Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са резултати от
238
текста в
3
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
сътвор
'.
На страница
1
:
186
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той стигна до възгледа, че цялостта на човешкото устройство образува основата за неговите по-висши жизнени прояви, че в основата на това цяло се крие условието, което поставя човека на върха на
сътвор
ението.
“Как цялата форма стои като основен стълб на свода, в който трябва да се отрази небето! ” Сега в устройството на животното той намира противоположното на това. “Главата само окачена на гръбначния стълб! Мозъкът, завършек на гръбначния стълб, няма вече обхват, освен за поставяне в действие на жизнените сили и е необходим само за управлението на едно настоящо сетивно създание”. С тези указания Гьоте се е издигнал от отделните връзки навъншността с вътрешността на човека, до схващането на едно велико цяло и до виждане на формата като такава.
Той стигна до възгледа, че цялостта на човешкото устройство образува основата за неговите по-висши жизнени прояви, че в основата на това цяло се крие условието, което поставя човека на върха на сътворението.
Онова, което трябва да задържим тук в нашето съзнание, е, че Гьоте отново търси животинската форма развита в човешката; само че при животинската форма органите служещи повече на животинските действия и нужди излизат на преден план, те са един вид точката, към която сочи цялото образуване и на която то служи, докато при човешката форма са развити особенно онези органи, които служат на духовните функции. Още тук ние намираме: Това, което стои пред Гьотевия духовен поглед като животински организъм, не е вече този или онзи сетивно-действителен организъм, а един идеен организъм, който се развива у животното повече към една по-нисша страна, а у човека към една по-висша. Още тук се намира зародишът но онова, което Гьоте нарече по-късно тип и с което не искаше да назове "никакво отделно животно", "идеята" за животното. Даже нещо повече: Още тук се намира отгласът на нещо изказано по-късно от него, а именно важния в неговите последствия закон, “Разнообразието на формата иде оттам, че тази или онази част добива надмощие над други части”.*(*Естествени Науки I,стр. 247.)". Още тук противоположността между животното и човека се търси в това, че една идейна форма се развива в две различни посоки, че винаги една система от органи добива надмощие и с това цялото създание получава своя характер.
към текста >>
2.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на
сътвор
ението.
Така за нас теорията на познанието става една наука пълна със значение за хората. Тя осветлява човека върху самия него, показва му неговото положение в света; с това тя е един извор на задоволство за него. Едва тя му казва, за какво е призван той. В притежание на нейните истини човекът се чувства повдигнат; неговото научно изследване добива едно ново осветление. Едва сега той знае, че е свързан най-непосредствено с ядката на света, че той открива тази ядка, която остава скрита за всички други същества, че в него се изявява мировия Дух, че този миров Дух му е вроден.
Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението.
Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка. Тогава той е създал човека и този последният, позовавайки себе си и оглеждайки се около себе си поставя задачата да действа по-нататък, да завърши това, което Първичната Сила е започнала. Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното. Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и определението на човека; и тя решава тази задача /за "определението на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век. Чрез постройката на мислите на този силен дух съвсем не се стига до онова пълно задоволяване, което трябва да ни достави една истинска теория на познанието.
към текста >>
Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел
сътвор
ението въобще само до определена точка.
Тя осветлява човека върху самия него, показва му неговото положение в света; с това тя е един извор на задоволство за него. Едва тя му казва, за какво е призван той. В притежание на нейните истини човекът се чувства повдигнат; неговото научно изследване добива едно ново осветление. Едва сега той знае, че е свързан най-непосредствено с ядката на света, че той открива тази ядка, която остава скрита за всички други същества, че в него се изявява мировия Дух, че този миров Дух му е вроден. Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението.
Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка.
Тогава той е създал човека и този последният, позовавайки себе си и оглеждайки се около себе си поставя задачата да действа по-нататък, да завърши това, което Първичната Сила е започнала. Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното. Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и определението на човека; и тя решава тази задача /за "определението на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век. Чрез постройката на мислите на този силен дух съвсем не се стига до онова пълно задоволяване, което трябва да ни достави една истинска теория на познанието. По отношение на всяко отделно съществуване ние имаме задачата да го обработим така, че то да се яви като изтичащо от идеята, че то да се изпари напълно като нещо отделно и да възкръсне в идеята, в чийто елемент ние се чувстваме поставени.
към текста >>
3.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на
сътвор
ението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци.
Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност. Сега ние познахме идеята като нещо, което лежи на основата на всичко действително, обуславящия принцип, намерението на природата.
Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на сътворението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци.
Когато сме постигнали това, тогава на нашата дейност е поставена задачата да съдейства за осъществяването на тези намерения. Така нашата дейност ни се явява направо като едно продължение на онзи род деятелност, която и природата изпълнява. Тя ни се явява като едно излияние на мировата Първопричина. Но все пак, каква разлика по отношение на другата /природна/ дейност! Произведението на природата съвсем не съдържа в себе си идейната закономерност, под чиято власт изглежда да се намира.
към текста >>
4.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от
сътвор
еното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел.
Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота. Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?! Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене.
Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел.
Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно. Той иска да познае даденото като едно следствие на това, което той може да счита като необусловено. Така за Гьоте запознаването с философи и философски направления означава едно напредващо изяснение върху това, което вече е съществувало в него. За своя възглед той не е добил нищо; на него му са били дадени само средствата в ръка, да говори върху това, което правеше, което ставаше в неговата душа. Така следователно Гьотевият възглед на света предлага достатъчно опорни точки за едно философско развитие.
към текста >>
Според Хартман волята никога не може сама да стигне до
сътвор
ението на света, защото тя е празният, сляп стремеж към съществуване.
Тъй като е познал, че съзнателността не стои в същността на идеята, той е трябвало да признае тази последната като нещо съществуващо в себе си и за себе си, като нещо обективно. Че наред с това той приема в принципите съставляващи света и волята, това разбира се отново го различава от Гьоте. Все пак там, където Хартман е плодотворен, там мотивът на волята съвсем не се взема под внимание. Че той въобще приема този мотив, това иде оттам, че счита идеята като нещо неактивно, като нещо почиващо, което, за да стигне до действие, се нуждае от тласъка на волята.
Според Хартман волята никога не може сама да стигне до сътворението на света, защото тя е празният, сляп стремеж към съществуване.
Ако волята трябва да произведе нещо, трябва да се прибави идеята, защото само тази и дава съдържанието на нейното действие. Обаче какво трябва да предприемем ние с такава воля? Тя ни се изплъзва, когато искаме да я обхванем; защото не можем да обхванем безсъдържателния, празен стремеж. И така става, че все пак всичко онова, което действително схващаме от мировия Принцип, е идея, защото това, което може да бъде схванато, трябва именно да има съдържание. Ние можем да разберем само това, което е пълно със съдържание, а не това, което няма съдържание.
към текста >>
5.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен
сътвор
ец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената.
Тяхната цел не е такава, а напротив да докажат, каква може действително тази способност. Резултатът от тези изследвания е, че истината не представлява, както обикновено се разбира, едно идеално отражение на нещо реално, а е свободно създание на човешкия дух, създание, което въобще не би съществувало никъде, ако ние сами не го бихме произвели. Задачата на познанието не се състои в едно повторение във форма на понятия на нещо вече съществуващо на друго место, но в създаването на една съвършено нова област, която единствена заедно с дадения ни по сетивен начин свят ни дава пълната действителност. Висшата дейност на човека, неговото духовно творчество, се включва с това органически в общия миров процес. Без тази дейност мировият процес би бил напълно немислим като завършено в себе си цяло.
По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената.
Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас. С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание. Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност.
към текста >>
6.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Но нека се принизим до
сътвор
ените неща, чието съществуване и действие по точно установен начин изцяло се определя от външни причини.
В едно писмо от октомври или ноември 1674 г. Спиноза пише: „Свободно наричам това, което съществува и действа поради чистата необходимост на своята природа, а принудително наричам онова, чието битие и действие се определя по точно установен начин от нещо друго. Така например съществува Бог, макар и по необходимост, все пак съществува свободно, тъй като той съществува единствено поради необходимостта на самата си природа. По същия начин Бог свободно опознава самия себе си и всичко останало, тъй като от необходимостта на самото му естество следва, че той опознава всичко. Следователно Вие виждате, че аз свеждам свободата не към едно свободно вземане на решение, а към една свободна необходимост.
Но нека се принизим до сътворените неща, чието съществуване и действие по точно установен начин изцяло се определя от външни причини.
За да се схване по-ясно, нека си представим нещо съвсем просто. Един камък например получава от външна, тласкаща го причина известно количество движение, с което той, след като тласъкът на външната причина е преустановен, по необходимост продължава да се движи. Това оставане на камъка в движение е принудително, а не необходимо затуй, защото то трябва да се дефинира чрез тласъка на някаква външна причина. Валидното за този камък е валидно за всеки друг отделен предмет, колкото и сложен, и за каквото и да е пригоден той, а именно, че някоя външна причина по необходимост определя как всяко нещо да съществува и да действа по точно установен начин. А сега Ви моля да приемете, че докато се движи, камъкът мисли и знае, че според възможностите си се стреми да продължи своето движение.
към текста >>
7.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Две неща са несъвместими: дейното
сътвор
яване и вглъбеното съпоставяне.
Аз никога не мога да наблюдавам настоящето си мислене, но мога впоследствие да превърна в обект на мисленето опита, който съм набрал за моя мисловен процес. Ако река да наблюдавам настоящето си мислене, би трябвало да се разполовя на две личности: Една, която мисли, и друга, която се наблюдава при това мислене. Това ми е невъзможно, но мога да го извърша в два отделни акта. Мисленето, което подлежи на наблюдение, никога не е ангажираното в тази дейност мислене, а е едно друго. При това не е от значение дали за целта ще проведа наблюденията си върху собственото си предишно мислене, или ще проследя мисловния процес на друго лице, или пък - както в горния случай с движението на билярдната топка - ще предпоставя някакъв фиктивен мисловен процес.
Две неща са несъвместими: дейното сътворяване и вглъбеното съпоставяне.
Това се знае още от Първа книга Мойсеева. В първите шест Вселенски дни Бог сътворил света и едва след като той бил налице, се създала възможност да бъде огледан: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, то беше твърде добро" (Бит. 1:31). Така е и с нашето мислене. Ако искаме да го наблюдаваме, то първо трябва да бъде налице. Причината, лишаваща ни от възможността да наблюдаваме мисленето по време на неговото протичане, е сходна на тази, която ни позволява да го опознаем по-пряко и проникновено от всеки друг процес на света.
към текста >>
В първите шест Вселенски дни Бог
сътвор
ил света и едва след като той бил налице, се създала възможност да бъде огледан: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, то беше твърде добро" (Бит. 1:31).
Това ми е невъзможно, но мога да го извърша в два отделни акта. Мисленето, което подлежи на наблюдение, никога не е ангажираното в тази дейност мислене, а е едно друго. При това не е от значение дали за целта ще проведа наблюденията си върху собственото си предишно мислене, или ще проследя мисловния процес на друго лице, или пък - както в горния случай с движението на билярдната топка - ще предпоставя някакъв фиктивен мисловен процес. Две неща са несъвместими: дейното сътворяване и вглъбеното съпоставяне. Това се знае още от Първа книга Мойсеева.
В първите шест Вселенски дни Бог сътворил света и едва след като той бил налице, се създала възможност да бъде огледан: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, то беше твърде добро" (Бит. 1:31).
Така е и с нашето мислене. Ако искаме да го наблюдаваме, то първо трябва да бъде налице. Причината, лишаваща ни от възможността да наблюдаваме мисленето по време на неговото протичане, е сходна на тази, която ни позволява да го опознаем по-пряко и проникновено от всеки друг процес на света. Тъкмо защото то самото е наш продукт, ние познаваме характеристиката на неговото протичане, начина, по който се извършва въпросният процес. При мисленето на нас от съвсем непосредствен опит ни е известно онова, което в останалите сфери на наблюдение може да се открие само по косвен начин: Реално съответстващата взаимовръзка и отношението между отделните предмети.
към текста >>
Шелинг казва: - Да опознаеш природата значи да
сътвор
иш природата.
Защо не оставя обекта просто да въздейства върху мен? По кой начин е възможно моето мислене да има отношение към обекта? Това са въпроси, които трябва да си задава всеки, размишляващ над собствените си мисловни процеси. Те отпадат, когато се размишлява над самото мислене. Към мисленето ние не прибавяме нищо, което му е чуждо, така че не е нужно да се оправдаваме за такова прибавяне.
Шелинг казва: - Да опознаеш природата значи да сътвориш природата.
Който приема тези думи на смелия натурфилософ буквално, той навярно ще трябва да се прости завинаги с всяко опознаване на природата. Защото природата вече е налице и за да се сътвори повторно, трябва да се опознаят принципите, по които е възникнала. За природата, която някой тепърва реши да сътворява, би трябвало чрез вглеждане да се изучат условията за съществуване на вече наличната. Но това вглеждане, което е редно да предхожда сътворяването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане сътворяването изцяло отпадне. Само една още несъществувала природа би могла да се сътвори без предварително опознаване.
към текста >>
Защото природата вече е налице и за да се
сътвор
и повторно, трябва да се опознаят принципите, по които е възникнала.
Това са въпроси, които трябва да си задава всеки, размишляващ над собствените си мисловни процеси. Те отпадат, когато се размишлява над самото мислене. Към мисленето ние не прибавяме нищо, което му е чуждо, така че не е нужно да се оправдаваме за такова прибавяне. Шелинг казва: - Да опознаеш природата значи да сътвориш природата. Който приема тези думи на смелия натурфилософ буквално, той навярно ще трябва да се прости завинаги с всяко опознаване на природата.
Защото природата вече е налице и за да се сътвори повторно, трябва да се опознаят принципите, по които е възникнала.
За природата, която някой тепърва реши да сътворява, би трябвало чрез вглеждане да се изучат условията за съществуване на вече наличната. Но това вглеждане, което е редно да предхожда сътворяването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане сътворяването изцяло отпадне. Само една още несъществувала природа би могла да се сътвори без предварително опознаване. Каквото при природата е невъзможно, а именно сътворяване преди опознаване, ние го извършваме при мисленето. Речем ли при мисленето да изчакаме, докато го опознаем, това никога няма да ни се удаде.
към текста >>
За природата, която някой тепърва реши да
сътвор
ява, би трябвало чрез вглеждане да се изучат условията за съществуване на вече наличната.
Те отпадат, когато се размишлява над самото мислене. Към мисленето ние не прибавяме нищо, което му е чуждо, така че не е нужно да се оправдаваме за такова прибавяне. Шелинг казва: - Да опознаеш природата значи да сътвориш природата. Който приема тези думи на смелия натурфилософ буквално, той навярно ще трябва да се прости завинаги с всяко опознаване на природата. Защото природата вече е налице и за да се сътвори повторно, трябва да се опознаят принципите, по които е възникнала.
За природата, която някой тепърва реши да сътворява, би трябвало чрез вглеждане да се изучат условията за съществуване на вече наличната.
Но това вглеждане, което е редно да предхожда сътворяването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане сътворяването изцяло отпадне. Само една още несъществувала природа би могла да се сътвори без предварително опознаване. Каквото при природата е невъзможно, а именно сътворяване преди опознаване, ние го извършваме при мисленето. Речем ли при мисленето да изчакаме, докато го опознаем, това никога няма да ни се удаде. Ние енергично трябва да размишляваме, за да можем подир туй посредством наблюдение над извършеното от нас да стигнем до неговото опознаване.
към текста >>
Но това вглеждане, което е редно да предхожда
сътвор
яването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане
сътвор
яването изцяло отпадне.
Към мисленето ние не прибавяме нищо, което му е чуждо, така че не е нужно да се оправдаваме за такова прибавяне. Шелинг казва: - Да опознаеш природата значи да сътвориш природата. Който приема тези думи на смелия натурфилософ буквално, той навярно ще трябва да се прости завинаги с всяко опознаване на природата. Защото природата вече е налице и за да се сътвори повторно, трябва да се опознаят принципите, по които е възникнала. За природата, която някой тепърва реши да сътворява, би трябвало чрез вглеждане да се изучат условията за съществуване на вече наличната.
Но това вглеждане, което е редно да предхожда сътворяването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане сътворяването изцяло отпадне.
Само една още несъществувала природа би могла да се сътвори без предварително опознаване. Каквото при природата е невъзможно, а именно сътворяване преди опознаване, ние го извършваме при мисленето. Речем ли при мисленето да изчакаме, докато го опознаем, това никога няма да ни се удаде. Ние енергично трябва да размишляваме, за да можем подир туй посредством наблюдение над извършеното от нас да стигнем до неговото опознаване. При наблюдаване на мисленето ние сами сътворяваме обекта.
към текста >>
Само една още несъществувала природа би могла да се
сътвор
и без предварително опознаване.
Шелинг казва: - Да опознаеш природата значи да сътвориш природата. Който приема тези думи на смелия натурфилософ буквално, той навярно ще трябва да се прости завинаги с всяко опознаване на природата. Защото природата вече е налице и за да се сътвори повторно, трябва да се опознаят принципите, по които е възникнала. За природата, която някой тепърва реши да сътворява, би трябвало чрез вглеждане да се изучат условията за съществуване на вече наличната. Но това вглеждане, което е редно да предхожда сътворяването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане сътворяването изцяло отпадне.
Само една още несъществувала природа би могла да се сътвори без предварително опознаване.
Каквото при природата е невъзможно, а именно сътворяване преди опознаване, ние го извършваме при мисленето. Речем ли при мисленето да изчакаме, докато го опознаем, това никога няма да ни се удаде. Ние енергично трябва да размишляваме, за да можем подир туй посредством наблюдение над извършеното от нас да стигнем до неговото опознаване. При наблюдаване на мисленето ние сами сътворяваме обекта. Наличието на всички други обекти е подсигурено без наша намеса.
към текста >>
Каквото при природата е невъзможно, а именно
сътвор
яване преди опознаване, ние го извършваме при мисленето.
Който приема тези думи на смелия натурфилософ буквално, той навярно ще трябва да се прости завинаги с всяко опознаване на природата. Защото природата вече е налице и за да се сътвори повторно, трябва да се опознаят принципите, по които е възникнала. За природата, която някой тепърва реши да сътворява, би трябвало чрез вглеждане да се изучат условията за съществуване на вече наличната. Но това вглеждане, което е редно да предхожда сътворяването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане сътворяването изцяло отпадне. Само една още несъществувала природа би могла да се сътвори без предварително опознаване.
Каквото при природата е невъзможно, а именно сътворяване преди опознаване, ние го извършваме при мисленето.
Речем ли при мисленето да изчакаме, докато го опознаем, това никога няма да ни се удаде. Ние енергично трябва да размишляваме, за да можем подир туй посредством наблюдение над извършеното от нас да стигнем до неговото опознаване. При наблюдаване на мисленето ние сами сътворяваме обекта. Наличието на всички други обекти е подсигурено без наша намеса. На моята теза, че трябва да мислим, преди да сме в състояние да съзерцаваме мисленето, някой лесно може да противопостави като равноправна тезата, че и при храносмилането не можем да изчакаме, докато извършим наблюдение над процеса на храносмилането.
към текста >>
При наблюдаване на мисленето ние сами
сътвор
яваме обекта.
Но това вглеждане, което е редно да предхожда сътворяването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане сътворяването изцяло отпадне. Само една още несъществувала природа би могла да се сътвори без предварително опознаване. Каквото при природата е невъзможно, а именно сътворяване преди опознаване, ние го извършваме при мисленето. Речем ли при мисленето да изчакаме, докато го опознаем, това никога няма да ни се удаде. Ние енергично трябва да размишляваме, за да можем подир туй посредством наблюдение над извършеното от нас да стигнем до неговото опознаване.
При наблюдаване на мисленето ние сами сътворяваме обекта.
Наличието на всички други обекти е подсигурено без наша намеса. На моята теза, че трябва да мислим, преди да сме в състояние да съзерцаваме мисленето, някой лесно може да противопостави като равноправна тезата, че и при храносмилането не можем да изчакаме, докато извършим наблюдение над процеса на храносмилането. Такова възражение би наподобавало онова, което Паскал отправил към Декарт, твърдейки, че можело също да се каже: Разхождам се, следователно съществувам. Безспорно е, че аз също така енергично трябва да смилам храна, преди да изуча процеса на храносмилането. Но със съзерцанието на мисленето това би могло да се сравни само ако подир туй аз имам намерение храносмилането не да го съзерцавам мисловно, а да го поглъщам и смилам.
към текста >>
Но философа го занимава не
сътвор
яването на света, а неговото разбиране.
На това съм длъжен да отвърна: ако искам да си изясня каква връзка съществува между мислене и съзнание, аз трябва да размишлявам. По такъв начин аз предпоставям мисленето. Тогава обаче може да ми се отговори: Когато философът иска да разбере съзнанието, той си служи с мисленето и в този смисъл го предпоставя; но в обикновения ход на живота мисленето възниква вътре в рамките на съзнанието и следователно предпоставя съзнанието. Ако този отговор се дадеше на твореца на света, който иска да създаде мисленето, тогава той несъмнено би бил уместен. Мисленето естествено не може да се появи, без преди това да се създаде съзнанието.
Но философа го занимава не сътворяването на света, а неговото разбиране.
Затова именно той трябва да търси изходните точки не за сътворяването, а за разбирането на света. Твърде странно ми се струва, когато философът бива упрекван, че на първо място се интересувал за правилността на своите принципи, а не направо за обектите, които иска да разбере. Творецът на света най-напред е трябвало да знае как да намери носител на мисленето, докато философът трябва да потърси сигурна основа, от която може да разбере наличното. Каква ни е ползата да изхождаме от съзнанието и да го подлагаме на мисловно съзерцание, ако преди това не знаем нищо относно възможността чрез мисловно съзерцание да получим сведение за нещата?
към текста >>
Затова именно той трябва да търси изходните точки не за
сътвор
яването, а за разбирането на света.
По такъв начин аз предпоставям мисленето. Тогава обаче може да ми се отговори: Когато философът иска да разбере съзнанието, той си служи с мисленето и в този смисъл го предпоставя; но в обикновения ход на живота мисленето възниква вътре в рамките на съзнанието и следователно предпоставя съзнанието. Ако този отговор се дадеше на твореца на света, който иска да създаде мисленето, тогава той несъмнено би бил уместен. Мисленето естествено не може да се появи, без преди това да се създаде съзнанието. Но философа го занимава не сътворяването на света, а неговото разбиране.
Затова именно той трябва да търси изходните точки не за сътворяването, а за разбирането на света.
Твърде странно ми се струва, когато философът бива упрекван, че на първо място се интересувал за правилността на своите принципи, а не направо за обектите, които иска да разбере. Творецът на света най-напред е трябвало да знае как да намери носител на мисленето, докато философът трябва да потърси сигурна основа, от която може да разбере наличното. Каква ни е ползата да изхождаме от съзнанието и да го подлагаме на мисловно съзерцание, ако преди това не знаем нищо относно възможността чрез мисловно съзерцание да получим сведение за нещата? Първоначално мисленето трябва да го разглеждаме съвсем неутрално, без връзка с някакъв мислещ субект или някакъв мислим обект.
към текста >>
Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на
сътвор
ението.
философът трябва да потърси сигурна основа, от която може да разбере наличното. Каква ни е ползата да изхождаме от съзнанието и да го подлагаме на мисловно съзерцание, ако преди това не знаем нищо относно възможността чрез мисловно съзерцание да получим сведение за нещата? Първоначално мисленето трябва да го разглеждаме съвсем неутрално, без връзка с някакъв мислещ субект или някакъв мислим обект. Защото в субекта и обекта ние вече имаме понятия, създадени чрез мисленето. Не подлежи на отричане, че преди да може да се разбере нещо друго, трябва да бъде разбрано мисленето.
Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението.
Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно. Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното. Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината. Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва. Докато философията приема всевъзможни принципи, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха.
към текста >>
8.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
За такава считам важната постановка, че цялото множество на небето и всичко спадащо към Земята, с една дума, - всички тела, съставляващи огромното мироздание, нямат самостоятелно съществуване извън Духа, че битието им се състои в тяхното възприемане или опознаване, че докато не бъдат действително възприемани от мен или не съществуват било в моето съзнание, било в съзнанието на някакъв друг
сътвор
ен Дух, те следователно или изобщо не съществуват, или пък съществуват в съзнанието на един вечен Дух." Ако се абстрахираме от момента възприемане, според този възглед, от възприятието не остава нищо друго.
Следователно образите на моите възприятия са преди всичко субективни. Разбирането за субективния характер на нашите възприятия лесно може да породи съмнение дали в основата им изобщо лежи нещо обективно. Когато знаем, че едно възприятие - например това на червения цвят или на определен тон - не е възможно без определено устройство на нашия организъм, може да се стигне до убеждението, че това възприятие - независимо от субективния ни организъм - не е нещо в наличност, че без акта на възприемането, чийто обект представлява, няма форма на съществуване. Този възглед намери класически застъпник в лицето на Джордж Бъркли, който изрази мнението, че от мига, в който осъзнал значението на субекта за възприятието, човекът повече не можел да вярва в някакъв свят, съществуващ без съзнателния Дух. Той казва: „- Някои истини са толкова понятни и така явни, че трябва само да си отвориш очите, за да ги видиш.
За такава считам важната постановка, че цялото множество на небето и всичко спадащо към Земята, с една дума, - всички тела, съставляващи огромното мироздание, нямат самостоятелно съществуване извън Духа, че битието им се състои в тяхното възприемане или опознаване, че докато не бъдат действително възприемани от мен или не съществуват било в моето съзнание, било в съзнанието на някакъв друг сътворен Дух, те следователно или изобщо не съществуват, или пък съществуват в съзнанието на един вечен Дух." Ако се абстрахираме от момента възприемане, според този възглед, от възприятието не остава нищо друго.
Няма цвят, ако не бъде виждан, няма тон, ако не бъде чуван. Подобно на цвета и тона, извън акта на възприемането не съществуват измерение, форма и движение. Ние никъде не сме виждали измерение или форма самостоятелно, а винаги в съчетание с цвят или други безспорно независими от нашата субективност свойства. Щом последните изчезнат ведно с нашето възприятие, това трябва да е валидно и за първите, които са свързани с тях. На възражението, че макар фигурата, цветът, тонът и т. н.
към текста >>
9.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Посредством индуктивни заключения на базата на своите възприятия той вярва, че може да определи как е
сътвор
ена тази обективна реалност.
Ето защо, общо взето, установеното при предходните възприятия отчасти се модифицира чрез всяко следващо. Затова и полученият по този начин облик на метафизическото трябва да се означи като само относително верен - той подлежи на коригиране чрез бъдещи случаи. Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод." Обликът, който метафизическият реалист понастоящем придава на своите неща сами за себе си, е получен но пътя на индуктивни заключения. Чрез разсъждения за процеса на познанието, той е убеден в наличието на една обективно-реална взаимовръзка на света, редом със „субективната", познаваема чрез възприятието и понятието.
Посредством индуктивни заключения на базата на своите възприятия той вярва, че може да определи как е сътворена тази обективна реалност.
ДОБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ (1918 г.). Непредубеденото наблюдение над изживяваното под формата на възприятия и понятия, както бе направен опит за неговото описване в предходното изложение, периодично ще бъде смущавано от някои представи, възникващи под влияние на естествознанието. Изхождайки от него, се казва, че от светлинния спектър окото възприема цветовете от червено до виолетово. В областта на спектралното излъчване отвъд виолетовото има обаче сили, на които не отговаря цветовото възприятие в окото, а химическо въздействие; отвъд границата на червения диапазон също така се намират лъчения, които имат само топлинно въздействие. Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други.
към текста >>
10.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество
сътвор
яването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот.
Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването.
към текста >>
Цел на
сътвор
ението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие.
Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел. Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването.
Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие.
Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания. Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне". Хората са брънки на света, в който страда Бог.
към текста >>
Иначе
сътвор
ението би било безцелно.
Според песимистите нравствените идеали не били достатъчно силни за преодоляване на егоизма; те обаче изграждали своето господство върху почвата, разчистена преди туй от познанието за безперспективността на егоизма. Ако по естествена предразположеност хората се стремяха към удоволствието, без да им е възможно да го постигнат, тогава унищожаването на битието и избавлението чрез небитието щяха да бъдат единствената разумна цел. И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил Бог, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога. Чрез самоубийството на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва. Логично ще е Бог да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление.
Иначе сътворението би било безцелно.
А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа. Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието. И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
към текста >>
11.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Към визии, образи за неща, които се намират отвъд човешката действителност, се е устремил аполоновият дух, а не към
сътвор
ена от самия него мъдрост.
Когато това състояние завладее всички сили на човешкия организъм, се получава дионисиевият човек, за когото е невъзможно да не разбере която и да е сугестия. Той не пропуска никой знак на афект, притежава най-висшата степен на разбиращ и разгадаващ инстинкт, както и най-висшата степен на откривателското изкуство. Влиза във всяка кожа и афект, постоянно се променя. Противоположност на дионисиевия мъдрец е простият наблюдател, който вярва, че стои винаги извън обектите на своето познание като обективен, страдащ наблюдател. Противоположност на дионисиевия човек е аполоновият, чийто „взор се възбужда от всичко, така че да добие визионерска сила“67.
Към визии, образи за неща, които се намират отвъд човешката действителност, се е устремил аполоновият дух, а не към сътворена от самия него мъдрост.
28. Аполоновата мъдрост има характера на сериозното. Усеща господството на отвъдното, което тя притежава само в образа, като тежък натиск, като противопоставяща й се сила. Сериозна е аполоновата мъдрост, защото вярва, че притежава послание от отвъдното, предаващо се само чрез образи и визии. Тежко обременен от своето познание живее аполоновият дух, защото носи товар, който произхожда от друг свят.
към текста >>
Със
сътвор
ената лично мъдрост дионисиевият дух се носи леко през света като танцьор.
Този смях обаче характеризира дионисиевия дух. Той знае, че всичко, което нарича мъдрост, е само негова мъдрост, открита от него, за да направи живота му по-лек. И само тя трябва да е неговата мъдрост: средство, което му позволява да каже „да“ на живота. Противоположен на дионисиевия дух е духът на трудността, защото той не улеснява живота, а го потиска. Създадената лично мъдрост е ведра мъдрост, защото който сам си създава бреме, той си създава само такова, което също така да може да носи леко.
Със сътворената лично мъдрост дионисиевият дух се носи леко през света като танцьор.
„Че към мъдростта съм добър и често твърде добър, това ми напомня много често за живота! Тя има свои очи, свой смях и дори свой златен въдичарски прът. Те двата изглеждат тъй подобни. В очите ти се виждах толкоз млад, о, живот! Блещуках в златно в нощния ти взор.
към текста >>
12.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
По-дълбокото от
сътвор
еното е творецът.
Един стар мироглед се е занимавал с въпроса как са възникнали в света „доброто и злото“. Той гласи, че трябва да се проникне зад битието, за да се открие „във вечното“ причината за „доброто и злото“. Но с „вечното“, с „отвъдното“ Ницше трябва също да отхвърли „вечната“ валидност на „доброто и злото“. Човекът е естествено творение, с него са възникнали „доброто и злото“. „Доброто и злото“ са човешко творение.
По-дълбокото от сътвореното е творецът.
Човекът стои „отвъд доброто и злото“. Направил е едно нещо добро, а друго нещо - зло. Той не може да остане окован чрез своите досегашни „добро и зло“. Може да продължи пътя на развитие, който е вървял досега. Станал от червей човек, може да стане от човек свръхчовек.
към текста >>
13.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да
сътвор
и света, както един строител изгражда една къща.
В него се оглеждат нещата, следователно и Бог "тази искрица, това е Бог, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него. Ние познаваме и виждаме Бога в това, че той ни прави виждащи и познаващи. И както въздухът, който свети, не е нищо друго, освен това, което го осветлява; защото той свети от това, че е осветен: Така и ние познаваме, че сме познати и Бог прави нас като себе си познаващи." Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога. То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот.
Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща.
Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света. Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин". И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг.
към текста >>
14.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
В него живее познанието, че даже понятието за
сътвор
ението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение.
Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения.
В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение.
За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява.
към текста >>
Човек не трябва само да съзерцава ретроспективно извършеното вече развитие, нито пък да счита, че образът, който си е съставил в своя дух за това развитие впоследствие, е най-висшето; но неговият поглед трябва да вижда напред не
сътвор
еното; неговото познание трябва да бъде начало на едно ново съдържание, а не един завършек на стоящото пред него съдържание на развитието.
Тогава за това естествено по знание се говори така, като че то е най-висшето, еднакво с действието на Всемирното същество. Но то не е това, защото не е добито в един живот, който да е пристъпил към това познание като един преобразен, като един новороден живот. Това, което добиваме само като естествен човек, то остава само естествено, даже и когато след това изказваме основния принцип на висшето познание в думи. Преобразяването трябва да се извърши изхождайки от самата природа. Природата, която живеейки се е развила до определена степен, трябва да бъде развита по-нататък чрез живота; чрез това по-нататъшно развитие трябва да се роди нещо ново.
Човек не трябва само да съзерцава ретроспективно извършеното вече развитие, нито пък да счита, че образът, който си е съставил в своя дух за това развитие впоследствие, е най-висшето; но неговият поглед трябва да вижда напред несътвореното; неговото познание трябва да бъде начало на едно ново съдържание, а не един завършек на стоящото пред него съдържание на развитието.
Природата преминава от червея към млекопитаещото животно, от млекопитаещото към човека не чрез процес на понятия, а чрез един действителен процес. Човекът трябва само да повтори този процес духом. Духовното повторение е началото на едно ново действително развитие, но което е една духовна действителност. Тогава човекът не само познава това, което природата е произвела; той продължава природата; той превръща своето познание в живо действие. Той ражда в себе си духа; и от там този дух върви напред от степен на степен на развитие, както природата напредва.
към текста >>
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и
сътвор
ено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
Но кога идва то? Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него. Защото както слънцето осветява целия свят и е близо до едното както и до другото, но слепият не го вижда, така е и тук. Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно създание, как може то тогава да бъде познато в душата? Отговор: Затова се казва, че създанието трябва да бъде познато като създание."
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/. Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи.
към текста >>
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността,
сътвор
еността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него. Защото както слънцето осветява целия свят и е близо до едното както и до другото, но слепият не го вижда, така е и тук. Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно създание, как може то тогава да бъде познато в душата? Отговор: Затова се казва, че създанието трябва да бъде познато като създание." Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е.
към текста >>
"когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "
Сътвор
ената душа на човека има две очи.
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност. "защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/. Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството.
"когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи.
Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е. Без себичност, без азовост, мое, на мене, мене и др. Подобни, сиреч би трябвало да търси и мисли себе си и своето толкова малко във всички неща, като че не би бил той; следователно би трябвало да счита себе си за толкова малко, като че не би съществувал и като че някой друг върши неговите дела"./15та глава/. И при автора на тези изречения трябва да държи сметка, че съдържанието на неговите представи, на което дава насока чрез своите по-висши идеи и чувства, е съдържание на един вярващ свещеник в смисъла на неговата епоха. Тук не става въпрос за това съдържание на представите, а за насоката, не за мислите, а за духовната особеност.
към текста >>
15.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Върху Провидението, Христос,
Сътвор
ението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство.
Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето възприятие и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност. "Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране. И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма.
Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство.
На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи. Обаче Николай беше лично така проникнат от представите на християнството, че можа да повярва: Ето аз събуждам в себе си едно собствено "не-знание", докато в действителност изнасяше само получените по предание възгледи, в които е бил възпитан. Но той стоеше също пред една извънредно опасна пропаст в човешкия духовен живот. Той беше човек на науката.
към текста >>
Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога,
сътвор
ението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство. На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание.
Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
Обаче Николай беше лично така проникнат от представите на християнството, че можа да повярва: Ето аз събуждам в себе си едно собствено "не-знание", докато в действителност изнасяше само получените по предание възгледи, в които е бил възпитан. Но той стоеше също пред една извънредно опасна пропаст в човешкия духовен живот. Той беше човек на науката. Науката отдалечава отначало човека от невинната хармония, в която той се намира в света, докато се отдава на едно чисто наивно поведение в живота. При едно такова поведение в живота човек чувства смътно своята връзка с цялостния свят.
към текста >>
16.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Учението за естествения произход в сравнение със съществуващите по-рано "хипотези на
сътвор
ението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма.
Но ние също вършим това днес по отношение на това, което днес важи като "факти". Нима смятаме, че следващите векове не ще хвърлят в стаята за непотребни вещи някои неща от това, което днес смятаме за несъмнени факти, окачествявайки ги като "сляпо" суеверие? Във всеки случай аз съм убеден, че в познаването на фактите от страна на човека има действителен напредък. Когато бе открит "фактът", че Земята е кръгла, всички предишни предположения бяха изхвърлени в областта на "суеверието". Така е с някои истини на астрономията, на биологията и пр.
Учението за естествения произход в сравнение със съществуващите по-рано "хипотези на сътворението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма.
Въпреки това за мене е много ясно, че в научните трудове и трактати по естествена наука от наше време има някои "факти", които за бъдещите векове съвсем не ще изглеждат факти, както и за нас не са факти някои неща, които Агрипа и Парацелзий твърдят. Важно не е това, какво те са считали за "факти", а това, в какъв дух се тълкували те тези факти. Във всеки случай по времето на Агрипа е имало малко разбиране за застъпената от него "естествена магия", която е търсил в природата природни неща, а духовното само в духа; хората са се придържали към "свръхестествената магия", която търсела духовното в царството на сетивното и против която Агрипа е водел борба. Поради това абат Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно учение, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички". Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище.
към текста >>
Естествената наука вижда само един природен процес там, където още Лине през 18-ия век виждаше един духовен процес и го беше охарактеризирал със следните думи: "Съществуват толкова видове живи същества, колкото различни форми са били създадени от самото начало." Следователно, докато у Лине духът трябва да бъде пренесен още в пространствения свят и да му се възложи задача да създаде духовно формите на живота, "да ги
сътвор
и", естествената наука на 19-ия век можа да отдаде на природата това, което е на природата, а на духа това, което е на духа.
Той е бил "груба плът" както животното, плът, която "може да бъде свързана и хваната, както дървото и камъкът". Следователно в естественонаучен смисъл и душата е едно придобито качество /свойство/ на "грубата плът". Това, което естественикът на 19-ия век има предвид, когато говори за наследените части от животинския свят, това има предвид Парацелзий, когато употребява думата "плът произхождаща от Адама". Естествено чрез такова разглеждане на нещата съвсем не трябва да се заличава разликата между един естественик от 16-ия век и един такъв от 19-ия век. Едва този последен век беше в състояние да вижда в пълен научен смисъл явленията на живите същества в такава връзка, че тяхното естествено родство и фактически произход изпъкват пред погледа чак до човека.
Естествената наука вижда само един природен процес там, където още Лине през 18-ия век виждаше един духовен процес и го беше охарактеризирал със следните думи: "Съществуват толкова видове живи същества, колкото различни форми са били създадени от самото начало." Следователно, докато у Лине духът трябва да бъде пренесен още в пространствения свят и да му се възложи задача да създаде духовно формите на живота, "да ги сътвори", естествената наука на 19-ия век можа да отдаде на природата това, което е на природата, а на духа това, което е на духа.
На самата природа се предоставя да обясни своите творения; а духът може да се вглъби в себе се там, където той единствено може да бъде намерен, във вътрешността на човека. Обаче, въпреки че в известен смисъл Парацелзий мисли напълно в духа на своето време, той все пак е схванал по един дълбокомислен начин отношението на човека към природата по отношение на развитието, ставането. Той не виждаше в Първичното същество на света нещо, което съществува някъде като нещо завършено, а схващаше Божественото в ставане, в развитие. Благодарение на това той можа да припише на човека действително една самотворческа дейност. Ако Първичното Божествено същество съществуваше веднъж за винаги, тогава не може да става дума за едно истинско творчество на човека.
към текста >>
17.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на
сътвор
ението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам.
Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ.
Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам.
На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц.
към текста >>
На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при
сътвор
ението/ и проиграх моята слава в самия Адам.
Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам.
На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам.
Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц. Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща.
към текста >>
В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското
сътвор
ение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на
сътвор
ението".
С такива възгледи Яков Бьоме се опитва да обясни света, който според знанието на неговата епоха той считаше за фактически. За него са факти онези, които естествената наука на неговото време и Библията считаха за такива. Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век.
В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението".
Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение. /Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>
/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на
сътвор
ението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията.
Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение.
/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията.
Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>
18.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Те още са вярвали в едно "свръхестествено"
сътвор
ение на света.
/виж стр.2 в настоящия труд и раздел върху Фихте в моята книга: "Възгледи върху света и живота в 19-ия век", излязла в ново издание под заглавие "Загадките на философията". Издателство Бъдещият ден, Щутгарт/. Хегел разпростря царството на мисълта върху всички области на битието и се опита да обхване с мисълта както външното сетивно природно битие така и най-висшите творения на човешкия дух. /виж моето изложение върху Хегел в "Загадките на философията", т.І/. Как изглеждат духовете, чиито мисли бяха проследени в настоящия труд, в светлината на светогледа, който се основава на научните постижения, добити през епохата следваща тяхната?
Те още са вярвали в едно "свръхестествено" сътворение на света.
Как се очертават техните мисли пред едно "естествено" сътворение на света, което 19-ия век създаде чрез естествената наука? Тази естествена наука не даде на природата нищо, което да не и принадлежи. Тя прогони от нея всичко, което не трябва да се търси там, но което се намира само във вътрешността на човека. Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори. За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони.
към текста >>
Как се очертават техните мисли пред едно "естествено"
сътвор
ение на света, което 19-ия век създаде чрез естествената наука?
Издателство Бъдещият ден, Щутгарт/. Хегел разпростря царството на мисълта върху всички области на битието и се опита да обхване с мисълта както външното сетивно природно битие така и най-висшите творения на човешкия дух. /виж моето изложение върху Хегел в "Загадките на философията", т.І/. Как изглеждат духовете, чиито мисли бяха проследени в настоящия труд, в светлината на светогледа, който се основава на научните постижения, добити през епохата следваща тяхната? Те още са вярвали в едно "свръхестествено" сътворение на света.
Как се очертават техните мисли пред едно "естествено" сътворение на света, което 19-ия век създаде чрез естествената наука?
Тази естествена наука не даде на природата нищо, което да не и принадлежи. Тя прогони от нея всичко, което не трябва да се търси там, но което се намира само във вътрешността на човека. Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори. За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони. Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука.
към текста >>
Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на
сътвор
ението" не им разказва за процесите в природата.
Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори. За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони. Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука. Духът, в който те искаха да разглеждат света, е преминал в пълния смисъл върху наблюдението на природата, ако това наблюдение се разбира правилно. Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време.
Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата.
Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
към текста >>
Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на
сътвор
ението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
Нашето съвремие не може да говори върху фактите на природата така, както Яков Бьоме е говорил върху тях. Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука. Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука.
към текста >>
Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на
сътвор
ението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания.
Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука. Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли.
Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания.
Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди. Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата. Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел. За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения.
към текста >>
Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на
сътвор
ението".
Защото когато тези религии говорят за една душа, която продължава да живее и след физическата смърт подобно на едно сетивно същество, аз намирам, че това е едно принизяване на Духа, един отвратителен грях против този Дух. Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа.
Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>
19.
ПРИБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Отхвърлянето на "Мислите за
сътвор
ението" се отнася за едно
сътвор
ение, което е подобно на човешкото, извършено според целесъобразни мисли.
ПРИБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ Последните изречения не трябва да се изтълкуват в смисъла на едно недуховно схващане на природата. Чрез тях аз исках само да подчертая по-силно, че Духът, който стои на основата на природата, трябва да бъде намерена вътре в самата нея и да не бъде внесен отвън в нея.
Отхвърлянето на "Мислите за сътворението" се отнася за едно сътворение, което е подобно на човешкото, извършено според целесъобразни мисли.
Това, което може да се каже върху историята на развитието, нека се прочете в моята книга "Теория на познанието на Гьотевия светоглед" /предговор към новото издание./
към текста >>
20.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Човешката мъдрост търси тези мисли на
сътвор
ението.
1) Само един е достоен да отвори книгата. „Ето победи лъвът, който е от коляното на Юда, Давидовият корен, за да отвори книгата и нейните седем печата." Седем печата има книгата. Седморното естество на книгата е свързано със свещения характер на числото седем. Човешката мъдрост има седем пътя, които водят към същата цел. Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата.
Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението.
Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях. Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата. Исус, лъвът, може да отвори печатите. Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта. Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
към текста >>
Първо трябва да бъдат открити основните мисли на
сътвор
ението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата.
Седморното естество на книгата е свързано със свещения характер на числото седем. Човешката мъдрост има седем пътя, които водят към същата цел. Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях.
Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата.
Исус, лъвът, може да отвори печатите. Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта. Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл. 5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6).
към текста >>
Той е дал на мислите на
сътвор
ението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта.
Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях. Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата. Исус, лъвът, може да отвори печатите.
Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта.
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл. 5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък. Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението.
към текста >>
Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на
сътвор
ението.
Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта. Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл. 5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък.
Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението.
Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството. Борбата утихва чрез новата вяра. При отварянето на втория печат се явява червен кон, на който също стои конник. Той отнема Мира, втората сила на света, за да не пренебрегне човечеството поради леност грижите на божествения свят. При отварянето на третия печат се изявява мировата сила на Правдата, донесена от християнството; при четвъртия печат се изявява религиозната сила, която чрез християнството приема нов облик.
към текста >>
Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на
сътвор
ението.
Този конник е Религиозната правда (гл. 6, ст. 6 и 7). И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството. Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството.
Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението.
При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен. Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство. Той е осветен от собственото си творение. „И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
към текста >>
21.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за
сътвор
ението на света.
Той описва вътрешните дела на душата с думите: Мъдростта в човека напредва, „подражавайки пътищата на Бога и съзерцавайки първообразите, тя образува формите". Ето защо, когато човек създава форми и образи вътре в себе си, това не е само негова лична работа. Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот. Този възглед е в съгласие със схващането на Мистериите относно народните митове. Мистът търси в митовете дълбоката същност на мъдростта.
Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за сътворението на света.
Описаното в Стария Завет представлява за него образи на вътрешни душевни процеси. Библията разказва за сътворението на света. Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина. Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата.
към текста >>
Библията разказва за
сътвор
ението на света.
Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот. Този възглед е в съгласие със схващането на Мистериите относно народните митове. Мистът търси в митовете дълбоката същност на мъдростта. Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за сътворението на света. Описаното в Стария Завет представлява за него образи на вътрешни душевни процеси.
Библията разказва за сътворението на света.
Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина. Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон. Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
към текста >>
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на
сътвор
ението като съдба на собствената си душа.
Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина. Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон. Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа.
Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно. Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер. Филон става тълкувател на този символичен смисъл. Той чете Библията като история на душата.
към текста >>
Ето как историята на
сътвор
ението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно.
Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон. Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро." Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа.
Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно.
Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер. Филон става тълкувател на този символичен смисъл. Той чете Библията като история на душата. Приемайки този начин да се чете Библията, Филон се съобразява с едно духовно течение на своята епоха, което черпи от мъдростта на Мистериите.
към текста >>
Когато четем историята на
сътвор
ението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото.
Той чете Библията като история на душата. Приемайки този начин да се чете Библията, Филон се съобразява с едно духовно течение на своята епоха, което черпи от мъдростта на Мистериите. Той приписва същия начин на тълкуване и на терапевтите. „Те притежават също съчинения на древни писатели, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето внимание върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Стария Завет. Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване.
Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото.
Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта. Във всяка душа трябва да се разиграе мировата драма. Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението. Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога. Всичко, което се отнася до мирогледа на Филон, се съдържа в Духа.
към текста >>
Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за
сътвор
ението.
„Те притежават също съчинения на древни писатели, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето внимание върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Стария Завет. Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване. Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото. Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта. Във всяка душа трябва да се разиграе мировата драма.
Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението.
Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога. Всичко, което се отнася до мирогледа на Филон, се съдържа в Духа. Човек изживява в себе си това, което Бог е изживял във Вселената. Словото Божие, Логосът се превръща в душевно събитие. Бог отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя.
към текста >>
22.
2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
В своите чувства, човекът
сътвор
ява един втори свят, който трябва да се прибави към онзи свят, който му въздейства отвън.
Следователно, сетивното усещане трябва да се означи като душевно явление. Когато този факт се изясни цялостно, тогава вътрешните преживявания скоро ще престанат да се разглеждат само като мозъчни процеси или като нещо подобно. Със сетивното усещане, преди всичко, се свързва чувството. Едни усещания предизвикват у нас удоволствие, а други страдание. Това са трептенията на нашия вътрешен, душевен живот.
В своите чувства, човекът сътворява един втори свят, който трябва да се прибави към онзи свят, който му въздейства отвън.
Тук се добавя нещо трето: Волята. Чрез нея човекът се противопоставя на външния свят. Човешката душа сякаш се излива навън чрез своите волеви действия. Действията на човека се различават от събитията на външната природа по това, че те носят печата на неговия вътрешен живот. Така, спрямо природата, душата е нещо присъщо на човека.
към текста >>
23.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези
сътвор
ени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице.
Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие. Това, което съществува във въздуха като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука. Човекът изобщо не възприема проявленията на жизнената сила с обикновените сетива. Той вижда цветовете на растенията, усеща тяхното ухание, но жизнената сила остава скрита за този род наблюдение. Но колкото малко основание има слепия да отрича цветове, които не вижда, толкова малко основание имаме и ние отречем жизнената сила, въпреки че не я виждаме с обикновените сетива.
Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице.
Сега, за човека се открива един съвсем нов свят. Той възприема не само цветовете, уханията и т. н. на живите същества, а животът на тези живи същества сам по себе си. Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма. Нека да изразим тази духовна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*.
към текста >>
24.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от
сътвор
ението.
То се свежда до това, че човек се научава да не отдава толкова голямо значение на впечатленията си от външния свят, а напротив той развива в себе си все по-интензивен вътрешен живот. Човек, който се нахвърля от едно сетивно впечатление към друго и е склонен към непрекъснато "разпиляване", не намира пътя към Тайната Наука. Окултният ученик не трябва да остава глух за впечатленията си от неговия богат вътрешен живот. Когато човек с богати и дълбоки душевни изживявания прекосява една красива планинска местност, той има други изживявания, различни от тези на човек с бедна душевност. Само вътрешните изживявания могат да ни дадат ключа за красотата на външния свят.
В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от сътворението.
Ако искаш да развиеш плодотворно отношение към външния свят, трябва умело да се отнасяш към своите собствени чувства и представи. Във всичките си проявления външният свят е преизпълнен с божествена красота; обаче най-напред трябва да я изживеем в собствената си душа, и едва после да я търсим всред външния свят. Окултният ученик се научава да създава такива мигове в своя живот, през които той потъва в себе си. Обаче в тези мигове той съвсем не трябва да се отдава на своя личен Аз, защото така ще постигне обратни резултати от тези, към които се стреми. В подобни състояния той трябва да се потопи в дълбоката вътрешна тишина и да осмисли ехото от вси чко, което му е открил външния свят.
към текста >>
25.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тя го различава от всички останали същества и чрез нея той се превръща във венеца на
сътвор
ения свят.
В научния свят се говори за чувствителност на някои растения, които например свиват листата си, ако върху тях се упражнят определени външни въздействия. Отличителната черта на съзнанието обаче е не тази, че едно същество реагира спрямо някакво външно действие, а че дадено същество може да изживее в себе си нещо, което идва като един нов елемент, допълващ обикновената реакция. В противен случай би могло да се говори за съзнание и тогава, когато едно парче желязо се разширява под въздействието на топлината. Съзнание може да има само тогава, когато например топлината причинява болка. Четвъртата съставна част, която свръхсетивното познание приписва на човека, няма аналог и не съществува никъде в околния свят.
Тя го различава от всички останали същества и чрез нея той се превръща във венеца на сътворения свят.
Свръхсетивното познание ни дава представа и за тази четвърта съставна част на човешкото същество като посочва, че в човешките изживявания, протичащи в будност, също има една съществена разлика. Тя изпъква веднага щом обърнем внимание върху следното. От една страна, докато е буден, човек е непрекъснато в центъра на определени изживявания, които по необходимост идват и си отиват, а от друга страна той има изживявания, при които това не е така. Разликата изпъква особено силно, когато сравним човешките изживявания с тези на животните. Животното реагира на външните въздействия по строго закономерен начин.
към текста >>
26.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ала ме
сътвор
яват те отново.
а виждам истината в тях, когато животворящо ми въздействат. И ясно виждам всеки ден, че сила не им дава туй, което може слабата ми воля,
ала ме сътворяват те отново.
КАПЕЗИЙ Но има много хора, които без такова откровение творят безкрайно много добрини! МАРИЯ
към текста >>
Така духът наистина във нея
сътвор
и
и даде ѝ духовното учение. Тогава силите ѝ за живот разцъфнаха за втори път. С житейската ѝ нова цел в сърцето ѝ се вля отново смелост.
Така духът наистина във нея сътвори
напълно нов човек от мъртво семе. Когато творческата сила на духа се изявява плодотворно, и начинът ѝ на проява изглежда оправдан.
към текста >>
27.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовно копие да
сътвор
я за всичко.
с услуга се заплаща. Дарих ви себесъщността, отплата ми дължите. КАПЕЗИЙ От моята душа желая
духовно копие да сътворя за всичко.
Природата, преобразена в идеали, възкръсва във човешките дела и е достатъчно възнаградена, щом истински е отразена във живота. И ако на великата световна майка
към текста >>
и искат щастие да
сътвор
яват.
ЩРАДЕР Макар да сме в началото, не трябва да ни липсва съзнание за правилните цели, които носят полза на човека
и искат щастие да сътворяват.
Ако на себе си сам служиш, последвай подтика в сърцето, но ако искаш да помогнеш и на други, ти трябва истински да разбереш какво е нужно на живота ти.
към текста >>
28.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
та без наука светлина да
сътвор
ят.
когато служехме на земния живот и оживявахме без посвещение, чрез мъдростта от собствените жизнени основи, духа и любовта във битието. Надигаха се в тебе духовете на Земята,
та без наука светлина да сътворят.
Царуваше във мене любовта, пораждаща се в битието на човека. За в бъдеще желаем с братята, свещенодействащи във този храм, да носим плодове в човешките души.
към текста >>
29.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в душата сигурност да
сътвор
и.
в страдания живеещи, за щастие копнеещи. От силата на Луна устойчивост да бликне. Мощта на огнените същества
в душата сигурност да сътвори.
Да може знаещият сам да се открие в душевното движение, в световния живот. ФИЛИЯ Желая да помоля мировите духове
към текста >>
30.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и като богове се
сътвор
яват,
отпърво откровение духовно от твоите сърдечни глъбини. – – – – Прасили как сгъстяват се в копнеж, творящи мощи как искрят духовно
и като богове се сътворяват,
когато вече чувстват те човека, жадуващ битие – да схвана туй помагаше ми по невидим начин душата ти със благородна реч. Опитвах в нежно етерно червено
към текста >>
31.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да
сътвор
ява само хаос на Земята.
съвета на предишния си Майстор. Ти само размисли, че той живее в царства на блаженство. Каквото дълг е там и е повеля, тук в настоящето ви може
да сътворява само хаос на Земята.
Към висините му вдигни очи, желаеш ли утеха да потърсиш във щастие, което в идни земни дни от мировите духове ще бъде отредено. Но щом желаеш правилно сега да действаш,
към текста >>
32.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
е образ, от душата
сътвор
ен.
ме принуждават. Как ме угнетяват, като ужасна тежест ме притискат! Изглеждат истински. Не, всичко туй
е образ, от душата сътворен.
Аз знам, картините са изтъкани от жаждата в душата, от копнежа. Изплувах, будейки се от копнежа, от океан безкраен на духа. Ужасен и разтърсващ, от душата
към текста >>
да
сътвор
яват битие от мисъл.
прииждащи отвсякъде в простора и устремяващи се към проява. Представяха ми те свят оживен, изпълнен с осезаеми картини. И взеха от душевността ми сила
да сътворяват битие от мисъл.
Додето плътен ставаше пред мен светът, аз чувстването си изгубвах. От този свят на образи звучаха слова – напиращи към мен самия, – които мислят себе си самите
към текста >>
33.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към лошо
сътвор
еното да тласна,
се отдели и тъй, далеч от него, могла би свое битие да води в развоя на духовния живот. Но с мен творбата свързана остава и е възможно от духовни сфери
към лошо сътвореното да тласна,
макар самото то да е добро и също тъй единствено добро чрез себе си да може да поражда. Ще действам от духовните полета и в бъдещето винаги във всичко,
към текста >>
34.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Мъжът отвърнал: „
Сътвор
яваш само
Ала при него някакъв човек дошъл и го погледнал със вражда. „На истината към бащата водя души при извора на светлина“, на чужденеца казало детето.
Мъжът отвърнал: „Сътворяваш само
ужасни блянове в духа човешки и мамиш тъй човешките души.“ След този ден мнозина клеветели туй същество, което светлина дарявало на дишащите хора.
към текста >>
35.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че тя в мълчание е
сътвор
ена.
Така човешките души щурмуват, когато искат да ме доближат, преди да са постигнали покой. Горещи страсти тласкат съществата, не силата, създаващо мълвейки,
че тя в мълчание е сътворена.
Души, явяващи се тук така, обратно към Земята аз насочвам. Те могат тук, във царствата духовни, единствено объркване да внасят и да възпират мъдрите дела,
към текста >>
не го е
сътвор
ил самият той,
за да повярва истински, че в него се изживяват силите световни и волята си образно представят. Не знаеше, че всичко, във което успял е мисъл творческа да вложи,
не го е сътворил самият той,
а само съдържание е то на собствената му душевна същност. Подобно паяка, изпридащ мрежа, усещащ се като отделен свят, оформи себе си и бе повярвал,
към текста >>
36.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която духовете
сътвор
яват,
желанията и във студ живеят. МАРИЯ Приятеля да поведа аз трябва и в пусти вечно ледени полета, където му убягва светлината,
която духовете сътворяват,
щом жизнените сили на човека парализира тъмнина. Томасий, почувствай своята душевна мощ. (На прага се явява Пазачът.) АРИМАН
към текста >>
реалността се
сътвор
ява... Тео...
със сериозен благороден лик. Душа, живяла в това земно тяло, от мен защо се криеше тъй дълго? Би трябвало да бъде Теодора. От образния и прикрит живот
реалността се сътворява... Тео...
Самият аз... (При произнасянето на „Тео“ се явява Двойникът.) ДВОЙНИКЪТ (Приближава се много близо до Томасий.) Познай ме и във мене ти се виж. МАРИЯ
към текста >>
37.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от работата си да
сътвор
я.
притихваше в съмнение и болка. Но тази светлина не ще угасне във моята душа през вечността, когато трябва пътя да намеря към целите в духа и благодат
от работата си да сътворя.
ТЕОДОРА (става видима за Щрадер като духовно същество) За тебе извоювах светлината, защото силата ти се стремеше към светлината ми в мига, когато изглежда времето ти бе дошло.
към текста >>
38.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които могат да го
сътвор
ят.
И ако нявга се реализира, от него ще се лее благодат – така си вярваше доскоро Щрадер. Но още дълго той модел ще бъде, понеже скрити са онези сили,
които могат да го сътворят.
Да мислите така, ме натъжава, че е добро, завода на мъжа да поверите, на човека, който с творението си се провали. Повело го бе то към висини,
към текста >>
за
сътвор
ението на живота.
Духовно озарение откри ми неща напълно верни, ала мъртви. Против способността ми за преценка застава туй и вярата убива, че в тайна фактите духът държи
за сътворението на живота.
И трудно би могло да се докаже, че тази опитност ми дава сили, за да избягам от заблуда пак. Аз трябваше във грешка да изпадна, за да избегна занапред това,
към текста >>
39.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
е нужно да си
сътвор
ят, когато
Излъчва сила моят свят обет и с нея трябва да запазиш ти това, което сам си извоювал. Ще ме откриеш в области студени, където духовете светлината
е нужно да си сътворят, когато
поглъща мракът жизнените сили... Търси ме ти в световни дълбини, където трябва да си извоюват душите чувстване на боговете във упорити битки чрез победи,
към текста >>
на своите копнежи
сътвор
ява?
(Капезий се надига от мястото си, опомняйки се като от дълбок размисъл.) КАПЕЗИЙ В душата си не изживях ли ясно, каквото като образи Томасий – потънал в сънища и във мечти –
на своите копнежи сътворява?
Възпламеняваха се в мене мисли, които не са мои... и които той само можеше да предизвиква. Живееше душевното му битие във моята душа... И подмладен
към текста >>
40.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но
сътвор
еното от теб не чувстваш.
Излъчваш мрак... Познай ти своя мрак. Около теб създаваш в светлината объркващ мрак. Ти чувстваш го, когато чрез себе си самия го създаваш.
Но сътвореното от теб не чувстваш.
Стремежа си за творчество желаеш да го забравиш, но без да разбираш, че той безспир царува в същността ти, понеже се страхуваш да излъчиш от себе си ти светлината своя.
към текста >>
41.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще
сътвор
ява топлина, така че
наистина тя да ми изкове. При бездната ми каза го Мария. (Бенедикт и Мария се оттеглят малко назад; Щрадер остава сам, явява се Душата на Теодора.) ДУШАТА НА ТЕОДОРА В светлинни светове и Теодора
ще сътворява топлина, така че
духовният ти меч да може мощно душевни врагове да поразява. (Тя изчезва, Щрадер си отива. Бенедикт и Мария излизат сами на преден план.) МАРИЯ
към текста >>
42.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за мене в
сътвор
яването сили.
даряваш ти на светове – за тях ще разсъждавам аз, когато ти оставиш в мрак света ми да потъне. Към тях на своите лъчи ти носиш това, което може да създава
за мене в сътворяването сили.
ЛУЦИФЕР (Долна дреха, излъчваща синкавозелен цвят, светло лъчезаряща червеникава горна дреха с формата на мантия, която завършва с криловидни образувания; нагоре не аура, а подобно на митра тъмночервеникаво покривало за глава с крила; на дясното крило синьо, подобно на меч образувание; жълто, подобно на планета кръгло образувание, сякаш носено от лявото крило. Той стои малко назад и отляво, по-високо от душата на Феликс Балде.) Служителю, дела от твоя вид нуждаят се от слънчевия период, във който сме навлезли.
към текста >>
И многобройни форми
сътвор
яват.
та мислещ да не я оформяш в зло и буря да не будиш на Земята. ДУШАТА НА ЩРАДЕР Изрекоха те слънчеви слова, които действат в моя кръгозор.
И многобройни форми сътворяват.
Покълва в мене подтикът, в единство, във себе си да ги преобразя, душевно силно и със смисъл пълни. Ти, слънчева и царска сила, в мен се пробуди, така че да успея
към текста >>
43.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
криле да
сътвор
яват.
Покаянице в сферите духовни, нагоре към звездите отправи се; за делото ти демони копнеят, фантазия от него да излъчват в душите и така в живота земен
криле да сътворяват.
ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ Ще те следвам, душевна сестро, Филия, която твориш любов от дух към духове и от звезда към другите звезди.
към текста >>
и
сътвор
ява радост в ширините
Благостта излъчва възвишено и сериозно чувство. През мировия етер благодатно светкавици на мъдростта проблясват. Блаженството излива се навред
и сътворява радост в ширините
на моята душевна сфера. Вечност, в блаженството те моля да се влееш. Учителят и другата душа, със мен сплотени, нека в теб сега да бъдем с миротворност обградени.
към текста >>
44.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Познанието, гнозисът, когато се издига от мислителната и свръхмислителната област, завършва в представата за едно най-висше,
сътвор
яващо света същество.
Тогава виждаме как на европейска почва платоническите и по-стари начини на мислене водят борба да разберат това, което религиите проповядват, и също да водят борба срещу него. Видни мислители търсят това, което религията разкрива, и искат да го представят като оправдано пред старите светогледи. Така се ражда това, което историята нарича гнозис, с едно повече християнско или повече езическо оцветение. Личности, които имат значение за Гнозиса, са Валентинус, Базилидес, Марцион. Тяхното мислително творчество е една обхватна представа за развитието на света.
Познанието, гнозисът, когато се издига от мислителната и свръхмислителната област, завършва в представата за едно най-висше, сътворяващо света същество.
Това същество е по-високо от всичко, което може да бъде възприемано като свят от човека. И много високо са също съществата, които то ражда от себе си, еоните. Но тези същества образуват една слизаща стълба на развитието, така щото един еон като по-несъвършен винаги произлиза от един по-съвършен. Като един такъв еон на една по-късна степен на развитието трябва да се счита Творецът на възприемаемия за човека свят, на който принадлежи също и човекът. С този свят може сега да се свърже един еон от най-висшата степен на развитието.
към текста >>
Първата е "творящата и не
сътвор
ената природа".
Когато душата се изтръгне чрез борба от всичко, което може да възприема и мисли като битие, когато се издигне над всичко, което може да мисли като небитие, тя може да предчувства духовно областта на свръхбитието, на скритото Божествено същество. В това същество се съедини Прабитието с първичното Добро и с първичната Красота. Изхождайки от тази първична троичност, душата гледа една низходяща степенувана редица от същества, които стигат до йерархичен ред до човека. В 9-тото столетие Скотус Еригена приема този светоглед и го преустройва по свой начин. За него светът се представя като едно развитие в четири "природни форми".
Първата е "творящата и несътворената природа".
В нея се съдържа чистата духовна първична Основа на света, от която се развива "творящата и сътворената природа". Това е сбор от духовни същества и сили, които чрез тяхната дейност произвеждат първо "сътворената и нетворящата природа", на която принадлежат сетивният свят и човекът. Те се развиват така, че са приети и "несътворената и нетворящата природа", в която действат фактите на спасението, религиозните средства на милостта и благодатта и т.н. В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта.
към текста >>
В нея се съдържа чистата духовна първична Основа на света, от която се развива "творящата и
сътвор
ената природа".
В това същество се съедини Прабитието с първичното Добро и с първичната Красота. Изхождайки от тази първична троичност, душата гледа една низходяща степенувана редица от същества, които стигат до йерархичен ред до човека. В 9-тото столетие Скотус Еригена приема този светоглед и го преустройва по свой начин. За него светът се представя като едно развитие в четири "природни форми". Първата е "творящата и несътворената природа".
В нея се съдържа чистата духовна първична Основа на света, от която се развива "творящата и сътворената природа".
Това е сбор от духовни същества и сили, които чрез тяхната дейност произвеждат първо "сътворената и нетворящата природа", на която принадлежат сетивният свят и човекът. Те се развиват така, че са приети и "несътворената и нетворящата природа", в която действат фактите на спасението, религиозните средства на милостта и благодатта и т.н. В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта. Мисълта, която при гръцките мислители живееше от своята собствена сила, сега душата я оставя да бъде оживена от една друга сила, която тя черпи от религиозните импулси.
към текста >>
Това е сбор от духовни същества и сили, които чрез тяхната дейност произвеждат първо "
сътвор
ената и нетворящата природа", на която принадлежат сетивният свят и човекът.
Изхождайки от тази първична троичност, душата гледа една низходяща степенувана редица от същества, които стигат до йерархичен ред до човека. В 9-тото столетие Скотус Еригена приема този светоглед и го преустройва по свой начин. За него светът се представя като едно развитие в четири "природни форми". Първата е "творящата и несътворената природа". В нея се съдържа чистата духовна първична Основа на света, от която се развива "творящата и сътворената природа".
Това е сбор от духовни същества и сили, които чрез тяхната дейност произвеждат първо "сътворената и нетворящата природа", на която принадлежат сетивният свят и човекът.
Те се развиват така, че са приети и "несътворената и нетворящата природа", в която действат фактите на спасението, религиозните средства на милостта и благодатта и т.н. В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта. Мисълта, която при гръцките мислители живееше от своята собствена сила, сега душата я оставя да бъде оживена от една друга сила, която тя черпи от религиозните импулси. През тази епоха мисълта води, така да се каже, едно съществуване, в която дреме нейната собствена сила.
към текста >>
Те се развиват така, че са приети и "не
сътвор
ената и нетворящата природа", в която действат фактите на спасението, религиозните средства на милостта и благодатта и т.н.
В 9-тото столетие Скотус Еригена приема този светоглед и го преустройва по свой начин. За него светът се представя като едно развитие в четири "природни форми". Първата е "творящата и несътворената природа". В нея се съдържа чистата духовна първична Основа на света, от която се развива "творящата и сътворената природа". Това е сбор от духовни същества и сили, които чрез тяхната дейност произвеждат първо "сътворената и нетворящата природа", на която принадлежат сетивният свят и човекът.
Те се развиват така, че са приети и "несътворената и нетворящата природа", в която действат фактите на спасението, религиозните средства на милостта и благодатта и т.н.
В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта. Мисълта, която при гръцките мислители живееше от своята собствена сила, сега душата я оставя да бъде оживена от една друга сила, която тя черпи от религиозните импулси. През тази епоха мисълта води, така да се каже, едно съществуване, в която дреме нейната собствена сила. Така можем да си представим и образното мислене в столетията, които са предхождали раждането на мисълта.
към текста >>
45.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на
сътвор
ението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света.
Това, което мислителите чувстваха, несъзнателно, като един кошмар в светогледните въпроси, беше, че мисълта не се явяваше за човека вече така както за Платон, за когото тя се изявяваше за себе си в нейната крепяща сила и с нейното наситено съдържание като действена мирова същност. Сега хората чувстваха мисълта изникваща от подосновите на себесъзнанието; те чувстваха необходимостта да му предадат носеща сила от някакви други сили. Те търсеха тази носеща сила постоянно при истините на вярата или в глъбините на душата, които считаха по-силни от избледнелите, абстрактно чувствани мисли. За много души това е винаги тяхното изживяване с мисълта, че те я чувстват само като съдържание на душата и не могат да почерпят от нея силата, която да им гарантира, че със своето същество човекът може да знае себе си коренящ се в духовната подоснова на света. Но такива души им импонира логическата природа на мисълта; ето защо те я признават като сила; която трябва да изгради един научен възглед за света; обаче те искат една по-силно действаща за тях сила, за да им се разкрие изгледът за един светоглед обхващащ най-висшите познания.
На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на сътворението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света.
На такова едно душевно устройство се дължи, когато често човек малко цени мисълта при изграждането на един светоглед и чувства своето себесъзнание по-сигурно крепящо се в тъмнината на сърдечните сили. Има личности, за които един светоглед има толкова по-малка стойност за тяхното отношение към мировите загадки, колкото повече този светоглед иска да се издигне от тъмнината на чувствата в светлината на мисълта. Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./. Както някои личности от неговото естество, той беше един велик подбудител.
към текста >>
46.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно
сътвор
ение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж. А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие. С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил.
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата. Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили?
към текста >>
47.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при
сътвор
ението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество.
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно
сътвор
ение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия.
Шелинг е имал смелостта за най-последователния антропоморфизъм. Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено. И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето. Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия".
Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия.
Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света". Отрицателната философия "ще остане предимно философия на школата, а положителната за живота. Чрез двете заедно ще може да бъде дадено пълното освещаване, което трябва да искаме от философията. Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии. Малките мистерии са били като първоначална степен на големите... Положителната философия е една необходимо последствие на добре разбраната отрицател на философия, и така можем да кажем: - В отрицателната философия се честват малките, в положителната големите мистерии на философията".
към текста >>
Ако мислителното съзерцаване на природата е едно повторение на нейното
сътвор
ение, тогава също и основният характер на това
сътвор
ение отговаря на човешката дейност; тя трябва да бъде един акт на свободата, а не един такъв на геометрическата необходимост.
Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии. Малките мистерии са били като първоначална степен на големите... Положителната философия е една необходимо последствие на добре разбраната отрицател на философия, и така можем да кажем: - В отрицателната философия се честват малките, в положителната големите мистерии на философията". Щом вътрешният живот се обяснява като божественото, тогава се явява като непоследователно човек да остане при една част на този вътрешен живот. Шелинг не е изпаднал в тази непоследователност. В момента, в който той казва: - Да обясниш природата, значи да създадеш природата, това дава направление на целия свой възглед за живота.
Ако мислителното съзерцаване на природата е едно повторение на нейното сътворение, тогава също и основният характер на това сътворение отговаря на човешката дейност; тя трябва да бъде един акт на свободата, а не един такъв на геометрическата необходимост.
Обаче също така ние не можем да познаем едно свободно творение чрез законите на разума; то трябва да се изяви чрез друго средство. * * * Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност.
към текста >>
Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди
сътвор
ението на природата и на ограничения дух.
Той не би знаел нищо за себе си. Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота. Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли. Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките".
Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух.
Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише.
към текста >>
Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя
сътвор
ението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел.
Той търси своите морални заповеди вече не във външния свят, а в своята собствена душа. Той прави себе си все повече зависим от себе си /§ 552 от Хегеловата "Енциклопедия на философските науки"/. Следователно тази независимост, тази свобода не е нещо, което се пада предварително на човека, тя е добита в течение на историческото развитие. Световната история е напредъкът на човечеството в съзнанието на свободата. Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми.
Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел.
Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога?
към текста >>
48.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя
сътвор
ение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт. Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие.
към текста >>
49.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди
сътвор
ението на света".
Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява. Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека.
Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света".
Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл. Такова становище взе Фойербах по отношение на Хегел. Протестът на Лудвиг Фойербах против светогледа на Хегел се състои в това, че той не искаше да признае съществуването на духа преди неговата действителна поява в човека, също както и Волф не можеше да допусне, че частите на живия организъм са предварително образувани в яйцето. Както Волф виждаше в органите на живото същество нови образования, така и Фойербах виждаше в индивидуалния дух на човека едно ново образуване. Този дух по никой начин не съществува преди неговото възприемаемо съществуване; той се ражда едва в момента, в който действително се появява.
към текста >>
50.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на
сътвор
ение.
Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората. Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология. Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове.
Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение.
Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие. Когато само предположим достатъчно дълги периоди от време, тогава можем да кажем, че силите, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие. В Германия Гьоте и Карл фон Хоф още по-рано бяха приели едно такова мнение. Последният застъпи този възглед в неговата излязла през 1822 година книга "История на доказаните чрез предание природни изменения на земната повърхност". Фогт, Бюхнер и Молешот пристъпиха с цялата смелост на ентусиасти на мисълта към обяснението на всички явления от материалистични процеси, както те стават пред човешките сетива.
към текста >>
Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "
Сътвор
ението на човека и на субстанцията на душата" против материализма.
Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души".
Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма.
Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи.
към текста >>
51.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Когато разглеждам всички същества не като отделни
сътвор
ения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще.
"Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини.
Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще.
И понеже естественият подбор действа чрез и за доброто на всяка същество, то всички телесни и духовни дарби ще се стремят към усъвършенстване". С изобилие от факти Дарвин показа, как организмите растат и се размножават, как в течение на тяхното напредващо развитие те наследяват приети, добити качества, как се раждат нови органи и се изменят чрез употреба или неупотреба, как следователно създанията се приспособяват към условията на съществуване то; и накрая как борбата за съществуване произвежда един естествен подбор, чрез което се раждат разнообразни, все по-съвършени форми. С това изглежда, че е намерено едно обяснение на целесъобразните същества, което не прави необходимо да се постъпва в органическата природа различно откакто в неорганичната. Докато хората не можеха да дадат едно такова обяснение, те трябваше, ако искаха да бъдат последователно логични, да допуснат, че навсякъде, където в природата се ражда нещо целесъобразно, се намесва една чужда на природата сила. С това всъщност се допускаше за всеки случай едно чудо.
към текста >>
Или ние господарите на
сътвор
ението правим изключение!
Много светлина може да се хвърли също и върху произхода на човека и неговата история". Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им. В лекциите, които държа в 1866/1867 г. в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде приложена и върху нашия род, върху човека или върху самите нас? Трябва ли да приемем, че същите принципи или правила, които са извикали за живот други организми, са валидни също и за нашето раждане и произход?
Или ние господарите на сътворението правим изключение!
". Естествената наука учеше ясно, че човекът не може да прави никакво изключение. Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни". По отношение на такива факти можеше ли човек да се съмнява, че природосъобразното развитие, което направило да се родят чрез растеж и размножение, чрез наследственост, изменчивост на формите и чрез борбата за съществуване редицата органични същества чак до маймуните нагоре, накрая са създали и човека по съвършено същия път? В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост.
към текста >>
От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на
сътвор
ението на класите животни".
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни".
В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката. Окен проблясва като една комета на германското небе на светогледа. Той развива изобилие от светлина.
към текста >>
Или епигенеза и произход или преформация и
сътвор
ение.
След дълги периоди от време се ражда чрез наследство на възникналите форми чрез новообразования по пътя на приспособяването към условията на живота едно изобилие от видове…… /липсва малко текст/…. на разглеждане от областта на биогенезата; с това ясно е отбелязана острата противоположност между ръководните принципи. Или съществува една пряка и причинна връзка между онтогенезата и филогенезата или такава връзка не съществува. Или онтогенезата е едно сгъстено извлечение на филогенезата или тя не е това. Между тези две предположения няма трето!
Или епигенеза и произход или преформация и сътворение.
Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа.
към текста >>
Ние не търсим водата като цел в кислорода; и ние не търсим също така човека като цел в
сътвор
ението.
Следователно в развитието на рода /филогенеза/ се намират причините на индивидуалното развитие /онтогенеза/. Хекел изразява този факт в един биогенетичен основен закон с думите: "Кратката онтогенеза или развитие на индивида е едно бързо и съкратено повторение, една сгъстена рекапитулация на дългата филогенеза или развитие на вида". С това от царството на организмите е отстранено всяко обяснение в смисъла на определени цели, всяка телеология в стария смисъл. Вече не се търси целта на един орган; търсят се причините, от които той се е развил; една форма не сочи към целта, към която тя се стреми, а към причината, от която тя е произлязла. Начинът на обяснение на органическото е станал еднакъв с този на неорганическото.
Ние не търсим водата като цел в кислорода; и ние не търсим също така човека като цел в сътворението.
Ние изследваме произхода, фактическите причини на съществата. Дуалистичното схващане, което обяснява, че органичното и не органичното трябва да се обясняват според два различни принципа, се превръща в един монистичен начин на мислене, в монизма, който има за цялата природа само един начин на обяснение. Хекел сочи със знаменателни думи на това, че чрез неговото откритие е намерен пътят, по който трябва да бъде победен всеки дуализъм в горепосочения смисъл. "Филогенезата е механическата причина на онтогенезата. С това единствено изречение е охарактеризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от истинността на този принцип зависи на първо място истинността на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение.
към текста >>
В своята книга "Естествена история на
сътвор
ението", която от 1868 до 1908 година изпита 11 издания, той даде едно общоразбираемо обяснение на своите възгледи.
болестни, анормални образования, докато привържениците на Хекел ги считаха за междинни форми между маймуната и човека. Хекел не се остави да му бъде отнето доверието в неговия начин на мислене чрез някакви възражения. Той непрестанно третира науката от гледните точки, които е добил, и действа върху публичното съзнание чрез популярно изложение на неговото схващане за природата. В своята книга "Систематична филогенеза. Скица на една естествена система на организмите на основата на историята за произхода" /1894-1896 г./ той се опита да изложи по строг естественонаучен начина естествените сродства на организмите.
В своята книга "Естествена история на сътворението", която от 1868 до 1908 година изпита 11 издания, той даде едно общоразбираемо обяснение на своите възгледи.
В своите общоразбираеми проучвания към монистичната философия "Мирови загадки" той даде в 1899 година един обзор върху натурфилософските идеи, в който безрезервно обяснява изводите на своите основни мисли. Между всички тези трудове той публикува проучвания върху най-разнообразните специални изследвания, като навсякъде държеше по свой начин сметка за философските принципи и за научните детайлни знания по същия начин. Според убеждението на Хекел, светлината, която изхожда от монистичния светоглед, е онова, което "разпръсва тежките облаци на незнанието и на суеверието, които досега са простирали непроницаема тъмнина върху най-важното на всички проблеми на познанието, върху въпроса за произхода на човека, за неговата истинска същност и за неговото положение в природата". Така се изказа той в речта си, която произнесе на 26 август 1898 година на четвъртия международен Конгрес на зоолозите в Кембридж "Върху нашето настоящо познание за произхода на човека". Доколко неговият светоглед създава една връзка между религия и наука, това Хекел изложи по един внушителен начин в своята излязла през 1892 година книга "Монизмът като връзка между религия и наука.
към текста >>
52.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на
сътвор
ението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./.
Тези, които искат да преодолеят тази граница, тях ще улучат думите на Дю Боа Реймонд: "Може би те биха искали да опитат това с единствения изход, със свръхнатурализма. Само че там, където започва свръх натурализмът, свръхестественото, там престава науката". Новата естествена наука се проявява в две остри противоположности. Едната, монистичното течение, изглежда, че е на път да проникне от областта на природопознанието до най-важните въпроси на светогледа; другата обявява, че не е в състояние да отиде с естественонаучните средства по-далече от познанието: На това или на онова субективно състояние отговаря този или онзи процес на движение. И рязко стоят едни срещу други представителите на двете течения.
Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./.
Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои. Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света. "Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е. Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм". Това, което пленява мнозина за разделяне света на две: На външни процеси на движението и на вътрешни /субективни/ на усещането и мисленето: Това е приложимостта на математиката върху първия вид промени.
към текста >>
"В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на
сътвор
ението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин.
За да се движи върху сигурна почва, той отрязва крилата на човешкия начин на мислене. Това, което Ланге върши по един внушителен начин, отговаря на една дълбоко кореняща се в развитието на светогледите на новото време склонност на мислите. Това се вижда съвършено ясно и в една друга област на идейния свят на 19-тото столетие. Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването. Когато Дарвин публикува своя труд за "Произхода на видовете" и с това даде на монизма най-здравата опора, той можа да признае хвалейки го естественонаучния начин на мислене на Спенсер.
"В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин.
От аналогията с резултатите на отбора, от промените, на които са подложени ембрионите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили. Той прави тези изменения зависими от изменените условия. Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност". Както модерният основател на новия възглед за процесите на живота така и други мислители на естествената наука се чувствуват привлечени към Спенсер, който се стреми да обясни действителността от неорганичните факти чак до психологията в посоката, която е изразена в горецитираното изказване на Дарвин. Обаче Спенсер стои също и на страната на агностиците, така че Ф. А.
към текста >>
53.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на
сътвор
ението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие.
"Докато моралната философия поставя определени морални закони и заповядва те да бъдат спазвани, за да бъде човекът това, което той трябва да бъде, етиката развива човека такъв, какъвто той е, ограничавайки се да му покаже, какво може още да стане от него: В първия случай има задължения, неспазването на които води след себе си наказания, във втория случай имаме един идеал, от който всяко принуждение би ни отклонило, за щото приближаването до този идеал става само по пътя на познанието и свободата". Както химическият процес се индивидуализира на по-висша степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието. Съществото имащо съзнание за себе си не гледа вече само навън в природата, то гледа и вътре в себе си. "Събуждащото се себесъзнание, схващано дуалистично, беше едно скъсване с природата и човекът се чувстваше отделен от нея. Това скъсване съществуваше само за него, обаче за него то беше пълно.
Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие.
"Природата довежда живота до определена точка. В тази точка се ражда себесъзнанието, ражда се човекът". "Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания". За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания.
към текста >>
Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на
сътвор
ението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./.
И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние. Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието. Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването. Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота.
Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./.
Такова едно познание, което чувства себе си да твори, изпитва в Аза на човека повече отколкото това, което може да се изживее в един отделен живот; това, което съществува в този отделен живот, не може да се изчерпи в него. То постоянно ще се връща към нов живот. Така към идеята за свръхчовека при Ницше се прибави натрапливо и онази за "вечното възвръщане" на човешката душа. Идеята на Ролф за "умножението на живота" престава при Ницше в представата на "волята за сила, за власт", която той приписва на всяко битие и на всеки живот в животинския и в човешкия свят. Ницше вижда в живота "усвояване, нараняване, изнасилване на чуждото и на по-слабото, подтискане, жестокост, натрапване на собствените форми, въплъщение и най-малко, най-малко експлоатация".
към текста >>
Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на
сътвор
ението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост.
С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /. И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества. В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието. Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens.
Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост.
Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...." Такъв един възглед се стреми да познае човека, който новата естествена наука постави на неговите собствени основи вън от природата -, за да намери след това в едно такова познание на човека нещо, което хвърля светлина върху заобикалящия човек свят. В малко известния мислител от Елсфлет, В. Х.
към текста >>
54.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което при сънуването проблясва като напуснато от Слънцето, в духовния свят то живее проникнато от струите на духовното Слънце, чакайки докато Съществата на висшите Йерархии или човекът го призоват за
сътвор
яването на същества.
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
Това, което при сънуването проблясва като напуснато от Слънцето, в духовния свят то живее проникнато от струите на духовното Слънце, чакайки докато Съществата на висшите Йерархии или човекът го призоват за сътворяването на същества.
Гьотеанум, януари 1925 година.
към текста >>
55.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Човек изживява проблясващия в космически образи, криещия в себе си
сътвор
ението на световете етер.
Всичко това може да бъде видяно, когато в своето душевно развитие човекът се издига до Имагинацията. Защото с Имагинацията душата живее в ритъма; а светът на Михаел е онзи свят, който се изявява в ритъм. Споменът, паметта обитава вече в този свят, но още не дълбоко. Обикновеното съзнание не изживява нищо от това. Но когато човек развие Имагинативното познание, тогава от света на ритъма първо изплува светът на субективните спомени; обаче този свят веднага преминава в първообразите, които божествено-духовният свят е създал за физическия свят.
Човек изживява проблясващия в космически образи, криещия в себе си сътворението на световете етер.
И тъчащите в този етер слънчеви сили: там тези сили са не само лъчезарящи, те изникват по магически начин първообрази на световете от светлината. Слънцето се явява като космически художник. То е космическият насрещен образ на импулсите, които рисуват в човека образите на представите /образите на мисленето/. Гьотеанум, януари 1925 година.
към текста >>
56.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е
сътвор
ило подобно нещо.
Аз бях убеден, че дори щеше да почне да „реве“, ако гласът му не ставаше все по-пресипнал. Въпреки яда си, съдейки по нашето поведение, веднага му просветна кой е злосторникът. Тогава обаче нещата взеха друг обрат. Домът на учителя беше стена о стена с класната стая. Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце.
Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо.
Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се. И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище! “ Оттогава баща ми сам започна да ме учи.
към текста >>
57.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Китир беше
сътвор
ил много красиви неща в това направление.
Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма. Един от най-младите в този кръг беше Йозеф Китир. Той се стремеше към лирика, за каквато се беше вдъхновил от Мартин Грайф. Не желаеше да изразява субективни чувства, а да представи „обективно“ даден процес или ситуация, но така, сякаш те не се наблюдават от сетивата, а от чувствата. Не искаше да каже, че е очарован, а трябваше да бъде изобразен процесът на очароване и очароването да се установи у слушателя или читателя, без поетът да го е изказал.
Китир беше сътворил много красиви неща в това направление.
Той беше простодушна натура. За известно време поддържаше близки приятелски отношения с мен. В този кръг слушах да се говори с голямо въодушевление за един немско-австрийски поет и първо се запознах с някои от неговите стихове. Те ми направиха силно впечатление. Стремях се да се запозная с него.
към текста >>
Веднага ставаше ясно, че този човек сигурно е
сътвор
ил много повече значителни неща, отколкото беше публикувал, и смело го попитах за това.
Беше забележително как мъжът, описан като „особняк“, съвсем скоро се оказа духовит събеседник. Всички усетихме, че с това, което започна да се обменя между нашите души в разговора, не бихме могли да останем в спарената теснотия на това помещение. И сега не беше чак толкова трудно да отведем „саможивия особняк“ с нас в един друг „локал“. Всички, с изключение на него и на един друг негов познат, който от доста време идваше в нашия кръг, бяхме млади, но скоро се оказа, че никога още не сме били толкова млади, колкото тази вечер, когато възрастният господин беше сред нас, защото той всъщност беше най-младият. Бях развълнуван най-дълбоко в душата си от обаянието на тази личност.
Веднага ставаше ясно, че този човек сигурно е сътворил много повече значителни неща, отколкото беше публикувал, и смело го попитах за това.
Той ми отговори почти плахо: „Да, вкъщи имам още някои космически неща.“ Успях да го убедя да ми обещае, че следващия път, когато можем да се видим, ще ми ги донесе. Така се запознах с Ферхер фон Щайнванд – един целенасочен, пълен с идеи, приемащ себе си за идеалист поет от Каринтия. Син на бедни родители, той беше прекарал младостта си сред големи лишения. Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове, мисли и концепции. Светът наистина дълго знаеше твърде малко за него.
към текста >>
58.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Естественонаучното съдържание на света сграбчва душата му в хватката си толкова здраво, че той сякаш желае да го
сътвор
и по духовни пътища.
Така той стига до краен позитивизъм. Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в лъжа. Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят. Но това съдържание той отхвърля.
Естественонаучното съдържание на света сграбчва душата му в хватката си толкова здраво, че той сякаш желае да го сътвори по духовни пътища.
Лирично, с дионисиев душевен устрем се възвисява душата му в „Заратустра“. Там духовното витае по великолепен начин, но то мечтае в чудеса за материалното съдържание на действителността. Разгръщайки се, то разпръсва духа, тъй като той не може да намери себе си, а само да изживее като своя привидна същност бленувания отблясък на материалното. По това време във Ваймар живеех душевно повече от всичко със съзерцанието на характерното за духа на Ницше. В собственото ми духовно преживяване този вид дух имаше своето място.
към текста >>
59.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни животи и за
сътвор
яващата се от тях съдба.
Жизнената дейност се проявява в една форма на организация. Тук се разкрива влиянието на етерното тяло. Има органи на усещането и възприятието, които посредством физическото им устройство указват за астралното тяло. Пред духовното ми виждане стояха духовно следните съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. За да ги опиша, се опитах да ги свържа с данните от науката за сетивния свят.
За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни животи и за сътворяващата се от тях съдба.
Ако човек иска да говори, изхождайки не само от духовното съдържание, той трябва да прибегне до идеи, които произлизат от финото наблюдение на сетивния свят, които обаче не могат да се възприемат от хората. За един такъв по-фин начин на наблюдение устройството и развитието на човека се представя по-различно от този при животното. И ако се наблюдава тази разлика, идеята за повтарящите се животи възниква от самия живот. Само дето това не се забелязва. Така че тази идея изглежда не като взета от живота, а като произволно измислена или просто заимствана от по-древни светогледи.
към текста >>
60.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Така вече имаме три звена на човешката същност, а като най-висшето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на
сътвор
ението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието.
Това звено наричаме астрално тяло. Не се шокирайте от този израз. Това тяло би могло да се нарече и нервно тяло. Духовната Наука вижда в него нещо напълно действително. Тъкмо това тяло на нагоните и желанията, за нея не е следствие от физическото тяло, а причината за това тяло: тя знае, че тази духовно-душевна сила изгражда физическото тяло.
Така вече имаме три звена на човешката същност, а като най-висшето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на сътворението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието.
Физическото тяло човекът споделя с целия видим свят, етерното тяло с растенията и животните, астралното тяло с животните. Четвъртото звено обаче, Азът, притежава само той; с това той изпъква сред другите видими създания. Ние обозначаваме това четвърто звено като носителя на Аза, като нещото в човешката природа, с помощта на което човек е в състояние да каже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност. Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите сетива, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност. Така изразът на Аза, на същинския носител на Аза, е кръвта в нейния кръговрат.
към текста >>
61.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са
сътвор
ени не от човека, а от самите мирови сили.
Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен.
Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили.
Ето защо Духовната Наука трябва да бъде жизнената основа на всяко възпитателно изкуство. Една душевна сила, на която в този период от развитието човек отдава голямо значение, е паметта. Развитието на паметта е свързано с преобразяване на етерното тяло. То се освобождава между смяната на зъбите и половата зрялост и през този период може съзнателно да влияе върху по-нататъшното развитие на паметта. Паметта винаги ще има по-малка сила за съответния човек, отколкото би могла да достигне, ако в този период бъде пропуснато необходимото.
към текста >>
62.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
Това е също както при разглеждането на една картина,
сътвор
ена от художник, взимаме под внимание само субстанцията на цветовете, силата им на проникване в платното, начинът, по който за наложени и други подобни неща.
ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА КАТО КАРТИНА От най-голяма важност е посредством антропософията да се разбере, че идеите, които човек добива чрез вглеждане във външната природа, са неподходящи при наблюдение на самия човек. Начинът на мислене, който завзе умовете на хората през последните няколко столетия на духовното развитие не успя да схване този факт. Чрез него хората свикнаха да мислят чрез природните закони и с тяхна помощ да обясняват природните явления. След което насочват вниманието си към човешкия организъм и мислят, че и неговото устройство могат да разберат чрез прилагането на природните закони.
Това е също както при разглеждането на една картина, сътворена от художник, взимаме под внимание само субстанцията на цветовете, силата им на проникване в платното, начинът, по който за наложени и други подобни неща.
Но такъв начин на разглеждане на картината не разкрива нищо от откровението, което се съдържа в нея. В това откровение оживяват напълно различни закони от тези, които могат да бъдат възприети чрез изброените по-горе елементи. Въпрос на разбиране е, че в човешкото същество се разкрива нещо, което не може да бъде схванато от гледната точка на естествените закони. Ако човек напълно приеме тази идея, тогава ще може да разбере човека като една картина. В този смисъл минералът не е картина.
към текста >>
63.
Зимно слънцестоене
GA_40 Стихове и медитации
ти ново Слънце
сътвор
и.
И да откриват висините божествени слова безспир: Да пазят трябва глъбините съкровища на вечен мир. Живеейки във тъмнината,
ти ново Слънце сътвори.
Блаженството на небесата в материята тук съзри.
към текста >>
64.
Есен
GA_40 Стихове и медитации
в
сътвор
яване на форми.
от просторни широти заздравяват битието земно. На Земята разумът, в дълбини проникващ, бъдното съзира
в сътворяване на форми.
Мировите духове, вечно дишащи, с мир изпълнени, гледат земното творене.
към текста >>
65.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
да
сътвор
ява личностната мощ.
Двадесет и първа седмица (25 – 31 август) Аз чувствам плодотворна чужда мощ, укрепваща се, мен на мене да дарява. Усещам аз зародишът да зрее и в мен предчувствие сияйно
да сътворява личностната мощ.
Ich fühle fruchtend fremde Macht Sich stärkend mir mich selbst verleihn, Den Keim empfind ich reifend Und Ahnung lichtvoll weben Im Innern an der Selbstheit Macht.
към текста >>
да
сътвор
и от него.
Сетивното богатство се излива във вътрешната същност на човека, открива се духът световен във отражението на човешкото око, което наново свойта сила трябва
да сътвори от него.
Ins Innere des Menschenwesens Ergiesst der Sinne Reichtum sich, Es findet sich der Weltengeist Im Spiegelbild des Menschenauges, Das seine Kraft aus ihm
към текста >>
66.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /
сътвор
ението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно.
История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва. Това би било история. Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията. Различно стои шест столетия след това човекът в Християнството спрямо общото развитие на човечеството. Ако се абстрахираме сега от това, което е разпространено като предразсъдък в света, ние можем да охарактеризираме по следния начин това, което е християнската идея.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно.
Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане.
към текста >>
67.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Той отбеляза, че двете истории за
Сътвор
ението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително
сътвор
ението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна. Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост. Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот. В днешно време това се промени. През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет.
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел.
към текста >>
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното
сътвор
ение, и след това по-късно името Йехова.
Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост. Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот. В днешно време това се промени. През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова.
Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена.
към текста >>
Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на
Сътвор
ението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет.
Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета. Старият и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани. Това е възгледът, който все повече беше възприеман от историческото, богословско изследване. От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва.
Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет.
Хора, които се чувстват задължени да се придържат към фактите на естествените науки, няма да разберат нищо от всички удивителни действия, извършени от Христос, от начина по който тази уникална Индивидуалност възкръсна в критичен момент на нашата история, и те напълно се противопоставят на самия принцип, на който е основана Библията. И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изследване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития. Това може да ни послужи накратко да характеризираме възгледите на нашето време; но ако никой не се обезпокои за това, и само упорства в становището: “Аз вярвам в това, което е в Библията" – това би било егоизъм. Такива хора биха мислили само за себе си и не би им дошло на ум, че бъдещите поколения може би ще възприемат като световни убеждения това, което днес е убеденост на малцина. Вече можем да попитаме: има ли може би още по-далечна гледна точка от двете, които ние вече посочихме?
към текста >>
В известен смисъл духовният изследовател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на
Сътвор
ението.
Когато Земята не беше още материална, човекът съществуваше в лоното на небесни същества. Когато ледът кристализира от водата, тогава физическият човек се сгъсти от духовния човек. Духовната Наука разкрива, че материалното е в постоянна връзка с духовното. Но това, което стои в основата на материята, може да бъде изразено само с образи, ако някой иска да се приближи до физическите понятия. Какво се случва, когато някой човек проучва духовния етап на еволюцията, - какво изниква пред него?
В известен смисъл духовният изследовател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на Сътворението.
Картините, както са описани там, действително се появяват пред него. Тези картини не са, разбира се, описание на физични явления, но изследователят, който вижда в свръх-сетивния свят, открива в ясновиждащо съзнание, по какъв прекрасен начин авторът на книга Битие е описал в тези картини създаването на човека отвън, от Духа. И е удивително как, стъпка по стъпка, се установява съответствие между възприеманото от духовния изследовател и библейските образи. Духовният изследовател може да следва същия безпристрастен начин, по който естесвената наука подхожда към физическия свят. Той не получава своята мъдрост наготово от Библията, а установява категорично сходство с библейските картини.
към текста >>
Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха
сътвор
ени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът.
От позицията на Духовната Наука ние трябва да разглеждаме човека, стоящ пред нас, като Земен човек, потомък на небесно-духовни същества. Казва ли ни нещо Библията за това? Разбира се, но първо трябва да се научим как да я четем. Четвъртото изречение от втората глава на книга Битие гласи: “Тези са поколенията от небесата..." и т.н. Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място.
Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът.
Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки. Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин.
към текста >>
68.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички
сътвор
ени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение.
Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното. Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за "неизразимото". Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, "Азът" на човека съществува в себе си и сам по себе си - "Аз съм Аз". Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената.
Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение.
Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен. Основите на тези принципи на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг - но те се развиват бавно, един по един. Специалната мисия на периода, който започна около хиляда години преди Християнската ера, е да развие човешкия Аз в интелектуален смисъл. Но над интелектуалния план е този на Духа.
към текста >>
69.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на
сътвор
ението.
Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми. На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението.
Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена - всяка буква от които има идеографско значение - бяха изрази на небесните кодове. На този етап на ясновиждане ученикът все още е на прага на Девакана. Неговата задача е да проникне в Девакана, да намери правилно пътя, водещ от астралния свят към първата степен на деваканическия свят.
към текста >>
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло
сътвор
ението; това е домът на идеите на Платон, "Царството на Майките", за което Гьоте говори във "Фауст" във връзка с Елена.
Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление. Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение. Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните. Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността. На четвъртата степен на Девакана възникват първообразите на нещата - не "негативите", а оригиналните типове.
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, "Царството на Майките", за което Гьоте говори във "Фауст" във връзка с Елена.
В тази област на Девакана се разкрива Акашовата Летопис на индийската философия. В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се "фиксира" в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли.
към текста >>
70.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички
сътвор
ени неща.
Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята. В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините. Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете. Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята - която в началото бе дело на Боговете - ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща.
Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини.
към текста >>
71.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно
сътвор
ението на Вселената.
Въпреки това реших да проведа нашето събрание тази вечер, като говоря пред онези от вас, които присъстват, за нещо, свързано със Света Tроица. Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно.
През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената.
Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/ Онова, за което искам да говоря днес, идва от една древна окултна традиция. С тази тема, разбира се, не можем изчерпателно да се занимаем днес. Част от нея може да се стори невероятна.
към текста >>
72.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Когато Бог
сътвор
и човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде.
Аз ви моля да имате предвид, че в Петокнижието, в Енох/*3/, в Псалмите и в някои важни глави от евангелията, в Посланията към евреите и някои Послания на апостол Павел и в Апокалипсиса, ние изцяло имаме работа с труда на посветени, така че правилното в тези писания е да търсим едно окултно значение. В окултните школи навсякъде се говори за това значение. Ако Библията не се чете автоматично, без мисъл във висш смисъл, – много неща ще станат ясни. И аз бих могъл да обърна вниманието ви към нещо, което лесно може да бъде пренебрегнато, а трябва да бъде взето съвсем буквално, за да се да види, че нищо в Библията не е безсмислено и че много лесно е някоя мисъл да ни убегне. Да вземем първото изречение от петата глава на Битие/*4/, "това е книгата за родословието на човека.
Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде.
След като Адам беше живял 130 години, създаде плод по свое подобие, по свой образ и нарече плода с името Сет". Тук трябва да се вземе буквалният смисъл. Самият Адам бе наречен чисто и просто човек (човечество). Мъж-жена го създаде Бог; все още неопределено сексуално, безполово човечество. И как бе създадено?
към текста >>
73.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за
сътвор
ението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда.
Нека да си припомним същественото от тази Храмова легенда. Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един от божествените творци с Ева, се ражда Каин. След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса. Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел. Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с помощта на божествено създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда.
Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род. Резултатът от това е, че Каин убива Авел. Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел. Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота.
към текста >>
74.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на
Сътвор
ението.»
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие.
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
Това следователно означава да се подпомогне проникновението и свързването с онзи свят, което обикновено е постижимо, само когато портите му се разтворят чрез смъртта. От всичко това вие може да си извадите заключение, че онова, което принадлежи към найдълбоките неща в света, някога се е съдържало в Свободното масонство, ала вече го няма там в празната обвивка, която то представлява днес. Вие трябва да се запитате защо? И тъй, значението на Легендата за храма, значението на дейното масонство като всяко интуитивно познание трябваше да бъде загубено за човечеството, защото 5-та културна епоха е фактически епоха на разбирането. Интуицията трябваше за известно време да заспи в света, а начинът по който въздейства Свободното масонство е изцяло интуитивен.
към текста >>
75.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
И това число прониква през цялото
Сътвор
ение.
Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем.
И това число прониква през цялото Сътворение.
Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото.
към текста >>
Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са
сътвор
или природата и мъдро изградили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята.
Ще илюстрирам с един пример превъзходството на мъдростта над интелекта. Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е изгубено. Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух. То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна. Това е било чудото на канализацията.
Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и мъдро изградили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята.
Не става въпрос колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние трябва да имаме становището, че само посредством мъдростта може да бъде сътворен храмът на човечеството. Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове.
към текста >>
Не става въпрос колко отделни неща можем да
сътвор
им от нашата собствена мъдрост; ние трябва да имаме становището, че само посредством мъдростта може да бъде
сътвор
ен храмът на човечеството.
Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е изгубено. Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух. То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна. Това е било чудото на канализацията. Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и мъдро изградили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята.
Не става въпрос колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние трябва да имаме становището, че само посредством мъдростта може да бъде сътворен храмът на човечеството.
Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите.
към текста >>
76.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
То е нейният истински смисъл: Да преобразим нашите три тела в три по-висши членове на целия божествен план на
сътвор
ението.
Какво е по-дълбокото значение на дървото на кръста? В тази свята легенда за дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение. И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция? То трябва да издигне настоящите три тела, с които е надарено, до една по-висока степен, То трябва да издигне своето физическо тяло до по-висока област, а също така своето етерно и астрално тяло. Това развитие е задачата на човечеството.
То е нейният истински смисъл: Да преобразим нашите три тела в три по-висши членове на целия божествен план на сътворението.
Има едно друго царство над онова, което човекът има непосредствено и физически около себе си. На кое царство в своята физическа природа принадлежи човекът? Според настоящата степен на еволюция със своята физическа природа той принадлежи на минералното царство. Физически, химически и минерални закони властват в човешкото физическо тяло. Но също и с неговата духовна природа той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само минералното.
към текста >>
Тогава ще е дошъл седмият ден на
Сътвор
ението, в който човекът ще е станал богоподобен.
Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в животинското царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии. Дотогава човекът три пъти трябва да приеме световното тяло като своя обвивка. Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка. Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава.
Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен.
Това са степените в историята на Сътворението. Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота. И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
към текста >>
Това са степените в историята на
Сътвор
ението.
Дотогава човекът три пъти трябва да приеме световното тяло като своя обвивка. Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка. Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен.
Това са степените в историята на Сътворението.
Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота. И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло. Разберете противоположността между растение, животно и човек.
към текста >>
77.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай,
сътвор
и Адам.
Тя се ограничи до изграждане и работа. Тя взимаше камъни и издигаше сгради. Взимаше метала и правеше машини. Храмовата легенда го разказва така: Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин.
След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам.
И чрез Ева на Адам му се роди Авел. Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения. Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена. Каин уби своя брат Авел.
към текста >>
Тогава това, което някога беше
сътвор
ено чрез боговете ще бъде поето от хората.
Сексуалните съвременни органи са само половината от тогавашната оплождаща творческа сила. Оттам силата, намираща се в ларинкса, е другата половина. Днес говорът все още не е творчески. Той трябва да бъде проникнат първо от мъдростта на Каин и тогава ще може да произвежда. Когато човекът ще е придобил силата да развие неговия ларинкс, така че неговото слово да стане творящо, така че чрез словото той да произвежда себеподобните си, тогава цялата продуктивна сила ще бъде прехвърлена върху мъжкия пол.
Тогава това, което някога беше сътворено чрез боговете ще бъде поето от хората.
Кога е било изгубено словото? Когато произлезе разделянето на двата пола. Словото беше погребано, скрито. Синовете на Каин го имаха само при техния родоначалник. Хирам-Абиф трябваше поне да получи предсказанието за него.
към текста >>
Душите на женския пол се движат, прониквайки навсякъде, докато успеят да съжителстват с мъжа в телата, които мъжете сами ще
сътвор
ят за себе си и тогава ще има един пол на Земята.
Нашата коренна раса повтаря онова, което вече е съществувало. Тя носи противоположността на онова, което е съществувало в лемурийските времена и го довежда до ясен израз в духовната област. Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която жената има в себе си. Когато оставаме в нашите сфери, трябва да различаваме точно посредством окултизма: Онзи, който расово е атлантски човек няма нужда същевременно да бъде атлантиец по душа, по душевни качества. Душата не е свързана специално с някой пол.
Душите на женския пол се движат, прониквайки навсякъде, докато успеят да съжителстват с мъжа в телата, които мъжете сами ще сътворят за себе си и тогава ще има един пол на Земята.
Но дотогава, докато мъжете продължаваха да стоят в противодействие на жените, те трябваше да мълчат. Обединяването на половете се подготви с това, че през 18-то столетие се основаваха Осиновителните ложи /Adoption Lodges/./*6/ Първата от тях беше основана в 1755 г. В тях се практикуваше едно Свободно масонство, което имаше различни символи от мъжкото Свободно масонство. Включването на жени в такива Осиновителни ложи на мъжкото Свободно масонство наистина подготвя пътя за обединяване на половете. Основателката на Теософското общество беше членка на една такава Осиновителна ложа./*7/ Това, което се посочва като начало на теософията, също се включва в тази подготовка.
към текста >>
78.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Само някой, който е присъствал при
сътвор
ението може да я знае.
Има една окултна връзка между силата на говора и силата на сексуалната продуктивна сила. Словото е създало всичко. Първоначално то е живяло у човека. След това човекът го е изгубил. Той вече не може повече да създава самостоятелно, понеже не притежава Словото, Думата.
Само някой, който е присъствал при сътворението може да я знае.
Тубал-Каин я знаеше и я даде на Хирам. Всеки, който иска отново да спечели продуктивната сила, трябва да си извоюва словото. Истинската творческа сила трябва да се съедини със словото. Словото ще създава хората на бъдещето. Тогава синът на Хирам наистина ще бъде виждан.
към текста >>
79.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на
Сътвор
ението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове.
Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство. Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство. Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите.
Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове.
А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно. Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи. Религия, изкуство и наука са били едно. След това идва времето, когато това единство се разделя на три културни области; това е времето, когато разумът тръгва по собствения си път.
към текста >>
Сътвор
ението на природата е получило нова форма в резултат на човешката мисъл.
Затова това преобразяване на природата е било обозначено като "Свободно масонство /зидарство/". Първоначално това може да изглежда като фантазия, ала то е нещо повече. Представете си онзи момент, онази точка във времето на развитието на нашата Земя, когато никой човек не е протягал ръка, за да оформи неорганичната природа; когато цялата планета е била предадена на човека такава, каквато е дошла от природата! И какво е станало тогава? Погледнете назад към издигането на египетските пирамиди, където е поставян камък върху камък чрез работата на човека.
Сътворението на природата е получило нова форма в резултат на човешката мисъл.
Така човешката мъдрост е трансформирала Земята. Това се е възприемало като същинската мисия на свободния, на съграждащия човек на Земята. Чрез най-разнообразните инструменти човешките сили управлявани от човешката мъдрост постепенно са преобразували минералния свят от прастари времена до настоящето, когато без механични средства те могат да влияят до най-далечните пространства. И това е първата колона, колоната на мъдростта. Малко по-късно ние виждаме да се поставя втората колона, колоната на красотата, на изкуството.
към текста >>
80.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за
Сътвор
ението", 11-та лекция.
/*3/ – Енох, Апокрифната книга на Стария завет. /*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет. Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр. в "него", "неговото" и пр. По-късно Рудолф Щайнер често подчертаваше факта, че това първо създаване на човека беше мъжко-женско създаване.
Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за Сътворението", 11-та лекция.
/*5/ – Авел е същото като "пневма" на гръцки. Виж във връзка с това 5-та лекция от "Евангелието на Матей", Рудолф Щайнер. /*6/ – Този пасаж изглежда, че е несъвършено запазен. Той може да бъде сравнен с пасажи от лекциите 17-та, 18-та, 19-та и 20-та, държани на 23 октомври и 2 януари 1906 г., в настоящия том. /*7/ – Виж бележка 15 в предишната лекция.
към текста >>
Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди
сътвор
ението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни. И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан. УЧЕНИЯ Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането.
Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три. Те също претендирали да предсказват бъдещи събития от полетите на птици, човешки жертвоприношения, от бели коне, вълнението на водата и по жребие. Те са притежавали значително научно знание.
към текста >>
/*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на
сътвор
ението на човека, а това на света.
с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината". Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга. Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
/*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света.
Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията. Едуард Спрат: /*13/ – Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744. От 1719 г. той беше Великият майстор на първата английска Велика ложа.
към текста >>
Те нарушиха равновесието на
сътвор
ението и по този начин разрушиха своята цивилизация.
Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили. Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник. Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи. Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота". Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея.
Те нарушиха равновесието на сътворението и по този начин разрушиха своята цивилизация.
Материалната причина бе, че оттеглиха жизнената сила на Земята и изчерпаха цялата наличност на жизнения поток. Това причини конвулсии в природата и започна, невъзвратима, ужасна буря, която ги помете. Титаните наблюдаваха заедно с боговете, но бяха победени. Всички религии разказват този разказ като едно предупреждение. Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви чудеса.
към текста >>
81.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички
сътвор
ени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение.
Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното. Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за “неизразимото”. Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, “Азът” на човека съществува в себе си и сам по себе си “Аз съм Аз”. Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената.
Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение.
Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или с една дума Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен. Основите на тези принципи на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг но те се развиват бавно, един по един. Специалната мисия на периода, който започна около хиляда години преди християнската ера, е да развие човешкия Аз в интелектуален смисъл. Но над интелектуалния план е този на Духа.
към текста >>
82.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на
сътвор
ението.
Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми. На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението.
Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена всяка буква от които има идеографско значение бяха изрази на небесните кодове. На този етап на ясновиждане ученикът все още е на прага на Девакана. Неговата задача е да проникне в Девакана, да намери правилно пътя, водещ от астралния свят към първата степен на деваканическия свят.
към текста >>
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло
сътвор
ението; това е домът на идеите на Платон, “Царството на Майките”, за което Гьоте говори във “Фауст” във връзка с Елена.
Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление. Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение. Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните. Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността. На четвъртата степен на Девакана възникват първообразите на нещата не “негативите”, а оригиналните типове.
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, “Царството на Майките”, за което Гьоте говори във “Фауст” във връзка с Елена.
В тази област на Девакана се разкрива Акашовата Летопис на индийската философия. В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се “фиксира” в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли.
към текста >>
83.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички
сътвор
ени неща.
Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята. В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините. Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете. Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята която в началото бе дело на Боговете ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща.
Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини.
към текста >>
84.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за
сътвор
ението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на слуха му: «Творецът вдъхна в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви. Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества. Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества. Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган. Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за сътворението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на слуха му: «Творецът вдъхна в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление.
От това долавяте и сродството, което чрез сетивата съществува между човека и цялото му обкръжение. Разгледайте лицето му и бихте могли да си кажете: Върху лицето са работили съществата, живеещи на астралния план. Те живеят в светлинните лъчи. Светлинният лъч има физическа и астрална част. Представете си, че някъде пада светлинен лъч.
към текста >>
85.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
ти ново слънце
сътвор
и.
И да откриват висините божествени слова безспир: Да пазят трябва глъбините съкровища на вечен мир. Живеейки във тъмнината,
ти ново слънце сътвори.
Блаженството на небесата в материята тук съзри.77 Много хора, които днес познават само украсеното коледно дърво, вярват, че е нещо, дошло от древни времена. Но не е така. Коледното дърво произхожда от недалечни европейски обичаи.
към текста >>
86.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото мирово
сътвор
ение.
То е свързано с развитието на етерното тяло на хората. Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни. От четиринадесет до двадесет и една, двадесет и три години имате лунното съществуване на човека, в което преди всичко се проявява астралното тяло. Това е епоха от съществуването, в която лесно се проявяват навън импулси, които непременно трябва да се овладеят и да се отхвърли всичко, което не може да бъде просветлено. Тогава се проявяват неща, които действително би трябвало да се изхвърлят като лунни отпадъци, също както някога е направено с Луната.
Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото мирово сътворение.
Ще видим как поради факта, че човекът не е в състояние да отхвърли някои сили, които всъщност са лунни сили, действително се появяват ужасните заболявания, които се означават като младежко слабоумие, Dementia praecox. Това е специфично явление, което чрез своеобразния си симптоматичен характер показва как човек е заседнал в астралното тяло, което се развива от етерното тяло. Опитайте се веднъж да наблюдавате такъв човек, който във възрастта на половата зрялост показва склонност към Dementia praecox. Тук се проявяват своеобразни симптоми, които показват стремеж към повторения. Астралното тяло е много умно, но не е правилен начинът, по който следва да се постави спрямо етерното тяло.
към текста >>
87.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако искате да
сътвор
ите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят.
Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама. Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите. Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения. Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46. Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат.
Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят.
От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото. Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично. Така е също и с характера на звученето в такива притчи. Характерно е дори, че физическият израз на такива притчи е отблъскващ. Още една притча113, която искам да изложа накратко, е тази за петте глупави и петте умни девойки.
към текста >>
88.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Земното развитие ще бъде словото и словото ще бъде при човека, и човекът ще
сътвор
ява човека чрез словото.
И ако вие сте в състояние отново да преобразите кръвта си така, че да свети – това ще стане, когато човешкият ларинкс се превърне в Свещения Граал, – тогава човекът ще излъчва светещи маси. Ако човекът се вдълбочи в един такъв картинен образ, като този, би могъл да стигне до ясновиждане, до ясночуване. Аз искам да обърна вниманието ви към въведението на Апокалипсиса на Йоан: «Откровението на Исус Христос, което Бог му разкри да го оповести на своя слуга, както накратко е станало». Това са картини, които в розенкройцерските школи са били използвани за развиване на вътрешните качества. Ясновидецът трябва да се научи да разгадава такива картини.
Земното развитие ще бъде словото и словото ще бъде при човека, и човекът ще сътворява човека чрез словото.
към текста >>
89.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
изглежда, че само се
сътвор
ява всичко.
И двата герба вдясно и във ляво стоят до кръста, обкръжен със рози. Където и той поглед да насочи,25 пленява го прекрасното изкуство. Разкошът тук изглежда преднамерен,
изглежда, че само се сътворява всичко.
Да се учудва ли на съвършеното? Да се учудва ли на сътвореното? Изглежда му, че със възторг небесен едва в тоз миг започва да живее. Ти идваш тук по пътища незнайни,
към текста >>
Да се учудва ли на
сътвор
еното?
Където и той поглед да насочи,25 пленява го прекрасното изкуство. Разкошът тук изглежда преднамерен, изглежда, че само се сътворява всичко. Да се учудва ли на съвършеното?
Да се учудва ли на сътвореното?
Изглежда му, че със възторг небесен едва в тоз миг започва да живее. Ти идваш тук по пътища незнайни, промълвя старецът слова любезни. Тук да останеш, канят образите странни,
към текста >>
90.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Така че можем да кажем: Астралните субстанции, които изграждат физическото и етерното тяло, в чието
сътвор
яване те участват, отново се заемат с тях, когато човекът ги напусне.
Трябва в човешкото тяло да бъдат проникнати от астрално тяло, а кръвта също и от нещо подобно на аза. Това, което не правите сами – да обслужвате своята нервна система, – трябва да го правят други същества. Оттам виждате как в същия момент, в който изведете астралното тяло и аза от физическото и етерното тяло, там навлизат висши същества от висшите царства. Те спускат своята астралност надолу в нервната система и се грижат за нервите и кръвта. Всяка нощ, когато човекът пренебрежително напуска своето тяло, това, което слиза долу от висшите светове, завладява физическото тяло.
Така че можем да кажем: Астралните субстанции, които изграждат физическото и етерното тяло, в чието сътворяване те участват, отново се заемат с тях, когато човекът ги напусне.
При това те ги намират променени в сравнение с по-рано, когато са ги доставили на човека. Човекът е бил вътре със своето астрално тяло и аза и е работил в тях. Там духовните същества от висшите мирови области намират въздействия, които не съответстват на тяхната висша духовност, а са следствия на това, което човекът е извършвал в своето физическо тяло чрез своята астралност и аза. Материалистическият начин на разглеждане е запознат само с грубото. Когато обаче се обърнем към тайнствените факти на духовния свят, откриваме, че във физическото тяло се намират и други въздействия.
към текста >>
91.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на
сътвор
ението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на
сътвор
ение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота.
Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство. Такъв вид предразположеност се проявява в отделния човек по силата на съдбата в следващото въплъщение, но освен това, тя и преминава през поколенията, така че децата и внуците на тези хора, които са били материалистично настроени, трябва да изкупват това със слабост във своята нервна система и нервни заболявания. Такава нервозна епоха, каквато е нашата, се явява следствие на материалистичните настроения на предшестващото столетие, и великите Учители на човечеството осъзнали необходимостта да противопоставят на това течение течението на духовното мислене. Материализмът оказал влияние и на самата религия. Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти?
Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота.
Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията. То не би съществувало ако религиозният живот не бе проникнат от материализма. И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора. Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на мислите, и цели народи ще бъдат обхванати от тях. И разбирането на тази сфера от закона на кармата трябва да доведе до това, Духовната наука да стане не предмет на спорове, а изцелително средство за човечеството.
към текста >>
92.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
своя път, предопредели чрез
сътвор
ението,
Всяка човешка индивидуалност ще има определен тон, и всички тези тонове ще се съединяват в симфония. Такова ще бъде съзнание на човека, когато нашата Земя премине в състоянието на Венера. Там той ще чувства хармонията на сферите, която Гьоте описва в своя пролог към "Фауст": "Слънчевата сфера пее в съревнование всред братята-сфери, своята древна песен;
своя път, предопредели чрез сътворението,
тя завършва със стъпка от гръмотевичен звук." Когато Земята била Слънце, човекът мъгливо възприемал тези звуци, а на Венера ще ги чуе отново "както дръжка". И в тези думи Гьоте запазва образа. Седмото състояние на съзнанието това е спиритуалното съзнание, най-висшето съзнание; човекът притежава тук вселенско съзнание и може да вижда не само това, което се случва на неговата планета, а и навсякъде в космоса. Съзнанието, което имал човек на Сатурн, било напълно тъмно, но заедно с това било един вид вселенско съзнание.
към текста >>
93.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И така, ние завършихме разговора за двата дни на
Сътвор
ението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/.
Тези разклонения в немската митология се изобразявали под формата на мировия ясен, който, впрочем има и други значения. След това Слънцето преминало в състояние на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл. Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен дух-управител. Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух. Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите.
И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/.
След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната. Думата "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог". Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и Духа на Христос.
към текста >>
94.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това откриване за погледа на Слънцето, Луната и звездите е описано величествено в историята за
сътвор
ението на света.
В старите времена човекът в голяма степен е разбрал природата. Има голяма разлика да се живее в такъв въздух като сегашния и в такъв, какъвто е бил в атлантската епоха. Тогава във въздуха имаше тежка мъгла, Слънцето и Луната били обкръжени от гигантски ореоли от цветна дъга. Било е време, когато масите мъгла били толкова гъсти, че не се виждали звездите, а Слънцето и Луната все още били забулени. Те постепенно се откривали за погледа на хората.
Това откриване за погледа на Слънцето, Луната и звездите е описано величествено в историята за сътворението на света.
Това, което там е описано, действително е ставало, и много друго е ставало. В атланта, по този начин, все още било много силно развито чувството за обкръжаващата природа. Смисълът, огласящ се от ромона на ручея и шума на вятъра, които днес за вас са нечленоразделни звуци, атланта възприемал като разбираем език. Тогава още не познавали повелята, но дух изхожда от наситеният с влага въздух и говорил на човека. Библията изразява това с думите: "....и дух Божий се носеше над водата".
към текста >>
95.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
А когато накрая човекът ще може да създава себеподобни, произнасяйки с думи свой образ, по смисъла на нашата еволюция ще бъде изчерпан, ще се изпълнят думите: "Да
сътвор
им човека..."
Когато човекът завърши своето минерално развитие, той повече няма да изплюва минерална слюнка; тя ще има растителна природа, и човекът, така да се каже, ще изплюва цветя. Жлезите няма да определят минералните вещества, а само растителни. Минералното царство се превъзмогва с това, че човек отново се развива по посока на растителното битие. Така преминава човек на Юпитер той отделя всичко минерално и се обръща към растителното раждане. При прехода към изграждане на животинското нали животните ще бъдат различни от днешните,когато сърцето на човека ще може да твори, той ще създава в животинското царство, както сега твори в минералното царство, тогава ще настъпи състояние Венера.
А когато накрая човекът ще може да създава себеподобни, произнасяйки с думи свой образ, по смисъла на нашата еволюция ще бъде изчерпан, ще се изпълнят думите: "Да сътворим човека..."
Само от тази гледна точка, че тялото се изменя от душата, човек ще успее действително да преобрази човешкия род. Само мисленето в дух на окултизма, в духа на спиритуализма на сърцето и ларинкса. Както човечеството мисли днес, такова ще стане утре. Човечеството, мислещо материално ще създава в бъдеще ужасни същества, а човечеството, мислещо спиритуално, така преобразяващо ще въздейства на организма на бъдещето, че от тук ще се появят прекрасни човешки тела. Това, което създава материалния начин на мислене, още не е дошло до край.
към текста >>
96.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за
сътвор
ението на света.
Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството. Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение.
Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света.
За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото почитане на учителя. Учителят не претендира за това, на него това не му е нужно. Той говори на ученика за това, което съществува и без него, без учителя. Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука".
към текста >>
97.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Сътвор
ението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях.
Пророчествата в германския мит за залеза на боговете. Песента на Валтар. Заключителни думи на Генералното събрание. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях.
Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята. Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята. Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека. Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили. Човешкото тяло като храм.
към текста >>
Първата част на
Сътвор
ението.
Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека. Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили. Човешкото тяло като храм. Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г.
Първата част на Сътворението.
Ранни степени на развитието на земята и степени на съзнанието на хората. Описание на тези различни степени в Библията (1гл, Мойсей). ВТОРА ЧАСТ 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин (по случай генералната среща на Немската секция на Теософското общество)
към текста >>
98.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това са двете сили, които се явяват като великана Имир и кравата Аудхумбла колко хубаво е разказано това в германската легенда за
Сътвор
ението!
Как трябва да си представяме начина, по който е говорил на хората древният друид, свещеникът мъдрец? Той е притежаваше мъдростта, знаеше за това, което се е случило. Той говореше на хора, които притежаваха или древно ясновидство в изключителни моменти, или доверие. Той е знаеше, че ще бъде разбран, ако опише човешкото развитие по начина, по който то се представя пред астралното зрение. 12-те течения, които идват от север и представляват 12-те двойки нерви, се свързват с огнените искри, които идват от юг и представляват сърцето и храносмилателната система.
Това са двете сили, които се явяват като великана Имир и кравата Аудхумбла колко хубаво е разказано това в германската легенда за Сътворението!
Два свята възникват чуваме ние -: студената Нифлхайм и горещата, бълваща огън Муспелхайм. Нифлхайм изпраща дванадесетте течения, а Муспелхайм огнените искри. А сега нека продължим нататък. Знаем, че тогава, в онзи момент, когато етерната глава се съедини с физическата, възникна Азът като един ясен, самоосъзнат Аз. Преди това човекът не можеше да нарече себе си "Аз".
към текста >>
99.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за
Сътвор
ението.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Берлин, 14 октомври 1907 Древнонордически и персийски митове.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението.
Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно.
към текста >>
100.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А сега нека скицираме накратко персийския мит за
сътвор
ението на света и човешките способности.
Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята. Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита. Сказанията и митовете не са нищо друго освен астрални, духовни наблюдения. Видяхме, как древният германец или принадлежащият към древното европейско население е виждал дървото на света Игдразил в астралния план, как той е възприемал 12-те течения, които се вляха като сили в неговата глава и формираха 12-те му основни нерви. Ние видяхме всичко това като астрални влияния, а не чрез някакви фантазни, духовити спекулации.
А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности.
При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток. Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток. Останалите народи се бяха установили на територията на днешна Европа. При всяка от тези народности митовете и сказанията се образуват във всевъзможни видове и форми, но във всички тях образите, за които те разказваха не бяха нищо друго освен това, което само единици може ха да наблюдават непрестанно или само в особени състояния, със своето слабо, но все още съществуващо ясновидство. Хората виждаха това, което разказват митовете и сказанията.
към текста >>
Нека си спомним, как се разказва за процеса на
сътвор
ението на света според нашия теософски светоглед.
Физическият огън не е бил почитан, нито пък с него е свързан някакъв особен култ. Физическият огън е в персийския мит и в персийската култура единствено един символ, един външен израз на определена духовна сила, която живее в огъня. Външният, физическият огън е изразът на духа на огъня. Нека сега видим откъде идва този култ към огъня. Той има дълбок окултен произход.
Нека си спомним, как се разказва за процеса на сътворението на света според нашия теософски светоглед.
Знаем, че нашата земя беше едно с това, което днес я съпроводи като луна, че луната едва преди определено време се отдели от нея. Знаем, че в още по-ранни времена земята ни беше едно с това, което днес е слънцето. Това бяха двете най-важни космически събития, които предхождаха възникването на човека. Тези три световни тела слънце, луна и земя първоначално представляваха едно единствено тяло, което можем да си представим когато съберем слънцето, луната и земята така, че да получим едно единствено огромно небесно тяло. Най-напред се отдели слънцето, и ако по-рано беше давало на съществата светлината си от вътрешността на земята, то сега я изпращаше на земята и нейните същества отвън.
към текста >>
НАГОРЕ