Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3724
резултата от
958
текста в
4
страници с части от думите : '
Битие
'.
На страница
4
:
724
резултата в
222
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И това произлиза от факта, че той е взел със себе си твърде много от това, което в среднощния час на
Битие
то се развива като растително съзнание.
И ако проследим по-нататък неговия живот, в странното му обикаляне около Ваймар, в неговата недостъпност, в особеностите на боледуването му и т.н., ние навсякъде имаме основание да кажем: да, този човек не е навлязъл напълно в света.
И това произлиза от факта, че той е взел със себе си твърде много от това, което в среднощния час на Битието се развива като растително съзнание.
Оттук и неговото увлечение към метаморфозата на растението, великата му идея за първообразите на растителния свят.
към текста >>
Така стоят нещата с човешкото същество, което иска да слезе долу във физическото
битие
.
свят, после започва да се свива и концентрира в себе си, и чрез животинското съзнание изгражда своите органи, като в известен смисъл ги обгръща с онази обвивка, която е изтъкана от мисловните елементи.
Така стоят нещата с човешкото същество, което иска да слезе долу във физическото битие.
към текста >>
Но как става включването му в това физическо
битие
?
Но как става включването му в това физическо битие?
Виждате ли, аз и преди, а и вчера напомних, че хората очакват от днешната наука например следното: Все някога тя ще установи, че клетките имат твърде сложна химическа структура, така че тази сложна химическа структура би обяснила всичко, което се извършва в клетките. Но тази мисъл е съвършено неправилна. Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила.
към текста >>
С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно
битие
, аз съм само привидно откъснат от останалия свят.
С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия свят.
Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят усет за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно битие. Обаче по-късно, аз постоянно израствам от моите обвивки нагоре към Космоса, израствам чрез моите възприятия, чрез моите опитности. И аз израствам особено много, когато си изграждам точно такива представи за връзките между човека и света.
към текста >>
Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят усет за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно
битие
.
С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия свят.
Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят усет за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно битие.
Обаче по-късно, аз постоянно израствам от моите обвивки нагоре към Космоса, израствам чрез моите възприятия, чрез моите опитности. И аз израствам особено много, когато си изграждам точно такива представи за връзките между човека и света.
към текста >>
За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното
Битие
: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената. Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос.
За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос.
Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека. В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество. И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
към текста >>
2.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не
битие
то, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават.
И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото.
Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават.
Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса. То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със Земята. Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо. Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята.
към текста >>
Едва когато се претопи минералното царство, едва когато се разпадне растителното царство, едва когато премине и царството на животинските видове, така че днешната човешка форма да се окаже вече непостижима, защото тя е рожба на Земята, принадлежи на Земята, едва когато всичко това пропадне в не
битие
то, едва тогава градинарят ще е пренесъл зародишите в бъдещето въплъщение на Земната планета, което в моята „Тайна Наука“ аз наричам Бъдещият Юпитер.
И само нашата правилна връзка с Мистерията на Голгота ни дава силите за да превърнем Христос в онзи градинар, който няма да позволи на зародишите да загинат, а ще съумее да ги пренесе в бъдещия свят.
Едва когато се претопи минералното царство, едва когато се разпадне растителното царство, едва когато премине и царството на животинските видове, така че днешната човешка форма да се окаже вече непостижима, защото тя е рожба на Земята, принадлежи на Земята, едва когато всичко това пропадне в небитието, едва тогава градинарят ще е пренесъл зародишите в бъдещето въплъщение на Земната планета, което в моята „Тайна Наука“ аз наричам Бъдещият Юпитер.
към текста >>
3.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И тогава зародишните кълнове в тях биха се развили по съвсем различен начин: Хората биха потънали в едно по-низше
битие
, отколкото в това, за което са създадени.
Това особено важи в случаите, когато човек трябва сериозно да провери и да приеме такива познания, каквито ние изнесохме тук през последните три лекции. Но вероятно може да се получи и така, че хората просто да се уморят в усилията си да отхвърлят Антропософията.
И тогава зародишните кълнове в тях биха се развили по съвсем различен начин: Хората биха потънали в едно по-низше битие, отколкото в това, за което са създадени.
Но затова пък трябваше да дойде и нещо друго, за да не би човек наистина да си помисли че „Дарвин беше акушер, а маймуната произведение на приложното изкуство...“, или пък да приеме, че сериозно може да се говори за „нервна слабост, уморяемост и психастения“ под влиянията на университетската медицина, докато накрая се стигне до там, че хората да казват: „Нищо повече няма да пиша. Би трябвало да се пише с глисти. Няма повече да чета. Кого? Нима старите титаниди на амбалажна хартия? “
към текста >>
4.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно
битие
, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание. И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята. Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
към текста >>
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното
битие
и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
Аз казах: През Портата на смъртта ние не можем да пренесем със себе си нищо, съвсем нищо от това, което е проникнало в душата ни по един интелектуалистичен начин. Обаче преди 15 век човекът все още имаше един вид наследство от миналите епохи. И Вие знаете, че това наследство се изразяваше в едно атавистично ясновидство, което постепенно се притъпи и избледня, за да премине накрая от 15 век насам в пълна мисловна абстрактност. И практически човек получаваше своята собствена същност именно от това божествено наследство, в чието владение той влизаше след своята смърт.
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
към текста >>
5.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако се обърнем към Стария Завет или другите религиозни учения на древните, ще установим, че хората си изработваха съвсем други представи за началото на света, разбира се според вида, който те можеха да имат тогава; и според тези представи, човек можеше в значителна степен да осмисли своето
битие
именно като жител и поданик на Земята.
В древните епохи съвсем не беше така. Благодарение на откриващия се божествено-духовен свят, в древните епохи хората имаха твърде екзактни представи за началото и края на Земята.
Ако се обърнем към Стария Завет или другите религиозни учения на древните, ще установим, че хората си изработваха съвсем други представи за началото на света, разбира се според вида, който те можеха да имат тогава; и според тези представи, човек можеше в значителна степен да осмисли своето битие именно като жител и поданик на Земята.
Но от хипотезата на Кант-Лаплас, от първичната мъглявина на Кант-Лаплас никога не може да се изведе човешкия живот тук, на нашата Земя.
към текста >>
В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено
битие
.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността. В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло. Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията.
В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното
битие
, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук?
Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения.
към текста >>
Човекът ще се научи да разбира как всяко съ
битие
преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново съ
битие
, произтича също от тази Мистерия на Голгота.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център.
Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота.
Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата.
към текста >>
Тя получава своята спояваща връзка, едва когато Мистерията на Голгота бъде призната като централно съ
битие
в Земната и човешката еволюция.
Обаче тя съвсем не се базира на Евангелията и това е, което смущава хората. И все пак Антропософията не изключва Евангелията. Тя стига до своята най-висша оценка за Евангелията, защото ако мога така да се изразя тя прониква зад тях и вижда всичко, което е вложено в тези Евангелия, но и всичко, което, в общи линии, е вече ненужно и мъртво за развитието на човечеството. Ето как интимно свързани с цялото ново развитие на човечеството са от една страна свободата, и от друга страна Мистерията на Голгота. Ако спазваме общоприетия тон на днешните дискусии, цялата верига от отделни исторически епизоди остава неясна.
Тя получава своята спояваща връзка, едва когато Мистерията на Голгота бъде призната като централно събитие в Земната и човешката еволюция.
към текста >>
6.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо съ
битие
.
Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето. И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот. И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив.
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Човекът се изпълва с един порив. Неговата сетивна сила рязко нараства. Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде.
към текста >>
7.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А от 4 век след Христовото Съ
битие
, настъпи онази епоха многократно описвана от мен по най-различни поводи когато хората започнаха да изживяват Слънцето само като едно физическо огнено кълбо в пространството; докато в действителност Слънцето изгуби част от своята светлина.
А от 4 век след Христовото Събитие, настъпи онази епоха многократно описвана от мен по най-различни поводи когато хората започнаха да изживяват Слънцето само като едно физическо огнено кълбо в пространството; докато в действителност Слънцето изгуби част от своята светлина.
Персиецът наистина усещаше Слънцето като рефлектор на светлината, струяща из просторите на целия Космос. Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на живот. Гърците усещаха Слънцето като стрелите на Ерос, който просто вливаше любовната сила в човешкия организъм. Колкото по-навътре навлизаме в човека, толкова по-дълбоко в бездните на неговата душа се губи това космическо изживяване на Слънцето. Днес човек носи Слънчевата сила там, дълбоко в морските бездни на своята душа.
към текста >>
Още през 4 столетие след Христовото Съ
битие
, имаше окултни школи, чиято главна цел беше по-нататъшното разпространяване на християнството: Слънчевата тайна не трябва да бъде изговаряна; трябва да процъфти една цивилизация, която не знае нищо за Слънчевата тайна.
Още през 4 столетие след Христовото Събитие, имаше окултни школи, чиято главна цел беше по-нататъшното разпространяване на християнството: Слънчевата тайна не трябва да бъде изговаряна; трябва да процъфти една цивилизация, която не знае нищо за Слънчевата тайна.
към текста >>
8.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Случи се, обаче, следното съ
битие
: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света.
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света.
Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга. Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж.
към текста >>
Смъртта не е нищо друго, освен съ
битие
, което протича само тук на земята.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее.
Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята.
И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук.
към текста >>
Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото съ
битие
.
Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело. Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре.
Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие.
към текста >>
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото съ
битие
ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
към текста >>
И така, той описа в големия облак, носещ се над земното как вижда Христовото съ
битие
в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
Така се роди също, малко по малко наследството на онова, което съществуваше още в първите мрачни векове на Средновековието. Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
И така, той описа в големия облак, носещ се над земното как вижда Христовото събитие в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
9.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи съ
битие
то на Мистерия та на Голгота.
Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота.
Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност. За първи път, по време на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз. Съзнанието за Аза беше започнало, така да се каже, да влиза в хората. Но от този факт, други неща се бяха получили, а именно човешкото физическо тяло започна, вътрешно да се разделя на части, да се разрушава. И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с духовния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
към текста >>
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово съ
битие
, за съ
битие
то на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
10.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Христовото съ
битие
е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот.
Дойде, обаче, една предопределеност на бог, която се разви на самата Земя. Другите предопределени за богове бяха по-далеч от човека. Човек ги виждаше в перспектива. А също не ги виждаше така ясно. Те бяха по-далеч от него в своя земен живот.
Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот.
Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива. Той не виж да още достатъчно добре Мистерията на Голгота в нейната цялостност, защото тя е твърде близо до него. Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат един и същ мит. Мистерията на Голгота е твърде близка до човека. Той е свързан с нея твърде силно.
към текста >>
Човекът от миналото считаше христовото съ
битие
основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл.
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл.
към текста >>
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в не
битие
то /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция.
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него. И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>
11.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Не разбират безпорядъчния начин, по който хората незасегнати още от Христовото съ
битие
вкарват нощните събития в ясното дневно съзнание, само когато знаят това, което сега преди малко изложих.
Обаче, хората си обясняват по погрешен начин всичките тези неща, които днес малко от тях още изучават.
Не разбират безпорядъчния начин, по който хората незасегнати още от Христовото събитие вкарват нощните събития в ясното дневно съзнание, само когато знаят това, което сега преди малко изложих.
В действителност, когато най-напред сме преминали мъглявото съществувание в състоянието на сън, се намираме, така да се каже, пред един свят, който ни смущава, в който Христос се появява изведнъж като духовно слънце и става нашият водач, така че смутния безпорядък се превръща в един вид хармонично разбиране.
към текста >>
Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено съ
битие
.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах. Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие.
Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>
12.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Ще ви разкажа едно малко съ
битие
свързано с това.
Бих могъл да кажа много за това документиране, за тази необходимост всичко да се доказва. Тя се явява понякога и в гротескни форми.
Ще ви разкажа едно малко събитие свързано с това.
Когато бях млад, макар и не много млад, аз издавах едно списание, и бях въвлечен в съдебен процес по един дребен въпрос. По него нямаше много – отидох аз самият, и спечелих моя случай на първа инстанция. Ищецът не бе удовлетворен, така че обжалва. Аз отидох отново, и противниковият адвокат ми каза: “Ние изобщо не се нуждаем от теб, а само от твоя адвокат, къде е той? ” Аз казах, че не съм довел такъв; мислех си, че това е мое собствено дело.
към текста >>
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на
Битие
то, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо
битие
, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Казах, че младежката секция е в застой. Това ще премине. То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество!
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван.
към текста >>
13.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Христовото съ
битие
и неговото значение.
Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация. Преход от изживяване към откровение на духовния Космос. Стремежът към ново въплъщаване. Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера.
Христовото събитие и неговото значение.
към текста >>
Христовото съ
битие
и оживяването на мъртвата светлина.
Характеристика на древната светла епоха. Същност на болестта и здравето, отношение на човека към светлината. Болест и лечение през светлата и тъмната епоха. Ново отношение днес към светлината: подвижно познание.
Христовото събитие и оживяването на мъртвата светлина.
към текста >>
Значение на Христовото съ
битие
за живота на хората след смъртта и след раждането.
Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане. Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек.
Значение на Христовото събитие за живота на хората след смъртта и след раждането.
към текста >>
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното
битие
като основа на културата.
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос.
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.
към текста >>
Преобразяване чрез Христовото съ
битие
; път към свободата.
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос. Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата. Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта.
Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата.
Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.
към текста >>
Духовният зародиш пристъпва в земното
битие
преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината.
Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
14.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово
битие
.
Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст.
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие.
Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност.
към текста >>
Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му
битие
, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци.
Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци.
Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост.
към текста >>
Те си мислят, че не спят, докато те спят само абнормно и вярват, че душата им не се намира извън тялото и не изживява планетното
битие
.
Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват.
Те си мислят, че не спят, докато те спят само абнормно и вярват, че душата им не се намира извън тялото и не изживява планетното битие.
Те се намират в едно всъщност смътно състояние, което въпреки това им позволява да изживеят това, което друг човек изживява по времето на здравословния си сън. Но, както казах, не искам сега да засягам тези изключения.
към текста >>
Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в
битие
то на всеобщия Космос.
Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят. Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние.
Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос.
Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
към текста >>
15.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното
битие
.
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е.
на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие.
Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно
битие
, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка.
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека.
към текста >>
За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното
битие
, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото
битие
на човека.
Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура.
За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
към текста >>
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни
битие
, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно
битие
- ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно
битие
, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно
битие
.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно
битие
, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса.
към текста >>
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното
битие
да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие.
към текста >>
Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно
битие
физическото ни тяло става и орган на познанието.
В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието.
То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие. И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И колкото е истина, че тук, във физическото земно
битие
, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното
битие
той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса.
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса.
И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса.
Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие. И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане. Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
към текста >>
Това, което за нас е външен свят в земното
битие
, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното
битие
.
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса.
Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие.
И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане. Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
към текста >>
И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното
битие
, в което се намираме между смъртта и новото раждане.
Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие.
И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане.
Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
към текста >>
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното
битие
.
Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси.
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
към текста >>
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото
битие
, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
към текста >>
Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово
битие
, в което е вплетен човекът.
Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът.
Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява.
към текста >>
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно
битие
, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос.
Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос.
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
И в определено време, преди да слезем във физическото земно
битие
, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното
битие
.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят.
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото
битие
и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят.
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно
битие
и това божествено-духовно
битие
се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното
битие
ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот.
Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни
битие
поглеждаме от небето към Земята.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот.
Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята.
Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното
битие
, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
към текста >>
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно
битие
се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели.
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат.
към текста >>
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното
битие
ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
Но какво излиза навън от физическото земно
битие
?
Но какво излиза навън от физическото земно битие?
Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Това, което тук във физическото земно
битие
изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм.
Но какво излиза навън от физическото земно битие?
Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм.
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Тук, във физическото земно
битие
, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно
битие
, че те нямат по-нататъшно значение.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития.
Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното
битие
, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия.
Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
към текста >>
Във физическото земно
битие
казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия.
Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело.
Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят.
към текста >>
Лунните сили довеждат човека обратно във физическото
битие
, дори всяка сутрин.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили.
Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин.
Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм. Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят. Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното
битие
, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание.
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили. Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите.
Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание.
Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето».
към текста >>
А слизането долу е Съ
битие
то на Голгота.
А какво е довело до по-нататъшния действителен напредък на човечеството? За това не е можело да помогне някое външно абстрактно познание или теория. Да помогне е могло единствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него.
А слизането долу е Събитието на Голгота.
Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие.
към текста >>
Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното
битие
.
А какво е довело до по-нататъшния действителен напредък на човечеството? За това не е можело да помогне някое външно абстрактно познание или теория. Да помогне е могло единствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него. А слизането долу е Събитието на Голгота.
Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие.
към текста >>
В земното
битие
човекът изгражда връзка с Христос Исус.
В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус.
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е.
към текста >>
Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното
битие
в чистото космично мирово
битие
.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос!
Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос!
Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното
битие
в тялото на Исус от Назарет.
За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природознанието, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие. Преди тези сили са били повече или по-малко смътни в човечеството. Те са били още тук от старите времена, които одеве ви описах, но са били съноподобни. В първите християнски столетия хората не са имали това, което днес ние можем да постигнем чрез имагинация, инспирация и интуиция, но те са притежавали естествено, атавистично ясновидство и по времето на Мистерията на Голгота още е имало древни посветени. На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос.
Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет.
Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание. Наложило се е то да се пренася нататък по традиция. За да се стигне до съзнанието за свободата, е трябвало хората да забравят за известно време древната инициационна наука. Оттам идва, че колкото повече се приближава 19-то столетие, толкова повече се забравя как надсетивното Христово същество е слязло долу на Земята и в тялото на Исус от Назарет е приело земното съществуване.
към текста >>
Накрая се е разглеждало само историческото съ
битие
и Христос постепенно се изгубва за сметка на Исус, хората забравят да говорят за Христос като за надсетивно същество.
Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание. Наложило се е то да се пренася нататък по традиция. За да се стигне до съзнанието за свободата, е трябвало хората да забравят за известно време древната инициационна наука. Оттам идва, че колкото повече се приближава 19-то столетие, толкова повече се забравя как надсетивното Христово същество е слязло долу на Земята и в тялото на Исус от Назарет е приело земното съществуване.
Накрая се е разглеждало само историческото събитие и Христос постепенно се изгубва за сметка на Исус, хората забравят да говорят за Христос като за надсетивно същество.
Днес отново трябва да започнем да говорим за Христос като за надсетивно същество, трябва да разберем какво означава, че Христос поддържа човешката душа жива. Защото тялото се променя в течение на развитието на човечеството. Защо древните хора са били ясновидци? Защото тялото е било по-меко и жлезите в човешкото тяло са били още жизнени, активни, енергични. Именно дейността на жлезите започва да става пасивна и колкото повече тази пасивност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума.
към текста >>
16.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си
битие
.
От начина и вида, как тези два потока се срещат в нас, зависи цялото ни състояние, вътрешната ситуация, в която се намираме, защото те трябва да се срещнат по правилния начин. Какво означава те да се срещнат по правилния начин. Тук отново имаме работа с нещо извънредно сложно. В главовата организация на човека първоначално е така (виж рис. 2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел.
пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие.
Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили.
към текста >>
Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното
битие
.
2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел. пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие. Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание.
Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие.
Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила. От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
към текста >>
Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си
битие
и тя запазва само пластично изграждащите сили.
пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие. Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие.
Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили.
Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила. От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
към текста >>
главовия организъм, от друга - двигателно-веществообменния организъм, можем да кажем, че главовият организъм, с цялото си развитие,
битие
и бъдеще, се движи в по-бавно темпо от двигателно-веществообменния организъм.
Това е много интересен факт. И този факт, който може да се наблюдава по пътя на имагинацията, когато просто се види как нещата могат да се запаметят, ни води към нещо друго; води ни да научим, че главата на човека му е много по-бавен другар от останалия човек. Когато говорихме за тричленността на човека и първо поставихме ритмичния организъм в средата, от една страна, имаме нервно-сетивния организъм, т.е.
главовия организъм, от друга - двигателно-веществообменния организъм, можем да кажем, че главовият организъм, с цялото си развитие, битие и бъдеще, се движи в по-бавно темпо от двигателно-веществообменния организъм.
И така е, че по време на това вътрешно концентриране (ляво), това формиране - не е съвсем така, но искам да го кажа като пример, ако за някакво впечатление се нуждаем, да кажем, от една секунда, то от страна на бъбречната система има вече четири импулса на разтваряне. Следователно имаме вече четири атаки на разтварянето. (Виж рис. 2,)
към текста >>
17.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Никой не може да опознае човешкото
битие
, ако не пожелае да се занимае с неговите скрити страни.
Винаги се радвам в края на публичните лекции[1] и представления да мога да говоря и тук, в клона в Хага, и тази вечер ще се опитам да ви кажа нещо, което може да бъде по-вътрешно продължение, едно допълнение на това, което бях в състояние да изнеса в публичните лекции. Преди всичко за познанието на духовния свят и постигането на вътрешната връзка с духовния свят става въпрос да се види в правилната светлина това, което може да се нарече скритата страна на човешкото съществуване. Скритите страни на човешкото съществуване са най-важни за общата преценка и оценка на човешкия живот. Това може да не се признава от външно материалистически мислещите хора, но е вярно.
Никой не може да опознае човешкото битие, ако не пожелае да се занимае с неговите скрити страни.
към текста >>
Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни
битие
.
Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на живота му, че не му поднасят открито най-ценното за него. Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл.
Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие.
А в това преодоляване, в тази необходимост да направим нещо, за да станем хора, е заложено това, което ни прави силни, което може да ни проникне със сили именно във вътрешността на нашето същество.
към текста >>
Днес, за да обясня по-отблизо тази въвеждаща тема, бих искал отново да говоря от една определена гледна точка за скритата страна на човешкото
битие
, която се крие в безсъзнателността на съня.
Днес, за да обясня по-отблизо тази въвеждаща тема, бих искал отново да говоря от една определена гледна точка за скритата страна на човешкото битие, която се крие в безсъзнателността на съня.
Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по време на земния живот остават несъзнателни, в състоянията на предземния живот и на живота след смъртта.
към текста >>
Битие
то не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове.
Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство.
За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня. Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система.
към текста >>
Въпросът е следният: Защо всяка сутрин, след всяко спане, човекът отново се завръща във физическото си
битие
?
За този, който прозре стадиите на съня, всяка нощ се поражда един важен въпрос. Човешката душа, астралният организъм и азовата същност излизат от физическото тяло, тяхната вътрешност се изпълва с отраженията на планетните движения и констелациите на неподвижните звезди.
Въпросът е следният: Защо всяка сутрин, след всяко спане, човекът отново се завръща във физическото си битие?
към текста >>
Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно
битие
.
Виждате, че като ви описвам макар и схематично какво преживява човекът между заспиването и събуждането, е дадено нещо като отражение на пребиваването на човека изобщо в духовния свят. Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане.
Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие.
Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос. И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии. Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа
към текста >>
Той е изцяло излят в космическото божествено
битие
.
Не напразно древните посветени - изхождайки от един вид ясновидство, което не може повече да важи за нас, но и новата инициационна наука ни показва същото - са наричали човешкото тяло «храм на боговете». То е такъв храм, защото всеки път между смъртта и новото раждане бива изтъкавано от човешката душа заедно с божествените същества от Всемира. И тогава му се дава неговия физически образ, което още ще опишем. Когато човекът работи върху духовния зародиш на физическото си тяло в показания стадий, той се намира в душевно състояние и духовна нагласа, която може да се сравни с това, което съвременният посветен нарича интуиция. Човекът живее със своята душа в делата на боговете.
Той е изцяло излят в космическото божествено битие.
В това състояние в средата между смъртта и новото раждане той изживява това, което изживяват боговете.
към текста >>
Какво представлява там за нас връзката ни със земното
битие
?
Животът се опознава точно чрез подробностите в тази област. Защото някой, който е в състояние да разглежда хората само във връзка със земното съществуване, не познава живота истински.
Какво представлява там за нас връзката ни със земното битие?
В невероятно дългото време между смъртта и новото раждане Земята не е нищо за нас и това, което бих казал, просветва срещу нас само като нещо външно, в дългото пребиваване в божествените светове се е превърнало за нас в нещо, в което живеем, и едва когато се приближаваме към Земята за ново земно съществуване, то се показва в своя външен облик като звезди.
към текста >>
В това тяло голяма част е още недокосната от земното
битие
, защото то е всъщност духовно тяло.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло.
За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно
битие
.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло.
За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие.
Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Има отношения, проявяващи се в духовното
битие
, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената.
Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно
битие
като жена - при слизането в земното
битие
, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Така че човекът влиза в земното си
битие
през портата на Луната.
Можем да кажем, че ако погледнем от Земята към някоя област, където е пълнолуние, имаме времето, което си избират, за да слязат на Земята съществата, които искат да бъдат жени. Едва тогава се решава. А времето на новолунието си избират съществата, които искат на Земята да са мъже.
Така че човекът влиза в земното си битие през портата на Луната.
Но тогава силата, от която мъжът се нуждае, за да навлезе в земния живот, се излъчва във Всемира, човек отива срещу нея, когато идва от Всемира, и тя се излъчва от Луната, когато на Земята е новолуние. Силата, от която се нуждае жената, се излъчва от Луната, когато е новолуние, тогава нейната осветена страна е обърната към Земята, а неосветената и страна е насочена към Всемира и човешкото същество се нуждае от силата, която Луната може да излъчи към Всемира от неосветената си страна, когато то иска да бъде жена.
към текста >>
Това го решават лунните сили едва при преминаването, при слизането от Космоса в земното
битие
.
Колкото и гротесково да изглежда това, ние сме напълно предопределени чрез начина на нашето изживяване от Космоса как като душевно-духовна същност работим в нашия физически и етерен организъм. Изобщо не е решено преди това дали ще сме руси или чернокоси.
Това го решават лунните сили едва при преминаването, при слизането от Космоса в земното битие.
към текста >>
И както минаваме покрай Луната, която ни довежда в земното
битие
, така минаваме и покрай другите планети.
И както минаваме покрай Луната, която ни довежда в земното битие, така минаваме и покрай другите планети.
Не е все едно дали минаваме по един или друг начин например покрай Сатурн. Бихме могли да преминем покрай Сатурн така, че силата на Сатурн да действа чрез особеното съотношение заедно със силата на Лъва в Зодиака. Поради това, че прекосяваме точно областта на Сатурн, когато той е усилен от Лъва в Зодиака, в душата си получаваме силата въз основа на предхождащата ни карма да посрещаме разумно външни жизнени случайности, така че те да не ни смажат. Ако Сатурн се намира повече, да речем, под влиянието на Козирог, ще станем слаби хора, които ще се пречупят пред външните жизнени условия.
към текста >>
Всичко това го носим в нас, когато от Космоса подготвяме нашето земно
битие
.
Всичко това го носим в нас, когато от Космоса подготвяме нашето земно битие.
Естествено, това би могло да се промени чрез съответното възпитание, но не когато според мнението на материалистите казваме: «Всичко това е безсмислица, не е нужно да се съобразяваме с него.» То може да бъде променено точно като развием тези сили, когато наистина ги развием. В бъдеще човечеството отново ще се научи не само да гледа -срещу това гледане не се възразява - дали едно дете получава добро мляко и храна, а човечеството отново ще се научи да гледа дали в този или онзи човек сатурновите или юпитеровите сили действат под това или онова влияние.
към текста >>
Ще трябва да се научим да преценяваме не само какво човекът да яде или пие в земното
битие
, а да го разглеждаме във връзка с това, което той става чрез това, че между смъртта и новото раждане преминава през космичните светове.
Ще трябва да се научим да преценяваме не само какво човекът да яде или пие в земното битие, а да го разглеждаме във връзка с това, което той става чрез това, че между смъртта и новото раждане преминава през космичните светове.
към текста >>
И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно
битие
, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм.
Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите. В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва. Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система. Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество.
И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм.
Сега той образува своя етерен организъм и заедно с този етерен организъм се свързва с това, което сам е подготвил чрез родителите. Той поема своето физическо тяло, в което е навлязла цялата сгъстена космическа тъкан на духовния зародиш и е вплетена в това, което при слизането си човекът сам е свързал с полученото, преминавайки през различните звездни области. Той не преминава своеволно през новолунието или пълнолунието и не става своеволно мъж или жена, получавайки черни или руси коси, сини или кафяви очи, а всичко това е вътрешно тясно свързано с резултатите от неговата предишна карма.
към текста >>
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото
битие
, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни.
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни.
Същевременно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него. Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс. И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин. Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството. Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък.
към текста >>
Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото
битие
в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес.
Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята. Ние ще трябва още повече да се убедим колко непълноценно е днес всяко мислене относно външните институции и колко е необходимо непосредствено да се обърнем към душите.
Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес.
Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук. О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане!
към текста >>
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото
битие
.
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие.
Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса. Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване. Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание. А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността. Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие.
към текста >>
Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното
битие
; защото физическото
битие
не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното
битие
.
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса. Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване. Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание. А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността.
Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие.
Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното. Човешкото тяло се поставя на масата за аутопсия, изследват се грижливо неговите тъкани и физически съставни части. Това го правим, защото искаме да изучим материята. Но по този път не се научаваме да я познаваме, защото тя е действие на духа и ние ще я опознаем едва когато можем да я проследим в онези стадии, където тя се изплита от духа.
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От заспиването до събуждането той наистина изживява цялото космическо извънземно
битие
.
Сигурно си спомняте, че в съня човекът първо изживява навлизането на своето същество в мировия етер, поради което го обзема известен страх пред непознатото, неопределеното, недиференцираното. Спомняте си още, че в този момент в душата се събужда нещо, което може да се нарече копнеж към божественото. Спомняте си сигурно още, че човекът тогава навлиза във втория стадий на съня в отраженията на планетните движения и че за онези, които имат отношение към Мистерията на Голгота, се появява Христос като водач за иначе хаотичните изживявания, които човек има, докато преживява отраженията на звездно-планетния живот в съня. След това идва изживяването на постоянните звезди. Човекът е излязъл от отраженията на планетната сфера и изживява констелациите на постоянните звезди.
От заспиването до събуждането той наистина изживява цялото космическо извънземно битие.
Казах ви също, че лунните сили, това, което отговаря духовно на лунните явления, връщат човека при събуждането в неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>
Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното
битие
.
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят.
Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие.
Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите.
към текста >>
И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното
битие
.
Защо е правил така лекарят на древните мистерии? Той го е правил, защото е знаел, че когато човекът се разхожда на лунната светлина и си казва мантра, това действа срещу сатурновата сила, Сатурн има по-малко влияние над този човек.
И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното битие.
От тази прекалена симпатия към сатурновия живот човекът е получил този недостатък. Луната и Сатурн са противоположно действащи едно на друго небесни тела. Така чрез лунните сили древният лекар е лекувал уврежданията от сатурновите сили. Той е предписвал една духовна диета. Така е било в древни времена.
към текста >>
И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно
битие
.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии. Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества. Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера.
И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие.
Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно
битие
.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии. Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества. Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие.
Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие.
Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
19.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно
битие
.
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие.
Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия. Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно. И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия. Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.
към текста >>
20.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но ние се намираме в един много важен период от земното
битие
.
За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен. Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло.
Но ние се намираме в един много важен период от земното битие.
Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята. Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха.
към текста >>
Значимостта на този период от земното
битие
я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята.
За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен. Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло. Но ние се намираме в един много важен период от земното битие.
Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята.
Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха.
към текста >>
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното
битие
го поема.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема.
Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло. Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
21.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ
битие
, тогава изживява друго самосъзнание.
Нека това изказване да не се приема твърде леконравно. Знаем, че всичко, чрез което човекът знае за своето съществуване, се дължи на преживяванията му в сетивния свят.
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание.
Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е в съня.
към текста >>
Ако станем съзнателни в това второ
битие
в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни.
Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
към текста >>
Тогава си прекарал едно или друго съ
битие
.» Човек има обаче не само спомени за тези събития, но ги изживява повече или по-малко отново.
Може например много добре да се изживее: «Ти си бил на осемнадесет години.
Тогава си прекарал едно или друго събитие.» Човек има обаче не само спомени за тези събития, но ги изживява повече или по-малко отново.
Той е този, който е бил на осемнадесет, петнадесет или на десет години.
към текста >>
Вижда се също, че това дневно
битие
в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят.
Става въпрос, че при екзактното ясновидство, за което говорих, в обикновения дневен живот имаме този ретроспективен спомен за нощните изживявания. Точно както в обикновения спомен си спомняме нещо изживяно с дневното съзнание преди години, така с екзактното ясновидство можем ретроспективно да изживеем дневния живот. И така действително имаме нещо като разширен спомен в това екзактно ясновиждане. Ние гледаме назад изживяването си по време на съня. Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съзнанието си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден.
Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят.
Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание. Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от времето той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване. Така се опознава животът, който човекът разгръща извън своето тяло, протичащ ретроспективно три пъти по-бързо.
към текста >>
И тогава разбираме какво ще изживеем по-нататък, как към съ
битие
то на смъртта ще се прибави един живот, който протича три пъти по-бързо от земния живот.
Чрез това се учим да познаваме какво изживява човекът след смъртта, когато са преминали трите дни, за които говорих. Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се чувства в едно мирово съзнание, в едно космическо съзнание, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот.
И тогава разбираме какво ще изживеем по-нататък, как към събитието на смъртта ще се прибави един живот, който протича три пъти по-бързо от земния живот.
Научаваме се да го познаваме чрез съзерцанието на нощните изживявания.
към текста >>
Какво представляват тези повтарящи се животи и доколко те ще стигнат до определен край, искам да говоря утре, ако ми разрешите да изложа какво ново внася в човешкия земен живот Христовото съ
битие
, съ
битие
то на Голгота.
Какво представляват тези повтарящи се животи и доколко те ще стигнат до определен край, искам да говоря утре, ако ми разрешите да изложа какво ново внася в човешкия земен живот Христовото събитие, събитието на Голгота.
към текста >>
Предметът на утрешната лекция ще бъде, че най-важното съ
битие
за земния живот на човечеството, Христовото съ
битие
, ще се разкрие под нов образ, под блестящ образ пред човешката душа, когато тази човешка душа е готова да приеме познанието на надсетивния свят, както се има предвид тук.
Чрез тези лекции ще се види, че не е необходимо да се върви срещу природната наука, когато се говори за надсетивните познания.
Предметът на утрешната лекция ще бъде, че най-важното събитие за земния живот на човечеството, Христовото събитие, ще се разкрие под нов образ, под блестящ образ пред човешката душа, когато тази човешка душа е готова да приеме познанието на надсетивния свят, както се има предвид тук.
към текста >>
22.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като духовно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си
битие
, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите.
Какво е следвало да се постигне с това? Следвало е душевността, душата на ученика да издигне чрез трикратно-то си обръщане към божественото това, което на Земята се извършва от хората като зло, като грешно, като отпаднало от божественото, да го влее в надсетивните светове, които вчера ви описах.
Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като духовно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си битие, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите.
Той отново се завръща в тях, когато премине през портата на смъртта, за да подготви там, както вчера описах, следващото си земно съществуване. Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия. Целта на божествените учители с техните ученици в древните мистерии е била да се породи в ученика голяма мощ, за да се насочи това, което тук, на Земята, е грешно, в тези надсетивни светове. А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни времена.
към текста >>
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното
битие
, той се е чувствал зависим, не свободен.
Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно.
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
към текста >>
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното
битие
и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното
битие
чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност.
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
В един напълно несетивен образ трябва да се възприеме великото историческо съ
битие
.
Казах, че мога да говоря за тези изживявания, защото са мои собствени. Те са такива, които добре познавам в това развитие, през което сам преминах от естествените науки през разбирането на духовните светове до съзерцанието на духовните светове и до съзерцанието на Мистерията на Голгота в тези духовни светове. Но вие също ще разберете, че този, който се доближи със съвременната антропософска наука за духа до Мистерията на Голгота, има и трудности. Мистерията на Голгота трябва да се схване в цялата и величественост, както тя се проявява в историята на човечеството. Трябва да се научим да гледаме историческия факт как Бог е преминал през смъртта на Голгота чрез човека Исус Христос.
В един напълно несетивен образ трябва да се възприеме великото историческо събитие.
И точно относно това несетивно възприемане в мисли и изразяването му чрез словото, или дори в описанието му писмено, човек извънредно трудно може да се пребори по начина, който описах.
към текста >>
23.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато съ
битие
то се е разигравало.
Разбирането на една такава духовна магия може да се постигне от човека чрез познанията, за които вчера и завчера говорих тук. Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега.
Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало.
Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм. Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето.
към текста >>
Ако разгледаме добре нещата, трябва да си кажем, че смяната на зъбите не е еднократно, появило се внезапно съ
битие
в човешкия живот.
Ако се съобразяваме с това, ще видим как в живота се вижда по-ясно, отколкото се предполага, че човекът преминава през различни жизнени периоди. Обикновено се вижда по един външен начин, че например около седмата година детето получава вторите си зъби. Понякога се вижда какви телесни промени се извършват със смяната на зъбите, но не се възприема точно какво преобразяване се извършва с целия човек по време на тази смяна на зъбите. Който правилно може да наблюдава какъв е бил човекът преди седмата си година и какъв става по-късно, вижда, че след седмата година се развиват сили от дълбините на човешкото същество, които преди това са били дълбоко скрити в организма.
Ако разгледаме добре нещата, трябва да си кажем, че смяната на зъбите не е еднократно, появило се внезапно събитие в човешкия живот.
Смяната на зъбите, настъпваща около седмата година, която не се повтаря, е събитие, простиращо се от момента на появата на първите зъби до смяната на зъбите. През цялото време напират и работят силите, които избутват навън от човешкия организъм вторите зъби на детето. В самата смяна на зъбите се стига само до завършека на това, което действа в детето през целия първи жизнен период. Това повече не се повтаря в по-нататъшния живот. Какво означава то?
към текста >>
Смяната на зъбите, настъпваща около седмата година, която не се повтаря, е съ
битие
, простиращо се от момента на появата на първите зъби до смяната на зъбите.
Ако се съобразяваме с това, ще видим как в живота се вижда по-ясно, отколкото се предполага, че човекът преминава през различни жизнени периоди. Обикновено се вижда по един външен начин, че например около седмата година детето получава вторите си зъби. Понякога се вижда какви телесни промени се извършват със смяната на зъбите, но не се възприема точно какво преобразяване се извършва с целия човек по време на тази смяна на зъбите. Който правилно може да наблюдава какъв е бил човекът преди седмата си година и какъв става по-късно, вижда, че след седмата година се развиват сили от дълбините на човешкото същество, които преди това са били дълбоко скрити в организма. Ако разгледаме добре нещата, трябва да си кажем, че смяната на зъбите не е еднократно, появило се внезапно събитие в човешкия живот.
Смяната на зъбите, настъпваща около седмата година, която не се повтаря, е събитие, простиращо се от момента на появата на първите зъби до смяната на зъбите.
През цялото време напират и работят силите, които избутват навън от човешкия организъм вторите зъби на детето. В самата смяна на зъбите се стига само до завършека на това, което действа в детето през целия първи жизнен период. Това повече не се повтаря в по-нататъшния живот. Какво означава то? Означава, че във физическия организъм детето е развило до седмата си година сили, от които се нуждае, докато получи вторите зъби, от които повече не се нуждае след това за своя физически организъм, защото не настъпва друга смяна на зъбите.
към текста >>
24.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Накратко, в земното
битие
няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене.
Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване.
По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет.
към текста >>
По отношение на телесното си
битие
ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене. Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване.
По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н.
В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет. Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
към текста >>
Тук, на Земята, човекът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си
битие
, вътрешността на своето тяло.
Тук, на Земята, човекът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си битие, вътрешността на своето тяло.
Защото, когато той започне да го опознава, по правило това е най-неприятното запознанство, например главоболие и всичко свързано с него. В духовното битие между смъртта и новото раждане е точно обратното. Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии.
към текста >>
В духовното
битие
между смъртта и новото раждане е точно обратното.
Тук, на Земята, човекът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си битие, вътрешността на своето тяло. Защото, когато той започне да го опознава, по правило това е най-неприятното запознанство, например главоболие и всичко свързано с него.
В духовното битие между смъртта и новото раждане е точно обратното.
Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии. Това е нашият вътрешен свят. И между смъртта и новото раждане ние се чувстваме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят.
към текста >>
И точно в най-важния момент от нашето духовно
битие
между смъртта и едно ново раждане ние чувстваме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества.
Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии. Това е нашият вътрешен свят. И между смъртта и новото раждане ние се чувстваме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят.
И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние чувстваме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества.
Вярно е също, че както там осъзнаваме своята вътрешност като съставена от духовете на висшия свят, така тук не осъзнаваме нашите вътрешни органи, черен дроб, бял дроб и т.н.
към текста >>
И двата процеса са ритмични процеси във физическото земно
битие
, и двата процеса могат да се сравнят с описаното.
Отвърнем ли - ако мога да се изразя така - нашето внимание от света на духовните същества в нас, тогава започваме сами да се възприемаме. Но тогава е така, като че ли се намираме извън нас, но знаем, че това извън нас сме самите ние. В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества. Този ритмичен процес, който постоянно се повтаря, можем да го сравним с две неща от физическото земно съществуване. Можем да го сравним с вдишването и издишането, но също и със сън и будност.
И двата процеса са ритмични процеси във физическото земно битие, и двата процеса могат да се сравнят с описаното.
Само че става въпрос за процеси в духовния свят, които протичат между смъртта и новото раждане, не само абстрактно да знаем и да задоволим духовното си любопитство, а да опознаем земния живот като отражение на надземния. Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят? Какво е то?
към текста >>
Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно
битие
, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят?
В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества. Този ритмичен процес, който постоянно се повтаря, можем да го сравним с две неща от физическото земно съществуване. Можем да го сравним с вдишването и издишането, но също и със сън и будност. И двата процеса са ритмични процеси във физическото земно битие, и двата процеса могат да се сравнят с описаното. Само че става въпрос за процеси в духовния свят, които протичат между смъртта и новото раждане, не само абстрактно да знаем и да задоволим духовното си любопитство, а да опознаем земния живот като отражение на надземния.
Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят?
Какво е то?
към текста >>
А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно
битие
.
Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал. Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала. Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане.
А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие.
Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Последното съ
битие
се разиграва непосредствено след заспиването и така нататък.
Трябва да сте наясно, че когато ви разказвам за изживяванията между заспиването и събуждането, се случва още нещо, както е в живота на съветника в бюрото, но също и в семейния живот. И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня. Не е само така, че от заспиването до събуждането - сънят може да е кратък, тогава нещата се сгъстяват - той вижда ретроспективно своите дневни изживявания, има несъзнателно ретроспективно изживяване, би трябвало естествено да е несъзнателно ретроспективно изживяване. Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане. Ако редовно спим през нощта, изживяваме ретроспективно това, което сме извършили през деня.
Последното събитие се разиграва непосредствено след заспиването и така нататък.
Целият сън действа при това особено уравняващо. Не мога да ви разкажа нищо друго освен това, което може да се изследва чрез науката за духа. Ако спите четвърт час, в началото на съня се знае кога настъпва края. И в продължение на четвърт час вие изживявате ретроспективно извършеното от последното ви събуждане. Всичко се разпределя напълно правилно, колкото и чудно да изглежда.
към текста >>
Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало съ
битие
.
Не мога да ви разкажа нищо друго освен това, което може да се изследва чрез науката за духа. Ако спите четвърт час, в началото на съня се знае кога настъпва края. И в продължение на четвърт час вие изживявате ретроспективно извършеното от последното ви събуждане. Всичко се разпределя напълно правилно, колкото и чудно да изглежда. И това ретроспективно изживяване е нещо, което лежи между пълната действителност и отражението.
Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие.
Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия». Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
към текста >>
Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че съ
битие
то е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта.
Ако спите четвърт час, в началото на съня се знае кога настъпва края. И в продължение на четвърт час вие изживявате ретроспективно извършеното от последното ви събуждане. Всичко се разпределя напълно правилно, колкото и чудно да изглежда. И това ретроспективно изживяване е нещо, което лежи между пълната действителност и отражението. Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие.
Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта.
Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия». Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта. Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им.
към текста >>
Там е способността да си спомняме, така че всъщност тя ни представя нашето
битие
.
Всичко е станало бледо, почти абстрактно. Така изглежда нашата способност да си спомняме. Тя е бледа и абстрактна в сравнение с пълнотата на нашия живот. Защо спомените ни са слаби и сенчести? Те са именно сянката на нашите душевни изживявания между смъртта и новото раждане.
Там е способността да си спомняме, така че всъщност тя ни представя нашето битие.
Това, което на Земята ни дава плът и кръв, между смъртта и новото раждане ни дава способността да си спомняме. Там споменът е пълноценен и силен - ако мога да употребя този израз за духовното, той се нуждае от плътта и става слаб. А когато умрем - често съм го описвал и ще го намерите и в моите книги, тогава последният остатък от спомените остава няколко дни в етерното тяло. Преминем ли портата на смъртта, погледнем ли назад към нашия изминал земен живот, тогава тези спомени избледняват. И от тези спомени се измъква навън това, което ни е давало силата на любовта на Земята, силата за живота след смъртта.
към текста >>
Цялата наша същност я изразяваме в процеса на дишането, а цялата същност на света я получаваме в Логоса, когато се отделим от взаимното
битие
с духовните същества във времето между смъртта и новото раждане.
Когато се отделим от тях и се вглъбим в себе си, имаме ехото, тогава сме самите ние. Там те отпечатват своята собствена същност в нас, казват ни какво представляват, там Логосът живее в нас. Когато на Земята се вглъбим в нас, е обратното. Тук ние изразяваме нашата собствена същност, когато говорим и пеем. Защото това, което изразяваме в пеенето и в говора, е собствената същност на човека.
Цялата наша същност я изразяваме в процеса на дишането, а цялата същност на света я получаваме в Логоса, когато се отделим от взаимното битие с духовните същества във времето между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем отношенията, които съществуват между човека тук, в неговото физическо земно
битие
, и духовния свят.
Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите. Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното. Изкуство, религия и наука някога са били едно. Но ние можем да предположим техния общ произход.
Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем отношенията, които съществуват между човека тук, в неговото физическо земно битие, и духовния свят.
Това трябва да го направим наше познание, изхождайки от най-различните гледни точки.
към текста >>
25.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното
битие
човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня.
Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание.
към текста >>
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното
битие
е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
към текста >>
Тук, в земното
битие
, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето.
Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас. Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното познание, не с онова къртично познание между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание? Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина. Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества. Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества.
Тук, в земното битие, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето.
Така е и с другите звезди. Нашето духовно съзнание между смъртта и новото раждане става космическо съзнание. Там ние не сме в нашата кожа както тук, ние наистина сме целият свят. Само не бива да си го представяме пространствено. Ние сме целият свят, носим звездното небе в нас.
към текста >>
Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово
битие
и вглъбяването в себе си.
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии. Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме. Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите. Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас.
Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
към текста >>
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото
битие
, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане.
Представете си, че цялата тази цивилизация с нейните плодове от време на време би била събирана като резултат в една съвсем друга област, например на Слънцето. Там със слънчевото съзнание не бихме веднага познали от намиращото се на Слънцето, че то е резултат от земната цивилизация. Да предположим, че всичко, което се създава тук, на Земята, представлява на Слънцето резултат в много екземпляри. Така е наистина с това, което вършим между смъртта и новото раждане в описаните различни взаимовръзки със съществата на висшите йерархии. Там ние работим с тези същества върху духовната форма на нашето физическо тяло.
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане.
Но по-древните мирогледи съзнателно са знаели какво казват, когато са наричали човешкото тяло «храм на боговете». Защото човешкото тяло действително е най-сложното нещо, което съществува изобщо в Космоса, макар и ние да не му отдаваме внимание с обикновеното си земно съзнание. А отделното човешко тяло представлява именно взаимната работа на безброй същества, към които сами принадлежим, защото ние работим върху тялото, с което се обличаме в отделната земна инкарнация, само че не можем да го изработим сами, а трябва да го изработваме заедно с безброй духовни същества от различни рангове.
към текста >>
Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото
битие
, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди.
Така човекът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане. Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества.
Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди.
Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят.
към текста >>
След като по пътя си към земното
битие
е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят.
След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно.
към текста >>
Тези същества преди всичко имат за задача да въведат човека в земното
битие
, така че човек, който възприема повече от въздействието на лунните сили, стои твърдо в земното
битие
, макар че, от друга страна, лунните сили могат да са тези, които прекалено силно проникват човека с чисто физическото
битие
, това означава с предпочитанието, със склонността към това чисто физическо
битие
.
Когато обаче човекът навлиза в планетната сфера и се приближава към слънчевата сфера, той изпада под влиянието на противните сили на Сатурн, т.е. на духовните същества, които имат своето обиталище на Луната.
Тези същества преди всичко имат за задача да въведат човека в земното битие, така че човек, който възприема повече от въздействието на лунните сили, стои твърдо в земното битие, макар че, от друга страна, лунните сили могат да са тези, които прекалено силно проникват човека с чисто физическото битие, това означава с предпочитанието, със склонността към това чисто физическо битие.
към текста >>
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното
битие
дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното
битие
получавате склонността да се завърнете в земния живот.
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви, животни и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите.
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот.
Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена. Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера.
към текста >>
Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото
битие
може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Необходимо е обаче днес по време на земното си
битие
човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност.
Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода. Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило. Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>
Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното
битие
, е приключило.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят. Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода.
Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило.
Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>
Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното
битие
и затова днес не може да използва старите методи.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят. Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода. Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило.
Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи.
Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>
Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си
битие
.
Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед.
Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие.
Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя.
към текста >>
Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в
битие
то между смъртта и новото раждане.
Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане.
Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>
Ние трябва обаче отново да стигнем до това, което ни оставя да обхванем духовността в
битие
то.
Тогава се движи колата, а аз не се движа. Така прави всъщност и главата на човека. Тя е мързелива, има своя носител в моя организъм и се оставя да бъде носена, тя остава спокойна, както когато аз седя във влака. Затова всичко става образно, абстрактно. До тази абстрактност сме стигнали в течение на земното съществуване.
Ние трябва обаче отново да стигнем до това, което ни оставя да обхванем духовността в битието.
А тогава то ще обхване целия човек. Това е обратният процес на този при древния човек, но чрез този обратен процес ние отново можем да стигнем до изследване на целия човек. По този начин ще стигнем до една култура, която отново ще изпълва целия човек.
към текста >>
Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото
битие
се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент.
Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент.
Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ. Могат да се изградят условията, при които да се възприеме нещо от етерния свят, но то веднага се забравя.
към текста >>
Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в
битие
то между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н.
От изложеното тук виждате още нещо. Това, което човекът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във времето. Разгледайте физическия организъм, например очите, с които виждате видимите неща. Затворите ли очите, не ги виждате.
Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н.
Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне.
към текста >>
От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното
битие
още в земния си живот.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове.
От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот.
Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
към текста >>
26.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното
битие
, където цари гравитационната сила, тежестта.
В долната ни човешка организация сме забравили предземното съществуване и организмът се е нагодил към земната гравитационна сила, към всичко идващо от тежестта. Така че, ако правилно разберем формирането, изграждането на човека, винаги ще можем да кажем, че някоя органова система показва как се е нагодила към Земята, но друга органова система показва, че още е останала нагодена към предземното съществуване. Представете си, че и когато вече сме родени, продължим това, което е заложено още в зародишното състояние. Да стоим изправени, напълно да се поставим в гравитационната сила, да се ориентираме в трите измерения на пространството се учим след като вече сме се родили. Но ухото се изтръгва от тези три измерения на пространството и запазва разчленяването, нагаждането в и към духовния свят.
Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта.
Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята. И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела. Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела. Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>
Ако разгледаме тялото при вървене, говорене, пеене и мислене, там имаме преобразуването на духовното в земното
битие
.
От хармонията на сферите произхожда ухото. То е толкова силно формирано от хармонията на сферите, че остава опазено от гравитационната сила. И полагането на ухото в течността цели ухото да бъде запазено от гравитационната сила. Ухото е така положено в течността, че гравитацията не го достига, то наистина не е земен гражданин, а в цялата си организация е гражданин на най-висшия духовен свят. Също окото и останалите сетивни органи.
Ако разгледаме тялото при вървене, говорене, пеене и мислене, там имаме преобразуването на духовното в земното битие.
Ако разгледаме душевното, спомнянето и любовта, имаме преобразуване на духовното в предземното битие. Ако разгледаме сетивата, те са точно преобразуването на най-висшата духовност в предземното битие.
към текста >>
Ако разгледаме душевното, спомнянето и любовта, имаме преобразуване на духовното в предземното
битие
.
То е толкова силно формирано от хармонията на сферите, че остава опазено от гравитационната сила. И полагането на ухото в течността цели ухото да бъде запазено от гравитационната сила. Ухото е така положено в течността, че гравитацията не го достига, то наистина не е земен гражданин, а в цялата си организация е гражданин на най-висшия духовен свят. Също окото и останалите сетивни органи. Ако разгледаме тялото при вървене, говорене, пеене и мислене, там имаме преобразуването на духовното в земното битие.
Ако разгледаме душевното, спомнянето и любовта, имаме преобразуване на духовното в предземното битие.
Ако разгледаме сетивата, те са точно преобразуването на най-висшата духовност в предземното битие.
към текста >>
Ако разгледаме сетивата, те са точно преобразуването на най-висшата духовност в предземното
битие
.
И полагането на ухото в течността цели ухото да бъде запазено от гравитационната сила. Ухото е така положено в течността, че гравитацията не го достига, то наистина не е земен гражданин, а в цялата си организация е гражданин на най-висшия духовен свят. Също окото и останалите сетивни органи. Ако разгледаме тялото при вървене, говорене, пеене и мислене, там имаме преобразуването на духовното в земното битие. Ако разгледаме душевното, спомнянето и любовта, имаме преобразуване на духовното в предземното битие.
Ако разгледаме сетивата, те са точно преобразуването на най-висшата духовност в предземното битие.
към текста >>
27.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В същото време обаче се извършва и друго забележително съ
битие
.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие.
Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал. Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално.
към текста >>
Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като съ
битие
подчинено на някакви природни закони, а като съ
битие
, подчинено на морални закони.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие. Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал.
Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони.
Там всичко е морално. Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание. Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
към текста >>
Това, което хората приемат за едно случайно съ
битие
, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини.
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини.
С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт. И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
към текста >>
28.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Но именно защото имаме ясния поглед върху тези неща, ние отново трябва да изтъкнем онова решително и важно съ
битие
от последната третина на 19 век, за което често сме говорили и което се изрази в това, че върховната власт на духовното Същество, познато ни под името Гавраил, бе заменена с властта на едно друго духовно Същество, което познаваме като Архангел Михаил*7.
Необходимо е само да разширите този пример за лявата и дясната ръка и върху други области от човешкия живот, за да установите как човешките изживявания са извлечени и „еманципирани" от царството на Боговете. До част от тези области, които са от чисто човешко естество, ние сме достигнали едва през първата третина на 15 век. Практически за Боговете, които надничат надолу, представите на човечеството стават все по-неразбираеми и по-неразбираеми.
Но именно защото имаме ясния поглед върху тези неща, ние отново трябва да изтъкнем онова решително и важно събитие от последната третина на 19 век, за което често сме говорили и което се изрази в това, че върховната власт на духовното Същество, познато ни под името Гавраил, бе заменена с властта на едно друго духовно Същество, което познаваме като Архангел Михаил*7.
към текста >>
29.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче от 9 и 8 столетие преди Съ
битие
то на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам!
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам!
Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв. В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата. Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Съ
битие
, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно.
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
През първите 4 столетия след Христовото Съ
битие
тези изживявания бяха все още много силни.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни.
Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
30.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Съ
битие
се включи в планетарния живот на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! Ако искаме да задълбочим нашите мисли в съответствие с днешния празник, най-добре е да постъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то поставя пред съвременния човек.
Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Събитие се включи в планетарния живот на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
към текста >>
Наред с това обаче се загатваше и за онова чудно съ
битие
от човешката история, при което раждането на Христос в един от южните народи трябваше да преобрази древния празник на болката и страданието в празник на душевна радост и благочестие.
Наред с това обаче се загатваше и за онова чудно събитие от човешката история, при което раждането на Христос в един от южните народи трябваше да преобрази древния празник на болката и страданието в празник на душевна радост и благочестие.
към текста >>
Глашатаите на това съ
битие
го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благоволение". Да, чистите пастирски сърца наистина чуха тези думи.
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното
битие
.
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие.
И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие.
И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното. Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните. Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите. Какво иска днес младият човек от по-възрастните? Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие.
към текста >>
Ние наистина виждаме, как човек и вътре в своята народност все повече и повече се сраства със само материалното на земното
битие
.
И така, ние виждаме: в земния живот въобще, в културния живот, като цивилизован живот, прониква този елемент, който, като вътрешен материализъм, е обхванал живота на познанието, художествения и религиозен живот. Ние можем днес наистина да видим, как върху различните народности, които се формират на Земята, не действа вече, както беше преди, това, което творчески е формирало хората от дълбините на Вселената, а действа това, което израства само от глъбините на самата Земя.
Ние наистина виждаме, как човек и вътре в своята народност все повече и повече се сраства със само материалното на земното битие.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И ето човек, когато се спуска във физически-земното съществуване от своето доземно
битие
, той донася със себе си до известна степен също и отзвуци на тези сили, които е носил в себе си по времето на доземното си
битие
.
Вие вече знаете от курса лекции, който прочетох тук миналата година за философията, космологията и религиозното познание, че човек, преди да се спусне на Земята, вече е напълно определено сформирано същество, само не е облечено във физическо тяло, не е свързано още с физическите сили на Земята, но което, може да се каже, е облечено с душевно-духовното, свързано е с душевно-духовните сили също така, както сме свързани чрез своето физическо тяло и с физическите природни сили.
И ето човек, когато се спуска във физически-земното съществуване от своето доземно битие, той донася със себе си до известна степен също и отзвуци на тези сили, които е носил в себе си по времето на доземното си битие.
Защото в детето действа още духовното, явяващо се отзвук на силите, пребивавали в нас до момента на слизането ни на Земята.
към текста >>
И в същото време, когато той изработва тези два инструмента на своето земно
битие
, върху него продължават да въздействат охарактеризираните от нас сили на духовния свят.
Защото човек формира своето физическо тяло в първите 7 години на своя живот, а своето етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили, в течение на вторите 7 години.
И в същото време, когато той изработва тези два инструмента на своето земно битие, върху него продължават да въздействат охарактеризираните от нас сили на духовния свят.
към текста >>
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си
битие
е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло.
Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек.
към текста >>
Може да се опише като свят на доземното или следземното
битие
.
Благодарение на своя външен физически живот човек живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили. Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят. Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него.
Може да се опише като свят на доземното или следземното битие.
Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие. Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства.
към текста >>
По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното
битие
.
Благодарение на своя външен физически живот човек живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили. Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят. Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него. Може да се опише като свят на доземното или следземното битие. Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо.
По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие.
Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно.
към текста >>
Свръхсетивният свят на доземното
битие
е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления.
Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят. Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него. Може да се опише като свят на доземното или следземното битие. Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие.
Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления.
Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства.
към текста >>
В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното
битие
нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност. Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата.
В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес.
И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес. Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори. Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>
Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното
битие
в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност. Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес.
Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори.
Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>
Тогава Началата все още така силно са въздействали на човека в неговото доземно
битие
, че той донасял и на Земята силите, необходими за неговия живот.
Тези взаимоотношения с Началата са имали в старите времена атавистичен вид.
Тогава Началата все още така силно са въздействали на човека в неговото доземно битие, че той донасял и на Земята силите, необходими за неговия живот.
Но нашата съвременна епоха се характеризира с това, че Началата повече или по-малко отстъпват, повече или по-малко се въздържат от въздействия върху човека при прехода му от духовния свят в земния свят, което оставя човека при слизането му на Земята по-слаб, отколкото това е било преди, и че човек сега трябва сам да търси спиритуалното, изхождайки от собствените си сили, тук на Земята за това, отново да намери правилните взаимоотношения с Началата.
към текста >>
33.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И аз ще избера днес, преди всичко, едно съ
битие
, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия.
За да разберем по-точно, какво преживява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят естествознанието или историята в областта на физически-етерния свят. В началото ще трябва да се задоволим, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането.
И аз ще избера днес, преди всичко, едно събитие, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия.
От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие. Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния. Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера. Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са чувствали и усещали. Ние вече нееднократно сме описвали характера на тогавашното душевно устройство и усещания.
към текста >>
От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това съ
битие
.
За да разберем по-точно, какво преживява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят естествознанието или историята в областта на физически-етерния свят. В началото ще трябва да се задоволим, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането. И аз ще избера днес, преди всичко, едно събитие, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия.
От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие.
Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния. Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера. Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са чувствали и усещали. Ние вече нееднократно сме описвали характера на тогавашното душевно устройство и усещания. Друго е да се докоснем до това, което са преживявали в това време тези същества, които принадлежат на наречения от нас свръхсетивен свят.
към текста >>
Днес ще разгледаме това съ
битие
от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния.
За да разберем по-точно, какво преживява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят естествознанието или историята в областта на физически-етерния свят. В началото ще трябва да се задоволим, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането. И аз ще избера днес, преди всичко, едно събитие, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия. От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие.
Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния.
Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера. Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са чувствали и усещали. Ние вече нееднократно сме описвали характера на тогавашното душевно устройство и усещания. Друго е да се докоснем до това, което са преживявали в това време тези същества, които принадлежат на наречения от нас свръхсетивен свят. Ние ще се обърнем сега към другата страна на живота и ще хвърлим поглед от гледна точка на свръхсетивния свят.
към текста >>
Съ
битие
то, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера.
За да разберем по-точно, какво преживява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят естествознанието или историята в областта на физически-етерния свят. В началото ще трябва да се задоволим, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането. И аз ще избера днес, преди всичко, едно събитие, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия. От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие. Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния.
Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера.
Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са чувствали и усещали. Ние вече нееднократно сме описвали характера на тогавашното душевно устройство и усещания. Друго е да се докоснем до това, което са преживявали в това време тези същества, които принадлежат на наречения от нас свръхсетивен свят. Ние ще се обърнем сега към другата страна на живота и ще хвърлим поглед от гледна точка на свръхсетивния свят.
към текста >>
Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят съ
битие
от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на Архаите.
Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на Архаите.
към текста >>
Това е било забележително по своето значение космическо съ
битие
.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата. Такива събития стават в свръхсетивните светове.
Това е било забележително по своето значение космическо събитие.
Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата. И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата. Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
Аз казах, че това свръхсетивно съ
битие
е станало в 4-то столетие от християнската ера.
В своята книга «Загадките на философията аз описах какво представлява другата страна на тази работа, тъй да се каже, човешката. Как този важен процес, станал в свръхсетивния свят, се е отразил във физически-сетивния свят, това ще намерите описано в моята книга «Загадките на философията». Там аз използвам философската терминология, защото езика на философията – това е език приспособен за материалния свят, докато ако говорим от гледна точка на свръхсетивното, то ще се наложи да се говори за свръхсетивни факти, а именно за това, че задълженията на Духовете на Формата, Властите, преминаха към Началата. Такива неща се подготвят в течение на цели епохи. И такива неща са свързани с дълбоки промени в живота на човешките души.
Аз казах, че това свръхсетивно събитие е станало в 4-то столетие от християнската ера.
Но това е само приблизително така, защото това, така да се каже, е само някаква средна точка, тъй като процеса на това предаване на пълномощия е протичал дълго време. Това се е подготвяло още в дохристиянските времена и е завършило едва в 12-то, 13-то, 14-то столетие. Четвъртото столетие – това е, така да се каже, някакъв среден пункт и то е назовано тук, за да се обозначи някакъв определен момент от историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Тайната на развитието на човечеството вътре в земното
битие
и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник. И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити».
Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
34.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Така, че във времето, което посочих, зад кулисите на световната история стана това велико, извънредно значително, могъщо съ
битие
, а именно, че мислите, чиято същност е в нещата и които човек черпи от самите неща, престанаха, може да се каже, да бъдат собственост само на Елохимите, а станаха собственост на Началата.
Така, че във времето, което посочих, зад кулисите на световната история стана това велико, извънредно значително, могъщо събитие, а именно, че мислите, чиято същност е в нещата и които човек черпи от самите неща, престанаха, може да се каже, да бъдат собственост само на Елохимите, а станаха собственост на Началата.
към текста >>
Може да се застане само на гледната точка на земното
битие
и да се разглежда тази отделна личност и това, как в нея се борят душевните сили; но може се разглежда този случай и от одвъдземна гледна точка и да се обърне внимание на това, как тази личност е ръководена и я водят Божествено-духовните Същества от висшите Йерархии.
Такава личност като Августин може да се охарактеризира от две страни.
Може да се застане само на гледната точка на земното битие и да се разглежда тази отделна личност и това, как в нея се борят душевните сили; но може се разглежда този случай и от одвъдземна гледна точка и да се обърне внимание на това, как тази личност е ръководена и я водят Божествено-духовните Същества от висшите Йерархии.
Тогава, в първия случай, при разглеждане от земна гледна точка, се запознават с човешката личност и с това, как тя живее в земните условия. Ако се застане на втората гледна точка, тогава се научава, че тази личност се явява някакъв посланик, изпратен от духовния свят. Човек впрочем, винаги е такъв. Тук на Земята, човек е земно същество и напълно може да се счита за такова. А това, че той в същото време е подложен на импулсите на силите от надземния свят, без да е подложен на ръководене и водене от тях, и става едновременно посланик на свръхсетивни Същества, не препятства съхраняването на свободата на земното му съществуване.
към текста >>
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното съ
битие
: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията.
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
35.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно съ
битие
, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата).
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата).
Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли.
към текста >>
Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това съ
битие
, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата).
Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа.
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
към текста >>
Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно съ
битие
?
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество.
Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие?
Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
Ако в общи линии си представим това съ
битие
то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие?
Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли.
Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
36.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Когато се премине в духовното
битие
, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение.
Тук те имат своето жило, а тук влачат като на буксир своята задна част на тялото; това са земни или пясъчни оси. При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум.
Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение.
И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото. Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.
към текста >>
И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното не
битие
.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни.
И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
към текста >>
37.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно
битие
.
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие.
С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството. Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период. Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха. Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи.
към текста >>
Там знаят: доказването е занятие, което на Земята се налага да се използва, а в света на духовното
битие
- там не доказват.
Виждате ли, това е свързано с обстоятелството, че тези хора са имали все още живо чувството, че всички те са дошли тук от своето доземно съществуване в Духовния свят. А в Духовния свят, когато се намират вътре в него, там не доказват.
Там знаят: доказването е занятие, което на Земята се налага да се използва, а в света на духовното битие - там не доказват.
Ако някой там би поискал да доказва, то би се получило впечатление, че той е взел някакъв мащаб и казва, че човек е длъжен да бъде с еди какъв си ръст, тъй като това фигурира в легендата за Прокруст: на този, който е твърде висок, трябва да му се отсече парче от крака, а този, който е недостатъчно висок - го разтягат. Така би изглеждал в духовния свят стремежа да се «доказва». Там нещата не са такива, че да може за доказателство да ги отсечеш. Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано.
към текста >>
Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно съ
битие
, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето.
Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво съ
битие
, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава.
В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава.
Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито съ
битие
би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително съ
битие
, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната.
Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава.
Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната.
Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
По време на египетско-халдейската епоха в изчисленията все пак се е съдържало нещо определено свързано с човешкото
битие
.
Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало. Сега всичко изчислено бива само премислено, а бива даже и не премислено, а само подложено на обработка посредством математически методи. Днес често при изчисленията забравят за съдържанието, а се грижат само за прилагането на тези методи. И това, което в математиката понякога се достига с откъсване от съдържанието, само с помощта на прилагането на съответни методи, това, по мое мнение, е ужасно! (не искам да го кажа в лошия смисъл, но това е ужасно).
По време на египетско-халдейската епоха в изчисленията все пак се е съдържало нещо определено свързано с човешкото битие.
към текста >>
Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото
битие
.
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята. Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята.
Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие.
И накрая настъпва гръко-римската епоха, където човек става съвсем земен човек.
към текста >>
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното
битие
.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие.
И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща. Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената. Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
към текста >>
Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с
битие
то на Вселената.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие. И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща.
Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената.
Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
към текста >>
38.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче съ
битие
то, което предстоеше, сигурно щеше да бъде от особен вид – тъй си казваха посветените.
Всичко онова, което в рамките на Мистериите съществуваше като учение, силно впечатляваше онези хора, които през епохата на Мистерията на Голгота все още се числяха към посветените. И тези посветени обясняваха Мистерията на Голгота тъкмо от тази гледна точка. Обаче те допълваха: Сега в Земната история трябва да се случи нещо, което да предизвика този преход от Лунните действия към Слънчевите действия – И така те стигаха до космическото значение на Исусовото раждане. В раждането на Исус те виждаха нещо като един импулс, идващ от Земята, който занапред щеше да превърне в универсален Регент на небесните явления именно Слънцето, а не Луната.
Обаче събитието, което предстоеше, сигурно щеше да бъде от особен вид – тъй си казваха посветените.
И тази особеност им се откриваше в следното. Те започнаха да разбират вътрешния смисъл на това, което става със Земята през последната третина на Декември. Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово. Те си казваха: Сега вече всичко зависи от Слънцето. Обаче по отношение на Земята, когато тя е издишала своите сили, Слънцето може да упражнява само своето превъзходство.
към текста >>
Великденската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно
битие
, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос.
Великденската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно битие, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос.
към текста >>
39.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Съ
битие
то на Голгота.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота.
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират.
към текста >>
След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното
битие
, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението? Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие. От тогава насам, това което древните можеха да виждат навън в мировото пространство, техните потомци сега можеха да усещат не външно, а вътрешно в хода на общочовешкото развитие.
След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
към текста >>
Това съ
битие
трябва да бъде разглеждано не само от земна гледна точка, а най-вече от гледна точка на извънземния свят.
Това събитие трябва да бъде разглеждано не само от земна гледна точка, а най-вече от гледна точка на извънземния свят.
Или с други думи: Христос не бива да бъде разглеждан само така, като че ли Той слиза от Небето на Земята и става човек, следователно е даден на хората; Христовото Събитие трябва да бъде разглеждано също и така, че Христос продължава своето развитие вече не горе на Небето, а долу на Земята.
към текста >>
Или с други думи: Христос не бива да бъде разглеждан само така, като че ли Той слиза от Небето на Земята и става човек, следователно е даден на хората; Христовото Съ
битие
трябва да бъде разглеждано също и така, че Христос продължава своето развитие вече не горе на Небето, а долу на Земята.
Това събитие трябва да бъде разглеждано не само от земна гледна точка, а най-вече от гледна точка на извънземния свят.
Или с други думи: Христос не бива да бъде разглеждан само така, като че ли Той слиза от Небето на Земята и става човек, следователно е даден на хората; Христовото Събитие трябва да бъде разглеждано също и така, че Христос продължава своето развитие вече не горе на Небето, а долу на Земята.
към текста >>
И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към
битие
то на Боговете те ще прибавят и
битие
то на човеците.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили. Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили.
И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците.
Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>
40.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В началото на нашето летоброене, когато споменът за Съ
битие
то на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света.
В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Съ
битие
то на Голгота.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света. В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това съ
битие
за мислите, чувствата и волята на хората по света!
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света!
Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си
битие
, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
Земята издишва своята душа. Какво означава това? Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта. Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета. Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера.
Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености. Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества. Но през Великденския
към текста >>
Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното
битие
на човека и духовното
битие
на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
От антропософската Духовна наука ние знаем, че на Земята тъкмо духовният живот на човека е пряко свързан с низходящото развитие на физическия живот. Докато ние мислим, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите. Мисленето е битка със загиващата материя.
Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
към текста >>
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото
Битие
, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
41.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
По този начин в съня на
Битие
то, в това съноподобно съзнание се промъкваше и съня на Аза.
Следователно, тези празненства бяха изпълнени с чудно и интимно човешко съдържание. Те представляваха един вид въпроси към божествено-духовния свят. И те получаваха отговор, защото наред с покълващата, цъфтяща и зрееща Земя, хората усещаха, как отгоре, през иначе минералния въздух се спуска нещо, което е близо до растителното.
По този начин в съня на Битието, в това съноподобно съзнание се промъкваше и съня на Аза.
към текста >>
42.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тези, които говореха така, добре знаеха, че във вътрешния свят на човека е изместено едно съ
битие
, което по-рано се разиграваше в Космоса.
И къде се намира сега Драконът, къде да го търсим? Навсякъде, където има хора на Земята! Там се намира Драконът. Следователно, ако Михаил искаше да продължи своята мисия, започната през предисторическата епоха именно там, в обективния природен свят, където той победи Дракона или мировия Звяр във външната природа, сега той трябваше да пренасочи своята битка в дълбините на самата човешка природа. Да, битката на Михаил беше изместена във вътрешния свят на човека и този процес беше започнал от дълбока древност, за да продължи до 18. столетие.
И тези, които говореха така, добре знаеха, че във вътрешния свят на човека е изместено едно събитие, което по-рано се разиграваше в Космоса.
И те казваха приблизително следното: Погледнете към древните времена и си представете, че тогава Михаил изгони Дракона от Небето и го свали на Земята, едно събитие, което се разигра в извънчовешките светове. А погледнете сега към новото време. Замислете се как човекът се появи на Земята и как започна да приема в себе си външната природа, да я преобразява, тъй че именно тя да може да приюти Дракона. По този начин битката на Михаил с Дракона беше изместена на Земята.
към текста >>
И те казваха приблизително следното: Погледнете към древните времена и си представете, че тогава Михаил изгони Дракона от Небето и го свали на Земята, едно съ
битие
, което се разигра в извънчовешките светове.
Навсякъде, където има хора на Земята! Там се намира Драконът. Следователно, ако Михаил искаше да продължи своята мисия, започната през предисторическата епоха именно там, в обективния природен свят, където той победи Дракона или мировия Звяр във външната природа, сега той трябваше да пренасочи своята битка в дълбините на самата човешка природа. Да, битката на Михаил беше изместена във вътрешния свят на човека и този процес беше започнал от дълбока древност, за да продължи до 18. столетие. И тези, които говореха така, добре знаеха, че във вътрешния свят на човека е изместено едно събитие, което по-рано се разиграваше в Космоса.
И те казваха приблизително следното: Погледнете към древните времена и си представете, че тогава Михаил изгони Дракона от Небето и го свали на Земята, едно събитие, което се разигра в извънчовешките светове.
А погледнете сега към новото време. Замислете се как човекът се появи на Земята и как започна да приема в себе си външната природа, да я преобразява, тъй че именно тя да може да приюти Дракона. По този начин битката на Михаил с Дракона беше изместена на Земята.
към текста >>
В хода на еволюцията човечеството се затваря в себе си и
битие
то на Михаил се премества в човешката душа.
Този обрат в мисленето на хората не беше белязан с онази абстрактност, която е толкова присъща на нашите съвременници. Днес хората предпочитат да се изразяват с възможно най-простите и кратки изречения. Те казват: Да, по-рано хората са си представяли битката на Михаил и Дракона във външния свят.
В хода на еволюцията човечеството се затваря в себе си и битието на Михаил се премества в човешката душа.
към текста >>
43.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното
битие
, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса. Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят. Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества.
към текста >>
За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително съ
битие
.
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така.
За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие.
А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>
Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това съ
битие
не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история.
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник?
Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история.
Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>
И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на
Битие
то, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни.
Посочих още, че този Дракон се намира не във външната природа, а в човека. Защото в своята невинност външната природа не може да има нищо общо с Дракона. Вчера аз описах как той, един вид се окопава в човешкото същество. Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие.
И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни.
Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи. В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>
И тук ние можем да добавим: Онова, което ще ни отведе до истинския Михаилов празник, всъщност е едно душевно съ
битие
, едно сърдечно съ
битие
, изразяващо се в това, че годишният кръговрат отново ще може да бъде изживяван напълно реално.
И тук ние можем да добавим: Онова, което ще ни отведе до истинския Михаилов празник, всъщност е едно душевно събитие, едно сърдечно събитие, изразяващо се в това, че годишният кръговрат отново ще може да бъде изживяван напълно реално.
Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
към текста >>
44.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското
битие
на нашата планета.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства.
По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета.
С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта.
към текста >>
45.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое
битие
на дванадесет части.
Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на животните/.
Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части.
Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните. Но другите животни не се насочват точно според това. Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета. Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото.
към текста >>
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско
битие
, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление. Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността.
към текста >>
46.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това
битие
светлина-въздух не
битие
то на въздуха, а
битие
то на светлината; въздухът е за нея само носител.
Пеперудата също лети във въздуха, но тя е всъщност изцяло едно създание на светлината.
И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител.
Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух.
към текста >>
47.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
-Тя ме изпълва със силата на
битие
то
-Тя ме изпълва със силата на битието
към текста >>
48.
Съдържание
GA_232 Мистерийни центрове
Животът на спомените,
битие
то на жеста и физиономията.
Врастване във вътрешния живот на природата чрез представите и волята.
Животът на спомените, битието на жеста и физиономията.
Преживяване на деня и годината. Лятна воля и зимна воля.
към текста >>
49.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И свързвайки се по такъв начин с утринната заря, вие вече така изживявате колоритното сияние и блясък, раждането на Слънцето от колоритното сияние и блясък, че във вашето сърце в живо изживяване изгрява Слънцето от утринната заря и тогава добивате представата, че заедно със Слънцето се движите по небосвода, че Слънцето не е там, а вие - тук, а че вашето
битие
някак си се простира до слънчевото
битие
, че вие странствате заедно със светлината през деня.
Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите. И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да чувствате: Да, тази утринна заря не ме оставя сам. Работата не е просто, че тя е там, а аз - тук. Аз вътрешно съм свързан с нея. Това е свойство на душата ми; в тази минута аз сам съм утринна заря.
И свързвайки се по такъв начин с утринната заря, вие вече така изживявате колоритното сияние и блясък, раждането на Слънцето от колоритното сияние и блясък, че във вашето сърце в живо изживяване изгрява Слънцето от утринната заря и тогава добивате представата, че заедно със Слънцето се движите по небосвода, че Слънцето не е там, а вие - тук, а че вашето битие някак си се простира до слънчевото битие, че вие странствате заедно със светлината през деня.
към текста >>
По такъв начин човек фактически съединява душата си също и с външното в природното
битие
.
Когато развиете това усещане, което, както беше казано, се развива не от мисленето (от мисленето не можеш да се приближиш до човека), а което може да бъде развито по указания начин от спомените, по-точно казано, от силата на спомените, тогава нещата, които дотогава сте възприемали само чрез физическите си сетивни органи, започват да приемат друг облик, те започват да стават духовно-душевно прозрачни. Защото макар и един път достигнали до чувството за следване на Слънцето, възприемайки силите на утринната заря, за да странствате заедно със Слънцето, започвате да виждате по друг начин всичките цветове на поляната. Цветята не само показват своите жълти или червени цветове, които са на повърхността, но те започват да говорят, по духовен начин да беседват с нашата душевност. Цветът става прозрачен. Духовното става вътрешно подвижно в растението и цъфтежът сякаш става говор.
По такъв начин човек фактически съединява душата си също и с външното в природното битие.
И по този начин се получава впечатление, че нещо стои зад природното битие, че светлината, с която се свързваме, е носена от духовни същества. И постепенно в тези духовни същества се съзират чертите на това, което се описва от Антропософията.
към текста >>
И по този начин се получава впечатление, че нещо стои зад природното
битие
, че светлината, с която се свързваме, е носена от духовни същества.
Защото макар и един път достигнали до чувството за следване на Слънцето, възприемайки силите на утринната заря, за да странствате заедно със Слънцето, започвате да виждате по друг начин всичките цветове на поляната. Цветята не само показват своите жълти или червени цветове, които са на повърхността, но те започват да говорят, по духовен начин да беседват с нашата душевност. Цветът става прозрачен. Духовното става вътрешно подвижно в растението и цъфтежът сякаш става говор. По такъв начин човек фактически съединява душата си също и с външното в природното битие.
И по този начин се получава впечатление, че нещо стои зад природното битие, че светлината, с която се свързваме, е носена от духовни същества.
И постепенно в тези духовни същества се съзират чертите на това, което се описва от Антропософията.
към текста >>
Ние влизаме например с цялото си
битие
в цветето и получаваме това, което аз, освен мисловно изживяване и изживяване на спомени, бих могъл да нарека изживяване на жеста в най-добрия смисъл на думата.
Ние влизаме например с цялото си битие в цветето и получаваме това, което аз, освен мисловно изживяване и изживяване на спомени, бих могъл да нарека изживяване на жеста в най-добрия смисъл на думата.
И благодарение на това, ние стигаме до представата как духовното навсякъде и непосредствено действа във физическото.
към текста >>
50.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук стигаме до две неща: първото е това, което човек е изпитал духовно-душевно в доземното
битие
.
Тук стигаме до две неща: първото е това, което човек е изпитал духовно-душевно в доземното битие.
Ще оставим това за последващо разглеждане. Обаче съществува и нещо друго, свързано с физическата телесност, нещо, което човек внася във физическата телесност в качеството на индивидуално същество. Към това се отнася всичко, което обичайните естественонаучни представи обикновено причисляват към наследствеността. Човек носи в себе си даже склонностите на темперамента, които също така силно действат в душевното, особено импулсите, които се свързват с това, което е било свойствено на физическите му предци.
към текста >>
Тези същества са намерили своя път нагоре в лунното
битие
и сега са свързани с лунното
битие
.
Тези същества са намерили своя път нагоре в лунното битие и сега са свързани с лунното битие.
В някакъв смисъл те принадлежат към населението на Луната.
към текста >>
Ние вече видяхме, че след преминаване през земното
битие
, човек първо влиза в сферата на влияние на Луната, след това по-нататък - в сферата на влияние на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н.
И сега работата стои по такъв начин, че човек, преминал вратата на смъртта, поетапно преживява това, което е свързано с планетарния свят, отнасящ се до нашата Земя.
Ние вече видяхме, че след преминаване през земното битие, човек първо влиза в сферата на влияние на Луната, след това по-нататък - в сферата на влияние на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н.
Днес първо ще ни интересува въпросът по какъв начин човек влиза в сферата на влияние на Луната.
към текста >>
Така стои човек, от една страна, пред съществата от нормално развитите Йерархии, а от друга страна, той стои, бидейки втъкан във всеобщото
битие
, също и пред луциферически и ариманически образи.
Така стои човек, от една страна, пред съществата от нормално развитите Йерархии, а от друга страна, той стои, бидейки втъкан във всеобщото битие, също и пред луциферически и ариманически образи.
към текста >>
Когато човек, като духовно-душевно същество, слиза от доземното си
битие
в земното, преминава този път, който ви описах в курса «Космология, религия и философия».
Когато човек, като духовно-душевно същество, слиза от доземното си битие в земното, преминава този път, който ви описах в курса «Космология, религия и философия».
Той има определено духовно-душевно битие, което свързва с даденото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото ембрионално съществуване. И едното и другото - физическо-ембрионалното и духовното - проникват едно в друго, съединяват се едно с друго и така човек влиза в земно битие. Но в това, което стои в наследствената линия и което преминава от предците към наследниците чрез наследствените признаци - в него се съдържа всичко, което за ариманическите същества се явява уязвимо място, чрез което те могат да проникнат в човешката природа. В силите на наследствеността стоят ариманическите сили. И в следствие на това, че човек носи в себе си много от тези наследствени импулси, той има такава телесност, която Азът не може добре да обхване.
към текста >>
Той има определено духовно-душевно
битие
, което свързва с даденото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото ембрионално съществуване.
Когато човек, като духовно-душевно същество, слиза от доземното си битие в земното, преминава този път, който ви описах в курса «Космология, религия и философия».
Той има определено духовно-душевно битие, което свързва с даденото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото ембрионално съществуване.
И едното и другото - физическо-ембрионалното и духовното - проникват едно в друго, съединяват се едно с друго и така човек влиза в земно битие. Но в това, което стои в наследствената линия и което преминава от предците към наследниците чрез наследствените признаци - в него се съдържа всичко, което за ариманическите същества се явява уязвимо място, чрез което те могат да проникнат в човешката природа. В силите на наследствеността стоят ариманическите сили. И в следствие на това, че човек носи в себе си много от тези наследствени импулси, той има такава телесност, която Азът не може добре да обхване. В това именно и се състои тайната на някои човешки същества, че те носят в себе си твърде много от наследствените импулси.
към текста >>
И едното и другото - физическо-ембрионалното и духовното - проникват едно в друго, съединяват се едно с друго и така човек влиза в земно
битие
.
Когато човек, като духовно-душевно същество, слиза от доземното си битие в земното, преминава този път, който ви описах в курса «Космология, религия и философия». Той има определено духовно-душевно битие, което свързва с даденото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото ембрионално съществуване.
И едното и другото - физическо-ембрионалното и духовното - проникват едно в друго, съединяват се едно с друго и така човек влиза в земно битие.
Но в това, което стои в наследствената линия и което преминава от предците към наследниците чрез наследствените признаци - в него се съдържа всичко, което за ариманическите същества се явява уязвимо място, чрез което те могат да проникнат в човешката природа. В силите на наследствеността стоят ариманическите сили. И в следствие на това, че човек носи в себе си много от тези наследствени импулси, той има такава телесност, която Азът не може добре да обхване. В това именно и се състои тайната на някои човешки същества, че те носят в себе си твърде много от наследствените импулси. Днес това наричат «обременена наследственост».
към текста >>
Защото сега, след преместването на Луната - и тук стигам до необходимостта да употребявам човешката реч за това, което ми се искаше да облека в други словесни изрази, - тези същества, тези древни мъдри учители стигат дотам, по време на своето лунно
битие
да търсят съглашение с ариманическите и луциферическите сили.
Така интимно са свързани с човешкия живот ариманическото и луциферическото. Това трябва да се регулира; то трябва да се регулира в общото развитие на човека. Затова и стана необходимо тези древни мъдри учители на човечеството от Земята, на която те не можеха да извършват това регулиране - защото то не може да бъде направено по времето на земния живот на човека, а извън земния живот човек вече не се намира на Земята, - затова и възникна необходимостта тези древни мъдри учители да напуснат Земята и да продължат своето съществуване на Луната.
Защото сега, след преместването на Луната - и тук стигам до необходимостта да употребявам човешката реч за това, което ми се искаше да облека в други словесни изрази, - тези същества, тези древни мъдри учители стигат дотам, по време на своето лунно битие да търсят съглашение с ариманическите и луциферическите сили.
Особено вредна би била за човека намесата на ариманическите сили в неговото битие след смъртта, когато тези ариманически сили действително биха могли да имат влияние върху него. Защото когато човек преминава през вратата на смъртта и в своята душа носи последствията на нещо зло, той попада - както вече ви казах - изцяло в ариманическо обкръжение, даже той има ариманичен вид. Той сам има ариманическа физиономия и възприема само онези човешки същества, които също имат такава физиономия. Това трябва да остане само душевно преживяване за човека. Ако тук би могъл да се намеси Ариман, ако би могъл да повлияе на астралното тяло, това би станало сила, която Ариман би могъл да импулсира в човека, която не само не би започнала постепенно да се изравнява кармически, но която би сродила съвсем тясно човека със Земята, би го довела до твърде тясна връзка със земното.
към текста >>
Особено вредна би била за човека намесата на ариманическите сили в неговото
битие
след смъртта, когато тези ариманически сили действително биха могли да имат влияние върху него.
Така интимно са свързани с човешкия живот ариманическото и луциферическото. Това трябва да се регулира; то трябва да се регулира в общото развитие на човека. Затова и стана необходимо тези древни мъдри учители на човечеството от Земята, на която те не можеха да извършват това регулиране - защото то не може да бъде направено по времето на земния живот на човека, а извън земния живот човек вече не се намира на Земята, - затова и възникна необходимостта тези древни мъдри учители да напуснат Земята и да продължат своето съществуване на Луната. Защото сега, след преместването на Луната - и тук стигам до необходимостта да употребявам човешката реч за това, което ми се искаше да облека в други словесни изрази, - тези същества, тези древни мъдри учители стигат дотам, по време на своето лунно битие да търсят съглашение с ариманическите и луциферическите сили.
Особено вредна би била за човека намесата на ариманическите сили в неговото битие след смъртта, когато тези ариманически сили действително биха могли да имат влияние върху него.
Защото когато човек преминава през вратата на смъртта и в своята душа носи последствията на нещо зло, той попада - както вече ви казах - изцяло в ариманическо обкръжение, даже той има ариманичен вид. Той сам има ариманическа физиономия и възприема само онези човешки същества, които също имат такава физиономия. Това трябва да остане само душевно преживяване за човека. Ако тук би могъл да се намеси Ариман, ако би могъл да повлияе на астралното тяло, това би станало сила, която Ариман би могъл да импулсира в човека, която не само не би започнала постепенно да се изравнява кармически, но която би сродила съвсем тясно човека със Земята, би го довела до твърде тясна връзка със земното. Към това се стремят ариманическите сили.
към текста >>
Те биха искали да пронижат тези образи със своите сили, да съединят възможно повече подобни същества със земното
битие
и да основат по такъв начин така нареченото ариманическо земно човечество.
Той сам има ариманическа физиономия и възприема само онези човешки същества, които също имат такава физиономия. Това трябва да остане само душевно преживяване за човека. Ако тук би могъл да се намеси Ариман, ако би могъл да повлияе на астралното тяло, това би станало сила, която Ариман би могъл да импулсира в човека, която не само не би започнала постепенно да се изравнява кармически, но която би сродила съвсем тясно човека със Земята, би го довела до твърде тясна връзка със земното. Към това се стремят ариманическите сили. Те искат да проникнат в тези човешки същества, които пренасят през вратата на смъртта зли импулси, когато човек още има сходство със земния си образ.
Те биха искали да пронижат тези образи със своите сили, да съединят възможно повече подобни същества със земното битие и да основат по такъв начин така нареченото ариманическо земно човечество.
към текста >>
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното
битие
.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека. И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта.
към текста >>
Когато по този начин човек, при слизане към земното
битие
, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека.
И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта.
към текста >>
Обратно, било е установено съглашение с луциферическите същества, че те могат да имат влияние върху човека, след като премине вратата на смъртта, но не когато се спуска към земното
битие
.
Обратно, било е установено съглашение с луциферическите същества, че те могат да имат влияние върху човека, след като премине вратата на смъртта, но не когато се спуска към земното битие.
към текста >>
Сега бих искал да говоря от съвсем друга гледна точка за
битие
то на тези ариманически и луциферически същества пак в природното обкръжение.
Сега бих искал да говоря от съвсем друга гледна точка за битието на тези ариманически и луциферически същества пак в природното обкръжение.
При разглеждането на въпроса за Михаил вече засегнах този проблем. Сега искам да внеса уточнения. Представете си изменението, което настъпва в обкръжаващата ни природа, когато стоим пред надигаща се мъгла. Водните изпарения от Земята се издигат нагоре. Ние даже живеем в атмосфера, изпълнена от тези издигащи се водни изпарения от Земята.
към текста >>
Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето
битие
по отношение на земното.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане. Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове.
Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
И както виждате, тук е точката, след която можем да бъдем изведени до излизащото зад пределите на земното
битие
действие на природното в човека.
Така идваме до разбирането за това, по какъв начин са включени ариманическото и луциферическото в процесите от външната природа. И когато изучаваме в човека явленията на наследствеността и адаптацията към средата, ние виждаме, че в тях той приближава до природата своето духовно-душевно същество. Наблюдавайки такива природни явления, като издигащата се мъгла и облаци, покрити от поток светлина, виждаме как ариманическите и луциферически сили се свързват с природните. Но приближаването на човешкото духовно-душевно до наследствеността и адаптацията към природата - както ви показах днес - се явява само един от подходите към луциферическото и ариманическото. И така, наблюдавайки природното в човека, ние намираме в него луциферическото и ариманическото, а също и природните явления, които носят в себе си това, което съвсем не занимава физиката: отново луциферическото и ариманическото.
И както виждате, тук е точката, след която можем да бъдем изведени до излизащото зад пределите на земното битие действие на природното в човека.
към текста >>
51.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
изпълвате ми
битие
то.
изпълвате ми битието.
към текста >>
изпълвате ми
битие
то.
изпълвате ми битието.
към текста >>
52.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Често в различна връзка съм казвал, че човек се поддава на заблуда, приписвайки си - преди всичко като физически човек - едно отделно от земната планета, все-обемащо особено
битие
.
Продължението на разглежданията, започнати от нас в предишната лекция, ни води днес до нещо, което трябва да послужи като подготовка за следващите две лекции. То ни води до прозрение за връзката на човека - и при това на целия човек - с нашата Земя.
Често в различна връзка съм казвал, че човек се поддава на заблуда, приписвайки си - преди всичко като физически човек - едно отделно от земната планета, все-обемащо особено битие.
Той е наистина независим и индивидуален като душевно и духовно същество. Като физически, земен човек, той принадлежи на Земята с нейната органическа телесност и това се отнася в известна степен и до неговото етерно тяло.
към текста >>
По този начин разширяваме нашето
битие
в космоса, чувстваме се едно с космоса.
Но това не е всичко. Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса.
По този начин разширяваме нашето битие в космоса, чувстваме се едно с космоса.
И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса. Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед. Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
към текста >>
В космически аспект медицината е космическа поезия, както много тайни от света се състоят в това, че нещо, което на едно ниво от
битие
то е вредно или води до болест, на друго е висше, най-прекрасно, най-съвършено.
Това е наистина една забележителна връзка.
В космически аспект медицината е космическа поезия, както много тайни от света се състоят в това, че нещо, което на едно ниво от битието е вредно или води до болест, на друго е висше, най-прекрасно, най-съвършено.
Това ни се показва, когато инспиративното познание прониква до металните жили в Земята, до металното в Земята.
към текста >>
53.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да се разглеждат всички тези събития е извънредно интересно, защото по този начин се получават впечатления за това колко изменчиво е всичко в сферата на Земното
битие
.
Особено интересно е съзерцанието на случилото се в земното развитие във времето, предшестващо атлантското развитие, малко външно обозначено от мен като лемурийски период, а също и съзерцанието на стоящото в най-близкото времево пространство, когато Земята е повтаряла стадия на Старото Слънце. По времето на лемурийската епоха се повторил лунният стадий.
Да се разглеждат всички тези събития е извънредно интересно, защото по този начин се получават впечатления за това колко изменчиво е всичко в сферата на Земното битие.
към текста >>
Още по-рано са възникнали чисто цветови явления, както съм ги посочил в описанията на слънчевото
битие
и сатурновото
битие
.
Тогава се връщаме към това, което съществува под формата на вълнуващи се, тъчащи, плаващи цветови образувания, възникващи и изчезващи. И ако после вземете описанието на древното Слънце - предшественика на Земята - или древния Сатурн, дадени от мен във «Въведение в тайната наука», ще кажете: всичко това се разбира от само себе си, ако знаеш, че изхождайки от всичко това, трябва да се върнеш назад. Тогава възприеманите растителни образувания, плуващи растителни образувания, губят белтъчната субстанция, подобни са на облачни образувания.
Още по-рано са възникнали чисто цветови явления, както съм ги посочил в описанията на слънчевото битие и сатурновото битие.
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В какво се разкрива мировото съ
битие
, в какво се изразява неговото откровение?
Да, но какво е това, което се чува тогава?
В какво се разкрива мировото събитие, в какво се изразява неговото откровение?
То разкрива себе си като мирово Слово, като Логос. Логосът, мировото Слово звучи в подема и отлива на варовиковото. И когато тази реч е възможно да бъде възприета вътрешно, тогава се възприема и нещо друго. Защото това става съвсем възможно за човека.
към текста >>
Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на съ
битие
то.
После този Гьотеанум беше погълнат от огъня. Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас. И от скръбта може да се роди потребност - да се вижда все по-дълбоко и по-дълбоко, вглеждайки се в това, което все още стои пред нашата мисловна сила: този обхванат от пламъците в новогодишната нощ Гьотеанум.
Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието.
Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказаното от мен вчера и онзи ден, е свързано с Евангелието от Йоан - това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък. И това е значителен, много значителен импулс, скъпи мои приятели, който ние трябва да успеем да възприемем. Да превърнем този пламък в повод: благодарение на него да видим другия пламък, пламъкът, унищожил някога Ефеския храм. И да превърнем това в потребност да имаме чувство за обосноваване на това, което се съдържа в началото на Евангелието от Йоан. Да погледнем, наистина призвани от тези горестни свещени импулси, назад от Йоановото Евангелие към Ефеския храм, който някога също е горял, и тогава в този печален горящ пламък в Гьотеанума ние ще имаме напомняне за това, което се вля в Акаша заедно с изгарящия пламък в Ефеския храм.
към текста >>
55.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на
битие
то, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците.
Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на човечеството и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане. И е имало посвещавани ученици, които именно чрез особен вид посвещение, практикувано там, се довеждали, така да се каже, до Мировото Слово. Ако погледнем към тази подготовка, на която се подлагали в началото посвещаваните там, в Хиберния, ще видим, че тази подготовка се е състояла от две неща. Първото е било, че подготвяните душевно се довеждали до всички трудности на познанието въобще.
Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците.
Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна борба и чести крушения в тази вътрешна борба, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
към текста >>
виж как ми липсва
битие
то.
виж как ми липсва битието.
към текста >>
Защото той бил подготвен да преживее силата, която му излизала насреща в образа на тази статуя и която казвала за себе си: Виж, как ми липсва
битие
то.
И както можете да си представите, това отново произвеждало силно впечатление върху ученика.
Защото той бил подготвен да преживее силата, която му излизала насреща в образа на тази статуя и която казвала за себе си: Виж, как ми липсва битието.
Образът съм на света. Живея в твоето познание.
към текста >>
ала каквото съм, не е
битие
.
ала каквото съм, не е битие.
към текста >>
Сега ученикът получавал, бих казал, изцяло излъчващо ужас чувство: Всички идеи, които има човек, са просто само идеи, в тях няма никакво
битие
.
Сега ученикът получавал, бих казал, изцяло излъчващо ужас чувство: Всички идеи, които има човек, са просто само идеи, в тях няма никакво битие.
Ако напрегнеш човешката глава - такова усещане е имал ученикът, - макар и да се стига тогава до идеите, битие няма никъде. Идеите са това, което е видимо, а не битието.
към текста >>
Ако напрегнеш човешката глава - такова усещане е имал ученикът, - макар и да се стига тогава до идеите,
битие
няма никъде.
Сега ученикът получавал, бих казал, изцяло излъчващо ужас чувство: Всички идеи, които има човек, са просто само идеи, в тях няма никакво битие.
Ако напрегнеш човешката глава - такова усещане е имал ученикът, - макар и да се стига тогава до идеите, битие няма никъде.
Идеите са това, което е видимо, а не битието.
към текста >>
Идеите са това, което е видимо, а не
битие
то.
Сега ученикът получавал, бих казал, изцяло излъчващо ужас чувство: Всички идеи, които има човек, са просто само идеи, в тях няма никакво битие. Ако напрегнеш човешката глава - такова усещане е имал ученикът, - макар и да се стига тогава до идеите, битие няма никъде.
Идеите са това, което е видимо, а не битието.
към текста >>
Така пред ученика се изправяли две статуи: едната от тях въплъщавала в себе си това, което са идеите без
битие
, а другата - фантазните образи без истина.
Така пред ученика се изправяли две статуи: едната от тях въплъщавала в себе си това, което са идеите без битие, а другата - фантазните образи без истина.
към текста >>
56.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото
битие
изчезва и в теб се преоткрива.
В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото битие изчезва и в теб се преоткрива.
към текста >>
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в
битие
то.
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
към текста >>
Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига
битие
.
Помислете, скъпи мои приятели, че на този етап, който ви описах вчера в края на лекцията, ученикът се освобождавал с думите, възникващи на местата на двете статуи: Наука, Изкуство.
Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие.
А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина. Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието. Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие. Сега той преживявал отгласи. И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини.
към текста >>
Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от
битие
.
Помислете, скъпи мои приятели, че на този етап, който ви описах вчера в края на лекцията, ученикът се освобождавал с думите, възникващи на местата на двете статуи: Наука, Изкуство. Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие. А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина. Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието.
Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие.
Сега той преживявал отгласи. И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини.
към текста >>
И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери
битие
от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини.
Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие. А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина. Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието. Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие. Сега той преживявал отгласи.
И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини.
към текста >>
В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото
битие
изчезва и в теб се преоткрива.
В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото битие изчезва и в теб се преоткрива.
към текста >>
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в
битие
то.
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
към текста >>
Научи се духовно да съзерцаваш зимното
битие
и ще ти се открие гледка на доземното.
Научи се духовно да съзерцаваш зимното битие и ще ти се открие гледка на доземното.
към текста >>
Научи се духовно да сънуваш лятното
битие
и ще добиеш преживяване на следземното.
Научи се духовно да сънуваш лятното битие и ще добиеш преживяване на следземното.
към текста >>
57.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното
битие
и времето на следземното
битие
, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане.
Обаче при това се достигало още и нещо друго. В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
към текста >>
като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно
битие
.
Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч. Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е.
като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
към текста >>
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно
битие
.
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие.
Каквото описах там, оживявало в съзнанието на ученика; всичко това просто било с него. Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало. А самия себе си той усещал вътре. Но се чувствал организиран в тази полумека маса. И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета.
към текста >>
Древното Лунно
битие
се изправяло пред него като планетарно
битие
, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало.
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие. Каквото описах там, оживявало в съзнанието на ученика; всичко това просто било с него.
Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало.
А самия себе си той усещал вътре. Но се чувствал организиран в тази полумека маса. И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета.
към текста >>
В Лунното
битие
въобще не е съществувала никаква възможност да се считаме затворени вътре в своята кожа.
В Лунното битие въобще не е съществувала никаква възможност да се считаме затворени вътре в своята кожа.
Такива мебели, каквито сега ни заобикалят, към които можеш да се приближиш и да ги опипаш, тогава не са съществували. Всичко съществуващо по това време е било природен резултат. И ако вие бихте протегнали орган, какъвто сте имали по това време - което, впрочем, така е и било, - сравнявайки го с днешните палци, би могло дотолкова да го протегнете, че той съвсем би изчезнал и ръката също би могла да се протегне дотолкова, че съвсем да се изтъни и т.н. Сега, докосвайки една дъска, вие не усещате, че тази дъска ви принадлежи. Вземайки нещо тогава, просто сте усещали, че то ви принадлежи; така, както въздушната маса все още ни принадлежи днес.
към текста >>
Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното
битие
оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на човечеството на Земята, намиращи се сега в Лунната колония.
Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното битие оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на човечеството на Земята, намиращи се сега в Лунната колония.
Всичко това се откривало на хибернийския ученик по време на състоянието на вцепеняване. И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие.
към текста >>
И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото
битие
.
Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното битие оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на човечеството на Земята, намиращи се сега в Лунната колония. Всичко това се откривало на хибернийския ученик по време на състоянието на вцепеняване.
И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие.
към текста >>
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като
битие
, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото
битие
.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент. Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната.
Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
В ученика оживявало
битие
то на Сатурн.
Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива. А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега. Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното. Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
В ученика оживявало битието на Сатурн.
към текста >>
И така, вие виждате, че в тези Хибернийски Мистерии ученикът се въвеждал в това, което е било миналото на земното планетарно
битие
.
И така, вие виждате, че в тези Хибернийски Мистерии ученикът се въвеждал в това, което е било миналото на земното планетарно битие.
Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие.
към текста >>
Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното
битие
.
И така, вие виждате, че в тези Хибернийски Мистерии ученикът се въвеждал в това, което е било миналото на земното планетарно битие.
Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие.
към текста >>
Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното
битие
като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване.
След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни. Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия.
Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване.
За да мога изобщо да ви охарактеризирам това преживяване, трябва да започна тази характеристика по следния начин.
към текста >>
Ученикът от Хибернийските Мистерии е воден към това преживяване - разбира се, не в земния свят, а бидейки пренесен в друг свят - и благодарение на него, разбира се, не във физическата земна действителност, пред него в образ се появявало
битие
то на Юпитер.
Ученикът от Хибернийските Мистерии е воден към това преживяване - разбира се, не в земния свят, а бидейки пренесен в друг свят - и благодарение на него, разбира се, не във физическата земна действителност, пред него в образ се появявало битието на Юпитер.
към текста >>
Когато този образ се изправял пред посвещавания в Хиберния, тогава той се намирал в
битие
то на Вулкан, в най-късната метаморфоза на състоянието на земната планета.
Това, което човек преживява, става Слово. Словото се разпространява на планетата Вулкан. Всичко на планетата Вулкан е говорещо живо същество. Словото звучи от Словото, Словото се обяснява със Слово, Словото говори за Слово, Словото се учи да разбира Словото. Човек се усеща като свят, разбиращ Словото, като Слово - свят, разбиращ Словото.
Когато този образ се изправял пред посвещавания в Хиберния, тогава той се намирал в битието на Вулкан, в най-късната метаморфоза на състоянието на земната планета.
към текста >>
След първото посвещение са искали да покажат на ученика, представяйки му на изхода образа на Христа: всичко, което е мировият път на Земята, се стреми към съ
битие
то на Голгота.
Собствения си разцвет те преживели по времето, предшестващо Мистерията на Голгота. Особеността на великите Мистерии обаче се състояла именно в това, че в тези велики Мистерии се говорело за Христа като за бъдеще, както впоследствие хората говорели за Христос като за преминал през събития в миналото.
След първото посвещение са искали да покажат на ученика, представяйки му на изхода образа на Христа: всичко, което е мировият път на Земята, се стреми към събитието на Голгота.
Тогава това още се представяло като бъдеще.
към текста >>
Постепенно свързаното със сетивно-физическото
битие
, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане.
Но каквото могло само да се присъедини към физическата действителност, оставило в сянка това, което се съобразявало с духовното издигане на човека, със спиритуалното одухотворяване на човека, със спиритуалното одушевяване на човека.
Постепенно свързаното със сетивно-физическото битие, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане.
Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат представени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите предания, че това било също и някакво историческо събитие. Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат представени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите предания, че това било също и някакво историческо съ
битие
.
Но каквото могло само да се присъедини към физическата действителност, оставило в сянка това, което се съобразявало с духовното издигане на човека, със спиритуалното одухотворяване на човека, със спиритуалното одушевяване на човека. Постепенно свързаното със сетивно-физическото битие, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане.
Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат представени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите предания, че това било също и някакво историческо събитие.
Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо съ
битие
, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота.
Но каквото могло само да се присъедини към физическата действителност, оставило в сянка това, което се съобразявало с духовното издигане на човека, със спиритуалното одухотворяване на човека, със спиритуалното одушевяване на човека. Постепенно свързаното със сетивно-физическото битие, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане. Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат представени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите предания, че това било също и някакво историческо събитие.
Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Обмислете това удивително съ
битие
, предшествало Тридесетгодишната война: млад човек, съвсем млад човек, отдава ръката си на духовно същество, свише записваща такова нещо като «Химическата сватба»!
Обмислете това удивително събитие, предшествало Тридесетгодишната война: млад човек, съвсем млад човек, отдава ръката си на духовно същество, свише записваща такова нещо като «Химическата сватба»!
И каквото в случая се появява в посочения пример, е било частно явление за тези времена. Тези неща са се узнавали и съхранявали не винаги. Въобще всичко важно, което било дадено на човечеството тогава, се давало на хората по такъв начин, че те не са били способни да разберат с разсъдъка си даваното. Това е била оттичаща се спиритуалност, която все още им се откривала; хората са я записвали, но вече на са можели да я преживеят в себе си.
към текста >>
58.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Следователно за посветените и техните ученици в Хиберния се открила необходимост действителното сетивно съ
битие
да бъде преживяно само по духовен, спиритуален начин.
Следователно за посветените и техните ученици в Хиберния се открила необходимост действителното сетивно събитие да бъде преживяно само по духовен, спиритуален начин.
И за този начин на мислене и тази познавателна ориентация, които са били знайни в Хиберния, не се изисквало друго освен спиритуалност във физическия свят.
към текста >>
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо съ
битие
в Палестина в началото на летоброенето.
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето.
И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот. Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма. Обаче това станало необходима посока на движението на културното развитие в Европа.
към текста >>
Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова съ
битие
като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма.
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето. И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот.
Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма.
Обаче това станало необходима посока на движението на културното развитие в Европа.
към текста >>
Той би се превърнал в своего рода отшелник в земното
битие
, въпреки надареността си със способността за спомняне от Сатурн.
Това е било първото силно впечатление, получавано от ученика, благодарение на факта, че подобно нещо му го поднасяли с голяма тържественост, със сериозна, но не сантиментална тържественост. После той се учил да разбира и следното: да, но ако в човек би действала само оловната сила на Сатурн, ако само тази сила на оловото на Сатурн би давала на човек способностите на Аза, способността за спомняне, тогава той би станал напълно чужд на Космоса. Ако тук би действала само силата на Сатурн, макар и човек да би възприемал чрез силата си за спомняне това, което е виждал с физическите си очи и би го съхранявал в себе си за времето на земния си живот, той би станал чужд на Космоса.
Той би се превърнал в своего рода отшелник в земното битие, въпреки надареността си със способността за спомняне от Сатурн.
към текста >>
Отецът, който стои пред теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното
битие
, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята.
Виж - така се казвало на ученика, - тук пред теб е изправен мировият Отец. Мировият Отец носи в Сатурн оловото, в Юпитер - калая, в Марс - родственото на земната същност желязо, но в съвсем различно състояние, в Слънцето - сияещото злато, във Венера - сияйно-излъчващата мед, в Меркурий - излъчващия живак, в Луната - блестящото сребро. Ти носиш в себе си от металите само това, което си могъл да усвоиш за себе си от планетарните състояния, които Земята е имала преди. От сегашното състояние ти можеш да усвоиш само желязото. Обаче като земен човек ти не си цялостен.
Отецът, който стои пред теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното битие, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята.
Само тогава ти за първи път си цялостен, човече. Тук, на Земята, ти стоиш като част от човека. Останалото носи Отеца около своята глава и в своята ръка пред теб. Това, което стои тук пред теб, с това, което носи - това за пръв път си ти. Ти стоиш на Земята.
към текста >>
Но във вида, в който тя ги носи в себе си, металите са само спомени за това как е живяло някога в Земята среброто по време на лунното
битие
, златото - по време на слънчевото
битие
, оловото - по време на
битие
то на Сатурн.
Това, което стои тук пред теб, с това, което носи - това за пръв път си ти. Ти стоиш на Земята. Обаче тази Земя не винаги е била такава, каквато тя е днес. Ако тя би била винаги такава, ти не би могъл да съществуваш като човек на нея. Защото тя носи в себе си, макар и в отмряло състояния, и оловото на Сатурн, и калая на Юпитер, и желязото на Марс - само че в друго състояние, - и златото на Слънцето, и среброто на Луната, и медта на Венера, и живака на Меркурий; всичко това тя носи в себе си.
Но във вида, в който тя ги носи в себе си, металите са само спомени за това как е живяло някога в Земята среброто по време на лунното битие, златото - по време на слънчевото битие, оловото - по време на битието на Сатурн.
И това, което днес виждаш в плътните метални маси на оловото, калая, желязото, златото, медта, живака и среброто (с изключение на познатото ти желязо, което не е вътрешно земно желязо, защото е марсианско), това, което днес виждаш в тези компактни, плътни метали, се е изляло някога от Космоса в Земята в съвършено различно състояние. Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности. Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя. И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите.
към текста >>
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се съ
битие
в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е.
мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло. И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа. Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път.
към текста >>
59.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
- е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното
битие
- подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние.
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина. Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето. Така постепенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки?
- е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние.
Виждате ли, ученикът стигал до там, че да може да каже: Това, което се явява като тайна на Луната, излязла от Земята и все още съхраняваща нещо от доземното лунно състояние, се отразява от цветята срещу мен. Защото цветята са говорили на ученика всяка нощ не едно и също. Когато Луната стояла в съзвездието Лъв, цветята говорили различно от това, което те говорили, когато Луна е стояла в Дева или в Скорпион. Защото за това, което Луната е преживявала по време на преминаването и през зодиакалния кръг, разказвали земните цветя. Те разказвали за тайните на Вселената.
към текста >>
те разкриват своето родство с
битие
то на Луната;
те разкриват своето родство с битието на Луната;
към текста >>
В действителност металите, каквито са те сега на Земята, са дошли от Космоса във въздушна форма и постепенно в течение на лунното
битие
са станали течни.
В действителност металите, каквито са те сега на Земята, са дошли от Космоса във въздушна форма и постепенно в течение на лунното битие са станали течни.
Те са дошли във въздушна форма, когато Земята е била в своето древно слънчево състояние, достигнали са течна форма в течение на лунното битие и са били покорени от Земята в твърда форма именно по време на земното развитие. Това е била втората тайна, която се откривала на ученика.
към текста >>
Те са дошли във въздушна форма, когато Земята е била в своето древно слънчево състояние, достигнали са течна форма в течение на лунното
битие
и са били покорени от Земята в твърда форма именно по време на земното развитие.
В действителност металите, каквито са те сега на Земята, са дошли от Космоса във въздушна форма и постепенно в течение на лунното битие са станали течни.
Те са дошли във въздушна форма, когато Земята е била в своето древно слънчево състояние, достигнали са течна форма в течение на лунното битие и са били покорени от Земята в твърда форма именно по време на земното развитие.
Това е била втората тайна, която се откривала на ученика.
към текста >>
Следователно човек се усещал в своя облик като топлиннороден, само променил се в течение на лунното
битие
и
битие
то на Земята, но все пак достигащ своето първоначално състояние в древното сатур-ново време така, както металното в Земята той усещал като слънцеродено - въздушнородено, цветята, растенията като луннородени - воднородени.
Бидейки родени от топлинния етер под влияние на знаците на Зодиака, те са топлиннородени.
Следователно човек се усещал в своя облик като топлиннороден, само променил се в течение на лунното битие и битието на Земята, но все пак достигащ своето първоначално състояние в древното сатур-ново време така, както металното в Земята той усещал като слънцеродено - въздушнородено, цветята, растенията като луннородени - воднородени.
Той е можел така да усеща, защото е бил подготвен чрез това, че е възприемал нещата с чувства, стимулирани в него за преживяване на топло-въздушно-то и студено-водното.
към текста >>
те откриват родство си с
битие
то на Луната;
те откриват родство си с битието на Луната;
към текста >>
60.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния живот, с духа на природното
битие
.
В течение на последните седмици говорих тук за различни видове Мистерии.
Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния живот, с духа на природното битие.
Това бяха Мистериите на Хиберния. Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека. Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората.
към текста >>
В действителност те са семена, които са били посадени в земното
битие
от небето по време на древното слънчево и лунно време.
Когато днес имаме пред себе си Земята и изучаваме субстанциите й - вижте коя да е книга по минералогия или по геология, - тогава всичко се описва така, както се описва Земята. В древната наука не е било така. Тогава погледът блуждаел над Земята; но в същото време, когато виждали субстанциите, вдигали поглед към небето и в небето виждали същността на субстанциите. Само видимо лежат медта, цинкът и оловото в Земята.
В действителност те са семена, които са били посадени в земното битие от небето по време на древното слънчево и лунно време.
към текста >>
61.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
С това, че са експонирали със собствената си душа слънчевото
битие
, са встъпвали в отношение със самите Интелигенции на Слънцето.
и изчисляват, изчисляват, или, за да се запознаят със субстанцията й, употребяват спектроскоп и т.н. Но всичко, което научават, е безкрайно абстрактно в сравнение с това, което някога са можели да узнаят за звездите! Обаче древната мъдрост, истинската астрология би могла да бъде научена - както вчера вече разказах - само тогава, когато има живо общуване с Интелигенциите на Космоса. Това е било именно достигането на знания, когато са можели в своята душа, в своя дух да разговарят с Интелигенциите на космоса. Това, което «златото» означава за човешкия организъм, е свързано със слънчевата тайна.
С това, че са експонирали със собствената си душа слънчевото битие, са встъпвали в отношение със самите Интелигенции на Слънцето.
Те са можели да кажат на човека как стоят нещата със златото. По същия начин влизали във връзка с лунните Интелигенции - по начина, който ви описах.
към текста >>
В определено време те се оттеглили в
битие
то на Луната, като при отделянето на Луната от Земята основали своеобразна лунна колония.
Лунната Интелигенция се разпознавала като това, което в древността са били великите Учители на земното човечество, някога преподавали на Земята прамъдростта. Това са били същите Учители, които сега, бих казал, изпращат на Земята своите сили, своите импулси от Луната.
В определено време те се оттеглили в битието на Луната, като при отделянето на Луната от Земята основали своеобразна лунна колония.
към текста >>
И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото
битие
.
Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател.
И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие.
И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили. Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там.
към текста >>
62.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Голяма част от хората приемат Великденския празник като съ
битие
, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса.
Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>
Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с
Битие
то на Земната планета.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък.
Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета.
Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>
Тайните ритуали на Посвещението все по-непригодни в хода на човешкото развитие бяха изтеглени от западащите мистерийни центрове и, така да се каже, обнародвани в Съ
битие
то на Голгота.
Ето защо кандидатът за Посвещение далеч не можеше да достигне степените на свръхсетивния Христос.
Тайните ритуали на Посвещението все по-непригодни в хода на човешкото развитие бяха изтеглени от западащите мистерийни центрове и, така да се каже, обнародвани в Събитието на Голгота.
към текста >>
И всичко, което преди беше само едно живо съдържание на съзнанието, сега с помощта на процеси, чиито опознаване е наша най-близка задача се превърна в един напомнящ празник за историческото съ
битие
на Голгота.
Онези хора от епохата на християнството, които подразбраха нещо от Мистерията на Голгота, усетиха, че душите им се заливат от празнично, тържествено настроение; нещо повече бих могъл да кажа, че душите им бяха обвзети от един свещен трепет.
И всичко, което преди беше само едно живо съдържание на съзнанието, сега с помощта на процеси, чиито опознаване е наша най-близка задача се превърна в един напомнящ празник за историческото събитие на Голгота.
към текста >>
За да стигне до Христос, той трябва да отправи поглед към повратния миг на времето, към началото на християнското летоброене, или с други думи към времето, когато стана Съ
битие
то на Голгота /рис.1 стрелката/.
Искам ли да продължа тази схематична рисунка, позволете ми да отбележа и развитието на следващите епохи, с други думи на времето. Ето едната година, втората, третата /в пространствен смисъл Земята е винаги тази, но по отношение на времето неща представим нещата по следния начин/. Сега тук се разиграва Мистерията на Голгота. Нека приемем, че един човек живее, да кажем, в осмото столетие. За да стигне до Христос, той не трябва да прибягва до Мистериите и до извисяването към Слънцето.
За да стигне до Христос, той трябва да отправи поглед към повратния миг на времето, към началото на християнското летоброене, или с други думи към времето, когато стана Събитието на Голгота /рис.1 стрелката/.
към текста >>
Ако оставим върху душата си да действуват древните методи на Посвещението и всичко, което в тях беше образ на смъртта и възкресението на човека и ако от друга страна вземем външната структура на култовите действия, например в празника на Адонис, които също бяха изображение на мистерийните процеси, тогава от шеметната височина на тази гледна точка, ние ще установим как и трите явления методите на Посвещението, смъртта и възкресението на човека, и празника на Адонис се обединяват в историческото Съ
битие
на Голгота.
Ако оставим върху душата си да действуват древните методи на Посвещението и всичко, което в тях беше образ на смъртта и възкресението на човека и ако от друга страна вземем външната структура на култовите действия, например в празника на Адонис, които също бяха изображение на мистерийните процеси, тогава от шеметната височина на тази гледна точка, ние ще установим как и трите явления методите на Посвещението, смъртта и възкресението на човека, и празника на Адонис се обединяват в историческото Събитие на Голгота.
към текста >>
Външният символ, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образност, от един спомен, който просто не позволяваше на душата да забрави историческото Съ
битие
от Голгота.
Всичко, което се извършваше незабележимо и тайно в светилището на Мистериите, сега беше изнесено навън в историята. Всичко, което преди съществуваше само за посветените, сега стана достояние на народите. И вече далеч не беше необходимо да се потапя нечие изображение в морето, като символ на едно или друго божествено присъствие. Решаваща стана мисълта, решаващ стана споменът за Голгота.
Външният символ, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образност, от един спомен, който просто не позволяваше на душата да забрави историческото Събитие от Голгота.
към текста >>
63.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Обаче древните светогледи бяха наясно, че когато човек слиза от духовния свят където преди земното си въплъщение той живее като духовно-душевно същество -, когато влиза в своето физическо
битие
, тогава той ще бъде проникнат, импрегниран от онези импулси, които идват от Луната.
Обаче древните светогледи бяха наясно, че когато човек слиза от духовния свят където преди земното си въплъщение той живее като духовно-душевно същество -, когато влиза в своето физическо битие, тогава той ще бъде проникнат, импрегниран от онези импулси, които идват от Луната.
И ако човекът иска да насочи погледа си към всичко онова, което го формира като живо същество, което пулсира в него като сили на дишането, като сили на изхранването, изобщо като универсални сили на растежа, той трябва да се обърне не към Земните сили, а към извън-Земните сили. Обърне ли се към Земните сили, той ще установи начина, по който те се отнасят към него. Защото: ако ние останем без организиращата функция на извън-Земните сили, ако лишени от тяхната космическа помощ ние престанем да поддържаме пластичния облик на нашето тяло, какво биха дали тогава Земните сили на нашето тяло? В мига щом извън-Земните сили се отдръпнат от това тяло и то бъде оставено само на Земните сили, тогава то се разпада, разлага се, превръща се в труп. Земните сили могат да направят от човека само един труп, те не могат да изградят никакъв жив човек.
към текста >>
И тъкмо това е най-важното съ
битие
в планетарния живот на нашата Земя, тъкмо то лежи в основата на Голготската Мистерия.
Вчера аз говорих пред Вас точно за тези процеси. А най-същественото в случая с Исус от Назарет беше това, че промяната, която стана в неговата 30 година, в предишните епохи се извършваше с всички хора, но с тази разлика, че тогава светлината на духовното Слънце проникваше само външно в тях, докато сега самият духовен повелител на Слънцето, самият Христос ако трябва да го наречем с една човешка дума се спусна долу, за да потърси убежище в тялото на Исус от Назарет и за да се включи в неговото развитие.
И тъкмо това е най-важното събитие в планетарния живот на нашата Земя, тъкмо то лежи в основата на Голготската Мистерия.
към текста >>
И в мига, когато човекът овладяваше това вглеждане, това взиране в своята собствена същност, в този миг той можеше да изживява себе си също и там, в пред-Земното си
битие
.
И Посвещението започваше от там, че на окултния кандидат ставаше пределно ясно: Аз нямам дори предчувствие за човека, как мога да бъда тогава човек! Аз трябва първо да се изуча на това да се вглеждам навътре в помощта на моите сетива, както иначе гледам навън в света. Да, тази беше първата степен в древните Мистерии.
И в мига, когато човекът овладяваше това вглеждане, това взиране в своята собствена същност, в този миг той можеше да изживява себе си също и там, в пред-Земното си битие.
Защото тогава той знаеше със сигурност: сега аз съм в моето духовно отечество /рис.2/
към текста >>
64.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Завчера аз говорих за такъв процес от Мистериите, който водеше човека да там, че да разбира съ
битие
то на смъртта.
Завчера аз говорих за такъв процес от Мистериите, който водеше човека да там, че да разбира събитието на смъртта.
Аз казах: човекът беше довеждан до изживяването на смъртта най-вече благодарение на онази мисъл за възкресението, която включваше в себе си и есенният празник на Адонис; благодарение на онази мисъл, която му откриваше възкресението в духовния свят след изтичането на трите дни. А защо този процес на духовно възкресение принадлежеше към есента, аз обясних още тогава.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно съ
битие
, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно съ
битие
: Пожарът на храма в Ефес.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество.
И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес.
Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>
По този начин едно привидно случайно съ
битие
изигра огромна роля в духовното развитие на света.
По този начин едно привидно случайно събитие изигра огромна роля в духовното развитие на света.
В нашите среди макар и преди много години аз изтъкнах: докато пожарът поглъщаше храма в Ефес, удари рождения ден на Александър Велики. Докато долу гореше храма, горе станаха решителни и важни събития.
към текста >>
Битие
Време
Битие Време
към текста >>
Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията
Битие
, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса.
Така Вие имате един сбор от понятия.
Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса.
към текста >>
66.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и
битие
то на съвременния човек.
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата? Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото.
към текста >>
Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до съ
битие
с десетилетна давност.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си. След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен.
Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност.
Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях.
към текста >>
Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със съ
битие
, станало преди десет години.
Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях. И всичко това може да се появи пред вас днес във вид на картина.
Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със събитие, станало преди десет години.
В днешно време в съответствие не само с науката, но и с някакво неопределено чувство, което се преживява от съвременният човек много слабо, но все пак го има, човек локализира в главата си подобна мнемоническа представа, която, като че ли връща опита от миналото. Той казва: "Споменът за преживяванията се намира в главата ми".
към текста >>
И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното съ
битие
, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя.
Ако обръщаме духовен поглед достатъчно далеч в миналото, то срещаме човешки същества, които в главата си са нямали понятия, представи и мисли, а по странен начин, както може да ни се стори, са преживявали главата като цяло. Те не са се отдавали като нас на абстракции. Да преживяват идеи в главата си е било чуждо за тях, но те са знаели как да преживяват собствената си глава.
И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя.
Те са казвали: "В Космоса съществува Земята. И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята. Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно. Моята глава е космическата памет за битието на Земята. Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя.
към текста >>
Моята глава е космическата памет за
битие
то на Земята.
Да преживяват идеи в главата си е било чуждо за тях, но те са знаели как да преживяват собствената си глава. И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя. Те са казвали: "В Космоса съществува Земята. И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята. Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно.
Моята глава е космическата памет за битието на Земята.
Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя. " Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава. Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори. Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята. Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения.
към текста >>
Земното
битие
едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя.
И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя. Те са казвали: "В Космоса съществува Земята. И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята. Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно. Моята глава е космическата памет за битието на Земята.
Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя.
" Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава. Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори. Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята. Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения. Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз нося на раменете си образ на планетата Земя.
към текста >>
Той казвал: "От всеобщото космическо
битие
боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори.
И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята. Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно. Моята глава е космическата памет за битието на Земята. Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя. " Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава.
Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори.
Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята. Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения. Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз нося на раменете си образ на планетата Земя. " Така както съвременният човек отнася картините от своята памет към своето преживяване, така древният човек е отнасял своята глава като цяло към планетата Земя. Забележителна разлика във вътрешното възприятие!
към текста >>
Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал съ
битие
то по знака, който е оставил.
Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци.
Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил.
Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували.
към текста >>
Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е съ
битие
.
И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята.
Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие.
И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си съ
битие
то, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята.
Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека. Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници. Ние ги поставяме по навик.
Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята.
"Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
към текста >>
67.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като съ
битие
, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена. И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество. Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно. Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението.
Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н.
Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
към текста >>
Хората заедно с това ясно са знаели, че тогава когато те в Азия са живеели заедно с гномите, ундините, силфите и саламандрите, тоест с елементарните духове на земята, водата, въздуха и огъня, - в съня, когато тялото почива, те са преживявали съществата от третата йерархия в планетарното
битие
, - във всичко, което обитава в отнасящата се към Земята планетарна система.
Хората заедно с това ясно са знаели, че тогава когато те в Азия са живеели заедно с гномите, ундините, силфите и саламандрите, тоест с елементарните духове на земята, водата, въздуха и огъня, - в съня, когато тялото почива, те са преживявали съществата от третата йерархия в планетарното битие, - във всичко, което обитава в отнасящата се към Земята планетарна система.
Имало е обаче, моменти, когато спящият, възприемайки третата йерархия, усещал: много странна област се е доближила до мен. Тя ме приема в себе си, тя ме откъсва от земното съществуване. Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането.
към текста >>
Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното
битие
.
Имало е обаче, моменти, когато спящият, възприемайки третата йерархия, усещал: много странна област се е доближила до мен. Тя ме приема в себе си, тя ме откъсва от земното съществуване. Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането.
Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие.
– Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички. А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание.
към текста >>
И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно
битие
.
И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие.
Но ние намираме също сред тези народи нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско. На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско. От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали. Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали.
към текста >>
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо съ
битие
на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>
68.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
/*Градът е наречен в Библията (
Битие
10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш.
В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата.
/*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш.
Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена. Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция. Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното. Това е било ново устройство на душата.
към текста >>
В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно
битие
и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята.
В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения.
В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята.
Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години.
към текста >>
Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно съ
битие
, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо
битие
.
В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида. Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си. Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н. - но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства. Той се е чувствал единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите.
Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие.
Той усещал себе си в етерното.
към текста >>
69.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското
битие
е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина.
И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
към текста >>
Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възможност да пробие през илюзиите и да дойде до истинското
битие
.
Възможно е, сега вие да кажете, че сами отдавна вече сте стигнали до това убеждение; че вие знаете това достатъчно добре. Но цялото познание, което човек може да има със сегашното си съзнание относно илюзорния характер на сетивния свят, е нищо в сравнение с този вътрешен срив, вътрешна трагика, която хората от онези времена са преживявали при подготовката за Хибернийското посвещение. Защото, когато казват теоретически: всичко е майя, всичко е илюзия, - то приемат това много леко.
Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възможност да пробие през илюзиите и да дойде до истинското битие.
към текста >>
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно
битие
то и неговия илюзорен характер.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер.
А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината. Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина! Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
към текста >>
Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от
битие
то и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер. А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината. Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина!
Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
към текста >>
Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш
битие
то и истината.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство.
Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината.
И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието. И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер. Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло.
към текста >>
И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и
битие
то.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство. Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината.
И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието.
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер. Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане.
към текста >>
70.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
За да проникнем в значението на това съ
битие
ще припомним следното.
За да проникнем в значението на това събитие ще припомним следното.
Трябва да помним, че в тези две души, които са станали впоследствие Аристотел и Александър Велики, е живеело, на първо място, всичко това, което те възприели в отдалечените в миналото времена, а след това го изучили. И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност. И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики. Представете си ролята, изиграна от тази личност. Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма.
към текста >>
71.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико съ
битие
, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите.
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният пожар в Ефес. След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из Гърция.
А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико събитие, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите.
Да се вгледаме в образа на Юлиан Отстъпник*./* Юлиан, наречен отстъпник, - римски император (361-363) - виж лекцията от 19 април 1917 г. в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Елевзинските мистерии. Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
към текста >>
И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това съ
битие
се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим.
В мистериите на Хиберния, чието ескизно описание ви дадох, е имало две статуи, действащи сугестивно върху човека, правейки възможно за него да се вглежда в света също така остро, както са го виждали древните атланти. Строго се охранявали тези мистерии на Хиберния, обгърнати от атмосфера на дълбока сериозност. Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски.
И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим.
До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път. Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
към текста >>
Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно съ
битие
в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски. И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим. До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път.
Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
към текста >>
72.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В древни времена за такова съ
битие
се казвало, че то е предизвикано от завистта на боговете.
Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите. Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите. Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове. И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека. Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към духа, пада жертва на трагична съдба.
В древни времена за такова събитие се казвало, че то е предизвикано от завистта на боговете.
към текста >>
Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното съ
битие
в благодеяние.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
73.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното
битие
и подчиняват природата.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят.
Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата.
Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
към текста >>
Раждайки
Битие
в дълбините на света.
Раждайки Битие в дълбините на света.
към текста >>
Светлината на мировото
битие
Светлината на мировото битие
към текста >>
В
Битие
то на Света молейки за Светлина.
В Битието на Света молейки за Светлина.
към текста >>
В потока на земното
битие
,
В потока на земното битие,
към текста >>
74.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Моралното значение на поправените изживявания в кармата трябва да се превърне във външно съ
битие
на света
Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство. Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера. Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия. Вътрешната необходимост във верижното свързване на събитията, се дължи на силите на първата йерархия. В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото.
Моралното значение на поправените изживявания в кармата трябва да се превърне във външно събитие на света
към текста >>
75.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено съ
битие
, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си.
Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно. Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам.
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си.
И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване. А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това! Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>
И за да настъпи това съ
битие
, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго.
Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно. Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам. Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си.
И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго.
Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване. А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това! Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>
До момента, когато се натъкваме на дадено важно съ
битие
, то лежи в несъзнателното.
А сега ви моля да размислите: Това, което става тук с нас, фактически живее в несъзнателната част на нашето същество.
До момента, когато се натъкваме на дадено важно събитие, то лежи в несъзнателното.
Всичко става така, като че ли е подчинено на природните закони. Но къде природните закони биха имали силата да произведат подобно нещо? Това, което става в тази област, може да противоречи на всяка природна закономерност и да се подиграе на всичко онова, което ние изграждаме във основа на природните закони. Външните страни на човешкия живот дори могат да бъдат обхванати в изчислени закони.
към текста >>
Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно съ
битие
, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно съ
битие
, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота. Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах! Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти. И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти.
Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
към текста >>
Онова, което има само морално значение, трябва да стане едно външно дело, трябва да стане външно съ
битие
в света.
Всичко това може да причини благоразположение или неприятно чувство, според това, как според него вие изграждате вътрешната същност на вашето тяло в живота между смъртта и едно ново раждане. Всичко това може да ви доведе до симпатии и антипатии, когато по съответния начин изграждате вашето астрално тяло с помощта на съществата от втората йерархия - Власти, Сили, Господства. Но всичко това не ви дава още силата да направите да се превърне в мирово действие това, което в един минал живот е било само едно човешко дело. Вие сте направили добро на един човек или сте му причинили вреда. Това трябва да има като следствие, че в един следващ живот този човек ще ви срещне и при тази среща трябва да намерите импулса за изправяне на последствията от миналия живот.
Онова, което има само морално значение, трябва да стане едно външно дело, трябва да стане външно събитие в света.
към текста >>
Те действат в това, което в човешкия живот е съ
битие
, изживяване.
За целта са необходими онези същества, които превръщат, метаморфозират моралните дела в мирови дела. Това са съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли. Те превръщат онова, което в един земен живот изхожда от нас, в наши изживявания в следващия земен живот.
Те действат в това, което в човешкия живот е събитие, изживяване.
към текста >>
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко
битие
, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
към текста >>
Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго съ
битие
, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии.
Всички отделни въпроси по съответен начин ще ни се разкрият в техните отговори, когато по един правилен начин обгърнем с поглед тази основа.
Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии.
Човекът се движи свободно само в царството на минералния свят. Там е областта на неговата свобода.
към текста >>
76.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно съ
битие
, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето.
Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре.
Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето.
Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи.
към текста >>
77.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Отворете книгите по история и ще намерите, че в 711 година е станало особено важно съ
битие
в конфликта между Европа и нахлуващия през Испания арабизъм.
Отворете книгите по история и ще намерите, че в 711 година е станало особено важно събитие в конфликта между Европа и нахлуващия през Испания арабизъм.
Тарик[8], пълководец на арабите, преминава от Африка в Испания. Той стига на онова място, което е получило своето име от самия него: Гебел Ал Тарик, нареченото по-късно Гибралтар. Става битката при Ксерес де ла Фронтера в 711 година; една важна атака на арабизма срещу Испания през 711 година, значи в началото на 8-то столетие. Тогава действително стават битки, в които военното щастие се колебае насам, натам между народите, които по-късно бяха дошли в Испания при местните жители, намиращи се там от по-рано и нахлуващите араби. И още тогава в Испания живееше нещо от едно извънредно силно уважение пред образоваността на нахлуващите араби.
към текста >>
78.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
То разглежда само по-обширната основа на живота, но не и това, което израства от цялостта на развитието и
битие
то - самия човек.
В едно подобно положение по отношение на цялото възприемане на света е стигнало модерното материалистично схващане.
То разглежда само по-обширната основа на живота, но не и това, което израства от цялостта на развитието и битието - самия човек.
Нашето разглеждане на природата изцяло трябва да бъде такова, че да се разглежда природата в нейната обширност, но в разглеждането веднага да ни се яви това, от което, като че ли би трябвало тя сама от себе си да създаде човека. Благодарение на това човекът наистина се явява като един микрокосмос, като едно концентриране на всичко онова, което се намира в ширините на Космоса.
към текста >>
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо съ
битие
, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното съ
битие
.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното. Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората. В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно.
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
79.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но човешкият живот остава безсмислен, само когато го разглеждаме така, че насочваме погледа си към едно историческо съ
битие
и не питаме: - Как в това историческо съ
битие
изпъкват напред определени човешки характери, как те се проявяват, когато се появят в едно по-късно прераждане?
Но човешкият живот остава безсмислен, само когато го разглеждаме така, че насочваме погледа си към едно историческо събитие и не питаме: - Как в това историческо събитие изпъкват напред определени човешки характери, как те се проявяват, когато се появят в едно по-късно прераждане?
- Когато не питаме за това, определени исторически събития се явяват напълно безсмислени, безсмислени, защото не се реализират, защото изгубват своя смисъл, ако не могат да бъдат изживени, ако в един следващ земен живот не се преврънат в душевни импулси, ако не намират компенсация и не се реализират в следващи земни съществувания.
към текста >>
Защото, виждате ли, когато веднъж се случи това потресаващо съ
битие
, едно съ
битие
, за което ще говоря веднага, което произведе особено силно и потресаващо въздействие в областта, за която става дума, аз бях на посещение точно при често споменаваната в моята автобиография личност, Карл Юлиус Шрьоер[3].
Защото, виждате ли, когато веднъж се случи това потресаващо събитие, едно събитие, за което ще говоря веднага, което произведе особено силно и потресаващо въздействие в областта, за която става дума, аз бях на посещение точно при често споменаваната в моята автобиография личност, Карл Юлиус Шрьоер[3].
И когато пристигнах там, той, също както и много други хора, беше безкрайно потресен от това, което се беше случило. И той изрече - всъщност така, че от начало беше като немотивирано, - като от смътни глъбини на духа думата «Нерон». Би могло да се вярва, че това беше съвсем немотивирано. Обаче по-късно напълно можеше да се види, че всъщност тук беше казано нещо от Акашовите записи, само че чрез една човешка уста. Касае се за следното:
към текста >>
Както казах, когато стана това съ
битие
, което произведе тогава такъв разтърсващ ефект, се намирах на път за Шрьоер.
Както казах, когато стана това събитие, което произведе тогава такъв разтърсващ ефект, се намирах на път за Шрьоер.
Аз не отидох там поради това събитие, но просто бях на път към Шрьоер. Той беше най-близкият човек, с когото аз говорих, така да се каже, върху този въпрос. Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон? - Той започна веднага разговор с думата «Нерон». Тогава тази дума «Нерон» ме разтърси.
към текста >>
Аз не отидох там поради това съ
битие
, но просто бях на път към Шрьоер.
Както казах, когато стана това събитие, което произведе тогава такъв разтърсващ ефект, се намирах на път за Шрьоер.
Аз не отидох там поради това събитие, но просто бях на път към Шрьоер.
Той беше най-близкият човек, с когото аз говорих, така да се каже, върху този въпрос. Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон? - Той започна веднага разговор с думата «Нерон». Тогава тази дума «Нерон» ме разтърси. Но тя ме разтърси толкова много, защото бе произнесена при особени обстоятелства, които ме впечатлиха, понеже два дни преди това при тогавашния германски посланик във Виена княз Ройс, имаше прием.
към текста >>
И действително се случи така, че изследването на съдбата на Нерон подейства изясняващо относно по-нататъшната съдба на съ
битие
то в Майерлинг и можа да се открие, че в лицето на престолонаследника на Австрия Рудолф наистина имахме работа с душата на Нерон.
И действително се случи така, че изследването на съдбата на Нерон подейства изясняващо относно по-нататъшната съдба на събитието в Майерлинг и можа да се открие, че в лицето на престолонаследника на Австрия Рудолф наистина имахме работа с душата на Нерон.
към текста >>
Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както
битие
то на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата.
Но, мои мили приятели, някой може да реши, че това, което ви казвам тук сега, е много по-важно, защото той разбира един исторически факт - именно Нерон - и в по-нататъшното разглеждане това е по-важно, отколкото да разбере човек катастрофата от Мейерлинг.
Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата.
А това е присъщото на кармата.
към текста >>
80.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И това е тогава съ
битие
то от миналия земен живот, или от един минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме нарисували първия ден в образа.
Когато се развие това изживяване, така че човек се почувства прикован като в менгеме - защото след третата нощ се получава едно такова чувство, като че човек се намира в менгеме, - когато той отново се събужда и се чувства като в менгеме, волята е изцяло парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява. Тази воля се превръща във виждане. Тя не може да направи нищо, но води до там, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, този образ става обективен.
И това е тогава събитието от миналия земен живот, или от един минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме нарисували първия ден в образа.
Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.
към текста >>
Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното съ
битие
от един минал земен живот.
Когато се развие това изживяване, така че човек се почувства прикован като в менгеме - защото след третата нощ се получава едно такова чувство, като че човек се намира в менгеме, - когато той отново се събужда и се чувства като в менгеме, волята е изцяло парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява. Тази воля се превръща във виждане. Тя не може да направи нищо, но води до там, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, този образ става обективен. И това е тогава събитието от миналия земен живот, или от един минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме нарисували първия ден в образа.
Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.
към текста >>
Вързването престава да съществува, когато съм разгледал съ
битие
то, когато имам картина на това, което е било в миналия земен живот, и след това отново обратно гледам съ
битие
то, което през трите дни не съм изгубил от погледа си.
Аз ви казах, че първо нещата ми се явяват така, като че ли всъщност някой ми донася изживяването. Така е именно на втория ден. Но след третия ден онези, които са го донесли, тези духовни същества се оттеглят, и тогава аз забелязвам, че то е мое собствено изживяване, което съм положил като причина в един минал земен живот. И понеже това не се намира вече в настоящето, понеже е нещо, което трябва да видя в миналия земен живот, поради това, намирайки се в него, аз се явявам на самия себе си като вързан.
Вързването престава да съществува, когато съм разгледал събитието, когато имам картина на това, което е било в миналия земен живот, и след това отново обратно гледам събитието, което през трите дни не съм изгубил от погледа си.
Тогава отново поглеждам назад, тогава отново ставам свободен когато се върна обратно, защото сега мога да се движа със следствието. Когато се намирам само в причината, аз не мога да се движа с тази причина. Следователно аз отивам обратно в миналото в един минал земен живот, ставам като обвързан с причината, но едва когато отново се върна в този земен живот, проблемът се разрешава.
към текста >>
Тогава пред мен се явява съ
битие
то от миналия земен живот, аз го виждам пред себе си.
Сега оставяме да изминат трите дни. На втория ден той ходи наоколо и казва: - Този образ, който вчера си съставих, ми подейства странно. През целия днешен ден съм кисел, в себе си имам нещо, което вътрешно ме разстройва, в мен още не е имало нещо като това, което идва от този образ. - Накрая на целия процес, след третия ден, сутринта аз ставам от леглото и долавям, че точно от този образ идва едно обвързване. Сега оставам в това вцепенение.
Тогава пред мен се явява събитието от миналия земен живот, аз го виждам пред себе си.
Преминавам сега към изживяването, което е още съвършено прясно, което е пред съзнанието ми. Тогава обвързването престава да съществува и аз си казвам: - Аха, така е било в миналия земен живот! То е причината, сега живее следствието. С него аз отново мога да живея, сега събитието е отново тук. -
към текста >>
С него аз отново мога да живея, сега съ
битие
то е отново тук. -
Сега оставам в това вцепенение. Тогава пред мен се явява събитието от миналия земен живот, аз го виждам пред себе си. Преминавам сега към изживяването, което е още съвършено прясно, което е пред съзнанието ми. Тогава обвързването престава да съществува и аз си казвам: - Аха, така е било в миналия земен живот! То е причината, сега живее следствието.
С него аз отново мога да живея, сега събитието е отново тук. -
към текста >>
Когато не оставаме при едно съ
битие
, а привеждаме в образи няколко изживявания на деня.
Особено добре е, когато оставим нещата да протичат едно до друго.
Когато не оставаме при едно събитие, а привеждаме в образи няколко изживявания на деня.
Ще кажете: - Тогава на вторият ден аз трябва да живея с най-разнообразни чувства. - Но вие можете да сторите това. То съвсем не вреди. Опитайте само, тези чувства вървят много добре заедно. - И тогава след третия ден аз трябва да бъда обвързан така и така?
към текста >>
81.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си
битие
проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръх
битие
.
Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина. Аз рисувам първо една картина - тя и без това е само едно морално впечатление, не причинява болка и страдание на никого. Но представете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук. Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това. Така е.
Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие.
към текста >>
И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост -
битие
, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук.
И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
Той ги е нарекъл категории. Това са десет прости понятия. Обикновено тези десет прости понятия се намират в нашите учебници по логика. Гимназистите трябва да ги научат наизуст, учителите по философия ги знаят. Но те знаят именно тези десет понятия - битие, актив /имане/, положение, пространство, време и т.
към текста >>
Но те знаят именно тези десет понятия -
битие
, актив /имане/, положение, пространство, време и т.
И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание. Той ги е нарекъл категории. Това са десет прости понятия. Обикновено тези десет прости понятия се намират в нашите учебници по логика. Гимназистите трябва да ги научат наизуст, учителите по философия ги знаят.
Но те знаят именно тези десет понятия - битие, актив /имане/, положение, пространство, време и т.
н.. Обаче какво знаят хората, знаейки тези десет понятия? Естествено за днешния човек тези десет понятия са нещо скучно, но за онзи, който прониква в тяхното значение, те не са по-скучни от буквите на нашата азбука.
към текста >>
Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории -
битие
, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т.
Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т.
н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят. Те са букви.
към текста >>
82.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И с тези същества, които с тяхното
битие
живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане.
Това е така, сякаш като човек ходите по Земята – помислете, че вървите, но не забелязвате нищо от себе си когато се погледнете, но прекрачите ли една стъпка по-нататък, там отзад застава едно снежно човече подобно на това, което сте били вие. Сега отново не забелязвате нищо, вървите по-нататък; зад вас отново застава едно снежно човече. Това винаги ви следва и при това казвате «аз» за всички тези снежни човечета. Ако си представите това пренесено в духовното, вие имате същността на сатурновите същества.
И с тези същества, които с тяхното битие живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане.
И може да съществуват хора, които в изработването на тяхната карма имат работа предимно с тези сатурнови същества.
към текста >>
83.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно съ
битие
като през едно було.
Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було.
Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека. Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате.
към текста >>
84.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нека сега да направим прехода от досегашните разглеждания към това, което може да ни доведе дотам, че по отношение на някое съ
битие
в живота на един човек да кажем: - Тук в това съ
битие
кармата се изразява по определен начин. -
Нека сега да направим прехода от досегашните разглеждания към това, което може да ни доведе дотам, че по отношение на някое събитие в живота на един човек да кажем: - Тук в това събитие кармата се изразява по определен начин. -
към текста >>
85.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова съ
битие
?
Нека погледнем кармическата нишка на това, което стои тук в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат. Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора. Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора.
Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?
към текста >>
И когато разгледаме разликата, която съществува между едно такова стихийно съ
битие
и едно съ
битие
, предизвикано от цивилизацията, например една голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, една разлика, която става важна и съществена именно тогава, когато насочим разглеждането в областта на кармата.
И когато разгледаме разликата, която съществува между едно такова стихийно събитие и едно събитие, предизвикано от цивилизацията, например една голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, една разлика, която става важна и съществена именно тогава, когато насочим разглеждането в областта на кармата.
към текста >>
Чрез едно такова съ
битие
хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма.
Нека с очите на инициационната наука да погледнем към една такава опустошителна катастрофа, предизвикана от земетресение. Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им живот трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа.
Чрез едно такова събитие хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма.
към текста >>
86.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно съ
битие
.
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие.
Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят. Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят.
към текста >>
87.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние дълбоко чувствахме тайните, които традицията беше запазила за християните - тайните за свещеното и сериозно съ
битие
, което стана в началото на християнското летоброене в Палестина.
Всичко, което е било изтъкано там като космически имагинации, е проникнато от една страна от нещо, което не мога да опиша по друг начин, освен като един вид копнеещо, изпълнено с очакване чувство. Цялото това изработване на мощни имагинации се изживява от тези души така, че в своите обезплътени души те получават нещо сгъстено, получено от сбора на разнообразни подробности. Това е чувството, което мога да опиша приблизително по следния начин: - Там долу в нашето последно земно съществуване ние бяхме привлечени от Христос.
Ние дълбоко чувствахме тайните, които традицията беше запазила за християните - тайните за свещеното и сериозно събитие, което стана в началото на християнското летоброене в Палестина.
Но този Христос стоеше ли Той пред нашите души в пълната си слава, в пълното си сияние? - Този въпрос се надигаше в сърцата. Те си казваха: - Не научихме ли ние едва след нашата смърт, как като космическо слънчево същество Христос е слязъл на Земята от космическите висини? Почувствахме ли го ние като слънчево същество? Той вече не се намира тук: Той се е съединил със Земята; тук съществува само нещо като един космически спомен за него.
към текста >>
88.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото съ
битие
на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно.
към текста >>
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното
битие
.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
към текста >>
Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях съ
битие
на катехизисното преподаване.
Това беше едно съвършено различно участие в литургията.
Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване.
Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка. Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията. Те считаха за езотерична част тази, която следва след транссубстанцията.
към текста >>
89.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше съ
битие
то на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на човечеството да разцъфти една нова епоха.
Като духовни условия за развитието, които доведоха до антропософското движение и се съдържат, така да се каже, от духовна гледна точка в кармата на антропософското движение, посочих два външни симптома. Онзи, който се изразява в раждането на катехизиса с неговите въпроси и отговори, който не довеждаше до една вяра, свързваща се по непосредствен начин с духовния свят и превръщането на литургията в нещо екзотерично, външно, като в нейната цялост тя стана достъпна за всички хора, но така също и за неподготвените. Тя стана достъпна за всички християни също и по отношение на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност.
В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на човечеството да разцъфти една нова епоха.
към текста >>
Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо съ
битие
, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване. Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята. А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения.
Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение.
Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството. Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия.
към текста >>
90.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но те не са много наясно, как да оценят това съ
битие
.
Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук. Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка. Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях.
Но те не са много наясно, как да оценят това събитие.
към текста >>
За онези същества, които принадлежат на Михаиловата общност, това беше мощно и извънредно велико съ
битие
, защото тя има особена връзка с цялата космическа съдба, която се ражда от Слънцето.
За онези същества, които принадлежат на Михаиловата общност, това беше мощно и извънредно велико събитие, защото тя има особена връзка с цялата космическа съдба, която се ражда от Слънцето.
Те трябваше да се сбогуват с Христос, който дотогава обитаваше Слънцето и отсега-нататък трябваше да заеме своето място на Земята. Това е другият аспект.
към текста >>
През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико съ
битие
, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди.
През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди.
Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят. Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно. И именно в началото на 15-то столетие, когато започва да работи тази школа, за която ви говорих и множество души в областта на Михаил вземат участие в нея, тогава можеше да се види това, което, както казах, се повтаря само след дълги, дълги периоди в космическото развитие. Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души видяха, как Серафими, Херувими и Престоли, т.е. съществата от най-висшата, от първата йерархия, извършват едно мощно велико дело.
към текста >>
Зад това, което в началото на 15-то столетие исторически се случваше в човешките души, стои могъщо съ
битие
.
Зад това, което в началото на 15-то столетие исторически се случваше в човешките души, стои могъщо събитие.
То се яви именно, когато в свръхсетивния свят Михаиловите ученици получаваха знания в неговата школа. Последният път подобно нещо се беше случило през атлантската епоха, когато космическата интелигентност все още беше космическа. Но вече завладяваше човешките сърца нещо подобно, което за сегашната земна област се разрази също в духовни светкавици и гръмотевици. Да, наистина беше така. В епохата, изживяваща земните сътресения по време на появата на розенкройцерското учение, станаха редица чудни неща, които можете да проследите в историята.
към текста >>
Отново стана едно съ
битие
, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен.
Отново стана едно събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен.
Преди това той беше един чувстващ човек. След това стана човек на главата и на ума. Интелигентността се превърна в негова собствена интелигентност. Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно. Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото.
към текста >>
Имаме значителното съ
битие
, че от края на 70-те години на 19-и век отново започва царуването на Михаил и той се подготвя да приеме долу на Земята интелигентността, която междувременно беше изтръгната от неговата власт.
Онези, които с огнено слово бяха преподавали древни учения в Шартр, и онези, които в най-студената, но в най-сърдечно предана работа мъчително се бяха стремили към овладяване смисъла на интелигентността в схоластиката. Всички те принадлежаха към отрядите на Михаил, които се учеха в посочената школа. И към тях се прибавиха души, които ви описах в двете групи. Ние имаме школата на Михаил. Имаме имагинативния култ, чиито действия в началото на 19-то столетие ви показах.
Имаме значителното събитие, че от края на 70-те години на 19-и век отново започва царуването на Михаил и той се подготвя да приеме долу на Земята интелигентността, която междувременно беше изтръгната от неговата власт.
Тази интелигентност трябва да стане Михаилова. И ние трябва да разберем смисъла на новата епоха на Михаил.
към текста >>
91.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава:
битие
, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия.
Раймундус от Сабунда напомняше, как някога в дървото на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, как във всичко това се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят.
Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия.
Хората казват: - Естествено човек трябва да бяга от това, да бяга от изучаването на такива общи понятия! Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т. н., човек трябва да се мъчи? - Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество! Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ!
към текста >>
Защо за десет такива общи понятия:
битие
, имане, ставане и т.
Раймундус от Сабунда напомняше, как някога в дървото на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, как във всичко това се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят. Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия. Хората казват: - Естествено човек трябва да бяга от това, да бяга от изучаването на такива общи понятия!
Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т.
н., човек трябва да се мъчи? - Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество! Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ! В тази книга няма нищо друго освен а, б, в, г, д, е,... до ъ в различни комбинации. И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т.
към текста >>
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет:
битие
, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
към текста >>
Който знае да си служи с думите
битие
, поведение, действие и т. н.
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите. Това са духовните букви.
Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н.
по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
към текста >>
92.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В други случаи някакво съ
битие
, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съзнание беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше предопределено кармически.
Аз привеждам този малко парадоксален пример, за да ви покажа, по какви пътища Михаиловият елемент стига до хората. И биха могли да се приведат много, много такива примери. Днес хората биха били напълно други, ако с мнозина от тях не биха се случили такива неща. Защото тези неща могат да се случат по стотици начини. В случая, който ви разказах съответният човек действително изпадна в един вид сънно състояние.
В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съзнание беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше предопределено кармически.
През тези години се случваха най-силните вмешателства в обикновения нормален ход на кармата.
към текста >>
93.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Едно важно съ
битие
, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно съ
битие
, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация.
Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става. А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация.
Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята.
към текста >>
Това важно съ
битие
, това пълно със значение съ
битие
стана в 869 година.
Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година.
То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа.
към текста >>
Виждате, какво съ
битие
е това в действителност!
Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората.
Виждате, какво събитие е това в действителност!
Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства?
към текста >>
Така ние виждаме, как едно космическо съ
битие
причинява разцепление между Ангелите, които по-рано бяха обединени с Михаил.
Така ние виждаме, как едно космическо събитие причинява разцепление между Ангелите, които по-рано бяха обединени с Михаил.
Обаче тези същества вземат участие в образуването на кармическото развитие. А сега разгледайте всичко това, както става в живота между смъртта и едно ново раждане. Там не всяка човешка душа може да действа сама, също и не всеки Ангел, който ръководи човека, може да действа сам, а там йерархията на Ангелите действа заедно. В задружното действие се изживява кармата. Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек.
към текста >>
94.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня за това съ
битие
.
Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило? Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява!
Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня за това събитие.
Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща.
към текста >>
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено съ
битие
, че то да се превърне в нещо съвършено различно.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно.
Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
към текста >>
95.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това
битие
на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта. Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
96.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Онова, което става на определено място в историческото съ
битие
или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е.
Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
към текста >>
Онова, което сега от духовния свят е меродавно за това, което става духовно в Европа, съвпада в свръхсетивните светове с едно съ
битие
, в което не можем лесно да го разпознаем отново, - но то съвпада с това съ
битие
.
А сега в 9-то столетие стана нещо извънредно важно, нещо пълно със значение.
Онова, което сега от духовния свят е меродавно за това, което става духовно в Европа, съвпада в свръхсетивните светове с едно събитие, в което не можем лесно да го разпознаем отново, - но то съвпада с това събитие.
А именно в 869 година в духовния свят става нещо от извънредно голямо значение. Там горе става нещо извънредно важно. Долу на Земята се провежда вселенският събор в Константинопол, в който догматически се обявява, че когато някой иска да бъде християнин, той не бива да казва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо.
към текста >>
То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история съ
битие
, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент.
По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества. Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то.
То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент.
към текста >>
97.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно съ
битие
в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот.
Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух. Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
към текста >>
За да ви покажа, как действа кармата, бих искал да обърна вниманието ви върху едно съ
битие
.
За да ви покажа, как действа кармата, бих искал да обърна вниманието ви върху едно събитие.
Аз държах една лекция и благодарение на това, което в Англия наричат «fire o clock teas», а във Виена «журове», благодарение на «журовете», които ставаха при деле Грацие се бях запознал много добре с идващите там професори на богословския факултет, цистерциенците. Аз държах една лекция. Там беше един свещеник от цистерциенския орден, който беше особено забележителен човек и когато завърших моята лекция, той каза нещо съвсем особено, нещо, което бих искал само в тази форма да загатна: Той ми каза една дума, в която се съдържаше неговият спомен за един минал земен живот, когато е бил заедно с мен.
към текста >>
98.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Виждате ли, за този, който разглежда историята дълбокомислено, едно съ
битие
именно в първите столетия на християнството се явява заобиколено от една странна тайнственост.
Виждате ли, за този, който разглежда историята дълбокомислено, едно събитие именно в първите столетия на християнството се явява заобиколено от една странна тайнственост.
Ние виждаме там една личност, която намираме може би вътрешно малко подходяща за целта, виждаме споменатия вече император Константин да приема християнството, за да направи от него това, което то е станало като официалното християнство на Запад. Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея живееше мъдростта на мистериите. Юлиан Отстъпникът можеше да говори за троичното Слънце. И той изгуби своя живот, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце. Това не трябваше да бъде сторено в онова време; а в още по-ранни времена още по-малко.
към текста >>
99.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в
битие
то, една разлика в качеството на
битие
то.
Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан. С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер. И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето.
Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
към текста >>
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно съ
битие
, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество.
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих.
към текста >>
Когато един потомък на Шелинг се ожени за дъщерята на един пруски министър - едно, външно, свързано с обстоятелствата съ
битие
, макар и тази връзка да е кармическа, - един пруски чиновник чул и казал, че по-рано той никога не е знаел, защо Шелинг е дошъл в Берлин, но сега вече знае.
Ние не можем така лесно да минем покрай Шелинг, както сториха това берлинчани. Ние не можем да го отминем така, без да му обърнем внимание! Берлинчани погледнаха много леко на него.
Когато един потомък на Шелинг се ожени за дъщерята на един пруски министър - едно, външно, свързано с обстоятелствата събитие, макар и тази връзка да е кармическа, - един пруски чиновник чул и казал, че по-рано той никога не е знаел, защо Шелинг е дошъл в Берлин, но сега вече знае.
към текста >>
100.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние сме доведени първо - поне аз бях доведен - до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което ви описах като време, в което старите платоници например от школата в Шартр бяха възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не бяха слезли още долу на Земята и когато относно истинското напредващо съ
битие
на Михаил бе проведена един вид небесна конференция между двете групи, бяха проведени преговори.
Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен живот на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително.
Ние сме доведени първо - поне аз бях доведен - до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което ви описах като време, в което старите платоници например от школата в Шартр бяха възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не бяха слезли още долу на Земята и когато относно истинското напредващо събитие на Михаил бе проведена един вид небесна конференция между двете групи, бяха проведени преговори.
В това време се пада войната на певците във Вартбург.
към текста >>
И така във войната на певците във Вартбург ние имаме едно съ
битие
, което не е непосредствено свързано с напредващото течение на Михаил.
Интересно е винаги да се проследи какво става тук долу на Земята и какво става горе?
И така във войната на певците във Вартбург ние имаме едно събитие, което не е непосредствено свързано с напредващото течение на Михаил.
към текста >>
101.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това съ
битие
.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това съ
битие
, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път.
Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
102.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно
битие
ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Както ние стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато поглеждаме във Всемира, когато блещукащите звезди светят насреща ни, тогава усещаме величието на звездния небосвод. Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли.
И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността.
към текста >>
103.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на
битие
то.
Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха. В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот. И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения.
Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието.
И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
към текста >>
- В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на
битие
то, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в
битие
то.
И другите трима, които споменах, бяха учениците, които бяха дошли от три различни земни области. Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи. Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист.
- В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието.
Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи. Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг.
към текста >>
Цялото историческо
битие
ще стане живо.
При тези неща не бива да има и най-малката симпатия или антипатия, при тези неща не бива да има никаква критика, тук трябва да има най-чиста обективност. Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка. И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разгледат. И тогава ще се чувстват съвсем различно в модерната цивилизация, защото ще могат да прозрат нейните взаимовръзки; не само при такива неща, които са мъртви, а и при живите неща. За това става въпрос.
Цялото историческо битие ще стане живо.
И ако човекът иска да надрасне мъртвата точка в развитието, на която стои сега и да напредне в своята цивилизация, той се нуждае от живия дух, а не от абстрактния, мъртъв дух на голите идеи.
към текста >>
Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно съ
битие
, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение. През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора.
Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
към текста >>
104.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Той започва своето
битие
в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал.
И когато изградим степента на познание, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп. За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане. Преди смъртта човекът застава пред нас като земен човек. Той може да каже: - Аз съм тук на това място, навън е светът. - В този момент, когато настъпи смъртта, човекът не е само там, където се намира неговият труп.
Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал.
Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен свят става външен свят; това, което досега е било външен свят става вътрешен свят. От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване. Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта. Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса. Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята.
към текста >>
Това се изживява, понеже тези велики пра учители на човечеството вливат своето
битие
в нас, живеят с нас.
Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня. В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни. Сега заедно с лунните същества се поглежда към това време и съзнателно се изживява с тях.
Това се изживява, понеже тези велики пра учители на човечеството вливат своето битие в нас, живеят с нас.
Много по-реално, отколкото в земния живот, ние изживяваме тези несъзнателно преминали тук на Земята нощи.
към текста >>
Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно
битие
, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий. В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба.
Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта.
Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане. От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното
битие
между раждане и смърт, а в небесното
битие
той живее между смъртта и едно ново раждане.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий. В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба. Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта.
Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане.
От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
105.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно
битие
.
Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята.
Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие.
към текста >>
Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото
битие
, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората.
Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат.
Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората.
Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества.
към текста >>
Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото
битие
.
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта.
Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното
битие
във Всемира.
Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера.
През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира.
Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година.
към текста >>
Човек наблюдава съществата, които са свързани с
битие
то на Венера, който действат в човешкия живот след половата зрялост.
Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия живот след половата зрялост.
И тези същества са онези, които като прасили са свързани със самото раждане на света. Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в редицата на поколенията. По този начин се разкрива голямата взаимовръзка между Космоса и човешкия живот.
към текста >>
Това в действителност е слънчевото
битие
, за което физиците ще бъдат много изненадани.
Така и когато поглеждате в пространството, също може да не виждате. Но където се намира Слънцето, там няма пространство. Представете си, че тук е празното пространство на Всемира, но в това празно пространство няма нищо, няма и никакво пространство, така че фактически, когато навлезете в него, вие ще бъдете всмукани и ще изчезнете. Там съвсем няма нищо, там е място за всичко духовно. Нищо физическо, дори и пространство няма там.
Това в действителност е слънчевото битие, за което физиците ще бъдат много изненадани.
На ръба на това празно пространство започва нещо подобно на това, което предполагат физиците. Там в слънчевата корона има горящи газове, но вътре в това празно пространство няма нищо физическо, няма дори пространство. Там всичко е духовност. Там вътре са трите вида същества - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, те са в слънчевата сфера. Ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, когато през времето между смъртта и едно ново раждане напуснем сферата на Венера.
към текста >>
106.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И ние трябва да изживеем това слънчево
битие
, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея.
И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества. И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята.
към текста >>
Ние можем да кажем: - В слънчевото
битие
Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване.
Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне.
към текста >>
И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото
битие
, което ни дава мирово спомняне.
Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества. А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер.
И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне.
И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека. Човекът в нашия свят е вътре. Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди.
към текста >>
През първата половина от слънчевото ни
битие
ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество.
Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се погледне към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина. - Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази. За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот. Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето.
През първата половина от слънчевото ни битие ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество.
към текста >>
Ние чухме, че слънчевото
битие
представлява чиста доброта.
Когато минем половината от нашето пребиваване между смъртта и едно ново раждане и сме достигнали до това, което в моите мистерийни драми наричам «среднощния час», започва една друга работа.
Ние чухме, че слънчевото битие представлява чиста доброта.
Ако от висшата мирова мъдрост се изработи само това, което ви описах, на Земята не биха слезли хора, а ангелски, богоподобни, добри същества. Но тези богоподобни добри същества не биха имали свобода, нищо свободно нямаше да притежават. Защото тяхната природа щеше да съответства на слънчевата същност, от която са произлезли и те щяха да вършат само добро. Те не биха имали избор между доброто и злото.
към текста >>
Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Съ
битие
то на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера.
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на човечеството на Земята имат история. Културата на цивилизацията се развива в течението на историята. Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея.
Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера.
Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия.
към текста >>
След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното
битие
.
И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие.
Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят.
към текста >>
Христос се намираше първо в слънчевото
битие
и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там.
По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие.
Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там.
Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество.
към текста >>
И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото
битие
на човека.
Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах.
И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека.
Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
към текста >>
По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото
битие
.
Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос.
По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие.
И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото
битие
, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие.
И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното
битие
погледнем към слънчевото
битие
.
Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие.
И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
И в слънчевото
битие
, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта.
Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие.
И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта.
След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото
битие
, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите.
към текста >>
Когато продължаваме пътя си след слънчевото
битие
, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот. Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност.
Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот.
Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>
Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно
битие
.
Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа? - Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях. Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма.
Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие.
Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек.
към текста >>
Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното
битие
, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята. След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще. Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо.
Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето.
Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>
Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като
битие
то на един посветен.
След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще. Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето.
Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>
107.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен живот на предземното
битие
.
Ако един труп е налице, нещо трябва да е умряло. Какво е умряло? Умряла е онази форма на мисленето, която сме имали, преди да слезем в земния свят. Там живееше това, което е мъртво в абстрактните мисли. Мисленето на душата, която още няма никакво тяло, се отнася така към мислите, каквито ние ги имаме сега, както одушевеният и одухотворен човек се отнася към трупа.
И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен живот на предземното битие.
Мисълта беше жива в душата. Душата е умряла за духовния свят. Ние не носим живите мисли в нас, ние носим труповете на мислите.
към текста >>
След това обаче не чувстваме нашето
битие
в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства.
След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие.
към текста >>
Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното
битие
на човека бяха великите пра учители.
В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта.
Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители.
Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие. И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
Човек лесно може да предположи, че
битие
то след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот.
Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън. Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора. И какво изживяваме ние там.
към текста >>
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно
битие
, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено
битие
и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот. Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън.
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора.
И какво изживяваме ние там.
към текста >>
н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено
битие
.
Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот. И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот. Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т.
н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>
Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят
битие
то по-реално.
Виждате ли, това и практически се прояви. Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те с огромна радост ми донесоха резултата. Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот.
Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално.
Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация. Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил.
към текста >>
108.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Те живеят в тази дупка - но всъщност, тяхното
битие
се простира навсякъде, - като Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, които намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука».
Когато постепенно ги похарча, имам на края нула марки. Но когато задлъжнея, тогава имам по-малко от нищо. Днес се знае, какво означава човек да има по-малко от нищо. Виждате ли, така стоят нещата: Там, където има само пространство, няма нищо; но където е Слънцето е по-малко от нищото. Там в пространството има една дупка, там няма никакво пространство и в тази дупка в пространството действително живеят духовни същества, живеят Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Те живеят в тази дупка - но всъщност, тяхното битие се простира навсякъде, - като Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, които намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука».
И заедно с тях живее човекът през по-голямата част от живота си между смъртта и едно ново раждане. В съюз с тях, както и с онези човешки души, които са преминали през портата на смъртта и с които той се намира в кармически взаимовръзки, а също и с други същества, от които хората почти нямат никакво понятие. Тогава в обща работа се изработва кармата за следващия земен живот.
към текста >>
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни
битие
, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия.
Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто. Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела. Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия.
Само че там всичко се проявява по един духовен начин.
към текста >>
Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето
битие
; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло.
Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера.
Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло.
През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на
битие
то, то отново се открива.
Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера.
Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива.
Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>
В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно
битие
, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба.
Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия.
В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба.
Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации. Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма. И отново само чрез антропософията ще се появи нещо, което в истинските духовни взаимовръзки ще покаже, как този човешки живот тук на Земята се изгражда закономерно в хода на съдбата.
към текста >>
Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на
битие
то, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма.
Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия. В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба. Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации.
Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма.
И отново само чрез антропософията ще се появи нещо, което в истинските духовни взаимовръзки ще покаже, как този човешки живот тук на Земята се изгражда закономерно в хода на съдбата.
към текста >>
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото
битие
- на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото
битие
- Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
към текста >>
109.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното
битие
, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното.
Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
към текста >>
Когато се раждаме на Земята, идвайки от предземното ни
битие
, изглежда, че ние изцяло получаваме нашето физическо тяло чрез нашите родители.
Когато се раждаме на Земята, идвайки от предземното ни битие, изглежда, че ние изцяло получаваме нашето физическо тяло чрез нашите родители.
И би могло така да изглежда - но в действителност не е така, - като че ли ние слизаме от свръхсетивния свят, от предземното ни битие и само външно се свързваме с това, което родителите са ни приготвили във физическия свят, което се е образувало в тялото на майката. Но не е така, а в действителност това, което имаме в нашето физическо тяло като физическа субстанция, непрекъснато се променя. То непрекъснато отпада и се замества с нещо ново. Помислете само за вашите нокти и вашата коса. Вие ги отрязвате, а те отново порасват.
към текста >>
И би могло така да изглежда - но в действителност не е така, - като че ли ние слизаме от свръхсетивния свят, от предземното ни
битие
и само външно се свързваме с това, което родителите са ни приготвили във физическия свят, което се е образувало в тялото на майката.
Когато се раждаме на Земята, идвайки от предземното ни битие, изглежда, че ние изцяло получаваме нашето физическо тяло чрез нашите родители.
И би могло така да изглежда - но в действителност не е така, - като че ли ние слизаме от свръхсетивния свят, от предземното ни битие и само външно се свързваме с това, което родителите са ни приготвили във физическия свят, което се е образувало в тялото на майката.
Но не е така, а в действителност това, което имаме в нашето физическо тяло като физическа субстанция, непрекъснато се променя. То непрекъснато отпада и се замества с нещо ново. Помислете само за вашите нокти и вашата коса. Вие ги отрязвате, а те отново порасват. Но това е само външното.
към текста >>
Тя е налице в предземното
битие
, преди да се роди тук.
И след седем до осем години всичко, което дотогава сме имали като физическа субстанция, сме го изхвърлили и сме го заменили с ново. Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав. Приятелите са седяли пред мен на столовете. Но от тази физическа материя, която се намираше тогава върху столовете, не е останало нищо. Всичко е било изхвърлено и заместено с друга физическа материя, а това, което е останало, е душевно-духовната индивидуалност.
Тя е налице в предземното битие, преди да се роди тук.
В предишни земни животи тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна. Но субстанцията на физическото тяло, която някога седеше на столовете, одавна е отвята на различни посоки в света.
към текста >>
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни
битие
като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни.
От нашите родители ние получаваме един модел, който е подобен на родителите и който използваме до смяната на зъбите. В него се намират наследените от нас качества и свойства. Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел.
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни.
За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане. И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма. Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
към текста >>
И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни
битие
.
Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел. Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане.
И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие.
Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма. Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено
битие
и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма.
Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли. Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото.
Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма.
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот.
към текста >>
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото
битие
- едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
- Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване. В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото
битие
, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви. Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби.
към текста >>
Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото
битие
.
Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания.
Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие.
В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи. С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
към текста >>
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото
битие
води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано. Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи.
към текста >>
110.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тoва е въпросът, който се поражда, когато в антропософските разглеждания слушате, че в земното развитие на хората е имало посветени във великите тайни на
битие
то, имало е посветени, притежаващи земната мъдрост.
Аз искам да дам още един съвсем различен пример. Ние можем да разгледаме една индивидуалност, която в един малко отдалечен от съвремието земен живот в известна степен се е брояла към посветените. Преди обаче да говоря за тази човешка карма, трябва да поставя един въпрос, който всъщност трябва да си постави всеки, който се замисли върху такива неща, които обсъждаме сега и който сигурно много от вас са си поставяли.
Тoва е въпросът, който се поражда, когато в антропософските разглеждания слушате, че в земното развитие на хората е имало посветени във великите тайни на битието, имало е посветени, притежаващи земната мъдрост.
С дълбок респект, с невероятно дълбоко уважение ние поглеждаме към тези стари посветени, живели в хода на човешкото развитие. Когато се говори за прераждането, за повторен земен живот, тогава може да възникне въпросът: - Како става с преражданията на тези посветени? - И въпросът може да бъде задълбочен, и да бъде поставен така: - Не живеят ли вече в нашето съвремие отново преродени посветени? Възможно ли е точно в настоящето, в което ние живеем сега между раждането и смъртта, посветените абсолютно да са се оттеглили от света? –
към текста >>
Те бяха довеждане до усещането, че всъщност всяко
битие
би могло да бъде също като земното
битие
- една илюзия, не действително
битие
.
Също и едно друго чувство биваше събуждано при тези, които търсеха посвещението в мъдростта на Хиберния.
Те бяха довеждане до усещането, че всъщност всяко битие би могло да бъде също като земното битие - една илюзия, не действително битие.
Те бяха довеждани дотам, не само да се съмняват в истината, а да чувстват нищожността на човешкото съществуване - небитието в човешкото битие. И тогава насреща на винаги новоформиращите се етерни сили, насреща на физическите сили, които са подложени на разрушение, но от духовното, от духовна страна винаги наново се изграждат, насреща на всичко това, което като разрушителни и отново изграждащи сили прониква живота, след като душевността му е била изпълнена с правилното настроение, за да достигне изцяло до имагинацията в тези неща, той е бил довеждан пред две могъщи, мощни образни статуи. Накарвали го да натисне с пръст едната статуя. Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива.
към текста >>
Те бяха довеждани дотам, не само да се съмняват в истината, а да чувстват нищожността на човешкото съществуване - не
битие
то в човешкото
битие
.
Също и едно друго чувство биваше събуждано при тези, които търсеха посвещението в мъдростта на Хиберния. Те бяха довеждане до усещането, че всъщност всяко битие би могло да бъде също като земното битие - една илюзия, не действително битие.
Те бяха довеждани дотам, не само да се съмняват в истината, а да чувстват нищожността на човешкото съществуване - небитието в човешкото битие.
И тогава насреща на винаги новоформиращите се етерни сили, насреща на физическите сили, които са подложени на разрушение, но от духовното, от духовна страна винаги наново се изграждат, насреща на всичко това, което като разрушителни и отново изграждащи сили прониква живота, след като душевността му е била изпълнена с правилното настроение, за да достигне изцяло до имагинацията в тези неща, той е бил довеждан пред две могъщи, мощни образни статуи. Накарвали го да натисне с пръст едната статуя. Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането.
към текста >>
Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно съ
битие
над Земята едно физическо съ
битие
, ставащо на друго земно място.
След това учениците били завеждани до други образи, все повече били довеждани до фактическо разбиране на вътрешната конституция. Тези ученици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност. Когато достигали до известна степен на посвещението те вече не взимали особено под внимание външната физическа действителност, но хибернийските посветени знаели да живеят в духовната действителност. По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота. В местата за посвещение в Ирландия същевременно се е празнувала Мистерията на Голгота като култова церемония.
Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място.
Това би следвало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии.
към текста >>
111.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на
битие
то, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности. Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления. Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата. Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности. Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата.
То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Това, което изживяваме с него, прониква в нашето
битие
.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни. От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи.
Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие.
И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс. А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието! Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен живот. Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си живот в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството.
към текста >>
Ние заставаме най-напред като дете в
битие
то, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни. От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения.
Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието! Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен живот. Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си живот в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството. И когато внимателно наблюдаваме, ние ще видим, какво ясно и съдбоносно прониква в нашето свободно действие.
към текста >>
А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в
битие
то!
От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието!
Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен живот. Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си живот в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството. И когато внимателно наблюдаваме, ние ще видим, какво ясно и съдбоносно прониква в нашето свободно действие.
към текста >>
» Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно
битие
.
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот. Човек повече не говори само неопределено наоколо. Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава!
» Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно битие.
С това обаче се показва истинският съдбоносен характер на кармата. Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно определено време. До тази епоха ни е довело обстоятелството, че ние сме подготвили нашата карма с други души, с които сме кармически свързани. Ние сме я подготвили така за времето, когато навлизаме в това физическо земно съществуване.
към текста >>
112.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното
битие
и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите.
Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм.
И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите.
И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни
битие
и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло.
В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно
битие
.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло.
И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>
Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно
битие
от смъртта до едно ново раждане.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща. По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия.
Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане.
И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна!
към текста >>
113.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното
битие
.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие.
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност.
към текста >>
Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно
битие
от последното ни раждане досега.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата.
Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега.
През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени?
към текста >>
Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено
битие
, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания.
Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание.
към текста >>
Разгледайте веднъж едно много важно за вас съ
битие
в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз.
към текста >>
Лекотата, с която водим в
битие
то нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко.
към текста >>
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното
битие
навлезе в човешката душа.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа.
При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота.
към текста >>
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в
битие
то преди раждането.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
към текста >>
Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето
битие
и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз.
Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли. Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз.
Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз.
Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година.
към текста >>
Но когато определено съ
битие
от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
114.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително съ
битие
в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това съ
битие
.
Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
към текста >>
Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно съ
битие
.
То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им.
Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие.
През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането.
към текста >>
И ако съ
битие
то е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст.
Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст.
И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст.
Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие. Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела. Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>
115.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох съ
битие
то на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това съ
битие
на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение.
Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение.
към текста >>
Когато говорим за едно такова явление като съ
битие
то на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
към текста >>
Става извънредно важното съ
битие
, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
Между тези две епохи на Михаел се пада онова съ
битие
, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота!
Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие.
Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота!
към текста >>
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо съ
битие
, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество.
И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята!
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество.
"Той заминава! ", това беше великото преживяване.
към текста >>
116.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава се случи нещо, което беше съ
битие
в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо.
И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
към текста >>
Това съставлява днес едно важно съ
битие
в кръговете на Михаел.
Но ариманизмът доби голяма значение в печатарското изкуство на новото време. Писателството стана така да се каже нещо популярно. И едно нещо стана възможно, едно нещо, което е също така чудно, блестящо и заслепяващо, както от друга страна то трябва да бъде прието в пълна съразмерност на душевните сили, но все пак трябва да бъде оценено в неговото истинско значение. Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател!
Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел.
Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух. Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните. На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище.
към текста >>
117.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче именно в тези години имаше още едно друго съ
битие
.
Защото видите ли, през 80-те, 90-те години станаха някои неща, на които хората се удивляваха, в които те бяха възпитани, при които те самите се възпитаваха. За литераторите на тази епоха се говори с много високопарни думи. Вземете всичко, което списанията са донесли, което изкуство е донесло, което се е появило в 80-те, 90-те години на миналото столетие, то протича така: 1879 г., 1880 г., 1890 г. и т.н.
Обаче именно в тези години имаше още едно друго събитие.
Имаше едно тънко було и зад това тънко було имаше един свят, който непосредствено граничеше с нашия физически свят. Това беше особеното в края на 19-то столетие. Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия.
към текста >>
118.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно съ
битие
.
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята.
Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие.
И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
към текста >>
Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова съ
битие
, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
към текста >>
Това беше едно важно, решаващо съ
битие
.
Това беше едно важно, решаващо събитие.
Можем да кажем: тогава духът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа. Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно събитие. Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е. с техните души в духовния свят.
към текста >>
Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно съ
битие
.
Това беше едно важно, решаващо събитие. Можем да кажем: тогава духът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа.
Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно събитие.
Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е. с техните души в духовния свят.
към текста >>
Тъй като тяхната Карма ги доведе отново долу на Земята, преди още да беше станало това съ
битие
на срещата с Харун ал Рашид, те живяха всъщност като незабелязани, като непознати, рано починали личности в един важен за Антропософията ъгъл на Европа.
Тъй като тяхната Карма ги доведе отново долу на Земята, преди още да беше станало това събитие на срещата с Харун ал Рашид, те живяха всъщност като незабелязани, като непознати, рано починали личности в един важен за Антропософията ъгъл на Европа.
Но въпреки техния кратък живот, те можаха през това кратко време да вникнат с погледа в европейската цивилизация, да приемат впечатленията и импулси, но без да дадат по някакъв начин импулси. Те трябваше да си запазят това за по-късни времена.
към текста >>
Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това съ
битие
в 869 година, този 8-ми вселенски събор.
След това те отново се върнаха в духовния свят.
Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това събитие в 869 година, този 8-ми вселенски събор.
Именно в този момент стана срещата между Александър и Аристотел от една страна, Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник от друга страна. Това беше едно обяснение от голямо, извънредно голямо значение в свръхсетивните светове, защото трябва да си представим, че обясненията в духовния свят не само разисквания в думи. Когато виждаме на Земята хората да седят така и да разискват, когато думите се изпращат насам и нататък, без разискващите да си причиняват болка едни на други, това съвсем не е едно сянковидно копие на онова, което става, когато в духовния свят, в свръхсетивните светове се вземат великите решения също и в духовния живот.
към текста >>
От свръхсетивното
битие
единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот.
От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция.
Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура.
към текста >>
119.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В Азия стана сега онова световно-историческо съ
битие
, чрез което онова висше слънчево Същество, което след това хората нарекоха Христос, напусна Слънцето.
Но след това дойде Тайната на Голгота. Какво стана в Азия?
В Азия стана сега онова световно-историческо събитие, чрез което онова висше слънчево Същество, което след това хората нарекоха Христос, напусна Слънцето.
Това беше за Христос един вид умиране. Христос напусна Слънцето, както ние хората напускаме Земята при умирането. Следователно Христос напусна Слънцето, както един човек, който умира, напуска Земята. И както при един човек, който умира, когато напуска Земята един окултен наблюдател може да вижда неговото етерно тяло, което той полага след около три дни, и изоставя на Земята своето физическо тяло, така и Христос остави в Слънцето онова, което намирате описано в моята книга Теософия като седми член на човешкото същество, като Човек-Дух.
към текста >>
Ние и днес можем да се натъкнем на тези неща: тук имаме езическо християнство, християнство, което не е свързано с историческото Съ
битие
на Голгота.
Така щото можем да кажем: от една страна това течение минава през природата, от друга страна през сърцата на хората. Тези две течения се движат едно към друго, едно срещу друго: едното, което става още в природата, което и днес още е при езическото течение, то носи преди христинския, езическия Христос, Христос, който е бил разпространен като слънчево същество от такива хора като рицарите на кръглата маса, но също и от много други, преди да стане Тайната на Голгота. Това течение носи предихристиянския Христос също още и във времето на Тайната на Голгота, носи го през света. И една голяма част от онези, които го носеха, беше излязла от течението, което обхващаме под името течение на кръглата маса на Артус.
Ние и днес можем да се натъкнем на тези неща: тук имаме езическо християнство, християнство, което не е свързано с историческото Събитие на Голгота.
към текста >>
Те изживяват така да се каже обратното Христово Съ
битие
: напускането на Слънцето от Христос.
Там се намират душите, които в миналото принадлежаха към Михаел, които живееха в сферата на Михаел. Те са онези, които гледат от Слънцето, как Христос напуска Слънцето. На Земята се намират онези, които гледат идването на Христос; на Слънцето са онези, които гледат тръгването на Христос: те го виждат как той слиза към Земята. Тази е противоположността. И това изживяват предимно онези, които в земния живот бяха взели участие в онова господство на Михаел, станало по времето на Александър Велики.
Те изживяват така да се каже обратното Христово Събитие: напускането на Слънцето от Христос.
Те живеят по-нататък сега не искам да споменавам немеродавни прераждания те живеят по-нататък и преживяват в духовния свят важната за земния свят епоха на 9-то следхристиянско столетие, приблизително годината 869. Защото тогава става за първи път това, за което Ви говорих: срещата на Христос със своя образ и подобие, със своя Дух-Живот, с онова, което още съществуваше като предихристиянски езически Христос. Но тогава става също срещата между онези индивидуалности, които са били въплътени в Александър Велики и в Аристотел, с индивидуалността, която е била въплътена на Земята в Харун ал Рашид, и с онази, която е била въплътена в неговия съветник: мохамеданизираният аристотелизъм от Азия в духовното развитие в Харун ал Рашид и неговия съветник след смъртта с Александър и Аристотел след смъртта. Обаче едно беше александринизмът и аристотелизмът, които мохамеданизмът беше приел, друго беше действителният аристотелизъм, това не бяха онези следващи по-късно учения, които бяха минали вече през хора. Аристотел и Александър бяха видели Тайната на Голгота от Слънцето.
към текста >>
И всичко това възникна, стана като озарено от онова съ
битие
на срещата на Христос със своя насрещен образ.
И всичко това възникна, стана като озарено от онова събитие на срещата на Христос със своя насрещен образ.
Всичко това стоеше под това впечатление. Духовният живот на хората в духовния свят, който граничи непосредствено със земния свят, беше проектиран интензивно, бих могъл да кажа, открито показан.
към текста >>
Това, което стана като толкова меродавно съ
битие
в свръхсетивния свят в 869 година, така както аз Ви го описах, то хвърли своите сенки долу в света на Земята.
Това, което стана като толкова меродавно събитие в свръхсетивния свят в 869 година, така както аз Ви го описах, то хвърли своите сенки долу в света на Земята.
Тъмната епоха на Кали-Юга прие в нейната тъмни на един особен импулс, докато над нея стана това, което току що Ви описах.
към текста >>
120.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това може да бъде също някое съ
битие
, към което ние се движим.
Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим.
Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата. Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния живот между единия вид изживявания и другия. Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина. При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля. Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска.
към текста >>
При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно съ
битие
а именно чувството, което приемаме в нашата воля.
Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим. Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата. Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния живот между единия вид изживявания и другия. Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина.
При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля.
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас.
към текста >>
Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно
битие
, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания.
Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот.
Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания.
По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
към текста >>
121.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава наистина се включва в определен поток на духовното
битие
и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли.
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание. Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява. Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение.
Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли.
При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят. Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
122.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това съ
битие
съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина. В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки.
Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове.
към текста >>
123.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано съ
битие
да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение.
Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр.
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
124.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В царството на обвивките на
битие
то
В царството на обвивките на битието
към текста >>
На цялото
битие
могъщия символ.
На цялото битие могъщия символ.
към текста >>
125.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Не навлиза в земното ми
битие
.
Не навлиза в земното ми битие.
към текста >>
Във моето човешко
битие
.
Във моето човешко битие.
към текста >>
През цялото ми
битие
,
През цялото ми битие,
към текста >>
126.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава настъпва едно важно съ
битие
в човешкото развитие - човекът си изгражда кожа и така се отделя от околния свят като едно самостоятелно същество.
Въздух в днешния смисъл е нямало; Земята била обгърната в горещи пари. Много метали, които днес са твърди, там са били във форма на пара или са текли като вода. Парната атмосфера била проникната от етерни течения, както днес от въздушни течения. На тази Земя вече живеел човекът. Но той бил един вид риба-птица и се движел плувайки или носейки се в атмосферата.
Тогава настъпва едно важно събитие в човешкото развитие - човекът си изгражда кожа и така се отделя от околния свят като едно самостоятелно същество.
Дотогава човекът не е бил отделен от околната среда и теченията на целия свят са го прониквали; тогава обаче той се отделя чрез кожата. Това отделяне бива предизвикано от едно съвсем определено етерно течение.
към текста >>
След известно време настъпва друго значително съ
битие
.
След известно време настъпва друго значително събитие.
Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение. Преди това тялото на човека имало посока като при днешните животни. Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата. Чак сега човекът започва да работи самостоятелно и да развива индивидуална карма. Никое животно не може това.
към текста >>
127.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Годината 1879 е една от най-важните епохи в развитието на човечеството поради едно съ
битие
, станало в астралния план: от тогава нашата култура получи друга насока.
Годината 1879 е една от най-важните епохи в развитието на човечеството поради едно събитие, станало в астралния план: от тогава нашата култура получи друга насока.
към текста >>
128.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото
битие
на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния.
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
129.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на
битие
то болка.
Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото.
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка.
Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
към текста >>
130.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Най-често тук се намират формулите «По блестящ от Слънцето...»; «В чистите лъчи на светлината...» «О, лъчезарни образи...»; «Твърдо заставам в
битие
то...».
Това главно упражнение съществува в различни форми, преди всичко в двете главни категории; написано на ръка и размножено. От многобройните написани на ръка и раздадени указания, голямата част е напълно индивидуално оформена; останалата част може да се раздели на различни групи с еднакъв текст, понеже с увеличаване на броя на учениците за много от тях важаха същите начални условия.
Най-често тук се намират формулите «По блестящ от Слънцето...»; «В чистите лъчи на светлината...» «О, лъчезарни образи...»; «Твърдо заставам в битието...».
към текста >>
131.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на
Битие
то и беше все по-трудно да стане ясновидец.
Платоновата философия, нещо повече, дори Аристотеловата философия, още имаха този ефект. Бидейки по-малко абстрактни от философите на съвременността, те все още можеха да съживят способностите за ясновидство, присъщи на човешката душа. Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за живот. Ето така се появяваха ясновидците. Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство.
Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на Битието и беше все по-трудно да стане ясновидец.
И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", не бъдат възприети от човечеството като правдоподобни.
към текста >>
132.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава съ
битие
от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Мога да опиша това събитие само по следния начин. В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове.
към текста >>
Мога да опиша това съ
битие
само по следния начин.
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Мога да опиша това събитие само по следния начин.
В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове.
към текста >>
133.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В основата си, тя е едно външно следствие, един мираж от една страна на пространството и атомите движещи се в него, с други думи, онези най-малки частици в които, както показахме в предишни лекции, истинското мислене не може да ограничи
Битие
то.
Това е едната страна на въпроса, но тя не може да бъде правилно разбрана, ако не се представи и другата страна. Материалистичната картина на света пространство в пространството атоми, които са в движение и това е всичко.
В основата си, тя е едно външно следствие, един мираж от една страна на пространството и атомите движещи се в него, с други думи, онези най-малки частици в които, както показахме в предишни лекции, истинското мислене не може да ограничи Битието.
Но отново и отново хората стигат до тези атоми. Как те са открити? Как хората стигат до това да приемат тяхното съществуване?
към текста >>
134.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното съ
битие
, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна.
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна еволюция, Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство. Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало.
Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна.
Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване. Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
към текста >>
135.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това е защото погледът на човешките души трябваше да бъде отклонен, с цел Християнството да има време да пусне корени в Земното
Битие
.
Защо, можем да се попитаме, Астрологията е престанала да играе тази важна роля?
Това е защото погледът на човешките души трябваше да бъде отклонен, с цел Християнството да има време да пусне корени в Земното Битие.
Точно както погледът на ясновидеца трябваше да бъде отклонен от имагинативния свят, така също трябваше и погледът да бъде отклонен от импулсите, произтичащи от планетите на нашата Слънчева система. Всичко, което е останало от Астрологията, се съдържа в стари традиции. Аз често съм говорил за това. В известен смисъл, ние можем да кажем: старото ясновидство и също старото виждане на импулсите, произлизащи от планетите на Слънчевата система, бяха ограничени. Човекът бе заточен във физически възприемаемия свят, във сетивата, чрез които щеше да възприема само случващото се на Земята.
към текста >>
Тя сякаш се е родила само за да се освободи от Земното, та да проникне в най-близките и най-отдалечените кътчета на
Битие
то.
Ако приемем, че доколкото едни същества са телесни, те са устремени в посока към центъра, доколкото са духовни към периферията, то нашата приятелка принадлежи към най-духовните.
Тя сякаш се е родила само за да се освободи от Земното, та да проникне в най-близките и най-отдалечените кътчета на Битието.
Тази способност, във всеки случай чудесна, обаче и е била предадена от най-ранна възраст като една трудна задача. Тя си спомня от детството своето най-вътрешно Себе като пронизано от светлинни същества, като прояснено от светлина, на която дори и най-ярката слънчева светлина не може да повлияе.
към текста >>
136.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото
Битие
.
Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие.
Ръководството трябваше в някой момент да спре. Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг. Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница. Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората.
към текста >>
Това било интересно съ
битие
за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават.
В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки.
Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават.
Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден. В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си. Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да". Когато всеки потвърдил това, кметът казал: "Сега ми се закълнете всички, че този мъж дойде пеша." И всички се заклели, че това било така. Следователно човекът бил задължен да напусне града пеша, без своя кон.
към текста >>
Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на
Битие
то по правилния начин.
Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка.
Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин.
Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание. Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието.
към текста >>
Ако се научите да разбирате и усещате случващото се например с Kапезиус, как той преминава от едно съ
битие
към друго, то тъчащата, творяща дейност присъстваща там ще ви помогне да осъзнаете своя собствен вътрешен живот, да го освободите.
Мистерийните Драми бяха написани, за да помогнат на хората да доловят такива връзки които могат да бъдат наблюдавани също и външно. В Драмите са описани вътрешни процеси на живота на душата.
Ако се научите да разбирате и усещате случващото се например с Kапезиус, как той преминава от едно събитие към друго, то тъчащата, творяща дейност присъстваща там ще ви помогне да осъзнаете своя собствен вътрешен живот, да го освободите.
Това е също и най-важното в нашето изкуство. Целта на цялата наша Сграда е в това душите да бъдат освобождавани от самите себе си и да не се отдават на лъжлив мистицизъм. Необходимо е това да не се забравя, защото по този начин ние ще избегнем също и Харибдата на неправилния мистицизъм.
към текста >>
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на
Битие
то, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те.
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
към текста >>
137.
1. Увод
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Световноисторическото значение на Гьоте се крие именно в това, че неговото изкуство произтича от първичния извор на
битие
то, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил вслушвайки се в дълбочините на природното действие от мировия Дух.
Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука. Чрез това обаче и двете са криво разбрани.
Световноисторическото значение на Гьоте се крие именно в това, че неговото изкуство произтича от първичния извор на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил вслушвайки се в дълбочините на природното действие от мировия Дух.
На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, както науката е тълкувателка в друг смисъл".
към текста >>
138.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Сраснал се в неразделно единство с цялото си
битие
с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това
битие
, това съществуване.
Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно. Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея.
Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване.
Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно.
към текста >>
139.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Преди това съ
битие
да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване.
Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло.
Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване.
Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията. И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
140.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието
битие
е сходно с
битие
то на Азът.
Представете си как тогавашният човек насочва погледа си към външния свят, към всички заобикалящи го скали, дървета, планини и казва: Да, ако на Земята съществуваха само камъните, скалите, реките, планини те, тогава ние, хората, не бихме могли да притежаваме никакъв Аз. Защото всичко онова, което гарантира съществуването на Земните предмети и същества, изобщо не би могло да гарантира съществуването на Азът. В себе си човекът усещаше не един човешки Аз, а един божествен Аз. За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят. И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди.
Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът.
И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм! Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм! Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм! Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата.
към текста >>
И само защото
битие
то на Азът беше сходно с
битие
то на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм!
Защото всичко онова, което гарантира съществуването на Земните предмети и същества, изобщо не би могло да гарантира съществуването на Азът. В себе си човекът усещаше не един човешки Аз, а един божествен Аз. За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят. И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди. Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът.
И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм!
Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм! Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм! Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата. Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
към текста >>
141.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното
битие
, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност.
Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството. В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем.
Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност.
Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта.
към текста >>
142.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И ако вие не сте в състояние да сторите това, ако не съумеете да се задържите в неясното положение между
битие
и илюзия, ако изцяло навлезете в
битие
то, в
битие
то на Духа, тогава художественият елемент престава да съществува.
И художниците след Тициан действително стават жертва на тази опасност. Разгледайте например как те изобразяват Ангелите. И така, след като се издигнем в небесните сфери ние стигаме до Ангелите. Но вижте сега колко внимателно се предпазват художниците от това да излязат извън цветовете. И за Ангелите от времето преди Тициан, а в известен смисъл и за самия Тициан, Вие бихте могли да попитате: Но нима това не са облаци?
И ако вие не сте в състояние да сторите това, ако не съумеете да се задържите в неясното положение между битие и илюзия, ако изцяло навлезете в битието, в битието на Духа, тогава художественият елемент престава да съществува.
към текста >>
Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото
Битие
, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин.
Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности. Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог.
Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин.
Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна! “, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството. Но при апостолите положението е друго. При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора.
към текста >>
143.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо съ
битие
: Отделянето на Луната от Земята.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята.
„Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция. Земните условия отново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е придвижвал по Земята с „плавателни движения“, близки до тези на рибите, сега той „стъпва здраво“ на земната твърд и заема „изправено положение“. Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете. Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене.
към текста >>
144.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на
битие
то“, Събр.
[3] Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж.
също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр.
съч. 60.
към текста >>
145.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
За онзи, който познава живота, който прозира по-дълбоко в тайните на
битие
то, понякога логическите основания, които идват от една или друга страна, не са с толкова голяма стойност.
В действителност причината е тази, че на човек дадени истини са му антипатични, подсъзнателно антипатични. И той отблъсква тези истини от себе си. И като претекст за това си намира логични причини. Със сигурност не е много лесно на някой виден учен, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система! “ И тогава човек изнамира логически основания, често по един изключително хитър начин, и сам се утешава с тях.
За онзи, който познава живота, който прозира по-дълбоко в тайните на битието, понякога логическите основания, които идват от една или друга страна, не са с толкова голяма стойност.
Така например понякога меланхоличният темперамент се дължи на това, че съответният човек е жаден за кислород. А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния свят, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
към текста >>
146.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В дискусиите, които проведохме[1] в последно време, можах да насоча вашето внимание към факта, как дейностите на човешкото същество в най-ранното детство представляват трансформация на тези, които човек извършва по времето между смъртта и новото раждане, следователно в
битие
то, което предшества земното.
В дискусиите, които проведохме[1] в последно време, можах да насоча вашето внимание към факта, как дейностите на човешкото същество в най-ранното детство представляват трансформация на тези, които човек извършва по времето между смъртта и новото раждане, следователно в битието, което предшества земното.
Виждаме как детето, което след раждането още не е пригодено към земното притегляне, към земното равновесие, отново и отново се опитва да се нагоди към тях, как се учи да стои и да ходи. Това пригаждане на тялото към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си битие. Знаем, че човешкото физическо тяло е резултат от една грандиозна работа, която човек извършва заедно със същества от по-висшите светове по времето между смъртта и новото раждане. Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за ходене в изправено положение. Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното битие.
към текста >>
Това пригаждане на тялото към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си
битие
.
В дискусиите, които проведохме[1] в последно време, можах да насоча вашето внимание към факта, как дейностите на човешкото същество в най-ранното детство представляват трансформация на тези, които човек извършва по времето между смъртта и новото раждане, следователно в битието, което предшества земното. Виждаме как детето, което след раждането още не е пригодено към земното притегляне, към земното равновесие, отново и отново се опитва да се нагоди към тях, как се учи да стои и да ходи.
Това пригаждане на тялото към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си битие.
Знаем, че човешкото физическо тяло е резултат от една грандиозна работа, която човек извършва заедно със същества от по-висшите светове по времето между смъртта и новото раждане. Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за ходене в изправено положение. Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното битие. Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество. Това е равновесното положение в духовните светове.
към текста >>
Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното
битие
.
В дискусиите, които проведохме[1] в последно време, можах да насоча вашето внимание към факта, как дейностите на човешкото същество в най-ранното детство представляват трансформация на тези, които човек извършва по времето между смъртта и новото раждане, следователно в битието, което предшества земното. Виждаме как детето, което след раждането още не е пригодено към земното притегляне, към земното равновесие, отново и отново се опитва да се нагоди към тях, как се учи да стои и да ходи. Това пригаждане на тялото към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си битие. Знаем, че човешкото физическо тяло е резултат от една грандиозна работа, която човек извършва заедно със същества от по-висшите светове по времето между смъртта и новото раждане. Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за ходене в изправено положение.
Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното битие.
Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество. Това е равновесното положение в духовните светове. Слизайки на земята, човек го губи. В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие. Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил.
към текста >>
Защото в предшестващото земното
битие
ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество.
Виждаме как детето, което след раждането още не е пригодено към земното притегляне, към земното равновесие, отново и отново се опитва да се нагоди към тях, как се учи да стои и да ходи. Това пригаждане на тялото към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си битие. Знаем, че човешкото физическо тяло е резултат от една грандиозна работа, която човек извършва заедно със същества от по-висшите светове по времето между смъртта и новото раждане. Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за ходене в изправено положение. Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното битие.
Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество.
Това е равновесното положение в духовните светове. Слизайки на земята, човек го губи. В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие. Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил. По подобен начин стоят нещата с речта.
към текста >>
В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си
битие
.
Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за ходене в изправено положение. Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното битие. Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество. Това е равновесното положение в духовните светове. Слизайки на земята, човек го губи.
В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие.
Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил. По подобен начин стоят нещата с речта. Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения. Защото тази реч е израз на нашите земни мисли. Те съдържат земни знания.
към текста >>
Към тях е пригодена речта по време на земното
битие
.
Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил. По подобен начин стоят нещата с речта. Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения. Защото тази реч е израз на нашите земни мисли. Те съдържат земни знания.
Към тях е пригодена речта по време на земното битие.
В предшестващото земното битие, както вече обясних, човек използва реч, която не излиза отвътре навън, която не следва предимно издишването, а следва духовното вдишване, инспирирането, онова, което в битието, предшестващо земното, можем да опишем като вдишване. Там има живот в мировия логос. Там има живот в мировото слово, в мировата реч, от която са направени нещата.
към текста >>
В предшестващото земното
битие
, както вече обясних, човек използва реч, която не излиза отвътре навън, която не следва предимно издишването, а следва духовното вдишване, инспирирането, онова, което в
битие
то, предшестващо земното, можем да опишем като вдишване.
По подобен начин стоят нещата с речта. Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения. Защото тази реч е израз на нашите земни мисли. Те съдържат земни знания. Към тях е пригодена речта по време на земното битие.
В предшестващото земното битие, както вече обясних, човек използва реч, която не излиза отвътре навън, която не следва предимно издишването, а следва духовното вдишване, инспирирането, онова, което в битието, предшестващо земното, можем да опишем като вдишване.
Там има живот в мировия логос. Там има живот в мировото слово, в мировата реч, от която са направени нещата.
към текста >>
В предшестващото земното
битие
има живот в творящите мирови мисли.
Този живот в мировата реч изгубваме, когато слезем на земята и се приспособяваме към това, което служи на нашите мисли, на земните мисли и на земния разсъдък, на разбирането между хората, които живеят на земята. По същия начин стоят нещата с мислите, които имаме, с мисленето. Мисленето се нагажда към земните отношения.
В предшестващото земното битие има живот в творящите мирови мисли.
към текста >>
Ето защо е особено интересно да бъде разбрана взаимовръзката на това, което човек извоюва като своя реч тук, на земята, с метаморфозата, която има тази реч в предшестващото земното
битие
.
Когато най-напред разглеждаме средната съставна част, говора на човека, можем да кажем: В говора лежи същественото на земната култура, на земната цивилизация. Тук, на земята, хората се събират и намират мост един към друг посредством говора. Една душа се свързва с друга душа. Усещаме, че именно в говора имаме нещо от съществена важност тук, на земята, и той всъщност е земното отражение на живота в логоса, в мировото слово.
Ето защо е особено интересно да бъде разбрана взаимовръзката на това, което човек извоюва като своя реч тук, на земята, с метаморфозата, която има тази реч в предшестващото земното битие.
И когато човек разглежда тази връзка, той ще се насочи към вътрешното устройство на човека от звука, от тона.
към текста >>
И позволете ми днес, като израз на вътрешното задоволство от това изпълващо ни с толкова радост художествено съ
битие
, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното.
И в този момент е уместно да вмъкна в нашето космологическо разглеждане, с което се занимаваме вече от няколко седмици[2], главата за изразяването на човека чрез тон и слово. Тези дни имахме голямата радост да чуем в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение[3].
И позволете ми днес, като израз на вътрешното задоволство от това изпълващо ни с толкова радост художествено събитие, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното.
към текста >>
Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното
битие
.
Поетът все още се старае да съблюдава ритъма на дишане в начина, по който си служи с речта в стиховете си. Онзи, който композира песни, отново връща всичко обратно към дишането, също и към дишането в главата. Така че можем да кажем: Това, което човек трябва да извърши тук, на земята, докато пригажда своята реч към земните отношения, именно то се привежда в известна степен в обратно движение, когато преминаваме от говор към пеене.
Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие.
Защото с ритмичната си система стоим много по-близо до духовния свят, отколкото с мисловната система. А мисловната система оказва влияние върху станалата прозаична реч.
към текста >>
И наистина можем да кажем: Когато човек тук, на земята, връща назад в пеенето речта, която е създадена за земното пребиваване, както ходенето е създадено по подобие на космическо-духовното ориентиране, това е преминаване към онова, от което е роден, подобно на това, когато той се ражда за земното
битие
от предшестващото земното съществуване.
И наистина можем да кажем: Когато човек тук, на земята, връща назад в пеенето речта, която е създадена за земното пребиваване, както ходенето е създадено по подобие на космическо-духовното ориентиране, това е преминаване към онова, от което е роден, подобно на това, когато той се ражда за земното битие от предшестващото земното съществуване.
И изобщо изкуството се представя на човек така, че той, изразявайки се художествено, би могъл да каже: Човешка съдба е, а и е редно това да е негова съдба, а именно че - пристъпвайки към земното битие - той навлиза в земните отношения и трябва да се пригоди към тях. Обаче в изкуството той прави една крачка назад, оставя земното да се оттегли и чрез стъпката, която прави назад, се приближава към духовно-душевното, от което е дошъл.
към текста >>
И изобщо изкуството се представя на човек така, че той, изразявайки се художествено, би могъл да каже: Човешка съдба е, а и е редно това да е негова съдба, а именно че - пристъпвайки към земното
битие
- той навлиза в земните отношения и трябва да се пригоди към тях.
И наистина можем да кажем: Когато човек тук, на земята, връща назад в пеенето речта, която е създадена за земното пребиваване, както ходенето е създадено по подобие на космическо-духовното ориентиране, това е преминаване към онова, от което е роден, подобно на това, когато той се ражда за земното битие от предшестващото земното съществуване.
И изобщо изкуството се представя на човек така, че той, изразявайки се художествено, би могъл да каже: Човешка съдба е, а и е редно това да е негова съдба, а именно че - пристъпвайки към земното битие - той навлиза в земните отношения и трябва да се пригоди към тях.
Обаче в изкуството той прави една крачка назад, оставя земното да се оттегли и чрез стъпката, която прави назад, се приближава към духовно-душевното, от което е дошъл.
към текста >>
Както на земята тонът живее във въздуха, така за душата по земен начин в отражението на духовното живее онова, което е духовно в предшестващото земното
битие
.
Не разбираме изкуството, ако не усещаме в него копнежа да преживеем духовното най-малкото в откровението му под формата на красота. Нашата фантазия, която е творецът на изкуството, всъщност не е нищо друго освен предземната ясновидска сила.
Както на земята тонът живее във въздуха, така за душата по земен начин в отражението на духовното живее онова, което е духовно в предшестващото земното битие.
Когато човек говори, той си служи с тялото: съгласните в него се превръщат в пластиката на тялото. Душата използва непреминаващия в твърдата пластика въздушен поток, за да свири на този телесен инструмент. Като говорещи хора на земята, ние проявяваме тенденция към божественото по два начина.
към текста >>
147.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Днес ще говоря за едно съ
битие
, което е от дълбоко значение за развитието на човечеството в последните хилядолетия.
Става дума за това, че преживяването на човека в този свръхсетивен свят може да бъде схванато по-добре, когато се направи описание на този свят по същия начин, както се описва физическо-етерния свят чрез науката, чрез историята. За една такава свръхсетивна наука за действителния развой в света, в който сме като спящи хора, трябва най-напред да се схванат някои неща.
Днес ще говоря за едно събитие, което е от дълбоко значение за развитието на човечеството в последните хилядолетия.
към текста >>
От една страна, от тази на физическо-етерния свят и от неговата история, вече често сме говорили за това съ
битие
.
От една страна, от тази на физическо-етерния свят и от неговата история, вече често сме говорили за това събитие.
Днес искаме да говорим за това от другата страна, от страната, която се показва, когато се взема гледната точка не във физическо-етерния свят, а в свръхсетивния свят. Събитието, което имам предвид и което съм описвал от едната гледна точка по-често, е онова, което настъпва в четвъртото столетие след Христос.
към текста >>
Съ
битие
то, което имам предвид и което съм описвал от едната гледна точка по-често, е онова, което настъпва в четвъртото столетие след Христос.
От една страна, от тази на физическо-етерния свят и от неговата история, вече често сме говорили за това събитие. Днес искаме да говорим за това от другата страна, от страната, която се показва, когато се взема гледната точка не във физическо-етерния свят, а в свръхсетивния свят.
Събитието, което имам предвид и което съм описвал от едната гледна точка по-често, е онова, което настъпва в четвъртото столетие след Христос.
към текста >>
То носеше за свръх-сетивния свят едно съ
битие
с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.).
И така, в развитието на човечеството тогава наближи онова четвърто следхристово столетие.
То носеше за свръх-сетивния свят едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.).
към текста >>
Това беше едно открояващо се по своята важност съ
битие
.
Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите. Такива събития има в свръхсетивния свят.
Това беше едно открояващо се по своята важност събитие.
Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н. Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
към текста >>
Как се отразява това важно съ
битие
на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата.
Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
към текста >>
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно съ
битие
, че професията на Властите е предадена на Архаите.
В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата. Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
към текста >>
Аз вплитам моето земно
битие
в божествено-духовния свят и тоновете прозвучават като нещо, върху чиито криле боговете странстват през света, чието странстване съпреживявам, докато възприемам тоновете.
Той вплита музикалното в своята телесност. Оттам с терцовите изживявания се появява разликата между мажор и минор и, от една страна, се изживява това, което може да се изживее при мажора, а от друга страна, се преживява онова, което може да се изживее при минора. С навлизането на терцата, с навлизането на мажор и минор в музикалното, се свързват човешките приповдигнати, радостни, потиснати, болезнени, изпълнени с мъка настроения, които човек изживява като носител на своето физическо и етерно тяло. Човекът изключва, така да се каже, своето преживяване на света от космоса и се свързва сам с него. В по-стари времена неговото най-важно изживяване на света беше такова - и такъв беше още случаят в квинтовата епоха, но в една по-висока степен в септимовата епоха, - че то непосредствено го унасяше, така че той можеше да каже: Светът на тоновете непосредствено изважда моя аз и моето астрално тяло от моите физическо и етерно тяло.
Аз вплитам моето земно битие в божествено-духовния свят и тоновете прозвучават като нещо, върху чиито криле боговете странстват през света, чието странстване съпреживявам, докато възприемам тоновете.
към текста >>
Тайната на развитието на човечеството в земното
битие
ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено.
Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия. Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид[1], когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити.
Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено.
Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане.
към текста >>
148.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на
битие
то“, Събр.
Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж.
също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр.
съч. 60.
към текста >>
149.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
13 април 150 Светът на духа и неговото проявление във предиобед физическото
битие
.
13 април 150 Светът на духа и неговото проявление във предиобед физическото битие.
Сетивно изживяване и изживяване света на умрелите.
към текста >>
150.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
"И Бог заповяда на Ной, да направи ковчег, триста лакти дълъг, петдесет лакти широк и тридесет лакти висок." /
Битие
, 6, 15/.
"И Бог заповяда на Ной, да направи ковчег, триста лакти дълъг, петдесет лакти широк и тридесет лакти висок." /Битие, 6, 15/.
В тези мерки на Ноевия ковчег, ние имаме точно мерките за хармонията на човешкото тяло. Когато ще дойде ред, следователно, да си обясним причината за това, ще можем по-дълбоко да проникнем в значението на тези библейски думи.
към текста >>
151.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
За да можем да разберем значението на този Ковчег, споменат във Библията /Първа книга Мойсеева
Битие
6,15/ трябва да задълбочим познанието си за различни неща.
Вчера спряхме при размерите на Ноевия Ковчег, казвайки, че пропорциите на неговата височина, ширина и дължина, изразяват пропорциите на човешкото тяло.
За да можем да разберем значението на този Ковчег, споменат във Библията /Първа книга Мойсеева Битие 6,15/ трябва да задълбочим познанието си за различни неща.
Първо трябва да си изясним, какво означава това, че един плавателен съд, чрез който човек ще бъде спасен, е необходимо да има точно определени размери. Ще бъде необходимо, да се занимаем с онова време от човешкото развитие, през което тези неща са станали.
към текста >>
Във
Битие
Вие намирате символа на змията.
Във Битие Вие намирате символа на змията.
В римските катакомби виждате изображения на риби, които, традицията ни казва, че означават Християнството, или Христос. Ако някой би размишлявал върху тези символи, той би могъл, разбира се, да открие много нещо, което е находчиво, но всичко ще бъде само предположения. Ние искаме да работим само с реалности, тъй като тези неща са ни дадени от духовния и астралния светове. Ако ми разрешите за няколко минути да се върнем в историята на човешката еволюция, ще видите какви истини се съдържат в тези два символа.
към текста >>
152.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква реалност или истинско
битие
, се поддава на една голяма илюзия.
Нека да се спрем на това, което обикновено наричаме представа". Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и волята у децата. Следователно, налага се да имаме съвсем точно понятие за това, какво е представата.
Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия.
А какво би била за нас представата, ако тя притежаваше някакви елементи на обективно съществувание? Несъмнено,ние имаме в себе си такива елементи. Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи като очите, носът, стомахът. Вие ще се съгласите, че макар и да живеете в тяхната обективна даденост, Вие не сте в състояние да си представите с тяхна помощ абсолютно нищо. Практически, с цялата си същност Вие прониквате в тези реално съществуващи елементи, Вие се идентифицирате с тях.
към текста >>
И през последните столетия от развитието на човечеството най-голямата грешка беше тази, че хората допуснаха пълно покритие между „
битие
" и „мислене".
Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи като очите, носът, стомахът. Вие ще се съгласите, че макар и да живеете в тяхната обективна даденост, Вие не сте в състояние да си представите с тяхна помощ абсолютно нищо. Практически, с цялата си същност Вие прониквате в тези реално съществуващи елементи, Вие се идентифицирате с тях. Възможността да обхванем едно или друго явление с помощта на представите, възниква пораждащи обстоятелството, че те имат образен характер и далеч не ни изпълват по такъв начин, че да водим в тях някакъв вид съществувание. Всъщност те са нищо, те са само образи.
И през последните столетия от развитието на човечеството най-голямата грешка беше тази, че хората допуснаха пълно покритие между „битие" и „мислене".
към текста >>
153.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното съ
битие
от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо.
Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо.
Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
към текста >>
154.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно учение, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това съ
битие
се случи нещо действително.
За това е нужно и нещо обективно. На това място ние се изправяме пред една дълбока истина именно на християнско езотеричното развитие. Ако мистерията на Голгота не се бе състояла в хода на развитието на земята, то чрез интелигентността си хората неизбежно щяха да станат зли и щяха да се превърнат в пропаднали в заблудата същества.
Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно учение, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това събитие се случи нещо действително.
В човека Иисус от Назарет живееше едно извънземно същество, Христос. Поради това, че Исус от Назарет загина, Христовото същество премина във земното развитие, там то се съдържа. Ние единствено трябва да сме наясно, че това е един обективен факт, че това е факт, с който това, което субективно познаваме и усещаме няма нищо общо. Ние трябва да го познаем с усилието на волята си. ние трябва да го приемем в етиката си, с усилието на етоса си.
към текста >>
155.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на
битие
то.
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието.
Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време. Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него. Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек. За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия. И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
към текста >>
156.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно
битие
на света.
Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното. Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде прозряно значението на материалното. Изследването на материалното без усет за духовното, което осветлява материалното, представлява сляпо търсене в тъмна стая. Науката за духовното именно ще покаже навсякъде въздействието на Духа върху физическото. Когато познанието стане активно в тази насока, тогава човек няма да се прекланя пред нещо мистично и измислено, но ще проследява Духа във всички негови проявления, в рамките на материалния свят.
Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
към текста >>
Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за
битие
то.
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен възпитателен въпрос. Ала моралните импулси не могат да бъдат внесени в детето, ако ние му повеляваме, ако му казваме: Това трябва да стане така, това е добро – или чрез помощта на един апел да убеждаваме неговия интелект, че нещо трябва да стане и че е добро. Или ако му казваме: Това е лошо, онова е грозно, това не би трябвало да правиш, ако искаме да му докажем, че нещо е лошо. Това как човекът ще постави себе си интелектуално спрямо доброто и злото, спрямо цялото морално устройство на света, е нещо, което тепърва трябва да се пробуди. И то се пробужда с настъпването на половата зрялост – ритмичната система в значителна степен е извършила своя принос в цялостното човешко развитие, когато интелектуалното узрява за своето пълно разгръщане.
Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието.
Въпросът не се свежда до това да предлагаме морални преценки, но въпросът се състои в това да се погрижим за кълновете, от които в последствие ще се формират собствените морални сили. Не бива да насаждаме в детето моралната преценка. Детето трябва така да бъде подготвено, че когато с настъпването на половата зрялост се пробуди за непълноценна оценъчна способност, само трябва да е в състояние чрез наблюдаване на живота да формира морална преценка. Това най-трудно ще бъде постигнато, ако даваме на детето готови повели. Но ние можем да го постигнем, ако въздействуваме върху него чрез примера на подражание, или чрез издигането на образци пред неговия поглед.
към текста >>
157.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в живота, тогава разбираме, че в действителното
битие
много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго.
А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата. И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно. Напълно разбираемо е, когато някой се надсмее над това, че при смятането трябва да тръгнем от сбора, а не от събираемото.
Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в живота, тогава разбираме, че в действителното битие много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго.
към текста >>
158.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Разбира я само онзи, който вижда в нея една книга на волята, една книга на сърцето, която идва от самия живот, от всичко онова, което днес може да бъде намерено под повърхностния пласт на
Битие
то като един от най-важните социални импулси на нашето съвремие.
Виждате ли, подобни бяха и намеренията на моята книга “Същност на социалния въпрос”, понеже сегашният момент ни кара да мислим следното: Хората могат да разберат нещо не ако тръгват от своя теоретичен разум, а ако тръгват от своето сърце, от своята воля. Онзи, който смята “Същност на социалния въпрос” за книга на разума, изобщо не я разбира.
Разбира я само онзи, който вижда в нея една книга на волята, една книга на сърцето, която идва от самия живот, от всичко онова, което днес може да бъде намерено под повърхностния пласт на Битието като един от най-важните социални импулси на нашето съвремие.
към текста >>
159.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тук нещата опират до това, спрямо едно такова съ
битие
да се зададе точният въпрос.
Тук нещата опират до това, спрямо едно такова събитие да се зададе точният въпрос.
И точният въпрос гласи: Има ли днес на Земята – защото от последната третина на 19. век ние сме свидетели на едно световно стопанство, а не на националното стопанство и това е много важно при обсъждането на социалния живот – фактически има ли днес на Земята недостиг на хранителни средства за човечеството като цяло? Недостиг на хранителни средства за човечеството няма! Ако някога настъпи такава опасност, тогава геният на човечеството ще намери други хранителни средства. Тук трябва само да добавим: Ако в някой кът на Земята има безброй гладуващи хора, причината за това през последните десетилетия се намира в самите хора.
към текста >>
160.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо
битие
, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина.
И ако засега трябва да характеризираме положението на Хипократовата медицина абстрактно, всъщност най-добре би било да кажем: с нея се преустановява старата, почиваща на атавистичното ясновидство, медицина. Външно изразено, но именно само външно изразено, можем да кажем: последователите на Хипократ търсят всяко заболяване в неправилното смесване на онези течни тела, които действуват съвместно в човешкия организъм. Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното тяло настъпва отклонение това тяхно съотношение на смесване. С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване.
Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина.
За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв. И са считали, че от кръвта, слузта, черната и жълтата жлъчка, от правилното им смесване би трябвало да функционира човешкият организъм. Но сега, когато съвременният човек, какъвто съществува и сред нас, научно подготвен, се сблъска с нещо подобно, най-първо той ще си помисли: след като се смесват кръв, слуз, жълта и черна жлъчка, то те се смесват съобразно това, което е вложено в тях като свойства, и което, така вложено като техни свойства, може да бъде установено от една по-нисша или по-висша химия.
към текста >>
Защото едва по този начин ще разберем, от кой край на космическото
битие
е възможно отстраняването на подобен процес.
Не може да се достигне до практика, ако не можем поне да си изясним, защо процесът абнормен. Едва след това по някакъв начин може да се изследва, как този процес да бъде отстранен.
Защото едва по този начин ще разберем, от кой край на космическото битие е възможно отстраняването на подобен процес.
В крайна сметка дори определянето му като абнормен представлява препятствие; и защо не един процес в човек трябва да бъде назован абнормен? Дори, когато си порежа пръста това е относително абнормно за човека, защото ако не си порежа пръстта, а изрежа някаква форма от парче дърво, то това е нормален процес. Нали, това, че сме привикнали да проследяваме именно други процеси, вместо да си порежем пръста, с това все още нищо не се казва: по земята просто са се разпространили игри на думи. Защото това, което се случва, когато си порязвам пръста, от определена гледна точка е подобно в своето развитие и е точно толкова нормално, както и друг някакъв природен процес. Задачата е, действително да разберем, каква разлика съществува между процесите в човешкия организъм, които ние определяме като болестни процеси и които в основата си представляват съвсем нормални природни процеси, които обаче трябва да бъдат предизвикани от определени причини, и онези процеси, които обикновено определяме като здрави, и които са обичайните.
към текста >>
161.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И всичко, което се случило, не е нищо друго, освен съ
битие
, свързано съвсем външно с действителните вътрешни процеси, довели до смъртта.
Но за някой, който може да вникне в случая, това положително е причина, залегнала дълбоко в организма. И тази причина, залегнала дълбоко в организма, още предния ден предизвикала известна несръчност и несигурност в този човек, така че той убол пръста си с мастиленото перо, нещо, което човек обикновено не прави. Това вече било последица от неговата несръчност. Но докато външно физически той станал несръчен, способността му за вътрешно виждане се засилила, и под влияние на болестта, по ясновидски път, той предвидил своята смърт, настъпила през нощта. Тази смърт ни най-малко не е била свързана с това, че той убол пръста си с мастиленото перо, но смъртта била причина за това, което той почувствувал поради факта, че носел в себе си причината за смъртта.
И всичко, което се случило, не е нищо друго, освен събитие, свързано съвсем външно с действителните вътрешни процеси, довели до смъртта.
И дума не може да става за това, че е настъпила "смърт поради внушение". Защото и убеждението, и всичко друго, което този мъж носел в себе си, нямат нищо общо с идването на смъртта, но имат много по-дълбоки причини. Но човекът предсказал смъртта и всичко случило се той го интерпретира така, че го въвел в своето предвиждане за смъртта. От този пример виждате, колко невероятно предпазливи трябва да сме, когато искаме да добием задълбочена представа за сложните процеси в природата. Не може да се тръгне от най-простото.
към текста >>
162.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното
битие
на природата.
Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането.
И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата.
Това, което казвам сега, се отнася в силна степен до всичко свързано с осификацията (ossificatio-вкостеняване бел. прев.) и със склерозата. Склерозата, а също така и вкостеняването всъщност предизвикват процеси, имащи своето противоположни процеси още преди зачатието. Като органични формообразуващи процеси, по съвсем нормален начин, те противодействуват на това, което преди зачатието действува в човека под формата на процеси на разпрашаване, процеси на разширение. Изключително важно е да разберем това.
към текста >>
Можем да вникнем в тези неща, само ако опитаме действително да прозрем цялостният процес на създаване и
битие
на човека.
тогава те се появяват под съвсем друга форма. Отначало те се проявяват под формата на диспозиция(предразположение бел. прев.). Всъщност в диспозицията трябва да търсим много съществени неща от същността на човека. Когато това, което в лицето осификацията и склерозата е нормално, и което се проявява абнормно в своята собствена област едва в хода на живота, когато то отскочи в противоположната страна, при което този процес протича вече не в неговата си област, а в други системи от органи, тогава възниква нещо, което е огледален болестен образ на явление от преди зачатието и което виждаме пред себе си под различните форми на карциномните (ракови бел. прев.) образования.
Можем да вникнем в тези неща, само ако опитаме действително да прозрем цялостният процес на създаване и битие на човека.
Без това човек ще счита процес като карциномното образование за относително неизвестен фактор в човешкия живот, ако не можем да го свържем с нещо, което по някакъв начин да действува в човека, но което, изродено, се е пренесло в друго поле.
към текста >>
163.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само, че днес хората не са склонни това, което намира израз във физическите процеси, правилно да го свързват с духовните основи на
битие
то.
Когато казваме етерно тяло, астрално тяло и т.н. ние си служим с определен начин на изразяване, по-скоро с цел съкращаване или за опростяване на нашите идеи, който начин изразяване напълно може да бъде свързан с онова, което представлява отпечатък във физическите процеси.
Само, че днес хората не са склонни това, което намира израз във физическите процеси, правилно да го свързват с духовните основи на битието.
Но това непременно трябва да стане за целта на едно одухотворяване на медицинското мислене и светоглед. Така например, медицината непременно ще трябва да се занимае с начина на взаимодействие между това, което наричаме етерно тяло и това, което наричаме физическо тяло. Вие знаете, това взаимодействие се осъществява в човека, и вчера ние всъщност говорихме за едната страна на това взаимодействие, а именно за случая, когато в него настъпи един вид дисхармония спрямо въздействията на астралното тяло. Но това взаимодействие се осъществява и навън, в природата извън човека.
към текста >>
164.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но тъкмо с помощта на такива извънредно характерни изключения можем отново да погледнем дълбоко в цялото това странно взаимодействие от сили в човешкия организъм, проявяващи себе си от всички възможни ъгълчета на световното
битие
.
Нещата обаче стоят така, че проследявайки тези явления, човек достига до изучаването на тези две полярности в целия човешки организъм на лъченията и на това, което им се противопоставя, на това, което задържа тези лъчения. Важно е, тези неща да бъдат обхванати с поглед, защото всичко онова, което по начина, който описах, е склонно да образува белтък, то винаги е свързано с тези натрупващи се противодействия, и всичко онова, което, бидейки с метален характер, бива въведено в човешките организми, то има общо с лъчистите въздействия. Само че от всичко това има значителни изключения, и именно те са извънредно характерни.
Но тъкмо с помощта на такива извънредно характерни изключения можем отново да погледнем дълбоко в цялото това странно взаимодействие от сили в човешкия организъм, проявяващи себе си от всички възможни ъгълчета на световното битие.
За целта, разбира се, е необходимо да проследим за малко онова, което вече изложих и чиито подробности, Вие по-нататък можете мислено да продължите. Така например е необходимо само да спомена, че на въглерода в растенията нещо му липсва това виждаме при carbo vegetabilis, с който се занимавахме вчера, нещо, което животинският въглерод по правило притежава, всъщност винаги притежава известно съдържание на азот. Това обуславя съвсем различното отношение между изгарянето на животинския въглерод и на растителния въглерод. А то от своя страна повлиява склонността на животинския въглерод да взима участие в продукцията на такива субстанции, каквито например е жлъчката, или слузта, или дори мазнината. Това, което виждаме като разлика между животинския и растителния въглен, то ни кара да насочим погледа си към начина, по който изобщо металното действува различно от неметалното в човешкия организъм.
към текста >>
165.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате ли, в нашият организъм, тоест в нашия човешки организъм, съществува един постоянно действащ процес на обезсоляване, една тенденция солеобразуването да бъде превърнато в своята противоположност, и всъщност на това се дължи нашето човешко
битие
, и преди всичко нашето издигащо се над животинския елемент човешко мислене.
Ето защо този вътрешен човек, този физически вътрешен човек е най-силно сроден с всичко онова, което представляват жизнените тенденции на растителния елемент и ние винаги можем да разчитаме, че ще помогнем на този вътрешен човек тъкмо с онова, което проявява се бе си под формата на жизнени тенденции в растителното царство. Само че човекът притежава нещо в повече от животното, което почива на обстоятелството, че човекът осъществява не само онзи обменен процес, който осъществява животното между растението и Астрала, но че той осъществява също така обменен процес между минерала и онова, което е надраснало, тоест, което е разположено още по-периферно от чисто астралното. Така ние можем да кажем: за човека от съвременното земно развитие е характер но тъкмо обстоятелството, че той взима участие в минералния формообразуващ процес. Така, както в животните се осъществява преобразуване на белтъка, така тук непрекъснато протича един процес, на който науката всъщност не обръща никакво внимание, който притежава една по-периферна тенденция от животинското преобразуване на белтъчния формообразуващ процес, и който, ако можем така да се изразим протича между небето и минералното царство. Ако искаме да имаме обозначение за него, в съответствие с най-характерното от него ние можем да го наречем: процес на обезсоляване.
Виждате ли, в нашият организъм, тоест в нашия човешки организъм, съществува един постоянно действащ процес на обезсоляване, една тенденция солеобразуването да бъде превърнато в своята противоположност, и всъщност на това се дължи нашето човешко битие, и преди всичко нашето издигащо се над животинския елемент човешко мислене.
В качеството си на периферен човек не на централен човек, който е подобен именно на животинското формообразуване ние се съпротивляваме на солеобразуването. На солеобразуването ние се противопоставя ме, тъй както животното се противопоставя на обикновените земни формообразуващи сили на растителния белтък. В това противопоставяне са заложени силите, които за човека ние трябва да търсим предимно в самото минерално царство, за да можем да лекуваме определени неща, с които не можем да се справим единствено чрез растителните лекарства.
към текста >>
166.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но по отношение на своята проява тази закономерност показва силна вариабилност, поради обстоятелството, че в унаследяването взимат участие винаги мъжката и женската страна, и то мъжката и женската страна по такъв начин, че мъжката пренася в процеса на унаследяването това, което човекът дължи на земното
битие
, което дължи на земните сили, докато женският организъм е склонен повече да пренася онова, което идва от извънземния Космос.
Човек може да си създаде някаква представа за унаследяването, но тази представа от своя страна няма да бъде в съгласие с други явления. Това се дължи на обстоятелството, че тъкмо фактите, свързани с унаследяването, са в силна степен облечени в илюзии, и това обстоятелство е съвсем закономерно. Но тъй както се проявява законът, не винаги е възможно да съществува едно прегледно регулиране. И така, явленията, свързани с унаследяването са закономерни, носа трудно регулируеми; тъй както хоризонталното положение на везните почива на определена закономерност, но когато прибавяме отляво и отдясно, се идва до отклонението на едната или другата страна по тази причина строгата закономерност е трудно регулируема; приблизително така стоят нещата и с явленията на унаследяването. В тях има закономерност, подобна на тази, която държи везната в хоризонтално положение.
Но по отношение на своята проява тази закономерност показва силна вариабилност, поради обстоятелството, че в унаследяването взимат участие винаги мъжката и женската страна, и то мъжката и женската страна по такъв начин, че мъжката пренася в процеса на унаследяването това, което човекът дължи на земното битие, което дължи на земните сили, докато женският организъм е склонен повече да пренася онова, което идва от извънземния Космос.
Бихме могли да кажем: спрямо мъжа Земята непрекъснато поставя своите изисквания, организира го чрез своите сили.
към текста >>
167.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Към това азът трябва, бих казал, от долу нагоре да даде
битие
то, съществуването, оттам трябва да се намеси.
Най-напред, когато човекът се роди, имаме отражението, отпечатъка на аза. Вече казах, че отражението на аза е в главата. Там имаме отпечатъка на аза. Той действа само в детска възраст.
Към това азът трябва, бих казал, от долу нагоре да даде битието, съществуването, оттам трябва да се намеси.
И това се проявява, когато отпечатъкът на аза, който имаме в главата, изцяло прониква детския организъм с топлина. Това има нещо общо с изпълването с топлина на човешкия организъм. Това затопляне обаче протича в низходяща крива. Доколкото затоплянето изхожда от главата, то е най-силно при раждането и след това намалява.
към текста >>
168.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако се стигне само до един задържан в своето развитие неопластичен процес, тогава един или друг орган защото това, което става не се извършва във въздуха или пък в не
битие
то, се свързва, така да се каже, с онази сила, която иначе би се насочила навътре към неопластичния процес, превръщайки се там в нещо самостоятелно и еманципирано; т.е.
Вие можете да си представите тези екстремни случаи, които току що описах, в едно много по-смекчено състояние. Нека да си представим, че не се стига до карцином, до неоплазма, а до един задържан в своето развитие неопластичен процес.
Ако се стигне само до един задържан в своето развитие неопластичен процес, тогава един или друг орган защото това, което става не се извършва във въздуха или пък в небитието, се свързва, така да се каже, с онази сила, която иначе би се насочила навътре към неопластичния процес, превръщайки се там в нещо самостоятелно и еманципирано; т.е.
свързва се с това, което е нормалната сила в този или онзи орган, и по този начин ние се изправяме пред едно или друго заболяване както е прието да се назовават днес нещата в медицината на този или онзи орган. А сега нека приемем, че предразположбата към мания спре на половината път.
към текста >>
В историята на немското духовно развитие съществува едно извънредно интересно съ
битие
.
В историята на немското духовно развитие съществува едно извънредно интересно събитие.
Независимо от това как ще погледнем на Шелинг като философ, в негово лице ние имаме един интересен културно-исторически феномен. Макар и в неговата философия всичко да е объркано и неправилно, в този човек живееше един сигурен инстинкт, който го ориентираше чудесно дори и в такива области от живота, където обикновените естествени науки се намесват с крайно нежелание, изоставяйки нещата по-скоро на грубия емпиричен подход. Навсякъде, където му се представяше подходяща възможност, Шелинг се опитваше да мисли и медицински, така че той успя да се произнесе също и по редица въпроси свързани с процесите на лечението.
към текста >>
169.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на
битие
то!
Ако физиологията и терапията приемат основните принципи на Антропософията, тогава те могат да разгърнат обогатените си сили и в социалната сфера. Ние не вървим по пътя на една абстрактна, сляпа и жизнеотблъскваща наука, а се стремим да навлезем в живота сърцевината на човешкото същество, на човешката общност, да основем и задвижим една истинска и жива наука не само в областите на Духа, но и в самия социален живот. Защото в най-новото историческо развитие на човечеството, ние сме изправени пред един извънредно интересен социален феномен. В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една пролетарска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна пролетарската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси. Но какво ще рече спиритуализъм в сферата на материалните интереси?
Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието!
В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин. И въпреки това пролетариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти. Защото ако случайно откриете спиритисти всред пролетариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата пролетарска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент. И ако от друга страна откриете материализъм всред аристократите, Вие ще установите как той се мъчи да проникне в най-дълбоките и святи области на Духа, но с неистовото желание да съзре Духа по един земен, по един материален начин; и всичко това израства от онази първична декадентска едностранчивост, която е изначално присъща на човешкото същество и която сега се предава от аристократичния елемент на буржоазния елемент като един вид заразяване. И когато човешкият стремеж към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа, пролетариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед.
към текста >>
170.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо съ
битие
през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
За албиносите, хороскопа, асцендента.
към текста >>
171.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Също и когато човек слиза от пред-земното си
битие
, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето? Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин.
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си
битие
към земното си
битие
, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот.
Да допуснем, че имаме пред себе си един твърде умен човек, който обаче не е часовникар. Обаче един ден се случва така, че той е принуден сам да ремонтира своя часовник, който започва да изостава. Но вместо да го поправи, той го разваля напълно. Този факт не противоречи на това, че той е твърде умен. Случилото се не е в резултат от недостиг на ум, а от недостатъчно овладяни умения.
По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот.
към текста >>
172.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното
битие
и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят.
Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането. Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните. Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи. И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти.
Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят.
Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят. Обаче при определени обстоятелства ние не можем това, а именно когато нашата духовнодушевна организация се натрупва и засяда във физическата организация, когато ние не можем да пробием навътре с нашата духовно-душевна организация.
към текста >>
173.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вие сте изучавали това историческо съ
битие
.
Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси. Тук ние имаме един силен римски импулс, тръгващ от Рим към Европа.
Вие сте изучавали това историческо събитие.
Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя следващ земен живот, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел. Става така, сякаш в самия човек разградните принципи редовно се намесват в градивните принципи. Ето как в Йена Вие имате едно течение, което явно се противопоставя на римското течение. А пресечната им точка е тук (Рис. 24).
към текста >>
174.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно
битие
в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Пасторът се нуждае от този школуван поглед, за да просветне физическият образ за един духовен процес. Отново полярността. Ала полярностите трябва винаги да си взаимодействуват в света; тези две полярности също трябва да си взаимодействуват.
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Ще произлезе нещо съвсем специално за лекаря и за пастора и от това по-късно може да възникне правилната съвместна работа.
към текста >>
175.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно
битие
, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено.
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати. Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар.
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено.
Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.
към текста >>
В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното
битие
на света.
Това настроение пасторът може да прибави към тайнството, в което да внесе обратно духовния свят, защото духовния свят е свързан с тайнството чрез самото устройство на култа. Култът свързва духовното с физическата субстанция именно по силата на вътрешните възгледи върху това, как духовното е свързано с мистерията.
В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното битие на света.
В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение. Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят. Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението.
към текста >>
176.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Опознаването на това състояние древният посветен определя като съ
битие
, съвместно
битие
с горните богове.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове.
И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
към текста >>
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Съ
битие
то на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
Отново, и то на мнозина теолози от по-ново време им се струва, че тези две неща не си принадлежат едно на друго. Та нали днес съществуват теолози, които не желаят да знаят нищо относно възкръсналия Дух и пребъдващия Христос.
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
към текста >>
177.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Нещо друго Христовото Съ
битие
.
Така ние трябва да се запознаем с вътрешната същност на източната култура. Защото без това запознаване с вътрешната същност на източната култура не може да се стигне до едно действително разбиране на нашите западни религиозни вероизповедания, тъй като всъщност в крайна сметка тези западни религиозни вероизповедания произхождат от източната мъдрост.
Нещо друго Христовото Събитие.
Това събитие е един факт. То стои като един факт в развитието на Земята. Обаче начинът, по който трябва да се разбира това, което е станало чрез Тайната на Голгота, беше взет през първите столетия на християнското развитие първо основното събитие на Християнството чрез източната мъдрост. Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в Гърция. То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство.
към текста >>
Това съ
битие
е един факт.
Така ние трябва да се запознаем с вътрешната същност на източната култура. Защото без това запознаване с вътрешната същност на източната култура не може да се стигне до едно действително разбиране на нашите западни религиозни вероизповедания, тъй като всъщност в крайна сметка тези западни религиозни вероизповедания произхождат от източната мъдрост. Нещо друго Христовото Събитие.
Това събитие е един факт.
То стои като един факт в развитието на Земята. Обаче начинът, по който трябва да се разбира това, което е станало чрез Тайната на Голгота, беше взет през първите столетия на християнското развитие първо основното събитие на Християнството чрез източната мъдрост. Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в Гърция. То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство. В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството.
към текста >>
Обаче начинът, по който трябва да се разбира това, което е станало чрез Тайната на Голгота, беше взет през първите столетия на християнското развитие първо основното съ
битие
на Християнството чрез източната мъдрост.
Така ние трябва да се запознаем с вътрешната същност на източната култура. Защото без това запознаване с вътрешната същност на източната култура не може да се стигне до едно действително разбиране на нашите западни религиозни вероизповедания, тъй като всъщност в крайна сметка тези западни религиозни вероизповедания произхождат от източната мъдрост. Нещо друго Христовото Събитие. Това събитие е един факт. То стои като един факт в развитието на Земята.
Обаче начинът, по който трябва да се разбира това, което е станало чрез Тайната на Голгота, беше взет през първите столетия на християнското развитие първо основното събитие на Християнството чрез източната мъдрост.
Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в Гърция. То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство. В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията.
към текста >>
178.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Поява на доказателства за
битие
то на Бога.
Гледна точка: духовното развитие на човечеството като реагент на генезиса на небесните явления. XIII век като най-важен период в развитието на човечеството. Схоластиката и противоположността на реализма и номинализма.
Поява на доказателства за битието на Бога.
Винсенц Кнауер като късен реалист. XIII век като средната точка между два ледникови периода. Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период.
към текста >>
179.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на
битие
то си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили. Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник.
към текста >>
180.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно
битие
, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека.
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
към текста >>
Посредством растителното царство земното
битие
до известна степен се открива на космоса.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека. В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса.
И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
към текста >>
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена съ
битие
, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното съ
битие
във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският организъм като спомен за предишната космическа връзка на човешкия организъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество предното периодично съ
битие
също реално е свързано с фазите на Луната.
До представи за тези неща не може да се стигне иначе, освен преминавайки от по-простото към по-сложното.
Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното събитие във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският организъм като спомен за предишната космическа връзка на човешкия организъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество предното периодично събитие също реално е свързано с фазите на Луната.
Виждате, че тук повече от духовно-душевна страна откриваме в човешкия организъм нещо, което изглежда като въздействие, но сега изхождащите от Луната действия са поставени в период от време. Процесът, за който става дума тук, обхваща примерно 28 дни.
към текста >>
181.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на
битие
то, на реалността, да се обяснява със същата причина.
Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията. Виждате ли, в цялото ново естественонаучно мислене господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1].
То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина.
Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си. Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си.
към текста >>
182.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за
битие
то на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за
битие
то на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога.
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на мисленето и познанието на човечеството. Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси. При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2].
Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога.
Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят.
към текста >>
Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за
битие
то на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа.
Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа.
Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си. И едва когато е дошло времето, когато това разбиращо се от самосебе си вече не е живеело в човека, са се насочили към търсене на доказателства. Това, което живее като разбиращо се от самосебе си, никой няма да поиска да го доказва. И така, хората са били лишени от нещо, което дотогава в тях е било като разбиращо се от самосебе си, и в тях е влязло нещо, което е довело човешкия дух до съвсем друг път и до съвсем други потребности. Бих могъл да приведа още много неща, които биха ви показали, какво е тревожило човешката природа по това време на средновековието именно на най-високото ниво на развитие на мисленето и познанието.
към текста >>
Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за
битие
то на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва
битие
то на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си.
Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа.
Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си.
И едва когато е дошло времето, когато това разбиращо се от самосебе си вече не е живеело в човека, са се насочили към търсене на доказателства. Това, което живее като разбиращо се от самосебе си, никой няма да поиска да го доказва. И така, хората са били лишени от нещо, което дотогава в тях е било като разбиращо се от самосебе си, и в тях е влязло нещо, което е довело човешкия дух до съвсем друг път и до съвсем други потребности. Бих могъл да приведа още много неща, които биха ви показали, какво е тревожило човешката природа по това време на средновековието именно на най-високото ниво на развитие на мисленето и познанието.
към текста >>
[3] така нареченото онтологическо доказателство за
битие
то на Бога – за него виж също в „Загадки на философията“
[3] така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога – за него виж също в „Загадки на философията“
към текста >>
183.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено
битие
.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм.
Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие.
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
184.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така че може да се каже: когато разглеждаме Земята с цялото ѝ включено във Вселената
битие
, тя изглежда за нас като материя с тежест, поставена във Вселената;
Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето? Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис. 1 a), процес на Слънцето, например слънчевите петна, трябва да се тълкуват като имащи тенденция отвън навътре (рис. 1 b). И както при продължаване на този способ на разглеждане трябва да си представим, че, придвижвайки се надолу, в дълбините на Земята, се навлиза в плътна материя, така следва да си представяме, че движейки се от повърхността на Слънцето навътре, се стига до разредена материя.
Така че може да се каже: когато разглеждаме Земята с цялото ѝ включено във Вселената битие, тя изглежда за нас като материя с тежест, поставена във Вселената;
към текста >>
185.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това, което се предлага не е учебник, а свидетелство за културно съ
битие
вътре в съвсем определен кръг лица, на които са се предавали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката.
Този курс се е родил от интензивното взаимодействие на Рудолф Щайнер с учителския съвет на Валдорфското училище. Тази му поява трябва да отчете днешният читател.
Това, което се предлага не е учебник, а свидетелство за културно събитие вътре в съвсем определен кръг лица, на които са се предавали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката.
Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране. До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките.
към текста >>
186.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в
битие
то и в нищото, нищо повече в пълното и в празното?
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие. Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното?
За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с
битие
то; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
187.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато виждаше, например, да пада един камък, съ
битие
, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него.
Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест. Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа.
Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него.
Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно. Човекът чувствуваше скоростта на камъка, защото се чувствуваше сам обхванат от същото движение в момента, когато го виждаше да пада.
към текста >>
188.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
116 и „Съ
битие
то на появата на Христос в етерния свят", Събр.
[1] Време на прехода от епохата на Кали Юга към Светлата епоха: Кали Юга (мрачната епоха), която започва от 3101 преди Христос, достига своята кулминация, когато Христос се въплътява. Тя приключва с 1899 година. За сравнение изложенията в 3 и 4. Лекция от поредицата „Христовият импулс и развитието на Азовото съзнание", Събр. Съч.
116 и „Събитието на появата на Христос в етерния свят", Събр.
Съч. 118.
към текста >>
189.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
На твърдението, че при някои болести има седемдневна треска с повишена температура, той може да възрази: тогава би трябвало, когато настъпи едно външно явление, да се появи и високата температура и да протече успоредно на външното съ
битие
, както и да престане, когато свърши външното явление.
Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в обществения живот. Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия обществен живот съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният живот се е еманципирал. Той показва същата периодика, същия ритъм, но не и съвпадението по време. Вътрешно повтаря точно тази периодичност и ритмичност, но ги прави самостоятелно, независимо, еманципирал се е от тях. Ако се каже на някого, че човешкият живот е един микрокосмос, който подражава на Макрокосмоса, той може да възрази: това е нелепост.
На твърдението, че при някои болести има седемдневна треска с повишена температура, той може да възрази: тогава би трябвало, когато настъпи едно външно явление, да се появи и високата температура и да протече успоредно на външното събитие, както и да престане, когато свърши външното явление.
Това температурата не прави, но тя протича в този вътрешен ритъм, дори и когато по време не съвпада с началото и края на външните явления.
към текста >>
190.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително съ
битие
.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят. Това е светът на птиците.
Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие.
Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността.
към текста >>
191.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
116 и „Съ
битие
то на появата на Христос в етерния свят“, Събр.
*1. Време на прехода от епохата на Кали Юга към Светлата епоха: Кали Юга (мрачната епоха), която започва от 3101 преди Христос, достига своята кулминация, когато Христос се въплътява. Тя приключва с 1899 година. За сравнение изложенията в 3 и 4. Лекция от поредицата „Христовият импулс и развитието на Азовото съзнание“, Събр. Съч.
116 и „Събитието на появата на Христос в етерния свят“, Събр.
Съч. 118.
към текста >>
192.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
«Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на
битие
то и аз разказвам за тези мои изживявания.»1
«Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1
към текста >>
193.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Можем да си представим, че едно такова непрекъснато съ
битие
се извършва само от собствените сили на организма.
Можем да си представим, че едно такова непрекъснато събитие се извършва само от собствените сили на организма.
При сменящите се условия на околния свят то постоянно се възобновява в съответни многопосочни градивни и разпадни процеси. Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили. Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света. Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос. В Селскостопанския курс Щайнеровият начин на действие се характеризира с това, че той описва природата и вмешателството на селския стопанин на първа линия като аспект на живите сили.
към текста >>
194.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Съ
битие
то при Дамаск с апостол Павел.
За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето. За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос. Явлението възкресение.
Събитието при Дамаск с апостол Павел.
Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество. Земната религия и Слънчевото Християнство.
към текста >>
195.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но също така се засягаха и всички явления в природата,
битие
то на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
196.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Възниква въпросът: от какво е обусловено в мировата история следното съ
битие
; това, че хора, които по-рано си представяли мирозданието съвсем различно, в XVI век изведнъж отхвърлили тази концепция и получили съвсем друга представа за строежа на света?
Днешният човек може да каже: факт е, че тези хора са виждали все още по доста несъвършен начин, затова пък днес най-накрая ние достигнахме истинското познание за тези неща. Разбира се, от една страна, такова изказване е допустимо. Но Данте съвсем не е бил глупав; той също е виждал всичко това, което другите виждат днес. И така, той съвсем не е бил глупав. И тези, от които той приел (своите знания), всички тези, които вярвали в това тогава, също не били глупаци; просто те си представяли всичко това различно.
Възниква въпросът: от какво е обусловено в мировата история следното събитие; това, че хора, които по-рано си представяли мирозданието съвсем различно, в XVI век изведнъж отхвърлили тази концепция и получили съвсем друга представа за строежа на света?
към текста >>
197.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но веднъж вече съм ви описвал как цялата Земя е била огромно растение и ние виждаме как Земята някога отново ще бъде растение; тогава човек ще бъде освободен от своето човешко
битие
.
След това ще се приближим и към това време, когато човек въобще ще се освободи от всички свои земни животи, когато няма да трябва отново да слиза долу. Тогава ще отговорим също и на въпроса: кога за първи път се е появил човек? Кога му е било поставено началото? Някога му е било сложено начало, като на своего рода растение. За това не му е било нужно да бъде човек.
Но веднъж вече съм ви описвал как цялата Земя е била огромно растение и ние виждаме как Земята някога отново ще бъде растение; тогава човек ще бъде освободен от своето човешко битие.
към текста >>
198.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше
битие
на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Това става знание.
към текста >>
199.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Понякога в главата внезапно идва съ
битие
, за което знаеш: майка ми не ми е разказвала това, аз сам съм го виждал.
Представете си колко тежко е мислено да се пренесеш в първите години на детството.
Понякога в главата внезапно идва събитие, за което знаеш: майка ми не ми е разказвала това, аз сам съм го виждал.
При един това се пада в третата година, при друг - на четвъртата и така нататък. Дотогава човек като цяло спи, спи истински. Но ако разгледате тригодишно дете, което още може да спи по правилен начин - защото този период не можете да си спомните, така както не можете да си спомните себе си в обикновеното състояние на сън, - ако разгледате това тригодишно дете по отношение на живота, ще се окаже, че му е достъпно нещо такова, което по-късно то вече не може.
към текста >>
200.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Родили са се именно две деца Исус, а не едно; на дванадесет години едното е умряло, а другото вследствие от потреслото го съ
битие
внезапно се е пробудило и е добило мъдростта на първото.
Родителите са могли да кажат: «Откъде той придоби всичко това? » - Ако се приписва това на влиянието на душевното, на психическото начало, (феноменът) става обясним. А такова влияние от страна на душевното е имало непосредствено. Едното дете Исус до своята дванадесета година не е притежавало мъдростта; другото е умряло и мъдростта е преминала в първото дете Исус, частично в резултат от потреса от смъртта на другото, частично вследствие от дружеското общуване между тях. То е било кръстено в Йордан.
Родили са се именно две деца Исус, а не едно; на дванадесет години едното е умряло, а другото вследствие от потреслото го събитие внезапно се е пробудило и е добило мъдростта на първото.
към текста >>
Няма нищо удивително в това, че такова съ
битие
е носило изключителен характер.
По такъв начин тук не се твърди нищо друго освен това, което може да бъде в пълния смисъл научен (факт). Хора, които не желаят да оценяват тези проблеми от научна гледна точка, не могат по правилен начин да съединят фактите. Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на език, непонятен за възрастните и имат общо духовно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година.
Няма нищо удивително в това, че такова събитие е носило изключителен характер.
Това не се случва всеки ден. Във формата, в която е станало, това е станало в земната история само веднъж; освен това от тридесетата година необикновено просветление е обхванало този Човек.
към текста >>
Това съ
битие
носи уникален характер, станало е само веднъж.
В древните Мистерии това е било невъзможно: там е имало изключително дълбока мъдрост. Така човек е ставал «Христос». Това е била титла, която давали на висшите мъдреци, както днес дават титлата «доктор» след известно обучение; само че по това време, ако всичко е протичало правилно, това е била истинска мъдрост. А при Христос Исус това е станало от само себе си. Но това значи следното: това, което обикновено се давало от Земята, от хората, било дадено от мировите далнини, от Космоса.
Това събитие носи уникален характер, станало е само веднъж.
Вследствие от това мировата история приела друг характер. Никой не може да отрича, да оспорва този тайнствен факт, това, че мировата история е взела друг ход, даже ако той не е християнин.
към текста >>
201.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
От тази гледна точка тя разглежда съ
битие
то, поставено между древните времена, които са имали луциферичен характер, и новите времена, които носят ариманичен характер; тя разглежда събитията в Палестина като решаващи, като задаващи тона на цялата мирова история.
Днес в проповедите християнските пастори непрестанно изговарят името на Христос. Обаче Него можеш да го изговаряш само когато правилно разбираш какво означава то! В този смисъл антропософията се държи различно: тя иска да бъде наистина християнска, без лъжливо лицемерие. Тя иска да стои на научно равнище, тя действително се стреми да излезе на научно ниво.
От тази гледна точка тя разглежда събитието, поставено между древните времена, които са имали луциферичен характер, и новите времена, които носят ариманичен характер; тя разглежда събитията в Палестина като решаващи, като задаващи тона на цялата мирова история.
към текста >>
202.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, в този момент станало забележително съ
битие
.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие.
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко.
към текста >>
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво съ
битие
; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие.
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса.
Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа.
към текста >>
Това съ
битие
хвърлило учениците в много дълбока печал.
И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали. Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се) Възнесението.
Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал.
Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди. Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици.
към текста >>
203.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но също така се засягаха и всички явления в природата,
битие
то на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
204.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тези неща имат значение за
битие
то на природата като цяло.
Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен. И така, при настъпване на тъмнината в растението настъпва привличане към това, което то в противен случай отдава на човека. Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне.
Тези неща имат значение за битието на природата като цяло.
Тук също става така: във всяко същество съществува потребност от нещо, което е необходимо на други същества. Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно. Ако намиращите се в стаята растения се изваждат от стаята през нощта, докато там някой спи, такова отравяне не става. Това е по отношение на този въпрос.
към текста >>
205.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но си струва да поговорим за самото
битие
на тази, бих казал, представляваща за внимателния слушател гатанка, за природата на пчеларството като цяло.
Но си струва да поговорим за самото битие на тази, бих казал, представляваща за внимателния слушател гатанка, за природата на пчеларството като цяло.
Пчеларят, от само себе си се разбира, се интересува преди всичко от това, какво трябва да прави. Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
206.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но също така се засягаха и всички явления в природата,
битие
то на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
207.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително
битие
.
Защото растенията имат само етерно тяло! Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства.
Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие.
Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул. Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
към текста >>
Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително
битие
.
Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава.
Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>
208.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но също така се засягаха и всички явления в природата,
битие
то на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
209.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хората спокойно остават на място, докато животните още ден преди съ
битие
то се стремят да избягат далеч оттук, стремят се да напуснат тази местност!
Ако се обърнем към света на животните, и там много скоро ще забележим, че има такива възприятия, които ги няма при човека. Да вземем пример, когато в някаква местност става земетресение или избухване на вулкан, толкова вредно за хората.
Хората спокойно остават на място, докато животните още ден преди събитието се стремят да избягат далеч оттук, стремят се да напуснат тази местност!
От този пример вие също можете да видите, че при животните може да има усещания, непобиращи се в рамките на физическото. Ако ставаха на физическо равнище, и хората биха били в състояние поне нещо да възприемат в такава ситуация.
към текста >>
210.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче нито едно, даже най-просто съ
битие
, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята.
Господа, да продължим разглеждането на Мистерията на Голгота. Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от факта, че ставащото на Земята зависи не само от Земята, но от целия свят. На съвременния човек му е много трудно да си състави представа за тази зависимост на земните събития от целия свят.
Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята.
Демонстрирал съм ви го с многобройни примери. Днес ще го продемонстрирам във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Работата стои така, че фактически в това много важно за земното
битие
на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната.
Евреите отделяли малко внимание на останалите светила, но те взели от древните религии влиянието на Луната. И своя Яхве, своя Йехова те свързвали с духовете на Луната. Така, в съответствие с изначалната древноеврейска религия Яхве, който живее в човешкия Аз, зависи от Луната. Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно.
Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната.
Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца. Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца. Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката. Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това.
към текста >>
От звездните констелации, от положението на звездите те видели, че настъпва съ
битие
от изключителна важност.
Обаче това, което е изобразено в Евангелията, се разбира днес невярно. Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята наука за звездите.
От звездните констелации, от положението на звездите те видели, че настъпва събитие от изключителна важност.
Така звездната мъдрост на Изтока, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в контакт с него самия. Тази връзка винаги се е поддържала.
към текста >>
211.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но по-късно станало съ
битие
, което, бих могъл да кажа, в известно отношение оплело всичко казано дотук.
Тази ситуация продължила дълго. През XI, XII и XIII в. продължавали да се вживяват в източното и западното начало.
Но по-късно станало събитие, което, бих могъл да кажа, в известно отношение оплело всичко казано дотук.
Това били кръстоносните походи.
към текста >>
212.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено съ
битие
.
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество. Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите.
Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
към текста >>
Затова съ
битие
то на умирането е станало особено актуално през VI в.
Така и името «Агнец Божий» се запазило, доколкото сочело към част от древното изображение. През VI век сл. Р. Хр. всички възгледи за духа били изкривени и като следствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба. Не са разглеждали живия Христос, който е дух, а са разглеждали само умрелия човек Исус и са смятали, че това е Христос.
Затова събитието на умирането е станало особено актуално през VI в.
към текста >>
По такъв начин това явление е трябвало да стане съ
битие
то, обединяващо цялата Земя.
Да, господа, нещо изключително значително има в такова, направено вече в християнско време признание, признание на това, че някога в древните мистерии вече съществувалото християнство е било отново изявено, благодарение на Исус Христос, при това по време, когато мистериите вече не ги е имало.
По такъв начин това явление е трябвало да стане събитието, обединяващо цялата Земя.
към текста >>
213.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Християните са имали работа с историческо съ
битие
.
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот. После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ.
Християните са имали работа с историческо събитие.
Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново. Това е бил истински пасхален празник. Но после това, което винаги извършвали в образна форма, се извършило като реално събитие: Христос бил в Исус и умрял. Той отново възкръснал във вида, както съм ви го описвал.
към текста >>
Но историческото съ
битие
има същите извори, каквито имат и древните образни форми.
После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие.
Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми.
На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново. Това е бил истински пасхален празник. Но после това, което винаги извършвали в образна форма, се извършило като реално събитие: Христос бил в Исус и умрял. Той отново възкръснал във вида, както съм ви го описвал. И за това е трябвало сега само да се спомня, имайки всяка година на Пасха празник на помена.
към текста >>
Но после това, което винаги извършвали в образна форма, се извършило като реално съ
битие
: Христос бил в Исус и умрял.
Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново. Това е бил истински пасхален празник.
Но после това, което винаги извършвали в образна форма, се извършило като реално събитие: Христос бил в Исус и умрял.
Той отново възкръснал във вида, както съм ви го описвал. И за това е трябвало сега само да се спомня, имайки всяка година на Пасха празник на помена.
към текста >>
214.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата:
битие
, качество, отношение и т. н.
Дървото на живота Сефирот се явява духовната азбука. Хората, намиращи се в западните страни, в Гърция, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки. По времето, когато живеели Александър Велики[3] и Аристотел[4], в съответствие с гръцката традиция също са били дадени десет понятия.
Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата: битие, качество, отношение и т. н.
- десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
към текста >>
215.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Речта е свързана с
битие
в ориентирано по вертикала състояние.
Втората разлика между човека и животното е способността за говорене. Способността да се говори е свързана с изправеното ходене. Ето защо вие намирате, че там, където все пак животното получава нещо подобно на способност за говор, (кучето, макар и да е относително умно животно, не получава такава способност, но я има например папагалът, който е ориентиран вертикално) то е ориентирано вертикално.
Речта е свързана с битие в ориентирано по вертикала състояние.
към текста >>
Виждате ли, господа, това е твърде забележително съ
битие
.
Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното знание?
Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие.
В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството. Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма.
към текста >>
216.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Но също така се засягаха и всички явления в природата,
битие
то на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
217.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова съ
битие
, важността на което е била изключителна.
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изключителна.
Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята. Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло. Но настъпил ден, когато станало нещо особено. Вижте, ако тук ние имаме живо образувание, Земята (вж. рис.), някога от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство.
към текста >>
218.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им
битие
.
Както това става в човешкия живот, така става и в света. Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни. В нашата Земя - и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло. Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите.
При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие.
Както детето стои по отношение на стареца, така и те стоят по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения! Така че за човека с днешното му тяло би било достатъчно едно съприкосновение с кометата, за да умре. Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка концентрация.
към текста >>
219.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
На човек, за вътрешното му
битие
, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст.
То прави това не за да се насити, а заради сладостта. При ядене на захар се преживява чувство за сладост. Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст.
На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст.
Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>
220.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото
битие
.
Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания. След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето. То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера.
Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие.
Ето по какво биха се ориентирали такива същества.
към текста >>
Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото
битие
струи от Венера.
Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим. Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание. Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали?
Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера.
Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
към текста >>
221.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но трябваше само да видите с какво доверие към Фалб се проникна тя благодарение на това съ
битие
.
Впрочем този трик е от разряда на тези, които, макар и умерено, но много охотно се използват от лошите лектори и така нататък. Разказвам ви това само за да покажа, че публиката следва все пак да се държи с известна предпазливост и да не приема всичко просто така. Публиката, слушаща тогава Фалб, шумеше със своите смокинги и беше доста представителна аудитория.
Но трябваше само да видите с какво доверие към Фалб се проникна тя благодарение на това събитие.
По време на последвалите нееднократни появи на Фалб със своята теория, публиката никога не беше толкова силно убедена, както в случая с получаването на тази телеграма от вестника. Хората с по-голяма охота позволяват да бъдат убедени посредством външни събития, а не с помощта на доказателства, изказвани с думи.
към текста >>
Животните са избягали от мястото, защото са почувствали подготовката за това; хората в това отношение са устроени толкова грубо, че те виждат съ
битие
то чак тогава, когато то вече се е разразило.
Само в краен случай, намирайки се на място, където още не се чувства изригването на вулкана, но където във въздуха вече присъства указаното слънчево въздействие, се усещат силни болки в корема, други усещат болки в главата, мигрена, на трети им прескача сърцето. Обаче хората преживяват всичко това смътно, мимолетно, не му придават значение. Но животните - както ви посочих в друга връзка, - които имат много по-фин усет, по-чувствителни сетивни органи, възприемат всичко това и бягат оттам. Без оглед на болките си в корема или главата, хората не знаят защо животните стават неспокойни и бягат. Но след няколко дни става земетресение или изригва вулкан.
Животните са избягали от мястото, защото са почувствали подготовката за това; хората в това отношение са устроени толкова грубо, че те виждат събитието чак тогава, когато то вече се е разразило.
Оттук вие можете да видите, че още преди да стане събитието, нещо става в течение на дълъг период. И това, което става предварително, е следствие от излъчването на мирова топлина към някакъв участък.
към текста >>
Оттук вие можете да видите, че още преди да стане съ
битие
то, нещо става в течение на дълъг период.
Обаче хората преживяват всичко това смътно, мимолетно, не му придават значение. Но животните - както ви посочих в друга връзка, - които имат много по-фин усет, по-чувствителни сетивни органи, възприемат всичко това и бягат оттам. Без оглед на болките си в корема или главата, хората не знаят защо животните стават неспокойни и бягат. Но след няколко дни става земетресение или изригва вулкан. Животните са избягали от мястото, защото са почувствали подготовката за това; хората в това отношение са устроени толкова грубо, че те виждат събитието чак тогава, когато то вече се е разразило.
Оттук вие можете да видите, че още преди да стане събитието, нещо става в течение на дълъг период.
И това, което става предварително, е следствие от излъчването на мирова топлина към някакъв участък.
към текста >>
222.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Сега тя трябваше да премине по-близо; орбитата й беше такава, че съ
битие
то ставаше още по-опасно.
Когато бях малко момче, през 1872 г. живеех с моите родители на малка железопътна гара; тогава от всички страни получавахме писма за края на света, защото тази комета трябваше да се завърне. Някои комети винаги се връщат и тази комета трябваше да се върне.
Сега тя трябваше да премине по-близо; орбитата й беше такава, че събитието ставаше още по-опасно.
Кометата беше идвала отново през 1845/46 г. и през 1852 г., но това забележително небесно тяло, тази прелитаща комета се разпадна на две части! Докато преди тя е била ето такава, идвала е в такъв вид, сега тя дойде в такъв вид (изобразява го на дъската). Всеки път е ставала все по-разсеяна, тъй като тя се е разпадала. Какво можеше да се види през 1872 г.?
към текста >>
НАГОРЕ