Търсене в текстове за 'творчес'

103. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи.
Други личности се стремят с повече вътрешно-художествената сила да почувствуват природата и човека като едно цяло. Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е охарактеризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той се чувствува в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувствува самата себе си, като постигнала своя та цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие. "Това, което възбуждаше Лесинг в огъня на ду ха, което одушевяваше в Хердер великия поглед върху света: то звучи в тези думи на Гьоте. И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало.
към текста >>

104. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

Божествено-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея.
В далечните минали времена всяко мирово действие е изхождало от околността на Земята. Самата Земя се намираше още в процес на раждане. Тя образува своето същество в космическото развитие чрез действието идващо от заобикалящия я свят. Божествено-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея. Когато се разви достатъчно, за да може да стане едно самостоятелно небесно тяло, тогава от общия Космос слезе върху нея едно божествено-духовно Същество и стана божество на Земята. Този космически факт прозря древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персефона; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата". Защото тогава хората не са насочвали своя поглед, както по-късно, към сетивните впечатления, т. е. към това, което се явява на повърхността на Земята, а към силите, които действуват от глъбините на Земята към нейната повърхност. И тези "дълбоки сили", "силите на долния свят", хора та са ги виждали във взаимодействие със силите на звездите и елементите на заобикалящия Земята свят.
към текста >>

105. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и Волята на божествено-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
След това дойде една друга епоха. Звездното небе се откъсна като телесна същност от действието на божествено-духовните Същества. Роди се това, което може да се нарече Миров Дух и Мирово Тяло. Мировият Дух е едно множество от божествено-духовни Същества. В по-старата епоха те действуваха върху Земята от местата на звездите. Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и Волята на божествено-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
към текста >>

106. 46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане? GA_26 Мистерията на Михаил

Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло.
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на силите. Във физическото тяло живее земята, а в етерното тяло живее звездният свят. Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло. Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята. Земните сили, които живеят в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено. С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
към текста >>

107. 20. Типични лечебни средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Винаги ще забележим, че приемането на антимон предизвиква усилването на паметта, повишението на творческите сили на душата, вътрешна сплотеност на устройството на душата.
Антимонът е едно важно лечебно средство при всички заболявания, в които се явява едно опасно понижение на съзнанието (сънливост). В този случай формиращите центробежни сили на астралното тяло и с това мозъчните и сетивни процеси са отчасти заличени. Ако внесем в организма антимон, ние създаваме изкуствено липсващите астрални сили. Винаги ще забележим, че приемането на антимон предизвиква усилването на паметта, повишението на творческите сили на душата, вътрешна сплотеност на устройството на душата. Организмът бива регенериран чрез подсилената душа. Това хората са чувствували в старата медицина. Ето защо за тази медицина антимонът е бил едно универсално средство. Макар и ние да не стоим на тази край на гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство.
към текста >>

108. Съдържание GA_28 Моят жизнен път

Рудолф Щайнер – живот и творчество
Рудолф Щайнер – живот и творчество
към текста >>

109. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

Исках да стигна до извод за това каква е връзката на човешкото мислене с творчеството на природата.
През ваканцията ревностно продължих да чета Кант. Понякога четях някои страници по повече от двадесет пъти един след друг. Исках да стигна до извод за това каква е връзката на човешкото мислене с творчеството на природата.
към текста >>

110. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер. През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>

То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост.
Сприятелихме се. С него можеше да се говори за духовния свят като с човек, който има опит в него. Той беше вътрешно религиозна личност. Нямаше училищно образование. Беше прочел много мистически книги, наистина, но това, което говореше, беше съвсем неповлияно от тях. То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост. Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата.
към текста >>

111. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Защото дори Шрьоер не можеше да ми каже нещо от решаващо значение за тази област от Гьотевото творчество.
Беше по времето на най-оживеното ми общуване с Шрьоер, когато в душата ми по нов начин възникна въпросът за връзката между духовния и природния свят. Отначало това стана напълно независимо от естественонаучния начин на мислене на Гьоте. Защото дори Шрьоер не можеше да ми каже нещо от решаващо значение за тази област от Гьотевото творчество. Той се радваше, когато намираше у един или друг естествоизпитател доброжелателно отношение и признание на Гьотевите наблюдения върху същността на растенията и животните. Относно учението за цветовете на Гьоте обаче навсякъде сред учените естественици той срещаше решително неодобрение. Така че в тази област сам не беше си изградил някакво по-специално мнение.
към текста >>

112. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни. В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми. Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
към текста >>

Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>

113. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Това бяха „Хор на праинстинктите“ и „Хор на прасънищата“ – поеми, в чиито звучни ритми живеят усещания, които сякаш проникват в мировите творчески сили.
Отсега нататък нямаше нужда да взимаме „особняка“. Той идваше почти редовно на нашите вечери. Достави ми голяма радост, че на една от тях той ми донесе своите „космически неща“. Това бяха „Хор на праинстинктите“ и „Хор на прасънищата“ – поеми, в чиито звучни ритми живеят усещания, които сякаш проникват в мировите творчески сили. В тях, сякаш са материални, витаят идеи във величествено съзвучие, които действат като образи на силите, от които се е зародил светът. Разглеждам факта, че се запознах с Ферхер фон Щайнванд като един от най-важните, случили се в младежките ми години. Защото неговата личност въздействаше като тази на мъдрец, разкриващ мъдростта си в истинска поезия.
към текста >>

114. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот.
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения живот. Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия. Други се занимаваха със социалния въпрос. Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот. Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието. Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно. Обаче в духовния живот, който ме заобикаляше, не откривах ясно разбиране за това.
към текста >>

Размишленията над „Хомункулус“ съвпаднаха с времето, в което бях започнал да се замислям над същността на художественото творчество и красотата.
Размишленията над „Хомункулус“ съвпаднаха с времето, в което бях започнал да се замислям над същността на художественото творчество и красотата. Това, което преминаваше през душата ми тогава, се изля в краткото съчинение „Гьоте като баща на една нова естетика“, написано въз основа на една лекция, която изнесох пред Виенското Гьотево общество. Исках да открия причините защо идеализмът на такава смела философия, изразена толкова убедително в трудовете на Фихте и Хегел, не е могъл да проникне до живия дух. Един от пътищата, по които поех, за да открия тези причини, беше размишлението над заблужденията на чисто идеалистическата философия в областта на естетиката. Хегел и мислещите подобно на него намират съдържанието на изкуството в сетивното проявление на „идеята“. Когато „идеята“ се проявява в сетивен облик, тя се разкрива като нещо красиво.
към текста >>

Но пътят, по който поема истинският творец в своето творчество, ми се струваше път към истинския дух.
Същественото в произведението на изкуството исках да видя в онова, което се проявява пред сетивните органи. Но пътят, по който поема истинският творец в своето творчество, ми се струваше път към истинския дух. Той изхожда от това, което е сетивно възприемаемо, но го трансформира. При тази трансформация той не се оставя да бъде воден само от изцяло субективни импулси, а се стреми да придаде на сетивно проявяващото се форма, която да го изрази така, сякаш тук присъства самото духовно. Не проявлението на идеята в сетивната форма е красивото, така си казвах, а представянето на сетивното под формата на дух. Така в битието на изкуството виждах навлизане на света на духа в сетивния свят. Истинският човек на изкуството е повече или по-малко несъзнателен застъпник на духа.
към текста >>

Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество.
По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло. В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност. От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света. Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено. Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>

Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света. Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено. Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>

115. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Винаги съм изпитвал неприязън към това да съсипвам творческата фантазия с интелектуални обяснения.
По това време за мен голямо значение имаше задълбоченото занимание с Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, представляваща заключението на неговите „Разговори на немски изселници“. Тази „приказка-загадка“ има много тълкуватели. За мен не беше важно „тълкуването“ на нейното съдържание. Исках просто да го възприема в неговата поетично-художествена форма. Винаги съм изпитвал неприязън към това да съсипвам творческата фантазия с интелектуални обяснения.
към текста >>

Тя живее в сянката на духа, но в процеса на творчество или в наслаждението придава на духа сетивна форма, така че той загубва сенчестото си битие.
Но той може да породи у себе си това, което не му е дадено от природата или от рационалните сенки на духовното, проявяващи се без негово участие. Той може да внесе разум в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-висша сфера на съзнанието, така че то да действа като духовното. Така той постига една средна настройка между принудата на логиката и тази на природата. Шилер вижда, че човекът се намира в такава настройка, когато се занимава с изкуство. Естетическата концепция за света е обърната към сетивното, но по такъв начин, че открива духа в него. Тя живее в сянката на духа, но в процеса на творчество или в наслаждението придава на духа сетивна форма, така че той загубва сенчестото си битие.
към текста >>

В тази приказка Гьоте довежда творческото въображение по-близо до границата, от която то преминава във вътрешен душевен процес, който представлява познавателно преживяване на истинските духовни светове.
В тази приказка Гьоте довежда творческото въображение по-близо до границата, от която то преминава във вътрешен душевен процес, който представлява познавателно преживяване на истинските духовни светове. Струваше ми се, че ако се вглъби в тази творба, човек може да погледне най-дълбоко в неговата душа.
към текста >>

116. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние.
Към семейния кръг, който споделях толкова отблизо, принадлежеше Игнац Брюл, композитор на „Златният кръст“. Това беше личност с тънък усет, която изключително ми се нравеше. У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си. Интересите му не се изчерпваха само с музиката. Те бяха насочени към много страни на духовния живот. Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние. Така той не израсна в живота, а само в музиката. Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук. Но колко очарователни бяха срещите с него на улицата, когато, щом някой го заговореше, той сякаш се събуждаше от своя свят на тонове! Обикновено не си закопчаваше копчетата на жилетката в правилните илици. Очите му говореха с блага замисленост, походката му не беше твърда, но изразителна.
към текста >>

Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук.
У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си. Интересите му не се изчерпваха само с музиката. Те бяха насочени към много страни на духовния живот. Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние. Така той не израсна в живота, а само в музиката. Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук. Но колко очарователни бяха срещите с него на улицата, когато, щом някой го заговореше, той сякаш се събуждаше от своя свят на тонове! Обикновено не си закопчаваше копчетата на жилетката в правилните илици. Очите му говореха с блага замисленост, походката му не беше твърда, но изразителна. С него можеше да се беседва за много неща. Той имаше деликатно разбиране за тях, но се виждаше как почти веднага съдържанието на разговора у него неусетно преминава в сферата на музикалното.
към текста >>

117. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен.
Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек. Той страдаше от живота и страдаше от себе си. Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му. Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото. Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан. Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен. В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар. Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>

Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на жив, действен свръхсетивен гений.
Веднъж ме покани на обяд в своя хотел, когато Зуфан отсъстваше от Ваймар, а той беше дошъл да посети Архива. Бяхме сами. Очевидно му беше приятно да чуе как разбирам възгледите му за света и живота, така че започна да споделя. Говори ми за своята идея за „История на немската фантазия“, която носеше в душата си. Тогава останах с впечатлението, че възнамерява да напише такава книга. Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на жив, действен свръхсетивен гений. По време на този обяд се почувствах силно увлечен от тези тълкувания на Херман Грим. Вярвах, че зная как действа свръхсетивната духовност през човека. Пред себе си имах личност, чиято духовна визия достига до творящата духовност, която обаче не желае да обхване познавателно самия живот на тази духовност, а остава в областта, в която духовното в човека се проявява като фантазия.
към текста >>

118. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Същинското творческо в истинските форми на фантазията за мен се явяваше отражението на духовния свят, съществуващ извън човека.
С две лекции, които трябваше да изнеса скоро след началото на ваймарския си период, за мен са свързани важни спомени. Едната държах във Ваймар на тема „Фантазията като създател на културата“. Тя предшестваше гореописания разговор с Херман Грим за вижданията му относно историята на развитие на фантазията. Преди да изнеса лекцията, изхождайки от духовния си опит, се опитах да обобщя в душата си това, което можех да кажа за несъзнаваните духовни влияния на истинския духовен свят върху човешката фантазия. Струваше ми се, че от това, което живее във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките сетива. Същинското творческо в истинските форми на фантазията за мен се явяваше отражението на духовния свят, съществуващ извън човека. Исках да покажа, че фантазията е вратата, през която съществата от духовния свят въздействат непряко върху културното развитие чрез човека.
към текста >>

Представих как човекът регистрира физическата страна на действителността чрез сетивата отвън, а чрез духовното възприятие „отвътре“ — духовната ѝ страна, така че всичко, което се преживява, се явява единен свят, в който сетивното отразява духа, а духът се разкрива творчески в сетивното.
Другата лекция изнесох във Виена по покана на „Научния клуб“. Тя се занимаваше с въпросите за възможността за съществуване на една монистична философия при съхраняване на истинско познание за духовното. Представих как човекът регистрира физическата страна на действителността чрез сетивата отвън, а чрез духовното възприятие „отвътре“ — духовната ѝ страна, така че всичко, което се преживява, се явява единен свят, в който сетивното отразява духа, а духът се разкрива творчески в сетивното.
към текста >>

При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят.
Лайстнер отхвърляше всички обяснения на приказното, на митичното, които повече или по-малко съзнателно се свеждат до фантазията, основаваща се на символи. Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите. Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек. Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря. Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете. При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят. Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение. Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна. За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
към текста >>

Така всичко творческо в човека, според неговите виждания, придобива мирово значение.
„научната“ почва под краката си. Но Лудвиг Лайстнер имаше специално отношение към изкуството и поезията поради това, че отнася мита към реалните сънни преживявания, а не към абстрактно творящата фантазия. Така всичко творческо в човека, според неговите виждания, придобива мирово значение. С рядкото си вътрешно спокойствие и душевна затвореност той беше поетична личност с тънък усет. В изказванията му за всевъзможни неща имаше нещо поетично. Понятия, които са непоетични, той всъщност изобщо не познаваше. С него преживях най-прекрасни часове във Ваймар, а след това и при едно посещение в Щутгарт, където имах възможността да отседна при него. Рамо до рамо с него стоеше неговата съпруга, която беше изцяло погълната от духовната му същност.
към текста >>

Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа.
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг. Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи. Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа. Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>

Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг. Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи. Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа. Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>

Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг.
Ханс Олден можеше да стане очарователен, когато с леко скептичния си начин на мислене на часа прекъсваше някой разговор, който заплашваше да се изгуби в сантименталност, но и сам можеше да стане сантиментален, когато други изпаднеха в лековатост. В този кръг искаха да развият най-дълбоко „разбиране“ за всичко „човешко“, но се отнасяха с безпощадна критика към едно или друго, което не им се нравеше у някого. Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения. Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика. По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“. Тази пиеса имаше скромен успех във Ваймар. Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
към текста >>

119. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

Докато четях една от бележките в основния философски труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше.
Докато четях една от бележките в основния философски труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше. В това си съчинение Дюринг развива мисълта, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици. Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената.
към текста >>

Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“ доминира в последния му творчески период.
Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената. Дюринг отхвърля тази мисъл като невъзможна. Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“ доминира в последния му творчески период.
към текста >>

В това беше трагизмът на неговото творчество.
Така Ницше се явява пълна противоположност на много от нещата, които го щурмуват под формата на съдържание на мислите и чувствата на неговата епоха. Той приема тези щурмове по такъв начин, че дълбоко страда от тях, и в страданието си, в неописуеми душевни болки твори съдържанието на собствената си душа. В това беше трагизмът на неговото творчество.
към текста >>

И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят.
Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина. Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това. Така той стига до краен позитивизъм. Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в лъжа. Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят. Но това съдържание той отхвърля. Естественонаучното съдържание на света сграбчва душата му в хватката си толкова здраво, че той сякаш желае да го сътвори по духовни пътища. Лирично, с дионисиев душевен устрем се възвисява душата му в „Заратустра“. Там духовното витае по великолепен начин, но то мечтае в чудеса за материалното съдържание на действителността. Разгръщайки се, то разпръсва духа, тъй като той не може да намери себе си, а само да изживее като своя привидна същност бленувания отблясък на материалното.
към текста >>

Така тъкмо чрез творчеството на Ницше проблемът на естествознанието изникна пред душата ми под нова форма.
Така тъкмо чрез творчеството на Ницше проблемът на естествознанието изникна пред душата ми под нова форма. В перспектива пред мен стояха Гьоте и Ницше. Енергичното чувство за реалност у Гьоте е насочено към същността и процесите в природата. Той иска да остане в природата. Ограничава се до чисто съзерцание на растителни, животински и човешки форми. Но докато пребивава в тях с душата си, навсякъде стига до духа.
към текста >>

120. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Как това, с което художникът разполага като цвят върху своята палитра или в бурканчето с боя, трябва да се нанася върху рисувателната повърхност, за да се намира създаваното от него в правилно отношение с живеещата в творчеството и явяваща се пред човешкото око природа?
У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено възприятие и възпроизвеждане на природата и живота. Сред тези художници действително имаше мнозина, които в истинския смисъл бяха „търсачи“. Как това, с което художникът разполага като цвят върху своята палитра или в бурканчето с боя, трябва да се нанася върху рисувателната повърхност, за да се намира създаваното от него в правилно отношение с живеещата в творчеството и явяваща се пред човешкото око природа? Това беше въпросът, който непрекъснато се разискваше в най-разнообразни форми по увлекателен, често пълен с въображение, а често и догматичен начин. За неговото художествено преживяване свидетелстваха многобройните картини, излагани от ваймарските художници в постоянната художествена изложба във Ваймар.
към текста >>

На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път.
С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар. Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра. Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби. На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях. Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане. По онова време във Ваймар се проникнах от стремеж към изкуството така, че за много неща си изработих собствени съждения, които често бяха в разрез с тези на другите.
към текста >>

121. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме.
Благодарение на него в тона, с който се говореше в Архива, навлезе нещо художествено. Беше автор на новели, написани с тънък усет. Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг. Но постоянно беше във вътрешна опозиция на това, което се работеше в Архива. А именно към начина, по който там разбираха тази работа. Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме. Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер. О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал град“!
към текста >>

Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности.
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че животът в чистите идеи се явява живот в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива като дух. Изпитвах дълбоко удовлетворение да открия такова пълно разбиране за същността на духовното в тази личност. Това бе разбиране за битието на духа в идеалното. Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб. Това би означавало да искам нещо непосилно от неговия красив идеализъм. Но затова пък с него можех да обсъждам истинското битие на духа. Той беше прочел най-задълбочено всичко, което бях написал дотогава. И в началото на деветдесетте години имах впечатлението, че Макс Кристлиб притежава дарбата да прониква в духовния свят благодарение на живата духовност на идеалното по пътя, който смятах за най-подходящ.
към текста >>

122. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение.
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение. Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар.
към текста >>

Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания.
към текста >>

123. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение.
към текста >>

Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в общуването с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично общуване, познат на малцина.
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг почитатели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в брак“. Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в общуването с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично общуване, познат на малцина.
към текста >>

Това беше нещо, от което те, като „творчески натури“, смятаха, че не е необходимо да се интересуват.
Хората около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“ съвсем ясно бяха вплетени в моята съдба. Аз обаче не бях по никакъв начин вплетен в тяхната. Те ме виждаха да се появявам в техния кръг в Берлин, научиха, че ще редактирам „Списанието“ и ще работя за „Свободното литературно общество“, но не разбираха защо трябва да правя точно това. Защото в начина, по който според душевния им взор се движех сред тях, за тях нямаше нищо, което да ги привлича да ме опознаят по-дълбоко. Въпреки че у мен не се криеше и следа от теория, за техния теоретически догматизъм духовната ми дейност представляваше нещо теоретично. Това беше нещо, от което те, като „творчески натури“, смятаха, че не е необходимо да се интересуват.
към текста >>

124. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици.
Често говоря за това, че „духът“ „произхожда“ от лоното на природата. Какво се има предвид тук под „дух“? Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля. Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици. За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата. Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>

125. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората.
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората. Наистина се появяват всевъзможни „социални идеали“, но те нямат силата да въздействат върху реалността. Тя все повече се превръща в това, което може да възникне благодарение на паралелното действие на волята на отделните личности.
към текста >>

126. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

Това, че Хекел придава ценност на творческото мислене при изследването на реалността, отново и отново ме привличаше към него.
В лицето на Хекел по това време виждах личността, която смело застъпва гледната точка на мислителите в естествознанието, докато останалият изследователски свят изключваше мисленето и признаваше единствено резултатите от сетивните наблюдения. Това, че Хекел придава ценност на творческото мислене при изследването на реалността, отново и отново ме привличаше към него. Така че му посветих своята книга, въпреки че нейното съдържание – и при тогавашното ѝ оформление – ни най-малко не беше написана в неговия дух. Но Хекел изобщо не беше философска натура. Към философията той се отнасяше като лаик. Затова нападките на философите, които по това време се изсипваха върху Хекел, ми се струваха абсолютно неуместни. В опозиция на тях посветих книгата си на Хекел, както и по-рано, намирайки се в същата опозиция, написах статията „Хекел и неговите противници“.
към текста >>

127. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Той се състоеше от по-обемни статии за отделните области на познанието, техническото творчество и социалното развитие.
Друг сборник, отразяващ културните постижения на деветнадесети век, по това време се издаваше от Ханс Кремер. Той се състоеше от по-обемни статии за отделните области на познанието, техническото творчество и социалното развитие.
към текста >>

Проявяващото се в литературното творчество като истински духовни импулси от този свят остана неспоменато.
Тази работа също беше от голямо значение за мен поради факта, че трябваше да говоря за явленията от духовния живот, без да мога да се позова на преживяването на духовния свят. Проявяващото се в литературното творчество като истински духовни импулси от този свят остана неспоменато.
към текста >>

128. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

129. Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922 GA_34 Тайната на четирите темперамента

В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно.
Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен. Не без основание се говори за студен интелектуализъм. Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи. В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно. Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
към текста >>

130. Педагогика и изкуство GA_34 Тайната на четирите темперамента

Това, което знаем за човека, трябва поне до известна степен да изживеем като творческа способност на нашата собствена душа и като познавателна дейност на нашата собствена воля.
Педагогическото изкуство може да съществува само върху истинското познание за човека. А то не би могло да бъде съвършено, ако се изчерпваше само с наблюдението. Човешкото същество не се опознава чрез пасивно знание. Това, което знаем за човека, трябва поне до известна степен да изживеем като творческа способност на нашата собствена душа и като познавателна дейност на нашата собствена воля.
към текста >>

Детето, на което е обяснено как да разбира, узрява за „умението"; а детето, приобщено към изкуството, узрява за „творчеството".
Детето, на което е обяснено как да разбира, узрява за „умението"; а детето, приобщено към изкуството, узрява за „творчеството". В „умението" човек се изразходва; в „творчеството" той израства, благодарение на своите умения.
към текста >>

В „умението" човек се изразходва; в „творчеството" той израства, благодарение на своите умения.
Детето, на което е обяснено как да разбира, узрява за „умението"; а детето, приобщено към изкуството, узрява за „творчеството". В „умението" човек се изразходва; в „творчеството" той израства, благодарение на своите умения.
към текста >>

131. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

С мисли, които изявяват същността и законите на духовното същество, повикът за антропософия звучи в самите дълбини на творческата душа на човека.
С мисли, които изявяват същността и законите на духовното същество, повикът за антропософия звучи в самите дълбини на творческата душа на човека. Извикани са нейните художествени сили. Изкуството получава подбуди от всички страни. Антропософията излива в сърцата на хората топлината, която се запалва, когато очите на душата се повдигнат към духовния свят. В искрена отдаденост на Божественото в света се събужда религиозното чувство и така се задълбочава и засилва истинската религия.
към текста >>

Антропософията отваря своите извори и човешката воля, наситена с любов, може творчески да черпи от тях.
Антропософията отваря своите извори и човешката воля, наситена с любов, може творчески да черпи от тях. Запалвайки любовта на човечеството антропософията израства творчески в морални импулси за действие и в упражняване на истински социален живот.
към текста >>

Запалвайки любовта на човечеството антропософията израства творчески в морални импулси за действие и в упражняване на истински социален живот.
Антропософията отваря своите извори и човешката воля, наситена с любов, може творчески да черпи от тях. Запалвайки любовта на човечеството антропософията израства творчески в морални импулси за действие и в упражняване на истински социален живот.
към текста >>

132. 2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

Но антропософията стига до самите корени на човешкото съществуване и в тези корени тя се свързва с всичко, което израства от творческата дейност и изживяване на човека.
Но антропософията стига до самите корени на човешкото съществуване и в тези корени тя се свързва с всичко, което израства от творческата дейност и изживяване на човека. Затова бе природосъобразно тя да разпростира своята дейност постепенно върху все нови и нови области на изживяване и творчество.
към текста >>

Затова бе природосъобразно тя да разпростира своята дейност постепенно върху все нови и нови области на изживяване и творчество.
Но антропософията стига до самите корени на човешкото съществуване и в тези корени тя се свързва с всичко, което израства от творческата дейност и изживяване на човека. Затова бе природосъобразно тя да разпростира своята дейност постепенно върху все нови и нови области на изживяване и творчество.
към текста >>

133. Зимно слънцестоене GA_40 Стихове и медитации

за творчество начало ново
за творчество начало ново
към текста >>

134. Лятна воля GA_40 Стихове и медитации

и с творческите сили на света
и с творческите сили на света
към текста >>

135. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

подтикват творческите сили да узреят
подтикват творческите сили да узреят
към текста >>

във творческия устрем на душата?
във творческия устрем на душата?
към текста >>

Мощта за творчество в душата
Мощта за творчество в душата
към текста >>

със творческата ми мисловна воля
със творческата ми мисловна воля
към текста >>

136. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тази наша творческа интелигентност има една особеност.
Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум. Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването? Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето. Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света.
към текста >>

Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената.
Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум. Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването? Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето. Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света.
към текста >>

Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е.
Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна. Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее. То малко може да излезе от тези рамки. С това то показва същевременно, че духът се изчерпва в образуването органите на животното, че той се е излял в това образуване на органите.
към текста >>

137. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И това е така при всяко художествено творчество.
В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност.
към текста >>

Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото.
Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото. Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето внимание на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния организъм и душата води своя живот съобразно този телесен организъм, докато при човека между духа и телесния организъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния организъм. Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което живее в духовния свят. Той изживява първо това непосредствено общение чрез това, че се пропива със способността да основава духовни отношения в заобикалящия го свят, които животното може да основе само от своите инстинкти. Ние виждаме, как у животното има предварително отпечатан един правов живот, един морален живот. Обаче ние разбираме правовия живот, моралния живот, държаният живот, целия ход на мировата история само тогава, когато виждаме при човека еманципацията на духа от тялото, като Азът застава между духа и тялото и с това влиза в непосредствено общение с духовния свят.
към текста >>

138. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството.
Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем. Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа. Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци. Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят. И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството. Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство. Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света. Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време. В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад.
към текста >>

139. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли.
А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща. Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва. Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли. От смирение пред това, колко ниско стои човешкият ум под божествения Ум, увещаваше Галилей своите съвременници: Вие не можете да прогледнете зад нещата, не защото хората въобще не биха могли да сторят това, но защото времето за това е минало вече.
към текста >>

140. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато проследим живота на Гьоте, неговото творчество, неговото знание, виждаме, че във всичко това Буда и Будизмът не играят още никаква роля.
В наше време се говори относително много за Буда и за Будизма. За разглеждащия развитието на човечеството този факт, трябва да бъде толкова по-интересен, колкото това съзнание за същността на Будизма или, може би по-добре казано, този копнеж да бъде разбран Будизмът, съвсем не е така отдавнашен сред нашия западен духовен живот. Достатъчно е само да помислим за най-бележитата личност, която така силно е действувала в нашия западен духовен живот на поврата на 18-тия и 19-тия век и която продължава да действува така силно до нашето време: за ГЬОТЕ. Когато проследим живота на Гьоте, неговото творчество, неговото знание, виждаме, че във всичко това Буда и Будизмът не играят още никаква роля. И относително скоро виждаме при един дух, който в известно отношение е бил даже ученик на Гьоте, при Шопенхауер, как в неговата дейност силно проблясва влиянието на Будизма. След това интересът за това източното духовно направление става все по-голям и по-голям. А в наше време много хора чувствуват вече в себе си подтика, да се обяснят с онова, което всъщност се е вляло в развитието на човечеството чрез това, което е свързано с името на великия Буда.
към текста >>

141. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното. Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>

142. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи.
към текста >>

143. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо.
Сънищното съзнание е атавистичен остатък на образното съзнание на старите времена. Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо. То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност.
към текста >>

Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега. Такова, например, е съзнанието на скултпора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око. Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>

Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега. Такова, например, е съзнанието на скултпора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око. Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>

Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея.
към текста >>

Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>

Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
към текста >>

144. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>

145. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия.
към текста >>

146. Забележки на издателя. GA_93 Легендата за храма

Защото всичко произлиза от образите, както те се представят пред творческо имагинативното мислене.
Чрез изясняване езотеричното съдържание на картинния език на митовете, сагите и легендите и по-специално на Легендата за храма и Легендата за кръста /обикновено наричана от Рудолф Щайнер Златната легенда/ трябвало да бъде създадена една основа за възпитаване в един вид култов символизъм. Всяко нещо от естеството на някакъв култ, "ала не само външната форма на култа, а разбирането на света чрез картини", медитиране в картини, може да доведе човека до истинско разбиране на самия себе си и на света/лекция, изнесена в Дорнах, 27 април 1924 г. в "Кармични взаимовръзки", том. ІІ Събр. съч. 236/. Защото всичко произлиза от образите, както те се представят пред творческо имагинативното мислене. "Образите са истинският произход на нещата, картини лежат в основата на всичко, което ни заобикаля.. тези картини имат предвид всички, които говорят за духовните основи" /Лекция, Берлин 6. VІІ. 1915 г. в "Човешки съдби и съдбите на народите" Събр. съч. 157/. Тези картини са облечени в митове и легенди от мъдреците на древността.
към текста >>

Това изисква розенкройцерското обучение, както е дадено от него, на което първата стъпка е изучаване и само втората стъпка е творческо имагинативно мислене.
Тъй като картините, принадлежащи на Легендата за храма и Златната легенда образуват неразделна част от секцията, боравеща с култ и символизъм, настоящата поредица от лекции се занимава главно с тяхното тълкуване. Рудолф Щайнер смяташе, че за съвременното съзнание това е необходима предпоставка при работата му с картини, съответно със символи. Би трябвало човек първо да бъде запознат с тяхното езотерично съдържание. Това изисква розенкройцерското обучение, както е дадено от него, на което първата стъпка е изучаване и само втората стъпка е творческо имагинативно мислене.
към текста >>

147. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща.
Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона. В Египетския мироглед това е изразено по мощен, величествен начин.
към текста >>

148. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'. GA_93 Легендата за храма

В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато. В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила. Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница. В обвивките-мисли се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник. Опасността е, че с тази сила може да се злоупотреби. Той може../ липсва текст/.
към текста >>

149. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>

150. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което се събужда в нас, което не използва само външните строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин.
Така човекът е ангажиран в едно изкачване. Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което се събужда в нас, което не използва само външните строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин. Тази сила на живота трябва да навлезе в еволюцията и трябва най-напред да обхване човешкото най-вътрешно същество; неговият религиозен живот трябва да бъде обхванат от живи сили. Затова беше като една подготовка, каквото синовете на Каин направиха за низшите членове на човешката природа по време на Стария завет, а като пророческа насока за бъдещето беше онова, което направиха пророците, пазителите на Кивота на завета. божественото би трябвало да слезе в Кивота на завета, в душата, че като най-святото самото то да може да живее в храма.
към текста >>

151. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Такъв човек може да внесе нещо ново, творческо и оригинално в съвременния живот.
Често се разисква голямата цел, чрез теософското движение човечеството да се доведе до онзи момент на развитие, когато в бъдеще ще възникне нова раса човешки същества, когато нашата интелектуалност, такава, каквато е сега, няма повече да играе централна роля в света, а ще бъде оплодена чрез Будхи. Ние трябва да работим с този велик световен поток и имаме голяма отговорност към теософското движение. Задачата на теософите се разширява в посока към далечното бъдеще. Чрез това ние не навлизаме в една фантастична област на измислици, а онова, което научаваме за далечното бъдеще, събужда сили в нас, създава в нас това, от което се нуждаем и за ежедневните неща. Всеки, който позволи тези велики световни перспективи да ангажират неговия ум дори само за 10 минути дневно, ще действа по-различно от онзи, който е потънал само в ежедневието. Такъв човек може да внесе нещо ново, творческо и оригинално в съвременния живот. Целият прогрес зависи от внасяне оригиналност в човечеството.
към текста >>

152. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Посредством мъжкото знание творческата сила, олицетворена в Авел, беше убита.
Това е процес в самия човек/*4/. Посредством мъжкото знание творческата сила, олицетворена в Авел, беше убита. И вече във враждебна противоположност застават един срещу друг потомците на Каин и онези, които бяха поставени на мястото на Авел, потомците на Сет. Потомците на Каин са онези, които изполват своята мъжка мъдрост, за да съграждат външния свят; пасивната мъдрост се прилага за изграждане на външния свят. Божествената мъдрост не протича надолу към нея. Освободена от божествеността, тази мъдрост трябва да гради в света. Тя няма божествената интуиция.
към текста >>

Сексуалните съвременни органи са само половината от тогавашната оплождаща творческа сила.
Мъжкото и женското някога са били в един индивид. И когато тези две се отделиха, става разгъването на съвременния индивид. Бе оформена горната част на човешкото същество. Онова, което днес е горната част, някога беше обединена със сексуалните органи. Сексуалните съвременни органи са само половината от тогавашната оплождаща творческа сила. Оттам силата, намираща се в ларинкса, е другата половина. Днес говорът все още не е творчески. Той трябва да бъде проникнат първо от мъдростта на Каин и тогава ще може да произвежда. Когато човекът ще е придобил силата да развие неговия ларинкс, така че неговото слово да стане творящо, така че чрез словото той да произвежда себеподобните си, тогава цялата продуктивна сила ще бъде прехвърлена върху мъжкия пол. Тогава това, което някога беше сътворено чрез боговете ще бъде поето от хората.
към текста >>

Днес говорът все още не е творчески.
И когато тези две се отделиха, става разгъването на съвременния индивид. Бе оформена горната част на човешкото същество. Онова, което днес е горната част, някога беше обединена със сексуалните органи. Сексуалните съвременни органи са само половината от тогавашната оплождаща творческа сила. Оттам силата, намираща се в ларинкса, е другата половина. Днес говорът все още не е творчески. Той трябва да бъде проникнат първо от мъдростта на Каин и тогава ще може да произвежда. Когато човекът ще е придобил силата да развие неговия ларинкс, така че неговото слово да стане творящо, така че чрез словото той да произвежда себеподобните си, тогава цялата продуктивна сила ще бъде прехвърлена върху мъжкия пол. Тогава това, което някога беше сътворено чрез боговете ще бъде поето от хората. Кога е било изгубено словото? Когато произлезе разделянето на двата пола.
към текста >>

Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която жената има в себе си.
Как това въздейства и работи като цяло в нашата коренна раса? Нашата коренна раса повтаря онова, което вече е съществувало. Тя носи противоположността на онова, което е съществувало в лемурийските времена и го довежда до ясен израз в духовната област. Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която жената има в себе си. Когато оставаме в нашите сфери, трябва да различаваме точно посредством окултизма: Онзи, който расово е атлантски човек няма нужда същевременно да бъде атлантиец по душа, по душевни качества. Душата не е свързана специално с някой пол. Душите на женския пол се движат, прониквайки навсякъде, докато успеят да съжителстват с мъжа в телата, които мъжете сами ще сътворят за себе си и тогава ще има един пол на Земята.
към текста >>

153. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>

Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>

Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа? В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената? Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава. Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>

Това е символ на великата творческа работа, чрез която цялото минерално царство трябва да бъде преобразено; което е задачата на нашата манвантара /петата коренна раса или в по широк смисъл четвъртия кръг, или четвъртото състояние на съзнанието б.пр.//*4/.
Трима от херамовите калфи били недоволни, защото той не ги повишил до майсторска степен. Те решили да му навредят, като развалят неговия шедьовър. Той възнамерявал да направи Бронзовото море; това било едно голямо художествено произведение, което е трябвало да се отлее от течен метал. Това е символ на великата творческа работа, чрез която цялото минерално царство трябва да бъде преобразено; което е задачата на нашата манвантара /петата коренна раса или в по широк смисъл четвъртия кръг, или четвъртото състояние на съзнанието б.пр.//*4/. Тримата калфи правят следното: Те внасят чужди материали в отливането на Бронзовото море. Хирам се опитва да го поправи, като сипва вода в отливката; тогава всичко се разпръсква в огнен дъжд. Когато Хирам в отчаяние се смята за неуспял, той бива заведен в центъра на Земята от едно същество, в което той познал Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на духовете на огъня, той иска да унищожи духовете на огъня. Хирам обаче узнава, че ще има син, когото той няма да види, но който ще започне ново поколение на Земята.
към текста >>

Истинската творческа сила трябва да се съедини със словото.
След това човекът го е изгубил. Той вече не може повече да създава самостоятелно, понеже не притежава Словото, Думата. Само някой, който е присъствал при сътворението може да я знае. Тубал-Каин я знаеше и я даде на Хирам. Всеки, който иска отново да спечели продуктивната сила, трябва да си извоюва словото. Истинската творческа сила трябва да се съедини със словото. Словото ще създава хората на бъдещето. Тогава синът на Хирам наистина ще бъде виждан. Огънят, божествената сила, тогава ще възкръсне по нов начин. Нова раса ще замени старата. В древния еврейски език има една мантра, едно слово, за което се казва, че достатъчно силно произнесено, то създава света/*5/.
към текста >>

154. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство".
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин. Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на думата, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот. Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете. Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
към текста >>

Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос.
Който днес обръща своя поглед към звездните небеса, вижда една чудесна хармония. Тази хармония е породена, тя не е била винаги там. Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос. Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса. Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
към текста >>

Както камъните са сформирани в гръцкия храм, както те изобилстват в други форми, в объркващо разнообразие от форми, от които те стават една организирана структура, както изобилието от боите върху палитрата смислено е поставено в една картина, така цялата материя хаотично е била в други съотношения преди творческият дух да я формира в този Космос.
Всяка хармония винаги е резултат от дисхармонията на едно предишно време. Както камъните са сформирани в гръцкия храм, както те изобилстват в други форми, в объркващо разнообразие от форми, от които те стават една организирана структура, както изобилието от боите върху палитрата смислено е поставено в една картина, така цялата материя хаотично е била в други съотношения преди творческият дух да я формира в този Космос. Същото нещо се повтаря на ново равнище. И само онзи, който вижда цялото, може правилно и ясно да работи върху подробностите. Всичко, което е имало истинско значение за човешкия напредък в света, е създадено с грижа и преценка и чрез посвещение във великите закони на световния план. Онова, което денят създава е ефимерно. Онова, което е създадено през деня чрез познание на вечните закони обаче е вечно.
към текста >>

Мъжът по своята природа е представител на силата, творяща в неодушевеното, докато жената е представител на живата творческа сила, която непрекъснато развива човешката раса от природната основа.
Мъжът по своята природа е представител на силата, творяща в неодушевеното, докато жената е представител на живата творческа сила, която непрекъснато развива човешката раса от природната основа. Това противоречие трябва да бъде разрешено.
към текста >>

Когато разсъждаваме върху това, тогава старите сексуални символи ни изглеждат точно онова, което трябва да бъде надделяно в най-широк смисъл; и след това откриваме в обединяването на мъжките и женските духовни сили онова, което в бъдеще ще трябва да стане творческият, наистина действен принцип.
Когато разсъждаваме върху това, тогава старите сексуални символи ни изглеждат точно онова, което трябва да бъде надделяно в най-широк смисъл; и след това откриваме в обединяването на мъжките и женските духовни сили онова, което в бъдеще ще трябва да стане творческият, наистина действен принцип. Външното проявление на този напредък в Свободното масонство е следователно приемането на женския пол.
към текста >>

Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците.
Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците.
към текста >>

В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството.
Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола. Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността. В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството. Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост. Това е великата идея на бъдещето.
към текста >>

155. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Главната стойност, която тези бележки имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер.
Всички източници сочат, че тук имаме работа със съкращения на тази лекция. Особено заключението й е запазено само частично. В ръчно написаното копие от бележките на Матилде Шол в полето е написано, че съдържанието на тази лекция по-късно е било включено в третата степен на секцията, отнасяща се до култа и символизма на Езотеричната школа. Главната стойност, която тези бележки имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер. Като литературен източник Рудолф Щайнер е използвал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер" /Виж бел. 2/. В главата отнасяща се до манихейството, извлеченията, които Рудолф Щайнер използва за своята лекция, са били маркирани от него. Тази лекция е била държана през годината, в която били публикувани първите фрагменти от оригиналния манихейски ръкопис от Турфан.
към текста >>

156. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното. Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>

157. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи.
към текста >>

158. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо.
Сънищното съзнание е атавистичен остатък на образното съзнание на старите времена. Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо. То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност.
към текста >>

Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега. Такова, например, е съзнанието на скулптора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око. Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>

Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега. Такова, например, е съзнанието на скулптора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око. Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>

Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея.
към текста >>

Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>

Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
Ние трябва да се опитаме да си представим силата на висшия Аз като разлята в цялата вселена, като създаваща живот топлина и тогава стигаме до представата за Втория Логос, от Който бива оживяван макрокосмическият живот и Който е отразен в творческите дейности на човешката душа.
към текста >>

159. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>

160. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия.
към текста >>

161. Първоначални импулс и на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Поради съдържащите се в лекциите важни духовнонаучни аспекти, те се представят на читателите като част от цялото творчество на Рудолф Щайнер в неговите «Събрани съчинения».
Съдържащите се в този том лекции на Рудолф Щайнер са от по-ранния период на лекторската му дейност, когато още не са били записвани от професионални стенографи. Тук са представени обобщения от отчасти непълни записки на слушателите, които първоначално не са били предназначени за отпечатване. Понеже не се касае навсякъде за буквално препредаване, мислите не винаги са ясно изразени. Поради съдържащите се в лекциите важни духовнонаучни аспекти, те се представят на читателите като част от цялото творчество на Рудолф Щайнер в неговите «Събрани съчинения».
към текста >>

162. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Обикновеният мисловен живот и творческият мисловен свят зад физическите явления.
Скромност и готовност за помощ. Русо и Бьоме като пример за окултно призвание. Заключените произведения на Йоан Тритемий. Разпространение на спиритуалното знание – изискване на времето. Обикновеният мисловен живот и творческият мисловен свят зад физическите явления. Не принципи и институции, а човекът определя бъдещето.
към текста >>

Рудолф Щайнер – живот и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>

163. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
към текста >>

164. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Откъде идват великите импулси на мисленето, на духовното творчество?
Откъде идват великите импулси на мисленето, на духовното творчество?
към текста >>

Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят.
Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи. Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка. Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят. Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация. Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области. Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.
към текста >>

Той може да го направи, когато възприема нещата чрез сетивата си, задълбочи се в тяхната същност и така стигне до творческия дух зад сетивния им образ.
Надявам се малко да сте почувствали как човекът трябва да се включи в културния процес, как, учейки, да тръгне от търпението, без да иска да действа прекалено рано и как с волята си да служи на човечеството в хода на неговото развитие. Той може да го направи, когато възприема нещата чрез сетивата си, задълбочи се в тяхната същност и така стигне до творческия дух зад сетивния им образ. Когато човек чувства и изживява това дълбоко в себе си, тогава е теософ. В бъдеще хората трябва да са свободни в много по-голяма степен, отколкото са били в миналото, и преди всичко да бъдат и много повече на брой. Неотдавна в Средна Европа е имало само малко хора, които действително са били свободни. Имало е малки центрове, от които културата се е излъчвала. Тя се е разпространявала върху останалите хора под формата на възгледи и мнения, така че те са вярвали, че всичко останало е заблуда.
към текста >>

165. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тази етерна материя, която няма нищо общо с това, което физиката нарича етер, има нещо творческо, тя всъщност е изграждащият елемент.
Като втори член на тази същност ще разгледаме етерното или жизненото тяло. То е тялото, което се състои от друга по същност субстанция, различна от тази на физическото тяло. Не е достатъчно да кажем, че материята, веществото, от което е съставено етерното тяло, е много по-разредено от веществото на физическото тяло. По-скоро имаме работа със съвсем «друга вещественост». Тя е действена, силова материя. Тази етерна материя, която няма нищо общо с това, което физиката нарича етер, има нещо творческо, тя всъщност е изграждащият елемент. Най-добре ще си представите етерното тяло, което има приблизително същата форма като физическото, но е напълно пропускащо, макар и не напълно прозрачно – дори не и за ясновидците. То е пропускащо, проходимо; ако би било самостоятелно, бихме могли да минем през него, но същевременно е творящо, така че физическите човешки органи са извлечени и изградени от него. Сърцето, белите дробове, черният дроб и т. н. са създадени и извлечени от това етерно тяло. От материалистическа гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко.
към текста >>

166. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Истинските митове са творчество, произлизащо от великите посветени.
Така и в древните времена, в тези географски ширини, където се намираме, е имало общества, в които се е изучавала теософия. И оттам са тръгвали пратеници и в митове са оповестявали на народа, каквото са научили в тесните кръгове. Така митът е облеклото на духовни истини и който се постарае, може отново да ги опознае. Част от митовете не са произлезли от великите посветени. Истинските митове са творчество, произлизащо от великите посветени. Ако запомните това, ще разберете, че в митовете на различните народи е записан един вълшебен шрифт. Научете се първо да четете митовете и погледнете дълбоко вътре в душите на предишните народи, онези народи, които, така да се каже, са творили отвътре. Преобърнете митовете, както преобърнахме одеве астралния план и ще имате днешната естествена наука, според нейните понятия.
към текста >>

167. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Всички велики културни епохи са произлизали творчески от най-дълбокия духовен живот.
Ние живеем във варварско време, в хаотично време, в неспокойно време. Всички велики културни епохи са произлизали творчески от най-дълбокия духовен живот. Който разгледа гръцките образи на боговете, вижда три различни типа. Първо зевсовия тип, към който принадлежат Атина Палада и Аполон. С тях гърците характеризират собствената си раса. Има определена конфигурация на овала на очите, носа, устата. Освен това може да се наблюдава кръгът, който може да се означи като меркуриев тип.
към текста >>

168. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

за творчество начало ново
за творчество начало ново
към текста >>

169. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

С това характеризирахме какво е творческата воля в божествената същност.
Когато волята стигне до такава степен, че да е в състояние да извърши каквото се нарича великата жертва, тогава тя създава един Универсум, голям или малък, и този Универсум е огледален образ, който получава своята задача чрез същността на самия творец. С това характеризирахме какво е творческата воля в божествената същност.
към текста >>

170. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така виждате разликата между днешния разум на човека и интелекта на тогавашното време, което можем да наречем творческо време.
Така виждате разликата между днешния разум на човека и интелекта на тогавашното време, което можем да наречем творческо време.
към текста >>

Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества. Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа. Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме.
към текста >>

171. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Оттук виждате, че кръвта представлява външен израз на вътрешната творческа душа.
Това се крие също зад описанията на първата глава на Стария завет. Оттук виждате, че кръвта представлява външен израз на вътрешната творческа душа. Поради какво човекът изгубва спомена назад в поколенията? Чрез какво съзнанието и паметта му са се ограничили само до собствения му живот?
към текста >>

99) «Друг път с Анценгрубер на разходка» ...Приказвахме за поетично творчество и поетични материали.
99) «Друг път с Анценгрубер на разходка» ...Приказвахме за поетично творчество и поетични материали. Тогава казах, че той трябва да е живял в Горна Бавария, или най-малкото да е общувал с горнобаварските селяни. Неговите селски образи напомняха много на този вид хора. Той постави очилата на орловия си нос и каза: Когато забеляза учудването ми, отбеляза: < Не се нуждая от това. Трябва да видя някой от тях само отдалеч, да чуя няколко общи думи, да видя някой жест и вече познавам човека отвътре и отвън. – , – каза той, – «Събрани съчинения на Петър Розегер», Лайпциг, 1914–16, том 36.
към текста >>

172. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

словото, то ще бъде творческо в бъдещето на човечеството.
Той ще е творец, но не по днешния начин. Ще твори, но не изхождайки от низшите си страсти. Както днес произнася словото, което може да изкаже най-висшето, така все повече той ще твори чрез словото. Както чрез сексуалността е ставал все по-егоистичен, така чрез отпадането на сексуалността отново ще става алтруистичен. Каквото днес се създава чрез въздушната струя от ларинкса, т. е. словото, то ще бъде творческо в бъдещето на човечеството. Мутирането, промяната на гласа се появява във връзка с половата зрялост. Гласът ще стане творящ. И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въздуха. Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество. Словото ще стане творящо при приготвянето на кръвта.
към текста >>

Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане духовния му орган, ще действа творчески чрез самото слово.
Епохата, в която господства егоизмът, се представлява чрез Юда Искариотски. Който наблюдава мировите събития непредубедено, вижда как сексуалността в човека е в състояние да го предаде като дух, да го унищожи. Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане духовния му орган, ще действа творчески чрез самото слово.
към текста >>

173. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

174. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Рудолф Щайнер – живот и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>

175. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
Когато ви говоря, моите мисли са в мен. Аз ги обличам с думи. Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите мисли се представят пред вашата душа. Ларинксът е апаратът, който предизвиква въздушните вълни, за да изведе навън това, което е в душата. Когато някой изнамери апарат, чрез който вълните биха могли да се втвърдяват, тогава бихте могли да съберете моите мисли, моите думи. В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
към текста >>

176. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Чрез концентрация върху черния дроб например изучаваме съвсем определени творчески природни сили, чак до създаването на човека.
Веднъж Гьоте казва: «Окото е създадено от светлината за светлината. Светлината е създала окото. Без Слънцето няма око.»19 Всичко, което е на Слънцето като същност, в известна степен се намира в окото. Да се опознае светлината на Слънцето чрез концентрация върху същността на окото принадлежи към розенкройцерското обучение. Така от вътрешността на човека може да се опознае целият свят. Чрез концентрация върху черния дроб например изучаваме съвсем определени творчески природни сили, чак до създаването на човека. Така човекът изучава целия свят чрез самия себе си, понеже той е един малък свят. Така той изучава как реално си съответстват микрокосмосът и макрокосмосът.
към текста >>

177. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Това, което беше описано като творческите същности за нашите същества, когато Земята е била още Старият Сатурн, по това време е било съединено със стария зодиак.
Субстанции и същества, предхождали нашето съществуване, са се пожертвали и образували този зодиак, първоначално като мъглявина, а след това като съзвездия. Това, което беше описано като творческите същности за нашите същества, когато Земята е била още Старият Сатурн, по това време е било съединено със стария зодиак. Всички възвишени същества, които по-рано вече са преминали през една висша степен, е трябвало да действат долу. Те изливат заложбата за физическото тяло. Това е, което е налице като тайна на битието на света – че всички същества се издигат от същества, които получават, в същества, които произвеждат и творят. Целта на съществата е да станат творци.
към текста >>

Слънцето е имало високо издигнати същества, които са стигнали творчески толкова далеч, че са можели да изпращат светлина в световното пространство.
Едва през древната атлантска епоха обаче човекът узрява да работи върху самия себе си. Кой му помага в онова време, когато той е пожелал да се развие от едно същество, което има физическо, етерно и астрално тяло, до притежател на сетивна, разбираща и съзнателна душа? Ще разберем кой му помага, когато разгледаме как земното развитие протича през Старото Слънце, Старата Луна и т.н. Знаете, че Земята се отделя от Слънцето и Луната. Слънцето е имало високо издигнати същества, които са стигнали творчески толкова далеч, че са можели да изпращат светлина в световното пространство.
към текста >>

178. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Когато се разглежда как хората са поставени на съответните места в света, се прониква дълбоко в дейността и творчеството на еволюцията.
Ако беше се инкарнирал три столетия по-рано или по-късно, щеше да бъде също така надарена индивидуалност, но, ръководен от духа на своето време, щеше да извърши съвсем друго нещо. Духовете на епохата, които са израз на тези прасили, които стигат до човека, поставят хората на местата, където те принадлежат. Ще разберете тяхната дейност, ако разглеждате отделния човек като инструмент на тези прасили, като материал на тези духове. Където на важно или по-маловажно място се появяват хора, те трябва да бъдат преценявани, понеже за прасилите хората са това, което са за нас минералите. За всеки, който се занимава с науката за духа, се появява въпросът, доколко една или друга личност е инструмент на духа на своята епоха? Когато се разглежда как хората са поставени на съответните места в света, се прониква дълбоко в дейността и творчеството на еволюцията.
към текста >>

Тук проникваме в същността и творчеството на властите, които в Библията съвсем правилно са описани като светлинни духове, елохими, които са съществували преди Земята да е била създадена.
Взаимодействието на двете сили установява правилното равновесие, така че човекът се развива по-нататък по познатия начин. Луната, ако беше сама, щеше да предизвика мумифициране. Луната управлява сега отделната инкарнация, а Слънцето управлява редицата инкарнации отвън, докато ангелите действат отвътре. Тук проникваме в същността и творчеството на властите, които в Библията съвсем правилно са описани като светлинни духове, елохими, които са съществували преди Земята да е била създадена.
към текста >>

В дейността и творчеството на властите виждаме какво стои във връзка с цялата планета.
Един от тях е Йехова, който налага формата на хората. В дейността и творчеството на властите виждаме какво стои във връзка с цялата планета. Тук имаме възможността да прозрем дълбоко в това, което лежи в основата на световната еволюция.
към текста >>

179. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_98 Природни и духовни същества

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

180. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески.
Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески. Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>

Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески. Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>

181. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Човек се учи с помощта на имагинация да подрежда силовите линии които творчески проникват света създавайки от тях определени фигури и цветни форми.
Трета степан четене на окултното писмо. Това означава да се виждат не просто отделните образи, за да подложиш себе си на въздействието на тези разнообразни образи. В резултат възниква това, което се нарича окултно писмо. Човек се учи с помощта на имагинация да подрежда силовите линии които творчески проникват света създавайки от тях определени фигури и цветни форми. Човекът се учи да усеща тази вътрешна връзка, която е изразена в тези фигури. Това въздейства като звук, като хармония на сферите, понеже тези фигури са създадени по образа на действителни отношения, съществуващи в света. Нашето писмо е последната упадъчна реликва на това древно окултно писмо и е създадено по негово подобие.
към текста >>

Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука.
То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота. Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука. Тогава ние сме осъзнали великата културна задача, изпълнението на която е оставено в нашите ръце, и тогава от тези знания ще се развият и чувства, които на ленивият му се иска да би ги развил, разбира се, без всякакви преходни стадии.
към текста >>

182. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Някога, на следващата планета, той ще благодари на тази Земя за своята собствена творческа сила.
Така е свързана волята на човека с това, което се случва на Земята. Човекът едновременно със самия себе си преобразява мястото, където живее. Одухотворявайки самият себе си той одухотворява Земята. Някога, на следващата планета, той ще благодари на тази Земя за своята собствена творческа сила. Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя. Водачите на човечеството виждат тези взаимовръзки и се стремят да приобщят човечеството такива сили, които биха въздействали развиващо. Едно от последните такива движения е теософското. То е длъжно да внесе хармония и равновесие в дълбочините на душата. който поставя своето мнение над любовта, опърничавост над съгласието, той още не е разбрал до край теософската идея.
към текста >>

183. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него.
към текста >>

Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните.
към текста >>

184. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето. Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка. Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята. Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
към текста >>

185. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Микеланджело беше там, моделите бяха там. Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува.
към текста >>

186. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Така творческата сила в началото на световното развитие се свързва с нашата собствена творческа сила в края на световното развитие.
И в края ще бъде словото, а творението е осъществяване на словото. Това, което ще произлезе от човека в бъдеще, ще е осъществяването на това, което днес е слово. Но тогава човекът няма да има физически образ като днешния, а ще е преминал към онзи образ, който притежаваше на Стария Сатурн огнената материя. Така творческата сила в началото на световното развитие се свързва с нашата собствена творческа сила в края на световното развитие.
към текста >>

А човекът ще може да говори творчески в тази огнена материя: това е огненият меч, излизащ от устата му.
Онова същество, което е изговорило всичко, което е днес в света, е великият пример за хората. Тя изговори в света Сатурн, Слънцето, Луната, Земята в двете и части Марс-Меркурий -, Юпитер, Венера. Това казват седемте звезди, те са знак затова, до какви висини може да се развие човека. В огнената материя планетата ще е наближила края си. А човекът ще може да говори творчески в тази огнена материя: това е огненият меч, излизащ от устата му. Всичко ще бъде огнено, затова краката му са като течна лава. Смисълът на развитието е схванат превъзходно в този знак.
към текста >>

А като символ на това съвършено творчество човекът е заобиколен от дъгата.
Тази слънчева сила е силата, към която се стреми човекът. За разлика от растението, което насочва главата си, корена, към центъра на земята, човекът насочва своята към Слънцето. Той ще я обедини със него и ще приеме по-висши сили. Това виждате показано в слънчевото лице, което почива върху тяло от облаци, върху скалите, върху колоните. Себе творящ ще стане тогава човекът. А като символ на това съвършено творчество човекът е заобиколен от дъгата. В апокалипсиса на Йоан също можете да срещнете подобен печат. В средата на облаците има книга. Апокалипсиса казва, че посветеният трябва да я погълне. С това се посочва времето, когато човекът не ще възприема мъдростта само външно, а ще се изпълва с нея така както днес се изпълва с храна, когато той самият ще е въплъщение на мъдростта.
към текста >>

Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал.
Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре. Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал. И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция. Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал. Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света. Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал.
към текста >>

187. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но със своя разум той куцука зад творческото съзнание от миналото, което между впрочем притежаваха единствено посветените и те са го скрили в сказанията.
Винаги, когато слушаме подобни изрази на окултни истини и ги сравняваме с това, което човечеството е съхранило в своите знаци и символи, ще си спомняме колко е създало човешкото съзнание, преди да се превърне в разсъдъчно. Човекът толкова обича да вярва, че днес вече сме стигнали далече. Но със своя разум той куцука зад творческото съзнание от миналото, което между впрочем притежаваха единствено посветените и те са го скрили в сказанията. Символите на четирите животни не са измислени, мисълта не е изходната точка, не в нея е произходът им, а във виждането.
към текста >>

188. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А през есента, когато земята се обгръща то един вид сънно състояние, астралното и тяло се отдава на духовното си творчество.
Астралното тяло на земното ни обкръжение осъществява преходи в хода на годината. Преходите са различни на двете полукълба на земята, но това днес не е от значение. Във времето, когато растенията и изобщо животът избуява от земята, астралното й тяло е заето с естественото битие на нашата земя. То осигурява растежа на растенията. То осигурява всичко, което се случва на земята като зеленеене и виреене. А през есента, когато земята се обгръща то един вид сънно състояние, астралното и тяло се отдава на духовното си творчество.
към текста >>

189. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта.
И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него. Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите. Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта. Човекът действително през нощта е живял обкръжен от тези северни божествени светове, за които съобщават сагите и митовете. Один и Фрея и всички останали образи от северните саги не са измислени. Те живеели също толкова истински в духовния свят човечеството през това време, както днес човек живее в обкръжението на съвременниците си. И сагите и митовете са спомени за това, което човек е преживявал в действията си в своето сумрачно ясновидско състояние.
към текста >>

190. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето. И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите. Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите. Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>

191. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба.
Но сега трябва да си съставим разбиране за това, какво място заемат в еволюцията тези същества, доколкото това е свързано със стоящата пред нас по-дълбока задача. Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето. Това е съществено. За да подредим нещата, да разгледаме още веднъж развитието на човека. Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася плодовете от предидущата. Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба. Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности. По този начин, човекът се явява сътворец, както по смисъла на своята външна съдба, така и в смисъла на своята вътрешна организация. Да се попитаме сега: от какво произхожда, с какво се обяснява това, че ние се оказваме на много по-съвършена степен на развитие? -Нали в това отношение всеки съвременен човек се оказва на по-съвършена степен на развитие. Това наше усъвършенстване ние получаваме при преминаването от инкарнация в инкарнация.
към текста >>

192. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава този празник, който без съмнение е установен от духовните основи, пак ще означава нещо живо за човека, когато неговото етерно тяло съзрее за духовно творчество.
Нищо не ни дава такъв прекрасен символ за пронизването на света от духа, както повествуванието за чудото Петдесятница. Както пророчески се показва в сливане “огнените езици”, ако вие се замислите над това, на предстоящото пронизване и проникване на света с потоците на духовния живот. Всичко трябва отново да бъде духовно оживено. Също и това абстрактно, понятийно-разсъдъчно отношение, каквото човек има към годишните празници, трябва да стане отново конкретно, отново живо. Да се постараем и в това време на годината, което наричаме време на Петдесятница, Троица, действително да изпълним своята душа с мислите, които могат да възникнат за нас от днешното разглеждане. Тогава този празник, който без съмнение е установен от духовните основи, пак ще означава нещо живо за човека, когато неговото етерно тяло съзрее за духовно творчество. Но ако човек не възприеме духа на Троицата, тогава неговото етерно тяло, излизайки от физическото тяло, ще се окаже, преди всичко недостатъчно силно да победи това, което е било създадено преди, тези светове на спектри, фантоми и демони, които светът създава като свои допълнителни явления. За това, как еволюцията може да се направлява от Духа, какво можем да предскажем за това, ще бъде съдържанието на следващото разглеждане.
към текста >>

193. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество.
Но за съществата, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя. И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство. Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство. Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение. Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека. При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество. Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка. Ако искаме да направим това, то трябва малко по-подробно да разгледаме различните форми на съзнание на човека.
към текста >>

Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка.
И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство. Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство. Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение. Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека. При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество. Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка. Ако искаме да направим това, то трябва малко по-подробно да разгледаме различните форми на съзнание на човека.
към текста >>

В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума.
Това означава, че през нощта душата живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си. В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума. Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло. С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
към текста >>

И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън.
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси. Това изразява в симфонията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството. И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън. Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
към текста >>

194. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

най-накрая, творческият принцип, съществуваше от самото начало в една по-висша действителност.
най-накрая, творческият принцип, съществуваше от самото начало в една по-висша действителност. Това, което напира от душата, беше вложеният в самото начало божествен творчески принцип. Словото, което кънти от душата, Логосът, беше там от самото начало, и Логосът насочваше развитието по такъв начин, че накрая възникна едно същество, в което можеше да се изяви самият той. Това,което в пространството и времето се появява накрая, в Духа е съществувало преди всичко и всички.
към текста >>

Това, което напира от душата, беше вложеният в самото начало божествен творчески принцип.
най-накрая, творческият принцип, съществуваше от самото начало в една по-висша действителност. Това, което напира от душата, беше вложеният в самото начало божествен творчески принцип. Словото, което кънти от душата, Логосът, беше там от самото начало, и Логосът насочваше развитието по такъв начин, че накрая възникна едно същество, в което можеше да се изяви самият той. Това,което в пространството и времето се появява накрая, в Духа е съществувало преди всичко и всички.
към текста >>

195. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период. Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя. Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>

196. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И Вотан, и Тор са персонифицирани природни сили и т.н.” Съществуват цели митологични теории, където за творческата народна фантазия се говори само по този начин.
Вие добре познавате германските митове и саги за Боговете; но ето че идват учените, застават на своите катедри и заявяват: “Всичко това е съчинено от народа, от народната фантазия. И Вотан, и Тор са персонифицирани природни сили и т.н.” Съществуват цели митологични теории, където за творческата народна фантазия се говори само по този начин. Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали жив, действителен човек. Защото ако някой истински вникне в народа, той не може да се изразява така за творческата народна фантазия. Тези митове и саги за Боговете не са нищо друго, освен остатък от съвсем реални процеси, които в миналото хората действително са виждали по ясно-видски път. Вотан наистина е съществувал! Нощем човекът пребиваваше всред Боговете в духовния свят и можеше да различи там Вотан така добре, както различава своите себеподобни от плът и кръв.
към текста >>

Защото ако някой истински вникне в народа, той не може да се изразява така за творческата народна фантазия.
Вие добре познавате германските митове и саги за Боговете; но ето че идват учените, застават на своите катедри и заявяват: “Всичко това е съчинено от народа, от народната фантазия. И Вотан, и Тор са персонифицирани природни сили и т.н.” Съществуват цели митологични теории, където за творческата народна фантазия се говори само по този начин. Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали жив, действителен човек. Защото ако някой истински вникне в народа, той не може да се изразява така за творческата народна фантазия. Тези митове и саги за Боговете не са нищо друго, освен остатък от съвсем реални процеси, които в миналото хората действително са виждали по ясно-видски път. Вотан наистина е съществувал! Нощем човекът пребиваваше всред Боговете в духовния свят и можеше да различи там Вотан така добре, както различава своите себеподобни от плът и кръв. Това, до което тогава примитивните натури се добирали чрез смътното ясновидство, днес е съдържание на митовете и сагите, особено на германските.
към текста >>

197. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

И когато ни се казва, че същия този, който е дал съдържанието на Откровението, се намираше в изстъпление духом и че това, което дава, той го е възприел духом, че същност това духом може да ни послужи от самото начало като едно указание, че съдържанието на Откровението произхожда от едно по-висше състояние на съзнанието, което човек постига чрез развитието на вътрешната творческа способност, чрез посвещението.
А сега трябва да отложим всичко, което може да се каже за историческата страна на Откровението, за по-късно, когато ще сме разбрали това, което лежи в основата на Откровението; т.е. трябва да го оставим за последните сказки. За онзи, който е проникнал що годе в Антропософията, не може да има никакво съмнение върху това, че още с встъпителните думи на Откровението се посочва това, което то трябва да бъде. Достатъчно е само да си припомним, че там е казано: Този, който е автор на откровението, е отнесен на един самотен остров, който от най-древни времена е бил проникнат от една свещена атмосфера, който е бил място на една древна култура на мистериите (остров Патмос). И когато ни се казва, че същия този, който е дал съдържанието на Откровението, се намираше в изстъпление духом и че това, което дава, той го е възприел духом, че същност това духом може да ни послужи от самото начало като едно указание, че съдържанието на Откровението произхожда от едно по-висше състояние на съзнанието, което човек постига чрез развитието на вътрешната творческа способност, чрез посвещението. Това, което не може да се види и чуе в сетивния свят, което не може да бъде възприемано чрез сетивата, във формата, в която Християнството може да го даде на света, то се съдържа в тайното Откровение на така наречения Йоан. Следователно в Откровението на Йоан ние имаме пред нас описанието на едно посвещение, на едно християнско посвещение. Необходимо е да извикаме само бегло пред душата си това, което е посвещението. Ние навлизаме все по-дълбоко в тази тема, във въпроса, какво става в посвещението? И все пак по-дълбоко ще разглеждаме въпроса: Какво е отношението на посвещението към откровението?
към текста >>

198. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене. Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти. От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота. И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>

199. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната. Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало. Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята. Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>

200. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ако обгърнем с поглед изображението на един от гръцките Богове, ние навсякъде ще видим как гръцкият творчески гений влагаше Духа във външната материя.
Но какво би последвало, ако културите биха вървели в същата тази посока? Ние можем отговорим на този въпрос приблизително по следния начин. През Гръцко-латинската културна епоха човекът беше слязъл до най-долната точка, обаче така, че в нито една частица на материята той не изгубваше връзката с Духа. Духът беше въплътен в материята и това беше в сила за всички художествени произведения на тази епоха. Ако обгърнем с поглед изображението на един от гръцките Богове, ние навсякъде ще видим как гръцкият творчески гений влагаше Духа във външната материя. Наистина гърците завладяха материята, обаче в същото време те не изгубваха връзките с Духа. И в следващите времена естественият напредък на културите би бил такъв, че хората биха слезли много под това равнище, биха се потопили под материята, тъй че Духът би станал роб на материята.
към текста >>

201. Съдържание GA_110 Духовните йерархии

Възникване на творческата продуктивност.
Ротационните планетарни импулси в хода на Зодиака. Истинският космически човек. Кармата на небесните тела, която се поема от техните предводители. Как Азът работи върху астралното, етерното и физическото тяло. Възникване на творческата продуктивност. Как изглежда "човешката" степен на Съществата от висшите Йерархии. Посветеният може да жертвува своето собствено астрално и етерно тяло и да ги предостави на друго човешко същество.
към текста >>

202. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Тези Същества не са толкова напреднали, колкото са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изостанали на по-ниска степен в своето развитие, и тепърва им предстои да се издигнат в еволюцията дотам, че да станат съзидателни, творчески, готови за саможертва.
Обаче има и други Същества, които в известен смисъл вече са взели участие в живота на предишната Слънчева система, продължение на която е нашата сегашна Слънчева система. Тези Същества не са толкова напреднали, колкото са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изостанали на по-ниска степен в своето развитие, и тепърва им предстои да се издигнат в еволюцията дотам, че да станат съзидателни, творчески, готови за саможертва. Тези Същества влизат в състава на Втората Йерархия, която също има три степени. Първата Йерархия ние разгледахме току-що. За съществата от Втората Йерархия ние вече сме говорили и друг път: Кириотетес, или Господства, или Духовете на Мъдростта, Сили, Динамис, или Духове на Движението, и Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
към текста >>

203. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Размишлявате ли върху човека по този начин, тогава поглеждайки към Зодиака Вие ще откриете съзидателните, творческите сили на звездното небе, които са основата на всички човешки органи и системи.
И така, когато Сатурн се намираше в знака на Лъва, възникнаха първите наченки на сърцето, а когато Сатурн преминаваше през Рака, възникнаха първите наченки на гръдния кош. А първоначалната възможност за симетрично изграждане на човешкия организъм, възможността за "лява" и "дясна" половина на човешкото тяло се появи, когато Сатурн преминаваше през съзвездието Близнаци. Да, по този начин ние можем да проследим изграждането на човешкото тяло частица по частица. Поглеждайки нагоре към съзвездието Овен, ние вече знаем: първите наченки на нашата глава, и особено нейната горна част, са възникнали тогава, когато Старият Сатурн е стоял в знака на Овена. А първите наченки на нашия говорен апарат са вложени в нас, когато Сатурн е стоял в знака на Телеца. Размишлявате ли върху човека по този начин, тогава поглеждайки към Зодиака Вие ще откриете съзидателните, творческите сили на звездното небе, които са основата на всички човешки органи и системи.
към текста >>

Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните народи и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
И наистина, ако си припомним всичко, за което стана дума, в душите ни би могъл да прозвучи следният въпрос. Какво впрочем назоваваме ние с името "човек"? "Човек" ние наричаме една определена степен от еволюцията. Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си. Особено подчертана беше жертвата на Престолите. Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните народи и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
към текста >>

204. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>

205. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Обаче Херман Грим не е бил само изследовател, но също и мислител с творческа фантазия.
Обаче има само малко скици, върху които той е отбелязал, как е искал да построи това съчинение. Той е работил може би много пъти върху него, понякога е изхвърлял някои изречения и често пъти е оставало само малко от написаното. Така стои въпросът и с "Навзикаа". Има двама писатели, които и двамата са се опитали да преработят това съчинение. И двамата са били изследователи: литературният историк Шерер и Херман Грим. Обаче Херман Грим не е бил само изследовател, но също и мислител с творческа фантазия. Той е също авторът на книгата "Животът на Микеланджело" и "Гьоте". Залавяйки се да преработи Гьотевата "Навзикаа" , той постъпил по следния начин: опитал се да се пренесе в духа на Гьоте и се запитал: ако Гьоте е бил такъв и такъв, как е схващал той един такъв образ като този на Навзикаа от Одисея? На тази основа и с известно презиране на историческите документи Херман Грим съчинил една "Навзикаа" според идеята на Гьоте, в духа на Гьоте.
към текста >>

206. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс.
Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека. Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството. Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота". У Толстой има страници, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига. Можем да кажем, че у Толстой се чувствува как трепти Христовият импулс. Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс. Вземете сега неговия велик съвременник Соловиов. Той ни интересува, защото, изхождайки от едно широко философско схващане, съумя да стигне до границата на истинското виждане на нещата, той обгръща цяла една епоха като в пророческа перспектива. Образите, които той вижда от тази епоха, са изопачени, защото не изхожда от правилно становище; въпреки това той достига да вижда бъдещето и така ни дава пророчески видения за ХХ-тия век, в които намираме много велики и благородни неща, особено що се отнася за Християнството. Но той счита Толстой за враг на Християнството, за Антихрист! Следователно днес е възможно две личности, дълбока убедени, че дават най-хубавото което имат в себе си, най-дълбокото, което се съдържа в техните души, да стоят един срещу друг без да се разбират, така щото единият е "Анти" за другия.
към текста >>

207. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>

208. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското.
към текста >>

209. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете.
така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н. Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се запитаме само, какво представлява цялото човешко изкуство, цялото човешко творение, пред онова изкуство и техника, които са необходими, за да се изгради един такъв чуден инструмент какъвто е сърцето, какъвто е мозъкът и т.н. Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло. Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете. Нашето етерно тяло, нашето астрално тяло са нагодени във форми, които боговете са създали. Но когато станем свободни и самостоятелни, работата стои другояче. Тогава ние се освобождаваме едновременно от чудесният инструмент на творението на боговете. Следователно ние не изоставяме физическото тяло като нещо към което трябва да гледаме надолу като на нещо несъвършено, а изоставяме един храм, който боговете са съградили за нас, в който иначе обитаваме през време на нашия дневен буден живот. Как сме ние тогава?
към текста >>

210. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В момента, когато настъпи относително ранната смърт на майката става дума за майката на Натановия Исус наред със своите свръхсетивни съставни части, тя взе със себе си и вечните, зародишни, творчески сили на Соломоновото дете Исус.
Но в чисто земен смисъл, това дете не можеше да се развива по-нататък. Поради обстоятелството, че живеещият в него Заратустров Аз го напусна, то преустанови своето развитие. Впрочем то беше достигнало до твърде висока и рядко срещана степен на зрялост. Външното наблюдение над Соломоновия Исус би показало една преждевременна зрялост. Обаче след като Азът на Заратустра го напусна, то спря да се развива по-нататък. В момента, когато настъпи относително ранната смърт на майката става дума за майката на Натановия Исус наред със своите свръхсетивни съставни части, тя взе със себе си и вечните, зародишни, творчески сили на Соломоновото дете Исус. Това дете също умря, приблизително по същото време, когато умря и майката на Натановия Исус.
към текста >>

211. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности.
Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки живот. Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности. Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили. Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили.
към текста >>

И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити.
Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили. Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили. И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити.
към текста >>

212. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

С цялата си символика лъвът символизира силата, която пулсира в света, за да реализира всичко това – творческата сила, пулсираща в света.
Сега би трябвало да изобразим и третото: това, което Христос е станал за земния свят, защото не е бил само светлината на мъдростта и топлината на любовта, не е само херувимския и серафимски елемент в земното битие, а Той е „бил“ и „е“ в нашето земно битие, ако Го разглеждаме в цялата Му сила, което може да се обозначи като „действащия чрез царството на Престолите“, през което в света идва всичко силно и всяка сила, за да се изпълни всичко това, което пребивава в духа на мъдростта и в духа на любовта. Това са трите висши духовни йерархии: Херувими, Серафими и Престоли. Серафимите ни водят навътре в дълбините на човешкото сърце със своята любов, Херувимите ни водят нагоре, към орловите висини. От царството на Херувимите сияе мъдрост. Изпълнената със смирение любов се превръща в жертва, това ни символизира жертвеният бик. С цялата си символика лъвът символизира силата, която пулсира в света, за да реализира всичко това – творческата сила, пулсираща в света. Тази сила, която е изпратена долу на нашата Земя от Христос Исус, силата, която подрежда и направлява всичко, която означава висшето във властта, когато то се развива: това ни е изобразено от автора на Евангелието от Марко като трето качество в Христос Исус.
към текста >>

213. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец.
Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили. Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец. Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят. Това видение на Агнеца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение. Те са били тези, които са можели да си кажат, че човек трябва да стане съвсем друго, ново същество. Малцината, преживели това при Йоановото кръщение, са могли да кажат: настъпи велико, огромно събитие и човекът стана друг; сега азът доби господство на Земята! Хората, който Йоан кръстил, били подготвени да разбират знаменията на времето, да разбират, че е настъпило толкова велико събитие.
към текста >>

214. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния живот в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително усетил, че единствено възможни за реализацията на поетичните му намерения биха били християнските символи.
Ще споменем само един пример, от който виждаме, как светлината на коледната елха е просиял в душата на един велик водач на човечеството. В 1821 г. Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния живот в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително усетил, че единствено възможни за реализацията на поетичните му намерения биха били християнските символи. И той определено усетил, че християнството трябва да обединява човешките души с най-благородни връзки, че то трябва да е основополагащо за тези връзки на братска любов, които са вързани не за кръвта, а за душата, които са свързани с духа.
към текста >>

215. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Той не е имал силата за преценка, ала е могъл да вижда самите творчески същества.
Човекът не всякога е бил такъв, какъвто е днес. В по-ранни времена човек не само е имал своето физическо тяло на разположение за придобиване на знание, но е имало един вид ясновидско знание, разпръснато сред човешките същества. Човек е знаел, че има духовни йерархии по същия начин, както ние знаем, че има растения. Той не е имал силата за преценка, ала е могъл да вижда самите творчески същества. Тази мъдрост постепенно изчезнала, ала останала спомена за нея. В Древна Индия, Персия, даже в Египет все още е имало спомен за предишни земни животи. Човешката душа по онова време е била такава, че човек знаел: аз съм произлязъл от божествени същества, но моите въплъщения постепенно са проникнали толкова силно физическото, че духовният ми поглед е бил затъмнен.
към текста >>

216. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Едно творческо въображенно възприятие може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане.
Едно творческо въображенно възприятие може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане. Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива умствени картини. Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля. Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини. Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите.
към текста >>

217. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Обаче, развивайки душата си до степен, която му позволява да изживее съзнателно момента на влизане в етерното и физическото тяло при събуждане, човек може да придобие определено познание за онова, което всъщност работи творчески върху неговото вътрешно същество по време на съня.
Обаче, развивайки душата си до степен, която му позволява да изживее съзнателно момента на влизане в етерното и физическото тяло при събуждане, човек може да придобие определено познание за онова, което всъщност работи творчески върху неговото вътрешно същество по време на съня.
към текста >>

218. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Подобни хора се отнасят с пълно пренебрежение към всички творчески постижения на своите предшественици.
Да си представим един човек, изпълнен с безгранично доверие към „научните открития" и презиращ всички възгледи от миналите столетия, които имат някакво отношение към здравето и болестта. Ако се опитате да направите кратък обзор върху проблемите на здравето и болестта, Вие ще стигнете до усещането, че в себе си този човек е напълно сигурен: През последните двадесет, тридесет години ние стигнахме до един вид абсолютната истина, която все пак подлежи на допълване, но не и на подмяна с друга истина. Подобни хора се отнасят с пълно пренебрежение към всички творчески постижения на своите предшественици. Днес често чуваме: „В никоя друг област, освен в медицината, ние не се натъкваме на толкова груби суеверия! " И като доказателство се изтъкват някои ужасяващи примери за лечение на болестите през последните столетия. Особено лошо впечатление правят едни или други изрази, които отдавна са изгубили своето значение и с които днешният човек не може да пред приеме нищо. Има хора, които припомнят: „Да, имало е времена, когато всяка болест е била приписвана на Бога или Дявола! " И все пак подобни „мислители" не отиват твърде далеч, просто защото те не могат да си изградят никакви понятия за „Бог" и „Дяволът".
към текста >>

219. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

И ние се убеждаваме в това по един забележителен начин не само чрез творческите изяви, които срещаме у тези Души на Народите, но и чрез чудната, тайнствена подготовка за Шестата епоха, която; вече се върши от народите на Източна Европа.
Нека да се замислим още и върху това, че тази източна душа е в състояние да вижда в природните процеси не само външно-сетивното, а и астрално-духовното. Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите. Духовният свят, който според духовно-научните представи е петият свят, е приблизително същият свят, който се зазорява в душата на източните народи. Дали Вие го наричате с това или онова име, няма никакво значение; важното е че източните славянски народи носят у себе си съответните усещания и представи, чрез които те спонтанно проникват в този пети духовен план, в този пети духовен свят. Ето с кое основно усещане светът на Изтока подготви условията за появата на Духа-Себе именно в предстоящата Шеста следатлантска епоха, когато Съзнателната душа ще се издигне до степента Дух-Себе. И ние се убеждаваме в това по един забележителен начин не само чрез творческите изяви, които срещаме у тези Души на Народите, но и чрез чудната, тайнствена подготовка за Шестата епоха, която; вече се върши от народите на Източна Европа.
към текста >>

220. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“.
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“.
към текста >>

221. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език.
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език. Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие.
към текста >>

И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този език, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече никаква представа.
Приблизително по този начин ние се домогваме до принципа, който стои на основата на едно такова описание. И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този език, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече никаква представа.
към текста >>

И този, който би искал да си състави една представа за това, което обикновено се превежда с думата "създаде" "В начало Боговете създадоха" -, по никакъв начин не трябва да свързва тази дума с нещо, което може да се види с обикновените сетивни очи, като една творческа дейност, като една произвеждаща дейност.
Тогава ще трябва да кажем: Ако искаме да опишем това, което стави там, тогава ние трябва да не използуваме нищо от представите, които използуваме, когато днес искаме да опишем външни сетивни процеси. Ето защо истински дилетантизъм е, когато втората от думите, с която имаме работа в Битието, се схваща така, като че тя изразява някакъв външен факт, колкото и близо да звучи това до смисъла, който днес разбираме с думите създавам и творя. С това ние съвсем не стигаме до смисъла на втората дума от Битието. Но накъде трябва да се обърнем сега? С тази дума се разбира нещо, което фактически стига точно да границата, където сетивното непосредствено преминава вече в свръхсетивно-духовното. И този, който би искал да си състави една представа за това, което обикновено се превежда с думата "създаде" "В начало Боговете създадоха" -, по никакъв начин не трябва да свързва тази дума с нещо, което може да се види с обикновените сетивни очи, като една творческа дейност, като една произвеждаща дейност.
към текста >>

Представете си тази вътрешна дейност, това творческо мислене, което произвежда едно душевно съдържание от вътрешността на душата.
Погледнете във вашата вътрешност! Опитайте се да се пренесете в едно положение такова, като че да речем сте спали известно време това се събужда и, без да насочите погледа си към някой външен факт, се събуждате в себе си чрез вътрешната психическа дейност на определени представи във вашата душа. Представете си тази вътрешна дейност, това творческо мислене, което произвежда едно душевно съдържание от вътрешността на душата. Употребете ако щете думата "измислям" за това произвеждане навън на едно душевно съдържание на глъбините на душата в съзнателното зрително поле на вашата душа: и сега представете си това, което човекът може да върши само със своите представи, като една дейност, която е действително космическа творяща. Представете си вместо вашата "размисъл", вместо вашето вътрешно, мислене изживяване едно космическо мислене и тогава ще имате това, което се крие в тази втора дума на Битието "бара". Представете си го така, че да го виждате колкото може повече духовно, да го приближите колкото може повече до мислителната дейност, която имане пред погледа си при вашето собствено мислене. Да бъде то колкото е възможно по-близо до вашето мислене!
към текста >>

Едното, което този човек размисля, да бъде образът на някаква дейност или на никакъв външен предмет или същество; този образ се явява в полето на съзнанието не чрез някакво външно виждане, не чрез външно възприятие, а чрез размисъл, чрез творческа дейност на душата.
А сега представете си, че през време на това мислене в душата поставите пред душата си някак си два вида групи от представи. За да можем да опишем колкото е възможно по-ясно нещо стоящо толкова далече от нас, да си представим един човек, който се събужда и в мисълта му възникват две неща. Едното, което този човек размисля, да бъде образът на някаква дейност или на никакъв външен предмет или същество; този образ се явява в полето на съзнанието не чрез някакво външно виждане, не чрез външно възприятие, а чрез размисъл, чрез творческа дейност на душата. А това, което трябва да се яви като втори комплекс от представи при един така събуждащ се човек, да бъде едно горещо желание, нещо което човекът може да иска с цялата си заложба и разположение на душата. Така ние имаме един елемент от рода на представите и един такъв от рода на горещото желание, които се явяват пред нашата душа чрез външна размисъл. А сега вместо човешката душа, която размисля в себе си, представете си онова, което в Битието се нарича Елохими. Вместо единичната човешка душа представете си една група от размислящи духовни Същества, които обаче по същия начин произвеждат от тяхната вътрешност чрез размисъл, чрез мислене два комплекса, които бих могъл да сравня с това, което току що ви описах: с нещо имащо напълно характера на представите, с един комплекс от представи и един комплекс от горещо желание. Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е.
към текста >>

След това да си представим, че чрез това творческо мислене се раждат два такива комплекса: един комплекс, който клони повече към това, да бъде нещо изявяващо се навън, нещо проявяващо се навън, и един друг комплекс, нещо вътрешно движещо се, нещо вътрешно живеещо; тогава ще имаме приблизително онези два преставни комплекса, които са възникнали в душата на древноеврейския мъдрец, които в Библията са преведени с "Небесата и Земята", които изпълвали със своята звучност неговата душа: "ха-шамаим" в "ха-арец".
Вместо единичната човешка душа представете си една група от размислящи духовни Същества, които обаче по същия начин произвеждат от тяхната вътрешност чрез размисъл, чрез мислене два комплекса, които бих могъл да сравня с това, което току що ви описах: с нещо имащо напълно характера на представите, с един комплекс от представи и един комплекс от горещо желание. Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е. един такъв комплекс, който изявява нещо, който се проявява навън, който се показва навън; и един друг комплекс, който е от рода на горещото желание, който живее чрез вътрешно раздвижване, нещо възбуждащо се и движещо се вътрешно, нещо проникнато от вътрешно възбуждане. Следователно представяме си онези космически Същества, които са наречени Елохими, представя ме си ги "мислещи". И нека си представим тона "мислене" при думата: "създадоха", "бара". След това да си представим, че чрез това творческо мислене се раждат два такива комплекса: един комплекс, който клони повече към това, да бъде нещо изявяващо се навън, нещо проявяващо се навън, и един друг комплекс, нещо вътрешно движещо се, нещо вътрешно живеещо; тогава ще имаме приблизително онези два преставни комплекса, които са възникнали в душата на древноеврейския мъдрец, които в Библията са преведени с "Небесата и Земята", които изпълвали със своята звучност неговата душа: "ха-шамаим" в "ха-арец". Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел. Кой е този смисъл, коя е целта на Земното развитие?
към текста >>

Те са обхванати в творческо мислене и чрез тяхното творческо мислене прозира целта, да насочат цялата си дейност към създаване на образа на човека.
Следователно, нека първо забравим всичко, което един съвременен човек може да чувствува и да мисли, когато изговаря думите: "В начало Боговете създадоха Небето и Земята." Вземайки предвид всичко това, което днес бе казано, да се опитаме да поставим пред погледа си следния образ: Пред нас стои един тъчащ стихиен елемент, в него тъче огненото, газообразното, течното. След това елементарна маса, която проявяваше вътрешна дейност и тъкане, живеят духовни Същества, една група духовни Същества, които размислят. Те са обхванати в творческо мислене и чрез тяхното творческо мислене прозира целта, да насочат цялата си дейност към създаване на образа на човека. Първото нещо, което се явява при това мислене е представата за нещо изявяващо се навън, вестяващо се навън и на нещо вътрешно раздвижващо се, на нещо вътрешно оживено. В елементарната черупка първичните духове създадоха мислено това, което се явява навън и това, което има вътрешна подвижност.
към текста >>

222. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене.
Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание. Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена".
към текста >>

223. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Със своето мислене то може да действува творчески, да твори светове, както човекът може да действува творчески по отношение образите на своите мисли.
Сега през време на Земното съществуване човекът се намира на човешката степен. Една степен над Духовете на Личността имаме Духовете на Формата или Ексузиаи, същите, които в Библията се наричат Елохими. Следователно това са духовна Същества, които през време, когато нашето планетарно съществуване беше започнало със стария Сатурн, бяха преминали вече своята човешка степен; това бяха висши духовни Същества, които бяха изминали своята човешка степен още преди времето на стария Сатурн. Представяйки си това, ние добиваме едно понятие за възвишеността на Елохимите и знаем, че те стоят с четири степени в йерархическия ред на човешката степен. Следователно това, което тъчеше, което ако мога да употребя тази дума мислеше космически и от това космическо мислене произведе Земното съществуване, то стои с четири степени по-горе от човека в йерархическия ред. Със своето мислене то може да действува творчески, да твори светове, както човекът може да действува творчески по отношение образите на своите мисли. Понеже тези Същества стоят с четири степени над човека, това мислене на Елохимите не е само едно подреждане, образуване и създаване сред света на мислите, а това мислене на Елохимите е едно образуване на същества, едно творене на същества.
към текста >>

Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността?
Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях? Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това? Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности? Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността? Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса. Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия. Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава. В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха.
към текста >>

224. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески.
На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата. Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт. Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески. Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност. Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на Волята.
към текста >>

225. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество.
Следователно, за да може да се роди веднъж това състояние на съзнанието, което днес наричаме съзнание на земния човек, бяха необходими всички процеси, които са произвели тази Земя, беше необходим човекът като човек. И невъзможно беше земният човек, земните същества да развият едно такова съзнание на предишните степени на развитието. Когато пред нас застава един предмет, той се намира тогава вън от нас, явява ни се като същество вън от нас. Всяко предишно съзнание на съществата, за които можем да говорим, е такова, че то не прави разлика между вътрешно и външно, че би било безсмислие да се каже: на нас ни се явява нещо, което се намира вън от нас. Това не можеха да кажат и Елохимите; то не съществуваше и за тях. Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество. Пред нас не стоят предмети; пред нас не се явяват предмети. Този факт, които се съдържа в изречението: "Пред нас се явяват предмети", "Същества се изразяват в една външна пространствена форма, от която ние сме отделени, тя стои пред нас и, този факт, който се съдържа в това изречение, настъпва и за Елохимите едва през време на Земната епоха. Когато на старата Луна тези Елохими са чувствували, че тъкат и действуват в светлината, която се е разливала от Слънцето върху Луната, те можели да си кажат: Ние се чувствуваме вътре в тази Светлина; ние чувствуваме как заедно с тази Светлина се потопяваме в съществата, които живеят като човеци върху стара Луна; ние пробягваме някакси пространството заедно с тази Светлина. Но те не биха могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина вън от нас. Такова положение не е съществувало през време на старото Лунно състояние; това е било един съвършено нов земен факт.
към текста >>

226. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека!
Когато настъпи онзи момент, който е обозначен с хубавите думи: Елохимите рекоха: Да направим човека! тогава едно същество, което би било способно да възприема топлинните състояния, би намерило определени диференцирания в топлинното вещество. Когато би ходило по Земята, която тогава е била покрита с видовите форми на растителното царство, на животинското царство във въздухообразния и водния елемент, то би могло да си каже: Тук аз възприемам странни неща; на определени места аз възприемам топлинни впечатления, но още не газообразни впечатления, само чисти топлинни впечатления. В окръжността на Земята се намират определени топлинни диференцирания, там преминават бързо насам и натам топлинни същества. Човекът не беше още едно газообразно същество. Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека! И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението. Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото.
към текста >>

227. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек.
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип.
към текста >>

Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот.
И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение. Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло. Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят.
към текста >>

228. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

За да ни покаже откъде трябва да поеме човек в своето познание и в своята мъдрост, определяйки отправната точка към целта на това познание, Евангелието на Йоан още в началото посочва, че неговите описания на Христос Исус идват от самия творчески Логос.
За да ни покаже откъде трябва да поеме човек в своето познание и в своята мъдрост, определяйки отправната точка към целта на това познание, Евангелието на Йоан още в началото посочва, че неговите описания на Христос Исус идват от самия творчески Логос. Най-духовната степен, до която може да се извиси нашето познание, е посочена още в първите думи от Евангелието на Йоан. Там ние веднага сме издигнати до най-висшата степен на познанието, която може да бъде постигната от човешкото сърце.
към текста >>

229. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ. Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>

230. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Вътрешният живот, какъвто човек води днес, протичащ в усещания, чувства, мисли и представи, и представляващ всъщност творческата страна на нашата култура, е бил нещо непознато за човека през първите периоди на Атлантската епоха.
Постепенно тази възможност угасна. С изгубването на старото ясновидство се затвори и достъпът до тези свръхсетивни възприятия. Обаче на тяхно място покълна нещо друго: Вътрешната сила на знанието, вътрешната сила на познанието. Едва сега човекът узря за вътрешен размисъл. Всичко, което днес в нашия буден живот наричаме „вътрешен размисъл" а това е практически нашият вътрешен живот, се разви едва след угасването на старото ясновидство. Вътрешният живот, какъвто човек води днес, протичащ в усещания, чувства, мисли и представи, и представляващ всъщност творческата страна на нашата култура, е бил нещо непознато за човека през първите периоди на Атлантската епоха. В междинните състояния между будност и сън, той живееше така да се каже като разлят в духовния свят; а сетивния свят той възприемаше като в мъгла; във всеки случай той беше напълно откъснат от разбирането, от вътрешните образи на външния живот. Следователно, наред с угасването на старото ясновидство, на преден план излезе сетивното възприемане на физическия свят.
към текста >>

231. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море.
Но тук, при слизането във физическото тяло, човекът отново среща тези Същества, чиято мъдрост древноеврейското окултно учение нарича Бинах; сега тези Същества, благодарение на посочените качества, се къпят в светлина. Тук се докосваме до нещо, което може да възникне у самия човек, когато му напомним за неговия разум. Всъщност постиженията на човешкия разум са доста ограничени. Но когато става дума за смисъла на Бинах, ние трябва да имаме предвид Съществата, които са изцяло проникнати от това, което може да постигне разумът. Но всичко до тук си остава една груба, примитивна разновидност на Хохмах. Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море. Ето как трябваше да бъде изразена тази груба, примитивна разновидност на Хохмах.
към текста >>

232. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

От една страна човекът навлиза във физическото и етерното тяло, където той, така да се каже, се запознава със своята вътрешна същност и се свързва с присъщите му съзидателни, творчески сили.
Нека още веднъж да си припомним, че посвещението има своите две страни. От една страна човекът навлиза във физическото и етерното тяло, където той, така да се каже, се запознава със своята вътрешна същност и се свързва с присъщите му съзидателни, творчески сили. От друга страна той излиза навън в духовния свят и, така да се каже, се разлива в Макрокосмоса. Вие добре знаете, че що се отнася до реалността а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването. Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си организъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло". Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили. Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора.
към текста >>

233. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост.
От гледна точка на евангелиста Лука, най-важното е да проследи развитието на астралното тяло и Аза, или по-точно: носителя на Аза; с други думи, най-вече изживяванията на астралното тяло, носителя на усещанията и чувствата. Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост. И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус. Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло.
към текста >>

234. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество.
Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека.
към текста >>

235. Лекция втора GA_126 Окултна история

По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак.
Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия. По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак. По неговия метод това би било напълно възможно. Това е толкова нелепо, както и това, че както това се разяснява в предисловието, тази книжица "Орфей" е написана "за широки кръгове съвременни образовани хора, а също за юношите"! "За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до прасето, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици! Обаче той обещава, че ако неговата книга придобие влияние, на което се надява, да подготви особено издание на своята книга за госпожи, което ще съдържа всичко това, което все още трябва да бъде скрито от дъщерите. Толкова далеко ние отидохме.
към текста >>

236. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Ако искаме да разглеждаме историята окултно, то трябва да кажем, че все повече и повече ни идва мисълта, че в своята работа, в своето културно творчество народите съвсем не се намират изолирано в световното развитие, в движението на човечеството напред.
Ако искаме да разглеждаме историята окултно, то трябва да кажем, че все повече и повече ни идва мисълта, че в своята работа, в своето културно творчество народите съвсем не се намират изолирано в световното развитие, в движението на човечеството напред. Всеки народ има своя духовна задача, той трябва да даде напълно определен принос в това, което наричаме човешки прогрес. Нали сега нашата култура е вече съвсем сложна; и тя е станала толкова сложна благодарение на сливането на много отделни културни течения. Ние имаме в нашия сегашен духовен живот и в нашия външен живот сливане на най-разнообразни народни култури, които са се изграждали повече или по-малко едностранно от отделните народи в духа на техните мисии и които след това са се слели в общия поток. По това всички народи се отличават един от друг, по това ние можем да говорим за особена мисия на всеки от тях. И можем да попитаме: какво нещо можем ние, имайки в нашата собствена култура културната работа на нашите предци, да намерим днес, което да ни покаже какво може да даде този или онзи народ за общочовешкия прогрес?
към текста >>

237. Лекция пета GA_126 Окултна история

В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели.
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали? На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ.
към текста >>

238. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“
към текста >>

239. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха.
Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>

Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>

И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
Колко забележително е, когато в резултат на едно истинско окултно изследване подобна дума се появи отново, за да ни убеди, че тук е в сила една прадревна традиция, запазена за нас от определени среди още много преди школата на Дионисий Аеропагита*20. Колко забележително е да установим следното: Тази дума е така замислена, че ако независимо от нейния сегашен смисъл проследим нещата в обратна посока, ние неизбежно стигаме до онези истини, които са били валидни в тогавашната епоха. И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
към текста >>

240. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация.
И така: правилният път за духовни постижения във висшите светове минава през резигнацията. Разбира се, тук са възможни стотици и хиляди заблуждения. Всички Вие добре знаете как изглежда във външния свят аскезата23, себе-измъчването. Обаче в много случаи тъкмо това себе-измъчване поражда известна наслада и съответният човек търси аскезата именно с тази цел. Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция. Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна. Тогава също настъпва един вид резигнация на онези свръхсетивни Същества, за които знаем, че са свързани с планетарното развитие на Земята. Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
към текста >>

Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция.
Разбира се, тук са възможни стотици и хиляди заблуждения. Всички Вие добре знаете как изглежда във външния свят аскезата23, себе-измъчването. Обаче в много случаи тъкмо това себе-измъчване поражда известна наслада и съответният човек търси аскезата именно с тази цел. Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция. Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна. Тогава също настъпва един вид резигнация на онези свръхсетивни Същества, за които знаем, че са свързани с планетарното развитие на Земята. Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
към текста >>

241. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>

242. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове. Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла.
към текста >>

243. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото.
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството. Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер.
към текста >>

244. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Херман Грим е успял чрез дълга и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело.
Най-напред бих желал да изходя от нещо, към което вече ни отведоха моите мисли в хода на този лекционен цикъл. Сред множество личности, с които съм се срещал в хода на годините, когато още не бях в Теософското общество – както споменах преди няколко дена, – беше също и историкът на изкуството Херман Грим, който с всичко, което е вършил, не е искал нищо друго освен съзнателно да посрещне нуждите на нашата епоха. Човек можеше да общува с него по един много забележителен начин. Херман Грим написа през шейсетте години на миналото столетие една биография на Микеланджело. Който днес я вземе в ръка, ако е свободен от предразсъдъци, ще я намери за най-доброто, което е писано за Микеланджело. Херман Грим е успял чрез дълга и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело. Удало му се е също и да оформи една картина на тази епоха. След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело. Към постоянните признания, които са могли да бъдат чути от Херман Грим, е и това, че с Рафаело нещата вървели по съвсем различен начин. Микеланджело го е описал така, че се е получила завършена картина за неговата личност, а Рафаело не е могъл никога да опише достатъчно. Защо? Херман Грим е бил човек, който във всичко, което е искал да разбере, е търсил първопричините, а при Рафаело не е успял да открие именно първопричините.
към текста >>

Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение. Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме. Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято. Но ние искаме да сме верни на това, което се е изляло за вас чрез духовните сили. Тогава ще разберете това и за много въпроси, които може би през тези дни е могла да повдигне отделната душа, няма да казвате, че тук имало нещо нехармонично, а ще казвате: Тези хора не можаха да постъпят по друг начин, но те също знаеха какво правят.
към текста >>

Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи.
За примери искам да ви покажа какви са фактите и как се чувстват душите под властта на реални факти. Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи. До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината! Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията. За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше.
към текста >>

До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи. До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината! Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията. За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше. Но това не стана.
към текста >>

Прочетете я, но си поставете за задача да я четете така, че да вникнете в духовната сила, която стои зад всяко сетивно явление, която обаче в хода на епохите е действала като творческа фантазия.
Така виждаме как нашето време достига това, което може да разбули мировите загадки, които стоят зад сетивните явления и са причина за сетивните явления. Защо това се явява пред душата ми през последните дни? Никога не съм се боял да споменавам и личното, когато то е обективно, а всеки може да мисли за това, както той иска. Стремя се да разглеждам личното напълно обективно. То се яви пред душата ми, защото напълно от само себе си ми представи какво е искал един дух и не е могъл да направи и какво се яви сега по прекрасен начин чрез книгата на нашия почитаем Едуард Шуре „L’Evolution divine“. Прочетете я, но си поставете за задача да я четете така, че да вникнете в духовната сила, която стои зад всяко сетивно явление, която обаче в хода на епохите е действала като творческа фантазия. И ще видите как нашето време започва да отговаря на онова, което са горещи, изпълнени с копнеж, понякога напълно съзнателни въпроси на нашия духовен живот. Тогава ще намерите отговор в душите си за това какво трябва да бъде духовна наука, а също и отговора на това каква трябва да бъде духовната наука.
към текста >>

245. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили.
Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството. Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата. И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането. Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили. В епохата преди откровението на Кришна, до тази троичност, Брахма, Шива, Вишну, хората стигнаха чрез ясновидството. И отражението на тази троичност ние откриваме навсякъде, където меродавно е не времето, а цикличното повторение.
към текста >>

246. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество.
Това е така, защото нашето чувство е в крайна сметка един огледален образ, едно отражение на една сила намираща се твърде, твърде много отвън нашето съзнание. Ние трябва да разгледаме мислите така, че те са копие на това което представляват. Волението трябва да разбираме така, че то да изразява това, което е наше задължение. В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно. Можем да кажем: Чрез мисленето и чрез волението Боговете се стараят да възпитават човека. В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество. В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие.
към текста >>

Ние трябва да мислим, че самият Микеланджело е съзнавал това, обаче то е проникнало в неговото интуитивно творчество.
И когато изходим от това, тогава за фигурата изразяваща "Деня", получаваме най-гротескното съждение: Когато Азът е най-силно деен, когато той е повлиян най-много от астралното, етерното и физическото тяло, се получава това обръщане, този жест, който Микеланджело е предал на фигурата на "Деня". Когато астралното тяло е дейно за себе си, без да бъде зависимо от физическото тяло, етерното тяло и Азът, тогава се получава жестът изобразен във фигурата "Утро", а за физическото тяло, което развива своята дейност не зависимо от другите три члена на човешкото същество се получава жестът "Вечерен здрач". Аз дълго време се възпротивявах на това познание, считах го отначало за нещо глупаво, обаче колкото повече се задълбочава човек в разглеждането на тези фигури, толкова повече той е принуден да признае, че това което вижда е писменост излята в мрамора, представлява именно тази истина. Ние трябва да мислим, че самият Микеланджело е съзнавал това, обаче то е проникнало в неговото интуитивно творчество. Тук разбираме също, какво означава легендата, според която, когато Микеланджело се намирал в своята работилница, фигурата на "Нощта" получавала живот, така че ходела из работилницата. Това е именно една особена илюстрация на факта, че имаме работа с етерното тяло. Навсякъде действува духовното, както в развитието на човечеството, така също и в изкуството и т.н. Ние се научаваме да разбираме сетивното едвам тогава, когато разберем начина, по който духовното действува в сетивната действителност.
към текста >>

247. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време.
Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време. Ето за нас се явява като нещо извършено напълно с мъдрост, че това остава близо до Земята, записано фактически в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение. Обаче несъвършенството означава при известни обстоятелства началото на едно еволюционно течение. И за това което е несъвършенство в този смисъл, хората трябва да бъдат особено благодарни на Боговете.
към текста >>

248. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но само чудесното човешко творение на железопътната линия по която пътувахме може да произведе в нас едно такова вътрешно впечатление в тази област, каквато малко може да се получи в други области в Европа, показвайки ни непосредствено в едни обвита форма енергичната човешка творческа сила в първичната природа, когато човек вижда как камъни, които трябва да бъдат счупени по необходимост, за да бъде създадено нещо подобно, каквото човешкият дух може да създаде днес, стоят до други камъни, които природа е натрупала, тогава се раждат впечатления, които могат да превръщат впечатлението от една такава местност в нещо величествено, което мое да бъде предприето днес.
Аз най-сърдечно благодаря за милия поздрав, който току що беше изказан от вашият представител. И съм убеден, че онези приятели, които са дошли заедно с мен тук в този град, за да водят с нашите Бертенски приятели антропософски живот, са сърдечно съгласни с мен. Без съмнение беше много красиво, да се пътува през така приятно и величествено настройващите планини и аз вярвам, че нашите приятели ще се чувствуват добре в древният ханзейски град през дните, в които ще могат да бъдат тук. Но само чудесното човешко творение на железопътната линия по която пътувахме може да произведе в нас едно такова вътрешно впечатление в тази област, каквато малко може да се получи в други области в Европа, показвайки ни непосредствено в едни обвита форма енергичната човешка творческа сила в първичната природа, когато човек вижда как камъни, които трябва да бъдат счупени по необходимост, за да бъде създадено нещо подобно, каквото човешкият дух може да създаде днес, стоят до други камъни, които природа е натрупала, тогава се раждат впечатления, които могат да превръщат впечатлението от една такава местност в нещо величествено, което мое да бъде предприето днес.
към текста >>

249. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно.
Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: че тя гледа долу хората, които се развиват там. Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях. Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно. Такъв може да бъде случаят в по-далечни и също в по-интимни работи.
към текста >>

250. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип.
Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите. Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието. С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе". Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово. Божественото Слово беше дошло на света по духовен път и хората го откриваха в книгите на Ведите. Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха участници в творческия Принцип на света.
към текста >>

Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха участници в творческия Принцип на света.
Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието. С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе". Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово. Божественото Слово беше дошло на света по духовен път и хората го откриваха в книгите на Ведите. Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха участници в творческия Принцип на света.
към текста >>

Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо мирово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип.
И на Арджуна му се струва, че всичко ще се разпадне. Обаче в действителност се случва нещо съвсем друго: ето до какво се свежда великото учение на Кришна. Сега Кришна показва на своя ученик, който трябва да премине от едната епоха в другата, как душата ако тя иска да се разбие хармонично може да приеме нещо от всичките три духовни направления. В учението на Кришна ние откриваме както единното учение на Ведите, така и най-същественото от учението на Санкхия, а също и най-същественото от Йога. Защото какво се крие зад всичко това, което чуваме в Бхагавад Гита? Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо мирово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип. Както звукът, издаван от човека, когато той говори, раздвижва и оживотворява въздуха, така и мировото Слово раздвижва и оживотворява всички неща; то създава и подрежда самото Битие. Ето как принципът на Ведите пронизва всички неща. Ето как той може да бъде възприет от човешкото познание. Да, в текстовете на Ведите наистина съществува едно подвижно и живо, творящо Слово. Словото е творческият принцип на света: то се проявява и във Ведите.
към текста >>

Словото е творческият принцип на света: то се проявява и във Ведите.
Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо мирово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип. Както звукът, издаван от човека, когато той говори, раздвижва и оживотворява въздуха, така и мировото Слово раздвижва и оживотворява всички неща; то създава и подрежда самото Битие. Ето как принципът на Ведите пронизва всички неща. Ето как той може да бъде възприет от човешкото познание. Да, в текстовете на Ведите наистина съществува едно подвижно и живо, творящо Слово. Словото е творческият принцип на света: то се проявява и във Ведите.
към текста >>

251. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>

Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р.
*27. Става дума за предстоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913. Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч. № 2; нередактираните български преводи на Събр. Съч. № 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че мирогледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание.
към текста >>

По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант. Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
към текста >>

252. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация.
Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет. Това действително е нещо, което може да настъпи. Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина. Човек вижда самия свой вътрешен орган. Тогава наистина е пристъпил в региона на съзидателните сили във физическия свят. Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация. Човек обратно изминава пътя към самия себе си. Кой е изпратил такива сили в нашето око, че ние да виждаме нашето око, като че ли излизат светлинни лъчи, които съвсем точно отговарят на същността на виждането? Тогава виждаме окото ограничено от вид жълто сияние; ние виждаме окото затворено в самите нас. Това е предизвикано от целия ход на силите, които накрая са довели човека дотук.
към текста >>

253. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия. От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
към текста >>

254. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост.
Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане. Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33. И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него. Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи. Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
към текста >>

255. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души.
Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души. Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството. Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща. Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло.
към текста >>

Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото.
Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем.
към текста >>

Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили.
Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване.
към текста >>

Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света.
Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов.
към текста >>

Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем.
Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна.
към текста >>

Защото творческото в света е любов.
Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>

256. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“.
8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др. Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“. Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“.
към текста >>

В Ригведа с това име се означава персонифицираната творческа дейност Х, 81/82.
26. Вишвакарман: санскритска дума, която буквално преведена означава „всетворящият, вседействащият“. В Ригведа с това име се означава персонифицираната творческа дейност Х, 81/82. Сравни също и статията на Херман Бергер „Митологията на Вишвакарман“ в списанието „Гьотеанум“ № 43/1993.
към текста >>

№ 62; хронологичен преглед върху лекции на Рудолф Щайнер, в които се намират изказвания за Рафаел и неговото творчество, е публикуван в поредицата „Статии относно събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ тетрадка 82, Дорнах, Коледа 1983.
Рафаел Санти (1483-1520), сравни лекцията от 30 Януари 1913 в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. № 62; хронологичен преглед върху лекции на Рудолф Щайнер, в които се намират изказвания за Рафаел и неговото творчество, е публикуван в поредицата „Статии относно събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ тетрадка 82, Дорнах, Коледа 1983. За обсъдената тук поредица инкарнации пророк Илия Йоан Кръстител Рафаел-Новалис сравни също и изказването от 28. Септември 1924, както и допълващите го бележки, стр. 176 в „Езотерични разглеждания на кармични взаимовръзки, четвърти том“, Събр. съч. № 238.
към текста >>

257. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Тези мисли, които не са наши собствени, а са творчески тъчащи и действуващи през света мисли, осветляват това, ни казват, що е всъщност това, което виждаме.
Тези мисли, които не са наши собствени, а са творчески тъчащи и действуващи през света мисли, осветляват това, ни казват, що е всъщност това, което виждаме. Те ни казват: всичко това, което виждаме тук, е последният отпадъчен продукт на едно съществуващо някога великолепие. И чрез това, което тези мисли ни казват, ние получаваме впечатлението: това, което имаме пред нас като наше физическо тялото е нещо, което някога е било нещо мощно и величествено, а сега е изсъхнало и се е свило, спарушело се е в себе си и сега ни показва в една малка, спарушена форма едно някогашно разпростряно великолепие. Като един последен втвърден във физическото спомен на едно прадревно великолепие ни се явява това, което е положено в нашето етерно тяло. Тогава ни се явяват нашите физически органи, които днес принадлежат на нашата храносмилателна система, на нашата кръвообръщателна и на нашата дихателна система; ние гледаме от вън, съзерцаваме ги духовно и ето те ни се явяват така, че ние си казваме: всичко това, което имаме пред нас във физическото тяло, това са продукти на свиването и спарушването, изсъхнали продукти на някога съществуващи живи същества; на такива живи същества, които са живели в един величествен заобикалящ свят и които сега са се спарушели и са изсъхнали. И в животът, който те имат днес в себе си, тези бели дробове, това сърце, този черен дроб и другите органи, в тях е само последния отпадъчен живот на един първоначален мощен вътрешен живот.
към текста >>

258. Съдържание GA_147 Тайните на прага

Рудолф Щайнер – живот и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>

259. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Защото всяко творчество, което се издига над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и деятелности на Луцифер.
Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е. не се придържа към външно материалното, и да се каже: историята на развитието на философията е непрекъснато доказателство за вдъхновението от Луцифер. Защото всяко творчество, което се издига над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и деятелности на Луцифер.
към текста >>

Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля.
По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи великото и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството. Човечеството трябва да разбере как да удържа импулсите, идващи от Луцифер, в съответните граници. Навсякъде, където Луцифер се явява покровител на красивия вид, покровител на художествените импулси, там от луциферическата деятелност в човечеството възниква нещо велико, възвишено и могъщо. Но има и сенчеста страна на луциферическата деятелност. Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност. Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля. Колко хора философстват, така да се каже, като на шега, без да се интересуват дали философстването им се вписва във всеобщия необходим ход на мировия порядък! Философстващите особняци са наистина много разпространени в света. Те се влюбват в собствените си мнения, не уравновесяват луциферическия елемент чрез ариманическия, който винаги е длъжен да пита дали това, което се придобива по пътя на мисленето във физическо-сетивния свят, е също така и съвместимо със законите на физическо-сетивния свят. И така виждаме как тези хора се шляят по света с техните мнения, които не представляват нищо друго освен фантасмагории, които не се вписват във всеобщия мирови порядък. Всички фантасмагории, всички неразбории на своеволните мнения, всички особняшки мнения, всеки лъжлив, фантасмагоричен идеализъм произхождат от сенчестата страна на луциферическите импулси.
към текста >>

Това, което той развива като неправомерна деятелност, като неправомерна творческа дейност, се влива във всеобщия сетивен свят.
Ариман е в по-голяма степен духовно същество. Това, което той развива като неправомерна деятелност, като неправомерна творческа дейност, се влива във всеобщия сетивен свят. Луцифер е в по-голяма степен душевно същество. Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки човек – съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост. И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници. Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват човека към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят. За преживяванията при прехода към едната или другата страна на границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят става дума по-специално в картините от „Пробуждането на душите“.
към текста >>

260. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_147 Тайните на прага

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

261. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>

262. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите.
Нас трябва да ни интересува, какво става всъщност в душите на тези сибили; защото такива неща ние трябва отново да ги извлечем чрез нашето духовно изследване от това, което днес е покрито така да се каже с един пласт от материалистичната духовна култура; което обаче, така както се представя, не може да бъде използувано, а трябва да бъде възобновено със средствата на духовното изследване от нашата епоха. Но все пак трябва да обърнем вниманието върху това, че до относително не отдавна същността на сибилството не беше така забравено, както в нашето време. И бих могъл да кажа ние имаме един важен документ, който ни насочва към преданията върху значението на сибилството. Може би ние не винаги разглеждаме този документ във връзка с това значение, обаче той все пак съществува и би трябвало да накара хората да размишляват върху него. Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите. И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците. Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота. В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци.
към текста >>

263. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „ﬁat”, творческото Слово.
И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика. Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „ﬁat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист. Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>

264. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество. Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение. И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън. И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите. Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>

265. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи.
Тогава ние трябва да разгледаме, как стои въпросът с това, което се разлива към нас като светлина. Тази светлина крие много неща зад себе си. Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас.
към текста >>

В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията.
Тогава ние трябва да разгледаме, как стои въпросът с това, което се разлива към нас като светлина. Тази светлина крие много неща зад себе си. Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
към текста >>

Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас.
Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>

266. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила.
Следователно, когато обгърнем с поглед посочените изброени случаи, ние виждаме, че при поведението в духовния свят се касае за нещо съвсем определено. В духовния свят съвсем не става дума да събира човек познание, както на физическото поле; напротив там се касае той да намали това познание, а именно да превърне познавателната сила в жизнена сила. Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас. Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта. Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила. Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение.
към текста >>

Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила.
Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта. Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила. Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение. В духовния свят творческата сила се стреми към това, да превърне в действителност това, което първо се вълнува и кипи в мъдростта. Както тук на Земята извличаме мъдростта от физическата действителност, там вършим това обратно. Там имаме задачата да творим действителности от мъдростта, да изживяваме в действителности това, което там е мъдрост. Краят на пътя на Боговете е оформена действителност.
към текста >>

В духовния свят творческата сила се стреми към това, да превърне в действителност това, което първо се вълнува и кипи в мъдростта.
Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение. В духовния свят творческата сила се стреми към това, да превърне в действителност това, което първо се вълнува и кипи в мъдростта. Както тук на Земята извличаме мъдростта от физическата действителност, там вършим това обратно. Там имаме задачата да творим действителности от мъдростта, да изживяваме в действителности това, което там е мъдрост. Краят на пътя на Боговете е оформена действителност.
към текста >>

Така следователно ние виждаме, че се касае за пропито от воля чувствуване, за пропита от чувство воля, които се превръщат в творческа сила, която там в духовния свят трябва да прилагаме така, както тук във физическия свят трябва да напрягаме нашата изследваща мисъл, за да стигнем до мъдрост в този физически свят.
Така следователно ние виждаме, че се касае за пропито от воля чувствуване, за пропита от чувство воля, които се превръщат в творческа сила, която там в духовния свят трябва да прилагаме така, както тук във физическия свят трябва да напрягаме нашата изследваща мисъл, за да стигнем до мъдрост в този физически свят. Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и мисленето така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле. Защото всичко, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, е последствие от това, което става във физическия свят между раждането и смъртта. Наистина това, което се намира в духовния свят е от такова естество, че ако искаме да разберем този духовен свят, трябва първо да усвоим нови представи и понятия: но въпреки това: събитията и процесите от двата свята са свързани помежду си както причина и следствие. Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят.
към текста >>

За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта.
Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание.
към текста >>

Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс.
Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание. Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта. В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука.
към текста >>

267. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят. Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда. Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят.
към текста >>

Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят. Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда. Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят. Това, което се излъчва там от нас, през време на нашия физически живот трябва да бъде преобразено и използувано, за да може нашето тяло действително да живее и да приютява съзнанието в нас.
към текста >>

Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят. Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда. Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят. Това, което се излъчва там от нас, през време на нашия физически живот трябва да бъде преобразено и използувано, за да може нашето тяло действително да живее и да приютява съзнанието в нас. Но тази духовна светеща сила действува изцяло под прага на съзнанието в нашето физическо тяло като сила, която организира живота и съзнанието. Ние не трябва да я внасяме в земното съзнание, иначе бихме лишили нашето тяло от силата, която трябва да го организира. Сега, когато не трябва да поддържаме никакво тяло, тя се превръща в духовна светеща сила, прониква със своите лъчи, просветлява, прояснява и пръска искри във всичко тези думи означават реални действителности.
към текста >>

Това е едно непрестанно вътрешно творчество.
През времената на духовна самотност ние знаем: Това, което си изживял около себе си в духовния свят, то е било там, за всичко него ти знаеш, но сега в твоята вътрешност съществуват само отзвуците от него. Бихме могли да кажем: Това са спомени през време на духовната самотност. Обаче когато употребяваме такива думи, ние не изразяваме правилно нещата. Ето защо ще се опитам да ви ги обрисувам от една друга страна. Положението не е такова, че през време на духовното затъмнение, когато не живеем в задружност със заобикалящия свят, да си спомняме за това, което сме изживели по-рано в духовния свят, а такова, като че във всеки момент ние отново би трябвало да го произведем. Това е едно непрестанно вътрешно творчество. Но ние знаем: Докато там навън е външният свят, ти трябва да бъдеш със самия себе си и да твориш, да твориш. Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ.
към текста >>

Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие.
Положението не е такова, че през време на духовното затъмнение, когато не живеем в задружност със заобикалящия свят, да си спомняме за това, което сме изживели по-рано в духовния свят, а такова, като че във всеки момент ние отново би трябвало да го произведем. Това е едно непрестанно вътрешно творчество. Но ние знаем: Докато там навън е външният свят, ти трябва да бъдеш със самия себе си и да твориш, да твориш. Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят. И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж.
към текста >>

И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят.
Но ние знаем: Докато там навън е външният свят, ти трябва да бъдеш със самия себе си и да твориш, да твориш. Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят. И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем. Обаче в настоящия цикъл на нашето развитие за целта е необходимо едно нещо.
към текста >>

Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения.
Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят. И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем. Обаче в настоящия цикъл на нашето развитие за целта е необходимо едно нещо. Аз Ви казах: През цялото това време на първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане ние сменяме постоянно състоянията на вътрешен живот с тези на външен живот, сменяме самотността с духовната задружност. Отношенията на духовния свят са първо такива, че всеки път, когато в този духовен свят отново се връщаме към нашата самотност, в нашата вътрешна дейност ние постоянно произвеждаме отново пред нашата душа това, което сме преживяли във външния свят.
към текста >>

268. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Не би могло да се намери един по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“
„Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче един добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин. Не би могло да се намери един по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“
към текста >>

269. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Разгледайте още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го на сочиха да напише своя „Фауст“ и другите си съчинения, като всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание.
Разгледайте още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го на сочиха да напише своя „Фауст“ и другите си съчинения, като всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание. А сега да насочим поглед именно върху Гьотевия гений. Разбира се, ние можем да си позволим това. Тук ние, така да се каже, оставаме заедно със самия Гьоте. Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал. Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси.
към текста >>

в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост?
Следователно сега вече бихме могли да поставим въпроса: Действително ли Гьоте създава „Фауст“ по своя собствена воля, т.е. в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост? Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо! Да, свободата е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо. Защото онзи, който вярва, че свободата би могла да бъде застрашена някога от една или друга необходимост, той би трябвало да заяви също и следното: „Ето, аз искам да създам една поетична творба, но аз съм човек, който желае да действува абсолютно свободно! Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост.
към текста >>

270. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Рудолф Щайнер – живот и творчество .
Рудолф Щайнер – живот и творчество .
към текста >>

271. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Как различно ние, като хора, ще вървим през света, когато знаем: не само въздух ни обгръща, а този въздух е проникнат както с видимия, така и с творческия свят; не светлината е видима, а цветовете, а в светлината творят мъртвите етерни тела.
Този, който с отворена душа и отворено сърце идва при нашата духовна наука, я възприема така, че вижда: най-важната задача на нашето време е хората се учат да разбират какво има в духовния свят, за да се подготвят по този начин отново да могат да виждат в него, в онова, което действа в света, който е около нас. Как различно ние, като хора, ще вървим през света, когато знаем: не само въздух ни обгръща, а този въздух е проникнат както с видимия, така и с творческия свят; не светлината е видима, а цветовете, а в светлината творят мъртвите етерни тела.
към текста >>

272. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук.
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената. Сега се занимаваме със сравнението как едното се съотнася към другото и си изграждаме в картината нашия човек такъв, какъвто трябва да стане в следващата инкарнация. Така започваме постепенно да се приближаваме към мировата полунощ, както това е описано в една от мистерийните драми, в „Пробуждането на душите“27. Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук. По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини. Ние имаме възможност да участваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация. При това не става въпрос за процеси, свързани с нас по егоистичен начин, а за всевъзможни процеси. Това може да ни стане по-ясно особено от следното. Този чудесен процес е много по-висш от случващия се тук, на земята, когато се сменят зима и лято, когато слънцето изгрява, когато слънцето залязва.
към текста >>

273. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

274. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
към текста >>

275. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>

276. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Докато нашите учени глави, изследващи легендите, не стигат по-далеч от твърдението, че в подобни митове се изявявала, както те казват, главно творческата фантазия на народа, в тях в действителност се съдържат дълбокомислени истини, които се проявяват най-вече в това, че те в буквалния смисъл са изпипани в подробности.
Докато нашите учени глави, изследващи легендите, не стигат по-далеч от твърдението, че в подобни митове се изявявала, както те казват, главно творческата фантазия на народа, в тях в действителност се съдържат дълбокомислени истини, които се проявяват най-вече в това, че те в буквалния смисъл са изпипани в подробности. Митът за Балдур например дава добра представа за градацията на отровното, както и за много други неща. Това, че едно паразитно растение упражнява в определена степен отровно въздействие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на растението имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе. Защото всяко нещо се различава по своята величина.
към текста >>

277. Бележки GA_173 Карма на неистината

Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743].
Jakob Ruchti "Zur Geschichte des Kriegsausbruchs. Nach dеn amtlichen Akten der Kooniglich Großbritannischen Regierung dargestellt"(Към историята на избухването на войната. Представена според официалните документи на Кралското великобританско правителство), Берн, 1916. Второто издание (Берн, 1917) е рецензирано от Рудолф Щайнер във вестник "Нойебадише цайтунг", Манхайм, бр. 193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната.
към текста >>

278. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

– В духовния свят трябва да имам възможност за творческа обща дейност с всичко, което се изправя срещу мен като имагинация – в духовния свят това се отнася към нисшата степен на познание – тоест трябва със собствената си дейност да приведа възприемането към съзерцание.
Именно това, което тук не смятаме за действително, е действителността в духовния свят. Това, което тук наричаме действителност, там се отхвърля като нещо плашещо, като нещо непринадлежащо към духовния свят. Това е факт от извънредна важност. Ако в духовния свят се мисли така тривиално, както мислим тук на Земята, то за нашата действителност трябва да се каже: Какво да правим с това? Та то не съществува! – В духовния свят трябва да имам възможност за творческа обща дейност с всичко, което се изправя срещу мен като имагинация – в духовния свят това се отнася към нисшата степен на познание – тоест трябва със собствената си дейност да приведа възприемането към съзерцание. Докато съвременният човек признава за действително само това, спрямо което той не е приложил усилия, в духовния свят това, към което ти не си приложил творческа дейност, не е действителност. В духовния свят винаги трябва да се приложи дейност, съвместна работа, за да възникне това, което в духовния свят е действителност, навсякъде е нужна съвместна работа.
към текста >>

Докато съвременният човек признава за действително само това, спрямо което той не е приложил усилия, в духовния свят това, към което ти не си приложил творческа дейност, не е действителност.
Това, което тук наричаме действителност, там се отхвърля като нещо плашещо, като нещо непринадлежащо към духовния свят. Това е факт от извънредна важност. Ако в духовния свят се мисли така тривиално, както мислим тук на Земята, то за нашата действителност трябва да се каже: Какво да правим с това? Та то не съществува! – В духовния свят трябва да имам възможност за творческа обща дейност с всичко, което се изправя срещу мен като имагинация – в духовния свят това се отнася към нисшата степен на познание – тоест трябва със собствената си дейност да приведа възприемането към съзерцание. Докато съвременният човек признава за действително само това, спрямо което той не е приложил усилия, в духовния свят това, към което ти не си приложил творческа дейност, не е действителност. В духовния свят винаги трябва да се приложи дейност, съвместна работа, за да възникне това, което в духовния свят е действителност, навсякъде е нужна съвместна работа.
към текста >>

В духовния свят няма нищо друго, освен това, което творчески създаваме от нищото, от небитието, освен това, над което творчески съдействаме.
Този, който развъплътен се намира в духовния свят, вижда обкръжаващия духовен свят в тези граници, в които той е деен в него. И, от необхванатото от собствената му дейност, той вижда това, което в духовния свят се явява отвъден свят, тоест света, в който живеем ние. Когато развъплътеният гледа към Земята, той без съвместна работа вижда това, което става на нея. Ако тук на Земята нашия видим свят, действителния живот за нас, съществуващия за нас свят наричаме отсамен свят, а това, което е невидимо за физическото око – отвъден свят, гледайки от духовния свят, имаме обратната картина. В духовния свят няма нищо друго, освен това, което творчески създаваме от нищото, от небитието, освен това, над което творчески съдействаме. Това в духовния свят е отсамно. Без съдействие от наша страна, в духовния свят отсамното е сумрачно и нямо за нас, и безжизнено – ако не творим в него душевно-духовно. Духовният свят съществува независимо от нашата дейност, става дума за нашето възприятие в него. Ако тук гледаме нагоре към неведомото, от духовния свят гледаме на познатото ни тук във физическия свят, като на отвъдно, на недействително, тъй като то съществува извън нашата духовно-душевна дейност. Трябва да свикнем с тези представи.
към текста >>

279. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност.
Ние често сме обръщали внимание на това, какво място заема руският народ в развитието на петата следатлантска култура и аз не искам да се връщам към този въпрос, вече осветен и във вашия клон /виж втора и трета лекции от това издание/, и в някои цикли /бележка 43/. Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха. Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я оставили /запазили/ във вида, както тя е била възприета. И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното. Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.
към текста >>

Същността на руския народ е склонна към възприемане и тя е призвана, преди да може да осъществи своите задачи в шестата следатлантска културна епоха, отначало да се оплоди, не творчески, а чрез преживяване на това, което идва от Запада.
И тези три назовани особености определят за руската същност необходимостта от съединяване със средноевропейската и западноевропейска същност. Същността на руския народ е склонна към възприемане и тя е призвана, преди да може да осъществи своите задачи в шестата следатлантска културна епоха, отначало да се оплоди, не творчески, а чрез преживяване на това, което идва от Запада. Това е своеобразен духовен брак – така го нарекох преди години, около десетилетие преди тази война. За развитието на душевния живот е необходим този, сякаш духовен брак: между средноевропейската същност и руската същност.
към текста >>

Той няма да бъде самостоятелно творчески в петата следатлантска култура.
И по подобен начин ще бъде свързано съществото на руския народ с това, което изобщо може да бъде дадено само в Средна Европа. Утре в откритата лекция /бележка 45/ отново ще засегнем това – това, което може да бъде осъществено само от съществото на Средна Европа, и което като нещо велико, нещо мощно и непреходно трябва да бъде вчленено /дословно: вживяно/ в цялото развитие на човечеството. И руският народ е предназначен да възприеме това, което ще бъде достигнато от Средноевропейската същност. Той няма да бъде самостоятелно творчески в петата следатлантска култура.
към текста >>

280. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация.
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане. Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер. Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света. Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация.
към текста >>

След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер.
Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност. След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер. Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно. Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер. Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят. Вътрешното е станало външно.
към текста >>

281. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея.
Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея.
към текста >>

282. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тази основна особеност, която имам предвид, се състои в това, че нашата духовна наука не само изобщо твърди, че духовният свят е действителността, че вътре в духовния свят действително живеят и действат духовни същества, но и че въз основа на отделни явления, на конкретни случаи, отново и отново показва, че около нас и вътре в нас самите по време на земния ни живот, всичко е творчество на Боговете.
Основната особеност на нашите духовнонаучни разглеждания не се оценява достатъчно още в нашите кръгове. Възможно е даже на мнозина сред нас да им се струва странно, когато в началото се говори абстрактно за тези особености на нашето духовнонаучно движение, и те си мислят: че как иначе, това се разбира от самосебе си! – И въпреки всичко, това не е така. Тази основна особеност, която имам предвид, се състои в това, че нашата духовна наука не само изобщо твърди, че духовният свят е действителността, че вътре в духовния свят действително живеят и действат духовни същества, но и че въз основа на отделни явления, на конкретни случаи, отново и отново показва, че около нас и вътре в нас самите по време на земния ни живот, всичко е творчество на Боговете. Казвам, че може да се мисли, че когато сериозно се насочи духовен поглед към духовния свят, става от самосебе си разбиращо се да се разглежда обкръжаващото ни като творение на духовния свят. Но това е още далеч, от тези обобщаващи, съвсем абстрактни и празни, нищо не казващи мисли, да се проникне до тези духовни сфери, където в конкретния случай се разбира, как в сетивната действителност твори Духът. Ще ви покажа това днес с един своеобразен пример. С пример, който едновременно ще покаже, колко далеч е съвременното човечество, поне да предчувства, какво значи това: сетивният свят около нас, както го преживяваме между раждането и смъртта, да е творение на духовната действителност.
към текста >>

Това настроение е нещо извънредно важно за човешката душа; настроение, което бих искал да обознача като живот пълен с очакване, живот, който просто знае: творящите сили, които преживяваш в себе си, трябва с цялата сериозност да разбереш, като творчество на Духа в твоята душа.
Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука. Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо. Когато навърша 35 години, това, което живее в мен самия, ще стане различно, от това, което е сега, когато съм още зелен 20-годишен младок. Това настроение е нещо извънредно важно за човешката душа; настроение, което бих искал да обознача като живот пълен с очакване, живот, който просто знае: творящите сили, които преживяваш в себе си, трябва с цялата сериозност да разбереш, като творчество на Духа в твоята душа.
към текста >>

Възприемаме ли ние днес, когато вече не се търси познанието за духа, даже ако то е отпечатано в думите на езика, възприемаме ли ние днес цялата сериозност на това, че човешкото творчество е творчество на Духа?
Възприемаме ли ние днес, когато вече не се търси познанието за духа, даже ако то е отпечатано в думите на езика, възприемаме ли ние днес цялата сериозност на това, че човешкото творчество е творчество на Духа? Не, това съвсем не е така. Ако възприемахме това, щяхме да знаем: това, че стареем, е изпълнено със смисъл. Целият ход на човешкия живот е творение на боговете; не напразно стареем – от година на година духовното по все по-нов начин се изживява в нас. То ни разкрива все нови и нови страни на това, което тогава се развива в нас, което отвътре навън се разкрива в нас. Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа.
към текста >>

Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа.
Възприемаме ли ние днес, когато вече не се търси познанието за духа, даже ако то е отпечатано в думите на езика, възприемаме ли ние днес цялата сериозност на това, че човешкото творчество е творчество на Духа? Не, това съвсем не е така. Ако възприемахме това, щяхме да знаем: това, че стареем, е изпълнено със смисъл. Целият ход на човешкия живот е творение на боговете; не напразно стареем – от година на година духовното по все по-нов начин се изживява в нас. То ни разкрива все нови и нови страни на това, което тогава се развива в нас, което отвътре навън се разкрива в нас. Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа. Това настроение, този проникнат от очакване живот трябва да се вкорени в самата същност на възпитанието, трябва да се влее в цялото настроение, да стане същност на възпитанието. Така, че децата от ранни години, а след това и когато станат юноши или девойки, и по-късно, да живеят с чувството: докато сме млади, Духът не ни се разкрива напълно, но според това, доколко остаряваме, той по все по-нов начин се разкрива на душата. Нужен е тласък към познанието на Духа, за да не се изпусне, да не се остави без внимание това, което се надига от дълбините на нашето същество, тъй като нашето остаряване не е безсмислено, а изпълнено със съдържание. Днес младите хора се дразнят, когато им се говори за значението на възрастта, те се смятат за зрели да бъдат избрани в парламента или в други представителни органи, макар, разбира се, да не са узрели за това, тъй като работата е там, че правилното съждение за социалните взаимоотношения на хората и за социалното устройство израства само на основата на зрялото разглеждане на живота. Ако изобщо съществува тази душевна настройка на живот, изпълнен с очакване, тогава се знае: това, което ни обкръжава като външно устройство, не може да се разбере и възприеме напълно, докато не се встъпи в определена възраст.
към текста >>

Колко малко се замислят над смисъла на живота, който като творчество на Духа се изявява във формирането на човека.
Всички вие ставате по-богати духом! Разликата е само в това, че един приема това с добра воля, а други са си въобразили, че на двадесет години са станали завършени хора. Сега това е особено свойствено за така наречената интелигенция – да не приема мисли за необходимостта от приемане в своето развитие на нещо ново. Съвсем млади хора пишат днес стихове и проза, активно се изявяват в различни области. И какви чувства носят срещу всичко това? Колко малко се замислят над смисъла на живота, който като творчество на Духа се изявява във формирането на човека. Но духовното не отслабва, даже ако младите хора съчиняват драми или пишат фейлетони и тем подобни! Без значение на това, те могат да имат Духа, само че не знаят за живеещия и развиващ се в тях Дух.
към текста >>

Това е възприемане на нещото, което го има в теб, на творчеството на живия Дух; то изисква подвижност на преживяванията, която липсва.
Това, което днес не искат да разберат, е непосредственото възприемане на Духа. Това е възприемане на нещото, което го има в теб, на творчеството на живия Дух; то изисква подвижност на преживяванията, която липсва. Никога да не се чувстваш завършен – това в известно отношение е неудобно. Но това е необходимо за да върви човечеството напред. Да усещаш духовната наука като стимул за живия живот, действително да живееш в това, което изисква съвременният етап на развитие на човечеството – това е най-важната задача на тези, които действително са се посветили в служба на Духа; това значи да живееш с човечеството и да научиш, какво в дадения момент е неговата задача в хода на развитието, тоест, какво му е предопределено да извърши. Пробвайте непредубедено да подходите към заобикалящите ви събития. Болшинството хора, собствено, проспиват събитията, ставащи около тях.
към текста >>

283. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

в лекцията "Творческият свят на цветовете", от цикъла "Пътища на един нов стил на строителство " СС № 286, Щутгарт, 1967 година.
На 26.7.1914 г. в лекцията "Творческият свят на цветовете", от цикъла "Пътища на един нов стил на строителство " СС № 286, Щутгарт, 1967 година.
към текста >>

В първия им том е поместена уводна статия за живота и творчеството на Хамерлинг.
Роберт Хамерлинг, (1830-1889 г.) Първите събрани съчинения са излезли едва в 1900 г. (в 4 части). Десет години след старанието на М.М.Рабенхиер са били издадени шестнадесеттомни "Събрани съчинения". В първия им том е поместена уводна статия за живота и творчеството на Хамерлинг.
към текста >>

284. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно.
Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят.
към текста >>

285. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И може би те ще споделят с Вас следната характерна опитност: Преди време като на сън те са усетили един полъх от духовния свят, и после този полъх се превръща в импулс за тяхното поетично творчество.
Запитайте днешните поети защо те са станали поети. И може би те ще споделят с Вас следната характерна опитност: Преди време като на сън те са усетили един полъх от духовния свят, и после този полъх се превръща в импулс за тяхното поетично творчество.
към текста >>

От творческите сили, преливащи в дела велики,
От творческите сили, преливащи в дела велики,
към текста >>

286. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Името "Гьотеанум" идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
*2. Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел. Името "Гьотеанум" идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
към текста >>

Щайнер обозначава Гьотевия път на познание и неговата творческа продуктивност.
*48. С израза "гьотеанизъм" Р. Щайнер обозначава Гьотевия път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, издигнати от Емануил Кант. Според Р. Щайнер "тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието. Гьоте постига едно своеобразно усилване на същественото по този начин познание до степен, че то добива образен характер.
към текста >>

287. Съдържание GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Рудолф Щайнер – живот и творчество
Рудолф Щайнер – живот и творчество
към текста >>

288. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята.
че човек произхожда от животните и да оживяваме в нас мисълта: аз произлизам от животните, произлизам само от такива сили, които създават и животните, - в сегашната епоха тази мисъл води душата до това да стане подобна на собствената си представа. Това е важно! Когато душата отхвърли тялото, изпада в нещастието да се възприема като подобна на собствената си представа! Който тук, във физическото тяло, живее с вярата, че в развитието му действа единствено животинската природа, утвърждава убеждението за времето след смъртта си, че трябва да се възприема като животно. Понеже, след като характерът на петата следатлантска епоха е установен чрез събитието от 1879 г., мислите, изграждащи хората, са такива, че човешките души се преобразяват като тях. Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята. Това трябваше да настъпи в течение на мъдрото насочване на света, за да може човекът наистина да достигне до пълното свободно самосъзнание. От една страна, боговете трябва да дадат на човека възможността той да стане собственото си творение. Но за да може човекът да даде свръхсетивен смисъл на собственото си творение, да може да намери нещо, което да му даде вечна насока в това, което сам прави от себе си, Христос премина през Мистерията на Голгота. И когато той бъде разбран духовнонаучно, мисловно, тогава се открива и пътят към него, пътят от животинското естество нагоре до божественото.
към текста >>

289. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Там се казва, че човек е поел в себе си нещо от природата и оттам чрез познание на собствената си същност може да реши загадката на природата; че в мисленето се намира творческа дейност, предшестваща познанието, докато ние не сме включени в създаването на природата, а сме зависими от нейното по-късно опознаване.
101. «От другата страна на душата» (виж по-горе), бележка: «В дебюта на Щайнер, Философия на свободата (Берлин, 1894 г.), има само наченки на същинско учение. Там се казва, че човек е поел в себе си нещо от природата и оттам чрез познание на собствената си същност може да реши загадката на природата; че в мисленето се намира творческа дейност, предшестваща познанието, докато ние не сме включени в създаването на природата, а сме зависими от нейното по-късно опознаване. Интуицията тук е само формата, в която се появява първо съдържанието на мисълта.»
към текста >>

290. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

291. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Рудолф Щайнер – живот и творчество .
Рудолф Щайнер – живот и творчество . . . . . . 199
към текста >>

292. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето. Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо. Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини. Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си. Човекът си остава същият. Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен.
към текста >>

293. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Подходящо за съвременната епоха е хората да се стремят към духовността, изхождайки от вътрешните си творчески импулси.
Това, за което става дума, трябва да бъде прието и опознато като сериозна задача на настоящето. Но тези неща понякога са неудобни. И точно понеже са неудобни, известни братства, запазили се и досега, ги скриваха от широките маси. Това вече не е подходящо за времето. Подходящо за съвременната епоха е хората да се стремят към духовността, изхождайки от вътрешните си творчески импулси. Нещата, държани в тайна през хилядолетията, сега трябва да бъдат споделяни с хората. Трябва да се разбере, че на Изток през древните епохи е съществувала духовна мъдрост, но времето на тази духовна мъдрост е отминало. Трябва да дойде друга духовна мъдрост. Относно това хората в много отношения искат да се заблуждават. Колко много хора се появиха в нашето съвремие, характерно с търсенето си, и искаха да запазят удобството на европейците, понеже духовната наука им е твърде трудна, защото тук трябва да се мисли, а мисленето е толкова неудобно!
към текста >>

294. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

295. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия. Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество. И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества. Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>

296. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък.
Тук виждате действителна насока за това, как космическото се разиграва в човешката душа. И сега можете да пренесете всичко казано към такова специално явление, като космическата омраза, която откриваме и в човешката душа. И знаете, че в духовната област, както и в природната област, можем да говорим за определен род полярности. Как е станало, че космическият разум се е влял в езика? Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък. Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален? Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото. Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>

297. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Следователно една нова творческа сила възниква в рамките на онова, което човекът може да забележи, докато наблюдава външния свят.
Вие си спомняте, че наскоро аз изтъкнах: Най-същественото, най-важното в познанието на нашета епоха е, че човечеството е изправено пред едно ново откровение. Това откровение, което трябва да настъпи и което в известен смисъл вече настъпило, идва чрез Духовете на Личността, които, ако мога така да се изразя, се издигнаха до достойнството на създатели, на творци, докато в досегашното развитие на човечеството ние има за творци онези Духове, които Библията нарича Елохими, а ние ги наричаме Духове на Формата. Следователно една нова творческа сила възниква в рамките на онова, което човекът може да забележи, докато наблюдава външния свят.
към текста >>

298. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност.
В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност.
към текста >>

[3] Рудолф Щайнер и немският поет, драматург и преводач Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн се запознават през 1909 г., като антропософският мироглед на Щайнер оказва силно влияние върху по-късното творчество на поета.
[3] Рудолф Щайнер и немският поет, драматург и преводач Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн се запознават през 1909 г., като антропософският мироглед на Щайнер оказва силно влияние върху по-късното творчество на поета. Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци преди началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г. В случая Щайнер го цитира посмъртно, тъй като лекцията е изнесена на 4 февруари 1919 г.
към текста >>

299. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Изискването към всеки вид художествено творчество е да донесе удоволствие в живота на хората и може би също да укрепи вътрешните им сили.
В духовния живот… Какъв е преобладаващият импулс в земния духовен живот? Основно това е личният интерес — интересът, който се надига от същността на душата, това е сигурно, но все пак това е егоистичен интерес. Хората искат от религията да ги направи святи. От образованието искат да развие талантите им. Изискването към всеки вид художествено творчество е да донесе удоволствие в живота на хората и може би също да укрепи вътрешните им сили. Като цяло егоизмът е това, което в по-груб или по един по-изтънчен начин поощрява даден човек — и това е разбираемо — да търси в духовния живот каквото му е необходимо.
към текста >>

300. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава.
Само когато разберем основно това, ние ще можем действително да стигнем до едно схващане на човека. Защото само чрез това ще схванем особеното положение, което човекът има в света, ще схванем това положение по един правилен начин. А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава. Вие знаете че ние дишаме и дишането се намира във връзка с нашето кръвообращение, ако говорим външно физиологично. Но кръвта бива изтласкана също в главата. Чрез това главата се намира в една органическа, в една пълножизнена връзка с останалия организъм. Тя е хранена, оживена е от останалия организъм.
към текста >>

И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване. И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека. Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
към текста >>

301. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото.
За нас светът се е разпаднал на два елемента, духовното, което е навсякъде, и телесното, което е същевременно нещо духовно. Ние не можем да стигнем само с чисти теории до един такъв мост между телесното и духовното. И понеже не можем да стигнем до един такъв мост, цялото наше научно мислене е приело този характер на един раздор, на едно противоречие между телесното и духовното или душевното. Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото. Който обгръща от тази гледна точка с поглед възгледа на естествената наука, както този възглед се е развил в течение на 19-то столетие и нашето 20-то столетие, ще трябва да си каже: всичко, което застава тук пред нас, се явява като последствие на това, което току що бе охарактеризирано. Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните предпоставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим преди всичко тази истина, преди да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината. Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава.
към текста >>

Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е.
Благодарение на това, че Христовото Същество живя в едно човешко тяло, което мина през смъртта, в земното развитие се получи като един вид тласък. Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл. Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е. в обикновеното състояние на съзнанието. Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
към текста >>

302. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

от другия, да копираме онова творчество, което живее като духовно творчество в самата природа, когато природата прави една форма да произлезе от другата.
Те не са еднакви, а всеки следващ се развива от предшествуващия. Така че получавате един изглед на втория капител, ако се пренесете живо в първи и в неговите форми, като направите да оживее във Вас мисълта на метаморфозата като нещо органично и сега действително имате една мисъл, една жива мисъл, че тази мисъл не е абстрактна, че тя следва растежа. Тогава можете да видите втория капител развит от първия, третия от втория, четвъртия от третия и т.н. до седмия. Така ние се постарахме да развием в жива метаморфоза еди капител, един архитрав и т.н. от другия, да копираме онова творчество, което живее като духовно творчество в самата природа, когато природата прави една форма да произлезе от другата. Аз имам чувството, че нито един капител не би могъл да бъде различен от това, което той е сега. При това обаче се установи нещо твърде забележително. Когато днес хората говорят за еволюция, те често пъти казват: развитие, развитие, еволюция, първо несъвършеното, след това по-нататък нещо по-съвършено, по-диференцирано и т.н., и винаги по-съвършените неща стават по-сложни. Това не можа да се получи, когато аз направих седемте капители да произлязат един от други според метаморфозата /Виж рис. № 8/, а когато стигнах до четвъртия капител, този четвърти капител, когато исках да премина към петия, който трябваше да бъде по-съвършен от четвъртия, се получи за мене като най-сложният.
към текста >>

В нашата сграда няма нито един символ, а всичко са форми, кои то са копирани от творчеството на Духа в самата природа.
Тук не бе проявен стремеж да се прави изследване върху нещо, а проявен бе стремежът да се свържем със самите жизнени сили. И в нашата сграда бе проявен стремежът формите да бъдат създадени така, че в тези форми да се съдържа т същите сили, които стоят на основата на природата като дух на тази природа. Търсен бе един дух, който сега е действително творящ, който живее в произведенията на света, който не само проповядва. Това е същественото. Тази е също причината, поради която бяха отхвърлени някои неща предлагани от някои, които искаха да изградят нашия дом със всевъзможни символи и тем подобни. В нашата сграда няма нито един символ, а всичко са форми, кои то са копирани от творчеството на Духа в самата природа.
към текста >>

И желателно би било, да бъде разбрана именно тази гледна точка на нещата, да бъде разбрано, как фактически трябва да бъдат потърсени първичните извори на човешкото намерение, на човешкото творчество, които са необходими във всички области за новото човечество.
С това обаче е поставено началото на една воля, което трябва да намери продължение. И желателно би било, да бъде разбрана именно тази гледна точка на нещата, да бъде разбрано, как фактически трябва да бъдат потърсени първичните извори на човешкото намерение, на човешкото творчество, които са необходими във всички области за новото човечество. Днес ние живеем сред изисквания, обаче всички те са отделни изисквания, тези изисквания изникват от различните кръгове на живота. Обаче ние се нуждаем също от едно обхващане като цялост на тези изисквания То не може да дойде от нещо, което витае само в околност та на външното видимо съществувание, защото на основата на всичко стои нещо невидимо и това невидимо трябва да бъде обхванато днес. Бих могъл да кажа: трябва да се вслушваме твърде много в нещата, които стават днес, и тогава ще открием, че никак не е една такава абсурдна мисъл, че старото се разрушава. Обаче тогава трябва да съществува нещо, което трябва да дойде на неговото място. Но за да се сприятелим с тази мисъл, ние се нуждаем от определена смелост, която не се добива във външния живот, а която трябва да бъде добита най-вътрешно.
към текста >>

303. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник.
Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник. Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век. Събитието на Голгота вече се е било случило преди няколко столетия когато онези, чиито мисли бяха насочени към това Събитие, предприеха нещо толкова ново за онова време като установиха празника Коледа. Много, много по-късно все още бе възможно да бъдат внедрявани нови неща в Християнството. Много от онези, които се нарекоха истински християни, с времето се бореха срещу тези нововъведения. Днес работят наистина много хора, които няма да напреднат по начина, по който собствената им религия напредна, когато прие в III-IV век установяването на Коледа; хора които се придържат строго към онова, за което казват "то е написано", хора които бягат от всяко живо откровение.
към текста >>

304. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>

Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
към текста >>

305. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време.
Мои мили приятели, не е Озирисовата, а Изисовата легенда, която трябва да бъде изпълнена в наши дни. Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София. Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време. Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните. Трябва да открием истинската Изисова легенда.
към текста >>

Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция.
Трябва да дадем форма на легендата, защото тя установява истината за нашите времена. Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
към текста >>

306. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Макар, че след смърт тези способности стават особено творчески, в земния живот те възникват като потенциални зародишни енергии в детето през първия период на земния живот.
Способностите, чрез които земните дълбини, мистериите на душите човешки и на природата на животните се възприемали, били способности, които първоначално се развили в човешкото същество в зародишна форма и които за първи път се проявили след смърт ала те били млади способности, потенциално зародишни. Макар, че след смърт тези способности стават особено творчески, в земния живот те възникват като потенциални зародишни енергии в детето през първия период на земния живот. Енергиите за растеж в детето, които подкарват и пускат филизи от духовното, тези енергии на детето се оттеглят през по-късния живот от човешкото същество. Те се оттеглят, и тогава ние се изпълваме повече с онези енергиите, които са присъщи преди раждане. Обаче след смърт, тези детски енергии отново се появяват. Само особено надарени човеци ги задържали до старост. Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на живота се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен.
към текста >>

Колкото повече задържим детските си способности до късни години, толкова по-творчески сме.
Те се оттеглят, и тогава ние се изпълваме повече с онези енергиите, които са присъщи преди раждане. Обаче след смърт, тези детски енергии отново се появяват. Само особено надарени човеци ги задържали до старост. Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на живота се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен. Поддържането на детски способности до по-късни години ни екипира с изобретателски способности и други подобни. Колкото повече задържим детските си способности до късни години, толкова по-творчески сме. Тези творчески енергии отново се появяват особено след смърт.
към текста >>

Тези творчески енергии отново се появяват особено след смърт.
Обаче след смърт, тези детски енергии отново се появяват. Само особено надарени човеци ги задържали до старост. Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на живота се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен. Поддържането на детски способности до по-късни години ни екипира с изобретателски способности и други подобни. Колкото повече задържим детските си способности до късни години, толкова по-творчески сме. Тези творчески енергии отново се появяват особено след смърт.
към текста >>

Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата). Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
към текста >>

Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически.
към текста >>

Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение.
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение. Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности.
към текста >>

Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно.
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение. Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности. Днешните математически способности ще станат онези способности, които разбират Въображенията. Така, чрез развитие на вътрешните способности човеците ще трябва да потърсят разбирането за Христовото Същество.
към текста >>

Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят.
Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми. Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят. „Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество. И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг.
към текста >>

307. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение.
Често се казва, че човечеството трябва да стане способно отново да разгъне истински виждания. Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение. Сетивният свят, който става обект на размишления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението. И чрез това хората ще открият връзката със собствения си произход, с духовното, което е тяхното собствено същество. Не сме развили математически понятия и външни сетивни възприятия като последни остатъци на онези древни времена. И какво се е случило в еволюцията на човечеството като резултат от това?
към текста >>

Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини.
Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия. Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини. И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание. Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна:
към текста >>

308. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ние не можем да разберем нашето етерно тяло, освен ако си представим онази буря, онзи мисловен творчески кипеж на Космоса (рис.
Ние не можем да разберем нашето етерно тяло, освен ако си представим онази буря, онзи мисловен творчески кипеж на Космоса (рис. 10, бяло), и нашето собствено етерно тяло (червено) като нещо чрез нашето раждане извлечено навън от този мисловен кипеж на Космоса. Мисловният кипеж на Космоса снове вътре в нас и изгражда силите, които са в основата на нашето етерно тяло и които собствено се проявяват в пространството между етерното и физическото тяло. С помощта на физическото тяло, така да се каже, те се обособяват и отделят от външния свят, за да действуват после в нас като сили на етерното тяло.
към текста >>

309. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В стила на някои модерни критици би могло да се каже без да твърдя, че това е нещо добро Гьоте имаше заложбите да стане един слаб художник и той внесе тези художнически заложби в поетичното си творчество, така че в известен смисъл стана един живописващ поет.
В какво се изразява тази своеобразна природа на Гьоте? Тя се изразява например в това, че Гьоте постоянно правеше опити да стане график или художник. Но той наистина никога не достигна дотам, да стане действително график или художник; обаче всичко което остана от неговото художничество, от неговата живопис, то е фрапиращо и прекрасно. И ако обхванем, както наистина подобава, Гьотевите поетични творби а някои в това отношение са извънредно характерни тогава ще си кажем: да, така или иначе, Гьоте не можа да стане никакъв художник, но неговите поетични творби са заредени с една отклонена, с една проиграна живопис. Гьоте постоянно рисува в своите стихове. В стила на някои модерни критици би могло да се каже без да твърдя, че това е нещо добро Гьоте имаше заложбите да стане един слаб художник и той внесе тези художнически заложби в поетичното си творчество, така че в известен смисъл стана един живописващ поет.
към текста >>

Тогава той отново се насочи към поетичното творчество и в това полу-художническо поетично творчество, изобрази наистина всичко, което пожела.
Но нека продължим: изглежда някои хора донякъде имаха право да сравнят известни творби на Гьоте с гладкия и мъртъв мрамор творби като „Ифигения“, „Тасо“ и преди всичко „Извънбрачната дъщеря“. Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми. Накратко Гьоте може да блесне като един особен гений, именно защото той не успя да дойде на света по един правилен начин. Той дойде на света като художник, но не можа да стане истински художник. Тогава той отново се насочи към поетичното творчество и в това полу-художническо поетично творчество, изобрази наистина всичко, което пожела. Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери израз в неговото пластично чувство. Ние бихме могли да кажем, и то е наистина нещо, което характеризира Гьоте, ако правилно разбираме нещата: Гьоте е един човек, който не беше роден както трябва на Земята.
към текста >>

310. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>

Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши духовни сили.
Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши духовни сили. И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът. И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела.
към текста >>

И затова от определени изказвания на Гьоте може да се установи как макар и в дискретна форма той е бил дълбоко убеден: В миговете на творчество се намесва несъзнаваното, чиито реални действия се проявяват най-вече във фантазията.
И затова от определени изказвания на Гьоте може да се установи как макар и в дискретна форма той е бил дълбоко убеден: В миговете на творчество се намесва несъзнаваното, чиито реални действия се проявяват най-вече във фантазията.
към текста >>

311. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Видимо будни, а всъщност спящи, ние възприемаме съзидателния, творчески Дух; обаче същинското възприятие ние не можем да издигнем до полето на съзнанието; то остава вън.
Съвсем различно изглеждат нещата, когато човекът е приобщен към Духа. Тогава неговото тяло, например вътрешността на неговата глава, както и външната, видимата повърхност на тази глава, му се явява само под формата на един образ, който потъва, така да се каже, на заден план. При това човек действително изживява Духа, обаче само като образ, като отражение. Видимо будни, а всъщност спящи, ние възприемаме съзидателния, творчески Дух; обаче същинското възприятие ние не можем да издигнем до полето на съзнанието; то остава вън.
към текста >>

312. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата.
Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими. Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез духовно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия.
към текста >>

Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
към текста >>

През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности.
Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности. Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика. Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства. Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички. Защото това абсолютно са царици.
към текста >>

313. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли.
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли. Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят. Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
към текста >>

Ако вземем астралното тяло, това, което го изявява, към вътрешността, това е характерния аспект на движенията, към вътрешността виденията и образите на творческата имагинация; астралното тяло, най-точно казано, се изплъзва вече, малко по малко от наблюдението.
Ако вземем астралното тяло, това, което го изявява, към вътрешността, това е характерния аспект на движенията, към вътрешността виденията и образите на творческата имагинация; астралното тяло, най-точно казано, се изплъзва вече, малко по малко от наблюдението. При човека, етерното тяло се изплъзва още повече от наблюдението. Етерното тяло не е вече, действително видимо отвън, така да се каже, или, най-много, е видимо в изключителни случаи на физическа изява. То може да стане такова, когато някой извинете ме, че говоря за тези неща се поти, тогава, това за етерното тяло е един начин да бъде външно видимо. Но, виждате ли, вече е нужна имагинация, за да се сложи факта на изпотяването във връзка с цялото човешко същество. Парацелзий напълно го прави.
към текста >>

314. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост.
И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата. Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата. По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум. Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата.
към текста >>

Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата.
Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>

Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество.
Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата.
към текста >>

315. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа. Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено. Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
към текста >>

316. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Рудолф Щайнер – живот и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>

317. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум.
При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала.
към текста >>

тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала.
Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
към текста >>

318. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта. Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света. Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество. Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>

Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта. Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света. Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество. Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>

Човек се стреми към това saelde, към това вътрешно чувство на щастие, което обаче не е нерелигиозно, не е нещо като вътрешно благоразположение, а е одушевяване с божествените творчески сили.
Там изплуват мотивите. В поемата за Парсифал, в истинската поема за Парсифал изплува особено един мотив, който се състои в това, че изведнъж се чувства необходимостта да се изобрази как човекът следва да се развие до това състояние, което тогава е било наричано «saelde». Това е чувството на определено вътрешно усещане на щастие, saelde, сродно с нашата дума Seligkeit, блаженство, върховно щастие, но не е същото, saelde е човек да бъде проникнат с определено вътрешно чувство на щастие. Това изплува и владее всъщност цялата цивилизация на 13-то и 14-то столетие. Всички поетични мотиви, също и всички прозаични мотиви, но особено мотивът на Парсифал, се проникват от това и всичко се стреми в тази посока. Човек се стреми към това saelde, към това вътрешно чувство на щастие, което обаче не е нерелигиозно, не е нещо като вътрешно благоразположение, а е одушевяване с божествените творчески сили.
към текста >>

Също така е задължение на познанието да проследи божествената творческа дейност до последните и следи в материалното, а не човек само да е знатен историк, който описва Парсифал и казва: «Когато се описва Парсифал, не бива веднага да се разглежда нещо така нисше като физиологичната дейност на човека.»
Нещо такова не бива да се презира. Не бива да се казва: «Това е нисшата сетивност.» Господ също не я е презирал, а е създал нисшата материя. Също така е задължение на познанието да проследи божествената творческа дейност до последните и следи в материалното, а не човек само да е знатен историк, който описва Парсифал и казва: «Когато се описва Парсифал, не бива веднага да се разглежда нещо така нисше като физиологичната дейност на човека.»
към текста >>

319. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Знаем, че човекът има още едно второ, по-фино тяло, изтъкано от картинни образи на досегашния земен живот, но от такива образи, които същевременно творчески изграждат този земен живот, а именно в нашата дейност и в нашия организъм, в който организъм се намираме и чиято дейност сме извършили.
Когато изживеем това вътрешно просветление, знаем, че в себе си носим не само физическото пространствено човешко тяло. Знаем, че човекът има още едно второ, по-фино тяло, изтъкано от картинни образи на досегашния земен живот, но от такива образи, които същевременно творчески изграждат този земен живот, а именно в нашата дейност и в нашия организъм, в който организъм се намираме и чиято дейност сме извършили. Така се научаваме да познаваме един втори човек в нас.
към текста >>

320. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

321. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ.
към текста >>

322. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Минералните качества на Земята така както ни се представят те се проявяват като нещо, кое то не допуска Духа вътре в себе си, а само се оставя да бъде обгърнато и залято от неговата творческа мощ.
Днес човекът е напреднал до такава степен, че той е в състояние да прибави елементарните сили на Азът и астралното тяло към физическо-етерния организъм. Минералният и растителен свят далеч нямат тези качества. Минералните качества на Земята така както ни се представят те се проявяват като нещо, кое то не допуска Духа вътре в себе си, а само се оставя да бъде обгърнато и залято от неговата творческа мощ. Растителната природа от своя страна също се проявява по такъв начин, че тя не допуска душевните сили в себе си, но все пак ако мога така да се изразя се докосва до тях в своите най-високо разположени части. Защото от духовно-научна гледна точка растението изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре дърво например, това дърво се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
към текста >>

Ако човек погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва.
Ако човек погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва. Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща слабост, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен живот върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
към текста >>

Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща слабост, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен живот върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
Ако човек погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва. Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща слабост, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен живот върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
към текста >>

Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед". Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека. „Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят. Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>

Силвестър и символичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата еволюция на Земята.
И днес нашата истинска задача се състои именно в това: да доловим как светът е обгърнат от настроението на Св. Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия ден, настроението на изгрева. Нека насочим нашите мисли към символичния Св. Силвестър и символичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата еволюция на Земята. Нека отклоним тези сили от старата гробница на нашата умираща цивилизация и ги насочим от древния Св. Силвестър към космическата Нова Година. Но всичко това, скъпи мои приятели, ще се осъществи само тогава, когато човекът вложи там, във великия храм на Космоса и своя личен духовен принос.
към текста >>

323. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ние можем днес наистина да видим, как върху различните народности, които се формират на Земята, не действа вече, както беше преди, това, което творчески е формирало хората от дълбините на Вселената, а действа това, което израства само от глъбините на самата Земя.
И така, ние виждаме: в земния живот въобще, в културния живот, като цивилизован живот, прониква този елемент, който, като вътрешен материализъм, е обхванал живота на познанието, художествения и религиозен живот. Ние можем днес наистина да видим, как върху различните народности, които се формират на Земята, не действа вече, както беше преди, това, което творчески е формирало хората от дълбините на Вселената, а действа това, което израства само от глъбините на самата Земя. Ние наистина виждаме, как човек и вътре в своята народност все повече и повече се сраства със само материалното на земното битие.
към текста >>

324. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове.
Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове. Там ние имаме работа с това, което тук във физическия свят действа само като приковано към твърдите материални предмети; в елементарния свят то свободно се извисява и свободно твори, защото в това свободно извисяване и творене, в тези потоци и течения изразява себе си духовното, както тука веществото изразява себе си във физическия цвят, във физическия звук. И подобно на това, както физическото вещество, можем да кажем, удържа в своите твърди външни контури цвета, така духовното на елементарните царства носи в потоците и вълните свободно преливащите се цветове с тяхната многообразна игра.
към текста >>

325. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>

Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...».
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...». Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете. Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото. И тези преживявания след това хората ги изгубили. Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>

По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>

326. Съдържание GA_223 Годишният кръговрат

Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
към текста >>

327. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят.
Който иска да ограничи духовния свят само в едни или други абстракции, който примерно заявява, че духовният свят не бива да слиза до равнището на сетивно-физическият свят, той трябва да защитава също и тезата, че божествените Същества следва да бъдат детронирани, ако допуснем, че те са създали физическия свят. Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят. Всъщност ние принизяваме божествения свят, ако го издигаме в някакви абстрактни, мъгляви висини. Човекът никога не може да живее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси.
към текста >>

328. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс. Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>

Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>

329. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

330. Съдържание GA_232 Мистерийни центрове

Рудолф Щайнер – живот и творчество
Рудолф Щайнер – живот и творчество
към текста >>

331. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

[3] в течение на последните седмици: Виж «Човекът като съзвучие на формиращото творческо световно слово», 12 лекции, Дорнах, 19 октомври до 11 ноември 1923, Събр.
[3] в течение на последните седмици: Виж «Човекът като съзвучие на формиращото творческо световно слово», 12 лекции, Дорнах, 19 октомври до 11 ноември 1923, Събр. съч. 230.
към текста >>

332. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

и с творческите сили на света
и с творческите сили на света
към текста >>

и с творческите сили на света
и с творческите сили на света
към текста >>

333. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото то е било творческата същност във всичко.
И вече можем да кажем: такава е реалността в началото на Евангелието от Йоан. Защото преди всичко ние се върнахме към праначалото на всичко това, което въобще съществува сега. В това праначало, в този принцип е било Словото. И Словото е било в Бога. И Бог е бил Слово. Защото то е било творческата същност във всичко.
към текста >>

334. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се.
Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се. Такива са били тези, в основни черти, природно-морални впечатления, възникващи тук.
към текста >>

335. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>

336. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_232 Мистерийни центрове

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

337. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Разбира се, от този древен спомен, от тази зависимост на човека от Лунните сили, днес едва ли е останало нещо друго освен отблясъци от поетичното творчество, което сякаш се развихря под действието на Лунните сили, както и онази традиция в медицината, според която ембрионалното развитие на човека се измерва именно в лунни, в лунарни месеци.
И забележете, че във всички тези религии, които са вдъхновени от идеята за Бог Отец, във всички тях, малко или много пулсира живата връзка между този Бог Отец и космическите сили на Луната, силите които постоянно се изливат от Луната към Земята. Разбира се, от този древен спомен, от тази зависимост на човека от Лунните сили, днес едва ли е останало нещо друго освен отблясъци от поетичното творчество, което сякаш се развихря под действието на Лунните сили, както и онази традиция в медицината, според която ембрионалното развитие на човека се измерва именно в лунни, в лунарни месеци.
към текста >>

338. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Защото звукът от епицентъра на Марс се носеше из Космоса като една съзидателна и творческа стихия.
Защото звукът от епицентъра на Марс се носеше из Космоса като една съзидателна и творческа стихия. А от Меркурий идваше всичко, което раздвижваше свръхсетивните съставни части на човека, превръщайки го в подвижно човешко същество.
към текста >>

339. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената.
Хибернийските и Ефеските мистерии. Изживяване в Хибернийските мистерии на самостоятелното действие на Слънцето и Луната. Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята. Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
към текста >>

340. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

А горе, във въздушния елемент, възникват тъчащи космически мисли, творчески действащи в земното.
Тогава им ставало ясно, че ставащото в човешкото същество е антропоморфизиран космически процес и че някога, в отдалечените времена, самата Земя е действала по подобен начин. Само че тогава това е бил не въздушният, а водният елемент, течният елемент, (лява част на рисунката, синьо), - който описах вчера като летящ течен белтък, притежаващ вълнообразно движение и кипене. Някога в човека, когато е говорил, в излизащия дъх вместо въздух е имало летлив течен елемент - белтък, който е обкръжавал Земята в качеството на атмосфера. И както сега въздухът преминава в елемента на топлината, така белтъкът отгоре преминавал в нещо като въздушен елемент (в ляво, светло-синьо), а отдолу в нещо като земен елемент (светло). И също както в тялото ни възникват усещания благодарение на течния елемент, така и в Земята се зараждат земни образувания, земни сили, - всичко това, което действа вътре в Земята. А горе, във въздушния елемент, възникват тъчащи космически мисли, творчески действащи в земното.
към текста >>

Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
Величествено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо. И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово. Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
към текста >>

341. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите.
Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите. А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество. Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло. При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т.
към текста >>

342. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>

343. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Обаче божественият живот действа творчески, той се проявява в съдбата на хората.
А Ангелус Силезиус е преминал към католицизма и като католик е изказвал такива сентенции. Той още е бил наясно, че боговете са зависими от света, както светът е зависим от боговете, че зависимостта е взаимна и че боговете трябва да насочват своя живот според живота на хората. Обаче божественият живот действа творчески, той се проявява в съдбата на хората. Чувствайки смътно, без да знае точното състояние на нещата, Ангелус Силезиус е казал:
към текста >>

344. Рудолф Щайнер – Живот и произведения GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

345. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания се проявява сега в поетическото творчество.
Как стои въпросът с прераждането на посветени от миналото? Различия на редуващите се един след друг земни животи. Необходимост от приспособяване към новите условия на цивилизацията и на живота. Предишното знание бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин. Горещият въпрос на предноазиатските мистерии през първите столетия на християнската ера. Древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания се проявява сега в поетическото творчество. Ибсен, Франк Ведекинд, Хьолдерлин, Хамерлинг
към текста >>

Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>

346. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Аз споменавам тези два образа, Ранке и Шлосер, за да ви покажа, как само тогава можем да разберем това, което се явява в човека като духовно-творческо, когато също вземем под внимание именно и извънземния живот.
Аз споменавам тези два образа, Ранке и Шлосер, за да ви покажа, как само тогава можем да разберем това, което се явява в човека като духовно-творческо, когато също вземем под внимание именно и извънземния живот. Ние можем само тогава да го разберем, както разбрахме някои неща благодарение на това, че взехме под внимание и разгледахме повтарящите се земни съществувания.
към текста >>

347. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения. Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване. И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>

Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
към текста >>

348. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
към текста >>

349. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

- в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство. По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити.
към текста >>

350. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии.
Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната. Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии. Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете.
към текста >>

351. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите.
Остава другата половина на годината. Ако едната половина се разбере по този начин, на човека се разкрива и другата половина от живота му. Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята. А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите. Затова е така величествено да се погледне в една човешка съдба, понеже се вижда, как вътре се намират всички йерархии.
към текста >>

352. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
И ние виждаме още нещо. През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр. 278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие. Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
към текста >>

Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. -
Тогава се чувствах като втъкан, като вплетен в онова, което Серафими, Херувими и Престоли извършват заедно с Кириотетес, Динамис и Ексусиаи. Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло. Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите. Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия. Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. -
към текста >>

353. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер.
И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята.
към текста >>

354. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>

355. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера. Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
към текста >>

И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
към текста >>

Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите.
между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия. Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите. И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:
към текста >>

356. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
към текста >>

Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
към текста >>

- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
към текста >>

357. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото.
Отново стана едно събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен. Преди това той беше един чувстващ човек. След това стана човек на главата и на ума. Интелигентността се превърна в негова собствена интелигентност. Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно. Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото. Тези Серафими, Херувими и Престоли трябваше да извършат дела, които, както казах, се повтарят само след еони. Можем да кажем, че това, което Михаил преподаваше като учение на своите, бе известено долу в земните светове със светкавици и гръмотевици. Това трябваше да бъде разбрано, мои мили приятели, защото тези светкавици и гръмотевици трябваше да се превърнат във въодушевление и одухотворение в сърцата и в душите на антропософите! И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си онази небесна антропософия, която предхожда земната. Защото ученията, които Михаил даде, подготвиха това, което на Земята трябваше да се роди като антропософия.
към текста >>

358. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят и хората смесват неговите произведения с човешко творчество?
Защо каква полза има, мои мили приятели, ако някой издаде някъде една книга и написва своето име върху нея, а всъщност той съвсем не е авторът? Тогава истинският автор бива припознат за един друг. Ако Ариман е автор на някаква книга, как би могло да бъде от полза, ако считаме за автор някой човек, а всъщност Ариман е този, който чрез своята блестяща дарба така се проявява във всичко, че може да се отъждестви със стила на един човек! Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят и хората смесват неговите произведения с човешко творчество? Да усвои човек в тази област способността да различава нещата, това е безусловно необходимо, мои мили приятели.
към текста >>

359. Съдържание GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Рудолф Щайнер – живот и творчество
Рудолф Щайнер – живот и творчество
към текста >>

Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>

360. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>

361. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>

362. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>

363. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и творчество.
Но ние трябва да отидем по-надълбоко. Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния живот на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен живот, материалистичен живот на втората половина на 19-то столетие. И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и творчество.
към текста >>

364. 11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис.
И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис. Всичко онова, което човешки очи видяха благодарение на Рафаел, от него можаха да се проникнат човешките сърца, когато то възкръсна в Новалис.
към текста >>

365. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

366. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>

367. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
към текста >>

368. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>

Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>

Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят. Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
към текста >>

369. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества.
Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия.
към текста >>

Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>

И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах. И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
към текста >>

370. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят. Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер. Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн. Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса. Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето. Това прави разтърсващо впечатление. Сатурновите същества всъщност действат в своите настоящи дела, - включително и действията на Серафимите, - като от една несъзнателност, така да се каже, те не знаят непосредствено какво се случва с тях и чрез тях в настоящия момент; но те напълно и точно знаят, какво са направили и какво са измислили, какво се е случило с тях, когато то вече е станало.
към текста >>

Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера.
Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера. И когато това се узнае и се разгледа при една значителна историческа личност, наистина разглеждането на мирозданието се изпълва с невероятно величествено и мощно съдържание.
към текста >>

371. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници.
И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали. Това, че изживявате ъгъла в краката си, това прави да знаете нещо за ъгъла. Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници. Нашите крайници ни преподават геометрия. Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава.
към текста >>

372. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
към текста >>

373. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот».
По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен. Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот». И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична. Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм». Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят.
към текста >>

Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>

Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове.
По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>

Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)». Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>

Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли.
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)». Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>

През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи.
Когато езотеричният ученик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност. Той би трябвало да се е запознал с това, че преди да стигне днешното земно състояние човекът заедно с цялото земно развитие е преживял различни степени на преобразувания. Тези степени се наричат Сатурново състояние, Слънчево състояние, Лунно състояние. Сега езотерикът трябва да се запознае с това, че предишните състояния се повтарят по определен начин в по-късните епохи. През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи. Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания. И така трябва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното. Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие. Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека.
към текста >>

«Es - То» е думата-сила за световното мислене, което се представлява от онези същества във висшия свят, на които творческото мислене в същата степен е свойствено, в каквато сетивното съзерцание, сетивното възприятие е свойствено на стоящите по-долу от тях човеци.
«Es - То» е думата-сила за световното мислене, което се представлява от онези същества във висшия свят, на които творческото мислене в същата степен е свойствено, в каквато сетивното съзерцание, сетивното възприятие е свойствено на стоящите по-долу от тях човеци.
към текста >>

374. Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри) GA_245 Указания за езотеричното обучение

за Творческото Слово на Твоето Същество.
за Творческото Слово на Твоето Същество.
към текста >>

375. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>

376. Бележка на редактора GA_245 Указания за езотеричното обучение

Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното обучение.
Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е преднамерен и специлано обмислен от него. Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното обучение.
към текста >>

377. Съдържание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество
Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество
към текста >>

378. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество. Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения. Аз проникнах първо несъзнателно и от вътрешен подтик неуморно до първообразното, до типичното". Следователно Гьотевите първо образи не са празни схеми, а са тласкащи, работещи зад явленията сили.
към текста >>

Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво".
Ние се приближаваме много по-добре отколкото "естетиците" до този въпрос, когато се позовем на Гьоте. Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво". С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството. Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото. Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява. Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него.
към текста >>

И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща".
Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение. Наред с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н. Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея. Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата. Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност. Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите. "тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото.
към текста >>

В този смисъл художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес.
4. Сетивната действителност бива озарена в изкуството чрез това, че тя се явява така, като че би била дух. В този смисъл художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес. Простото подражание на природното не създава нищо ново както и изобразяването на съществуващия вече дух. Ние не можем да чувствуваме като действително силен художник онзи, който прави върху наблюдателя впечатлението на вярно предаване на нещо действително, а онзи, който принуждава наблюдателя да върви заедно с него, когато в своите творения продължава творчески световните процеси.
към текста >>

Ние не можем да чувствуваме като действително силен художник онзи, който прави върху наблюдателя впечатлението на вярно предаване на нещо действително, а онзи, който принуждава наблюдателя да върви заедно с него, когато в своите творения продължава творчески световните процеси.
4. Сетивната действителност бива озарена в изкуството чрез това, че тя се явява така, като че би била дух. В този смисъл художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес. Простото подражание на природното не създава нищо ново както и изобразяването на съществуващия вече дух. Ние не можем да чувствуваме като действително силен художник онзи, който прави върху наблюдателя впечатлението на вярно предаване на нещо действително, а онзи, който принуждава наблюдателя да върви заедно с него, когато в своите творения продължава творчески световните процеси.
към текста >>

379. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха.
По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях. Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях. По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство.
към текста >>

А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното.
По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях. Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях. По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
към текста >>

Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада.
Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада. Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда. Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание.
към текста >>

И когато пребродим художественото творчество и художественото наслаждение, ние можем добре да видим, че един род произведения на изкуството има един произход, който отговаря на тази нужда на човешката душа.
И тогава външното скулптурно произведение, външната форма може да бъде онова, което се явява, за да оставим по един здравословен начин в основата на душата това, което всъщност иска да бъде видение. Ние предлагаме така да се каже на душата от вън съдържанието на видението. И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният стремеж към визионерното. Аз вярвам, че много разглеждания на по-новото време, които се впускат в тази насока, която се нарича експресионизъм, са близо до тази истина, и че обясненията върху него са на път да намерят това, което аз току що казах; само че хората не отиват достатъчно далече, не виждат достатъчно дълбоко в душата и не се запознават с този неудържим стремеж към визионерното, който се намира всъщност във всяка човешка душа. Обаче това е само едното. И когато пребродим художественото творчество и художественото наслаждение, ние можем добре да видим, че един род произведения на изкуството има един произход, който отговаря на тази нужда на човешката душа.
към текста >>

Защото ние имаме чувството, че онова, което става в художественото съответно в художественото творчество и в художественото наслада, трябва днес да бъде издигнато от подсъзнанието в съзнанието повече отколкото е било издигнато в по-предни епохи на изкуството.
Аз вярвам, че във всички различни тенденции и стремежи, които хората са започнали, но при които са останали в самото начало и които се именуват "импресионизъм", може да бъде почувствуван копнежът на нашето време да бъдат намерени действително горепосочените тайни на природата, гореспоменатото сетивно-свръхсетивно на природата, и да му се даде форма. Защото ние имаме чувството, че онова, което става в художественото съответно в художественото творчество и в художественото наслада, трябва днес да бъде издигнато от подсъзнанието в съзнанието повече отколкото е било издигнато в по-предни епохи на изкуството. Това, което става тук, а именно, че едно подтиснато видение бива задоволено, или че пред природата бива поставено нещо, което продължава да сътворява нейния процес: към това винаги са се стремили хората на изкуството. Защото тези са всъщност двата извора на изкуството.
към текста >>

Обаче ясно е, че по този начин трябва да се разбере, как в една отделна област цветът, рисунката може да бъде използувана от художественото творчество, че в използуването се намира онова, за което си позволих да кажа; природата го държи омагьосано и ние обезмагьосваме това, което е скрито в сетивното свръхсетивно, което е било убито от един по-висш живот.
Днес аз мога само да загатна тези неща. Обаче ясно е, че по този начин трябва да се разбере, как в една отделна област цветът, рисунката може да бъде използувана от художественото творчество, че в използуването се намира онова, за което си позволих да кажа; природата го държи омагьосано и ние обезмагьосваме това, което е скрито в сетивното свръхсетивно, което е било убито от един по-висш живот.
към текста >>

Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно. Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
към текста >>

380. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
Понеже като хора ние живеем първо в сетивния свят, можем да зададем въпроса: в какво отношение стои изкуството към сетивното? Също така, понеже като хора можем да чувствуваме изчерпващо само върху сетивния свят, когато имаме едно отношение към свръхсетивното, бихме могли също да запитаме: какво отношение има изкуството към свръхсетивното? Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
към текста >>

Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение?
И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта.
към текста >>

На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем.
И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място.
към текста >>

От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта.
Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>

Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече.
Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота. Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече. Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта. Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено. Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство.
към текста >>

Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта.
Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота. Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече. Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта. Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено. Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата.
към текста >>

Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа.
От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството. Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа. Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това.
към текста >>

От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай.
Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не вреди нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи. Както от едната страна мога да си представя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове както мога да си представя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа. Но възможността съществува като граничен случай, че когато природата е убила вече едно същество, ражда се едно пресъздаване на самия труп чрез това, че нещо бива извлечено, което одушевява тази форма като нещо съвършено различно от това, което самият човек е с неговото душевно същество. Мога да си представя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество. Ние не трябва да се спъваме при един такъв граничен случай. От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай. Изкуството е едно непрестанно освобождаване на тайнствен живот, който не може да бъде в самата природа, който трябва да бъда извлечен. Аз стоя тогава пред едно природно произведение в човешката форма, която е убита, обаче се старая да събудя собствения живот на тази форма и от формата да събудя отново целия човек, въпреки че тя е само мъртва форма.
към текста >>

Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество.
По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека. При човека те се намират или като вътрешен израз на неговото същество, или когато светлината го осветлява и бива отразена. Обаче ние можем да кажем: когато живеем в самата светлина, ние живеем заедно с копнежа на въздуха, да се оформи например като човешко лице. Можем да имаме чувството: червеният, жълтият цвят искат нещо; те искат да се оформят в нещо от човека, имат заложен в самите себе си един език, един говор. Тогава ние не ще бъдем съблазнени да копираме просто човека по еснафски начин. Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество. Който не е победил модела в момента, в който започва да твори, който не гледа на модела като нещо, което го упътва да подслушва тайните на природата, той ще остане зависим от модела и ще създава илюстрации. Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот. Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава израз на себе си, говори чрез самото себе си. Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството.
към текста >>

Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение.
Ние ще открием например, че, когато огъваме една повърхност, и след това я огънем двойно, така че гънката отново е огъната, имаме най-простото първично явление на живота. Една повърхност, която е огъната по този начин, че гънката е огъната още веднъж, може да бъде използувана по-най-разнообразен начин и от самата форма на повърхността ще произлезе вътрешният живот на тази повърхност разбира се от само себе си, че това трябва да бъде оформено по-нататък. Тези неща ни свидетелствуват, че съществува едно отношение между външната природа и човешката вътрешност, което има в действителност характера на сетивно-свръхсетивното. Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на мисълта именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот. Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите. Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване. Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета.
към текста >>

И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата.
Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното. Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек. Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме. И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата. Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа.
към текста >>

Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество.
Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството. Даже самият израз е взет от Гьоте. И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството. Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството. Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот. Вярвам, че именно чрез разглеждането на сетивно-свръхсетивното, както то се оформя чрез задържаното видение, както то застава срещу нас от външната природа, когато обезмагьосваме това, което е омагьосано в нея, изкуството разрешава загадките на природата по сетивно-свръхсетивен начин. Така щото накрая искам да цитирам това хубаво, световно-човешко изказване като едно резюмиране на днешното разглеждане: "Комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>

381. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството. За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
към текста >>

Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание.
към текста >>

Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание. Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>

Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание. Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>

Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание. Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>

Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
към текста >>

Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен.
към текста >>

То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена.
към текста >>

Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища.
към текста >>

С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
към текста >>

Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание?
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание? За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството. Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка. Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления. Човек може да изключи, да премахне това от своята душа. Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване.
към текста >>

Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят.
Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми. Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят. Както човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света. И това, което той вижда и преживява по този начин като ясновидец, то живее по един подсъзнателен начин в архитекта и скулптора, прониква тяхното творчество, когато те създават художествени форми.
към текста >>

И това, което той вижда и преживява по този начин като ясновидец, то живее по един подсъзнателен начин в архитекта и скулптора, прониква тяхното творчество, когато те създават художествени форми.
В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми. Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят. Както човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света. И това, което той вижда и преживява по този начин като ясновидец, то живее по един подсъзнателен начин в архитекта и скулптора, прониква тяхното творчество, когато те създават художествени форми.
към текста >>

По един друг начин се чувствува в своите изживявания онзи, който познава свръхсетивни изживявания и който търси отношение към поетическото и музикалното творчество.
По един друг начин се чувствува в своите изживявания онзи, който познава свръхсетивни изживявания и който търси отношение към поетическото и музикалното творчество. Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема. Той се чувствува в едно чувствуване и воление в себе си.
към текста >>

По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
В особено положение, в особено забележително положение се намира ясновидството по отношение на живописта. Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-характерно. По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите. Те не се смущават едни други. Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете. Там се съдържа най-елементарното. Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове. До това чувствуване идва ясновидството от духовния свят, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия свят.
към текста >>

При това аз винаги предполагам, че се касае за художествено творчество, с което е възможно разбирателството, ако предварително нямаме налице натурализъм, а изкуство.
Не трябва да се вярва, че при описанието на цветната аура ясновидецът говори така, както живописецът говори за цветовете. Той изпитва чувството, което иначе се изпитва при жълтия и червения цвят, но това изживяване е духовно, то не трябва да се смесва с физически виждания. В тази точка съществува най-лошото криво разбиране. За ясновидеца изживяването с живописта е като нещо, което можем да наречем среща с нещо подобно, което иде от противоположната посока, където е възможно разбирателството, защото от вън идва вътре същото нещо, което е създадено от вътре. При това аз винаги предполагам, че се касае за художествено творчество, с което е възможно разбирателството, ако предварително нямаме налице натурализъм, а изкуство. Ясновидецът е принуден да имагинира /да предаде в астрални образи/ или грубо казано да илюстрира това, което изживява. Това става, като той привежда в цветове и форми това, което изживява. Тук той се среща с живописеца. И отново трябва да кажем, как стоим ние един към друг, когато той би запитал за това живописеца? Живописецът би трябвало да отговори: в мене живее нещо!
към текста >>

Същото това родство стоеше на основата на цялото творчество на Гьоте, който в определено време на неговия живот не знаеше, дали трябва да стане поет или скулптор.
Същото това родство стоеше на основата на цялото творчество на Гьоте, който в определено време на неговия живот не знаеше, дали трябва да стане поет или скулптор. Обаче ясновидецът изживява това, което за него е съдържание на духовните изживявания, вън от говора. Това е нещо, което трудно може да бъде обяснено, защото повечето хора мислят в думи, а ясновидецът мисли без думи, безсловесно и е принуден тогава да излее това, което е безсловесно в изживяването, във вече здраво оформения език. Той трябва да се приспособи към нормалните отношения на говора. Той няма нужда да чувствува това като принуждение, защото прониква до там да разбере, в какво се състои тайната на създаването на говора, на езика. Той може да се разбере чрез това, че отстранява умствената страна на говора.
към текста >>

На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин? Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно. Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
към текста >>

Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин? Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно. Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
към текста >>

Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество.
Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността. Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината. Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
към текста >>

И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/.
Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган. Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно. Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка. Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване.
към текста >>

И поетическото творчество е извличането нагоре на този несъзнателен живот.
И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата? Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия! Между сетивата и нервната система има една област, където човекът твори несъзнателно поезия. Нервната вълна се влива в неговите сетива тя протича несъзнателно, това може да бъде установено физиологично -, този живот протича в сетивата и е произвеждане на поезия: човекът живее създавайки вътрешна поезия. И поетическото творчество е извличането нагоре на този несъзнателен живот.
към текста >>

В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието.
Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата. Ние научаваме, че от тялото не идват насреща хаотични сили, а форми, които показват, че човекът е интегриран от Космоса. Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия. Между двете се намира една забележителна съзнателна област, която душа та притежава долу в нейните глъбини. Когато нервната вълна трепти между тялото и мозъка, тази нервна вълна, която е всъщност студена, интелектуална в човешкото тяло, стои в допир с топлата кръв. В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието. Човекът стои несъзнателно в духовния свят, който се разтваря чрез ясновиждането.
към текста >>

Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината.
към текста >>

Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество.
Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това. Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество. В действителност това възпрепятствуване не съществува. Но ние живеем в една епоха, в която чрез една историческа необходимост душата е тласкана да превърне в нещо съзнателно това, което е съществувало наивно подсъзнателно. Само този разбира днес времето, в което живеем, който превръща несъзнателното все повече в свободното схващане на съзнателното.
към текста >>

Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина. Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
към текста >>

382. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

От най-стари времена хората са чувствували, че съществува едно родство или поне едно отношение между художествената фантазия, художественото творчество, художествената наслада и свръхсетивното познание
От най-стари времена хората са чувствували, че съществува едно родство или поне едно отношение между художествената фантазия, художественото творчество, художествената наслада и свръхсетивното познание
към текста >>

Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
към текста >>

От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят.
към текста >>

Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят. Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности.
към текста >>

Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности.
Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят. Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности. Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния смисъл на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение.
към текста >>

Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта.
към текста >>

Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят.
към текста >>

Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание.
към текста >>

В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
към текста >>

В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия.
Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
към текста >>

Тук може да се види, колко принципно се различава това ясновидство от художественото творчество.
Тук може да се види, колко принципно се различава това ясновидство от художественото творчество. Двете почиват различно душевно устройство и душевно настроение: обаче този, който се стреми към свръхсетивното познание в смисъла, в който то се разбира тук, той ще има особени опитности с изкуството.
към текста >>

Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия.
Първо една главна опасност. Човек не може да бъде от сутрин до вечер духовен изследовател. Виждането в духовния свят е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо. Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния свят. Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия. Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, както неясновидецът. Такива впечатления той има в моментите, в които не се намира в състоянието на ясновиждане. Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния свят, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
към текста >>

Мисленето, което царува при ясновиждането, включва пространството в своето творческо изживяване.
Именно при опитностите с изкуството можем да охарактеризираме това, което ясновидецът изживява по отделно в неговите душевни способности. Като се опитва да се пренесе в архитектурните форми и размер ни отношения, в това, което архитектът внася като по магия в своите постройки, той се чувствува сроден с тези архитектурни размерни отношения и хармонии, с това именно, което в него, в ясновидеца, се развива като съвършено друго мислене в сравнение със сянкообразното мислене на обикновения живот. Ясновидецът развива едно ново мислене, което не е така сродно с нищо друго освен с формите, в които архитектът мисли и които той създава. Мисленето, което царува в обикновения живот, няма нищо общо с действително то ясновиждане. Мисленето, което царува при ясновиждането, включва пространството в своето творческо изживяване. Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния свят, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене. Ясновидецът чувствува: във всичко това, което се проявява в хармонии на размерите и на формите, действуват волята и емоционалните чувства. Той се научава да познава силите на света в такива преминаващи през отношенията на размерите и числата форми, както те действуват в неговото мислене. Ето защо в своето мислене той се чувствува сроден с това, което архитектът оформя. Когато в него оживява един нов живот на чувствата не този на обикновеното съзнание -, той се чувствува в известно отношение сроден с това, което архитектът и скулпторът създават във форми.
към текста >>

Тази е причината, поради която при всичко, което в поезията е недействително, което е само фразеологично, което не извира от творческата сила, а е скалъпена, действува така неприятно на ясновидеца: той вижда при това, което не е никаква поезия, но все пак иска да създаде нещо фразеологично, гримасната карикатура.
Той изживява това в една интензивна форма. Това, което той изживява, зависи от степента, до която се е развил в ясновидството. С поетическото изкуство положението е особено. Поетът изразява чрез езика или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията. Например едно драматично лице, което поетът изобразява, което той оставя да каже малко думи, то се оформя от тези малко думи в завършена имагинация на неговата човешка личност. Тази е причината, поради която при всичко, което в поезията е недействително, което е само фразеологично, което не извира от творческата сила, а е скалъпена, действува така неприятно на ясновидеца: той вижда при това, което не е никаква поезия, но все пак иска да създаде нещо фразеологично, гримасната карикатура. Докато пластичното се превръща за него в духовна интелектуалност, поетичното се пренася в пластичното и предметното, което той трябва да вижда, да гледа. Той гледа това, което е истинно, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото въображение, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира. Такива са изживяванията по отношение на поезията и музиката.
към текста >>

Той гледа това, което е истинно, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото въображение, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира.
С поетическото изкуство положението е особено. Поетът изразява чрез езика или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията. Например едно драматично лице, което поетът изобразява, което той оставя да каже малко думи, то се оформя от тези малко думи в завършена имагинация на неговата човешка личност. Тази е причината, поради която при всичко, което в поезията е недействително, което е само фразеологично, което не извира от творческата сила, а е скалъпена, действува така неприятно на ясновидеца: той вижда при това, което не е никаква поезия, но все пак иска да създаде нещо фразеологично, гримасната карикатура. Докато пластичното се превръща за него в духовна интелектуалност, поетичното се пренася в пластичното и предметното, което той трябва да вижда, да гледа. Той гледа това, което е истинно, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото въображение, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира. Такива са изживяванията по отношение на поезията и музиката.
към текста >>

Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта.
По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта. За свръхсетивното познание живописта стои като самотна. И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено. Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество. Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта. Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него. Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове. Той довежда това до повърхността на живописната нагледност. Ясновидецът идва от противоположната страна. Той сгъстява това, което се на мира в неговата ясновидска дейност, до душевно оцветяване; той пропива с цветове това, което иначе е безцветно, като че илюстрира вътрешно, образува имагинации.
към текста >>

Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език.
Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване. Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа. Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено. Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език.
към текста >>

Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия".
към текста >>

Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
към текста >>

Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
към текста >>

Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика.
Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
към текста >>

Ясновидството се развива при същите състояния, които можем да отделим от художественото творчество и изживяване, но двете не могат да си пречат, когато те са правилно изживяни. Напротив.
От това се вижда, че тези области са строго разделени в човешкото изживяване. Ето защо неоснователен е страхът, който се проявява от много хора на изкуството, че първичността на изкуството се изгубва чрез ясновидството. Ясновидството се развива при същите състояния, които можем да отделим от художественото творчество и изживяване, но двете не могат да си пречат, когато те са правилно изживяни. Напротив.
към текста >>

Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус.
Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние. Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание. Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус. По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
към текста >>

383. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество
Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество
към текста >>

Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада.
Няколко приятели, които присъствуваха на моите изнесени в Мюнхен сказки върху отношенията на Духовната Наука и изкуство, бяха на мнение, че трябва да говоря и тук във Виена върху изказаните там мисли. Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада.
към текста >>

Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството.
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
към текста >>

И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
към текста >>

Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
към текста >>

Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света. Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
към текста >>

Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца.
Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание. Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца.
към текста >>

Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор.
Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение. Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/. Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят. В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление.
към текста >>

Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене. Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
към текста >>

Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество.
Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество. Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят. С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това.
към текста >>

Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор.
Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество. Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят. С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание.
към текста >>

Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих.
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света. Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло. Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред. Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното. Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство?
към текста >>

И това, което действува и тъче като нещо самостоятелно духовно, което художникът долавя несъзнателно, но ясновидецът го изживява съзнателно, е общото в ясновидското схващане на света и в художественото творчество, само че ясновидецът го изказва също духовно, а художникът, понеже не може да го изкаже, а го има само несъзнателно в своите ръце, в своята фантазия, може да го въплъти в материята.
Следователно само имитирането на модела няма вече художествена стойност, няма повече художествена стойност от подражанието чрез някакви звуци на песента на славея. Истинското изкуство започва там, където вече не се подражава нищо, а се работи от нещо ново, художествено. В архитектурата при музиката не, при скулптурата много ние се опираме на модела. Обаче това, което се отнася по някакъв начин подражаващо към модела, е нещо друго, а не изкуство. Изкуството започва едвам там, където не може вече да става дума за подражание. И това, което действува и тъче като нещо самостоятелно духовно, което художникът долавя несъзнателно, но ясновидецът го изживява съзнателно, е общото в ясновидското схващане на света и в художественото творчество, само че ясновидецът го изказва също духовно, а художникът, понеже не може да го изкаже, а го има само несъзнателно в своите ръце, в своята фантазия, може да го въплъти в материята.
към текста >>

По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
Аз не разбирам това като едно постоянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане. Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска. В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество.
към текста >>

Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество.
Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса. Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм. Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса. То се проявява в нашата вътрешна музика. Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество. Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено.
към текста >>

Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма.
към текста >>

И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>

Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството.
към текста >>

За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва.
Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството.
към текста >>

Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство.
Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството. Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство. Обикновено се мисли, че ясновиждането, което разбираме тук, е нещо, което е напълно чуждо но човека; но то стои на самия човешки живот, само че в една област, където хората не го забелязват. Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно растение, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек. Външните неща действуват върху мене чрез това, което те са с помощта на моите сетивни органи. Когато един човек стои срещу един друг човек, сетивата действуват съвършено различно. Хората от нашето време не са никак склонни да схващат духовното.
към текста >>

Това е особеното при живописта, че душевното се докосва с художественото, с творческото.
Аз мога да си помогна с линията, обаче това е последствие на действието на цветовете едни в други. Така човек разбира истински тайната на цветовете. Той знае, че изпълнява едно вътрешно движение, че движение живее в това, което рисува. Той знае: ти не можеш да направиш това по друг начин, освен като третираш синьото по определен начин. С цвета той има неговата вътрешност. Това е особеното при живописта, че душевното се докосва с художественото, с творческото.
към текста >>

Когато хората разбират в тази област, за какво се касае, те ще видят, че онова, което се разбира под ясновидство, може да бъде добър приятел с художественото творчество, че те взаимно се подбуждат, че могат взаимно да се оплодят.
Когато хората разбират в тази област, за какво се касае, те ще видят, че онова, което се разбира под ясновидство, може да бъде добър приятел с художественото творчество, че те взаимно се подбуждат, че могат взаимно да се оплодят. Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни принципи. Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството. Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така. Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма.
към текста >>

384. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>

Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>

385. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

чрез фантазията, чрез творческата сила на човека.
Аз трябваше да се освободя от това изживяване, чрез което така да се каже художествено се явяваше преизлято в една форма без съдържание, когато държах моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика". Аз можах да приема това, което беше напълно оправдано във възгледа на Цимерман, че в изкуството имаме работа не със съдържанията, не с въпроса "Какво", не с това, което бива направено от съдържанието на наблюдаваното и т.н. чрез фантазията, чрез творческата сила на човека. И ние видяхме, че Цимерман взе също формата на Шилер. Аз можах да разбера напълно дълбоката оправданост на тази тенденция, но не можах да престана да противопоставям на това, че онова, което може да бъде постигнато по този начин от действителната фантазия като форма, трябва да бъде издигнато нагоре и трябва сега да се яви в изкуството така, щото от произведението на изкуството да получим едно подобно впечатление какво то иначе получаваме само от света на идеите. Да бъде одухотворено това, което човекът възприема, да издигнем сетивното в сферата на духа, а не унищожаването на духа чрез формата, това беше онова, от което се стремях да се освободя тогава от това, което бях приел в едно вярно обработване на Хербартовата естетика.
към текста >>

Като основен елемент във всичко поетическо създадено от Новалис живееше музикалното, звучащият художествен живот, който се изявява от хармонията на света и който е също творческият елемент, който работи най-интимно, най-вътрешно художествено върху човешкото същество.
Ние виждаме, че поезията влиза в света със силна душа или със силен дух, и от нейната сила тя си подрежда едно пространство и едно време. Но та преодолява пространството и времето, като претопява пространството и времето чрез силата на човешката душа и това претопяване на пространството и времето чрез силата на човешката душа се крие психологията на поезията. Обаче през този процес на претопява нето на пространството и времето при Новалис звучи нещо, което се е намирало вътре в тях като един дълбок основен елемент. Ние можахме и можем да чуем навсякъде този тон минаващ през онова, което Новалис е разкрил на човечеството и тогава не можем другояче, освен да си кажем: това, което е душа, което е дух, то се яви там, за да остане поетическо, за да може чрез усвояване на пространството и времето да претопи поетически това време и това пространство. Но първо остана нещо като основа на това душевно естество, което лежи най-дълбоко в човешката душа, лежи така дълбоко, че може да бъде открито като формираща сила, като оформя най-дълбоките вътрешни отношения на самия човешки организъм, живеейки като душа в най-дълбоката вътрешност на човека. Като основен елемент във всичко поетическо създадено от Новалис живееше музикалното, звучащият художествен живот, който се изявява от хармонията на света и който е също творческият елемент, който работи най-интимно, най-вътрешно художествено върху човешкото същество.
към текста >>

И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
Аз не искам да дам на този въпрос един теоретически отговор. Тук бих искал отново да обърна погледа си към действителността и тази действителност е налице; тя също се е развила и проявила в хода на човешкото развитие. Когато Гьоте беше достигнал възрастта, в която Новалис напусна физическия свят от своето музикално-поетическо настроение, в душата на Гьоте се роди най-дълбокият копнеж да проникне в онзи художествен свят, който е стигнал до най-голяма висота в изобразяването на онази същност, която може да се прояви в пространството и времето. На тази възраст в Гьоте се разгоря копнежът да слезе на юг, за да долови в италианските произведения на изкуството в пространството и времето нещо от това, от което е творило едно изкуство, което добре е разбирало да внесе истински художествено пространствените и временните форми, преди всичко в пространствените форми. И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
към текста >>

Кое е при Новалис това, което го превръща психологически в нещо музикално-поетическо-творческо?
Гьоте е изживял, как, когато човек прониква в своята вътрешност в пространство и време и иска да остане поетично-музикален, пространството и времето се претопяват в човешкото схващане. Гьоте е почувствувал, когато човекът вработи своето духовно-душевно естество, когато го вдълбава с длетото в пространственото и времевото, така че духовно-душевното отново се явява от пространственото и времевото вече обективирано. Как духът и душата на човека, без да останат при сетивното схващане, без да останат да стоят в окото, излизат навън за да проникнат под повърхността на нещата, да създадат навън архитектурата, да произведат скулптурата, това изживя Гьоте в онези моменти, които го доведоха до изказването: тук има необходимост, тук е Бог. Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото подсъзнание от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света. Тук се намира онова, което човек изживява художествено, когато той може да впечати, да вдълбае, да вложи като сили в силите, които се намират под повърхността на физическото съществувание. Кое е при Новалис това, което го превръща психологически в нещо музикално-поетическо-творческо? Кое е при Гьоте това, което го тласка да чувствува най-пълната необходимост на творчеството на природата в изобразителните изкуства, да чувствува напълно несвободната необходимост на творчеството на природата при пространствените, при материалните произведения на изкуството? Кое е това, което го тласка тук, да каже въпреки чувствуването на необходимостта: Тук е Бог?
към текста >>

Кое е при Гьоте това, което го тласка да чувствува най-пълната необходимост на творчеството на природата в изобразителните изкуства, да чувствува напълно несвободната необходимост на творчеството на природата при пространствените, при материалните произведения на изкуството?
Гьоте е почувствувал, когато човекът вработи своето духовно-душевно естество, когато го вдълбава с длетото в пространственото и времевото, така че духовно-душевното отново се явява от пространственото и времевото вече обективирано. Как духът и душата на човека, без да останат при сетивното схващане, без да останат да стоят в окото, излизат навън за да проникнат под повърхността на нещата, да създадат навън архитектурата, да произведат скулптурата, това изживя Гьоте в онези моменти, които го доведоха до изказването: тук има необходимост, тук е Бог. Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото подсъзнание от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света. Тук се намира онова, което човек изживява художествено, когато той може да впечати, да вдълбае, да вложи като сили в силите, които се намират под повърхността на физическото съществувание. Кое е при Новалис това, което го превръща психологически в нещо музикално-поетическо-творческо? Кое е при Гьоте това, което го тласка да чувствува най-пълната необходимост на творчеството на природата в изобразителните изкуства, да чувствува напълно несвободната необходимост на творчеството на природата при пространствените, при материалните произведения на изкуството? Кое е това, което го тласка тук, да каже въпреки чувствуването на необходимостта: Тук е Бог?
към текста >>

386. Съдържание GA_276 Изкуството и неговата мисия

Художественото творчество човешката борба за хармония между Дух и материя.
Изкуството материално проявление на свръхсетивно съдържание във форми, цветове, думи и звуци. Художественото творчество човешката борба за хармония между Дух и материя. Епохата на Гьоте и Шилер. Романтика и класика в изкуството.
към текста >>

387. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>

Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>

Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния свят.
Да, древните гърци изобщо не биха разбрали защо някой трябва да подражава на природата. Защото ако даден човек не участвува в определен духовен живот, той едва ли копнее да създаде нещо, което надхвърля чисто природните дадености. И ако не участвува в духовния живот, откъде би могъл той да черпи своето вдъхновение? Отникъде другаде, освен от природата? Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния свят. Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят. Фактически то никога не е имало други източници освен тях. И ако би искала да бъде честна пред себе си, една натуралистична епоха би трябвало да разбере, че тя може да съществува само в рамките на антихудожественото филистерство. А нашата съвременна епоха, както знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния.
към текста >>

Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят.
Да, древните гърци изобщо не биха разбрали защо някой трябва да подражава на природата. Защото ако даден човек не участвува в определен духовен живот, той едва ли копнее да създаде нещо, което надхвърля чисто природните дадености. И ако не участвува в духовния живот, откъде би могъл той да черпи своето вдъхновение? Отникъде другаде, освен от природата? Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния свят. Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят. Фактически то никога не е имало други източници освен тях. И ако би искала да бъде честна пред себе си, една натуралистична епоха би трябвало да разбере, че тя може да съществува само в рамките на антихудожественото филистерство. А нашата съвременна епоха, както знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния.
към текста >>

388. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки.
Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения усет, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от еволюцията на човечеството; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент. Но занапред този момент трябва да бъде преодолян! Не става дума за това, че бъдещите поколения ще престанат да разбират перспективата. Ние трябва да разбираме перспективата, но наред с това трябва отново да се върнем и към цветната перспектива. За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки. Ето защо аз отново бих искал да Ви припомня това, което изтъкнах тук в моите лекции върху цветовете*13 и което после Алберт Щефен преразказа толкова увлекателно, така че неговият преразказ се оказа по-лесен за разбиране от моите собствени думи. Вие ще намерите казаното от Щефен в списанието „Гьотеанум“. Това е едното. Другото опира до следния въпрос: В природата ние непрекъснато срещаме едни или други цветове и ги свързваме с различните предмети, които сме свикнали да измерваме, претегляме и т.н. Обаче за нас, като антропософи, нещата трябва да са пределно ясни: Цветовете са от духовно естество!
към текста >>

Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд.
Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето. И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно. Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд. Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало. И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят. Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>

Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно. Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд. Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало. И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят. Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>

Тайните на вътрешната душевно-духовна човешка природа, до които стигаме благодарение на антропософията, упражняват своето плодотворно въздействие също и в областта на музиката, и то не теоретично, а направо там, където блика самото музикално творчество.
Следователно, отдавайки се на музиката, човекът се обръща към своята собствена душевно-духовна същност. Тайните на вътрешната душевно-духовна човешка природа, до които стигаме благодарение на антропософията, упражняват своето плодотворно въздействие също и в областта на музиката, и то не теоретично, а направо там, където блика самото музикално творчество. Защото, съгласете се, че когато аз казвам: „Ето, нека сега да отправим поглед към неживия материален свят“, това не е някаква теоретична постановка. Възприемайки този цвят в цветове, ние осъществяваме един космически спомен.
към текста >>

И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност. И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада. Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения. Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>

389. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората.
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората. Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето. В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа. Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството. В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера.
към текста >>

Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят.
Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие. Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят. За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока.
към текста >>

И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество.
Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие. Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят. За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока. В хода на нашите продължителни изследвания ние сме разисквали доста подробности; ето защо днес аз ще загатна само отделни моменти в подкрепа на основната теза.
към текста >>

Ето защо трябва да кажем: В своята сериозна световна мисия, художественото творчество се проявява у Гьоте като нещо изключително велико и мощно.
И още нещо: Гьоте навсякъде показваше своята привързаност към класицизма и непрекъснато се стремеше, както казах, да пречисти и извиси сетивно-физическите явления до такава степен, че те да блеснат в сиянието на божествено-духовния свят. Гьоте се бореше неуморно, обаче ние виждаме, че тук става дума за една мисия, която ако бъде достатъчно дълбоко проумяна просто надхвърля човешките сили, дори и силите на един Гьоте. Ето защо трябва да кажем: В своята сериозна световна мисия, художественото творчество се проявява у Гьоте като нещо изключително велико и мощно. А това, което после възникна като романтизъм, става още по-разбираемо, когато го разглеждаме именно във връзка с Гьоте.
към текста >>

Естествено, той не стигна до равнището и до творческата мощ на Гьоте.
Естествено, той не стигна до равнището и до творческата мощ на Гьоте. Обаче вижте почти младежкото съчинение на Лудвиг Тик: Странствуванията на Щернбалд, което донякъде наподобява Гьотевия Вилхелм Майстер. Какво представляват тези странствувания на Щернбалд? Всъщност те представляват странствуванията на човешката душа в страната на изкуството. Щернбалд се измъчва от непосилно тежкия въпрос: Дали ще успея по един художествен начин да издигна сетивно-физическата действителност до сиянието на духовния свят?
към текста >>

390. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ето как благодарение на такива подробности ние отново стигаме до онова, което някога е било характерно за художественото творчество, а именно че художествените произведения са отвеждали хората направо в духовните светове.
Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта. Обаче ние трябва да разбираме и пространствената перспектива. И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало. И все пак, същественото се свежда до цветната перспектива, която преодолява третото измерение не чрез скъсяване или удължаване на разстоянията, а чрез духовно-душевните съотношения между синьото и червеното, или между синьото и жълтото. В живописта трябва да бъде овладяна именно цветовата перспектива, която преодолява пространствените измерения по духовен път. Ето как благодарение на такива подробности ние отново стигаме до онова, което някога е било характерно за художественото творчество, а именно че художествените произведения са отвеждали хората направо в духовните светове.
към текста >>

391. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Виждате ли, всъщност художественото творчество е възможно само тогава, когато художественото произведение лежи вътре в мировите закономерности.
Виждате ли, всъщност художественото творчество е възможно само тогава, когато художественото произведение лежи вътре в мировите закономерности. И онези стари художници, които рисуваха картините си върху стените на църквите, бяха наясно с това, защото тези картини служеха като предводители на вярващите и художниците знаеха, че картините им се намират тук, на земята, но в същото време служат за предводители в духовния свят.
към текста >>

И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество.
И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество. Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати. Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури. докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура.
към текста >>

392. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Напълно естествено беше познанието да прелее в художествено творчество, когато например възникна идеята да се построи една сграда, каквато е Гьотеанума.
Напълно естествено беше познанието да прелее в художествено творчество, когато например възникна идеята да се построи една сграда, каквато е Гьотеанума. Сега това, което до този момент антропософията излагаше в идеи, трябваше да се прояви в художествени форми. Гьоте, който действително имаше художествен усет за нещата, казва: Изкуството е една манифестация на скритите природни закони, без което те никога нямаше да се проявят! И Гьоте усети именно това, което антропософията се готвеше да каже на света. Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия. Защото често пъти се случва нещо твърде лошо.
към текста >>

Виждате ли, по този начин антропософското познание предизвиква един могъщ вътрешен подем в художественото творчество, защото то ни възвръща живота, без да ни омаломощава с някакви абстрактни понятия.
Виждате ли, по този начин антропософското познание предизвиква един могъщ вътрешен подем в художественото творчество, защото то ни възвръща живота, без да ни омаломощава с някакви абстрактни понятия. Ние се издигаме нагоре към повърхността на човешкото тяло, където откриваме здравия светлорозов цвят на инкарната, или потъваме в духовните измерения на физическото тяло, където цари бялото, или виждаме как душата не може да се справи с физическото тяло, в резултат на което то се разболява и пред нас се появява зеленото, като във всеки от тези случаи ние оставаме горе при повърхността на човешкото тяло.
към текста >>

И когато после музикалният елемент бъде пренесен в поетичното творчество, ние усещаме: Ето, сега в думите прозвучава не друго, а същата тази вътрешна музика, която извира от кръвта и нервите.
За разлика от външната музика, в човешкия организъм съществува и една вътрешна музика, чиито изпълнители са кръвоносната и нервната система, и в тази вътрешна музика има нещо много, много величествено. И когато после музикалният елемент бъде пренесен в поетичното творчество, ние усещаме: Ето, сега в думите прозвучава не друго, а същата тази вътрешна музика, която извира от кръвта и нервите. В хекзаметъра, в шестостъпния гръцки стих, където трите дълги срички се редуват с една цезура, ние долавяме как издишването обхваща само половината от хекзаметъра заедно с цезурата, долавяме как вмъквайки се в четирите дължини кръвта започва да свири с инструмента на дишането. Произнасяйки правилно половината от хекзаметъра, ние ясно усещаме как кръвта нахлува в нашата нервна система.
към текста >>

Но така или иначе, Вие разбирате: Ако тръгнем от външното обкръжение, от архитектурата, пластиката и живописта, и навлезем във вътрешната природа на човека, където се докосваме до музикално-поетичния елемент, тогава живото обхващане на света и човека непрекъснато прелива в едно първично художествено усещане, или казано с други думи, в един могъщ подтик за художествено творчество.
Още с първите си стъпки в рецитаторското изкуство, ние започваме да разгадаваме вътрешния, божествен художник, който е скрит вътре в човека. Върху това ще говоря по-подробно още в следващата лекция. Но така или иначе, Вие разбирате: Ако тръгнем от външното обкръжение, от архитектурата, пластиката и живописта, и навлезем във вътрешната природа на човека, където се докосваме до музикално-поетичния елемент, тогава живото обхващане на света и човека непрекъснато прелива в едно първично художествено усещане, или казано с други думи, в един могъщ подтик за художествено творчество.
към текста >>

393. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Завчера се постарах да обясня, че антропософското познание, което в същото време е идентично с вътрешния живот на душата, съвсем не ни отклонява от изкуството и от художественото светоусещане, и че всеки, който пълнокръвно живее в антропософията, рано или късно открива в себе си същинските извори на художественото творчество.
Завчера се постарах да обясня, че антропософското познание, което в същото време е идентично с вътрешния живот на душата, съвсем не ни отклонява от изкуството и от художественото светоусещане, и че всеки, който пълнокръвно живее в антропософията, рано или късно открива в себе си същинските извори на художественото творчество. Опитах се още, навлизайки в различните области на изкуството, да посоча как истинското изкуство непрекъснато се стреми да се освободи от обичайните изразни средства.
към текста >>

Естествено, в процеса на художественото творчество, аз винаги се осланям на моя художествен усет, а не на абстрактното мислене.
Естествено, в процеса на художественото творчество, аз винаги се осланям на моя художествен усет, а не на абстрактното мислене. Художественото произведение може да бъде разбрано само от художественото познание. Ето защо аз не прибягвам до каквито и да е логически доказателства, за да обясня как при съчетанието между тези четири цвята у нас възниква желанието да имаме един цялостен, завършен образ. Необходимо е само да очертаем тези контури и вътре в тях да изградим съответния образ. Посочените четири цвята винаги съдържат в себе си известен елемент от сянката. Бялото, тъй да се каже, е най-светлата сянка, понеже бялото представлява един вид сянка на самата светлина.
към текста >>

Но свободна, творческа фантазия, то не притежава.
За да вникнем в силите на фантазията, нека да се обърнем към малкото дете. В най-добрия случай то може да има случайни хрумвания. Но свободна, творческа фантазия, то не притежава. Силите на фантазията може и да са в него, но не се проявяват фантазията не е нещо, което чака определена възраст, за да изскочи внезапно от човека, сякаш идвайки от нищото. Всъщност фантазията е скрита в детето, макар и да не може да се прояви; фактически детето е преизпълнено с фантазия.
към текста >>

Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа.
Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията. Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа. Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н. И защо те би трябвало да вършат това? щеше да се запита всеки грък от времето преди Софокъл. И наистина, тези неща и без друго се срещат в ежедневието. Достатъчно е да излезем на улицата и ще видим, как хората разговарят и жестикулират.
към текста >>

От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество.
В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството. Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството. От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество. Поначало художественият елемент възниква от човешкия светоглед. И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са чували за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело? Изкуството винаги възниква от вътрешното осмисляне, от вътрешното изживяване на света. И една от задачите на антропософията е да ни подтикне към това, да изживяваме света по един честен, следователно, по един духовен начин.
към текста >>

394. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Името „Гьотеанум“ идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
*11. Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел. Името „Гьотеанум“ идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
към текста >>

395. Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Заедно с това той ни обръща внимание в отпечатаните тук лекции и отговори на въпроси върху духовните скрити причини на музикалното творчество и изживяване от различни гледни точки.
Музиката е единственото изкуство, с което Рудолф Щайнер не се е занимавал практически. Но в неговите творби се срещат многобройни мнения за нея. В своята целокупност те показват, че той е притежавал обширно и задълбочено познание в музикалната история, както и в музикалната наука. Заедно с това той ни обръща внимание в отпечатаните тук лекции и отговори на въпроси върху духовните скрити причини на музикалното творчество и изживяване от различни гледни точки. Също така той говори за праизвора на музиката в духовния свят на девакана, за нейната връзка с човешката същност, за значението ѝ в човешкия живот в най-дълбоко минало, в настоящето и в бъдещето; за духовния праизвор на инструментите. Така тези текстове дават много подтици за задълбочаване на музикалното изживяване и музикалното разбиране, както и импулси в областта на музикалното творчество.
към текста >>

Така тези текстове дават много подтици за задълбочаване на музикалното изживяване и музикалното разбиране, както и импулси в областта на музикалното творчество.
Музиката е единственото изкуство, с което Рудолф Щайнер не се е занимавал практически. Но в неговите творби се срещат многобройни мнения за нея. В своята целокупност те показват, че той е притежавал обширно и задълбочено познание в музикалната история, както и в музикалната наука. Заедно с това той ни обръща внимание в отпечатаните тук лекции и отговори на въпроси върху духовните скрити причини на музикалното творчество и изживяване от различни гледни точки. Също така той говори за праизвора на музиката в духовния свят на девакана, за нейната връзка с човешката същност, за значението ѝ в човешкия живот в най-дълбоко минало, в настоящето и в бъдещето; за духовния праизвор на инструментите. Така тези текстове дават много подтици за задълбочаване на музикалното изживяване и музикалното разбиране, както и импулси в областта на музикалното творчество.
към текста >>

396. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

За същността на творчеството.
За същността на творчеството. Преживяването на отделния тон. Връзката между цвят, реч и песен. Отклоняването на драматическото изкуство към натурализма. Възникването на евритмията, разгледано от окултна гледна точка на човешката същност. Връзката на Гьоте с учението за тоновете.
към текста >>

Животът след смъртта в творческия тон и творческото слово на духовния свят, в света на музиката.
Прареч и прапесен. Съгласният и гласният елемент. Дванадесетте съгласни. Човешкият организъм като музикален инструмент. Животът след смъртта в творческия тон и творческото слово на духовния свят, в света на музиката. Душевно гласното и планетите, душевно съгласното и животинският кръг. Планетните богове като свирещи на космическия инструмент на звездното небе.
към текста >>

Рудолфщайнер-живот и творчество.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
към текста >>

397. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Той трябва да извлече от своята душа мотивите на музикалното творчество.
Когато музикантът композира, той не може да подражава на нищо. Той трябва да извлече от своята душа мотивите на музикалното творчество. Откъде ги донася, това ще се установи, ако обърнем внимание на световете, които не се възприемат от сетивата. Трябва да видим как са устроени по-висшите светове. Човек е в състояние да отключи в душата заложени способности, които иначе дремят. Както е възможно за слепородения физическият свят да стане видим чрез операция, така също вътрешните органи на човека могат да се развият, за да може той да разпознае по-висшите духовни светове.
към текста >>

Така се получава чувството на блаженство от слушането на музика, а също и от музикалното творчество.
Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло. Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло. След това изпраща съзнателно звуците в етерното тяло и преодолява тоновете, които са вече в него. Така се получава чувството на блаженство от слушането на музика, а също и от музикалното творчество. При някои музикални звучения нещо от астралното тяло навлиза в етерното тяло. Така то получава нови тонове. Възниква своеобразна борба между тялото на усещането и етерното тяло. Когато тези тонове са толкова силни, че преодоляват тоновете на етерното тяло, тогава възниква ведра музика, в мажорна тоналност. Когато една музика звучи в мажорна тоналност, тогава може да се види как тялото на усещането става победител над етерното тяло.
към текста >>

398. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Природата намира в него своя завършек, своя апогей, тя, така да се каже, възликува в него, в творчеството му.
Двамата приемат, че в природата съществуват намерения, които тя не постига напълно в делата си, не може да доведе до пълно проявление, най-малкото не ги постига в подробности. Творецът се стреми да разпознае тези намерения в природата, да ги обедини и да ги представи. Така разбираме, че Гьоте иска да каже, че изкуството е откровение на тайните намерения на природата, че творецът представлява продължението на природата. Той приема природата в себе си, оставя я да се възроди в него и да излезе от него. Като че ли природата не би могла да придобие завършеност и в човека се открива възможността да доведе делото й докрай. Природата намира в него своя завършек, своя апогей, тя, така да се каже, възликува в него, в творчеството му.
към текста >>

399. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в сън до съзнателното творчество.
За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в сън до съзнателното творчество. Бих искал да изясня защо музиката въздейства толкова непосредствено. В девакана сме си у дома, там живее нещо вечно и когато на човека тук се дава нещо от прародината, не е чудно, че той се затрогва. И затова влиянието на музиката е толкова голямо дори върху най-обикновения човек, който не предчувства нищо от това, което му се говори чрез музикалните тонове: Аз съм ти, а ти си от моята същност.
към текста >>

400. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Сега сте вътре в творческия тон, в творческото слово.
Сега сте вътре в мировата музика, в мировата песен. Сега сте вътре в творческия тон, в творческото слово. И ако тук, на земята, си представите тона, който се разкрива като звук, тук той живее във въздуха. Но физическата представа, че въздушното формирование е тонът, е само наивна представа. Наистина е наивна. Защото само помислете, че тук например имате под и върху него човек. Подът определено не е човекът, но трябва да е там, за да може човекът да стои върху него, иначе той не би могъл да е там.
към текста >>

401. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Като древен грък той виждаше тези същества на формата и как от техните крайници излизат сияещи мисловни сили, които после се вливат в световните процеси, и как по-нататък те действат като творчески световни сили на интелигентността.
Когато един древен грък, изхождайки от науката на своите мистерии, искаше да си даде сметка откъде идват всъщност неговите мисли, той трябваше да го направи по такъв начин, че да си каже: Аз обръщам моя духовен поглед към онези същества, които ми се откриват чрез мистерий-ната наука като Духове на формата, като сили на формата. Това са носителите на космическата интелигентност, това са носителите на космическите мисли. Те оставят мислите да струят през световните събития, те предават тези човешки мисли на душата, която си ги представя, като ги изживява. Който чрез една определена инициация е преминал в свръхсетивния свят в онези времена на гръцкия живот и е стигнал до изживяването на тези Духове на формата, той ги е виждал и за да си изгради правилен образ за тях, е трябвало да им прибави като атрибут струящите през света сияещи мисли. Като древен грък той виждаше тези същества на формата и как от техните крайници излизат сияещи мисловни сили, които после се вливат в световните процеси, и как по-нататък те действат като творчески световни сили на интелигентността. Той казваше приблизително следното: Силите на формата, Властите, имат във вселената, в космоса професията да изливат мисли през световните събития. И както сетивната наука описва делото на хората, докато те вършат едно или друго, заедно или поотделно, така би трябвало една свръхсетивна наука, виждайки дейността на силите на формата през характерната епоха, да описва как тези свръхсетивни същества оставят да струят мисловни сили, как ги приемат едни от други, и как в това струене и в това приемане са включени онези мирови процеси, които се представят на човека отвън като природни явления.
към текста >>

Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето познание, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир - „Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев“[2] - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния свят.
Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето познание, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир - „Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев“[2] - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния свят. И така те си казваха: В прастари времена хората се преживяваха като такива, когато чрез най-важните човешки дейности - както показах това за музикалното, но и за мисловното схващане беше същото - излизаха от себе си и се преживяваха заедно с боговете. Онова, което те преживяваха тогава, по-късно го загубиха.
към текста >>

402. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

29 юли 97 Християнската мистерия Тайната на Граала в творчеството на Рихард Вагнер
29 юли 97 Християнската мистерия Тайната на Граала в творчеството на Рихард Вагнер
към текста >>

Духовно познание и творчество в изкуството.
14 май 181 Земна смърт и вселенски живот. 14-та лекция 1 юни 271 Изкуство и познание за изкуството. Сетивносврьхсетивното. Духовно познание и творчество в изкуството.
към текста >>

Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на духа.
2 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници. Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на духа.
към текста >>

403. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

404. Съдържание GA_284 Окултни знаци и символи

Творческият комичен тон Изливане цвят и формиращи сили от Акаша.
Творческият комичен тон Изливане цвят и формиращи сили от Акаша.
към текста >>

Инволюция, еволюции и творчество от Нищо, Числото Четири, знак на Сътворението.
Символизмът на числата. Мистиците н времето на Коперник. Инволюция, еволюции и творчество от Нищо, Числото Четири, знак на Сътворението.
към текста >>

405. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Творческият космичен тон оцветяването и формиращите сили на Акаша
Творческият космичен тон оцветяването и формиращите сили на Акаша
към текста >>

Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина.
За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение. Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват. Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния свят от свой собствен опит.
към текста >>

Това, което виждате разпростряно в космическото пространство е подредено от този творчески тон на Върховния Бог.
Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии. Образуват се всевъзможни видове фигури, според височината на тона. Тонът постига едно разпределение на материала. Тези фигури се наричат, фигури на Хладни. Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им. Това, което виждате разпростряно в космическото пространство е подредено от този творчески тон на Върховния Бог. Поради това, че този тон е прозвучал през всемирното пространство, материята се е сформирала в слънчева система, в планетна система. Може, следователно, да видите, че изразът "небесна хармония" е нещо повече от наивно сравнение. Това е реалност.
към текста >>

406. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Това е творчество, което няма нищо общо с еволюция и инволюция.
Същото е и в другите сфери на живота. Да си представим художника Микеланджело, да нарежда група модели. В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко. Микеланджело е тук, а онова, което подрежда е там. Нещо ново образът възниква в душата му. Това е творчество, което няма нищо общо с еволюция и инволюция. Нещо съвършено ново е, което възниква от общуването между едно същество, което може да получи и едно същество, което може да даде. Такива нови създавания винаги се пораждат чрез общуване на същество със същество и такива нови създавания, творби, са едно начало.
към текста >>

Да си спомним за какво размишлявахме вчера, как мислите са творчески, как могат да облагородят душата, в действителност, как по-късно въздействуват при сформирането на тялото.
Да си спомним за какво размишлявахме вчера, как мислите са творчески, как могат да облагородят душата, в действителност, как по-късно въздействуват при сформирането на тялото. Каквото и едно същество да мисли, мисловата творба, творбата на понятието, работи и действува по-нататък. Това е едно ново творение и същевременно едно ново начало, защото поражда последствия. Ако днес имате добри мисли, те ще бъдат плодоносни за далечното бъдеще, защото душата Ви върви по своя път в духовния свят. Тялото Ви се връща към елементите и се разпада. Дори, ако всичко, чрез което мисълта е била породена, се разпадне, въздействията от мисълта остават.
към текста >>

Зад него има дълбоко скрито творчество, ново творчество, родено от мисъл.
Това е числото ТРИ! В проявление нещата се редуват в еволюция и инволюция. Зад него има дълбоко скрито творчество, ново творчество, родено от мисъл. Всичко е възникнало от мисъл и най-великите неща в Света са излезли от мислите на Всевечния Бог-същност. От какво тогава, възникват неща, щом като идеите са нови творения? Те възникват от Нищо! Тук са свързани три различни неща: Сътворяване от нищо, което винаги става, когато имаме някаква идея: проявлението на това сътворяване: посоката на неговото развитие през времето чрез две форми инволюция и еволюция. Това е, което се разбира, когато някои религиозни системи говорят за сътворението от Нищо.
към текста >>

В основата на това е едно скрито творчество от Нищо, което се свързва с горните две /инволюция и еволюция/, за да образува една триада. Тройна.
В света на проявлението, да сумираме още веднъж, всичко се редува между инволюция и еволюция. В основата на това е едно скрито творчество от Нищо, което се свързва с горните две /инволюция и еволюция/, за да образува една триада. Тройна. Това е съединението на божественото с проявеното.
към текста >>

407. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Тогава неговата планета ще се състои от огнена материя и той ще може да говори творчески и чрез това да оформя тази огнена материя.
Онова същество, което е изговорило всичко, което е в света днес, е великият прототип на хората. Той изговори Сатурн във Вселената, Слънцето, Луната, Меркурий, Юпитер и Венера. Седемте планети в печата показват това. Те са знака, който показва висините, до които човек ще бъде способен да се саморазвие. Тогава неговата планета ще се състои от огнена материя и той ще може да говори творчески и чрез това да оформя тази огнена материя. Огнената сабя, която се подава из устата на фигурата в печата, означава това. Всичко ще бъде огън и от там краката от течащ метал.
към текста >>

Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят.
към текста >>

Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление.
към текста >>

По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган.
Модерната астрономия се подържа от два постулата на Коперник, но един трети не е взет предвид. Коперник е казал, че Слънцето, също така се движи, то напредва по една спирала, така че Земята, следвайки Слънцето, се движи в едва сложна крива. Същото важи и за Луната, която се движи около Земята. Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал.
към текста >>

408. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Но защо и художественото творчество също се отразява при възпитанието на волята?
Но защо и художественото творчество също се отразява при възпитанието на волята? Защото, най-общо казано, в художественото творчество също има елементи на повторение, и на второ място защото естетическата наслада от художественото произведение възниква всеки път, когато се срещаме с него, или с други думи тя също се повтаря! Да, художественото произведение трогва човека не само първия път; то му доставя радост всеки път. Ето защо нашите педагогически задачи са в тясна връзка с художествения елемент.
към текста >>

Защото, най-общо казано, в художественото творчество също има елементи на повторение, и на второ място защото естетическата наслада от художественото произведение възниква всеки път, когато се срещаме с него, или с други думи тя също се повтаря!
Но защо и художественото творчество също се отразява при възпитанието на волята? Защото, най-общо казано, в художественото творчество също има елементи на повторение, и на второ място защото естетическата наслада от художественото произведение възниква всеки път, когато се срещаме с него, или с други думи тя също се повтаря! Да, художественото произведение трогва човека не само първия път; то му доставя радост всеки път. Ето защо нашите педагогически задачи са в тясна връзка с художествения елемент.
към текста >>

409. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Върху този факт израства едно интересно явление на съвременната епоха, което непосредствено засяга и самото художествено творчество.
Слуховите възприятия се намират в много по-тясна и органическа с останалия организъм, отколкото зрителните. В човешкото ухо си дават среща различни физиологически процеси, които значително се различават от физиологическите процеси в окото. Ето защо в много отношения ухото е едно много по-вярно отражение на това, което се разиграва в целия организъм. Тъкмо поради тази причина, сетивните процеси в ухото, винаги се съпровождат от един или друг чувствен елемент. Срещат се хора, които добре разбират това, което чуват, обаче съвсем не им става ясно особено при слушане на музикални произведения дали тоновете, които стигат до тях, имат предимно мисловен или пък предимно чувствен характер. Върху този факт израства едно интересно явление на съвременната епоха, което непосредствено засяга и самото художествено творчество.
към текста >>

410. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Тук е огнището на онези сили, които бликат от чувствата на творческите
При чувствата, Азът не е вече така буден. Да, при чувствата ние сме сънуващо-будни. И как впрочем изживяваме проявленията на това междинно състояние? Ние ги изживяваме в така наречените Инспирации, инспирираните представи, несъзнателно инспирираните представи. Тук е огнището на онези сили, които бликат от чувствата на творческите
към текста >>

411. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното. Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде прозряно значението на материалното. Изследването на материалното без усет за духовното, което осветлява материалното, представлява сляпо търсене в тъмна стая. Науката за духовното именно ще покаже навсякъде въздействието на Духа върху физическото. Когато познанието стане активно в тази насока, тогава човек няма да се прекланя пред нещо мистично и измислено, но ще проследява Духа във всички негови проявления, в рамките на материалния свят. Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
към текста >>

412. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението. И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато.
към текста >>

413. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма.
към текста >>

414. Съдържание GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Рудолф Щайнер - живот и творчество
Рудолф Щайнер - живот и творчество
към текста >>

415. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Тези неща са примери как да се схване цялата дейност и творчество на човешкия организъм и взаимовръзката му с това, което се намира във външния свят.
Тези неща са примери как да се схване цялата дейност и творчество на човешкия организъм и взаимовръзката му с това, което се намира във външния свят. Разгледайте това, което ви представих, разгледайте го, бих казал, точно, като си кажете: «В отварата на семената от ким има смола и восък, следователно нещо, което чрез своята плътност предизвиква особено силни физически въздействия. Чрез това смолата и восъкът стават извънредно подобни, само че сгъстени навътре, на това, което въздейства отвън върху сетивата.»
към текста >>

416. ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ние се издигаме в обратна посока нагоре, придвижваме се срещу развитието, срещу изграждането, така че това, което като възприятие и познавателни сили го превръщаме в имагинация, инспирация и интуиция, винаги има своето противоположно действие в творческите, съзидателните сили, които се проявяват в изграждащите сили, в отделителните, разпределящите процеси и във втвърдяващите процеси. [3]
Но в основата на този процес, който се развива в душевността, лежи еволюционният процес. Той е само, както виждате тук горе, обръщането на еволюционния процес. Изграденото, станалото го пресрещаме и наново се изкачваме в изграждането, но в обратна посока. Изграждането, образуването протича в слизаща, низходяща посока[2]. Ние се издигаме в обратна посока нагоре, придвижваме се срещу развитието, срещу изграждането, така че това, което като възприятие и познавателни сили го превръщаме в имагинация, инспирация и интуиция, винаги има своето противоположно действие в творческите, съзидателните сили, които се проявяват в изграждащите сили, в отделителните, разпределящите процеси и във втвърдяващите процеси. [3]
към текста >>

417. Рудолф Щайнер - живот и творчество GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

418. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка.
Но откъде идва всичко това? Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно познание, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения. Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение. Да познаваш природата, казваше той, означава да твориш природата. Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината. И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка. Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно! И онзи който иска да продължи нататък и да преодолее цялата неосъществимост на подобно свръхчовешко изискване
към текста >>

Ако не можем да осъществим какъвто и да е творчески акт спрямо природата, по същия начин ние не можем засега казваме това само по аналогия, но занапред ще го обсъдим подробно да осъществим и никакво разрушение на Духа.
Но от една друга страна, както ще видим сега, Шелинг казва още нещо, без да се съобразява с каквито и да е инстинкти. Аз много моля да обърнете внимание върху полюсната противоположност на това, което Шелинг казва. От една страна имаме изречението: Да познаваш природата, означава да твориш природата това ние не можем да осъществим, но от друга страна бихме имали изречението: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа! До този момент това забележително изречение е изговаряно само от последователите на Духовната наука, и то в един пълен мистериен мрак: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Ако не можем да осъществим какъвто и да е творчески акт спрямо природата, по същия начин ние не можем засега казваме това само по аналогия, но занапред ще го обсъдим подробно да осъществим и никакво разрушение на Духа. С нашето познание ние не можем да проникнем в онези области, където започва разрушението на Духа. Обаче навярно Вие вече предчувствувате, това което ще кажа, а именно че онези области, където започва разрушението на Духа, показват несъмнено родство с маниакалните състояния.
към текста >>

419. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт.
А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг. Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден. Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт. Разбира се, в областта на техниката ние постоянно създаваме нещо ново, но то далеч не е в смисъла на Шелинг, а по-скоро като едно съчетание и подреждане на природните сили, което дава възможност на самата природа да се изяви в една или друга посока. И така, ние имаме работа с един абсурд, определящ цялото мислене на гениалния човек Шелинг. Да познаваш природата, означава да твориш природата.
към текста >>

Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
към текста >>

Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество.
Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация?
към текста >>

Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст.
към текста >>

И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско.
към текста >>

Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
към текста >>

Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят.
към текста >>

Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация?
Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме.
към текста >>

Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско.
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме. А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти.
към текста >>

Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме. А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти.
към текста >>

Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е.
Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация.
към текста >>

420. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

РУДОЛФ ЩАЙНЕР – биографични данни и творчество
РУДОЛФ ЩАЙНЕР – биографични данни и творчество
към текста >>

421. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено.
Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя. Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми. За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>

422. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта.
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока. Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата. Те се изливат, бих желал да кажа, във фантастични имагинации, в достигащите до ясновидство имагинации, защото в основата на драмите на Раймунд е залегнало ясновидство, те се изливат в ясновидството и са причина за това, че и в живота си човек развива нещо фантастично. И по този начин в Кармата нахлува едно течение, една невероятно гениална дарба, която изживява себе си. Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта. И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
към текста >>

423. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в мислите, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество.
Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в мислите, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество. Залегналото в основата на тези неща, то във времето на материалистичния мисловен подход е било напълно забравено днес, в основата си то е напълно неосъзнато от човечеството. Ето защо тъкмо в тази област по определен начин се вреди, нанася се една вреда, която дори днес сред нас, сред човешката цивилизация властвува доста всеобхватно. Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как мислите могат да добият мощ. Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния живот е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така. В своята, достигаща до културата, навлизаща в развитието на цивилизацията, дейност, както лекарят, така и пасторът трябва да обърнат внимание на тези неща, които могат да бъдат едновременно както душевни, така и телесни болестотворни причини.
към текста >>

Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
към текста >>

Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората?
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени.
към текста >>

Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли?
към текста >>

Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
към текста >>

Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света.
към текста >>

Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли?
Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>

Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо.
Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>

Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>

Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство.
Ако погледнем всъщност към нашия веществообменно-двигателен човек, то в нашето устройство ние всъщност носим всичко лятно. Ако погледнем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената. Така с главата си ние живеем в зимата, с веществообменно-двигателното устройство ние живеем в лятото, а чрез ритмичното си устройство ние създаваме равновесие във вътрешността, създаваме топлина и студ, топлена и студ между веществообменната система и главата и идваме до това, което едва е в състояние да регулира останалото. Та нали топлината на веществото е последица от топлинните процеси, а студа на веществото е последица на студените процеси. Достигаме до една игра на световния ритъм в човешкото устройство. Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство. Лятото в Макрокосмоса, това е творческото начало във веществообменно-двигателната система на човека.
към текста >>

Лятото в Макрокосмоса, това е творческото начало във веществообменно-двигателната система на човека.
Ако погледнем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената. Така с главата си ние живеем в зимата, с веществообменно-двигателното устройство ние живеем в лятото, а чрез ритмичното си устройство ние създаваме равновесие във вътрешността, създаваме топлина и студ, топлена и студ между веществообменната система и главата и идваме до това, което едва е в състояние да регулира останалото. Та нали топлината на веществото е последица от топлинните процеси, а студа на веществото е последица на студените процеси. Достигаме до една игра на световния ритъм в човешкото устройство. Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство. Лятото в Макрокосмоса, това е творческото начало във веществообменно-двигателната система на човека.
към текста >>

Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо мислене.
Ако изпълзим сега нагоре по скалите, където растат зимните растения, където почвата е такава, че върху нея растат зимните растения, то ние ще достигнем до това във външния свят, което е свързано с устройство то на човешката глава. Да приемем, че в света сме билкари и че трябва да се грижим за това, чрез Духа на външния свят да бъдат излекувани онези духовни сили, които възникват при дадено заболяване, имащо своите корени в нервно-сетивното устройство; тогава ние ще се качим във високите планини, там ще съберем минералите и растенията и оттам ние ще донесем лекарствата за болестта на главата. Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо мислене. То задвижва нозете ни към онези неща на Земята, в които трябва да открием съответното. Правилните мисли, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното. Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии. Само че човекът не знае връзката между тези неща. Но това и не е чак толкова важно.
към текста >>

424. 1. Предговор на издателя GA_322 Граници на природознанието

Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта. Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество. Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас. В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие. Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>

Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела. Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>

425. 1. Предговор към първото френско издание GA_326 Раждането на естествените науки

След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер.
Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от сказки е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед. За да си дадем напълно сметка за това, трябва да познаваме трагичните обстоятелства, при които той е бил изнесен. Това беше в Дорнах, срещу Коледа 1922 година. От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: построяването на Гьотеанума. След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер. По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
към текста >>

426. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век преди нашата ера. Въпреки това, чрез чисто духовното изследване да отидем по-далече отколкото ни позволяват историческите документи. И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената. Обаче цялата тази наука почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр. За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
към текста >>

427. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело.
Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
към текста >>

Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество.
Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство. Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни. Най-важният извор на живота е Слънцето. Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват.
към текста >>

428. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески.
При всяко познание ние противопоставяме нещо на света. Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други. Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески. В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си. Ако някой направи това по друг начин, често скоро бива заподозрян в обвързаност с „мироглед“ от времето преди науката. Виждат треската или привидната треска в окото на другите, защото гредата в собственото око остава непозната.[18] Но дали са възможни мисловни стъпки в избраната посока и какви са те, тоест дали има взаимовръзки, това го решават единствено самите мисли, доколкото те самите са съставна част на фактите. На тях се подчинява мисловната воля. Тя трябва да се абстрахира от всякакво собствено съдържание, например от своите желания.
към текста >>

429. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Рудолф Щайнер – живот и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>

430. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно.
Виждате ли, хората наистина комично съдят за тези, които нещо са знаели или знаят за повтарящите се земни животи. Германската цивилизация е дала един от много значителните умове, един велик дух - Лесинг[1], живял в XVIII столетие. Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно. Той и до днес се ползва с всеобщо признание. Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг.
към текста >>

431. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

432. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Рудолф Щайнер - живот и творчество.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
към текста >>

433. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък.
Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска. Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>

Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
към текста >>

434. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

435. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Рудолф Щайнер - живот и творчество.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
към текста >>

436. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_353 История на човечеството и културните народи

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

437. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Рудолф Щайнер - живот и творчество.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
към текста >>

438. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>

НАГОРЕ

4.7092249393463