Търсене в текстове за 'съчувств'

23. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор.
Веднъж аз пътувах от Рощок до Берлин. В моето купе се качиха още двама души – един господин и една дама. Аз седях в един ъгъл и исках само да гледам навън. Скоро господинът постъпи по един странен начин – иначе той беше може би един много образован човек – той легна, след пет минути отново скочи, после отново жалостно застена. Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор. Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна. Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести. После тя каза: Аз мога да лекувам всичко, защото имам средство за всичко. Но представете си, какво нещастие ми се случи! Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у дома едно важно за мен лекарство.
към текста >>

24. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството.
През периода на Камалока етерната форма на човека се уголемява все повече и повече, така че най-външната ù граница се очертава от орбитата на Луната. Всички хора изпълват същото пространство, което е затворено от орбитата на Луната; те не си препречват пътя през периода на Камалока. После ние ставаме обитатели на Меркурий, както преди това сме били обитатели на Луната, после ставаме обитатели на Венера, обитатели на Слънцето. Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната сфера е преодоляна. Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната. Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството. Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния живот. Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали. Докато се намира на Меркурий, един недостатъчно морален човек ще бъде духовен отшелник, а един морален човек ще бъде дружелюбен обитател на тази планета.
към текста >>

25. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата.
Когато разглеждаме нещата по този начин, се разкрива като една идея от най-дълбоко значение, че най-важните импулси, които трябва да произлязат от антропософията, трябва да бъдат морално-душевните импулси. Днес посочихме чувството за отговорност в различни сфери. Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата. Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така.
към текста >>

26. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи.
Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул. Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи. Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост!
към текста >>

27. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата.
Когато живеем в сетивното битие, живеем така, че чувстваме това, което наричаме житейска съдба. Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не.
към текста >>

28. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга. Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията. Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
към текста >>

29. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувствува да бъде принуден да живее в самотност след смъртта.
След това обаче разширението продължава по-нататък. Ние се разширяваме и всъщност ставаме звездна палатка, след това започва време, когато човек се разширява така, че външната граница на неговото битие стига до пътя очертан от планетата, която днешната астрономия нарича Венера, която обаче според Окултизма е планетата Меркурий. Но сега след като човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята. Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме общували на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да общуваме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий. И дали сме определени повече, или по-малко към самотност, това зависи от факта как човек е водил своя земен живот. Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувствува да бъде принуден да живее в самотност след смъртта. И трудно му е да намери други души с които е свързан. Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий. Говорейки окултно, следователно онези сфера, в която се изразяват нашите морални качества. Тя е също онази сфера, в която се оказва действено това, което на Земята сме развили като морални качества.
към текста >>

30. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите. Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули. Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>

31. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост.
Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като един товар, като едно бреме. Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората. И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост. Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
към текста >>

За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития.
Ние разгледахме промените при физическото и етерното тяло на човека, доколкото човек изживява тези промени в течение на езотеричното развитие, което той се стреми да приеме. Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно. По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други. Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си. За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития. Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират. Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
към текста >>

32. Съдържание GA_147 Тайните на прага

Укрепване на себе си и разгръщане на съчувствие и любов.
Луциферическите и ариманическите влияния в миналото и в настоящето. Формиране на способността за различаване на техните импулси. Пазачът на прага. За самопознанието. Укрепване на себе си и разгръщане на съчувствие и любов. Връзката между описанията на висшите светове в тези лекции и описанията в книгите„Теософия“ и „Тайната наука“. За отговорността пред антропософията.
към текста >>

33. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост.
Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие. Той следва обаче да има и способността да изключва това самочувствие, когато отново се върне в сетивния свят, за да не бъде съвършен егоист в него. И така, там, в другите светове, е необходимо укрепнало самочувствие. Напълно може да се твърди, че, за да живее във висшите светове на духовността, човекът се нуждае от укрепнало самочувствие. Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост.
към текста >>

Може да се каже: развитието на истинна, същинска любов, на сериозно и честно съчувствие същевременно се явява добра подготовка за душата, която желае да се вживее ясновиждащо нагоре в духовните светове.
Това наистина би било най-доброто: смело и напълно свободно да се противопостави на този егоизъм. Но човешката душа обикновено има склонността, още преди всички тези отвратителни неща да стигнат до съзнанието, да се отърве, така да се каже, от него, да се отърси наляво и надясно, както правят конете, и да зачеркне тези неприятности. В момента, в който човек зачеркне това, което се явява последствия от егоизма, на Луцифер и Ариман им става лесно да се разправят с човешката душа. Тогава в своя съюз те лесно могат да я отведат в тяхното особено царство, където могат да . покажат всевъзможни духовни светове, които човекът тогава да приеме за същински, истинни, обосновани в мировия порядък духовни светове. Може да се каже: развитието на истинна, същинска любов, на сериозно и честно съчувствие същевременно се явява добра подготовка за душата, която желае да се вживее ясновиждащо нагоре в духовните светове. Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов.
към текста >>

Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов.
Но човешката душа обикновено има склонността, още преди всички тези отвратителни неща да стигнат до съзнанието, да се отърве, така да се каже, от него, да се отърси наляво и надясно, както правят конете, и да зачеркне тези неприятности. В момента, в който човек зачеркне това, което се явява последствия от егоизма, на Луцифер и Ариман им става лесно да се разправят с човешката душа. Тогава в своя съюз те лесно могат да я отведат в тяхното особено царство, където могат да . покажат всевъзможни духовни светове, които човекът тогава да приеме за същински, истинни, обосновани в мировия порядък духовни светове. Може да се каже: развитието на истинна, същинска любов, на сериозно и честно съчувствие същевременно се явява добра подготовка за душата, която желае да се вживее ясновиждащо нагоре в духовните светове. Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов.
към текста >>

34. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Сега неговата доведена майка го разбра и посрещна думите му с дълбоко съчувствие.
Всичко това измъчваше душата му и той го сподели с майката. Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината седмица душата му се разкъсвала от това, че прадревното свещено учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци. Сега неговата доведена майка го разбра и посрещна думите му с дълбоко съчувствие.
към текста >>

35. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите.
Това е едното. Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха. Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него. Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява. Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните.
към текста >>

36. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия.
Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия. На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не. За сметка на това съм чувал невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст. Никой да не смята,че приемам това като факт, който ме учудва. Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така.
към текста >>

На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не.
Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия. На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не. За сметка на това съм чувал невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст. Никой да не смята,че приемам това като факт, който ме учудва. Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така. Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст.
към текста >>

37. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Искам да кажа, че това е болка, по-малко основана на съчувствие, по-егоистична, лична егоистична болка.
Мъката, която преживяваме, губейки по-възрастен от нас човек, собствено, е наша лична болка. Искам да кажа, че това е болка, по-малко основана на съчувствие, по-егоистична, лична егоистична болка. Ако искаме от позицията на ясновидското съзнание да опишем отношенията на останалия на земята по-млад човек и починалия възрастен, може да се каже: починалият възрастен, заминал си от нас, не ни губи. Ние губим младия заминал си; старият заминал си не губи нас, останалите тук, той в известен смисъл, взема със себе си /нашата/ душа, той я поддържа чрез себе си в нейните сили по своя по-нататъшен път. Той не губи оставащите. И затова отношението към по-възрастния починал е съвсем различно, отколкото към младия, по-възрастният починал няма стремежи да живее в душата на останалите, тъй като той взема със себе си сякаш вътрешната същност, отпечатък от вътрешното същество на останалия.
към текста >>

38. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

И ако трябва накратко да го опиша - някои неща трябва да се описват накратко между нас, понеже при срещите ни винаги имаме толкова малко време, - бих казал: Това, което подтиква някой убеден в истината на антропософските идеи човек да направи всичко възможно за разпространението на тези идеи, е съчувствието към хората, нуждаещи се от тези идеи в настоящето - а в действителност такива са почти всички хора, които срещаме, - съчувствието към хората, които трябва да имат тези идеи, а ако ги нямат, ще бъдат осъдени на тежък живот.
предизвикващо особени усещания и чувства, когато помислим за възникването на антропософията. Разбира се, съвсем не е необходимо да имаме особени предпочитания за идеите в антропософското движение, за да станем техни представители. В някое друго движение - какви ли не различни движения има днес, какви ли не сдружения се основават с убеждението, че представят най-необходимото в света, - хората, бих казал, притежават субективния фанатизъм на своето движение. Те са обаяни от програмата си и я смятат за нещо необикновено ощастливяващо, за абсолютна необходимост. Такова обаяние изобщо не е необходимо за антропософското движение, а импулсът да се представлява може да произлиза от съвсем различно нещо. И ако трябва накратко да го опиша - някои неща трябва да се описват накратко между нас, понеже при срещите ни винаги имаме толкова малко време, - бих казал: Това, което подтиква някой убеден в истината на антропософските идеи човек да направи всичко възможно за разпространението на тези идеи, е съчувствието към хората, нуждаещи се от тези идеи в настоящето - а в действителност такива са почти всички хора, които срещаме, - съчувствието към хората, които трябва да имат тези идеи, а ако ги нямат, ще бъдат осъдени на тежък живот.
към текста >>

Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята.
че човек произхожда от животните и да оживяваме в нас мисълта: аз произлизам от животните, произлизам само от такива сили, които създават и животните, - в сегашната епоха тази мисъл води душата до това да стане подобна на собствената си представа. Това е важно! Когато душата отхвърли тялото, изпада в нещастието да се възприема като подобна на собствената си представа! Който тук, във физическото тяло, живее с вярата, че в развитието му действа единствено животинската природа, утвърждава убеждението за времето след смъртта си, че трябва да се възприема като животно. Понеже, след като характерът на петата следатлантска епоха е установен чрез събитието от 1879 г., мислите, изграждащи хората, са такива, че човешките души се преобразяват като тях. Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята. Това трябваше да настъпи в течение на мъдрото насочване на света, за да може човекът наистина да достигне до пълното свободно самосъзнание. От една страна, боговете трябва да дадат на човека възможността той да стане собственото си творение. Но за да може човекът да даде свръхсетивен смисъл на собственото си творение, да може да намери нещо, което да му даде вечна насока в това, което сам прави от себе си, Христос премина през Мистерията на Голгота. И когато той бъде разбран духовнонаучно, мисловно, тогава се открива и пътят към него, пътят от животинското естество нагоре до божественото.
към текста >>

39. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Съчувстваща и егоистична болка.
Въздействие на мъртвите в кръвта и в нервната система. Принцип на обръщането в общуването с мъртвите. Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите. Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали. Съчувстваща и егоистична болка. Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора. Историческият, социалният и етичният живот са зависими от общуването между живите и мъртвите.
към текста >>

40. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка.
Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка. Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
към текста >>

Тези два вида болка наистина съвсем точно могат да се различават – егоистична болка за възрастните хора, съчувстваща болка – за младите хора.
Тези два вида болка наистина съвсем точно могат да се различават – егоистична болка за възрастните хора, съчувстваща болка – за младите хора. Детето продължава да живее в нас и ние всъщност чувстваме това, което чувства детето. Истински тъжни в собствената си душа сме само за възрастните починали. Това не е без значение.
към текста >>

41. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Той трябва да може да чувствува дисонансите в разгара на борбата с благозвучието в света, да може да съчувствува, да живее с тях.
Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ. Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото. Това би било бягство от действителността Той трябва смело да застане срещу борбата между красивото и грозното. Той трябва да може да чувствува дисонансите в разгара на борбата с благозвучието в света, да може да съчувствува, да живее с тях.
към текста >>

42. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус. Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
към текста >>

43. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява. Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи. Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>

44. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян. В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно. Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса.
към текста >>

45. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние трябва да имаме способността чрез съчувствие и съпреживяване на неговата физическа тежест да се приближим към детето по начин, съответствуващ на неговата природа.
Ние трябва да имаме способността чрез съчувствие и съпреживяване на неговата физическа тежест да се приближим към детето по начин, съответствуващ на неговата природа. Ние трябва да се опитаме да поднесем на меланхоличното дете именно не весели, комични представи, а да му поднесем сериозни представи. Такива, каквито то е в състояние да извлече от самото себе си. Ние трябва да му поднесем нещо, което да намира отзвук в собствения му тежък организъм.
към текста >>

46. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>

47. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите.
към текста >>

48. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека).
Десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Три сили формират главата: Кетер (корона), Хокма (мъдрост) и Бина (интелигентност). Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят. Раймонд Лулий за духовното познание. Духовната основа на азбуките.
към текста >>

49. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази.
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15). «Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята.
към текста >>

И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8).
А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята. Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод». Фактът, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън.
към текста >>

НАГОРЕ

2.52587890625