят беше съдържание на човешкото възприятие.
Точно затова те проникваха толкова дълбоко в душата ми, защото чрез тях усещах как, в процеса на разбиране, човешкият дух може да намери път към свръхсетивното. Благоговението пред духовното – знам това със сигурност – ни най-малко не ми отне това отношение към познанието.
към текста >>
114.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Това, че „Аз-ът“, който сам е дух, живее в свят на духове, за мен беше непосредствено
възприятие
.
Получи се дълъг ръкопис. Преди се стремях към това да намеря концепции за природните явления, от които да изведа такава и за „Аз-а“. Обратно, сега исках да проникна в процесите на развитие в природата, изхождайки от Аз-а. По това време духът и природата се изправяха пред душата ми като пълни противоположности. За мен съществуваше светът на духовните същества.
Това, че „Аз-ът“, който сам е дух, живее в свят на духове, за мен беше непосредствено възприятие.
Природата обаче не искаше да премине в преживявания от мен духовен свят.
към текста >>
Започнах да работя все по-съзнателно върху изливането в мисли на непосредственото
възприятие
за духовния свят, което имах.
Сега исках да стигна и до по-добро разбиране на Кант от това, което бях успял да постигна дотогава. В „Критика на чистия разум“ обаче това разбиране отказваше да се разкрие пред мен. Така че се залових с „Пролeгомени към всяка бъдеща метафизика“. Вярвах, че с тази книга осъзнавам, че ми е необходимо щателно занимание с всички въпроси, породени у мислителите от Кант.
Започнах да работя все по-съзнателно върху изливането в мисли на непосредственото възприятие за духовния свят, което имах.
Докато бях погълнат от тази вътрешна работа, се опитвах да се ориентирам по пътищата, по които поемаха мислителите от времето на Кант и тези от следващата епоха. Изучавах сухия трезв „трансцендентален синтетизъм“ на Траугот Круг също толкова ревностно, колкото се вживявах и в трагизма на познанието, до който достига Фихте, когато пише „Предопределението на човека“. „История на философията“ на Тило от школата на Хербарт разшири погледа ми върху развитието на философското мислене през епохата на Кант. Проправих си път и към Шелинг и Хегел. Контрастът в начина на мислене на Фихте и на Хербарт преминаваше пред душата ми с цялата си интензивност.
към текста >>
Но ако човек сам имаше
възприятие
за духовния свят, чрез него той можеше да направи сигурни, дълбоки прозрения в него.
Ако вземем обичайното понятие за „учене“, можем да кажем, че от този човек не можеше да се „научи“ нищо.
Но ако човек сам имаше възприятие за духовния свят, чрез него той можеше да направи сигурни, дълбоки прозрения в него.
към текста >>
В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното
възприятие
и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно.
Ако се остави на сетивното у себе си, той ще живее под принудата на природата. Сетивата и нагоните ще определят живота му. Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост. Може също така да развие у себе си и едно междинно душевно състояние. Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума.
В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно.
Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях. В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не. Разумът тук е встъпил във вътрешна връзка със сетивността. Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на духовността. Шилер вижда в това душевно състояние онова настроение на душата, в което човекът може да изживява и създава произведения на красотата.
към текста >>
От една страна, то има живостта на сетивното
възприятие
, а от друга – абстрактността на създаването на мисли.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли.
Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
Но в мисленето си то не стои встрани от духовното
възприятие
, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното
възприятие
, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава. От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата.
Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
115.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Това дълбоко
възприятие
на действителността и духовността на „Аз-а“ през следващите години ми помогна да преодолея всички изкушения на материализма.
Върнах се обратно сам и сега можех да поразмисля за това, че възражението срещу материализма в такава груба форма не отговаря на правилата на точната философия. Но мен тогава наистина не ме интересуваше толкова да приведа безупречно философско доказателство пет минути преди потеглянето на влака, колкото да дам израз на вътрешното си несъмнено преживяване на същността на човешкия „Аз“. За мен този „Аз“ беше вътрешно наблюдаемо преживяване на една действителност, налична в него самия. Тази действителност ми се струваше не по-малко несъмнена от тази, призната от материализма. Но в нея няма нищо материално.
Това дълбоко възприятие на действителността и духовността на „Аз-а“ през следващите години ми помогна да преодолея всички изкушения на материализма.
Винаги съм знаел, че „Аз-ът“ е непоклатим. И ми беше ясно, че този, който смята „Аз-а“ за форма на проявление, за резултат от други процеси, просто не го познава. Фактът, че имах това вътрешно духовно възприятие, беше нещото, което исках да накарам приятеля си да разбере. Ние водихме още много сражения на това бойно поле. Но в общите ни разбирания за живота имахме толкова много сходни усещания, така че разгорещеността на теоретичните ни спорове никога ни най-малко не водеше до неразбирателство в личните ни отношения.
към текста >>
Фактът, че имах това вътрешно духовно
възприятие
, беше нещото, което исках да накарам приятеля си да разбере.
Тази действителност ми се струваше не по-малко несъмнена от тази, призната от материализма. Но в нея няма нищо материално. Това дълбоко възприятие на действителността и духовността на „Аз-а“ през следващите години ми помогна да преодолея всички изкушения на материализма. Винаги съм знаел, че „Аз-ът“ е непоклатим. И ми беше ясно, че този, който смята „Аз-а“ за форма на проявление, за резултат от други процеси, просто не го познава.
Фактът, че имах това вътрешно духовно възприятие, беше нещото, което исках да накарам приятеля си да разбере.
Ние водихме още много сражения на това бойно поле. Но в общите ни разбирания за живота имахме толкова много сходни усещания, така че разгорещеността на теоретичните ни спорове никога ни най-малко не водеше до неразбирателство в личните ни отношения.
към текста >>
116.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото
възприятие
за звук – като състояние на трептене на въздуха.
Намирах, че в естественонаучното разглеждане за светлината и звука се мисли по аналогия, което е недопустимо. Говореше се за „звука въобще“ и за „светлината въобще“.
Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото възприятие за звук – като състояние на трептене на въздуха.
По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера. Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот. Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят.
към текста >>
Стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори Гьоте, и която както за естественонаучното, така и за чисто духовното
възприятие
лежи между сетивно възприемаемото и духовно съзерцаемото.
Стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори Гьоте, и която както за естественонаучното, така и за чисто духовното възприятие лежи между сетивно възприемаемото и духовно съзерцаемото.
към текста >>
И не признава принципна разлика между духовното и сетивното
възприятие
, а само преход от едното към другото.
С няколко щриха Гьоте пресъздава пред очите на Шилер своето „прарастение“. Чрез една сетивно-свръхсетивна форма то представлява растението като цяло, от което, възпроизвеждайки цялото в детайли, се оформят листата, цвета и т.н. Поради своята тогава все още непреодоляна кантианска гледна точка Шилер може да види в това „цяло“ само една „идея“, която си изгражда човешкият разум чрез наблюдение на подробностите. Гьоте не позволява това да мине. Духовно той „вижда“ цялото, както вижда сетивно отделния детайл.
И не признава принципна разлика между духовното и сетивното възприятие, а само преход от едното към другото.
На него му е ясно, че двете имат право на място в действителността на опита. Но Шилер не може да престане да твърди, че прарастението не е опитност, а идея. Тогава, изхождайки от своя начин на мислене, Гьоте му отвръща, че в такъв случай с очите си той вижда пред себе си именно своите идеи.
към текста >>
117.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
В трудовете и статиите, които публикувах по това време, винаги посочвах, че човешката душа се явява истинската реалност при създаването на дадена мисъл, която тя не черпи от сетивния свят, а разгръща в свободна дейност, излизаща отвъд сетивното
възприятие
.
Съществена част от общите идеи, чрез които изразявах възгледите си тогава, беше, че за мен сетивният свят не представлява истинска реалност.
В трудовете и статиите, които публикувах по това време, винаги посочвах, че човешката душа се явява истинската реалност при създаването на дадена мисъл, която тя не черпи от сетивния свят, а разгръща в свободна дейност, излизаща отвъд сетивното възприятие.
Смятах, че чрез това „свободно от сетивността“ мислене душата пребивава в духовната същност на света.
към текста >>
Първо му се удава сетивното
възприятие
.
Смисълът на моите изложения тогава беше този: докато се развива в земното битие от момента на раждането, човекът се изправя срещу света и иска да го опознае.
Първо му се удава сетивното възприятие.
Но то представлява само преддверие към познанието. В това възприятие все още не се открива всичко, което съществува в света. Светът е същностен, но на човека все още не му се удава да разбере тази същностност. Отначало тя остава скрита за него. Понеже все още не противопоставя собственото си същество на света, той си изгражда за него образ, в който отсъства същността.
към текста >>
В това
възприятие
все още не се открива всичко, което съществува в света.
Смисълът на моите изложения тогава беше този: докато се развива в земното битие от момента на раждането, човекът се изправя срещу света и иска да го опознае. Първо му се удава сетивното възприятие. Но то представлява само преддверие към познанието.
В това възприятие все още не се открива всичко, което съществува в света.
Светът е същностен, но на човека все още не му се удава да разбере тази същностност. Отначало тя остава скрита за него. Понеже все още не противопоставя собственото си същество на света, той си изгражда за него образ, в който отсъства същността. Този образ за света всъщност е илюзия. Възприемайки сетивно, човекът среща един илюзорен свят.
към текста >>
Когато обаче, изхождайки от вътрешното същество на човека, свободното от сетивност мислене стигне до сетивното
възприятие
, тогава илюзията се пропива с действителност и престава да бъде илюзия.
Светът е същностен, но на човека все още не му се удава да разбере тази същностност. Отначало тя остава скрита за него. Понеже все още не противопоставя собственото си същество на света, той си изгражда за него образ, в който отсъства същността. Този образ за света всъщност е илюзия. Възприемайки сетивно, човекът среща един илюзорен свят.
Когато обаче, изхождайки от вътрешното същество на човека, свободното от сетивност мислене стигне до сетивното възприятие, тогава илюзията се пропива с действителност и престава да бъде илюзия.
Тогава преживяващият се в своето вътрешно същество човешки дух се среща с Мировия дух, който за човека сега вече не е скрит зад сетивния свят, а пребивава и твори в него.
към текста >>
Да се намери духът в света по това време не разглеждах като въпрос на логическо умозаключение или продължение на сетивното
възприятие
, а като нещо, което се получава, когато човекът премине от възприемане към преживяване на свободното от сетивност мислене.
Да се намери духът в света по това време не разглеждах като въпрос на логическо умозаключение или продължение на сетивното възприятие, а като нещо, което се получава, когато човекът премине от възприемане към преживяване на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
От такива разбирания е проникнато написаното от мен във втория том на осъщественото от мен издание на Гьотевите естественонаучни съчинения от 1888 г.: „Който признае на мисленето присъщата му способност за
възприятие
, излизаща извън пределите на сетивното, по необходимост ще трябва да му признае и обекти, намиращи се отвъд чисто сетивната действителност.
От такива разбирания е проникнато написаното от мен във втория том на осъщественото от мен издание на Гьотевите естественонаучни съчинения от 1888 г.: „Който признае на мисленето присъщата му способност за възприятие, излизаща извън пределите на сетивното, по необходимост ще трябва да му признае и обекти, намиращи се отвъд чисто сетивната действителност.
Тези обекти на мисленето са идеите. Когато мисленето за идеята укрепне достатъчно, то се слива с първопричината на мировото битие. Това, което действа отвън, навлиза в духа на човека: той става едно с обективната реалност в цялото ѝ могъщество. Осъзнаването на идеята в действителността е истинското причастие за човека. За мисленето идеите имат същото значение, както окото за светлината, както ухото за тона.
към текста >>
4.) Тогава за мен беше по-малко важно да представя духовния свят такъв, какъвто се явява, когато свободното от сетивността мислене се развие от преживяване на самото себе си към духовно
възприятие
, а много повече ме интересуваше да покажа, че духовното представлява същността на дадената в сетивното
възприятие
природа.
Това, което действа отвън, навлиза в духа на човека: той става едно с обективната реалност в цялото ѝ могъщество. Осъзнаването на идеята в действителността е истинското причастие за човека. За мисленето идеите имат същото значение, както окото за светлината, както ухото за тона. То е органът на разбирането.“ (Срв. Увод към Гьотевите естественонаучни съчинения в „Немска национална литература“ на Кюршнер, Том 2, стр.
4.) Тогава за мен беше по-малко важно да представя духовния свят такъв, какъвто се явява, когато свободното от сетивността мислене се развие от преживяване на самото себе си към духовно възприятие, а много повече ме интересуваше да покажа, че духовното представлява същността на дадената в сетивното възприятие природа.
Исках да дам израз на това, че природата всъщност е духовна.
към текста >>
Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно
възприятие
.
Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“.
Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие.
Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>
118.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Той поставя граници на познанието там, където такива има сетивното
възприятие
.
Струваше ми се, че мистикът укрепва позицията на материалистически настроения наблюдател на природата, а не я отслабва. Той отхвърля наблюдението на духовния свят, защото или изобщо не признава неговото съществуване, или пък понеже смята, че човешкото познание е годно единствено за сетивно възприемаемото.
Той поставя граници на познанието там, където такива има сетивното възприятие.
По отношение на човешкото познание посредством идеи обикновеният мистик е на едно мнение с материалиста. Той твърди, че идеи те не стигат до духовното и затова този, който прибягва до идеи в познанието, винаги си остава извън духовното. Но тъй като желае да стигне до духа, той се обръща към едно свободно от идеи вътрешно преживяване. Така той отдава право на материалистическия наблюдател на природата, като ограничава познанието посредством идеи до познаване на чисто природното.
към текста >>
119.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
То потъва в сетивнофизическата действителност и съзерцава дейността на духовното в сетивното битие, което остава скрито в сетивното
възприятие
, което обаче се струва на полусънното съзнание само като игра на цветове от плитчините на сетивното.
Насън съзнанието е приглушено.
То потъва в сетивнофизическата действителност и съзерцава дейността на духовното в сетивното битие, което остава скрито в сетивното възприятие, което обаче се струва на полусънното съзнание само като игра на цветове от плитчините на сетивното.
към текста >>
Представих как човекът регистрира физическата страна на действителността чрез сетивата отвън, а чрез духовното
възприятие
„отвътре“ — духовната ѝ страна, така че всичко, което се преживява, се явява единен свят, в който сетивното отразява духа, а духът се разкрива творчески в сетивното.
Другата лекция изнесох във Виена по покана на „Научния клуб“. Тя се занимаваше с въпросите за възможността за съществуване на една монистична философия при съхраняване на истинско познание за духовното.
Представих как човекът регистрира физическата страна на действителността чрез сетивата отвън, а чрез духовното възприятие „отвътре“ — духовната ѝ страна, така че всичко, което се преживява, се явява единен свят, в който сетивното отразява духа, а духът се разкрива творчески в сетивното.
към текста >>
120.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Това същностно според него никога не можеше да навлезе в полето на
възприятие
, което обгръща душата със съзнанието.
Той явно я беше прочел с голямо внимание, защото скоро получих обратно неговия екземпляр на книгата с обстойните му забележки в страничните полета от началото до края. Освен това той ми пишеше, между другото, че книгата би трябвало да носи заглавието „Теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм“. Той бе разбрал напълно погрешно изворите на идеите ми и моите цели. Мислеше за сетивния свят по начина на Кант, ако и да го беше модифицирал. Той смяташе този свят за въздействието на същностното върху душата чрез сетивата.
Това същностно според него никога не можеше да навлезе в полето на възприятие, което обгръща душата със съзнанието.
То трябваше да остане извън пределите на съзнанието. Единствено чрез логически разсъждения човек би могъл да си изгради хипотетични представи за него. Оттук сетивният свят за него не представляваше нещо обективно съществуващо в себе си, а субективното проявление, съществуващо само в душата толкова дълго, колкото тя го обгръща със съзнанието.
към текста >>
121.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното
възприятие
, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието. Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки.
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното
възприятие
.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието. Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки. Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
Едно
възприятие
обяснява друго.
Това, което тогава, в средата на деветдесетте години, носех интензивно у себе си като свой възглед, по-късно обобщих в една статия, която написах през 1900 г. в брой 16 на „Списание за литература“, по следния начин: „Един научен анализ на нашата познавателна способност води... до убеждението, че въпросите, които имаме да поставим пред природата, са следствие от специфичната връзка, в която се намираме със света. Ние сме ограничени индивидуалности и поради това можем да възприемаме света само частично. Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява загадка или, казано по друг начин, въпрос за нашето познание. Обаче с колкото повече подробности се запознаваме, толкова по-ясен ни става светът.
Едно възприятие обяснява друго.
Не съществуват въпроси, които светът ни задава, на които да не може да се отговори със средствата, които той ни предлага. Следователно за монизма не съществуват принципни граници на познанието. В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос. Но това, което още не може да бъде открито днес, може да бъде открито утре. Обусловените от това граници са само случайни и те изчезват с напредъка на опита и мисленето.
към текста >>
У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено
възприятие
и възпроизвеждане на природата и живота.
У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено възприятие и възпроизвеждане на природата и живота.
Сред тези художници действително имаше мнозина, които в истинския смисъл бяха „търсачи“. Как това, с което художникът разполага като цвят върху своята палитра или в бурканчето с боя, трябва да се нанася върху рисувателната повърхност, за да се намира създаваното от него в правилно отношение с живеещата в творчеството и явяваща се пред човешкото око природа? Това беше въпросът, който непрекъснато се разискваше в най-разнообразни форми по увлекателен, често пълен с въображение, а често и догматичен начин. За неговото художествено преживяване свидетелстваха многобройните картини, излагани от ваймарските художници в постоянната художествена изложба във Ваймар.
към текста >>
Доста хаотично стои пред ретроспективния ми спомен това, което чувствах в душата си, когато съвременните художници, стремящи се да уловят в непосредствено
възприятие
и да възпроизведат настроението на светлината и въздуха, излизаха на оръжие срещу „старите“, които „знаеха“ от традицията как се прави това или онова.
Доста хаотично стои пред ретроспективния ми спомен това, което чувствах в душата си, когато съвременните художници, стремящи се да уловят в непосредствено възприятие и да възпроизведат настроението на светлината и въздуха, излизаха на оръжие срещу „старите“, които „знаеха“ от традицията как се прави това или онова.
В много от тях живееше одухотворен, произлизащ от най-съкровените душевни сили стремеж да бъдат „правдиви“ в долавянето на природата.
към текста >>
122.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Можах да видя, че сам по себе си този начин на мислене не отклонява от духовното
възприятие
.
В лицето на тези две души пътя на моята съдба кръстосаха същества, чрез които непосредствено от духовния свят ми се разкри значението на естественонаучния начин на мислене.
Можах да видя, че сам по себе си този начин на мислене не отклонява от духовното възприятие.
При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване. След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят.
към текста >>
123.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното
възприятие
и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен.
Това се промени напълно със започване на тридесет и шестата ми година. Способността ми да наблюдавам неща, същества и процеси от физическия свят се преобрази по посока на точност и дълбочина на проникване. Това касаеше както научната област, така и външния живот.
Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен.
Сега всичко това се промени. У мен се събуди внимание към сетивно възприемаемото, каквото нямаше преди. Детайлите станаха важни за мен. Имах чувството, че сетивният свят може да разкрие нещо, което само той може да ми разкрие. Разглеждах като идеал идеята да го опозная единствено чрез това, което той има да каже, без човекът да привнася в него нещо чрез своето мислене или чрез друго душевно съдържание.
към текста >>
Благодарение на това, че сетивният свят сам разкрива своята същност именно в сетивното
възприятие
, за познанието се открива противоположният полюс: да отдаде дължимото на духовното в цялото му своеобразие, несмесено с нищо сетивно.
Благодарение на това, че сетивният свят сам разкрива своята същност именно в сетивното възприятие, за познанието се открива противоположният полюс: да отдаде дължимото на духовното в цялото му своеобразие, несмесено с нищо сетивно.
към текста >>
Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както розата разкрива своя червен цвят в непосредственото
възприятие
.
Не беше така, ако се свържех със същества или процеси от духовния свят чрез идеално-духовно познание. Тук във всяко отделно съзерцание настъпва непосредствено преживяване, че възприемаемото съществува, независимо от продължителността на неговото съзерцание. Ако се преживява например „Аз-а“ на човека като негова изконна вътрешна същност, в съзерцаващото преживяване той знае, че този „Аз“ е съществувал преди живота във физическото тяло и ще съществува и след него.
Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както розата разкрива своя червен цвят в непосредственото възприятие.
към текста >>
Затова и вижданията ми отхвърляха този начин на мислене, който смята съдържанието на сетивните усещания (цвят, топлина, звук и т.н.) само за нещо, което посредством сетивното
възприятие
извиква у човека някакъв непознат външен свят, като самия този външен свят бихме могли да си представим единствено хипотетично.
Затова и вижданията ми отхвърляха този начин на мислене, който смята съдържанието на сетивните усещания (цвят, топлина, звук и т.н.) само за нещо, което посредством сетивното възприятие извиква у човека някакъв непознат външен свят, като самия този външен свят бихме могли да си представим единствено хипотетично.
Моето преживяващо познание усещаше като особено вредни теоретичните идеи, лежащи в основата на физическото и физиологическото мислене в това направление. Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност. Всичко, което във физиката и физиологията се определя като „лежащо зад субективното усещане“, предизвикваше у мен, ако мога да използвам този израз, познавателен дискомфорт.
към текста >>
124.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Ако в душевния си живот човек потисне найважните елементи на мисленето, може дори да повярва, че се казва нещо, когато се твърди, че субективното
възприятие
на светлината обективно съответства на някаква форма на движение на етера – такава беше представата тогава.
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в характеристики, които напълно изтласкват представното от сферата, която човекът може да преживее, и оставят душевния му живот да бъде само илюзия. Тук не може да се стигне до обяснение на това, че извън човека съществува свят, от който той не преживява нищо, който му прави впечатление единствено през сетивата, което впечатление обаче може да е съвсем различно от това, което го причинява.
Ако в душевния си живот човек потисне найважните елементи на мисленето, може дори да повярва, че се казва нещо, когато се твърди, че субективното възприятие на светлината обективно съответства на някаква форма на движение на етера – такава беше представата тогава.
Човек обаче трябва да е злостен фанатик, ако предлага да „обясни“ по този начин и това, което се възприема в сферата на живата природа.
към текста >>
125.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Това, което в драмата обикновено наричат „фабула“, а също и диалозите Метерлинк използва така, че всичко това да произведе върху податливите на
възприятие
зрители ефекта на символите.
Първата драма, която поставихме по този начин, беше „Неканената“ от Морис Метерлинк в превод на Ото Ерих Хартлебен. По това време Метерлинк беше смятан от естетите за драматурга, който представя на сцената пред обхванатата от предчувствие душа на зрителя невидимото, намиращо се между по-суровите събития в живота.
Това, което в драмата обикновено наричат „фабула“, а също и диалозите Метерлинк използва така, че всичко това да произведе върху податливите на възприятие зрители ефекта на символите.
Тази символизация привличаше по това време много вкусове, отблъснати от предшестващия натурализъм. Всички, които търсеха „духа“, но не харесваха изразните форми, в които непосредствено се разкрива някакъв „духовен свят“, намираха удовлетворение в символизма, който не използваше език, изразяващ се по натуралистичен начин, но и към духовното имаше отношение само дотолкова, доколкото можеше да се проявява в неопределени сливащи се мистически предчувствия. Колкото по-малко „ясно“ можеше да се каже какво стои зад загатнатия символ, толкова по-възхитени от него бяха някои хора.
към текста >>
А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето
възприятие
на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа.
Това може да се види ясно също и от статиите и от фрагментите от лекции, които съм написал. Нужно е само на отделните материалистически звучащи места да се противопоставят някои други, в които говоря за духовното, за вечното. Като например в статията „Един виенски поет“. В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.).
А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа.
В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност. Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма. Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство. То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си. Там, където откаже мъдростта на техните механични обяснения, те казват, че за тях нещата не могат да бъдат обяснени... Смелото мислене се издига до по-високо ниво на разглеждане.
към текста >>
126.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Там отначало излязоха нещата, които имах да кажа за усилията, които трябва да направи човешката душа, за да постигне собствено съзерцателно
възприятие
на духовното познание.
В месечника „Луцифер-Гнозис“ за първи път можах да публикувам това, което се превърна в основа на антропософската дейност.
Там отначало излязоха нещата, които имах да кажа за усилията, които трябва да направи човешката душа, за да постигне собствено съзерцателно възприятие на духовното познание.
„Как се постигат познания за висшите светове? “ излезе с продължения от брой в брой. Също така беше поставена основата на антропософската космология благодарение на последователното публикуване на статиите „Из хрониката на Акаша“.
към текста >>
127.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Той прескача от едно преживяване към друго, от
възприятие
към
възприятие
, от представа към представа, показва вятърничав характер.
Ако пък в действието на астралното тяло има известна прекомерност, ако съществува превес на астралното тяло и неговия израз, нервната система, която кръвта наистина обуздава, но не може да доведе напълно до състоянието на абсолютно равновесие, тогава възниква онова своеобразно състояние, в което човешкият живот се слага така, че човек проявява интерес към някакъв обект, но скоро го загубва и преминава бързо към друг обект; човекът просто не може да задържи вниманието си върху една представа. Последицата от това е, че такъв един човек може да бъде въодушевен еднакво от всяко нещо, което срещне във външния свят, но без да може вътрешно да съхрани трайно този интерес; бързо отлита интересът, който е бил събуден. В тази лесна възбудимост на интереса и бързото му пренасочване от един обект към друг се състои израза на преобладаващата астралност, на сангвиничния темперамент. Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи на един образ, да закрепи интереса си върху един обект.
Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер.
Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва.
към текста >>
128.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Съвременната наука изхожда от фактите на сетивното
възприятие
чрез интелектуално обмисляне за приемането на такъв вид жизнена сила.
По този начин съвременната наука се приближава в известен смисъл до Духовната Наука по отношение на формулировката за етерното тяло. Въпреки това, между двете има значителна разлика.
Съвременната наука изхожда от фактите на сетивното възприятие чрез интелектуално обмисляне за приемането на такъв вид жизнена сила.
Това обаче не е пътят на правилното изследване, от което изхожда Духовната Наука, и от чиито резултати последната прави своите разкрития.
към текста >>
Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно
възприятие
; напротив, чрез оставането при чистото сетивно
възприятие
се помрачава истината.
Всичко трябва да се опира на сравнения, взети от духовния свят. Семето не е само това, което очите възприемат. В него е скрито цялото растение. Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано.
Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината.
Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи.
към текста >>
129.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото
възприятие
и върху самото изкуство.
Днешната епоха е време на интелектуализма. Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен. Не без основание се говори за студен интелектуализъм.
Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство.
Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи. В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно. Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
към текста >>
130.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие
възприятие
, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, което по-късно ще стане картината на художника.
Но това отново е различно при наблюдаването на веществообмена в човешкия организъм и на двигателната система. В този случай човек сякаш е изправен пред голо платно и бои, и художник, който още не е за почнал да рисува.
За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие възприятие, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, което по-късно ще стане картината на художника.
При дейността, развита от душата в чиста духовност чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина. За да разбере тази система, душата трябва да упражнява силата на "Интуицията".
към текста >>
131.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук имате разликата между представа и сетивно
възприятие
.
Но това твърдение се дължи на едно смесване на възприятието и на представата. Тези две понятия трябва настойчиво да се различават. Представата е нещо възпроизведено. Външното изживяване може да се яви много пъти: ако не изпита вътрешното отпечатване на представата, то не може да бъде въплътено в паметта. Когато напротив се казва, че представата не е нищо друго, освен това, което се предлага във възприятието, достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, че представата за едно колкото и щете нажежено парче желязо със сигурност не ще изгори никого, обаче сетивното изживяване ще причини изгаряне.
Тук имате разликата между представа и сетивно възприятие.
Ето защо можем да кажем: представата е едно обърнато изживяване.
към текста >>
Едно сетивно
възприятие
може да е налице, без то да бъде въплътено в Аза.
Това, което изживяваме тук към вътрешността в нашия сетивен живот, то бива въплътено в нашия Аз при всяко външно сетивно впечатление, при всичко, което можем да приемем от външния свят.
Едно сетивно възприятие може да е налице, без то да бъде въплътено в Аза.
За външния свят е невъзможно една представа да бъде запазена в паметта, ако тя не е била приета вътре в областта на Аза. Така стои въпросът с всяка представа, която си образуваме от едно сетивно изживяване и която може да бъда запазена в паметта: на нейната изходна точка стои Азът. Една представа, която идва в нашия душевен живот отвън, не може да бъде отделена от нашия Аз. Зная много добре, че говоря образно. Но въпреки това тези неща означават една действителност, както ще видим в течение на следващите сказки.
към текста >>
Но за целта при всяко сетивно
възприятие
трябва да бъде налице Азът.
Можем да си представим, че изживяването на Аза представлява нещо като вътрешна повърхност на сфера, гледана отвън, че след това идват сетивните изживявания и че отразяването на изживяванията във вътрешността дава представата.
Но за целта при всяко сетивно възприятие трябва да бъде налице Азът.
Така фактически изживяването на Аза при всичко, което може да бъде въплътено в спомена, е като едно огледало, което отразява за нас изживяванията навътре. Този Аз трябва да бъде налице. Това ни обяснява следния факт: Докато детето не приема възприятията на понятията така, че те да станат представи, а тези възприятия се явяват при детето само външно като сетивни възприятия и биват изживявани само външно между аза и външния свят, но не биват превърнати във вътрешно изживяване на Аза, докато детето няма още представата за Аза, никакво огледало на Аза не му покрива така да се каже това, което е около него. Но докато това е така, ние ще забележим, че детето си измисля в своята фантазия най-различни неща в окръжаващия го свят, които възрастните не разбират. Обаче при спомена за миналото може да изплува в съзнанието само това, което Азът вече е приел, така щото благодарение на това то е преминало в спомена.
към текста >>
Както детето няма още в своето съзнание това, което е станало преди развитието на неговото
възприятие
на Аза, така също човек не може да приеме в своята памет онези изживявания на предишните раждания, които не са изградени върху едно познание на вътрешната ядка на човешкото същество, върху чувства и усещания на духовната и душевна ядка, която се намира във всеки човек.
Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание. Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности. Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната. Човек трябва първо да види тази ядка такава, каквато тя е, каквато тя е и работи непосредствено в настоящето. Как може човек да си спомня за нещо, към което още никога не е обърнал своя поглед?
Както детето няма още в своето съзнание това, което е станало преди развитието на неговото възприятие на Аза, така също човек не може да приеме в своята памет онези изживявания на предишните раждания, които не са изградени върху едно познание на вътрешната ядка на човешкото същество, върху чувства и усещания на духовната и душевна ядка, която се намира във всеки човек.
Който действително минава през едно такова развитие, който преди всичко се научава да изкупи виждането в миналото на своите предишни съществувания с това, че гледа бъдещето с хладнокръвие и спокойствие, без да проявява желания, той ще види, че миналите земни съществувания не са само едно логическо умозаключение, а са една действителност, която той може да си спомня благодарение на една новородена, действително породена памет. Но за целта е необходимо едно нещо. Възможността да вижда човек в миналото може да бъде изкупена само чрез въздържане от желания, чрез хладнокръвие и спокойствие спрямо бъдещето. Доколкото в нашите чувства и в нашите усещания сме готови да изживем бъдещето, доколкото можем да заличим нашия Аз по отношение на изживяването на бъдещето, дотолкова ще бъдем в състояние да гледаме в миналото. И колкото повече развива човек това хладнокръвие, толкова повече се приближава той до момента, когато миналите земни съществувания ще бъдат за него една действителност.
към текста >>
132.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По отношение на външното
възприятие
това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното.
Защото трябва да ни бъде ясно, че на основата на говора, на начина на мислене както и на себесъзнанието стои нещо много по-дълбоко, много по-интимно, което околната среда пробужда и развързва. На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три сетива, които не намираме у животното. При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите. Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука.
По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното.
То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н. Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност. Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява.
към текста >>
Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето
възприятие
за една азова същност.
Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н.
Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност.
Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява. Така при човека ние имаме възможности на развитието отворени за възприятието на вътрешността на звука, за вътрешността на понятието и представата и за вътрешността на азовата същност. Ако човекът не би имал отворени възможности за развитие за тези три дейности, тогава другите сили, които посочих, не биха имали никаква храна разливаща се отвътре и не биха могли също да се изразят.
към текста >>
133.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето
възприятие
на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето
възприятие
, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да живее това, което се вълнува и живее навън и влияе върху нас.
Когато размислим върху това, ние трябва да си кажем: Тогава зад килима от багри на сетивния свят, зад това, което сетивото на топлината възприема като топлина или като студенина и т.н., се крие една неограничена, една безгранична действителност. Нима върху нас би трябвало да влияе само това, което възприемаме, или само онази действителност, която възприемаме?
Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето възприятие на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето възприятие, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да живее това, което се вълнува и живее навън и влияе върху нас.
Но как се представя тогава всъщност нашият буден живот? Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма никаква друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите сетива, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност. Поради това, че имаме така устроени очи, така устроени уши, едно такова сетиво на топлината и т.н., ние поставяме пред себе си само един определен откъс от действителността; другото отхвърляме, браним се така да се каже срещу него, изключваме го от нас. Тогава в какво се състои нашата съзнателна дейност? Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго.
към текста >>
Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното
възприятие
, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони.
Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива.
Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони.
Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
134.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Павел показва, че базира своето Християнство на тази свръх-сетивна истина и че това е убеждение, придобито като резултат от непосредствено
възприятие
.
Но самият израз е доказателство за опитните Посветени, че Павел говори с пълно познаване на Духовната Наука. Той казва, че е “роденият преди своето време" и от това ние разбираме, че неговото просвещение трябва да бъде възприето като несъмнен факт. Само ще загатна за смисъла му. Павел иска да обясни с тези думи, че понеже е бил роден преди своето време, той е по-малко вплетен в материалното съществуване. Той намери своето озарение от знанието си: Христос живее и е тук.
Павел показва, че базира своето Християнство на тази свръх-сетивна истина и че това е убеждение, придобито като резултат от непосредствено възприятие.
към текста >>
135.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на
възприятие
, който служеше едновременно като антена, око и ухо.
За да я разберем чрез аналогията, нека разледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот - органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо. Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно.
Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо.
Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>
В действителност той представлява атрофирала функция - функция, която някога е породила съвсем различен модел на
възприятие
.
Сънят е недоразвита фунция на нашия живот - наглед без приложение или цел.
В действителност той представлява атрофирала функция - функция, която някога е породила съвсем различен модел на възприятие.
към текста >>
Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно
възприятие
на астралния и на духовния свят.
Известен на окултизма закон е, че с всеки нов етап на еволюцията се появява елемент от миналото. Древни способности, оцелели от минали епохи, и атрофирали в човешкото същество, действат като ферменти за по-следващо развитие; те са като маята, която кара тестото да втаса.
Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно възприятие на астралния и на духовния свят.
към текста >>
136.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно
възприятие
и логика.
Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика.
Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
към текста >>
137.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за
възприятие
.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос.
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие.
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на
възприятие
, са осем на брой.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос. Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие.
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
Астралните органи за
възприятие
са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса.
В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити.
към текста >>
138.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно
възприятие
на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана.
Природата се ръководи от един върховен закон който гласи, че ритъмът трябва да навлезе във всяко проявление.
Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана.
Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне.
към текста >>
139.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за
възприятие
отвън.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата "образ"). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън.
Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>
140.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Петдесятницата е свързана с онова
възприятие
на човешкото най-вътрешно същество, което съществуваше в ранното християнство, ала което постепенно е било загубено в християнството, което живее в различните западни църкви.
Петдесятницата е свързана с онова възприятие на човешкото най-вътрешно същество, което съществуваше в ранното християнство, ала което постепенно е било загубено в християнството, което живее в различните западни църкви.
Петдесятница е празникът, който би трябвало ежегодно отново да напомня на човека за неговото освобождение, за това, което ние наричаме свобода на човешката душа.
към текста >>
141.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Жената тогава стана безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо
възприятие
, познание.
Библейският разказ за рая разкрива тази дълбока истина в образи; древни свещенически традиции стават съдържание на тези образи, древна свещеническа мъдрост нагледно бе въплътена в тях.
Жената тогава стана безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие, познание.
Тя даде на мъжа и той също яде; те станаха виновни и бяха изпъдени от рая, към чието създаване те не бяха допринесли нищо. Това е древната свещеническа традиция относно пораждането на половете; вътре лежи дълбоко знание за взаимовръзката в действителните събития.
към текста >>
142.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Единство, обективно съгласие във
възприятие
и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на Светия Граал. Ще дойде обаче времето – и това ще бъде точно определена точка във времето, – когато човечеството, отклонявайки се от своята настояща тенденция, ще види, че относно по-дълбоки вътрешни душевни сили не може да взима решения чрез гласуване на множеството; че не е възможно да се гласува относно обширната област на любовта, относно онова, което човек чувства или усеща. Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото.
Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
към текста >>
143.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Те действат сега като великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото
възприятие
".
/*21/ – Рудолф Щайнер се е изразил по подобен начин на 2 януари 1905 г. в едно писмо до един член, който е щял да бъде приет в Езотеричната школа: "Вие знаете, че зад цялото теософско движение има високо развити същества, които ние наричаме "Учители" или "Махатми". Тези възвишени същества вече са завършили пътя, който останалото човечество все още има да извърви.
Те действат сега като великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото възприятие".
Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т. нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова.
към текста >>
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко
възприятие
е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
към текста >>
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е резултат на неправилно слухово
възприятие
или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове.
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е резултат на неправилно слухово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове.
/немски текст не се разчита/.
към текста >>
144.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на
възприятие
, който служеше едновременно като антена, око и ухо.
За да я разберем чрез аналогията, нека разгледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо. Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно.
Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо.
Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>
В действителност той представлява атрофирала функция функция, която някога е породила съвсем различен модел на
възприятие
.
Сънят е недоразвита функция на нашия живот наглед без приложение или цел.
В действителност той представлява атрофирала функция функция, която някога е породила съвсем различен модел на възприятие.
към текста >>
Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно
възприятие
на астралния и на духовния свят.
Известен на окултизма закон е, че с всеки нов етап на еволюцията се появява елемент от миналото. Древни способности, оцелели от минали епохи, и атрофирали в човешкото същество, действат като ферменти за по-следващо развитие; те са като маята, която кара тестото да втаса.
Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно възприятие на астралния и на духовния свят.
към текста >>
145.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно
възприятие
и логика.
Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика.
Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
към текста >>
146.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за
възприятие
.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос.
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие.
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на
възприятие
, са осем на брой.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос. Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие.
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
Астралните органи за
възприятие
са наречени в окултизма “лотосови цветове” (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма “лотосови цветове” (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса.
В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити.
към текста >>
147.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно
възприятие
на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана.
Природата се ръководи от един върховен закон който гласи, че ритъмът трябва да навлезе във всяко проявление.
Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана.
Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне.
към текста >>
148.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за
възприятие
отвън.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата “образ”). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън.
Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>
149.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Духовното обуславя съвсем друг начин и вид на
възприятие
, отколкото сетивното, и въпросният човек очаква, че духовното следва да бъде също материално и конкретно, но там, в духовния свят, разбира, че астралното е от съвсем друг вид.
Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него. Действително е като разлика в тежестта.
Духовното обуславя съвсем друг начин и вид на възприятие, отколкото сетивното, и въпросният човек очаква, че духовното следва да бъде също материално и конкретно, но там, в духовния свят, разбира, че астралното е от съвсем друг вид.
Разликата му изглежда като тежест, която го дърпа назад към физическия свят. И това е най-лошото.
към текста >>
150.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както е възможно слепите очи да се преобразят във виждащи чрез операцията, също така е възможно от живеещото в човека като страсти, нагони и чувства да се изтъкат органи за
възприятие
, чрез които наистина да просветнат нови светове около човека.
Както е възможно слепите очи да се преобразят във виждащи чрез операцията, също така е възможно от живеещото в човека като страсти, нагони и чувства да се изтъкат органи за възприятие, чрез които наистина да просветнат нови светове около човека.
Възможно е човекът така да се възпита и развие, че сам да може да вижда в другите светове, както иначе вижда във физическия свят. В този смисъл антропософията говори за астрален свят, който също така е реален вътре във външния свят, както са реални багрите в света, който се възприема само чрез осезанието.
към текста >>
151.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Поради това предишното им
възприятие
е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите.
Душите, живеещи днес в телата ви, някога са живели в общата божествена духовна субстанция и там са били просветлявани сомнамбулно. Без азово съзнание те са могли да възприемат как творят духовно-божествените сили. По-късно душите били разделени.
Поради това предишното им възприятие е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите.
Религиозните учения и форми, произлезли от прамъдростта, създала света, са само ехо на усещанията, които могат да се споделят от човек на човек. Мъдростта на Стария завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали. В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание. Човекът ще има своето настоящо светло, ясно съзнание и към него ще се прибави просветлението. За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание.
към текста >>
152.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Това се изразява в астралното
възприятие
чрез дракона.
В християнската езотерика много добре се знае, че човешката душа може да бъде отдадена на трите нисши тела. Отдадена ли е на тях, тогава в нея царува нисшият живот на тристранното тяло.
Това се изразява в астралното възприятие чрез дракона.
Това не е само символ, а много реален знак. В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно. В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг. От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност. Като първи порив да се води борба с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север.
към текста >>
Христос ни оставя да възприемем в душата си микрокосмоса в макрокосмоса и това
възприятие
ще ни издига все по-нависоко и по-нависоко.
За да може човекът в тази външна физическа сила все повече да обожава и се моли на духовната слънчева сила, трябва да се научи да познава значението на Коледния празник. За човека, който не познава това значение, новата сила на Слънцето не е нещо различно от старата физическа сила. Този обаче, който се е запознал с импулсите, които му дава езотеричното християнство, а именно Коледният празник, в уголемяващата се сила на слънчевото тяло ще види външното тяло на вътрешния Христос, който се излъчва през Земята, който я оживява и оплодява, така че самата Земя става носител на Христовата сила, на Земния дух. Това, което се ражда всяка Коледа, всеки път се ражда отново.
Христос ни оставя да възприемем в душата си микрокосмоса в макрокосмоса и това възприятие ще ни издига все по-нависоко и по-нависоко.
към текста >>
153.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Сетивното
възприятие
и умното изобретяване са непосредствени.
Те са надарени с грандиозен талант на откриватели, те са откриватели във всеки момент от живота си. Но не се нуждаят да обмислят своите открития. Те виждат нещата и им изплува мисълта, че могат да бъдат други и веднага ги преобразуват. Така тези същества непрекъснато променят нещата. Всичко, което виждат, го променят веднага по най-остроумен начин.
Сетивното възприятие и умното изобретяване са непосредствени.
С премисляне, с логика и подобни неща те не искат да имат работа, но преобразуват всичко непосредствено със сетивното впечатление, оттам те са реформатори, революционери.
към текста >>
154.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Това е начинът му на
възприятие
и волеви дела.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора.
Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>
Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното
възприятие
.
Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното възприятие.
Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през животинското и човешкото до ангелското царство, собственото им царство. Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства. Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване на пространството, за тези същества е празно пространство, спестено пространство. Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато живеят в един такъв свят. Минералното не представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги интересува, за тях е прекалено низше царство.
към текста >>
155.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тези познания намират развитото
възприятие
на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура. При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика.
Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика.
Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот. Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието.
към текста >>
Когато ние говорим за това днес, трябва да осъзнаваме, че за погледа на този, който подхожда към разглеждане на човека с развити органи за духовното
възприятие
, човешката природа ще изглежда много по-сложна, отколкото при обикновено сетивно разглеждане, проникнато от човешкия ум и способно да обхване само част от човека.
Днес аз трябва накратко да ви охарактеризирам същността на човека.
Когато ние говорим за това днес, трябва да осъзнаваме, че за погледа на този, който подхожда към разглеждане на човека с развити органи за духовното възприятие, човешката природа ще изглежда много по-сложна, отколкото при обикновено сетивно разглеждане, проникнато от човешкия ум и способно да обхване само част от човека.
От гледна точка на окултизма неправилно и ние вече посочихме това е да се нарича физическо тяло това, което виждаш пред себе си. Физическото тяло намиращо се пред нас вече е проникнато от етерно и астрално тела. Това е обединение на три тела, и физическото се проявява в чист вид само в случай, че се отстранят другите две. Това физическо тяло е принципа на човешкото същество, който го сродява с цялата обкръжаваща физическа природа, с минералите, растенията и животните.
към текста >>
156.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното
възприятие
и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега.
То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук. Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус. И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива.
Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега.
Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата. Ние можем да видим три предишни състояния и три които ще последват. Някой би могъл да се учуди, че ние се оказваме точно по средата. Това е свързано ето с какво: първото състояние предшества другите, но те се изплъзват от погледа ни и след седемте следват други, но те също се изплъзват от нашето съзерцание.
към текста >>
157.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на
възприятие
.
Те нищо не знаели за това отражение, те само го осъществявали. В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос. Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред. Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност. За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове.
Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие.
към текста >>
158.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото
възприятие
.
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене.
По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие.
Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно. Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека.
към текста >>
159.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Древното ясновидство и придобиването на нови способности (външно
възприятие
, броене, смятане, преценяване) по времето на Атлантида.
Значението на окултните знаци и символи.
Древното ясновидство и придобиването на нови способности (външно възприятие, броене, смятане, преценяване) по времето на Атлантида.
Връзките на физическото тяло на човека с астралния свят, представен посредством германската легенда за възникването на света. Нифлхайм и Муспелхайм. Образуването на мозъчно-нервната система, на кръвната и храносмилателната система. Достигането до Азово съзнание чрез сливането на етерната глава с физическата. Дървото на света Игдразил.
към текста >>
160.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
То не можеше да застине на стъпалото на притъпеното ясновидство, нужно беше да навлезе в днешния начин на
възприятие
чрез сетивата.
Междувременно човечеството преминаваше през различни стадии на развитие.
То не можеше да застине на стъпалото на притъпеното ясновидство, нужно беше да навлезе в днешния начин на възприятие чрез сетивата.
Затова ясновидството трябваше да отстъпи на заден план за известно време, за да бъде възможно в бъдещето да се извоюва наново и да се прибави към днешното ясно дневно съзнание. Това, което ние днес определяме като основа на външната култура употребата на разума, разсъдъка, не беше свойствено за древните атлантски ясновидци, то трябваше да бъде извоювано от тях. Човекът трябваше да насочи своите очи и уши, възприемателните си органи навън, а вътрешното духовно око отстъпи за известно време на заден план. Когато предците ни се преселиха от Атлантида на изток, този процес същевременно беше свързан със загубата на древното ясновидство и с придобиването на външни сетивни възприятия, с усвояването на способности като броене, смятане и преценяване.
към текста >>
Така имаме десет чифта нерви, които стигат до отделните сетивни органи и два, които стигат по-далеч и са посредници между сетивното
възприятие
и дейността на мозъка.
Сред нервите в главата, които са съществували тогава, и които ние днес вече можем да докажем по анатомичен път, има дванадесет двойки, десет от които тръгват от главата и се разчленяват за да направят възможно действието на отделните сетивни органи. Например когато се движат очите, за това са отговорни очните мускули, а не очният нерв.
Така имаме десет чифта нерви, които стигат до отделните сетивни органи и два, които стигат по-далеч и са посредници между сетивното възприятие и дейността на мозъка.
Атлантецът чувстваше как в него, в мозъка и надолу по тялото му, се спускат дванадесет течения. Това виждаше той. Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения. Ако тези дванадесет нервни нишки се дължаха на обстоятелството, че въздухът охладня и цялата Нифлхайм се превърна в студена земя, то за образуването на сетивните органи на човека беше необходимо и нещо друго. Преди да бъдат образувани сетивните органи сърцето имаше съвсем различна функция.
към текста >>
161.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това, което имаха древните атлантци духовното
възприятие
, избяга от човека, то стана притежание на боговете.
Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг. Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност.
Това, което имаха древните атлантци духовното възприятие, избяга от човека, то стана притежание на боговете.
Боговете разбира се са съхранили древното ясновидство, но те вече можеха да говорят на хората отвън и да им въздействуват, тъй като хората вече не притежаваха ясновидство. Това, което преди беше притежание на самите хора, ясновидството, те вече при писваха единствено на боговете, които живееха далеч, далеч от тях.
към текста >>
А сънищата през деня бяха едно действително
възприятие
на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха.
Древният атлантец сънуваше през деня и през нощта. Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек.
А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха.
В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни. Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло. По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие.
към текста >>
В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото
възприятие
за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането.
Във всички сказания, в чиято основа е залегнал окултизмът а наистина всички наистина велики легенди произхождат от тайните школи винаги се съдържа предсказание. Тук също срещаме указания за едно бъдещо състояние в развитието на човечеството и земята. Само за известно време човекът ще е ограничен да вижда само външния сетивен свят. Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално.
В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането.
Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата. Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото. Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото.
към текста >>
162.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Разбира се този различен начин на
възприятие
беше свързан с това, че тогавашният човек изглеждаше съвсем различно от днешния.
Разбира се този различен начин на възприятие беше свързан с това, че тогавашният човек изглеждаше съвсем различно от днешния.
В последните стадии на атлантския период човекът имаше например едно дълбоко вдлъбнато физическо чело, от което като една огромна топка се показваше етерното тяло. Точката на челото, между двете очи и лежаща малко назад, още не съвпадаше във физическото и етерното тяло. Тогава физическото и етерното тяло се свиха в едно, и съвпадането на тези две точки в етерното и физическото тяло беше един важен момент в развитието на човечеството. Днес етерната глава почти съвпада с физическата. При конете все още е различно.
към текста >>
163.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато започнаха дъждовете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на
възприятие
.
Мъглата се сгъсти в облаци и земята беше залята от обилните дъждове на потопа. Трябва да си представяме потъването на Атлантида като постепенно. То не се случи в кратки срокове, а беше процес, продължаващ хилядолетия. С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек. Преди хората възприемаха обкръжението си чрез един вид ясновидство.
Когато започнаха дъждовете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на възприятие.
Тялото на човека трябваше да се измени. Ако видите рисунка на атлантския човек, вие ще се удивите, колко се различава той от днешния. Само не мислете, че това преобразуване стана от само себе си. Човешкото тяло със своите сетивни органи се образува постепенно. Дълго време душевните сили на човека трябваше да работят върху тези човешки тела и да действуват така, както ви показах с простия пример.
към текста >>
164.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но там, където в днешния човек сухото, трезвено сетивно
възприятие
преминава в поетическото или художествено усещане, е само началото на това, което окултизмът трябва да даде все още не на разума, не на разсъдъка, не на главите, а на душите и на сърцата.
Но там, където в днешния човек сухото, трезвено сетивно възприятие преминава в поетическото или художествено усещане, е само началото на това, което окултизмът трябва да даде все още не на разума, не на разсъдъка, не на главите, а на душите и на сърцата.
Теософията ще се превърне в решаващ фактор в живота, едва когато вече не дава единствено едно обвързано с мисълта обобщение на всякакви събития във физическия, в астралния и в деваканския план, а когато се вживее в душите ни така, че те да започнат да чувстват различно, да желаят да се учат различно. Трябва именно да си изясним, че чрез теософията и окултизма все повече ще се проявява това, което подчертахме още във вчерашната ни лекция: човечеството ще се научава да вижда във външния свят, какъвто се представя на сетивата, какъвто се изразява, физиономията, жестовете, мимиката, чрез които в откровение се превръща, това което като душевно и духовно е скрито зад тях. Ще се научим да виждаме израз на духовното и душевното и н това, което се разиграва около земята, в движението на небесните тела, както например виждаме в жеста на ръката и в очите на някой човек израз на нещо душевно. Ще се научим да виждаме например в избистрянето на въздуха външното откровение на вътрешни процеси на духовните същества, които действително проникват въздуха, водата и земята.
към текста >>
Самото
възприятие
е свързано с развиването на ясновидски способности.
Как човек може да възприеме тези растителни групови Азове?
Самото възприятие е свързано с развиването на ясновидски способности.
Но това развитие води от най-долните стъпала нагоре, все по-високо и по-високо. Преди да започнем въобще да се изкачваме към тези способности трябва да развием най-напред чувство и усещане за тези неща. Действителните, истинни ясновидски способности винаги почиват върху разгръщането на чувства и усещания, но не на тривиалните, егоистични чувства, а на по-дълбоко отдаде ни чувства. Това е нещо съвсем различно.
към текста >>
165.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За духовното
възприятие
тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния свят.
За духовното възприятие тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния свят.
Това реалните скрити причини на това, което се нарича "музика на сферите". Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии. Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек.
към текста >>
166.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Сетивното
възприятие
е съдържанието на физическия свят.
В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи.
Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят.
Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят. Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него. Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят. Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
167.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тези сатурнови същества по още по-тайнствен начин се прокрадват в човешкото тяло, а именно, чрез сетивното
възприятие
.
Трудно е да се разбере, по какви начини действуват на човека сатурновите духове. Има духове, които имат тутакси изобретения, само щом погледнат на нещата, а от друга страна проявяват страшни разрушителни страсти в чувствен вид, в сравнение с които всичко, което може в това отношение да направи човек е детска играчка.
Тези сатурнови същества по още по-тайнствен начин се прокрадват в човешкото тяло, а именно, чрез сетивното възприятие.
Когато човек отправи поглед към красив, чист и благороден предмет, то в него се предизвиква един вид представа, когато отправя поглед към безнравствен, мръсен предмет, то в него се предизвиква друг вид представа. Когато чрез външното впечатление в душата се извиква някаква представа, то в това време, в човека се прокрадват сатурнови духове, добри или зли. Благодарение на това, което човек проявява като симпатия или антипатия към онова, което вижда и чува в своето обкръжение, той се подлага на незабележимото нахлуване на едни или други сатурнически духове. През очите, ушите, през цялата кожа се прокрадват в човека тези духове, по времето когато той има своите възприятия. За окултното наблюдение, например, е ясно, какви невероятни разрушителни духове влизат чрез вдишването на някои парфюми когато се намират в близост до напарфюмираните с тези парфюми лица, да не говорим за самите тези лица.
към текста >>
168.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
От предишните лекции видяхме, че известни същества, които обитават на други световни тела, имат влияние върху нашия живот, че те имат отношение към това, което ние наричаме в себе си лимфа, което наричаме свои хранителни сокове, и също към това, което прониква в нас и което излъчваме като чувствено
възприятие
чрез нашите органи на чувстване.
От предишните лекции видяхме, че известни същества, които обитават на други световни тела, имат влияние върху нашия живот, че те имат отношение към това, което ние наричаме в себе си лимфа, което наричаме свои хранителни сокове, и също към това, което прониква в нас и което излъчваме като чувствено възприятие чрез нашите органи на чувстване.
И от това вече, вие бихте могли да заключите, от какви далечини действа духът, прониквайки през мировото пространство.
към текста >>
За нашето усмотрение и за нашите способности на
възприятие
тези сили са започнали да се снижават заедно с проявата на битието на Сатурн, и когато Земята е достигнала средата на своето развитие, тогава е била направена крачка към това, тези сили да започнат отново да се издигат.
За нашето усмотрение и за нашите способности на възприятие тези сили са започнали да се снижават заедно с проявата на битието на Сатурн, и когато Земята е достигнала средата на своето развитие, тогава е била направена крачка към това, тези сили да започнат отново да се издигат.
В настояще време сме достигнали до там, дори пристъпили, така да се каже, през средата на нашето развитие. По средата на нашето развитие сме били в средата на атлантската епоха; и това, което хората са изминали след атлантската епоха, има всъщност нещо, превишаващо средата на нашето развитие. Така, че ние можем да кажем, че в известен смисъл в днешно време се възнасят повече сили, отколкото слизат от Зодиака.
към текста >>
169.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно
възприятие
на физическия външен свят.
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци. Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза. Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло.
Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят.
В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му. Сега в него за първи път се отваря поглед за външния физически свят. Но човекът все още не е бил напълно самостоятелен. Много в него се е направлявало още от други Божествени Същества, с които той е бил свързан.
към текста >>
170.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили
възприятие
за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали.
Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят. По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят.
Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали.
Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност? Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ? Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят.
към текста >>
Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното
възприятие
.
Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н.
Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие.
В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
към текста >>
171.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Те лежат тук и имат, ако оставим настрана преходното сънно състояние с блянове, това съзнание, което ние наричаме сънно съзнание без блянове, не изпълнено с никакво съдържание, с никакво
възприятие
.
Но ние трябва да си изясним, че още и в други отношения човекът се явява много сложно и съставно същество, чиято сложност достатъчно вече обсъдихме в нашите лекции. Но той ще се явява за нас все повече и повече сложен, колкото по-нататък ще се задълбочаваме във връзката му с великите космични факти. За да разберем, че човекът не е съвсем просто същества, каквото може да ни се стори при наивния начин на разглеждане, достатъчно е само да си спомним, че вечер, от заспиването до пробуждането, човекът на съвременния цикъл на развитие е съвсем различно същество, от това през деня. В леглото лежи неговото физическо тяло и етерно тяло; неговия Аз и астралното тяло излизат и се издигат нагоре. Да разгледаме едното и другото, отначало да разгледаме физическото и етерно тяло.
Те лежат тук и имат, ако оставим настрана преходното сънно състояние с блянове, това съзнание, което ние наричаме сънно съзнание без блянове, не изпълнено с никакво съдържание, с никакво възприятие.
Но това, което е излязло от физическото и етерно тяло, Аза и астралното тяло, при човека от съвременния цикъл на развитие също има съзнание на сън без блян, без сънища. Съзнанието което е тук във физическия свят ,разстилащо вегетиращ покров, това съзнание има спящият човек, както в тези части, които остават тук във физическия свят, така и в тези части които по време на сън се намират в астралния свят. Сега трябва да се спрем за малко на тези две отделни части на спящия човек.
към текста >>
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското
възприятие
през времето когато човекът спи.
Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли. Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи.
Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека.
към текста >>
172.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно
възприятие
, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество.
Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв учител за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите сетива. Любовта можеше да бъде пренасяна в човека само нощем, по време на неговото спящо съзнание. Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно конкретно, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта. Как можеше да стане това? Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива.
Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество.
Той трябваше да се появи в едно физическо тяло.
към текста >>
173.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но как да се извърши това, понеже именно физическото
възприятие
, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание.
Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание.
Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло? Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня. Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня? Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка! На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят.
към текста >>
Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това
възприятие
през деня.
Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание. Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло?
Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня.
Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня? Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка! На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят. Вие ги възприемате, виждате, чувате, миришете и т.н. При тази или онази работа впечатленията нахлуват през целия ден към вас, вие ги преработвате с помощта на вашия ум.
към текста >>
Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото
възприятие
на настоящия сетивен свят.
Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите сетива получават. Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло. Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят. Но през нощта то излиза навън, излъчва се. Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него.
Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят.
През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него.
към текста >>
174.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но чрез всяко едно посвещение човек добива способността да обгръща с поглед, да познава това, което може да се обгърне само с духовния поглед, с духовните очи, което е достъпно само за духовното
възприятие
.
Вчера в края на нашето съзерцание можахме да обърнем вниманието върху това, което специфичното християнско посвещение и което по-късното, т.е. християно-розенкройцерското посвещение дава отначало под формата на един велик и пълен със значение символ. Ние обърнахме вниманието върху значението на този символ, на този знак на посвещението, който е наречен също Син Человечески, който държи в десницата си 7-те звезди, а от устата му излиза двуострия меч. Ние видяхме, че това посвещение прави човека виждащ в определена по-висока степен в неговото астрално тяло и в неговия Аз, вън от неговото физическо и етерно тяло. За всичко това ще говорим с по-голяма точност.
Но чрез всяко едно посвещение човек добива способността да обгръща с поглед, да познава това, което може да се обгърне само с духовния поглед, с духовните очи, което е достъпно само за духовното възприятие.
Обаче едно от първите и най-важни неща, които посветеният в християнския смисъл може да познае, е развитието на човечеството през различните епоха стоящи по-близо до нас, за да може всеки да разбере до по-висока степен задачите на човека. Защото всичко, което висшето познание, висшето съвършенство може да даде на човека, е свързано с въпроса: що съм аз и за какво съм определен в нашата епоха? Отговорът на този въпрос е на първо място един от тези, които имат най-голямо значение.
към текста >>
175.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И само една малка част от тогавашните хора (тук ние отново трябва да правим разлика между развитие на расите и развитие на душите!) се спаси и премина в следващата епоха, която можем да опишем правилно, защото тук вече можем да намерим думи в нашия език, които могат да предадат ясновидското
възприятие
.
Сушата, на която живееше тогава човекът, загина главно чрез действията на злата воля на човеците.
И само една малка част от тогавашните хора (тук ние отново трябва да правим разлика между развитие на расите и развитие на душите!) се спаси и премина в следващата епоха, която можем да опишем правилно, защото тук вече можем да намерим думи в нашия език, които могат да предадат ясновидското възприятие.
След тази катастрофа ние идваме в Атлантската епоха, през време на която човекът се разви на един континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, между Европа и Америка. Човекът живееше тогава при съвършено други физически и въобще при съвършено други условия. Отначало той беше едно същество, което възприемаше по съвършено друг начин в сравнение с днешния човек; ние вече загатнахме за това още в първата сказка и по-нататък също; днес искаме да покажем още веднъж и по-точно тази съвършено друга форма на възприемане света от тогавашния човек. Човекът още притежаваше един вид старо ясновидство, поради това, че устройството на членовете на неговото тяло беше различно от днешното. Етерното тяло не беше още така тясно свързано с физическото тяло Едвам към края на Атлантската епоха излизащото навън етерно тяло се прибра навътре във физическото тяло и получи формата на днешното физическо тяло в областта на главата.
към текста >>
То трябваше да бъде дадено така на неговото сегашно
възприятие
, за да може той да го разбере.
Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него. А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят. Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ. Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът. То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането.
То трябваше да бъде дадено така на неговото сегашно възприятие, за да може той да го разбере.
И всички явления, които по-рано бяха настъпили за други степени на земното развитие, трябваше да се обединят в онова велико събитие на земното развитие, което ще хвърли светлина върху цялото бъдеще, което бъдеще сега ще открием от Откровението. А това събитие се изразява физически в изтичането на кръвта от раните на Христа Исуса, но за ясновидеца то има своята духовна страна една духовна Сила проникна аурата на Земята и я преобрази. И тази сила, която се вля в земната аура, ще работи заедно със Земята за цялото бъдеще. С това в душата на Земята, в духа на цялата Земя бе внесено нещо ново.
към текста >>
176.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Следователно, преди оформянето на хълбоците, цялото човешко
възприятие
и по-точно виждането, беше от астрално-етерно естество.
Следователно, можем да кажем, че долната част на човешката форма вече съществуваше, но при човека не съществуваше нищо, което би могло да види човешкото тяло. Тогавашният човек не можеше да вижда себе си. Той получи тази възможност едва в момента, когато неговото тяло - изграждайки се отдолу нагоре - премина средната част на хълбоците. Едва когато в развитието си той стигна до знака на Везните, човешкото око се отвори; едва тогава той започна да вижда себе си, първоначално в съвсем замъглен вид. После човекът започна да различава и околните предмети.
Следователно, преди оформянето на хълбоците, цялото човешко възприятие и по-точно виждането, беше от астрално-етерно естество.
Тогавашният човек не можеше да вижда физически, понеже човешкото съзнание беше сумрачно, замъглено.
към текста >>
177.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Докато Вие осъществявате едно или друго
възприятие
, цяло войнство от елементарни Същества които и занапред ще останат омагьосани поради процесите на сгъстяване непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм.
Представете си например следното: Даден човек отправя погледа си към един планински кристал или към парче злато. Какво се получава тогава, когато сетивното око поглежда към физическия предмет? Тогава за почва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните елементарни Духове и човека. Омагьосаната сила, затворена в материята, и човека, имат нещо общо помежду си. От омагьосаните елементарни Същества нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до късна вечер.
Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло войнство от елементарни Същества които и занапред ще останат омагьосани поради процесите на сгъстяване непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм.
Нека да предположим и още нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си никакъв интерес относно духовната им страна. Той крачи удобно по своя път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един прост зрител на всички материални събития, които се разиграват около него. Но дори и тогава елементарните Духове влизат и се настаняват в него, само че сега те не са придобили нищо в хода на мировия процес, освен че са влезли в съприкосновение с човека.
към текста >>
178.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото
възприятие
.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така. Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят.
Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие.
Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували.
към текста >>
След това във външното
възприятие
, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове.
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло.
След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове.
Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>
Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето
възприятие
.
Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата.
Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие.
Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко. Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко! "За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи.
към текста >>
179.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето
възприятие
на вселената.
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище.
Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената.
Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние. И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно. През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия.
към текста >>
180.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно
възприятие
.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят.
Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие.
Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят.
към текста >>
181.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното
възприятие
тя е тъмнина.
Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим.
Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина.
За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред.
към текста >>
182.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно
възприятие
ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти.
към текста >>
183.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното
възприятие
на зрението.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика.
Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението.
Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата.
към текста >>
Сетивното
възприятие
на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха.
Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува.
Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха.
Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха. Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука. Такива различия съществуват, които съвременният човек лесно пренебрегва.
към текста >>
И човекът имаше
възприятие
за това, което изпълва със своите струи светлината като душа на светлината.
Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото. Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото. В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия организъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа. Днес душата на светлината спира пред човешката кожа. Организмът на древния индиец беше още облят, проникнат със струите на това, което живее като душа в светлината.
И човекът имаше възприятие за това, което изпълва със своите струи светлината като душа на светлината.
То беше носител на това, което можеше да бъде възприемано като симпатия и антипатия в други същества, които днес заедно с душата на светлината са се оттеглили от човека. Днес Вие вдишвате и издишвате вашето дихание. Вие познавате вашето дишане най-много по неговите механически въздействия. Когато действува така, че се охлажда, Вие виждате вашето дихание по неговото оводняване. Това е един механически начин на виждане диханието.
към текста >>
И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното
възприятие
на сетивата и с ума, свързан с такова
възприятие
.
Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща. И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото. Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък. Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо.
И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие.
Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите. Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане. За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин. Например, един образ за това схващане на нещата имаме в легендата за Оедип.
към текста >>
184.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[4] В GA 10 „Как се постигат познания за висшите светове“, в главата „Върху някои от действията на посвещението“, Щайнер говори за „лотосовите цветове“, наричани още „колела“ или „чакри“, като органи в астралното тяло, свързани с развитието на свръхсетивното
възприятие
.
[4] В GA 10 „Как се постигат познания за висшите светове“, в главата „Върху някои от действията на посвещението“, Щайнер говори за „лотосовите цветове“, наричани още „колела“ или „чакри“, като органи в астралното тяло, свързани с развитието на свръхсетивното възприятие.
към текста >>
185.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно
възприятие
.
По определена причина се опитах във връзка с Евангелието от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос. Това има своите съвсем определени основания. Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот. Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията.
В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие.
Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята. Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос. Учим се да развиваме в себе си съвсем различно възприятие от това, което имат днешните хора, бързащи да съдят за събитията. Учим се да бъдем внимателни в представянето на истината и знаем, че ако сме я взели предвид от която и да е страна, възприемаме винаги само едната ѝ страна, но никога цялата веднага.
към текста >>
Учим се да развиваме в себе си съвсем различно
възприятие
от това, което имат днешните хора, бързащи да съдят за събитията.
Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие. Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята. Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос.
Учим се да развиваме в себе си съвсем различно възприятие от това, което имат днешните хора, бързащи да съдят за събитията.
Учим се да бъдем внимателни в представянето на истината и знаем, че ако сме я взели предвид от която и да е страна, възприемаме винаги само едната ѝ страна, но никога цялата веднага.
към текста >>
186.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Посочвахме, че развитието в следващите културни епохи се е състояло в това, че хората все повече губили ясновиждането и е трябвало все повече да се ограничават на физически план със своите способности за
възприятие
и разсъдък.
Знаем, че тези културни епохи съществено се различават една от друга, и в хода на нашето антропософско движение сме посочвали различните неща, по които те се различават една от друга. Посочвайки древноиндийската културна епоха, сме отбелязвали, че душевните качества на човека по това време са били различни от тези по-късно, че човек тогава е бил още в значителна степен надарен с ясновидско съзнание.
Посочвахме, че развитието в следващите културни епохи се е състояло в това, че хората все повече губили ясновиждането и е трябвало все повече да се ограничават на физически план със своите способности за възприятие и разсъдък.
Видяхме как бавно се е подготвяла четвъртата културна епоха, в която хората били, така да се каже, напълно въвлечени във физическия план, така че сега съществото, което наричаме Христос Исус, могло да се въплъти на физически план като човешко същество от физическия план.След това видяхме, как оттогава това преминава през един поток, който все повече усилва човешките способности на физически план, как материалистичната тенденция на нашето време кара всички тези стремежи на хората да се съобразяват само с това, което им се поднася във физическия околен свят, и как всичко това е свързано с по-нататъшното слизане на човека на физически план. Но това развитие в никакъв случай не трябва да продължава. Човечеството отново трябва да се издига към духовния свят, да се издига с всички постижения, които е придобило, с всички плодове на физическия план. Именно това трябва да бъде антропософията – това, което отново може да предостави на човек възможност за издигане в духовния свят.
към текста >>
Но хората, които осъзнавали това, ставали все по-малко и по-малко, а способностите на човека все повече и повече се ограничавали до сетивното
възприятие
.
И така, можем да кажем: след великата атлантска катастрофа имало много хора, които благодарение на непосредствените си способности за възприемане знаели, че около нас е духовният свят, че живеем в духовния свят.
Но хората, които осъзнавали това, ставали все по-малко и по-малко, а способностите на човека все повече и повече се ограничавали до сетивното възприятие.
Но ако, от една страна, днес способността за възприемане на духовния свят е още крайно незначителна, от друга страна, в нашето време все пак се подготвя нещо доста значително. Още в следващото въплъщение, във въплъщението, което следва след това, съвременното, във все по-голям брой хора ще има способности от съвсем друг характер от днешните. Както са се изменяли способностите на хората в продължение на петата културна епоха, така ще се изменят те и в шестата, и още в следващото въплъщение голям брой от днешните хора с цялото си душевно устройство отчетливо ще покажат, че способностите им съществено са се изменили. И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
към текста >>
За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно
възприятие
, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен.
Има и още нещо, вярвате или не.
За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен.
Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
187.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Днешното зрително
възприятие
, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало.
Цялото развитие на човечеството представлява някакъв вид възпитание. Постепенно се достигат отделни способности. При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него.
Днешното зрително възприятие, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало.
В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек. Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам. Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък.
към текста >>
188.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Там те много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали внимание на външния свят на физическото
възприятие
и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от сравнително кратко време са имали тези физически възприятия.
След това е следвало време, когато човешките същества вече не са усещала своята връзка с духовния свят така силна, както през Крита Юга, когато те са усещали, че техните импулси все по-малко са били определени от тяхното общуване с боговете, когато, дори тяхното виждане относно духа и душата започва да става по-мъгляво. Обаче те са задържали спомена за това, че са живели с духовете и боговете. Това е било особено ясно в древния Индуски свят.
Там те много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали внимание на външния свят на физическото възприятие и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от сравнително кратко време са имали тези физически възприятия.
към текста >>
189.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Там е виждало духовните същества и духовните факти, за които слушаме от Духовната Наука; те фактически съществуват и ние не можем да ги смятаме за несъществуващи само защото нормалното съвременно
възприятие
не може да ги види.
Какво виждаме днес, когато гледаме нашата физическа заобикаляща среда? виждаме света на минералите, растенията, животните и физическите форми на нашите събратя човешки същества. Това е, което ни заобикаля; това е светът, към който ние най-напред принадлежим, светът, който е отворен за нас между раждане и смърт. А в света, от който се разклонява този физически свят, и който лежи зад него, можем да проникнем само чрез дара на ясновидството; ясновидството, както вече казахме, не е една от нормалните способности на съвременното човешко същество, макар че в онези древни времена то е било на разположение при известни условия на всякиго. И докато е било в това ясновидско състояние, човешкото същество се е запознавало с духовния свят.
Там е виждало духовните същества и духовните факти, за които слушаме от Духовната Наука; те фактически съществуват и ние не можем да ги смятаме за несъществуващи само защото нормалното съвременно възприятие не може да ги види.
По същия начин светлина и цвят заобикалят слепия, макар че той не е в състояние да ги възприеме.
към текста >>
190.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното
възприятие
и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство.
Кали Юга трая 5000 години, до годината 1839 сл.Хр. Годината 1899 г. беше наистина една важна година за еволюцията на човечеството. Това е също така една приблизителна година, защото тези неща стават постепенно. Така както годината 3101 пр.Хр.
може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство.
Отредено е за човечеството даже в този XX век преди следното хилядолетие всъщност за някои човешки същества още през първата половина на XX столетие да развият първите елементи на новото ясновидство, ясновидството което положително ще се появи в човечеството, когато човешките същества докажат себе си достойни да го разберат.
към текста >>
191.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тази еволюция е напредвала бавно и непрекъснато; все пак ние можем да покажем точния момент, когато започва съзнателното състояние за физическо-сетивно
възприятие
.
Тази еволюция е напредвала бавно и непрекъснато; все пак ние можем да покажем точния момент, когато започва съзнателното състояние за физическо-сетивно възприятие.
Това беше годината 3101 преди появяването на Христос на земята. Дотогава е съществувало едно естествено ясновидство. След това то постепенно започна да изчезва и тъмната епоха, наречена по-малката Кали Юга започна, през която човешката душа не можеше вече да вижда в духовния свят.
към текста >>
възможно бе за него да възприеме духовния свят, макар че човешкото
възприятие
беше ограничено до сетивата.
Три хиляди години след започването на онази тъмна епоха възникна нова възможност за човешкото същество да свърже себе си с духовния свят. Тази възможност е във факта, че едно лице можеше да постигне обединение с духовния свят чрез своя Аз; т.е.
възможно бе за него да възприеме духовния свят, макар че човешкото възприятие беше ограничено до сетивата.
Чрез въплъщението на Христос възникна тази възможност. Всички други велики водачи се въплътяваха по такъв начин, че тяхното духовно същество се свързваше с едно астрално тяло. Когато се стараем да разберем същината на Бодисатвите, откриваме, че тяхната духовна част, която работи на земята, издига себе си в по-висши светове и бива свързвана само към астралното тяло. Само при Христос ние виждаме едно божествено-духовно същество в пряк контакт с едно физическо тяло. Това означава, че Азът на Христос бе напуснал неговите физическа, етерна и астрална обвивки и че Христос Самият се въплътил като Азът вътре в тези обвивки, така че Азът на всяко човешко същество да може да има връзка с Христос.
към текста >>
Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за
възприятие
не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива.
Само при Христос ние виждаме едно божествено-духовно същество в пряк контакт с едно физическо тяло. Това означава, че Азът на Христос бе напуснал неговите физическа, етерна и астрална обвивки и че Христос Самият се въплътил като Азът вътре в тези обвивки, така че Азът на всяко човешко същество да може да има връзка с Христос. В резултат виждаме, че в ранните епохи великите водачи на човечеството могат така да бъдат възприети, че човек може да достигне до едно разбиране за тяхната връзка с духовния свят само чрез картини. Сега обаче в контраст, цялата биография на Христос се състои от факти, които могат да се изразят във физическия свят. С други думи, Христовото събитие може да бъде схванато с нашия интелект, с нашия физически ум.
Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива.
По тази причина идва великото пророчество на Йоан Кръстителя, че разположението на човешката душа трябва да се промени, така че да се приближи царството небесно.
към текста >>
192.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В съвременния еволюционен цикъл на човечеството обаче щастливо, подреждане се намира за човешките същества чрез изпълненото с мъдрост управление на света: човек може да схване природата с понятия, свързващи я с едно неразделно управление, само защото онова, което зависи от едно неразделно управление може да приближи до човешкото същество като опитност от природата чрез сетивното
възприятие
.
Онова, което човек има пред себе си като областта на природата се материализира по забележителен начин. Различни индивидуалности също така работят заедно във всичко, което човек нарича природа и включва в естествените науки, от една страна, и в обожание на природата, естетиката на природата и пр, от друга страна.
В съвременния еволюционен цикъл на човечеството обаче щастливо, подреждане се намира за човешките същества чрез изпълненото с мъдрост управление на света: човек може да схване природата с понятия, свързващи я с едно неразделно управление, само защото онова, което зависи от едно неразделно управление може да приближи до човешкото същество като опитност от природата чрез сетивното възприятие.
Зад гоблена на природата лежи нещо твърде различно, повлиявано от напълно различно направление. Това обаче се блокира, когато човек възприема природата. Онова, което човек нарича природа е следователно една неразделена система, но само защото е била пресята. Когато я възприемаме чрез нашите сетива природата е, така да се каже, пресята за нас. Всичко, което е противоречиво в нея е пресято и природата се предава на нас като една неразделена система.
към текста >>
193.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни
възприятие
и своите мисли.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата.
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли.
Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите.
към текста >>
Едно творческо въображенно
възприятие
може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане.
Едно творческо въображенно възприятие може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане.
Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива умствени картини. Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля. Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини. Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите.
към текста >>
194.
Съдържание
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Органи на духовно
възприятие
.
Органи на духовно възприятие.
Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
към текста >>
195.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Чрез пряко
възприятие
, пряко изживяване, човекът днес не е способен да погледне зад границата, представена му от цветовете и светлината, звуците, уханията и т.н.
От две страни вътрешна и външна, както можем да ги наречем човекът е отделен от духовния свят. Когато отправи своя поглед към външния свят, той възприема на първо място онова, което се представя там на неговите сетива. Той вижда цветове и светлина, чува звуци, усеща топлина и студ, мирише, опитва и т.н. Това е светът непосредствено около него. Съзерцавайки този свят ние забелязваме, преди всичко, един вид граница.
Чрез пряко възприятие, пряко изживяване, човекът днес не е способен да погледне зад границата, представена му от цветовете и светлината, звуците, уханията и т.н.
Един банален пример ще направи това ясно. Предположете, че гледаме повърхност, боядисана в синьо. При обикновените условия, разбира се, не можем да видим онова, което е зад тази повърхност. Някой лекомислен мислител може да възрази, че става въпрос само за това да хвърлим поглед зад повърхността! Но това не е така по отношение на простиращия се около нас свят, защото точно с онова, което възприемаме, външният духовен свят е скрит за нас и ние можем най-много да почувстваме, че цвета и светлината, че топлината и студа и т.н.
към текста >>
Външният свят на сетивата е разстелен пред нас като гоблен и ние имаме чувството, че зад този гоблен има нещо, в което нашите способности за
възприятие
не могат да проникнат.
Но ние не можем, в дадения момент, да видим през цветовете, светлината и звуците, и да изживеем онова, което лежи зад тях. Ние трябва да изживяваме целия външен духовен свят чрез тези проявления. Но след кратко размишление ще можем, в съгласие с най-елементарната логика, да кажем: Дори и съвременната физика или други клонове на науката да заявяват, че зад цветовете има вибрираща етерна субстанция, скоро става ясно, че онова което се допуска да лежи зад цветовете е нещо добавено от мисълта. Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има реалност в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление. Отначало то е просто предположение.
Външният свят на сетивата е разстелен пред нас като гоблен и ние имаме чувството, че зад този гоблен има нещо, в което нашите способности за възприятие не могат да проникнат.
към текста >>
Така сънят се различава от екстаза в това отношение: в съня, заедно с угасването на Аза, човешката способност за
възприятие
дали физическо или духовно също е угасена.
"Вътрешният човек" в нас се разлива във външния свят. Всъщност това е което се случва. Точно както в екстаза ние изливаме своя Аз, губим своя Аз, в съня ние изгубваме не само своето аз-съзнание, а губим дори повече което е благотворно. В екстаза ние губим своето аз-съзнание, но още имаме около себе си свят на непознати дотогава картини, свят на духовни реалности и същества. В съня няма такъв свят около нас, защото всичко по пътя на възприятието го няма.
Така сънят се различава от екстаза в това отношение: в съня, заедно с угасването на Аза, човешката способност за възприятие дали физическо или духовно също е угасена.
Докато в екстаза е заличен единствено Аза, в съня са заличени способността за възприятие и съзнанието. Човек не само е излял своя Аз в света, а също е предал и съзнанието си на този свят. Оставащото от човека през съня е онова, което го има в него настрани от Аза и от съзнанието. В нормалния сън човекът, който имаме пред нас, е същество във физическия свят, отхвърлило своето съзнание и своя Аз. И къде е отишло съзнанието, къде е отишъл Азът?
към текста >>
Докато в екстаза е заличен единствено Аза, в съня са заличени способността за
възприятие
и съзнанието.
Всъщност това е което се случва. Точно както в екстаза ние изливаме своя Аз, губим своя Аз, в съня ние изгубваме не само своето аз-съзнание, а губим дори повече което е благотворно. В екстаза ние губим своето аз-съзнание, но още имаме около себе си свят на непознати дотогава картини, свят на духовни реалности и същества. В съня няма такъв свят около нас, защото всичко по пътя на възприятието го няма. Така сънят се различава от екстаза в това отношение: в съня, заедно с угасването на Аза, човешката способност за възприятие дали физическо или духовно също е угасена.
Докато в екстаза е заличен единствено Аза, в съня са заличени способността за възприятие и съзнанието.
Човек не само е излял своя Аз в света, а също е предал и съзнанието си на този свят. Оставащото от човека през съня е онова, което го има в него настрани от Аза и от съзнанието. В нормалния сън човекът, който имаме пред нас, е същество във физическия свят, отхвърлило своето съзнание и своя Аз. И къде е отишло съзнанието, къде е отишъл Азът? Имайки описание на състоянието на екстаз, ние можем да отговорим и на този въпрос.
към текста >>
Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме
възприятие
за нищо във външния свят.
В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят.
Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят.
При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия.
към текста >>
196.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но не само, че възприема този външен свят със своите сетива; заедно с всяко
възприятие
той чувства нещо.
Какво се случва, когато човек се събужда сутрин? Всъщност той влиза в съвсем различен свят, който обикновено счита за единствения принадлежащ му. Върху сетивата му се правят впечатления отвън, но той не може да погледне зад тези впечатления. Когато стане от сън, пред него лежи разгърнат целият гоблен на сетивния свят.
Но не само, че възприема този външен свят със своите сетива; заедно с всяко възприятие той чувства нещо.
Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес. Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото. Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа. Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа.
към текста >>
197.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Как астралното тяло работи върху етерното тяло, и етерното тяло върху физическото това е което човек би видял, ако можеше да се спусне съзнателно във физическото и етерното си тяло при събуждане; но той бива отклонен от това
възприятие
от външни предмети и събития.
Че това не може да се случи по време на живота се дължи на етерното тяло, което е истински боец срещу разпадането на физическото тяло. Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло. Етерното или жизнено тяло на свой ред получава онова, от което се нуждае в това отношение от по-дълбоки вътрешни сили, от астралното тяло, което е носителят на щастие и скръб, на радост и тъга. Така съответното вътрешно тяло безспирно работи върху външното тяло. Външно видимата част от нас през цялото време се поддържа от вътрешни сили.
Как астралното тяло работи върху етерното тяло, и етерното тяло върху физическото това е което човек би видял, ако можеше да се спусне съзнателно във физическото и етерното си тяло при събуждане; но той бива отклонен от това възприятие от външни предмети и събития.
към текста >>
198.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Напротив, само тогава беше възможно да се осъзнае чрез духовно
възприятие
силата на човешкия егоизъм; тъй като дори когато Аз-съзнанието беше намалявано до 1/12, духовно от индивида все още извираше мощна сила на егоизъм.
Но трябва да изтъкна, че това Аз-съзнание не умираше в небитието. Случаят не беше такъв.
Напротив, само тогава беше възможно да се осъзнае чрез духовно възприятие силата на човешкия егоизъм; тъй като дори когато Аз-съзнанието беше намалявано до 1/12, духовно от индивида все още извираше мощна сила на егоизъм.
И макар и да звучи странно, за да удържи този изливащ се егоизъм, за да не изпусне духовно човека, чиито Аз бе подчиняван по този начин, на учителя или водача бяха необходими 12 помощници. Това е една от т.нар. тайни на висшето Посвещение в определени древни Мистерии. Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество. Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот.
към текста >>
Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото
възприятие
.
Този Свят на Елементите е, преди всичко, скрит от човека, докато последният е в процес на заспиване.
Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие.
Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосмоса по указания път. Най-напред, този Елементарен Свят го кара да осъзнае, че всичко в неговото обкръжение, всички сетивни възприятия и впечатления, са еманация, проявление на духовното, че духовното лежи зад всичко материално. Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни реалности. Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни. Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя.
към текста >>
За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко
възприятие
там.
Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период. От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност.
За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там.
В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>
В немския език думата "разум" е свързана с думата "
възприятие
" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа.
От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там.
В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа.
Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>
199.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Сега ще бъде споменат един друг момент, а именно, че когато човек се издига по описания вчера начин в Елементарния Свят, където има истинско
възприятие
за обикновено наричаното "Елементи" земя, вода, въздух и огън той също разбира, че неговата собствена вещественост включително висшите членове е изградена от този Елементарен Свят.
Казаното в миналата лекция може да бъде не повече от схема; разбира се, за тези светове би било възможно да говорим не само часове, а много месеци; докато всичко възможно тук е да изясним идеите си за тях колкото можем по-добре.
Сега ще бъде споменат един друг момент, а именно, че когато човек се издига по описания вчера начин в Елементарния Свят, където има истинско възприятие за обикновено наричаното "Елементи" земя, вода, въздух и огън той също разбира, че неговата собствена вещественост включително висшите членове е изградена от този Елементарен Свят.
Той също добива познание за нещо друго, а именно, че вътрешните и външните страни на Елементарния Свят се различават донякъде една от друга. Изучавайки собственото си същество с обикновено, нормално човешко съзнание и не с ясновидство, ние намираме определени качества, които принадлежат частично на нашата душа и частично на външното ни устройство; това са чертите на нашия темперамент. Ние ги класифицираме като меланхолични, флегматични, сангвинични и холерични.
към текста >>
200.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Сетивното
възприятие
възниква поради факта, че окото ни възпира част от светлината от Елементарния Свят, ухото ни възпира част от звука, другите ни органи възпират част от огъня или топлината; онова, което не бива възпирано, се влива в нас.
Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят. Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят. Ако видим синя повърхност пред себе си, тогава, чрез тази синя повърхност се вливат всички тези сили, с изключение на една част от Елементарния Свят. Частта от Елементарния Свят, която бива възпирана, стига до нашето съзнание като огледален образ, отражение, и това отражение е синия цвят. Елементите на огъня, въздуха, водата и земята (духовно разбирани като принадлежащи на Елементарния Свят) текат през окото с изключение на онова, което всъщност виждаме.
Сетивното възприятие възниква поради факта, че окото ни възпира част от светлината от Елементарния Свят, ухото ни възпира част от звука, другите ни органи възпират част от огъня или топлината; онова, което не бива възпирано, се влива в нас.
към текста >>
Тези висши органи на
възприятие
се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата. Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят. Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата. Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него. Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен.
Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
към текста >>
201.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Най-напред би трябвало да се развият органите на духовно
възприятие
, и едва след известен период на себеотрицание той щеше да бъде способен да се издигне от един вид сенчесто, едва забележимо
възприятие
до истински опитности.
Говорейки вчера за т.нар. Розенкройцерски път в духовните светове, беше казано, че това е най-подходящия път за съвременния човек и най в съгласие със законите на еволюцията на човечеството. Ние описахме как, възприемайки определени критерии за своя душевен живот, човек се издига до имагинативно познание, познание чрез инспирация и интуитивно познание. Ако на негово разположение нямаше нищо друго освен методите, които той преднамерено прилага към душата си, издигането през тези три степени би било като посоченото вчера.
Най-напред би трябвало да се развият органите на духовно възприятие, и едва след известен период на себеотрицание той щеше да бъде способен да се издигне от един вид сенчесто, едва забележимо възприятие до истински опитности.
към текста >>
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше
възприятие
, споменати вчера като лотосови цветове.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие. Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи.
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове.
Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
202.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това е
възприятие
, което имате в своето настоящо съзнание.
От този пример можем да разпознаем колко чудесно се хармонизират нещата, когато са погледнати от правилната гледна точка. Какво би станало с човека в ежедневния живот, ако той беше неспособен да хармонизира своето мислене с паметта си, ако откриваше, че логическото му мислене противоречеше на неговата памет? Предположете, че имате пред себе си документ, носещ датата 26 март.
Това е възприятие, което имате в своето настоящо съзнание.
Но вие сте били там, когато се случило записаното събитие, и връщайки се назад през дните, вашата памет ви казва: "То трябва да се случило ден по-рано." Тук вие имате явен пример, където съзнанието за непосредственото настояще противоречи на паметта. Във физическия свят такива случаи по правило ще бъдат лесно оправени, но в духовния свят е много по-трудно. Самите външни условия във физическия свят поправят такива грешки. Когато някой на улицата забрави, че трябва да завие наляво за да стигне до вкъщи и завие надясно, грешката скоро ще бъде осъзната. Но в духовния свят няма такова удобно средство на поправяне на грешките.
към текста >>
203.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
В древната Атлантида хората насочваха поглед към духовните сили и говореха за един вид единно Божество, именно защото те разполагаха с непосредственото
възприятие
, присъщо за една прадалечна еволюционна степен от развитието на човечеството.
В древната Атлантида хората насочваха поглед към духовните сили и говореха за един вид единно Божество, именно защото те разполагаха с непосредственото възприятие, присъщо за една прадалечна еволюционна степен от развитието на човечеството.
Тогавашните хора все още имаха непосредствени възприятия за действията на тези същества, докато по-късно индийците стигаха до тях само с помощта на Хрониката Акаша. Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели.
към текста >>
204.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното
възприятие
и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение?
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят.
към текста >>
Едното, което този човек размисля, да бъде образът на някаква дейност или на никакъв външен предмет или същество; този образ се явява в полето на съзнанието не чрез някакво външно виждане, не чрез външно
възприятие
, а чрез размисъл, чрез творческа дейност на душата.
А сега представете си, че през време на това мислене в душата поставите пред душата си някак си два вида групи от представи. За да можем да опишем колкото е възможно по-ясно нещо стоящо толкова далече от нас, да си представим един човек, който се събужда и в мисълта му възникват две неща.
Едното, което този човек размисля, да бъде образът на някаква дейност или на никакъв външен предмет или същество; този образ се явява в полето на съзнанието не чрез някакво външно виждане, не чрез външно възприятие, а чрез размисъл, чрез творческа дейност на душата.
А това, което трябва да се яви като втори комплекс от представи при един така събуждащ се човек, да бъде едно горещо желание, нещо което човекът може да иска с цялата си заложба и разположение на душата. Така ние имаме един елемент от рода на представите и един такъв от рода на горещото желание, които се явяват пред нашата душа чрез външна размисъл. А сега вместо човешката душа, която размисля в себе си, представете си онова, което в Битието се нарича Елохими. Вместо единичната човешка душа представете си една група от размислящи духовни Същества, които обаче по същия начин произвеждат от тяхната вътрешност чрез размисъл, чрез мислене два комплекса, които бих могъл да сравня с това, което току що ви описах: с нещо имащо напълно характера на представите, с един комплекс от представи и един комплекс от горещо желание. Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е.
към текста >>
205.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така щото следователно, за да виждаме тези процеси, би била необходима определена степен на ясновидско познание, на ясновидско
възприятие
.
Върху този въпрос ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни органи, каквито са днешните сетивни органи, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни? Защото събитията, фактите, които ни се съобщават, протичат главно в сферата на това, което можем да наречем елементарно съществуване.
Така щото следователно, за да виждаме тези процеси, би била необходима определена степен на ясновидско познание, на ясновидско възприятие.
Напълно е вярно, че Библията ни разказва за възникването на сетивния свят от свръхсетивния, и че фактите, които тя поставя на върха, на челно място, са свръхсетивни факти, макар и те да се намират с една степен по-горе от нашите обикновени сетивни факти, които са произлезли от тези други току що охарактеризирани факти. Следователно с всичко това, което всъщност вписваме в смисъла на сътворението в шест дни, ние поглеждаме в известно отношение в една ясновидска област. Това, което е съществувало по-рано, възниква отново в етерна форма и в елементарна форма. Нека, добре запомним това, защото иначе не ще можем да се ориентираме достатъчно по отношение на всичко това, което се крие във величествените думи на Битието. Така следователно ние трябва да очакваме, да видим възникващо по един нов начин това, което през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване се е развило постепенно.
към текста >>
206.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но когато розата би останала, за вашето
възприятие
би съществувала и веществената роза; това е другият факт.
Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата.
Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт.
Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески. Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност. Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на Волята.
към текста >>
207.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното
възприятие
.
Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека. Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта. Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското. Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание.
Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие.
Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие. Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание. Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи. Още там бе подчертавано, как старото съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е. за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност.
към текста >>
Както виждате, началото на това образно
възприятие
трябва при всички обстоятелства да се приема с голяма предпазливост.
Още по-погрешно е, когато отначало някой постига чрез някакви средства да речем да чува гласове и да тълкува тези гласове като вдъхновения отвън. Това е най-погрешното, в което човек може да изпадне. То едва ли би могло да бъде нещо друго, освен едно ехо от един вътрешен процес. И докато по правило това, което се явява като цветни образи, като формени образи, представлява почти чисти процеси на собствената вътрешност, по правило гласовете се празна работа, нещо несъществено, което става в душата. И най-добре е, когато всеки, който започва да възприема гласове, да храни отначало най-голямо недоверие към съдържанието на тези гласове.
Както виждате, началото на това образно възприятие трябва при всички обстоятелства да се приема с голяма предпазливост.
То е един вид органическо съзнание, едно прожектираме навън в пространството на собствената вътрешност. Но като нещо съвършено нормално това съзнание е съществувало през време на старото Лунно развитие като такова органическо съзнание Самите хора на старата Луна едва ли са възприемали и нещо друго освен това, което тогава е ставало в тях.
към текста >>
и това работещо развитие на неговите очи за него се е разпростирало навън и се е превръщало в едно образно
възприятие
, което е изпълвало пространството.
Как се е образувал той самият, как от самото му същество така да се каже са се развили възприемащите очи, тази работа над самия него, неговото собствено развитие, това е възприемал човекът през време на старата Лунна епоха. Така за него външният свят е бил един вътрешен свят, защото целият външен свят е работел над неговата вътрешност. И за себе си той не е различавал външното от вътрешното. Той съвсем не е възприемал Слънцето като нещо външно. Тогавашният човек не е отделял Слънцето от себе си, а е чувствувал в себе си развитието на своите очи.
и това работещо развитие на неговите очи за него се е разпростирало навън и се е превръщало в едно образно възприятие, което е изпълвало пространството.
Това е било за него възприятието на Слънцето, но това възприятие е било един вътрешен процес. Това е било характерното за старото Лунно съзнание, че човекът е възприемал около себе си един свят от образи; но образи са означавали едно вътрешно развитие, едно вътрешно изграждане на душевното съществуване. Така Лунният човек е бил включен в астралния свят, чувствувал е своето собствено развитие като един външен свят. Днес възприемането на това вътрешно развитие като външен свят, при което човек не би могъл да различи образите, които той възприема като отражение на своето собствено развитие, би било една болест. През време на старото лунно съзнание то е било нещо нормално.
към текста >>
Това е било за него възприятието на Слънцето, но това
възприятие
е било един вътрешен процес.
Така за него външният свят е бил един вътрешен свят, защото целият външен свят е работел над неговата вътрешност. И за себе си той не е различавал външното от вътрешното. Той съвсем не е възприемал Слънцето като нещо външно. Тогавашният човек не е отделял Слънцето от себе си, а е чувствувал в себе си развитието на своите очи. и това работещо развитие на неговите очи за него се е разпростирало навън и се е превръщало в едно образно възприятие, което е изпълвало пространството.
Това е било за него възприятието на Слънцето, но това възприятие е било един вътрешен процес.
Това е било характерното за старото Лунно съзнание, че човекът е възприемал около себе си един свят от образи; но образи са означавали едно вътрешно развитие, едно вътрешно изграждане на душевното съществуване. Така Лунният човек е бил включен в астралния свят, чувствувал е своето собствено развитие като един външен свят. Днес възприемането на това вътрешно развитие като външен свят, при което човек не би могъл да различи образите, които той възприема като отражение на своето собствено развитие, би било една болест. През време на старото лунно съзнание то е било нещо нормално. Така например работата на онези Същества, които по-късно станаха Елохими, той е възприемал в своето собствено същество.
към текста >>
Едно такова съзнание, каквото днес човекът има на Земята, с различаване на вътрешното от външното, с това
възприятие
, че вън се намират действителни предмети и че наред с това ние сме една вътрешност, такова едно съзнание изискваше, щото цялото развитие от старата Луна да премине към Земята, да настъпи една съвършено друга форма на деление в нашата космическа система.
Така например работата на онези Същества, които по-късно станаха Елохими, той е възприемал в своето собствено същество. Както например днес бихте възприемали нашата кръв да тече във вас, така е възприемал човекът дейността на тези Елохими. Това е било в самия него, но се отразявало само във външни образи. Това е било единствено възможното съзнание на старата Луна. Защото това, което става на нашата Земя, трябва да бъде в хармония с целия Космос.
Едно такова съзнание, каквото днес човекът има на Земята, с различаване на вътрешното от външното, с това възприятие, че вън се намират действителни предмети и че наред с това ние сме една вътрешност, такова едно съзнание изискваше, щото цялото развитие от старата Луна да премине към Земята, да настъпи една съвършено друга форма на деление в нашата космическа система.
Например отделянето на Луната от Земята, каквото то днес съществува, не е съществувало през време на старата Луна. Това, което наричаме старата Луна, трябва да си го представите така, че днешната Луна и Земята са образовали едно цяло. С това всички други планети включително и Слънцето са били съвсем различно устроени. И при условията, които тогава са съществували, можеше да се развие само едно такова образно съзнание. Едва след като целият Космос, който принадлежи към нас, е приел формата, която има като заобикалящ Земята свят, можа да се развие предметното съзнание, каквото го имаме ние днес.
към текста >>
Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат
възприятие
за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука.
Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше състояние. Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер. С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение. Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер".
Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука.
Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори.
към текста >>
208.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
У всички тези представители на древното човечество все още съществуваше едно ясновиждащо
възприятие
на околния свят.
Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше мирогледът, душевната конфигурация на тези две групи народи или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на изток, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек.
У всички тези представители на древното човечество все още съществуваше едно ясновиждащо възприятие на околния свят.
Тогавашните хора все още можеха да виждат в духовния свят, а дори и това, което днес виждаме физически, те го възприемаха по един по-скоро духовен начин. Следователно през онова време съществуваше една по-скоро ясновиждаща форма на живот и на душевни изживявания. Обаче твърде важно е да знаем, че това ясновидство, присъщо на коренното следатлантско човечество, беше в известен смисъл доста различно от ясновидството на атлантците, каквото те имаха в разцвета на Атлантската епоха*6.
към текста >>
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно
възприятие
, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят.
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят.
Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа. Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек. Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше. Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили. И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили.
към текста >>
209.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тук ние сме изправени пред нещо, което въпреки че се излъчва от Слънцето остава скрито за обикновеното
възприятие
.
И така, ние виждаме, че двата най-висши вида етер, жизненият етер и звуковият етер, въпреки че се излъчват от Слънцето и принадлежат към неговите най-висши еманации, не се изявяват непосредствено в условията на Земния свят.
Тук ние сме изправени пред нещо, което въпреки че се излъчва от Слънцето остава скрито за обикновеното възприятие.
От всичко, което живее в звуковия етер и в жизнения етер, на Земята може да бъде възприето само нещо, което е скрито във вътрешността на човешкото тяло. Тук, на Земята, е невъзможно да бъдат непосредствено възприети проявленията на живота или на хармонията на сферите, обаче може да бъде възприето онова, което действува в цялата организация на човешкото същество.
към текста >>
А това, което живее и пулсира в жизнения етер, то навлиза в телата ни също и по време на съня, само че човекът е лишен от
възприятие
за този вътрешен живот на своите обвивки, докато се намира извън своето физическо и етерно тяло.
Но какво навлиза в нашето астрално тяло по време на съня? Когато нощем сме извън нашето физическо тяло, тогава нашето астрално тяло е пронизано и оживотворено от „хармониите на сферите", от онова, което иначе се носи в етера, в звуковия етер. Когато посипем някакъв прах върху метална плоча и предизвикаме вибрации в нея с помощта на цигулков лък, те се предават също и на праха, образувайки т. нар. Кладниеви фигури. По същия начин нощно време хармониите на сферите навлизат в човека и го изпълват със своите „вибрации", внасяйки отново ред и хармония в безредието, което човекът е създал през деня със своите сетивни възприятия.
А това, което живее и пулсира в жизнения етер, то навлиза в телата ни също и по време на съня, само че човекът е лишен от възприятие за този вътрешен живот на своите обвивки, докато се намира извън своето физическо и етерно тяло.
Нормално човекът може да възприема нещата, едва когато отново се вмъкне във физическото си и етерното си тяло и употребява външните органи на етерното тяло в служба на мисленето, а външните органи на физическото тяло за целите на сетивните възприятия.
към текста >>
Доколкото усещаше нарастващата сила на своя Аз, дотолкова угасна за него и непосредственото
възприятие
на пулсиращия през света божествен жизнен етер.
Да обобщим: Във вътрешните области на човешкото същество се развива нещо, което е слаб отзвук от онова, което наричаме хармония на сферите и жизнен етер. Но в същата степен, в която човекът се чувствува вътрешно изпълнен с усещания, с възприятия, които отразяват външния свят и формират съвременния душевен живот, в същата степен за него изчезва и хармонията на сферите.
Доколкото усещаше нарастващата сила на своя Аз, дотолкова угасна за него и непосредственото възприятие на пулсиращия през света божествен жизнен етер.
Човекът извоюва своята сегашна степен за сметка на това, че загуби известна част от външния живот. Като Земно създание, човекът усещаше в себе си един капсулиран живот и не беше в състояние да го възприема като директно идващ от Слънцето; днес той усеща в себе си само един далечен и слаб отблясък от могъщия космически живот, от жизнения етер.
към текста >>
210.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото
възприятие
на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура. Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура.
Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури.
Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия. По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
211.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, вследствие на раздробеността убягват на нашето
възприятие
, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степени на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения.
В други страни също така е било известно, че това, което се проявява в човека, идва отвън. Затова например в определено време в германската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм към Муспелхайм. Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е, което, видяно ясновидски като определен отблясък на Макрокосмоса, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили. И, разбира се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, всъщност като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения. Затова една от планетите, родствена на Земята, само че намираща се в по-ранен стадий на развитие, трябва да показва нещо подобно.
И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, вследствие на раздробеността убягват на нашето възприятие, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степени на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения.
Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.
към текста >>
212.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен живот, се намира, невидим за външното
възприятие
, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре.
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен живот, се намира, невидим за външното възприятие, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре.
Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта. Но тъй като е вклинен в главния мозък, той осъществява себе си не чрез действия, а чрез образи и чрез действията на тези образи, тъй като на сън ние действуваме само чрез образи, нали? Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи. Тук се проявява някогашната предпоставка на главния мозък; тук този стар гръбначен мозък извежда на бял свят всичко, на което е способен от затвореното пространство, в което е разположен като при това не постига истински действия, а само изгражда образи.
към текста >>
213.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосмоса отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо
възприятие
на физическия свят.
– може да стигне много далеч в ясновиждането, но той не може да излезе извън етерно-астралния свят, защото в него действува само интелектуалният елемент. Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните дела. Тогава всъщност ние се издигаме до един свят, който стои зад нашия, но е по-висш от астралния. Тогава ние се издигаме в небесния свят.
Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосмоса отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо възприятие на физическия свят.
Това, което се развива в интелектуалния елемент, отговаря на астралния свят. Онова, което може да бъде развито по отношение на моралните или неморалните действия, отговаря на небесния свят, на света на Девакана.
към текста >>
214.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Човекът има наистина гореизброените четири елемента в своята душа, обаче в преобладаваща форма сетивното
възприятие
се прояви преди всичко в Гръцко-латинската епоха, към него се прибави в засилена форма интелектуалността в нашата настояща епоха; в предпоследната Шеста епоха ще преобладават чувствата, а в Седмата, последната следатлантска културна епоха – моралността и тъкмо по начин, за който днес можем само да мечтаем.
Човекът има наистина гореизброените четири елемента в своята душа, обаче в преобладаваща форма сетивното възприятие се прояви преди всичко в Гръцко-латинската епоха, към него се прибави в засилена форма интелектуалността в нашата настояща епоха; в предпоследната Шеста епоха ще преобладават чувствата, а в Седмата, последната следатлантска културна епоха – моралността и тъкмо по начин, за който днес можем само да мечтаем.
Ние все още не можем да си представим нейното появяване според начина, както стори това Сократ, който считаше добродетелта като нещо, което може да се предава чрез преподаване. Обаче до Седмата епоха всичко това ще стане действителност, защото ясно забележимите вече тенденции в окултизма ни го предсказват пророчески.
към текста >>
215.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно
възприятие
, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот. И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност.
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
към текста >>
216.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно
възприятие
, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта.
Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
към текста >>
Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното
възприятие
, за единствено валидното.
Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното.
А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления. Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка. Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“. Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца. Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално.
към текста >>
217.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Помислете си как се променя цялото
възприятие
на живота, когато човек вдигне поглед от това, което изживява в непосредственото настояще, и го насочи към онова, което изживява човешката индивидуалност по времето на прехода през различните си прераждания!
Помислете си как се променя цялото възприятие на живота, когато човек вдигне поглед от това, което изживява в непосредственото настояще, и го насочи към онова, което изживява човешката индивидуалност по времето на прехода през различните си прераждания!
към текста >>
218.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното
възприятие
, за това, което физическият свят може да ни каже.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже.
Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси.
към текста >>
За външното
възприятие
, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено.
Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси.
За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено.
Това е характерното за духовното, че човек може да го познае едвам тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, друг, различен от това, което е бил по-рано.
към текста >>
Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното
възприятие
разпростира за нас върху духовните процеси и събития.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род.
Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития.
Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата. Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
219.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Винаги ще бъде извънредно трудно, да охарактеризираме в някой език онези духовни същества, които ни показва окултното
възприятие
, защото човешките езици, поне днешните човешки езици, са образувани само за явленията, за фактите на физическото поле.
В течение на двете изнесени вече сказки ние се запознахме с определени духовни същества, които окултният поглед може да срещне, когато се задълбочи в духовния живот на нашата планета. Сега днес ще бъде необходимо, да вървиш още по един друг път, за да се издигнем в духовния свят, защото само чрез едно разглеждане от една втора страда ще стигнем в състояние, да си образуваме правилни представи върху природата на духовните същества, за които говорихме, до така наречения Дух на планетата нагоре.
Винаги ще бъде извънредно трудно, да охарактеризираме в някой език онези духовни същества, които ни показва окултното възприятие, защото човешките езици, поне днешните човешки езици, са образувани само за явленията, за фактите на физическото поле.
към текста >>
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното
възприятие
, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Нека се постараем да се разберем! Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието.
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях. Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот. Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>
Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно
възприятие
до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят.
Освобождаването от това, което обикновено наричаме егоистични подбуди и възбуди, това може би не е толкова трудно; но трябва да помислим, че в едно въплъщение, в което живеем, ние сме родени в определено време, на определено място; че, когато насочваме поглед върху това, което ни заобикаля, нашият поглед пада върху напълно различни неща отколкото например при един човек, който живее на едно друго място на земята. Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят. Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята. Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание.
Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят.
Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес. Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън. Обаче все пак съществува определена разлика.
към текста >>
220.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до
възприятие
, до разбиране, до потопяване.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
към текста >>
Вчера казахме, че съществата на трета та йерархия се характеризират с това, че вместо човешкото
възприятие
имат Откровението на тяхното собствено същество и вместо човешкия вътрешен живот имат изпълването с духа.
А сега, изхождайки отново от човека, искаме, също, както се опитахме вчера, да охарактеризираме съществата на третата йерархия, да опишем съществата на втората йерархия.
Вчера казахме, че съществата на трета та йерархия се характеризират с това, че вместо човешкото възприятие имат Откровението на тяхното собствено същество и вместо човешкия вътрешен живот имат изпълването с духа.
При съществата на втората йерархия констатираме, когато, се потопяваме в тях, че не само тяхното възприятие е едно откровение на тяхното същество, че те не само изявяват тяхното собствено същество, но че това откровение, тази изява на тяхното същество остава като нещо самостоятелно, което се отделя от самите тези същества. Можем да си създадем една представа за това, което възприемаме тук, ако помислил за един охлюв който, отделя своята собствена къща. Къщата така си представяме ние се състои от едно вещество, което се съдържа първо в тялото на охлюва. След това охлювът отделя своята къща; той не само е показал навън своето собствено същество за погледа, а е отделил нещо, което остава след това обективно, нещо, което остава. Така е със собственото същество, със себичността на съществата на втората йерархия.
към текста >>
При съществата на втората йерархия констатираме, когато, се потопяваме в тях, че не само тяхното
възприятие
е едно откровение на тяхното същество, че те не само изявяват тяхното собствено същество, но че това откровение, тази изява на тяхното същество остава като нещо самостоятелно, което се отделя от самите тези същества.
А сега, изхождайки отново от човека, искаме, също, както се опитахме вчера, да охарактеризираме съществата на третата йерархия, да опишем съществата на втората йерархия. Вчера казахме, че съществата на трета та йерархия се характеризират с това, че вместо човешкото възприятие имат Откровението на тяхното собствено същество и вместо човешкия вътрешен живот имат изпълването с духа.
При съществата на втората йерархия констатираме, когато, се потопяваме в тях, че не само тяхното възприятие е едно откровение на тяхното същество, че те не само изявяват тяхното собствено същество, но че това откровение, тази изява на тяхното същество остава като нещо самостоятелно, което се отделя от самите тези същества.
Можем да си създадем една представа за това, което възприемаме тук, ако помислил за един охлюв който, отделя своята собствена къща. Къщата така си представяме ние се състои от едно вещество, което се съдържа първо в тялото на охлюва. След това охлювът отделя своята къща; той не само е показал навън своето собствено същество за погледа, а е отделил нещо, което остава след това обективно, нещо, което остава. Така е със собственото същество, със себичността на съществата на втората йерархия. Те не само изявяват своето Себе, както съществата на третата йерархия, а отделят тази същност от себе си, така че тя остава да съществува като едно самостоятелно същество.
към текста >>
Това същество става познаваемо за нас чрез факта, че изявява навън своята себичност, своята вътрешност и в тази изява има своето
възприятие
; обаче когато променя своята вътрешна представа, своето вътрешно изживяване, тогава се явява също друго откровение, друга изява.
След това охлювът отделя своята къща; той не само е показал навън своето собствено същество за погледа, а е отделил нещо, което остава след това обективно, нещо, което остава. Така е със собственото същество, със себичността на съществата на втората йерархия. Те не само изявяват своето Себе, както съществата на третата йерархия, а отделят тази същност от себе си, така че тя остава да съществува като едно самостоятелно същество. Това ще ни стане по-ясно, ако си представим от една страна едно същество на третата йерархия, от друга страна едно същество на втората йерархия. Ние насочваме окултния поглед върху едно същество на третата йерархия.
Това същество става познаваемо за нас чрез факта, че изявява навън своята себичност, своята вътрешност и в тази изява има своето възприятие; обаче когато променя своята вътрешна представа, своето вътрешно изживяване, тогава се явява също друго откровение, друга изява.
Следователно както това същество на третата йерархия променя вътрешно своите състояния, така се променя постоянно и външното откровение. Когато гледаме с окултния поглед едно същество на втората йерархия, положението е друго. Тук казваме ние съществото също има представи, то също изживява вътрешно; обаче това, което изживява вътрешно, то го отделя от себе си като една черупка, като един вид кожа; получава се едно самостоятелно същество. И когато след това съществото преминава към едно друго вътрешно състояние, когато има като представа нещо друго и следователно се изявява по един нов начин, тогава старото откровение, старата изява още съществува, продължава да съществува и не преминава, както при съществото на третата йерархия. Така че можем да наречем онова, което се явява на мястото на откровението при съществата на втората йерархия, едно себесъздаване, един вид черупка или кожа.
към текста >>
Докато за окултния поглед изпълването с дух на съществата на третата йерархия се явява в образ, в имагинация, като един вид духовна светлина, това струене на живот, това възбуждане на живот, което е свързано с отделяне навън, се явява така, че окултното
възприятие
чува нещо като духовно звучене, като музика на сферите.
Тогава за окултния поглед се показва, че всеки път, когато съществото отделя от самото себе си един такъв образ, един вид такава черупка на своето себе, която носи отпечатъка на неговото себе, тогава се възбужда живот. Винаги възбуждането на живот е последствието на едно такова себесъздаване. Така трябва да различаваме при съществата на третата йерархия тяхната външност в тяхното откровение, в тяхната изява и тяхната вътрешност в изпълването с дух. Ние трябва да различаваме при съществата на втората йерархия тяхната външна страна като "себесъздаване в отпечатъка образ, като обективиране" и тяхната вътрешност като възбуждане на живот, като че една течност непрестанно би се струила в себе си през време, когато външно създава своя образ замръзвайки. Така се представя приблизително, за окултния поглед това, което изпълва външно и вътрешно съществата на втората йерархия.
Докато за окултния поглед изпълването с дух на съществата на третата йерархия се явява в образ, в имагинация, като един вид духовна светлина, това струене на живот, това възбуждане на живот, което е свързано с отделяне навън, се явява така, че окултното възприятие чува нещо като духовно звучене, като музика на сферите.
Това е като едно духовно звучене, не като духовна светлина, както при съществата на третата йерархия.
към текста >>
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния свят и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното
възприятие
и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния свят и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
Това име е избрано като сравнение поради това, че както наблюдаваме един човек в израза на неговото лице, в неговата физиономия, в неговите жестове виждаме да се показва навън неговото духовно същество, неговата мъдрост, виждаме да се проявява това -, така чувствуваме ние, как духовни същества на втората йерархия проникват цялата природа и се изразяват в цялостната физиономия, в цялостния жест, в цялостната мимика на природата. Течаща вълнуваща се Мъдрост минава пълножизнено през всички същества, през всички царства на природата; и не само една общо течаща и вълнуваща се мъдрост, а тази течаща и вълнуваща се мъдрост е диференцирана в едно изобилие от духовни същества, в изобилието на Духовете на Мъдростта. Когато окултното съзнание се издига до тези Духове, това е първо най-висшата степен духовни Същества, до които стигаме по този начин.
към текста >>
221.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние можахме да охарактеризираме Съществата на третата йерархия, като казахме: това, което при човека е
възприятие
, при тях то е изява, откровение на тяхното себе; това, което при човека е вътрешен живот, будно съзнание, при тях то е изпълване с дух.
Ние можахме да охарактеризираме Съществата на третата йерархия, като казахме: това, което при човека е възприятие, при тях то е изява, откровение на тяхното себе; това, което при човека е вътрешен живот, будно съзнание, при тях то е изпълване с дух.
Можахме да охарактеризираме Съществата на: Втората Йерархия, като казахме: онова, което при съществата на Третата Йерархия е откровение на тяхното себе, при тях то е себеосъществяване, себесъздаване, произвеждане отпечатъци на тяхното собствено същество; и това, което при съществата на Третата Йерархия е изпълване с дух, при тях то е възбуждане на живот, така че в отделянето, в себеобективирането се ражда възбуждане на живот. А това, което при Съществата на втората йерархия е себесъздаване, то ни се явява и при Съществата на първата йерархия, когато ги наблюдаваме с окултния поглед; обаче все пак съществува една разлика. Разликата се състои именно в това, че онова което Съществата на втората йерархия обективират, което те създават от себе си, остава да съществува до тогава, докато тези Същества остават свързани със създаденото. Следователно забележете добре: тези същества на втората йерархия могат да създадат нещо подобно като едно копие на самите тях; обаче това остава свързано с тях и не може да се отдели от тях; то остава свързано по определен начин с тях. При Съществата на първата йерархия положението е такова, че те също обективират самите себе си, че отпечатват тяхното собствено същество, отделят го като в една кожа, като в една черупка, което е обаче един отпечатък на тяхното собствено същество.
към текста >>
Следователно когато в смисъла на Духовната Наука искаме да имаме пред себе си цялостното същество на една планета, ние трябва да кажем: в мировото пространство нашето
възприятие
среща планетата, като тя ни показва в светлина своята физическа страна, дадена и от духа на формата; и както човекът скрива за физическия поглед своите по-висши членове, така планетата скрива за нас това, което царува като висши същества на Ангелските йерархии в планетата и около нея.
Следователно когато в смисъла на Духовната Наука искаме да имаме пред себе си цялостното същество на една планета, ние трябва да кажем: в мировото пространство нашето възприятие среща планетата, като тя ни показва в светлина своята физическа страна, дадена и от духа на формата; и както човекът скрива за физическия поглед своите по-висши членове, така планетата скрива за нас това, което царува като висши същества на Ангелските йерархии в планетата и около нея.
Следователно ние си представяме правилно една планета като Марс или Меркурий, когато си я представяме първо според нейната физическа форма и си я представяме заобиколена и проникната от една духовна атмосфера, която се простира в безкрайността, която има във физическата форма на планетата именно своята физическа форма, създание на Духовете на Формата и в нейната окръжност има Съществата на другите йерархии. Едва тогава ние имаме цялостната планета, когато я разглеждаме така, че в средата има физическото като една ядро и около нея духовни обвивки, които се състоят от Съществата на йерархиите. В следващите сказки ще разгледаме това по-подробно; за да посочим обаче, така да се каже, още днес посоката на нашето разглеждане, ще кажем първо като съобщение, което окултното изследване ни дава, още следното.
към текста >>
222.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е
възприятие
, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия.
Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух.
Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят.
към текста >>
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като
възприятие
, т.е.
Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът. Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях.
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е.
като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание?
към текста >>
223.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вие забелязахте, обични приятели, че досега ние се приближихме до Съществата на тези йерархии, като навсякъде посочихме пътищата, по които окултното съзнание действително прониква до един вид
възприятие
, до един вид схващане на тези Същества, които в свръхсетивния свят стоят непосредствено или посредствено по-високо от човека.
От изнесените до сега сказки ще сте разбрали, че когато насочим поглед в планетната система, когато въобще насочваме поглед в звездното небе, ние имаме всъщност за физическия поглед само една майя, една илюзия пред себе си, една велика илюзия, и че стигаме до действителността едвам тогава, когато постепенно си създадем познания върху това, какво действува като духовни Същества в тези различни небесни тела. До сега за нашето разглеждане трябваше да се постараем да се запознаем с отделните духовни Същества, които действуват в мировото пространство, в звездните системи; с други думи: трябваше първо да се постараем да се запознаем с различните същества на трите стоящи над човека йерархии.
Вие забелязахте, обични приятели, че досега ние се приближихме до Съществата на тези йерархии, като навсякъде посочихме пътищата, по които окултното съзнание действително прониква до един вид възприятие, до един вид схващане на тези Същества, които в свръхсетивния свят стоят непосредствено или посредствено по-високо от човека.
Така ние се опитахме да вървим по един вътрешен, така да се каже по един мистично-езотеричен път, за да добием един вид представа, един вид чисто духовно-душевна представа върху характера на Съществата на по-висшите йерархии, така да се каже да проникнем от вътре навън и да покажем, как чрез съвместното действие на една двойственост в йерархиите на същинските нормални Същества на йерархиите и на луциферическите Същества на йерархиите възникват видимите за сетивата форми на звездите. Преди да пристъпим по-нататък в окултно-езотерично-мистичното разглеждане, в днешната сказка бих искал да потърся от една друга страна а именно от страната, която е дадена на обикновеното съзнание пътя, който след това отново се съединява с пътищата, по които вървяхме в предидущите сказки. Във всеки случай ние ще трябва да се позовем на някои неща, изнесени в миналите часове, когато разглеждаме този повече външен път, който изхожда от съществуващите за обикновеното съзнание факти.
към текста >>
224.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото
възприятие
и познание.
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание.
Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество?
към текста >>
Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на
възприятие
на Ангелите.
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното.
Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии.
към текста >>
Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото
възприятие
, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество?
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество?
Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности.
към текста >>
Когато отново сравним онова, което получаваме тук чрез окултното
възприятие
на кокетния живот, с представата сега се касае да си съставим определена представа, защото възпоменателната представа, която получаваме тук, не може да се сравни с нещо настоящо... ние получаваме непосредствено впечатлението по-нататък не можем да отидем -, впечатлението: че сме възприели нещо за едно състояние съществуващо преди Слънчевото състояние, което поради определени причини е наречено сатурново състояние.
Когато отново сравним онова, което получаваме тук чрез окултното възприятие на кокетния живот, с представата сега се касае да си съставим определена представа, защото възпоменателната представа, която получаваме тук, не може да се сравни с нещо настоящо... ние получаваме непосредствено впечатлението по-нататък не можем да отидем -, впечатлението: че сме възприели нещо за едно състояние съществуващо преди Слънчевото състояние, което поради определени причини е наречено сатурново състояние.
Така ние виждаме, как нашите вътрешни изживявания, които можем да имаме при планетната система, са ре шаващи за окултиста с оглед представата, която той си съставя за планетната система.
към текста >>
225.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото
възприятие
от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии.
Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните. И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала.
към текста >>
226.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче това
възприятие
на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава".
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят.
Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава".
То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
227.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Защото това, което остава, е нещо съвсем различно от каквото и да е сетивно
възприятие
от външния свят.
от тази човешка фигура, каквато е тя във физическия план на обикновения живот. До каква продължителност на "послеобразите" достига той това не е важно. Важно е това, което остава след "послеобразите". Защото това, което остава, не идва вече от окото, а представлява един процес, едно изживяване, което ние имаме чрез етерното тяло. И онзи, който сам извърши този експеримент, няма да отправя повече неуместното възражение, че тук имаме един "послеобраз" на физическото тяло.
Защото това, което остава, е нещо съвсем различно от каквото и да е сетивно възприятие от външния свят.
към текста >>
И наистина онова, което остава след светлинното или цветното
възприятие
, то далеч не е някаква измама.
И наистина онова, което остава след светлинното или цветното възприятие, то далеч не е някаква измама.
Сега Ви моля да засилите Вашето внимание. Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото. Възможно е също така, то да се прояви като едно по-друго впечатление, но във всички случаи това впечатление е съвсем различно от каквато и да е външна, сетивна импресия. Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен свят, защото напр. Окултизмът е валиден също и за слепите, които никога през живота си не са имали външно-сетивно впечатление за физическата светлина.
към текста >>
228.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно
възприятие
, то се вживявя все повече в астралното тяло.
Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят. Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят. В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално.
Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло.
Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота. Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания. Задачата да се направи безкористно това, което е в самите нас.
към текста >>
229.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното
възприятие
.
Когато се навлиза в свръхсетивните светове, може да се открие едно същество, което според всички понятия, които се използват в сетивното битие, трябва да се означи като красиво същество, като великолепно същество може би: красиво, сияйно, великолепно. Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик.
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие.
И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят.
към текста >>
230.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това
възприятие
се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини.
Това е само едната страна на онова, което имам да Ви описвам. Ако искаме да се приближим с чувстване към това, което може да ни даде представа за инициацията, трябва да разгледаме още по-точно първите стъпки на инициацията. Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло.
Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини.
Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване. Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност. Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата.
към текста >>
И ако искаме да го опишем, трябва да се върнем към това, че елементарното тяло е налице и в обикновения живот, но е постоянно спящо, и че човек трябва първо да го събуди за свръхсетивното
възприятие
.
Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго. Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят. Човек трябва да може да измине пътя от едното до другото, трябва да може да се ориентира. Това ориентиране също трябва първо да се научи. То се научава чрез това, че с помощта на продължаващо медитиране, себеизпълване с морал се чувства да израстват сили, които посредством тяхната дейност човек усеща като нещо много забележително.
И ако искаме да го опишем, трябва да се върнем към това, че елементарното тяло е налице и в обикновения живот, но е постоянно спящо, и че човек трябва първо да го събуди за свръхсетивното възприятие.
Но той трябва да има в душата си силите, за да го събуди. Това, което прави там, човек преживява по много специален начин. Мога да го разясня само чрез едно сравнение.
към текста >>
231.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно
възприятие
, така и зад мига е скрито вечното.
Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя.
И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността. Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг. Тя е гарантирана в самия миг, тъй като се крие вътре във всеки миг.
към текста >>
232.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но кога този мисловен поток се превръща във
възприятие
?
Където няма огледало, не виждате нищо от лицето си. Когато отново тръгнете към следващото огледало, го виждате отново. Огледалото хвърля образа на лицето ви към вас. Ликът ви е винаги налице по целия път, но вие го виждате само тогава, когато той се отразява. Етерното тяло е непрекъснат мисловен поток.
Но кога този мисловен поток се превръща във възприятие?
Когато това, което е във физическото тяло, мозъка, отразява онова, което протича в етерното тяло. Каквото иначе винаги си е там и за което човекът обикновено не знае нищо, то се отразява от мозъка, който представлява отразяващ апарат. Във всички случаи, когато животът се отразява, той става съзнателен. Следователно физическото тяло трябва да е там, за да може етерното тяло, което всъщност мисли, да узнае нещо за своето мислене. Но не мозъкът мисли и не физическото тяло мисли.
към текста >>
233.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното
възприятие
; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите.
Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния.
Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите.
Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото?
към текста >>
234.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме
възприятие
за него чрез нашите видения.
Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега. Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността. Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението. Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл.
Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения.
Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот.
към текста >>
235.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Без очи никаква светлина без чувство за духовното никакво
възприятие
на духовния свят.
Да вземем като краен случай един човек, който на Земята е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства. Съществуват много теоретични материалисти, които отричат духовния свят, които обаче в техните чувства са свързани с духовния свят. Такива хора, които отричат напълно духовния свят, едва ли съществуват в действителност и ужасното, което трябва да опишем сега, никога не настъпва напълно по този начин. Да предположим, че умират двама такива хора, които тук на Земята са се познавали много добре. След смъртта те ще се намират в същото пространство, обаче не ще знаят нищо един за друг , защото след смъртта чувството за духовното отговаря на това, което са например тук очите.
Без очи никаква светлина без чувство за духовното никакво възприятие на духовния свят.
Даже за такива хора е отредена една още по-страшна съдба, отколкото невъзприемането на духовния свят, защото там душите, които минават през вратата на смъртта имат самите те духовна природа и една такава душа не би могла да възприема нищо от човешките души би се затворила, като една зееща пропаст. Някой би могъл да запита: Но какво възприема изобщо един такъв човек след смъртта? Той не може да възприема и себе си също такъв, какъвто е, защото ме липсва ясно себесъзнание. Това, което още му остава можем да видим от следното.
към текста >>
236.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно
възприятие
, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек.
Когато след това въпросното лице, което е било мразено, или спрямо което е била изпитвана антипатия умира тогава онзи, който е мразил, или е изпитвал антипатия в живота си, научавайки за смъртта, чувствува че не може да мрази вече по същия начин това лице, или да запази своята антипатия към него. И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно чувство на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба. Това чувство, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път. През време на изследването може да си зададем въпроса: Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва? Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице.
Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек.
Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата. Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза. Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането на една външна цел на Земята. Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения.
към текста >>
237.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително
възприятие
се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво.
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н. Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления.
към текста >>
238.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но какво ни засяга нас това, след като тази сигурност на непосредственото
възприятие
ни липсва?
Но какво ни засяга нас това, след като тази сигурност на непосредственото възприятие ни липсва?
биха попитали някои хора. Ние трябва да вярваме на това, което разказва духовният изследовател. Винаги съм подчертавал, че нещата не стоят така. Наистина нещата, засягащи висшия свят, могат да се знаят само ако се проникне в тях; но когато те логически бъдат изложени всеки може да ги разбере, ако приложи разума си по правилен начин, така че да си каже: Всичко, което тук се казва, съответства на фактите повече от всичко друго, което е казано чрез друга философия. Така че ние спокойно можем да приложим нашия разум и да установим с помощта на логиката, която лежи в основата на нещата, че те могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно
възприятие
.
Ако в гръцко-римското време сред хората е трябвало да дойде някакъв импулс, човек е трябвало да бъде обучаван да възприема особено това, което външно пристъпва към него.
Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно възприятие.
Сега живеем в културата на представите. Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна представа. Той ще се изяви в астралния свят като етерен образ. В следващата епоха, във времето на чувствата, човекът ще трябва да развие особено своите чувства, за да може астрално да види Христос. А през епохата на моралността Христос ще се манифестира като най-висшето, което човек може да изживее; като един Аз, който просветва от висшия Девахан.
към текста >>
239.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното
възприятие
с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин.
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин.
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин.
Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи.
към текста >>
240.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово
възприятие
и всички останали.
Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление.
Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали.
Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно
възприятие
, или както се случва, когато мислим логично.
Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато мислим логично.
Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са предварително изградени от силите на обикновеното съзнание. Но и други неща изплуват от тези скрити дълбини на душевния живот. И така ние сме изправени пред някои неща, които играят роля в обикновеното съзнание, без да ни е познат техният произход.
към текста >>
241.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно
възприятие
.
Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно възприятие.
Значи, когато чрез нашите сетива влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание. Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание. Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация.
към текста >>
Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно
възприятие
, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно
възприятие
може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице.
Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие. Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание.
Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице.
С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
към текста >>
Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си
възприятие
и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание.
Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането.
към текста >>
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото
възприятие
.
Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание. Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие.
Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането. Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото.
към текста >>
Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото
възприятие
, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално.
Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание. Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата. Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно.
Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално.
Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането. Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото. Така че можем да кажем: При процесите на нормалното съзнание не действаме върху самите нас, даже и когато дълго време останем в него. Нашият организъм е така конструиран, че чрез процесите на обикновеното съзнание обикновено не се извършват промени в самите нас.
към текста >>
В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет,
възприятие
, обект на подсъзнанието.
По друг начин изглеждат нещата в подсъзнанието. Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия. Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.).
В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието.
Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас.
към текста >>
242.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Подтискане на сетивното
възприятие
, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие.
В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение. Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята. Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня.
Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие.
Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето. Предварително условие за това е развитието на спокойствие.
към текста >>
Ясновидското
възприятие
на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая).
Ясновидското възприятие на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая).
Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма. Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване. Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада. Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман. Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа.
към текста >>
243.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Но това е именно
възприятие
.
Не така стои например работата с мозъка. Някои от съответствията на мозъка бяха споменати вече вчера. Мозъкът на човека има непосредствено много малко работа с това, което са действията на Слънцето върху Земята. Непосредствено казвам аз. Обаче косвено като орган на възприятието той е свързан със Слънцето, като възприема например светлината, цветовете.
Но това е именно възприятие.
Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система. Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система. Във всеки случай в едно по-тясно отношение с Луната стои това, което трябва да наречем мозъчно вещество, обаче само дотолкова тя не е зависима от Слънцето, доколкото тя е запазила своята независимост от Слънцето. Така щото следователно това, което става в нашия мозък, отговаря на действията, които се намират вън от онези сили, които имат в нашето сърце тяхното човешко микрокосмическо копие. Слънцето живее в човешкото сърце, това, което съществува вън от Слънцето в Космоса живее в човешкия мозък.
към текста >>
Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху Земята, само чрез външното
възприятие
.
Така по отношение на тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос. Това е една извънредно интересна и пълна със значение връзка.
Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху Земята, само чрез външното възприятие.
към текста >>
Обаче в антропософското развитие това външно
възприятие
бива именно преодоляно.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно.
Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
244.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това
възприятие
имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие.
Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите. Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули. Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>
Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме
възприятие
за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система.
Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване.
Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно. И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност. Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
Когато успеем да направим това, тогава можем постепенно да свикнем да познаваме също и вътрешната природа на топлинния етер във всеки случай трудно е да направим разлика с обикновеното
възприятие
на температурата.
Сетивото на топлината стои някак си на една по-ниска степен. Извънредно трудно е да изключим действително чувствителността за топлината и студенината. Можем да успеем най-добре това, ако през време на нашето езотерично развитие, през време, когато извършваме медитация да не бъдем смущавани от никакво чувство за топлина. Следователно тогава е добре да правим нашата медитация така, че да бъдем заобиколени от онази температура, която не се чувствува нито като топлина, нито като студенина, така че да не бъдем дразнени по никакъв начин нито от чувството на топлина, нито от това на студенината.
Когато успеем да направим това, тогава можем постепенно да свикнем да познаваме също и вътрешната природа на топлинния етер във всеки случай трудно е да направим разлика с обикновеното възприятие на температурата.
Тогава можем да възприемаме проникващия със своите лъчи пространството топлинен етер; едвам тогава се чувствуваме в нашето собствено тяло като проникнати от същинското действие на топлинния етер. Когато нямаме вече чувствителното възприятие на топлината, тогава се научаваме да познаваме чрез самите нас природата на топлинния етер.
към текста >>
Когато нямаме вече чувствителното
възприятие
на топлината, тогава се научаваме да познаваме чрез самите нас природата на топлинния етер.
Извънредно трудно е да изключим действително чувствителността за топлината и студенината. Можем да успеем най-добре това, ако през време на нашето езотерично развитие, през време, когато извършваме медитация да не бъдем смущавани от никакво чувство за топлина. Следователно тогава е добре да правим нашата медитация така, че да бъдем заобиколени от онази температура, която не се чувствува нито като топлина, нито като студенина, така че да не бъдем дразнени по никакъв начин нито от чувството на топлина, нито от това на студенината. Когато успеем да направим това, тогава можем постепенно да свикнем да познаваме също и вътрешната природа на топлинния етер във всеки случай трудно е да направим разлика с обикновеното възприятие на температурата. Тогава можем да възприемаме проникващия със своите лъчи пространството топлинен етер; едвам тогава се чувствуваме в нашето собствено тяло като проникнати от същинското действие на топлинния етер.
Когато нямаме вече чувствителното възприятие на топлината, тогава се научаваме да познаваме чрез самите нас природата на топлинния етер.
към текста >>
245.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното
възприятие
той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие.
И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия. В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
246.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И към това усещане може да се присъедини определено
възприятие
на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят.
И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят.
към текста >>
247.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Медитирането като средно състояние между мислене и
възприятие
.
Душевният път на Капезий: борба за идеализъм и атомизъм. Разказ на приказка от г-жа Балде. Разбиране на учението на Бенедикт за управлението на троичността в мировите явления: уравновесяване на ариманическата и луциферическата полярност по мяра и брой. Мисъл, писмо, слово. Развитие на езика.
Медитирането като средно състояние между мислене и възприятие.
към текста >>
248.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако тълкуваме буквално това основно положение, то се опровергава, тъй като самият живот ни заставя да различаваме желязо, нагорещено до 900 градуса, което е действително
възприятие
, от представимо желязо, нагорещено до 900 градуса, което изобщо не пари.
В духовния свят този, който умее да вижда правилно, никога вече няма да обърква реалност с фантазьорство. Там наистина нещата стоят така, че философията на Шопенхауер, доколкото прави грешка, сама се опровергава. Тя се опровергава също и в сетивния свят по отношение на своите основни грешки, а именно че цялото ни обкръжение представлява наша представа.
Ако тълкуваме буквално това основно положение, то се опровергава, тъй като самият живот ни заставя да различаваме желязо, нагорещено до 900 градуса, което е действително възприятие, от представимо желязо, нагорещено до 900 градуса, което изобщо не пари.
Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии. Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар. доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота. Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата.
към текста >>
249.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това е и най-главното, че човешката душа до известна степен трябва да привикне, че съществува не само този вид съзерцание и
възприятие
, който е верният и здравият за сетивния свят.
Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието. От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание. Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание. Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове. Когато това ясновиждащо съзнание, от гледна точка на което трябва да се разглеждат световете отвъд така наречения праг, престъпи този праг, към него, за да може да възприема и познава, се предявяват съвършено различни изисквания от тези в сетивния свят.
Това е и най-главното, че човешката душа до известна степен трябва да привикне, че съществува не само този вид съзерцание и възприятие, който е верният и здравият за сетивния свят.
към текста >>
250.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното
възприятие
и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо.
Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят.
За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо.
Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят. Това е абсолютно правилно. Но те не трябва да се търсят по начина, по който го прави Морис Метерлинк. На него му се иска да има доказателства, които да са толкова очевидни, както доказателствата за физическия план по образеца на науката.
към текста >>
И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното
възприятие
, може да бъде опровергана единствено от живота.
Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота.
И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
И всяко окултно
възприятие
, всичко, което посветените на всички времена са направили за човечеството, е съзерцавало в една определена област това, което означава този разговор на духове, който същевременно е действие на духове.
И всяко окултно възприятие, всичко, което посветените на всички времена са направили за човечеството, е съзерцавало в една определена област това, което означава този разговор на духове, който същевременно е действие на духове.
И с един характерен израз това е било наречено мирово слово.
към текста >>
251.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Второто е чистото
възприятие
, да кажем самото възприемане на звука, слушането.
И когато премине през прага, той влиза в духовния свят, където е длъжен да остави зад себе си всичко породено от физическия опит. Числото и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява. Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа. Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа. Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното.
Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането.
Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си. Други, които мислят с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата.
към текста >>
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото
възприятие
лежи ариманическият елемент.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
към текста >>
Не е нито мислене, нито
възприятие
.
Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние.
Не е нито мислене, нито възприятие.
То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем.
към текста >>
То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова
възприятие
, което възприема не нещо външно, а мисли.
В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие.
То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли.
Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
252.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
То не живее само в сетивното
възприятие
, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството.
То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи.
към текста >>
Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно
възприятие
, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес.
И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява. Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?... Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо.
Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес.
Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате. Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни. Вие можете да потърсите в скритите светове това, което в илюзията, в майя на физическия-сетивен свят се явява като задълбочаване на гръцко-римската мисъл. И с днешните обяснения аз исках да дам не една идея, не едно истинско обяснение за това, което стои пред нас, а изтъкването на една загадка, която след това ще продължи и утре вечер.
към текста >>
253.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното
възприятие
.
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие.
Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха. Това събитие стана в духовния свят. Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
към текста >>
254.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото
възприятие
.
Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на мисленето, чувствуването и волята. Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот.
Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие.
По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща. Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света. Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание.
към текста >>
255.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И ние не можем да имаме никакво
възприятие
, никакво усещане от вън, без през усещането да се процеди някакси един вид образуване на мъртъв труп, който се явява като придружаващ това усещане.
Ние трябва да изследваме човешкото възприемание с ясновидския поглед, защото само от това наблюдение на действителния процес на възприятието може да се добие едно разбиране върху отношението на човека към обкръжаващия го свят, който стои пред него, даже когато оставаме само на физическото поле. Нещо твърде особено се показва, когато наблюдаваме с ясновидския поглед процеса на възприятието. Да речем, че нещо действува върху нашето око, ние възприемаме светлина или някакъв цвят, имаме следователно и нашето съзнание усещането на светлината или на цвета: забележителното, което откриваме чрез духовното изследване, е, че в човешкото същество се явяват не само тази светлина или този цвят, но като последствие от светлината и цвета едновременно с нашето усещане на светлинни и цветни образи бихме могли да кажем се явява един вид мъртъв труп на светлината или на цвета. Нашето око ни дава възможност да имаме усещането на светлината или на цвета. Следователно бихме могли да кажем: Светлината приижда към нас и създава в нас усещането на светлина; но когато погледнем по-дълбоко в нас, ние откриваме, че докато в нашето съзнание имаме светлината, нашето човешко същество е проникнато от нещо, което трябва да умре в това човешко същество, за да можем да имаме усещането на светлина.
И ние не можем да имаме никакво възприятие, никакво усещане от вън, без през усещането да се процеди някакси един вид образуване на мъртъв труп, който се явява като придружаващ това усещане.
Духовното изследване трябва именно да каже: Аз гледам човека; зная, че сега той усеща червено. Обаче виждам, че това червено, което живее в неговото съзнание, разлива така да се каже нещо от себе си, което прониква цялото му същество, доколкото се влива в неговата кожа и в пределите на неговото етерно тяло, прониква го с нещо, което е като един мъртъв труп на цвета, което убива нещо в човека. Помислете само, че винаги, когато стоим пред физическия свят и имаме отворени нашите сетивни органи, ние приемаме в себе си труповете на всички наши възприятия като призраци, но като действуващи призраци. Винаги в нас умира нещо, когато възприемаме външния свят. Това е едно твърде особено явление.
към текста >>
Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като
възприятие
, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание.
Тази светлина крие много неща зад себе си. Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция.
Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание.
Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество.
към текста >>
Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко
възприятие
, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих. Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот. Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество. И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
към текста >>
256.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето
възприятие
.
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно. Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот. Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е. сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало. Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин.
Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
към текста >>
257.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Сред замиращия духовен живот, сред този духовен живот умирали чрез простото сетивно
възприятие
, чрез света на ума, човешките души ще бъдат пробудени и във физическото съществуване чрез Святия Дух.
И ако можем да кажем: Чрез Духа, чрез Духа Святи ние сме пробудени във великия миров среднощен час на съществуването то от друга страни, поглеждайки към това, което Духът произвежда за бъдещето в земното развитие, ние трябва да кажем: и във физическото тяло най-доброто в душата, това, което ни отваря погледа в духовните светове, ще бъде пробудено все повече и повече чрез Святия Дух. Про-уден чрез Святия Дух в мировия среднощен час на съществуването, човекът ще бъде пробуден също и тогава, когато живее в своето физическо тяло, когато се вживяха във физическото съществуване, също чрез Святия Дух. Той ще се пробуди вътрешно, като Духът ще го пробуди от съня, в който той иначе би се намирал чрез своите физически сетива и чрез своя ум, който е свързан с мозъка. Чрез възприятията на сетивата и чрез ума, свързан с мозъка хората биха винаги спа ли, ако се доверяват само на тях. Обаче в този сън на хората, който в бъдеще все повече ще ги обхване затъмнявайки тяхното съзнание, в този сън на хората ще просияе Духът в тях и през време на физическото съществуване.
Сред замиращия духовен живот, сред този духовен живот умирали чрез простото сетивно възприятие, чрез света на ума, човешките души ще бъдат пробудени и във физическото съществуване чрез Святия Дух.
Per Spiritum Sannctum reviviscimus.
към текста >>
258.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато човекът вижда своето собствено око, това означава, че окото не е успяло да заличи напълно себе си, поради което се намесва по един неправилен начин в акта на зрителното
възприятие
.
Вие знаете, че съществува заболяване на очите, наречено астигматизъм, при което дъгата на роговицата е неправилно огъната или в хоризонталната, или във вертикалната посока. Астигматичните очи не различават точно нещата. Човек с такива очи вижда един вид призрачни изображения на нещата, идващи само поради това, че роговицата е огъната по неправилен начин. Човекът вижда призраци. Но това се дължи на факта, че всъщност той възприема не външния свят, а своето собствено око.
Когато човекът вижда своето собствено око, това означава, че окото не е успяло да заличи напълно себе си, поради което се намесва по един неправилен начин в акта на зрителното възприятие.
Когато човекът изпълва душата си с мисълта „О, ако аз бях по-друг и бях извършил по различен начин това или онова, тогава бих имал пълен успех“, тогава положението е същото, като че ли той страда от астигматизъм: той съвсем не вижда действителните факти, а ги изопачава напълно. Но човекът трябва да вижда действителните факти, с които има работа, и тогава те също започват да действуват на свой ред върху него: както предметът, който се намира навън, действува върху здравото око, така също и те действуват върху една душа, която не е изпълнена с едно или друго усещане, породено от фактите, а оставя фактите да действуват върху него. В този случай фактите продължават да действуват и по-нататък в човешката душа.
към текста >>
259.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно
възприятие
и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
Как стои въпросът, когато се вижда, че смъртта е причинена по насилствен начин?
Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
към текста >>
260.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното
възприятие
и изживяване.
Практическият материализъм, материализмът, който навлиза в етичния и социален живот, в религиозните чувства на хората, той е този, който в хода на 19-то столетие довежда човечеството до криза. И тези от споменатите окултни общества, които са знаели нещо за това, от средата на 19. век са давали указания как човек да се справи с този материализъм. Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма? И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти.
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване.
И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят. Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът. Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм.
към текста >>
261.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Първоначално бих искал да направя забележката, че
възприятие
в елементарния свят може да започне едва тогава, когато човекът успее да се освободи напълно от това, което го прави земен човек.
Първоначално бих искал да направя забележката, че възприятие в елементарния свят може да започне едва тогава, когато човекът успее да се освободи напълно от това, което го прави земен човек.
Това освобождаване принципно не е трудно. Във всеки случай то е по-трудно за днешния човек, отколкото е било за хората в древността. Ние знаем за древното атавистично ясновидство. В голямата си част то се е състояло в това, че човекът е могъл да се освободи от това, което го е правело земен човек. Като земни хора ние сме формирани от съвсем малка част твърда материя.
към текста >>
Само съществуването в твърдото ни пречи да узнаем за това, което чрез имагинативното
възприятие
е налично около нас като елементарен свят.
Ние знаем за древното атавистично ясновидство. В голямата си част то се е състояло в това, че човекът е могъл да се освободи от това, което го е правело земен човек. Като земни хора ние сме формирани от съвсем малка част твърда материя. В по-голямата си част се състоим от течност. В мига, в който успеем да се еманципираме от твърдото в нас, когато се почувстваме само в нашите течности, вече може да започне изплуването на имагинативното.
Само съществуването в твърдото ни пречи да узнаем за това, което чрез имагинативното възприятие е налично около нас като елементарен свят.
Това имагинативно възприемане ще се възвърне отново също така, както е било изгубено за човечеството. Само че изгубеното имагинативно ясновидство е било един вид несъзнателно, съноподобно. Това, което постепенно ще се оформя в нашата пета следатлантска епоха, ще бъде напълно съзнателно имагинативно виждане. Но то ще се развие в човека чрез напълно естествено развитие.
към текста >>
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно
възприятие
, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи.
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи.
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят. Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено.
към текста >>
Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно
възприятие
, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас.
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи. Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят. Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек.
Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас.
Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят. Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно.
към текста >>
262.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно
възприятие
, а са предмет именно на една духовна наука.
Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една духовна наука.
към текста >>
263.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо
възприятие
.
Ускорено от събитията, разиграли се в последните години, над света се разрази това, което в основни линии отдавна можеше да се предвиди. Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане.
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие.
Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
264.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това трябва да стане
възприятие
: за да се проникне до тайните на света, трябва напълно да се скъса с безплодното наблюдение само на външната майя, появило се в резултат на блестящото и триумфално развитие на естествознанието.
Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието. Виждаме тук духовното водачество. Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия Миров Дух. Трябва да почувстваме, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието. Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука.
Това трябва да стане възприятие: за да се проникне до тайните на света, трябва напълно да се скъса с безплодното наблюдение само на външната майя, появило се в резултат на блестящото и триумфално развитие на естествознанието.
Но този блясък и триумф в бъдеще трябва да бъде разсеян от духовната наука. За истинско вживяване на духовната наука в душите на хората е необходима преди всичко добра воля за действително съединяване на душата с духовните светове. Това трябва да изхожда от самопознанието. Но самопознанието съвсем не е така лесно, и това принадлежи към най-големите заблуди, в които може да се изпадне в обикновения живот, ако се мисли, че самопознанието, с което трябва да започне всяко истинско познание, може да бъде лесно.
към текста >>
265.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е първото му
възприятие
.
В оставащите тук във физическия живот възниква чувството, че това, което е било заключено в тази физическа обвивка, я напуска и заминава в друг свят. Преживяванията, които преди всичко има мъртвият, – както се казва, съгласно изследванията на духовния изследовател – това чувство, че него го напускат оставащите живи и неговото собствено физическо тяло, тяло, което му е служило от раждането до смъртта като инструмент за неговите възприятия, мисли и чувства и средство за неговите дейности. Тези, които е обичал, с които е бил свързан, го напускат.
Това е първото му възприятие.
Това преживяване е свързано, преди всичко, с това, което нееднократно сме описвали: в известен смисъл се оттегля самата Земя и отнема на преминаващия портата на смъртта физическата му обвивка. Това е съвсем така, ако мъртвият би почувствал, че остава встрани от движението, което тук на Земята, собствено, не е забелязвал, той остава встрани от движението на самата Земя; Земята си заминава от него, а с нея и всичко, което го е обкръжавало там. Той се включва сега към съвсем друг свят, но това е свят, в който той сега нещо възприема, и това, което преди е било съвсем скрито за него, го възприема, и това, което му е било дадено като телесна обвивка, е свързано със Земята и с движението. Той има, по такъв начин, сякаш чувството – макар и това да се характеризира доста приблизително – че не може повече да върви по един път със Земята и нейните духове; затова те го напускат. Той остава сякаш в големия свят на покоя, сякаш се включва към света на големия покой.
към текста >>
266.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Духовният свят съществува независимо от нашата дейност, става дума за нашето
възприятие
в него.
Когато развъплътеният гледа към Земята, той без съвместна работа вижда това, което става на нея. Ако тук на Земята нашия видим свят, действителния живот за нас, съществуващия за нас свят наричаме отсамен свят, а това, което е невидимо за физическото око – отвъден свят, гледайки от духовния свят, имаме обратната картина. В духовния свят няма нищо друго, освен това, което творчески създаваме от нищото, от небитието, освен това, над което творчески съдействаме. Това в духовния свят е отсамно. Без съдействие от наша страна, в духовния свят отсамното е сумрачно и нямо за нас, и безжизнено – ако не творим в него душевно-духовно.
Духовният свят съществува независимо от нашата дейност, става дума за нашето възприятие в него.
Ако тук гледаме нагоре към неведомото, от духовния свят гледаме на познатото ни тук във физическия свят, като на отвъдно, на недействително, тъй като то съществува извън нашата духовно-душевна дейност. Трябва да свикнем с тези представи.
към текста >>
267.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от
възприятие
на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки.
Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената.
В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура. Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света. Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите. Тези, които не правят лабораторни опити, – с хора, които просто описват работата на словослагателя.
към текста >>
268.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето
възприятие
, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим?
Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа.
Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака.
към текста >>
269.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме
възприятие
от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим.
От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука. Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването. В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни.
И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим.
В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>
Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето
възприятие
и за нашето мислене.
Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели.
Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене.
С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане. Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се намира човек между смъртта и новото раждане. Само поради посочената вече причина, ние нищо не знаем за този свят: ние спим в този свят. Ясновидското съзнание, както това вече нееднократно беше охарактеризирано, изучава този, иначе проспиван свят.
към текста >>
Това изглежда странно, но трябва да се развие фино
възприятие
за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността.
Там в Азия, и изобщо на Изток, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси. Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси. И до голяма степен те са развили тези импулси. Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история.
Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността.
Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика. Тези хора от Изток от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот. Те виждат, какво е станало в Европа през последните столетия, но те го виждат едностранно, само от едната страна, тъй като тази Европа, именно тази Средна Европа, им показва същността си само от едната страна.
към текста >>
270.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С цялата възможна сила на живото
възприятие
вникнете в съобщеното и осмислено днес, и то ще ви поведе към духовни висоти.
Целият живот на човека трябва да се организира еднозначно. Духовното трябва да нахлуе в сферата на естественонаучния мироглед. И религиозният живот трябва да бъде пронизан от тази светлина, която се постига от духовната наука.
С цялата възможна сила на живото възприятие вникнете в съобщеното и осмислено днес, и то ще ви поведе към духовни висоти.
Духовната наука дава на човека не само възпитание на главата, но и възпитание на сърцето. Тя възпитава сърцето. Тя служи на цялото човечество, а не само на частта му, която, собствено, трябва да умре към 27-та година. В продължения на целия живот тя дава на човека жизнеустойчивост и жизнеспособност. Възпитанието, което не отчита разликата в темпа на развитие на главата и останалия организъм, прави хората стари, нервни, нехармонични и измъчени.
към текста >>
271.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до безсмъртната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното
възприятие
, това в много отношения в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
Днес твърде много хора са убедени, че в душата могат да се изграждат основаващи се на вярата представи за областта на вечността.
Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до безсмъртната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното възприятие, това в много отношения в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
към текста >>
Бих искал още веднъж да покажа въз основа на неговите собствени изказвания как е стигал до такива граници на познанието, но е останал при тях, не се е опитал от вътрешното търсене да достигне до разчупване на границата, до духовно
възприятие
.
Може да се каже, че духовната наука, представена научно и систематично, днес с пълно право навлиза в развитието на познанието на човечеството. Но тя не е нещо ново във всяко отношение. Стремежът към нея, усилието да бъде постигната го виждаме при най-изтъкнатите умове на миналото. Посочих един от тях, Фридрих Теодор Фишер.
Бих искал още веднъж да покажа въз основа на неговите собствени изказвания как е стигал до такива граници на познанието, но е останал при тях, не се е опитал от вътрешното търсене да достигне до разчупване на границата, до духовно възприятие.
Искам да ви прочета едно място от разглежданията му, където въз основа на заниманията с естественонаучните познания той описва как е достигнал до такава граница, където духът докосва човешката душа. Това става по времето, в което материалистично настроената природна наука представя много загадки пред стремящия се към сериозно познание човек и много хора казват, че не може да се говори за душата по друг начин, освен че тя е продукт от действието на материята.
към текста >>
272.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено
възприятие
.
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за човека, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до живота.
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие.
Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия. Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние. Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него. Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене.
към текста >>
273.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ние знаем, че само така ни се струва, неотдавна говорихме, че това само ни се струва; но за нашето
възприятие
физическото и етерно тяло се предават на земното и небесното пространства.
И така, в какво се състои разликата на нашия живот в периода от заспиването до пробуждането, тоест това, което ежедневно правим, от живота между смъртта и новото раждане? Всяка вечер при заспиването ние, може да се каже, временно оставяме своето физическо и етерно тела. Те се запазват. По друг начин стои работата, ако не се връщаме, ако сме умрели. Тогава е видно, че нашето физическо и етерно тяло се предават на силите на земното развитие.
Ние знаем, че само така ни се струва, неотдавна говорихме, че това само ни се струва; но за нашето възприятие физическото и етерно тяло се предават на земното и небесното пространства.
Но в този период между смъртта и новото раждане ние нямаме работа както в съня само със съществата на третата йерархия, но също имаме тесни контакти със съществата от втората йерархия, с Властите, тоест с Духовете на Формата, със Силите – Духовете на Движението, с Господствата – Духовете на Мъдростта, а също и със съществата от първата йерархия: със Серафими, Херувими и Престоли. И както тук човешкото ни същество е ориентирано към света и в тази обкръжаваща ни среда ни е представено всичко, което се съдържа в царствата на природата, и в периода между смъртта и новото раждане ние не външно, а вътрешно също осъзнаваме присъствието на висшите йерархии. Всъщност, от определена гледна точка, разликата между спящия и мъртвия човек се състои в това, че по време на сън ние непосредствено сме свързани със съществата на третата йерархия, а след смъртта сме свързани със съществата на всичките три йерархии, тоест с най-висшите духовни същества.
към текста >>
274.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното
възприятие
, свързвайки го с духовно-Божественото.
Тогава трябва да се зададе въпроса, по-точно два въпроса. Първо: Какво всъщност представлява този арианизъм по отношение на вероизповеданието на Атанасий? А вторият въпрос е: Защо този арианизъм е изчезнал от европейското развитие, или най-малкото от външно видимите исторически симптоми? – Това е едно изключително интересно развитие.
По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното възприятие, свързвайки го с духовно-Божественото.
Може да се каже: в арианството живее в малко по-абстрактна форма същият импулс – но само като импулс, не като тайнство и не като култ – който живее в руския Христов импулс. Това проявление на Христовия импулс е трябвало да бъде отстранено, защото не е било предназначено за народите на Европа. И то беше заличено от тези, които станаха привърженици на Атанасий, поради това, че не беше предназначено за народите на Европа.
към текста >>
275.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното
възприятие
или за мисленето или за образуването на представите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на човека.
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното възприятие или за мисленето или за образуването на представите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на човека.
Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес израз във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно. То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие.
към текста >>
Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното
възприятие
и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала.
Сега, ако вземем предвид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие. Това, което е било нещо пълно с живот в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава. Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането. Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм. Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм.
Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала.
Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена. И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на живота, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно. Само благодарение на това, че органическите процеси постоянно биват обръщани назад, в нашата глава намира място мисленето и сетивното възприятие.
към текста >>
Само благодарение на това, че органическите процеси постоянно биват обръщани назад, в нашата глава намира място мисленето и сетивното
възприятие
.
Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм. Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм. Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала. Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена. И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на живота, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно.
Само благодарение на това, че органическите процеси постоянно биват обръщани назад, в нашата глава намира място мисленето и сетивното възприятие.
към текста >>
, тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното
възприятие
и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм.
Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека?
, тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм.
И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа. Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
276.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно
възприятие
, чрез човешката интелигентност.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава.
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това. Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното
възприятие
, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава. Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това.
Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
277.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно
възприятие
, нашето мислено схващане на света.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са. Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека. Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето.
Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света.
В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас. В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето. В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света.
към текста >>
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното
възприятие
в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира. В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло. Но в този процес се крие нещо много, много важно. вътре в него е сега вече душевното естество, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха.
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
към текста >>
Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето общуване със света така, че в нашето
възприятие
на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно.
Това е така, че можем да кажем: преди 3000 години човекът живееше в един вид нощна култура. Яхве се изявяваше чрез своите пророци от нощните сънища.
Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето общуване със света така, че в нашето възприятие на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно.
Трябва да бъдем сигурни, че с всеки лъч на светилната, с всеки тон, с всяко усещане на топлината и тяхното отзвучаване влизаме в душевно взаимоотношение със света и това душевно взаимоотношение трябва да стане за нас нещо много важно. Но ние можем също да се подкрепяме, така че да се получи нещо такова с нас.
към текста >>
Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното
възприятие
, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа.
Това е важното при него. Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение. Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане. Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата.
Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа.
/Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея. Бележка на преводача./. Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
към текста >>
Ако приемем светлината като общия представител на сетивното
възприятие
, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв.
Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес. Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание.
Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв.
Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината. И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха. Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината.
към текста >>
278.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Човечеството е запазило атавистично старите способности за
възприятие
, чрез които Михаил можеше да бъде доближен, когато бе още посредник на Яхве; и така днес човечеството има неправилно отношение към Михаил.
Днес Михаил отново е регентът на света, но човечеството трябва да се свърже с него по нов начин. Защото сега Михаил не е лицето на Яхве, а лицето на Христос Исус. Днес трябва да се доближим до Христовия импулс чрез Михаил. В много отношения човечеството още не е преодоляло всички пречки за това.
Човечеството е запазило атавистично старите способности за възприятие, чрез които Михаил можеше да бъде доближен, когато бе още посредник на Яхве; и така днес човечеството има неправилно отношение към Михаил.
Това погрешно отношение към Михаил е явно в едно много характерно явление.
към текста >>
279.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това
възприятие
на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота.
Сега можем да попитаме: Тези прекъсвания в течение на нашия живот необходими ли са? Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз. Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно.
Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота.
Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено.
към текста >>
280.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно
възприятие
на природата.
Мои мили приятели, има нещо в дълбините на човешкото сърце, което е чисто човешко и разтапя различията. И точно в тези дълбини ние намираме Христос. Има и една мъдрост, която се разпростира далеч отвъд всичко, което може да се открие във всички единични сфери на световното съществуване, мъдрост, която е способна да сграбчи света в своето единство, дори и в пространството и времето. Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос. Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос.
С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата.
Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>
Когато ще сме достатъчно задълбочили нашето вътрешно и външно
възприятие
за света, когато бъдем в състояние да направим това и да открием вътрешната мъдрост на Магите, която ни води така, както външната мъдрост на Магите доведе мъдрите от Изтока, както и външната мъдрост, която ни води до онова благочестие, чрез което пък и овчарите от полето също бяха водени, тогава ние отново ще сме в състояние с правилно вътрешно чувство да възприемем онова, което лежи в тази Мистерия, а именно, че за всички без разлика както и преди Той се появи сред хората, като че изпъдени вън от човечеството, изгонен в самота появи се за всички, роди се онова, което след това стана Христос.
Мои мили приятели, ние се нуждаем от нов път. Отново гласът звучи към нас: „Променете вашите сърца и умове, погледнете по нов начин на насоката на света.“ Когато погледнем правилно на протичането на света и разгледаме пътя на човечеството, към което и ние самите принадлежим, тогава разкриваме пътя към онази Мистерия, която би могла да се разкрие на овчари, както и на културните мъдреци и която ще се разкрие в сърцата ни и при нашето външно възприемане на света.
Когато ще сме достатъчно задълбочили нашето вътрешно и външно възприятие за света, когато бъдем в състояние да направим това и да открием вътрешната мъдрост на Магите, която ни води така, както външната мъдрост на Магите доведе мъдрите от Изтока, както и външната мъдрост, която ни води до онова благочестие, чрез което пък и овчарите от полето също бяха водени, тогава ние отново ще сме в състояние с правилно вътрешно чувство да възприемем онова, което лежи в тази Мистерия, а именно, че за всички без разлика както и преди Той се появи сред хората, като че изпъдени вън от човечеството, изгонен в самота появи се за всички, роди се онова, което след това стана Христос.
към текста >>
281.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Синьото дошло твърде по-късно в обсега на човешкото
възприятие
.
Не трябва да си мислим, че способностите за познание през древните времена са били подобни на нашите. Преди малко ви говорих за степента на познание в древни времена, която, макар че не е била много по-различна от нашата, все пак е трудна за мнозина днес да си я представят картинно. Казах, че гърците, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини. Те са възприемали цветовете, които били повече от активната страна, към страната на червено-жълтото. Те не са рисували в синия оттенък, известен на нас.
Синьото дошло твърде по-късно в обсега на човешкото възприятие.
към текста >>
Какво всъщност лежеше зад тази способност за
възприятие
?
Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие?
През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини. И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на Изтока, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност. Онова, което душата бе изживяла преди раждане вътре в света на звездите, се събужда, за да стане особена способност в онези, които са били ученици на Мъдреците. И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия външен свят, също така да виждат съдбата на човека на земята.
към текста >>
проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното
възприятие
на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично
възприятие
.
Вътрешният вид знание.
проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие.
Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата). Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
към текста >>
Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание,
възприятие
чрез сетивата.
Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата).
Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
към текста >>
Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето
възприятие
на външния свят на сетивата; с това
възприятие
ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните.
Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето възприятие на външния свят на сетивата; с това възприятие ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните.
към текста >>
Ала външното
възприятие
трябва също да бъде задълбочено, да стане по-мъдро.
Ала външното възприятие трябва също да бъде задълбочено, да стане по-мъдро.
Самото външно възприятие е слязло от онова, което някога е бил животът на вътрешните преживявания, на инстинкта в човека. Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на човека и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят. Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък. Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето.
към текста >>
Самото външно
възприятие
е слязло от онова, което някога е бил животът на вътрешните преживявания, на инстинкта в човека.
Ала външното възприятие трябва също да бъде задълбочено, да стане по-мъдро.
Самото външно възприятие е слязло от онова, което някога е бил животът на вътрешните преживявания, на инстинкта в човека.
Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на човека и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят. Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък. Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето.
към текста >>
282.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и
възприятие
.
Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н.
и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие.
Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем. Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено
възприятие
за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>
Вътре в това древно човечество е имало също живо
възприятие
за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели.
Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели.
Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят. Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност. Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата.
към текста >>
Това е било вътрешно
възприятие
за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят.
Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели.
Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят.
Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност. Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата.
към текста >>
Нашето обикновено сетивно
възприятие
след това се е развило по тази вътрешна способност.
Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели. Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят.
Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност.
Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата.
към текста >>
Това вътрешно
възприятие
, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата.
Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели. Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят. Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност.
Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата.
към текста >>
Това сетивно
възприятие
, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология.
Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия.
Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология.
Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
към текста >>
Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно
възприятие
.
Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия. Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология.
Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
към текста >>
Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно
възприятие
.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път.
Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие.
Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>
Способността за външно
възприятие
, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на
възприятие
, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие.
Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>
Другият вид
възприятие
отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание.
Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>
Външното
възприятие
на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание.
Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>
От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на
възприятие
, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията.
От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>
Това е само въпрос на съчетаване сетивното
възприятие
математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно
възприятие
, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките. Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата.
Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
към текста >>
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно
възприятие
.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие.
Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог. Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“. Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното
възприятие
.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог.
Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят.
„Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“. Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
Онова само, което може външно да бъде видяно чрез сетивното
възприятие
.
А след това мъже като Дарвин и други, с подобна умствена деятелност, добавиха огромна тежест на идеята, че човекът притежава само външните си възприятия на сетивата. Те подтикнаха учения, основаващи се напълно на този вид възприятия. След това стана ясно, че човешкото същество не може да бъде разбрано чрез тези учения. В чудесна постройка от идеи се създаде теорията за еволюцията от най-простия до най-висше създадения организъм и човекът е поставен на върха на животинския свят. Какво се разбра чрез това за човешкото същество?
Онова само, което може външно да бъде видяно чрез сетивното възприятие.
към текста >>
Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно
възприятие
, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия.
Във Франция, през 18-то столетие, на човека се е гледало като на машина: през 19-то столетие човекът е бил външно виждан и не бе достигнато до неговата вътрешна природа. Присъстваше само обвивката около човека. Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят.
Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия.
Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество. Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество.
към текста >>
Нашият начин на
възприятие
е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.
А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме. Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те). Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества.
Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.
към текста >>
283.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Духовният поглед, който напуска обикновеното сетивно
възприятие
, за да се издигне до имагинацията, вижда в Луната нещо, което е един непрекъснат процес: Едно постоянно раздробяване.
В космически измерения, разпадащата се материя е представена в Луната, а Слънцето изразява това, което постоянно възниква обновено и здраво.
Духовният поглед, който напуска обикновеното сетивно възприятие, за да се издигне до имагинацията, вижда в Луната нещо, което е един непрекъснат процес: Едно постоянно раздробяване.
Там където виси Луната, там материята се раздробява и се разпръсква като прах навън из Космоса, събира се, разпръсква се отново (рис.4). В Луната имагинативния поглед вижда едно постоянно прииждане на материя, която се раздробява там, където е Луната, за да се разпръсне навън из Космоса. Всъщност Луната изглежда така (рис.5): Ето кръг, и друг кръг, и по-тесен кръг; ето тук е самата Луна. Но тук нещо се разпада, раздробява се. Нещо се разпада навън в целия свят.
към текста >>
Само за обикновеното сетивно
възприятие
Луната изглежда спокойна, дремеща и неподвижна.
Всъщност Луната изглежда така (рис.5): Ето кръг, и друг кръг, и по-тесен кръг; ето тук е самата Луна. Но тук нещо се разпада, раздробява се. Нещо се разпада навън в целия свят. В Луната материята не понася ни каква средищна точка, никакъв център. Материята се концентрира според Лунния център, но не понася ни какъв център; прави така, че се разпръсква навън като космически прах.
Само за обикновеното сетивно възприятие Луната изглежда спокойна, дремеща и неподвижна.
Но Луната не е спокойна. Там материята постоянно се нагнетява, за да се раздроби и разпадне навън в света.
към текста >>
284.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното
възприятие
(рис.7).
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето. В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата. Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия.
И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>
285.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно
възприятие
и навлиза в областта на живите обективни мисли.
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън. Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание.
После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли.
Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта.
към текста >>
286.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Невъзможно е да си представим топлинното
възприятие
без да обхванем самата топлина в цялата и тоталност.
Виждате ли, човек например живее в една топлинна среда. И както чрез зрителното сетиво той възприема света на цветовете, така и чрез топлинното сетиво той възприема света на топлината. Той изживява топлината в своята бих искал да кажа вътречовешка същност, доколкото тя е обградена от кожата. Но в мига на възприятието, човек вече извлича абстракции.
Невъзможно е да си представим топлинното възприятие без да обхванем самата топлина в цялата и тоталност.
А при топлината винаги има нещо, което я прави близка с обонянието. Обективно и външно възприета, топлината винаги показва нещо общо с обонянието.
към текста >>
287.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно
възприятие
, сякаш е разкъсван от всяко сетивно
възприятие
до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта. Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя. Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта. Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода. В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят.
И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>
288.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Нека повторим: в акта на сетивното
възприятие
се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация. А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим. Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи.
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
През миналите епохи обаче докато човек все още имаше непомрачен и верен усет за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв духовен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното
възприятие
, дори и от мисленето.
Днешният човек почти напълно е изгубил усещането за тези неща.
През миналите епохи обаче докато човек все още имаше непомрачен и верен усет за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв духовен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното възприятие, дори и от мисленето.
към текста >>
289.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Първоначално Вие имате сетивното
възприятие
, това е така, защото етерното тяло свободно се движи и пулсира в нас.
Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен живот непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен живот. Моля Ви да си представите: Ето, сега Вие виждате, да кажем една цветна повърхност.
Първоначално Вие имате сетивното възприятие, това е така, защото етерното тяло свободно се движи и пулсира в нас.
Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“. Бихме могли да кажем: Доколкото човекът е изграден от нервните процеси, доколкото е, така да се каже, „нервен човек“, в областта на представите той непрекъснато се превръща в едно сетивно същество.
към текста >>
Ако сега се абстрахирате от сетивното
възприятие
и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“.
Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен живот непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен живот. Моля Ви да си представите: Ето, сега Вие виждате, да кажем една цветна повърхност. Първоначално Вие имате сетивното възприятие, това е така, защото етерното тяло свободно се движи и пулсира в нас.
Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“.
Бихме могли да кажем: Доколкото човекът е изграден от нервните процеси, доколкото е, така да се каже, „нервен човек“, в областта на представите той непрекъснато се превръща в едно сетивно същество.
към текста >>
290.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Според своята същност, съдържанието на сетивното
възприятие
е нещо духовно.
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят. Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно.
Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
към текста >>
Видимо будни, а всъщност спящи, ние възприемаме съзидателния, творчески Дух; обаче същинското
възприятие
ние не можем да издигнем до полето на съзнанието; то остава вън.
Съвсем различно изглеждат нещата, когато човекът е приобщен към Духа. Тогава неговото тяло, например вътрешността на неговата глава, както и външната, видимата повърхност на тази глава, му се явява само под формата на един образ, който потъва, така да се каже, на заден план. При това човек действително изживява Духа, обаче само като образ, като отражение.
Видимо будни, а всъщност спящи, ние възприемаме съзидателния, творчески Дух; обаче същинското възприятие ние не можем да издигнем до полето на съзнанието; то остава вън.
към текста >>
291.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото
възприятие
.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас. Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание.
Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие.
И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото
възприятие
.
То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после.
Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие.
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот.
към текста >>
Обаче, тъй като той не потъва повече в цялостта на своето етерно тяло, а само в това на главата, той вече няма това инстинктивно ясновидство, а едно ясно съзнателно виждане, едно ясно съзнателно
възприятие
на външния свят; това е само едно
възприятие
на външните свят чрез главата, каквото е именно нашето
възприятие
.
Затова ние можем днес да мислим интелектуално. В момента, в който бихме се потопили по-дълбоко, бихме имали вътрешно инстинктивни образи. И Азът е в действителност още силно навън от физическото тяло при днешния човек. Така, че неговата интелектуалност почива именно на факта, че той не потъва повече със своя Аз в цялостта на своето етерно тяло. Ако това станеше, той щеше да има едно инстинктивно ясновидство.
Обаче, тъй като той не потъва повече в цялостта на своето етерно тяло, а само в това на главата, той вече няма това инстинктивно ясновидство, а едно ясно съзнателно виждане, едно ясно съзнателно възприятие на външния свят; това е само едно възприятие на външните свят чрез главата, каквото е именно нашето възприятие.
Някогашният човек виждаше чрез цялото своето човешко същество. Модерният човек вижда само чрез главата. И главата е именно това, което има най-физическа природа между раждането и смъртта. Но човека от интелектуалната епоха е дадено също само това, което възприема чрез своята физическа глава и още чрез етерното тяло на своята глава: мислите, които той може да оформи. Процесът на спомняне вече, който, всъщност, се провежда най-долу, се изплъзва от съзнанието му.
към текста >>
292.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното
възприятие
става при животното вече един вид съдене.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може.
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене.
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
293.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И това око на сърцето наистина възприема дори и това
възприятие
да е твърде неясно в днешното човечество то възприема това, с което човешкото същество има тогава опитност.
И не казвайте, скъпи приятели: всичко това мен не ме интересува, аз по някакъв начин не го забелязвам! Вие него виждате с очите си, но го чувате с ушите си. Но в мига, в който влизате в състояние на сън, в този миг, частта от вашето астрално тяло, която по време на състоянието на будност е вместена в сърцето, става действително око на сърцето; то става виждащо за това, което се провежда по този начин.
И това око на сърцето наистина възприема дори и това възприятие да е твърде неясно в днешното човечество то възприема това, с което човешкото същество има тогава опитност.
към текста >>
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето
възприятие
на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство. При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла. Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването.
към текста >>
При това, то не губи първата, тя продължава да живее за неговото
възприятие
на сърцето.
После, когато човешкото същество направи тази опитност, то влиза в следващата сфера.
При това, то не губи първата, тя продължава да живее за неговото възприятие на сърцето.
Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера.
към текста >>
Значи, човешкото същество възприема чрез това, което предпочитам да нарека сега своето слънчево
възприятие
, защото става въпрос за частта от астралното тяло способна да възприема, която е свързана със слънчевия сплит и с крайниците: предпочитам да го нарека неговото слънчево око.
Значи, човешкото същество възприема чрез това, което предпочитам да нарека сега своето слънчево възприятие, защото става въпрос за частта от астралното тяло способна да възприема, която е свързана със слънчевия сплит и с крайниците: предпочитам да го нарека неговото слънчево око.
Но чрез него то възприема цялата си връзка със Зодиака и с движението на планетите. Значи, образът се уголемява. Човекът се уголемява повече до по-дълбокото му влизане в образа на космоса.
към текста >>
Отражението на това
възприятие
се вмъква само под формата на чувство в състояние на будност.
Това е важно, защото в мига, в който влизаме в тази сфера, в която имаме елементи, които се смесват във вихрушка констелациите на неподвижните звезди на Зодиака движението на планетите нашата карма се представя в състоянието на сън.
Отражението на това възприятие се вмъква само под формата на чувство в състояние на будност.
към текста >>
294.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И в това задържане се образува възприятието, зрителното
възприятие
, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно.
Представете си, че тичате до една кола. Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата. Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и. Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз.
И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно.
Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я чувствате.
към текста >>
295.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
С познанието, което постигаме чрез обикновеното сетивно
възприятие
и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света.
С познанието, което постигаме чрез обикновеното сетивно възприятие и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света.
Човек се надява някога, когато науката, както се казва, стане по-съвършена, да разбере повече от сега от света чрез интелигентността, чрез сетивното наблюдение и експеримента. Но който може да прецени отношението на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното наблюдение и с интелекта може да се разбере само минералното царство. Щом се стигне до растителното царство, трябва да сме наясно, че в растителното царство навлизат от Всемира много по-фини закономерности и сили от тези, които могат да бъдат схванати с разума и сетивата. Още повече важи това за животинския свят, а най-много важи за човека. Защото растенията - при тях най-малко, животните и хората дори в тяхната физическа организация са такива, че силите, действащи в материята, действат като идеална магия.
към текста >>
Пред себе си човек има наведнъж като общо
възприятие
всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето.
Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм.
Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето.
Но той знае, че това е негов организъм и се учи да познава, че човекът се намира в този по-фин времеви организъм, както иначе се намира в пространствения организъм.
към текста >>
296.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено
възприятие
.
По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет.
Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
към текста >>
297.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това е именно сетивното
възприятие
.
Последния път ви показах, че спомнянето тук, на Земята, е отзвук на оставането при себе си в духовния свят. Любовта във всичките си форми е отзвукът на нашето разливане в света на висшите йерархии. И сега остават телесните ни способности вървене, говорене, пеене и мислене - предразсъдък е, ако се вярва, че мисленето на Земята е духовна способност; земното мислене е изцяло свързано с физическото тяло, също както вървенето, така че най-превъзходните телесни способности ги имаме като преобразуване, като метаморфоза на духовното. Най-превъзходните ни душевни способности, спомнянето и любовта, са преобразуване на духовното. А какво духовно имаме на Земята?
Това е именно сетивното възприятие.
Че ние виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и т.н., дължим на сетивното възприемане и органите на това сетивно възприемане, които лежат на периферията на нашия организъм, се формират от най-висшите духовни региони. От хармонията на сферите произхожда ухото. То е толкова силно формирано от хармонията на сферите, че остава опазено от гравитационната сила. И полагането на ухото в течността цели ухото да бъде запазено от гравитационната сила. Ухото е така положено в течността, че гравитацията не го достига, то наистина не е земен гражданин, а в цялата си организация е гражданин на най-висшия духовен свят.
към текста >>
298.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно
възприятие
ние ще стигнем до едно важно познание.
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека. И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка.
По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание.
Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа. И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
към текста >>
299.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на
възприятие
такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот.
Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно
възприятие
.
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на речта от физическото тяло.
Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
към текста >>
300.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тези последните царства, макар и недостижими за
възприятие
с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората.
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората.
Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън. Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
към текста >>
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за
възприятие
и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
Но това ние ще можем, ако по време на бодърстването си развием достатъчно здрави сили, нужни за разбирането на духовното познание.
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
към текста >>
301.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И така, само с помощта на духовното
възприятие
може да се обхване това, което съдържа в себе си биографията на този Аз и астрално тяло, паралелно на тази биография, която се осъществява чрез физическото и етерно тяло на човека.
В последно време аз нееднократно обръщах вашето внимание върху това, че също така добре може да се направи животоописание на човека за времето, което прекарва между заспиването и пробуждането, както това се прави за времето между пробуждането и заспиването. Всичко, което човек преживява между пробуждането и заспиването, той го преживява с помощта на своето физическо и етерно тяло. Благодарение на това, че в своите физическо и етерно тяло той притежава съответно изработени сетивни органи, се достига до това, че той получава съзнание за този свят, който обкръжавайки го, е свързан с неговите физическо и етерно тяло, така да се каже, се намира в единение с него. Но тъй като, намирайки се на съвременния стадий на развитие, не е изработил още по подобен начин духовно-душевни органи в своя Аз и астрално тяло, които биха могли да станат – тук ще употребя парадоксален израз – свръхсетивни органи на сетивата, той и не може да осъзнае това, което преживява между заспиването и пробуждането.
И така, само с помощта на духовното възприятие може да се обхване това, което съдържа в себе си биографията на този Аз и астрално тяло, паралелно на тази биография, която се осъществява чрез физическото и етерно тяло на човека.
към текста >>
И свръхсетивното
възприятие
има възможност да говори за този свят, като за свят обкръжаващ ни докато спим, подобно на това, както физическия свят се явява наше обкръжение през времето на будност.
Ако говорим за преживяванията на човека между пробуждането и заспиването, то тогава към тези преживявания естествено принадлежи всичко това, което е свързано с нас, което става във физически-етерния свят, обкръжаващ човека, което се преживява от него и му въздейства. Затова и трябва да говорим за обкръжаващия физически-етерен свят, в който човек се намира между пробуждането и заспиването. Но между заспиването и пробуждането той също така се намира в някакъв свят, само че този свят е от съвсем различен вид, отколкото физически-етерния свят.
И свръхсетивното възприятие има възможност да говори за този свят, като за свят обкръжаващ ни докато спим, подобно на това, както физическия свят се явява наше обкръжение през времето на будност.
И в тези лекции ние ще дадем възможност пред нашата душа да застане нещо от това, което може да освети този свят. Някои елементи за това вече са дадени, например, в описанията, които се привеждат в моята книга “Въведение в тайната наука”. Там вие ще намерите някои описания, макар и имащи характер на ескизни наброски, за това, как царствата на физически-етерния свят - минералното, растителното, животинското и човешкото, имат своето продължение в царствата на висшите духовни Йерархии. Да разгледаме днес това накратко още един път.
към текста >>
Ако се издигнем в областите, достъпни само за свръхсетивното
възприятие
, то там ние ще намерим нещо като продължение на тези царства: царството на Ангелите, Архангелите, Началата, Властите, Силите, Господствата и т.н.
И така, ние днес можем да кажем: ако в будно състояние обърнем очите си или другите сетивни органи към външния, обкръжаващ ни физически-етерен свят, то ние ще възприемем тогава три или, всъщност, четири природни царства - минерално, растително, животинско и човешко.
Ако се издигнем в областите, достъпни само за свръхсетивното възприятие, то там ние ще намерим нещо като продължение на тези царства: царството на Ангелите, Архангелите, Началата, Властите, Силите, Господствата и т.н.
Ние имаме, следователно, два свята, проникващи един в друг, физически-етерен свят и свръхсетивен свят. И ние знаем, че във времето между заспиването и пробуждането ние действително се намираме там и имаме в него преживявания, макар и тези преживявания да не достигат до нашето обикновено съзнание в следствие на липсата у нас на съответстващи духовно-душевни органи.
към текста >>
А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното
възприятие
: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата.
Обикновено съзнанието изобщо нищо не знае за имащите място тук съотношения.
А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата.
Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
към текста >>
Ако музикално се живее само в септими, без да се ползват промеждутъчни интервали, при това да се живее в септими по такъв естествен начин, както са живели в септими атлантите, то музикалното се възприема съвсем по друг начин: възприемат го не като нещо, отнасящо се до човека или ставащо в човека, но в момент на такова музикално
възприятие
се усещат извън телата, живеят навън, в космоса.
Но в следствие на това, преживяването на музикалните тонове въобще е било съвършено друго, душата е имала съвършено друго отношение към съчетанието на тоновете.
Ако музикално се живее само в септими, без да се ползват промеждутъчни интервали, при това да се живее в септими по такъв естествен начин, както са живели в септими атлантите, то музикалното се възприема съвсем по друг начин: възприемат го не като нещо, отнасящо се до човека или ставащо в човека, но в момент на такова музикално възприятие се усещат извън телата, живеят навън, в космоса.
към текста >>
302.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като
възприятие
от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди.
Такива морални импулси, почерпени от собственото човешко същество, не са съществували в тези стари времена, а и не е могло да съществуват. Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен. Тази страна на въпроса вие ще намерите акцентирана в моята «Философия на свободата», а именно: преходът на човечеството от свързаността му със заповедите, изключващи свободата, към деятелност, изхождаща от моралната интуиция, включваща в себе си свободата. Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата.
И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди.
Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата. Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си. Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете. Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления. Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света?
към текста >>
303.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното
възприятие
.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн.
Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие.
Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна.
към текста >>
Човекът изживява този процес на сетивно
възприятие
, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн. Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие.
Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят.
Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си.
към текста >>
когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво
възприятие
.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн. Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие. Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е.
когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие.
Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си. Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре.
към текста >>
Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно
възприятие
, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна.
Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие. Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество.
Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна.
Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си. Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре. Ако тук някой би възразил, че вероятно става дума за някакви „реминисценции”, той изобщо не е запознат с процеса, който описвам. Защото това, което изгрява и се надига отвътре, не са никакви реминисценции, а могъщи имагинации, пронизани от интуиции, и сега това, което иначе човек вижда само външно, той започва да го вижда вътрешно.
към текста >>
304.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно
възприятие
, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце.
Ако вземем към човешката глава етерното и астралното, ние имаме в нея нещо много подобно в образуването на яйцето, само че метаморфозирано. Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес.
Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце.
Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените. Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
305.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Днес човекът няма за него
възприятие
в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека.
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има стремежа да подтисне другите елементи. Орелът има стремежа да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат стремежа да сведат до пълно бездействие останалите два елемента. И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво.
Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека.
И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува. Това е съблазняващият зов: Познай моето същество! Аз ти давам силата Да създадеш в твоята глава една Вселена.
към текста >>
306.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и
възприятие
тя произвежда силно, интензивно впечатление.
Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи животът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята. След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма.
Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация. Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това.
към текста >>
За душевното
възприятие
в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация.
Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи животът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята. След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация.
Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това. Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен израз на това, какъв е бил човек на Земята.
към текста >>
307.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното
възприятие
, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник.
Завчера ви посочих какво значение може да има повторното връщане към преживяното в младостта. В това отношение вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан. Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит.
Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник.
Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието. Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>
308.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Посредством полученото по този начин духовно-сетивно
възприятие
в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса.
Но това не е всичко.
Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса.
По този начин разширяваме нашето битие в космоса, чувстваме се едно с космоса. И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса. Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед. Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
към текста >>
Щеше да възприема цветовете, щеше да възприема звуците, но със всяко
възприятие
щеше да изпада в леко безсъзнание, да бъде безсилен при всяко
възприятие
.
Човек би имал сетивни възприятия и без оловото.
Щеше да възприема цветовете, щеше да възприема звуците, но със всяко възприятие щеше да изпада в леко безсъзнание, да бъде безсилен при всяко възприятие.
Той никога нямаше да може да се отдръпне от възприятията си и да размишлява върху тях или да образува представи за това, което е възприел. Ако не приемахме олово, както казах, в свръххомеопатично разреждане в своята нервна система и преди всичко в мозъка, тогава бихме се отдавали на всяко сетивно възприятие като на нещо външно за нас. Нямаше да можем да си представим тези сетивни възприятия, нито щяхме да можем да запазваме спомена за тях. Тази способност ни е дадена чрез фино разреденото олово в нас.
към текста >>
Ако не приемахме олово, както казах, в свръххомеопатично разреждане в своята нервна система и преди всичко в мозъка, тогава бихме се отдавали на всяко сетивно
възприятие
като на нещо външно за нас.
Човек би имал сетивни възприятия и без оловото. Щеше да възприема цветовете, щеше да възприема звуците, но със всяко възприятие щеше да изпада в леко безсъзнание, да бъде безсилен при всяко възприятие. Той никога нямаше да може да се отдръпне от възприятията си и да размишлява върху тях или да образува представи за това, което е възприел.
Ако не приемахме олово, както казах, в свръххомеопатично разреждане в своята нервна система и преди всичко в мозъка, тогава бихме се отдавали на всяко сетивно възприятие като на нещо външно за нас.
Нямаше да можем да си представим тези сетивни възприятия, нито щяхме да можем да запазваме спомена за тях. Тази способност ни е дадена чрез фино разреденото олово в нас.
към текста >>
309.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И тук пред вас, вътре в мировата тайна, кремъчно-киселинният елемент се показва като нещо, което в изначалните раззеленяващи се и увяхващи растителни форми е именно мисловният елемент, за което, обаче, бих могъл да ви кажа: това е
възприятие
, сетивно
възприятие
на Земята по отношение на мирозданието.
Скъпи мои приятели, ако днес изследвате как се стига до болезнени състояния, отнасящи се до сетивните органи на главата и изобщо до системата на външните сетива, ще узнаете лечебното действие на кремъчната киселина.
И тук пред вас, вътре в мировата тайна, кремъчно-киселинният елемент се показва като нещо, което в изначалните раззеленяващи се и увяхващи растителни форми е именно мисловният елемент, за което, обаче, бих могъл да ви кажа: това е възприятие, сетивно възприятие на Земята по отношение на мирозданието.
към текста >>
310.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това
възприятие
на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното.
Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива. А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега.
Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното.
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н. В ученика оживявало битието на Сатурн.
към текста >>
311.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното
възприятие
и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед. Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си. Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота.
Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
към текста >>
312.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Това, което за древния човек беше
възприятие
, свързано в пространството, чрез Мистерията на Голгота се превърна във
възприятие
, свързано с времето.
Това, което за древния човек беше възприятие, свързано в пространството, чрез Мистерията на Голгота се превърна във възприятие, свързано с времето.
Този факт е изключително важен.
към текста >>
313.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно
възприятие
.
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва.
Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
към текста >>
314.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово
възприятие
, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер".
В тези Мистерии на Ефес цялата служба се поемаше от богинята на Ефес, която за външният, екзотеричен свят беше известна като Артемида. И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да усети и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер.
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер".
Това беше едно извънредно дълбоко впечатление, което черпейки ентусиазъм от опияняващата радост на Артемида се пренасяше върху всичко, което напира, расте и цъфти в необятните сфери на космическия етер. И от духовната атмосфера на ефеското светилище се излъчваше един вълшебен полъх, който беше дълбоко родствен с растежните сили на необятния космически етер.
към текста >>
315.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Забележителна разлика във вътрешното
възприятие
!
Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори. Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята. Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения. Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз нося на раменете си образ на планетата Земя. " Така както съвременният човек отнася картините от своята памет към своето преживяване, така древният човек е отнасял своята глава като цяло към планетата Земя.
Забележителна разлика във вътрешното възприятие!
към текста >>
316.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно
възприятие
, и картините, които може да натвори сънят!
Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде.
Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят!
За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>
Само, че те са свързвали с това
възприятие
друго устройство на душата, друго настроение на ума.
Още в онези времена посветените от мистериите са виждали света такъв, какъвто го виждаме ние сега.
Само, че те са свързвали с това възприятие друго устройство на душата, друго настроение на ума.
За тях всичко, което са преживявали в ясни, точни очертания, - също, както и ние преживяваме обектите в ясни очертания, когато ги възприемаме чрез сетивните органи, - е било във всеки случай винаги нещо такова, което за човешкото съзнание е произлизало от боговете. Защото какви са се представяли външните обекти пред посветения от онези времена?
към текста >>
Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова
възприятие
, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество постепенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки.
Човекът от древните времена е виждал по друг начин. Той е виждал живи духовни същества, движещи се в небето (жълто), а точното очертание на мълнията съвсем е изчезвало. Той е виждал множество, процесия от духовни същества, преминаващи над тях или в космическото пространство. Мълнията като такава, той не е виждал. Той е виждал множество духове, реещи се и движещи се през космическото пространство.
Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова възприятие, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество постепенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки.
Цялата природа в тази форма, в която я виждаме днес, е можела да бъде постигната в предишните времена само чрез посвещение. Но как се е отнасял човек към такова познание? Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес. Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание.
към текста >>
Но именно поради това, че има такова
възприятие
, той се лишава от свободна воля.
Но как се е отнасял човек към такова познание? Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес. Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха.
Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля.
Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят. – Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля. И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание. В известно отношение за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете.
към текста >>
317.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено
възприятие
- ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации.
Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание.
По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
Този, който в наши дни чрез имагинативно
възприятие
може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
към текста >>
318.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно
възприятие
.
Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време. Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи. Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция.
В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие.
Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина. И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
към текста >>
И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно
възприятие
.
Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина.
И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
към текста >>
С цялото си вътрешно
възприятие
и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер.
В Ефес ученикът се довеждал не до две статуи, а до една, известна като Артемида Ефеска. Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер.
С цялото си вътрешно възприятие и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер.
И това е довеждало до ново знание. Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език. А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената.
към текста >>
319.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено
възприятие
на природата и духа в природата.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед.
По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата.
Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения.
към текста >>
320.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ако искаме да погледнем по-нататък, зад чертата на този период, ще ни е нужно, преди всичко, да изменим силата си на виждане и
възприятие
.
При изворите на разглеждания период стои изгарянето на храма в Ефес; денят на изгарянето на Ефеския храм е бил също денят, когато на бял свят се появил Александър Велики. Този период завършва в 363 г. с деня на насилствената смърт на Юлиан Отстъпник в дълбините на Азия. Между тези две събития стои Мистерията на Голгота. А сега да изследваме малко този период от време като звено във веригата на цялостната история на човешкото развитие.
Ако искаме да погледнем по-нататък, зад чертата на този период, ще ни е нужно, преди всичко, да изменим силата си на виждане и възприятие.
Това изменение е много сходно с това, за което сме чували в друга връзка. Само че доста рядко, размишлявайки за подобни неща, ние ги съпоставяме едно с друго.
към текста >>
321.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на
възприятие
той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената.
В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък. Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък.
На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената.
И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма. И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим. Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията.
към текста >>
322.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно
възприятие
би трябвало да има един ритъм.
Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дейност.
За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм.
Това не е така. Напротив, ако разгледате главното в организацията на гърдите, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на храносмилането и т. н.. Всичко това е ритъм.
към текста >>
И в двата случая имате едно
възприятие
, споменът също е едно
възприятие
.
След три дни вие гледате във вашия мозък впечатлението, което е останало (като един печат). И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото. Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ.
И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие.
Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи. Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването. Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е. представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели.
към текста >>
323.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но може да се случи, че когато след смъртта човешките същества трябва да отидат в областта на Луната, в света на душите, но не могат да се разбират добре с лунните същества, тогава тези човешки същества остават пленени от тънкия слой лунни въздействия, които след това се излъчват в посока нагоре от Земята, и едно действително свръхсетивно
възприятие
може да види, как тези човешки същества се скитат там като призраци, като последействия на човека.
Но може да се случи, че когато след смъртта човешките същества трябва да отидат в областта на Луната, в света на душите, но не могат да се разбират добре с лунните същества, тогава тези човешки същества остават пленени от тънкия слой лунни въздействия, които след това се излъчват в посока нагоре от Земята, и едно действително свръхсетивно възприятие може да види, как тези човешки същества се скитат там като призраци, като последействия на човека.
към текста >>
324.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до
възприятие
, когато човек отново се връща в старото състояние.
Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд. Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т. н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека. Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него.
Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние.
Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
към текста >>
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно
възприятие
и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр. 228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/. По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
325.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Възприятието на синевата на небето е наистина
възприятие
на етера.
погледнете късче етер, с физическите си сетива, не виждате нищо, вие просто гледате през него, етерът е като едно нищо. Когато обаче обхванете с очи цялото обкръжение на етера, причината да виждате небето синьо, което всъщност също го няма там, е, че вие възприемате края на етера. Вие възприемате етера като синьото на небето.
Възприятието на синевата на небето е наистина възприятие на етера.
Така, че ние вече можем да кажем: - С това, че възприемаме синьото на небето, /виж рис.6 синьо/, възприемаме етера от обкръжението ни. -
към текста >>
Синевата на небето се описва по правилен начин, когато става въпрос за човешкото
възприятие
и се каже: - Етерът не може да се види, но той се издига до възприемаемост, заради голямата величественост, с която застава в Космоса, като се разкрива в небесната синева. -
Най-напред ние виждаме през етера. Той допуска това отначало, но след това се проявява в синьото на небето.
Синевата на небето се описва по правилен начин, когато става въпрос за човешкото възприятие и се каже: - Етерът не може да се види, но той се издига до възприемаемост, заради голямата величественост, с която застава в Космоса, като се разкрива в небесната синева. -
към текста >>
326.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато астралното тяло започне да прониква от крайниците навътре, тогава именно в утринните часове нездравите явления се излъчват и произвеждат един особен вид
възприятие
.
Когато астралното тяло започне да прониква от крайниците навътре, тогава именно в утринните часове нездравите явления се излъчват и произвеждат един особен вид възприятие.
Ето защо при преценката на болестите е извънредно важно да се проучат чувствата на пациента при събуждането, когато астралното тяло изтласква нагоре това, което е нездраво в него.
към текста >>
327.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено
възприятие
по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора.
Но към това се прибави още нещо. Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние. Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности. Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици. В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици.
Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора.
Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
към текста >>
328.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно
възприятие
на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят.
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в следващия.
Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно възприятие на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят.
Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо сетиво и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа. И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие.
към текста >>
329.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз го виждам едва като сетивно
възприятие
от движението и чрез една представа разбирам какво се случва.
А пък нашата воля още повече! Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това! - Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема. Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща?
Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва.
Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието. В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим. Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
към текста >>
330.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И както имаме
възприятие
за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата.
Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила. Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството. И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата. Интелигентността е разпространена навсякъде космически. В нещата се намира интелигентност.
И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата.
Светът е изпълнен с Интелигентност. Повсеместно има интелигентна същност. Човекът си е усвоил тази интелигентност така да се каже в течение на най-новото време. Бихме могли да кажем: интелигентността е нещо, което е разпространено в обширната вселена, и от нея човекът е получил в по-ново време навсякъде една капка. Това е тогава човекът /Виж рис. №1/.
към текста >>
331.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно
възприятие
за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
332.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
«Es - То» е думата-сила за световното мислене, което се представлява от онези същества във висшия свят, на които творческото мислене в същата степен е свойствено, в каквато сетивното съзерцание, сетивното
възприятие
е свойствено на стоящите по-долу от тях човеци.
«Es - То» е думата-сила за световното мислене, което се представлява от онези същества във висшия свят, на които творческото мислене в същата степен е свойствено, в каквато сетивното съзерцание, сетивното възприятие е свойствено на стоящите по-долу от тях човеци.
към текста >>
333.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно
възприятие
; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход. Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството.
Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство. Но сега, мисленето твърде много излезе на преден план. Линията а-b, следователно, показва ясновидството, виждането; линията c-d показва мисълта или разсъжденията за духовния свят.
към текста >>
334.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното
възприятие
няма място в Осмата Сфера.
От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера.
Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят.
към текста >>
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на
възприятие
е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето.
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>
335.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато имаме
възприятие
от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта.
Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката.
Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта.
И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво". При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи. И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа. Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека.
към текста >>
336.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното
възприятие
и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното
възприятие
, с мисълта.
И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем.
Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта.
Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>
Едно такова
възприятие
, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно.
И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта.
Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно.
Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>
Това, което непосредственото
възприятие
на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството.
И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно.
Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството.
От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>
От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като
възприятие
в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата?
От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата?
Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството. Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа. Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление.
към текста >>
Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното
възприятие
и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството.
От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата?
Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството.
Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа. Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма.
към текста >>
337.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното
възприятие
и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика.
Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен.
Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
към текста >>
Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има
възприятие
и сетивно схващане на външния свят.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен.
Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят.
То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен.
към текста >>
Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното
възприятие
, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен.
Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен.
Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи.
към текста >>
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже
възприятие
: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание. Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание. Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение.
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/. Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание. Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
Аз казах: в това ясновиждане престава обикновеното мислене и
възприятие
, обаче явява се един съвършено друг род мислене, което изтича от чувствуването и волението, едно образуване на представи, което е всъщност мислене във форми, което мислейки би могло да изобрази форми на разпределението на силата в пространството.
Аз казах: в това ясновиждане престава обикновеното мислене и възприятие, обаче явява се един съвършено друг род мислене, което изтича от чувствуването и волението, едно образуване на представи, което е всъщност мислене във форми, което мислейки би могло да изобрази форми на разпределението на силата в пространството.
Това мислене се чувствува сродно с това, което се изразява в архитектурата и скулптурата, когато тези последните изобразяват истински художествени форми.
към текста >>
Като имаме представа и
възприятие
, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме.
Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината. Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма.
Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме.
Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас. Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното.
към текста >>
Ако свържем това с възможността за по-висшето
възприятие
, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване.
И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно. Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка.
Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване.
Душата влиза в съществуването, като се научава да свири на инструмента на физическото тяло.
към текста >>
Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното
възприятие
-, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия!
И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата?
Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия!
Между сетивата и нервната система има една област, където човекът твори несъзнателно поезия. Нервната вълна се влива в неговите сетива тя протича несъзнателно, това може да бъде установено физиологично -, този живот протича в сетивата и е произвеждане на поезия: човекът живее създавайки вътрешна поезия. И поетическото творчество е извличането нагоре на този несъзнателен живот.
към текста >>
338.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
В това художествено творчество остава да съществува външното
възприятие
и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта.
В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
към текста >>
Това, което ни се явява при човека в човешката форма и оцветение, то е един вид
възприятие
, каквото е възприятието на цвета и формата при един кристал.
Кога ние сме ясновиждащи в обикновения живот? Ние сме ясновидци в един случай, който днес не се познава затова, понеже изхождайки от материалистичния възглед хората са си образували всевъзможни умувания върху начина, по който ние долавяме един чужд Аз, когато стоим срещу един чужд физически човек. Днес вече съществуват хора, които казват: ние възприемаме, долавяме душата на един друг човек само чрез едно подсъзнателно заключение. Ние виждаме овала на лицето, другите човешки линии, цвета на неговото лице, формата на очите, свикнали сме, когато виждаме нещо такова телесно, когато стоим срещу един човек да видим аналогичното заключение, че това, което ни показва една такава форма, крие в себе си също един човек. Но не е така; това ни показва свръхсетивното познание.
Това, което ни се явява при човека в човешката форма и оцветение, то е един вид възприятие, каквото е възприятието на цвета и формата при един кристал.
Цветът, формата и повърхността на един кристал ни се натрапват като нещо, което са самите те. Повърхността, оцветението при човека, сами изчезват, стават, идейно казано, прозрачни. Сетивното възприятие на другия човек се заличава духовно: ние възприемаме непосредствено другата душа. Това е едно непосредствено пренасяне в другата душа, един пълен с тайнственост, чуден процес в душата, когато стоим срещу другия човек в нашето собствено човешко същество. Тук става едно действително излизане на душата, едно преминаване към другия.
към текста >>
Сетивното
възприятие
на другия човек се заличава духовно: ние възприемаме непосредствено другата душа.
Ние виждаме овала на лицето, другите човешки линии, цвета на неговото лице, формата на очите, свикнали сме, когато виждаме нещо такова телесно, когато стоим срещу един човек да видим аналогичното заключение, че това, което ни показва една такава форма, крие в себе си също един човек. Но не е така; това ни показва свръхсетивното познание. Това, което ни се явява при човека в човешката форма и оцветение, то е един вид възприятие, каквото е възприятието на цвета и формата при един кристал. Цветът, формата и повърхността на един кристал ни се натрапват като нещо, което са самите те. Повърхността, оцветението при човека, сами изчезват, стават, идейно казано, прозрачни.
Сетивното възприятие на другия човек се заличава духовно: ние възприемаме непосредствено другата душа.
Това е едно непосредствено пренасяне в другата душа, един пълен с тайнственост, чуден процес в душата, когато стоим срещу другия човек в нашето собствено човешко същество. Тук става едно действително излизане на душата, едно преминаване към другия. Това е едно ясновиждане, което съществува винаги и навсякъде в живота. Този вид ясновиждане е свързано вътрешно с тайната на инкарната. Това забелязва ясновидецът, когато той се издига да най-трудния проблем на ясновидството: да възприема ясновиждащо инкарната.
към текста >>
339.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието
възприятие
както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание.
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
340.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Затова пък в духовното
възприятие
, което може да се получи чрез инспирация, може да се изрази нещо ново: духовните съответствия на съгласните (виж горното жълто).
И ако човек стигне от имагинативното познание до инспиративното познание, поемайки директно откровенията на духовното, тогава всички съгласни, които имаме на земята, се превръщат в нещо съвсем друго. Съгласните човек губи. Значи той губи това (покрито с жълто, виж рис., долното жълто).
Затова пък в духовното възприятие, което може да се получи чрез инспирация, може да се изрази нещо ново: духовните съответствия на съгласните (виж горното жълто).
към текста >>
От всички тези космически тела ви се говори пеещо, пее се говорещо и вашето
възприятие
всъщност е чуване на говорещото пеене, на пеещото говорене.
Сега си представете цялото устройство - в действителност, ако човек се изрази образно, но не е образно казано, защото е самата истина, - представете си, че сте там навън, в космоса: планетният мир - далеч от вас, а животинският кръг с дванадесетте си съзвездия - в по-голяма близост.
От всички тези космически тела ви се говори пеещо, пее се говорещо и вашето възприятие всъщност е чуване на говорещото пеене, на пеещото говорене.
към текста >>
341.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Естествено че трябва да чувства нещо празно при квинтата, защото той повече няма имагинация, а на квинтата съответства една имагинация, докато на терцата съответства едно
възприятие
във вътрешността.
Вчера някой с право каза: Човекът чувства нещо празно при квинтата.
Естествено че трябва да чувства нещо празно при квинтата, защото той повече няма имагинация, а на квинтата съответства една имагинация, докато на терцата съответства едно възприятие във вътрешността.
Така човек усеща нещо празно при квинтата и трябва да я запълни с нещо материално, а именно с инструментите. Това е музикалният преход от по-духовните епохи към по-късните материалистически епохи.
към текста >>
342.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Човешкото око и същността на зрителното
възприятие
.
Трите основни сили на човешката душа. За участието на волята в мисловния процес.
Човешкото око и същността на зрителното възприятие.
Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища. Симпатия воля; антипатия мислене. Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти.
към текста >>
Зрителното
възприятие
от антропософска гледна точка.
Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз. Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства. За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето познание.
Зрителното възприятие от антропософска гледна точка.
Светът застава пред човека „раздробен" на 12 части, които той свързва благодарение на своите съждения. Духът също следва да се разглежда с оглед на различните състояния на човешкото съзнание.
към текста >>
343.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Единствено поради факта, че в окото нахлува и волевата дейност, на която е присъща симпатията, и поради това, че силите на кръвта проникват във Вашето око, усещането за антипатия в хода на сетивното наблюдение бива смекчено и тъкмо чрез активното уравновесяване между симпатия и антипатия, настъпва обективния, безпристрастен акт на зрителното
възприятие
.
И все пак, Вие развивате. Вие упражнявате антипатия. Наблюдавайки даден предмет, Вие неизбежно упражнявате антипатия. И ако във Вашето око би съществувала само нервната дейност, всеки предмет, всеки обект би пробуждал у Вас само отвращение, само антипатия.
Единствено поради факта, че в окото нахлува и волевата дейност, на която е присъща симпатията, и поради това, че силите на кръвта проникват във Вашето око, усещането за антипатия в хода на сетивното наблюдение бива смекчено и тъкмо чрез активното уравновесяване между симпатия и антипатия, настъпва обективния, безпристрастен акт на зрителното възприятие.
Този акт става възможен, само при взаимно уравновесяване между симпатия и антипатия нещо, което остава незабелязано за нашето съзнание.
към текста >>
Ако се задълбочите в Гьотевото учение за цветовете*38, и по-специално в неговата философско-дидактическа част, Вие ще установите, че навлизайки в по-дълбоката природа на зрителното
възприятие
той стига именно до проявленията на симпатията и антипатията.
Ако се задълбочите в Гьотевото учение за цветовете*38, и по-специално в неговата философско-дидактическа част, Вие ще установите, че навлизайки в по-дълбоката природа на зрителното възприятие той стига именно до проявленията на симпатията и антипатията.
Ако вникнете дори и съвсем повърхностно в дейността на един сетивен орган, веднага ще установите присъствието на двете противоположности. В рамките на сетивната дейност, антипатичното начало е свързано със самия познавателен процес, с нервната система, а симпатичното начало е свързано с волевия процес, с кръвоносната система.
към текста >>
Максимално повишеното усещане от всяко сетивно
възприятие
се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение.
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание. Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение.
Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение.
Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание. Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н. Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното. Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
към текста >>
Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното
възприятие
, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно.
Всички Вие добре познавате образа на Бекмесер от операта на Рихард Вагнер „Майсторите певци от Нюрнберг"*40. Какво точно представлява Бекмесер? Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на слуховия процес. Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата.
Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно.
Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци. Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан. С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата. Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик.
към текста >>
344.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно
възприятие
.
Но обикновено ние не обръщаме достатъчно внимание в случаите, когато едновременно възприемаме и цвета, и формата. Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят. Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание.
Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие.
Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло. Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>
А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно
възприятие
.
Но сега се налага да споменем и нещо друго. Както се убедихте, зрителният акт е нещо твърде сложно. Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили. Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво. Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина.
А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие.
Едва сега идва ред на Вашите съждения. Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части. Светът застава пред Вас, раздробен на дванадесет различни части и едва после, в съждението, Вие отново ги свързвате в едно цяло, понеже те просто не искат да съществуват извън него. Формата на кръга никога не би могла да бъде осъзната, ако я възприемаме само с двигателното сетиво; от друга страна и цветът не би могъл да съществува, ако си служим единствено с очите. Нещата просто Ви принуждават да ги обединявате и практически Вие вършите това с голяма вътрешна готовност.
към текста >>
345.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
да направи такива снимки, които представят простите схематични форми на движението, които въздействуват върху художественото
възприятие
.
Р.Щ.: Всичко това е много добре. Бих ли препоръчал още при деца, които не искат да участвуват в евритмията, да предизвикате удоволствието им от нея като не ги оставяте само да наблюдават евритмизирането на останалите отстрани, но и да се опитате да направите снимки на различните движения. Те би трябвало да се опростят, за да могат децата да получат нагледна представа от евритмичните форми и движения, които прави човек. Тези снимки се запечатват дълбоко в паметта и въздействуват възпламеняващо върху евритмичните способности. Затова бях помолил госпожица В.
да направи такива снимки, които представят простите схематични форми на движението, които въздействуват върху художественото възприятие.
Те бяха могли да се използуват, за да се разкрие на детето красотата на линията. Тогава ще откриете нещо, което е изключително интересно от психологическа гледна точка: детето възприема красотата на линията, която само изпълнява в евритмията, без да кокетира и да бъде суетно. Ако то обръща внимание на това, което прави лесно ще стане суетно и ще го отбягва по време на евритмия. Затова при евритмия трябва да се търси едно съчетаване със съзерцаването на евритмичната линия, което да може да се използува за издигане на самочувствието, без да се пробужда суета и кокетство,
към текста >>
Р.Щ.: Вие сте открил трудностите с тези деца, които нямат
възприятие
и възможност за запомняне по отношение на формите.
Р.Щ.: Вие сте открил трудностите с тези деца, които нямат възприятие и възможност за запомняне по отношение на формите.
Но трябва да се направи разлика, форми, които са свързани с органичното и форми, които са свързани с минералите, паралелни на които са наистина мелодичните форми. Тук става дума за една съвсем радикална грешка, една голяма грешка в развитието на човека и трябва да се мисли за основното тълкуване на тази грешка.
към текста >>
346.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно
възприятие
.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект. За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
347.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно
възприятие
.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект. За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
348.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така ние тръгваме от цялото и преминаваме към събираемите, към частите, като по този начин постигаме едно живо
възприятие
за събирането.
Какво можем да направим тук? Да, можем да направим следното: да разделим купчината ябълки по определен начин и да разглеждаме след това целия куп като сума от отделни части, на които сме го разделили. Там ние имаме купчината ябълки и казваме: имаме три части и това ние обясняваме на детето така, че сумата е равна на трите части. Сумата = три части. Това означава, че при събирането ние не изхождаме от отделните части, за да стигнем до сбора, а тръгваме от сбора и едва после минаваме към частите.
Така ние тръгваме от цялото и преминаваме към събираемите, към частите, като по този начин постигаме едно живо възприятие за събирането.
Защото това, до което се свеждат нещата при събирането, е винаги сбора и частите: частите са това, което по определен начин трябва да се съдържа вътре в сбора.
към текста >>
349.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в областта на вкусовото
възприятие
, след това започва обратното цялата работа се обръща наопаки долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието.
Само че човекът трябва да бъде разглеждан винаги във връзка с този външен свят. След това проследяваме по-нататък тези амонячни соли, когато извършват своя преход в кръвотворението, там те алкализират кръвта. В по-нататъшните стъпки по своя път те стигат до там, изхождайки от долния човек, да въздействуват върху горния човек, и да предизвикват реакция на отговор в горния човек. Ала най-интересното е, че тук се извършва едно пълно обръщане. Тук се извършва едно пълно обръщане на процесите.
Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в областта на вкусовото възприятие, след това започва обратното цялата работа се обръща наопаки долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието.
И последицата от това е следната: докато преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното тяло, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е. отдолу идва нещо, което съответствува на рефлексията (отражението), а отгоре започва нещо, което би съответствувало на рефлексията. По този начин горе биват активирани да кажем, за да използуваме един художествен израз – трептящите епитети, започващи например едно по-възбудено движение, чрез което бива стимулирана секрецията на белия дроб. Тук е в сила обратното движение. Първо чрез разтварянето бива предизвикано движението през черния дроб, след това чрез обвиващита дейност на черния дроб бива предизвикано разтварянето, разпръскването, възбуждането на това, което е разположено над чернодробната дейност белодробната дейност; и вместо разтваряне в долните органи, се осъществява секреция в горните органи.
към текста >>
350.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното
възприятие
като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
Последния път, когато тук обсъждахме същия предмет, можахме в много отношения да говорим за веществата и изобщо за физическото като лекарство. В момента, когато трябва да преминем към по-висшите съставни същности на човешката природа, до свръхсетивните същности на човешката природа, няма да можем да говорим по същия начин за вещества. Ние ще го правим за улеснение, за да говорим по съкратен начин, но през цялото обсъждане трябва да имаме предвид един основен принцип. Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука. Това, от което трябва да изхождаме, не са вещества, а процеси, не е нещо готово, а процесуално.
Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
към текста >>
351.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно
възприятие
.
Свържете ли всичко това с разглежданията, които направихме в тези дни, ще видите, че то действа извънредно усилващо върху азовата дейност. Това е директно въздействие върху нервно-сетивната дейност, скрита в храносмилателните органи. Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се метаморфоза.
Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие.
Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека. Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо.
към текста >>
123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното
възприятие
(червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо).
Представете си, че външната възприемателна дейност и рефлекторната дейност се намират в определена връзка. Възприятията, когато се появяват несъзнателно, могат веднага да предизвикат отбранителни движения. Наблюдавайте тази взаимовръзка между възприемане и отбрана и пренесете това върху вътрешната дейност на тъканните течности. Вие извършвате тази външна възприемателна дейност там, като в известна степен плувате във въздуха. Нарисувам ли това схематично, бих казал: Ако тук (виж рис.15, стр.
123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо).
Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция. Това трябва да се разглежда така, че, ако се изисква една външна абстрактна представа, да не си представяме, че тук се извършва центробежна и центростремителна нервна дейност, както го правят по-новите материалистични възгледи. Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане. Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре. Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
към текста >>
Метаморфозирате ли този процес чрез това, че не поемате сетивно
възприятие
, а премествате взаимодействията навътре в силовата система на тъканната течност, тогава имате това, което предизвиква вътрешен сетивен процес.
В тези семена има и етерични масла и слузеста захар, галактоза. Това е нещо, което импулсира реакциите на аза. Тук е събрано всичко, което имате и в сетивния процес - въздействие отвън, реакция отвътре чак в аза.
Метаморфозирате ли този процес чрез това, че не поемате сетивно възприятие, а премествате взаимодействията навътре в силовата система на тъканната течност, тогава имате това, което предизвиква вътрешен сетивен процес.
Защото такъв е процесът на лактацията. Ще видите как по този начин се прозира цялата организация.
към текста >>
352.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Тогава в най-долния край на възприемателния процес намираме предметното
възприятие
(виж също там).
То се овътрешнява така (виж рис.26, оранжево), че когато преминаваме към духовно-душевното в човека, към органите на духовно-душевното, към сетивните органи, този втвърдяващ процес го имаме одухотворен, наистина одухотворен, станал духовен във възприятието. Това е слизащият надолу процес, който довежда до образуването на органа (виж рис.23, стр. 152 и схемата на стр. 155).
Тогава в най-долния край на възприемателния процес намираме предметното възприятие (виж също там).
Продължи ли това да се изгражда, развива ли се по-нататък, тогава възприятието в посока на втвърдяването, ако стане съзнателно при втвърдяването, се превръща в имагинация. Когато имагинацията продължи да се развива и стане съзнателна при отделителния, разпределящия процес, тя се превръща в инспирация, инспириране. А когато инспирирането продължи да се развива в посока на изграждащия процес и там се сблъска с изграждащия, образуващия процес, прозре образуването, тогава то се превръща в интуиция (виж също там). Можем да развием тази поредица на душевното изживяване от предметното възприемане, през имагинирането, инспирирането до интуицията.
към текста >>
Ние се издигаме в обратна посока нагоре, придвижваме се срещу развитието, срещу изграждането, така че това, което като
възприятие
и познавателни сили го превръщаме в имагинация, инспирация и интуиция, винаги има своето противоположно действие в творческите, съзидателните сили, които се проявяват в изграждащите сили, в отделителните, разпределящите процеси и във втвърдяващите процеси. [3]
Но в основата на този процес, който се развива в душевността, лежи еволюционният процес. Той е само, както виждате тук горе, обръщането на еволюционния процес. Изграденото, станалото го пресрещаме и наново се изкачваме в изграждането, но в обратна посока. Изграждането, образуването протича в слизаща, низходяща посока[2].
Ние се издигаме в обратна посока нагоре, придвижваме се срещу развитието, срещу изграждането, така че това, което като възприятие и познавателни сили го превръщаме в имагинация, инспирация и интуиция, винаги има своето противоположно действие в творческите, съзидателните сили, които се проявяват в изграждащите сили, в отделителните, разпределящите процеси и във втвърдяващите процеси. [3]
към текста >>
353.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото
възприятие
, за подвижния въздух.
После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината. Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия.
Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух.
Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране. Светлината живее също и в обонятелното възприятие. Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина. Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо.
към текста >>
Светлината живее също и в обонятелното
възприятие
.
Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух. Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране.
Светлината живее също и в обонятелното възприятие.
Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина. Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо. Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13. следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази.
към текста >>
354.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Подобно е при всяко едно сетивно
възприятие
.
Представено схематично, процесът при окото би бил следният /Виж рис. №8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното тяло, в етерното тяло; това, което действува в етерното тяло, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване. Налице е една постоянна игра между етерното тяло и хориоидеята, ретината. Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване.
Подобно е при всяко едно сетивно възприятие.
За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
към текста >>
355.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното
възприятие
и навлиза в практиката на Йога.
Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога.
В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога.
Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира. Тя наблюдава окото и ухото; след това започва объркано да спекулира върху това, което всъщност става във вътрешността. И когато забележи, че стига до задънена улица, че стига до задънена улица, че това, което е изспекулирала в окото и ухото, проследявайки го навътре, я е довело до задънена улица, защото тя не желае да възприема като факт този фин дихателен процес, който изложих, тогава тя казва: е да, това, което протича във вътрешността, то именно е паралелно на това, което протича навън. Паралелизъм!
към текста >>
356.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Чрез всяко сетивно
възприятие
в нас нахлува Дух, така че това фино по посока нагоре дишане ние трябва да разглеждаме като непрестанно пронизано от Духа, и ние възприемаме, че във всяко сетивно усещане, което нахлува в нас, живее Слънцето.
Там, където преди, с обикновеното си съзнание, човек е виждал Слънцето, което сега е помръкнало, замъглено, но което е присъствувало в рамките на общото духовно движение, там сега изплуват сборно съществата от втората йерархия. Сега човек започва да индивидуализира нещата в духовния свят. Отново изникват Луната, звездите, но сега те се появяват в своите духовни аспекти и сега те представляват духовни колонии или нещо подобно, така можем да ги наречем. Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност. Но сега човек знае също така, че с всеки един слънчев лъч денят сияйно нахлува в нас, и че с всеки слънчев лъч в нас нахлува и Духът.
Чрез всяко сетивно възприятие в нас нахлува Дух, така че това фино по посока нагоре дишане ние трябва да разглеждаме като непрестанно пронизано от Духа, и ние възприемаме, че във всяко сетивно усещане, което нахлува в нас, живее Слънцето.
Това именно е Духът на Слънцето или Духовете на Слънцето. Във всяко сетивно усещане живее Слънцето, така че в човека, в това фино дишане нахлува непосредствения живот на Слънцето, нахлуват непосредствено слънчеви сили.
към текста >>
Само че човекът не усеща как Слънцето със своето същество нахлува в него при всяко едно сетивно
възприятие
.
Това е от едната страна на човека.
Само че човекът не усеща как Слънцето със своето същество нахлува в него при всяко едно сетивно възприятие.
И по пътя на това Слънце нахлува и изминалата Карма. И съвсем не е някакво детско усещане, да си представяме Слънцето същевременно и като един пазител на изминалата Карма. Така че ако разгледаме с разбиране човешката глава, то трябва да кажем: тук в скритото нахлува слънчевият лъч, който в процеса на нахлуването се превръща в нещо физическо, което именно като физическо се проявява в оцветения, звучащ затоплен свят. Тук по пътя на слънчевите лъчи, пропълзяващи от сетивата по посока към нерва, в човека навлиза Кармата.
към текста >>
357.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно
възприятие
за движението на крайниците.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението.
Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно
възприятие
за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно
възприятие
, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното
възприятие
онова, което идва от самите нас.
И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас.
Ние разглеждаме човека в неговото развитие. Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек.
към текста >>
358.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното
възприятие
.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие.
Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие.
към текста >>
Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно
възприятие
.
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията.
Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие.
Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз.
към текста >>
Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото
възприятие
.
Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие.
Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие.
Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето.
към текста >>
И както при физическото
възприятие
трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето.
Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието.
И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето.
Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз.
към текста >>
Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното
възприятие
.
Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза.
Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие.
Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието. Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>
359.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Като казваме тези три неща:
възприятие
на говора,
възприятие
на мислите,
възприятие
на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто.
Онова, което се явява тук, е нещо троично. Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора.
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто.
Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора.
към текста >>
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем
възприятие
на Аза на другите хора.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора.
Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз. Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия. Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза.
към текста >>
Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено
възприятие
, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора. Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата.
Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз.
Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия. Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза. Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото
възприятие
на Аза на другия.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора. Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз.
Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия.
Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза. Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено
възприятие
на словото.
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото.
Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото.
Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв. редуването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото. Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото. И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше.
към текста >>
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това
възприятие
той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото
възприятие
направо в нашето тяло.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго. Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Сетивното
възприятие
с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание.
Той направи вече първите стъпки. Прочетете последната глава на неговата “Теория на цветовете”. Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете.
Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание.
Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи. Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно. Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
360.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното
възприятие
Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада.
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното
възприятие
.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н.
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
към текста >>
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това
възприятие
и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Имагинацията, поглъщайки външното
възприятие
така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза.
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза.
Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях. Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>
Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното
възприятие
, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното
възприятие
, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза. Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях.
Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и
възприятие
, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога.
Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога.
И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на
възприятие
и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
На място на това западният човек трябва да постави:
възприятие
, мислене.
В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване.
На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене.
Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
361.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото
възприятие
, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека.
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси. Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното
възприятие
взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното
възприятие
.
В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите. Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното
възприятие
.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие.
Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата. Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното
възприятие
ни води от външния свят навътре в организма.
Но работата не е в това, че се спираме на процеса на обмяната на веществата.
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма.
Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред. И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън. Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
Ако схематично си представите сетивното
възприятие
, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното
възприятие
, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма. Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред. И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън.
Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на
възприятие
отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат.
Ако разгледаме другия полюс на човешката природа, ще се съгласите, че и в двете отношения безпорядъкът идва отвън. Защото на нашия произвол е предоставена поддръжката на обмяната на веществата посредством храненето, и още повече на нашия произвол е предоставено това, което се нарича оплождане. И така, когато става дума за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят. Отначало външният свят ни е съвсем чужд.
Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат.
Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2). Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
към текста >>
И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното
възприятие
.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи.
И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие.
Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>
Защото ако изхождайки от сетивното
възприятие
при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе.
Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие.
Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе.
Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>
Той се явява, собствено, само на нашето сетивно
възприятие
.
И така, трябва да кажем: извън нас стои подреденият космос.
Той се явява, собствено, само на нашето сетивно възприятие.
В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно познание. От една страна го имаме, този подреден космос, но не можем да влезем с него в човека. Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека. Значи, астрономията представлява нещо, което не ни влиза в главата. Това изобщо не е казано в някакъв сравнителен смисъл, а е открито изцяло теоретико-познавателно.
към текста >>
Ние си казваме, че сетивното
възприятие
ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека.
И така, трябва да кажем: извън нас стои подреденият космос. Той се явява, собствено, само на нашето сетивно възприятие. В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно познание. От една страна го имаме, този подреден космос, но не можем да влезем с него в човека.
Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека.
Значи, астрономията представлява нещо, което не ни влиза в главата. Това изобщо не е казано в някакъв сравнителен смисъл, а е открито изцяло теоретико-познавателно. Астрономия е нещо, което не ни влиза в главата. Тя не ѝ подхожда.
към текста >>
В сетивното
възприятие
имаме взаимоотношение между човек и космос.
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите.
В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос.
Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни. Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой. Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас.
към текста >>
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното
възприятие
, е основният философски въпрос на теорията на познанието.
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността.
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният философски въпрос на теорията на познанието.
Виждаме, че тук създаването на човека като такова, се поставя между образа и реалността по малко странен начин. Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
към текста >>
Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното
възприятие
нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването.
Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина.
Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността. Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното.
към текста >>
Затова в човека са се обърнали към това, което не се съдържа нито в образното
възприятие
, нито в простото преживяване на реалността – обърнали са се към недиференцирания дихателен процес.
Разглеждайки това внимателно, ще можете да си кажете: някога са се стремили да овладеят действителността, обръщайки се към самия човек. Доколкото за образите съществуват външните сетива, дотолкова за реалността съществува нещо съвсем друго.
Затова в човека са се обърнали към това, което не се съдържа нито в образното възприятие, нито в простото преживяване на реалността – обърнали са се към недиференцирания дихателен процес.
Чрез него човека отново е бил включен в целия космос. Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие. В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата. Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието. Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес.
към текста >>
Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за
възприятие
.
Разглеждайки това внимателно, ще можете да си кажете: някога са се стремили да овладеят действителността, обръщайки се към самия човек. Доколкото за образите съществуват външните сетива, дотолкова за реалността съществува нещо съвсем друго. Затова в човека са се обърнали към това, което не се съдържа нито в образното възприятие, нито в простото преживяване на реалността – обърнали са се към недиференцирания дихателен процес. Чрез него човека отново е бил включен в целия космос.
Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие.
В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата. Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието. Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес. Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
към текста >>
362.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното
възприятие
– това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра.
Освен това, да се върнем назад, отивайки преди VIII дохристиянски век, в епохата, която нарекох египетско-халдейска, – подробното ѝ описание ще намерите в книгата „Въведение в тайната наука“, – когато пак е имало съвсем друго душевно настроение. Тази епоха, която, естествено, както и следващата, е продължила повече от две хиляди години, ни показва човека в такова състояние, когато той свързва външните явления още не разсъдъчно, а възприема света по-скоро чувствено, включително и по отношение на небесната посока. Съвсем погрешно е и не дава никакъв резултат, когато съдържащото се в египетската и халдейската астрономия, се покрива с разсъдъчните съждения, които самите ние имаме, имаме ги като наследство още от гръцко-латинската епоха.
Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра.
Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности. Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр. още около 2160 години назад, до началото на четвърто хилядолетие. Придвижвайки се по-нататък назад, стигаме до епоха, в която начинът на разглеждане на човека вече толкова се различава от днешния, че без помощта на духовнонаучни методи ще ни е извънредно трудно изобщо да разберем начина, по които в IV или V хилядолетие човечеството в действителност е разглеждало обкръжаващия свят. Това е било не само усещане, а и съпреживяване на външните събития, дълбоко потапяне във външните събития.
към текста >>
363.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното
възприятие
.
Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното
възприятие
.
малко е свързано с вътрешния организъм. И напротив, извънредно тясно свързано с вътрешния ни организъм е това, което се проявява в живота на представите.
По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие.
Обръщам ви внимание, че навсякъде разглеждам тези процеси така, както те съществуват на съвременния стадий от развитието на човечеството.
към текста >>
364.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното
възприятие
.
Но какво, собствено, е съществувало фактически тук за човека?
Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие.
Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята. В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената.
към текста >>
Ние овладяваме сетивното
възприятие
с помощта на волята.
Но какво, собствено, е съществувало фактически тук за човека? Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие.
Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята.
В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука.
към текста >>
В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното
възприятие
.
Но какво, собствено, е съществувало фактически тук за човека? Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие. Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята.
В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие.
В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят.
към текста >>
В сетивното ни
възприятие
винаги действа волята.
Но какво, собствено, е съществувало фактически тук за човека? Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие. Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята. В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие.
В сетивното ни възприятие винаги действа волята.
Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало.
към текста >>
И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното
възприятие
, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят.
Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина.
И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят.
Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение. Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения. Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>
365.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Всички знаете, колко се различава днес научното
възприятие
от това, към което се придържа наивният човек, който не е много обременен от школските познания за вида на сферата, движенията на звездите по тази сфера и така нататък.
Ако разгледаме сега тази разлика, трябва да я отнесем преди всичко към това, което ни се открива във връзките между Земята и небесната сфера.
Всички знаете, колко се различава днес научното възприятие от това, към което се придържа наивният човек, който не е много обременен от школските познания за вида на сферата, движенията на звездите по тази сфера и така нататък.
Знаете, че последното се обозначава като „видимия аспект“ на нашия небосвод. Знаете, че освен това имаме и един образ на света, който се осъществява много сложно, чрез интерпретация на видимите движения и така нататък, и този образ, която се е формирал вследствие на великия преврат във възгледите от времето на Коперник, е в основата на разглеждането на небесните явления.
към текста >>
366.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното
възприятие
, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното
възприятие
би трябвало да пише по съвсем различен начин.
Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно. Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата. И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото. В това отношение трябва да си създадем реални представи за еволюцията на човечеството.
Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин.
Това не искат да го признаят именно днес, в епохата, когато абсолютизираме всичко.
към текста >>
Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното
възприятие
.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност.
Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие.
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света. Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
Но тази древна хелиоцентрична система е била създадена не от зрителното
възприятие
, а от способността да се почувства това, което живее в звездите.
И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад. Но как да се върнем назад? В това отношение Кеплер[9] още е имал известно чувство. Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“. – В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система.
Но тази древна хелиоцентрична система е била създадена не от зрителното възприятие, а от способността да се почувства това, което живее в звездите.
към текста >>
367.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От такова вътрешно
възприятие
е била конструирана системата на Птолемей.
Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност: вътрешното преживяване, вътрешното чувство на организма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ. Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо.
От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей.
Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен. В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи. Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм. Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си.
към текста >>
368.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно
възприятие
се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени.
Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно възприятие се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени.
Всичко в човека се проследява по такъв начин, че в него може да се разпознае космичното. Вътре в човека навсякъде се разиграва космичното. Извънредно важно е наистина да се усвои този включващ човека начин на разглеждане, който остава само да бъде добавен към това, което, собствено, се разглежда без връзка с обкръжаващия свят. В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята. Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт.
към текста >>
369.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Вътрешното
възприятие
на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията.
Последните проблясъци на древната наука на посвещението през средновековието. Йоханес Скотус Еригена.
Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията.
Закъснели свидетели: Парацелзий и Яков Бьоме. Ятрохимическата школа. Виталистичната идея. Механистичната теория.
към текста >>
Възприятие
; хоризонтална посока; представата.
Възприятие; хоризонтална посока; представата.
Как възприемаме вътрешността на Земята. Възприятието на различните метали; посоката отдолу нагоре; "имагинациите". Възприятието на звездите; посоката отгоре надолу; "инспирациите". Здрави и патологични средства на възприятие. Имаме ли право да използуваме за утилитарни цели патологични състояния на възприятието?
към текста >>
Здрави и патологични средства на
възприятие
.
Възприятие; хоризонтална посока; представата. Как възприемаме вътрешността на Земята. Възприятието на различните метали; посоката отдолу нагоре; "имагинациите". Възприятието на звездите; посоката отгоре надолу; "инспирациите".
Здрави и патологични средства на възприятие.
Имаме ли право да използуваме за утилитарни цели патологични състояния на възприятието? Целите на Антропософията.
към текста >>
370.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В общи черти може да се каже, че за Лок намиращия се вън от човека свят е само форма, положение и движение; а всяко
възприятие
се намира всъщност в основата на самия човек.
В общи черти може да се каже, че за Лок намиращия се вън от човека свят е само форма, положение и движение; а всяко възприятие се намира всъщност в основата на самия човек.
Истинското вещество на цвета, той е в мене и живее в мене. Звукът не е нещо външно, той е вътре в мене, живее в мене. Топлината, студът, всичко това съществува само в мене.
към текста >>
371.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
За да запазим примера с падащия камък, можем да проследим движението на този камък с един изцяло външен поглед, или пък можем сами да се пренесем в наблюдаването явление, изпитвайки скоростта, която бихме имали, ако бихме искали да тичаме също така скоро както пада камъкът; тогава ние разбираме явлението с цялото си същество и не добиваме само едно отвлечено познание, основано единствено на сетивното
възприятие
.
Едно физическо явление може да бъде наблюдавано по два начина.
За да запазим примера с падащия камък, можем да проследим движението на този камък с един изцяло външен поглед, или пък можем сами да се пренесем в наблюдаването явление, изпитвайки скоростта, която бихме имали, ако бихме искали да тичаме също така скоро както пада камъкът; тогава ние разбираме явлението с цялото си същество и не добиваме само едно отвлечено познание, основано единствено на сетивното възприятие.
към текста >>
372.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Човекът няма съзнателно
възприятие
за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации.
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел. на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации.
Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации.
Те потъват в чувството.
към текста >>
Представете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то предава на вашето сърце смътното
възприятие
на заровеното в земята злато.
Представете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то предава на вашето сърце смътното възприятие на заровеното в земята злато.
Обаче този образ не е възприеман; отслабен, той се превръща в едно изцяло вътрешно усещане, в едно вътрешно впечатление, което човекът не може да изтълкува, а още по-малко да възприеме съзнателно. Същото е и за други органи. Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай". А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер. Бележка на бълг. превод/.
към текста >>
Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното
възприятие
, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята.
А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер. Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства. Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление.
Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята.
Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган. Всички органи, които човек притежава, му служат да възприема нещо. Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.
към текста >>
Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това
възприятие
, което става в хоризонталната посока.
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа.
Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока.
Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите. Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите.
към текста >>
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това
възприятие
не може да остане нищо.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема.
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо.
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
към текста >>
Но ако застанем на една вътрешна по-висша гледна точка, констатираме веднага, че винаги има нещо патологично при тези откривания на металите, които поставят човека във връзка, не само с неговата околна среда, чрез хоризонталното
възприятие
, но и с под почвата, където той не прониква копаейки дупки, а с цялото си същество.
Така, способността за чувствуване на металните залежи намиращи се в земята почива на известно патологическо разположение. Когато не се държи сметка освен за практически цели, хората не се занимават никак да знаят, дали тези индивиди се намират в пълно здравно състояние; те не обръщат внимание на средствата, чрез които се стига до целта.
Но ако застанем на една вътрешна по-висша гледна точка, констатираме веднага, че винаги има нещо патологично при тези откривания на металите, които поставят човека във връзка, не само с неговата околна среда, чрез хоризонталното възприятие, но и с под почвата, където той не прониква копаейки дупки, а с цялото си същество.
Следва много естествено, че това, което изворотърсачът може тогава да изрази, не се превежда по обикновен начин. Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите представи. Когато човек възприема металическите радиации на Земята благодарение на патологически състояния, той прибягва до друг начин на изразяване /мимоходом отбелязвам, че водата също може да бъде считана като един метал/. Тези лица могат да се обучават не само да възприемат несъзнателно, но също и в това, несъзнателни знаци да превеждат техните възприятия, например с помощта на една пръчка. Какво лежи на основата на това?
към текста >>
С това аз исках да Ви покажа, че човек може да разпростре силата на своето
възприятие
посредством някои патологични състояния.
С това аз исках да Ви покажа, че човек може да разпростре силата на своето възприятие посредством някои патологични състояния.
Той може да постигне това също поемайки нормалния, здрав път, този на имагинациите и инспирациите.
към текста >>
За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го предаде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас; вътрешното
възприятие
на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията.
За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го предаде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас; вътрешното възприятие на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията.
Тогава ние постигаме да познаем сърцето на човека. Същото важи и за другите органи. Ако иска да се научи да познава себе си, човек трябва да се обърне към Космоса.
към текста >>
373.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно
възприятие
, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност.
За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз.
При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност.
Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
към текста >>
374.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Основи на духовнонаучната теория за сетивното
възприятие
», 18 лекции, Дорнах, 1922-1923, библ. №348.
[6] това, което казах за сифилиса: виж лекцията от 10 февруари 1923 г. В «За здравето и болестта.
Основи на духовнонаучната теория за сетивното възприятие», 18 лекции, Дорнах, 1922-1923, библ. №348.
към текста >>
375.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Основи на духовнонаучната теория за сетивното
възприятие
», 18 лекции, Дорнах, 1922-1923, библ. №348.
6. това, което казах за сифилиса: виж лекцията от 10 февруари 1923 г. В «За здравето и болестта.
Основи на духовнонаучната теория за сетивното възприятие», 18 лекции, Дорнах, 1922-1923, библ. №348.
към текста >>
376.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук цветовото
възприятие
на човека е ориентирано към химическите процеси.
Тези господа са недостатъчно запознати с предмета; те например не знаят, че когато самият човек възприема цветовете, в неговите очи стават незначителни химически изменения при възприемането на виолетовите лъчи.
Тук цветовото възприятие на човека е ориентирано към химическите процеси.
Така че като цяло тук са се изследвали вътрешните химически изменения, ставащи в пчелите под въздействието на ултравиолетовото излъчване.
към текста >>
377.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защо не можем да предположим, че пчелите, които също имат фино химическо сетивно
възприятие
и също възприемат всичко, че те дотолкова привикват към пчеларя, че не им се удава да привикнат към някой друг?
Помислете само за това, което ви е известно за кучетата: ако стопанинът умре - такива случаи са известни, - те идват на гроба и даже умират там, тъй като не могат да привикнат към новия стопанин.
Защо не можем да предположим, че пчелите, които също имат фино химическо сетивно възприятие и също възприемат всичко, че те дотолкова привикват към пчеларя, че не им се удава да привикнат към някой друг?
Така че всичко това има под себе си сериозна основа.
към текста >>
378.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино
възприятие
в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака.
Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането.
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака.
И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.
към текста >>
379.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
В палците например може да се разработи много чувствително, фино
възприятие
на каквото пожелаете.
Но мен ме удиви глупавата забележка, добавена от журналиста: «Ако това е истина, то би било открито отдавна». Нима някой би почнал да говори например при откриването на телефона: «Ако е истина, той би бил открит отдавна, би трябвало да бъде известен на човечеството много отдавна». Мен много повече ме удивлява, че са възможни такива изказвания, отколкото самият предмет. Фактът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много. Хората не забелязват, че при изнасяне на някакво съждение много зависи от това, върху какво е насочено вниманието.
В палците например може да се разработи много чувствително, фино възприятие на каквото пожелаете.
И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от тялото си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа. Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен. Така стои работата по този въпрос.
към текста >>
380.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Издигате дървото във ваше
възприятие
.
Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек. Виждате дърво. За «дърво в себе си» съвсем нищо не знаете. Това «дърво в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас. И това въздействие вие сами превръщате в дърво.
Издигате дървото във ваше възприятие.
И така, представете си, господа. Тук се намира стол - като «нещо в себе си». Какво всъщност е той, е неизвестно. Но фактът, че тук има стол, ми оказва въздействие. И всъщност аз произвеждам, създавам този стол.
към текста >>
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за
възприятие
, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика. Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска. Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае.
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
В това може само да се вярва. Така в хода на цялото средновековие, чак до Кант, се е формирало твърдението: за духовното нищо не може да се знае, в духовното може само да се вярва.
към текста >>
[4] Терминът «аперцепция» е бил въведен от Лайбниц и означава осъзнато
възприятие
, за разлика от «перцепция», обикновено
възприятие
.
[4] Терминът «аперцепция» е бил въведен от Лайбниц и означава осъзнато възприятие, за разлика от «перцепция», обикновено възприятие.
При Кант терминът «трансцендентална аперцепция» означава изначалното единство на съзнанието на познаващия субект, което обуславя единството на опита. – Бел. пр.
към текста >>
381.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното
възприятие
, съдържа кремъчна киселина.
Но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в нашата глава, се издига кремъчната киселина, която обаче не става в главата ни така твърда, като кварца. Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали - това би било доста красиво и забавно! Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина. Само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина.
Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.
към текста >>
Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно
възприятие
.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина.
Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие.
Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични.
към текста >>
382.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
И именно изследвания, опиращи се на сетивното
възприятие
, потвърдиха този факт значително по-късно.
Тези неща се потвърдиха. Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност! Така казаха тези хора, доколкото те не знаеха нищо друго освен това: всичко е било случайност. Но сега ви казах защо в кометите трябва да се съдържа синилна киселина. Виждате, че това не е никаква случайност, а истинска наука, благодарение на която ми се удаде да стигна до тези резултати.
И именно изследвания, опиращи се на сетивното възприятие, потвърдиха този факт значително по-късно.
Така хората вече можеха да видят това, което го има в антропософията: по-късно всичко ще бъде потвърдено. И често извън антропософското движение, със съвсем други способи, ще откриват неща, вече дадени от антропософията преди много години. И още други неща стават, господа. Има нещо, което днес може да бъде изследвано напълно научно. Винаги казвам: ако хората действително успеят да се доберат до някоя звезда, те ще бъдат много удивени, че тя изглежда по-различно от това, което са си представяли, изхождайки от днешните земни представи.
към текста >>
383.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Миризмата - това е преди всичко сетивно
възприятие
.
Доктор Щайнер: Виждате ли, нека отначало да формулираме въпроса така, че да съответства на това, от което изхождате. Преди всичко обръщате внимание на различните произведения на природата, на растенията, на животните и на човека, нали така? Впрочем различни миризми има също така и при минералите.
Миризмата - това е преди всичко сетивно възприятие.
към текста >>
Тук преди всичко трябва да ви бъде ясно, че възприемането на миризми - без значение на някакви неща или на някакви произведения на природата - за човека носи относителен характер, това
възприятие
е различно.
Има най-различни възприятия на сетивните органи. Можем да кажем така: Вие много бихте искали да разберете как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно. Нека отначало да разгледаме това, благодарение на което миризмата въобще е възможна, какво всъщност се явява миризмата.
Тук преди всичко трябва да ви бъде ясно, че възприемането на миризми - без значение на някакви неща или на някакви произведения на природата - за човека носи относителен характер, това възприятие е различно.
Иска ми се да обърна вниманието ви върху факта, че човек, пиещ вино, попадайки на място, където това вино се пие, малко реагира на миризма, и напротив, този, който сам не употребява вино, веднага се чувства некомфортно, попадайки на място, където се пие вино. Така е и с другите неща. Трябва да обърнете внимание, че има такива хора, особено сред жените, които даже за кратко не могат се намират в едно помещение с куче, без да ги заболи главата. Следователно различните същества притежават различна чувствителност по отношение на миризмите. Ето защо истината за такъв род неща е трудно да се открие.
към текста >>
Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното
възприятие
, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка.
Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н.
Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки.
към текста >>
384.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
И такова
възприятие
човечеството е притежавало изначално!
Защо човек, стоящ тук, може да види това пиано? Защото очите му са устроени по съответен начин. Очите не се намират редом с пианото. Ако човек е сляп, ако очите му не виждат, той няма да може да види пианото. Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите.
И такова възприятие човечеството е притежавало изначално!
Тогава човек не само прави изчисления за звездите, но знае, че една звезда оказва върху човека едно влияние, друга звезда - друго влияние. Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му - за което ви казах, - също може да се докаже, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък. Какво се е появило вместо него?
към текста >>
НАГОРЕ